Съвременното изкуство и легализацията* на парите

* Легализация на пари, по-известна под името "пране на пари"

Помните ли този кадър от филма 1+1, където у човека му потекла кръв от носа и той иска за това милион долара?

По молба на трудещите се ще разкажа как това работи и защо предметите на изкуството струват толкова скъпо. Разбира се всичко е в мангизите, а по-точно в тяхната легализация.

Когато виждате, че някой бизнесмен плаща стотици хиляди долара за картина от две линии, вие се ошашавате, как така бре? Нима аз съм толкова тъп, че нищо не разбирам в изкуството? На практика всичко е малко по-хитро.

Светът на изкуството аз бих разделил на три нива.

Ниво 1. Работи на признани майстори. Това действително са инвестиции. Работи на Моне, Ван Гог и пр. признани майстори - това са инвестиции, които поскъпват с всяка година и към тях нашето изследване няма никакво отношение.

Ниво 2. Работи на малкоизвестни майстори. Разбира се във времената на Ван Гог, картини е рисувал не само Ван Гог, имало е много-много малкоизвестни писатели и техните картини също се излагат в галерии, събират се от ценителите и се продават на аукциони.

Ниво 3. Съвременно изкуство.

Днес ни интересуват последните две нива. Дайте да поговорим за това, как картината се готви за интересна сделка.

1. Випускникка на Мадридският институт по свободни изкуства Джеронимо Паперделе 1953 г. рисува картината "Дъждовен залез над Луара" като своя випускова работа. И така, у нас има чуждестранен художник, още повече италиански и патосно название. Вече не е зле!

2. Картината се продава за 500 франка на пазара в Марсилия, на колекционер, който пуска картината в оборот.

3. Картината участва в изложби, сменя няколко собственика, публикува се в списания за изкуство и всячески се пиари.

4. За картината (за пари есессно) се пишат всякакви хвалебни оди от критици (заслужени професора от художествени академии), които впоследствие се публикуват в патосни списания. И ето стойността на картината вече не е 500 франка, а 100 000 евро.

Лондон. Аукционна къща "Бутиксис". Картината се излага по начална цена 150 хил. евро. Дамата отдясно 155 хил., мъжът от трети ред 200 хил., девойката с шапчица 250..., кой ще даде повече! Цената излита до милион евро! Милион и половина!

Току-що поредният тлъст портфейл си е купил предмет на изкуството. И кво такова? А сега разкривам секрета на фокуса. Следете ми ръцете.

Чиновника Корупченко се жени, ражда деца, набира проценти и се чупи да живее в Лондон.
"Процентите" лежат на сметка на компания (на далечни острови), и трябва някак си да се легализират, иначе данъчното веднага ще попита, откъде в един момент се образува такава сериозна парична маса и се появява риск остатъка от дните да се проведат в затвора, а че и да се случи депортация.

За да се легализират парите жената на чиновника заблаговременно отваря компания в Дубай, някакво ART INVEST CORP., разбира се в свободна икономическа зона, за да не се плащат данъци.

ART INVEST CORP. тихичко купува и продава всякакви предмети на изкуството вазички-картинчици, кантората е красив, уважаема, със свой сайт и пр. Възможно даже със салон в София. Или да допуснем в Амстердам.

Самият чиновник наема адвокат, който чрез мрежа подставени лица създава компания типа SUPER PUPER TRADING, на която и се събират вси "проценти" от ремонта на пътища, закупките на чинове за училища, накратко от цял свят - по конец.

И ето жената на чиновника и нейната ART INVEST CORP. решава да изложи на аукцион своето съкровище, картината на широко известния в тесни кръгове Джеронимо Паперделе "Дъждовен залез над Луара".

И ето нечаквано за всички в аукционната зала се започва борба, подставните лица повдигат цената на картината до милион и половина долара! Два милиона! Три милиона! Пет! Пет милиона! Продадено!

Възрастният мъж в скъп костюм се усмихнал, приел аплодисментите и подписал платежно нареждане от името на компанията SUPER PUPER TRADING на адрес ART INVEST CORP. - 5 млн. евро!

Ловкост на ръцете (и никакво мошеничество!). Чиновникът Корупченко току-що, пред очите ви легализира 5 млн.! Утре ще продава брошка на принцеса Диана вече за 50 млн.!

Те така котики! Честичко купувачите и продавачите на изкуство са едни и същи лица, действщи чрез подставни агенти. Т.е. картините продават сами на себе си, а паричките попадат където трябва. И няма никаква магия, никакво особено разбиране, вкус и чувство за прекрасното.

И това е само една от много-много схеми, най-простейшата. При реално планиране връвчицата се заплита до такава степен, че става невъзможно да се определят реалните собственик и купувач на предмета на изкуството.

Източник:  https://pikabu.ru/story/sovremennoe_iskusstvo_i_legalizatsiya_deneg_7095788

"Построихме феодализъм", или Плач по американската мечта

Задпределна концентрация на богатство, ерозия на "съсловието на знанието" и подтисната, пълна с ненавист средна класа: това е същата ситуация, която доведе Франция, а след нея и прочие Европа до революционната епоха в края на XVIII век. Днес това се случва в Америка. Така счита Джоел Коткин, един от най-ярките мислители на "тръмповският" фланг в политиката в САЩ.

Следващата година излиза книгата му "The Coming of Neo-Feudalism: A Warning to the Global Middle Class", тоест "Приходът на нео-феодализма: предупреждение към глобалната средна класа". А сега Коткин публикува стандартната в такива случаи статия, в която се дава свито съдържание на книгата. За статията и ще поговорим.
Веднага трябва да предупредим читателя за две неща. Първо: авторът пише най-вече за Америка, но описваната ситуация се отнася и към Великобритания, и в цяло към западната група държави.

И второ: неговата зацикленост на Америка носи в известна степен романтичен характер: той оплаква епохата, когато в САЩ не е имало "съвсем бедни", за разлика от все още феодална Европа (това е началото на XIX-и век), и другите прекрасни времена и епохи до 70-те години на миналия век. Кога то американската мечта, именуема днес "социална мобильност" — тоест възможност да се излезе от низините и да се стане част от елита — още някак е изглеждала реална. Този романтизъм на автора може да доведе до размисъл например потомъците на индианците, истребени ради тази мечта, но няма да се отвличаме по частности.

Концентрация на богатството — това не Коткин е открил, макар ако искате свежи и мощни цифри на тази тема, то в книгата те са събрани видимо в големи количества. Например: по-малко от 100 милиардера сега владеят 50 процента от активите в света, макар само пет години по-рано също така половината от света са владели все пак 400 човека, и така нататък.
Затова пък неочаквани и интересни са размишленията по съвременното "първо съсловие". Милиардерите, т.е. феодалите, в предреволюционна Франция са се наричали едва второ съсловие, а първо се е считала църквата. Век след век църквата в католическа Европа е играла роля на повелител на знанията, на смисъла, а и просто на грамотността. Революцията се случва не само когато наследствените феодали стават твърде богати, а когато в тогавашната "хуманитарна сфера" започва бунт, развал и прочие бурни процеси.

И ето Коткин заявява: днешното "първо съсловие" — това са преди всичко няколко компании-монополисти в сферата на високите информационни технологии. Създал се е "хай-теков феодализъм" и "олигархат", диктат на няколко гиганта, монополизирали пазарите и — което е интересно — създаващи своя "корпоративна култура", тоест идеология: служащите трябва да са без деца, да се заплащат доволно умерено, и никаква социална мобилност за тях. При това седем от десетте най-големи компании в света са от този сектор, и тук единствените конкуренти на "новите феодали" — това са китайците с техните достижения.

Като цяло "новото жреческо съсловие" — това са учителите, хората от индустрията за развлечения, консултанти, юристи, медици, учени, СМИ и намиращите се на съдержание у милиардерите неправителствени фондове и благотворителни организации. Те съставят по някои разчети 15 процента от американската работна сила. И това съсловие първо е станало наследствено и затворено; второ, става дума за випускниците на максимум 20 елитни университета (а на самата върхушка само четири). И трето, тази публика — вече не е независима, тя стоит най-често у някого на заплата.

И тя изработва напълно определена идеология за обществото. Пресметнато е например, че 2018 година само седем процента от журналистите заявяват, че ще гласуватт за републиканците. Същото е и с преподавателите в университетите: постепенно и тези позиции захващат хора само с леви, или "либерални", убеждения.

Продукт на тяхната колективна дейност ще добавим — са безкрайните кампании на терор и ненавист с цел да се унищожи предишната култура, предишните ценности, стилът на живот, предишното общество, същото, с "американската мечта" — обществото от самостоятелни независими хора. А "третото съсловие" не само е подтиснато от тези "нови жреци", то с всяка година е все по-бедно, то още и се смалява физически: това се вижда например по съкращението броя собственици на дом или апартамент.

Тук трябва да се каже, че Джоел Коткин много своеобразно си представя феодалното общество. То се е държало няколко столетия защото въобще е било доволно бодро, жизнеспособно и социална мобилност в него е имало в достатък. Наистина за такава са били нужни постоянни войни, превръщащи оръженосците в рицари и земевладелци. Да не говорим че привилегиите на "второто", военното съсловие са били в перманентно военни времена обясними. А това, за което говори американският философ — вече е криза на феодалната епоха, разложение на обществото, в което воините са престанали да са воини, а само са трупали и разпилявали богатство.
Това е била дълга криза, в течение на който освен другото някога едината католическа църква е деградирала и довела до разкол западният христиански свят, в резултат най-добрите идеи и ценности започват да се изработват извън нейните рамки… Но така или иначе, това което се случва днес със западната цивилизация прилича не на класически феодализъм, а по-скоро на развал на последния.

Джоел Коткин от своя анализ прави ето какви изводи: "третото съсловие" трябва да събере сили и да устрои бунт против окаменялата олигархическа система и взбесилото се "първо съсловие". За такъв бунт ще помогне връщането на младото поколение на американските ценности и традиции, целенаправлено разрушени от "съсловито на знанията". Това, че автора е голям идеалист вече бе казано. Но, от друга страна, бунтът вече гори, и самият Коткин е част от него.

Дмитрий Косырев
източник

Разстрелите на чиновници в Китай. Как аз го почувствах?

Да, аз лично почувствах как влияят разстрелите на чиновници рушветчии на процъвтяването на страната. Живях и работех там точно в това време когато още започнаха да разстрелват. 2005 година. Това бе поразително всичко се менеше пред очите. Говоря за отношението на чиновниците към своите задължения и съответно за ръста на бизнеса, благосъстоянието на страната и всеки китаец

Отначало през първите три години това бяха слухове - "партията е приела план: всяка година да се разстрелват по 1000 чиновника-подкупници". Е, като има план, трябва да се изпълнява -  да се ловят и стрелят по 3 чиновника корупционера всеки ден, което собствено и се правеше. (Партията - Китайската комунистическа партия. Масови репресии и трилиони разстреляни лично от Дън Сяопин и Си Дзинпин, да, а ефекта? - четете нататък - бел. пр.)

2007 година. В нашата фабрика в Вейхае трябваше да се увеличи заделената мощност на електроенергия почти 2 пъти. Аз знаех по руски опит, че е тежко и много скъпо. Когато занесох на китайския чиновник "подаръци", че да се реши този въпрос, той едва не падна в безсъзнание. Накратко, мощността увеличиха за седмица, при това успяха да изкопаят стария кабел и положат нов на разстояние около километър. Чиновника прие от мен химикалка Parker, купена за $100, и пред мен направи запис за това в специален журнал. Ето как работеше легендата. Сам аз не съм присъствал на разстрели, макар да проявявах интерес, на което китайските другари поясниха - да гледат разстрел пускат само китайци. Аз не настоявах, доколкото не бях китаец.

2015 година. Заплатата в нашата китайска фабрика за работниците е $600 долара на месец. През 2003 те получаваха само $50 долара на месец. Как расцъвтя Китай за това време да се говори е излишно… сами знаете. Най-новите технологии и всичко такова. 2019 година над 120 милиона китайци излязоха на туризъм зад граница. И всичко на всичко показателно разстреляха 10 000 подкупници и вредители, макар и започнаха тайно. Но какъв резултат! Поразителен резултат. Всъщност Европа ги укоряваше за това, демек, демокрация - това-онова, на което китайците им отговориха: “У вас е демокрация, а у нас - Китай”. Гениално. Разбира се лошо е да се разстрелват хора… лошо, но пък колко ефективно. Гениално е това, как те подходиха - План! За 10 години! По 3 чиновника-рушветчии ежедневно в разход! Всеки ден, без значение годишното време и метеорологичното. Просто по войнишки - три и всеки ден, в течение 10 години, защото такъв е Плана и това е много важно за цялата страна! За какво е мислел по това време всеки чиновник да се досетиш не е сложно, макар както се вижда, смелчаци е имало.

Три десятилетия прошло ... А методы борьбы с коммунистами не устарели ... ибо хорошо ложится на ещё неокрепшие умы, которые не способны различать всю подлость этих методов

Сколько стоил ему Севастополь?

Чуть седой, как серебряный тополь.
Он стоит, принимая парад,
Сколько стоил ему Севастополь,
Сколько стоил ему Сталинград!

И в слепые морозные ночи,
Когда фронт заметала пурга,
Эти ясные, яркие очи
До конца разглядели врага.

Эти черные, тяжкие годы
Вся надежда была на него.
Из какой сверхмогучей породы
Создавала природа его?

Побеждая в военной науке,
Вражьей кровью окрасив снега,
Он в народа могучие руки
Обнаглевшего принял врага.

И когда подходили вандалы
К нашей древней столице отцов,
Где нашел он таких генералов
И таких легендарных бойцов?

Он взрастил их. Над их воспитаньем
Много думал он ночи и дни.
О, к каким грозовым испытаньям
Подготовлены были они!

И в боях за Отчизну суровых
Шли бесстрашно на смерть за него,
За его справедливое слово,
За великую правду его.

Как высоко вознес он державу,
Вождь советских народов-друзей,
И какую всемирную славу
Создал он для Отчизны своей!

... Тот же взгляд. Те же речи простые.
Так же скупы и мудры слова ...
Над военною картой России
Поседела его голова.

Александр Вертинский

Face App

Защо социализмът е по-добро? Методичка от Кървавата Комуняка

 Защото е по-прогресивен. Да, ето така просто. Нищо излишно. Социализмът е по-прогресивен от капитализма защото неговият икономически модел е по-ефективен от капиталистическият. При това социализмът е основан на принципите на хуманизма, идеите за равенство и свобода. Той позволява да се решат тези проблеми, които капитализмът  даже не възнамерява да решава, нали те са залог за съществуването на самият капитализъм.

Например безработицата. За капитализма тя е нужна като въздух, ибо армията безработни се използва като средство за давление над трудещите се (че последните не силно да търсят права), или например войните, желателно по-мащабни и по-страшни. С тях капитализмът като в тоалетно казанче на кървав поток изпуска натрупалите се в него противоречия. Посредством войните той преразпределя колонии и пазари между основните играчи.
Или ето една от основите на капитализма - частният характер на присвояване на прибавъчният продукт... абе това когато работи купище народ, но печалбата от техния труд получава само един чувак - капиталиста. Мижавите марксистски догматици наричат това противоречие между общественият характер на производство и частното присвояване на неговите резултати.
В капиталистическата икономика трудещите се продават своя труд на капиталиста, те работят на принадлежащите на капиталиста средства за производство(земята, помещенията, машините, оборудването, клиентската база и т.н.) произвеждат някакъв продукт(стоки, услуги и пр.)но печалбата получена в резултат на продажбата на резултатите от труда на трудещите се, се распределя по следният начин: част отива за заплата, която капиталистът заплаща на трудещият се за работата, останалото той си прибира и е волен да се разпорежда с него така, както си иска. Иска - ще вложи в модернизация на производството, а не иска -  ще си купи яхта с размер на къща и ще се вози на нея с всячески Сашки и прочие особи с ниска социална отговорност.
Тоест у капитализма тука има два условни варианта:
1. Идеален. Когато работника, да предположим е произвел със своя труд продукт за 100 лева, 30 то тях той е получил от капиталиста като заплата, 35 капиталистът е взел за себе си като заплата за своя труд (ще предположим, че е работил именно той, а не управляващ) и още 35 лева капиталистът е вложил във фонд за модернизация на производството. След което, предвид повишаването на техническото ниво на производство ще се повиши и заплатата и нивото на живот на работника. Ето такъв значи "идеален" капитализъм.
2. Реален. Работника е произвел продукт за същите 100 лева, пак 30 от тях е получил като заплата, и 70 от тях капиталистът е взел за себе си. После, за да не профука в рамките на свободната конкуренция и не губи нивото на доходи капиталистът е снижил заплатата на трудещия се до 25лева, после трудовият ден е увеличил още с 2 часа, после още малко-малко и още. Позната картинка, не?
Но това е само връхчето на суровия айсберг от догматика и комунистическо мракобесие, драги приятели!
Ако копнемо още по-дълбоко, то тези, у когото от марксистска риторика не са пламнали мозъците в предната част на разговора, могат да узнаят, че резултатите от труда на трудещият се в капиталистическата икономика - НА ТРУДЕЩИЯТ СЕ НЕ ПРИНАДЛЕЖАТ! Тоест, ако трудещият се поиска да купить дом(или апартамент), които строи неговото предприятие - той трябва този апартамент да го КУПИ! )) Той сам  го е построил този дом\апартамент, но всичко това ПРИНАДЛЕЖИ НЕ НЕМУ! )) Нали средствата за производство(завод, фабрика, земя, природни ресурси и пр.) принадлежат не на трудещия се, а на капиталиста! И затова резултатът от труда на трудещият се принадлежи не на трудещият се, а на капиталиста! На тоя същия капиталист, който средствата за производство е купил с печалбата, получена от все същия труд на трудещият се )) Убийствена капиталистическа логика с..ка. ))

 А да видиш как е работата в тоталитарната совкова социалистическа икономика! Да предположим, човека също така се труди на предприятие по строежа на жилища. Икономиката е социалистическа и затова средствата за производство принадлежат на тоя същия трудещ се и резултатите от труда също принадлежат на тоя трудещ се. Не, това не значи, че трудещия се е волен да геп... да вземе от завода две чанти месингови кранове и все смесители с канелките по 50лв парчето за собствени нужди, не. Това значи, че трудещият се има равно право на безплатно получаване на резултатите от своя труд, в този случай - на получаване в реда на опашката чакащи на безплатен дом. А също на безплатно образование, медицина, култура, отдих и пр. "Еврисинк ю вонт", както говорила една виетнамска особа.

В единият случай трудещият се получава от капиталиста заплата и резултатът от неговият труд не му принадлежи (той може резултата от своя труд само да купи, за тази получената заплата), а в другия той получава от обществото(чрез държавата, на която обществото е делегирало власт) заплата + той получава равен достъп към резултатите от общественият труд. Става дума пак за всичките тази безполезни люспи типа безплатно висококачествено образование, медицина, наука, изкуство, жилище, отдих и пр. Трудещият се получава това всичкото безплатно или почти безплатно, защото ТО И ТАКА МУ ПРИНАДЛЕЖИ.

В тази система просто няма капиталиста, който в частен порядък ще присвои резултатите от труда на работника, че на работника после да се налага за своята заплата(с изваждане на данъците) да купува това, което той и е произвел.
Най-внимателните читатели ще запитат: "неуважаеми комуняка, а на кой хрен тогава на правоверният социалистически трудещ се му трябват заплата\пари?"
Тук мерзкият болшевишки върколак ще трябва да навлезе в догматически дебри и ще започне да фъфли нещо за непреодолен товарен характер на производството, за социализЪма, като първа стадия на комунизЪма, за родилни петна от капитализЪма и пр. Но после обезателно ще се вземе в ръце и  ще отговори, че в социалистическата икономика парите играят роля на талони за продукти, стоки и услуги, а не ролята на средства за натрупване и експлуатация, както в капитализма.
Е и как е, драги вие мои? Кървавият комунистически изверг отговори ли на вашите въпроси?
Да подведем извод: социалистическата икономика е по-ефективна от капиталистическата В ЧАСТНОСТ затова, че в нея отсъства дефектното звено под название "капиталист", който, както е показала многовековната практика - изяжда те зи ресурси, които по всички закони на разума, здравият смисъл, логиката и справедливостта - е нужно да се насочат за развитие на научният прогреса, за модернизация на материалната база и за подобрение условията за работа на трудещите се.
Ако някой зададе стандартният въпрос в саркастически стил: "е типа защо па вашия "типа ефективен" совок не само не победи, но и сам  се разпадна", последователят на тоталитарната комуняцка секта ще отговори, че противостоянието на социалистическият СССР и капиталистическият запад прилича на съревнование между велосипед и автомобил, където към вторият отзад е завързан 10 тонен бетонен блок без колелца. И факта, че автомобила въобще е запалил, тръгнал и така дълго вървал на равно с велосипеда, говори само за това, че автомобила, при всички него ви недостатъци, от техническа гледна точка е по-добър, по-ефективен и по-прогрессивен от велосипеда.
Всички благодаря за прочитането, скъпи мои читатели. Ако имате въпроси към кървавият комуняцки изверг - задавайте ги в коментарите, ще се постарая да отговоря. Само преди да поверовате в това, че вий със своя "свеж" поглед сте открили очевидни(за вас) пропуски в "теорията оф ивъл болшевикс", препоръчвам все пак отначало да питате класиците, а после вече и вашият покорен слуга. Успех.

Ramzan Magomedov Скромен популяризатор на хуманитарните науки. Социолог