Как ФРС на САЩ уби западният капитализъм и «светлото бъдеще» на Кудрин

В интересно време живеем. Ето как става: Кудрин предлага Русия с всички сили да се встроява в западният икономически модел, в същото време самият Запад е замрял в много неудобна поза в опит да предугадае следващата стъпка на ФРС. От това каква стратегия ще избере нейната ръководителка Джанет Йелен днес зависи датата на началото на Втората Велика депресия. Нет, не в САЩ, във цял свят. Америка тя най вероятно ще отмие въобще. Пътят в задъненото стана окончателно безалтернативен веднага след като от ужаса пред неизбежното ФРС включи печатната машина за «спасяване» на американската икономика от последствията на ипотечната криза, с което окончателно счупи целият социално-икономически модел на капитализма.

Капитализмът съгласно неговите класици се основава на привличане на пари в товарното производство. Не в спекулации, а именно в производството. За да могат парите да донесат печалба, те отначало би следвало да се превърнат в стоки (или услуги), т. е. във нещо полезно за обществото. Колкото полезността е по-голяма толкова по-висока е цената, която потребителите са готови да заплатят, и съответно толкова е по-висока печалбата. Така стоката отново става пари.
Независимо от постепенното усложняване заради появяването във формулата на борси, акции и фючърси, като цяло системата оставаше самодостатъчна. Нужни са повече стоки — със всяка итерация в производството влагаме повече пари. Пазара се претоварва — печалбата просто остава в пари, а обема на производство се снижава. Натрупаните управленчески грешки се нулират чрез периодически възникващи кризи, които са неприятни, но като цяло за системата некритични и изпълняват оздравителна функция. Относително малките по сравнение с цялото мащаби на капитала намиращи се под управление на един собственник не позволяват на свръхпроизводството да достига твърде висока отметка. Общото ниво на благосъстояние разбира се пада, но даже на дъното остава далеч от критически за живеене величини. И за излишните работни ръце се намира приложение в други отрасли или на други територии.
Не трябва да се мисли, че тази система е била рай. Живеело се е сложно, и да се работи е трябвало много, но като цяло благосъстоянието на хората все пак стабилно расте. Например, от 1860 до 1905 год. количеството ферми в САЩ нараства тройно, от 2 до 6 млн, а количеството фермери се увеличава с 10 млн души. през 1860-те до 31 млн души. през 1905-а, при обща численост на населението на САЩ тогава 80 млн души. Т. е. фермери са 38,7% от американците. В съпоставими цени общата стойност на фермерските стопанства през 1906 год на 3,75 пъти превишава този показател за 1860 год и е 30 млрд долара.
Така работи всичко примерно до началото на ХХ век, докато набралите сила и алчност банкери не осъзнават, че у фермерите са се натрупали «твърде много пари» и решили да ги ограбят. На първо време, както е положено, чрез «укрупняване на стопанствата» произвеждани точно със същите методи както в наши дни, т. е. чрез изкуствено банкрутиране. Втори инструмент става предложение, а нерядко и пряко налагане на «нови банкови продукти»: «Сър, у вас на сметка в нашата банка са се натрупала солидна сума пари. Защо да лежи без работа? Вие можете да купите акции, и вашите пари ще започнат да ви носят доход! Това е отлично предложение, сър! Нашите специалисти с удоволствие ще ви помогнат да подберете най-изгодният вариант за инвестиции». Трябва да кажем, че това се случва още във времената, когато главно достоинство на акциите са изплащаните по тях дивиденти, а банките живели само на таксите за съхранение и преводи на парите.
В резултат класическата схема на капитализма се счупва. Появата в оборот на огромно количество внезапно свободни пари не е имало, а и не е могло да има адекватни варианти за тяхното влагане в проекти от реалният сектор. Възниква излишък на капитал, веднага станал високопитателна среда за борсовите спекуланти. Капитализацията на борсовият пазар на акции в САЩ от 1925 до 1929 год подскача от 27 до 89 млрд дол. или 3,3 пъти за някакви 4 години! Впрочем смисълът на тези цифри ще стане по-нагледен, ако кажем, че приносът на борсите през 1925 год съставя 29,8% от БВП на САЩ равен на 90,5 млрд дол., а след четири години борсовите спекулации формират 85,9% от БВП от 103,6 млрд. Парите започват да правят просто от пари напряко. Какви по дяволите стоки или услуги! Купувай акции евтино, продавай скъпо и ще забогатееш! През 1914 година във цяла Америка има само 4,5 хил. милионери. През 1926-а броят им надскача 11 хил.
Когато парите у потребителите започват да привършват банките предлагат да се взема кредит. През 1927 год в кредит са продадени 85% от мебелите, 80% от фонографите (да, приятели, да, в тези времена също са съществували свои айфони), 75% от пералните машини, 2/3 прахосмукачки, 62% пиана, 81% шевни машини и хладилници. Да се купи автомобил става също така просто, както и сомун хляб, множество банки с радост са готови да предоставят кредит. Маховикът — вземи сега, плати после — набирал обороти. През 1928 год обемът продажби на разсрочено достига отметка от 8 млрд долара, което 12 пъти превишава аналогичният показател от 1918 год. В кредит се продават даже акции, за да се стане техен притежател е била достатъчна първа вноска в размер 10% от стойността. Макар следващата, 1929 година, навсякъде се нарича «златна година» на икономически ръст, 80% от населението на САЩ вече няма никакви спестявания, а 60% от семействата не заработват даже 2 хил. дол. за година, което е нивото на най-минималните жизнени нужди от това време. Затова от януари 1928 до сепрември 1929 год индекс DowJones се вдига от 190 до 382, и политиците едногласно говорят за безпрецедентно високите темпове на икономически ръст в Америка.
Вярно още тогава съществуващата Федерална резервна система, дето се казва със гръбначният мозък чувства някаква неправилност на случващото се. Там не глупаци са седели, глупаци не биха могли такава система да създадат. Виждайки, че икономиката на практика издиша, ФРС се опитва да я постегне. И знаете ли как? С увеличение на обема парична и кредитна емисия! През август 1927-а ФРС снижава отчетната ставка до 3,5%, и парите тръгват в икономиката, само че не в реалната, а при спекулантите. През 1929 год с борсови спекулации в САЩ се занимават вече от 15 до 25 млн души. Повсеместно се надуват балони и строят пирамиди. Купените акции се залагат в банките за получаване на нови кредити, за които отново се купуват акции, за да се използват като залог за нови спекулации.
Съобразили, че «в тази посока не натам вървим», ФРС се опитва рязко да прекъсне достъпа към кредити и през юли 1928 год повдига ставката до 5%, но набралият бясни обороти бборсов спекулативен маховик вече реагира слабо и продължава да изсмуква пари от реалният сектор. Независимо от всички вливания, паричният агрегат М2, известен като обем на паричната маса, през 1929 год съставя едва 46,6 млрд дол., което е само с 0,38% повече от показателя през 1926 год. Пролетта на 1929-а ФРС забранява на своите банки да дават кредити за купуване на акции. Резултатът — все едно на мъртвия компрес. В икономиката вече няма свободни пари, започва взривен ръст оборота на вексели и разен род парични сурогати. Но ФРС все още мисли, че управлява процеса, и през август 1929 отново повдига ставката от 5 до 6% годишни и официално предупреждава за нарастването на «неблагоприятни икономически обстоятелства». Безполезно. Надрусаният с допинг «пазар» остава в убеждение, че «златният дъжд ще продължава вечно», и продължава да препуска в галоп.
А после идва 24 октомври 1929 година, «Черният четвъртък», когато тази обезумяла машина с гръмък трясък се взривява. Един след друг се пукат балоните и рушат пирамидите. На 1 октомври котиращите се на Уол-стрийт акции струват 87 млрд долара, след едва месец, на 1 ноември, за тях дават само 55 млрд, а към март 1933 год от тях остават едва 19 млрд. Под борсовите обломки се оказват всички останали сектори на икономиката, в които «внезапно възниква» тотално свръхпроизводство. В промишлеността, в селското стопанство, в сферата на услугите, в банковото дело. Навсякъде. Само през едната 1932 година без покрив над главата в буквален смисъл остават 273 хил. семейства.
През първите три години излитат в комина две от всеки пет банки и една трета от всички комерчески предприятия. Производството на стомана пада 8 пъти, на автомобили — 5 пъти. От 1929 до 1933 год се изпарява 85% от целият капитал на САЩ. Повече от 17 млн души губят работа. Отчитайки този факт, че в тези времена в болшинството семейства работят само мъжете, а средното семейство, включая децата, е била по 5−6 човека, то може с увереност да се каже, че без средства за съществуване остават над 70 млн души. Когато в началото на 30-те съветският «Армторг» публикува информация за вакантни места за специалисти за работа в СССР, даже на много малки заплати, в течение на месец са подадени над 100 хил. заявки от американци, желаещи да отидат ако ще на дявола на рогата, стига там да има работа. Защото в много региони на САЩ цари натурален глад. За да спаси и съхрани Америка като държава на нейният елит се налага да разпали Втората световна война.
Макар тогава им се получава не само доста удачно да се извъртят и много прилично да спечелят, в това число и на разпердушинването на британската колониална система, а също и да захванат лидерство във целият Западен свят, в подсъзнанието на управляващият елит на САЩ остава огромна психологическа травма. Примерно като до ужас боязън от вода у веднаж почти практически удавил се човек. Но оказало се, че историческата памет у американският елит е твърде кратка, а неговата алчност и месианско самомнение са твърде големи, за да не настъпват старото гребло отново.
Напълно оправили се от последствията на Великата депресия, САЩ примерно четвърт век отново строго следват класическият модел на капитализма. Трябва да отбележим, че докато го правеха, им съпътстваше успех. Американската икономика не просто бързо растеше, а се и развивалаше, преди всичко за сметка реалният сектор. Определени проблеми разбира се възникваха, но всъщност те бяха тези закономерни периодически сътресения, позволявващи да се изтърси ръждата и с нова енергия да се продължава развитието. Тази концепция за вечното развитие и ги погуби.
Към края на 70-те — началото на 80-те американските банки отново почустваха глад, тъй като започна постепенно забавяне на икономиката. Потребностите на вътрешният пазар са удовлетворени. С Европа търговията също върви в пълна сила, но свободните там пазарни ниши вече като цяло са заети. В останалият свят също са окучени всички, у когото има пари. А съглашението със саудитите за доларизацията на нефтената търговия от ОПЕК вече започва да генерира нарастващ поток с нищо не обезпечена ликвидност, развъртайки инфлацията. Само че инфлация, когато растат цените в магазините това е зле, а виж когато растат цените на акциите на борсата, от гледна точка на западният банкер, това е съвсем даже добре. Това е ръст на БВП, това е шикарна примамка за приток на инвестиции, това, в края на краищата, са бонуси за ръст капитализацията по-бързо от пазара! Виж само парите за това са малко. Нефтедоларите се намират основно в ръцете на арабите, а банкерите искат да имат свои. И в този момент някой от банковите аналитици «съобразил», че необходимите суми «лежат буквално под краката»…
Към края на 70-те години 48% от американците уверено се определят към средната класа, доходът на които се колебае от 40 до 75 хил. долара на година, при това 15% имат даже над 100 хил. Е как тук е възможно да се удържиш от опита да «предложим на състоятелните клиенти нов банков продукт»! — «Сър, у вас на сметка в нашата банка се е натрупала солидна сума пари. Защо да лежи там без работа?» Ако за Великата депресия те са знаели не от комиксите, то са имали шанс да съобразят, с какво цялата работа ще завърши, и навреме да се плеснат по ръцете. Е, или ръководството на ФРС би дало на особено алчните «с крак по фаберже». Но, уви.
Всички твърде жаждат пари. Както много безпринципните и алчни инвестбанкери, така и твърде амбициозните и твърде низкочели американски държавни политици. Нивото на икономическа мощ на САЩ от 80-те добре изглежда на рекламните постери, но вече започва да не достига до растящите потребности на световният хегемон, комуто се налага да заплаща твърде много сметки. А и окрепнала Европа със своят проект на Съюза на Въглища и Стомана започва да излиза на пряко противостояние със САЩ. На Америка срочно са необходими нови драйвери на ръст, а борсовият бум обещава даже не ръст, а ракетен старт към звездите. С една дума сиренето се оказва твърде апетитно, за да се мисли за мишеловката.
А когато през 2007-а балонът бабахва, е тогава американският елит се съпикясва. Но реагира също строго по-американски. Политиците на първо място вълнува само сиюминутният резултат, а аналитиците от ФРС добре разбират от какви мащаби цунами ще залее икономиката и доколко призрачни са шансовете да устоят у САЩ. Най-много от всичко плаши неготовността надържавната система към купиране на последствията пт социално икономически катаклизми от такъв мащаб. В началото на миналият век е било по-просто. Да се загубят над 3 млн умрели от глад е било като цяло разбира се ужасна, но нетвърде  катастрофическа цена тогава и съвершенно невозможен ход днес. Американците са твърде привикнали добре и безопасно да живеят. Едномоментният ръст на безработицата до 50% от населението, тотален глад, всеки трети гражданин — бездомен, да пренесе такива сътресения Америка точно вече не би могла. ФРС в ужас пуска печатната машина и започва да залива в двигателят на капитализма по-американски по 90 млрд долара на година.
Нищо ли не ви  напоминя? — 1927 година в анфас и профил. Само че този път ФРС сама се убеждава, че са способни да измамят даже дявола. По дяволите класическият капитализъм, главното — да не се пуснат надутите пари в реалният сектор. И те измислят — как. С една ръка ФРС, чрез програмите QE, щедро раздава стотици милиарди, изкупувайки «лошите пари» у инвеститорите, а с другата ги заставя тези пари веднага да влагат във федерални дългови книжа, наричайки този процес «стерилизация». Само дето народната мъдрост недаром настоятелно съветва въобще никога да не се играе с дявола. За да заинтересува инвеститорите със «стерилизацията», ФРС е била принудена да им предостави нещо по-ценно от «свобода на предприемачеството». Например, максимално големи процентни ножници. Пазарната ставка по държавни облигации носи 0,28% годишно, а книжата на ФРС дават 0,5%. И главното, че в този случай ФРС още и лошите, отдавна губещи активи изкупува. Просто златно дъно. Инвеститорите се съгласяват, във ФРС с радост отвярят шампанско, процесът потръгва…
И всичко би било добре, ако не бе математиката и вече известният опит от 30-те. Нови долари може да се напечатат ако ще трилиони, ставката нищо не пречи да се свали даже до нула, но преди да попаднат под «стерилизация», дарените пари успяват поне веднаж да се превъртят на борсата, още повече раздувайки финансовият балон. Работата се усложнява от това, че ръстът на балона води към ускорение изсмукването на пари от реалният сектор. Обемът дадени кредити през октомври 2015 год достига 60 трлн долара и 5 пъти надминава паричната маса М2. Впрочем, трябваше още през 2008 да се замислим по какъв начин сумарният обем облигации на хазната и борсови акции в САЩ може да се оценява на 38 трлн дол., ако паричната маса М2 едва достига 12 трлн. Плюс към това нулевата ставка с гаранция убива американската пенсионна и медицинска система. По-надеждно от изстрел в главата.
При днешните ставки обслужването за съхранение на стерилизирани пари на сметките на ФРС и излиза примерно 12 млрд долара за година. От тези 90 млрд надути пари, които американската икономика засега е в състояние ежегодно да смила 78 млрд долара остават в разпорежение на Хазната на САЩ и отиват за финансиране на бюджетни нужди. С растящ дефицит разбира се, но да се избегне банкрут засега се получава. Само че в такъв режим социалната, преди всичко пенсионната система повече от 2−3 години не ще издържи. Това е колапс на икономиката и социален взрив от мащаба изригване на Йелоустоун. За спасение на пенсионните и медицинските фондове е необходимо да се вдигне учетната ставка минимум до 3%, но тогава стойността за обслужване на «стерилизираните» пари ще скочи до 72 млрд дол., и да се прехвърля в Хазната не остава практически нищо. Дефицитът на държавният бюджет вече няколко години достигае критична отметка на безусловен суверенен банкрут. А това е крах на цялата доларова икономика и почти сигурно крах на самите САЩ като държава в техният днешен вид и текущи граници. С една дума с камък по яйцето или с яйце по камъка - все язък за яйцето.
А всичко затова, че ФРС собственоръчно унищожи капиталистическият модел на икономиката. От алчност. От тъпо високомерие. От тесногръдо мислене. От популизъм. Сега вече няма разлика, колко такива «от» се съдържат в списъка причини. Главното — резултатът. Този капитализъм, който е изложен в трудовете на класиците и по инерция се преподава в икономическите училища вече почти десет години откакто е прекратил своето съществуване. Убиха го банките, от обикновени портмонета за съхранение на пари помислили се за главен управляващ механизъм на икономиката, задраскали стоката от основополагащата формула и лишили парите от тяхната главна — спестителна — функция. Така че снемете шапка, ние сме на погребението на американската система на капитализма.

Специално за ИА REGNUM

Александр Запольскис

За таблицата за умножение няма разлика продавате или купувате.

Как да се подготви страна за преврат или За какво не пише Шарп.

Искаш да скриеш истината? Напиши много и подробно за второстепенното и нито дума за главното. 

Не четете Шарп, той лъже за всичко около оранжевите революции.

Двеста с плюс пункта е натракал този теоретик само за да потопи читателя във второстепенни детайли. И да не каже главното. Всички тези "меки сили", пикети на единични идиоти, шествия на групички градски луди, гладувания на охранени фрикове  - всичко това е фигня. Това не прави революции. Така единичните идиоти просто ще измрат като единични идиоти, а страната даже няма да ги забележи. Не случайно САЩ в края на краищата плюха на нашите дисиденти в СССР и се хванаха да подкупят върхушката. Това е далеч по-продуктивно. 

А байките на Шарп са създадени за лоховете. Напомня старият анекдот за милионера, който разказва за секрета на своето богатство. Помните ли?

- Как станахте милионер?

- О, аз много работих! Нямах пари, и купих една мръсна ябълка, измих я и продадох с печалба. 

- А после?

- А после купих две мръсни ябълки, измих ги и пак ги продадох с печалба. С новата печалба купих вече три мръсни ябълки, измих ги и ги продадох с печалба. И така през цялото време. 

- А после?

- А после умря леля ми и ми остави наследство милион долара. 

Байките на Шарп напомнят тази инструкция "Как да станем милионер" за идиоти, вярващи, че изварата се добива от банички, а вятъра духа, защото се клатят дърветата. 

Как да устроим преврат в харесалата ни държава? 

Постъпковата инструкция изглежда така:

1. Вербувате част от върхушката. Тези хора трябва да започнат да обичат вашата страна, вашият битов уклад и вашата политическа система. Те трябва да започнат да искат да живеят като вас, да започнат да ТЪГУВАТ и ТЕГЛЯТ от този образ на живот, който водят у себе си в страната. Те трябва да започнат да мечтаят за чужбина. Сериозно. 

2. След вербовката тези хора, обладавайки власт, започват да вставят в механизмът на своята национална икономика не подходящи там детайли от арсенала на другата система. С това те се добиват разсъгласуване на елементите на стопанският механизъм и в него започва нарастване на бардак. Механизмът се превръща в абсурд, което ще разруши управляемостта и отбие желание да работи у цялата политическа и стопанска върхушка. ВЪРХУШКАТА ЩЕ ЗАПОЧНЕ ДА ПРЕЗИРА СВОЯТА СТОПАНСКА СИСТЕМА КАТО ЦАРСТВО НА ИДИОТИЗМА. 

Така бе когато Горбачов в държавният план за предприятията ЕДНОВРЕМЕННО направи главни показателите ПЛАНЪТ ПО НОМЕНКЛАТУРА И АСОРТИМЕНТ НА ПРОДУКЦИЯТА и ПЛАНЪТ ПО ПЕЧАЛБАТА. Тези позиции се изключваха една друга. Ако изпълняваш планът по номенклатурата, то неминуемо ще провалиш планът по печалбата, нали наличието на евтина продукция не дава печалба, ако гониш печалбата, ще провалиш асортимента, ибо трябва да се свали евтината продукция и да се остави само скъпата. Каквото и да правиш - ще бъдеш наказан за неизпълнение на плана. Директорите се побъркваха, колективите също, започнаха коректировки на плановете със задна дата, ибо министрите също са хора и искат да живеят, засили се корупцията, скепсиса, от лавиците изчезнаха вещи и продукти, страната се разпука. Причината? А Горбачов, начел се за пазара, повярва в приоритета на стойностните показатели над натуралните и реши да ги вкара в числото главни, но реши при това да не променя системата на планиране и остави в плана и предишният приоритет, за да не смущава старите стопанственици. Системата в резултат се побърка. Откачиха всички, освен Горбачов. Социализмът започна да изглежда апотеоз на идиотизма. 

3. След върхушката в идиотизма на системата ще повярват работниците и служащите. Деятелите на культурата ще разнесат вируса на скепсиса в масите. Масите напълно ще загубят трудова мотивация. Икономиката ще се разсипе. 

4. След нарастващият бардак в икономиката ще започне да нараства икономическа криза. Тя напълно ще разруши моралът на труда и бита. В страната ще започнат да се появяват лумпени, отморозки, вандали, числото им ще расте в геометрическа прогресия.

5. Лумпените са главна хранителна среда на оранжевата (и на синята също - бел.пр.) революция. Нищи, оглупели, готови на всичко заради сто долара, тези маси ще започнат да запълват улиците, за стоене на които им се плаща. Глупави от детство, те вярват в най-дивите теории. Нищи, те са повишено тревожни, а тревожността е път към внушаемост. Така човека превръщат в животно.

Армия лумпени в днешно време съставя главната маса профессионални украински патриоти. И грузински също. И киргизки. И арменски. И молдавски. И руски. И всички други. За да оглупеят хората, тях трябва

а). да се ограбят и 

б). потопят в дълъг несвършващ стрес. 

И ето готова тълпа зомби, готова да изпълни всяка команда "ДРЪЖ!".

Ситите хора са разсъдителни. Истерични са само обездолените и доведените до отчаяние. Убедете върхушката да започне да провежда демократически реформи, под които се разбира внедрение в системата на противоречащи един на друг елементи - и вие ще получите тази среда, в която като гъби растат оранжеви стадо-революционери. 

И така - за успех на преврата е НУЖНО ДА СЕ ПОДРИНЕ СЪЩЕСТВУВАЩОТО В СТРАНАТА НИВО НА ЖИВОТ. НА ВСЯКА ЦЕНА. Ето ви и целият Шарп, ето ви и цялата демокрация. Цялата проста и понятна същност на подготовка на страната за преврат - с последващото и включване в обеденото меню на победилата страна. Така че не вярвайте на главният готвач. Той лъже. Държавните преврати биват от сила не мека, а много даже груба. Им не е нужна нашата демокрация. Им са нужни ние, скачащи на площадите в оранжеви (сини - бел.пр.) шалчета с безумни очи. 

  Александр Халдей

Спецоперация «NaZiанален heroй»

До коментар [#279] от "Dохкeflyt":

Сига че ти го убясним сичкото, слушай фниматилно и следи за ръцети. Бавно чити и фниквай у фабулата:

След минуванито на два деня от момента хвърлянито на Савченко в Киев, там въопще изцело бушува зрада. Версиити за причинити са разни.  некой говори - Гадя не съй съвзела от изтизанията, некой просто помалкива у кърпичка, разбира – нещо тука ней така, с тоя «hерой», има и смели заявления – путинский ГежЫм е подменил Савченко, и та Гадя - ней она Надя, която бе по-рано. И на ушити извивката ней тя, и носа, и вместо мозък- неква субстанция.

Сига вкратце като как стана. Преди некое време, по каналити на агентурната руска разведка у ВСУ бе забилезано – има у карателната армия многу неадекватна «лётчица». Гоблин савершенно невменяемий, запоян на целата главъ, и воинствений. Разведката дади приказ - гоблина да не спира са, да върви на фронт, попътно раздавайки интервюшки на украинскити телеканали. Първоначалната стадия на пиар-кампанията бе успешна, гоблина осети прилив на увереност у себе си и свойта безнаказаност, почна да вали сички наред, и своити, засвети се в история с загинали журналисти, и скора попадна в отрано подготовена клетка-а. Рускити телеканали неколко дни повъртеха историята с пленението на «летчицата», предварително обвинение и бе окачено саучастие в убийство на журналистити…

Собствено, нататъшнити действия по ставанито на «NaZiаналния heroй» украинството направИ само. Информация дека гоблина е виновен в гибел на русити има достатачно. Убийство на русия – тва е и ест целата идея на украинската NaZiя. Той кто убил- той и герой. А аку и в плен попаднал, то вече почти пресвяти герой-великомученик. А ако и гладна стачка обявил, и не стеснявал са, сидейки в клетката открито на Путина ла-ла-лакал- е ваобще са издига на невидено ниво. Та начи парвоначалнити тезиси стигат украинството сас своити си раце да засили саморазвъртащ са маховик на ганебна зрада.

Маховика набирал обороти, руснацити понякога подфърляли на вентилатора, показвали съдебните заседания, освен украинството в процеса са присламчили и европейските «партнери». Гоблина осъдили, което извикало адовий вой на украинството, и радостен одобрямс на рускити ура-патриоти, маховика на зрадата вечи са въртял с такава скорост, че опорните лагери са запушили. Украинството не разбрало, но така било замислино - хитар план!! Целата истинска същност на гоблина – «heroя» от украинството са скривала пу най-изящен и коварен способ - показвала са пред сички наяве, и всички здравомислещи люди разбирали, ма украинството продължавало да канонизира свойта «heroиня».

И те, в адин момент (деня на втората годишнина на президентствато на най-народнаго и украинскаго президента) рускити ГРУ, ФСБ, всевазможнити спецагенти и Щирлици, преминали кам финалната стадия на спецоперейшен. В клетката с гоблина влезнал специално обучен человек, замотан в жовто- блакытна чаршафа, казал «славаукраини» и с размах всадил на гоблина двойна доза транквилизатор за хипопотами. Обезвреденния за кратко време гоблин превозили в брониран фургон в аеропорта, и натикали в самолета на украинскаго народнаго президента. Бъйстренко отбегали, и пилотити срочно дали пълна газ.

Пилотити гледали назаде странна картина. ГРУшници, ФСБшници, всевазможни «Джеймс Бонди» и некакви непонятни люде, един от които ма кат две капки водъ приличал на Юрия от компютерната игра «Ред Алерт» весело махали с раце след самолета и некак загадочно са подсмихвали… Наблизу стоел брониран «Пулман», тонираното стакло на задната врата било лека приспуснато. Поговарват, дека там сидел Той Самия.

После историята вече продалжава на Украйна. Освестил са от транквилизатора за хипопотам безумния орк излезнал из самолета, и од първити минути почнал да показва на целото украинство целата своя истинска същност. Украинството за такава зрада било откровено не готово. То нали чекало да види най- главнаго «героя NaZii», а тука ТОВА… А нали на радости скачащити дегенерати е ТОВА още и в представители в ПАСЕ записали, и депутат в зРадата назначили и вазвели в роля на NaZiаналнаго божество… Не отчели само адно - ТОВА они саздали сами, одгледали в желто синити мозаци за две години «Светлый Образ» (ТМ), всячески са носили с картинки на образа, хоили, лелеяли и всячески поддържали. Не всички то са знай, по лицата на срещащити «първи лица» било панятно- те са досетили, че Путин ша подмушни на втората годишнина на народнаго президенства некаква ганебна зрада, и силно не радвали са на връщането на Надия (ТМ)

Некои почнали да заподозирват още по-ганебна зрада – коварний Путин е заменил той гоблин в обмен на референдум за влизанито на ДНР в Русия. Те какво пишат NaZi-ти от «Навоз»:

Последнийо абзац е най-епичен, затва - превод:

Безусловно, думите на Захарченко за "референдум за присъединяване към РФ" отразяват настроенията в руските кръгове. Възможно е, именно "референдум" да е обещал Порошенко на Путин в обмен на връщането на Савченко.

Анадъммо??

Източник:  https://cont.ws/post/280183

Валентин Катасонов: «Икономически ръст» - Блъф на западното «благополучие»

Словосъчетанието «икономически ръст» е едно от най-употребяваните в лексикона на икономистите от либералното крило. При това то ловко се използва от политиците и държавните деятели на Запада, за да представят бялото за черно и обратно. Терминът «икономически ръст», както и статистиката, използвана за неговото измерване, отдавна вече са станали средства за манипулация на общественото съзнание. А също и средство прикриващо разрушителната, а то и самоубийствената политика на държавите от «златният милиард» в сферата на икономиката.

През последно време на Запад започнаха да звучат отделни гласове, подлагащи на критика политиката на «икономически ръст». Критиката основно се свежда до следното:

- зад формалните статистически показатели демонстриращи «достиженията» на икономическият ръст се скрива растяща социално-имуществена диференциация на обществото. Заплахите пораждани от подобен икономически ръст са очевидни;

- икономическият ръст се осъществява за сметка въвличане в оборот на все по-големи обеми природни ресурси и замърсяване на околната среда. Това грози с екологически колапс на планетата;

- икономическият ръст увеличава мащабите на безработицата, а тези, които продължават да се трудят се превръщат в роботи.

Икономическият ръст се превръща в Молох, изяждащ човека като творческа личност.

Критиците на концепциите и политиката на икономически ръст най-често в качество на алтернатива предлагат модел на така наричаното «устойчиво развитие». Наистина подобен род модели остават само благи пожелания. Малко са дръзналите да засегнат дълбоките причини за доминирането в съвременният свят на идеологиите за икономически ръст. А причините са коренят в лихварският характер на съвременната икономика. Лихварството се базира на вземане на процент. Съвременното лихварство освен това се базира на кредитните пари. Тяхното емитиране създава дълг, който освен основната сума още включва проценти. Образува се дефицит на парична маса, който е точно равен на величината начисляеми проценти.

Лихварският капитализъм поражда паричен глад, който поражда агресия на стопанските субеекти, стремящи се да получат пари на всяка цена.

Първо, за сметка на икономическа експанзия, която е получила название «икономически ръст». Второ, за сметка рефинансиране на дълга, т.е. получаване на нови кредити. От тук поява на безкрайно растящи дългови пирамиди. Термините «икономически ръст» и «лихварство» са от един корен. В това е разгадката на доминирането на идеологията на «икономическият ръст», насаждаема от съвременните лихвари и станала универсална религия за съвременният свят.

Сега да се обърнем към по-частен въпрос: Може ли да се доверяваме на показателите на брутния вътрешен продукт (БВП) и други аналогични показатели, измерващи икономическият ръст? - Еднозначно не. Първо, широко разпространена е практиката за статистически дописвания и фалшификации. Особено в това са преуспели статистическите служби на САЩ. Това е специален въпрос, изискващ отделно разглеждане. Второ, променя се методологията за разчет на БВП, в качеството на «продукт» в него се включват всякакви съмнителни «услуги». В резултат в структурата на БВП на САЩ, към днешен ден на реалният сектор на икономиката (промишленост, селско стопанство, строителство) се пада малко над 1/5; останалото са услуги. Там има разбира се жизнено необходими услуги. Например транспорт и комуникации. Но не по-малко от половината от целият БВП на САЩ по наши оценки е «въздух».

За сметка на «въздуха» и разен род дописвания от статистическите служби на САЩ и другите страни от «златният милиард» се удава да се «рисува» «положителна динамика» на развитие на своите икономики.

Но даже с отчет на тези хитрости и статистически «новации» растежа на БВП на страните от Запада съставя през този век не повече от 2-3 процента на година. Което изглежда крайно бледно на фона високите показатели на приръст на БВП на Китай.

Но всичко казано горе са «цветенца» на фона на главната фалшификация, свързана с оценката на икономическият ръст на страните от «златният милиард». Всеки, даже начинаещ икономист добре знае, че у компания, фирма, корпорация, друг стопанстващ субект има активи и пасиви. Активите са различно имущество и искания (например, искания по предоставени кредити, доставени стоки и т.п.). Пасивите – преди всичко са различни задължения (например, задължения по обслужване и погасяване на кредити, заплащане на получени стоки и т.п.). Даже хора, които да далеч от икономиката и счетоводството прекрасно знаят, че ако задълженията (просто казано дълговете) започнат да натежават над активите, то възниква банкрут на компанията.

Удивително, но приложено към страните такъв прост и понятен подход за оценка тяхното икономическо положение се прилага рядко. Особено към така наричаните «икономически развити» страни. А те, между впрочем, са или вече банкрути, или уверено се движат към банкрут. Но малко са тези, които го забелязват. Същността на проблемът е пределно проста: приръстът на дълговете на «икономически развитите» страни вече на протежение много години превишава приръста на техния БВП. Иначе казано, приръста на дълговете на стопанстващият субект под название «икономически развита страна» с много превишава приръста на неговите активи. Словосъчетанието «икономически ръст» прилагано към тези страни изглежда повече от странно. Това е «икономически ръст» със знак «минус».

Сега конкретни данни. Аз ги заимствам от известният фински икономист, предприемач и политик Йон Хелевиг (Jon Hellevig). Той е един от немногото чужди икономисти, който разобличава фалшификациите на западната икономическа наука и статистика и показва, че САЩ, страните от ЕС и други държави от «златният милиард» са пълни банкрути. Най-обобщена картина на западната икономика до 2013 год. включително Хелевиг дава в своята работа «Awara Group Study on Real GDP Growth Net-of-Debt». В нея се съдържат изчисления на показателите на реалният БВП, коректирани с отчет измененията на дълга. Коректировката е много проста: от официалният показател на годишният реален (т.е. коригиран с отчет на инфлационното изменение на цените) приръст на БВП се изважда приръста на дълга на страната за същата година. Ето това и ще бъде «най-реалният» приръст на БВП.

Наистина, по-скоро това ще бъде «най-реалното», или истинското падение на БВП. Ето картина за периода 2009-2013 г. В страните на еврозоната снижението на БВП за указаният период, съгласно официалната статистика е било 0,2%. За същото време реалното снижение на БВП с отчет приръста на дълга в еврозоната, по оценки на финският икономист, е било 27,2%. За такива страни, като Франция, Италия, Великобритания и САЩ реалното снижение на БВП с отчет на дълга е варирало в диапазона от 30 до 40%. Сравнително «благополучно» на техният фон изглежда Германия. При нея официалното снижение на БВП за периода 2009-2013 г. е било 0,7%, а с отчет на дълга БВП се е съкратил с 16,6%. Сред разгледаните страни рекордьор по спад на БВП с отчет на дълга е Испания – с 56,3%. Иначе казано, за петилетен период БВП на Испания се е съкратил повече от два пъти, ако отчитаме приръста на националният дълг на страната.

Но ето най-удивителното. На фона на описаният от Хелевиг катастрофически икономически срив на западните страни съвсем различно изглежда положението на руската икономика.

Приръста на БВП на Руската Федерация за периода 2009-2013 г., по данни на Росстат, е бил 5,7%, а реалното изменение на БВП на Русия с отчет на дълга е било със знак «плюс». Коригираният показател за БВП на Русия се е увеличил с 28,5%. Това се случва за сметка на това, че Русия за указаната петилетка значително съкращава своя национален дълг.

Още по-контрастно изглежда сравнението на Русия със страните от «златният милиард» за периода 2005-2013 г. (9 години). Коригираният показател на БВП на САЩ се е смалил с 59%, за страните от еврозоната – с 30%, а коригираният показател за БВП на Русия се е увеличил със 147%.

Във всички страни от Запада годишният приръст на националният дълг многократно превишава годишният приръст на БВП. Хелевиг излага следните цифри за периода 2004-2013 г. Приръста на националният дълг на САЩ за указаното десетилетие е 9,8 трлн. долара, а приръста на БВП – около 2 трлн долара. Така превишението на приръста на дълга над приръста на БВП на САЩ е било петкратно. Рекордно сред изследваните страни това превишение се оказва у Великобритания – девет пъти. Финският икономист отбелязва, че навярно у Япония, която някои до сега разглеждат като еталон на модела на икономически ръст, това превишение е било още повече. Но Япония не попада в изследването заради недостатък на статистически данни.

А у Русия в указаният период всичко е било наобратно: приръста на БВП е бил 14 пъти над приръста на националният дълг.

Най-пълна статистика за изчисление на реалният (с отчет на дълга) икономически ръст има за САЩ. Любопитна е картината на динамиката на държавният (националният) дълг на САЩ и брутният вътрешен продукт на основа данните на министерството на финансите на САЩ и министерството на търговията на САЩ.

По данни на министерството на търговията на САЩ (бюрото за икономически анализ), БВП на САЩ през 2001 год в цени за 2010 год е бил равен на 12.837 млрд долара, а през 2014 год (в същите цени) е бил 16.282 млрд долара. Така реалният приръст на БВП на САЩ за периода 2001-2014 г. се равнява на 26,8 процента. В същото време приръста на националният дълг на САЩ от края на 2001 г. до края на 2014 г. е 3,14 пъти. Приръста на националният дълг за периода 2001-2014 г. е превишил реалният приръст на БВП на САЩ почти 8 пъти. Тази пропорция може да се изрази иначе: през периода 2001-2014 г. на 1 долар приръст на националният дълг реалният приръст на БВП на САЩ е бил средно само 12,5 цента. Несложни разчети по САЩ, направени от нас, напълно съвпадат с оценките съдържащи се в статията на финският икономист.

В заключителната част на своята статия Хелевиг отбелязва, че в своите разчети той е отчитал само тази част на дълга, която се отнася към държавният дълг (наричан още национален). Но за пълнота на картината би следвало да се вземат под внимание и други компоненти на дълга на икономиката на страната – частният сектор на икономиката и сектора на домашните стопанства. За съжаление, статистиката по тези видове дълг е непълна и неточна. Има само данни по отделни страни. Така например, дългът на частният сектор на икономиката на Дания за периода 1996-2012 г. се е увеличил от 140% БВП до почти 240%. Приръст на дълга почти на 100 процентни пункта! Също в Дания за периода 2002-2010 г. дългът на сектора домашни стопанства е нарастнал от 240% БВП до 310%.

Съдейки по цифрите публикувани в работата на Хелевиг, такива страни като Дания, Великобритания, Швеция, Испания и ред други страни отдавна вече са фактически банкрутирали. А такива страни, като САЩ, Франция, Италия вече са близко до това.

Своят банкрут и паразитно съществуване за сметка продължаващият строеж на дългова пирамида страните от «златният милиард» прикриват със смокинови листчета от официалната статистика по БВП.

В своята последна статия, излязла през януари 2016 год, Й. Хелевиг предупреждава Русия от взаимстване на западният модел на така наричаният «икономически ръст»: «"Либералните" критици на руската икономика желаят ние да считаме, че Западът прекрасно работи благодаря някакъв предположително по-добър икономически модел, рекламиран като иновациона икономика. Реалната картина по целият Запад, САЩ, Канада, Австралия, Япония, ЕС е унила при падащо промишлено производство, съкращение на експорта, огромен бюджетен дефицит, плашещи тенденции на обедняване и огромна хроническа безработица, която правителството се опитва да скрие зад официалната статистика, задрасквайки в нея безработните. Единствената реална иновация на Запад за цялото минало десетилетие е иновация на вечен дългов запой, но уви, вечен той няма да бъде».

Икономическата деградация на водещите страни на Запада, за която говори Й. Хелевиг особено ярко се показва при сравнение на страните от «златният милиард» със страни от периферията на световният капитализъм, които наричат «emerging economies», т.е. страни с най-динамични икономики.

«Ядро» на западният свят е «голямата седморка» (Group of Seven, G7), включваща следните страни: САЩ, Канада, Япония, Великобритания, Германия, Франция, Италия. По някои оценки, след края на Втората световна война само САЩ са създавали около половината от световният брутен продукт. По-късно дялът на САЩ постепено се понижава, но като цяло доволно дълго през миналият век на «голямата седморка» се пада не по-малко от половината от световният БВП.

Йон Хелевиг в своите публикации обръща внимание на това, как се променя съотношението на нивата на икономическо развитие на «голямата седморка» и страните на «emerging economies» за последната четвърт на века. За нагледност във втората група той също включва седем страни, «малката седморка»: Китай, Индия, Русия, Бразилия, Индонезия, Мексико и Южна Корея.

«Малката седморка» днес вече забележимо превъзхожда «голямата седморка» по съвкупен брутен вътрешен продукт. «Малката седморка» е задминала «голямата седморка» след финансовата криза 2007-2009 г. Йон Хелевиг счита това за знаменателно събитие, което остава слабо забелязано от световните СМИ, но което, по негово мнение, ще има далеч отиващи глобални икономически и политически последствия.

Към днешен ден има вече по-свежа статистика на БВП (данни от Международният валутен фонд). По наши изчисления, през 2014 год делът на «голямата седморка» в световният БВП е била равна на 31,95%, а делът на «малката седморка» - 35,83%. Отношението на БВП на «малката седморка» към БВП на «голямата седморка» през 2014 год е било вече 112,1%. Тоест разривът между «малката седморка» и «голямата седморка» е продължавал да се увеличава в полза страните от «emerging economies».

Йон Хелевиг пише: «Проблемът е там, че да се измени този сценарий на развитие на събитията вече е невъзможно, защото западните държави са загубили своите конкурентни предимства. В крайна сметка, техните икономики ще се свиват до тогава, докато те не започнат да съответстват на тяхната ресурсна база и числеността на населението». За справка: делът на «голямата седморка» в числеността на населението на планетата е примерно 11,5%. Примерно такъв може да стане, по мнението на Хелевиг, делът на «голямата седморка» в световният БВП. Иначе казано, «голямата седморка» ще трябва още много дълго да се плъзга надолу от днешният дял от 32% до 11,5%.

Надеждите за икономическо възстановяване на Запада са малко. Още по-малко, отколкото шансове имаше западният капитализъм за преодоляване на икономическата депресия през 30-е години на миналият век (тогава да се преодолее се удава съвсем не с икономически методи - само благодаря разпалването на Втората световна война).

Да се оспорят описаните от Хелевиг тенденции е сложно. Може само да се усъмним в правилният подбор на страните от «малката седморка». Мексико и Южна Корея политически гравитират към Запада, намират се под силно негово влияние. Едва ли можем да си представим в реалният живот алиянс на тези седем страни, които финският икономист е използвал в своите изчисления. Но напълно реален е друг алиянс от седем държави. Това са петте страни, образуващи БРИКС плюс Индонезия и Иран. Изходя от данните на МВФ за 2014 год делът на страните, влизащи в такава «алтернативна седморка», ще са следните (% от световният БВП): Китай – 16,63; Индия – 6,81; Руската Федерация – 3,29; Бразилия – 3,01; ЮАР – 0,65; Индонезия – 2,47; Иран – 1,35. Сумарно на «алтернативната седморка» през 2014 год се пада 34,11% от световният БВП. А на «голямата седморка» на западните страни – 31,95%. И в този случай виждаме, че «голямата седморка» изостава от седморката «emerging economies».

През 2014 год бе зафиксирано знаменателно събитие: Китай по показател БВП, рачетен по паритет на покупателната способност на юана, излезе на първо място в света, изпреварвайки Съединените Щати. САЩ заемаха това място на протежение повече от век. А именно от края на XIX век, когато САЩ последователно изпревариха Великобритания и Германия, ставайки икономическа държава №1. Тогава техният дял в световният БВП достигна 10%.

Трето място в света по БВП на протежение вече няколко години заема Индия, уверено изпреварвайки първо Германия, а после и Япония. През 2014 год в първата седморка стани по величина на БВП имаше само три страни от «голямата седморка» (САЩ, Япония и Германия) и четири от петте страни, съставящи БРИКС (всички освен ЮАР). По своето «тегло» (съвкупен БВП) групата БРИКС почти се изравни с «голямата седморка» (30,94% против 31,95%).

Реално страните от БРИКС не само се изравниха, но значително надминаха по ниво на икономическо развитие «голямата седморка».

Става дума за сравняване на двете групи страни с помощта на показатели за БВП, изчистени от така наричаната «пяна». Под «пяна» се разбират включваните в общата сума на брутният продукт съмнителни (фактически фиктивни) услуги – финансови, търгово-посреднически, свързани с бизнес по недвижимост и т.п. Справедливо би било да се сравнява само «твърдите остатъци» на БВП, представляващи продукция от отраслите на реалният сектор на икономиката. Финансовите и разен род други посреднически операции обществен продукт не създават, а само го переразпределят. Именно на такава методология се е строила през ХХ век статистиката на макроикономическите показатели. В днешно време в угода на финансовата олигархия и разен род спекуланти статистиката на общественият (брутният) продукт е «усъвършенствана» и се е превърнала в «криво огледало» на икономиката.

Днес, за съжаление, «пяна» присъства в БВП почти на всички страни в света, но в структурата на БВП на страните от Запада нейното относително тегло е много повече. Да кажем, в БВП на САЩ на продукцията от реалният сектор на икономиката (промишленост, селско стопанство, строителство, транспорт и някои други отрасли) се пада всичко на всичко около ¼ . Забележително е, че в икономиката на САЩ секторът финансови услуги и посреднически операции с недвижимост с 1,35 пъти превишава реалният сектор. На езика на либералните икономисти и социолози от Запада такава икономика се нарича «постиндустриално общество». А на по-малко коректен език – това е икономика на процъвтяващ паразитизъм и казино. Даже у Германия, икономиката на която се счита най-«индустриална» в групата на «голямата седморка» реалният сектор е превишавал финансовият едва с 23%. В структурата на БВП на страните от БРИКС отраслите на реалният сектор от икономиката заемат съществено по-голямо относително тегло - като минимум половина, а и повече. Реалният сектор в Индия повече от 5 пъти превишава сектора на финансови услуги и операции с недвижимост, в Руската Федерация – 3,3 пъти.

Илюзията за «благополучие» и «високо ниво» на икономическо развитие в страните от «златният милиард» се поддържа не само за сметка лукава статистика. Главното средство - мащабни и постоянно нарастващи заимствания от страните от останалият свят.

Да осъществяват такива заимствания страните от Запада успяват за сметка това, че те притежават «печатни машини», създаващи астрономически обеми пари. Излизащите от такива «печатни машини» пари се използват не само и даже не толкова за обслужване операции във съответстните страни от «златният милиард», колкото за покупка на стоки, услуги и активи по цял свят. В крайна сметка, тези пари се натрупват в международните резерви на страните от периферията на световният капитализъм. Това са безсрочни и почти безпроцентни дългови разписки на Запада, които той не възнамерява да погасява. На тези така наричани «резервни валути» е основана системата за паразитическо съществуване на «златният милиард», която води към пълно разложение на икономиката на Запада.

Съвкупните международни резерви на страните от БРИКС през есента на миналата година превишиха 15 млрд долара. В същото време международните резерви на «голямата седморка» бяха само 2 трлн долара. При това лъвският дял от тази сума се падаше само на една страна – Япония; на останалите шест страни от «голямата седморка» се падаха само 0,8 трлн долара. Също не трябва да забравяме, че ако международните резерви на страните от БРИКС са формирани предимно за сметка резервни валути (долар, евро, йена), то в състава на международните резерви на «голямата седморка» (с изключение на Япония) преобладава злато, а не резервни валути.
В своята януарска статия Й. Хелевиг пише с тревога, че «… западните икономики са претърпели пълно фиаско и са способни да съхранят някаква благопристойност само благодаря огромни заеми…». Страните от «голямата седморка», както заключва финският икономист, «са могли да правят това в течение на изминалите десет години, ползвайки се от силен монопол на западните валути, който даваше възможност да се удържат фактически нулеви процентни ставки и стабилност на валутите, независимо от разрушителният и пагубен характер на кредитите на всички нива на икономическата активност: държавна, корпоративна и на ниво домакинства».

В заключение може да се приведе още статистика, разкривающа секретите на «икономическото процъвтяване» на страните от «златният милиард».

Централното разузнавателно управление на САЩ на регулярна основа води отчет на външният дълг на почти всички страни в света (отчитат се около 200 страни).

Съгласно последни данни на ЦРУ, към 2012 год световният външен дълг е бил равен на 70,60 трлн долара. (примерно съпоставимо с величината на световният БВП).

Ето страните, заемащи първите графи на таблицата на ЦРУ: САЩ – 18,85 трлн долара.; Европейски съюз – 17,95; Япония – 3,02; Швейцария – 1,54; Австралия – 1,48; Канада – 1,33. Съвкупният външен дълг на тези страни от «златният милиард» е 44,17. Тоест 62,6% от световният дълг. А ето как изглеждат показателите по страните от БРИКС (трлн долара.): Китай – 0,78; РФ – 0,52; Бразилия – 0,48; Индия – 0,41; ЮАР – 0,14. Сумарно по страните от БРИКС се получава 2,22 трлн долара., или 3,1% от световният дълг.

Налага се следната картина: колкото по-високо е нивото на страната по външен дълг, толкова по-малки са нейните валутни резерви. И обратно: колкото по-големи са валутните резерви, толкова по-малко е нивото на външният дълг. Всичко отва нагледно отразява паразитическият характер на страните, които сме привикнали да отнасяме към категорията «икономически развити държави».

Източник: http://www.stoletie.ru/ekskliuziv/blef_zapadnogo_blagopoluchija_744.htm

Агент от US ICE, узнал правдата си избива мозъка със 40 калибър, написвайки предсмъртна бележка...

Узнал за страшните планове приготвени за собствените им граждани от мошенниците от правителството на САЩ, митническия агент Пирс в Ню-Йорк си избива мозъкът с пистолет.

Источници от полицията на Ню-Йорк разказват за съдържанието на предсмъртната бележка, намерена на тялото, съобщава SuperStation95.

Бележката е била написана седмица преди самоубийството и разказва защо офицерът предпочел да се застреля:

"Аз израстнах в Америка, която лелеях, и бях убит от собственото ми федерално правителство. Нашата Конституция стана безсмислена и нашите закони политизирани толкова силно, че повече не се прилагат както трябва, с изключение само за политически цели" - е написано в записката. "Нашите длъжностни лица са изцяло корумпирани и напълно лишени от всякакво желание да обичат или уважават страната, която им плаща. За тях всичко е получаването и задържането на властта, а също вземане на незаконни пари от задкулисни сделки".

Агентът от US ICЕ след фаталният изстрел е бил доставен в болницата "Ленокс Хил", но лекарите не успяват да го спасят.

В предсмъртната си записка офицерът разказва за страшните планове по подготовката на федералните служби:

"Ако американският народ знаеше какво планира това правителство, той би възстанал. Ако аз или всеки друг в федералното правителство разкрият какво ще следва нас всички биха ни убили, така че сега аз разкривам това, което зная.
Ние във федералните правоохранителни органи се готовехме няколко години да контролираме безпорядъци и бунтове от предстоящият финансов крах и разпространените банкови грешки. В тренингите участват в натурална величина образи на американски мъже, даже жени и деца, по които ни обучаваха да стреляме изработвайки "практика" и "привикване".
Разказваха ни, че икономиката на страната е неизлечимо болна и ще бъде разрушена през 2016 год. Също така ни съобщиха, че банките са несъстоятелни и FDIC няма достатъчно средства, за да компенсира вложителите. Казваха ни - тези събития са неизбежни, и е важно правителството да оцелее, когато хората възстанат заради краха на системата.
Когато разпадът на САЩ се случи, в лагерите, създадени под егидата на програмата ФЕМА Рекс-84 през 1980-те години, лагери за нелегални мигранти, които ние възнамерявахме да депортираме, ще бъдат вместо това използвани за да се заключат в тюрма американските граждани, които, по мнението на правителството, ще представляват "угроза". Американските граждани ще бъдат арестувани без заповед и ще попадат в затвор без съд и следствие за Бог знае колко време.
Тези лагери са били оборудвани за провеждане на по Хитлерово-мащабни убийства! Фактическа "чистка" на американските граждани от самото правителство, което те сами са създали и заплатили! Аз повече не мога да бъда участник в това".

Защо са на американците милиони пластмасови ковчези и охраняеми лагери?
Също така в записката се говори за закупката на 1 милиард патрони от националната гвардия за федералните:

"Правителството знае, че военните ще се възпротивят на тези методи, затова голямата им част се разполагат извън пределите на САЩ, съзнателно съкращавайки числеността им във страната.

По същата причина определени боеприпаси и въоръжение са били иззети от арсеналите на Националната гвардия в количество над милиард единици. И това е направено от самото федерално правителство, държавата е била разоръжена, така че никой да не може да се защити от Федералната дейност.
Когато неизбежният крах се случи, електричеството по цялата страна ще се изключи, както и всички форми на общуване. Всички банки ще бъдат затворени веднага: никой не ще може да получи никакви пари, защото всички банкомати ще бъдат изключени. Кредитните, дебитните и ebt карти няма да работят.
Който остане без пари в брой няма да има шанс. Системата за оповещаване за извънредни ситуации ще се използва за захват на всички радиостанции и оповещаване на обществеността, че това е уж резултат от кибератака.
Но в същото време докато американският народ търпеливо ще чака връщане към нормален живот, правителството ще развърже лов на граждани обвинявайки ги в тероризъм и "превръщайки" ги боевици. И докато гражданските комуникации и всички теле и радиостанции, всички системи за оповещение за извънредна ситуация ще се разпространяват за това, което се случва правителството към това време ще вземе връх."

В записката се разказва за конкретните планове на федералните по използване на затворите:

"Всички федерални затвори са снабдени със смъртоносни газови системи. Когато нещата тръгнат зле, всички затворници във всички затвори ще бъдат заключени в килиите. Затворническият персонал ще бъде изведен от обекта, а от определено място нужният човек ще включи вкарването на смъртоносен газ в системата. Всички федерални затворници независимо от техните престъпления и наказания ще бъдат екзекутирани с газ своте килии. Когато газът се разсее мъртвите ще бъдат премахнати и тюрмите отново ще се използват за гражданите, воювали против федералните войски."

В записката се споменава за свещеннослужители от различни религиозни конфесии, които са били завербувани и обучени за да се подави съпротивлението:

"За да може правителството да успее са вербувани свещенници, равини и свещеннослужители от различни конфесии, които с цитиране на съответни места от Писанията ще говорят за "подчинение на правителството". Тях ги обучават да разказват на хората да не дават отпор, и че най-голямата им надежда - това е молитвата".

В предсмъртната записка се говори още много, например за указ № 13603, подписан от Президента Обама на 16 март 2012 год:

Указ 13603 за “национална готовност на отбранителните ресурси”.

Този 10-страничен документ е основа за поглъщане на икономиката от федералните органи. В частност планът на Обама предполага захват на контрола над:

* “Всички стоки и продукти, които са способни да бъдат нужни за организма, било то хора или животни”* “Всички видове енергия”* “Всички форми на граждански транспорт”* “Цялата полезна вода от всички източници”* “Ресурсите по здравето – наркотици, биологически продукти, медицински прибори, материали, оборудване, предмети с медицинско назначение, услуги и оборудване”* Принудителен труд ( или “индукции”, тъй като указът деликатно се отнася към призива на военна служба)Освен това федералните чиновници ще “издават правила за определяне на приоритетите и разпределение на ресурсите.”

Този документ съществува в реалността. Може да се запознаете с него тук, и това потвърждава - всичко, което се съдържа в предсмъртната записка на офицера за този указ е истина!
Този език използван в указа се е появил в национални укази по безопасност периодически издавани от предишните президенти по времето на студената война.
В този указ под номер 13603 на Обама изглежда се описва тоталитарен режим завладян от идеята за контрол над всичко! Разпореждането на Обама не прави никакви усилия, за да оправдае унищожението на свободата, за да обясни как налагането на тоталитарен контрол ще позволи на правителството ефективно да се бори с неподчинение, диверсии, химическо оръжие, ядрени ракети или други възможни заплахи.
Няма нищо в указа 13603 за съблюдаване на Конституцията или защита на гражданските свободи.
При какви обстоятелства може да възникне запрос, при който президентът ще се опита да осъществи този безумен план?
Указ 13603 говори със зловеща двусмисленост: по време на “целият спектър извънредни ситуации.”
Предсмъртната бележка засяга темата "в очакване:"

"Във федералните правоохранителни органи също ми съобщиха, че правителството има пълна база данни на всички така наричани "Оцеляващи." Тези хора ще се разглеждат първи по ред - въоръжени федерални агенти ще ги обхождат, за да отнемат от тях оръжието, запасите им от продоволствие могат да бъдат преразпределени, така както правителството счита това за нужно."

Ако заявленията на загиналият агент за неизбежният крах на икономиката, краха на банковата система са верни, то кога Обама ще активира тази програма? И излиза ние всички принудително ще се трудим, в същото време правителството ще отнема нашата храна в рамките на пункта от Указа за "разпределение на ресурсите?" Това са страшни прогнози!
Има още много освен предсмъртната записка и SuperStation95 разглежда още много материали за публикация. По такъв начин това е история на развитие на събитията и читателите трябва да проверят отново за бъдещи обновления.

В заключение

Ние нямаме намерение да предизвикваме паника, и в същото време очакваме читателите да са достатъчно умни, за да разпознаят самостоятелно дали тази записка е просто параноидално бълнуване на безумец, който се е самоубил.
От друга страна, неговата записка може да бъде откровение на човек, който е бил така разстроен заради жестоката правда която е научил, че е посегнал на себе си. Ние в SuperStation95 просто не знаем.
Ние призоваваме всички да съхраняват спокойствие, рационално да мислят и решават да предприемат ли някакви действия, за да се подготовят, в случай ако предсмъртната записка на този човек казва истината.

Източници:
(1) ICE Agent Suicide in NYC:   NY Daily News
(2) Taken to Lenox Hill Hospital   NY Post
(3) REX-84 FEMA CAMPS   Wikipedia
(4) National Guard being stripped of Crew-Serviceable Weapons and communications gear - Republic Broadcasting, John Stadmiller
(5)  Dept. of Homeland Security Orders 1.6 BILLION rounds of ammunition   Forbes Magazine
(6)  US Army over-deployed and intentionally shrunk  ARMY TIMES
(7)  Clergy Recruited by Gov't to quell opposition   KSLA-TV Channel 12 
(8) Executive Order 13603   White House      US Government Printing Office

Александр Проханов: Большой стиль Путина

Эллада, Гомер, Троянская война, амфитеатр, где сидят воины этой войны, опалённые, иссечённые мечами и копьями. В амфитеатре звучит грандиозный античный хор. Музыка достигает Олимпа, и ей внимают Боги. Под эту музыку выносят павшего в битве под стенами Трои героя. Мимо мчатся боевые колесницы, сверкают доспехи. Это античный миф.

И вот мы видим Пальмиру. Древнеримские аркады, капители, алтари, амфитеатр, в котором звучит грандиозный концерт Гергиева, музыка сфер, которая достигает небес. Под эту музыку выносят героя, прощаются с воином, который погиб смертью храбрых, выполняя величественный, почти религиозный долг. Его провожают лётчики, солдаты и бойцы спецназа. Их напряжённые, покрытые сирийским загаром лица. В воздухе ревут боевые самолёты, отдавая последние почести своему герою, своему русскому подвижнику.

Это эпос. Всё, что недавно было в Пальмире, — это создание эпоса. Эпоса современного государства Российского. Ибо сегодняшнее государство Российское достигло такой величины, такой силы и таинственной зрелости, что его деяния, появление его на разных широтах, в разных исторических свершениях носит эпический характер. Оно в состоянии создавать образы и метафоры, делающие политику или войну содержанием эпических сказаний.

Незадолго до этого эпос обнаружил себя в Олимпиаде. Когда олимпийским состязаниям предшествовали удивительные зрелищные метафоры. Среди которых особенно потрясающей была метафора о русском чуде, о возникновении града Китежа, что всплыл из пучины и своими куполами, золотыми крестами, сияющими колокольнями предвещал неизбежное скорое чудо — русское чудо. И оно состоялось: к нам вернулся Крым.

А в день 70-летия Победы по Красной площади прошёл грандиозный, мистический парад, который напоминал религиозное действо. Недаром министр обороны Сергей Шойгу при въезде на Красную площадь из ворот Спасской башни перекрестился, как это делают при входе в храм или монастырь. И этот парад окончательно продемонстрировал, что в русском сознании, в сознании государственной идеологии сложилась религия Победы. Это огненная пылающая сила, способная преодолеть любую кромешную тьму и вынести на поверхность неизбежную русскую Победу.

Затем вслед за танками, самоходками, стратегическими ракетами прошёл Бессмертный полк. И в этом полку шли несметные люди — от горизонта до горизонта. Из-за Урала, от Тихого океана… Шли живые, шли мёртвые. Шли старики, которые когда-то были молодыми. Шли молодые воины, которые погибли на полях сражений, не дожив до старости. Но все были живые. Там не было мёртвых. Это не был поминальный ход. Это был крестный ход, воскрешающий мёртвых. Ход русского бессмертия. И это тоже был эпос.

И вот теперь — Пальмира. На наших глазах родился ещё один эпос. В этом эпосе, в этих зрелищах, в этих картинах, в потрясающих метафорах обнаруживает себя долгожданный большой стиль. Мы ждали этого стиля как повторения сталинского стиля. Ждали, что этот стиль будет запечатлён в грандиозных архитектурных ансамблях, в высотных зданиях, в новых, возникших из пепла городах. Но этот стиль обнаружил себя в этих мистериях. Это поразительное зрелище, говорящее о том, что мы живём в эпическое время. Муки, которые может испытывать отдельно взятый человек, неурядицы хозяйствования, каверны и травмы нашей реальной жизни — всё это покрывается сияющим куполом эпоса государства Российского. Это большой стиль. Большой стиль Путина.

За Латвия. За независимостта. За празниците.

Защо Латвия? По две причини - за да развея мита на българският читател колко добре и безгрижно се живее в "Прибалтийските тигри" след тяхната независимост и влизането в ЕС, и втора - за сравнение с емиграционната картина в България. Приятно четене.

 

Първата декада на май - непрекъснат празник в Латвия. 4 май - Ден на Независимостта. 1 май - ден на встъпване в ЕС. Ако не бе 9 май, който латишкият елит счита за ден на скръб и траур, можеше да се счита, че май в Латвия се получи.

Срещаме се миналото лято с приятели, преди пет години заминали в Англия. Приятелите – хора, пропитани от духа на латишкост до мозъка на костите, пускащи сълза при звука на латишкият химн, обожаващи всичко национално, но идващи в Латвия само веднаж на година – на празника на песента. Този път с децата – сина на 6 и дъщерята на 8. Нито едно от децата не говори по-латишки.
-Ошашарено питам: «ЗАЩО???»
-Простодушно отговарят: «А за какво?»

И действително - за какво?

«Над 10% от гражданите на Латвия се раждат във Великобритания, и това само по официалната статистика. Реално тази цифра е два пъти по-голяма. «Еиграцията стана норма във всичките три страни от Балтия, и в близките години техните диаспори ще продължат да растат. (професорът от факултета по икономика и управление от Латвийският университет Михаил Хазан.) Мигрантите от новите страни на ЕС, с исключение на Румъния и България са по-образовани, и нивото на заетост им е по-високо от местното население. Въпреки това им плащат по-малко, отколкото на местните жители, при това те често изпълняват низкоквалифицирана работа.»
Ежегодно от Латвия на Запад заминава един малък град (около 39 000 човека).
При това заминаващите заявяват честно и открито:

«Аз искам да остана в Англия, но понякога да идвам в Латвия. Не бих искал да напусна Латвия. Но майка и татко повече не можеха да издържат семейството и тогава решиха да дойдем тук» — каза 14-годишният Даниел Шмитс.

«Не искам да се връщам обратно, защото не искам да живея в нищета, както това бе в Латвия. Трябва властта повече да мисли за селяните, за техните деца, за да могат да преживяват. Ние не можехме. И аз не искам да преживея това отново. Затова няма да се върна в Латвия» — добавя 16-годишният Рихард Шмитс.

В Латвия семейството се е мъчило двете последни години. При това, че и двамата родители са работили в животновъдството. Във Великобритания данъчната политика и поддръжка на многодетните семейства е далеч по-добра, отколкото в Латвия, отбелязват емигрантите.

«Ако децата започваха да боледуват от простудни заболявания и нямаше пари, то се налагаше да вземаме кредит, за да купим лекарства. Когато пристигнахме тук бях удивена, че в приемното отделение на болницата даже антибиотици ни дадоха безплатно. Всичко безплатно. За децата не трябваше да се плаща нито за лекарства, нито за друго. А в Латвия бе трудно на всички» — разказва Шмит. (Разбира се - едното безплатно за едни е платено скъпо и прескъпо от други - бел.пр.)

Професорът от Катедрата по история на Литва към ВУ Людас Труска: «Това не е емиграция, това е евакуация.» Труска сравнява днешната емиграция с чумата, която опустошила Литва в началото на XVIII в., когато е бил загубен всеки трети жител. "Но от XVIII в. няма такива периоди, през които количеството жители на Литва да намалява. Даже краят на XIX в. - началото на XX в., когато се наблюдава огромна емиграция, особено в Северна Америка, когато от Литва емигрира почти милион жители" - казва историкът.
«Всички опасения, които преди 10 години се изказваха по повод минусите от встъпването на Латвия в Евросъюза, се потвърдиха. (Председателят на Обществото на юристите Айвар Боровков.) Политическата култура или безкултурие са толкова велики, че управляващият елит, обръщайки се към обществото, счита това общество глупаво. И затова обществото трябва да се лъже. Най-мерзкото — че те считат за идиот".

Даже самите британци се забеспокоиха:
«Масовото напускане на жителите на Латвия в страните от ЕС в търсене на работа може да доведе до това, че етническият състав на населението на страната ще се измени не в полза на коренната нация. Това ще доведе до негативни политически последствия», пише Financial Times
Но да дадем думата на самите новоевропейци:
Башир Фарс Пурджан, 25 годишен, дошъл от Иран:
«Аз дойдох в Латвия преди три години, тъй като търсех по-спокойна страна за живеене — у нас в Иран всичко е някак непостоянно, неспокойно. Мога да кажа, че вие — коренните латвийци — често даже не осъзнавате, в каква прекрасна и безопасна страна живеете.»
Фавад Назари, 17 годишен, бежанец от Афганистан (пристигнал с цялото семейство):
«Живея в Латвия малко по-малко от година — нашето семейство пристигна тук, спасявайки се от неспокойната обстановка в Афганистан. Засега моето бъдеще в Латвия е доста мъгливо. Какво да правя? Къде да живея? — отговори на тези въпроси засега няма…»
Илхам Хамизода, 25 годишен, дошъл от Таджикистан
"Аз съзнателно дойдох в Латвия преди шест години за постъпване във ВУЗ. Помня, с приятелят ми вървяхме из Душанбе, и случайно влязохме в офис на фирма, която се занимава с изпращане на студенти в страни от ЕС. Именно там разбрах, че искам да се уча в Рига»

Лично аз ежедневно се виждам сутрин в спортзалата с прекрасен младеж – иранец. По-латишски той наистина не говори и не възнамерява. Но него това особено не го вълнува. А и властите – също. За тях кое е главно?  Да не говорят руски. Защото руснака е какъв? Позната работа – окупант! А към мигрантите отношението е далеч по-лоялно: «Пълнолетните бежанци и лица с алтернативен статус могат да получат в Латвия месечна помощ от 256 евро, а на децата ще се изплащат 76 евро на месец.» Това предвиждат Правилата на Кабинета на министрите от 22 април 2014 год.»
А тъй като семействата на мигрантите са многодетни и включват 4 възрастни и толкова деца, то кръгло се получават 1300 евро на месец – в провинциален град в Латвия, където къща може да се наеме за 300 евро – сумата е напълно прилична.
Е какво още светло да ви разкажа в ден на такъв светъл празник?
«Недостига на специалисти в болниците в Латвия, особенно регионалните, достига критическа граница. Ако Министерството на здравеопазването не започне незабавно да действа, жителите на регионите ще останат без здравоопазване» заяви Латвийското общество на болниците. По данни на обществото, в болниците зад пределите на Рига над половината лекари са в предпенсионна и пенсионна възраст, например в Балви и Гулбен такива лекари са 60%. А единственият практикуващ в Даугавпилсе отоларинголог е над 80 годишен. (Въпрос за упражнение по логика- как ще се промени смъртността на населението останало без медицинско обслужване? - бел.пр.)
Всеки жител на Латвия е длъжник вече по 5 000 евро. И този дълг всяка минута расте. А паралелно с него експотенциално расте количеството частни банкрути и самоубийства.. За тези, които още не са в курса – в съответствие с ипотечните правила в Латвия, връщането на заложеното имущество не освобождава длъжника от задължението да погасява кредита, включая проценти и глоби…

Но аз бих бил много несправедлив, ако не бях казал, кой в Латвия живее добре.
Това е мощен, здраво споена и много зъбата класа чиновници, броят на които се увеличи три пъти за последните 12 години. Само в държавното управление са фиксирани 60 000 трудоустроени таваришчи, които ВСИЧКО ГИ УСТРОЙВА (против 8 000 от времената на СССР). А заедно с членовете на семействата, това вече са 240 000 човека. Нелош електорален юмрук за 2-милионна държава, не мислите ли?
Те, вярно, също считат работата в Латвия досадна временна командировка, държейки своите капитали, почивайки и обучавайки децата си там, незнайно защо далеч по-западно от Прибалтика. Но затова засега… затова сега…
Тази държава се посвещава само на тях!

  Сергей Васильев