Позор моей взбесившейся стране...

Какая ж это Слава Украине?

https://www.youtube.com/watch?v=L48AR-cs_Yo

Какая ж это «Слава Украине»,
Когда людей своих же подло жгут???
Над нами Бог и зло однажды сгинет…
Виновные  расплату понесут…

Когда в людей стреляли на Майдане,
От ужаса рыдало три страны.
Когда в Одессе жгло слепое пламя,
Майдан хотел и крови, и войны…

В сетях Евромайдан гордится теми,
Кто жёг людей живьём… Хатынь у нас…
Не люди, а зверей слепое племя…
Но ненависть однажды съест и вас…

За что же вы боролись на майдане,
Чтоб жгли людей, чтоб на Славянск войной?
Вы думали, с бандерой лучше станет?
Ну что ж… какой народ, такой герой…

Я знаю, адекватным людям стыдно,
Которые хотели перемен…
А радуется смерти только быдло…
Но злые мысли — их же вечный плен…

Там много пожилых и женщин тоже,
Которых вы, как Боги, обрекли…
Что жизни человеческой дороже?
Чего же жизнь другим не сберегли???

Да если б вы в огонь, людей спасая,
Не думая: майдан, антимайдан,
Не стало б страшным сном второе мая,
И был бы шанс стране подняться дан…

И только это было бы единством -
Спасать людей с огня, а не добить.
А то, что совершили — хуже свинства…
И вам теперь с вот этой правдой жить…

А правый сектор, гнилью перекошен,
С предателем бандерой в голове,
Как с неподъёмной и ненужной ношей,
Живёт в безумных планах о Москве…

Но вы для власти — лишь бумага, знайте,
Которую в рулонах продают…
Используют, как надо, и прощайте…
Воздастся вам с лихвой за жалкий труд…

Чёрт, как же мне за вас сегодня стыдно…
У вас тупая ненависть в глазах,
А вот любви к стране своей не видно.
Вы в свастике, а вовсе не в крестах…

У нас настала точка невозврата…
Дедов своих спросите о войне…
Не слава Украине, нет, ребята…
Позор моей взбесившейся стране!!!

(с)Ирина Самарина-Лабиринт, 2014

Меркел, ти грешиш!

"Спрете нацистите в Украйна", "Меркел е глупава", "Киевската хунта избива собствения си народ", "Европа само с Русия е силна". И "У-у-у-у". Какво е това, руска пропаганда на Курфюрстердам? Или противопоставянето на двата главни центра на континентализма Русия и Германия е видимо неестествено за рационалния немски гражданин? Канцлер Меркел, новият пудел на Вашингтон получава в пълна степен заслуженото.

Силна реч на депутата от Бундестага Сара Вагенкнехт: «...немците отново вземат роля, водеща към катастрофа на всички европейци»

От Politikus.ru: Изглежда, най-силното послание на немските политици и немският народ. По-силно от сатирическите шоу и коментарии във фейсбуци.

Депутатът Сара Вагенкнехт не се стеснява в изразите: «Госпожа Меркел, вие сте виновна в увеличение на бедността в Европа», «Европа претерпя поражение в Украйна», «Неволно немците отново вземат роля, водеща към катастрофа на всички европейци» и т.н. Силни слова на правдата.




Видеото в Ютуб: http://www.youtube.com/watch?v=2W1OKMjddsY

От: tehnowar.ru А инфоблокадата, изглежда, се прокъса…

Шило в торба не стои.

4 юни 2014. Депутатът от Бундестага Сара Вагенкнехт (Sahra Wagenknecht) громи Штайнмайер, НАТО, Държавният департамент и лично фрау канцлерин Ангела Меркел – за Украйна, по всички пунктове. За пирожките на Майдана, за лъжливите посланици, за нацистите от «Свобода» в правителството, за жертвеникът на всеизгаряне в Одеса, за АТО, за побеснелите олигарси, за преследването на руси и евреи (за Германия много важна тема!), за привърженост към американските схеми и предателство към народа на Украйна и даже… за истинните идеали на Майдана.

По-добре Порошенко направо сега да отозве войската. Тихо да се избие Юго-Изтока вече точно няма да се получи. Достатъчно е навивал брояч на пунктовете за обвинение.

Става ясно, че неминуем Трибунал по Украйна ще водят не само русите. На фона на случващото се, Европа настрана няма да стои – даже ако това извика в нея голям политически разкол.

И за по-добро. От ориентирите зад океана на Европа и е време да се разграничи.

—

Символично е, че първи (и този епизод не е единствен) се пробуждат именно немците.

Плтрк ("политрук" - авторът на статията - бел.пр.) винаги е считал, че немците са най-понятната и адекватна на мирогледа на русите нация в Голяма Европа. И обратно. Русия и Германия – две нации от Хартленда, лекотата в намиране на общ език за нас произтича от общите интереси.

Катастрофическа грешка (Плтрк отговаря на въпрос за това на Аск.Фм => връзка) било присъединението на Русия към Антантата пред Първата Световна.
Когато Хартленд воюва с Хартлнд, Дъгата и Острова получават серия незаслужени победи и изгоди. Което и наблюдаваме на протежение целият XX век.

Фактически, колониална Великобритания и присъединилата се към нея Франция с цената на Първата война на Континента спира немската експанзия в колониите. С което и обеспечава излишен половин век тяхна експлуатация. С което пък залага своето днешно благосъстояние, високомерие и «островна незалэжност» в състава на обединена Европа.

За Русия в съюза против Германия пполза няма. Дори повече, изходът на войната и серията последвали преврати в Русия и Германия са прозирали достатъчно ясно, и са били предсказани в знаменитата пророческа «Записка Дурново» - връзка.

В резултат следва разгром на Хартленда. Последва период на упадък и революций, граждански войни, разруха. Следствие на установилото се положение става жестока експлуатация на двете «загубили» страни от силите на «победителите»… Версалският мир обескървява икономиката на Германия, Съветска Русия непрекъснато се намира под давление на всякакъв род интервенций, санкций, ультиматуми и изолаций – и като следствие, съвершенно грабителски цени на вси и вся.

Тоталитарната мобилизация за двете страни е била очевиден опит за реванш.

На нея ние и се сблъскваме отново, още по-съкрушително.

Исканото за възстановяване и развитие пределно усилие на обществото в Отечеството и във Фатерланда се обеспечава с принципиално различни идеологически средства. Случайно или не (конспиролозите спорят, социолозите също), но именно конфигурацията на нашите идеологий определя повторното съкрушително противопоставяне на Русия с Германия.

Да, само русите, владики на Източния Хартленд, са могли да съкрушат тогава тевтонските орди воини от Западният Хартленд. Ибо не е имало на планетата никого по-силен и по-отчаян. Само ние – и само те. Всички «съюзници» редом с тях и с нас са нищожества, прах на Историята, плацикащи се в нашият килватер.

Толкова по-съкрушително за нас, наций-гиганти, образуващи самостоятелни цивилизации, се оказва резултатът от сблъсъкът на нашите Големи Реванши.

След него Атлантическият Запад процъвтява още дълго. Сгрява се от немският и руският насрещен плам години напред. Събира данък за военните дългове. Събира обломки от крушението – мозъци, капитали, открития, идеи…

Германия и Русия — двете страни едновременно! – упорито демонизира.

—

Понякога (след гледането на поредния холивудски псевдовоенен блокбастер или постъплението на «свежи исторически данни» за триумфа на Вашингтон над Хитлер) на Плтрк се струва, че на нас с Германия си струва да отбелязваме военните дати само помежду си.

Лице в лице. Враг с врага, другар с другаря. Сами със своята трагедия. Без всички тези вишистки французенца, лендлизови америкашки и бели британски нацисти, многовековни владелци и палачи на своите задморски колоний.

Целият свят в някаква степен преминава Световната война. Но не целият прави от нея изводи.

След тази, Втората, най-страшната война на планетата, подвигът на духа и руският и дълбината на падение на немският народи изковават за тях нови мирогледни системи. Къде по-хуманни, отколкото техните предшественици и съвременници.

Социализмът от времената на разцвет се оказва почти не репресивен. Основна маса претенций «към болшевиките» се отнася към 20-40 години. При това пикът по удивителен начин съвпада с годините, когато революционната номенклатура унищожава сама себе си в кадрови войни.

Затова 50-е, 60-е, даже 70-е за СССР са години на ръст – голямо строителство, изследвания, експанзии. Ние буквално носим светлина на света, освобождавайки колонии на старите империй. Градейки в тях больници, университети и електростанции, и така утвърждавайки своя образ на мислене.

Способът на действия на Червената Империя наложи неизгладим отпечатък на идеологията и мирогледа. СССР постоянно «стои на стража на мира», искренно вярва във възможността да победи световният глад, протестира против американските домогателски войни.

Русите до днес почти изцяло са същите. Ние – добри и глобално мислещи. Това е руски съветски дух, дух на Народа-Победител.

У немците след тяхното поражение и въобще няма шанс някак зло да се проявят. Като минимум, до началото на активно сътрудничество с НАТО.

Тяхната официална национална идеология е пронизана с мисълта за недопустимост повторение трагедията на нацизма. Немците са едно от най-търпимите общества в Европа: до днес подсъзнателно плащат по дядовите дългове…

Но това не им пречи трезво да гледат на нещата.

Правилно казва симпатичната фрау Сара: натовският крадец Расмусен, ако сериозно планира нова война в центъра на Европа, е «болен в главата, и трябва да седи зад решетката».

Това е гласът на Германия, каквато за привикнали да я виждат русите. Страна на философи и конструктори. Рационалии, родина на Здравият Смисъл.

Ако ние, русите и немците, двете най-мъдри (не хитри, не ловки – мъдри) народи на Европа, две класически «ядра на Хартленд», две взаимодопълващи се икономики – се удаде веднъж да обединим услилия за налагане в световната система на немски орднунг и руска справедливост…

Тук и би дошъл карачун (древ.рус. - смърт - бел.пр.) на всички подпалвачи на войни в Европа. Понятно – и твърдо.

Ние със сигурност знаем, какво и кому тези войни струват.

Охлобыстин: "Благословляю уничтожить эту сатанинскую, фашистскую заразу!"

Невозможно, нельзя смиряться перед сатаной и его адептами. Иначе нельзя называть себя верующим человеком, а тем более пастырем.

Мрак окутал некогда цветущий край добрых и красивых людей.

Звери, опьяненные пролитой кровью своих же соотечественников, зомби, одурманенные "евросодомской" брехней, крохоборы, обворованные страной идиотки Псаки и "всемирного властителя" Обамы, воры, распродавшие по дешевке всё, от армии до собственных женщин, иуды, предавшие славянский мир, безумцы, построившие государственную идеологию только на ненависти ко всему русскому, смеют меня укорять в отсутствии пастырской любви и смирения?!

Нет. Нельзя любить дьявола, нельзя смиряться перед сатаной и его адептами. Можно и должно бороться с Тьмой, иначе нельзя называть себя верующим человеком, а тем более пастырем.

И я, как пастырь, и как славянин, и как гражданин Великой, многонациональной России, приветствую борьбу мужественных защитников Новороссии – бастиона христианской добродетели и воинской доблести, не устрашившихся встать на пути Зла.
И я, силой Апостольской Благодати, дарованной мне при рукоположении во священники, благословляю уничтожить эту сатанинскую, фашистскую заразу, безжалостно, всеми возможными способами, стереть с лица Земли всё, что даже напоминает о ней. Никто не сможет отменить моё благословение, ибо Благодать не имеет обратной силы.
Все, кто на этой войне отдадут свои жизни во утверждение Славы Божьей, попадут в рай.

Все, считающие иначе, забывающие, что с дьяволом нельзя договориться, допускающие компромиссы и мотивирующие это политической или финансовой выгодой – суть слуги дьявола и предатели Веры Православной!

о. Иоанн Охлобыстин

В свою очередь, главред газеты "Завтра", руководитель "Изборского клуба" Александр Проханов поддержал напутствие Ивана Охлобыстина.

"Дорогой отец Иоанн! Слово твоё – огненное, слово твоё восхитительное, слово твоё пастырское. Говоришь ты не от себя, отче, а твоими устами говорит весь русский народ, восставший за право быть русскими, за право на поле боя в страданиях, муках подтверждать своё великое божественное предназначение – быть русскими. Твоё слово, батюшка, возносится спасительным покровом над теми, кого сейчас бомбят в Славянске, Краматорске, Донецке, Луганске. В кого стреляют из гранатомётов, из установок залпового огня, из авиационных пулемётов.Слово твоё спасает их, подобно покрову Богородицы. И вражьи пули отскакивают от этого невидимого бронированного заслона. Слово твоё освящает раскалённые от стрельбы стволы автоматов и пулемётов, которыми ополченцы отбиваются от фашистских бесов. Слово твоё, достигшее слуха смертельно раненых, уменьшает их страдания, является напутствием им в Царствие небесное. Ибо все, кто погибает на блокпостах, в этих городах-героях, городах-мучениках, - в священных русских городах, снискали Царствие небесное. Ты, отче, вдохновляешь нас своим огненным словом, будишь заснувшие души, возжигаешь потухшие сердца."

Къде още е готов да се разгори пламъкът на «цветните революции»?

Практически от самото начало на 21 век в много региони на света премина вълна «цветни» революции. Не е удивително, че мнозина прости граждани от болшинството страни безпокои един въпрос - кой е следващият?

За да отговорим на него, нека разгледаме, откъде въобще се взеха тези революции.

Идеята за «цветни революции» и управляем хаос води начало на Запад, и на първо място - в САЩ. Историята започва още през 1941 год, когато в САЩ бива създадена неправителствената организация Freedom House. FH се занимава с изучение на политическите и граждански свободи в другите страни. Което е интересно, към днешният ден тази «частна лавка» се финансира 80% от средства, заделяни от Державният департамент на САЩ и още едно хитра агенция - USAID. Тази агенция по международно развитие е създадена през 1961 год с леката ръка на Д. Кенеди. А през 1983 год бива създадена още една интересна за нас организация, International Republican Institute(IRI), за помощ на политическите партии и обучение на активистите зад граница, за организация на «демократически инфраструктури» в различни региони на света.

В същността си, системата за вмешателство във вътрешните дела на други страни за достижение на ясни политически и икономически цели е била създадена от гениални хора. Тези кукловоди са пресметнали и осъществили система за «демократизация», която в крайна сметка помага на САЩ да стане свръхдържава и да влияе на геополитиката и вътрешните дела на множество страни практически във всички ъгли на земното кълбо.

И така, от 1941 год FH под прикритието на Държавният департамент на САЩ, а от 50-те години на миналият век станала завеса на ЦРУ, се е занимавала със шпионаж на територията на страни от цял свят. Създаденото агентство USAID е финансирало не само FH, но и създаването през 1983 году на IRI.

Всяка от тези организаций осъществява своята конкретна дейност. FH се занимава с разузнаване и анализ на политическата система на една или друга държава, или цял регион. USAID под прикритие обеспечение правата на човека, борба с бедността, разпространение на демокрация, финансира и заплаща всички действия на FH и IRI. А IRI е самият център, където и готвят ръководители на «цветни революции». През 1983 год Р. Рейгън, изказвайки се в Британия в Уестминстър пред парламента, заявява, че е необходимо да се създаде организация, която би помагала на всички демократически партии в други държави да създават «инфраструктури на демокрацията». Просто казано, да организира работата на опозицията по цял свят, а също подготовката на активисти.

Тук на сцената излиза организацията CANVAS (Center for Applied Non Violent Action and Strategies), която провежда семинари на активисти по провеждане на «ненасилствени революции». Именно тази организация готви лидерите на партия «6 април», устроила безпорядъци в Египет и на арабският Изток. Тук се готвят активистите на украинският майдан, «лале» (Киргизия), «розовата» (Грузия), «оранжевата» (Украина) революции. Тук преминават подготовка лидерите на партия «Зубр» за организация на безпорядъци в Република Белорус. Тук се готвят активисти от Латинска Америка, Туркмения, Казахстан и Русия. Тук преминават подготовка практически всички опозиционни сили, лоялни на САЩ и страните от Запада, насочени на расклащане на политическата ситуация в една или друга страна в света.

Но на такава дейност се искат колосални средства. Нали CANVAS произлиза от партия ОТПОР в Сърбия. Откъде такива пари?

Всичко е просто. Тази организация всецяло се финансира от FH и IRI, а също и с някакви пожертвования от частни лица. Тук веригата се затваря. Флаги на IRI бяха видни в Египет, Либия, Сирия, Венецуела по време на безпорядъците.

Анализирайки събитията от последните 10-20 години, не е сложно да се предположи, къде още може да пламне нова «цветна революция» - практически във всяка страна, където правителството се опитва да провежда политика, която в нещо засяга интересите на Запада, както политическите, така и икономическите.

Технологията е проста. Най-активната част от населението е младежта. Едновременно, младежта е малко опитна и често малко образована. На фона на падението нивото на образованост и ерудиция по цял свят, преписване на историята, налагане на една гледна точка и стереотипи на «демократически» ценности, използвайки СМИ и интернет-общества, цялата тази система, за своята повече от полувековна история, успешно сваля практически всяко правителство. Това позволява на САЩ да решават своите главни геополитически задачи: захват на суровинни и други пазари, контрол над движението на капитали, използване на човешките ресурси за благо на страните от Запад и на първо място - САЩ. Не е ли това истинско световно господство?

Къде може да пламне нова «революция»? Практически навсякъде. Но на прицел, на първо място са Латинска Америка, Китай, Индия, Русия. Сред страните от СНГ - Беларусь, Казахстан, където несъмнено ще се опитват да експортират украинският конфликт. Не даром вълната революции се разпространява в съседните страни - това е обусловено от предвижването на подготовени групи провокатори-наемници.

Сред страните от Близкият Изток угроза е надвиснала над Саудитска Арабия и Иран. Мнозина могат да не се съгласят - нали Саудитска Арабия е най-добър приятел със САЩ. Но САЩ вече не еднократно са предавали своите съюзници, когато това е изисквала ситуацията. Опитът да се снизи цената на нефта за икономическо давление срещу РФ показа, че лоялните араби не съвсем вървят на сговор със САЩ - нали това ги грози с многомилиардни загуби. Но и за Западът вече не интересно просто да влияе на решенията на страните от ОПЕК. Те искат пълно господство над залежите въглеводороди, както в Либия, Ирак, Алжир, потапяйки тези страни в хаосът на граждански войни.

10 години в Евросъюза: "Загубената надежда"

Източник: http://www.warandpeace.ru/ru/analysis/view/90880/

Преди десет години, когато Чехия встъпваше в Европейският съюз, навсякъде говореха, че встъпването ще обеспечи нашето икономическо процъвтяване. Утверждаваше се, че встъпваме в съюз, който след период на забавяне на своята икономическа динамика се намира на пътя към промени. Оптимизмът относно началото на икономическият ръст се усещаше навсякъде. Европейските политици буквално живееха с лиссабонската стратегия, приета през 2000 година, с цел создаване в ЕС до 2010 год най-динамичната и най-конкурентоспособната икономика в света. Десет години по-късно е очевидно, че тези цели не са изпълнени даже частично. ЕС вместо най-динамичният стана един от най-стагниращите региони в света. Делът на ЕС в световната икономика продолжава да пада, относителното изоставане от САЩ не се измени. В добавка след евро-американската финансова криза 2008-2010 год ЕС се бори със стагнация, с рекордно висока безработица и неустойчиви обществени финанси.
Мартин Сланий (отляво)

 Стагнация и изоставане
Средният ръст на реалният ВВП през 2004-2013 год, по данни на МВФ, в страните от ЕС-27 е бил 1,2%. Съединените Щати отбелязват ръст 1.7%. Световният среден показател за този времеви интервал съставя 3,8%. Още повече е изотставаето от бързоразвиващите се региони. Средният ръст на ВВП в страните ASEAN-5 (включва Индонезия, Малайзия, Филипините, Таиланд и Виетнам) съставя 5.2%, в развиващите се страни от Азия (29 страни, включая Китай, Индия, Индонезия и др.) — 8,5% (виж граф. 1). Европейската икономика продължава загубата на динамика, която започва, като минимум, още през 70-те години. Европейската икономика губи не само своята икономическа мощност, но и икономическата си сила: пада нейният дял в световната икономика. В същото време докато още преди десет години страните от ЕС съставляха 31% от световният ВВП (по данни на ВМФ), след десет години този показател е паднал до 23,5%. Ако погледнем на показателят, който определя нивото на икономическо развитие на държавата — ВВП (ППС) наглава от населението, ЕС, както и преди десет години, съставя едва 60% от средното значение на този показател в Съединените Щати.
Граф.1. Средният ръст на ВВП в развиващите се страни от Азия, Асоциацията на страните от Юго-Източна Азия (ASEAN), като цяло в света, в САЩ и в ЕС, 2004—2013 г. Источник: МВФю

 Някои икономисти (Bethune, Z., Cooley, T., Henriksen, E., a Rupert, P.: Europe’s Lost Decade? U.S. Economic Snapshot, February 2014) във връзка с развитието на европейската икономика, в частност след 2008 год, когато напълно се прояви евро-американската финансова и икономическа криза, говорят за настоящият период, като за загубената декада. По-рано така наричаха ситуацията в японската икономика в периода на деветдесетте — началото на двухилядните, и това бе период на дългосрочна стагнация. Паралелът не е случаен. Ако сравним японската икономика тогава (от началото на стагнацията през 1991 год) и икономиката на ЕС днес (след 2008 год), ще дойдем до извода, че европейската икономика днес е много по-слаба и в много по-лошо състояние, отколкото бе японската по време на своята загубена декада. Това илюстрира граф. 2, която показва развитието на реалният ВВП в Япония през 90-те год и в САЩ и Европа в периода след евро-американската криза. На хоризонталната ос са изобразени тримесечия.
Граф 2. Развитието на реалният ВВП в САЩ, Япония и ЕС. Източник: europeansnapshot.com

 Върхът на икономическият цикъл преди началото на рецесия — нула (в Япония става дума за второто тримесечие на 1991 год, в САЩ четверто тримесечие на 2007 год, в ЕС първо тримесечие на 2008 год.). По хоризонталната ос е значението на реалният ВВП, където значение 100 е докризисният връх на цикъла. Видно е, че икономиката на САЩ и особено на ЕС (долната зелена крива) даже след 23 тримесечия не достига докризисно ниво (100) и се намира далеч от Япония по време нейната загубена декада.
Поглед върху европейският пазар на труда за последните десет години още повече подтвърждава сравнението със загубената декада. Високата зетост и ниска безработица са заявени като едни от най-важните задачи за ЕС, започвайки с Маастрихтският договор (официално "Договор за Европейският съюз") и свършвайки с днешната Стратегия 2020. В СМИ често споменават за рекордното ниво безработица в Испания или Гърция, но средният показател по цял ЕС (включая страни с относително ниско ниво безработица, например Германия) също показва неблагоприятно състояние на икономиката. Това демонстрира следващата граф. 3, която вклюва както общото ниво безработица в ЕС-27, така и нивото безработица сред хората по-млади от 25 години (данни на Евростат). В течение на десетилетният период нивото на безработица не се снизи, а даже се покачи, при това както общото, така и сред младежта. Буквално трагическа е ситуацията в страните от "южното крило": например, в споменатата Гърция общото ниво на безработица е 28%, а нивото на безработица сред хората по-млади от 25години  — 60%! Подобна е  ситуацията и в Испания, където общото ниво безработица е 28%, а сред младежта до 25 години — 56%.
Граф. 3. Ниво на безработица в ЕС — като цяло (синя линия) и сред младежта до 25 години (червена линия). Източник: Eurostat

 Икономиката на ЕС в последните години сериозно изостана от останалите региони. По данни на OECD, ръстът на производителност на труда за периода 2007-2012 год в САЩ е бил 1.5%, в страните от G7 0.9%, в страните от OECD средният ръст е бил 18%, но за първите 15 члена на ЕС само 0.18%. Също така европейците за последните десет години са започнали да работят по-малко. Количеството часове, проведени на работа, пада. В същото време докато през 2004 год средният показател отработани часове за година е бил 1769 за ЕС-27 и 1677 за ЕС-15, през миналата година тези показатели са били 1713 часа (примерно 7% по-малко) за ЕС-27 и 1634 часа за ЕС-15 съответно.
Икономическата криза от 2008 и 2009 години показа проблемите в обществените финанси и нефинансираната и демотивираща европейски социален модел. При това не става сума за изолиран проблем на някои страни, проблеми с бюджета са характерни за всички страни от ЕС. Средно годишното значение на дефицит на бюджета в страните от ЕС за последните 10 години е 3.5%. Високите бюджетни дефицити се проявиха в огромният ръст на общият дълг. Следващата графика показва ръстът на дълга (изразен в % към ВВП) на ЕС-27 за последните десет години. През 2004 год нивото на дълга бе на ниво 62% ВВП, днес то е 87%. В близките години да се очаква някакво подобрение е нереално.
Граф. 4. Ръст на дълга (в % към ВВП) на ЕС-27 за последните 10 години. Източник: Eurostat

 Европейската икономика излиза от релси
Главните макроикономически показатели на икономиката на ЕС (с изключение ръста на цените) са плачевни. Вместо очакваната висока динамика, висока заетост и ликвидация на изоставането от САЩ икономиката на ЕС за последните десет години се отбеляза със стагнация и противоположно развитие. Глобалната финансова и икономическа криза напълно разкри трудностите в съвременната форма за европейска интеграция и европейски социален модел. Бихме искали да вярваме, че днес икономиката на ЕС е на кръстопът. Но стъпките, предприемани от Европейският съюз, главно последователните старания да укрепи унификацията, говорят, че ЕС вече отдавна е излязал от релси и да се върне на тях ще бъде нелеко.

Текст: Алексей Сарычев

Уорън Бъфет:"Да, у нас тече класова борба!"

Източник: alternet.org

На корицата на юнският брой на списанието на американските консерватори "Spectator" е  възпроизведено видение, извлечено от колективното безсознателно на богатите в Америка. Разгневени граждани гледат пропитана с кръв гилотина, към която водят буржуа с монокъл на окото. Това извиква от паметта мрачни спомени за терора от времето на Френската революция, когато десетки хиляди хора са били екзекутирани на този инструмент, който впоследствие започват да наричат "Национален Бръснач".
Надписът под рисунката гласи: "Новата класова война".  В подзаглавието е напечатано "Интелектуална рецепта на Том Пикети (френски икономист, специализиращ на изучение на неравенството) за конфискация". Редом с гилотината стои мафиоз с изцапано с кръв копие на неотдавна излязлата книга на този писател "Капиталът в 21 век".   Конфискация, разбира се, може да означава само едно. Да се отсекат на всички главите!
Но всъщност, "най-революционият" метод към който призовава професор Пикети, в тази добре продаваща се днес книга е въвеждане на данък на богатство. Но нашите богати се оказват много чувствителни люде.
В статията, напечатана под тази рисунка с гилотината, авторът Джеймс Пирсон предупреждава, че революцията не е през девет гори в десета, и 99 процента от населението ще се опита да накаже богатите. Неблагодарната тълпа е много зла - казва той - макар в действителност тези хора са длъжни да се радват на своят чудесен късмет и да благодарят за това на най-добрите членове на своето общество.
На практика, от една страна, съвремената епоха бе " позлатеният век" на регресия и реакция във връзка с ръста на неравенство и повишение концентрацията на богатството. Но от друга гледна точка това време може да се разглежда както "златен век" на капитализма, отбелязан с приказни иновации, глобализация на пазарите, отсъствие на мащабни войни, повишение нивото на живот, ниска инфлация и процентни ставки, и тридесет години "бичи" пазар при продажба на акций, облигаций, и недвижимост.
Въпросът е само в това, че възгледите на имущите и неимущите много и много се отличават един от друг. Но някои от имущите са готови да заявят гласно за това, какво всъщност се случва. В страната тече война. Уорън Бъфет каза това пределно ясно: "Тече класова борба. Е добре. Нали това е моята класа, богатата класа води тази война, и ние побеждаваме".
Уорън е съвършено прав. Богатите водят война против 99 процента от населението, а съвсем не наобратно. Те свалиха данъчната нагрузка от своите рамене на останалите. Те разсякоха на малки късчета нашата социална защита и атакуваха нашите пенсии. Бъдещи ненаситно алчни, те отказват даже да разглеждат въпроса за повишение минималната работна заплата за хората, които се трудят за тях цял ден и не могат да заработят достатъчно даже за това да нахранят децата си. И те правят всичко, което им е по силите, за да блокират колкото може по-голямо количество хора на избирателните участъци, от тези, които още могат да протестират против такъв живот, унищожавайки всякакви съюзи и  други компенсационни сили, които биха могли да се борят, за да подобрят условията на живот и за другите членове на обществото.
Цел на тази жестока война е контрол над цялото богатство и власт не само в САЩ, но и в останалият свят, а също, гаранции за самите себе си, че хората са наплашени и са перманентно в състояние на страх.
Но алчните богаташи са експерти в маскиране на своята агресия. Стоманеният магнат Ендрю Карнеги,  навремето успешно се "пребоядиса" от пътен бандит във филантроп. Дейвид Х. Кох  (американски магнат, който  инвестира в отрасли на нефтепереработката, производство на удобрения, полимери, влакна, лесопроизводство, потребителски стоки. В Америка има само трима бизнесмена, които са по-богати — Гейтс, Бъфет и Елисън. Състоянието на братя Дейвид и Чарлз Кох се оценява на обща сума приблизително 68 милиарда долара) със своите консервативни колеги също са сложили маски на благотворителност, за да скрият от простият люд своя боен танц. Понякога те изливат своята агресия на обикновените хора, които просто се опитват да изхранят семействата си, да плащат по сметките, и да поддържат покрив над главата си. Мнозина от богатите либерали се държат не така грубо и просто играят в по-мека версия на такава игра: те говорят за неравенство само за това, за да облегчат своята съвест, тайно - или не така тайно – но само за това да защитят своята сфера на влияние (като губернаторът на Нью-Йорк Ендрю Куомо съв своята програма за намаляване данъците за своите  богати благодетели).
Защищавайки принципите на нерегулируемият пазар богатите американци, в частност, финансовите капиталисти, воюват с нас, превърнали собствените си безпощадни интереси в свой етически кодекс. Сега, когато чуваме фразата "Това е просто бизнес", то знаем, какво означава това. Някой отново ни е опънал здраво и го е направил напълно в рамките на закона.
Хората в Америка се намират под атака ежедневно. Алчните богаташи знаят това, защото те са тези, които извършват тези атаки. Те знаят, че нанасят вреда на гладните деца, трудолюбивите родители, баби и дядовци. Но нейде там зад вратите на своите частни владения и оградени с огради частни училища, частни болници, частни видове транспорт, те се опасяват, че агресията може един прекрасен ден да се стовари върху тях самите. Те през цялото време си задават въпроса, колко дълго и колко дълбоко могат още да подриват качеството на нашият живот, преди нещо просто да тресне и да тръгне накриво.
Растящата концентрация на богатства води към по-антагонистическо общество. Ето затова ние сме свидетели на това, как укрепващата полицейска държава расте заедно с расширението на нерегулируемите пазари. Ето защо затворите трещят по шевовете от бедни люде. Олигарсите се надяват, че американците ще се уморят дотолкова, така ще се надрусат с Ксанакс и ще бъдат до такава степен наплашени, че няма да се дърпат, и ще стоят мирно, каквото и да правят с тях. Те се надяват, че ние ще гледаме как буржуата куфеят на реалити-шоу, а сами ще започнем да пълзим нагоре по икономическата стълба, така и не разбрали, че нейните стъпала отдавна са избити.
Разбира се, съществува много прост способ за богатите да останат богати и да престанат да бълнуват гилотина. Това е просто. Достатъчно е тяхното нетрудово богатство да се обложи с данък по разумна ставка. И край, вуаля! Няма повече страх пред разярената тълпа. Но те могат и да почакат и тогава ще дочакат по-малко приятна алтернатива. Революции. Това, за което преди така робко мълчаха и което днес се изтръгва на авансцената на нашата всекидневна култура. На корицата на текущият брой на списание ‘Quarterly Lapham’ посветен на тема " Революции", са нарисувани пет кръстосани меча. Списанието изброява различни периоди в историята на човечеството, когато обикновените хора вече нямат какво да губят. Тук се споменава, например, и памфлетът  на тема "народното търпение не е безгранично", веднаж написан от командването на "Умконто сизве", въоръженото крило на Африканският национален конгрес през декември 1961 год.
Отлична книга за единия процент тези, които водят война против всички останали.