Източник: http://3mv.ru/publ/quot_titanik_mirovoj_oligarkhii_quot/3-1-0-16331
Последните събития в САЩ и света – терористически актове, войни,
напрегнатата международна обстановка и религиозните вражди са пряко
свързани с крахът на Западната либерална цивилизация. Разпада се олигархическата пирамида на финансите, лъжливите постулати и религиозните догми. И всичко това може да се види наблюдавайки за "Титаникът" на световната олигархия.
Правителството на САЩ вече не първа година стои пред дилемата за определяне на
сравнителната вероятност за развитие на вътрешни и вънпни конфликти.
Първи
вариант — развитие на събитията по "Тексаския" сценарий — гражданска
война. Да напомним, че такава бе войната за независимост на Тексас (Texas War
of Independence) или Тексаска революция 1835-1836 г. (Texas
Revolution) — война между Мексико и Тексас (който до 1836 г. бе
част от мексиканския щат Коауила-и-Техас), резултат от която стана
превръщането на Тексас в независима република ( не призната от Мексико ).
Втори
вариант – установяване на диктатура след серия терористични актове,
подобни на "9/11" и "Бостън". Последствията от тях вече са известни – окупация на Ирак, Афганистан, Либия, разпространение на окупацията над Сирия,
Иран и др. – световен хаос.
Още в началото на така наречената световна
финансова криза 2008 г. в СМИ изтече информация за секретно
заседание на Палатата на Представители на Конгреса на САЩ, на което са обсъждани
въпросите за възможния крах на световната финансова система (крахът на долара),
прерастване на безпорядъците в гражданска война и целесъобразността на
превантивни арести на граждани от числото потенциални "антиправителствени елементи" с изолацията им в концлагери. Тогава в
резултат на повишение на прага на държавния дълг и временен спад на
първата вълна на кризата до това не се стигна…
По мнение на ред военни
аналитици, властите в САЩ отдавна се готвят за масови безпорядъци, които се
очакват в близките 5-10 години. Оперативните планове на армията за 2015-2025 г. предвиждат провеждане на широк кръга военни операций във
страната. В плановете на въоружените сили вече са предвидени сценарии, по които
армията усмирява американците, превърнали се под влияние на
финансово-икономическите проблеми във въстанници. Инструкции за
вътрешно ползване станали достояние на гласност, освещават планове за
провеждане на войскови операции в случай на масови вълнения на територията на
САЩ, когато войници ще бъдат използвани за усмиряване на бунтове,
конфискации на оръжие и стрелба на поражение по хората.
Властите могат да
прибегнат също до услугите на частни военни компании (ЧВК), бойците от които се набират от най-добрите в света диверсионни подразделения. ЧВК
(Private military company) е коммерсиално предприятие, предлагащо
специализирани услуги, свързани с участие във военни конфликти или
боеви операции, а също сбор на разузнавателна информация,
стратегическо планироване, логистика и консултиране. Обемът на свтовния пазар на частни военни услуги за 2012 г. достига 100
милиарда долара. През април 2001 г. бе създадена структура,
координираща дейността на частните военни компании на международно ниво — "Peace Operations Association" (POA).
В периода след
2001 г. личният състав на частните военни компании приема активно
участие във войната в Афганистан. По данни от началото на декември 2009 г., в
Афганистан действоват 104 хиляди сътрудници на частни военни
компании. По данни от средата на 2012 г., в Афганистан действат до
40 хиляди човека-сътрудници на чуждестранни частни военни компании. След 2003 г. личният състав на частните военни компании взема
активно участие във войната в Ирак. По данни от началото на декември 2006 г. само с изпълнение на правителствени контракти в Ирак се занимават 100 хиляди сътрудници. Обобщено за
периода 2003 - 2010 г. в Ирак са действали до 200 хил. сътрудници от
400 частни военни компании.
Преди началото на войната в Южна Осетия с
обучението на военнослужащите от грузинската армия се занимаваха 200 инструктори и
военни специалисти от израелски частни военни компании "Defensive
Shield" и "Global Comprehensive Security Transformation" ("Global CST"),
30 "консултанти" (офицери в оставка от армията на САЩ) американската частна
военна компания "Cubic" и 15 военни инструктори на две американски
частни военни компании: "MPRI" и "American Systems". Освен това
2008 г. на территорията на Грузия работи американската частна военна
компания «Kellog, Brown and Root». 2011 г. по минимална оценка "няколко хиляди сътрудници на частни военни компании от Западна Европа" са вземали
участие във войната в Либия. През май 2012 г. в Бенгази (в Либия) бе убит
главата на френската военна компания "Secopex".
В настоящето във връзка с изостряющата се обстановка в САЩ и света, към операции могат да се
привличат войски от НАТО, ЧВК и сътрудници от Министерството за вътрешна
безопасност на САЩ (Department of Homeland Security, DHS) — суперведомство
със щат над 200 хиляди души и бюджет десетки милиарди
долари, държащо в ръцете си нишките за управление на всички федерални
спецслужби (и не само федерални…). Американските аналитици
обръщат внимание на това, че сътрудниците на DHS, за разлика от другите
силови структури, не се заклеват върху Конституцията при встъпване в длъжност и
са "предани само на заплатата и плащащото правителство…". Също така не дават клетва и бойците от ЧВК, изпълняващи често най-мръсната работа. Днес за финансиране на тези частни армии в САЩ се харчат повече средства отколкото на полицията.
Следва също да се отбележат и някой непрости съвпадения. Няколко седмици преди терористичния акт в Бостън ръководителят на ЧВК "Craft
International" Крис Кайл (Chris Kyle) — най-известния снайпер в
американската история, по официални данни на Пентагона унищожил в
Ирак 160 "бунтовници", рекламиращ книгата си "Американски снайпер",
станала бестселър през 2012 г. и куриращ "десните
радикал-патриоти" в САЩ, бе убит от жител на един от най
«антиправителствено-патриотични" щати — Тексас. Мотивът не е по-ясен от мотивите за убийствата в навечерието на актовете от 11 септември на Ахмад Шах Масуд
и куратора на спецслужбите на САЩ по структурите на "Ал-Кайда" Джон О’Нил (John
O’Neil).
DHS за последните 10 месеца закупи хиляди
автоматически щурмови винтовки, наречени "лично оръжие за защита", и над 3 милиарда единици боеприпаси за огнестрелно оръжив (включая
разривни куршуми "дум-дум", забранени за използване в бойни
действия от международното право). Отчитайки, че въоръжените сили на САЩ са
изразходвали в Ирак ежемесечно 6 милиона патрона, този боезапас стига за 50 години война — на всеки американец вече се падат 5-7 патрона. От началото на 2013 г. в рамките на проекта "Повече никакви колебания" (No more
hesitation) американските силовици тренират стрелба по нови
мишени в вида снимки на хора. Задачата на проекта по оценка на експертите е да
«отстрани психологическото препятствие, не позволяващо на полицията и
силовиците навреме да стрелят, когато пред тях се окаже стачкуващ човек".
Чрез командването на Сухопътните войски руководството на
DHS закупи 3 хиляди модифицирани "Отбранителни транспортни средства"
— противоминни бронемашини (произведени от компанията Navistar Defence),
предназначени за използване на градски улици, и поръча 30 хиляди "дрона" – безпилотници, които носят заряди и
видеоапаратура, и вече унищожават "враговете на Америка" в Ирак, Либия,
Пакистан, Афганистан, Африка и Близкия Изток.
"Дроните" –
безпилотни летателни апарати (БПЛА) с военно предназначение са
разновидност на военнен робот. В задачата на автономните системи от този вид влизат мисии, потенциално опасни за човека. В по-широк смисъл — мобилен, автономен апарат, програмиран за изпълнение на някакви задачи. Съгласно новото
американско законодателство, объявило цялата територия на САЩ за "бойно поле", DHS има право да използва "дрони" за следене на
американците и други граждани, и тяхното унищожение.
Авторитетният
масов английски ежедневник «Daily Mail» разясни на своите
читатели, че убийствата на граждани на САЩ с използване на десятки хиляди "дрони", които се планира да влязат в строй към края на текущото
десетилетие, "не изиква никакви доказателства за възможна агрессия",
достатъчно е да се заяви, че жертвата е «свързана с "Ал-Кайда" или въобще с "международния тероризъм".
На 5 март 2013 г. Глен Бек (Glenn Lee
Beck, роден 1964 г. в Еверетт, щат Вашингтон, — американски
журналист, радио- и телеводещ, политически коментатор, писател,
предприемач, водещ програмата «The Glenn Beck Program» на
радиостанция «Premiere Radio Networks») заяви по този повод в ефира: "Америка кърви" и "стремително се движи към гибел: та нали, о боже, правителството говори, че може да използва "дрони", за да ни убива без съд и следствие, Америка, без съмнение е мъртва… Аз загубих вяра в моето правителство, загубих вяра в СМИ, в банките, в
съдебната система, в полицията на някой наши големи градове… Преди 15 години аз нямах вяра само във Вашингтон. Сега поставям под въпрос всичко. Вече не ми остана вяра в нито един от тези институти".
Вероятност за
преход към вариант диктатура могат да приближават терористични актове от рода на "Бостънския". При опит да се избегне варианта диктатура, има риск, че
събитията ще излязат от контрол и ще се взривят в "Тексаски" вариант. Из
редакционната статия на "The Financial Times": "В близките дни след тези
злодеяния (взривовете в Бостън) ще се водят напрегнати дебати за това,
как трябва да се ужесточат мерките по обеспечение на вътрешна безопасност в САЩ".
В
САЩ едва ли не ежеседмично се случват масови разстрели от рода на събитията от
13 май в Нщ Орлеан, но никой не обявява национален траур и не търси "чеченска следа" – само постепенно се повишава градусът на "антиоръжейната кампания". А в Бостон за издирване и арест на един
ранен тийнейджър бяха хвърлени хиляди тежковъоръжени полицаи
бронемашини и федерални агенти. При това на 19 април, на следвващия ден след залавянето на оцелелия Царнаев и взривовете в Тексас, столицата на щата
Масачузетс бе практически изолирана от света. В резултат властите
отработиха операция по въвеждане на военно положение в град, влизащ заедно с предградията в десятката най-големи в САЩ и в 50-те най-големи в света. Беше изключена мобилната връзка, беше
прекъснато движението на транспорта и влаковете, отменени спортните мероприятия,
закрити учебните заведения, мобилизирани повече от 9 хиляди полицаи,
подразделения "SWAT" и
регулярната армия. Бяха използвани бронемашини, движещи се по целия
периметър на агломерацията, установени бяха контролно-пропускателни пунктове. Бойци от
спецподразделенията обхождаха всяко здание, призивавайки жителите да не напускат
дома си. В пълна изолация се оказаха около 600 хиляди души в 6 района на
Бостън, станал своего рода символ за "десните патриоти".
През всичкото това време градът Бостън сякаш бе измрял. Това не е село в Тексас. Това е
столицата на щата Массачузетс, където населението е около милион, а
огнестрелното оръжие е двойно повече, отколкото са жителите. Но правителството е заповядало и гражданите послушно заседнаха по домовете, гледайки полицията,
готова да неутрализира всеки хвърлил предизвикателство на новия ред.
Друго
следствие на акта в Бостън – стъпки към усилване на контрола над американското
общество като цяло и към неговото разоръжение. Водещите СМИ в САЩ подминаха с мълчание
приетия през април 2013 г. след одобрение на Комитета на Конгреса по
разузнаване закон за контрол на гражданите на САЩ чрез Интернет («CISPA»).
Правоохранителните центрове за обработка на информация към спецслужбите («Law
enforcement intelligence-processing fusion centers») и до това се
занимаваха с подобни дела. Директорът на такъв център в щата Арканзас Ричард
Дэвис (Richard Davis) в началото на 2013 г. подтвърди страховете на съгражданите си,
като заяви, че неговият център шпионира американците – но само тези, които
подозират в "антиправителствени възгледи". От април нататък такива действия са
легализирани, за тяхната централизация DHS строи в щата Юта сред
пустинята най-големия в страната център за информационен шпионаж. Задачата е
прехват на всички комуникации, включая частна кореспонденция по електронна
поща, телефонни разговори, заявки за търсене по Интернет, а също
всевъзможни сведения за гражданите - места на паркиране на автомобили,
пътешествия, покупки и др.
Посредством създаване на гигантска база
данни на всевозможните форми на коммуникация DHS се надява да провежда "изпреварващ мониторинг", засичащ места за разпространение на масови
безредици в САЩ. Макар че даденото ведомство и без това вече притежава почти
безгранична власт: може да оперира по цялата територия на САЩ и зад
граница, да арестува хора, да ги отстранява физически, ползва се с
услугите на цял корпус осведомители, има карт-бланш за тотално
следене и борба в страната с тези, които властите обявят за "врагове на
нацията". Днес DHS следи американските СМИ с цел "търсене на
съобщения и комментарии, отразяващи враждебно отношение към ръководството на
САЩ и DHS». Програмата DHS "Съобщи, ако забележиш нещо" вече
представя среднестатистическите американци като потенциални
терористи, а ред изследвания финансирани от ведомството,
именува привържаниците на гарантираните от Конституцията на САЩ права и свободи "вътрешни терористи".
В допълнение към приетите 2011-2012 г. от президента Обама закони «NDRP» («National Defense Resources
Preparedness» — закон за подготовка на националните ресурси за отбрана) и
«NDAA» («National Defense Authorization Act» – закон за пълномощията за
целите на отбраната), обеспечаващи "създаване на правово поле за масови
арести на протестиращи лица и журналисти в период на въвеждане на извънредно
положение», през януари 2013 г. «NBC News» публикува меморандум на
Министерството на юстицията, обосновавъщ убийства на гражданите на САЩ с
използване на безпилотници, създаването на които особено усилено
лобира шефът на ЦРУ Джон Бреннан (John Brennan). Коментирайки този
документ, лидерът на демократите в Конгреса на САЩ Нанси Пелоси (Nancy Pelosi)
потвърди, что "в зависимост от ситуацията и заради удържане на статус-кво в
обществото" президентът Обама може да заповяда екзекуции на американци. Включително тези, на които
не са били предявени никакви обвинения.
Помощникът на министъра на финансите на
САЩ в администрацията на Роналд Рейгън, бащата на «рейгъномиката» Пол Робъртс
(Paul Craig Roberts) пише: "…Буш би могъл да ни хвъли пожизнено в затвора
без доказателства за вина. Обама може да ни екзекутира без доказателства за
вина. Те правят това в името на нашата защита тероризма, но само не от техния
собствен терроризъм… Болшинството американци ще се съгласи с
необъясними убийства, изтезания и задържане без доказателства…
Никога в историята населението не е било толкова невменяемо, както сега американците. Светът е поразен — колко безгрижни, дори само за кратко време са
станали гражданите на свръхдържавата. Светът се нуждае от интелект и лидерство, за
да избегне катастрофата, но американците не могат да обеспечат нито едното, нито
другото. Америка е загубена земя, където ядерното оръжие се намира в
ръцете на тези, когото интересува единствено собствената власт. Вашингтон е враг на целия свят, в него е сконцентрирано най-голямото зло на планетата".
Monday, May 27, 2013
Friday, May 24, 2013
Рyсkият флот се върна в Средиземноморието с неочаквани последствия
Автор: Jim W. Dean
Лектор в Army Command и General Staff School във Fort Gordon. В момента публикува главно в областта на национална сигурност, разузнаване, черни и пси-операции, военна и история на разузнаването, съвременни войни. Jim Dean е главен редактор на Veterans Today.
Източник: http://www.presstv.ir/detail/2013/05/20/304416/russian-med-fleet-warning-to-israel/
Скорошните атаки на Израел срещу Сирия, в частност използване на разрушители на ядерни бункери стана за руснаците подарък от небето и отвори врати за разгръщане на защита на своя отдавнашен съюзник. Руснаците се върнаха в Средиземноморието за да останат, и това може да бъде добър урок за безрасъдството на западната политика на бавно нарастване на агресията в региона.
Командващия Руския Флот Адмирал Виктор Чуйков обяви, че сили за постоянно присъствие са вече определени, а сегашните военноморски сили за в бъдеще могат да включат евентуално и ядрените подводници. В интервю за РИА той каза:
"Обобщено от тази година ние планираме присъствие на 5 до 6 бойни кораба и съответните поддържащи такива [в Средиземно море], които ще бъдат заменяни на ротационен принцип от всички флоти - Черноморски, Балтийски, Северен и в някой случаи дори от Тихоокеанският флот. В зависимост от целите на мисията и сложността им броя на бойните кораби на съединението може да бъде увеличаван."
Министърът на отбраната Сергей Шойгу пусна котката от чувала заявявайки, че постоянното присъствие на военно-морските сили е необходимо за защита на руските интереси в региона. Светът вече две години наблюдава как разсъдително Русия се справя с продължаващата там ескалация, поддержана от растящо число външни страни, коитовсъщност са обявили война на Сирия, предполагайки, че това ще е едно безрисково занятийце.
И ето какво не ви разказват корпоративните СМИ. На доктрината за превантивен удар на израилтяните ще бъде хвърлено предизвикателство. Нетаняху може да говори всичко което му хрумне за "червени линии" пресичането на които ще извика превантивен "отбранителен" удар, но по мнение на вашия покорен слуга, набелязаните цели сами ще вземат на въоръжение такава политика.
Источниците от ВМФ на САЩ могат колкото си сикат да се глумят над "старите" руски кораби, но няма нищо старо в това, което те носят — техните явяващи се произведение на искуството ракети, които те направиха наивисш приоритет на своята отбранителна политика.
Част от балона на корпоративните СМИ стана историята за това, че "предложените" системи С-300 за региона ще го дестабилизират. Всеки, които се погрижи да изучи документацията на Jane’s (вероятно консултационно-аналитическата компания IHS Jane’s; забел. mixednews.ru) от 1996 г, ще открие, че те вече са в Сирия. Възможно те са се намирали под руски контрол и не са били официално сирийски. Но струва се да се попитат ленивите СМИ, какво тогава сложи край на турските провокации, сваляйки техния F-16, което стана чисто прахосване на нещастните пилоти в мирно време.
Да, С-300 бяха там през цялото време, и засега не са били по Израел. Но всичко това ще се измени. Безнаказаните полети на Израел в ливанското въздушно пространство и възможността за авио-удари без вход във въздушното пространство на Сирия могат да бъдат прекратени, или ще бъдат прекратени, когато руснаците така решат.
Техния флот, дори техните стари съдове ще носят на себе си такива явяващи се предмети на искуството оръжейни системи като С-400, които ще дадат на пилотите само 2-3 секунди след като чуят "бип-бип" сигналът на това, което се приближава към тях с огромна скорост. Руските патрулни кораби ще са способни да свалят всеки атакуващ израелски самолет, в това числи и тези, които ще се връщат на базите след удар. Те ще могат да ги свалят дори при излитането.
Всеки ответен удар на Израел ще предизвика пълномащабен ответ на руснаците, който може да бъде нацелен на техните бази и командни структури. Техните обновени ракети Искандер, както се твърди, имат скорост в диапазона до 6-7 Маха, но нашите източници твърдят, че скоростта им е над 8 Маха. При уклонение от противоракетен огън те могат да маневрират с претоварване повече от 30 G, и да пикират върху целта под ъгъл 90 градуса. Израелските хулигани никога не са противостояли на съвременни въоружения, но могат да получат шанс. И това няма да им хареса.
Цялата красота на гореописания сценарий е в това, че той може да бъде осъществен в строго отбранителни рамки, по време на противостояние на израелско нападение.
Да, и забравих да спомена, че насочването на целта може да бъде проведено или через спътник, или програмирано в паметта на ракетата, така че радио борбата няма да донесе никаква полза. Това не са ви минометните снаряди от задните дворове на Сектора Газа, които, както уверяват израелтяните, са за тях такава смъртоносна заплаха, че те постоянно провеждат ответни наказателни мерки срещу населението в качество на "сдържане". Глупавите израелци не схващат, че по този начин дават морално право същото да бъде приложено върху тях някой ден.
Veterans Today вече заяви, че US Army Corps of Engineers похарчи огромни суми, построявайки защитените от ядрена атака командни центрове на Израел. Маса пари на американските данъкоплатци бяха попилени за да се защити Израел, който от своя страна притежава огромен арсенал оръжия за масово поразяване, заплашвайки всички околни. Според доктрината на Буш за превантивен удар руснаците могат да си харесат тях като "потенциална" заплаха, както и ракетите Патриот.
Що се касае за точността, Искандерите могат да изведат от строя батареите Патриот в първия ден. А на следващия ден руснаците могат да се предадат на милостта на международния съд на основание, че в рамките на международния закон отговора е бил напълно законен. А ако това е недостаточно, втора защита може да стане доктрината на Буш за превентивен удар в отбранителни цели… за унищожение не на бъдеща угроза, а такава, която вече сигнализира за своите враждебни намерения.
Ако някой си мисли, че преувеличавам този сценарий, аз задържах този материал от публикация докато не получих подтвърждение от израелците. Заглавие в Israel Hayom от 19 май каза следното:
"Очаквайте израелски удари по разтоварващите операции на руските оръжейни доставки за Сирия-Хизбула… американските власти разказаха на Wall Street Journal, че следващия рунд на израелски авио-удари може да бъде нацелен на новите руски доставки на съвременни противокорабни ракети Яхонт".
Това беше не повече от подготовка на почвата за продължаващите агресивни удари на Армията на отбрана на Израел в поддръжка на сирийските бандити. Обърнете внимание на автоматическото свръзване на Сирия и Хезбола, като че те си делят оръжие, или рунаците позволяват да предават оръжието им на някого другиго. Получили ли са израелтяните разрешение от САЩ? Нещо такова. Обама казал, че Израел има право да се защитава, което означава, че другите също имат такова право. Но условията на играта значително се променят, когато на Близкия Изток има някой, който има способност за пълномащабен ответен удар, включително и ядерно оръжие.
И още забравих да спомена нещо за разрушителите на ядерни бункери, които израелтяните използваха в Дамаск. Руснаците разбира се също имат такива. Независимо от заявленията на Нетаняху, че Израел е готов за всякакви изненади, той не е готов за нищо от горноро. И ако Русия отговори на атака на Израел, повярвайте, САЩ няма да започнат да се застъпват за Израел.
На САЩ им стигат проблеми със въвличането на региона в такава опасност чрез въоръжаване на Израел до зъби, което неговото население никога не би могло да си позволи, и не би и опитвало, дори и да можеше.
Когато Израел пострада от сериозен ответен удар след свое агресивно нападение, мога да ви обещая, че обикновените израелци мигновенно ще си изменят мнението по отношение на надутото бръщолевене, което те придобиха, нападайки слаб или беззащитен противник.
В дългосрочна перспектива доста международни граждански и военни аналитически центрове вече отдавна подозират, че това е, което в крайна сметка би следвало да стане, за да се обезвреди Израел като всеобща заплаха. Те ще нападнат не тези, и не навреме.
Никой в американската армия доброволно няма да се съгласи да умира за хулигана-Израел, освен вероятно христианските ционисти във ВВС. Така че светът би станал по-безопасно място, ако те биха изчезнали.
Лектор в Army Command и General Staff School във Fort Gordon. В момента публикува главно в областта на национална сигурност, разузнаване, черни и пси-операции, военна и история на разузнаването, съвременни войни. Jim Dean е главен редактор на Veterans Today.
Източник: http://www.presstv.ir/detail/2013/05/20/304416/russian-med-fleet-warning-to-israel/
Скорошните атаки на Израел срещу Сирия, в частност използване на разрушители на ядерни бункери стана за руснаците подарък от небето и отвори врати за разгръщане на защита на своя отдавнашен съюзник. Руснаците се върнаха в Средиземноморието за да останат, и това може да бъде добър урок за безрасъдството на западната политика на бавно нарастване на агресията в региона.
Командващия Руския Флот Адмирал Виктор Чуйков обяви, че сили за постоянно присъствие са вече определени, а сегашните военноморски сили за в бъдеще могат да включат евентуално и ядрените подводници. В интервю за РИА той каза:
"Обобщено от тази година ние планираме присъствие на 5 до 6 бойни кораба и съответните поддържащи такива [в Средиземно море], които ще бъдат заменяни на ротационен принцип от всички флоти - Черноморски, Балтийски, Северен и в някой случаи дори от Тихоокеанският флот. В зависимост от целите на мисията и сложността им броя на бойните кораби на съединението може да бъде увеличаван."
Министърът на отбраната Сергей Шойгу пусна котката от чувала заявявайки, че постоянното присъствие на военно-морските сили е необходимо за защита на руските интереси в региона. Светът вече две години наблюдава как разсъдително Русия се справя с продължаващата там ескалация, поддержана от растящо число външни страни, коитовсъщност са обявили война на Сирия, предполагайки, че това ще е едно безрисково занятийце.
И ето какво не ви разказват корпоративните СМИ. На доктрината за превантивен удар на израилтяните ще бъде хвърлено предизвикателство. Нетаняху може да говори всичко което му хрумне за "червени линии" пресичането на които ще извика превантивен "отбранителен" удар, но по мнение на вашия покорен слуга, набелязаните цели сами ще вземат на въоръжение такава политика.
Источниците от ВМФ на САЩ могат колкото си сикат да се глумят над "старите" руски кораби, но няма нищо старо в това, което те носят — техните явяващи се произведение на искуството ракети, които те направиха наивисш приоритет на своята отбранителна политика.
Част от балона на корпоративните СМИ стана историята за това, че "предложените" системи С-300 за региона ще го дестабилизират. Всеки, които се погрижи да изучи документацията на Jane’s (вероятно консултационно-аналитическата компания IHS Jane’s; забел. mixednews.ru) от 1996 г, ще открие, че те вече са в Сирия. Възможно те са се намирали под руски контрол и не са били официално сирийски. Но струва се да се попитат ленивите СМИ, какво тогава сложи край на турските провокации, сваляйки техния F-16, което стана чисто прахосване на нещастните пилоти в мирно време.
Да, С-300 бяха там през цялото време, и засега не са били по Израел. Но всичко това ще се измени. Безнаказаните полети на Израел в ливанското въздушно пространство и възможността за авио-удари без вход във въздушното пространство на Сирия могат да бъдат прекратени, или ще бъдат прекратени, когато руснаците така решат.
Техния флот, дори техните стари съдове ще носят на себе си такива явяващи се предмети на искуството оръжейни системи като С-400, които ще дадат на пилотите само 2-3 секунди след като чуят "бип-бип" сигналът на това, което се приближава към тях с огромна скорост. Руските патрулни кораби ще са способни да свалят всеки атакуващ израелски самолет, в това числи и тези, които ще се връщат на базите след удар. Те ще могат да ги свалят дори при излитането.
Всеки ответен удар на Израел ще предизвика пълномащабен ответ на руснаците, който може да бъде нацелен на техните бази и командни структури. Техните обновени ракети Искандер, както се твърди, имат скорост в диапазона до 6-7 Маха, но нашите източници твърдят, че скоростта им е над 8 Маха. При уклонение от противоракетен огън те могат да маневрират с претоварване повече от 30 G, и да пикират върху целта под ъгъл 90 градуса. Израелските хулигани никога не са противостояли на съвременни въоружения, но могат да получат шанс. И това няма да им хареса.
Цялата красота на гореописания сценарий е в това, че той може да бъде осъществен в строго отбранителни рамки, по време на противостояние на израелско нападение.
Да, и забравих да спомена, че насочването на целта може да бъде проведено или через спътник, или програмирано в паметта на ракетата, така че радио борбата няма да донесе никаква полза. Това не са ви минометните снаряди от задните дворове на Сектора Газа, които, както уверяват израелтяните, са за тях такава смъртоносна заплаха, че те постоянно провеждат ответни наказателни мерки срещу населението в качество на "сдържане". Глупавите израелци не схващат, че по този начин дават морално право същото да бъде приложено върху тях някой ден.
Veterans Today вече заяви, че US Army Corps of Engineers похарчи огромни суми, построявайки защитените от ядрена атака командни центрове на Израел. Маса пари на американските данъкоплатци бяха попилени за да се защити Израел, който от своя страна притежава огромен арсенал оръжия за масово поразяване, заплашвайки всички околни. Според доктрината на Буш за превантивен удар руснаците могат да си харесат тях като "потенциална" заплаха, както и ракетите Патриот.
Що се касае за точността, Искандерите могат да изведат от строя батареите Патриот в първия ден. А на следващия ден руснаците могат да се предадат на милостта на международния съд на основание, че в рамките на международния закон отговора е бил напълно законен. А ако това е недостаточно, втора защита може да стане доктрината на Буш за превентивен удар в отбранителни цели… за унищожение не на бъдеща угроза, а такава, която вече сигнализира за своите враждебни намерения.
Ако някой си мисли, че преувеличавам този сценарий, аз задържах този материал от публикация докато не получих подтвърждение от израелците. Заглавие в Israel Hayom от 19 май каза следното:
"Очаквайте израелски удари по разтоварващите операции на руските оръжейни доставки за Сирия-Хизбула… американските власти разказаха на Wall Street Journal, че следващия рунд на израелски авио-удари може да бъде нацелен на новите руски доставки на съвременни противокорабни ракети Яхонт".
Това беше не повече от подготовка на почвата за продължаващите агресивни удари на Армията на отбрана на Израел в поддръжка на сирийските бандити. Обърнете внимание на автоматическото свръзване на Сирия и Хезбола, като че те си делят оръжие, или рунаците позволяват да предават оръжието им на някого другиго. Получили ли са израелтяните разрешение от САЩ? Нещо такова. Обама казал, че Израел има право да се защитава, което означава, че другите също имат такова право. Но условията на играта значително се променят, когато на Близкия Изток има някой, който има способност за пълномащабен ответен удар, включително и ядерно оръжие.
И още забравих да спомена нещо за разрушителите на ядерни бункери, които израелтяните използваха в Дамаск. Руснаците разбира се също имат такива. Независимо от заявленията на Нетаняху, че Израел е готов за всякакви изненади, той не е готов за нищо от горноро. И ако Русия отговори на атака на Израел, повярвайте, САЩ няма да започнат да се застъпват за Израел.
На САЩ им стигат проблеми със въвличането на региона в такава опасност чрез въоръжаване на Израел до зъби, което неговото население никога не би могло да си позволи, и не би и опитвало, дори и да можеше.
Когато Израел пострада от сериозен ответен удар след свое агресивно нападение, мога да ви обещая, че обикновените израелци мигновенно ще си изменят мнението по отношение на надутото бръщолевене, което те придобиха, нападайки слаб или беззащитен противник.
В дългосрочна перспектива доста международни граждански и военни аналитически центрове вече отдавна подозират, че това е, което в крайна сметка би следвало да стане, за да се обезвреди Израел като всеобща заплаха. Те ще нападнат не тези, и не навреме.
Никой в американската армия доброволно няма да се съгласи да умира за хулигана-Израел, освен вероятно христианските ционисти във ВВС. Така че светът би станал по-безопасно място, ако те биха изчезнали.
Thursday, May 16, 2013
Европейската пролет: опит и перспективи
Вече трета година в
Европа пламтят протести. Неотдавна те станаха причина за оставки на
правителства и предсрочни избори в Испания, Португалия, Гърция,
Словакия, Словения, Румъния, България...
В 55-та годишнина на Европейската пролет от 1968 г, когато масови демонстрации на трудещите се преминаха в болшинството страни от Европа Западна и източна, революционните очаквания са разбираеми. Но причина за новата вълна протести трябва да се търси не в конспирологическите теории. Те са в структурата на икономиките на страните от Европа в края на ХХ в., само отдалеч прилична на капитализъма, такъв какъвто го познаваше Маркс. "Капитализъмът" на современността повече прилича на икономика на разпределението от феодален тип, отколкото на класически капитализъм с неговата свобода на предприемачеството, която днес е възможна само в крайните ъгли на световната икономика.
Може да се възрази, че държавата и по-рано регламентираше стопанската дейност, основавайки се на издаването от кралете на търговски патенти и т.п., но броят "охранни" документи за бизнеса днес прмести ситуацията в друго качество. Заедно с държавата свободата на предпринимачеството днес ограничават олигарсите и транс-националните компании(ТНК): владеейки например мрежи супермаркети, те с алчност на феодали събират от производителите данък за "вход на пазара", а банките по префиненост на методите за зомбиране са надминали лихварите от средневековието. Именно в техен интерес държавата регулира пазарите, именно ТНК са главните получатели на субсидии и държавни поръчки.
В тази ситуация исканията за свобода на предприниемачеството биха били по-логични, вместо лозунги за отмяна на капитализма, витаещи над протестните движения в Европа. И ако протестиращите това още не са го разбрали, то мениджърите в ЕС ясно осъзнават, че срещат именно криза на икономиката на разпределение, а не плакатния капитализъм и търсят изход във възраждане на самостоятелния производител. Именно самостоятелния производител стана главния герой на програмата на премиера на Испания Мариано Рахойа и е призван до 2014-2015г. да извади страната от рецесия, едновременно избавяйки я и от 26% безработица.
Подобни програми за стимулирание на малкия бизнес в Европа бол, но възниква идеологически парадокс: защо буржуазната държава целенаправлено възражда самостоятелния производител, същия този, който комунистите полупрезрително наричат дребен буржуа, и който е длъжен безследно да изчезне с развитието на капитализма? Неговото завръщане е толкова очевиден факт, че даже Комунистическата партия на Гърция, имаща репутация на сталинистка е оставила риториката и в своите документи нарича тези хора самозаети, което е близо до истината.
"Естествените" граници на капитализма
Това е обяснимо от теорията на Роза Люксембург за съществуването на предел в развитието на капитализма. Класическият капитализъм, ставайки глобален към края на ХХ в., едновременно изчерпа и възможностите си за ръст. Оказа се, че без съседство с така наричания традиционен начин на производство капитализъмът се превръща в икономика на разпределение и е обречен на застой. Той може даже да умре от недостиг на работна ръка и внася такава от периферията. Когато населението на Европа и света максимално се раздели на наемни работници и капиталисти, тази модел на производство загуби перспектива, настъпи предел на нейния ръст. Достигането на този предел предизвика не само сегашната системна световна криза и стремежа да се възродят самостоятелните производители, но и постави вопросът: има ли смисъл производството въобще?
Той възниква логично, ако се погледне отраслевата структура на БВП на националните икономики. За България (2011 г.) делът на селското стопанство в БВП е 5,2%, делът на промишленността - 30,6%, сферата на услугите - 64,2%. За Гърция (2011 г.) - селско стопанство - 3,3%, промишленност - 17,9%, сфера на услугите - 78,9%. В другите страни тази разлика е още повече. Например в Германия (2011 г.) делът на селското стопанство е 0,8%, промишленност - 28,6%, услуги - 70,6%; във Франция (2011 г.): селско стопанство - 1,8%, промишленност - 18,8%, сфера на услугите - 79,4%.
При всички грехове на статистиката и ЦРУ, от сайта на който са взети тези цифри, очевидна е тенденцията позволяваща да говорим за информационна икономика, където сферата на услугите: медицина, образование, наука и т.н. има приоритет над базовите отрасли - селско стопанство и индустрия.
Но хората от сферата на услугите са само вспомогателни работници и големия им превес над "чистите производители" е нерационално за производстваото, имащо за цел получаване на доход, тъй като реалния доход изчезва. Образно казано, ако 5% от населението са собственици на производства, 25% - производствени работници, то останалите 70% - това е сфера на услугите за тях и самите себе си, не създаващи реален продукт и доход. От гледна точка на мениджърите - това е баласт, от който трябва да се избавиш.
Препоръки по "оптимизация" на населението звучаха и през 1990-е години, а наскоро се намериха и "хуманни" способи за осъществяването и: от пропаганда на еднополовите бракове до "шокова терапия". "Шокова терапия" испытаха на България и Полша. Но за бившите държави на всеобщо благосъстояние от Западна Европа, където гражданите, за разлика от СССР, гарантираха не само работа, но и прилично участие в потреблението при безработица, едва започват да я пригласят, което и извиква протестите.
Развитие на капитализма: опит да "ходиш в кръг"
Причина е все тази икономика на разпределение предполагаща, че всички блага се разпределят между гражданите в зависимост от социалния статус и мястото в служебно-производствените иерархии. Идеологическите и другите особенности налагаха отпечатък на системите на распределение и източниците за пълнене на бюджета, но принципът на функциониране на икономиките както на Западна така и на Източна Европа бе еднакъв, включая многогодишното планиране.
Поначало такива социално ориентирани държави радваха почти всички, а самите те се съревноваваха помежду си в обемите на блага, разпределяни между гражданите и количеството студенти. Но след 50 години се откри, че такива икономики са толкова организирани, че за новите поколения в тях няма места, още повече прилични. Сферата на услугите, включвайки и бюрокрацията се разрастна в съгласие със законите на Паркинсон до ниво когато "на един роб - три надзирателя", а науката макар и да стана производителна сила по Маркс, получи организация далеко от рационалната. Така започнаха да се получават "тромби" от безработна младеж, сфера на услугите и пенсионерите на бързо стареещите наций.
Бюджетите на отделните страни някак се справяха с това, но строителството на ЕС като империя на разпределение ги разбалансира. В Евросъюза викаха всички, съблазнявайки с висок стандарт на живот, но това изискваше сливането на националните икономики в единна икономика на распределението, което не може да се направи механически. Затова и възникнаха въпроси от рода на колко да оставим гърци или българи, които в икономиката на ЕС е отредена роля на прислуга на курорти и фермери.
Появиха се "нации-труженици" и "нации безделници", както наричаха в 2011 г. немските СМИ гърците, на което те отговаряха рисувайки Ангела Меркел в униформа на СС.
В 55-та годишнина на Европейската пролет от 1968 г, когато масови демонстрации на трудещите се преминаха в болшинството страни от Европа Западна и източна, революционните очаквания са разбираеми. Но причина за новата вълна протести трябва да се търси не в конспирологическите теории. Те са в структурата на икономиките на страните от Европа в края на ХХ в., само отдалеч прилична на капитализъма, такъв какъвто го познаваше Маркс. "Капитализъмът" на современността повече прилича на икономика на разпределението от феодален тип, отколкото на класически капитализъм с неговата свобода на предприемачеството, която днес е възможна само в крайните ъгли на световната икономика.
Може да се възрази, че държавата и по-рано регламентираше стопанската дейност, основавайки се на издаването от кралете на търговски патенти и т.п., но броят "охранни" документи за бизнеса днес прмести ситуацията в друго качество. Заедно с държавата свободата на предпринимачеството днес ограничават олигарсите и транс-националните компании(ТНК): владеейки например мрежи супермаркети, те с алчност на феодали събират от производителите данък за "вход на пазара", а банките по префиненост на методите за зомбиране са надминали лихварите от средневековието. Именно в техен интерес държавата регулира пазарите, именно ТНК са главните получатели на субсидии и държавни поръчки.
В тази ситуация исканията за свобода на предприниемачеството биха били по-логични, вместо лозунги за отмяна на капитализма, витаещи над протестните движения в Европа. И ако протестиращите това още не са го разбрали, то мениджърите в ЕС ясно осъзнават, че срещат именно криза на икономиката на разпределение, а не плакатния капитализъм и търсят изход във възраждане на самостоятелния производител. Именно самостоятелния производител стана главния герой на програмата на премиера на Испания Мариано Рахойа и е призван до 2014-2015г. да извади страната от рецесия, едновременно избавяйки я и от 26% безработица.
Подобни програми за стимулирание на малкия бизнес в Европа бол, но възниква идеологически парадокс: защо буржуазната държава целенаправлено възражда самостоятелния производител, същия този, който комунистите полупрезрително наричат дребен буржуа, и който е длъжен безследно да изчезне с развитието на капитализма? Неговото завръщане е толкова очевиден факт, че даже Комунистическата партия на Гърция, имаща репутация на сталинистка е оставила риториката и в своите документи нарича тези хора самозаети, което е близо до истината.
"Естествените" граници на капитализма
Това е обяснимо от теорията на Роза Люксембург за съществуването на предел в развитието на капитализма. Класическият капитализъм, ставайки глобален към края на ХХ в., едновременно изчерпа и възможностите си за ръст. Оказа се, че без съседство с така наричания традиционен начин на производство капитализъмът се превръща в икономика на разпределение и е обречен на застой. Той може даже да умре от недостиг на работна ръка и внася такава от периферията. Когато населението на Европа и света максимално се раздели на наемни работници и капиталисти, тази модел на производство загуби перспектива, настъпи предел на нейния ръст. Достигането на този предел предизвика не само сегашната системна световна криза и стремежа да се възродят самостоятелните производители, но и постави вопросът: има ли смисъл производството въобще?
Той възниква логично, ако се погледне отраслевата структура на БВП на националните икономики. За България (2011 г.) делът на селското стопанство в БВП е 5,2%, делът на промишленността - 30,6%, сферата на услугите - 64,2%. За Гърция (2011 г.) - селско стопанство - 3,3%, промишленност - 17,9%, сфера на услугите - 78,9%. В другите страни тази разлика е още повече. Например в Германия (2011 г.) делът на селското стопанство е 0,8%, промишленност - 28,6%, услуги - 70,6%; във Франция (2011 г.): селско стопанство - 1,8%, промишленност - 18,8%, сфера на услугите - 79,4%.
При всички грехове на статистиката и ЦРУ, от сайта на който са взети тези цифри, очевидна е тенденцията позволяваща да говорим за информационна икономика, където сферата на услугите: медицина, образование, наука и т.н. има приоритет над базовите отрасли - селско стопанство и индустрия.
Но хората от сферата на услугите са само вспомогателни работници и големия им превес над "чистите производители" е нерационално за производстваото, имащо за цел получаване на доход, тъй като реалния доход изчезва. Образно казано, ако 5% от населението са собственици на производства, 25% - производствени работници, то останалите 70% - това е сфера на услугите за тях и самите себе си, не създаващи реален продукт и доход. От гледна точка на мениджърите - това е баласт, от който трябва да се избавиш.
Препоръки по "оптимизация" на населението звучаха и през 1990-е години, а наскоро се намериха и "хуманни" способи за осъществяването и: от пропаганда на еднополовите бракове до "шокова терапия". "Шокова терапия" испытаха на България и Полша. Но за бившите държави на всеобщо благосъстояние от Западна Европа, където гражданите, за разлика от СССР, гарантираха не само работа, но и прилично участие в потреблението при безработица, едва започват да я пригласят, което и извиква протестите.
Развитие на капитализма: опит да "ходиш в кръг"
Причина е все тази икономика на разпределение предполагаща, че всички блага се разпределят между гражданите в зависимост от социалния статус и мястото в служебно-производствените иерархии. Идеологическите и другите особенности налагаха отпечатък на системите на распределение и източниците за пълнене на бюджета, но принципът на функциониране на икономиките както на Западна така и на Източна Европа бе еднакъв, включая многогодишното планиране.
Поначало такива социално ориентирани държави радваха почти всички, а самите те се съревноваваха помежду си в обемите на блага, разпределяни между гражданите и количеството студенти. Но след 50 години се откри, че такива икономики са толкова организирани, че за новите поколения в тях няма места, още повече прилични. Сферата на услугите, включвайки и бюрокрацията се разрастна в съгласие със законите на Паркинсон до ниво когато "на един роб - три надзирателя", а науката макар и да стана производителна сила по Маркс, получи организация далеко от рационалната. Така започнаха да се получават "тромби" от безработна младеж, сфера на услугите и пенсионерите на бързо стареещите наций.
Бюджетите на отделните страни някак се справяха с това, но строителството на ЕС като империя на разпределение ги разбалансира. В Евросъюза викаха всички, съблазнявайки с висок стандарт на живот, но това изискваше сливането на националните икономики в единна икономика на распределението, което не може да се направи механически. Затова и възникнаха въпроси от рода на колко да оставим гърци или българи, които в икономиката на ЕС е отредена роля на прислуга на курорти и фермери.
Появиха се "нации-труженици" и "нации безделници", както наричаха в 2011 г. немските СМИ гърците, на което те отговаряха рисувайки Ангела Меркел в униформа на СС.
Допълнително "безделниците" нечаквано обрастнаха с огромни дългове.
Но такова третиране на гърците даде обратен ефект. Техните разпокъсани протести към 2012 г. се сляха в общонационално движение, рупор на което стана лявата партия СИРИЗА, заплашваща с отказ от дълговете и преразглеждане отношенията с ЕС. Призракът на революцията в Гърция, способен да взриви ЕС, бе толкова реален, че неговите мениджъри престнаха да третират гърците и дори дадоха още кредити. Имайки наум този урок, мениджърите на ЕС вече обсъждаха варианти за отсрочка на дълговете на Ирландия и Португалия, но това не означава отказ от политиката за избавление от "излишните хора".
Увеличение на пенсионната възраст, комерсиализация на образованието и здравооопазването, ръст на цените на транспорта и жилищата, замразяване на заплатите и помощите, удължение на работната седмица, съкращения на работни места и т.н. - тази политика ще продължи и занапред - плавно или степенчато и ще зависи от ситуацията в различните страни. Целта е максимално избавяне от "излишните хора" и намаление на "рациона" на останалите. Това означава единствено, че в Европа и по-нататък ще наблюдаваме локални и национални протести.
Ще се бунтуват мнозина. Ще има и нови парламентарни революции с отставки на правителства и извънредни избори. Всичко това напомня бунтовете и въстанията от средневековието, с тази разлика, че тогава въставаха производителите, а сега - потребителите, искащи единствено да се съхрани привичното ниво на потребление и лоялни на икономиката на разпределение, в която те нерядко изпълняват безсмислени функции. Оттук и театралността на част от протестните акций.
Икономиката на разпределение устройва мнозина, и болшинството засега недоволства само от намаляващия "рацион", а не от техния статус.
Но такова третиране на гърците даде обратен ефект. Техните разпокъсани протести към 2012 г. се сляха в общонационално движение, рупор на което стана лявата партия СИРИЗА, заплашваща с отказ от дълговете и преразглеждане отношенията с ЕС. Призракът на революцията в Гърция, способен да взриви ЕС, бе толкова реален, че неговите мениджъри престнаха да третират гърците и дори дадоха още кредити. Имайки наум този урок, мениджърите на ЕС вече обсъждаха варианти за отсрочка на дълговете на Ирландия и Португалия, но това не означава отказ от политиката за избавление от "излишните хора".
Увеличение на пенсионната възраст, комерсиализация на образованието и здравооопазването, ръст на цените на транспорта и жилищата, замразяване на заплатите и помощите, удължение на работната седмица, съкращения на работни места и т.н. - тази политика ще продължи и занапред - плавно или степенчато и ще зависи от ситуацията в различните страни. Целта е максимално избавяне от "излишните хора" и намаление на "рациона" на останалите. Това означава единствено, че в Европа и по-нататък ще наблюдаваме локални и национални протести.
Ще се бунтуват мнозина. Ще има и нови парламентарни революции с отставки на правителства и извънредни избори. Всичко това напомня бунтовете и въстанията от средневековието, с тази разлика, че тогава въставаха производителите, а сега - потребителите, искащи единствено да се съхрани привичното ниво на потребление и лоялни на икономиката на разпределение, в която те нерядко изпълняват безсмислени функции. Оттук и театралността на част от протестните акций.
Икономиката на разпределение устройва мнозина, и болшинството засега недоволства само от намаляващия "рацион", а не от техния статус.
Автор Сергей КЛИМОВСКИ
Saturday, May 11, 2013
Как да се защитим от политически манипулации
Председателят на Киевската градска организация ВОО «Молодой Народный Рух» Алексей Захарченко по молба на Gazeta.ua даде няколко съвета, как избирателите да се защититят от политически манипулации.
1. Интересуйвайте се от политика и то не само по време на избори. Ако вие не се интересувате от политика, политиката ще се заинтересува от вас. На украинците недостига политическа култура. За да имате пълна представа за кандидатите за депутати балотиращи се по едномандатните окръзи, или програмите на политическите партии, ползвайте различни информационни канали. Колкото повече четете новини в интернет, вестници, колкото повече гледате различни телевизионни канали и общувате в социалните мрежи, толкова по-широки са вашите представи за реалните дела на политиците и членовете на политическите партии, които се балотират в списъците.
2. Критически се отнасяйте към всяка политическа реклама. Помнете, професор Преображенски говореше: «Не четете до обяд съветски вестници»? Може само да се добави, че освен вестници, опасност представляват и радиото, и телевизора.
3. Не гласувайте за политика, когото познавате само на основа на информация, която сте получили във вид на политическа реклама.
4. He гласувайте за кандидат за депутат, който подкупва избирателите или раздава твърде много обещания, неподкрепени с икономически разчети.
5. Посещавайте срещи с кандидати въ вашия избирателен район, представители на политическите партии, задавайте им въпроси които Ви беспокоят като избирател, и оценявайте колко конкретно отговарят и колко реално са готови за решение на вашите проблеми.
6. Не гласувайте за тези причастни към корупционни действия, чието състояние има съмнителен произход, които много пъти са пеминавали от една партия в друга, от една фракция в парламента в друга.
7. Не четете провокациони листовки и друга полиграфическа агитациона продукция, която анонимно пускат в пощенската кутия, оскърбляващи честта и достоинството на кандидати за депутати или съдържат фабрикувана информация.
8. Търсете си авторитети. Винаги редом с вас има хора, на които вие имате доверие и които са по-осведомени в политиката от вас.
Капитализмът решава проблеми, без никога да ги разрешава
Спомням си, през 2004-2006 г. аз често се срещах с едни момчета от една транспортна и логистична компания. Бях
много изненадан, че транспортът на китайски стоки до столицата ни (Москва) се извършва по маршрута
Шанхай - Суец - Хамбург - Котка (финландско пристанище) - Санкт
Петербург - Москва. Много по-логично по мое мнение, е да се използват Транссибирската
железопътна линия или да се въведат в употреба БAM и Северният морски път, но познанията ми по
география придизвикаха само усмивките на моите другари.
Съгласете се, Русия е естествена транзитна страна от Китай и други далекоизточни страни в Европа и обратно, но тук се разкрива в цялата си слава съвременният руски театър на абсурда. Почти на всеки километър по пътя към вътрешния потребител (московския в описаната ситуация), се появява проблем. И този проблем трябва да бъде РЕШЕН! Естествено за пари. От Владивосток до Москва километрите са много повече, отколкото от Санкт Петербург до столицата, и следователно проблеми, пред които се изправяте са повече и така парите за решаването са повече, и това че се налага да обиколите половината свят остава на заден план или дори трети план, а ние вече не печелим от транзита към Европа, а те печелят от нас. Чудя се вече колко подобни забавни анекдоти имат вече финландците за географията.
Колкото повече проблеми, толкова по-скъпо е да ги решим, и всички хора, които участват в процеса имат специфичен интерес. Тези хора имат полза от съществуването на тези проблеми, всъщност изкуствени, измислени, и на никого освен на тях тези проблеми не са необходими (тези хора ще изпаднат изцяло в несъстоятелност, без тези проблеми и проблемчета) - те от тях се хранят. Надявам се, няма нужда да се обясни, че плаща за всичкото това великолепие простият потребител, т.е. ние с теб. Ето един пример: някакъв транспорт е заседнал на руско-финландската граница в безнадеждно задръстване, а от съдържанието му се отчаяно се нуждае вашият град. Представителят на фирмата - превозвач се отнася до митнически посредник, нещо като "разрешител" на много гранични въпроси (тези хора в близкото минало сами са били митнически служители или сега заедно с тях ходят на баня) и му дава 200 бонбона. Представителя на поръчителя получава сметка за 300 бонбона, после предявява на ръководството сметка за 400, а след това плащаме всички разходи ние с теб, а дори и с процент. Кажете ми, има ли някакъв смисъл за тези хора от това да се опрости системата? Мисля, че не, и че в противен случай те ще бъдат оставени без сладко.
Някои хора измислят "печеливши проблеми" (познайте поради некомпетентност или "за процент от решението"), а други с удоволствие ги решават в полза на кесията си. Между другото, тези хора имат семейства, и за децата им е от жизненоважно значение са имат според техния речник "нормална работа" - и ето изобретен е нов проблем, за решаването на който сяда любимото дете. И все пак не е зле да уредите и любовницата, приятелят - съсед и един приятел от детството. Примерно така расте армията от бюрократи и броят на "решителите и разрешителите на проблеми".Има цял сектор на икономиката, зает със създаване на проблеми, а след това с тяхното решаване без никога да ги разрешава. Ей сега нахвърлях най-добрият бизнес-план на коляно: да се намери мост, който дълго и скъпо да се обикаля и да се постави бариера. Може да не се занимавам с пластмасови шарении - достатъчно е парче дърво с връвчица, стига дървото да е облепено с необходимите документи с красиви печати.
Много е тъжно, че нашият доморасъл капитализъм е присаден към най-лошият клон на предишната система - бюрократично, командно-административният. Ако беше присаден поне на научният, художественият или поне на производственият клон, нашият капитализъм би изглеждал много по-хубав. И така всички нарушения, глупости и абсурдности на съвременната руска икономика са в издигането в абсолют на привилегиите на миналото продажно ръководството на СССР + запелите в един глас с тях бандити, закъде без тях.
Опитайте се да си построите къща и след това прекарате ток, газ, вода, телефон. На всеки етап, най-скъпи ще са не работата и не материалите, а всички видове разрешения и одобрения. От вас на напълно законно основание ще изискват не малко пари за надуване бузите, важно изглеждащи подписи и съвсем прости чертежи и диаграми. Интересно ще е изчисляване на процента на възвръщаемост от такъв "бизнес". Паразити, бери им лайката просто!
А ако отворите завод или фабрика в Съвета на директорите трябва да бъдат една министерска жена, дъщеря на управител, или на кмета племенница - всичко зависи от мащаба на производството. Къде тук е краят на "бизнеса", и къде започва корупцията, не може да се разбере, така всичко е преплетено заедно. Тук се действа както и с безнадеждно заплетени кичури - те просто се режат, така че тук рано или късно цялата тази грозна икономическата структура рано или късно трябва да бъде премахната. Съдете сами тези паразитни израстъци увеличават значително разходите на вътрешното производство и намаляват реалния стандарт на живот на голяма част от населението.
Ако дойдете в данъчното и една от сътрудничките ви предложи да попълните декларация, а в близост седи съпруга и и за скромна сума я попълва, аз ли съм единственият който смята, че един от съпрузите трябва да си смени работното място? В непосредствена близост до КАТ много малки фирми предлагат да попълнят всякакъв документ за скромна такса, но това, което се чудя е: с това не трябва ли да се занимават служителите? И тук, както във филма "Шотландски боец": "Трябва да остане само един", и като цяло в триъгълника шофьор - КАТ - фирма "всичко ще реши и напише" единият явно е излишен.
Всички описани от мен явления може да се наричат с разни думи, но за мен това е едно понятие - капитализъм. Всичко е по формулата: намерил или измислил проблем, а след това, без никога да го разрешаваш, вечно го решавай в името на собственото си благо, попътно плодейки нови проблеми.
Има много версии за причините за възникнване на СПИН, няма да ги разглеждам. Само ще кажа, че тази болест просто позлати една «голяма фирма», и ако я нямаше, то някой трябваше да я измисли. Разпространението на СПИН прилича на това на продукцията на «орифлейм» или някакъв друг хербалайф. Клиентът (заразеният) средно за живота си привлича в мрежовия маркетинг (заразява) още 5 – 10 чевека, които също така усилено разпространяват изгодния проблем (заразяват нови хора). Гледах веднаж едно филме за неудачен медицински експеримент, след който един нещастник се превърна в зомби, бягаше, хапеше всички наред. Уапаните на свой ред също хапаха нормалните хора, докато практически целия град не се превърна в «зомбиленд». Добре че болните от СПИН не хапят.
И какво правят фармацевтичните компании за борба с чумата на 20 век (кой проблем – болест ще станет чума на 21 век и да си помислиш е страшно)? Не, те не са намерили способ да излекуват нещастните болни, и въобще, икономически предпоставки по понятни причини, просто няма. Не са разработани способи за «заключване» на болеста в тялото на болния, и не мисля, че на капиталиста – медик това ще е интересно. Единственото, което направиха е продължение на живота на инфекцирания за десетки години напред, което е много икономически изгодно на производителите на лекарства.
Сега за цените: годишен курс лекарства е не по-малко от 80 хил. рубли, в Америка на порядък по-евтино. Т.е., даже ако отчетем пограничните и други бариери (всеки със свой бизнес), мисля нетната печалба е просто фантастична. Естествено, не всички знаят за болеста си, мнозина не могат или не искат да платят такива пари, но и от неплащащите може да се получи полза – на техен пример останалите разбират, че все пак е по-добре да се плати. Същинска тактика на шантажиста Милвертон от «Шерлок Холмс».
Единствената страна, която би могла да победи тази болест бе СССР. Но уви, 1991г. задраска всичко, а «голямата фирма» никога няма да убие кокошката, носеща златни яйца.
За платената, капиталистическа медицина може още много да се напише, просто на примерът за СПИН ситуацията ми се видя най-ясна и явна. Ще опитам сега да поразсъждавам за финансите, данъците и бягането от отговорност. Вообще, терминът «юридическо лице» е измислен, за да се избягва финансова отговорност, просичко - да се лъжат хората. Физическото лице може просто да се набие, а с юридическото е по-сложно.
Бил съм свидетел на ситуация, когато строителна организация, някакво ДОО, обяви банкрут и се отказа да плаща заплата, а после отзад към названието «прилепиха» Ltd. и вече никому нищо не дължат.
Когато условния банкер Иванов заявява, че неговата банка "се е спукала" заедно със всички вложения, но при това у него се появява 5-етажен дом в Банкя нищо не може да кажеш. "Пукнало" се е юридическо лице, а физиономията на банкера се чувства прекрасно. Виж ако нямаше юридически лица (които могат да са регистрирани съвсем не там, където физически се намира объектът на собственост, което само по себе си не е логично), от банкера можеше да се конфискуват и палата, и всички коли, и яхти, и бисера на любовницата.
А кой гений е измислил офшорките? Просто може нобелева по икономика да му се даде – но няма да я вземе, дреболия някаква.
Извел парите от страната където ги е заработил, а с туземците във вид на данъци и други платежи не се е разплатил – на тях им остават изчерпаните недра, износената инфраструктура, екологическите проблеми.
Пак разбира се са нужни специално обучени люде, които ще скрият честно награбеното в сянката, ще пренесат парите на другия край на Земята, надежно ще ги замаскират. Нужни са тези, които ще обучат подрастващата младеж, как всичко ловко да се завърти, нужни са тези, които, имайки властни пълномощия ще си затворят очите с хрупкава хартийка. Т.е., има проблем, как да «метнем» простите хора и цели страни, а има хора, въвлечени в процеса на решение на проблема – цял отрасъл на «народното стопанство» се очертава. Всичко това хубаво, само дето тези деяния на мошенничеството вече в мега–огромен порядък растат.
Роскосмос изиска за глобални цели гигантски пари. Добре би било господин Степашин по-често да се появява в Корольов и да надзирава да не се повтори у нас историята с F-35, да не получим своя нелетяща ютия, а то амбициозни задачи поставихме о-хо-хо, и можем дълго и с изгода за себе си да ги решаваме и никога да не ги решим. Имам съмнение, что благото дело ще се превърне в ново «Сколково», нов образец на капитализма по-руски.
Същото уродство и с жилищния фонд. При Съюза жилището беше разчетено на енергоносители за стотинки, за икономии никой сериозно не се замисляше. Сега при аномално високи цени на електричеството и топлото през зимата, при аномални студове въпросите за спестовност би трябвало да излязвт на пръв план. Нищо подобно. Помня един познат деятел от жилфонд, като дете се радваше на студената зима и говореше, че колкото по-студена зимата, в толкова по-топли страни ще отиде той през лятото. Е да, проблеми, проблеми колко се появиха, а да се решават е толкова изгодно.
Никому не е интересно да икономисва на ресурси или на материали – няма икономическа мотивация за това. Докато я няма сме обречени под различни предлози да плащаме все повече и повече без подобрение, а често и при влошаване на качеството на услугите. Не е лошо също да се минимизират разходите на количество ръководни кадри и близки с тях.
Анекдот от живота: вървя по улицата, виждам спукала се тръба. В ямата, до пробива, работи 1 (един) работник ту с лопата, ту с гаечен ключ, а наоколо стоят 5 (пет) чичковци и лелки в чистички дрешки и с умен вид нещо пишат и спорят, а по-далеч стои групичка местни бабки, обсъждащи проишествието.
Приближих се, погледах, погледах, добре че никъде не бързах и високо така, че всички да чуят произнесох: «А знаете ли защо комуналните услуги са такива скъпи? - всички ме загледаха, кой като на пророк, кой, като на възмутител на спокойствието и провокатор, а някой сметна моето появяване добър повод за непланирани "5 мин за цигара" - а затова - вещая аз - че в ямата копа един, а наоколо пет, а трябва да е наобратно, а на всички тях заплата от Вашите пари плащат».
Последва разборка, ругатни, угрози по мой адрес. Помня, най-дебелия началник бабките се опитваха да вкарат в ямата, а той не потегля. Именно след тази ситуация се реших да купя телефон с видеокамера, тогава още достатъчно скъп.
И въобще, капиталистическите отношения в нашата страна, не говоря за материалните разходи, донасят на страната много мъки и нещастия. Да си спомним, че появата на кръчмите при Иван Грозни на Московията става заради острата необходимост да се ликвидира дефицита на бюджета. Петър I «алкохолната зависимост на бюджета» я усили и направи хроническа. Всияко по формулата: създал проблем (зависимост на населението от алкохола), решавал го без да го реши (доливали на мужиците разгреваещо), и при това създавал нови (неизбежните проблеми със здравето, битова престъпност, огромна дупка в семейните бюджети).
С рухването на «желязната завеса» към нас заедно с «демокрацията», МакДоналдс, дъвката и Чип и Дейл проникна разнообразно пиене от цял свят и девети вал дрога. А какво искахте: нищо лично, просто бизнес.
В желанието да се заработят пари няма на пръв поглед нищо лошо. Практически цялото население на света с това се занимава. Това е похвално - човек се старае да обеспечи себе си и семейството си с достоен живот, но защо някой създава заради това проблеми на останалите? Нима не може зарядните на мобилните телефони да се стандартизират? Защо телевизорите горят веднага след изтичане на гаранцията? Защо течност, прекрасно подходяща за премахване на ръжда се продава в хранителните магазини, а не в битова химия и при това е световно известна марка? Защо бутилките са с различна форма (и отвратително съдържание)? Навярно за да не могат после да се сдадат. Как, не може ли пивните компании да се задължат да пускат продукция в стандартни бутилки, а после използвайки логистическите си мощности да ги използват вторично. (Коментар: бутилките от сок, нектар, бира Плевенска, Загорка и др. в "социализма" бяха стандартни 0.5л, само Шуменско идваше в 0.33л като категория "лукс". Моторното масло се продаваше като "моторно масло", спирачната течност като "спирачна течност". Днес: моторно масло "за Тойота", спирачна течност "за Хонда", как някой не се е сетил да разбие бензина на модели просто не ми побира ума.)
Едно от правилата на маркетинга гласи, че за извеждане на пазара за товара трябва да се похарчат толкова средства, колкото и за производство. (Например, една частна контора за реклама и промоция на своята продукция харчи много повече, отколкото за самата продукция). Превеждаме от един руски на друг: за да «прекараме глупака с боклук» трябва «грамотно да го омагьосаме» да не жалим «мангизи за престиж», а както е известно, «добрия престиж е по-скъп от мангизите».
Примерно така работи рекламата. Те ни лъжат, доказвайки, че този или онзи товар ни е жизнено необходим (създават проблем, че после за наша сметка да го решават), натрапват ни го. А това не е ли низост и банално мошенничество? Веднага си спомням филма «Кейт и Лео», там подобна ситуация е чудесно показана.
Имало някога робовладелчески строй. Имало експлоатация на една част от населението от друга. Това може да се обясни с намаление разходите за «заплата» и съответствено, «повишение конкурентоспособността на външните и вътрешните пазари». Нашите деди, всъщност, някак се справяха дебита с кредит да изравняват без «напредничави социални технологии».
После с времето тежката си дума каза техническият прогрес. Страните оседлали го фактически се отказаха от робство в своите територии (по-изгодно е да се експлуатират машини отколкото слабия и инатлия човек) и експортираха освен товари също и всевъзможни проблеми навън. Това нарекоха колонизация на света. После, когато цялата планета беше поделена и да се експортират проблеми нямаше къде, капиталистите започнаха две най-страшни в световната история войни за правото да разрушават нови земи и покоряват нови народи.
Сега практически всички страни и народи са се превърнали в периферия на Запада, помагайки да се поддържа илюзията на процъвтяване на няколко «витринни» прозападни държави. Това става не благодарение на «передовия строй» - капитализма с неговата никога и от никого не видяна ръка, а благодарение на грабежа от цял свят по един или друг начин от купчинка технически и информационно оборудвани мерзавци. Навремето, за да получат много злато те уничтожиха няколко самобитни цивилизации в Америка, а за да попият чайче с печалба зарибиха с дрога и едва не угробиха огромна страна. Сега предпочитат да използват финансови инструменти, но в случай на нещо са готови да използват целия си военен арсенал.
Представете си голям красив дом. Той се е запалил и сме извикали пожарникарите. Те дошли, влезли в пламтящата къща и давай всичко наоколо да поливат с вода, паралелно присвоявайки си оставените ценности. Цялото домочадие благодари на доблестните рицари на огъня за спасението на имуществото. Много доходно се оказва тази работа, да се гаси пожар! След като е доходно, то огъня отново и отново пламти в дома и спасателите отново героически решават с доход за себе си проблема.
Рано или късно от постоянните пожарища зданието ще рухне, и тогава ще погребе под себе си и пожарникарите, и жителите на дома (в никакъв случай не искам да оскърбя пожарникарите с този пример).
P.S. Все формации, човешки институти или вече съществуват, или са съществували по-рано и всички те не са съвършенни и има неразорано поле за критиката им. Това е истината. Капитализмът не решава проблемите на човечеството, в най-добрия случай той отлага решението за неопределен срок. Това също е истина, за някого тя е горчива. На нас, руснаците ни е нужна СПРАВЕДЛИВОСТ, а нея с думата "капитализъм" въобще в едно изречение не бива да се пише. Така че дайте още веднаж да опитаме да построим справедливо общество, справедлива страна, отчитайки пропуските и грешките на първия опит. Така и така с капитализма нищо свясно не ни се получава.
Съгласете се, Русия е естествена транзитна страна от Китай и други далекоизточни страни в Европа и обратно, но тук се разкрива в цялата си слава съвременният руски театър на абсурда. Почти на всеки километър по пътя към вътрешния потребител (московския в описаната ситуация), се появява проблем. И този проблем трябва да бъде РЕШЕН! Естествено за пари. От Владивосток до Москва километрите са много повече, отколкото от Санкт Петербург до столицата, и следователно проблеми, пред които се изправяте са повече и така парите за решаването са повече, и това че се налага да обиколите половината свят остава на заден план или дори трети план, а ние вече не печелим от транзита към Европа, а те печелят от нас. Чудя се вече колко подобни забавни анекдоти имат вече финландците за географията.
Колкото повече проблеми, толкова по-скъпо е да ги решим, и всички хора, които участват в процеса имат специфичен интерес. Тези хора имат полза от съществуването на тези проблеми, всъщност изкуствени, измислени, и на никого освен на тях тези проблеми не са необходими (тези хора ще изпаднат изцяло в несъстоятелност, без тези проблеми и проблемчета) - те от тях се хранят. Надявам се, няма нужда да се обясни, че плаща за всичкото това великолепие простият потребител, т.е. ние с теб. Ето един пример: някакъв транспорт е заседнал на руско-финландската граница в безнадеждно задръстване, а от съдържанието му се отчаяно се нуждае вашият град. Представителят на фирмата - превозвач се отнася до митнически посредник, нещо като "разрешител" на много гранични въпроси (тези хора в близкото минало сами са били митнически служители или сега заедно с тях ходят на баня) и му дава 200 бонбона. Представителя на поръчителя получава сметка за 300 бонбона, после предявява на ръководството сметка за 400, а след това плащаме всички разходи ние с теб, а дори и с процент. Кажете ми, има ли някакъв смисъл за тези хора от това да се опрости системата? Мисля, че не, и че в противен случай те ще бъдат оставени без сладко.
Някои хора измислят "печеливши проблеми" (познайте поради некомпетентност или "за процент от решението"), а други с удоволствие ги решават в полза на кесията си. Между другото, тези хора имат семейства, и за децата им е от жизненоважно значение са имат според техния речник "нормална работа" - и ето изобретен е нов проблем, за решаването на който сяда любимото дете. И все пак не е зле да уредите и любовницата, приятелят - съсед и един приятел от детството. Примерно така расте армията от бюрократи и броят на "решителите и разрешителите на проблеми".Има цял сектор на икономиката, зает със създаване на проблеми, а след това с тяхното решаване без никога да ги разрешава. Ей сега нахвърлях най-добрият бизнес-план на коляно: да се намери мост, който дълго и скъпо да се обикаля и да се постави бариера. Може да не се занимавам с пластмасови шарении - достатъчно е парче дърво с връвчица, стига дървото да е облепено с необходимите документи с красиви печати.
Много е тъжно, че нашият доморасъл капитализъм е присаден към най-лошият клон на предишната система - бюрократично, командно-административният. Ако беше присаден поне на научният, художественият или поне на производственият клон, нашият капитализъм би изглеждал много по-хубав. И така всички нарушения, глупости и абсурдности на съвременната руска икономика са в издигането в абсолют на привилегиите на миналото продажно ръководството на СССР + запелите в един глас с тях бандити, закъде без тях.
Опитайте се да си построите къща и след това прекарате ток, газ, вода, телефон. На всеки етап, най-скъпи ще са не работата и не материалите, а всички видове разрешения и одобрения. От вас на напълно законно основание ще изискват не малко пари за надуване бузите, важно изглеждащи подписи и съвсем прости чертежи и диаграми. Интересно ще е изчисляване на процента на възвръщаемост от такъв "бизнес". Паразити, бери им лайката просто!
А ако отворите завод или фабрика в Съвета на директорите трябва да бъдат една министерска жена, дъщеря на управител, или на кмета племенница - всичко зависи от мащаба на производството. Къде тук е краят на "бизнеса", и къде започва корупцията, не може да се разбере, така всичко е преплетено заедно. Тук се действа както и с безнадеждно заплетени кичури - те просто се режат, така че тук рано или късно цялата тази грозна икономическата структура рано или късно трябва да бъде премахната. Съдете сами тези паразитни израстъци увеличават значително разходите на вътрешното производство и намаляват реалния стандарт на живот на голяма част от населението.
Ако дойдете в данъчното и една от сътрудничките ви предложи да попълните декларация, а в близост седи съпруга и и за скромна сума я попълва, аз ли съм единственият който смята, че един от съпрузите трябва да си смени работното място? В непосредствена близост до КАТ много малки фирми предлагат да попълнят всякакъв документ за скромна такса, но това, което се чудя е: с това не трябва ли да се занимават служителите? И тук, както във филма "Шотландски боец": "Трябва да остане само един", и като цяло в триъгълника шофьор - КАТ - фирма "всичко ще реши и напише" единият явно е излишен.
Всички описани от мен явления може да се наричат с разни думи, но за мен това е едно понятие - капитализъм. Всичко е по формулата: намерил или измислил проблем, а след това, без никога да го разрешаваш, вечно го решавай в името на собственото си благо, попътно плодейки нови проблеми.
Има много версии за причините за възникнване на СПИН, няма да ги разглеждам. Само ще кажа, че тази болест просто позлати една «голяма фирма», и ако я нямаше, то някой трябваше да я измисли. Разпространението на СПИН прилича на това на продукцията на «орифлейм» или някакъв друг хербалайф. Клиентът (заразеният) средно за живота си привлича в мрежовия маркетинг (заразява) още 5 – 10 чевека, които също така усилено разпространяват изгодния проблем (заразяват нови хора). Гледах веднаж едно филме за неудачен медицински експеримент, след който един нещастник се превърна в зомби, бягаше, хапеше всички наред. Уапаните на свой ред също хапаха нормалните хора, докато практически целия град не се превърна в «зомбиленд». Добре че болните от СПИН не хапят.
И какво правят фармацевтичните компании за борба с чумата на 20 век (кой проблем – болест ще станет чума на 21 век и да си помислиш е страшно)? Не, те не са намерили способ да излекуват нещастните болни, и въобще, икономически предпоставки по понятни причини, просто няма. Не са разработани способи за «заключване» на болеста в тялото на болния, и не мисля, че на капиталиста – медик това ще е интересно. Единственото, което направиха е продължение на живота на инфекцирания за десетки години напред, което е много икономически изгодно на производителите на лекарства.
Сега за цените: годишен курс лекарства е не по-малко от 80 хил. рубли, в Америка на порядък по-евтино. Т.е., даже ако отчетем пограничните и други бариери (всеки със свой бизнес), мисля нетната печалба е просто фантастична. Естествено, не всички знаят за болеста си, мнозина не могат или не искат да платят такива пари, но и от неплащащите може да се получи полза – на техен пример останалите разбират, че все пак е по-добре да се плати. Същинска тактика на шантажиста Милвертон от «Шерлок Холмс».
Единствената страна, която би могла да победи тази болест бе СССР. Но уви, 1991г. задраска всичко, а «голямата фирма» никога няма да убие кокошката, носеща златни яйца.
За платената, капиталистическа медицина може още много да се напише, просто на примерът за СПИН ситуацията ми се видя най-ясна и явна. Ще опитам сега да поразсъждавам за финансите, данъците и бягането от отговорност. Вообще, терминът «юридическо лице» е измислен, за да се избягва финансова отговорност, просичко - да се лъжат хората. Физическото лице може просто да се набие, а с юридическото е по-сложно.
Бил съм свидетел на ситуация, когато строителна организация, някакво ДОО, обяви банкрут и се отказа да плаща заплата, а после отзад към названието «прилепиха» Ltd. и вече никому нищо не дължат.
Когато условния банкер Иванов заявява, че неговата банка "се е спукала" заедно със всички вложения, но при това у него се появява 5-етажен дом в Банкя нищо не може да кажеш. "Пукнало" се е юридическо лице, а физиономията на банкера се чувства прекрасно. Виж ако нямаше юридически лица (които могат да са регистрирани съвсем не там, където физически се намира объектът на собственост, което само по себе си не е логично), от банкера можеше да се конфискуват и палата, и всички коли, и яхти, и бисера на любовницата.
А кой гений е измислил офшорките? Просто може нобелева по икономика да му се даде – но няма да я вземе, дреболия някаква.
Извел парите от страната където ги е заработил, а с туземците във вид на данъци и други платежи не се е разплатил – на тях им остават изчерпаните недра, износената инфраструктура, екологическите проблеми.
Пак разбира се са нужни специално обучени люде, които ще скрият честно награбеното в сянката, ще пренесат парите на другия край на Земята, надежно ще ги замаскират. Нужни са тези, които ще обучат подрастващата младеж, как всичко ловко да се завърти, нужни са тези, които, имайки властни пълномощия ще си затворят очите с хрупкава хартийка. Т.е., има проблем, как да «метнем» простите хора и цели страни, а има хора, въвлечени в процеса на решение на проблема – цял отрасъл на «народното стопанство» се очертава. Всичко това хубаво, само дето тези деяния на мошенничеството вече в мега–огромен порядък растат.
Роскосмос изиска за глобални цели гигантски пари. Добре би било господин Степашин по-често да се появява в Корольов и да надзирава да не се повтори у нас историята с F-35, да не получим своя нелетяща ютия, а то амбициозни задачи поставихме о-хо-хо, и можем дълго и с изгода за себе си да ги решаваме и никога да не ги решим. Имам съмнение, что благото дело ще се превърне в ново «Сколково», нов образец на капитализма по-руски.
Същото уродство и с жилищния фонд. При Съюза жилището беше разчетено на енергоносители за стотинки, за икономии никой сериозно не се замисляше. Сега при аномално високи цени на електричеството и топлото през зимата, при аномални студове въпросите за спестовност би трябвало да излязвт на пръв план. Нищо подобно. Помня един познат деятел от жилфонд, като дете се радваше на студената зима и говореше, че колкото по-студена зимата, в толкова по-топли страни ще отиде той през лятото. Е да, проблеми, проблеми колко се появиха, а да се решават е толкова изгодно.
Никому не е интересно да икономисва на ресурси или на материали – няма икономическа мотивация за това. Докато я няма сме обречени под различни предлози да плащаме все повече и повече без подобрение, а често и при влошаване на качеството на услугите. Не е лошо също да се минимизират разходите на количество ръководни кадри и близки с тях.
Анекдот от живота: вървя по улицата, виждам спукала се тръба. В ямата, до пробива, работи 1 (един) работник ту с лопата, ту с гаечен ключ, а наоколо стоят 5 (пет) чичковци и лелки в чистички дрешки и с умен вид нещо пишат и спорят, а по-далеч стои групичка местни бабки, обсъждащи проишествието.
Приближих се, погледах, погледах, добре че никъде не бързах и високо така, че всички да чуят произнесох: «А знаете ли защо комуналните услуги са такива скъпи? - всички ме загледаха, кой като на пророк, кой, като на възмутител на спокойствието и провокатор, а някой сметна моето появяване добър повод за непланирани "5 мин за цигара" - а затова - вещая аз - че в ямата копа един, а наоколо пет, а трябва да е наобратно, а на всички тях заплата от Вашите пари плащат».
Последва разборка, ругатни, угрози по мой адрес. Помня, най-дебелия началник бабките се опитваха да вкарат в ямата, а той не потегля. Именно след тази ситуация се реших да купя телефон с видеокамера, тогава още достатъчно скъп.
И въобще, капиталистическите отношения в нашата страна, не говоря за материалните разходи, донасят на страната много мъки и нещастия. Да си спомним, че появата на кръчмите при Иван Грозни на Московията става заради острата необходимост да се ликвидира дефицита на бюджета. Петър I «алкохолната зависимост на бюджета» я усили и направи хроническа. Всияко по формулата: създал проблем (зависимост на населението от алкохола), решавал го без да го реши (доливали на мужиците разгреваещо), и при това създавал нови (неизбежните проблеми със здравето, битова престъпност, огромна дупка в семейните бюджети).
С рухването на «желязната завеса» към нас заедно с «демокрацията», МакДоналдс, дъвката и Чип и Дейл проникна разнообразно пиене от цял свят и девети вал дрога. А какво искахте: нищо лично, просто бизнес.
В желанието да се заработят пари няма на пръв поглед нищо лошо. Практически цялото население на света с това се занимава. Това е похвално - човек се старае да обеспечи себе си и семейството си с достоен живот, но защо някой създава заради това проблеми на останалите? Нима не може зарядните на мобилните телефони да се стандартизират? Защо телевизорите горят веднага след изтичане на гаранцията? Защо течност, прекрасно подходяща за премахване на ръжда се продава в хранителните магазини, а не в битова химия и при това е световно известна марка? Защо бутилките са с различна форма (и отвратително съдържание)? Навярно за да не могат после да се сдадат. Как, не може ли пивните компании да се задължат да пускат продукция в стандартни бутилки, а после използвайки логистическите си мощности да ги използват вторично. (Коментар: бутилките от сок, нектар, бира Плевенска, Загорка и др. в "социализма" бяха стандартни 0.5л, само Шуменско идваше в 0.33л като категория "лукс". Моторното масло се продаваше като "моторно масло", спирачната течност като "спирачна течност". Днес: моторно масло "за Тойота", спирачна течност "за Хонда", как някой не се е сетил да разбие бензина на модели просто не ми побира ума.)
Едно от правилата на маркетинга гласи, че за извеждане на пазара за товара трябва да се похарчат толкова средства, колкото и за производство. (Например, една частна контора за реклама и промоция на своята продукция харчи много повече, отколкото за самата продукция). Превеждаме от един руски на друг: за да «прекараме глупака с боклук» трябва «грамотно да го омагьосаме» да не жалим «мангизи за престиж», а както е известно, «добрия престиж е по-скъп от мангизите».
Примерно така работи рекламата. Те ни лъжат, доказвайки, че този или онзи товар ни е жизнено необходим (създават проблем, че после за наша сметка да го решават), натрапват ни го. А това не е ли низост и банално мошенничество? Веднага си спомням филма «Кейт и Лео», там подобна ситуация е чудесно показана.
Имало някога робовладелчески строй. Имало експлоатация на една част от населението от друга. Това може да се обясни с намаление разходите за «заплата» и съответствено, «повишение конкурентоспособността на външните и вътрешните пазари». Нашите деди, всъщност, някак се справяха дебита с кредит да изравняват без «напредничави социални технологии».
После с времето тежката си дума каза техническият прогрес. Страните оседлали го фактически се отказаха от робство в своите територии (по-изгодно е да се експлуатират машини отколкото слабия и инатлия човек) и експортираха освен товари също и всевъзможни проблеми навън. Това нарекоха колонизация на света. После, когато цялата планета беше поделена и да се експортират проблеми нямаше къде, капиталистите започнаха две най-страшни в световната история войни за правото да разрушават нови земи и покоряват нови народи.
Сега практически всички страни и народи са се превърнали в периферия на Запада, помагайки да се поддържа илюзията на процъвтяване на няколко «витринни» прозападни държави. Това става не благодарение на «передовия строй» - капитализма с неговата никога и от никого не видяна ръка, а благодарение на грабежа от цял свят по един или друг начин от купчинка технически и информационно оборудвани мерзавци. Навремето, за да получат много злато те уничтожиха няколко самобитни цивилизации в Америка, а за да попият чайче с печалба зарибиха с дрога и едва не угробиха огромна страна. Сега предпочитат да използват финансови инструменти, но в случай на нещо са готови да използват целия си военен арсенал.
Представете си голям красив дом. Той се е запалил и сме извикали пожарникарите. Те дошли, влезли в пламтящата къща и давай всичко наоколо да поливат с вода, паралелно присвоявайки си оставените ценности. Цялото домочадие благодари на доблестните рицари на огъня за спасението на имуществото. Много доходно се оказва тази работа, да се гаси пожар! След като е доходно, то огъня отново и отново пламти в дома и спасателите отново героически решават с доход за себе си проблема.
Рано или късно от постоянните пожарища зданието ще рухне, и тогава ще погребе под себе си и пожарникарите, и жителите на дома (в никакъв случай не искам да оскърбя пожарникарите с този пример).
P.S. Все формации, човешки институти или вече съществуват, или са съществували по-рано и всички те не са съвършенни и има неразорано поле за критиката им. Това е истината. Капитализмът не решава проблемите на човечеството, в най-добрия случай той отлага решението за неопределен срок. Това също е истина, за някого тя е горчива. На нас, руснаците ни е нужна СПРАВЕДЛИВОСТ, а нея с думата "капитализъм" въобще в едно изречение не бива да се пише. Така че дайте още веднаж да опитаме да построим справедливо общество, справедлива страна, отчитайки пропуските и грешките на първия опит. Така и така с капитализма нищо свясно не ни се получава.
Автор ФК Скиф
Хамстери, в атака!
В деня на Победата 9 маи, интернет-движение, наричащо се
«мрежовите хамстери» объяви за «срива» на няколко сайта,
принадлежащи на либерални средства за масова информация (СМИ).
Организацията взема отговорност за DDoS-атака на следните
сайтове: Дождь, Эхо Москвы, Московский Комсомолец, Новая газета,
Фонтанка.ру, Руполитика, ЗАКС, Лениздат, Роспрес. Благодарение на тази атака, нито едно от тези издания не можа да публикува на своите ресурси материали за “задръстванията в Москва”, “возенето на мерседеси”, “милиона изнасилени немски жени” или “дъното на скръбта 9 май”.
Wednesday, May 8, 2013
Китайският дракон и руската мечка подрязаха ноктите на американския орел
Автор: Валентин Василеску
Източник: http://bulgarian.ruvr.ru/2013_03_20/Kitajskijat-drakon-i-ruskata-mechka-podrjazaha-noktite-na-amerikanskija-orel/
Сега САЩ са разположили в Япония 35,000 военни подразделения на USPACOM, два атомни самолетоносача, пет ескадрени миноносеца, четири фрегати, изградили база в пристанището Йокосука. Около 17,000 морски пехотинци са намират на остров Окинава. Японският флот разполага с 3 хеликоптероносача, 8 ракетни ескадрени миноносци, 20 фрегати и 16 подводници.
Източник: http://bulgarian.ruvr.ru/2013_03_20/Kitajskijat-drakon-i-ruskata-mechka-podrjazaha-noktite-na-amerikanskija-orel/
Сега САЩ са разположили в Япония 35,000 военни подразделения на USPACOM, два атомни самолетоносача, пет ескадрени миноносеца, четири фрегати, изградили база в пристанището Йокосука. Около 17,000 морски пехотинци са намират на остров Окинава. Японският флот разполага с 3 хеликоптероносача, 8 ракетни ескадрени миноносци, 20 фрегати и 16 подводници.
В същото време в Южна Корея се намира Втора
пехотна дивизия, бригади на специалните части с 19,700 военни. Складове
на USPACOM със военна техника, боеприпаси, гориво и хранителни продукти
за останалите 8 армии, са разположени в Япония. Американският
Тихоокеански флот (USPACFLT), състоящ се от 3 самолетоносача, 4
хеликоптероносача, – 9 крайцери, 25 ескадрени миноносеца и 26 атомни
подводници, разположени в Пърл Харбър и Сан Диего, са специално
подготвени за действия в Югоизточна Азия.
От друга
страна, китайските военно-морски сили значително се промениха през
последното десетилетие. Сега те разполагат със съвременни средства,
създадени през периода 2004-2012 години и имат за задача вече не защита
на крайбрежието на Китай, а водене на нападателни действия, и са
способни да унищожат всякаква цел в Япония и Корея. Виетнам също
притежава ефективен флот, състоящ се от 7 ескадрени миноносци, 18
фрегати и 2 подводници.
Позовавайки се на източници,
близки до Пентагона, агенция „Reuters” твърди, че американският министър
на отбраната Чак Хейгел се готви да увеличи ефективността на базата във
„Fort Greely” (Аляска) за да се противопостави срещу Северна Корея.
Това
е пропагандистка мярка, тъй като траекторията на междуконтиненталните
балистически ракети, изстреляни от Северна Корея, лежи извън зоната на
действие на американските противоракети.
А сега за
отлагането на военното нахлуване на САЩ в Северна Корея. Въпреки всички
провокации на Пхенян, САЩ няма да попаднат в майсторски поставения от
китайците капан. Преди всичко на САЩ е необходимо да предислокират
силите си от Япония и Хавайските острови на Корейския полуостров. В това
време Китай ще получи свободен достъп в японската акватория, а
руснаците без дълго да мислят ще изпратят своите 36 свръхзвукови
бомбардировачи ТУ-22М3, способни да свалят стратегическите
бомбардировачи В-52 на военно-въздушната база „Andersen” (остров Гуам).
Администрацията
на САЩ печата долари без покритие за да финансира граждански войни, или
американски военни нахлувания. Благодарение на кражбата на ресурси на
цели страни, Белият дом покриваше дефицита от безконтролно печатане на
валута, а остатъкът разпределяше по джобовете на съучастници от
администрацията. Това е правило, което действа от приключването на
Втората световна война, и се промени с идването на власт на Джордж Буш в
2,000 година. Неговата алчност доведе до това, че покриването на
дефицита ставаше за сметка на обогатяването на неговото семейство и на
политически комисари от МВФ. В резултат от нахлуването в Ирак и
Афганистан, САЩ натрупаха голям опит.
В 2001 година
Цзян Цземин и Владимир Путин подписаха Договор за добросъседство и
братско сътрудничество. Като решиха да действат съвместно, Русия и Китай
увеличиха шансовете си за успешно противопоставяне срещу трите центъра
на силата (САЩ, Япония и ЕС). Русия и Китай със съвместни усилия
реализираха икономическият метод на „Китайските капки”, способни да
унищожат в следващите години огромната американска военна сила.
Дългът
на САЩ надхвърля 16 трилиона долара което е повече от 300% от брутния
вътрешен продукт. Китай държи по-голямата част от дълга на САЩ – около 2
трилиона долара (което се равнява на тригодишен американски бюджет за
отбрана). Ако Китай би изтеглил средствата от заемите, икономиката на
САЩ би рухнала.
В 2005 година Владимир Путин внедри
нова стратегия по увеличение на златния запас на Русия и тя стана главен
купувач на злато на световния пазар – за пет години два пъти увеличи
златните си резерви. Сега Русия се намира на пето място, ежемесечно
купувайки злато за 500 милиона долара.
Китайците
хвърлиха око на 8,133 тона злато, което се намира в банки на САЩ и
представлява 74,5% от общия обем на златния резерв. Китай иска това
злато за сметка на дълга на САЩ. Китай иска да пусне в обръщение нова
валута, която би станала алтернативна на долара и би била осигурена със
злато. С тази цел Китай започна репатриация на златните си запаси от
Швейцария, Лондон и Ню Йорк.
Пекин подписа договор с
повече от 20 стран (Аржентина, Австралия, Бразилия, ОАЕ, Япония и др.),
които признават юана за официална валута на международните сделки в
ущърб на долара. За американската валута това означава напускане на част
от международния финансов пазар.
За САЩ не остана
нито една пролука и всичко, което те могат да направят е да отсрочат
предсказуемия резултат. Сега на тях им е необходимо да укрепват своето
присъствие в Югоизточна Азия, въпреки съкращението на бюджета. И затова
Пентагонът е длъжен за разпредели в тази зона ресурси от други
подразделения на USPACOM.
Черната кръв на икономиката
През 1973 г Вашингтон поддържа Израел, атакуван от Сирииските и
Египетските войски. В отговор арабските страни напълно забраняват експортът на нефт в
страни, които поддържат Израел. В САЩ цените на бензина скачат в 4 пъти! Така вече са ударени не е само икономиката, а е създадена пряка угроза за вътреполитическата стабилност и основите на държавния строй. През 1979
г. отново политическите събития, ставащи в Близкия Изток довеждат до рязко покачване на цените на нефт от 13 до 34 долара за барел. Преди
първата американо-иракской война (1993 г) средната цена за барел се колебаеше на ниво 20-23 $. По мнение на водещи икономически експерти от това време, политическото ръководство на САЩ за избягване на
сериозна икономическа криза трябва да намери начини за
снижение на цените за барел нефт до 8-9 $. Тоест в това време не е ставало дума за освобождението на Кувейт. На практика се реализираше концепцията за защита на
националните интереси на САЩ. Коалиционни сили, решения на ООН — всичко това беше не повече от декорация за решение на главната задача —
обеспечение на контрол над нефтените месторождения на Арабския
полуостров и създаване на благоприятни условия за собствената икономика. Но войната доведе до обратен резултат. След кратък спад цените
на нефт отново започнаха да растат. Втората иракска война, изглеждаше, позволи на САЩ да получи непосредствен достъп до богатите
месторождения на тази страна. Но никакъв спад в цените на нефт не се случи. Основният маршрут на транспортиране на близкоизточната нефт
преминава през Ормузският пролив, частично контролиран както е известно от
Иран (на проливът се падат около 40 % от глобалния експорт на нефт
по море). Алтернативни варианти за транспорт на нефт до
потребителите — наземни тръбопроводи до портовете на Средиземно море минават по територията на Сирия.
От Ирак чрез территорията на Сирия минават два тръбопровода, събиращи се в сега вече известният на цял свят Хомс, след това те се разделят до три сирийски порта: Тартус, Бонияс и Латакия. Вземайки под внимание зависимостта на американската и европейската икономики от близкоизточната нефт очевидно е, че военната кампания против Иран е невъзможна до момента в който не е обеспечен непрекъсваем транспорт на близкоизточната нефт в случай на начало на бойни действия в Персийския залив. Отчитайки всичко казано може да се твърди, че гражданската война в Сирия е инспирирана от външни сили за обеспечаване контрол над транзита на нефт от Персийския залив по наземните магистрали до средиземноморските портове, заобикаляйки контролирания от Иран Ормузски пролив.
Източник: http://www.iarex.ru/articles/29209.html
От Ирак чрез территорията на Сирия минават два тръбопровода, събиращи се в сега вече известният на цял свят Хомс, след това те се разделят до три сирийски порта: Тартус, Бонияс и Латакия. Вземайки под внимание зависимостта на американската и европейската икономики от близкоизточната нефт очевидно е, че военната кампания против Иран е невъзможна до момента в който не е обеспечен непрекъсваем транспорт на близкоизточната нефт в случай на начало на бойни действия в Персийския залив. Отчитайки всичко казано може да се твърди, че гражданската война в Сирия е инспирирана от външни сили за обеспечаване контрол над транзита на нефт от Персийския залив по наземните магистрали до средиземноморските портове, заобикаляйки контролирания от Иран Ормузски пролив.
Източник: http://www.iarex.ru/articles/29209.html
Обобщения
След поражението си в Студената война Източния блок бе подложен на режим
на "репарации" от страна на победителя. Всички ресурси трябваше да
бъдат предоставени на Запада, а територията - опустошена почти по
тактиката на "изгорена земя" - на Западът не му трябваше конкуренция.
Политическата върхушка от всякакъв цвят бе купена с "10%", съдействайки
за осъществяването в дело на режима на репарации, в който фактически се
оказаха Източните страни.
Разбира се, най-пострадали във всичко това се оказаха народите на тези страни. Междувременно черпейки с пълни шепи от създаденото и построеното на Изток, Западът процъвтяваше както никога досега, ставайки привлекателен избор и "модел" за подражание в Източния блок. За съжаление, днес, 20 години по-късно обстановката е различна. "Големия пладнешки обир" свърши, плодовете му потънаха в търбусите на върхушките, а населението се оказа с презен корем, безработица, унищожена икономика и дълбоко насадени на подсъзнателно ниво пропагандни клишета, които управляващите всеки път извикват като скелети от гардероба, за да плашат тези наивници, които не могат да прогледнат и осъзнаят ставащото, с несъществуващи, дори да допуснем в някой случаи съществуващи "комунисти и ченгета", а всъщност купени по един или друг начин червени, зелени, жълти, сини и каквито още искате продажници. Дори призивът "Да забравим старото" обслужва същия интерес, та нали паметта за случилото се и осъзнаването му са това, което наричаме "човешки опит".
Разбира се, най-пострадали във всичко това се оказаха народите на тези страни. Междувременно черпейки с пълни шепи от създаденото и построеното на Изток, Западът процъвтяваше както никога досега, ставайки привлекателен избор и "модел" за подражание в Източния блок. За съжаление, днес, 20 години по-късно обстановката е различна. "Големия пладнешки обир" свърши, плодовете му потънаха в търбусите на върхушките, а населението се оказа с презен корем, безработица, унищожена икономика и дълбоко насадени на подсъзнателно ниво пропагандни клишета, които управляващите всеки път извикват като скелети от гардероба, за да плашат тези наивници, които не могат да прогледнат и осъзнаят ставащото, с несъществуващи, дори да допуснем в някой случаи съществуващи "комунисти и ченгета", а всъщност купени по един или друг начин червени, зелени, жълти, сини и каквито още искате продажници. Дори призивът "Да забравим старото" обслужва същия интерес, та нали паметта за случилото се и осъзнаването му са това, което наричаме "човешки опит".
Saturday, May 4, 2013
Противостояние с историческа Русия: Пировата победа на Запада
Източник http://otchizna.su/main-theme/660
Автор: Сергей ИСРАПИЛОВ (Дагестан) 11.08.2009
Към края на XX век Западът победи в «студената войнa» СССР и неговата мобилизациона идеология. Войнатa беше тежка, а победата се оказа Пирова. СССР и социалистическата идея като такива бяха неотделима част от единния западен проект. Отсичайки и отхвърляйки левият си крак проектът загуби равновесие, а главозамайването от победата се смени със световъртеж от загуба на кръв.
Изядените резултати от «победата»
XX век стана време на ожесточено противоборство на група страни, съставящи евроатлантическата цивилизация. В резултат на продължителната напрегната борба Западът загуби значителна част от влиянието си над останалия свят, призна политическа независимост на десетки страни, отказа се от колониализма, бе принуден да търси принципиално различни форми на изземане на рента от най-бедните страни и даже загуби най-простото лидерство там, където 300 години се ковеше неговото величие: в промишлеността, технологиите, военната сфера…
Победата на Запад над СССР му даде примерно 10 години процъвтяване, в течение на които от двете страни на Атлантика дояждаха мобилизационните ресурси, които Союзът създаваше за противостоянието. След колапса на икономиката на СССР Западът получи дивиденти: енергоносители и суровини от Русия се продаваха по дъмпингови цени, а спечелените за тях пари се извеждаха пак там, на Запад (т.н. «бягство на капитали»). Благотворни се оказаха и оттокът на специалисти от страните на бившия соцлагер, а също и достъпа до ресурсите на тези страни, които по-рано влизаха в зоната на влияние на СССР. Резултат стана бурния растеж на икономиката и благополучието в САЩ и страните от Западна Европа в протежение на 90-те години на миналия век.
Но като цяло «край на историята» не се получи. Вече през 2000 г. започна първата от големите икономически кризи на десетилетието. Първото десетилетие на новия век тресеше западната икономика почти непрекъснато.
Към края на 90-те Западът загуби политически контрол над Русия. През 90-те разграбването на богатствата и се водеше толкова хищнически, че не се съпровождаше с инвестиции дори в простото възпроизводство на добиващата инфраструктура. Затова и добивът на суровини постоянно се снижаваше, а цените отново започнаха да растат. От 2000 година насам цените на суровини и енергоносители нарастнаха няколко пъти.
Табл. 1. Динамика на някои социално-икономически показатели на страните G7 през 2000-е години
|
|
Производство на пшеница (млн. тона) |
Производство на картофи (млн.тона) |
Производство на леки автомобили (хил. бр.) |
Производство на краве мляко (млн.тона) |
Естествен приръст, |
Производство на текстил (милиони квадратни метра) |
||||||
|
2000 |
2007 |
2000 |
2007 |
2000 |
2007 |
2000 |
2006 |
2000 |
2007 |
2000 |
2005 |
|
| Германия |
21,6 |
21,4 |
13,7 |
11,6 |
5132 |
6011 |
28,3 |
27,9 |
-0,9 |
-1,7 |
424 |
284 |
| Италия |
7,5 |
7,3 |
2,1 |
1,8 |
1423 |
911 |
12,3 |
11,0 |
-0,3 |
-0,2 |
1541 |
… |
| Канада |
26,5 |
20,6 |
4,6 |
5,0 |
2666 |
2254 |
8,2 |
8,0 |
3,6 |
3,6 |
… |
… |
| Великобритания |
16,7 |
13,4 |
6,6 |
5,6 |
1642 |
1535 |
14,5 |
14,5 |
1,2 |
3,2 |
… |
… |
| США |
60,8 |
53,6 |
23,3 |
17,7 |
5542 |
5250 |
76,0 |
84,2 |
5,9 |
6,2 |
3718 |
2333 |
| Франция |
37,4 |
33,2 |
6,4 |
6,3 |
2880 |
2551 |
25,0 |
23,7 |
4,0 |
4,3 |
536 |
424 |
| Япония |
0,7 |
0,9 |
2,9 |
2,7 |
8363 |
9766 |
8,5 |
8,1 |
1,8 |
-0,1 |
615 |
411 |
А днешната криза, започнала 2008 година, обесцени включително и болшинството извозени от Русия капитали. По такъв начин може да се констатира пълното изяждане от Запад на резултатите от своята «епохална» победа в «студената война».
Днес виждаме очевиден залез на западната цивилизация. Няма никакви основания да считаме, че тази тенденция может по радикален начин да се измени.
«Последен привет» от СССР
През XX век Съветският Съюз нанесе на своите конкуренти няколко силни удара, да се оправят от които те вече не можаха. В този смисъл и днес, 18 години след разпада на Съветския Съюз, делото му «живее и побеждава».
Така например, СССР в голяма степен способства за разпада на системата на колониализма, осигуряваща пряко господство на Запад над болшинството други страни. Москва повсеместно поддържаше в угнетените страни национално-освободителната борба, което породи развал на колониализма, нанесе огромен ущърб на западните корпорации и политическата система на Запада, принуди го да води неотслабваща борба по цял свят.
Даже след распадът на СССР Западът не можа да получи пълен политически контрол над болшинството от страните на третия свят, влизащи в зоната на влияние на СССР, и над част от социалистическите страни. Тук-таме в тези страни продължават да строят социализъм, като в Куба или Северна Корея, другаде се опитват да водят независима политика, като в Белорусия или Русия, на трето място се издигнаха исламистки радикали, като в Судан или Афганистан…
Табл.2. Страни-съюзници на СССР, над които Запад не можа да спечели пълен контрол след распада на Съветския Союз, и численост на населението им по състояние за 2007 г.
|
Страна |
Население |
Страна |
Население |
| Афганистан |
31,889,923 |
Молдавия |
4,328,816 |
| Армения |
2,971,650 |
Монголия |
2,951,786 |
| Алжир |
33,333,216 |
Мозамбик |
20,905,585 |
| Ангола |
12,263,596 |
Никарагуа |
5,675,356 |
| Бангладеш |
150,448,339 |
Нигерия |
135,031,164 |
| Белоруссия |
9,724,723 |
Россия |
141,377,752 |
| Камбоджа |
13,995,904 |
Сомалия |
9,118,773 |
| Конго, Демократична Република |
65,751,512 |
Судан |
39,379,358 |
| Куба |
11,394,043 |
Сирия |
19,314,747 |
| Етиопия |
76,511,887 |
Таджикистан |
7,076,598 |
| Казахстан |
15,284,929 |
Туркменистан |
5,097,028 |
| Северная Корея |
23,301,725 |
Узбекистан |
27,780,059 |
| Киргизия |
5,284,149 |
Виетнам |
85,262,356 |
| Лаос |
6,521,998 |
Палестина |
4,018,332 |
| Всичко страни – 28 Всичко население – 960,282,944 | |||
Огромен, например, е приносът на СССР в обеспечение на политическата независимост на Китай и Индия, днес и в бъдеще – ключови центрове на современната световна система.
Табл.3. Страни, по-рано не влизащи в зоната на влияние на СССР, а днес запазили или отвоювали политическа независимост от Запада
|
Страна |
Население |
| Аржентина |
40,301,927 |
| Боливия |
9,119,152 |
| Китай |
1,321,851,888 |
| Индия |
1,129,866,154 |
| Иран |
65,397,521 |
| Ливан |
3,826,018 |
| Ливия |
6,036,914 |
| Венесуэла |
26,023,528 |
| Всичко страни – 8Всичко население – 2,728,446,360 | |
Както виждаме, страни, населението на които съставя две трети от населението на света са политически независими от Запада.
В началната фаза на постколониалния период развитите западни страни още запазват своето икономическо господство над множество страни от третия свят, главно във вида на нееквивалентен търговски обмен. Но политическото или военното влияние пада, което води до намаление на неравноправността в търговския обмен и към влошаване на икономическото положение на Запада.
Даже в страните, където доминирането на Запад по-рано беше абсолютно, на фона на общата криза се наблюдава отслабване на влиянието му. Така например, в Южна Америка на власт дойдоха накуп няколко влиятелни социалистически политици, които демонстративно се противопоставят на САЩ и Западът като цяло.
Освен това в много страни от третия свят политическите режими, макар и все още подвластни на Запада са неустойчиви или слаби, дестабилизирани от вътрешна продължаваща политическа и въоръжена борба. Това също така затруднява исползването на техните ресурси от бившите колонизатори и подрива западното влияние. Один от примерите – богатия на нефт Ирак.
Загуба на военното доминиране на Запада
Промишлената революция столетия назад даде на Запад возможността да създава высокотехнологично и високоефективно оръжие. Опирайки се на този ресурс, той можа да завоюва цял свят. Но днес възможността за абсолютно доминиране във военната сфере е загубена.
Преди 100 години Индия беше колония на Великобритания. Днес съотношението на въоръжените сили (освен ядрената компонента) е забележимо в полза на Индия. Теоретически Великобритания без ядерен щит би могла да бъде завоювана от Индия.
Китай, колонии в който преди 100 години си отвоюваха всички водещи страни на Запада, днес теоретически би могъл да завоюва всички свои бивши колонизатори.
Табл. 4. Съвременно съотношение на въоръжените сили на някои бивши страни-колонии и техните метрополии
|
|
Страна-колонизатор: |
Страна-колония: |
Страна-колонизатор: |
Страна-колония: |
Страна-колонизатор: |
Страна-колония: |
|
Япония |
Китай |
Великобритания |
Индия |
Великобритания |
Пакистан |
|
| Численост на въоръжените сили в мирно време, хил. чов. |
148,3 |
2250 |
180 |
1140 |
180 |
185 |
| Бойни самолети |
20 |
1900 |
326 |
3383 |
326 |
1012 |
| танкове |
980 |
8200 |
386 |
|
386 |
2140 |
| БТР, БМП |
1000 |
16420 |
2921 |
13262 |
2921 |
3445 |
| артилерийски системи |
730 |
9800 |
690 |
7100 |
690 |
3952 |
Количествените показатели не отразяват също качествената деградация на военния потенциал на Запада. Потенциалът на най-мощната му армия – американската – днес е недостатъчен дори за победа над талибаните в Афганистан. В същото време исламският свят – най-яростният политически противник на Запада – вече получи достъп до ядрено оръжие и ракетно въоръжение.
За разпространението по света на военните технологии в голяма степен способстваха самите Западни страни, предаващи на своите съюзници в третия свят огромно количество въоръжение и военна техника, а също и технологии за тяхното производство.
«Епохата на процъвтяване»
Поражението на СССР донесе само кратковременни дивиденти на Запад, но съвсем не вечно процъвтяване. В САЩ от 1991 г. до 2000 г. ежегодните темпове на ръст на реалния СВП превишаваха 4%, което е изключително много за такава крупна икономика. Нивото на безработица към края на десятилетието падна до 4%, инфлацията успешно се подавяше. Темповете на икономически ръст превисиха показателите от 60-те години – най-благополучния период, отбелязан зад океана. Тогава експертите объявиха, че това е следствие от неолибералната икономическа политика, успехът на «новата икономика» е основан на някакво съчетание от нови технологии, нови финансови закони и неолиберална перестройка.
Всичко това беше невярно и политически пристрастно тълкование. Всъщност благоденствието на Запад в 90-е години на миналия век стана следствие на развала на източния блок и СССР. Техния распад, колапсът на икономиките им освободи гигантски ресурси и свръх мощностти в нефто- и газодобива, производството на електроэнергия, добива на суровини, метал и прокати, производството на торове и т.н.
Обилието на суровини и енергоносители в света свали силно цените. Западът получи достъп до ресурсите на СССР по дъмпингови цени. Освен това спечелените пари от продажба на ресурси попадаха или при западните компании, или в крадливият «елит», които ги инвестираха пак на Запад. Само от Русия бягството на капитали превиси 1 трлн. долара. Освен това положително се отрази същественото съкращение на разходите за отбрана и расходите за политическо (невоенно) противостояние със СССР.
Обаче ефектът от «изяждането» се оказа краткотраен. Извличането на ресурси от руските недра вървеше без инвестиции в проучвания и добив на суровините. Доходите от реализация се изнасяха от страната. Нефтедобива падаше, в същото време докато търсенето в световен мащаб на ресурсы непрекъснато растеше. В резултат цените на суровини започнаха бързо да растат, забавяйки и без това изпитващия огромни трудности сектор на реалното производство в Западните страни.
Прикзаките за «новата икономика» се оказаха опровергнати с паденето на фондовия пазар след август 2000 г. и икономическия спад, започнал през 2001 г. През 2000-те години финансовите и икономическите кризи продолжаваха постоянно. Те фактически бяха част от общата глобална тенденция на рязък спад на икономическо доминиране на Запада. Кризите само маскираха това падение, разбивайки го на относително изолирани фрагменти.
Трансфер на технологии
Кризата на Запад е свързана по най-тесен начин с постепенната загуба на технологическо лидерство и доминироване в промишленото производство. В ходът на противостоянието със СССР двете страни постоянно передаваха технологии, и не само военни на страните от третия свят и така изравняваха нивото на тяхното развитие. СССР демонстративно строеше там металургически гиганти, фабрики, заводи, пътища, мостове, дори атомни електростанции. Москва изостри тази «игра» на повишение на технологическите нива, а Западът бе принуден да участва, оказвайки помощ на своите съюзници, предавайки им технологии и инвестирайки в тях производствени капитали.
Западът отиде по-далеч от Съюза и не само предаде на Япония, Китай, Индия и други страни технологии, но и изведе там масовото производство на стоки. Огромна роля в тази «блестяща операция» изигра Збигнев Бжезински, антисъветист и активен участник на преговорите с Китай. По парадоксален начин този «ястреб» на американската външна политика направи изключително много за унищожението на Запада.
Ограбената идентичност
Докато СССР контролираше една част от света, а Запад – другата, като цяло европейско-атлантическият («западният») проект доминираше на планетата. Но днес това е минало. Най-големите проблеми, които Западът получи, «побеждавайки» СССР и неговата мобилизационна идеология, са свързани със вътрешното устройство на западното общество.
В течение на задълбочаване на противостоянието със СССР по протежение на XX век на Запад вървеше активно творческо търсене на идеологически подходи, възможно максимално приспособени за нуждите на противостоянието. По идеологически съображения цели социални процеси, органически присъщи на западното общество се объявяваха за вредни, присъщи на коммунистическите или фашистските режими, отстраняваха се от обществения живот, осмиваха се и се третираха.
Така например за вредни бяха признати национализъма, стремежа на държавите към социална справедливост, плановото стопанство, регулирането на социалните процеси в обществото и т.н.
Напротив, други процеси произволно, по силата на логиката на идеологическата борба бяха объявени за особено ценни и се поддержаха и развиваха без всякаква мярка. Например, обеспечение на свободата на търговската дейност, международната търговия без протекционизъм, политическите свободи и демокрация с отказ от «остарелите» религиозни и семейни ценности, поощрение на миграцията на по-евтини трудови ресурси и т.н. Фактически по такъв начин произволно се разрушаваше единната западна идентичност.
Посредством мощни материални стимули и в по-малка степен политическо давление от поколение в поколение се провеждаше селекция на политици, публицисти, профессорско-преподавателски кадри, обществоведи и други лидери. Пикът на тази «селекция» съвпадна с пикът на противостояние между СССР и САЩ през 80-те години на XX век. Рейгономиката, татчеризмът станаха всъщност екстремистски течения в общата идеология на западния либерализъм и демокрация. Распадът на СССР и социалистическия лагер още повече засили либерал-екстремистите.
Не е необхдимо да казваме, че подобна изборност в развитието донесе огромна вреда на Западните страни. Депопулацията на автохтонното население на западните страни, масите бедни и трудно адаптиращи се мигранти, тероризъмът, гибелта на слабо конкурентоспособните на световния пазар предприятия и цели отрасли, бедността на тези, които работеха там, «неперспективността» на цели градове и територии, производството на сверх-евтини по себестоимост, но вредни хранителни продукти – такива са само някои «странични» ефекти от идеологическата едностранчивост на западния път на развитие.
Характерно всъщност е как рядко в последно време започна да се употребява словосочетанието «златен милиард». Причината е в това, че на фона на общото отслабване на Запад му е все по-трудно да съхранява нееквивалентен обмен, което предизвиква задълбочаване на социалното неравенство, закриване на социални програми, снижение на доходите, ръст на натоварването на работещите… Така например, ако през 1980 г. всеки работник и служащ в САЩ е посветил на работа в заводите и канторите 1883 часа, през 1997 г. това вече са 1966 часа. Работниците в САЩ сега са принудени да се трудят повече време, отколкото дори в Мексико. Още по-зле е ситуацията в страните от бившия соцлагер, където заради оцеляването на населението почти поголовно се налага да работи твърде много. Така например в Чехия 90% от мъжете и 80% от жените са принудени да работят повече от стандартните 8 часа на ден.
Трудно е да се говори за «златен милиард» за хора, принудени да работят на износ, повече, отколкото работят в страните от третия свят.
Западът има още сили, за да мъчи слабите страни, но времето му отмина. Той се напъваше в борбата със Съветския Съюз, предаде технологии и капитали на развиващите се страни, загуби военното, политическото, промышленото, технологическото доминиране. През 2000-те години Западът непрекъснато отслабваше, което наистина се поднасяше на публиката като «кризи», тоест изолирани в пространството и времето ексцеси. В това направление световната ситуация ще се развива още десет години приблизително, до настъпване на световна енергийна катастрофа. След това самото оцеляване на Запад ще зависи от това, колко успешно той ще може да възпроизведе съветския мобилизационен модел на обществото.
Subscribe to:
Posts (Atom)