Отново за класите и классовата борба

Източник: http://3mv.ru/publ/ehkonomika/chto_takoe_klassy_i_klassovaja_borba/10-1-0-16797

В съветската и руската обществоведческа литература, а също и в практиката по управление на съветското и руското общество проблемите на класите и класовата борба претърпяха радикална трансформация – от фетишизация на класовата борба, изразила се в първите десетилетия на Съветската власт в масови репресии, и до пълно игнориране на класите и законите на класовата борба и на теория, и на практика.

В постсъветско време икономисти, историци, социолози, политолози и практикуващи политици се «стесняват» даже да употребяват понятията класи и класова борба. В същото време тези проблеми активно се изследват от голямо количество учени в САЩ, Англия, Франция, Италия, Япония, Китай и други страни. Светът набира ускорение по пътя към нов общественн строй – социализмът. Капитализмът се гърчи от най-остри социални противоречия. «Призракът на комунизма» броди не само по Европа, но и по цялата планета. Да се обяснят социалните противоречия и да се разберат тенденциите за развитие на човешката цивилизация без знание на законите на класовата борба е абсолютно невозможно.

Класовата борба – това е естественото състояние на човешкото общество. Нейният характер и съдържание в различните обществено-икономически формации не са еднакви. Това се обяснява с различието на класите и разликите в техните интереси.

Хората не живеят и не действуват изолирано един от друг: те винаги се обединяват по икономически интереси в големи или малки социални групи, борбата между които и движи историята. В експлоататорските общества тази борба приема най-разнообразни форми: икономически, политически, идеологически, морално-нравствени. Този период в историята на човечеството Маркс нарича «предистория».

На стадият на социализма и по време на неговото развитие класовата борба сменя своето съдержание. Преобладаващи стават колективните, държавни и обществени интереси. Противоречията между социално-икономическите субекти от антагонистически се превръщат в противоречия, разрешими по методите на съгласуването. Класовата борба на исторически продължителен отрязък време губи своята политическа и идеологическа форма и постепенно се преобразува в конкуренция на индивидуалните способности, таланти, научни открития, идей, нравствени постъпки на свободните от експлоатация хора. Като предпоставка за такива изменения във всички случаи се проявява социалистическата революция. Но указаните преобразования в социалната структура на социалистическото общество не изключват класовата борба. Докато се съхраняват класите и различните социални групи, класово-социалната борба също се запазва.

В условията на строителство на социализма в отделна страна или група страни при капиталистическо обкръжение напряжението на класовата борба не ослабва както във социалистическите страни, така и на международната арена. С помощта на пропагандата и разгръщане на психологическа война глобалният капитал и глобалните политико-икономически структури (глобалните корпорации Б.пр.) превръщат класовата борба в глобална. По тази причина във СССР и другите социалистически страни класовата борба достига най-висша степен на напрежение. Една от сферите на индивидуалните способности се премества в сферата на икономика, власт и идеология. В тези условия изключително отговорна става ролята на бюрокрацията, властните структури и политически партии, в съвкупност съставящи управляващата класа.

В средата на XX век сред партийно-държавната номенклатура на СССР се утверди крайно грешно разбиране за класова борба. В държавното ръководство дойдоха хора, не изучавали никакви «философии», «политикономики» и «марксизми». Класовата борба, съпровождаща човечеството на протежение хилядолетия, започна да се разглежда в хипертрофирана форма само като стачки, дамонстрации, революции и т.н. Такива представи за класова борба не излизат от рамките на всекидневното битово съзнание. За съжаление, тези представи проникнаха дълбоко и в обществоведческите науки и умовете на учените. А доколкото стачките и революциите постоянно нарушават спокойния живот на управящата класа, то автоматически се забравят или непосредствено се отхвърлят като такива законите на класовата борба.

Към това в някаква степен подтикваше и прогнозата на К. Маркс и В.И. Ленин и други марксисти за отмиране на класите в комунистическото общество. За нетърпението на съветските «вождове»  за влизане в комунизма е общеизвестно. Всичко това в СССР сформира социално-политическа атмосфера, в която за класовите интереси на съветските трудещи се и класовата борба във всичките и форми просто забравиха. И сега заявленията за борба на класите ще бъдат посрещнати с такова негодувание от опонентите, че автора трудно ще се отбие от атаките. Обаче въпреки това съществуват железни аргументи в потвърждение на заявените тезиси за съществуване на класи и клаcова борба.

Класите възникват не на барикадите или в дните на гладни стачки на наемните работници, не получаващи с месеци, а понякога с години заработеното, а преди всичко в системата на отношения на собственност на факторите на обществено производство и на резултатите от производство на материални и духовни блага. Класовата диференциация в съществена степен влияе на положението на членовете на обществото в сферите на непосредственото производство, разпределение, обмен, потребление, а също във властните и политическите структури.

В съответствие с положението на социално-икономическите субекти класовата борба се разнообразява: икономическа и политическа, идеологическа и психологическа, информационна и религиозна, нравствено-етическа и международна, теоретическа и философска и т.н. Борба се води за най-пълно удовлетворение на материалните и духовни потребности и съответствено за реализация на интересите на съответстващите класи, социални групи и индивиди, във властните структури и в управление на обществото.

Особено място заема класовата борба на международно ниво между социализмът като система, и световният капитализъм. Тук можем да наблюдаваме най-жестоките методи.

На международно ниво класовата борба се разгръща за съществуване на обществено-икономическите формации. Разбирал ли е това другаря Горбачов, яростно борейки се за общочовешки ценности? Разбира ли той сега, за какво му бе връчена  Нобелова премия и защо постоянно допълват с долари неговия Фонд?

Теоретиците, държавните и политическите деятели винаги заемат една или друга страна в социалната структура и се стремят в максимално възможна степен да защититят икономическите, социални, политически и идеологически интереси на своята класа. Авторът не маскира своята позиция и заявява ясно за стремежа си да се защитят интересите на хората на труда независимо от възраст, пол, социално положение и вероизповедание. Хора, експлуатиращи други хора, нямат нравствено право на съществуване в човешкото общество.

Борбата на угнетаемата част от човечеството, а това винаги е преобладаващото болшенство, представлява стожерът на класовата борба на протяжение цялата история на човечеството. Теза от учените, държавните деятели и политици, които умишлено или заради недоразбиране се отклоняват от обсъждане на проблемите на цялото човечество, всъщност защищават интересите на експлоататорските класи. От позиция на човеколюбието, за което най-вече «пеят» тези «хуманисти», отклонението от обсъждане на проблемите на класовата борба е политико-идеологически цинизъм, и не по-малко.

По такъв начин под класова борба следва да се разбират действия на самите класи и социални групи, органи на властта, политико-икономически, идеологически и информационни структури, а също ръководители от всички нива по затвърдяване положението на своите класи и социални групи във всички сфери на обществения живот. Изчерпателното осъзнаване на съдържанието на класовата борба предполага концентрация на вниманието на следните положения:

Първо, класовата борба – това е естествено състояние на всеки социален организъм. Досега никой не е доказал, че класовите противоречия някога окончателно ще се разрешат. Ако в историческа перспектива се появи такова общество, в което няма да съществуват класи и социални групи, то засега ни е неизвестно, как ще се снемат антагонистическите и неантагонистическите противоречия. Съмнения в изчезването на социалната диференциация в човешкото общество внася постоянното присъствие на обществено разделение на труда, обусловено от природни, технологически и социални особености на производството на материални и духовни блага.

Второ, класовата борба не обязателно се обуславя само от антагонистическите противоречия. Причина се явяват също различните социално-икономически интереси на класите и групите с неантагонистическа направеност.

Трето, социалната борба – това е постояно състояние на обществото, без което неговото развитие е невъзможно. В момента в който обществото достигне непротиворечивост, то ще започне да деградира. Но това не може да се случи при наличие на разделение на труда и социална диференциация.

Четвърто, в историческа перспектива обществото ще се научи да се избавя от антагонистическата социално-класова диференциация и да избягва жестоките форми за разрешение на социалните конфликти, тоест стачки, гладни стачки, демонстрации на протест, социални революции, войни и т.н. В дадения случай става дума за мирни форми на разрешение на възникващите противоречия, но не за изчезването на самите противоречия. Ние настойчиво повтаряме, че без противоречия в социума неговото развитие е невъзможно.

Класовата борба е генетически присъща на всеки социален организъм. Следването на принципите на класова борба означава създаване на такъв обществен механизъм, който по естествен път ще укрепва социалния имунитет на обществото. Класовата борба почиства от загниване и застой всяка обществено-икономическа формация и разчиства пътя към прогрес за човечеството. Това в пълна сила се отнася и към социализма. За да се реализират принципите на класова борба на практика е необходимо да се придържаме към класов подхода при развитие на общественото производство.

Класов подход

Класовият подход, на свой ред, се състои в осъзнаването и умението на самите класи, политически партии, обществени и идеологически организации, информационни структури и органи на законодателна и изпълнителна власт да защищават на дело системата от потребности и интереси на тези или онези класи и социални групи. В историята на човечеството се е случвало ежечасно и ежедневно социално-икономическите и политико-идеологическите субекти на обществените отношения винаги да са осъществявали присъщата им защитна работа, придържайки се изключително към класовия подход. Например ние никога няма да чуем от хората, добиващи средства за живот със своя труд, одобрение на действията на руските олигарси. На свой ред, от олигарсите никога няма да чуем осъждащи слова за натрупването на огромни капитали в собственост на отделни лица и за раскошният им живот в чужбина. С небивала настойчивост руското буржуазно правителство защитава богатите и свръхбогати люде от прогресивната скала на данъчното облагане. В тези и всички отделни случаи е очевидно, кой и чии потребности и интереси защищава. Подобни класови конфликти протичат по цялото социално пространство на Русия и СНГ.

В съветско време, от средата на XX век, за класов подход при решение на икономически, социални, политически и международни проблеми започнаха постепенно да забравят. След буржуазната революция в СССР за него си спомниха мнозина обществоведи и политици. Но класовият подход неизвестно защо свеждат само към сферите на политиката и идеологията. Това е дълбоко заблуждение. Класите се формират не в политиката, а в икономиката чрез отношенията на собственността към факторите на обществено производство. Потребностите и интересите на класите и социалните групи се формират преди всичко на основа производството, распореждането и потреблението на материални и духовни блага. Затова класовите интереси следва да се защитават, започвайки с отношенията на собственост и производство на блага.

В общество, в което съществуват класи и социални групи, всички отношения без изключение имат класово съдержание, в това число и така наречените общочовешки ценности. Ценностите удовлетворяват нечии интереси. Оттук е понятно, че те стават обект на социално-класови отношения. С помощта на идеологията на общочовешките ценности Михаил Горбачов и Александър Яковлев разрушиха Съветския Съюз. Именно по такъв начин се отрази отсътствието на класов подход в действията на съветския управляващ клас за съветския народ.

Такова разбиране на класовия подход означава, че да се защитават класовите интереси, в нашия случай интересите на съветските трудещи се, би следвало във всяка сфера на обществото, във всеки акт от действията на управляващите структури, при всяко решение на органите на властта в страната и на международната арена. Авторът си дава сметка, че изказва банален тезис. Трагедията на съветския народ е в това, че неговите интереси примерно от началото на 60-те години започнаха да се забравят. С началото на капитализация на съветската икономика те бяха напълно подменени от интересите на компрадорската буржуазия и новия управляващ клас. Баналността се трансформира в катастрофа.

Необходимостта, може дори да се каже – неизбежността на класов подход в действията на всички органи на управление на обществото и всички «вождове» е обусловена от тази роля, ккоято изпълнява класовата борба в човешкото съобщество. Ако се ръководим от историческата истина, то следва без всякакви изключения да заявим, че без класов подход и, като следствие, без ръководство от комунистическите идеи нашата страна не би могла да въстанови икономиката след Гражданската война от 1918–1923 г. и да удержи Великата победа над фашистска Германия.

Уважаеми читатели, поставете си следните въпроси: «Какво би се случило с СССР, ако през 30-е и 40-е години на ХХ век страната управляваха либерали, подобно на днешните, радикални либерали? Биха ли тръгнали на смъртен бой с нацистите съветските хора за интересите на такива господа, като Егор Гайдар, Чубайс, Абрамович, Березовски, Прохоров и др.?

Загубата на класов подход от съветският управляващ клас причини изключителна вреда на цялата цивилизация. След Великата Октомврийска социалистическа революция и победата на Съветския Съюз във войната с фашизма повсеместно трудещите се маси бяха одухотворени от идеята на социализма. Социализмът стана общочовешка мечта и стратегическа цел за развитието на цивилизацията. Команда искариоти во главе с «товаришчите» Горбачов, Яковлев, Шеварднадзе, Елцин, съперничейки си за власт, лишиха човечеството от стратегия за развитие в нова цивилизация.

Човечеството не може да съществува и успешно да се развива без общечовешка мечта и обновляваща стратегическа цел. На всички стана ясно, че капитализмът в ХХ век от прогресивен обществен строй се превърна в тормоз за самоусъвершенстването на човечеството.

В последните десетилетия десетки милиони трудящи се отхвърлят капитализъмът, щурмувайки парламенти, президентски дворци и здания на правителства. Но те не знаят какво искат. У тях липсва главното – политическа цел. Те не разбират по какъв начин може да се построи справедливо общество. От всичко това ги лишиха разрушителите на социализма, внедрявайки в общественото съзнание на примера на СССР мисъл за непригодността за човешката цивилизация на социализма. Буржуазията тържествува. Тя получи исторически шанс за продължение на своето господство и по-нататъшно торможение на човешката цивилизация. Решаващ принос в това внесоха съветските и руски искариоти, престанали да защитават интересите на трудящите се. Впрочем, че нещата стоят именно така, те и сами не отричат. Тази позиция постоянно се озвучава в техните речи. Вслушайте се в тези речи, уважаеми читатели. Но главното не са речите. Главното са действията. А те бяха направени само на разрушение и «забиване» на гвоздеи в «ковчега на комунизма».

Класовата борба встъпва в качество на социален ефектор на прогреса на човешката цивилизация. Прогресът на човечеството, опирайки се на обективни условия, предвижват хората, човешкия фактор, или изразявайки се с понятие от философията, субективния фактор. Други целеполагащи фактори няма. Нима науката ще се съгласи, че човечешкото общество е създадено от Всевшния и че само Той управлява Историята. Тогава защо Той толкова зле управлява своето създание?

Борбата на класите и социалните групи за реализация на своите интереси работи като локомотив, движеща сила в механизма на действие на човешкия фактор. Без класова борба човеческата цивилизация няма да има възможност  за развитие. «Управляващите» обществото, придържайки се към класовия подход, или развиват обществото, или тормозят развитието. Развитието е толкова по-бързо, колкото по-многочислена е класата, чийто интереси защитават «управляващите». В този случай те вземат ролята на Всевишния и не по-малка.

Съветската управляваща класа имаше възможност да защитава интересите на преобладаващото число трудящи се. Но върхушката на управляващата класа предаде своята класа и своите «поданици». През 1917 г точно така постъпи и императора. В наши дни става ясно, что и съвременната управляваща класа предава интересите на болшинството от народа. Кога най-накрая Русия и останалите бивши съветски републики ще преодолеят това проклятие?

От теоретически позиции в научния свят класовият подход не е нищо друго, а използване на метода на материалистическа диалектика при изследване на обеективно развиващите се производствени, социални, политически и идеологически отношения в обществото. Учените следва да виждат, что всяко общество е система от отношения между всички членове на обществото. При това винаги в обществото се забелязват големи групи хора с еднакви, сходни материални потребности и интереси. Те и представляват класите.

Хората на физическия и умствения труд, заработващи хляба си с пот и кръв, на ниво съзнание, а понякога и подсъзнание най-често автоматически се придържат към класовия подход. Това се изразява в много процеси и обществени институти – в създадените политически партии и профессионални съюзи, в стачките и демонстрациите, в отказа от доверие на властните структури на изборите и даже в серии анекдоти за олигарсите, президентите, ръководителите на партии и депутатите.

От научна гледна точка е много любопитно познанието на корените на класовия подход. Класовия подход е основан изключително на материализмът на човешкия живот. Хората, които в сила на общественото разделение на труда заработват със собствените си ръце и ум, съзнателно или подсъзнателно се придържат изключително към материализъм, а значи и класов подход. Хората, които паразитират, дебелеят, приватизират чужда собственост, «чешат» езици на властните трибуни за демокрация и мътят на хората главите, винаги се придържат към идеализъм и позиция на отрицание на класовия подход. А.В. Свободин остроумно отбелязва: «Ако дебелеещите започнат да ви упрекват в примитивизъм, остарял марксизъм и прочие немодни грехове, обещайте им да се откажете от своите убеждения веднага след като ви върнат откраднатото, а сега да върват на… След това вашите опоненти, разбира се, няма да върнат парите ви, но ще бъдат принудени по такъв начин да признаят класовия подход, материализъмът и, възможно, дори ще снизят интензивността на клевети по Сталин». Сталин тук се споменава само затова, че в негово време класовия подход не се е забравял.

Класова борба в периодът на утвърждаване на социализма

Класовата борба по съдержание и специфика не е еднаква в различните обществено-икономически формации и на различните етапи на развитие на отделно взети формации. Нас ни интересува съветският модел на социализма. До средата на 50-те години се решавата въпроси по създаване и съхранение на социалистическото общество. В това време се решаваха две основни задачи: първо, ликвидация на вътрешната опасност от реставрация на капитализма, и второ, защита на завоеванията на социализма от империалистическа интервенция и от фашистска Германия.

Това бе период на открита класова борба на взаимно унищожение на конфликтните страни. Стенания по повод извънредните репресии в СССР през 30-е нямат  убедителни основания. Тях може да осъждаме само в степен, в която са имали място факти на грубо нарушение на закона. Но не може да се отрича класовата борба като закономерно явление.

Страната на експлуататорите и проводниците на техните идей след хилядолетия най-жестоки издевателства над народа не би могла да претендира за ласкаво обръщение. Гневът на експлуатираните масси се е трупал с хилядолетия, и той постоянно е избухвал в решителни, в това число противозаконни действия от страна на вождовете на народните маси. Достатъчно е да си спомним френската буржуазна революция, оставила на света «Марселезата» и гилотината. Русия в това отношение не прави изключение. Всяка революция – това винаги са нечии жертви, смяна на интелектуалните елити и отстраняване на класи и социални групи от собственост и власт. За съжаление, без кръв и смърт не е минала засега нито една революция. Социалистическата революция в Русия също не стана изключение.

Що се касае СССР през първата половина на XX век, то при всияки нарушения на законността, злоупотреби и репресии процесът на формиране на нова, социалистическа формация, найното съхранение и укрепване по своята историческа значимост компенсира всички жертви и не превишава жертвите, понесени от човечеството за хилядолетията на експлоатация на човек от човека. В буржуазните революции са загинали не по-малко хора, отколкото при установяване на социализма в Русия и другите страни. Неприемане на жестоките мерки и бъробрене за фалшива демокрация биха могли да доведат до разчленение на Русия. Би било добре от опонентите да се чуят предложения за други, адекватни за съхранение на страната и властта действия. При това е необходимо не само да се осъждат репресиите, но и да се отговори на такива въпроси: защо хората саставали жертва на репресии,какъв контингент е бил репресиран, за какви действия са били наказвани, с какво са били въоръжени хората, излизащи против властта, какъв е бил градусът на класова борба в страната и света?

За размишление по-долу се привеждат сведения само от едно съобщение на НКВД до И.В. Сталин от 6 септември 1937 г № 59750 за диверсионите, вредителски и въстаннически организации. В него се казва, че в тази година е била разкрита дейността на 2328 организации само в селската местност. Църковно-сектантските  въстанчески групи са наброявали 43 с число участници 710 човека. В военно-казачите въстанчески организации действали 2331 човека. На европейската част от СССР действали 38 антисъветски организации, групи и партии с число участници 1673 човека. От западните разузнавателни центрове са били контролирани 48 шпионски и терористически групи с брой участници 467 човека и 37 престъпни бандитски формирования с брой членове 140 човека. У тези антисъветски организации е бил иззет пълен арсенал въоружение (http://www.vrot.su/archives/789). Оръжието – това вече не са доноси и не сговори, а обективен показател за антидържавна дейност.

Може с пълно основание да твърдим, че в донесението на НКВД сведенията са завишени, но даже и ако те наполовина съответстват на действителността, то е съвершенно очевидно, че класоваата борба в този период е била изключително остра. Това са сведения само за една година, но такава ситуация е съществувала от 1931 до 1941 г. В тази връзка трябва да следва обръщение към днешните критици на Сталин: «Той какво, трябвало да пуска мехури, или да защитава страната?» Днешната буржуазна власт също «трепе терористите в нужниците». Войната с терористите – това всъщност е гражданска война. По този повод е известно заявлението на В.В. Путин.

След войната с фашизма на територията на страната действаха десетки добре въоружени отряди в Украина, в Белорусия, Латвия и Литва. На цялата територия на СССР действаха няколко стотин криминални банди.

Тези, които не осъзнават мащабите на класова борба и огромното количество опасности за СССР в следвоенно време, препоръчваме да прочетат доволно обективната научна работа на съвременния американски авторя Джефри Бурдс. Тя е изпълнена ако не не със съчувствие към СССР, то поне с разбиране. В нея го няма бесния антисъветизъм. В нея се говори фактически за гражданска война по целия запад на СССР (виж.: Soviet Police Informants: Essays on the History of the USSR during the Postwar Years, 1944-1948 (Moscow and New York: «Sovremennaia Istoriia» [Contemporary History], 2006).

След тези кратки сведения има желание на хулителите на Съветската власт и авторите на явно фабрикувани описания на репресии да се зададе само един въпрос: какво е била длъжна да предприема държавната власт, за да съхрани страната от развал? Отговора е очевиден. Всеки читател, заинтересуван от истината ще го формулира  самостоятелно. Причината за репресии е също така очевидна: «секат дърва – хвърчат трески». «Трески» действително е имало в излишък. Но такива са законите на класовата борба. В нея винаги някой търпи поражение и носи загуби. Господствящите класи, започвайки от робовладелството до ден днешен са убили, изпратили да изгният в затвори и заточения, изморили с глад и болести хиляди пъти повече хора, отколкото в Съветска Русия. Не е ли така, господа?! Според нас, следва да се прекратят лъжливите обвинения в репресии и да започнат сериозни изследвания по съдержание и причини за откритата класова борба. И да се започне не от 1937 г, а от периода на робовладелството. Изследвания трябва да се провеждат не в интереси на коя да е една класа, а в интереса на научната истина. Действителната научна истина е лишена от класовост. (Да добавя: След разрушаването на СССР и СИВ и преходът към "демокрация" страните от източния блок загубиха неизмеримо повече жители и граждани, отколкото при каквито и да е репресии от социалистическия период.)

Изводът на Сталин за изостряне на класовата борба с напредъка на строителството на социализма, за голямо съжаление се потверди с историческия факт на извършване на буржуазна революция през 1991–1993 г на цялото постсъветско пространство. И по какъв начин този «болен човек» би могъл да знае за възможността от буржуазна революция в Съветския Съюз? Тук трябва да отбележим, че процесът на подготовка и извършване на възможна буржуазна революция в СССР подробно е описал в своите работи от началото на 30-те години на ХХ век Л. Троцки. Съвпадението с протеклите събития е поразително. Наистина, Троцки се разминава със Сталин в оценката на причините за възможна революция.

Буржуазната революция в СССР стана възможна само във връзка със загубата от съветската управляваща класа и нейните научни ласкатели на класовия подход и по причина игнориране на законите на класова борба. Вътрешната опозиция на социализма в СССР, разбира се, по времената на Сталин е била пресована. Но тя не би могла да бъде унищожена съвсем. Опозиционността на съзнанието в историята на човечеството още никому не се е удавало да  уничтожи. Пример за това е социалистическото съзнание. Над две хиляди години го изкореняват, а то се множи. Същото се случва и с буржуазното съзнание. Революциите извършват съвсем не паветата и картечниците на тачанките, а живи хора, въоружени с определено съзнание. Съзнанието винаги е класово и не может да бъде друго. Видимо това е имал предвид Сталин, когато е говорел за изостряне на класовата борба. За съвременните «гиганти на мисълта и бащи на руската демокрация» такава тънка материя явно не е  по нивото.

За духовният семинарист, предмет за изучение на когото е било човешкото съзнание, е разбирал това прекрасно. Бившите юристи от юредическите факултети на МГУ и ЛГУ това се оказва не «по зъбите».

Опозиционото буржуазно съзнание предвид отсъствие на пролетарски класов подход, като по скачени съдове, постепенно е претекло в съзнанието на представителите на съветската управляваща класа, и преди всичко в умовете на висшите длъжностни лица. В крайна сметка М.С. Горбачов не се е  родил  с «общочовещки ценности», т.е. норми на буржуазна демокрация в главата. Буржуазното съзнание е завладяло товаришч Горбачов. И тук нищо не може да се направи.

Класовата борба с напредъка на социализма на планетата рязко се изостряше за сметка на външния фактор, за което по-подробно ще бъде казано малко по-късно. Не можеха разбира се ръководителите на властните структури на развитите капиталистически страни да чакат, кога в техните страни ще започнат да строят социализъм. Те действаха, и действаха ефективно, за разлика от някои марксисти, очакващи автоматическа реализаця на преимуществата на социалистическата система на стопанството и световна революция.

Идеологията по десталинизация като метод на класова борба на руската буржуазия

Исключително противоречивата оценка на Сталиновата епоха и неговата политическа фигура всъщност се явява отражение на най-острата фаза на класова борба в съвременна Русия. Буржуазната власт и нейните идеолози имат много малко поводи да обливат с «идеологически и политически боклук» съветското минало и да оправдават своите разрушителни действия на протежение последните 30 години. Те настървено, като гарвани, търсят всякакви причини за нападки срещу Съветската власт.

Освен фигурата на Сталин, вече нищо не остана. Още повече че неговите действия и действията на революционно настроените политкомисари и селски бедняци не могат да не извикат осъждане и съчувствие у петте милиона репресирани граждани в периода 1927–1953 г. От тази критика Сталин не може да бъде скрит или спасен, макар сред репресираните безусловно е имало доста класови противници на социализма. Да се премълчава това е също толкова престъпно, колкото и да се манипулира общественото съзнание, съсредоточавайки вниманието само на жертвите на репресиите.

Да се мери политическата фигура на Сталин само с мерките на репресиите е примитивно и недостойно за всеки обективно настроен човек. Същото важи и дори е по-важно за научния изследовател. Важно е знанието за приноса на държавните деятели от голям мащаб в историята на човешката цивилизация. Особено важно е това за оценка на преломните епохи.

Във вестникарска статия няма възможност подробно да се характеризират достиженията на сталинската епоха. За нея е написано много голямо количество томове. Възможно е в историята да няма друг държавен деятел, за когото са били издадени повече книги. Читателите във всеки момент имат възможност да «изкопаят» истината за Сталин. Тук ще отбележим само две епохални достижения.

Първо, неопровержим исторически факт е превръщането за 13 години (1927–1940 г.) на изостаналата аграрна страна, каквато бе царска Русия, във велика промишлена държава – СССР, издържал военна агресия от страна на целия буржуазен свят. При това следва да се отчете, че икономиката на Русия и кадровия и потенциал бяха напълно разрушени по време на Първата световна война, продължителна Гражданска война (1918–1923 гг.) и емиграцията на руската интелигенция. В историята на човечеството нищо подобного не се е случвало и, вероятно няма да се случи. Заслугата за това е на Сталин! И естествено на целия съветски народ!

Отчитайки се пред съветският народ на пленума на ЦК на ВКП(б) от януари 1933 г «За резултатите от петилетката за четири години в областта на промишлеността», той казва:

«Постигнахме ли ние победа в тази област? Да, постигнахме!

Ние нямахме тракторна промишленност. Сега вече имаме!

Ние нямахме автомобилна промишленост. Сега вече имаме! Нямахме машиностроене. Сега вече имаме!

Нямахме съвремена и сериозна химическа промишленост. Сега вече имаме!

Ние нямахме действително сериозна промишленост по производство на съвременни селскостопански машини. Сега вече имаме!

Нямахме авиационна промишленост. Сега вече имаме!

По производство на електрическа енергия ние бяхме на последно място. Сега излязохме на едно от първите места в света.

Ние имахме една-единствена въглищно-металургическа база – в Украйна, с която с труд се справяхме. Постигнахме това, че не само развихме тази база, но създадохме още една нова въглищно-металургическа база – на Изток, която е гордост за нашата страна»(Сталин И.В. Соч., т. 13, с. 178–179).

Това бе Сталин! Естествено, със целия съветски народ, а не с буржуазията!

Уважаеми читатели, замислете се по тези факти от съветската история и оценете действията на Сталин и целия съветски народ за този много кратък промеждутък време. Освен промшленост, отново бяха създадени и сферите на образованието, в това число висше, науката и здравеопазването.

Към «демократите», «реформаторите», «приватизаторите», «комерсиализаторите» и прочее «атори» следва да се обърнем с въпрос: нещо подобно, поне един процент, можете ли да противопоставите на Сталин и целия съветски народ по успехи в съзидание на новия живот в изключително трудни условия?

Вас, уважаеми господа, името на Сталин затова и докарва до бяс, защото той се ръководеше от идеология на съзидание на нов живот, а вие проповядвате и осъществявате от времето на А.Н. Яковлев и Б.Н. Елцин само идеология на разрушението. Сталин умееше да съзидава и «събира» държавата. От вас, господа, едни не възнамеряват да съзидават, а на други не им стига за това ум. Засега «свое» вие нищо не сте създали. А би трябвало! На планетата Земя в разцвет е научно-техническа революция, и светът встъпва в епоха на шестия технологически подем. Сталин заедно с академиците би измислил нещо невероятно. А какво имате вие, господа?!

Второ, Сталин е велик не само със съзидателна работа в икономиката и Великата победа над световния фашизъм. Съвременните буржуазни подгласници и ласкатели във властните структури не могат да осъзнаят основния принос в историята на човешката цивилизация на сталинската епоха. Сталин и целият съветски народ за пръв път в историята осъществиха практически вековната мечта на човечеството – създадоха на планетата Земя абсолютно нова обществено-икономическа формация. Теоретически социализмът се е обосновавал от най-древни времена от философи, икономисти, историци и други мислители. Особен принос внасят учените от марксистското направление. Но на практика социализъм не е имало.

Коренен преврат в историята на човешката цивилизация социализъмът извършва с изключването на експлоатацията на човек от човека. От този момент човечеството практически започва да прави малки крачки в «царството на свободата». Нима това е малко, че да остане в аналите на Историята?

В сферата на хуманистическите отношения социализмът противостои на индивидуалистическите и егоистични отношения и се базира на отношения солидарност, колективизъм, другарско сътрудничество, взаимопомощ и съучастие в решение на всички практически задачи на индивидите и обществото в цяло. Такава система ознаменува исторически завой в развитието на човешката цивилизация.

Уважаемите читатели могат да поставят тук вопросът: «А какво общо имат тук Сталин и законите на класовата борба?» Сталин и неговата епоха станаха обект на най-остра класова «схватка» между социалните групи хора, добиващи средствата за живот със своя труд, и руската буржуазия заедно с нейните представители във властните структури и СМИ.

Достатъчно е да си спомним ТВ-проекта по гласуване за най-великия мислител на всички времена народи на територията на Русия. Цялата страна гласува за Сталин. Буржуазията и нейните «старатели» гласуваха за когото и да е, само не за Сталин и Ленин. И само фалшификаторите на резултатите от гласуването лишиха Сталин от първо място. Той бе поставен на второ място след министъра на вътрешните работи в правителството на Николая II Столипин, известен в историята като обесник на руските селяни, несъгласни с обезземяването и заточенията в Сибир.

Сравнението у «реформаторите» е преминало, видимо, по числото репресирани граждани. Може само да се догаждаме, че у Столипин жертвите са се оказали повече, отколкото у Сталин. Именно затова са го извели на първо място. Класовата ненавист винаги си остава ненавист. Особено у частните собственици и техните апологети.

Достиженията на сталинската епоха не се възприемат от днешните буржуазни идеолози и представители на властта вследствие именно на частнособственическия интерес. Това е изключително класов подход. Достиженията на съветския народ оглавяван от Сталин разрушава основите, на които се строи буржуазното общество. Буржуазният клас и неговите идеолози прекрасно разбират, че народът неволно прави сравнение на успехите в епохата на Сталин и «успехите» по време на буржуазната реформация. Оттук и истериката по повод Сталин със задачата да се очерни в очите на народа този успешен държавен деятел.

Външен аспект на класовата борба

По-нататък ще стане дума за такива исторически събития, които на читателите ще се сторят или нереални, или планирани от хора от психиатрическа болница. Това обаче са реални събития. Ще се описват действия на държавни деятели, изпитващи патологическа класова ненавист към съветския народ, победил фашизмът. Тези действия са най-ярко свидетелство за класовия подход от страна на фашистващата държава след Втората световна война.

Юрий Иванович ЧУНЬКОВ,
доктор на икономическите науки, професор

Бележка - трябва да отбележа, че материалът е поднесен с известна доза патос, която няма как да не проличи в текста. Въпреки това авторът се старае да остане в зоната на сериозното разглеждане на проблема, като даде достатъчно факти и материал за размишление на читателите. Въпреки отделни нестиковки в течението на мисълта основната идея на материала се схваща лесно и той може да бъде добра база за по-задълбочено изследване.

За задграничните центрове по психологическа борба и технологиите за «безшумно оръжие»

Днешния ден можем да характеризираме с твърдението, че се води невидима война: мненията и мирогледът в цяло се формират под влияние на СМИ (вестници, телевизия, радио, Интер­нет), а също така училищно образование и съвременна литература. Първи опит за контрол на масите стана «социалното кондициониране», проведено от RIIA преди Първата световна война за формиране на нужното обществено мнение. Неговите основи заложи военният техник майор Джон Роулингс Риис, по-късно през 1921 г., открил в Съсекс (Англия) Институт за междучовешки контакти (Тейвисток)[1], който стана специализиран център за водене на психологическа война. Заедно с пресата, за манипуляция на масите се прилагаха в равна степен радиото и киното, което всъщност в протежение на десятилетия вече се нарича «промивка на мозъци».

«Управление за изследвания на човешките възможности» (HUMRO) е едно военно изследователско учреждение, работещо в областта на «психотех­нологиите», гоялма част от персонала на което е преминала подготовка в Тейвисток. През 1969 г. Комитетът на 300-те установи контрол над това учрежде­ние и го превърна в частна некомерсиална организация под егидата на «Римския клуб». Една от най-важните сфери за  сътрудничество между мозъчните центрове и това, което става държавна и обществен­а политика, са така наречените «полстери» — компании по изучаване и главно формиране на нужното обществено мнение. Всичко това е част от грижливо разработения в Тейвисток процес на формиране на общественото мнение. Мнения, които хората считат за свои, фактиче­ски са сформирани в изследователските институти и мозъчни центрове на Америка. През 1946 г. от Тейвистокският институт бе образуван Стенфорд­ският изследователски институт, днес представляващ огром­ен военен мозъчен център, който оставил зад себе си «Хъдзановия институт» и «Корпорация Ренд». Именно в недрата на Cтанфордския център в Лондон бе разработена всеобхватната «Програма за шпионаж в бизнеса».

Едва ли може да има съмнение колко важна е ролята на СМИ. Например в телевизията, може отчетливо да се про­следи как негативният информационен видеоред — в новости, филми с ужаси и насилие — влияе на поведението на зрителите. Обаче телевизиятая се използва главно за внушение на определени мнения — това как човек следва да мисли, действа и изглежда, какво следва да има, за да бъде приет в обществото, и какви политически ориентири да се при­държа.

Още един пример — киното, където с помощта на специални методи на киноснимка може да се покаже на екрана определена картина, която макар и не възприета от окото, незабавно ще бъде опозната от подсъзнанието. Названието е «сублиминално съобщение».

На-добър пример обаче е областта на музкалната  индустрия в която вече в течение на много десетилетия се осъществява въздействие на слушателите с помощта на «маскировка на обратното звучене» и високоча­стотни съставящи на звученето. Особена популярност в последно време завоюва рок-музиката, количеството поклонници на която сред младежта е необикновено високо. Рокът става стил на живот, формира психиката на човека, възприятието му на живота и отношението му към заобикалящия свят. Ще отбележим, че началото на рок-епидемията на Запад стана и начало на нарко-епидемията и така наречена сексуална революция. В частност, «философията» на такова направление, като пънк-рок, се състои в това да се доведе аудиторията непосредствено до коллективно насилие и самоубийства. В така наречения «твърд рок» бийт[2] се възбуждат половите инстинкти. За «разяждащия» рок е характерно усилване на реакциите на нервната система и мозъка на различни халюциногенни наркотици. «Траш рокът» силно възбужда инстинктите, свързани с агрес­ия и бунт. В групите от направление heavy-metal огромно значение се отделя на бас-китара, тъй като басите най-силно влияят на центровете на мозъка, от­говарящи за чувствената сфера на секса и насилието. «Сатанинският» рок има мистическа насоченост към силата на тъмата. В частност, членовете на групата KISS (Крале на Служба на Сатаната) са били в постоянен контакт с «Църквата на Сатаната» — най-голямата сатанинска църковна група в света. Тесни отношения с «Църквата на Сатаната» имаха и британските групи Black Sabbath и Rolling Stones[3].

Небезобидно е и такова техническо оборудване на рок-представленията като стробоскоп[4]. С помощта на стробоскопския апарат може по же­лание да се ускоряват редуването на светлина и тъмнина, което довежда до значително­ ослабване на чувството за ориентация, способността за разсъждение и влияе на скоростта на рефлексите. При определена скорост светлинните отблясъци започват да взаимодействат с мозъчните алфа-вълни, които контролират способността към концентрация на вниманието, а при повишаване на честотата следва загуба на всякакъв контрол.

Мультимедията е в състояние да създаде за човека нов — виртуален — свят. Игрите са способни напълно да отнемат свободното време не само у децата, но и у мнозина възрастни. С помощта на мултимедията човек се превръща в творец в този нереален свят, стремейки се посредством техниката да по­лучи различни видове удоволствие[5].

Техниката на управление на обществото (автоматизация на поведението на обществото) изисква взаимовръзка на огромен обем постоянно променяща се информа­ция, затова се използват високоскоростни компютърни системи, пресмятащи направлението на движение на обществото и моментите от време на най-ниска активност или готовност за капитулация.

«Тихата война» бе обявена от Билдербергската група още през 1954 г. Макар системата на «безшумно оръжие» бе близка за построяване едва 13 години по-късно, още тогава бе решено да се разглеждат нациите или общностите хора, не използващи интелект, в качество на животни. Така например, за достигане на абсолютно предсказуема икономика низшите слоеве на обществото трябва да бъдат напълно подконтролни, т.е. малоимущи и без  собственост. За това семействата на низшите класи трябва да бъдат разделени посредством увеличение заетостта на родителите и организация на федерални денонощни детски градини и интернати за деца, оставащи в ре­зултат без длъжното родителско внимание.

Днешната технология на «бесшумно оръжие» е плод на идеята на М. Рот­шилд, открил пасивната компонента в икономическата теория, известна като «икономическа индукция». Същността и е в това, че парите обладават необходимата власт, която би могла да се използва за убеждение на хората да предадат реалното си благосъстояние в обмен на обещание за още по-голямо благосъстояние в бъдеще. Пример може да видим в шоковата тера­пия в нашата страна. Още повече специални методики позволяват да се пред­сказва и управлява финансовото положение при «шокови скокове», в резултат обществото се преобразува до добре дресирано животно.

Изкуството на оказане на влияние на големи групи хора посредством «дълбоко проникващо продължително напряжение» е било разработено от Тей­вистокския институт и неговите дъщерни организации в САЩ: Станфорд­ския изследователски институт, «Ренд корпорейшн» и още поне  150 американски изследователски учреждения.

Схемата на разпространение на нестабилност е следната. В първата фаза подложеното на въздействие население ще се защитава със лозунги, но реално­ противостояние не се активира. Във втората фаза на продължение на кризата обществения порядък се пречупва и разрушава. След което следва третата фаза, когато населението се отдръпва от инспирираната криза. Следва апатия, съпровождана с определен идеализъм.

Исследователския център за научна политика при Съсекския университет в Тейвисток е известен като център по «шоковете на бъдещето», представляващи серия събития, произтичащи така бързо че човешкия мозък се оказва не в състояние да осмисли информацията. След серия не­прекъснати шокове целевата група от населението влиза в такова състояние, когато членовете и повече не желаят да правят избор в променящите се обстоятелства. Те са овладени от апатия, която често предшества безсмислено наси­лие. Такава група става леко управляема, тя без съпротивле­ние ще се подчинява на всяка заповед, което е и цел тази обработка.

Якунин В.И., Багдасарян В.Э., Сулакшин С.С.

Публикувано в монографията: «Новые технологии борьбы с российской государственностью», 3-е изд. исправл. и дополн. — М.: Научный эксперт, 2013

[1] Тейвистокският институт по човешки отношения се являва «матерен» на всички мозъчни центровв и има широка мрежа «филиали».

[2] Непрекъснатото повторение на регулярни пулсации в съчетание със скъсени ритми, което се осигурява от ударните (барабаните) и басовата китара.

[3] См.: Боголюбов Н. Тайные общества ХХ века. . 2-е изд., испр. и доп. СПб., 1997. C. 115–127; Мурадов Б. Жертвы рока. АиФ. 1996. № 43. C. 12; Рок музыка на службе сатаны // Троицкий благовестник. 1992. № 35; Скороходов Ю. Рок до помутнения в мозгу. АиФ. 1996. 4 января.

[4] Стробоскоп — устройство, позволяващо с помощта на прекъсвано контролирано светлинно излъчване да се наблюдават в забавен темп бързо движещи се обекти.

[5] Шишина Ю. Психодизайн XXI в. // Наш современник. 1991. № 8, C. 144.

Източник: http://vpoanalytics.com/2013/05/22/o-zarubezhnyx-centrax-psixologicheskoj-borby-i-texnologii-besshumnogo-oruzhiya/

Теория на управляемия хаос

В последно време в света се изостриха революционните процеси. Постоянно в СМИ сообщават за опити за организиране на митинги или демонстрации или за проведеждането им. На всички е добре известнос какво обикновено завършват подобни процеси, но така или иначе те се случват и понякога достигат успех. В СМИ и науката такива революции получиха названието «цветни». Всички те произтичат по единен сценарий, скрупульозно написан в определени кабинети и лаборатории. По такива сценарии преминаха вълненията в Сърбия, в Грузия и Украйна, по-късно тези технологии бяха използвани в Тунис и Египет.

Във всияки случаи главна роля играе тълпата и властта капитулираше. Трябва да се отбележи, че всички названи страни не просто ползваха еднакив технологии, но и техните активисти се обучаваха в едно и също място. Първа лястовичка стана Сърбия, където бе организиран Център за практическо ненасилствено действие и стратегий — или CANVAS, намиращ се в Белград, организиран от бивши активисти на сръбския «Отпор». CANVAS приготвяше активистите на грузинската «Кхмара», украинската «Пора», египетската «6 април» и «Кефая», които изиграха водеща роля във вълненията. Но какво заставяше хората да излязат на улицата? Простото недоволство, плюс малко манипуляция, която се строи на така наречената теория на управляемия хаос.

Още през 80-те години започна активно да се разработва теорията на управляемия хаос, в сърцевината на която лежаха математическите работи на тази тема. Още в средата на века, Р. Том систематизира всички получени знания и добави своите идеи по повод хаоса, на основа на неговите идеи преминаха вълненията във Франция 1968 г. През същата година, Дж. Шарп защити дисертация по тема способи за борба с диктатурата, която в последствие прерастна в труда «От диктатура към демокрация. 198 способа за борба». Тези идеи впоследствие построиха строгия план на «цветните» революции.

През 1984 г. бе организиран институт за междудисциплинарни изследвания Санта-Фе, който се специализира в теорията на хаоса. През 1992 г. на конференция на института, членове на когото са мнозина политолози, Стив Манн излезе с доклад «Теория на хаоса и стратегическа мисъл», в който съедини теорията с новите геополитически концепции за завоюване на превъзходство.

Манн пряко говори за необходимостта от «усилване на експлоатаця на критичността» и «създаване на хаос» като инструменти за обеспечение на националните интереси на САЩ. В качество на механизми за «създаване на хаос» у противника той назовава «съдействието на демокрацията и пазарните реформи» и «повишение на икономическите стандарти и ресурсни потребности, изместващи идеологията».

Существуват следните средства за създаване на хаос на определена территория:
1. помощ в създаване на либерална демокрация;
2. поддръжка на пазарни реформи;
3. повишение на жизнените стандарти у населението, предимно у елита;
(Забележка: повишението на жизнените стандарти не е задължително. Достатъчно е рекламирането на високи жизнени стандарти чрез средствата за масова информация, създавайки фалшивата представа за "рай зад желязната завеса")
4. изместване на традиционите ценности и идеологии.

Но за осъществяване на такива идеи е необходимо увеличение на ролята на информационите технологии, които биха обеспечили ефективна интеграция. Прогресът в тази област позволи на хората не просто да се свързват, но и да се кооперират помежду си в големи групи. Така например през 2001 г в Тайланд на митинг хората се събираха с помощ на СМС съобщения. По-късно се появилиха социалните мрежи, които активно се използваха от «новите» революционери, като например в Египет.

Също така Манн на основа гореизложените идеи отбелязва, че за успех са необходими:
Първо, обединение в нужния момент и за необходимия период разделените политически сили, противоборстващи срещу съществуващото законно правителство.
Второ, подрив на уверенността на лидерите на страната в своите сили и в лоялността на силовите структури.

Трето, пряка дестабилизация на обстановката в страната, поощрение настроенията на протест с привличане на криминални елементи с цел да посеят паника и недоверие към правителството.

Четвърто, организация смяната на властта чрез военнен метеж, «демократически» избори или друг начин.

Подобни идеи отлично отразяват картината на всички съвременни «цветни» и не толкова революции. Както отбелязва Манн, между впрочем експерт по СССР и Русия, подобни действия не са дали резултат само в Белорусия, но това още не е края.

Източник: http://vpoanalytics.com/2013/05/27/teoriya-upravlyaemogo-xaosa/ 

Коментар: Тъй като 1989 г не е толкова далече, трябва да отбележа на базата на собствения си опит, че подобни "цветни" революции бяха приложени върху всички страни от Източния блок, включително разбира се България. Тогавашния термин "цветна" революция още не съществуваше, но по всички признаци сценарият по който бе работено бе еднакъв. Единствена разлика бе липсата на комуникационната съставна от информационни технологии, може би затова сценарият не протече така бързо, както наблюдаваме в съвременния свят, а бе достатъчно разтегнат във времето. Държа също така да отбележа, че две от средствата за създаване на хаос, а именно:
3. повишение на жизнените стандарти у населението(не действително), предимно у елита;
и

4. изместване на традиционите ценности и идеологии

са дейни и да го наречем след-хаосния период, след като досегашната власт е свалена, през който състоянието е необходимо и полезно да се поддържа, и се поддържа, за да се избегне осъзнаване на населението и неговото възвръщане към традиционните морални и материални ценности. По такъв начин управляемия хаос се стабилизира и контролът върху зомбираното население се поддържа с лекота.

Кратък курс по захват на планета с примитивни форми на живот

Демокрация, но по Вашингтонски

 Източник: http://newsdiscover.net/news/read/Demokratija_no_tolko_po_vashingtonski.html

Книгата на американския историк-изследовател Уильям Блум «Убийството на демокрацията» е една от тези редки книги, които буквално преобръщат мирогледа на човека. Със своите откровения тя поразява даже тези, които добре познават истинските цели и методи на вънешната политика на Съединените Щати.

Изследването, в което са описани 56 случая на тайно и открто вмешателство на САЩ в делата на суверенни държави в годините на «студената война», нанася силен удар по илюзиите за политическите процеси в света.

Книгата показва че Съединените Щати, въпреки тяхната риторика и общоприетото мнение са се занимавали съвсем не с продвижение на демокрацията в света. Напротив, в една след друга страни, методично и безжалостно, пряко и с ръцете на наемници, Вашингтон е унищтожавал неугодни нему движения, партии и хора, за да доведе до власт свои марионетки, готови да обслужват американските интереси. Нито една държава, която в ХХ век се е опитала да вземе независим курс и проведе прогресивни реформи в интересите на своя народ, не е избегнало безжалостно американско вмешателство. Уилям Блум привежда неумолима статистика.

От 1945 до 2003 г Съединените Щати са опитвали да свалят правителства в повече от 40 държави; подавили са повече от 30 народо-патриотически движения, борещи се против диктаторски режими, нанесли са бомбени удари по 25 страни; в резултат са загинали няколко милиона човека, и още милиони са били обречени да живеят в агония и отчаяние.

В съветската епоха всеки стремеж към независимост във Вашингтон наричаха «комунизъм». И Уилям Блум доказва, че «съветската експанзия» и «комунизъмът» в преобладаващо болшинств от случаите са служили само като предлог за американско вмешателство. Стремежът към независимост и леви устремления, пише автора, съвсем не са били натрапени от Съветският Съюз, а са станали инициатива на самите народи на държавите – в някой случаи СССР им е помагал, но по-често - не.

В началото на 2000-те в качество на предлог за агресия на смяна на «комунизма» дойде тероризъмът. А тези държави, на които както Русия, такава угроза не може да се припише, стават обекти на твърд политически натиск по линия на «отсътствие на демокрация» и «нарушения на правата на човека».

Книгата на У. Блум – това е учебник по истинската вънешна политика на САЩ. Това също е най-пълното описание на инструментария на открита и скрита дейност на американските външнеполитически ведомства и спецслужби: от пускане на въздушни балони с пропагандни листовко и подправка на талони за храна с цел да се предизвика дефицит и недоволство на населението до терористически актовв «под чужд флаг» и открити бомбардировки със смес дефолианти и хербициди «Ейджънт ориндж».

В началото антикомунист, мечтаещ за държавна служба, Уилям Блум, по неговите думи се е лишил от илюзий за американската «демокрация» в хода на войната във Виетнам.

През 60-те той е  работил в държавния департамент на САЩ и имал възможност да види отвътре каква е истинската американска външна политика. В резултат негова мисия става стремежът, както той казва, «ако не да пректратя, то поне да спра експанзията на американската империя, която причинява толкова страдания по света». Блум не станал комунист, той не е бил и не е привърженик на съветския строй. Той просто изследва интервенциите на САЩ то позиция на честен историк и защитник на истинската демокрация като волеизявление на народа. Авторът не само е блестящ аналитик и историк, той също е известен активист, един от лидерите на протеста против имперската политика на САЩ. Уилям Блум застава на страната на независимост и самоопределение на народите, социален прогреса и справедливост. Той вярва в народа, вярва в неговата способност да избере правилен път за себе си и да добие успех – ако на  пътя му не застанат поставените от Вашингтон диктатори, полицейски режими и «ескадрони на смъртта».

Книгата на Блум е изключително актуална днес.

С разрушението на Съветския Съюз САЩ не измениха целите си – американската вънешна политика стана още по-агресивна в отсътствие на сдържащ фактор.

Сега те могат безнаказано да бомбардират Югославия и Либия. В Сирия през 1957-1958 г, както описва Блум, превратът е бил организиран с подмолни методи – днес САЩ открито въоръжават и обеспечават бойната подготовка на терористи в рамките на силова «смяна на режима». В Иран 1953 година ЦРУ заедно с британските спецслужби свалиха демократически избрания премиер-министър Моссадик – днес те използват пълния арсенал политически, икономически, военни и подривни методи против иранското ръководство. «Проблемът Кадафи» - след 40 години непрекъснати американски атаки, в март 2011 г бе намерено уникално по жестокост и лицемерие «окончателно решение». Що се касае Латинска и Централна Америка, то държавите от този регион, който САЩ вече два века счита за свой «заден двор», нито за ден не са слизали от оперативната карта на откритите и секретните операции на САЩ.

А ето свидетелство от главата, посветена на КНР: «Китайците настояваха, че Съединените Щати, особено през януари-март 1952 г, са хвърлили от самолети голямо количество бактерии и насекоми, заразени с бактерии над територията на Корея и северо-източен Китай. Те представиха свидетелства от 38 хванати в плен американски летци които вероятно са управлявали самолетите съв смъртоносен товар. Много от тях споделили подробни детали за цялата операция: типовете бомби и други хвърлени контейнери, видовете насекоми и болести, носители на които те са били и т.н. Заедно с това са били публикувани фотографии на предполагаеми бактериологически бомби и заразени насекоми. След това в август е бил създаден «Международен научен комитет», състоял се от учени от Швеция, Франция, Великобритания, Италия, Бразилия и Съветския Съюз. След повече от двумесечно разследване в Китай комитетът представил отчет с обем около 600 страници с множество фотографии и следното заключение: «Народите на Корея и Китай действително са били цели на бактериологически атаки. Атаките са проведени с използване на средства на американските въоръжени сили, прилагащи голямо разнообразие методи за реализация на своите цели, някой от които изглежда са били разработки, прилагани от японците във време на Втората световна война».(Забележка: вероятно става дума за разработките на отряд 731, ужасът на престъпленията в който надминава всички нацистки концлагери взети заедно.)

Вашингтон е правел всичко, за да не допусне приход на левите сили към властта в Италия. Още един фрагмент от книгата:

«През януари 1948 г американският генерален прокурор Том Кларк заявил: «На тези, които не разделят идеологията на Съединените Щати, не трябва да се позволи да остават в страната». През март министерството на юстицията, ръководено от Кларк, публикува определение, че италянците, които не разделят идеологията на Съединените Щати, няма да разрешат да емигрират или даже да посещават Америка. Това бе поредния тактически ход в рамките на масирана американска кампания, целта на която се заключваше в това, че да не се допусне италянците, не споделящи идеологията на САЩ, към формиране на правителство на Италия на изборите от 1948 г».

За днешните американски операции, в сила на тяхната секретност ние не можем да знаем всичко. Но миналите вмешателства, детайлно описани от У. Блум, нагледно показват тактиката, подходите, методите и моделите на поведение на американската империя. Единственото, което се мени с времето е технологическото обеспечение на процеса – днес се появиха интернет и социалните мрежи.

«Убийството на демокрацията» е третата книга из серията «Реална политика», инициирана от Института за външнополитически изследвания и инициативи.

В серията се издават ключови произведения на западни автори, разкриващи истинската, реална политика на САЩ и техните съюзници – в противоположност на тази пропагандистска версия, която ни подават от Вашингтон и проамериканските «гнезда» в Русия. Тези книги за специалистите са истински учебници по външна политика на САЩ, които дават представа за американското виждане на света и средствата за неговата реализация. Това е базова информация, без която е невъзможно истинното разбиране на това, което е ставало и става в света. А както е известно, знанието на историята освещава разбирането на настоящето и помага да се прогнозира бъдещето.

Ако искате да седнете зад прословутата шахматна дъска, вие сте длъжни да знаете, как са се разигравали подобни партии в миналото. «Нашата основна задача се заключава в това да предотвратим повторна поява на нов конкурент на територията на бившия Съветски Съюз или в друго място, създаващо угроза, подобна на тази, която представляваше Съветският Съюз, - гласи Директива по планиране на въоръжените сили на САЩ от 1994-1999 г. - Ние сме длъжи да вземаме под внимание интересите на развитите промишлени страни в такава степен, че да лишим новите конкуренти от желанието да хвърлят предизвикателство на нашето лидерстви или да се стремят да изменят установеният политически и икономически порядък. Ние сме длъжни да имаме механизми на удържане на нашите потенциални конкуренти даже от помисли да играят по-значителна регионална или глобална роля». Тази стратегия CАЩ реализират последователно, системно и безкомпромисно.

Изобилствща с безспорни факти, детайли и препратки към документи, книгата на Уилям Блум представлява несомнена ценност и за неспециалиста, който иска да знае правдата за тези, които днес налагат на всички нас «демократически стандарти».


Вероника Крашенинникова - генеральный директор Института внешнеполитических исследований и инициатив, член Общественной палаты

Администрацията на Обама официално призна "еврейският заговор"

Превод от: http://rusfront2012.livejournal.com/20577.html

 Създава се впечатление, че администрацията на президента на САЩ окончателно е загубила чувство за реалност, след като допуска такива политически и PR-пропуски като в април-май 2013 г, поредния от които стана фактическото саморазобличение на екипа на Обама, публично признал наличието на "еврейски заговор" в САЩ и света, с което шокира еврейските обществени организации и еврейският бизнес, които сега сериозно се опасяват за своята безопасност. Това което по-рано хората по света само шепнеха и обсъждаха в кулуарите сега е официално озвучено от Вашингтон, и вече човечеството точно знае, на кого е задължено за пропагандата на ЛГБТ и лобирането на еднополовите бракове на държавно равнище.

Както съобщи вестник "Washington Post", на 21 май 2013 г на официален прием, организиран от Националния комитет на Демократическата партия за "Jewish American Heritage Month" (месечник за честване на заслужени американски евреи), вице-президентът Байден произнесъл реч, в която признал изключителната роля на евреите в това, че идеята за еднополови бракове ("gay marriage") е била законодателно призната в някои щати.

Освен това той заявил, че "85% от всички изменения, станали в последно време в Холивуд и в обществените средства за масова информация, станали възможни само затова, че тези отрасли се възглавяват от евреи... влиянието на които е огромно... наистина огромно...".

Байден отбелязал също така влиянието на евреите в областите на "... изменения на имиграционното законодателство, движенията за граждански права и достиженията на феминизма".

По мнението на втория човек в страната след президента Обама, "ние (САЩ) сме велика страна главно благодарение на този принос, който внасят еврейското наследство и еврейските принципи".

Патосът на изказа на вице-президента се сторил прекален даже на някои от неговите слушатели. Така например, Джонатан Чейт от «New York Magazine» изказва предположение, че речта на Байден може да даде козове на противниците на евреите, косвено подтвърждавайки съществуването на "еврейски заговор". Други авторитетни евреи от САЩ, въщо присъствали на мероприятието, също останали не във възторг от откровенната реч на Байден. Възможно, PR-чиците на администрацията на президента, не са отчели, че това е публично мероприятие, което ще се освещава от водещите американски и световни СМИ, а не закрита вечеринка на еврейския елит.

И още един деликатен момент, за който знае еврейският елит на САЩ и техните "експерти-историци", и който никак не им се удава да преобърнат надолу с главата - това е документираното в официални източници в САЩ крайно негативно отношение на първия президент на Америка Джордж Вашингтон (1732-1799) към евреите, за които той е говорил буквално следващото: "Те действат по-ефективно против нас, отколкото вражеските армии. Те са сто пъти по-опасни за нашите свободи и тези важни дела, с които се занимаваме. Може само да се съкрушаваме, че всеки щат не ги е изтребил отдавна като вредители на обществото и най-сериозни врагове за благополучието на Америка" (източник: Максимум на Джордж Вашингтон, Еплтон и Ко).

По такъв начин се получава, че президентите на САЮ и тяхната администрация от Абрахам Линкълн до Барак Обама са нарушавали и нарушават заповедите на първия президент, и сега вече открито признават безграничното влияние именно на евреите - от такава реч на Байден Дж.Вашингтон би се преобърнал гроба, а ако бе жив - би разгонил по дяволите тази администрация.

А ако отчетем, че на протежение две хиляди години всички световни лидери (крале, императори и царе) меко казано не са желали да виждат на териториите на своите страни евреи, то се получава, че в началото на 20-ти век именно САЩ са станали стартова площадка за реализация на "световният еврейски заговор", който преди седмица официално призна американският вицепрезидент.

За да не сме голословни, ще приведем само някои, така да се каже, меки изказвания на велики правители, учени и религиозни деятели от миналото:

Наполеон Бонапарт (император на Франция): "Собствеността на цели села се граби от евреите, те възстановиха крепостничеството, те са истински ята врани. Нищетата, предизвикана от евреите, не произлиза от един индивидуален евреин, но е същност на целия този народ. Те са като гъсеници или скакалци, които изяждат Франция".

Мобучум Окума (японски учен): "Евреите в цял свят разрушават патриотизмът и здравите основи на държавата".

Іван Франко: «Когато се запознавам с партиите на марксисти, социалисти, либерали та и демократи, то зад гърба им винаги виждам хитрата мутра на еврея».

Петър Първи (Руски император. 1672-1725 г.): «Предпочитам да виждам в моята страна магометани и езичници, отколкото евреи. Тия последните са измамници и мошенници. Те няма да получат разрешение да се заселват и устройват делата си. Независимо от моите разпореждания те се стараят да осъществят това чрез подкуп на моите чиновници с цел да станат равноправни. Аз изкоренявам злото, а не го разпложвам. Няма да има за тях в Руссия нито жилища, нито търговия, колкото и да се стараят и колкото и  близки до мен да подкупват».


Елизавета Петровна (Руска императорка. 1709-1761): «Евреите съществуват в различни части на Русия. От тези ненавистници на Христа ние не можем да очакваме нищо хубаво. Във връзка с това обстоятелство, издавам следващата заповед: всички евреи, мъже и жени, независимо от положението и богатството им, съв цялото имущество са длъжни незабавно да напуснат пределите на границата. Занапред тях под никакъв предлог в нашата империя по никакъв повод да не се допускат, освен ако някой от тях не поиска да бъде покръстен в христианска вяра от гръцкото изповедание; то такива след покръстването да се позволи да живеят, но от държавата занапред да не излизат. От тези врагове на Христа не искам да имам никаква печалба».

Иоанн IV Грозни (Руски цар. 1530-1584): «Жидам ездити в Россию с торгами не пригоже, для того, что от них многие лиха делаются, что отварные зелья привозили в Россию и христиан от христианства отводили».
(На евреите да пътуват в Русия с търговия не е положено, затова че те много пакости правят, отровни отвари в Русия внасят и христианите от христианството отговарят.)

Марк Цицерон (Римски оратор. Роден 106, умрял 43 г до Н.Е.):
«Евреите принадлежат към тъмна и отблъскваща сила. Кой знае колко многочислена е тази клика, как се държат заедно и каква мощ могат да проявяват благодарение на своята споеност»

Сикул Диодор (Гръцки историк. Роден 30 г. до Н.Е. Умрял 20 г. от Н.Е.):
«Другарите на краля Антиох Сирийски (управлявал от 223 до 187 г до Н.Е.) го посъветвали да изгони евреите, които не пожелаят да се смешиват с другите и да считат такива свои врагове».

Луций Сенека (Римски философ. Роден 4 г. до Н.Е., умрял 65г. от Н.Е.): «Този народ (евреите) е чума. Той съумя да придобие такова влияние, че на нас - победителите да диктува своите закони».

Тацит (Римски историк. 55-122 г.): «Евреите считат осквернително всичко, което е свято за нас».
(Взето из М. Кармоли - «Биография на евреите във Франция», стр. 2)


Марий Юстиниан (Св. Юстиниан. Римски философ. 100-165 г. ): «Евреите винаги са били зад гърба на христианските преследвания. Те пътешестват по страната, навсякъде ненавидейки и подкопавайки устоите на христианската вяра».


Гунтрам (Крал на франките. 525-593 г.): «Да бъде проклет този дяволски и вероломен еврейски народ, който живее само с измами. Днес те ме прославят само затова, че да им построя синагога, която била разрушена от христианите. Това разбира се няма да направя, ибо Господ ми забранява».

Магомет (Основател на магометанството. 570-632 г.):
«Непостижимо е, че до сега никой не е изгнал тези скотове, диханието на които е подобно на смърт. Не би ли унищожил всеки диви зверове, изяждащи хора, даже ако те сами имат човешки облик? Явяват ли се евреите нещо друго, освен човекоядци?» (взето от Корана)

Свети Тома Аквински (философ, 1225-1274 г.): «На евреите не трябва да се позволява да вземат това, което са получили чрез лихварство от други. Би било по-добре, ако те работеха, за да заработват честно за живота си, защото от нищо не правене те стават още по користолюбиви».

Аббат Тритгайм Вюрцбургски (1462-1616 г.): «Ясно е, че отблъскването от еврейското лихварство се развива отгоре и отдолу. Аз одобрявам законните методи на ограждане на хората от експлуатацията на еврейското лихварство и измама. Возможно ли е чуждестранни пришълци да ни управляват не благодарение на своята сила и мъжество или възвишени добродетели, а само посредством своите жалки пари? Смеет ли този народ безнаказано да дебелее за сметка на потта на селяните и занаятчиите?»

Эразм Роттердамски (Дезидериус Эразмус, холландски учен 1468-1536 г.): «Щто за грабеж и угнетение, творимо от евреями над бедните, които повече не могат да го понасят... Помилуй Боже! Еврейските лихвари бързо пускат корени даже в малките села, и ако заемат пет флорина искат залог шест пъти повече. С процентите те вземат проценти и от всичко това още веднаж проценти, така че бедният губи всичко, което е притежавал».

Мартин Лютер (Църковен реформатор. 1483-1546 г.): «Страстните желания на еврейските сърца уповават на този ден, когато ще могат да се отнасят с нас, както са действали във времената на Есфир в Персия. И колко е близка на евреите книгата Есфир, която оправдава тяхната кръвожадност, отмъстителност и апетити на разбойническите им надежди! Никога слънцето не е светило над народ,по-кръвожаден и отмъстителен, който лелее идеята за унищожение и удушение на друговерците»

«Никой от другите люде под слънцето не е такъв алчен, като тях, които са и ще бъдат алчни, което доказва тяхното проклето от Бога лихварство. Те се утешават с това, че когато Месията дойде, то той ще събере и раздели златото и среброто на света между тях»
"Трябва да бъдат унищожени техните молитвеници и книгите на Талмуда, които ги учат на безбожие, лъжи, кощунства. На младите евреи и еврейки трябва да се дадат мотики, секири, лопати, кресла, веретена, за да заработват своя хляб с пот на лице"
«Князете и законодателите седят и похъркват с отворени усти и дават възможност на евреите да вземат, крадат, грабят каквото им е угодно от отворените им кесии и съндъци. Да, това е така! Те позволяват на еврейското лихварство да изсмуква всичко от тях и да им дере кожата. Те се превръщат в просяци за своите собствени пари. Евреите взимат нашите пари и имущество, стават хазяи на нашата собствена страна»
(взето из «Произведения на Лютер», изд. Ерланген Том 32)

Джордано Бруно (Итальянски учен и философ 1548-1600): «Евреите са чумава прокажена и опасна раса, която заслужава изкореняване от деня на нейното зараждане» (взето из произведенията на Спацио, 1888 г., том 2, стр. 500)

Папа Климент 8-й (Глава на Католическата Църква 1592-1605 г.): «Цял свят страда от лихварството на евреите, техните монополи и измами. Те са измамили много нещастни люде в състояние на нищета, особено селяни работници и бедняци».


Жан Франсуа Вольтер (Френски писател 1694-1778 г.): «Евреите не са нищо друго, освен презираем и варварски народ, който на протежение дълго време е съчетал отвратително користолюбие с ужасни предрассъдъци и неугасаема ненавист към народите, които ги търпят и от които те се обогатяват».

«Малката еврейска нация смее да показва непримирима ненавист към собствеността на другите народи; те пълзят когато ги настигне неудача и високомерничат при процъвтяване на делата».

Бенджамин Франклин (Американски учен и държавн деятел. 1706-1790г.): «Където и да било в страна, където се поселят евреи, независимо от количеството, те понижават морала, търговската честност, изолират се и не се поддават на асимиляция. Те осмиват христианската религия, стараят се да я подкопаят, стоят държава в държавата и в случай на оппозиция към тях се стремят смъртоносно да задушат страната във финансово отношение».

«Ако ние чрез Конституцията не ги изключим от Съединените Щати, то по-малко от двеста години те ще се втурнат в голямо количество, ще вземат връх, ще погълнат страната и изменят формата на нашето управление. Ако вие не ги изключите, то след по-малко от двеста години нашите потомци ще работят на полетата, издържайки ги докато те потриват ръце в своите кантори. Аз ви предупреждавам, джентлъмени, ако не изключите евреите завинаги, то вашите деца ще ви проклинат в гробовете. Евреите, джентлъмени, са азиатци - те не могат да бъдат никога други».

Фридрих Велики (Крал на Пруссия. 1712-1786г.): «Правителите не трябва да изпускат от полето на зрение евреите, да предотвращават тяхното проникване в търговията, да следят за ръста на населението им и да ги лишават от възможности където и да е да забавят прогреса с нечестиви деяния. Нищо не притеснява така търговците, както тази неразрешена печалба, която правят евреите».

Мария-Терезия (Австрийска императрица. 1717-1780): «Занапред нито един еврей, независимо от това кой, няма да остава тук без мое писменно разрешение. Аз не зная никаква друга злополучна чума вътре в страната като тази раса, която разорява народа с хитрост, лихварство, заеми на пари и се занимава с дела, отблъскващи честните хора. Следователно, по възможност, те ще бъдат преместени и изгнани оттук».

Ернст Ренан (известен френски историк и ориенталист. 1823-1892): «В Източна Европа евреят е подобен на рак, бавно вгризващ се в самото тяло на нацията. Експлуатация на другите - това е неговата цел. Егоизъм и отсъстствие на лично мъжество - това е неговата главна характеристика».

Лорд Харрингтон (член на английската палата на лордовете): в реч от 12 июли 1858 г заявява: «Аз възразявам против допускането на евреи, тъй като те са велики парични заемодавци във цял свят. Вследствие на това нациите стенат от непосилно тежка система данъци и национални дългове. Те винаги са най-големите врагове на свободата».

Джон Хайлан (кмет на Ню-Йорк): в реч от 26 март 1922 г казва: «Истинската угроза за нашата държава е в невидимото правителство, което подобно гигантски октопод простира пипала над нашия град, нашия щат и нашата нация. Начело на този октопод стои малка група банкови фамилии, които обикновено се нарича "интернационални банкери". Тази малка група могъщи интернационални банкери всъщност управлява нашето правителство в егоистични цели».

Хенри Форд: Във весник "Ню-Йорк Таймс" от 8 март 1925 года заявява: «Подложете на контрол 50 най-богати еврейски финансисти, които предизвикват война заради собствените си печалби и войните ще престанат".

Мономах Владимир Всеволодович (1053-1125): 1114 година събрал Советът на князете, на които постановил: «Да се изселят евреите от руската земя с цялото имущество и занапред да не се приемат, а ако влязат тайно, то да се убиват». Постановлението на Съвета на князете (Правителството на Русия) от 1114 година действа до днес - нито един от следващите царе или императори не го е отменял.


И накрая руският писател Виктор Пелевин:  "Всяка либерална икономическа реформа в Руссия има за свой пределен краен резултат появата на нов свръхбогат еврей в Лондон".

Источници:

"Urteile Beruemtcr Maenner ueber das Judentum"

"Jew in Review"

"Antizion"

http://www.liveinternet.ru/users/drakonn/post40990264/

Google.com

и др.

Сега мислим е понятно, защо еврейската елита на САЩ е била така напрегната през миналата седмица от публичните откровения на Байден. Та нали не могат да грешат великите умове и правители от миналото, живели в разни страни и в различно време, които, независимо от политически пристрастия, мирглед, държавен строй, религия и състояние на икономиката всъщност винаги е обединявало само крайно негативното отношение именно към евреите!

А ако още добавим трагедията на хазарския хаганат, където само след 100 години след свободния достъп на евреите не само напълно се е сменило ръководството и елитът, но даже и религията...

PS:А на  скептиците и различен род борци за толерантност, "историци" и любители да переписват историята под съвременните условия искаме да кажем, че ние не считаме за своя цел ръстът на антисемитски настроения в обществото, нивото на които и така не е малък в цял свят, ние просто съпоставяме историческите факти с нашата съвременност и се опитваме да разберем как човечеството е дошло до такъв живот...

На кого е кабинетът

Размисъл предизвикан от в-к Капитал: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2013/05/31/2072176_na_kogo_e_kabinetut/

Как на кого е кабинетът? Отговорът е очевиден - на колониалната администрация. След загубата на Студената война Изтокът беше окупиран и колонизиран от Запада. Сега за тези, които ще кажат, че Западът не може да направи това нещо ще запитам: Защо? Всеки победител е колонизирал победените (справка - 1945), защо сега ще има разлика?

Разлика обаче имаше точно през 1945. Колониалната сила, под която попаднахме тогава не разглеждаше колониите като суровнинен придатък, в който населението подлежи на дебилизиране и сваляне до туземно ниво, което се случва в днешно време. Да ние бяхме колония след 1945, но във вида отразен в известния виц: "Руснаците нахлуваха в катуните, паланките, бунищата и оставяха след себе си библиотеки, университети, електростанции."

На България и трябва национално-освободително движение от новата колонизация. Такива процеси текат в момента в Русия, която също е колониална. Същите процеси текат в момента в Унгария и дори в Германия. За пример - законите в Русия и съответно България се пишат в Западна Европа и САЩ. Още по-конкретен пример: законите за съдебната система(!) на Руската федерация са писани от бившия зам. министър на Отбраната(!) на САЩ Пол Улфовиц! Какво ви кара да мислите, че нашата политическа и икономическа система е различна? Народното събрание има квота на приемане на закони на месец, писани от западната администрация. Замислете се колко закона, които са български и отразяват българските интереси, всъщност приема Народното събрание и въобще има ли такива? Тези хора от всички политически партии, които ние "избираме" са наети от колониалната администрация да изпълняват нейната програма. Това дори не значи, че те не обичат България, те просто изпълняват работата, поръчана от техните работодатели.

Всеки аспект на днешния обществен живот в България е подчинен на колониалната администрация - образование, здравеопазване, политика, икономика, средства за масова информация, банкова система. Нашите "раджи" и "махараджи", които могат да се казват "Станишев", "Борисов", "Йорданов", "Петров" и "Иванов" са просто кукли на конци, а всичко което ще получим, ако не пожелаем и извоюваме свободата е още по-голямо ограбване и геноцид, скрит в гей-пропагандата или явен в намаляване на раждаемостта и прогонване на хората от Родината. "Робът се бори за свобода, свободният - за съвършенство". Ние трябва още да се борим за свобода, съвършенството днес е твърде далеч и недостижимо.