Аналогия с лунапарк
Представете си атракцион, като например въртележка с кончета. Хората се качват на ярко оцветени кончета и с вълнение гледат как се въртят наоколо. Но какво, ако ви кажа, че кончетата са здраво закрепени за платформата? Това не ли лишава ли състезанието между конниците от смисъл?
Смисълът на такава атракция се състои в това да накара публиката с широко отворени уста да следи мигащите фигури, без да поглежда към касата. Късметът, желанието за магия и чудо, необяснимият успех без явни основания - това е това, което води всички участници.
За да не изчезне вярата в чудото, понякога, точно като в казиното или предземните измамници, трябва да се случват чудеса.
О, победи политик, от когото никой не очакваше победа!
А кой е победил наистина? Аксиома: независимо от резултатите от състезанието, този, който притежава атракцията, никога няма да предаде касата на победителя.
Същността на буржоазните избори
Също като атракцията буржоазните избори са само илюзия за борба. Хората могат да си мислят, че са късметлии като са спечелили голям печалба или са спечелили плюшена играчка. Но истинският късметлия е собственикът на играта, буржоазната класа.
Интересите на класите
Хората винаги ще бъдат жертви на измамата и самообмана в политиката, докато не научат да разграничават интересите на различните класи зад всяко морално, религиозно, политическо, социално изказване и обещание. Това правило не се отнася само за буржоазната класа - атракционът може да се завърти и в противоположна посока.
В социалистическото общество буржоазията има приблизително същите шансове да дойде на властта чрез изборите - нулеви. Въпросът за властта е преди всичко въпрос за собствеността върху средствата на производство, земята, фабриките и заводите. Контролът върху собствеността никога и никъде в историята на човечеството не е бил придобит чрез избори или загубен чрез избори.
Примери от историята
Съветският Съюз
Болшевиките, победили в октомврийската революция, разпуснаха Учредителното събрание. След това се провеждаха избори, да, но това беше демократичен атракцион в интерес на победилата класа.
В Съветския съюз можеше да избереш най-добрия сред работниците, земеделците и интелектуалците, дори и непартийни. Но не можеше да избереш капиталист - никога класът на капиталистите в социалистическите избори не можеше да победи.
Русия 90-те
След това ролите се размениха: буржоазията на Елцин, победилата класа, разстреля Върховния Съвет. Преди това тя фактически отне властта от комунистите, и погледнете - отново не на избори, а след поредица от кръвопролитни и безкръвни преврати, които завършиха с август 1991 г. и Беловежка пуща.
Дори и такава изключително странна форма на демократично изразяване на волята, като референдум за съдбата на СССР, не позволи на класата на буржоазията да придобие власт. Тя я превзе, като заяви:
"Армията няма да се изправи срещу народа".
Съвременната буржоазна демокрация
Оттогава имаме същата буржоазна демокрация като на Запада. Тя предполага някакъв размах в разпределението на "конете" (креативността при нас е малко по-малка), но същността е същата - важно е позициите на собственика на аукциона да останат непоклатими. Победителят е предварително известен
На буржоазни избори може да победи само тази класа, който вече победи през 1991 година. Това е така и няма друг начин - такива са правилата на играта, ако я гледаме с очите на материалиста. Личностите на кандидатите в такива случаи нищо не значат.
Това е хилядократно доказвана и проверена теория, която ни е предоставена от МЕЛС.
Призив за пробуждане
Другари, е време да си отворим очите за истината природа на буржоазната демокрация! Не се заблуждавайте от мигащите фигури на въртележката - погледнете кой държи въжетата и контролира касата. Само като осъзнаем класовите интереси, ще можем да сложим край на този демократичен атракцион и да изградим истинска народна власт!
