Новорусия днес

През последните часове върви така очакваното настъпление на Въоръжените сили на Новорусия срещу украинските каратели. УВС отстъпват по всички фронтове, заформя се нов котел под Дебалцево, подобен на Иловайският. Очакванията са украинските каратели да издъхнат максимум до няколко седмици и да прекратят каквото и да е организирано съпротивление. Останалите разпръснати отряди бивши каратели ще имат вид повече на въоръжени банди, отколкото на войнски съединения. Разгромът е окончателен и без алтернатива - Киев няма никакви резерви войски, обявената четвърта вълна мобилизация не може да запълни очаквания срив на фронта по всички направления - новобранците банално ще са в наборните центрове, а не на фронта. Очевидно ще има опити за спиране настъплението на Новорусия към Киев. Това не могат да бъдат военни опити, тъй като реални сили, можещи да се противопоставят на ВСН у Украйна няма, а намесата на Запада/НАТО в конфликта ще разкрие дълго скриваната публична тайна за същността на агресията срещу Украйна. Друга сериозна причина е неготовността на алианса да воюва, включително нежеланието на главната му ударна сила в Европа - Германия - за това. Участието на американски въоръжени сили е изключително малко вероятно след "успехите" в Ирак и Афганистан. Възможно е разбира се използването на "таран" - полски и прибалтийски ЧВК, наемници и авантюристи, което поставя под въпрос тяхната сложеност като военна сила и опитът им в широкомащабни военни действия. Други опити за спиране на настъплението на ВСН могат да се приложат на политическият фронт, чрез призоваване на масата на преговорите на Новорусия, водейки фактически до нейното легитимиране, или опити чрез използване на "петата колона" в Русия, поради практическата липса на такава в Новорусия, чрез оказване на натиск върху лидерите на ДНР и ЛНР чрез отстъпки, подкупи, заплахи и въобще целият арсенал на западният "либерализъм".  В първият случай (преговори), възниква проблем, тъй като никога печелившата страна, в случая ВСН, не е започвала преговори, освен при изтощаване на материалните и/или моралните и ресурси, което да се мисли в днешните условия за Новорусия е нереално. Въздействието на руската "пета колона" върху днешните управленци в Новорусия е маргинално, последният и голям успех може да се счита отстраняването на Игор Иванович Стрелков (Гиркин) от командването на ВС на ДНР. Всички показатели сочат към скорощна пълна и безвъзвратна победа на Новорусия над Украйна (фактически над западният проект за създаването на анти-Русия). Най-опасният вариант в момента е използването на провокация (има сведения за появата на съединения с опознавателните знаци на ДНР на територия контролирана от ВСУ), както и възможността да се осъществи провокация чрез ликвидирането на днешната фашизирана върхушка на Украйна (Порошенко, Яценюк, Върховната Рада) и последваща "руандизация" на страната, при което целта ще е нанасяне на максимален урон чрез повторение на геноцида в Руанда между тутси и хуту. Всеки убит славянин при подобно развитие е "добро" за западният либерализъм. Позитивен момент при подобно развитие е скоростта на настъпление на ВСН, което се очаква да се ускорява все повече и повече, въпреки всичко може да се очакват няколко хиляди или десетки хиляди жертви от подобно развитие.

В обобщение - проектът "Украйна" е закрит, и в последните дни окончателно пропада под залповете на артилерията, веригите на танковете и настъплението на пехотата на ВСН.

Избавяйки се от долара

Един от симптомите на залеза на империя е факта, че тя става все по-малко и по-малко продуктивна и като следствие, все по-малко необходима на другите страни. Всяка империя, намирайки се в стадий на разцвет, притежава силна валута. Със снижаването на ефективността на нейната икономика, пада и влиянието на националната валута. Лидерите на империята неизбежно са принудени да се стремят към съхранение силните позиции на своята валута в света, независимо от снижението показателите на националната икономика. Вместо това, да се стреми към възобновление ръста на ефективност, империята почти неминуемо прибягва към използването на сила.

Съединените Щати са ярък пример на проява на тази закономерност. С цел съхранение статуса на долара като валута, в която се деноминират и заплащат всички контракти по доставките на нефт, Америка атакува такива страни като Ирак и Либия след като техните лидери заявиха своето намерение в бъдеще да използват за разплащания по доставките на нефт своята национална валута или злато.

В своят стремеж да запази доларът в статус на главна световна валута, САЩ прибягват към въвеждане на санкции (лишение от право за ползване на системата SWIFT, снижение цените на нефт, изискване от съюзниците да разтрогнат търговските връзки съв страни, създаващи проблеми за доминирането на долара) и така нататък.
Подобен подход към решението на проблема на отслабващата валута рядко води до успех и в случая със САЩ той претърпя поредният провал.
В течение на векове Русия и Китай свързваха не твърде дружествени отношения, и даже когато те се сближаваха до определена степен, между партньорите се запазваше някаква подозрителност и недоверие един към друг. Но предприетите от САЩ мерки доведоха до обединение на техните усилия за защита на взаимните интереси. И двете страни сформираха свои злато-валутни резерви и в днешно време осъществяват проект по полагане на собствен транс-атлантически кабел, който ще им даде възможност за независими комуникации по цял свят, а също така сключиха неотдавна най-голямата в историята енергетическа сделка, предполагаща разплащания в рубли и юани.
Всичко това се предприемаше с една цел – да се намали зависимостта от Америка, която с всички сили се стреми да съхрани нивото на своето влияние в световната икономика. Ако САЩ не използваха сила, страната би могла постепенно да се превърне в една от трите най-големи световни държави. Вместо това, Америка в днешно време се доби до резулта, прямо противоположен на своите цели: те подтикна Русия и Китай към създаването на алтернативни структури, които не предполагат участието на САЩ.
Разбира се, двете страни, особено Китай, като преди искат да запазят търговските си отношения със САЩ, но те създават такива условия, в които Америка става третият излишен. По мнение автора на статията, публикувана от ресурса internationalman.com, британският журналист Джеф Томас рано или късно тя ще «загуби зъби» и ще се превърне в по-малко значителен играч на световната арена.
На първият етап, мерките по снижение зависимостта от САЩ се предприемаха постепенно, но по степен успешното предвижване на процеса на сближение на Русия и САЩ, те ставаха все по-забележими, и накрая, през ноември 2014 год руският президент Владимир Путин публично обяви за своите планове да се избави от «диктатурата на долара» и да увеличи мащабите на използване на рубли и юани в търговските сделки с Китай. ( Ще отбележим че за периода от януари до септември 2014 год обемът на разплащания в юани между Китай и Русия се е увеличил с 800 процента).
Разбира се, става дума за големите световни играчи. Малките страни със всички сили се стремят да вземат решения независимо от големите  държави, но когато един от тези «големи момчета» започне да прилага против тях сила, те често се оказват пред необходимостта да правят това, което им е казано. И разбира се, това силно ги възмущава.
По принцип тяхната независимост като суверенни държави се признава от САЩ и те имат цялата пълнота на държавен суверенитет, но все по-често и често САЩ оказва натиск върху тях. Числото на тези страни, подложили се на интервенция от този или друг род от страна на САЩ, не может да не извика тревога (Ирак, Сирия, Либия, Египет, Украйна и т.н.) Но още по-голяма тревога извиква разпространеното по цял свят икономическо вмешателство на Америка, което се осъществява под егидата на приетия през 2010 год «Закон за  данъчно облагане на чуждестранни сметки» (Foreign Account Tax Compliance Act, FATCA)
Главен ефект от приемането на този закон стана възникването у суверенните държави по цял свят на страх, даже не самият факт на вмешателството, което той представлява, а неговите конкретни последствия в бъдрще. Възнамеряват ли САЩ да правят рейдерски захвати на средства е банкови сметки, намиращи се в чуждестранна юрисдикция? А може би се предполага, че САЩ ще претендират на правото за изземане на собственост в други страни, в случай ако по тяхно мнение активите принадлежат на граждани на САЩ?
Това прави проблема много по-актуален за всички страни в света, и в резултат, независимо от това, че днес гражданите на тази или друга страна предпочитат САЩ пред Русия или Китай, веднаж те могат да изменят своя избор в полза на последните заради това извънредно давление от страна на Америка.
Ако всичко това се окаже истина, пише Джеф Томас, ние можем да видим как малките страни скоро ще започнат да предприемат първи плахи стъпки по дистанциране от САЩ, за да съхранят своята независимост. Ако се вгледаме по-внимателно в световните събития, някое движение в това направление вече е започнало.
Неотдавна Евразийският Икономически Съюз (ЕАИС), основан от Русия, Беларус и Казахстан (Армения също заяви за своето присъединяване) обяви за планове за създаване към 2025 год на единен общ пазар. Негова цел е без-доларова търговия. Разбира се, в този съюз доминира Русия, затова подобен план не извиква удивление. Впрочем, две от споменатите страни вече са също така членове на Шанхайската Организация за Сътрудничество (ШОС), която включва Китай, Киргистан, Таджикистан и Узбекистан, а освен това, в качеството на страни-наблюдатели, в него участват Афганистан, Индия, Иран, Монголия и Пакистан.
Ако на ЕАИС се удаде да осъществи своите планове, няма да има нищо удивително, ако ШОС приеме в тях участие, предполага Джеф Томас. Възможно, това ще подтикне много по-голямо число страни да се присъединят към Евразийският Съюз. Може би, така ще постъпи и АСЕАН? В подобен случай практически всички страни източно от Иран ще влязат в това обединение. Какво тогава ще се случи с останалите страни? Няма ли да поискат те на свой ред също да обезпечат безопасността на своите национални валути след като това достигнат страните от Азия?
На 2 ноември 2014 год Бразилия и Уругвай, традиционно използващи долар във взаимната търговия, приеха решение да се откажат от него и да преминат към разплащания в бразилски реали и уругвайски песо. Професорът по международни отношения от университета в Рио-де-Жанейро Карлос Франсиско Тексейра да Силва нарече тези мерки «най-добрата възможност за страните от Южна Америка да се избавят от устарелите механизми на икономическо регулиране, осъществявано под диктата на Съединените Американски Щати».
Този коментар не оставя никаква неопределеност, както относно негодуването по повод хегемонията на САЩ, така и касателно намеренията на двете страни. Тези промени могат да служат като напомняне за останалият свят, че даже малките страни, в страх пред империите, се стремят да намерят възможности за сътрудничество с по-големи партньори, за да избегнат давление и угнетение.
Нито една малка страна в света не е в състояние да противостои на икономическа атака на империята самостоятелно, но действайки в съгласие, особено ако някой голям играч подготови за това почвата, те могат да се добият до общ успех.
Към средата на 2015 год руският проект «Двуглав орел» е длъжен да встъпи в действие. В света ще се появи втора система за разплащания SWIFT. Ако в нея няма ограничения, подобни на установените от САЩ в съществуващата система SWIFT, тя незабавно ще започне да се прилага не само от Русия и Китай, но и от преобладаващо болшинство от другите страни, е убеден Джеф Томас.
След това импортери, експортери и инвеститори, граждани на страни от ЕС или САЩ, вероятно също ще поискат да ползват тази система вместо днешната SWIFT, ако имат такава възможност.
Ако това предположение се окаже вярно, отказът от долара ще протича както вътре, така и навън. Възможността да се избави от долара ще означава за целият свят огромна стъпка, пълно изменение на глобалният икономически баланс на силите и важна стъпка напред към икономическа свобода.  Естествено, големите неща не могат да се променят бързо. Новите възможности възникват тогава, когато другите изчезват. Именно затова е много важно да имаме най-точната и своевременна информация.

Източник превод за MixedNews — Игорь Абрамов

Кондолиза Райс разказа, как властите на САЩ оказват давление на СМИ

Бившата съветничка по национална безопасност на САЩ Кондолиза Райс разказа, как американските власти постъпват с тези публикации в СМИ, които им изглеждат неприемливи. По нейните думи, една или друга публикация представителите на Белият дом могат да признаят "твърде важна за държавната безопасност" и да я снемат от публикация. Или те могат да "убедят журналиста, че греши".

Райс признала, че сама се е занимавала и с едното, и с другото. В частност, тя се е вмесвала в работата на СМИ през 2003 г, съобщава The New York Times. Райс давала показания в съда над бившият сътрудник на ЦРУ Джефри Стерлинг, когото обвиняват в предаване на секретни данни на журналистите. По версия на следствието, той е предоставил на кореспондента на NY Times Джеймс Райзен секретна информация за неудачна операция, която в началото на 2000-те години е провело американското разузнаване.

"Това бе много секретна операция – казва Райс. – Това бе една от най-засекретените програми в моята битност като съветник по национална безопасност". Нейните показания осветяват това, какво давление американските власти всъщност оказват върху СМИ, за да избегнат разглашение на подробности за политиката на американските власти в сферата на безопасност. Както се изяснява, давление на пресата е обичайна практика, за която не е прието да се говори.
По времената на президента Джордж Буш-младши Белият дом призовава журналистите да се въздържат от осветяване на ред спорни въпроси, касаещи се военните действия и борбата с тероризма. Тук се отнасят например въпросът за съществуване на секретен затвор в Таиланд, въпросът за арестите и разпитите, провеждани от ЦРУ, а също проследяване от разузнаването на финансови транзакции.

Администрацията на Обама призова репортерите да не се разпространяват за съществуването на база за безпилотници в Саудитска Арабия, за ареста в Пакистан на американски дипломат, който се оказал сътрудник на ЦРУ, а също за американски бизнесмен, който изчезва в Иран.
Що се касае делото Стерлинг, то, по думите на Райс, на властите се удава да убедят журналистите да не публикуват предоставената им информация. На журналистите обясняват, че обнародването "ще бъде предателство по отношение към руски учен-атомчик, който е станал гражданин на САЩ". Освен това, то ще повлече "гибел на милиони невинни жертви".

И все пак, на основание тези сведения Джеймс Райзен написва книга, която излиза през 2006 г. В нея той разказва за провала на операцията на ЦРУ, за което е подложен на преследване от страна на държавното обвинение. Американските власти се опитват да го заставят да разкрие своя източник. Джил Абрамсон, която е шеф на вашингтонското бюро на NY Times в този момент, когато Райзен получава данните от Стерлинг, признава, че съжалява сега за решението да не публикува тези сведения.

 

 Източник: http://www.vesti.ru/doc.html?id=2280840

Великият американски Тупик

Да се печата не може, да не се печата също не може

За пореден път ще опитам да замахна на глобалното и да обясня сложното с прост език: защо в САЩ се разгръща нова (а всъщност същата, от 2008 година, но отсрочена) криза, и защо не може тя да се залее с пари, като миналият път.

При това съзнателно ще пренебрегвам сложните термини, защото те са понятни само на тесен кръг специалисти, а останалите само се плашат.
И така, огромно количество люде мислят, че САЩ могат във всеки момент да напечатат всяко необходимо им количество пари и затова не могат да имат заради това проблеми. Това не е така.
Постулат 1. САЩ може да напечата точно толкова долара, колкото останалият свят е готов да купи техните дългови задължения – US Treasuries 
Запомнете това.
Просто продължително време това изглеждаше изгодно и желаещи имаше много (процентът по трежърис бе достатъчно висока), затова печатната машина работеше почти не преставайки, създавайки илюзия за безкрайност на процеса. Но по-късно ставката постепенно снижиха, защото да се обслужва огромен дълг при висока ставка е твърде скъпо. А редицата кризи показа, че американските ценни книжа не са така надеждни, както изглеждаше, и възможностите и желанията да ги купуват у другите правителства понамаляха.
Затова американците така се плашат от опитите на Русия, Китай, Иран и ред други страни да излязат от доларовата зона и престанат да купуват трежърис (и още повече да се отърват от вече наличните). Пирамидата трябва да расте, а не да се сгромолясва.

И именно затова САЩ трябваше да прави всячески хитрости от типа програми за количествено смекчение. Но това не е главното.
Постулат 2. Главният проблем на САЩ не е в това, че расте дългът, а в това, че не расте реалният БВП
Независимо от всички нови машинации със статистически методики за пресмятане на БВП, ръст няма. А ако се вземат старите методики – то вече няколко години тече бавна стагнация, която не са в състояние да преодолеят никакви програми за QE. И през миналата 2014 г  през голямата и част US Census показваше незначителен, но спад на БВП на САЩ даже по «хитрите» методики.
А като няма ръст, то няма и приток на капитал в реалният сектор на икономиката. Няма капитал в реалният сектор – няма работни места, няма заплати, няма данъци, няма постъпления, няма покупателна способност у населението и способност да се плаща по кредитите. Тоест каквито и да не бяха различните изкуствени показатели и рейтинги, но без развитие на реалният сектор все едно ще нараства нищетата и безработицата.
При това различните аналитици говорят едно и също – ръстът на борсовите показатели от типа S&P500 или Nasdaq за последните няколко години никак не е свързан с реалната ситуация в икономиката на САЩ и носи изключително спекулативен характер. А щом реалният сектор стагнира, а борсовите показатели растат (за което, в частност, свидетелства циклическият коефициент на Шилер – отношението на цената на актива към неговата доходност), то виждаме класически спекулативен балон, който в някой момент обезателно ще се спука. При това докато икономиката напомпваха с пари чрез QE, то възможности да се удържа ралито на повишение оставаха, а сега те завършват.
Има още балони в шистовият газ и нефта, а също например Facebook (който е преоценен минимум шест, а по-скоро осем-десет пъти), но няма смисъл да заостряме вниманието на тях.
Постулат 3. Китай и прочие азиатски страни еднозначно са по-привлекателни за капитала, отколкото САЩ
Затова всички последни години Китай не само активно нарастваше обема БВП, но и се превръщаше в основен световен център на концентрация на капитала (как протичат подобни процеси във вековните цикли на хегемония, може да се прочете, например, у Имануил Валерщейн или ред други автори).
Сега американците трескаво се опитват да направят своята страна обратно привлекателна за капитала, в частност активно дестабилизирайки другите страни и региони (за това не са писали само ленивите, затова няма да развивам тази тема).
Но у тях не се получава, и това е закономерно. В хода на повествованието ще обясня, защо не се получава и няма да се получи.
Например, в хода по дестабилизация на света те се опитват да отслабят другите валути. Юанът и рублата с удовольствие девальвираха (повишавайки конкурентоспособността на своите стоки на външните пазари), и даже еврото сега е на една от най-ниските отметки за цялата си кратка история.
Същественое укрепване на долара може да стимулира желанието да се спестява в долари (защото расте неговата покупателна способност), но не може да стимулира американската икономика. Защото, както мнозина вече се досещат, силният долар прави американските стоки неконкурентоспособни на външните пазари.
Постулат 4. Традиционните методи за стимулация на американската икономика са изчерпани
Да се напомпва американската икономика с пари, както за последните няколко години се убедиха във ФРС, е безсмислено. Както заяви един от нобелевите лауреати по икономика, американците, получавайки пари, купуват арабски нефт, латиноамерикански плодове и кафе или китайски вещи за ширпотреба, а това стимулира икономиките на изброените страни, но никак не американската.
Именно затова програмите за «количествено смекчение» никак не стимулираха американският реален сектор, а само насърчаваха спекулантите да надуват балони на фондовите пазари (които никак не са в полза за икономиката).
Да се стимулира с потребителско кредитиране вътрешният пазар в САЩ е невъзможно, защото подавляващо болшинство от американските домакинства вече пределно са закредитирани. На много повече, отколкото те са способни да върнат (което, между впрочем, повишава количеството токсични пасиви в банките).
Освен това в ръцете на американците има «твърде много всякакви боклуци, които купуват само американци», и да се заставят те да купуват още нещо ненужно е вече много сложно. Те още за това, което са купили по-рано, не са се разплатили (и няма да се разплатят). Такъв парадокс се получава – обилие ненужни вещи при отрицателен платежен баланс (тоест слабо замаскирана нищета).
И даже  да се раздадат на всеки американец по 17 хиляди долара, както предлагаше преди няколко години сенаторът Рон Пол, това до нищо няма да доведе – те ще ги похарчат на китайска ширпотреба, а да произвеждат нещо няма да започнат.
Изходя от това, единствена възможност да се повдигне БВП за САЩ е ориентация на производството на експорт. Но и това е невъзможно, което ще покажем по-долу.
Постулат 5. Изход от текущият тупик в рамките на доминиращата монетаристска теория и методология за САЩ няма
И така, САЩ могат да напомпват своята икономика с пари, увеличавайки външният дълг, но това стимулира само другите икономики (особено китайската). Затова те спират програмите QE (вече фактически ги спряха, предвид тяхната безсмисленост).
САЩ могат да укрепват доларът, но това води до резултат американските стоки да стават неконкурентоспособни на външните пазари. Затова даже ако някой и решава да пази спестяванията в долари, това не води към следващото, а именно че той така ще инвестира в американската икономика.
САЩ могат да повишат процентната ставка по дълга. Вече я повишават – така доходността по двугодишните облигации нарастна от октомври повече от два пъти – от 0,31 до 0,74 процента. Но това води до съществен ръст на стойността за обслужване на дълга, а също към оскъпяване кредитите за американските компании (защото ставката за кредитиране в реалният сектор винаги е по-висока от ставката по дълга, защото дълговите книжа на държавното съкровище винаги са имали по-висок рейтинг на надеждност). И съответно, не води до ръст на инвестиции в реалният сектор на американската икономика.
Но да не повишава ставката ФРС не може, защото след прекратяване на QE предлагането на пари ще се снизи, те ще станат по-скъпи, и ще е нужно да се опита да се завлече капитал в САЩ с други способи.
Едновременно с това в САЩ се наблюдава ръст на кредитните рискове – спредът (разликата) на TED (разликата между ставката на ФРС и ставката по кредити, по която банките са готови да се кредитират една друга) нарастна за последните няколко месеца с 9%. Което също не способства за ръст на инвестициите в американската икономика.
Но даже ако се исмисли някакъв способ да се завлече капитал в САЩ, там той просто няма къде да се използва.
Постулат 6. САЩ няма какво да продава на външните пазари
Като минимум в количества, които биха могли да стимулират развитие на промишлеността (за необходимостта от ориентация на експорт писахме по-горе).
САЩ чисто механически, по инерция, се опитват да въвлекат ЕС в зоната за свободна търговия, «за да открият за американските стоки европейските пазари». Но няма никакви американски стоки, привлекателни за европейците.
Американските автомобили не са способни реално да конкурират с европейските или азиатските нито по цена, нито по качество, нито по икономичност. Битовата техника в ЕС не отстъпва по качество, електрониката основно се произвежда в Азия (както и голяма част от ширпотреба). А себестойността на труда в Азия е съществено по-ниска, и никакви зони за свободна търговия няма да го изменят.
Плюс огромно количество «американски» стоки всъщност се произвеждат в Азия или от азиатски комплектуващи.
Както казваше чичо Фьодор «За да продадеш нещо ненужно, трябва първо да имаш нещо ненужно», а той бе въобще гуру в икономическите процеси. А половината американски боклуци купуват изключително самите американци.
Към това силният долар способства за поражението на американските стоки на всички външни пазари. Още един затворен кръг.
Постулат 7. Да помогне на американската икономика би могла структурна перестройка 
Например, от типа на тази, която устрои през тридесетте години Теодор Рузвелт (американски «социалист»). Но във ФРС седят фанатични либертариански последователи на монетаристкият пророк Милтън Фридман, които сляпо следват неговите очевидно неработещи рецепти. «Атлантът ще опне крака» - информация за който се интересува. И всякакви «леви завои» или усилване на държавното регулиране ги плашат даже повече, отколкото крахът на американската икономика.
Впрочем, нова индустриализация на САЩ на днешният етап е невъзможна и без пречки от страна на ФРС и прочие догматични пазарници. Това е ясно видно на примера с корпорацията «Apple».
Когато бе жив ощр Стив Джобс, имаше специални слушания в Конгреса, посветени на възможното връщане на производствата на «Apple» в САЩ. И Джобс тогава заяви, че това е просто невъзможно – в САЩ просто няма необходимите за това условия: ни нужната инфраструктура, ни достаточно количество профилни специалисти.
Докато САЩ отглеждаха поколение идеални потребители (тъповати и лениви, по думите на Пол Кругман цялата им образователна програма е заточена именно за това), строиха малкоефективни, но адски скъпи атомни авионосци, държаха стотици военни бази по цял свят и харчеха стотици милиарди за шарлатански проекти за «оръжие на бъдещето» (в мрежата има множество публикации за това от самите американски военни (Работата стига до там за това да се снимат дори филми, например The Pentagon Wars https://www.youtube.com/watch?v=f0rcHWN1n10 - бел.пр.)) – Китай развиваше необходимата за съвременна промишленност инфраструктура и акумулираше на своя територия най-високотехнологичните производства (и специалисти).
А сега край – САЩ за неконкурентоспособни за подобни производства, и никакви монетаристски или регуляторни актове не са способни да го изменят. Американските ракети (с украински двигатели) падат една след друга – това е още един видим показател за упадъка на високите технологии в САЩ.
Да измени ситуацията би могла «страшна» държавна поръчка, преход към програма за дългосрочно планиране на развитието, усилване държавното регулиране на икономиката, но за САЩ това е равносилно на пълно идеологическо поражение.
Правим изводи: 
— да печата долари в предишните обеми САЩ не може, защото това води до ръст на дълга и е затруднено от това, че никой не иска да купува нискодоходни трежърис;
— вдигането на процента по облигации ще доведе до ръст в пъти стойността за поддържане на дълга;
— силният долар прави американските стоки неконкурентоспособни;
— да се девалвира доларът е невъзможно, защото тогава капиталът ще избяга в други, по-стабилни валути;
— европейските пазари не са способни да спасят американската икономика, защото сами са перенаситени със стоки и кредити (а там където има търсене, няма пари);
— потенциално привлекателен би могъл да бъде руският пазар, но санкциите пречат (и кой само ги измисли?);
— снижението цените за нефт, с което американците смятаха да ударят по Русия, сега души тяхният собствен шистов отрасъл;
— след удушването на шистовият отрасъл зависимостта на САЩ от импорт на енергоносители ще нарастне, което ще доведе до корекция цените за енергоносителите;
— със своите действия САЩ стимулираха Русия и Китай да се откажат от използването на долара (и от купуването на трежърис), което снижава ролята на долара в качество на световна резервна валута.
Въобще, по всички направления тупици, голяма част от които ръководството на САЩ създаде само.
И не е толкова важно, в кое място ще започне разрива – навсякъде е тънко – спукването на най-големия в историята балон ще е гръмко и болезнено.
По темата, днешното рали на повишение на фондовите борси е третото по продължителност в историята. Предните два рекорда бяха през 1929 год преди Великата Депресия и в началото на 2000-те преди краха на «дотком-ите» (през 2008 имаше също аналогично, но по-малко). Намекът е доста прозрачен.

Александр Роджерс

САЩ водят света към нова война

Терористичните актове в Париж потресоха целият свят. Европа — цитадел на мир и благополучие, се оказала под удар на жестоки ислямски терористи. Колко невинни жертви, колко кръв. Такова човечеството не помни от времената на 11 септември 2001 г. И мирните французи излязоха на улиците, за да покажат своята отговорна гражданска позиция — те не искат война, но тероризмът е длъжен да бъде унищожен, а за това всички средства са добри.

Неделя, 11 януари в Париж се събраха повече от милион души, за да почетат паметта на жертвите от терористичният акт. На марша бяха поканени главите на петдесет страни. От Русия имаше делегация оглавявана от Сергей Лавров. Целият цивилизован свят се обединява, за да възстанови порядъкът и справедливостта. Ето и в НАТО напомниха, че Русия — не е враг, а ценен съюзник против истинските напасти.

Но всичко това изглежда малко подозрително, ако се вгледаме по-внимателно. Колко терористични акта се случиха в Русия за последните 15 години? Струва ли си да си спомняме за скорощната престрелка в Дома на Печата в Грозни с терористите? Или Одеса от 2 май миналата година? Колко люде погинаха за всичкото това време? Защо европейската общественост именно сега така грозно заговори за угрозата от ислямизма и тероризма? Отговорът на тези въпроси е прост: някому е  нужен срочно повод за свещенна война против радикалният исляма. Това можеше да се счита за измислица, ако нямаше някой интересни факти.
Факт първи. Терористичните актове в Париж, отговорност за които взеха боевиците от ИДИЛ, бяха одобрени отгоре. На тази тема в интернет днес могат да се намерят вече стотици статии, където всичко подробно се разчепква. И френският спецназ действаше като клоуни, и Оланд въпреки всички мерки за безопасност се появи на мястото на теракта само половин час след него, и много друго.
Факт втори. ИДИЛ — ръкотворно детище на Съединените Щати, както и «Ал-Каида» - хакнаха твитер и ютуб-акаунтите на Централното командване на САЩ, изливайки в мрежата американските военни планове за нахлуване в Иран, Китай, Северна Корея и окупацията на Африка и Индонезия. В открит достъп се появи база данни на американските военнослужащи, така че всеки може да напише електронно писмо на някакъв американски адмирал, за да го успокои да не се разстройва силно по повод хакването. Какво е това, ако не отличен повод?
И сега на милионните митинги във Франция людете се събират, за да проявят своята активна гражданска позиция. А след французите се стяга и Германия — на антиислямски митинги в Дрезден се събират многохилядни тълпи. И с всеки нов понеделник дошлите на митинг са все повече. Забавно, че развалът на ГДР започна с демократически митинги в Дрезден. Властите и СМИ само усилват антиислямската риторика, разпалвайки людете. С ускорени темпове върви подготовка на общественото мнение за развръзване на война. Скоро европейците ще бъдат съгласни да отдат себе си на произвол на сътбата на своите правители, само да се избавят от ислямизация и тероризъм.
Като по команда, цените на нефт се устремиха надолу. Преди Нова Година за барел бяха готови да платят по 60$, а вече след две седмици цената падна повече от 15 зелени. За крупна и изгодна война на САЩ е нужно евтино гориво. Именно горивото определя стратегията на съвременните войни. Така Хитлер бе принуден да хвърли част от своите войски на Кавказ, за да отбие от СССР месторожденията на нефт, така Япония се оказала пронудена да нападне САЩ заради горивната блокада. Така и самите Щати силно пострадаха от нахлуванията в Ирак и Афганистан, плащайки немалки пари за гориво.
Империята е на ръба, тя слабее, особенно на фона усилващите се евразийски съперници. На империята е нужна война. Ако не с Русия и Китай, то каква да е друга, само по-сериозна, по-изгодна, за да се посее световен хаос. Франция е готова, зад нея се стягат Германия и Великобритания, Австралия - като първи васал на САЩ - също няма да остане настрана, и нататък - все повече. За два века американците добре са отточили навикът за заработване на пари на сблъсъците на различни държави. И днес те отново прилагат старият похват, провокирайки другите да стъпят на пътеката на войната, за да си върнат авторитетът и положението на световен хегемон.

Automatic Earth: Западните СМИ изведоха пропагандата на Гьобелс на ново ниво

Западната пропаганда като инструмент за управление на цели народи през 2014 година стана къде по-съвершенна, отколкото по времето на Гьобелс, съобщава The Automatic Earth. СМИ не просто създават нова картина на действителността, внушавайки на болшинството определена гледна точка, която бездоказателно им се представя за истина. В освещението на украинската криза те достигат до там да подведат света към нова студена война, пише авторът на статията.

От времето когато Гьобелс за пръв път прибягва към уроците на Фройд относно влиянието на безсъзнателното и колективното съзнание, за да управлява целият германски народ, пропагандата като стратегически и политически инструмент е станала значително по-съвершенна, пише The Automatic Earth. Авторът на статията е уверен, че днес СМИ са способни да заставят човек да повярва практически във всичко. Към това, тяхното приемущество е че те могат да се позиционират като приятел, а не враг на човека.

Но не всички вярват на официалните съобщения. Именно затова в интернет се появи цяла блогосфера – множество статии, в които се говори не за това, за което вещаят СМИ, счита изданието. По негово мнение, в тези ситуация има очевиден проблем: твърде тясното разпространение на информацията не позволява да се направят реални различия и постави под съмнение официалното освещение на събитията.

Авторът на статията е убеден, че през 2014 год нивото на пропаганда в САЩ е достигнало небивали висини, правейки 2014 година «година на несусветен бъртвеж». Той отбелязва, че би могъл да приведе като пример всякакви цифри и данни, но в действителност няма никакво значение какво ще напише, защото в Америка има демокрация: «ако болшинството вярва в нещо, то това нещо става правдата».

От гледна точка на автора, през 2014 год пропагандата благополучно надмина сама себе си. Независимо от това, че живем във века на най-образованите хора в историята на човечеството, едва малцина поне смътно си представят, какво всъщност се случва в съвременният свят, пише изданието.

Както отбелязва The Automatic Earth, това е повод да се замислим за ценността на висшето образование, защото ако то нещо все пак учи, то точно не това хората да мислят самостоятелно. «Нас с години ни дурачат с икономически показатели, не само в САЩ, даже не само на Запад, но по цял свят» – съобщава статията. По уверение на автора, Америка вече е отгледала цяло поколение послушни «овци». Затова блогосферата е необходима, за да указва на пропуските на СМИ, не говоря вече за политиците, заключва изданието.

През 2014 година започна украинската криза – «и пробвайте денс да намерите някого, който не мисли, че Владимир Путин е бил този зъл гений, който стои зад всичко това», пише The Automatic Earth. А всичко това защото «нашите СМИ казаха, че Путин е злодей. А "ние” никога не поискахме доказателства», подчертава автора.

Между това, САШ и ЕС въвеждаха все нови и нови санкции против Русия, създавайки трудности за руските граждани и европейският бизнес, отбелязва той. При това САЩ и ЕС през февруари доведоха на власт в Киев ново правителство, към което неотдавна се добавиха няколко граждани на САЩ – «заради изгоди», уточнява изданието, обръщайки внимание на това, че Яценюк, «избран от Америка, колкото и да е удивително, все още си е на мястото». И при това същото правителство, както се отбелязва в статията, армията на Украйна уби хиляди нейни си граждани.

Когато през лятото бе свален малайзийският самолет МН17, вината за това отново възложиха на Путин, съобщава изданието. Никой, разбира се, не говореше пряко, че Путин е заповядал да се свали този авиолайнер, и никой не казваше, че го е свалила Русия. Но присъстват обвинения, че това са направили «рускоговорящи украински "въстанници”, но никакви доказателства не бяха предоставени даже половин година след инцидента», уверява автора.

Възможно ли е това действително да са направили «въстанниците»? «Ние не можем да изключваме такава версия, но само по същата причина, по която не можем да изключваме версията, че това са направили малки зелени марсианци: ние не знаем» – пишет The Automatic Earth. Както подчертава изданието, това е съмнително, защото нищо от това, което искат опълченците в източна Украйна, не може да бъде достигнато чрез унищожаване на самолет с пътници от Европа, Малайзия и Австралия.

Санкции обаче бяха въведени, независимо от отсътствието на доказателства, отбелязва автора, а русите на Запад – пак разбира се бездоказателно – изобразяват като «кръвожадни варвари».

Именно във връзка със случващото се в Украйна западната пропаганда през 2014 година излетя до небивали высоти, твърди изданието. Сега това не са просто измислени истории, например, за икономически подем. Обществено-правовото вещание, подаващо не повече реална информация, отколкото СМИ при Гьобелс в окупирана Европа от четиридесетте години на двадесети век, ни е подвело към нова студена война, резюмира The Automatic Earth.

Величия достичь злодей не сможет!

Крупицы мудрости не в книгах мы находим.
Быть добрым легче, справедливым тяжелей.
Гнев в деле правом точно не подходит,
Настанет день, где будет истина сильней.

Закон могуч, но власть нужды сильнее.
Без пользы жить - безвременная смерть.
Ведь слово ранит без ножа больнее,
А в силе исповеди чувствуется твердь.

Величия достичь злодей не сможет.
Нас учит жизнь ведь лучше всяких книг.
Идея выше факта обнадёжит,
А клевета утратит силу в тот же миг.

Димъян,
Специально для Politikus.ru