А съветската пропаганда предупреждаваше

 

Какво ще стане ако се уволнят всички чиновници? Испанският опит

Опитът на съществуващото днес самоуправление в Мариналеда

Администрацията на Мариналеда

Материализирала се утопия

В Испания има градче с численност само 2500 човека, където един ден хората решили, че им стига да се гърбят за буржуата, и е време вече да се строи комунизъм. И почти построили. От парите засега не са се отказали, но бюрокрацията я изкосили до корен. Ибо на тези 2500 човека има всичко на всичко един чиновник - кмета.

Градчето, за което иде реч носи красивото название Мариналеда. Още през 2008 местните селяни с насилие и заплахи отнели у аристократите сериозен къс земя и обявили, че на тази земя ще живеят така, както сами си поискат. И до днес не пускат там полиция, а и тя собствено там не е и нужна, ибо никаква престъпност в Мариналеда няма. Ярко потвърждение на това е отсътствието на привичка у местният кмет Хуан Мануел Санчес Гордильо да си заключва кабинета. Пристигащите журналисти с удивление откриват пустото кметство и отвореният кабинет на единственият чиновник (бягащ някъде по дела), който очевидно просто няма какво да крие от своя народ. А какво виси на стената в кабинета? О! Че това е Че Гевара. А закона предписва всички чиновници да закачат в кабинетите си портрети на краля... Ай-ай-ай...

Как живее Мариналеда? Еднозначно по-добре отколкото там където ми се е паднло щастие да живея аз и моите съотечественници. Безработица в Мариналеда няма, всички жители са 100% осигурени със жилище, а работният ден е 6 часа.

А ето и самият кмет

Трън в задника на прогресивния капитализъм

Вече писах за общината "Онайда", която през XIX век пропаднала до толкова, че създала условия, при които нейните членове работели по 6 часа на ден и нищо не си отказвали (и при това, че в цял свят тогава нормалната продължительност на работният ден е била около 10 часа). А Мариналеда е добър пример, че и в XXI век може да се живее не на работа, а в семейството.

А единствен източник на доход за жителите на градчето е селското стопанство. Маслинени насаждения са главното съкровище на Мариналеда. Съгласете се, не най-простият способ да се нахраниш. И все пак им се получава. Нека не комунизъм да построят, но като минимум - социализъм. А цялата работа - да се уволнят чиновниците.

Чиновниците на Андалусия разбира се не са радостни, че на тяхна територия, подобно раков комунистически тумор вече няколко десетилетия съществува градче, където хората живеят без чиновническа опека. Затова се търсят инструменти да се оцивилизоват вече тези диваци и върнат многострадална Мариналеда в лоното на европейските ценности.

А как мислиш читателю, какво би се случило ако съкратим бюрократическият апарат поне наполовина? И защо на испанците, макар и в отделно взето градче, но все пак се удаде да постигнат това, което у нас извиква неподделно удивление?

В спектакъла "Навални" главен актьор не е Путин, а капиталистическата власт в Русия!

 Въпрос: «Здравейте, аз съм Ваша читателка. Не мога да разбера за какво бе организирана постановката с връщането и задържането на Навални, неговото видео за двореца, на което навъртяха гледания за 2 дена над 30 млн., неговите призиви за митинги. С това всичко искат да отвлекат нашето внимание? Но от какво? Защо устроиха всичко това? Моят адрес: ел. поща или отговорете във ВК, аз съм подписана за вас. Благодаря.»

Отговор на РП:

Вие се съвършенно права, цялата история с връщането на Навални, неговият арест и акциите на протест в негова защита — това е очевидна постановка, политически спектакъл, в който най активна роля играе съвсем не «опозицията», не «либералите» во главе с Навални, а действащата руска власт в лицето на самия Путин, с когото Навални «се бори».

Рекламата на връщането на Навални в Русия, неговият арест и акциите на протест в негова поддръжка беше буквално беспрецедентна. 

И по-рано руските СМИ, в това число съвсем не либерални, а федерални (!), «развъртаха» Навални с всички сили, съобщавайки за него всяка дреболия, като че в страната няма други новости. 

Нас подробно ни информираха и за углавните дела, заведени против Навални, и за неговото «отравяне», и даже за неговите, извинете, долни гащи, чрез които уж това отравяне и е било осъществено.

Ето това участие на централните руски СМИ в цялата история с Навални точно показва, кой именно е заинтересуван в неговата популярност и цялата негова дейност — предеи всичко, това е днешната власт в Русия.

И действително, ние знаем колко чувствително се отнасят буржуазните медиа към всяко споменаване на своите страници и канали нечие име или информация за събитията. 

Те имат милиони зрители и читатели, и отлично знаят своята сила, възможностите на своята пропагандистско-агитационна машина. Вие никога не ще намерите там съобщения действително опасни за действащата власт. 

За стачки в медиа-пространството практически не се съобщава, макар такива да се случват ежедневно на едно или друго предприятие едва ли не във всеки град на Русия. 

Буржуазните СМИ отлично знаят какво е пиар, в това число и черен пиар. И много активно го използват. Но само тогава, когато за техните стопани и собственици това е изгодно.

Това означава, че навиването на темата Навални е било много изгодно, ако даже централните телеканали и информ-ресурси (държавните!) по най-подробен начин информираха руските граждани за всяко шавване на пръста на господина Навални.

Изгодна бе и гигантското развъртане на последния филм на Навални за двореца на Путин в Геленджик. До днес броя гледания на филма прескочи 43 млн. души. И ние не мислим, че тази цифра е навъртяна. 

Тя напълно може да бъде реална. 

Рекламата на филма буквално течеше от всички пуктнатини: новостите в телефона бе невъзможно да се прегледат, без десет пъти да не ти напомнят, че има някакъв филм на Навални за двореца на Путин, който вече са гледали нам-колко милиона души. 

Естествено хората видели тези съобщения се заинтересуват и също започвали да гледат този филм, дори доколкото просто искали да разберат какво там такова е наснимал Навални, ако за филмя «всички говорят». 

На това е и била сметката на рекламодателите, в това число и руската власт, без най-активната помощ на която такава реклама би била просто невъзможна.

Наивните другари могат да кажат, че не би могла руската власт да рекламира филм, в който се критикува Путин, нали той е олицетворение на тази власт. Но това са детски, неразумни разсъждения на хора, крайно наивни политически. Именно е могла, и както знаем, го правеше. Това и беше много изгодно! И крайно необходимо.

Защо? 

А защото филмите на Льоша Навални въобще и даденият филм за двореца на Путин в частност, с нищо тази власт не заплашват! Точно напротив, те само я укрепват! Льоша Навални се старае с всички сили да съхрани тази власт, властта на крупният монополистически капитал, властта на олигарсите.

Да, последният му филм критикува Путин, но го критикува много меко, любя, и въобще не за най-главните му престъпления пред народа на Русия. 

Не за рапродажбата на страната и унищожаването на нейната велика някога най-напредничава в света икономика, не за разрушението на уникални предприятия, не за национално предателство. 

За всичко това няма нито дума във филма. Там има съвсем друго, чисто еснафско.

Е, обича гражданина Путин разкоша, и какво? 

Е, построил си е дворец, който напълно може да се сравни с дворците на руските царе, и какво от това? 

Малко ли кой какви дворци сега си строят? 

При капитализма, когато владееш гигантски капитали и получаваш свръхпечалби от безжалостна експлоатация на милиони хора, да се оглупее от разкош е напълно закономерно, другояче и не може да бъде. 

Путин е най-крупен капиталист в света, олигарх какъвто още трябва да се потърси! Той не само и не толкова е президент на РФ — тази длъжност е временна, той е собственик на средства за производство, с помощта на които може да се експлоатират милиони хора и да се живее, паразитирайки на техния труд — а това и е именно основното и най-същественото. 

Нали никой не упреква някой-си Бил Гейтс или Джеф Безос за скъпата яхта или вила със златни тоалетни. 

Та с какво е по-лош от тях Путин, състоянието на когото едва ли е по-малко, а ако е, то не с много?

Не в дворците и златните тоалетни е работата. Работата е в това, че тези граждани са експлоататори. 

Владеейки колосални средства за производство, нагло присвоени, отнети от народа, те имат възможност да присвояват и продуктите на труда на тези хора, които принуждават да работят на техните предприятия. Ето къде е източника на тяхното умопомрачително богатство. Но за това филма на Льоша Навални не казва нито дума!

Същността и смисъла на филма са съвсем в друго. 

Неговата задача - е да извика възмущение у простите люде, на които често не стига за най-необходимото, от безумният разкош на конкретен олигарх, за да се съхрани системата за експлоатация като цяло. Нали не случайно филма е буквално препълнен с негатив  по отношение на СССР и социализма. 

Защо? 

А затова да се избие от главите на зрителите самата мисъл, че собственият си живот те могат кардинално да подобрят само сами, със своите собствени действия, взели в свои ръце политическата власт в страната. 

На тях им се внушава точно противоположното — че те са безсилна маса и по-добър живот трябва да чакат от «герои», от «добри царе». Именно за това в началото на филма безпардонно се заявява, че демек Навални се бори за вас! С намек, че трябва да се помогне на Льоша да дойде на власт, свали Путин, и живота на простия човек веднага ще се нареди: ще паднат цените, израстят заплатите, повишат се пенсиите и т.п. и т.н. За това разбира се Навални не говори, но всичко това си доизмисля самият зрител, вярващ в това, че някой друг, а не той сам, е длъжен да се погрижи за него (вярата в «добрия цар»).

Тази дребнобуржуазна идеалистическа теория за «герои» и «тълпа» е била разобличена вече хиляди пъти. Но тя до сега активно се използва от буржуазната пропаганда, ибо е много удобна и изгодна за капиталистите. Нали тя удържа масите от самостоятелни революционни действия.

Ето тук и лежи отговора на въпроса на нашата читателка —за какво бе организирана цялата тази постановка с връщенето и ареста на Навални (както, собствено, и сниманият от него филм за двореца на Путин). Тя вярно сама и отговори — за отвличане на вниманието. 

Ние само ще допълним нейната мисъл — за отвличане на вниманието на все по-революционизиращите се трудещи се маси от проблемите на тяхният собствен материален живот, от кардиналните проблеми на цялото социално устройство в нашата страна, които от никого не се решават и само ежедневно все повече се задълбочават. 

Тази театрална постановка с връщането, както и призивите за акции на протест в защита на арестувания Навални трябваха на режисьорите за канализация на революционната енергия на трудещите се в русло, безопасно за господстващият слой капиталисти.

За олигарсите няма разлика кой именно ще заема поста президент, Иванов или Петров, Елцин, Путин или Навални. 

Който и да го заема, той е длъжен да провежда политика на угнетение на трудовият народ и урязване на неговите демократически права и свободи, защото такава политика най-добре осигурява свръхпечалби на олигархата. 

Фашизмът и терорът са жизнено необходими на олигарсите, без тях те не могат да получат своите баснословни свръхпечалби. Ето къде е коренът на въпроса!

И ето затова руската власт развиваше и развива Льоша Навални и неговият филм против Путин, че не в Путин е работата, тук работата е в капитализма, в неговото съхранение. 

Путин, освободил поста на президент на РФ, като капиталист особено няма да пострада (както не пострада Елцин и неговите родственици, когато той освободи президентското кресло за Путин). 

Той ще продължи да получава своите свръхпечалби от експлуатацията на милиони работници, защото в негово разпореждане ще останат средствата за производство, а това за всеки капиталист е най-главното.

Далеч по-страшно за Путин е друго (както и за Навални, който също е капиталист, само че много малък в сравнение с олигарха Путин) — такива условия в страната, при които експлуатацията на работниците ще бъде невъзможна. 

Тези условия са — ликвидация в страната на частната собственост върху средствата за производство, предване на всички средства за производство в общонародна собственост и политическа власт на работническата класа, на целият трудов народ на Русия. 

Тоест иначе казано - пролетарска (социалистическа) революция. Тогава край, тогава за капиталиста край, пълен окончателен край на всичко. Тогава да се паразитира на труда на други люде, заставяйки ги да живеят полугладни, вече няма да се получи. 

Нали средствата за производство – заводи, електростанции, газови месторождения, железни пътища, трубопроводи и пр. в неговите ръце вече няма да има, а значи да присвои произведеният от работниците продукт той вече не ще може. И да измени вече нищо не ще може — така просто от народа властта не ще изтръгне.

От две злини винаги избират по-малката.

От една страна, Навални е фигура на конкурираща група олигарси, претендираща за поста президент на РФ и стремяща се да откъсне за себе си парче от капиталистическата баница, но все-пак класово-свой, класово-роден. 

От друга страна, работническата класа и целият трудов народ на Русия е класово-чужд и крайно опасен, който няма да пощади — ще отнеме точно всички средства за производство (ибо без това сит просто не ще стане). 

Ето ви и отговор, защо действащата власт в Русия и самият Путин поддържат Навални, помагат за неговото разпространение по всички СМИ — защото пред тях е далеч по-страшен за тях противник — трудовият народ на Русия, търпението на който свършва и който иска своето, връщане на отнетите от него права и свободи и сериозно подобрение на своят материален живот.

В Русия, а и не само в Русия, но и в цял свят, стремително се развива класическа революционна ситуация: низовете не желаят да живеят по старому, върховете не могат да управляват по новому, изостряне на нуждите на трудещите се маси над обикновеното ниво. Всички тези три необходими условия, указани още от В. И. Ленин, днес са налице. 

Революционната ситуация провокира небивалата световна икономическа криза, буквално като паралич разбила цялата световна капиталистическа икономика. Тази криза рязко влоши положението на трудещите се маси във всички страни на света, постави милиони хора на ръба на физическото оцеляване.

Още поевече задълбочи ситуацията коронавирусната афера и развихрилият се под нейно прикритие фашистски терор, с помощта на който световният олигархат се опитва да съхрани своите печалби и забави ръста на революционното движение на работниците и трудещите се.

Но кв-терора не помогна, той само наля масло в огъня — още повече изостри противоречията между труда и капитала, и сега те заплашват да се излеят в социална революция, способна да обхване цял свят.

Властта на капитала се заклати. Революционната енергия на масите вече не може да се удържи — олигархата разбира това, и затова иска да насочи гневът и възмущението на работниците и трудещите се настрани, в безопасна за власта на капитала посока. Той се стреми да направи революционният протест управляем.

А как да се постигне това? 

Само като се зададе лъжлив политически вектор на малоопитните политически и слабо организирани трудещи се: да се развърне тяхното внимание от насъщните и главни проблеми на днешният живот върху второстепенни проблеми (типа коррупцията или конкретна политическа фигура, която все едно сама е виновна за всичко) и се подстави удобен за олигарсите лидер, докато самите маси не издигнат свои собствени лидери.

Ето тази роля по поръчка изигра гражданина Навални с неговата компания «борци с корупцията».

Навални съсредоточава цялото внимание на персоната на Путин. Демек, Путин е такъв «пристрастил се към парите», все още «не се е накрал». 

Но при това той и дума не споменава, че в рамките на съществуващата система — системата на капитализъм и частна собственост новите президенти, тези, които ще дойдат на смяна на Путин, няма да престанат да крадат. 

Навални даже не засяга този въпрос! 

А нали проблемът с корупцията при капитализма е системен, той е органически свързан с капитализма като такъв. Не съществува капитализъм без корупция, ибо нейната основа е — частна собственост върху средствата за производство. Корупцията е била и я има навсякъде и всякога, където има частна собственост. 

Навални от системните въпроси отвежда в частни въпроси, съсредоточава народното възмущение против конкретна политическа фигура, така отбелвайки други такива «крадци и корупционери», и не излиза против самата система, която неизбежно поражда това зло. 

По такъв начин Навални защитава тази система, което не може да не бъде изгодно на действащата власт в Русия, и също на Путин като капиталист.

Акциите на протест, инициирани от Навални или неговите привържъници, също са изгодни за действащата власт.

Тук навалневци играят роля на чисти провокатори, и прави бяха тези леви, които по отношение акциите на протест на 23 януари наричаха Навални нов поп Гапон. 

Само че не в този смисъл, че Навални подставя повярвалите му под палките на ОМОН (силов сблъсък на противоборствщите страни в революционните процеси е неизбежно, чрез такива стълкновения масите получават политически опит, необходим за победата), а в това, че тази акция може да бъде инициирана специално като повод за властите още повече да затегнат гайките, още повече да ужесточат фашистският терор.

Важно е не просто да се излезе на улицата, а ясно да се разбира ради какво, собствено, ти си излязал да протестираш, какво искаш да се добиеш и какво изискваш, какво възнамеряваш да правиш на улицата.

Какви лозунги например издигнаха привържъниците на Навални на широко рекламираната акция на протест на 23 януари? 

Те са обозначени ето тук, на официалният сайт на Навални.

Същата мисъл, но вече като заявление на самият Навални звучи и във филма за двореца на Путин.

Навални явно се предлага на народа на Русия в качеството на «герой». А трудещите се на Русия трябва да изиграят в неговата постановка ролята на «тълпа», която нищо не разбира, нищо не знае, на нищо не е способна без «герои» или «силни личности», и може да играе само ролята на пушечно месо в борбата на тези «силни личности» помежду си (в даденият случай, видимо, Путин и Навални) .

Тоест да излязат на улицата на 23 януари призовават тъпи пънчета, марионетки, които «умните хора» ще използват в своите интереси. 

Ясно е, че много такива глупаци не ще намериш. Малко кой ще поиска да троши копия заради някакъв си Навални, който никому не е ни сват, ни брат, а не разбери какво. Навалневци разбират това и затова добавят малко «социалност» в своите призиви, ловко използвайки  социална демагогия:

Против крадците и убийците. 

Против корупцията и несправедливостта. 

За собствено бъдеще. 

За свобода за всеки от нас.

Тези заявления се пропити с абстракция до немай-къде. Тях както искаш, така и разбирай: буржуят ще разбере по-своему, работникът — по-своему, кому как се харесва. 

Което и е нужно на режисьорите на политическият спектакъл.

Обърнете внимание, че класовост в тези заявления няма ни грош. А без нея те са измама, пусти и лъжливи лозунги.

Обърнете внимание — в предлаганите лозунги няма ни дума за системата, която всичко негативно, в това число и корупцията, поражда и не може да не поражда!

Навални много шуми, постоянно вика по Путин. 

Но какво предлага да се прави Навални? 

Нищо, освен товя, че е нужно да се снеме Путин от поста президент на РФ. 

Но нима в Путин е цялата работа? 

Нима на работниците и трудещите се в Русия бе по-добре при Елцин?

Какво въобще е това противостояние на Навални и Путин? 

Това е класическа конкурентна борба на разни групи на крупният монополистически капитал между себе си. Това е борба за това кому именно да жъне плодовете от експлоацията на милионните маси руски трудещи се, кому именно да гребе за себе си с лопата националното богатство на страната. 

А съвсем не ради това народа на страната да стане по-леко да живее. При това тази конкурентна борба става при пълно единство на Путин и Навални, щом само делото касае работническата класа и трудовият народ на страната. 

Тук те са пълни съюзници.

И ето този момент е важно много добре да се разбира. 

За Навални, както и за Путин, най-главното е да се съхрани в Русия капитализма, властта на финансовият капитал, властта на олигарсите, а какви именно олигарси — това е дело второ и трето, не най-важното. 

Ако така се наложат обстоятелствата, че за съхранение властта на финансовият капитал в Русия се наложи да се пожертва Путин като политическа фигура (но не като капиталист и олигарх!), то Навални, използвайки своето влияние сред народа е длъжен да осигури предаването на властта от една група олигарси на друга (т.е. да проведе «цветна революция»). Той в никой случай не трябва да допусне народната демократическа революция да победи, и политическата власт да бъде изтръгната от ръцете на олигарсите въобще. 

Задачата на Навални е в критически обстоятелства да проведе държавен преврат, при който се сменят фигурите във властта, но при това се съхранява самата власт — властта на финансовият капитал, а значи се съхранява и безжалостната експлоатация, и най-тежкото безправно положение на милиони трудещи се в Русия.

Ради решението на тази най-важна задача и развиват Навални, както на Запад, така и в Русия, в това число и на федералните (путински!) СМИ. Постоянно го държат «на слух», за да не се забравя. 

За завоюване на популярност в народа Навални трябва да се премени в тога на «опозиционер», «борец», да критикува действащата власт, но да критикува така, че да не засяга нейните болеви точки. Оттук и неговият Фонд  за борба с корупцията, който с нищо не задължава, и който явно не би могъл да функционира без пълна поддръжка на действащата власт. 

Кой, интересно, би пуснал Навални и Ко в путинският дворец да правят видеоснимки, ако това не е пожелал сам Путин?

В. Кожевников

Манифестът

 

Как ще се разреши ситуацията с ограниченията и паниката заради COVID-19?

У хората се появяват все повече въпроси кога и как ще свърши цялата вакханалия с ограничителните мерки, свързани с коронавируса.

За да се разбере с какво всичко това ще завърши е важно да се отчете следното.

Първо.

Днес в България (оргинално - в Русия. Заместено също надолу в текста. - бел.пр.) обществената формация е капитализъм. И властта в България принадлежи на крупната буржуазия, на олигарсите. Затова президентът, членовете на правителството, депутатите, регионалните власти разбира се не са никакви слуги на народа.

Те са слуги на крупната буржуазия, на олигарсите и действат изцяло в техните интереси, създавайки максимално благоприятни условия за олигарсите по-удобно и по-комфортно да грабят страната и народа.

Тези истини за грозната реалност на буржуазната държава са описани не само от класиците на марксизма-ленинизма.

За това се разказва даже в книги, които по-рано се смятаха просто за детски приказки написани в такава форма просто за да достигне до всички, даже до децата (но уви, започна да достига до мнозина едва сега).

 

— А какви са тези полицаи? — попита го Селдичка.

— Бандити! — ядосано отвърна Пшеничко. — Честна дума, бандити са! Тяхната истинска длъжност е да защищават населението от грабежи, но в действителност те защищават само богаташите. А точно богаташите са най-големите грабители. Само че те ни грабят под прикритието на законите, които сами си измислят. Но я ми кажете, има ли някаква разлика в това дали ще ме ограбят по закон или незаконно? На мене ми е все едно!

— Тук при вас всичко ми се вижда някак странно! — обади се Винтчо. — Че защо се подчинявате на полицаите и на тези, как им казвате… на богаташите?

— Опитай се само да не им се подчиниш! Всичко е в техни ръце: и земята, и фабриките, и парите, и отгоре на всичко — оръжието!

Николай Носов - Незнайко на Луната

И всичко гореизложено трябва да се има предвид и да се разбира, раглеждайки днешните ограничителни мерки и нагнетаемата через СМИ паника заради коронавируса.

Второ.

Съвершенно ясно е, че да се вярва че същите чиновници, които:

• "оптимизираха" медицината, като всъщност я угробиха, направиха я неготова за съвременните предизвикателства и нови болести (в това число и COVID-19);

• приемаха и одобряваха закони за повишение на пенсионната възраст, на практика ограбиха възрастните хора, лишиха ги от техните законни пари;

• приемаха ред други людоедски закони, влошаващи живота на хората в България,

изведнаж са се загрижили за здравето на народа - е и смешно, и наивно, че и просто нелепо.

Следователно, напълно очевидно е, че всички тези ограничителни мерки разбира се се въвеждат не ради народа и неговото здраве, а ради същата крупна буржуазия, олигарсите, което не е удивително за изучавалите трудовете на класиците на марксизма-ленинизма.

Трето.

За какво всичко това и трябва на крупната буржуазия, т.е. олигарсите? Работата е там, че егоизмът на групка богатеи доведе буржуазният свят до глобална системна криза.

А как буржуазията преодолява кризи? За това, как буржуазията преодолява кризи са писали Карл Маркс и Фридрих Енгелс още през далечната 1848 година в своя изключителен "Манифест на комунистическата партия":

"По какъв начин буржуазията преодолява кризи? ... чрез принудено унищожение на маси производителни сили."

Какво виждаме днес? Погром на икономиката под предлог борба с коронавируса, тоест точно "принудено унищожение на маси производителни сили" за да се излезе от тази катастрофа, където споменатия егоизъм на група богаташи е довел света.

И ще излизат те разбира се за сметка на самия народ, у когото днес най-активно се премахват граждански конституционни права, и който все повече и повече се закабалва икономически.

А за по-малко възмущение на народа, принадлежащите на олигарсите СМИ без умора трещят, че всичко се прави разбира се за здравето на народа и защита от коронавируса.

И разбира се цялата трескотня на СМИ и е нужна за това, че народът, наплашен от коронавирусни страхове не забелязва как попада във все повече и повече робско положение.

Четвърто.

Какво ще се случи в бъдеще и с какво всичко ще завърши?

Буржуазията, зараги глобалната системна криза устроила колосален погром над икономиката, по своите мащаби сравним с активни и мащабни военни действия, получава в резултат също такова колосално и бързо обедняване на народа, у когото бързо изчезват средства за съществуване.

Тоест случва се точно това, което в "Манифеста на комунистическата партия" се описва още през 1848 год, където се казва, че буржуазията

"е неспособна да господства, защото е неспособна да осигури на своя роб даже робско ниво на съществуване, защото е принудена да го принизи до такова положение, когато тя сама трябва да го храни, вместо това да се храни за негова сметка.

Обществото не може повече да живее под нейна власт, тоест нейният живот е несъвместим повече с обществото."

Именно това днес наблюдаваме в пълна картина. Животът на буржуазията не е съвместим повече с живота на обществото. С това всичко е казано. Или те, или ние. 

Така че в бъдеще са възможни два варианта:

Вариант първи. Все повече и повече закабаленият народ ще се окаже в робство в общество, представляващо хибрид от фашистска диктатура, крепостно право и кошмарни фантастически антиутопии.

Под тежкият товар на победилото зло такава цивилизация е обречена на гибел.

Вариант втори. Народът ще прояви своята гражданска позиция, ще отстои своите конституционни права, ще отхвърли капитализма, превръщащ живота на народите в истински ад, и ще се върне към социализма и комунизма:

А с COVID-19 ще бъде както и с другите болести. Как трябва да се прави?

Просто:

• здравите - да се оставят на мира;

• болните - да се лекуват;

• абсурда ограничителни мерки - да се прекрати.

И средствата да се насочват не на контрол над хората и не за репресии против народа за несъблюдаване на все по- умножаващите се забрани и ограничения, а:

• на здравеопазване, така че медицинската помощ да е и качествена и общодостъпна;

• на повдигане жизненото ниво на народа, така че хората да могат да си купуват качествени продукти и лекарства, повишавайки своя имунитет;

• на повдигане качеството на живот на народа, така че хората да не се боят какъв людоедски ужас може утре да се очаква от властта, да не живеят в такъв ужас,  да не подриват така своя имунитет, а да са уверени в утрешният ден, ибо такава увереност повишава и психическото здраве и уверенността в себе си, и естествено имунитета.

Ето такива варианти на бъдещето имаме. Всеки от тях е възможен. Но мен лично ме устройва вторият и категорически не ме устройва първият.

Пазарът

 

   Пазарната икономика е невероятно ефективна. Пазарната икономика подари на цял свят процъвтяване и развитие. Особено помогна на нашата изстанала, бедна страна, осъзнала се от вековния кошмар. Именно пазара ни облече и обу. Именно пазара ни осигури гаджети и битова техника. Именно пазара, изключително той, нахрани полугладния народ с всевъзможни кандибобери, по-рано неизвестни за тъмните люде.

   И това не е шега, аз зная за какво говоря. Като специалист по хранително производство, имащ зад гърба си и техническо, и икономическо образование, аз съм работил на големи предприятия достатъчно солидно количество време.

   Там, зад стените на заводите, ден и нощ гърмят технологически линии, включени в непрекъснат процес на производство на продукти, за броени часове пълнещи рафтовете на хипермаркетите и малките лавки. От мащабите на случващото се на непосветеният потребител му спира дъха. Макар че по-скоро би му спрял дъха от мащабите на успеха  на компаниите-производители. Кой знае.… Във всеки случай хранителната технология е също бизнес, не по-добра, и не по лоша. Нищо лично както се казва.

   Някога отдавна аз, енергичен младеж с хубава диплома, отидох да се устроя в компания с безупречна репутация и впечатляващ бренд. Моето резюме бе изумително. И какво бе моето удивление, когато началникът на отдела кадри го смачка като тоалетна хартия, и изхвърли през рамо в коша.

 «Образованието няма значение — язвително се усмихна той. — На нас са ни нужни такива, които са готови да бачкат. Да орат, чаткаш? Ние плащаме над пазара! Ти готов ли си?»

  Разбира се, аз бях готов.  Аз бях щастлив да стана част от успешна команда. Да, успехът не ме застави да го чакам. Производството и реализацията на маслотлъстинната продукция е въобще изгодна тема в обществото на фастфуда.  Ние нараствахме нейните обеми, и търговските мрежи разтваряха пред нас обятия. За да произвеждаме все повече и повече, за да насищаме пазара, ние напълно се отказахме от натуралните суровини и ингредиенти. Те усложняват технологията и повишават стойността на продукцията. Всички компании, не направили това отдавна умряха и изгниха. Това е конкуренция. Оцеляват само най-ефективните.

   Фактически натуралните продукти — това е «совък». Само като си помислиш - предните поколения строили стотици хранителни заводи, разработвали най-сложни технологически линии, настройвали десетки свръхточни процеси за обработка на суровините и създаване на крайния продукт. Защо? Заради това да нахранят със свежа, полезна храна аморфна маса хора? Това е върха на неефективността. Тези хора са безполезен добитък. Те съществуват само за снемане на каймака от гениалните мениджъри. Кой идиот го вълнува тяхното здраве, продължителност на живот, способност за възпроизводство? На тях може да се пробута всичко, какво да е, под всякакви лозунги. Те ще ядат. Не продукция за хората, а хора за продукцията. Това е бизнес.

  Ние работехме за пазара. Вие мислехте, че фалшификацията, снижаването на качеството, лъжата на маркетинга — това са пороци? Не. Просто така е устроена икономиката. Икономиката изисква ръст, а някакъв такъв "производствен морал" способства само за нейната стагнация. Естествено компанията е максимално коректна. Директорът често се появява във вестниците и говори за грижата за населението, администрацията устройва детски праздници и градски мероприятия, а още имаме корпоративна култура. На какво е основана? Много просто — на непоклатима вяра в успеха на компанията. Една команда професионалисти, обединена от общите перспективи. Всички, които не разделят това положение, вървят покрая. Работниците, заети в цеховете, получават достойна заплата. Достойна за тяхното положение. Тя е по-ниско от доходите на управляващите десетки пъти. Компанията се грижи за всички свои членове. За всички способни да работят. Неудачниците, получаващи на завода травми, излизащите в болнични, възпитаващите деца са си виновни сами. Да се махат. В този живот има място само за успешните и активни личности. Кому са интересни нищожества? На един дебил му откъснало пръстите на конвейера, друг загубил съзнание от преумора и си разбил главата. Слабаци… Нямат място на предприятието. Корпоративната култура — въобще не е лицемерие и преструвачество в промишлени мащаби. Просто тя е за сериозните хора.

  Ситуацията винаги е била сложна. Пазара постоянно се мени. Оглеждайки се назад, да се търсят в миналото възможности за бъдещето банално нямаше време. Малко да се отвлечеш и продажбите паднали. Проблемът бе във «Великите пости». Народът не купуваше нашите продукти заради религиозни врътки. Изходът бе прост като 100 долара. Поканихме църковник, за да освети многотонните резервоари с готова продукция. А после добавихме на етикета икона и пуснахме за реализация. Никой не ни обвини в мракобесие, никой не се смя. Научният подход към производството, предполагащ такива бълнувания като планиране, отговорност, порядъчност, остана в мрачното тоталитарно минало. Аз съм виждал и други предприятия. Всички така работят, всички се ориентират на пазара. Пазара — не е толкова основа на икономическите процеси, колкото морално обоснование на случващото се.

 Пазарът е справедлив, невероятно справедлив. Например кариеризмът, култивиран от него, осигури издигане по служба на най-талантливите сътрудници на компанията. Те нямаха образование, нямаха навици за ръководство на колектива, нямаха даже съответни на производствената дейност знания. Те, бидейки силни личности, вървяха по главите, плетяха интрижки, избавяха се от всичко излишно на завода. Те станаха победители, изместили от лостовете за управление техническите специалисти, старите совкови ръководители, технолози с научни степени, квалифицирани работници. Пазарниците не се гнусяха от подлости и не срещнаха съпротива. Резултат от това стана разрушението на недъгавия совков хранителен гигант и възраждане в нов облик със сияеща корпоративна култура, рентабилна продукция, талантлива администрация, с високи цели за покорение на местната мрежа хипермаркети, с избавяне от всичко неефективно, остаряло и безсмислено от пазарна гледна точка.

Пазарната икономика е невероятно ефективна. И това не е шега, аз зная какво говоря. Аз съм специалист с внушителен стаж и прекрасни перспективи. Аз отлично се вписах в пазара, а вие?

Евгений Лаптев

Два свята, две корони.

 

Веднага се вижда разликата между страна където може да избираш от двама и повече кандидати на свободни избори, и където властта е узурпирана от коммуняките. А като съберем смъртните случаи и възстановилите се изниква въпрос - а къде липсват още 5 милиона? Властите нещо лъжат - крият?