Наблюдават се някой признаци...

Shocking Poll Exposes How Much the Elite Hate Us 

"A shocking poll exposes the utter contempt the elite holds the general public in, with more than three quarters wanting to ration food and energy to combat ‘climate change’ and a majority wanting air travel for holidays banned"

Как да си го обясним?

Революционна ситуация (къснолатинско situatio — положение) — предшестващо революция състояние на обществото, което възниква в резултат на крайно изостряне на антагонистически противоречия и служи за показател за зрелост на обективните социално-икономически и политически предпоставки за революция.

И след като сме тук нека изброим и Признаци за революционна ситуация←

Ленин указва следните главни признаци за революционна ситуация:

• Криза на «върховете», свидетелстващ за невъзможността  господстващата класа  да съхрани своето господство в неизменен вид. «За настъпването на революция обикновено е недостатъчно «низините да не искат», а също и «върховете да не могат» да живеят по старому».
• Изостряне, над обичайното, на нуждите и бедствията на угнетените класи.
• Значително повишение ...активността на масите ...привличани както от цялата обстановка на кризата, така и от самите «върхове» към самостоятелно историческо изявление. Без тези обективни изменения, независими от волята не само на отделни групи и партии, но и отделни класи, революция — по общо правила — е невъзможна»¹.

Оставьте Ленина живым...

Я говорю врагам моим, 

Что нас расстреливали дружно: 

Оставьте Ленина – живым! 

А мёртвым – ничего не нужно.

Оставьте Ленина живым. 

Он – глыба Мысли, он – Вершина. 

И вам ли сбросить Исполина, 

Ведь вы – пигмеи перед ним.

Он вас – зверей среди людей – 

Сквозь смерть свою, 

Сквозь мрамор видит. 

Вам ненавистен Мавзолей:

Трепещите, а вдруг он выйдет?

А вдруг сплетением веков

Своею логикой железной

Разденет вас, временщиков,

Держащих Родину над бездной?!

И, взглядом охватив страну

В трагичный час ее крушенья,

Откроет людям глубину,

Иуды, вашего паденья.

И как бы вы ни вознеслись –

Вас тут же сбросит с пьедестала

Его космическая мысль,

Его державное начало.

Он – свет и света не уступит.

Он с небом подтвердил родство.

Вот почему, живые трупы,

Боитесь мертвого – его.

                                               © Иван Савельев

Арт от невронните мрежи

Поздравления тим! Компанията има рекордна печалба тази година, и ние искахме да направим нещо специално за вас.

 

Диктатурата на буржоазията

Не можеш да получиш прием при лекар в оптимизираната държавна поликлиника, и също нямаш пари за платени медицински услуги при частници? Това е диктатурата на буржоазията. Робството в ипотечен кредит за 20-30 години - това е диктатурата на буржоазията. Страхът от бъдещето, страхът от днешния ден, страхът да останеш БЕЗ работа или страхът да останеш НА работа с убийствено ниска заплата завинаги - това е диктатурата на буржоазията. Не можеш да изброиш всички причини за страх в капиталистическата клетка. Страх навсякъде. Страх по хиляди причини, и почти всички причини се свеждат до икономическата организация на експлоататорското общество.

Кризите - това е диктатурата на буржоазията. Военните конфликти - това е диктатурата на буржоазията. Ситните, самодоволни физиономии на всички видове паразити, удобно вписали се в пазара на телевизията - това е диктатурата на буржоазията. Безкултурието, оглупяването, мракобесието, чалгата - това е диктатурата на буржоазията. Атомизацията на обществото и отчуждението между хората - това е диктатурата на буржоазията.

Съществува само един начин да се справиш с тези и всички други пазарни злини. Но засега наемните роби и малките дюкянджии предпочитат да вярват в правилния капитализъм и да се надяват, че Боливар ще изнесе точно тях.

 Източник: тг Думай сам/Думай сейчас.

Ще се съединят ли някога пролетариите подобно на световната буржоазия?

 

Целият капиталистически (империалистически и постколониален) политически, икономически и социален ред е изграден на само две основи.

1. Сред богатите класовата солидарност е по-силна от националната.

2. Сред бедните националната солидарност е по-силна от класовата.

Точно тази ситуация Маркс се опитва да промени с "пролетарския му интернационализъм" и лозунга "Пролетарии от всички страни, съединявайте се!" Но нито Маркс, нито Троцки, нито нашият любим Христос - Че Гевара, успяват да го постигнат.

Пролетариите продължават и ще продължат да се мразят един друг за различни форми на очите, оттенъци на кожата и езици на общуване, дори само заради факта на раждането и пребиваването им на различни територии. И да се убиват един друг яростно с всякакво оръжие и голи ръце, докато световният интернационал на висшата буржоазия е напълно солидарен по въпроса за колективното експлоатиране на световното население.

Хората още се чудят, когато забелязват, че "национализмът" и "патриотизмът" - това са философии на бедните, които се налагат в техните глави чрез всякаква пропаганда. Докато богатите си запазват широки възгледи по въпроса за гражданството и националността.

Бедните можеха да си помислят: може би ни хранят с евтини отпадъци, а си пазят ценни неща? Но бедните никога не са били способни на това. Те и в следващата война ще продължат усърдно да се убиват един друг и да умират в облаци от отровен газ, докато богатите просто ще изчакват войната в апартаменти на врага на вражеска територия. Освен това богатите дори ще водят пропагандни предавания за омразата към врага точно от неговата леговище, където ще живеят и целуват "враговете" си.

 Враг пред вратата, санкции, вечният путинизъм, бомбардиране на Америка, бомбардиране на Русия, борбата за демокрация, борбата против демокрацията,  Крим е наш, Крим не е наш, маршът на Немцов, руският марш, осетинци-алани, руски националисти, ой-вей, гьобелсовата пропаганда, холмогоров-киселев-соловьов, Ехото на Москва, Тина Канделаки, гей-парадите и православните казаци… Това всичко е шоу, цирк, Евровизия за бедните отвъд въображаемата бариера. И никой нито в Москва, нито във Вашингтон няма да ни позволи да го прекратим или да го поставим под съмнение.

Защото веднага щом бедните разберат, че богатите винаги са заедно и винаги срещу бедните, че за богатите съществуват само техните класови интереси – тогава ще зададат себе си прост въпрос: защо и ние да не опитаме интернационална солидарност? А големият буржоазен свят нека се бие за имена и флагове… И тогава всичко ще се срине. И капитализмът, и границите, и държавите. И ще настъпи комунизмът, и всички жени (и пилетата) ще бъдат общи.

Но това никога няма да стане. Не се притеснявайте.

Герман Садулаев

Новият робовладелчески строй. Неономадите победиха.

 Съвременният свят е доста строго структуриран. Отгоре са тези, които френският философ и икономист Жак Аттали нарича 'неономади'. Това са богати хора, лесно променящи своето местоживеене, те се преместват от Европа в Америка, от Хонконг в Сингапур. В най-долната част са най-бедните хора, които мигрират от Африка в Европа. Те са подвижни, но нямат нищо.

 Между богатите неономади и бедняците се оказват притиснати средната класа и работническата класа. Тези хора живеят стационарно и точно те са обект на експлоатация и данъчно облагане. В Европа те с данъците си финансират африканци, араби и курди. Когато младежите от Германия заминават за Нова Зеландия или Канада, те казват направо: "Не искаме да храним притока на паразити". Очевидно е, че за справяне с кризата световната елита ще ползва именно средния клас от човечеството, хората, от които има какво да се отнеме.

 Капитализмът преживява системна криза. Той няма средства за решаване на стоящите пред него проблеми — те са неразрешими в рамките на тази система. Капитализмът е система, ориентирана екстензивно, решаваща своите противоречия, изнасяйки ги извън своите граници. Всеки път, когато световната норма на печалбата се снижаваше, от некапиталистическите зони се отхапваше "парче" и се превръщаше в капиталистическа периферия — зона на пазари, суровини и евтин труд. Нормата на печалбата започваше да расте, и така до следващата криза. Обаче през 1991 година с разпадането на СССР и социалистическия лагер, с други думи, на зоната на системен антикапитализъм, некапиталистическите зони изчезнаха — капитализмът е навсякъде. Сега капитализмът няма къде да изнесе проблемите си, той изчерпа планетата.

 На Запад средната класа е сериозно разтърсена от неолибералната контрареволюция и по време на развитието на кризата той ще се смалява, а положението му ще се влошава. Друго е, че са събрани социални "резерви" — главно чрез обиране на Третия свят, който днес наричат "Юг". Затова западната средна класа има определен резерв от време, но исторически той не е много голям. Във всеки случай тя ще умре преди капитализма.

Относно Русия, тук нямаме среден клас, по-точно, среден слой като значимо социално общество. Такъв имаше в СССР, но елцинизъмът го унищожи.

 Ако през 1989 година в Източна Европа, включително европейската част на СССР, под чертата на бедността живееха 14 милиона души, то през 1996 година те вече бяха 168 милиона. В доклада на ООН издаден в началото на XXI век това е определено като най-голямият и страшен разгром на средната класа през ХХ век. То е по-обширно от това, което са предизвикали "структурните реформи" проведени през 1980-те години по насоките на МВФ в Латинска Америка. По същество това е глобална експроприация на активите на средната класа, което е неотделима част от неолибералната контрреволюция през 1980–2000 години, започнала на Запад с татчърската и рейгановата политика и стигнала до нас във формата на елцинизъм.

Няма никакви перспективи за поява на значима средна класа у нас, да не говорим развитието и. Социалната схема в Русия действа против него. Така наречената креативна класа в основата на който е "офисният планктон" няма никаква връзка нито с креативност, нито с реалната средна класа...

Смятам, че революцията на средната класа е малко вероятна. Особено за последните тридесет години на Запад особено в Западна Европа се е сформирал слой, който властта — както брюкселските наднационални евробюрократи, така и националните господарски бюрокрации — могат да използват за разделяне на "средния клас". Имам предвид долните слоеве, новите "опасни класи", представени от мигранти от Юга и Изтока. По-скоро е възможно друго: подкрепа от средните класи на дясно-авторитарни, националистически режими.
Възходът на Китай по начало беше свързан с интереса на колективния Запад в борбата със СССР. През периода от 1969 до 1979 година Китай демонстрираше готовността си да играе на страната на Запада срещу СССР, превръщайки се за САЩ в негова работилница. Интересът беше взаимен. През 1970-те години САЩ преминаваха през криза. Между другото, аз съм убеден: през този десетилетен период СССР пропусна възможността да разсипе САЩ, ситата и тъпа съветска върхушка усмирявана от западни съветници на лидерите (почти всички от тях изплуват в перестройката!), прояждаше нефтените пари и бъдещето на страната... Китай, от своя страна, беше заинтересован в привличането на капитали. Това точно стана една от основите на "китайското чудо" от 1990-те до 2000-те години.

 Но САЩ сбъркаха: Китай се разви значително по-бързо и Америка получи конкурент. Доларът също получи конкурент, особено със запазването на хора на върха на света, които биха предпочели да го "накарат да падне" и се да премине към например "валутна кошница" с водещ златен юан. Всъщност дори за значителна част от англо-американската елита светът не се свива около Америка...

Програмата за демонтаж на капитализма аз нарекох "три-Д": деиндустриализация, депопулация и дерационализация (на поведението и на съзнанието). Същността на демонтажа на капитализма и неолибералната контрреволюция (1980-2010 гг.) като първа фаза (следващата фаза логически следва да бъде елиминиране на пазара като институция и замяна с монопол) представлява опит първо да спреш историята, а след това да я върнеш към докапиталистическото минало: свят на индустриални и хипериндустриални укрепени крепости, заобиколени от кастови, робовладелчески и феодални зони. Капитализмът представлява баланс между монопол и пазар. Ликвидирането на пазара чрез монопол превръща капитала във власт, която в света след капитализма като се вземе предвид ролята на информационните фактори, е власт над информационните потоци (информационната сфера) и психическата сфера.

 Какъв реално ще бъде пост-капиталистическият свят ще зависи от протичането и резултатите от борбата в условията на кризата в XXI век. Едно от основните средства в борбата за бъдещето, за излизане от кризата, е познанието за света. Проблемът обаче е, че днес структурите, които осигуряват познанието за света — научно-изследователските институции и аналитичните отдели на специалните служби — се оказват все по-малко подходящи за този свят. Съвременната наука за обществото все повече прилича на късносредновековната схоластика; мястото на учените заемат експерти — тези, които знаят все повече и повече за все по-малко и по-малко.

 Западът успя да наложи на света своето виждане за реалността, своята "мрежа" от обществени науки. В Япония, например, се оценяват само тези японци, които публикуват в англосаксонски списания. Разбира се, има и отделни ярки опити да се промени това положение. Например, книгата на Едуард Саид "Ориентализъм" от 1978 година, която може да се счита за "научният Хомейни". За съжаление, този труд е малко известен сред кръговете изучаващи изтока.

Саид написа, че сегашният ориентализъм не е наука, а "власт на знанието". Западът "ориентализира" Изтока, лишавайки го от тези качества, които него са му свойствени. От времето на Александър Македонски Изтокът се разглежда като отстъпник. Изтокът е общество, в което няма лична собственост, няма свободни градове и няма свободен тип личност. Тоест, Изтокът се определя като негативно копие на Запада.

 По този начин, последният чрез своята наука (наложена на останалия свят със своите образи за света) прави приблизително същото, което прави и чрез икономиката. Това означава, че в икономиката ядрото на капиталистическата система (Западът) изважда от "Незапада" (периферията на капиталистическата система) продукт, а чрез науката от същата периферия се изважда времето и пространството. Пред нас така виждаме тънък инструмент за глобална хегемония.

Класическата триада от обществените науки наистина работи само в "изучаването само на една социална система - капиталистическата, конкретно - на нейното североатлантическо буржоазно ядро". За целите на руското възраждане и развитие следователно съвременните обществени науки не са подходящи. За съжаление отечествените науки за обществото са дълбоко зависими от Запада. Докато не намерим своя Саид, който да разруши вредните стереотипи, повечето от нашите учени използват чуждестранни теории като роби.

 Когато чета мемоарите на перестройчиците от епохата на Горбачов, като Черняев, Шахназаров и други, виждам: те с простота душевна пишат, че още през 60-те години се разочаровали от марксизма-ленинизма и вграждали в своите доклади идеи от социологията и политологията. Разбира се, отчасти те послъгват, но само отчасти. Представете си: съветниците на лидерите на СССР през 60-те години вграждаха в нашето познание представите на нашия главен противник! Няма напълно неутрално познание. Когато започнеш да гледаш на света чрез чужди очи, започваш да действаш в интерес на другите. Както казва Тацит, в битката загубва този, който първи спусне поглед. Точно това беше и в тази ситуация.

ИЗТОЧНИК
    https://dzen.ru/a/ZWD4CtyckWAkUg8M

При капитализма настъпи свобода...

 

При капитализма настъпи свобода, затова наоколо има оханители, контрольори, консиержи, огради, бариери, рамки, ренгенови устройства, железни врати, кодови ключалки и видеокамери. И непрекъсната истерика за безопасност, вървяща като привичен фон. Но не помага...