Папа римский вступил в БРИКС

Съчетание от наивност, глупост и елементи паника – такава изглежда реакцията на западните СМИ на резултатите от самитите на ШОС и БРИКС в Русия. Даже пределно политкоректната трактовка на тази реакция в московското издание «Коммерсант» не можа да скрие объркването, което породи този дуплет самити сред западните политици и интелектуалци. На фона на победните релаций на американският Държавен департамент и неговите подпяващи за едва ли не тотална изолация на Русия на световната арена, този факт, че най-голямото събитие в световният политически живот протече при блеснало отсътствие на целият западен политбомонд, сам по себе си има изключително значение. Запад все по-очевидно губи своето единолично лидерство и е принуден, макар и стиснал зъби, да се примирява с това.

Мащабът на геополитическото поражение на Запада е призвана да  минимизира верноподаната преса и нейните московски подгласници, които тези дни излизат със злопъхтящи  заглавия по образец на споменатия «Коммерсант» — «Този съюз не е обусловен нито географски, нито ценностно». Иронията на ситуацията е в това, че само преди година световната медийна машина практически игнорираше срещи в такъв формат, явно разчитайки с времето въобще да спусне тази непечеливша тема в кошчето. И ето днес тя е принудена за характеристики на такива събрания да използва думата «съюз», която в този контекст за подобен род преса е като кост в гърлото.

Бъдейки не способна да отрича очевидното – това би било твърде глупаво,  пропагандистската артилерия на старият свят пренесе огън на «структурните проблеми» на тези алтернативни световни блокове. Би било странно, ако такива проблеми не съществуваха при тази липса на прилика, разнокалибреност, а понякога и разнонасоченост на страните, които решиха да тръгнат на такова сближение. Но, първо — в това е и прелестта на този нов, несресан с общ за всички  гребен на западната глобализация,  свят. А втори, именно тази тяхна крайна липса на прилика е пряко указание, че причините, които принуждават такива различни страни да се групират на нова основа са твърде значителни, а угрозите са дотолкова сериозни, че ги предизвикват да забравят за вчера още важни разногласия. Това главното, което обективно ги стимулира към сближение – това е нарастващият хаос и опасност от дестабилизация на цялата планета, станали следствие от все по-егоистичната и безразсъдна политика даже не на целият Запад, а на неговото англосаксонско ядро. Коeто все по-остро чувства, че годините и вековете на неговото безусловно световно господство приближават своя край и затова се хвърля ва-банк, за да може тази неотвратима неизбежност поне за малко да се отсрочи.

Гигантските международни авантюри, предприемани от САЩ и техните васали в режим нон-стоп в най-разни райони на планетата – в Близкият Изток, в Северна Африка, в Централна Азия и даже в Европа, с цялата си очевидност убеждават относително независимите от Вашингтон световни лидери в това, че в рамките на създаденият от англосаксите модел на еднополярен свят, оптимално решение на проблемите на човечеството не може да бъде намерено. Оттук и стремежът на народите и държавите към сближение и координация на действията на други,  нежели западните,  основи.

Много симптоматично е, че именно в този момент, когато в Русия алтернативните световни лидери обсъждаха глобалният дневен ред, официалният духовен гуру на западният свят — Папа Римски Франциск 1 му нанесе истински и при това напълно заслужен «удар в гърба». В изключитено резки изрази, повече напомнящи стилистиката на присъда на военен трибунал, понтификът се нахвърли с унищожителна критика върху западният обществено-икономически модел, фактически го обвини във всички беди на съвременният свят и всъщност призова към световна революция против експлоататорите, предлагайки на народите да приключат с този нетърпим порядък.

Тук не зная – може би самият Папа е такъв човек. А може би е чул някой Глас, което с първосвещенниците на световните религии понякога се случва. Във всеки случай, той говори и действа  като посветен, точно знаещ,  че времето, отредено на Запада за неговото обективно необходимо световно лидерство, върви към краят си. В контекста на световната история Западът, едва ли случайно лишен от природни ресурси, на протежение хилядолетия е бил нещо от рода на «лисица в курника», будейки останалото полусънно човечество със своите грабителски авантюри и принуждавайки го по този начин по-активно да съобразява и да се движи напред. Но днес човечеството, умножило се няколко пъти и сблъскало се с реални планетарни заплахи за своето съществуване, вече не се нуждае в такъв дразнител и източник на безпокойство. Дори повече — на цивилизацията днес са необходими импулси с пряко противоположни свойства – подбуждащи хората към единение и сумиране на усилията. Настъпва принципно нова глобална ера – на колективизма,  справедливостта и всепланетната консолидация.

По такъв начин Запад, основан на рафиниран индивидуализъм и война всички против всички,  е изиграл своята роля в живота на планетата и сега неговото място е в скръбният свят на сенките от миналото. А бъдещето е в новите  инициативи и проекти, способни да обединят культури и цивилизации на основите на рационално потребление и распределение на все по-ограничени ресурси.

Лично ми се създава впечатление, че този нокаутиращ демарш на Ватикана не се е разминал без съгласуване с президента на Русия, който точно в навечерието бе на аудиенция у Папата и обсъжда с него нещо доста загадъчно. Във всеки случай, пълното съвпадение по време на уфимският самит на ШОС/БРИКС с проклятието на папата, адресирано към западният свят на антихриста, изглежда събитие съвсем не случайно.

Връщайки се накрая към натегнато-бодрата статия на московският «Коммерсант», реалният смисъл на която напълно съответства на пословицата «Кучетата си лаят – керавана си върви», може да констатираме, че западната пропаганда съвсем не е преуспяла в своите опити да развенчае това главно световно събитие. Не помогна на бързописците даже откровенно медийно хулиганство –чуждите  СМИ в тази подборка бяха представени практически от само откровено провашингтонски издания, макар даже на Запад има достатъчно и други, дори и не такива «мейнстриймови».

В този спят хор от политически благонадежни «експерти»   допуснаха само китайската «Женмин жибао». И то само затова, че по такъв начин се опитаха да прекарат малкопродуктивната мисълчиица, че Китай в тези съюзи всех и вся ще разплеска под себе си и затова те скоро ще се разпаднат. Нищо друго от тези американомислещи господа, не способни да видят отношенията на различни държави и народи иначе, освен като отношения на доминиране и подчинение не може да се очаква.

И разбира се точка над «и» в този вселенски хаос има право да постави само Лондон. «Файненшъл таймс» представи страните-членки на новите глобални мегапроекти, като паяци в буркан, да и още и изключително кръвожадни, които само това и правят, да заплашват световната стабилност. Русия, оказва се, подрива послевоенният баланс в Европа, а Китай, съответно — в Азия. И само ангелоподобните САЩ в съпровождение на неизменната кампания свои англоезични моченца за всичко плуват в святкащите въздуси, нямайки касателства нито към една мерзост, която се върши на Земята. Така изглежда светът  по версията на «Файненшъл таймс» и прилепилия се към нея «Коммерсант».  Но всъщност той изглежда съвершено различно, което през миналата седмица синхронно обясниха на човечеството Папа Римски и лидерите на новото, постамериканско човечество.

Юрий Селиванов, специално за News Front
Юрий Селиванов