Съвсем накратко за актуалното

 

Резултатът от всеки военен конфликт в капиталистическият свят

 

Кобилица 2: воден монопол

Или политикономия на капитализма обяснена на пръстите на ръката

 

Кратко напомням: в първата част разгледахме пример с река и водоносец. Човека водоносец се опитвал да продава вода от реката на жените идващи за вода право на брега - и естествено безрезултатно - а после започва да развозва вода по къщите - и да получава за това пари. Възниква въпрос: какво именно става източник на пари - водата или водоносеца? За какво се дават пари на водоносеца - за водата или за работата по доставка на вода? Водата нищо не струва, защото опитите да се продаде вода край реката не се увенчават с успех. Но същата вода, доставена на прага на дома изведнаж започва да струва някакви пари. 

На първи поглед изглежда че се купува вода - ние плащаме за водата като че ли. Но на практика ние плащаме за овещественият в доставената вода труд на водоносеца. Този труд се изразява в доставеният обем вода и е бил обменен на паричният еквивалент по своята стойност. Условно да кажем - 100 лева. 

Сега да си представим, че нашият водоносец видял на улицата безделничащ дрипльо и го повикал :"Ей, приятелю! (А че как, обращението е важно, ние смятаме тоя младеж ей сега да го прекараме - бел.пр.) Ти гледам си в нужда. Искаш ли да поработиш?" - и му предложил да разкарва вода по къщите използвайки своите кофи. 

Колко ще плащаме на нашият нов наемен водоносец за доставката на вода? Колко ще струва неговият труд? Също 100 лева. Нищо не се е изменило в процеса на пренасяне на вода от реката до дома, само лицето на водоносеца. 

Но ако му плащаме стойността на извършеният труд, ние няма да имаме никаква полза: ще се получи че ние просто сме дали нашите кофи и сега с тяхна помощ заработва за прехраната друг човек, а ние оставаме на сухо. Така бизнеса няма да потегли.

Ние поставяме на дрипльото условие, че ще му плащаме 20 лева за всеки вояж от реката до селото. За 20 лева може да се купят в кръчмата паница супа, чашка ракия и краешник хляб. Защо поставяме това условие? Защото дрипльото няма нищо и той гладува - а ние имаме кофи. Той е много доволен от възможността да хапне супа, а затова и с радост се съгласява, ибо изборът му е - да получи 20 лева или да умре под стобора от глад. Удряме си ръцете и сключваме доброволен договор. Бинго!

И така, ние създадохме благословено работно място, което едновременно започва да ни носи доход: 20 лева плащаме на работника, а 80 лева си прибираме на основание владение на кофите. 

По такъв начин как изглеждат представените числа в политикономически смисъл: 100 лева - стойността на продадената стока или с други думи, на извършеният труд; 20 лева - стойност на стоката работна сила или заплата; 80 лева - печалба или незаплатен труд. 

 

Интересен въпрос възниква как някой е собственик на кофи, а дрипльото - не? И отговорът е прост - всички, и собственика и дрипльото са работили за да произведат кофи, след което собственика ги е откраднал, измамил, или отнел със сила от дрипльото, и така станал собственик на средства за производство. - бел.пр.

 

Хренос Христозопулос