Контури на Студената война

Източник: http://cont.ws/post/67474
 



По резултатите от визита на държавният секретар на САЩ в Европа, последваха недвусмислени заявления по адрес на Русия, в които САЩ за пореден път обозначиха целите на текущата студена война.

Президентът на САЩ Барак Обама не се надява, че Кремъл ще измени своя курс без санкционен натиск от Запад. По неговите думи, "руската политика е основана на националистически, ориентиран в миналото подход, и това няма да се измени в скоро време". Изказвайки се пред представители на американските делови кръгове, Обама изрази мнение, че до тогава, докато западните икономически санкции нямат въздействие върху руската политика, шансовете за нейното изменение ще са малки. "Това е една от причините, защо ние ще продължим да оказваме натиск върху Русия" — цитира президента "Интерфакс".
По думите на Обама, действията на ръководството на Русия много силно плашат съседите на тези страна и нанасят голяма вреда на нейната икономика. "Санкциите оказаха силно въздействие на руската икономика. Ние продължаваме да предлагаме на ръководството на Русия път за дипломатическо разрешение на проблема" — подчерта Барак Обама.
Според него, действията на ръководството на Русия водят до "изолация на страната на международната арена". "Хората са длъжни да забележат, че ние можахме да обединим Европа във въпроса за въвеждане на санкций и накажем Русия за нейното поведение" — каза Обама. При това президентът на САЩ призна, че въведените против РФ санкции отрицателно влияят на икономиката на Европа.

http://www.vesti.ru/doc.html?id=2172459 - цитат

Държавният секретар на САЩ Джон Кери призна, че санкциите на Запада не са довели до прекратяване руската поддръжка на сепаратистите в Украйна, макар и да са нанесли ущърб на руската икономика, която, по прогнози, ще изпадне в рецесия през следващата година. Високопоставен представител на Държавния департамент, съпровождащ Кери в пътуването му за участие в съвещанието на министрите на външните работи на страните от НАТО в Брюксел, заяви, че ще обсъди със съюзниците възможност за въвеждане на нови санкций против Русия, ако промосковските сепаратисти не прекратят насилието в Украйна.
Кери заяви на прес-конференция, че Русия може да избегне бъдещи санкции, ако се съгласи да предприеме стъпки, насочени към прекратяване поддръжката на сепаратистите, завзели предимно рускоезичните райони на изтока на Украйна, след като през февруари в Киев бе свален промосковският президент. Русия отрича оказването на военна поддръжка на сепаратистите.
Позовавайки се на отслабването на рублата и коментари на всокопоставен руски чиновник, че Русия чака рецесия през 2015 год, Кери заяви: «Очевидно, икономиката усеща влиянието на тези санкции».
«У Русия има възможност да направи съвершенно друг избор – каза Кери. – Ние сме готови, другите са готови да седнат и обсъдят разумни пътища, в рамките на които всички страни могат да се съгласят за конкретни стъпки, които могат да се предприемат, за да се движим в друго направление».

http://www.golos-ameriki.ru/content/kerry-ukraine-sanctions-russia/2543835.html - цитат

PS. И така, настъпи декември, на дневен ред е все този ултиматум - изменете политиката или ние икономически ще ви унищожаваме. Такава риторика за лишен път показва, че никакъв договор по предаването на Новорусия няма, макар до Милан колко викове имаше на тази тема. Русия както преди е застинала във вилица малкоприятни решения свързани с активизация политика в Украйна и пррегъване под САЩ, което се добива Вашингтон. В този план, даже възобновление преговорите в Минск, за което намекваше Кучма, нищо не решава - от Русия искат да изпълнява вече подписани документи, а на новите преговори няма да присъстват САЩ, което предварително ги обезценява - не може да се постигне мир, без да е сключен с Вашингтон. Да се направи вид, че "ние сме в къщичка, ние никъде не воюваме", това е от областта на Троцки в Брест - глупаво, престъпно и неконструктивно, макар последователи на Лев Давидович у нас също са в излишък, вследствие на което Русия се оказа пред същия избором, само ситуацията от пролетта стана далеч по-малко перспективна.

Условията издигани от Вашингтон са предварително неприемливи за Кремъл, тъй като САЩ и НАТО вече предметно разясниха, че никакви задължения по "неразширение на НАТО" или по статуса на Крим не възнамеряват да дадат (и да се вярва на тези обещания след Горбачов е някак глупаво), а значи почва за договор просто отсъства, защото даже влошаващата се икономическа обстановка (не толкова бързо, както би се искало на Кери), все едно всякак е по-добре от капитулация и нейните последствия. Затова САЩ като цяло продължават да държат своята линия, разчитайки предметно да убедят цял свят, че могат за сметка на наличните инструменти, публично да накажат крупна регионална държава с ядрено оръжие. Това че засега не се получава, нервира Вашингтон, ибо сам по себе си този конфликт, с единият факт на своето съществуване подрива фундаменталните основи на съвременното мироустройство, където има хегемон и има всички останали, които имат доволно ограничена свобода на действия във външната политика. Затова сега множество регионални държави с интерес следят този конфликт, оценявайки по него не само реалните позиции на Русия в света, но и реалните възможности на слабеещият хегемон. Този конфликт разбира се е игоден за мнозина - изгоден е за Китай, който в замяна на желаната от американците схема на противостояние на Русия с Китай, получава схема на противостояние на Русия и САЩ. Изгоден е на страните-отшелници, на които макар временно е ослабено давлението (на хегемона не му е до тях), изгоден е за бившите съветски републики и съседите на Русия, които играейки на противоречията на участниците в конфликта могат да решат някакви свои частни задачи. За САШ и Русия собствено има своеобразна предопределенност в неговото водене - за САЩ това е въпрос на удържане на своето цивилизационно лидерство, за Русия това е въпрос за собствената политическа субектност. Русия би била и радостна да прекрати войната на приемливи (не мински) условия, но съдейки по песимизма на икономическият блок на правителството, през близката година на това явно не следва да се разчита.

Засега, освен Украйна, основните загуби от войната носят основно Русия и ЕС. Идеалната и желаема схема -  да се принуди Русия да отстъпи и отпишат загубите от войната на РФ и ЕС, заставяйки ги да плащат на фашистката хунта в Киев, която ще стане удобен инструмент на американската политика в региона.  Но тъй като това не се случва и руската политика поне след Милано не се променя, остава само да се въвеждат все нови и нови санкции в надежда, че икономическите последствия ще предизвикат или политическа капитулация (което е малко вероятно), или ще подготовят почвата за проявление на вътрешно елитно недоволство от текущата политика и обществено недоволство от влошаващото се социално-икономическо положение в страната.
Ако Русия в този конфликт се стреми да съхрани Крим и позиции в Украйна, то за САЩ по принцип не е важно, ще се съхрани ли Украйна или не (това е разходен инструмент), за САЩ е важно с успешна студена война против Русия да поддържа клатещият се късновашингтонски световен порядък. В този план смешни са причитанията на различни "икономисти" уверяващи, че падането на цените на нефта ще удари по американските шистови разработки, не могат американците сами на себе си да нанасят загуби.
Хората просто не разбират, че сега става дума даже не за нколко десетки милиарда недополучена печалба - става дума за съхранение изгодното за САЩ световно устройство, на фона на гешефтите от което, жалките трохи, които САЩ щр пожертват за поддръжка режима в Украйна или за срив цените на на нефт, са нищо по сравнение с тази катастрофа, която ще настигне САЩ, ако те загубят статус на страна-хегемон и лидер на капиталистическият свят. А и какво са тези разходи по сравнение с дългът от 18 трилиона долара. САЩ играят на едро, разчитайки да получат "малка победоносна война" против Русия. Затова няма да се удивя, ако в бъдеще Вашингтон срине нефта и до 30-40 долара за барел.

Всъщност, Украйна и Крйм са въпроси вторични, основната цел е - форсирана смяна на външнополитическият курс, та на примера Русия да се покаже пример на тези регионални играчи, които вече помислят, че лъвът е отслабнал и вече може да се заема набелязаната територия. Русия с ускорени темпове прескочи грабителският и откровено престъпен етап на "първоначалното натрупване" и във втората половина на "нулевите" започна да преминава към стадии на империализъм, започвайки да проявява външнополитически и външноикономически амбиции, които встъпиха в противоречие с установените след развала на СССР правила на играта. Примерно както Германия от края на XIX век, която се опита да застълби място на пляжа на лондонското световно устройство, където всички "колониални" шезлонги бяха вече заети. Тук работата не е в Путин, а в обективните закони на развитие на капитализма, които водеха младият руски империализъм към стремеж за получаване на политическа субектност (оттук тези натрапчиви опити "да станем като тях", "да попаднем в златният милиард", "да построим Европа до Владивосток" и прочие стъпки по "застълбеният път" - неотдавна бе крайно забавно да се четат откровенията на закоравелият западник Юргенс, който разказваше, че даже него го е потресло западното пренебрежение към опитите на Русия "да станем като тях"). Но както не бе трудно да се убедим, ролята на Русия в рамките на късновашингтонското световно устройство, това е роля на голяма бензоколонка (нека нейното население и да не се удаде да се съкрати до желаемите 35 млн., макар нашите либерали да се стараха) Амбициите на руският капитал започнаха да излизат зад пределите на отделената роля, при това по обективни причини - ограниченията на текущото мироустройство противоречаха както на самата теория за свободно движение на капитали като основи на глобализма, така и препятстваха естественият за капитализма в стадии империализъм стремеж към захват на нови пазари и расширение сферите на влияние и икономически интереси. През 90-те, в извратен вид тази ситуация описа Чубайс, разсъждавайки за "либералната империя", която ще контролира съседните региони не с административни или военни, а с икономически методи. По-късно тази теория се оформи в концепция за "велика енергетическа свръхдържава", която изразяваше експанзионистките стремления на руският крупен капитал. Затова независимо от това, че някои продължават да считат, че Русия се е оказала в този конфликт със САЩ случайно, всъщност за него има доволно обективна икономическа основа от нарастващи повече от десятилетие противоречия, засягащи световният порядък. Подготвеният и осъщественот САЩ държавен преврат в Украйна и ответните действия на Русия в Крим и в Донбас, само разкриха тези противоречия и преведоха конфронтацията в открита фаза.

Но по-нататъшната институциализация на конфликта и неговата ескалация, ще разклащат не само икономиките на Русия или ЕС, те ще подриват вече пречупеният глобален пазар на капитала и по степента на нарастване на военно-политическото напрежение, водяд до изпадане от текущият миропорядък все нови и нови страни. В крайна сметка, всичко се случва по класиците - вътрешна структурна криза на капитализма (откритата фаза на който започна през 2008 год, макар самата криза зрееше значително по-рано) доведе до изостряне на противоречията сред империалистическите държави, при това си струва да се отбележи че концепцията на глобален капитализъм или глобализъм, практически доживява последните си дни - независимо от всички вопли за глобален пазар и тържество на глобализма, на практика ние виждаме че интеграционните процеси в различни региони на света отстъпват на темповете на икономическа и политическа фрагментация, даже във вече съществуващи интеграционни образования (растящият европейски сепаратизъм добре илюстрира това). Разпалените от САЩ за поддържане на собствено превъзходство войни, изтръгват от този глобален икономически порядък огромни територии, поглъщани от ново варварство (което днес прочно е свързано с брадати араби с АК-47 и Коран в ръце) и всички краткосрочни гешефти основани на разграбване на унищожените държави, в дългосрочна перспектива разрушават точно този същият "глобален световен порядък", тъй като войните и икономическата деградация се случват на територии, вече включени в икономиката на "глобалната капиталистическа империя", системата всъщност яде сама себе си. Преработила разгроменият съветски блок, системата някое време експансивно се разширяваше, но в крайна сметка се оказала в задънена улица - вместо ера на края на историята и всеобщо процъвтяване в рамките на "златният милиард", светът се потопи в гигантска икономическа криза и поредица локални войни, на фона на ръста на социално напрежение както в страните от третият свят, така и в самото сърце на капиталистическият свят. Опитът да се излезе от тази криза по пътя серия войни и две вълни "цветни революции" както виждаме, до успех не доведе - позициите на САЩ продължават да слабеят. Историята с Великият Халифат, който прогнозируемо се състоя (макар още преди само няколко години в това почти никой не вярваше, точно така както преди година почти никой не вярваше във война в Украйна), е отличен маркер за задъббочаващата се криза.

Някога подобна грешка с "варварите" допуснаха римляните, които започнаха за решение на своите минутни задачи от рода на граждански войни и защита на провинциите, да използват варварите като инструмент за реализация на своята политика с други средства. Началният инструмент на манипулация с времето придоби военно-политическа, а после и цивилизационна субеектност, опустошавайки имперските провинции, свалчйки наместници, разграбвайки търговските пътища и зависимите от империята територии, изпадащи от икономическата система на "световната империя" на века. Полакомила се за леките печалби от унищожение на цял ред държави/"икономически провинций" и илюзията за пълен контрол над ислямските фанатици, най-голямата империя на света получи разпълзяване на варварското нашествие в "хартленд", за контрола над който така упоено вещаха още империалистите от XIX век, без да считаме съвременните адепти на тази теория от рода на Бжезински.

Разбира се, архитекторите на подобни авантюри считат, че потапяйки света във вече неуправляем хаос, те ще продължат господството на своята демократическа империя за сметка на всички останали, но цената на това както за света, така и за САЩ щр бъде тежка, именно затова, че да се управлява този хаос разрушаващ текущият миропорядък, Вашингтон вече не може и аз мисля вече няма да може, което собствено и обуславя неопределеност на разултата от текущата конфронтация, която разбира се не се свежда само до Крим или Новорусия. В това собствено и се състои главното отличие на тази студена война от предишната, тя протича в условия на хаотическа неопределеност на разрушаващото се мироустройство, без тези ясни ориентири от Ялтинско-Потсдамската система, която определяше признаваеми и от комунистите и от капиталистите правила на играта (оттук всъщност и плачът на американските консерватори на тема, че някога имаше един враг СССР, всичко бе просто и понятно - да се управлява в рамките на аналитическата стратегия е много по-просто, нежели в условия на хаотическа неопределенност). Затова на фона нарастваща хаотизация на света, са смешни днешните жалби на градската средна класа за "сиренетата които загубихме" или за невъзможността да се вземе кредит в Bank of New York. На фона на предстоящите изменения, които ще засегнат Русия, САЩ и целият останал свят, проблемът на потреблението на пармезан ще бъде съвсем несъществен.

САЩ — падащата звезда («Dagbladet«, Норвегия)

 Източник

За последните десетилетия САЩ се превърнаха от демокрация, където реалната власт принадлежи на народа, в олигархократия, където финансовите елити, стоящи както зад дясната, така и зад лявата части на политическият спектър, координирано управляват страната.

Този факт, че Ноам Чомски (Noam Chomsky), считан за най-големия интелектуалец на Америка и най-цитиран учен в света, пише че САЩ са се превърнали в най-големия източник на терор на нашето време, е показателен. Вече отдавна е известно, че по мнението на Чомски, САЩ повече не са демокрация, а повече приличат на еднопартийна държава, в която олигархическите елити управляват от лицето на народа и често въпреки неговите интереси.

До аналогичен извод достигат и авторите на новото изследване от Принстонския университет. Мартин Джиленс (Martin Gilens) и Бенджамин Пейдж (Benjamin I. Page) изучават, как САЩ за последните десетилетия са се превърнали от демокрация, където властта действително принадлежи на народа, в олигархия, където финансовите елити, стоящи както зад дясната, така и зад лявата части на политическият спектър, напълно координирано управляват страната. Класическото разделение на «десни» и «леви» вече практически не съществува. Изглежда, старите добри САЩ, които ние познавахме с Плана на Маршал, гражданските права и борба за лична свобода, са в дълбока стагнация.

Чомски неотдавна публикува на Интернет-портала «TruthOut» критическа статия, посветена на подготовеният от ЦРУ отчет за проведените от САЩ тайни операции. Критиката в голямата си част се състоеше в това, че вмешателството във вътрешните дела на други страни активно е способствало за тяхната дестабилизация и трагически хуманитарни последствия. 15 октомври вестник «The New York Times» разказа за отчета на ЦРУ и направеният от администрацията на Барак Обама на негова основа извод, че тайните операции в Куба, в Ангола, ЮАР и Никарагуа са били толкова неудачни, че заставят да се замисли за необходимост от преразглеждане на цялата стратегия. В света на това заключение изданието изразява скепсис относно оказваната в днешно време помощ за сирийските въстанници. Още един ключов тезис на Чомски е, че НАТО също е претърпяла радикални изменения. След падането на Съветският Съюз Североатлантическият алиянс се е превърнал от европейски отбранителен съюз в управляемо от САЩ оръдие за интервенции и агресор, жъдуващ да доминира в световният нефтогазов отрасъл. Скорощните революционни изсказвания на Чомски за САЩ като източник на терор стават особено актуални в светлината на неудачната близкоизточна политика на Вашингтон в течение на последните години и случващата се сега угрожаваща ескалация на напрежение до ниво нова «студена война». Професорът от Йелският университет Брюс Акерман (Bruce Ackerman) отбелязва, че ударите по терористическата групировка «Ислямска държава» (ИД), първо нарушават конституцията, но също противоречат и на желанията на населението на САЩ, 74 % от което съгласно «Public Police Polling», не иска нови войни. Извикващите безпокойство неуважение към принципа за националният суверенитет отчетливо се проявява в това, че САЩ нанасят удари по територията на Сирия, даже не провеждайки консултации с правителството на тази страна. С групировките от рода на ИД, безусловно е необходимо да се борим, но парадоксален е този факт, че подобни терористически организации използват американски оръжие и техника. Съгласно международните СМИ, когато ИД действаше в Сирия против Башар Асад, то получаваше помощ от Вашингтон, а неговите боевици обучаваха американци в Йордания. От самото начало на конфликта самите сирийци заявяваха, че войната започна вследствие на това, че след операцията в Либия страната бе наводнена отвън от групи тежковъоръжени суннити-екстремисти.

Не подобрява картината и това, че създаването на ИД става едно от последствията на нахлуването на САЩ в Ирак, където американците нарушиха баланса на силите и поставиха в правителството шиити, които използваха властта за притеснение на мюсулманите-сунити. Вашингтон не може да твърди, че не е осъзнавал с цялата ясност всички потенциални деструктивни последствия от ситуацията. Още през 1994 год Дик Чейни (Dick Cheney), станал после вице-президент при Джордж Буш-младши (George Walker Bush), в интервю описва точно опасността от нарушение на баланса на силите между различните религиозни фракции в Ирак.

Сега Обама, съгласно «CNN», твърди, че борбата със сунитската ИД върви твърде бавно заради това, че Асад (враг на ИД) не е победен. Подобни изказвания подават нови противоречиви, въвеждащи в объркване сигнали, указващи на предстояща допълнителна дестабилизация на региона, и без това обхванат от имащ множество измерения конфликт, вече довел до най-лошата от времената на Втората световна война хуманитарна катастрофа.

В документалният филм «Мъглата на войната» («The Fog of War») многогодишният Министър на външните дела на САЩ (грешно: в действительност Роберт Макнамара е бил Министър на отбраната през 1961-1968 год) и глава на групата на Световната банка Роберт Макнамара (Robert McNamara) отбелязва, че именно избраната от САЩ стратегия за вмешателство в граждански войни чрез оказване на едностранна поддръжка на една от страните е станала причина за провала на опитите за съдействие по урегулиране на конфликтите. Хенри Кисинджър (Henry Kissinger), изглежда, разделя тази загриженост. От страниците на своята последна книга «Световният ред» (World Order) той заявява, че американската политика е попаднала в капан на идеологическата вяра в това, че «утвърждаване на демокрацията и правата на човека» ще реши проблемите на Близкия Изток. Става дума за идеалистическият кръстоносен поход, не отчитащ реалното положение на нещата «на земята». Резултат от намесата на САЩ в смяната на режимите в такива страни, като Афганистан, Ирак, Либия, Египет и Сирия, става значително влошаване на ситуацията. Не е било взето под внимание, че демокрацията като форма на управление се е развивала на Запад на протежение много столетия и не може автоматически да се насажда с методи на военно принуждение в други региони. Кисинджър призовава към преориентация към политически реализъм, където принципът на национален суверенитет трябва да бъде положен в основата на възстановяване на стабилността на намиращия се под угроза световен порядък.

Доста парадоксално е, че САЩ с техните идеалистически демократически устремления се ползват днес с къде по-малко уважение в Близкия Изток, отколкото по-реалистичната линия на президента на Русия Владимир Путин, който две години подред е признаван за най-влиятелният човек в света по версията на списание Forbes. Парадоксът е и в това, че на западните СМИ в много малка степен се удава обективно да отразяват плуралистическата реалност на положението «на земята» в много страни, намиращи се зад пределите на Запада. Запад би трябвало повече да се интересува от другите — това би донесло повече мир. Далеката от реальността западна идеалистическа мечта може да стане точно този фактор, който ще вкара света в нови крупни конфликти.

Опасността от това, че в миналото демократическите САЩ ще се превърнат в автократическа военна страна, не уважаваща принципите, регулиращи взаимоотношенията между независимите държави, отдавна и неотстъпно е беспокоила водещите мислители. В своята реч от 1961 год президентът Дуайт Айзенхауер (Dwight Eisenhower), всъщност изразява обеспокоеност относно възможността за ерозия на демокрацията в САЩ, обозначавайки в качеството на основна угроза значителният ръст и влияние на фактора военна сила върху политиката. За предупреждението на Айзенхауер относно това, че американските свободи и демократически процеси никога не трябва да се оказват под угроза от страна на потенциално катастрофическо съчетание от политика и военна сила, е особенно страшно да се размишлява сега, когато може да изглежда, че именно това, от което той се боеше, вече се е случило.

Отчитайки, колко САЩ са се придвижили по пътя към автократическа форма на управление, у Европа има всички основания да не следва техният пример.

Ханна Набинту Херланд — норвежка писателка, публицист и експерт по история на религиите.

България: Путин против САЩ. Кой победи?

Нееднозначна реакция в света извика закриването на «Южният поток». Европа остана без проект, който би снижил стоиността на синьото топливо и зависимостта от страни-транзитери. Сърбите обвиниха в прекращаването строителството на газопровода Евросъюза. Турция положи през своя територия газопровода «Син поток» и с това делото не се ограничи. Но българите не дадоха разрешение да се строи «Южен поток» на своя територия. Българите, братята. Не казаха нищо даже за изплащане на неустойка. Но бяха ли това самите българи?

Известна истина – не равнявай словото на народа със словото на властта. Безусловно, вие може да оспорите с този тезис, че същия този народ има властта, която заслужава. Но политиците не могат да влязат във всеки дом и запитат людете за това какво мислят. Даже статистиката може да се подправи. Но защо, ако на тези, които са «отгоре», им е все едно? В съвременният свят ситуацията е много по-сложна. Тези, които са «отгоре», също се управляват.
Българските блогери не останаха равнодушни към новостта за решението на своята държава. Техните цитати вече можахте да прочетете. Да разгледаме някои от тях и опровергаем, че «българите премълчаха» и защо се получи такова положение на нещата.

Истината е там, че Путин и Ердоган са държавни деятели и работят за благо на своите страни, а не като нашите посерковци за съжаление.

Както бе казано още в началото на материала, Турция сериозно и надълго се е погрижила за това, нищо да не загуби, като че Ердоган е предчувствал замразяването на «Южен поток». Резултат от срещата на лидерите на Русия и Турция в Анкара стана подписване на осем документа, а именно: меморандум за взаиморазбиране между «Газпром» и турският концерн Botas, меморандум за взаиморазбиране между Руското енергетическо агентство Минэнерго и Миненерго - Турция в областта на енергоефективност, енергоспестяване и възобновляеми източници на енергия, меморандум за взаиморазбиране между Росатом и Миненерго - Турция за подготовка кадри за атомният отрасъл и близките отрасли. Освен това, подписан бе протокол от 13-то заседание на смесената руско-турска междуправителствена комисия по търгово-икономическо сътрудничество. Подписано бе съвместно заявление на министрите на икономиката на Русия и Турция по предвижване на търгово-икономическото и инвестиционното сътрудничество между Русия и Турция. Внушителен списък заедно с внушителна изгода.

След година ще купуваме руски газ от Турция и Гърция, само вече с комисионна за турците и византийците.

Приятели, България загуби около 17 милиарда евро. Властите на страната се поставиха в парадоксално положение – зависимост от «турският газ».  Това е удар по икономиката и, фактически, по лицето на държавата.
Съдейки по други коментари, българите признават този факт и му дават доволно негативна оценка.

До подобно положение ни доведоха предателите от Реформаторският блок. Сега вместо България, която би могла да стане енергетически център, такива ще станат Турция и Гърция.
Не разбрах, някой възнамерява ли да подава оставка? Макар за българските «политици» думите «чест», «достоинство» и «оставка» не са познати.

Както съобщава Russia Today, позовавайки се на българското икономическо ведомство, частта на проекта «Южен поток» във ВВП на страната, размерът на който е около €40 млрд, трябваше да е около 1,5%. По оценки на експерти, за първите 25 години експлоатация на газопровода страната би могла да получи около €16,7 млрд в вид на транзитни такси, данъци и други плащания. Преките инвестиции трябваше да бъдат около €3 млрд. Планираше се също, че ще бъдат открити 2,5 хил. нови работни места, а в северните райони на страната, където трябваше да премине основното трасе на газопровода, съществено да се подобри социалнате инфраструктура и инвестиционната привлекателност.
Страната загуби почти три хиляди работни места и инвестиции.

Ние, бесарабските българи, искаме да сме заедно с България, но с България извън ЕС, с България добър приятел на Русия! Стига вече европейско робство!

Именно Еврокомисията заяви, че проектът не съответства на правилата от третия енергопакет и изиска да се отдадат около 50% от мощностите на тръбопровода за пренос на газ на странични компании. ЕС просто поиска от България да спре строителството на газопровода.
«Южен поток»  не е първият, когото постигна участта на незавършен.
Нефтопроводът Бургас-Александруполис (Русия-България-Гърция) не дойде до стадии на строителство въобще. През 2010 год София обяви за излизането си от проекта, а през 2012-а — изплати на руската компания «Транснефт» 4,7 милиона долара неустойка. Атомната електростанция «Белене» — строителството бе прекратено през 2012 год по инициатива на българската страна. В Парижкият арбитраж се разглежда иск от «Атомстройэкспорт» към българите за 1 милиард евро.
Българските експерти заявиха:

«Това е давление, блъф, опит да ни се извиват ръцете».
«За мен проектът «Южен поток» все още не е закрит, докато не получим официално уведомление от Русия» — каза министърът на икономиката Божидар Лукарски.

Защо властите в България се разминават в мнението си с експертите и даже със собственият народ? Отчасти, такава постъпка има ехо със случващото се в Германия, където политиката на Ангела Меркел, изменила направление под влиянието на САЩ, извика рязка критика не само от опозицията, но и от управляващата партия, което само по себе си е парадоксално.
Освен немците Меркел се опитват да убедят да слезе от проамериканското направление Италия и Испания.
Всички пътища водят във Вашингтон. И ако Българските власти тръгнат по пътя на Германия, то ще се заплетат в истинска паяжина.
По време на блестящо изказване в Хамбург на форум, посветен на 100-летието от началото на Първата световна война, земестник председателят на Лявата партия на Германия Сара Вагенкнехт заяви, че държавата, поддържайки агресивната политика на НАТО против Русия, разпалва нова студена война:
«Министрите на външните работи на страните от НАТО обсъдиха създаването на група за повишена готовност и мястото и на дислокация в Източна Европа. Изминаха вече 100 години след началото на Първата световна война, а те до сега не са осъзнали, че не може да се води война в Европа. И на улиците не се виждат акции на протест. Нужно е обществото да се съпротивлява на военната политика».


Дори повече, сред коментарите за замразяването на ЮП се намериха и призиви към бунт.

БСП, АБВ, АТАКА, организирайте акции на протест пред Президентският дворец, пред Парламента, за да им докажем, че ние сме гражданско общество, а не купени соросоиди!
Интересно, как сега на форумите соросоидите ще разказват, колко зависими са българските политици от Путин? Трагедията на България е във васалната зависимост и колониалната и администрация! Ето повод за протест (ако още е останало гражданско общество, а не НПО)!!!

Такива заявления вече напоминят за събитията в друга братска нам страна. Нищо хубаво, както ние знаем, от това не излезе. Сътрудничеството на Киев със Запада не доведе до урегулиране на ситуацията и няма да доведе. То постепенно води Украйна в бездната.
Но, видимо, някои политици в България знаят, с какво може да завърши всичко.
Премиерът Бойко Борисов се произнесе за запазване на проекта «Южен поток», прекратен по инициатива на Русия – за това в сряда съобщи агенция Bloomberg.
«Проектът на газопровода «Южен поток», предназначен за доставки на руски газ през Черно море в Европа през България, е изгоден, и трябва да бъде съхранен», – заяви премиер-министърът, в изказване пред българският парламент.
Има още един не по-малко интересен факт. Борисов съобщи, че договор за «Южен поток» той не е виждал, и каква печалба може той да донесе, му е неизвестно.
 «Никой от нас не е виждал официална цифра, колко средства България ще получава от транзита на газ през своя територия» – каза той. «Ако това са 400 млн евро за година, то това означава, че нашата половина ще бъде изплатена за няколко години», – съобщи главата на правителството. «Чувах за това, но официална цифра не съм виждал, няма я», – заключи Борисов.
Но даже такава късна реакция може да не спаси положението.

«Кой на времето попречи на българите да дадат разрешение да строим газопровода по тяхна територия? Сенатор Маккейн, който убеди президента на България да ни откаже» — заяви директорът на Центъра за национална енергетическа безопасност Константин Симонов.

Сега, за да се размрази проекта, на българската върхушка ще се наложи сама да се договаря с Еврокомисията.

«По-рано ние можехме да си позволим риска да започнем строителство преди да завършим съгласуване с ЕС относно Третият енергопакет – пояснява Симонов. – Сега ще има друг разговор: господа, ако искате да се върнем към тази тема, то идете сами в Брюксел и сами се договаряйте. Русия в плана на Брюксел си измива ръцете».

Както забеляза един интернет-ползвател, мисълта на когото неотдавна ми попадна: Евросъюзът силно се противопостави на строителството на Южен Поток. А сега, когато проекта бе замразен, ЕС иска от Русия обяснения.
Отговорността за такава позиция България носи върху себе си, по твърденията на руските СМИ, именно политиката на доминиращата в парламента либерално-консервативна партия ГЕРБ, възглавляема от премиера Борисов.
Сега Русия планира да продължи преговорите по възобновяване строителството на «Южен поток» със Сърбия, Унгария и Австрия. Проектът има перспектива за размразяване.
Властита на България заеха много плавающа и опасна позиция. Заиграването с Евросъюза, който е тясно свързан със САЩ, до добро няма да доведе. И, както бе отбелязано по-горе, това е очевидно. ЮП стана един от показателите за това, какво може да се получи благодаря такива стъпки. Още по-опасно е това обстоятелство, че гражданите на България в своето болшинство не одобряват политиката на държавата. Те са за Русия. Да погледнем в Европа. Разкол в Германия, митинги за независимост в Шотландия от Великобритания, огромни загуби във Франция, предизвикани от отказа да предаде на Русия корабите «Мистрал». Даже у спонсора на световния терор започнаха проблеми във Фъргюсън. Ако всички несъгласни излязат на улиците, Западът ще потъне в хаос. Неговата политика коренно се различава с желанията на собствените му граждани. И, вместо това, да прекрати по-нататък да приближава людете към прага на войната, САЩ задълбочават положението. За съжаление, във всичко това са замесени мирни люде. 
Но съгласни ли са те с това? Отговорът е очевиден.

За ширината на душата и неотвратимостта на Победата

Тази статия аз, така да бъде, ще започна от края.
Русия е НЕВЪЗМОЖНО да бъде завоювана. Това никому не се е удавало нито веднаж за цялата наша история, и никога няма да се удаде.
Работата е там, че ние с вас живем в такова място, където човек не бива да живее. Човекът като биологическият вид Homo Sapiens не е в състояние да живее в нашите сурови условия без особена защита. Даже в древните времена Русь се е славила на първо място с кожите — това, което за нашите традиционни търговски «партньори» е било разкош за кралете, за нас през цялата история е жизнена необходимост! И много голям глупак е този, който окачи на знамето на информационната война думата Ватник. Този човек явно никога не е ходил на ски по зимната гора… повече от 70% от текущата територия на РФ (по докримски данни) се намира зад чертата на оцеляване на човека като биологически вид. И любимата фраза на съветските дисиденти — че ние всички не живем, а оцеляваме — това е самата чиста правда! В САЩ, например такива територии — Аляска и две-три пустини.
 И така ще е винаги. Колкото и електростанций да не се строят, колкото и газ да се помпи по тръбите — безпощадната зима все едно ще дойде и ще убие всеки, който за нея не е готов. Ние се готвим да оцеляваме в своята любима страна от първите детски години. С детските снежни топки и шейни, с кънките в двора и смелчашките скокове от покрива в пряспата. Това е нашата страна, и ние сме готови тук да живеем. Както е казано в Матрицата — защото това е моят избор! Сега нали е дошъл свободният свят, никой никого не държи, границите де-факто са отворени. А за цената на едностаен в Москва може да се купи в Индия половин селце.
И именно заради това, засукано с майчиното мляко разбиране и се получава феномена на тази загадъчна руска душа — в която има място и за търсене смисъла на живота, и благородство, и ярост, и великодушие(а каква дума…), и всепрощение. Да и какво греха да крием — и злоба там понякога ще блесне, и ненавист с мълния ще удари. Случва се.

Работата е там, че ние от детство умеем да оцеляваме. И тази проблема на ниво базови ценности за себе си сме решили. Ето затова на Руси не е прието да се убива за грош. У нас даже хопниците последната цигара не стрелят. И на Руси открай вековв людете са се мерили не по жестокост, а по благородство. От древни времена са живели общинно, поддържайки друг друга. Първи в света са се осмелили да построят държава по ума — ако и така всички сме от маймуна, то давайте да управлява страната най-грамотната маймуна, а не просто удачно родилата се! Никога в нашата история не би могло да се случи нещо, подобно на испанското покорение на Америка. Просто не би могло. Ръката не би се вдигнала. Случвало ли ви се е да забележите, че физически здравите и големи по телосложение люде — почти винаги са редки добряци? Те няма от какво да се боят, те и сами могат да вломят. Ако считат за правилно. С националното самосъзнание — нещо подобно.
 Нашата армия е силна не само с най-добра техника, не толкова с грамотни генерали, не с безкрайните простори. Нашата армия е силна с този народ, който тя защитава. Този народ, който винаги ще и се притече на помощ в тежка година. Защото знае: нашата армия — това е армия-защитница, армия-освободителка. А не армия-карател, не армия-конквистадор, не армия-завоевател. Нашата армия винаги е на страна на правдата, и ние всички това го знаем. Затова и се сражаваме за правото дело, не щадейки живота си. Затова, даже ако силите на армията се оказват недостатъчно — както с монголите, както с поляците, както с французите, както с немците — на помощ идва народът со своя вечен топор и такъв уютен ватник. Който на гладният и замръзващ солдат на поредния агресор ну никак да отнеме не се получава. Защото топор.
 От това всичкото следва един единствен извод — нашата победа е неминуема, неотвратима и неизбежна. Защото в нашето разбиране победа — това е прекращение на опитите на нас да се нападне и нещо да ни се отнеме. Този момент, когато руският човек изтрива топора от кръвта на врага и се завръща у дома, да сече с този топор греди да строи обратно порушената къща. Ние никога не сме поставяли пред себе си задачата да изтрием от лицето на земята неугодните нам. Нам е неугодна зимата, а нея не ще изтриеш. Какво, по сравнение със зимата, могат тези нелепи, не знаещи живота янки? Пробвайте поне на един известен вам лично американец да разкажете за това, как във войната против Наполеон ние сами изгаряме своята собствена столица, а след година оставяме столицата на противника съвершено небутната. Разкажите му за височайшият Императорски указ «За безупречност на поведението на Руската Армия в Париж». И наблюдавайте за реакцията. Стереотипите оглушително трещят по шевовете и почти винаги водят или до истерия, или до мноооого бързо завершване на разговора и превод на темата.
 Но нали да знаеш, че ти си майстор на спорта по шахмат и играеш против петикласник, следователно — ще го победиш, това е едно. А да седнеш и да победиш — севсем друго. В моето училище се учеше, например, петикласник с КМС по шахмат. Прелестно бе зрелището, когато той на бас правеше на пух и прах възрастните чичковци. А в този конфликт, който вече е неизбежен — нам противостои не петикласник. А най-голямата, най-циничната, най-жестоката и най-влиятелната империя в историята на човечеството. Никого и нито веднаж сериозно не побеждавана. Нищо никому не прощаваща. Отхранена. Уверена в своите сили. Как да я победим?
 Че така, както обикновено. С труд, добро, честност. С широта на душата. С безкрайност на просторите. Със зима. Със заводи и плугове. Въобще, с всичко това, което ни е позволявало хиляди години съхранла се история да побеждаваме по ред всички империи. При това да побеждаваме ще се наложи именно НА НАС, а не на големия чичо в кремълската кула.
 Пояснявам. Глобализацията все-пак се състоя, границите са условни, икономиките са открити една за друга. В такива условия стратегията «да разбомбиш всички заводи на противника» тъпо престава да работи. Защото тогава ще се окажеш без ракетни двигатели, без титан, без газ и нефт, без множества разни по-малко значими, но ценни вещи. Ще нанесеш на себе си урон съвсем не по-малък, отколкото на противника. Да и още репутацията ще си развалиш, люде ще погубиш. По съдилища ще те влачат.  Собствено, «санкциите» всичко това и демонстрират с всенарастваща очевидност.
 В съвременият свят печелившата стратегия е съвсем друга — «Направи така, че твоят завод да произвежда повече и по-добро, от завода на твоя «партньор». Рецептата на всички «икономически чудеса» винаги е била именно такава. Упорство. Труд. Честност. Добропорядъчност. Ум. Смелост на замисъла. Решительност в неговото осъществяване. А не в канонерки, бомби и ракети. В това е секретът за благополучие по-английски. А на нас е нужно само едно благополучие — нашето, руско. Мирно небе над главата и ниви от хоризонт до хоризонт. И бавно разпадаща се на отделни облачета следа от старта на ракета-носител. Наше, руско икономическо чудо — то е било, е и ще бъде едно и също. Както в този легендарен анекдот за съветската кавалерия, която нахлувала в планинските аули и оставяла след себе си само заводи, училища и болници.
 Аз искам да видя тозо ден, когато символ на Руският Човек зад граница ще стане не вика ТАААГИЛ, а скочилият в бурната река за спасението на дете младеж. Аз искам да видя този ден, когато хората в далечна страна ще ходят по пазарите и купуват основно вещи, на които стои знак «Руско Качество». Опасявайки се да попаднат на менте. Аз най-много от всичко на света мечтая да видя този ден, когато човечеството истински направи стъпка на Луната — не за да се покразкраси пред камерите, а да остане  там завинаги. И първият чуждопланетен дом на човечеството да има красиво название. Например, «Разсвет». Или «Надежда».
Ето такава ще е нашата ПОБЕДА. И за това всичко ние всички трябва изключително много да работим. Нали зимата ще настъпи. И тази година, и следващата, и след хилядолетие.
А от тях, както от всяка империя, построена на жестокост, ще останат езикът, стандартите и кървавата история на деградацията. Ще остане това хубаво, което те са се опитали да направят. А това лошо, което те със столетия са правели на целия свят — вече е вдигнало своя топор над главите им.

Сорос: ЕС е длъжен да потопи Украйна във война — или Украйна ще погребе ЕС

Умният чичко, на име Джордж Сорос, даде за немското списание Cicero интервю. Него днес много цитират от двете страни на геополитическата линия на фронта. От «наша страна» — повече осмиват. И напразно. Сорос е мъж, безусловно, умен. Не гледайте, че е чиста проба спекулант. За да натрупа состояние 24 млрд. долара трябва да има много добър мозък. А умните хора си струва да се слушат винаги. Да се съгласява с тях или не — отделен въпрос. Да бъдат изпратени по-далеч никога не е късно. Но по-добре отначало все пак внимателно да се изслушат. А ако говорит по същество?
Толкова повече, ако отложим встрана идеалистическите лозунги, неговата реч е основана на доволно прости моменти: Първо, сега тече война за бъдещето на цяла Европа. Второ, води се тя в Украйна. Трето, за успеха ЕС и МВФ са длъжни срочно да дадат на Украйна 20 млрд. долара. Четвърто, поражението на Украйна ще доведе до разпада на самия Евросъюз. Пето, за всичко случило се ЕС е виновен сам. Всичко останало е словесни люспи от обяснения на професор на небрежни и на места не много умни студенти, до които не достигат, общо взето, съвершено очевидни вещи. Сорос, безусловно, за Русия е враг, но това ни най-малко не намалява степента на неговата правота.

Война за бъдещето на Европа

Някой до сега в това още да се съмнява? Европа е възникнала, устроила, укрепнала и възвисила изключително благодаря създаването на водеща икономика в света. Разбира се, днес ЕС е само втора икономика, след САЩ, но същността това не сменя. Водеща икономика това не просто са най-големите пари. Водеща икономика означава, безусловно, лидерски позиции почти във всеки аспект на живота.
Искате самолет? Има два варианта. Първи — идвате в Европа и купувате готов, плащате, да кажем, 200 млн. евро. Втори — строите си го сам. Но за това ще трябва да построите заводи, да обучите персонал, купите машини, електростанции, трансформатори, компютри, проектирате, конструирате, разбиете пет — десет опитни образци. На всичко това ще отидат десетки трилиона евро. И даже в такъв вариант вие отначало ще дойдете отново в Европа, за да купите машини, технологии и знания.
Именно затова лидираща световна икономика печели винаги. Което и да изберете, профит все едно взема лидера. Не само затова, че другаде няма откъде да се вземе. Има такава точна поговорка. Печели не този, който по-добре от всички играе по правилата, печели винаги този, който тези правила определя. А тях определят лидерите. Точно затова, защото икономиката на лидерите е най-голяма и богата. Всеки, който първи нещо е добил, произвел или измислил, първо отива да продава на пазара на лидера. Защото там са съсредоточени най-големите пари. За да продава, той неизбежно се оказва принуден своите стоки и измислици изначално да подстройва под изискванията на лидера. Във всякакъв смисъл. Било то мляко, обувки, трактор или кинофилм.
До тогава, докато Европа е световен икономически лидер, тя може да си позволи да живее така, както и се прииска. Да отнема децата на емигранти и да ги предава на възпитание на хомосексуални двойки. Да плаща на селяните, за да не работят. Да устройва войни на всички «интересуващи» територии. Да въвежда санкции. Под измислени предлози да не изпълнява контрактни задължения, например, да не предава десантни вертолетоносци. Даже просто да отнема чужди пари чрез замразяване на чуждестранни активи.
Но само докато Европа е лидер. Загубата на лидерство означава крах на всичко. Днес само историци и отделни любознателни люде помнят, че в Средневековието световен лидер (икономически, политически и культурен) са били Испания и Португалия. А кои са те сега?
Днешната световна икономика се развива така, че финансовият и промишлен център на планетата започна да се премества в посока Азия и Русия. Засега още процесът е в началото си. Засега още той може да се тормози. Има даже нелош шанс да се срине. Да се отмени напълно разбира се не става, но да се замрази в съществуващият вид още на 20-30 години — напълни. За това на Европа е необходимо да победи във войната, която тече в Украйна.

Украинската война

Когато Порошенко и другите днешни украински лидери публично говорят, че водят война за Европа, те ни най-малко не грешат. Действително война, и действително за Европа. Вярно, не те я водят. Тук украинците малко своята роля наценяват. Войната водят с тях. САЩ и някои сили в ЕС просто се възползват от Украйна в свои цели. Главна задача е свръзването на икономически, социални и прочее политически възможности на Русия. Отвличането на силите и от процеса на евроазиатска икономическа и политическа интеграция. Сътбата на самите украинци «цивилизованият свят» не интересува. Някой пита ли мнението на свинята, която отива на котлети?
Задачата на украинците — да воюват. Колкото може по-дълго. Колкото може по-развързано. Колкото може по-кърваво. В отличие от Русия, Европа никога не е считала тази територия европейска, а живеещите на нея хора — част от единният европейски народ. «Свои» украинците са възприемани само от Русия. По мнението на «цивилизованите европейци» в това е руската национална слабост. Собствено, цялата стратегия на тази война е основана на това «европейско» възприятие.
Русия не може да остави украинците да мрат от глад и насмърт да замръзват в развалините. Европа «печели» даже в този случай, ако от цяла Украйна остане едно огромно пепелище, затрупано със смърдящи трупове. Защото Русия ще се заеме да го възстановява, а хората — да  спасява. Независимо от това, че спасение от хуманитарна катастрофа ще струва невероятна бала пари, и заплашва спасателя с подрив на собствената икономика. Заплашва с вътрешна социална дестабилизация, водеща към разрушение вече на самата руска държава. В това се заключава главното отличие на целия Руски свят. Ние ще спасяваме, даже рискувайки себе си.
Играта на «добрите цивилизовани европейци», включая безмерно миролюбивите САЩ, предвижда създаване на шахматна вилица. Даже, ако така може да се иразим, «трилица».
Русия въобще совсем не се намесва в украинските събития? Получава гангрена на границите, заплашваща с пренос на заразата на майдан на собствена територия. Съв всички прелести, които днес се наблюдават в Украйна. Едно към едно. Включая териториален разпад. Колко при това ще загинат руси — не е важно. Тези, които учредиха медал «За победа в Студената война», и тези, които с него удостоиха, не твърде преживяват относно това, колко люде на развалините на СССР погинаха, замръзнаха, умряха или даже просто не са родиха. А нали по расчети на социолозите, разпадът на СССР на протежение 1990-те — началото на 2000-те години струва загуба на не по-малко от 15 млн. население.
Русия решително захваща Украйна «за две седмици»? Получава 35 млн. много мътно население, някъде минимум на 15-20% заразено с агресивни национал-фашистски идеи. Плюс днешната икономическа и инфраструктурна разруха. И това, и другото изразходва ресурси, подкопава социалното единение, и в крайна сметка, свръзва възможностите на РФ по формиране на нов Евро-азиатски свят.
Русия се опитва между Сцила и Харибда да прескочи? Гражданската война на Украйна пламти, в крайна сметка, на цялата територия на страната. Което води до превръщането на цяла Украйна в пълен аналог на днешния донецки Пески. В руини. В глад. В студ. В пълен развал на социалната инфраструктура. От това, че епидемиите от чума или холера са престанали да косят хората с милиони, самата угроза от епидемий никъде не се е дянала. Рано или късно, но на Русия на тези развалини все едно ще се наложи да идва, спасява, възстановява и построява. И отново само за своя сметка.
Владимир Владимирович Путин съумя да намери стратегия, позволила на Русия този «цивилизован» сценарий да срине. Проектът «Украйна» буксува. Но самата «Война в Украйна» е още далеч от завършване. Докато там има живи свидоми, доброволно желаещи да майданят и скачат, украинците, съгласно «западната стратегия» са длъжни да воюват още. Само дето у тях за продължение на войната започват бързо да свършват парите.

Парите на ЕС и МВФ за Украйна

Джордж Сорос добре се ориентира в парите и техните възможности. Затова за него е очевидно това, което не много разбира Европа, и което съвсем не се събира в главите на свидомите украинци. Съвременната война иска много големи пари. При това, не еднократно а постоянни. За поддържане на системна икономика на страната. Колкото там да не се надуват «волонтерите», с каквито и суми да не цакат, колкото и фотографий на раздаване на топли калцуни да не излагат в Мрежата, законът на икономиката е неумолим. На спринт може да се облече и обуе еднократно баталон. Може да се добият сто ночни прицела или ескадрила безпилотни дрони. На «доброволни пожертвования» може даже да се купи танк! Но все едно всеки ден бойни действия «струва» на Украйна примерно 1,5-2 млн. долара. Това е повече от всички пожертвования, добити от волонтерите за всички седем месеца бойни действия.
Пожертвования се събират само до тогава, докато у меценатите има от какво да жертват. Докато у тях не стои въпрос — да подарят на киборга бронежилетка или купят самун хляб и пакет мляко на собственото дете. За да продължава да воюва Украйна, безумните скачачи в нея трябва да са много повече от здравомислящите трудещи се люде. Скачачите не умеят нищо да строят. Пределът на тяхното възприятие на света — да се отнеме и подели. Идеята «всякому герою от АТО ще дадем на Донбас по хектар и по два десетки роби» са думи от същата песен. Да живееш за сметка отнемане резултатите от труда на роби. Това е психология. Тя е не по-малко убойна от гаубичен снаряд. В Украйна след победата на Майдана премина година, но скачачите не само не решиха нито един социален проблем, довел Украйна до Майдана, те насъздаваха нови на порядък повече! Натрупания за миналите 7 месеца държавен дълг ще изплащат даже внуците.
За Сорос е очевидно, че да се пращат в Украйна пари «по три копейки» не е ефективно. Даже ако това са копейки с размер милиард. За да може създаденият от майдана механизъм да съхранява способност да продължава войната, в него е необходимо да се влеят минимум 20 млрд. долара. При това, веднага. По-късно ще трябват още. Сорос никак не се  съмнява в сътбата на тези вливания. Никакви нови заводи, фабрики, изплащане на пенсий и т.п. Всичко ще отиде в крайна сметка за война. В какво е уловката? А уловка няма! Сорос говори в прав текст: ако не се развърже кесията на 20 ярда сега, то войната в Украйна ще бъде гарантирано загубена.

Разпад на ЕС като следствие на поражението във войната в Украйна

Да, именно така! Само «парите да свършат», да се воюва няма да има с какво. Разпадът на Украйна на отделни княжества произтича вече от самата психология на «скачачите». Зад себе си той ще дръпне още по-голям мащаб на икономическа криза. Нататък колапс на държавното управление, социалната сфера, системите на здравеопазване и целия привичен уклад на живот. Свидомите диванни герои, в интернет разсказващи, как са готови при свещичка в мазето да живеят, само на «рашка да е по-зле», даже близо не разбират за какво говорят. Да беше всичко така, на тях нищо не им пречи задаром, трета смяна, да стоят у струга и точат танкови снаряди, или безплатно, за собствена сметка, да ремонтират толкова необходимата на армията бронетехника. Само нещо «без пари» те не са съгласни. Значи, няма да се съгласят и после.
Значи, след пълният колапс на икономиката ще се случи разпад на територията. След това — пресъбиране на Украйна на други, руски, принципи. Избраната от Путин стратегия позволява да се получи това без тотално унищожение на украинската инфраструктура. А желание да продължат войната с москалите повече от успешно ще ликвидират глад, студ и безработица. В края на краищата, людете ще са радостни на всяка власт, която ще съумее да даде работа, светло, топло и обеспечи безопасност. Даже ако тя се окаже москалско-колорадска. Към този момент за населението цветът на лентичките вече няма да играе роля. Тези малцина майдан-инфицирани, които останат неизправими, самите украинци ще започнат да отлавят и бият. С точно такава ярост, както те днес поддържат Майдан. По тази проста причина, че скачачите ще се окажат между тях и храната.
Победата на Русия в тази война със Запада на територията на Украйна, достигната по свой сценарий, а не по един от трите варианта, изложени горе, означава продължение на евроазиатската интеграция. При това с темпове още по-високи, отколкото днес. А след това, щом ЕС престане да е втора икономика в света, всички страни от Източна Европа ще стане значително по-изгодно да сътрудничат с лидера, отколкото с отслабващ аутсайдер. Нищо лично. Собствено, техният уход «на Запад» през 80-е се диктуваше от същите мотиви. Смяната на лидера просто ще смени направлението на вектора. Мотивацията остава предната. Още повече, за разлика от Европа, в новият Съюз те има къде да се интегрират. Във всеки смисъл. Ще кажа повече, те даром ще получат сериозни конкурентни предимства, което днес «младоевропейците» в Европа нямат даже близо.
Това и ще е началото на процеса на разпад на ЕС. Всеки разпад винаги се съпровожда с многочислени разриви на икономически връзки и производствени вериги. Веднага от никъде се образува тълпа излишни хора, които искат да ядат и продължават да живеят на предното високо ниво на потребление, но повече нямат тази възможност. Понеже няма работа, няма пари. И с перспективите вече не е на добре. Това не Сорос го е измислил. Вижте историята на всички велики геополитически и геоикономически преобразования. Убедете се сами. Просто Сорос историята я знае много по-добре от абсолютното болшинство негови слушатели и читатели.
Разпад — това е крушение на света. А то струва много и много големи пари. По-точно — загуби. Много по-големи, отколкото някакви 20 млрд. долара за някаква там Украйна.

Европа в случващото се е виновна сама

Е, а кой още? А защо трябваше да се гони допълнителна печалба и да се пренася производството в региони в Русия? Имаше желание да се спечели на евтина квалифицирана работна сила? А защо трябваше да се превозят заводите в Китай и приучава да се потребяват евтините азиатски стоки? Искаше се по-добре и богато да се живее за предните пари? А защо трябваше да се гонят на улицата своите работници и под радостното улюлюкане на «зелените» тържествено да се събарят «обекти, заплашващи екологията»? Е, ето, сега у европейците има прекрасна екология. А какво ще ядат? Не желаха да купуват скъп катарски газ и скъп арабски нефт? Искаха евтини руски енергоносители? Е, молодци!
Край, господа, авантата свърши. Своите противници, в това число Русия, «Европа» отхрани и възстанови сама. Сага въпросът стои просто. Или ЕС с МВФ развръзва кесията за съхранение работоспособността на украинската военна машина за продължение войната с Русия на територията на Украйна до последният украинец, или… изчезва самата Европа. Не утре. И даже не към бъдещата пролет. Процесът ще заеме няколко години. Но след поражението «на Украйна» той ще стане неотвратим. И ще завърши напълно предсказуемо.

Заключение

Е, и в какво Сорос не е прав? Какво над него «у нас» се подиграват? Финансистът буквално гледа в корена, с което още веднаж потвърждава своята репутация на много умен, много прозорлив и много прагматичен човек. Лично на мен ми се иска само да му аплодирам. Ибо, след като даже такъв прожарен и принципен противник, като финансовият спекулант Джордж Сорос, започна с открит текст да «алармира», значи, Русия всичко прави правилно. Избраната стратегия е вярна и води до успех.
Успех във всеки смисъл. От евроазиатският съюз до съхранение живота на милиони човеци от братският украински народ. Да, заразил се от свидоми национал-фашизъм. Да, сега мятащ се в истеричен припадък. Да, засега още готов с нас да воюва. Но все едно братски. В края на краищата, ако някой от вашите близки заболее и се мята в трескаво бълнуване, той нали не престава да е ваш близък, вие нали не го изхвърляте на улицата, вярно? Такива работи. И, повтарям, умните хора си струва да се послушат, даже ако са ви врагове.

Русия просто говори на понятен за Вашингтон език

Продължаването на заиграване с Вашингтон и неговото обкръжение със средствата на малоефективна дипломация няма смисъл. С хулигана не трябва да се заиграва, трябва да се подготовиш и да дадеш отпор, счита експертът по международни отношения Финиан Кънингъм.

Нима Русия е изчерпала своето дипломатическо търпение в отношенията си със САЩ, НАТО и съюзници? Именно такова предположение се налага във връзка с обявеното тази седмица разгръщане от Москва на бомбардировачи с далечен радиус на действие в Мексиканският залив. Тази стъпка може да изглежда безотговорна ескалация на напрежение между отдавнашни противници от студената война. Руските стратегически бомбардировачи «Туполев» са способни да носят ядрено оръжие, затова, както се и очакваше, решението за патрулиране на басейна на Карибско море предизвика рязка реакция от Вашингтон, предупреждаваща Москва за възможни рискове.

Но следва да се приеме във внимание, че в действията на Русия няма нищо противозаконно. Тя има легално право на полети на бойната авиация във всички райони на международното въздушно пространство по свое усмотрение, както и всички други страни, за провеждане на учебни маневри.

Даже вашингтонските официални лица са принудени, макар и неохотно, да и признаят това право. Неотдавна вестник «The Christian Science Monitor» цитира прес-секретаря на Пентагона полковник Стив Уорен, заявил че «Русия има право на полети в международното въздушно пространство».

Обаче, пише Канингъм, можем да сме сигурни, че ястребите във Вашингтон ще са крайно раздразнени от тези действия, които те считат «дръзка» заповед на Путин за развръщане на бойната авиация на дистанция за възможен удар по САЩ. За американската «партия на войната», фактически включваща както републиканци, така и демократи, последните действия на Русия са потвърждение на обвиненията срещу Путин в опитите да «показва мускули от съветските времена». Или, както се изрази главнокомандващият силите на НАТО в Европа генерал Филип Бридлав, «това е сигнал че те са голяма сила».

По мнението на Кънингъм, това е типична надменност и некоректна оценка на ситуацията във Вашингтон. Това не значи, че Путин се занимава с провокации и демонстрира експансионистки амбиции. Просто Русия отговаря на действията на Вашингтон на понятен нему език.

От момента на разпада на Съветският Съюз през 1991 г, възглавяваният от САЩ военен алиянс НАТО разгърна упорна кампания по обкръжаването на Русия. Демонстративно нарушавайки подписаните съглашения, такива като Основополагащият Акт за взаимоотношенията между НАТО и Руската Федерация от 1997 г, американският военен алиянс приближи към границите на Русия своите авиация, бойни кораби, ракети и наземни войска. Така угрозата за експанзия излиза не от Русия, а от Вашингтон, резюмира Финиан Кънингъм.

Дестабилизацията в бившата съветска република Украина в началото на тази година с цел да се установи незаконен, антируски режим, нарушаващ правата на руското население на изтока на страната, в нарушение на достигнатите договорености, в Москва се възприема като «червена линия», предел на възможното търпение.

Вашингтон изпрати военна помощ на киевският режим и съдейства за подготовката на неонацистски подразделения, участващи в престъпления против човечността по отношение жителите на Донецка и Луганска област. Просто заради техният отказ да признаят незаконната смяна на режима в страната. Последните съобщения свидетелстват за подготовка от Киев на ескалация на военният конфликт в източните области в нарушение на подписаното 5 септември съглашение за прекратяване на огъня. Миналата седмица по време на преднамерен артилерийски обстрел на училище в Донецк бяха убити двама ученика. Това е само едно от последните подобни престъпления, извършени от поддържаният от Запад режим от началото на настъплението през апрел тази година.

Настъплението започна няколко дни след посещението на директора на ЦРУ Джон Бренан в Киев и провеждането на няколко срещи зад закрити врати с ръководството на режима, включая така наричаният премиер-министър Арсений Яценюк. Яценюк се отзоваваше за руско-говорящото население в източните региони като за «недочовеци», които трябва да бъдат «зачистени». За почти седем месеца държавен тероризъм, поддържан от Запада, над 4 хиляди човека бяха убити и почти милион станаха бежанци. Но на фона на тази агресия, съюзниците на Вашингтон и НАТО в Европа преобръщат всичко с главата надолу, обвиняват Русия в разпалване на конфликта, въвеждат против нея карателни търговски санкции.

С помощта на услужливата западна официална преса Вашингтон и неговите европейски лакеи, а също техният режим в Киев безсрамно измислят истории за руските военни сили, нахлуващи в територията на Украина. Изображенията на армейски конвои се превъртат отново и отново без уточнение на дати и указване на конкретни места.

Тази седмица прес-секретарят на руското министерство на външните работи Александър Лукашевич за пореден път заяви, че Москва отрича изпращането на войски и военно оборудване в източна Украина. Той коментира последните обвинения на НАТО: «Вместо това, да се предоставят факти, те издигат само необосновани обвинения».

Прес-секретарят на министерството на отбраната Игор Конашенков се изрази по-твърдо. Той заяви: «Ние вече престанахме да обръщаме внимание на необоснованите заявления на главнокомандващият силите на НАТО в Европа генерал Филип Бридлав за това, че той е виждал руски военни колони на територията на Украина».

Кънингъм изказва предположение: «Изглежда в Москва окончателно са се уморили от опитите за взаимодействие с идиотите американци и техните европейски марионетки по пътя на нормалният дипломатически диалог. Путин два пъти се среща с Обама на самита на АТИС в Пекин и по времето на срещата на голямите двадесет тази събота и неделя в Австралия, но има съобщения, че руският лидер повече не отговаря на телефонните звънци от Белия Дом, за голяма досада на Обама.

Когато си имате работа с нагъл, заяждащ се хулиган, единственият език, който той разбира – това е демонстрация на сила.

Русия е права, започвайки патрулиране с бойни самолети на въздушното пространство близо до САЩ. В края на краищата, американските самолети правят същото по отношение на Русия в течение на много години. Само високомерна и безотговорна страна може да се счита в правото да постъпва по подобен начин без всякакви последствия. И с никакви средства на дипломация е невъзможно да бъде заставена тя да се откаже от такова поведение. Иначе казано, продължението на заиграване с Вашингтон и неговото обкръжение със средствата на малоефективната дипломация няма смисъл. С хулигана не трябва да се заиграваш, нужно е по подобаващ образ да се подготовиш и да дадеш отпор.

Какво е доларът. Най-простото обяснение в 15 точки. Николай Стариков

1. Парите човечеството е правило открай време от ценни метали. Почти всички парични знаци винаги са били такива. Няма ценен метал — няма пари. Количеството пари е ограничено от количеството метал, от който те се правят.

2. През 1694 год група банкери при поддръжката на крал Вилхелм Орански създава Банка Англия. Тя става първата в света част­ен център на емисия. Тоест група лица започва да емитира пари. Фокусът е в това, че парите били хартиени, и те като че били обезпечени със злато. И във всеки момент притежател на хартиен фунт би могъл да го размени на фунт жълт метала. Всъщност банкерите започват просто да мошеничат, пускайки хартиени пари значително повече, отколкото имали злато.

3. Идеята била проста, и затова било нужно да се унищожават другите «умници», които също решили да печатат пари от нищото. Цялата следваща история на Европа — това е борба на Банка Англия и нейните владелци за финансова хегемония на планетата.

4. Когато САЩ получават независимост от Англия, банкерите губят контрол над финансовата система на тази страна. Връщат си го те едва през 1913 год, когато с указ на президента Удро Уилсън бива създадена Федералната резервна система (ФРС). Това е също такъв частен център на емисия, както и Банка Англия. Принадлежащ на едни и същи лица.

5. Но в този момент златни са всички валути в света. Ако започнеш без умора да шляпаш долари и фунтове, това не може да остане не­забелязано. Какво да се прави? Разбира се, да се остранят конкурентите, да се унищожат другите златни валути. Да се разрушат икономиките, които конкурират с англосаксонските. И веднага след създаването на ФРС, през 1914 год, започва Първата световна война. В нейната пещ изчезват златната рубла и златната немска марка.

6. После следва Втората световна война, по резултатите от която в Бретон-Вудс през 1944 год биват подписани съглашения, очер­тали послевоенната световна финансова система. Главни пари става доларът на САЩ. Цялата световна търговия започва да се води в долари, и само в долари. Всъщост, доларът заменя златото. И ако за всички страни в света е нужно да заработват долари, то САЩ просто ги печатат, обещавайки, че за всеки тридесет и пет долара са готови да изплатят трой унция злато.

7. През 1973 год САЩ обявяват, че у долара повече няма никакво златно съдържание. Парите сами се превръщат в стока. Висо­кото ниво на живот в САЩ започва да се определя само от търсенето на тяхната зелена валута. Цял свят колекционира долари, обменя плодовете на труда си на тези хартишки. А САЩ просто ги рисуват.

8. Когато числото «нарисувани» от ФРС долари става заплашващо голямо, бива измислена система за тяхната утилизация. САЩ започват да вземат долари в дълг у цял свят. Взамен те издават държавни обли­гации на САЩ, наричани «трежъри» (съкровищни бонове - бел. пр.).

9. Числото на тези облигации, дадени на всички страни в света, и съставя величината на държавният дълг на САЩ, който на днешен ден е равен на 14,5 трилиона долара. (Данните са стари, в момента дългът е 17.9 трлн - http://www.usdebtclock.org/ - бел.пр.)

10. Това значи, че САЩ са похарчили на свои нужди 14,5 трилиона повече, отколкото са заработили. Просто за сравнение ще приведа някои данни. Цялата доходна част от бюджета на Русия през 2011 год се планира в района на 8 трилиона рубли. У САЩ само дефицитът на бюджета (не целият бюджет, а само превишението на разходите над дохо­дите) за тази 2011 година е около 1,5 трилиона долара. Леко е да се сметне, че в рубли това са 42 трилиона. И така, ние заработваме 8 трилиона рубли, а те вземат в дълг (у нас и цял свят) 42 трилиона. Кой ще живее по-добре?

11. Как може да се застави цял свят да заплаща за нашият безгрижен живот не по средствата ни? Само по два способа: с измама и си­ла. За първият у англосаксите има световните СМИ, лъжещи по тяхна поръчка, за вторият — най-мощната в света армия. Но когато дългът на САЩ става астрономически голям, а тяхната мощ слабее, то у цял свят се появява искушение да започне да играе по нови прави­ла. Тоест да направи доларът не единствена световна резервна валута, а да добави към него като минимум юанът, еврото и рублата.

12. Отново конкуренция — конкуренция на валути и икономики. При това на вода САЩ могат да остават само в този случай, ако някой винаги им финансира дефицитът на бюджета. Винаги да купува долари и държавни облигации - трежъри. Престанат ли да дават на САЩ в дълг — цялата тази пирамида ще рухне.

13. Как да се достигне това, търсенето на на долар и трежъри да остава високо, ако то спада? Отговорът е прост: да се направят всички прочие активи за вложение неинтересни — нестабилни и клатещи се. Нужно е да се направи така, че в цял свят твърд да е само доларът.

14. Да се достигне всичко това може, използвайки същият способ, благо­дарение на който доларът въобще се оказа на олимпа на световната икономика. Спасението на долара — война. Но война не се получава. Значи, нужна е дестабилизация на световната икономика по друг път — по пътя на хаос и революции.

15. И именно това сега и наблюдаваме. Както се казва — нищо лично, просто бизнес. Нищо лично — просто долар.