Открито писмо от Йохан Шолц до президента на РФ Владимир Путин

Уважаеми господин Президент!

В своята реч към Държавната Дума, Вие помолихте за разбиране от страна на немците.

Ние сме немски граждани, които, в своето болшинство, в послевоенно време живели в западната част на Германия. Когато Студената война завърши през 1990 год и нашата страна се обедини, светът можа свободно да въздъхне, защото опасността от ядрен военен конфликт, която заплашваше цялото земно кълбо изглеждаше бе предотвратена.

Германия би могла да изчезне. Решаващ принос в освобождението на Европа от национал-социализма, с несравними жертви внесе Съветският Съюз.

Още повече, през 1990 год Съветският Съюз бе готов да поддържа немското обеединение, да распусне през 1991 Варшавският договор и да признае членството в НАТО на обединена Германия.

Западът не оценитова.

Бившият посланик на САЩ в Москва (1987-1991 гг.) Джек Метлок, само преци няколко дни потвърди във вестник «Вашингтон пост», че президентът Буш е обещал да не се възползва от тази щедрост на Горбачов.

Расширението на НАТО в бившите съветски републики, създаването на военни бази в бившите страни от Варшавският договор и създаването на системи за противоракетна отбрана в Източна Европа, с едновременно прекращение на Договора по ПРО от страна на САЩ са въпиющо нарушение на дадената дума.

Тези акции могат да бъдат изтълкувани от нас само като демонстрация на сила от Запада против икономическата и държавна консолидация, след Вашето встъпване в длъжност (Президент) през 2000 година.

Кейр А.Либер и Дерил Г.Прес през 2006 год убедително потвърдиха това в своята статия «Ръстът на ядреното превъзходство на САЩ», където се казва, че системата на ПРО е длъжна с първият удар да неутрализира ядрените възможности на Русия.

Тази кратко изложена история отразява този фон, на който ние обсъждаме от ноември 2013 год събитията в Украйна. Между другото, многократно е документирано, че законные протести на украинският народ САЩ използва в свои цели.

Образец (от действията на САЩ) е добре известен от събитията в други страни: Сърбия, Грузия, Украйна-2004, Египет, Сирия, Либия.

Също така имаше вмешателство и от страна на Европейският Съюз и ОБСЕ.

В течение на 12 часа след преговорите с европейските министри от "Ваймарският триъгълник", мирната смяна на властта премина под контрол на фашистски сили.

Кой стои зад днешното путчистско правителство в Киев, може да се узнае на сайта на днешният премиер-министър на Украйна, в раздела партньори.

На вътрешните и международно-правовите въпроси по отделянето на Крим може да се отговаря по разному. Ние искаме да оценим тези събития не в юридическа плоскост, а само в политическа.

В Европа и света от 1990 год се разположиха около 1000 американски военни бази, САЩ контролират морските проливи, и на фона на това от Майдана звучат угрози за насилие срещу руският Черноморски флот.

В този контекст ние разглеждаме отделянето на Крим като необходима защитна мярка с едновременно послание до света: до тук - и не по-нататък!

Условията за определение на независимост бяха създадени в Косово, само с едно решаващо отличие - прилагане на противоречащи на всички норми на международното право бомбандировки от НАТО, за съжаление, с участие на Германия.

Уважаеми господин Президент, Вие още преди четири години призовахте да се създаде единно икономическо пространство от Лисабон до Владивосток.

То би послужило за икономическа база за «Единният европейски дом».

Украйна би могла да играе роля на идеалният мост, не на последно място, в културен план, за бъдещата кооперация между създаденият от Вас Евразийски Съюз и Европейският Съюз.

Ние сме напълно убедени, че масираните вмешателства на САЩ за своя цел са си поставяли тази функция - «мостът» за Украйна да се разруши.

В комисията на Евросъюза бяха проведени сили, които поддържат политиката на САЩ против Русия. Речта на изпълнителният генерален секретар на Европейската служба за външни действия Пиер Вимоном от 14 март еднозначно показа това (EurActiv: «EU shunned from US-Russia meeting on Ukraine»).

Уважаеми господин Президент, ние вярваме, че вашата историческа реч през 2001 год, в Бундестага, ще продължава да служи за основа за вашите действия по отношение на ЕС и Германия.

Последните допитвания показват, че болшинството немци не искат конфронтация с Руската Федерация и с разбиране се отнасят към реакцията на Русия на събитията в Украйна.

Ние добре разбираме трудностите на външната политика на Германия, като член на ЕС и НАТО, по отношение към Русия. Тези проблеми са добре понятни и Вам.

Като минимум разчитаме, че немското правителство действа в рамките на старото правило на римското право audiatur et altera pars.

В случая с Украйна, в политиката на съседство ЕС пропуснаха това правило.

Русия, която във Втората световна война загуби 27 млн. човека, никога не е използвала това като политически инструмент против Германия, даже в периода на студената война. Тази огромна цифра във взаимоотношенията между нашите страни придоби друго качество.

Когато през 1994 год Групата Съветски войски се прощаваше преди напускането на Германия, по време на концерт на нейният музикален корпус пред художествената галерия в Бон, се разиграваха живи сцени между многочислените зрители и музикантите.

В тази връзка, това как сега се представят актуалните събития в немските средства за информация - да се изрази иначе е невъзможно, освен с английското прилагателно disgusting - «отвратителен».

Уважаеми господин Президент, с нашите скромни усилияи, като прости граждани ние ще способстваме за това, да не се случи разкол на Европа и особено на това, идеите на Готфрид Вилхелм Лайбниц отново да се пробудят за живот.

Ние сме напълно убедени, че ако само страните и народите от евразийският континент се договарят на основата на взаимоуважение и закони, без вмешателство от страна — само тогава е възможен мир и в другите части на Света. В този смисъл ние Ви раглеждаме като съюзник.

За Вашият настоящ и, надяваме се, следващ президентски срок, Ви желаем сили, издръжливост и мъдрост.

С дълбоко уважение, Йохен Шолц, подполковник в оставка.

Оргинал: http://www.nrhz.de/flyer/beitrag.php?id=20163

Подписи:

Jochen Scholz, Oberstleutnant a.D.

Volker Bräutigam, Journalist

Wolf Gauer, Filmemacher/Journalist

Andreas Hauß, Historiker, Publizist

Regine Naeckel, Redakteurin

Dr. Ludwig Watzal, Journalist und Redakteur, Bonn

Stefan Siegert, Zeichner, Autor

Peter Kleinert, Journalist, Dokumentarfilmer, Herausgeber der Neue Rheinische Zeitung (PK)

Günter Schupp, Rentner 

Ulrich Sander, Journalist, Bundessprecher der Vereinigung der Verfolgten des Naziregimes/Bund der Antifaschisten

Evelyn Hecht-Galinski, Publizistin und Autorin

Benjamin Hecht

Peter Lommes, Immobilienkfm.

Wilfried Rühe, Rentner, Hauptmann a.D. der NVA, Vorsitzender der Gemeinschaft der 13er e.V.

Claudia Karas, Aktionsbündnis für einen gerechten Frieden in Palästina, Friedensaktivistin

Peter M. Richter, Jurist

Antje Richter, Diplombibliothekarin

Tilo Schönberg, Herausgeber des Informationsportals 0815-info.com

Hartmut Barth-Engelbart, Schriftsteller, Kabarettist, Liedermacher, Historiker

Günter Schenk, membre du Collectif Judéo Arabe et Citoyen pour la Palestine, Strasbourg

Wolfgang Jung, Herausgeber der LUFTPOST

Ulrich Gellermann, Herausgeber der Rationalgalerie

Tim Bräutigam, Kundenbetreuer

Rainer Rupp, Journalist

Winfried Belz, Dipl.-Theologe, Klinikseelsorger i.R.

Friedrich Gentzsch, Dipl.-Ing. Architekt

Birgit Gentzsch, Lehrerin i.R GEW

Harri Grünberg, Vorsitzender des Netzwerkes Cuba, Mitglied des Bundesausschusses der Partei Die Linke  

Dr. Werner Bollendorf, Historiker, selbst. Kaufmann i.R.

Thomas Immanuel Steinberg, Rentner

Fritz Reichert, Physiker

Dr. Manfred Lotze, Arzt

Annette Klepzig, MTA im Ruhestand, Mitglied bei Pax Christi

Dr. Dieter Weber, Historiker und Archivar

Dr. med. Jens Wagner, Assistenzarzt, IPPNW

Johannes Klier, Musiker

Ingrid Hacker-Klier, Übersetzerin

Norbert Bragoner, Rentner

Dr. Albrecht Jebens, Chefredakteur, Lektor und Autor

Samy Yildirim, Dipl. Phys.

Maria Pauli, Kunsthandwerkerin

Kurt Wirth, Dipl.-Kfm./Rentner

Elisabeth Woeckel, Theologin, Dozentin i. Brasilien, Syrien, Sri Lanka, i. R.

Dr. Dirk-M. Harmsen, Physiker, Leitungskreis Forum Friedensethik (FFE) in der Evangelischen Landeskirche in Baden

Flora Erler, Rentnerin

Irma Dillmann, Rentnerin

Jürgen Rose, Oberstleutnant a. D., Vorstandsmitglied des Arbeitskreises Darmstädter Signal

Karl-Heinz Walloch, Dokumentarfilmer

René Pauli, Polizeibeamter

Esther Thomsen, Diplom-Theologin

Prof. Dr. Werner Ruf, Politikwissenschaftler

Wolfgang Reinicke-Abel, M.A. phil.päd., Kulturmanager

Christine Reinicke, M.A. , Schulleiterin

Dr. phil. Tatjana Weber, Diplomlehrerin für Russisch und Geschichte

Erasmus Schöfer, 'Schriftsteller, Köln

Peter Bautsch, Rentner

Gudrun Rafeld, Rentnerin

Dr. Izzeddin Musa, Diplomgeologe i.R., Vorsitzender der Gesellschaft zur Humanitären Unterstützung der Palästinenser e.V.

Dr.-Ing. Dietrich Schulze, Beiratsmitglied NaturwissenschaftlerInnen-Friedensinitiative

Tobias Ganietz, Zimmerer

Hans Christange, Diplom-Jurist, Rentner, Partei DIE LINKE

Prof. Dr. Frank-Rainer Schurich, Publizist

Dr. Hassan Swelim, Physiker

Alexander Bese, Krankenpfleger

Olga Bese Betriebswirtin

Frank Skischus, Bundesausschuss Friedensratschlag, Kassel

Renate Schoof, Schriftstellerin

Ursula Schleier, Ärztin i.R.

Thomas Gotterbarm, Med. Dokumentar/Übersetzer

Rudolf Reddig, Historiker

Wolfgang Behr, Kartograf

Dr. George Alfred Kouchakji , Retired Medical Microbiologist

Frank Skischus, Bundesausschuss Friedensratschlag, Kassel

Maria von Choltitz, Oberstudienrätin a.D., Bündnis90/Die Grünen,Tochter des Eroberers der Krim und des Retters von Paris vor der Zerstörung durch Hitler

Dr. Wolfgang Bittner, Schriftsteller

Dietrich Schulze,

Dr. Almuth Benzel,

Karin Hamacher,

Volker O´Barden,

Tobias Gdanietz-Zimmerer,

Dr. Bernd Bornemann

Gerhard Duemchen, Pfr. i.r.

Ole Chmilewski

Heinz Brüggemann

Günther Wilke, Journalist

Marianne Wilke

Erica Warncke

Marlen Goischke, Rentner

Maaten Slooves, Rentner

Wolfram Jasker

Irmgard Jasker

Helga Meyer

Brigitte v. Winterfeld, Rentnerin

Rainer Mehl, Rentner

Gesa Metzger

Inge Lüers

Valentin Bese, Bürokaufmann

Jochen Vogler, Rentner, Landessprecher der VVN-BdA NRW

Edgar Fries, Dipl.Ing. Stadtplaner/Rentner

Karl Schmidt, Pfarrer i.R.

Helmut Jaskolski, Lehrer i.R., Mitglied Pax Christi

Hanna Jaskolski

Michael Poost, Texter und Programmierer

Dr. Peter Kern, Professor a.D.

Andreas Winterhalder, Lehrer

Frithjof Newiak, Absolvent Staatliche Universität Charkow /Ukraine

Sonja Newiak, ehemals Studierende in Charkow/Ukraine

Hans-Günther Schramm

Christoph, Paschke, EDV-Leiter

Mario Schweizer, technischer Betriebswirt

Susanne Wiesinger, Übersetzerin

Jochen Adolff, Grafikdesigner

Carsten Wölk, Rentner

Jessica Mayer, Mutter und Hausfrau

Dr. Rudolph Bauer, Prof. em.

Dipl.-Psych. Marianne Sörensen-Bauer, Psychotherapeutin

Florian Finke, angehender Student

Wolfgang Ney

Willy Wahl, Herausgeber d. Internet-Blogs Seniora.org

Margot Wahl

Klaus H. Jann, Roter Reporter

Dr. Bernd Bornemann, Kunsthistoriker, Kulturschaffender

Dipl.Ing. Ernst Dokter, VDI

Hans-Ulrich Bünger, Dipl.-Sozialwirt, Rentner

Michael Poost; Journalist

Sybille Maggraf, Literaturpädagogin

Holger Platta, Autor und Wissenschaftsjournalist

Edgar Fries

Anita Binz (Schweiz)

Ursula Schleier

Dr. theol. Holger Müller, Pfarrer, Beauftragter der Evangelischen Landeskirche in Baden fürs Konstanzer Konzil-Jubiläum

Angelika Wolfrum-Daub, Physiotherapeutin

Peter G. Spengler, Redaktion Studien von Zeitfragen

Professor Dr. Hans-Christian Günther, Universität Freiburg

Ulrike Schramm, Kinderkrankenschwester

Werner Schramm, Erziehungswissenschaftler

Manfred Hausherr - Willmann, Selbständiger

Heinz A. Schammert, Erziehungsberater

Brigitte Brecht, Opernregisseurin

Katharina Bachmann, Vors. Die NaturFreunde OG Schopfheim e. V.

Stefan Pertschi, Dessinateur

Udo Stampa, Richter am Landessozialgericht

Werner Heinlein, Justizbeamter i.R

Hans Christange

Inge Baumgart, Rentnerin

Christa Willich-Klein, Dipl.-Psychologin

Christine Ehrlenspiel, Oberstudienrätin i.R.

Dieter Anschütz, Oberstudienrat i.R.

Dr. Theresia Sauter-Bailliet, Rentnerin

Dr. med. Frank Baum, Facharzt f. Allgemeinmedizin, Klin. Geriatrie (IPPNW, Verein demokr. Ärztinnen u. Ärzte, ver.di)

Michael Schoof, Rentner

Dr. Jürgen Koch

Uta Koch

Rainer Kluckhuhn, Lehrer a.D.

Dipl.-Biol. Doris Grunert, Fachärztin für Humangenetik, Universität Bremen

Albert Haller

Dipl.-Ing. Wolfgang Herzig, Oberst a.D.

Helmut Rössler, Rentner

Jens Loewe, Unternehmer, Fa. Bormann & Loewe GbR

Gerhard Zwerenz, Schriftsteller

Ingrid Zwerenz, Autorin

Doris Schilling, Unternehmerin

Sebastian Zachow-Vierrath

Elke Minx Senior Mitglied der Linken
Eva Maria Müller, Diplom-Jurist

Udo Meurer, Industriemechaniker

Dr. Vera Hartlapp, Psychiaterin i.R.

Brigitte Rauscher

Peter Rauscher, Rentner

PD Dr. Hamid Reza Yousefi, Universität Trier

Günter Schroth, Erwachsenenbildner i.R.

CLAUDE GREGOIRE, Luxemburger Staatsbürger

Christa Oppermann, Rentnerin

Dietrich Hyprath, Dipl.-Ing. i.R.

Josef Gottschlich, Lehrer und Referent für Grundschule im IRP Freiburg

Klaus-Dieter Mudra

Jörg Spannbauer, selbständiger Filmtheater Betreiber

Ernst Albers-Buttstaedt, Fachpfleger für Sozialpsychiatrie i.R.

Stefan Buttstaedt, Verwaltungsangestellter i.R.

Dr. med. BG John Heinzow, Arzt/Umweltmedizin

Wolfgang Eschenbacher, Makroökonom

Andreas Gaube, Grafiker

Dipl. Ing. Dusan, Radakovic, Rentner

Peter Bäß, Pfarrer i.R.

Tatjana Heß, private Seniorenbereuerin

Gudrun Fenten, Chemotechnikerin i.R.

Klaus Fenten, Architekt i.R.

Anke Wetekamp, Lehrerin

Walter Mayer, Bibliothekar i.R.

Prof. Hermann Kendel,

Dipl.-Kfm. Christan Ottens, kaufm. Angestellter

Christine Green-Ottens, Diplom Sozialpädagogin

Dr. Christian Fischer, Beratender Ingenieur, öffentlich bestellter und vereidigter Sachverständiger

Германия като враг и приятел

http://www.kp.ru/daily/26249/3130018/

Немци преминават носейки руски флагове от Бранденбургските врата с марш против очернянето на Москва.

Фото: youtube.com

На немците втълпяват че злата Русия терзае гарна Украйна. А те не вярват

Специалният кореспондент на «Комсомолска правда» Даря Асламова отиде в Германия, за да разбере, защо политиците и пресата на страната правят от Русия враг, а народът против това вече едва ли не се бунтува

ГЕРМАНИЯ КАТО ВРАГ И ПРИЯТЕЛ
Подполковникът в оставка Йохен Шолц — здрав спретнат мъж с отлична военна стойка, и аз също неволно «държа гръб» при срещата с него. Този бывш офицер от военно-въздушните сили на ФРГ от времената на Студената война двенадесет години е представял Германия в политическите организации на НАТО. И неговите съждения струват скъпо.
- От 1999 год, от времената на войната в Югославия зад НАТО се точи кървава следа - казва ми с военна прямота подполковник Шолц. - И не е удивително, че аз, бивш сътрудник на НАТО, заявявам и настоявам: това трябва да се прекрати.
Именно на Шолц, рационален, хладнокръвен човек, немската интелигенция доверява да напише открито писмо до Владимир Путин. Писмото се показва такова явно предизвикателство на лъжещите до този момент немски СМИ, че нито един вестник в Германия не се решава да го публикува. Но то попада в интернет и като гръм поразява мислещите хора. Писмото напомня за «решаващият принос на СССР в освобождението на Европа» от нацизма, за бесчислените жертви на русите в ужасяващата война, за тяхното великодушие, когато русите поддържат съединението на Германия, извеждат войските си от Източна Европа и отменят Варшавският договор, за това, как подло НАТО се възползва от доверчивостта на Русия, включвайки в своя блок бившите републики на СССР и окръжавайки нова Русия с десетки военни бази. Писмото прямо указва към САЩ, които използват украинската криза за свои цели и поддържат путчистите, дошли на власт в Киев с помощта на фашистски сили. Отделянето на Крим от Украйна се разглежда «като защитна мярка и едновременен сигнал: до тук и не по-нататък!» Под писмото поставят подписи почти двеста известни и уважаеми в Германия люде: предприемачи, писатели, лекари, журналисти, учители, пенсионери. Освещението на украинските събития в немските СМИ в писмото бива наречено с точната английска дума «disgusting» («отвратително»). Като изстрел от пистолет в упор по нечистата съвест на немската преса прозвучава това честно послание. Но свещенното за Запада гонене на Русия вече е започнало.

Нашият спецкореспондент търси причините за политиката на Германия в самото и сърце. Фото: Даря АСЛАМОВА

«РАЗБИРАЩИТЕ ПУТИН»
- Кой възнамерява да купува в Европа шоколадът на мистер Порошенко, днешният президент на Украйна? Ха! Това е наивно! Когато у нас се произвежда знаменитият «Линдт»! - смее се бившият немски дипломат Хелмут Шефер.
Прекрасен дом в зелен, тих район на Берлин, където се чува как в градината пеят птици. На полиците и стените на гостната - сувенири и подаръци от много знаменити хора, даже от покойният Брежнев. Хязяинът на дома - известният политик на Свободната демократическа партия на Германия господин Хелмут Шефер, стар, умен човек, който може да си позволи разкошът да говори откровено. Не така, както в тези времена, когато е бил държавен министър на германското МВнР.
- Студената война в немските СМИ против Русия започна много преди украинската криза, - разказва господин Шефер. - Те перманентно цитираха мистер Навални, като че в Русия няма други политици. Те твърдяха за нищета в Русия, когато даже обикновените немци виждат на гръцките и турски курорти представители на руската средна класа. Съвсем не олигарси. Никой не разказва, как Русия се е подобрила, а живота в нея НАИСТИНА се подобри. Рззбира се, има проблеми. Но къде ги няма? Погледнете чудовищната разлика между богатите и бедните в САЩ. Атаките срещу Путин започнаха преди Олимпиадата в Сочи, макар той да освободи Ходорковски и тези прелестни леди, които така обичат да танцуват в църквата. Имам въпрос: кой плаща полетите на тези девици от «Пуси Райотс» по света - в Берлин, в Америка, в Сочи? Хората на изкуството ги посрещат въсторжено. Но аз прекрасно зная, как артистите понякога до ужас са наивни в политиката.
После започнаха тези смехотворни статии за тоалетните в Сочи и за Путин, който вижте е разрушил Кавказ, за да направи алпийски курорт, продължава Шефер. - Русия е най-голямата страна в света, и какво, тя не може да има ЕДИН приличен курорт в планините? Всички немски журналисти изведнаж забравиха, какво ставаше с екологията в Бавария или в алпийските региони на Австрия, когато ТАМ строиха ски курорти в петдесетте години!
Господин Шефер принадлежи към тази част от немският политически елит, която местната преса презрително нарича «Putinversteher» («разбиращите Путин»), в числото на които влизат такива политически тежкоатлети, като бившите канцлери Герхард Шрьодер и Хелмут Шмидт. Пресата се обезпокои, когато към «разбиращите» се присъединиха и леви политици, такива, като Грегор Гизи, и ярки консерватори от рода на Петер Гаувайлер. Изведнаж се изясни, че мнозина немски политици гледат твърде реалистично на украинската криза и въобще не възнамеряват да ограждат Русия с бодлива тел.
- В немските медиа, които се възмущават от това, че Русия си е взела Крим, няма никакво познаване на Украйна, даже географско - казва господин Шефер. - Хората тук не са в курса, че ЦЯЛАТА Украйна е била някога част от Русия, а Крим е бил предаден на украинците от Хрушчов, човек, който и да си представи не е могъл, че СССР ще рухне. И никой в тези времена не е попитал хората в Крим: харесва ли им се това решение или не? А сега всички кряскат, че Крим е «аннексиран»!
Господин Шефер с тъга си спомня своето първо пътешествие в Крим след разпада на Съветският Съюз:
- Аз бях един от първите немски политици, посетили независима Украйна и Крим. Това бе абсолютно разрушена страна. Хората в Крим ми казваха, че това е най-лошата ситуация, която те някога са преживявали. Във времената на СССР те били живели много по-добре! Аз никога няма да забравя, как една жена каза, че всички спестявания, които нейното семейство е направило за цял живот, заради инфлацията не стигнали даже за погребението на родителите и! Аз се върнах в Крим миналото лято след 20 години и видях, че ситуацията въобще не се е изменила. След моят визит в Сочи аз съм уверен, че Путин ще направи от Крим перлата на Черно море. Вие можете да обсъждате или осъждате метода, с който Русия си върна Крим, но вие не можете да казвате, че жителите на Крим са били принудени към референдум. Те бяха просто щастливи! А на всички, които така обичат да говорят за анексии, аз искам да задам въпрос: а какво, например, правят американците на базата в Гуантанамо, на територията на Куба?
ТИХИЯТ БУНТ НА НЕМСКИЯТ ГРАЖДАНИН
Немският гражданин — законопослушен, прагматичен, последователен, акуратен и внимателен. На генетическо ниво твърдо знае: с русите е най-добре да не се набърква в бой. Това е непреходната памет на действащото поколение за дядовците и бабите, които са разказвали страшни сказки за студеният Сибир, където са изпратени немците след Сталинград. Прибавете към това «осталгия» (от немската дума «ост» - изток, то ест «източна носталгия»). Тази сантименталност и чувствителност в спомените за дружба с русите във времената на Студената война, за стабилният и безопасен живот с гарантирана пенсия, отпуск на море и безплатна медицина, които привнасят в обединена Германия 17 милиона «гедееровски немци».
Когато Путин едва идва на власт, той е едва ли не най-популярният чуждестранен лидер в Германия. Сдържаните му маниери, прекрасен немски, усещането за сила и знание на собственият път - всичко това очарова немците в началото на двухилядните. После немците узнават от местните вестници, че, оказва се, Русия е агресивна държава, а Путин — диктатор. А дисциплинираните немци са привикнали да вярват на вестниците.
Първият студен душ за Германия — скандалът със Сноуден и осъзнаването на това, че американците, така наречените «съюзници и приятели» подслушват не само ВСЕКИ немец, но даже първите лица в държавата. Това е оскърбително! Как може така?! За честният немски бюргер такова вмешателство в личният живот е като да плюеш в душата! А тук още местните медиа и политици тихичко решават да заметат скандала с американското «подслушване», затова пък се опитват да въвлекат добропорядъчните немци в украинската криза и в противостояние с Русия. И тук за пръв път от десет години немците се разбунтуват!
- Немските СМИ толкова преувеличават и разтягат фактите по отношение на Русия, че нашият гражданин си казва: не, това не може да бъде истина - обяснява ми бившият депутат от Европарламента и вице-президент на немската лява партия «Die Linke» Тобиас Пфлюгер. - За пръв път в Германия населението престана да се доверява на пресата. Още повече, съмняващите се винаги могат да намерят информация в интернет. Медиата твърдят: Путин е отговорен за всичко. Но хората не искат втора Студена война, те не искат нов, а по-точно добре познат стар враг — Русия. И хората помнят, че именно ЕС провокира кризата, поставяйки Украйна пред избор: Русия или Запад. Именно ЕС искаше да сключи икономическо съглашение с Украйна, което трябваше да я превърне (и ще я превърне) във втора Гърция: урязване на социалните расходи, нищета, унищожение на промишленността, дългове пред МВФ.

А германските списания вече излизат с обложки: «Тече война против Путин».

Евросъюзът водеше активна пропаганда в Украйна за европейският начин на живот, но въобще не възнамеряваше да взема Украйна в Европа. Това бе измама - продължава господин Пфлюгер. - Подобна ситуация имаше само по времето на бомбардировките в Югославия, когато медиата перманентно лъжеха. А сега те мълчат за Донбас. Когато ние, левите политици, викаме: трябва да се спре насилието в Донбас, хората питат: а какво, там нещо се случва? Ние викаме: престанете да убивате русите! А средностатистическият немец се удивява: а нима някого убиват? За Одеса тук сухо писаха: това е трагедия, и даже намекваха, че, видиш ли, зад изгарянето на хора стои Русия. Никой не писа, че това бяха антифашисти, убити от фашисти.
Обаче, колкото повече немската преса демонизираше Русия, толкова повече се съпротивляваха читателите. 70% от коментаторите в интернет не се съгласяваха и даже опровергаваха това, което пишеха вестниците. А когато се изясни, че почти 80% от немците не искат въвличане на Германия в украинската криза, а повече от половината население поддържа Путин, немските медиа достигнаха до истинска ярост. Те обвиняваха своите читатели в тъга по силен лидер, в носталгия и даже в ... глупост!
- По какъв начин Путин съумя да вбие между нас клин? - удивляваше се Die Zeit. - Ако допитванията не лъжат, две трети от германските граждани, избиратели и читатели противостоят на четири пети от политическата класа – с други думи, на правителството, на мнозинството членове на парламента и болшинството СМИ!
А когато в Берлин започнаха митинги против лъжливостта на пресата, немските журналисти нищо по-умно не можаха да измислят, освен да обвинят във всичко Кремъл. Немските СМИ сега уверяват, че всички «несъгласни» коментари на интернет-сайтовете се пишат от кремълски троли-агенти за пари!
«ТОВА Е ВОЙНА ПРОТИВ ВАШИЯТ ПРЕЗИДЕНТ!»
Знаменитото кафе «Айнштайн» в Берлин, където традиционно се срещат немските политици. Главният редактор на списание «Compact» господин Юрген Елзесер — импозантен, елегантен, като роял, мъж с георгиевска лентичка в джобчето на сакото. Уверява ме, че я носи с гордост.
- А немците знаят ли каква е тази лентичка? - питам аз.
- Не - огорчава се моят събеседник. - Те мислят, че ще ходя на сватба! Но нищо, с времето ще узнаят.
Господин Елзесер е уверен, че Западът води война против Путин.
- Това е атака на англосаксонските десни против Путин, които искат да вземат европейската политика за заложник - така рисува Елзесер картината на противостоянието. - Еросъюзът от глупост се натресе в тази атака. Европейците наивно предполагаха, че може да се сключи съглашение с Украйна и при това да не се отчита мнението на Русия. Американските планове отиват още по-далеч: те искат да разположат ракети и бази на украино-руската граница. Задачата на американците е да разпалят в Източна Украйна война, която ще провоцира Путин на пряка интервенция в Украйна. Аз предполагам, че Путин доста балансирано действа в конфликта. Той засега не е направил още нито една грешка. Но не се надявайте на помощ от немците във вашата игра. Ние сме само васали на Америка. Ние имахме брой на списанието, където Меркел бе изобразена в американска форма с надпис «американският канцлер». Но говорят, че Меркел на бюрото си държи портрет на Екатерина Велика. Съдейки по всичко, има друга Меркел. Изкуството на руската външна политика се състои в това, да открие за себе си втората Меркел и да завоюва нейната симпатия.

Към госпожа Меркел в Германия отношението не е еднозначно. Фото: twitter.com

Господин Елзесер счита, че немският народ е «поумнял и практически е най-про-руският народ в Европа след белорусите и сърбите».
-Допитванията до общественото мнение срамят всички, които творят това обществено мнение, - твърди моят събеседник. - Всички германски СМИ са подведени под антируска линия, но болшинството техни потребители са настроени про-руски. Но ние, немците - не сме революционери. Ленин казвал за нас: ако немците решат да захванат гара, те отначало ще си купят билети. Старите немски ценности са измити от обществото.
- Та вас просто са ви кастрирали американците! - възкликвам аз.
Господин Елзесер с тъжна въздишка пояснява:
- След Втората световна война в Германия протече културна революция по американски мерки. Така че вие сте права. Ние, немците, сме кастрирана нация.
«НЕ ПИПАЙТЕ НАШИТЕ ПАРИ!»
Немският избирател е съвестлив, демократичен и даже готов да поговори за свобода на младите народи, но само не за своя сметка. Докато на екраните на телевизорите «майданиха» украинските студенти и викаха «Украина цэ Европа», немците можеха да проронят сълза от умиление. Когато до тях стигна, че Украйна - това е несъстояла се държава цяла в дългове, като в коприни, в състояние на перманентно възбуждение, а сега още и война, че украинците с наивна наглост разчитат, че Европа ще ги вземе на хранилка, всички симпатии към «младата демокрация» рязко се изпариха.
- Когато Путин предложи на бедна Украйна в труден момент 15 милиарда долара и снижение цените за газ, всички немски медиа като един завикаха: Путин използва слабостта на Украйна! - казва бившият министър на МВнР господин Шефер. - Но тук възниква въпрос: а нима Германия възнамерява да плати дълговете на Украйна? Или, може би, Евросъюза? Та ние не сме способни даже да уредим дълговете на Южна Европа!
Но това още е половин беда. В края на краищата, винаги може да се обещаят пари, а после да не се дадат. Или да се дадат и да се постави кредитора на колени, отнемайки му за сметка на дълга последните ценни активи, като газовата тръба, на която вече «седнаха» американците (в частност, синчето на вице-президента Байден). Сериозно немският бизнес се развълнува, когато американците «притиснаха» канцлера Ангела Меркел и поискаха от нея въвеждане на икономически санкций против Русия. Ако американският бизнес, всъщност не силно зависи от Русия, то за германският бизнес санкции — това е въже на шията и без сапун.
Господин Райнер Линднер, изпълнителен директор на Източния комитет на немската икономика — изключително сериозен джентълмен (ако у него има чувство за хумор, то той старателно го скрива). Студен блондин. Прекрасно говори руски, като че току-що са го пуснали от шпионската школа с отлични оценки. Повече от всичко на света се бои да каже нещо излишно. Политкоректен до крайност, но даже през тази политкоректност пробива истинско безпокойство: какво да правят немските бизнесмени, ако санкциите ги притиснат в ъгъла?
- У нас товарооборотът с Русия за миналата година бе 76 милиарда евро - казва господин Линднер. - В Русия работят 6200 немски компаний. А само за първото тримесечие на 2014 год експортът на Германия в Русия падна с 13%. Това частично е свързано с падането на рублата, но повече - с украинската криза. Канцлер Меркел заяви, че по отношение на Русия е уместен баланс между заплахата със санкций и диалог. Аз така и не разбрах, как може с помощта на заплахи да работиш с партньора! Но ние, бизнес-обществото, пряко заявяваме: санкции — това е най-последният инструмент. Тези санкции не са в интересите на Германия, Русия и даже Украйна. Нали транзитната страна също ще пострада, ако ние се откажем от руският газ в резултат на трети пакет санкций.
- Защо в Евросъюза всячески препятстват строителството на «Южен поток»? - питам аз.
- Аз не считам, че този проект е забранен. В него участва немският BASF, най-големият в света химически концерн. Този проект по-бавно, отколкото бихме искали, но все пак се реализира. С него сега също се зае и Австрия, която преди залагаше на проекта «Набуко». А сега е ясно, че «Набуко» няма да го бъде. Но във всеки случай, вашият «Южен поток» за разлика от «Северният» - е много скъп. Черно море е много по-дълбоко от Балтийско, и да се положи тръба по неговото дъно е по-сложно. Но се надявам, че проектът ще успее. И не само той. Ние имаме множество планове по отношение на Русия. Ние виждаме големи шансове да участваме в подготовката за Световният шампионат по футбол през 2018 год. Това означава, че в 12 градове на Русия е нужно да се строят пътища, хотели, гари. Нашите интереси в модернизацията на промишленността на Русия и сферата на жилищно-комуналното стопанство са дълбоки и сериозни. Само си представете! В Русия сега строят повече немски коли, отколкото импортират! Ярък пример — заводът в Калуга. Ние създадохме в Русия 250 хиляди работни места. Но и в Германия 350 хиляди работни места зависят от руският пазар. Нито Меркел, нито Путин не могат да рискуват такова количество хора и там, и тук да загубят работа заради санкций!

Германия по неволя въвлякоха в интриги, които САЩ плетат в Украйна. На снимката - на Ангела Меркел се налага да се съгласява с указанията на американският държавен секретар Джон Кери към Петро Порошенко. Фото: EAST NEWS

«УКРАЙНА ВЪВ ФОКУСА НА НАТО. РУСИЯ Е ЦЕЛТА»
Така се нарича новата книга на Бригита Квек, писателка, активистка и истински приятел на Русия. Някога госпожа Квек е работила в ГДР като преводачка между властите на страната и Западната група Съветски войски. Тази малка, енергична, сивокоса жена е строг, изискващ приятел и до сега счита, че русите са свършили много глупости през 90-те години.
- Вие си отидохте, а натовските войници останаха тук, в Германия. Аз съм уверена, под ръководството на Путин това не би се случило!
Горбачов госпожа Квек счита за предател.
- Отначало аз мислех, че той просто е наивен човек, правещ грешки. Но твърде висока бе цената на тези грешки. Той уверяваше, че се е договорил с президента на ФРГ Кол за неразпространение на НАТО на изток в устна форма. Тоест как? Ето, ние с вас се договорихме, стиснахме ръце и се разделихме. А утре вие ме питате: а къде е подписа? Къде е черно на бяло? Така работата няма да стане. А по-късно аз четох интервю на Горбачов в чуждестранните вестници, където той уверяваше, че главна цел е било да разбие социализмът не само в собствената си страна, но и в страните от Източна Европа. Значи, той е бил предател от самото начало, когато е възглавил КПСС.
Госпожа Бригита вярва на Путин, но го призовава да бъде бдителен.
- Путин стъпка след стъпка се движи към държавен капитализъм. Има «добри» олигарси и «лоши», от рода на Ходорковски, който искаше да хвърли в пастта на САЩ целият газ в Русия. Путин бе длъжен да се отдели от тези олигарси, които играят против интересите на Русия и да съхрани контрол на държавата над ресурсите. Най-опасното за него сега — това е бунт в собственият елит. САЩ се надяват, че Русия или ще рухне, или ще премине на тяхна страна, сдавайки всичките си богатства. НАТО разработи много опасна теория: демек, страната е суверенна, а нейният президент не, ако той е диктатор. И тези теория охотно подхванаха и левите, и либералите. Тоест, ние отричаме войната, но сме против диктаторите, а значи, тях може да премахнем. Тази теория противоречи на международното право, съгласно което всеки президент, Кадафи или Хусеин, харесва ли ви той или не, е част от суверенитета на страната. С помощта на тази теория НАТО зачиства неудобните «диктатори» по цял свят, и левите партии аплодират на това. С това НАТО оправдава всяка смяна на режима и санкционира война.
Когато става дума за Украйна, малката, но решителна госпожа Бригита изпада в страшно вълнение. На нея и се струва, че ние правим малко за спасение на своите братя.
- Путин трябва да върви по свой път, без да се оглежда. Спомнете си, как Сталин се възползва от противоречията между капиталистическите страни и победи. Путин също може да победи. На пряка интервенция американците няма да се решат. А Европа и въобще е слаба: без вашият газ тя няма да може. В Донбас ежедневно убиват хора, ВАШИТЕ хора. И Русия има пълно право да защити своите. Руси! Не чакайте помощ от никъде! На нищо не се надвайте! Само на себе си! Нямате никакви западни партньори.
КАКВО ИСКАТ АМЕРИКАНЦИТЕ В УКРАЙНА?
Американците в цялата тази бурна майдановска история Украйна ги интересува най-малко от всичко, но именно благодарение на Украйна САЩ разчитат да достигнат най-важни стратегически цели. Главният нощен кошмар на англосаксите - нарастващото икономическо и възможно политическо сближение на Русия и Германия, а чрез този съюз, за който Русия е мечтала с векове, сближението на Русия с Европа, особенно ако на власт в ЕС дойдат радикалните евроскептици, и със всяка отделна страна Русия може да търгува отделно, игнорирайки евробюрократите. За да се предотвратит усилването и модернизацията на Русия, е нужно тя да бъде изолирана и да бъде построена нова Желязна завеса, нужно е тя да бъде ввъвлечена в продължителна война в Украйна и представена в очите на цял свят като агресор.
- Най-главната провокация против Русия — не само да бъде направена участник в гражданската война в Украйна, но и да се пренесе тази война на руска територия - казва шеф-редакторът на вестник Junge Welt Арнолд Шелцел. - Разпространението на НАТО на Изток — това е не само провокация против Русия, но и против Берлин, за да бъде откъснат той от Москва. А троянският кон на САЩ във Европа — това е Полша и страните от Прибалтика.
Полша - това въобще е главното главоболие на Германия. Полските политици са досадни, скандални, дребнави и буквално са измъчили немците със своята русофобия. В Германия до сега е популярна старата полска карикатура: полусъблечената Меркел притиска към кърмящата си гръд двата братя Качински.
- Защо, когато отивам в Русия, никой не ми тика в очите, че съм немец? - пита писателят Инго Шулце. - А когато отивам в Полша, веднага ми напомнят, какъв съм аз такъв. Русите са великодушни. По времената на СССР аз бях в Ленинград и зная, какво е Ленинград за русите. Но русите никога не обвиниха мен.
АМЕРИКАНСКОТО ПОХИЩЕНИЕ НА ЕВРОПА
- Събитията в Украйна не трябва да се разглеждат изолирано - казва подполковник Йохен Шолц, екс-представител на Германия в НАТО. - Зад това стои намерението на САЩ и част от политиците на Европа да предотвратят идеята на Путин, която той изказа през 2001 год в немският Бундестаг, за създаване на ново икономическо пространство от Лисабон до Владивосток. Тази идея е кошмарен сън за САЩ, които незабавно ще загубят доминиращо положение в света. И затова те се стремят чрез украинската криза да сломят този мост между Европа и Евразия, който традиционно бе Украйна. Става дума за евразийско ръкостискане, и целта на американската политика е - да се предотврати това ръкостискане на всяка цена.
САЩ разглеждат Европа само като приложение към американската империя - продължава Шолц. (Т.е. - като колония, или васал - бел.пр.) - Американците през 90-те години се опитваха да интегрират Русия чрез своите хора, така наричаните «чикагски момчета». С ужасните последствия на политиката на тези «момчета» вие се сблъскахте във времената на Елцин, когато Русия не заработи нито долар от продажбата на своите ресурси. Путин предотврати включването на Русия в западната система ценности. Тъй като тази идея у американците не мина, те възнамеряват да разделят Украйна на две части и направят от нея буфер на ненавист. На вас е нужна ЦЯЛАТА Украйна, териториално цялостна и мирна, но приела федеративно устройство по принцип на германското. Към което собствено и се стреми вашият Лавров, най-умният в света министър на външните работи. Опитът да се изолира Русия от Запада означава също и изолация на Китай. Вие чували ли сте за немският град Висмар? Градче малко, но изключително важно. Това е най-големият порт на Рейн с изход в Балтийско море. Преди два месеца назад там дойде товарен влак от Китай. В плановете — строителство на високоскоростен жп път, който ще превозва товари през територията на Русия. Участници в проекта — немски, руски и китайски железопътни компании. Също в тези места, откъдето ще се отделят разклонения, в проектът се включват и такива държави, като Иран. Този нов Път на коприната ще съкрати времето за превоз на китайски стоки с 50%. У този проект има голям геополитически смисъл. Морските пътища, които напълно се контролират от американците, ще загубят своето значение.

Европа не иска да губи Русия. И сега народът и политиците живеят в различни светове. Фото: youtube.com

Изолираната от Русия Европа ще загуби руският пазар, ще се лиши от газа и ще се превърне в аморфно образование, напълно зависещо от «милостите» на САЩ във вида на скъп шистов газ, в допълнение разрушителен от гледна точка на екологията. Освен това, вече тази година САЩ разчитат да сключат с Европа Трансатлантическо икономическо партньорство (икономическото НАТО), всички детайли на което се държат в строг секрет. Но някой неща успяха да се просмучат в пресата. Работата не е само в това, че евтините ГМО-продукти и хлорирано хормонално месо победно и бесмитово ще нахлуят на европейският пазар (само този факт привежда в ужас френските фермери и баварските колбасари). Главният ужас е в това, че международните корпорации ще получат същите права (не, по-големи!), отколкото държавите. Това е нова степен на глобализация, неизбежно съпровождаща се с унищожение на всички социални завоевания и принизяване на европейската работна сила до положението на китайската. Ако планът на САЩ успее, европейският работник още ще завижда на китайският.
- Проблемът даже не е в това, че ще ни се наложи да ядем изкуствени продукти - казва бившият министър на германското МВнР господин Шефер. - Причината е в това, че монополите ще получат повече права в юридическата система от държавите. Ако у тях възникнат проблеми с държавата, в която имат бизнес, те ще могат да се обръщат в международни съдилища и да искат компенсации, даже ако техният бизнес встъпва в противоречие с местните закони. Тоест никой не ще може да спре монополите: нито ЕС, нито отделните страни.
Мъдрият политик гледа през прозореца, в градината.
- Той тотално ме разочарова, този черен човек и блестящ оратор мистър Обама. Той направи ужасна грешка, наричайки Русия малка регионална държава. G7 съставя за Путин списък стъпки, които той е длъжен да предприеме. Откъде-накъде? Те, всъщност, си мислят, че Путин ще изпълни техните заповеди?! Но Путин умее да бъде впечатляващо сдържан. Той би могъл да каже: давайте, скъпи приятели, бягайте от Афганистан без наша помощ. Но не каза. Той изчаква.

P.S. У Бранденбургските врата се разхожда вятърът. Този същият вятър на Студената война. Туристите се фотографират на фона на монументалното и заплашващо великолепно здание на Руското посолство, където до сега на стените висят светилници от райхканцеларията на Хитлер. Висят, всъщност, с орлите надолу. За наказание и предупреждение. Всички мои мислещи германски приятели твърдят: «Кажете на Путин! Той може! Той е длъжен! Той ще спаси Европа от Америка и от война!» Всичко това ме довежда до ярост. «Какво може да направи един човек против цял свят, ако всички разумни хора са вдигнали лапки нагоре?» Една стара леди от бивш ГДР така ми отговори: «Ако бих била по-млада с десет години, аз бих взела в ръце автомат Калашников и бих отишла да воювам в Донбас заедно с опълченците. За Русия. Но Путин е по-умен. Неговата мисия — да удържи народите от братска война. Той е ДЛЪЖЕН да премине по острието на бръснача».

Украинският капан - Украйна като клин между сътрудничеството на Европа и Русия

Източник: http://ruskline.ru/analitika/2014/04/25/ukrainskij_kapkan/

Из беседa на сътрудник на Агентството за Национална Безопасност на САЩ с представители на немските СМИ …


«Предлагам да се запознаем с откъси от беседата с изпълнителният директор на «Института за глобални перспективи» при Колумбийският университет, професор, доктор по философия Пол Кристи, състояла се в редакцията на ежеседмичника «Европейски Икономически Вестник» (Бремен, Долна Саксония, Германия).

Редакцията: Доктор Кристи, украинските събития от последните месеци извикват у нашите читатели много въпроси. Хората се опитват да разберат същността на протичащото, но не могат да си обяснят логиката на събитията. Защо новите украински власти постъпват така, а не иначе по отношение към населението на своята страна? Защо Европейският Съюз се стремеше с всички сили да откъсне Украйна от Русия? Защо САЩ провеждат такава непримирима по отношение Русия политика? На тези и други въпроси често не могат да отговорят не само обикновените хора, но и специалистите. Не бихте ли могли, уважаеми професоре, да проясните ситуацията?
Професор Кристи: За да намерим отговор на всеки политически въпрос, трябва винаги да ползваме метода, известен ощо от времата на Древният Рим: «Кому е изгодно?» Кому от световните играчи е изгодна ситуацията, създала се сега в Украйна? Какво търсят, например, в нея Европа, САЩ, Русия и, възможно, някакви други играчи? Кой от тях е най-силно от всичко заинтересуван именно в такова развитие на събитията?
За отговор на този въпрос ще ни трябва точно да определим главният световен проблем на съвременността, решението на който вече не търпи отлагане. Кой от световните играчи е пряко заинтересуван в разрешение на този проблем, той и ще играе главна роля в събитията.
Ред.: И какъв е главният световен проблем на съвременността, изискващ незабавни решения, по ваше мнение?
Проф.: Това, разбира се, е разрешението на финансовите въпроси, възникнали заради бързото развитие на икономиката на САЩ през последните три десетилетия. Държавният дълг от 17 трилиона долара виси като дамоклов меч над американската икономика и може да доведе до глобална криза.
Ред.: Прояснете, моля, малко по-подробно, с какво заплашва света краха на американската валута?
Проф.: Ако на Америка се наложи да девалвира доларът, избавляйки се от дългове (в случай, ако други способи за изход от дълговата яма не могат да бъдат намерени), целият свят ще потъне в дълбока икономическа криза, тъй като доларът е световна валута, на която е закачено цялото световно производство. Веднага ще се прекъснат всички международни икономически връзки. Падението на производството във всички страни ще бъде неизбежен резултат от разрушението на международната кооперация. Заради спирането на производствата ще се появи огромна армия от безработни. После неизбежно ще има падение на жизненото ниво във всички страни на света. Падението на нивото на потребление ще стане решаващ фактор за политически изменения в различните държави, когато безпаричие и глад ще наложат предел на собственността и политически изменения. В свят пълен с оръжия, ненавист, неразбиране и отложени спорове, може да започне световна война за преправяне сферите на влияние. И този сценарий не може да избегне нито една страна, в това число и Америка.
За мен сега е просто непоносимо да мисля за най-лошото, което може да се случи, ако в резултат на гладни бунтове в ръцете на някоя група отчаяни хора попадне ядрено или друго оръжие за масово поражение. Този вариант за разрешение на финансовите проблеми е съвершенно неприемлив.
Ред.: Ясно. Но тогава е необходимо срочно да се намери изход от тази трудна ситуация - за това просто няма алтернатива?
Проф.: Съвершенно вярно - ето вие сами отговорихте на въпроса, какво е пружина за всички действия на Америка за последните години. Осъзнавайки перспективите за унищожение на човешката цивилизация на земята, ние започнахме да търсим мирни пътища за изход от създалата се ситуация.
Ред.: Много интересно! И как на този въпрос отговарят най-добрите умове на Америка?
Проф.: Бе предложено интересно решение, същността на което ще се опитам сега да изложа.
За това, да се разрешат финансовите затруднения, САЩ са длъжни да предприемат екстраординарни мерки, сравними само със световен катаклизъм. Проблемът е там, да се устрои такъв катаклизъм без разрушителни последствия за самите Съединени Щати и техните съюзници. Тоест, необходимо е да се разиграе такава карта, че да се разреши проблемът на дълговете и да не се устрои световно клане, в което може просто сами да изгорим.
Възможността да се погасят дълговете без съществен спад на жизненото равнище на своето население е осъществима само за чужда сметка, както и цинично това да звучи. Необходимо е да се намери този, с помощта на когото Америка би смогла да реши своите финансови проблеми. И такова естествено решение бе намерено - самата история дава този шанс.
Ред.: И кой ще заплаща решението на финансовите проблеми?
Проф.: Естествено, нито една страна в света не би могла да направи това, без да бъде при това превърната в пустиня. Затова следва така да се организират събитията, че целият свят, всяка страна в една или друга степен, да участва в разрешение финансовите затруднения на Америка. Такава глобалная кооперация не само ще позволи да се съхрани мира на планетата, но и ще даде силен импулс на последващия прогрес.
Ред.: По какъв начин това може да се осъществи?
Проф.: За това, да се приключи с дълговете, на Съединените Щати са необходими нови пазари, по мащаби съпоставими с американските. Единствен такъв пазар сега може да бъде само европейският пазар. Следователно, необходимо е да се намери способ, с помощта на който би могло напълно да се отвори европейският пазар за САЩ. С разработката на този проект ние се занимавахме много години.
Бог е дал на Съединените Щати напреднали технологии, най-мощна промишленност, огромни финансови средства и гигантски природни ресурси - с всичко това е необходимо да се възползваме за преодоляване на трудностите на ръста на американската икономика. Същото Бог е дал и на Европа, затова за разрешение на общите финансово-икономически проблеми е необходимо просто да се съединят двете главни икономики на земята в единна икономика. А за това е нужно да се преориентира икономиката на Европа към по-тясно сътрудничество със Съединените Щати.

(Сценарият изглежда познат до болка. Същата ситуация се получи при обединяване на икономиките на България и ЕС в процеса на евроинтеграция. Така българската икономика бе напълно унищожена, а ЕС получи отдих от надвисналата криза, черпейки с пълни шепи от ресурсите на страната. Разбира се не единствено българската бе единствен донор на икономиката на ЕС, в това участваха всички източно-европейски страни. Сега същият сценарий изглежда ще бъде налаган върху цялата европейска икономика от страна на Съединените Щати - бел.пр.)

Ред.: Но икономиката на Европа и така е крепко свързана за икономиката на САЩ.
Проф.: Съвершенно вярно. Но степента на сътрудничество е необходимо да бъде още по-голяма. По същество, става дума двете икономики буквално да се слеят в една, взаимно допълвайки се.
Ред.: А как тогава да се подходи със зависимостта на Европа от доставки на енергоносители от различни страни, на първо място от Русия.
Проф.: Следователно, необходимо е да се създаде такава ситуация в Европа, че европейците сами да се откажат от енергетическо сътрудничество с Русия и с другите доставчици на енергоресурси, и да свържат своя икономически интерес с доставки на енергоносители от САЩ. (Т.е. арабските "пролети" също са част от изолацията на Европа от доставчиците на енергоносители от Близкият Изток - бел.пр.)
Ред.: Но нали подобна стъпка е крайно неизгодна за икономиката на Европа.
Проф.: Вярно. Но как иначе е възможно по мирен път да се разрешат финансово-икономическите проблеми на двете първи икономики в света? Мирното разрешение на проблема ще изисква от всички страни посилно участие, а Европа сама се подстави, привързвайки своята икономика към доставки на енергоносители от проблемните региони. (Разбира се, "проблемните региони" не са станали такива от самосебе си, и е изключително лесно да се проследи активното участие на САЩ в създаването на проблемите - бел.пр.)
Съединените Щати винаги са помагали на Европа, ние способствахме възраждането на Европа след Втората световна война, и сега Европа е длъжна, в знак на благодарност към Съединените Щтати за десетилетията на своето процъвтяване, да поучаства във възстановяването на американската икономика. Кой е виновен, че обстоятелствата се обърнаха така, че е необходима помощ вече на Съдинените Щати от страна на Европа? Ние разчитаме на разбиране от европейците на създалата се ситуация, но във всеки случай, да отстъпваме няма къде и ние всички сме заложници на момента. (Кой е виновен - разбира се тези, които са вземали 17 трлн дълг, който в момента трябва да бъде изплатен със затягане на колана от европейците, за да могат САЩ да не свалят жизненото си равнище - бел.пр.)
Ред.: Е, добре. А какво ще кажат на това Близкият Изток, Русия?
Проф.: Политиката на САЩ, ако помните, в последното десетилетие бе насочена именно на това, да разбуди Близкият Изток и да приобщи народите на този регион към демокрация. Близкият Изток в днешно време изпитва бурни обществено-политически изменения, и в бъдеще тези изменения само ще нарастват, превръщайки този регион от света в крайно беспокойно място, което твърде вероятно ще се отрази и на безопасността на доставките на енергоносители от този регион.
Сътбата на Русия е в нейните ръце. Всеки ще оцелява, както може, и Русия, разбира се, е длъжна във много да пострада от разрива на отношенията с Европа, но степента на това страдание в много ще зависи от самата Русия. Русия сега е в крайно незавидно положение - тя трябва да разрешава много опасни и по принцип неразрешими въпроси. И каквото и русите да предпринимат, всяко решение ще бъдт не в полза за Русия, защото каквито и да е стъпки на руското ръководство вече не са способни принципно да изменят ситуацията.
Ред.: Тоест, Запад не възнамерява да дава Украйна на Русия?
Проф.: Какво общо има Украйна? Ще остане ли единна Украйна на картата на света или ще се разпадне - това няма абсолютно никакво значение за решение на основният проблем. Главната задача на събитията в Украина е да се разведе Европа с Русия дотолкова, че европейците напълно да се откажат от сътрудничество с Русия и преориентират своята икономика на пълно сътрудничество със САЩ. Главната цел - по-здраво да се привърже икономиката на Европа към икономиката на САЩ, а какво при това ще се случва в Украйна - не интересува никого. Украйна е само средство, с помощта на което е възможно да се разрешат всички проблеми, не въвличайки светът в поредната световна война. На Украйна е отредена ролята на завал, който ще прекъсне европейското сътрудничество с Русия. А какъв там ще бъде строя, начинът на управление - това са съвершенно неинтересни въпроси. Само народът на Украйна може да определи, колко трагична ще бъде неговата сътба в установяването на новият ред в Европа.
Ред.: Но защо именно Украйна бе избрана за решение задачата по изход на световната икономика от ситуацията на дефолт на американската валута?
Проф.: Много просто. Нали именно през Украйна върви енергоснабдяването на Европа от Русия. Ако се създаде в Украйна управляем хаос и прекратят доставките на енергоносители от Русия, то Европа ще вие от възмущение. Ще остане само да се обвини Русия в неотстъпчивост и агресивност, и Европа ще бъде принудена да прекъсне с Русия икономическите си отношения и да се преориентира на доставки на енергоносители от САЩ. И тогава ние с нашият шистов газ отново ще бъдем в ролята на благодетели на Европа, в ролята на своеобразна енергетическа вълшебна пръчица.
Европа, отказала се от руските доставки, би съхранила лицето си на защитница на европейските ценности и правата на човека и едновременно би помогнала на Съединените Щати да решат проблемът на финансовите задължения.
Да, отказът от доставки на енергоносители от Русия ще създаде маса икономически и социални проблеми в Европа, но кой е казал, че Европа не е длъжна да плаща за годините благоденствие, намирайки се под защитата на американският ядрен чадър? Нека европейците също поучастват в съхранение на благополучието на свободният свят. Необходимо е, в крайна сметка, 500-те милиарда долара, което е товарооборотът на Европа с Русия, да станат товарооборот на Европа с Америка. Тогава у нас ще се появи реален шанс да се разплатим по финансовите задължения и да съхраним доларът като световна валута.
Ред.: Както разбираме от вашите думи, Съединените Щати не възнамеряват да стабилизират обстановката в Украйна?
Проф.: Тук може да бъде приложен широк спектър действия. Но каквото и да се случи в сферата на политиката в Украйна, главното трябва да остане неизменно - прекращение на широкото сътрудничество на Русия и Европа. Нека събитията в Украйна да вървят по своя път както е угодно, но във всеки случай те трябва да доведат до разрив между русите и европейците.
Ред.: Не бихте ли могли да покажете с някои примери от събитията в Украйна, как се реализира вашата концепция? Работата е там, че някои наблюдатели, опитвайки се да предугадаят логиката на събитията, често попадат в задънена улица, не разбирайки причините за постъпките на новите киевски властит. Не разбират хората и логиката на поведение на американците във връзка с някои стъпки по регулирането ан конфликта в Украйна.
Проф.: Разбира се. Само трябва ясно да се разбере една проста мисъл: Съединените Щати преследват изключително своята собствена цел за съхранение на световната валутна система, основана на долара - ради реализацията на тази цел и се правят всички стъпки. За практическо осъществяване на тази главна цел и е започната украинската кампания по разрив на икономическите отношения на Европа с Русия. Всички събития, протичащи в Украйна, следва да се разглеждат изключително от тези позиции.
Например, договореностите от 21 февруари, когато лидерите на украинската опозиция и представителите на Франция, Германия и Полша подписаха с Янукович съглашение за предсрочни избори за президент на Украйна, бяха отрано обречени на не съблюдаване. Ако тази договореност се бе осъществила, раздорът в Украйна би могъл да започне да загасва и тогава за никакъв разрив на икономическите връзки на Украйна с Русия не би могло да става дума. Следователно, трябваше грубо да се наруши договореността, което и бе направено. И Русия и Европа бяха длъжни да станат заложници на пълна непредсказуемост и нелогичност на действията на новите украински власти. Колкото повече неразбиране тогава ще възникне между Русия и Европа, толкова по-скоро ще се създадат условия за реализация на нашите планове по създаване на Украйна на икономическа бариера.
На Америка е нужен такъв порядък в Украйна, който би прекъснал икономическото сътрудничество на Русия и Европа един с друг. И американската политика се заключава в това, събитията да се развиват именно така. Сега събитията в Украйна само се разгръщат и умиротворение не си струва да се чака - безпокойната Украйна е длъжна да стане непреодолима бариера между Русия и Европа.
Разберете едно. За да се разкъсат икономическите връзки на Европа с Русия, е нужно така силно да се наплашат европейците с руска угроза, че те сами да пожелаят да го направят - необходимо е коренно да се измени европейското обществено мнение за сътрудничеството с Русия. Трябва всячески да се подчертава агресивността и непредсказуемостта на Русия, провокирайки я на ескалация на конфликта в Украйна. Средствата за масова информация трябва постоянно да говорят за ръста на напрежение в Украйна, за насилието и жестокостите, творими от русите, за да може Европа да съзрее за разрива.
Нека европейците потръпнат от възможно руско нахлуване - създаването на образа на безцеремонен руснак, готов на всяка авантюра, започвайки от провокационно облитане на американски есминец и завършвайки с придвижването на армада руски танкове към границите на Прибалтика и Украйна, на това е длъжна да бъде посветена сега цялата дейност на нашите СМИ. Именно от дейността на СМИ сега зависи умонастроението на европейското население и, в крайна сметка, успехът на украинската кампания за САЩ.
Ред.: Обяснете, моля, какво ще спечели Америка от такова развитие на събитията?
Проф.: С удоволствие. В случай на постепенно съкращение на икономическите отношения на Европа с Русия, тя ще бъде принудена да преориентира своята икономика към САЩ, тъй като само с икономиката на Америка може да се сравни сега икономиката на Европа по обем и качество на стоките. Това ще даде мощен стимул към развитие на американската икономика, което ще позволи да започнем ликвидация на американските дългове.
Но най-важно трябва да стане енергетическото сътрудничество на Европа и САЩ. Отказът на Европа от руските и близкоизточни енергоносители ще доведе до гигантски капиталовложения в американското производство на шистов газ, до създаването на мощна инфраструктура по неговата переработка и доставка в Европа. Европа ще бъде заинтересувана в най-бързо създаване на такава инфраструктура, и няма да ограничава разходите, което ще позволи на САЩ бързо да ликвидират своите финансови проблеми. (Другояче казано - Европа ще бъде притисната с монополни цени, изплащайки дългът на САЩ - бел.пр.)
Ред.: А ако Европа не се съгласи с такъв сценарий и не поиска да къса отношенията си с Русия?
Проф.: Това е просто невъзможно да си представим - Европа твърде силно зависи от САЩ в политическо, военно и икономическо отношения. И освен участието в структурата на НАТО, съществува ощи и морален дълг на Европа пред Америка, спасила я някога от тоталитаризма и обезпечила безбедно съществуване.
Но ако разглеждаме чисто хипотетически, то това би било от страна на Европа крайно нерационално - ще бъде само по-зле. Това би обрекло Америка на неминуем срив на долара и тогава световната история ще тръгне по най-неблагоприятният сценарий, о за което вече говорихме. Да, разривът на Европа с Русия е сложна стъпка, но съхранението на status quo ще има много по-сериозни последствия и за Европа и целият свят.
Ред.: Благодаря, професоре. Не бихте ли могли в заключение на нашата беседа да кажете няколко думи за сътбата на света в най-близка перспектива, как вие си я представяте.
Проф.: Разбира се. Преориентацията на Европа на тясно икономическо сътрудничество със Съединените Щати трябва да доведе, в крайна сметка, до появата на някакво ново единство, под условно название, например, Организация за Северо-Атлантическо сътрудничество. Още повече, че военната основа за такова обединение, в лицето на НАТО, вече отдавна съществува. Такова обединение би станало логическо продължение на интеграционните процеси, протичащи в съвременният свят, и би позволило да се обединят всички демократически народи от двете страни на Атлантика в едина демократическа цивилизация. Към този съюз в бъдеще биха могли да се присъединят и други демократически страни: Япония, Австралия и така нататък.
Ясно е, че такова обединение би станало най-мощното в историята на човечеството, и то завинаги би отстранило опасността от възраждане на тоталитаризма в света. Такова обединение би способствало на създаването на такива прогресивни производителни сили, за които би било възможно бързо усвояване на космическото пространство и превръщане на земната цивилизация в космическа.
Русия, разбира се, няма да бъде окончателно изключена от световното съобщество, но само в този случай, ако не започне да се противопоставя на американските усилия по преодоление на финансовите проблеми. На Русия ще се наложи да остане насаме със своите природни ресурси, ако тя  упорства в своето стремление към въстановяване на руската хегемония. Тогава по отношение към Русия ще се прилага политика на изолация и поощрение на демократическите процеси във нея.
Китай може в някаква степен да помогне на Русия, но няма да поиска твърде да усилват това сътрудничество заради угрозата да загуби обединеният евро-американски пазар. По такъв начин, Русия трябва да избира между своето прогресивно развитие и участие в общото дело за преодоляване на кризата в съвременият свят, или да стане маргинал, обречен на вечна изостаналост, като скъперник рицар, охраняващ своите вече никому не нужни природни богатства.
Ред.: И последно. Кажете, професоре, от какво е предизвикано вашето намерение да разкриете секретните пружини на съвремената украинска криза? Какво или кой ви ръководи?
Проф.: Аз не съм привържъник на силови методи на решение на конфликтите, затова бих искал да приложа усилия за мирно разрешение на проблемите. За това ми се струва, световните лидери следва ясно да си представят, какво се случва в съвременният свят. Само пълна откритост на политиката може да доведе до прогнозируеми резултати. Аз искам световното съобщество да разбира трудностите на текущият момент и да взема посилно участие в тяхното разрешение.
Освен това и в Съединените Щати и в Европа има хора, които се придържат към подобни възгледи, и те биха искали посредством нашият диалог да доведат до обществеността своите възгледи по мирно разрешение на проблемите и сътрудничество.
От друга страна, има много ястреби, както на Запад, така и на Изток, които биха желали именно силово разрешение на наболевшите въпроси. Затова главна цел на нашата среща е да покажем, че има мирен път за преодоляване на всички трудности, за да разберат хората, че от техните усилия ще зависи мирът на планетата ффффф».  

***
Бележка от автора: Аз не мога подробно да разкажа, как именно попадна записът на този разговор в моите ръце. Също така не мога с пълна уверенност да съдя, доколко изложените в разговора факти съответстват на действителността. Но изпитвам пълно доверие към тези хора, посредством които ми бе предоставен този запис.
И ако проследим последните изказвания на представители на американските власти, то ще видим, че те говорят в пълно съответствие с изложеното в кореспонденцията от Германия.
Както пише The New York Times (19 апри 2014), Белият дом планира да изолира Русия, отсичайки нейните икономически и политически връзки с външният свят.
«Представете си, каква би бика ситуацията днес, ако бихте могли да кажете на Русия, че тя може да си остави газа за себе си», - каза вице-президентът на САЩ Джо Байден във вторник, 22 април 2014 год, на среща със самоназначените украински управници. А в беседа с украинските законодатели Байден каза, че приоритетно направление на работата на САЩ е да помогне да се придобие независимост от доставките на руски енергоносители.
Остава само да направим изводи и изложим резултатите.
1.     Америка в Украйна преследва изключително своите користни интереси по създаването на такава ситуация в Европа, която би позволила да преодолее днешната финансова криза и да остане световен икономически лидер, съхранявайки долара в качеството на световна валута.
2.     Действията на Америка са насочени не против Русия, а на създаване на такъв обезумял режим на управление в Украйна, при който стабилните доставки на енергоносители от Русия в Европа биха се оказали невъзможни.
3.     Целта на американските действия в Украйна - да се прекрати икономическото сътрудничество на Европа и Русия, принуждавайки европейците напълно да се преориентират към американският пазар.
Ако събитията в Украйна се развиват по американският сценарий, то скоро Русия ще се сблъска с много сериозни икономически проблеми. Неизбежно ще е съкращението на икономическото сътрудничество с Европа и със всички страни, където е силно влиянието на Америка. Съкращението на сътрудничеството ще доведе до съкращение на руското производство със всички произтичащи от този факт последствия.
За противодействие на негативните явления, на Русия ще се наложи по-активно да се заеме с ускорено развитие на вътрешният пазар и да активизира сътрудничеството си с независими от американското влияние страни.
Но най-важното, на Русия е необходимо срочно да изработи собствена идеология за развитие, която би обяяснила на русите, защо им е необходимо да изпитват икономически лишения, противодействайки на политиката на САЩ, а не да се разоръжават. Такава идеология, за дълбоко съжаление, Русия до днес няма. А само тя може да даде на хората увереност в своята правота и ще им позволи не само да устоят в разгарящата се борба, да преодолеят трудностите, но и да създадат силна и процъвтяваща държава. Без такава идеология Русия просто няма да устои.
Едва в страната ще започнат икономически трудности, руските либерали от всички цветове във всичко ще обвинят, разбира се, «режимът на Путин», и ще започнат усилено да «клатят лодката», изпълнявайки американската поръчка. Ще започне безпощадна битка за умовете на русите, в която ще победи по-силният. Ако това бъде либерализъмът - Русия ще е обречена на развал и унищожение, независимо от всичкото си оръжие и ресурси. Затова скорощната изработка на руска идеология за развитие - това не е въпрос на тактика, а въпрос на сътба.

Доскачаха

Накрая, Русия и светът чуха дългочаканата за Русия и неочаквана за Запада "реч не на момченце, но на мъж". Президентът на Русия Владимир Путин озвучи съзрелите и подготвени от последните събития в Украйна решения, касаещи се Украйна и Европа, цялата отговорност за които лежи на ръководството на Украйна и ЕС.

Съглашението за асоциация на Украйна с ЕС във вид на прилаганите защитни мерки от страна на Русия ще удари по икономиката на Украйна и като ехо ще откликне в Европа. Pусия е готова напълно да се откаже от украинските стоки и украинското производство на сума $15 млрд. ежегодно. От сега Русия ще отпуска гориво точно толкова, колкото Киев е заплатил месец напред.

За обеспечение транзита в Европа за сезон есен-зима 2014-2015 г. в подземните хранилища на газ (ПХГ) на Украйна трябва да се вкара газ за $4-5 млрд. Ако Украйна не намери тези милиарди, към есента Европа ще остане без газ.

В днешно време общата сума на дълговете на Украйна, връщането на които Русия може да поиска незабавно, е $16,6 млрд. И това не е краят.
Лидерът на Русия охарактеризира положението на Украйна така: "Икономиката на Украйна стремително деградира. Задълбочава се спадът в промишлеността и в строителството. Расте бюджетният дефицит. Рязко се влошава състоянието на валутната сфера, към отрицателното търговско салдо се добави отток на капитала от страната. Украйна се приближава към дефолт, към спиране на производството и към взривен ръст на безработицата".
Днешното временно ръководство на Украйна след държавният преврат "доведе страната до ръба, зад който много вече не може да бъде поправено".

Ако Евросъюзът, САЩ и Украйна незабавно не отчетат позицията на Русия в украинският въпрос, то ще получат фактически ултиматум:

Русия затваря граници за украинските стоки и стоките, преминаващи транзит през Украйна.

Русия затваря за Украйна газовият кран.

Русия представя на Украйна искане за покриване на дълговете на сума $16,6 млрд.

Русия повече не гарантира на Европа доставки на газ за предстоящата есен/зима, ако Украйна не купи и не вкара в ПХГ необходимите за обеспечение на тези доставки обеми гориво на сума $5 млрд.

Ако Европа започне да замръзва – нека поскача. А как правилно да скача - ще научи от Украйна.

Източник: http://maxpark.com/community/13/content/2801324?ref=1228626661

Марко Франкети: "Аз казвам само това, което видях"

Военният кореспондент Марко Франкети в пряк ефир в телевизията на Украйна казва истината за Юго-Изтока. Ефект - като на избухнала бомба.

(Надявам се текстът да е четим, намирам го само като картинка)

Сергей Глазьев: За какво и е на Америка майдан

Разгръщащата се в Донбас война носи огромни угрози за Русия, Европа и цял свят, неразбирането на които влечет тяхното автоматическо развитие в регионална, а след това и световна война. Представяното в световните СМИ изображение на тази война като борба на украинската власт за цялостност на страната е така далеч от истинският смисъл, както изображението от хитлеровата пропаганда на нападението срещу Полша като защита на Германия от полска агресия. Не много по-дълбоко дават трактовка на тази война руските СМИ – като съпротивление на населението на Донбас срещу нацистската хунта, противоправно захванала властта в Киев.

Междувременно без разбиране на причините и движещите сили за ескалация на въоръженият конфликт да се спре той е невъзможно.За това  говори безрезултатността на проведените до сега преговори за прекращение на насилието и разрешение на украинската криза. Изглеждаше, всички страни са длъжни да бъдат заинтересувани в прекращение на бойните действия в Донбас. Те нанасят ущърб на Украина, Русия, на самият Донбас и заплашват Европа. Но нито веднаж досега западната страна не е изпълнила своите задължения. Неизменен резултат от всички преговори е пряка измама от страна на САЩ и техните киевски марионетки, използващи преговорите за отклоняване на вниманието и дезориентация на партньорите.

Преговорите като измама

Отначало високопоставените американски и европейски чиновници, приспивайки бдителността на Янукович с уговорки за неприлагане на сила, подтикнаха нацисти към неговото насилствено сваляне и доведоха на власт свое марионеточно правителство. След това те започнаха да уговарят Путин да не прилага сила, насъсквайки едновременно подконтролната им хунта на репресии против руското население на Украина. Веднага след достигане на договореност за разоръжение на незаконните формирования и началото на общонационален диалог вице-президентът на САЩ Байден присгитна в Киев, за да поддържа действията на хунтата, след което тя започна карателна операция на украинската армия против донбаската съпротива. Безкрайно уверявайки руският президент в привърженост към мир и призовавайки прекращаване на насилието, ръководството на САЩ и ЕС последователно поддържа усилване на терора на украинските военни против населението на Донбас. При това стигаше само Русия да се съобрази с договореностите за деескалация на конфликта и да отведе войските си от украинската граница, нацистската хунта започна рязко да нараства своите въоръжени сили в зоната на конфликта и започна прилагането на авиация и бронетехника против населението на Донбас.

Фактите говорят, че американците са използвали преговорите изключително за измама на партньорите. Представяйки себе си за миротворци и защитници на правата на човека, в действителност те пролагат път към насилствен захват на властта от нацисти, които после поддържат в легализация на своите боевици на воинска служба и подтикват към прилагане на армията против руското население. При това подконтролните на американците и техните марионетки СМИ във всичко обвиняват Русия, старателно правейки от нея образ на врага за Украина и плашило за Европа. Настървената лъжливост и истерическа русофобия на украинските и водещите световни канали не оставят съмнения в това, че си имаме дело с военно-пропагандистска машина, репресираща всички обективни журналисти и налагаща на населението състояние на антируска психоза.

От този анализ следва, че САЩ от самото начало на украинската криза неотклонно следват стратегия на раздуване на конфликта в украинско-руска война, оправдавайки всички престъпления на нацистската хунта, финансирайки и въоръжавайки я, прикривайки я дипломатически и принуждавайки своите европейски съюзници да правят същото. Възниква въпрос, защо те правят това?

Съвсем точно не заради Украйна, която се обрича от тази война на разкол, хуманитарна и икономическа катастрофа. И разбира се, не от абстрактни цели за защита на демократическите права и свободи, които ежедневно нагло се потъпкват от нацистската хунта, извършваща масови убийства на своите граждани.

Както е добре видно по риториката и действията на американските политици и длъжностни лица, тази война се разгръща от САЩ против Русия, в която нацистската хунта е не повече от оръдие в ръцете на американското ръководство, а народът на Украйна се използва като «пушечно месо» и едновременно жертва на руската «агресия». Непосредствена цел на тази война е откъсването на Украйна от Русия, което в качеството на най-важна геополитическа задача за Запада поставя още Бисмарк, а в съвременните условия – Бжезински. Неговата русофобска формула, че без Украйна Русия не може да бъде велика държава, е станала ръководящ лайтмотив на цялата американска политика на постсъветското пространство. Към тази цел САЩ вървят всичките двадесет години след разпада на СССР, похарчвайки за създаване на антируски политически елит в Киев, по сведения на помощника на Държавния секретар на САЩ Нуланд, повече от 5 млрд. долара. (Все още не е напълно ясно за какъв период е похарчена тази сума - за всичките 20 години, или за по-кратък период - бел.пр.)

По замисъла на натовските стратези откъсването на Украйна от Русия трябва да е оформен като подчинение на Украйна на Евросъюза във форма на Асоциация, посредством която Киев отдава суверенните права на Украйна в областта на регулиране на външноикономическата дейност, и провеждане на външната и отбранителната политика на Брюксел. Отказът на Янукович да подпише Съглашението за асоциация бе възприет от САЩ като изход на украинското ръководство от подчинение и като угроза за възобновяване на естественият процес на въстановяване на единото икономическо пространство с Русия. За предотвратяване встъпването на Украйна в Митническият съюз с Русия, Белорусия и Казахстан и връщане на Украйна на пътя на европейската интеграция, собствено, и бе организиран държавен преврат, веднага след който лидерите на ЕС побързаха да подпишат с нелегитимната нацистска хунта противоречащ на украинската Конституция Договор за асоциация в политическата му част. Веднага след провъзглашението на Порошенко за президент той заяви за готовност да подпише Съглашението за асоциация в пълен обем, независимо неговата несъвместимост както с Основният закон, така и с националните интереси на Украйна.

Но, както показват днешните действия на САЩ, само прехода на Украйна под юрисдикцията на ЕС в рамките на налаганото на Киев Съглашение за асоциация им е недостатъчно. Те искат да сблъскат Украйна с Русия във военен конфликт и да въвлекат в този конфликт Евросъюза. Заставяйки подчинената им нацистска хунта да води пълномащабна война в Донбас, САЩ създават в центъра на Европа разширяваща се фуния от хаос, която е нацелена на въвличане в братоубийствен конфликт отначало Русия, а после и близколежащите европейски страни. Това се прави не само за отслабването на Русия, но и за влошаване положението на Евросъюза.

Войните – източник на подема на САЩ

Историческият опит свидетелства, че войните в Европа са били важен източник за икономически подем и политическо могъщество на САЩ. Последните стават свръхдържава вследствие на Първата и Втората световни войни, които повличат гигантски отток на капитали и умове от воюващите помежду си европейски страни в Америка. Третата световна война, останала студена, завършва с разпад на световната социалистическа система, което дава на САЩ приток от повече от трилион долара, стотици хиляди специалисти, тонове плутоний и други ценни материали, множество уникални технологий. Всички тези войни биват провокирани при активно участие на американската «пета колона» в лицето на контролирани, финансирани и поддържани от  американските спецслужби шпиони, олигарси, дипломати, чиновници, бизнесмени, експерти и обществени дейци. И днес, сблъсквайки се с икономически трудности, САЩ се опитват да разпалят в Европа поредната война за достигане на следващите цели.

Първо, обвинение на Русия в агресия позволява да се въведат финансови санкции с цел замразяване (отписване) на американските задължения пред руските структури в размер на няколко стотин милиарда долара за облегчение задпределното дългово бреме на САЩ.

Второ, замразяването на руските активи в долари и евро ще повлече неспособност на притежателите да обслужват своите задължения пред основно европейски банки, което ще създаде за последните (банките - бел.пр) сериозни трудности, заплашващи с банкрут някои от тях. Дестабилизацита на европейската банкова система ще стимулира отток на капитала в САЩ за поддържане на доларовата пирамида на долговите им задължения.

Трето, санкциите против Русия ще нанесат ущърб на страните от ЕС на сума около трилион евро, което ще влоши и без това лошото състояние на европейската икономика, ще отслаби нейното положение в конкурентната борба със САЩ.

Четвърто, санкциите против Русия ще облегчат изместването от европейският пазар на руският газ с цел неговата замяна с американски шистов. Същото се касае за многомилиардният източноевропейски пазар на топлоотделящи елементи за атомни електростанции, който е технологически ориентиран на доставки от Русия.

Пето, въвличането на европейските страни във война с Русия ще усили тяхната политическа зависимост от САЩ, което ще облегчи на последните решението на задачата за налагане на ЕС на зона за свободна търговия на изгодни за САЩ условия.

Шесто, войната в Европа дава повод за нарастване на военните разходи в интересите на военно-промишленият комплекс на САЩ.

Самите САЩ от разпалваната от тях нова война в Европа почти нищо не губят. За разлика от европейските страни, с Русия те търгуват малко, и техните пазари почти не зависят от руските доставко. Както и в другите европейски войни, те ще са на чиста печалба.

По такъв начин, насъсквайки нацистската хунта срещу Русия, САЩ с нищо не рискуват и сигурно печелят. Американските съветници налагат на своите киевски марионетки използване на най-жестоко по отношение на населението оръжие: осколочно-фугасни снаряди, касетни авиабомби, мини. (Допълнително фосфорни боеприпаси, забранени от международната конвенция за неразпространение на химическо оръжие. По изтекла в интернет информация пожарът в завод Арсенал в Казанлък е свързан със заличаване на следите от изнасяне от складовете на химически вещества от чуждестранни граждани, които впоследствие са били изпратени в Украйна - бел.пр) Нали колкото повече са жертвите, толкова по-високи са очакванията от руска военна намеса за защита на руското население, толкова по-висок е рискът от нова европейска война и толкова по-голяма е американската печалба. Тази печалба се измерва не само в пари. Главният приз, заради който САЩ провокират нова световна война – това е съхранение на световното им доминиране в условията на глобални структурни изменения, обусловлени от смяната на технологическите уклади.

Изследванията показват, че в такива периоди на глобални технологически размествания на първите страни е трудно да съхранят лидерство, тъй като на вълната на ръст на нов технологически уклад напред се откъсват развиващите се страни, преуспели в подготовката на предпоставките за неговото установяване. За разлика от напредналите страни, сблъскващи се с криза на пренатрупване на капитал в остарели производства, развиващите се страни имат възможност да избегнат масова обесценка на капитала и да го концентрат на проривните направления.

За удържане на лидерство на напредналите страни се налага да прибягват към силови прийоми във външната и външно-икономическата политика. В тези периоди рязко нараства военно-политическото напрежение, рисковете от международни конфликти. За това свидетелства трагическият опит от двете предишни структурни кризи на световната икономика.

Така например, Великата депресия от 30-те години, обусловена от достигането на предел на ръста на доминиралият в началото на века технологически уклад на «въглища и стомана», бива преодоляна с милитаризация на икономиката, която се излива в катастрофата на Втората световна война. Последната не само стимулира структурната перестройка на икономиката с широко използване на двигателя с вътрешно горене и органическата химия, но повлича кардинално изменение на цялото световно устройство: разрушение на тогдавашното ядро на световната икономическа система (европейските колониални империи) и формиране на две противоборстващи глобални политико-икономически системи. Лидерството на американският капитализъм на изхода на новата дълга вълна на икономически ръст бива обезпечено от извънредният ръст на отбранителни поръчки за усвояването на нови технологии и приток на светоните капитали в САЩ при разрушение на производственият потенциал и обесценяване на капитала на основните конкуренти.

Депресията от средата на 70-те – началото на 80-те години довежда до надпревара във въоръженията в ракетно-космическата сфера с широко използване на информационно-коммуникационни технологий, составящи ядрото на новият технологически уклад. Последващият след това колапс на световната система на социализма, не съумял своевременно да преведе икономиката на на новият технологически уклад, позволи на водещите капиталистически страни да се възползват от ресурсите на бившите социалистически страни за «меко прекачване» на новата дълга вълна на икономически ръст. Извеждането на капитал и утечка на умове от бившите социалистически страни, колонизацията на техните икономики облегчиха структурната перестройка на икономиките на страните от ядрото на световната капиталистическа система, до това стимулиращи установяването на новият технологически уклад посредством разгръщането на надпреварата на въоръженията в космоса. На същата вълна на ръст на новият технологически уклад се издигат нови индустриални страни, съумели благовременно да създадат неговите ключеви производства и да заложат предпоставки за бърз ръст в глобален мащаб. Политически резултат става либералната глобализация с доминиране на САЩ в качеството на емитент на основната резервна валута.

Разделяй и владей

Изчерпваето на потенциала на ръст на доминиращият технологически уклад става причина за глобална криза и депресия, охванали водещите страни на света през последните години. Изходът от това положение ще протече на вълната на ръст на новият технологически уклад, в основата на който лежи комплексът от нано- и биотехнологии. И макар основната сфера на прилагане на тези технологии не е свързана с производството на военна техника, надпреварата във въоръженията и увеличението на военните разходи по привичен начин стават водещ способ за държавно стимулиране на установяването на новият технологически уклад.

Работата е там, че либералната идеология, доминираща в управляващите кръгове в САЩ и техните съюзници в НАТО, не оставя за държавите други поводи за расширение вмешателството в икономиката, освен нуждите за отбрана. Затова, сблъсквайки се с необходимостта от използване на държавни поръчки за стимулиране ръста на новият технологически уклад, водещите делови кръгове прибягват към ескалация на военно-политическото напрежение като основен способ за увеличение държавните покупки на иновационна техника. Именно в този ракурс следва да се разглеждат причините за развъртане от Вашингтон на маховика на войната в Украйна, която е не цел, а инструмент за реализация на глобалната задача за съхранение доминиращото влияние на САЩ в света.

Заедно съв структурната криза на световната икономика, обусловена от смяната на доминиращите технологически уклади, в днешно време протича преход към нов векови цикъл на натрупване на капитала, което усилва рисковете от разгаряне на световна война. Предишният преход от колониални империи на европейските страни към глобални корпорации в качеството на водеща форма на организация на световната икономика протичаше посредством разпалването на три световни войни, изходът от които се съпровождаше с кардинални изменения на световното политическо устройство. В резултат на Първата световна война рухна монархическият строй, сдържащ еэкспанзията на националният капитал. В резултат на Втората – разрушиха се колониалните империи, ограничавали международното движение на капитала. С крахът на СССР вследствие на третата – студена – световна война свободното движение на капитала обхвана целият свят, а транснационалните корпорации получиха в разпорежение цялата световна икономика.

Но на това историята не завършва. Развитието на човечеството изисква нови форми на организация на глобалната икономика, които да позволят да се обезпечи устойчиво развитие и отражение на планетарните угрози, включая екологически и космически. В условията на либерална глобализация, построена под интересите на транснационални, основно англо-американски, корпорации, тези предизвикателства за съществуването на човечеството остават без отговор. Обективно възникващата необходимост от обуздаване на световната олигархия и подреждане движението на световният капитал се достига в източноазиатският модел на организация на съвременната икономика. С подемът на Китай, Индия и Виетнам след Япония и Корея най-задълбочените изследователи заговориха за преход от Англо-американски към Азиатски векови цикъл на натрупване на капитал.

В светлината на охарактеризираните по-горе глобални изменения е ясно, че борбата за световно лидерство се разгръща между САЩ и Китай, в която САЩ за съхранение на своето доминиране разиграват привичният им сценарий на разпалване на световна война в Европа, опитвайки се за пореден път за сметка на Старият Свят да затвърдят своето положение в света. За това те използват старият английски геополитически принцип «разделяй и владей», възкресявайки подсъзнателната русофобия на политическите елити на европейските страни и залагайки на традиционният за тях «дранг нахт остен». При това, следвайки заветите на Бисмарк и съветите на Бжезински, в качеството на главна линия на разкола те използват Украйна, разчитайки, от една страна, на ослабване и агресивна реакция на Русия, а от друга – на консолидация на европейските държави в тяхното традиционно стремление към колонизация на украинските земи.

Разчетът на американските геополитици изглежда точен, а действията – безгрешни. За половин година те проведоха блицкриг, фактически окупирайки Украйна и подчинявайки под себе си ЕС в антируска истерия. При това вече си върнаха част от разходите за сметка присвояването на част от украинските активи на сума милиард и половина долара, похарчени за организация на държавен преврат и довеждане на власт на своето марионетъчно правителство с относителна легитимация на своя агент в качеството на президент на Украйна. Русия съумя да спаси от окупация от американо-нацистският режим само Крим, а кървящият Донбас става хроническа зона на въоръжен конфликт между Украйна и Русия. Последната, както изглежда за американските кукловоди, са примамили в политически капан. Прилагането на Руската армия за освобождение на Донбас гарантира въвличане във война против Русия ЕС и НАТО. Неприлагането на сила за принуждение на нацистската хунта към мир влече създаване на разрастваща се фуния хаос в центъра на Европа, която вече се интернационализира, ставайки огнище за дестабилизация на Русия.

Разгръщането на регионална, а възможно и на световна война на изгодни за САЩ условия изглежда неизбежно. Русия им се представя обречена на тежко поражение вследствие вече състоялата се загуба на Украйна, като първо, и консолидацията на всички развити страни в света, включая наред със съюзниците от НАТО и Япония и Корея, като второ. По замисъл на американските геополитици поражението на Русия трябва да повлече връщането и под американски контрол, както това бе при Елцин, а ослабването на Европа – на нейното икономическо подчинение, посредством формиране на трансатлантическа зона за свободна търговия на американски условия. Така Вашингтон се надява да укрепи своето положение и да съхрани световно господство в конкуренция с развиващия се Китай.

В тази «желязна» и цинична логика има обаче допусната грешка. Действайки на основата на архетипове на европейската геополитика с двувековна давност, американците възкресиха трупа на еврофашизма и създадоха в Киев политически Франкенщайн, който започна да изяжда своите родители. Първа планирана жертва стана Янукович и неговите приближени, отглеждащи украинските нацисти като спаринг-партньори. Следваща жертва станаха загубилите избори в Европейският парламент европейски политици, поддържащи държавният преврат. Киевският Франкенштейн плътно се доближава до своята майка – Аштън и, възможно, скоро ще се добере и до своя баща – Обама. Нужно е само да му се помогне да намери пътя.

За да се спре войната, е нужно да се прекрати действието на движещите я сили. На този етап войната се развива предимно в икономическа, информационна и политическа плоскости. При цялата мощ на САЩ тяхното икономическо превъсходство е основано на финансова пирамида от дългови задължения, която отдавна е излязла зад пределите на устойчивост. За нейното разрушаване за основните кредитори на САЩ е достатъчно да изхвърлят на пазара натрупаните американски долари и държавни ценни книжа. Разбира се, крахът на финансовата система на САЩ ще повлече сериозни загуби на всички държатели на американски валута и ценни книжа. Но, първо, тези загуби за Русия, Европа и Китай ще са по-малки, от ущърбът от разпалваната от американските геополитици поредна световна война. Второ, колкото по-рано се излезе от финансовата пирамида на американски задължения, толкова по-малки ще бъдат загубите. Трето, крахът на доларовата финансова пирамида дава накрая възможност да се осъществи реформа на световната финансова система на начала справедливост и взаимна изгода.

Доминирането на САЩ в информационната сфера е ключев фактор за зомбиране на европейците, подчиняващ по такъв начин на своето влияние политическото ръководство на европейските страни. Но, както е казал Александър Невски, не в силата е Бог, а в правдата. На потока лъжи и фалшификации, транслиран от контролираните от САЩ световни СМИ, е необходимо да се противопостави обективен информационен поток чрез социалните мрежи, регионалната и националната телевизии. Това, разбира се, ще иска усилия. Но при творчески подход правдата ще си пробие път, тъй като угрозата от нова световна война плаши всеки и, в крайна сметка, стимулира търсенето на причините. Общественото подсъзнание на европейските народи, още повече на народа на Украйна, бързо ще си спомни ужасите от миналата война при правилно формиране на асоциативен ред към съвременните и настоящи фашисти и техни подгласници. Отгледаният от американските геополитици Франкенщайн изглежда не по-добре от хитлеровските щурмовици, обеективното представяне на информацията за украинските нацисти бързо извиква чувство на отвращение и уплаха у европейските граждани.

Накрая, доминирането на САЩ в световната политика се основава повече на привичката на техните съюзници да се подчиняват на «Вашингтонският обком», отколкото на реална зависимост на европейските и японските политици от американската резидентура. Само да започне разпадането на доларовата финансова пирамида, на американците няма да има с какво да плащат за съдържането на своите военни бази и глобални СМИ. Германия и Япония ще могат да се освободят от гнетящото усещане за окупирани територии.

Разбира се, не следва да се изобразява САЩ като «колос на глинени нозе». В ръцете на американските геополитици има оръжие за масово поражение, способно да унищожи цялото човечество. И когато дамите от Белият дом хвалят украинските нацисти за «сдържано» прилагане на сила, светът е обхванат от ужас от безотговорната глупост и перчене на хазяите на Белият дом, способни ради личният имидж да унищожат половин човечество. Тези намерения САЩ вече са демонстрирали при президентите Айзенхауер, Труман, които искали да хвърлят атомни бомби в Корея; при Кенеди, който едва не започва атомна война със СССР; при Рейгън, който заплашва със звездни войни.

Днешната ситуация обаче, се различава от епохата на студената война с това, че американската администрация не разглежда Русия в качеството на равен съперник, опитвайки се да ни върне в пораженческото състояние при Елцин. Американските съветници както на днешното, така и на миналото украинско ръководство неуморно убеждаваха последното в своето тотално превъзходство над Русия, която представяха като американски доминион. Опиянени от развала на СССР, американските геополитици считат Русия за своя бунтуваща се колония, която трябва да бъде усмирена завинаги като неотделима част от своята империя. Те правят извод от нежизнеспособността на Русия в условията на глобална изолация, явно преоценявайки степента на своето влияние. Това преоценяване на своите възможности подвежда американските геополитици, от една страна, поражда у тях усещане за безнаказаност и всепозволеност, създавайки риск от глобална катастрофа. Но, от друга страна, тя е източник на слабост при сблъскване с реално съпротивление, към което те морално-политически не са готови.

Така например решителните действия на ръководството на Русия по отражение на американо-грузинската агресия в Южна Осетия, а също спасението на населението на Крим от геноцид от страна на отгледаните от САЩ украински нацисти не им  оставят шансове за победа. Сблъсквайки се с решителното съпротивление на Асад, САЩ и техните европейски съюзници така и не съумяват да окупират Сирия. Те побеждават само там, където жертвата не може да окаже реално съпротивление или поради деморализация и предателство на властващият елит, както в Ирак или Югославия, или тотално превъзходство на силите на агресора, както това се случи в Либия.

Инстинктът за национално самосъхранение, присъщ на ВВП, поставя твърд предел на всяко чуждестранно вмешателство в провеждането на руската политика. Опитите да се заплаши със санкции, международна изолация или поддръжка на опозицията успех няма да постигнат. Така както и самите санкции или изолация от страна на Запад в сила на глобалното значение на Русия и многовекторността на нейната външна политика. За съжаление, лауреатът на Нобелева награда за мир Обама не разбира това. Той върви на повод на реакционните сили, разчитащи на лека неоколонизация на Русия и наивно убедени във вечното господство на Америка.

Исходя от това, че въоръженият конфликт в Украйна е пролог към поредната световна война, разпалвана от САЩ против Русия с цел удържане на световно господство, за нейното купиране и спечелване на Победа, е необходимо да се построи правилна система на координати и точно да се определят действията на всички участници. Полето на бойни действия има следващата конфигурация:

– САЩ са страна-агресор, провокираща световна война с цел удържане световно господство;

– провокацията със война се извършва против Русия, която САЩ опитват да представят като агресор в целите за консолидация на западният свят за отстояване на американските интереси;

– американските геополитици залагат на отглеждане на русофобстващ украински нацизъм в продължение на германската и английската традиции по отслабване на Русия;

– Украйна фактически е окупирана от САЩ посредством организираният от тях държавен преврат и установяването на подконтролна им нацистска диктатура;

– европейските страни се принуждават към участие във война против Русия въпреки техните национални интереси.

Исходя от това ние трябва да оценяваме Съпротивлението на Донбас като движение в защита не само на местното население от нацистската хунта, но и в защита на Русия от американска агресия, а също и защита на целият свят – от четвърта световна война. Бойците от народното опълчение на Донбас – това са защитници на Руският свят, не по своя воля оказали се на фронтовата линия на новата световна война. Градът със символично име Славянск вече стана символ на тази героическа защита. Като Брестската крепост, този малък град противостои на многократно превъзходящите сили на еврофашистите с цената на живота на своите жители. Те загиват не само за Донбас, те загиват за всички хора от руският свят и цялото човечество, спасявайки ни от нова световна война. При това те щадят живота на украинските военнослужащи, пускат на воля пленените, изпратени на заколение от нацистската хунта.

При целият им героизъм бойците от народната армия на Донбас сами не могат да спрат световната война. Военно вмешателство на Русия би могло  да пречупи ситуацията и спре агресията на нацистската хунта. Но негов резултат едновременно ще стане въвличането в конфликт на НАТО, което ще повлече неговата интернационализация и ще стане още една стъпка към разпалването на световна война. За да бъде тя спряна, е нужно да се създаде широка международна коалиция страни, способна със съгласувани действия да прекрати американската агресия. Тези действия са длъжни да се насочат на подрив на американската военно-политическа мощ, основана на емиссията на долара като световна валута. Преди всичко те са длъжни да включват отказ от използване на долара във взаимната търговия и номинираните в долари ценни книжа за създаване на валутни резерви. Доларовите инструменти са длъжни да се оценяват като крайно рискови, а тяхното използване – да изисква максимално резервиране.

Наред с мерките по подрив възможностите на САЩ да финансират ръст на военните разходи са необходими политически усилия по формиране на широка антивоенна коалиция с цел осъждане на американската агресия и разобличение на нейните организатори във Вашингтон и Брюксел. Особено значение имя политическата активизация на европейският бизнес, на когото разпалването на нова война в Европа не предвещава нищо добро.

И разбира се, най-важна задача е освобождението на Украйна от установеният от САЩ нацистски режим. Формирането на Новорусия на освобождената от американо-нацистска окупация територия е само част от тази работя. Тя може да се счита завършена само след освобождението на Киев със силите на самият народ на Украйна, който е необходимо да се пробуди от нацисткият кошмар и да се поддържа в борбата за връщане в родното лоно на Руският свят. За това е нужна широка работа по разяснение истинните цели на проамериканската нацистска хунта, която използва зомбираните от фашистска пропаганда граждани на Украйна като жертви на бога на световната война.

Източник: http://argumenti.ru/toptheme/n441/344574