Сталинската икономика — това не е икономиката на СССР

 

В съвременният живот наблюдавам, че хората все по-малко четат книги, написани от учени, толкова по-малко по икономика. Младежта предпочита да общува по интернет, или в най-добрият случай, чете къси аналитически статии. Затова за себе си реших, че статията трябва да е не много голяма (дългите статии рядко се четат с изключение на специалистите). Валентин Юрьевич Катасонов в своята книга «Икономиката на Сталин», използвайки реални цифри и факти, аргументирано доказва, че И.В. Сталин е построил ефективен социално-икономически модел на обществото. 
 
При И.В. Сталин СССР става могъща държава и побеждава силен и жесток враг – немският фашизъм.
Това е била битка не само на съветският народ за своята Родина, но и битка на икономиката на Сталин против цялата икономика на Европа, която световният капитал предава в ръцете на Хитлер.
Сталинската икономика (нататък СИ) побеждава, значи тя е била най-силната и ние сме длъжни да знаем, разбираме и използваме принципите на нейното построение за укрепване икономиката на държавата!
Валентин Юрьевич точно отбелязва, че в съвременното информационно поле в Русия на знанията по СИ е наложен строга забрана.
Те се боят, че ние ще вземем на въоръжение Сталинският опит за строеж на народното стопанство и тогава Русия ще победи своите геополитически противници.
Аз считам тази книга уникална, тя нанася силен удар по нашите врагове и либерални идеи. Книгата съдържа много ценна информация (икономиката — това е обширен комплекс въпроси), но ние ще обсъдим само една важна тема (предвид краткостта на статията). Нашите недругари се опитват да ни докажат, че СИ и икономиката на СССР е едно и също. Това е груба фалшификация.
Тук считам за уместно да вмъкна обширен цитат от книгата «Икономиката на Сталин» стр. 6-7:
74 години на съществуване на СССР (от 1917 до 1991 г.) може да се разделят на няколко периода, които съществено се отличават един от друг по ред икономически и политически признаци:

1. Период на «военният комунизъм» (1917 – 1921). [Идеолози и реализатори – В.И. Ленин, Л.Д. Троцкий].
2. Период на нова икономическа политика, или НЕП (1921 – 1929). [Идеолог и реализатор Н. Бухарин. Добавено от автора на статията).
3. Период на индустриализация и построяване основите на социализма (1929 – 1941).
4. Велика Отечествена война и следвоенно възстановяване на икономиката (1941 – 1948).
5. Период на мирно развитие на база сталинският модел на икономиката (1948 – 1956).
6. Първи период на демонтаж на сталинският модел на икономиката (период на Хрушчов: 1956 – 1964).
7. Втори период на демонтаж на сталинският модел на икономиката (период на подготовка и провеждане на реформите на Косигин-Либерман: 1964-1969).
8. Период на застой (1969-1985).
9. Период на перестройка и активно разрушаване остатъците на сталинският модел на икономика (1985-1991).
И така, първият-вторият периоди може да наричаме ранна икономика на СССР.
Трети-пети периоди се отнасят към сталинската икономика.
А шести-девети периоди обхващат късната икономика на СССР…
 А в по-широк исторически аспект тя трябва да се определи като преходна икономика – от социалистически модел към модел капиталистическа икономика.
В своята книга Валентин Юрьевич цитира интересна информация как комунистите на запад реагират на случващите се изменения в икономиката на СССР:
В страната започна да се сформира държавен капитализъм, на което обръщат внимание някои задгранични комунисти. Членът на Комунистическата партия на Германия (ФРГ) Вили Дикхут издава книга, получила название «Реставрация на капитализма в Съветският Съюз» («Die Restauration des Kapitalismus in der Sowjetunion»); …
Този извод у немският комунист произтича от друг, шокиращ по това време извод: партийно-държавната бюрокрация в СССР започва да се превръща в буржуазия, т. е. в СССР започна сформирането на държавен капитализъм.
Както се казва, без коментари! Тук е уместно да се публикуват някои цифри за периода 1929 – 1941 гг., но е необходимо да се отчете, че по време на гражданската война на икономиката на страната е бил нанесен колосален урон:
Първи период — индустриализация, която се провежда в условия на мобилизационна икономика.
По общ обем брутен вътрешн продукт и производство на промишлена продукция СССР в средата на 1930-те г. излиза на първо място в Европа и на второ място в света, отстъпвайки само на САЩ и значително изпреварвайки Германия, Великобритания, Франция.
За непълни три петилетки в страната са построени 364 нови градове, съоръжени и въведени в действие 9 хил. крупни предприятия – колосална цифра – по две предприятия на ден!
И.В. Сталин създава принципиално нов модел на икономика.
Никъде по света такъв не е имало! Предприятията са били ориентирани на натурални (физически) показатели. Стойностните показатели са били достатъчно условни!
Реформите на Косигин-Либерман препрограмират «…икономиката на печалба като главен ориентир».
Но печалбата — това е категория на капиталистическият способ на производство! «На смяна на социалистическият способ на производство идва товарният (държавно–капиталистически) способ на производство.»
 Друг пример за разрушение на СИ. Още в годината на смъртта на И.В. Сталина (1953 г) Н.С. Хрушчов ликвидира Госснаб на СССР, който управлява материално–техническото снабдяване на всички отрасли на народното стопанство, всички предприятия. Госснаб знае приоритетите, кому и какво на първо място.
Н.С. Хрушчов предава управлението на материално–техническото снабдяване в съюзните републики.
Но републиките разбират основно, само себе си.
Ликвидацията на Госснаб на СССР нанася голям урон на икономиката на страната.
Госснаб на СССР е възстановен едва през 1965 г. Още един пример от разрушителните реформи на Н.С. Хрушчов:
Сериозен удар бива нанесен по снабдяването на градовете с продукция от селското стопанство.
От Хрушчов са забранени домашните стопанства на колхозниците, въведени са данъци на плодови дървета, на всяка глава добитък, затворени са колхозните пазари.
Селяните заради данъците за година изколват добитъка, няколко пъти съкращават обемите на производство на плодове, изсичат плодните градини.
В градовете започват прекъсвания в снабдяването на населението с месо, хляб, брашно, зърнести, масло.
От стоковият оборот напълно изчезват множество продоволствени стоки, например мед.
Фактически в страната започва продоволствена криза, в градовете възниква голямо социално напрежение.
Всичко гореказано показва, че след смъртта на И.В. Сталин икономиката се подлага на съществени изменения. Затова и да се говори, че сталинската икономика и икономиката на СССР е едно и също, е като минимум, невярно.
На страница 93 открих много интересна мисъл:
Без създаване на политическа система на народовластие съществува риск, че социалистическото общество постепенно ще се трансформира в държавен капитализъм.
Какво означава това?
– Че средствата за производство формално остават в собственост на държавата, но се използват в интересите не на целият народ, а само на тясна група държавна бюрокрация.
При това социалистическата риторика може да се съхранява и даже усилва.
Ярък пример на такъв държавен капитализъм днес е Китай, властите на който продължават да твърдят, че строят социализъм.
Със своето последно изречение професор Катасонов В.Ю. всъщност завършва спора как да се отнасяме към Китай, на какви принципи да строим своето сътрудничество.
Работата е там, че вътрешните закони на капитализма са такива, че винаги довеждат влака с надписа «КАПИТАЛИЗЪМ» на една и съща крайна станция: светът ще управлява «златният милион» (златният милиард – това са приказки за детската градина) във форма на световно правителство.
Останалото население на земята ще ги обслужва.
Глобализацията — това е и началото на този процес.
По принцип не е важно, чрез коя страна световните банкери ще добиват своята цел: чрез САШ или чрез Китай, това не е същността.
Важно е друго – капитализмът винаги се стреми към едно и също – световно господство на банкократията!
В този план добре прочистват мозъка документалните филми на Галина Царева, например, филмът «Яд от элиты». Още веднаж ще повторим: социално–икономическият модел на икономиката на Китай е държавен капитализъм.

Книгата «Икономиката на Сталин» е много информативна. Например, добре е описана такава тема, като златните запаси на СССР. Накратко няколко цифри.
В годината на смъртта на Сталин (1953 г) златните резерви на СССР са 2049,8 т (стр. 243).
В 1991 г. – 484,6 т. (стр. 244) «…за последните две години на съществуването на СССР биват изнесени над 790 т злато.
Всичко за годините на перестройка от страната са изнесени над 1,5 хил. т злати.» (стр. 289). Отглас от този грабеж открих и в книгата на известният историк, обществовед, доктор на политическите науки Елена Георгиевна Пономарьова «Грязные войны буржуинов». На страница 129 четем: «Още по-определено за геополитическата стратегия на САЩ се изсказва на 25 октомври 1996 г. Б. Клинтон: «Последните десет години политиката по отношение на СССР и неговите съюзници убедително доказа правилността на взетия от нас курс на отстраняване на една от най-силните държави в света, а също най-силен военен блок…
За четири години ние и нашите съюзници получихме различни стратегически суровини за много милиарди долари, стотици тонове злато, скъпоценни камъни и т. н.». Както се казва без коментар.

Книгата е написана на ясен, достъпен език, чете се леко.
В заключение мога да кажа следното: книгата на В.Ю. Катасонов «Икономиката на Сталин» е важно събитие в информационният живот на Русия.
Прочетете я и за вас много от тайното ще стане явно. Няколко думи за автора на книгата.
По мое скромно мнение Валентин Юрьевич е един от най-добрите изследователи по темата «капитализъм», неговите вътрешни закони и перспективи за развитие.
В интернет ще можете леко да намерите обширен списък на неговите работи.
 За обикновеният човек, когото интересуват такива въпроси като струва ли си да се взема кредит и какво са руските банки, мога да препоръчам следните негови книги: «Мировая кабала. Ограбление по…», «Золотой лохотрон. Новый мировой порядок как финансовая пирамида».

Аналитическа записка на НАТО за образованието в СССР, 1959 г.

Доклад за комитета по въпросите на науката към НАТО на тема "Научно техническото образование и кадровите резерви в СССР". 1959 год.

НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКО ОБРАЗОВАНИЕ И КАДРОВИ РЕЗЕРВИ В СССР
I. ВСТЪПЛЕНИЕ
1. Когато Съветският Съюз бе образуван преди около 40 години, държавата се сблъска с огромни трудности. Урожаят на съветският юг бе унищожен от нашествие на скакалци, в резултат се забелязваше дефицит на продоволствие и низък морален дух на населението. За отбраната на страната не способстваше нищо освен рационално използване на териториалните и климатическите условия.
Държавата изотставаше в образованието и други социални сфери, неграмотността бе широко разпространена, и след почти 10 години съветските списания и печатни издания както преди съобщаваха за същото ниво грамотност. Преди четиридесет години безнадежно не достигаха обучени кадри, за да се изведе съветският народ от трудната ситуация, а днес СССР оспорва правото на САЩ на световно господство. Това е достижение, което няма равно в съвременната история.
II. НЯКОИ ФАКТОРИ, СПОСОБСТВАЛИ БЪРЗОТО ПОДОБРЕНИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО ПРИ СЪВЕТСКИЯТ РЕЖИМ
2. Естествено цял ред фактори способстваше за съветският прогрес от последните 40 години, и тези които се споменават тук представляват само малка част от това, което е имало значение. Независимо че настоящият документ бе написан по отношение научно-техническото образование, голяма част от казаното може да бъде отнесена към всяка друга сфера на човешката мисъл. Съветската практика в много се отличава от практиката на западните страни, и настоящата работа уделя необходимото внимание на тези различия.
(i) Ръководители, получили научно-техническо образование
От самото начало съветските ръководители отчетливо разбираха, че науката и техниката са най-важните средства за достигане на военните и икономическите цели на комунизма. Научно-техническите дисциплини, върху които над 40 години се правеше акцент са добре представени в основното образование на действащите съветски ръководители. Президентът на Академията на Науките на СССР в сила земаната длъжност е и член на Президиума, който може да се сравни с кабинета на Премиер-министъра на Великобритания или кабинета на Председателя на Управлението на Франция. 39 от 67 члена на този орган на властта са получили научно-техническо образование. Допълнително първият заместник председател и 9 от 13 заместник председатели на Съвета на Министрите са получили научно-техническо образование. У научно-технологическите проекти в СССР има повече шансове да бъдат приети на висше административно ниво, отколкото в западните страни.
(ii) Централизиран контрол и планиране
Тези фактори предоставят очевидни предимства за достигане максимална ефективност на програмите по професионална подготовка. Възможно е да се установи единен образователен стандарт за цялата страна, да се упрости системата на обучение и отстранят болшинството причини, внасящ бърканица в западните страни, където системата е станала раздробена. Ако планирането и производството са съгласувани, то отсътства безработица, а на всички работни места, необходими на държавата се оказват хора с подходяща квалификация. В централизирана система разбира се съществува възможност да бъдеш или блестящо прав, или катастрофически заблуждаващ се. Същността на съветският метод е такава: министерствата прогнозират своите потребности в материали и човешки ресурси за 5 (сега 7) -годишен план в съответствие с общата директива от партийното ръководство. Изложените от министерствата искания, които всяка година леко се изменят на основа опита се съпоставят, и Държавният планов комитет разработва плановете. Частите от плана, касаещи научно-техническите въпроси, се утвърждават от Академията на Науките.
(iii) Ново-обучените кадри в разпорежение на държавата
Почти всички, които се обучават свръх образователният минимум, установен от законодателството на Съветският Съюз, получават държавно финансиране. Държавата изисква абитурентите на висши или средно-специални учебни заведения да отработят три години по разпределение след завършване на обучението. От числото млади хора, не обременени с други задължения около 750 хиляди са получили висше образование и 1,2 милиона – средно-специално образование. Тези кадрови резерви във всеки момент могат да бъдат включени към решаването на приоритетни задачи в държавата, такива като грандиозни планове за развитие, преподаване и други. Тези 2 милиона специалисти не са нископлатени сътрудници, те получават достойна заплата и допълнително не са задължени да служат в армията.
(iv) «Малки» дисциплини
СССР е голяма държава, затова тя е способна да организира пълноценни групи по изучаване на такива предмети, като създаване и устройство на жироскопи и парови котли. В същото време западните страни могат да предложат само епизодични курсове не най-високо качество по причина малко количество студенти и преподаватели.
(v) Щателно изучаване на западните ресурси
Западните публикации обикновено са достъпни в превод в основните съветски учреждения не по-късно от 2 месеца след оргиналната публикация. Академическият Институт за научна информация разполага с най-добрата и най-пълната служба за рефериране в света. Ако това изискват обстоятелствата, Съветите са готови да получат информация чрез шпионаж.
(vi) Връщане в системата за образование
На протежение много години значителна част от обучените кадри се връща обратно в системата за образование, за да подготови още повече специалисти. Преподаването е добре заплащано и престижно занятие. Чистият ежегоден приръст от обучени кадри е 7% в СССР (за сравнение, в САЩ 3,5%, във Великобритания 2,5 – 3 %).
(vi) Усилено изучаване на основните дисциплини
В последните години като минимум, във всички учебни програми, предлагани в Съветският Съюз, се прави упор на усилено изучаване на основните дисциплини. Във всеки от 200 учебни плана с техническа насоченост, действащи във висшите учебни заведения, 10% време е отделено на висшата математика и също толкова на физиката. Голямото количество обучени кадри и бързият технологически прогрес са достигнати съвсем не с повърхностни усилия.
(viii) Подготовката на преподаватели – первостепенна задача
С всеки нов етап от научно-техническият прогрес започва съответна програма за подготовка на преподаватели. От 1955 год в Московският държавен университет готвят преподаватели по програмиране (Приложение 1).
(ix) Ефективна пропаганда
На Запад съветската пропаганда и лъжата често считат за синоними. Пропагандата успешно държи националните цели в полето на зрение на съветските хора, изпитващи радостно вълнение по степента на достигане на тези цели. В СССР има длъжности, които се заемат неохотно, работни места, на които се трудят без особено желание. Пропагандата в учебните заведения изобразява работата на такива длъжности и позиции като увлекателно изпитание и заставя младите хора (iii) c готовност да се трудят на благо своята страна в не най-благоприятни условия.
III. Степени на съветското образование
4. Обучението в учебните заведения в Съветският Съюз започва от 7 години. Началното образование продължава 7 години. Към 1960 год последният 5-годишен план поставя цел да се направи 10-годишното училище общодостъпно. Там, където 10-годишното училищно образование е достъпно, местното законодателство го прави задължително, в резултат на което количеството випускници на 10-годишната програма е нарастнало в течение на последният 5-годишен план от 440 хиляди до 1,5 милиона за година. Юношите и девойките се обучават по еднаква програма в 7- и 10-годишните училища. На втори стадии от класическото образование, тоест в осми, девети и десети клас от 10-годишната програма, учениците провеждат 42% от времето в изучаване на математика, физика и химия. Випускниците на 10-годишното училище не са така добре обучени като випускниците от шести клас на английска гимназия с научен уклон или юношите и девойките, завършили втора научна степен от френски лицей. Значително по-високо средно ниво в научните дисциплини се достига обаче от всички, завършили курс в 10-годишната програма в СССР. (Вероятно става въпрос за сравняване на 7- и 10-годишните програми - бел.пр.) Става дума за много по-голямо число ученици, отколкото на Запад.
5. Други възможности след завършване на 7-годишното обучение. За випускниците съществува възможност да се трудоустроят, но броят на тези, които го правят рязко се е съкратил по време на последната петилетка. Училищата на трудовият резерв работят съвместно с промишлеността и селското стопанство. Специални средни училища, предимно техникуми при съответстните министерства, предоставят специално образование по повече от две хиляди специалности; курсовете имат ярко изразена практическа насоченост.
6. През последните години около 40% випускници на 10-годишната програма заедно с по-малък процент випускници от средно-професионални учебни заведения продължават да се обучават във висши учебни заведения. Ходят слухове за увеличение на този показател до 70%. Университетите готвят едва 10% от обучените кадри в Съветският Съюз, а преподаването в тях става само по основните дисциплини. Курс в педагогическият институт продължава 4 години, обучение по основните дисциплини в университетите (не включвайки физика) продължава 5 години. Болшинството технически учебни програми (също по физика) е разчетено за 5,5 години, а програмата по медицина – за 6 години. Студентите от всички специалности, освен педагогика, на протежение 6 месеца работят над дипломен проект; резултатите от изследването се въплъщават в писмена дипломна работа, която се защитава публично. Примерно 1 от 6 или 7 випускници от висшите учебни заведения продължава образованието си. Студентите, аспирантите и докторантите са длъжни да знаят един, два и три чужди езици съответно.
ВНОСИМИ ИЗМЕНЕНИЯ
7. В Меморандума на Хрушчов през сепрември 1958 год бе набелязан преход от 7-годишно начално образование към 8-годишно. След него ще следва средно образование с продължителност от 3 до 4 години в един от пет типове училища, а именно:
(а) средно училище с академическа насоченост, отличаващо се от осми, девети и десети класове на 10-годишната програма с наличието на четири класа и приемащо примерно 20% завършилите 8-годишна степен на обучение;
(б) средно училище с техническа насоченост;
(в) специализирано средно училище за нуждите на театъра, балета, изобразителните изкуства, военната служба и т.н.;
(г) средно училище с непълно натоварване, позволяваща да се съвмещава обучението с работа на фабриките и в селското стопанство;
(д) вечерни училища на трудовият резерв.
Съвершено очевидно е, че измененията в системата не означават снижение на стандартите. Дори повече, учебната база на съществуващите средни училища без усилия може да бъде адаптирана за изпълнение на новите цели.
IV. КАДРОВИ РЕЗЕРВИ И ТЕМПОВЕ НА ПРОИЗВОДСТВО
8. Тези, които са получили научно-техническо образование, са склонни да остават в тези области. Престижът и наградите в тези сфери на дейност са високи, особено за преподаватели.
9. На ниво след-дипломно образование СССР не изпитва недостиг от професионалисти, способни да управляват държавни проекти. Във висшето и училищното образование всичко указва, че количеството професионално подготовени випускници не само без усилия ще остане на същото ниво, но може да бъде и увеличено.
V. СЛОЖНОСТИ И НЕДОСТАТЪЦИ
11. Съветската система на образование, на различните нива на която се обучават около 35 милиона души, е фактически гигантска. Едно от нейните изключителни достоинства, произтичащи от централизираният контрол и планиране – е нейната относителна простота. Ще е интересно да изясним, как Съветският Съюз успешно се е справил с проблемите, които преследват западните страни.
(i) Учебни помещения
В съветските учебни заведения от всяко ниво норма остава обучението на 2 смени, а обучението на 3 смени не е нещо нечувано. Обезпечеността с учебни класове, лекционни зали и лаборатории, без съмнение е най-сложният проблем, с който се налага да се справя съветското образование. Недоизпълнението на програмата по строителство служи един от факторите, способстващи отказа от плана за последната петилетка. С голяма степен увереност може да се твърди, че този фактор ускори измененията в системата за образование на ниво средно училище. Ходят слухове, че всички кандидати за получаване висше образование ще са длъжни да отработят две години в производствено-техническата сфера преди постъпване. Две години отдих ще позволят на програмата по строителство да навакса пропуснатото.
(ii) Оборудване
Западните експерти като правило завиждат на количеството и качеството на оборудването в севетските учебни заведения.
(iii) Коефициент учащи се на един преподавател
Както се спомена по-рано, в Съветският Съюз няма проблем с преподавателите, в същото време докато в болшинството западни страни ситуацията оставя да се желае по-добро.
[заб. statehistory - в тази таблица видимо става дума колко учащи се падат на един преподавател]
                                                СССР        САЩ                      Великобритания
Висши учебни заведения  1 – 12,6;     1 – 14,1;                       1 – 9;
Училища                                    1 – 17,6;     1 – 21 (средно)        1 – 18,1 (сред. гимназия)
                                                                 1 – 30 (началн.) ;     1 – 22,3 (сред. училище)  

                                                                                                   1 – 30,5 (началн.)

(iv) Военна служба
В сила назованите по-рано причини в СССР не представлява никакъв проблем.
(v) Съотношение на випускниците от висши и средно-специални учебни заведения
Западният опит подсказва, че на работните места на един випускник от висше учебно заведение се падат три випускника от средно-специални учебни заведения. В болшинството съветски учреждения, които са посетили западни експерти, тази пропорция изглежда повсеместно се използва. Коефициент 3 к 1 не е характерен за системата на образование, затова може да се предположи, че някъде в СССР съществува недостиг на випускници от средно-специални учебни заведения, която води до определени трудности. Това, че тези трудности не са очевидни означава, че в СССР випускниците от висшите учебни заведения могат да бъдат задействани в сфери на дейност, които на запад се считат за некомерчески.
VI. ДИСЦИПЛИНИ, ПРЕДСТАВЛЯВАЩИ ИНТЕРЕС ЗА ОТБРАНАТА
(i) Математика
12. Този предмет в СССР се счита за най-престижен. В страната съществува първокласна математическа традиция, а съвременното ниво на математиката в Съветският Съюз отстъпва само на нивото в Съединените Щати. При изучаване на множество съветски научни работи, в особеност по физика, естествени науки и машиностроение, става видно с какво удоволствие съветските учени правят отстъпление в областта на математиката. Научните работи във Великобритания често се състоят от две части: първата част излага теорията, а втората – потвърждение на тази теория, получено по опитен път. Съветските научни работи често се състоят изключително от теория.
Първокласните съветски математици играят далеч по-голяма роля, отколкото техните западни колеги на инженерни конференции, които се отличават с достатъчно неформален характер. Подобен научен подход към решаването на инженерни проблеми възможно частично обяснява бързият прогрес в тази област. Съветските математици са готови да прилагат математическата теория в доволно дребномащабни опитни изследвания. Те с удивителна лекота работят в области, където на западните учени биха били необходими допълнителни експериментални данни. Там, където съветският метод е успешен, става възможно да се мине без промежутъчни стадии на изследователска разработка. Без съмнение, недавният съветски прогрес в аеродинамиката и химическото машиностроение в много е задължен на съветите на математиците.
Занятието с математика настоятелно се поощрява в училищата. Олимпиади и математически конкурси за учениците от 8, 9 и 10 класове на 10-годишната програма се провеждат на градско, регионално, републиканско и национално нива. Особено надарените ученици се забелязват на много ранен стадий и впоследстиве се способства за тяхното обучение.
В болшинството страни съществува явна вертикална структура на научните дисциплини и вертикална йерархия сред учените. Това пречи на междудисциплинарният обмен с научни идеи. В СССР математиката е активнодействащ компонент във взаимното обогатяване на дисциплините. Достоен за споменаване пример служи Лабораторията по вибрации към Физическият институт Лебедев към Академията на Науките на СССР. Лабораторията е изследователска организация; сътрудниците на тази московска лаборатория, които работят тук един или два месеца на година също се трудят в учреждения по целият Съюз. Те заемат лидиращи позиции в цял ред дисциплини: астрономия, радиоастрономия, спектроскопия, акустика, теоретическа физика, приборостроение, морска хидрология, електротехника и много други отрасли. Единственото, което ги обединява - това е интерес към вълновите движения. Възможностите за обмен на научни идеи в Лабораторията по вибрация са огромни.
(ii) Физика
Практически по всички въпроси на тази дисциплина съветските учени се намират наравно със световната наука. Теоретическата физика е достигнала огромни висоти, а през последните пет години изключителни успехи демонстрират съветските изследвания в областта на полупроводниците.
(iii) Химия
Състоянието на тази дисциплина в СССР описват като довоенно, но не е нужно да се счита това твърдение за истинно. Съветският Съюз изотстава в химическото машиностроение, но присътства ясно разбиране на тази ситуация и движение в посока подобрение в тази област.
(iv) Машиностроение
Голямо количество време е отделено за занятия по висша математика и физика. Също са отделени часове за отраслева практика. В условия на растяща икономика, потребностите на която се удовлетворяват за сметка развитие на индустриализацията, машиностроенето влиза в числото приоритети на Съветският Съюз. През 1958-59 год се планира випуск на 3 пъти повече инженери, отколкото в Съединените Щати. Напълно е възможно признаците на наситеност със специалисти инженерен профил скоро да станат очевидни.
VII. ИЗВОДИ
13. На Запад съществва значителна тенденция за придържане към крайни възгледи по отношение на Съветският Съюз. Неговите граждани обаче не са супермени и не са второсортен материал. На практика това са хора със същите способности и емоции, както и всички останали. Ако 210 милиона човека на Запад съгласовано работят със същите приоритети и същото желание, както техните колеги в Съветският Съюз, те ще достигнат подобни резултати. Държавите самостоятелно съревноваващи се със СССР, напразно разпиляват своите сили и ресурси в опити, обречени на провал. Ако е невъзможно постоянно да се изобретяват методи, превъзхождащи методите на СССР, струва си сериозно да се замислим над заимстване и адаптация на съветските методи. Това може да включва освен другото:
(i) отказ от почитаемите, традиционни възгледи по отношение ролята на жените;
(ii) изпълнение на необходимата на държавата работа от тези, чието обучение свръх образователният минимум, установен от законодателството е било финансирано за бюджетни средства;
(iii) упразване на «свободният пазар» на квалифицирани трудови ресурси; приемане и възможно, усилване на мерките по държавно регулиране.
14. Каквото и да се случи, всяка държава, изпитваща недостиг на преподавателски състав, е длъжна да решава този проблем в срочен извънреден порядък.

Източник:  https://cont.ws/post/251103

Ефективната икономика и ватната Рашка

Кратко описание на показателите за ефективност на икономиката. Много упростено. За сукалчета™.
Два завода по производство на ядрено гориво от плутоний, руски и американски. Почти еднакви, защото плановата им производителност еднаква. В руският инвестирани 240 милиона. В американският — 8 милиарда и трябват още 17 милиарда.
На руският толкова и толкова откраднали, защота Рашка е корумпирана и всички крадат. В Америка корупция няма, така че всичките манги се изразходили по консултанти, юристи, проектанти, контрактори и така нататък.
В Рашка за откраднатото построили виличка или там скатали толкова и толкова в офшор. Тоест кръгло заводчето в Рашка е дало жалките тия 240 млн прибавка към БВП. Срам и позор.
В Америка без всякаква корупция париците се разпределили на ръка. Част от тях, разбира се се обърнали в мортгеджи, например, а мортгеджите попаднали на фин-пазара във вид на удивително добре оценени и надеждни ценни книжа, така че БВП на Америка нарастнал не с 8 милиарда даже, а така няколко пъти повече. Тоест някой отпилил… ой, заработил милион, другий използвал като първа вноска за недвижка, а банката, дала кредита, веднагически пуснала ценни книги за цялата сума на дълга, а още в нея дошли Латиша и Хуанита да почистят в офиса, и тя им платила, и за своята заплата те също осилили първата вноска, и още цен-книги попаднали на пазара, също на удивление надеждни, че нали мортгиджните компании, както е известно никога не лъжат, а Латиша с Хуанита обезателно всичко ще изплатят, а някой със своя милион побегнал на пазара сам и се вложил с голям размах, и БВП нарастнал на сумата с размаха…
И сега още 17 милиарда инвестиции трябват. Сметнете как БВП след това ще израсте? Къде там ватната Рашка ще гони такива показатели. Срамище и позорище, нали ви казвам.
И една тънкост в цялата тази история: ватният завод прекрасно работи. Американският — не. И на строителството краят не се вижда. И колкото по-дълго строят и колкото повече пари се закопават там — толкова повече ще израстат показателите по ефективност на икономиката.
PS. Да, между впрочем, за производителността на труда. Двата завода се строят в първо приближение от еднакво количество работници. Само дето едните създават обект на стойност (по счетоводството) 250 милиона, а другите — 17 милиарда. А смятайте де колко пъти производителността на труда у вторите е по-висока!

Източник: https://cont.ws/post/248207

Със закъснение...

За размишление: социалният паразитизъм - от astrobeglec

В хода на дискусията в коментарите към моят пост: http://pikabu.ru/story/manevr_quotshakhmatkaquot_4113183 се повдигна въпросът за социалният паразитизъм. Този пост е призван да разгледа въпроса отделно, а не да засира с офтоп коментари другият пост. Постът е много дълъг, освещава сложни въпроси, затова за адекватно възприемане препоръчвам да се запази и изучи в спокойна обстановка.

За начало ще се съглася с @Fanatik2517, че наричайки социалните паразити глисти аз изказах същността, но с алегорията пресолих, може би даже силно пресолих.

Исторически контекст: За разглеждане на въпроса за социалният паразитизъм може да се задълбаем много силно, но за първо приближение е достатъчно сравнително къс период.

През 1930-х години на ХХ век се появи първата на земята планова икономика в мащабите на една страна. Ефективността на тази система (в икономически план) много пъти превиши пазарната, което доведе до две основни следствия:
1. Бизнесът на страните с пазарна икономика започна активно да изследва новата структура и да приема напредничавите разработки за увеличение ефективността на производството. Да, пазарната икономика активно се учеше от плановата и днес е сложно да се каже кое е повече в съвременната икономика - пазара или плана...
2. Ставаше очевидно, че съвместното съществуване на двете социално-икономически системе е невъзможно по принцип.

В средата на 70-те години на ХХ век стана очевидно, че СССР (плановата икономика) и САЩ (флагманът на пазарната) на една планета точно не ще живеят заедно. За унищожението на САЩ от съветите бе нужно само да издържат максимум до 2010 година, след което САЩ (без външно въздействие) просто преставаха да съществуват, а за САЩ за оцеляване бе нужно по всякакъв начин да отстрани конкурента.

Ремарк: Независимо от общото мнение, че американците са идиоти, има един съществен факт, който е пред погледа, но в упор не се забелязва — в САЩ е много силно развита инфраструктурата за изучаване мисленето на човека и практическото използване на психологията. Мозъкът на човека е нейронна мрежа (биокомпютър), а значи съществува възможност за неговото програмиране (на скептиците съветвам да си спомнат «Прозорецът на Овертон»). Затова в плана «промиване на мозъци» на САЩ равни няма и няма да има още няколко десетки, а дори и стотици години. Дори повече, предвид отсътствието на контролни «надстройки» промитият мозък принципиално не може да установи наличието на грешки в своята работа и самият факт на програмирането т.е. човек с промит мозък сам по принцип не е способен да осъзнае фактът на промивка на мозъка.

Доколкото за всеки здравомислещ човек е понятно, че да се живее е по-добре в икономически развита държава, а не в голяма бананова република, то САЩ основен залог правят на люде необременени с интелект. Интелектуално развитият човек има в своя разум стабилна система «маяци» и на въздействие практически не е подвластен. Колкото по-високо е интелекта, толкова по-малко на него може да се влияе. Така че САЩ работят с доста специфичен материал, а именно балъците, «златната младеж», «издигнатите» и престъпни елементи.

И така подготовката завърши и от средата на 80-те години на построеният през 50-60-те години фундамент започна процес на унищожение на икономиката на СССР. Главна особеност на плановата икономика е, че тя по принцип не може да бъде разрушена отвън (Северна Корея за пример), затова бяха нужни кадри, които да разрушат системата отвътре. Подбраните и програмирани кадри с поставената задача кофти, но се справиха — СССР престана да съществува. Но тук веднага изплува вторият момент — над 70% от населението все пак бяха образовани и започнаха да разбират кое как, възникна реална угроза за откат обратно към СССР. Затова правилно подбраните кадри устроиха първо икономически пиздец (а инфлацията от 2600% това е именно икономически пиздец), а когато стана очевидно, че в сложната ситуация народът не се е объркал и още е въоръжен (октомври 1993) кадрите способни да организират реално въоръженно съпротивление срещу докопалите властта дебили бяха изгорени в Чечня. При това на «стартови» позиции бяха изведени основно случайни хора, които вследствие ниският интелект бе леко да се управляват.

«Лихите» 90-те станаха следствие на построената система и страната уверено вървеше към колапс.

Истината вече не ще установим, но по мое мнение през 1999 год до Елцин дойде, че са го развели като последен балък. Да се направи вече нищо не можеше, затова бе направен ход с коня — отричане от властта в полза на достатъчно умният и добре обучен сътрудник от КГБ (а значи знаещ какво е това противодиверсиона работа) В.В. Путин.

От 2000 година в страната настъпи нова епоха в която на практика всичко определяха две сили:
- обработени от специалистите от САЩ балъци водещи страната към крах;
- адекватните хора, разбиращи обкръжаващата действителност и "измъкващи" ситуацията.

Този момент излиза зад рамките на обсъждането, нам е важен само факта как се е сформирал икономическият и политическият «елит» на страната.

Сега да преминем непосредствено към социума: биологически човек е стадно животно. В реалността човек може да бъде разгледан само в контекст на социума в който се намира (цивилизация). Това означава, че всеки човек е длъжен да работи на социума, защото колкото по-силен е социума, толкова по-силен е човек в него. Убийството на посланика на САЩ и посланика на Хондурас това са малко различни случаи...

Илюстрация: Да вземем уважаемите от мен кавказци, които този принцип получават с майчиното мляко. Автоматът на Калашников е далеч по-ефективен от набора запасни части за него и насипно патрони в добавка (спомня ми се народната мъдрост за снопа стрели). Единично «детето на планините», в преобладаващо болшинство случаи, просто ще отгребе от руснака до първо число, но(!) осъзнавайки какво е това колектив те никога не ще се бият поединично. Това може и да не е честно, но е дяволски рационално и ефективно. Затова сега Дагестан и Чечня масово раждат, а техните представители (с помощта на кръвните връзки) бързо се движат по социалните стълби в разни сфери. Те работят в команда. Веднаж видях, как немощен кавказец на убита чуждомарка се счупи и застана на банкета. Спирам. Кое да как, но чуждомарка «в поле» почти не се ремонтира. Докато гледам "матора", старика някому емоционално звъни. Естествено нищо не ми се получава. Предлагам да го довлека, той казва не си струва. След 15 минути долита "яка" чуждомарка, излизат трима и културно питат старика, той отговаря. После минаха на руски. Бизнесмен прекъснал делова среща (напълно може би загибил при това пари), дръпнал двама другари от работа и тръгнал хрен знае къде да спасява своя. Ето затова те са реална сила, защото са единни.

И така ние дойдохме до това, че «силата» на човека определя обществото в което той се намира. Исторически първи този постулат демонстрира СССР през 1941-1945 год. Сплотеното общество с цената на неимоверни усилия за общото благо премила сводната сила на цяла Европа, в същото време докато «героическите» европейци се предават един след друг.

За което ас уважавам олигархите в САЩ - те са се учили, учат се и ще се учат. Когато се появяват първите наблюдаеми резултати и бива проведен анализ те разбират главното — максимална отдача от работника може да се получи само създавайки му парникови условия. Работникът е длъжен да бъде обезпечен с всичко и мотивиран (нематериално възнаграждение), че той на всичките 100% да може да се отдаде на работата. Никаква хуманност — прост разчет. Именно на това се е строила, строи се и ще се строи икономиката и политиката на САЩ и ЕС. В САЩ старт на процеса на обучение дава Х. Форд нагледно демонстрирайки, че държейки работниците в «парник» може силно да се увеличи печалбата. Втора площадка за обучение става Европа. На нея се отработват разработените на "местният" материал методи за встрояване на идиотите в икономическите и политическите структури, а също и на масова промивка на мозъци. И в Германия вместо факелни шествия тръгнаха гей-паради...

Доколкото САЩ не бе заинтересуван от съществуването на Русия, то на поставените на старт марионетки този очевиден постулат не съобщиха, а не обременените с интелект мозъци лежащите на повърхността факти просто пропуснаха. Или има такива наивни, които считат, че американските и европейските олигарси например, изпитват оргазъм от осъзнаването, че техните работници получават такива мангизи? Мисля ако бяха изпитвали — не биха пренасяли производството в Азия...

След две хилядолетия накрая започна да достига, че в същността си хуманността не само е красиво и добре, но също и рационално, практично и много изгодно. Сега различни и реално работещи благотворителни фондове зад граница не са рядкост. Дори тези фондове разширяват сферата си в страните от третият свят…

Опитите на руските бизнесмени да се «научат» от западните колеги се сблъскаха с две основни трудности:
1. Квалифицираните кадри основно бяха отстранени от кариеристи, за които топлото местенце под дупето е по-важно от благото на компанията, а самите кариеристи изпратени за «обмен на опит» можеха в сила своята природна ограниченост да видят само «фасада» на построения бизнес-процес. Какво е купе от мерцедес с двигател и ходова от запорожец представяете ли си? Ето така примерно и изглежда «внедрението» на западните бизнес-технологии в Русия (болшинството от които са криво преписани от трудовете на профилните съветски НИИ по изследванията върху ефективността на производствата). Така че получаваме нашият опит през ануса на квадрат, макар просто биха могли да извадят старите разработки.
2. В силни конкуренти не е заинтересуван никой. Затова «обменът на опит» се превръща в измъкване на опит от руските компании за работа на руският пазар.

Никога ли не сте се замисляли защо Западът толкова години пробва да «влезе» в Русия, но не можа? Сега можа. Нашият «елит» за нейна сметка за пореден път красиво наведоха и отимаха.

Историческата екскурзия е завършена.

Кратка биологическа екскурзия: човек е синтез на две «стихии» - биологическа и интелектуална. Във всеки човек тези съставящи присъстват, но в разни пропорции. Биологическата съставна отговаря за общоживотинските инстинкти и потребности: доминиране, минимизация на усилията, храна, питие, размножаване и оцеляване. Интелектуалната съставна се базира на знания, анализ, прогнозиране, логика и абстрактно мислене. Всяка постъпка на човека носи в себе си следи от двете подсъщности.

За управление на човека е далеч по-просто и ефективно да се използва биологическата компонента. Първо при необходимата стимулация тя у 99,9% от хората доминира, второ да се използват низшите инстинкти е далеч по-просто, отколкото да се строят логически конструкции на много нива и да се залагат в тях логически бомби и логически вектори. Такова изкуство е достъпно само на единици, работи индивидуално и изисква продължително време, докато атаката на биологическата подсистема се осъществява далеч по-просто, бързо и може да бъде масова. Това че 1-3-5-7-10% не ще бъдат атакувани нищо не променя. Тези хора в мащабите на социума нищо не ще могат да изменят т. к. ще могат да убедят и «измъкнат» от лапите на пропагандата не повече от 30% от населението.

Затова и системата за «биологическа» пропаганда се развива и масово разпространява във форма на литература, видео, музика и игри. Игрите позволяват да се влияе на психиката много ефективно — доминиране над ботове с цена не многолетни тренировки, а с просто щракване на мишката. Идиотската музика разрушава съсредоточеността, пречи на усвояването на учебните материали (а Вие мислите защо в библиотеките изискват строга тишина? Не сте се замисляли?). Филмите и литературата масово внасят логически бомби в психиката на хората (особенно "със спецефекти", където законите на физиката са заменени с "аз съм художник, аз така виждам"). При това обработката върви в най-уязвимото за интелекта време — ние гледаме видео/четем/играем след работа, когато критическите бариери вече са свалени, което позволява да се работи с мозъка направо.

При това има двоен ефект: първо тече незабележима масова обработка на хората, а второ заплащането на «зомбирането» става за сметка на пациента, още и профит излиза от балъците.

В сух остатък имаме стимулиране на биологическите безсъзнателни реакции при подавяне на интелектуалната деиност. Системата работи независимо от знанието за нея. Единствено изключение — хора които са усвоили мислене на две и повече нива. Класически пример мислене на две нива — критическо мислене. Информацията първо се обработва от «второто» ниво, а после само проверена информация се усвоява. Ако обаче ниво няма…

Причинно-следствен аспект (кратко): всяко действие поражда следствие, което е причина за следващо следствие и т.н. при налагане на линията на времето процеса демонстрира постоянен ръст - у причината често има няколко следствия... В разултат всяко действие поражда "ехо" - внезапно и често неочевидно събитие породено от по-раншно действие. Например, немски работник криво направил деторнатор на авиобомба и при падане тя не се взривява, а се зарива в пясък на плажа. След 70 години криво поставената запасна част изгнила и детонаторът сработва, в резултат загива човек. Това е и "ехо"-то на събитието, а анализът и прогнозирането на всички варианти на няколко десетки ПСС с възможни варианти на "ехо" наричат "управление на риска". Грамотните инженери например, залагат в мините и бомбите самоликвидатори, в резултат ако основният детонатор не сработва, то бомбата избухва след някое време сама. Едновременният отказ на две системи е с вероятност произведение на отказите на всяка от системите т.е. почти невероятен.

Сега непосредствено към темата:

Подавящо болшинство от «елита» от «уважаеми люде» - това са крайно ограничени в интелектуален план балъци, които красиво ги работят във всички дупки вече 25години  и чрез тях навеждат простите работяги. При това три нейрона в шест реда са адски радостни от виртуалното доминиране, малките усилия, хранителните, сексуални и прочие стимуляции и не че не могат, те не искат да осъзнаят своето истинско положение. Принципите за навеждане на балъците от «точните пичове» по отношение самите «точни пичове» работят съвсем не по-зле, независимо от социалното ниво където се намира този «точен пич».

«Вишнничка на тортата» на този празник на живота служи това, че зациклените на собственият си егоизъм високопоставени в икономиката и властта «уважаеми люде» първо по принцип не са способни каквото и да е да направят за обществото заради интеллектуалната си ограниченост, а второ под силата на хиперстимулираните си биологически центрове ще се държат за мястото си в социума до последно. Защото от гледна точка на социума те са никой и нищо. Те не са способни и не желаят нещо да правят за околните. Само да потребяват. При това остатъците от интелект и инстинктите за доминиране и самосъхранение настойчиво изискват те да пропагандират този свой паразитизъм. Култ на айфони, чуждомарки и т. п. Всъщност, също така любимо за «елитните» балъци поредно навеждане. Е любят те когато им се говорят комплименти. Това че при това ги любят във всички отверстия няма значение.

Така че се надявам, че обясних на пикабушника @BuketGvozdey историята и същността на социалният паразитизъм и защо аз следвам модел на поведение именно така. Заедно това е отговор и защо считам своите постъпки рационални, правилни и обосновани, а значи по принцип не са ми нужни оправдания и колко сме различни един от друг. И бонус защо за мен най-страшно от всичко е да стана подобен на Вас. Това че е сложно за Вашето разбиране не променя окръжаващият свят и не го прави друг. Той съществува независимо от Вашите представи за него.

Аз се старая да донеса полза за обществото в силата на своите принципи основани на хуманизма и рационалността.

Аз не съм олигарх, не се стремя към лично обогатяване защото съм изучил историята и виждам, че такива «ценности» са път не само към лично самоубийство, но и към самоубийство на обществото.

Хора, ние сме силни само с общност и единство. Дайте да правим нещо добро за околните и да не доубиваме нашето бедно болно общество със своя егоизъм. В този социум доживяват своите дни нашите родители, благодаря които ние въобще съществуваме, а после рано или късно ще трябва да живеят нашите деца.

Скандал: Корпорации от САЩ са заливали с подкупи СНГ и Близкият Изток

На Запад и в Близкият изток се разгръща скандал от световна величина, сравним с Уотъргейт, Wikileaks или разобличенията на Сноуден. Австралийските расследоващи от Fairfax Media и Hufflongton Post публикуваха материали, основани на "слив" на електронната поща на базираната в Монако компания Unaoil. При това журналистите твърдят, че масивът email-и е получен по честен път.

Из преписката на корпорацията, принадлежаща на иранското семейство Ансани е изяснено, че най-крупните американски корпорации заливат републиките от СНГ и страните от Близкият Изток с колосални подкупи и откати - докато американските власти и политици от трибуните крещат за корупцията в Русия, в Украина и в Европа.

Сензационният "Унаойлгейт" се дели на три части. В първата разследващите журналисти разказват, цитираме, "за шашмите на Unaoil в Близкият Изток". Втората както анонсират специалистите е за "impoverished former Russian states и това, какво лошо поведение имат там международни гиганти от рода на Халибертън". Третата е за корумпираните власти в Азия и Африка.

"Бизнесът, ясна работа, е прост. Идва някаква корпорация при Unaoil и казва: "много искам да получа контракт в Либия, но въобще не стоплям, как ще съм аз там в този странен близкоизточен свят със своите сияещи западни ценности, помогни ми, а?". И Unaoil радостно и за големи пари помага"- вече обсъждат мегаслива в Telegram.

При това журналистите и читателите в Австралия и САЩ са поразени - дотолкова голям и значителен е списъкът клиенти и партньори на Unaoil.

Ще напомним, че Unaoil е основана от избягалият от Иран бизнесмен Атой Ахсани, който назовава мисията на компанията да "донесе западните технологии и иновации в страните от Близкият изток, Азия и Африка".

"От 2002 до 2012 година компанията на Ахсани с помощта на корупционни схеми е осигурявала западните фирми с изгодни контракти в арабските и други страни"- пишат СМИ.

В частност, в откровена корупция са били, по данни на журналистите, забелязани американските гиганти Halliburton, Honeywell, KBR и FMC Technologies. Не изостават и приятелите на САЩ - южнокорейските Samsung и Hyundai. Своята полза срещу подкупи са получили и британските Rolls-Royce и Petrofac и даже немската Man Turbo. Разследващите журналисти впрочем отбелязват - за корупцията "са могли да знаят не всички компании", част от които е считала "ние наемаме честни лобисти". Наистина тези, които са знали за методите на Unaoil са къде повече.

Изяснява се, че Unaoil е заливала с американски и британски подкупи Казахстан, Иран, Ирак, Йемен, Сирия, Либия, ОАЕ, Тунис, Алжир, Ангола, Камерун, Конго и даже ЮАР. Разследващите журналисти са убедени, че американските бизнесмени чрез Unaoil са купували даже министри и висши чиновници.

На свой ред самият Ахсани заяви, че никога не е давал подкупи. Той се позовава на непонятно как получен от международната агенция Trace International сертификат - демек компанията е преминала щателен аудит и нейните методи са признати за законни.

Естествено полицията след излизането на такова разследване обискира офисите на Unaoil и домовете на притежателите на компанията в Монако, текат разпити. С официално разследване за масова корупция сред западният бизнес "чрез Unaoil" са се заели спецслужбите на Великобритания, Австралия и САЩ.

"Обиските протекоха в присъствие ан представители от Великобритания в рамките на мащабно дело за корупция, което засяга множество чуждестранни компании, свързани с нефтеният сектор" - звучи информацията на официалният сайт на правителството на Монако.

Ще отбележим, че скандалът стана тема №1 в австралийските СМИ, в САЩ пресата старателно (засега?) премълчава този скандал, предпочитайки да обсъжда президентските избори или "страшната Русия, заплашваща НАТО".

И още един важен момент. Да си спомним, с чии имена и длъжности са свързани корпорациите от списъка "подкупвачи"? Съвершенно вярно - с властите в САЩ. Например Halliberton е дете на бившият вице-президент на САЩ Дик Чейни.

Така скандалът не само е световен, но и за пореден път показва колосалната корумпираност на западният истаблишмент, която вече отдавна подчертават и простите американци в соц допитванията, и водещите световни експерти в своите разследвания.

Източник: http://www.politonline.ru/interpretation/22885794.html

Операция "Белуга": US-UK заговор за дискредитация на Путин и дестабилизация на Руската Федерация

Източник: http://www.opednews.com/articles/Operation-Beluga-A-US-UK-by-William-Dunkerley-Antiterrorism-Database_France_Litvinenko_Putin-160327-385.html

Известният френски експерт по сигурността Пол Барил(Paul Barril) публикува материал с ефект на експлоадирала бомба: той разкри съществуването на Операция "Белуга", секретен план на западните разузнавания за дискредитация на Русия и нейните лидери.

Не е ли това причината за заплашителната риторика между САЩ и Русия?

Барил излага детайли от Операция "Белуга" в скорощно интервю със швейцарският бизнесмен Паскал Наджади (Pascal Najadi) относно убийството през 2006 на бившият разузнавач Александър Литвиненко. Мнозина вярват, че Литвиненко бе убит с радиоактивен полоний по заповед на Владимир Путин.
Наджади съобщи, че интервюто разкрива подробност, според която Литвиненко фактически е убит от "италианец, който използва смъртоносният полоний 210." Дори повече, потресеният швейцарец споделя, че операцията е проведена под ръководството на САЩ и Великобритания.

В моите книги (на автора на статията William Dunkerley - бел.пр.) The Phony Litvinenko Murder and Litvinenko Murder Case Solvedаз отбелязах италианска връзка. Не мога обаче да потвърдя дали Барил говори за същият човек.

Това е което Наджил ми каза:
 "Съгласно Пол Берил, Литвиненко е работил за Борис Березовски [руски олигар-беглец в Лондон] който от своя страна е работил за британското разузнаване MI6. Барил заяви, 'Литвиненко предаде своите работодатели Березовски и MI6, и присвои огромни суми, милиони долари, които бяха предназначени за агенти-провокатори в клана Березовски. Единствена цел бе глобална дискредитация на Путин и Руската Федерация. Тази операция на западното разузнаване бе управлявана от Вашингтон и Лондон под кодовото име "Белуга". ' "

Сведенията от Барил заслужават сериозно внимание. Като бивш офицер от френската жандармерия (French Gendarmerie Nationale), той бе удостоен със знака "Supercop" във Франция. Барил е съосновател на френската анти-терористична група GIGN, работил е и в охраната на френският президент. През кариерата си е бил глава и на няколко частни охранителни компании.

Наджил заявява: "Тези нови разкрития от капитан Пол Барил отварят нов прозорец към истинският мотив за убийството на Литвиненко."

Смъртта на Литвиненко бе топ-мотив за британските апаратчици. Проведено в UK коронерско разследване не можа да произнесе вердикт относно причината за смъртта на Литвиненко дори почти 10 години след случая. След което премиер-министърът Дейвид Камерън(David Cameron) заповяда политически мотивирано разследване, довело до хипотезата, че зад това стои В.Путин, но така и не представило доказателства. (Виж "Six Reasons You Can't Take the Litvinenko Report Seriously")

Лондон обвини двама руски граждани за отравянето на Литвиненко. Но английският следовател не можа да докаже вината им, твърдейки единствено, че има "сериозни подозрения". Впоследствие имаше прекъснато коронерско разследване и рапорт, излязъл при подозрителни обстоятелства, от дискредитиран съдия непритежаващ необходимата квалификация. (Виж "Britain Allowed Unqualified Judge to Decide Litvinenko Case. Now Inquiry Report Must Be Recalled" и "Discredited Litvinenko 'Judge' Sends Parliament Untrustworthy Verdict.")
Сега скандалът около Литвиненко възприема нови рамки. Той не е просто дълго неразкрита мистерия. Той става красноречиво доказателство за гигантска геополитическа провокация, предизвикваща хаос в световната сигурност.

Мнозина кандидати в американската президентска кампания изказаха твърда позиция относно ролята на Русия в съвременният свят. Любопитно е колко от тях се купиха на интригата "Белуга".