12 Април

 "Човечеството е тънка прослойка размазана между земята и космоса. Затова аз винаги ще приветствам тези, които ни увличат в Космоса, пред тези, които ни натикват в калта"

 

От гледна точка на пчелата...

От гледна точка на пчелата тя просто си живее живота. Само пчеларят знае, че тя фактически събира мед за него. Но пчелата никога няма да разбере това, пчеларят излиза извън границите на нейните мащаби на мислене.

Отговор на NadiaPH на «Хора с IQ 150 и повече, вие как живеете?»⁠⁠

Тестовете за IQ нямат НИКАКВО отношение към нивото на интелект.

Поръчители на "тестове за интелект" са военните и корпорациите, поставяйки пред разработчиците примерно една и съща задача: определяне на максимално предсказуеми и способни за бързи математически изчисления по зададен шаблон хора.

Фактически "тестовете за IQ" са сито по отсев на послушни изпълнители. В това са заинтересувани както военните, така и крупният бизнес. Те самите и активно използват тези тестове за тестиране на личният състав, защото... Вие сами знаете кой е нужен в армиите и офисите.

Няма нито един "тест за IQ" не за математически изчисления. Нито един. И всички задания в тях са за изчисления, даже ако и те такива да не изглеждат.

Някой може да заяви, че "ето, изчисленията са мерило за интелекта", но това не е така. Болшинството задания или нямат решения, или имат множество решения, но "правилните отговори" са зададени от разработчиците.

Всяко отклонение - не е указание на неправилност на решението, а  е указание за непредсказуемост на човека. Такъв човек може да бъде как то глупав като тапа, така и напротив, умен и мислещ. А са нужни предсказуеми, послушни изпълнители.

За военните и бизнеса еднакво са опасни както пълният глупак, така и своенравният интелектуал.

В САЩ за отклонение от разчетните показатели уволняват, независимо дали отклоненията са предизвикани от твърде лоша работа или твърде добра.

Пример: по пресмятанията Джон трябва да направи 5 детали средно-кофти качество, които ще се разпаднат след година. Джон прави 3 и те се разпадат след 6 месеца, компанията е принудена да харчи за гаранционно обслужване, което е точно веднаж годишно. Джон е бракодел, Джон го уволняват.

Пример 2: по пресмятанията Джон трябва да направи 5 детали средно-кофти качество, а прави 6 добро качество. Произведените от Джон детайли служат много години. Джон обича своята работа и се старае. Джон го уволняват, защото Джон работи твърде добре, компанията недополучава печалба, детайлите на Джон са твърде добри.

В САЩ такъв Джон могат на работа и изначално да не вземат по причина "излишна квалификация", без да се впускат в подробности как работи бизнеса и че хора, именно разумни хора, там не са нужни, те не  се вписват в механизма.

Джон не разбира какво се случва, какво той е направил не така, а той просто е твърде самостоятелен.

В тестовете болшинството задания могат да бъдат "правилно" решени само от хора със строго зададен модел на мислене, които без съмнения ще определят, че "излишната фигура" е квадрат. Защо? Защото те са средностатистическа тълпа, приемаща такова решение на основата на асоциации, зададени в процеса на възпитание и обучение. Квадратът не е излишен.

По същата причина в САЩ са разпространени компании, предоставящи услуги по помощ за съставянето на резюме. На корпорациите е нужно резюме по шаблон. Фактът на предоставянето на такова резюме от търсещият работа е сигнал за неговата послушност и изпълнителност, та нали в резюмето е написана диващина. Човек, подал такова резюме, се е подчинил и изпълнил условията на задачата, не задавайки излишни въпроси. Добър войник.

Високите показатели в "тест за IQ" са указание за високо ниво на посредственост.

Може ли умен човек да получи високи резултати в такива тестове? Може, но за сметка на знания и симулация на очаквания резултат, което изисква разход на интелектуална мощност. Затова у такъв човек по подразбиране ще бъдат по-ниски результати, отколкото у човек, който органично се вписва в шаблона, т.к. у търсените шаблонни хора почти всички изчислителни мощности ще бъдат насочени на скорост на изпълнение на задачата.

Има тясноспециализирани тестове с други зададен критерии, например за ръководители от висшето звено или специалисти, приемащи решения, но това е съвсем друга история, към "тестове за IQ"  нямаща отношение. За неспециалистите такива тестове често не изглеждат като тестове.

Когато заявяваха за "премахване на човешкия фактор", болшинството хора считаха, че това е за глупаците на производството, но ставаше дума не за глупаците. "Премахване на човешкия фактор" - буквално снижение влиянието на хората върху процесите дори до нула при съхранение при това на човешкия персонал. Как? Много просто.

- хората поставят на едно ниво с механизмамите и в ситуация на конкуренция с механизмите в едно правово поле. Чували сте за "лудитите"? Те са били по-умни от болшинството съвременни им хора и когато са громили механизмите, те не са се сражавали против технологиите, това е лъжа. Те са се сражавали за човешките права, те се сражавали против низведението до ниво безсловесни механизми. Фактически, те се сражавали против робството. Те се сражавали за резултатите от СВОЯ труд, защото механизмите се създавали и купували за сметка на ресурси и труда, произведени от тях. Собствениците на предприятия банално присвоявали резултатите от труда  на колективите, за сметка на присвоените средства купували по-малко ефективни, но по-предсказуеми механизми и използвайки възможностите някакво време да работят без голяма част от персонала, използвайки ситуацията на криза в икономиката, банално играли на изтощение, принуждавайки работниците да работят повече за по-малко заплащане, конкурирайки се с машините, за които в крайна сметка отивали много повече средства, но за сметка на които можело да се принудят хората да работят едва ли не за храна.

Позната ситуация? А на вас ви разказват за "прогрес". Лудитите наураганили така, че се добили до въвеждане на праобраза на "Трудовият кодекс" и много друго. Зад тях е била силата на занаятчийските гилдии - профсъюзите на това време. Това не станало революция, но властите и крупният бизнес започнали да действат по-осторожно;

- превръщане на хората във функции, инструменти, ресурс. Такива хора се отглеждат в промишлени мащаби, на това е заточено почти всичко в обществото, особено системата за образование. Разумно тъпи, ограничени, крайно предсказуеми изпълнители-потребители. Даже бунтовете на такива хора са предсказуеми и инициирани отгоре.

За това да се сформира социална среда, практически изцяло заточена под производство на хора от този тип е било нужно да се постараеш, при това процесът до сега не е завършен. В очите на някой "работяга" няма-няма, че просветне нещо разумно. Недоработка. Още твърде много човешко има във мнозина, не всички още са станали стока, не всички още се стараят "по-изгодно да се продадат на работодателя", някои още си задават въпроси какво правят, защо, нужно ли е това някому, не всички устройва наборът макретингови шаблони как да живеят, как да реагират, какво да правят, към какво да се "стремят", какво да "достигат".

"Прекрасният нов свят" още не е достроен.

 @Irgri

Отговор на този въпрос капитализмът няма...

 

Въпрос - кого ще заменят роботите? - звучи отдавна. В съветско време той звуча с надежда за освобождение от черния и монотонен труд. С преход в къде по-престижно състояние на заетост... Днес в Русия със страх назовават най- уязвимите професии. Своите фобии (загуба на работни места) споделиха представители от различни сфери.

Преводачи, мениджъри по туризма и сервитьори се опасяват, че в близките десет години ще останат без работа. Причина за това според тях ще станат роботи и изкуствен интелект. Такива са резултатите от допитване, което проведе услугата за търсене на работа SuperJob. В допитването вземат участие 2500 представители от различни професии от всички региони в страната.

Оказва се, че преводачите убедени в скората победа на изкуствения интелект в тяхната професия за три години са станали повече в два пъти. Още 57% считат, че автоматизацията не ще бъде избегната, но част от функциите ще остане за хората.

Сред руските мениджъри в това, че ще ги замени ИИ са убедени над 40%. В пълна автоматизация на своята дейност в течение на близкото десетилетие вярва 31% мениджъри по туризма. Преди три години този показател бе на ниво 16%. Още 40% считат, че на алгоритмизация ще се подложи част от техните задължения.

В това, че роботи напълно или частично ще ги заменят на работа са убедени над половината сервитьори — 59% от запитаните, а също 58% пекари и сладкари, 57% мениджъри по работа с клиенти.

По-малко вярват в подобни прогнози лекарите (25%), строителите (27%). Отрицателна е динамиката и сред педагозите. Работниците от сферата на образованието, предричащи победа на изкуствения интелект, за три години стават по-малко — цифрата пада от 29% до 23%.

Във възможността за пълна или частична роботизация на своята професия започват по-рядко да вярват заварчици, водачи, строители, оператори в call-центрове, счетоводители. Броят такива специалисти не превишава 10%. Дизайнерите и программистите, напротив, започват по-често да се замислят, че изкуственият интелект ще продължи да им отнема функции — от 31% до 40%. Но добавят, че пълен отказа от човешки труд в тяхната сфера в близките десеть години не се очаква. Най-малко привържъници на тези теории съгласно допитването има сред журналистите и архитектите — 2% и 1% съответно.

Но това говори не за ума, а само за безстрашието. Снижение необходимостта от работни ръце е тенденция, която започва още през ХХ-и век, защото например, в селското стопанство новата техника (още не роботи, а просто механика) - изтесниха девет десети от броя заети. Къде да се дяват хората е съвершенно непонятно. Планова заетост за освобождаващите се никой разбира се не  възнамерява да създава.

Има две решения, в духа на хумористичното предаване "Издъхни или умри". Издъхни - в този смисъл, че изчезни, пропадни, ти повече не си нужен. Хуманистическата алтернатива - безусловен базов доход. Кошара и ясла. Гето за потомствени безделници. Това също е смърт - само че дълга и духовна. 

Излиза, че хората се боят от това за което с векове са мечтали: те се боят от освобождението си от мръсния и нетворчески, алгоритмизиран труд, превръщащ ги в придатъци към инструмента (отначало най-примитивен).  И да: капитализмът на този въпрос няма отговор. Освен решително "планиране на семейството" - съкращение на хорското поголовие, когато хората ще остават все по-малко, по-малко, по-малко... Докато съвсем не изчезнат.

"Няма човек - няма проблем" - фраза, приписвана на Сталин, но измислена от либералите в техните фантазии за Сталин. (Конкретно - в романа «Дети Арбата» (1987 г.) от писателя Анатолий Наумович Рыбаков). В които те си се въобразявали като Сталин, и представяли какво биха направили, ако се окажат на негово място.  

Ал. Берберов, команда ЭиМ

Апартаментът на Генералният секретар на ЦК на КПСС Андропов на Кутузовски проспект, 26⁠⁠

Снимките са направени след смъртта на Юрий Андропов през 1984г. Намерете:

1. Аквадискотеката

2. Златото и среброто, мебелите от плюш и червено дърво

3. Сравнете жилищната площ с такава в Младост и Обеля

4. Сравнете жилищната площ с такава в Бояна и Банкя.

5. Пребройте колко са приблизително книгите видими на снимките.

 

 

 

 

Къде си ти, «ПРАВИЛЕН КАПИТАЛИЗЪМ»? / Мисли Сам/Мисли Сега

 

Колкото и човечеството да не се опитва да построи «правилен капитализъм», в резултат винаги се получава едно и също: криза, фашизъм и война.

Ясно е, когато в Русия (и България - бел.пр.) се жалват на неправилен капитализъм. Но нали и в страните, считали се дълго време за образци на сита буржоазна демокрация говорят днес за така наричаният кумовски капитализъм, нарастващ разрив в доходите между бедни и богати, нарушаване от корпорациите на правата на редовите сътрудници и подавление на инакомислието.

Правилен капитализме, къде си ти, родний наш? С достойни заплати за работниците. Със строго съблюдаване на баланса на интереси на наемните работници и класата на «талантливите предприемачи». Със солидна социалка, с кристално честни политици и чиновници, над които не е властна корупция, с прозрачни избори, с грижа за правата на всяка личност без зависимост от размера на портмонето и, но при това с всички пазарни свободи.

На «правилния капитализъм» винаги нещо или някой му пречи да се утвърди. В началото на 20 век един на друг попречили съюзите на великите държави, които се наложило както трябва да се попукат един друг, че да си изяснят коя от тях има право на по-голямо парче от баницата на планетарните богатства. Пердаха завършил с победа на единия съюз и унижение на другия, а френският маршал Фош, говорейки за Версалсият договор пророчески предсказал бъдещето: «Това не е мир, а примирие за двадесет години».

Втората световна отнесла още повече животи. В самият и край САЩ изпитали нов вид оръжие за масово поражение, унищожавайки два японски града с атомни бомби...На планетата се въцарили мир и всеобщо благоденствие? Не, не бил това момента.

На американските империалисти скоро много силно попречили корейските комунисти, после и виетнамските. Върху виетнамците те хвърлили не само мощта на своите бомбардировачи, но и химическо оръжие, хербициди предизвикващи мутации у човека, и напалм.

На Пиночет и групите на финансовият капитал, чиито интереси представял той попречил законно избраният президент-социалист Алиенде. Където и да не идвало на власт ново правителство заплашващо интересите на крупният американски бизнес, тутакси ЦРУ или въоръжените сили на САЩ правели всичко, че да поправят ситуацията.

Цялата студена война кост в гърлото на САЩ бе Съветският Съюз. И ето накрая, Съюза го няма, вместо него – 15 податливи буржоазни републики. Джордж Буш старши заявява, че Америка сега ще тръгне напред «в качеството на безспорен лидер на тази епоха».

Изглеждаше победата на «правилния капитализъм» в цял свят не е зад планините. Но скоро започна «Глобална война с тероризма», нахлуване в Афганистан, нова война в Ирак, а после Арабската пролет и украинският Евромайдан. И всичко това на фона на регулярни икономически кризи.

Нещо или някой постоянно пречи, панимайш..

 Диктатори пречат на лидерите на «свободния свят». Демократи пречат на републиканците, републиканци – на демократите, прогресисти стоят на пътя на консерваторите с техните «традиционни ценности». В Русия на управляващата класа всичко развалила «атомната бомба» на Ленин. А и в другите постсъветски страни да се живее на всички пречи «кървавото съветско наследство» (както и на хитлерова Германия навремето да достигне разцвет не давали болшевиките и «непълноценните» народи).

А сега на Запад изглежда дойдоха до нов консенсус: главна заплаха на пътя на «световната общност» към щастие и благополучие – са «авторитарните режими», на първо място в Китай и в Русия. Ето тях да ги свалим, и ето тогава точно ще заживеем като в рая (или не точно, но да се свалят трябва, а там ще видим).

Почакайте, но може би нещо не е така в самата икономическа система, в която за отделният човек приоритетна важност има неговият личен доход, за фирмата или корпорацията – извличане на печалба, завоюване на пазари за продажба и работна сила, а за държавата – расширение сферата на политическо влияние (което в крайна сметка също се прави в преследване на печалбата)?

 Може би в самият капитализъм има противоречия, които не могат да се разрешат в неговите рамки? Как да се построи хармонично общество на всеобщо благоденствие, ако главният критерий за успех на всяка дейност е печалбата, тоест присвояване резултатите от чужд труд?

Глупави мисли. Трябва да се гонят от главата. Как може да се съмняваш в светоста и непорочноста на «невидимата ръка на пазара»? Няма и не може да има за човечеството щастие без частна собственост на средствата за производство. Ще продължаваме настойчиво и занапред да вървим към победата на «правилният капитализъм», каквото и да не ни струва! Всичко каквото и да е, ако ще нова Велика депресия, ако ще ядрена зима, ако потрябва! Главно е да се вярва в своето голямо или малко пазарно щастие!

Абсурд