Ледът се пука, господа съдебни заседатели, или концептуално послесловие към минските съглашения

На сайта на Кремъл е публикуван «Комплекс мерки по изпълнение на Минските съглашения». В този материал ще проведем анализ на основните моменти на даденото съглашение, и както винаги ще правим това цялостно, от позиция концептуален поглед на случващото се.
Необходим кратък исторически курс
За да се сформира цялостно разбиране на случващото се, ни е нужно малко встъпление, където кратко ще опишем ситуацията и причините за нейното възникване.
На протежение дълго време (далеч над хиляда години) наблюдаваме опит на западната цивилизация да осъществи експанзия на изток с цел унищожаване на руската цивилизация като алтернативен път за развитие на човечеството (руската алтернатива на западният паразитен образ на живот) и захват на земи и природни ресурси, принадлежащи на нашата цивилизация.
Експанзията върви с променлив успех. На няколко пъти агресорите бяха много близки до своята цел, последният път мигът на пълен триумф бе буквално на растояние протегната ръка през 1917-1924 години и през 1991-1999 години. Въпреки това, всеки път нашата цивилизация намираше вътрешни резерви и път към спасение от най-тежка ситуация, изглеждаща като неминуема вече катастрофа.
В икономически разрез унищожението на руската цивилизация открива път към безвъзмездно (тоест даром) разграбване на нашите земи и природни ресурси, но главната цел е значително по-мащабна и желана. Руската цивилизация, винаги бивала гарант на справедливост и висши ценности, стои като камък на пътя на построяването на всемирно рабовладелско общество, съществуващо по принципите на потребление и паразитиране. Затова тези сили, които са инициирали експанзията на западната цивилизация на изток, винаги са се стремили не просто да завладеят нашите земи, а да унищожат цивилизационните основи на Русия. Именно оттук растат корените на това, че след поредната (успешна) диверсия по разрушение на нашата страна през 1991 год, във всички «бивши съюзни републики» тутакси започнаха да забраняват руският език, да унищожават руската култура, да подлагат на всевъзможно осквернение руските идеали и ценности, да дезавуират достиженията на нашата страна и нейното значение в историята на човечеството.
Най-важен елемент тук служи Украйна. В тази страна, която никога не е съществувала на картата на света до 1991 год (вместо нея бе Новорусия и Малорусия като части от Руската империя, а до това бе киевска Русь и други форми именно в състава на руската цивилизация) планомерно на протежение много десетилетия (и столетия) бе провеждана политика по отглеждане от съвсем истински руски люде анти-руска нация, единствено предназначение на която е да внесе разкол в руският свят, и нека даже чрез собствената си смърт, но да се вкопчи в гърлото на руската цивилизация и да нанесе максимално възможен, желателно смъртоносен урон в най-различен смисъл от културен до физически. Именно за това в Украйна се отглеждаше «свидомизъм», забраняваше руският език, грижливо се подхранваха нацистски и фашистски сили във вид на «бандеровщина» и «бендеровщина» (това са различни вещи, и добре би било читателя да знае всичко за всяко от тези неща).
През 2000-а год, която стана преломна, Русия прекрати отстъплението си на ръба на пропастта и започна да възстановява и се бори за своята цивилизационна идентичност. От този момент въоръженият конфликт във руският свят стана фактически неизбежен от гледна точка векторите на движение на Русия от една страна и Запада и окупираната от него Украйна от друга. Възстановяването от Русия даже на частичен суверенитет в икономически аспект рязко приближи най-тежка икономическа криза на западната финансова система, и време за плавен и планомерен развал на руският свят отвътре вече не остана. Необходими бяха решителни мерки преди този момент, в който системата на ФРС и нейната базова парична единица доларът не полетят в неконтролируемо пикиране. В резултат САЩ като изпълнители (в ролята на световен рекетьор и бандит) на волята на указаните по-горе сили започнаха рязка ескалация на напрежението в Украйна и активизация на всички анти-руски процеси.
Тук всъщност, се набеляза разкол между поръчители и изпълнители.
Стратегията на потъчителите е по-дългосрочна и насочена именно към унищожение на руската цивилизация, стратегията на САЩ като не особено умен, но силен бандит, е по-примитивна и агресивна и е насочена също на съхранение и на самите себе си (за поръчителя САЩ са само един от инструментите, който е временен, както и всеки друг инструмент).
Възползвайки се от своята груба сила, САЩ се опитаха да прехванат управлението и да развържат война отначало на територията на Украйна (за да въвлекат в нея Русия), а после да разширят тази война на територията на цяла Европа. Това би дало отсрочка на падането на ФРС и долара, временно би укрепило неговите позиции в света. Но едновременно това би довело до пробуждане на руското самосъзнание.
Докато руският свят бавно бе задушаван в концептуални, идеологически и икономически менгемета, превръщайки по западен образец от хора в животни, живеещи изключително с потребление, всичко вървеше благополучно по сценария на поръчителя. Русия и другите постсъветски републики бавно губеха човешки облик, започваха да плуват в мас, забравяйки своята история, приучавайки се да живеят само с материални блага и животински инстинкти. Всичко се измени, когато конфликтът премина в открита горяща фаза. Сработи генният код, пробудиха се и се активизираха вътрешните резерви. Хората, още не разбирайки какво се случва, интуитивно започнаха правилно да се ориентират в настоящето. Пробуждането се случи в точно тези точки, където и трябваше да се случи – в люлката на руската цивилизация, Крим, и на Донбас, източната и най-руската точка от Украйна. Оказали се в безизходна ситуация, притиснати до ръба на пропастта, хората се заеха с отстояване на своята цивилизационна идентичност с всички достъпни средства.
Западът дълго се опитваше да пречупи ситуацията «на коляно» и старателно си придаваше вид, че нищо страшно в Украйна не се случва. Просто законните и демократични киевски власти, а съвсем не въоръжени престъпници, захванали властта чрез въоръжен държавен преврат, се опитват да унищожат престъпни сепаратисти (в количество шест милиона души в Донбас и два милиона души в Крим).
Всички предишни международни срещи се провеждаха в рамките на същия тренд – Запад се опитваше грубо да притиска, Русия заставаше на защита своите цивилизационни интереси.

Какво се случи през февруари 2015 год в Минск?
Случи се следното. На Русия се удаде да поставит Запад пред факта, че да се добие с груба сила до резултат на Донбас няма да се получи (Крим към това време благодаря своевременно проведеният референдум вече благополучно успя да се скрие зад руският военен щит).
Освен това, на Русия се удаде да се добие до разбирането у ред европейски лидери, че в днешната ситуация конфликтът в Украйна е угроза съвсем не само за Русия, но и за самата Европа, тъй като САЩ са готови да воюват с Русия не само до последният украинец, но и до последният немец, французин, австриец и нататък по списъка. И тук Европа накрая разбра, че тя също иска да живее. Едно дело е да наблюдаваш от страна, как руските украинци воюват с руските руси и се унищожават един друг. Тук, както се казва, винаги заповядайте, ще помогнем и с пари, и с оръжие, само се убивайте един друг. Съвсем друга работа е да излизаш в ролята на пушечно месо сам.
Въведените против Русия санкции, които САЩ наложиха на Европа, вече донесоха на последната най-тежък и няма да се побоя от тази дума непоправим икономически урон. Но през януари гръмнаха събитията в Париж, и това вече стана явен намек за това, къде по-нататък ще клонят американците. Американците решиха да използват тази мина, която заложиха под Европа за друг момент техните хазяи, а именно почва за религиозна вражда между христианите (католиците) и мюсулманите. Мащабите на тази мина са такива, че ако тя се взриви, то от Европа просто нищо не ще остане. Ще е значително по-зле, отколкото сега в Украйна, ще започне без преувеличение повсеместно клане всички против всички.
В резултат Европа се оказа пред избор: или и нататък да изпълнява волята на САЩ в конфликта и при това да загине сама, или да търси спасение в диалог с Русия. За чест на европейците трябва да се отбележи, че те все пак се скланят към вторият вариант, макар това разбира се не означава, че веднага всичко ще стане добре. Процесът е отишъл вече много далеч, болестта е силно «запусната», и лечението ще е тежко. Но все пак, да живееш е по-добре, от това да умреш.

Минските преговори се ознаменуваха именно с началото на диалог между Русия и Европа.
Именно този повратен момент е ключов. Мисля че именно по този повод така светеше от радост нашият президент по резултатите от срещата. Разбира се, напред има много трудности. Разбира се, съглашенията ще бъдат нарушени. В най-добрият случай след месеци отдих, а в най-лошият веднага. Но важен е принципният момент: Европа разбра, че и е необходимо да се договаря с Русия и започна да прави реални стъпки в това направление.
И това съвсем не е само факта за провеждането на Минската среща. Това е и общият информационен фон, че трябва да се прекратят санкциите, които се оказаха неефективна форма на международна политика, и съобщенията, че Франция е готова все пак да предаде на Русия злополучните «Мистрали», и отказът да доставя в Украйна въоръжения, и много друго.
Ледът определено се пука, господа съдебни заседатели!

Сега да преминем към анализ на някои пунктове от Минският протокол.
Минските съглашения е необходимо да се разглеждат именно от позиция на това, за което говорихме по-горе, особено в частта за ролята на Европа в разпалване на украинският конфликт и нейната позиция към него на протежение миналата година. На фона на тези изходни данни особено отчетливо са видни резултатите от блестящата дипломатическа работа на Русия воглаве с Путин, Лавров и Чуркин, мащабите на която просто поразяват.
Дайте да разгледаме някои пунктове от Минският протокол.
Пункт 1. Незабавно и всеобемно прекратяване на огъня в отделни райони на Донецка и Луганска области на Украйна и неговото строго изпълнение започвайки от 00 ч. 00 мин. (киевско време) на 15 февруари 2015 год.
Тук всичко е ясно. Горещата фаза на конфликта трябва да се прекрати. Военно решение конфликта в Украйна НЯМА. Защо? Защото причината за конфликта лежи в областта на противоречията между концепците за развитие на цивилизациите, а значи, че и решението е възможно само на това ниво. Необходим е диалог и изработка на решение, устройващо на ниво концепции за развитие. Военните тук не помагат. Русия не ще предаде Донбас и винаги ще го поддържи с военна сила, но Русия не е заинтересувана в унищожението на Европа, затова и военно решение няма и от двете страни.
Пункт 2. Извеждане на всички тежки въоръжения от двете страни на равни растояния в целите създаване зони за безопасност с ширина минимум 50 км един от друг за артиллерийските системи калибър 100 мм и повече, зони за безопасност с ширина 70 км за РСЗО и ширина 140 км за РСЗО «Торнадо-С», «Ураган», «Смерч» и тактически ракетни системи «Точка» («Точка У»):
- за украинските войски: от фактическата линия на съприкосновение;
- за въоръжените формирования на отделни райони от Донецка и Луганска области на Украйна: от линията на съприкосновение съгласно Минският меморандум от 19 сепрември 2014 г.
…
На този процес ще съдейства ОБСЕ при поддръжка от Тристранната Контактна група.
Блестящ дипломатически резултат! В този пункт в прав текст се признава факта, че именно украинската тежка артилерия и системи за залпов огън (и киевската хунта) са виновни в стрелбата по мирните жители на Донбас.
Дори повече, Европа в лицето на ОБСЕ взема на себе си задълженията да участва в контрола по изпълнение на този пункт.
Пункт 4. В първият ден след извеждането да се започне диалог за модалностите по провеждане на местни избори в съответствие с украинското законодателство и Закона на Украйна «За временният порядък на местно самоуправление в отделни райони от Донецка и Луганска области», а също за бъдещият режим на тези райони на основание указаният закон.
Много важен пункт, залагащ фундамент за съхранение целостността на Украйна. Днес изглежда почти невъзможно такова едино бъдеще. Но то е необходимо. Необходимо е да се помни, что Украйна изначално се е създавала като анти-Русия. И ако макар и късче от тази Украйна бъде съхранено в този вид, рецидивът на болестта може да бъде повторен след определено време (петдесет или сто години, не е важно). Украйна е част от руският свят и е длъжна да остане такава цяла, а болестта трябва да се лекува. В противен случай развъдникът на бандеровщина и бендеровщина ще бъде съхранен със всички произтичащи от това последствия.
В този пункт се създава база за запазване целостността на Украйна. От стратегическа гледна точка на първият етап Украйна нека и да остане «неутрална държава», територия на «водораздела». Примерно така както във времената след Втората световна война страните от Варшавският договор. Но тя трябва да бъде именно целостна и неутрална, а всички болести от типа бандеровщина и бендеровщина трябва да бъдат постепенно излекувани. Да, това е дълго. Но те се лекуват. И входът е точно там, където е и изходът. Десетилетия грамотна информационна работа ще дадат резултат.
Пунктове 8, 11 и 12 от Минските съглашения са насочени за достигане на същата цел. Подробно няма да коментирам.
Ще отбележа само важният пункт в «Забележки» за съхранение правото на езиково самоопределение и цял ред пунктове, насочени към укрепване на политическият и икономическият статус на Донецка и Луганска области, тяхната възможност за сътрудничество с Русия. Всичко това са първи стъпки по стабилизация на ситуацията и закриване на проекта «Украйна – това е анти-Русия».
Пункт 13. Да се интензифицира дейността на Тристранната Контактна група, в това число чрез създаване на работни групи по изпълнение на съответните аспекти от Минските съглашения. Те ще отразяват състава на Тристранната Контактна група.
Това е запазено за бъдещето, гаранция за развитието на сътрудничеството на Русия и Европа по разрешение на конфликта.
Заключение. Някои важни значения от Минските преговори.
Продължена е работата по закрепване статуса на властите на ДНР и ЛНР. Те пристигат на преговори, те говорят, те вече са узнаваеми, те показват готовност за сътрудничество. Всичко върви по план. Международната легитимизация на властите на ДНР и ЛНР продължава.
Порошенко, отказал се да подписва Минският протокол (това от страна на Украйна направи «неофициалният представител» Кучма, който днес от гледна точка на държавността в Украйна е никой, и го титуловат никак), се показа като недоговороспособно лице. Разбира се, че той прави това по указание от Вашингтон. Така Вашингтон също се показва недоговороспособна страна. А какво правят с този, който не е способен да се договаря? Правилно, на първият етап просто ги отрязват от вземане на решения. Хора, които избягват договорености, сами се изключват от преговорният процес и сами се слагат в изолация. Ако при това хората, не способни да водят диалог, продължаватт агресивните си действия вроде разстрел на мирни жители, то те автоматически се признават за престъпници и подлежат след изолация още и на съд, а то и на пряко унищожение. Фактически, днес Порошенко вече се постави извън закона само с отказа да подпише Минският протокол. Нарушавайки примирието (а това неминуемо ще се случи), той окончателно ще се постави извън закона за Европа въобще и ОБСЕ в частност. На това проекта «Украйна це Европа» може да се счита приключен. Украйна на Европа и така не и е нужна в това състояние на банкрут и гражданска война, в което тя е сега, а с недоговороспособни бандити на власт пък съвсем.
На преговорите нямаше представители на САЩ, а това означава, че Европа така или иначе започва да се отделя от американският курс. Това е още едно потвърждение, че Европа се опитва да направи избор в посока «живеем в мир», че и просто «живеем».
Ясно е, че примирието ще бъде нарушено. А може би даже и няма да встъпи в сила, ако военните действия продължат на 15 февруари. В този случай съгласно протоколите виновна еднозначно ще бъде властта в Киев.
Русия в Минският протокол фигурира като един от гарантите за разрешение на конфликта наравно с Европа, а значи, от всички подписали протокола страни е признато, че конфликтът носи изцяло вътре-украински характер, и никакви руски войски в Донбас няма, и не е имало, и агресор Русия не е. Автоматическо следствие е, че цялата пропагандна шумотевица за руската агресия, развързана от проамериканските СМИ в Европа е лъжа. Сега това фактически е закрепено в официални документи.

Павел Котелников

Горещи дипломатически дни

Последните дни преминават под знака на две посещения - на държавният секретар на САЩ Джон Кери, президентът на Франция Франсоа Оланд и федералният канцлер на Германия Ангела Меркел в Киев, и следващото посещение на Оланд и Меркел в Москва. Ключево за първото тристранно посещение в Киев е присъствието на Джон Кери, и заявените от него намерения за бъдеще, отражение на американската и западната политика като цяло по отношение на Украйна. Които могат да бъдат обобщени в няколко кратки фрази след превод от дипломатически език, а именно:

Украйна няма да получи американско оръжие, от думата "въобще".

Украйна ще получи финансова помощ. Тук задължително трябва да се погледнат множеството минали заявления от подобен характер. Фразата "Украйна ще получи финансова помощ" изтърка немалко плочи от грамофона на Държавния департамент, уви, плочите, самият грамофон, както и финансовата помощ така си и останаха във Вашингтон.

Украйна няма шанс да влезе в НАТО, нито в ЕС, едното - в средна, другото - в далечна перспектива, или дори завинаги. Или и двете - завинаги.

Украйна ще получи подкрепа за "демократизация, права на човека, свобода, политкоректност" и т.н. и т.п. словесен баласт. Тази част от изводите от проведената среща отпадна напълно при превода от дипломатичен език, поради характера и на словесен баласт, но картината нямаше да е пълна без нея. Това бе всичко, казано от Кери в Киев.


Второто посещение е значително по-интересно и с по-голям потенциал за изводи. Първо трябва да се отбележи факта, че Кери не отиде в Москва. Причината за това е прозрачна - единственото, което той би отнесъл от това посещение би било пълната "загуба на лице" на американската дипломация. Кери (и американската дипломация) не е в позиция за каквито и да е преговори, разговори или маневри поради трите положения озвучени по-горе.

Посещението на Оланд и Меркел обаче е по-интересно. От една страна се очаква те да озвучават обща позиция на Запада пред руския президент. От друга - частната позиция на ЕС и собствените си страни. Кери не би могъл да донесе послание до Москва - подобно послание обаче е по силите на "рупорите" Оланд и Меркел. Общата позиция ще бъде изложена - и заметена под килима на разговорите. Тази позиция, базирайки се на казаното в Киев е равна числом и словом на нула.

Вторият аспект на посещението - позицията на Германия, Франция и ЕС в Москва е много интересен от гледна точка на това, че такава позиция въобще съществува. Т.е. съществува позиция, която не е позицията на "цивилизованият свят", Запада като такъв, а позиция, която макар в голяма степен да се припокрива, не е съвсем същата, а е "по-европейска". Доскоро подобно нещо бе невъзможно. В стройната сграда на западният монолит се е образувала малка пукнатинка. Европа все така продължава да страда първо - от наложените срещу Русия санкции, рефлектирали върху собствената и икономика, второ - от наложеното контра-ембарго. Изглежда у марионетката се появяват собствени воля, мисъл, стремежи, икономика, население и т.н., за да може тя да си позволява все така безволево да виси на конците на американският кукловод.

Пол Крейг Робъртс: Русия е в сериозна опасност

Информационна агенция REX публикува превод на статия на Пол Крейг Робъртс, известен американски икономист и журналист, екс-помощник по икономическа политика на министъра на финансите на САЩ при Роналд Рейган. Авторът публикува материалът на своят сайт, в който разглежда и анализира действията на Вашингтон в икономическата и информационната война против Русия.

Дългът на САЩ е 80 пъти по-голям от руският

«Решението на рейтинговата агенция Standard and Poor’s да понижи кредитният рейтинг на Русия е без съмнение политическа стъпка. Тя само потвърждава това което знаем, а именно, че американските рейтингови фирми - това са продажни политизирани предприятия. Помните ли високите рейтинги, които те присвояваха на откровенно пирамидални схеми? Всички тези агенции са на издръжка на Уол-стрийт и точно така както и Уол-стрийт те обслужват американското правителство.
Достатъчно е да погледнем фактите, за да разберем че решението действително е чисто политическо. Но не разчитайте, че от фактите ще се заинтересува американската делова преса. Дайте да направим това сами. При това не просто така, а в сравнение с дълговата ситуация на САЩ.
В мрежата има «дългови часовници», тоест данни за дълговете на разни страни в света. Така например според тях руският държавен дълг е 11% от БВП на Русия. Американският дълг е 105% от БВП на САЩ, тоест примерно 10 пъти повече от руският. Руският държавен дълг на глава от населението е $1645. Дългът на САЩ на глава от населението е $56 952.
Размерът на руският държавен дълг е $235 млрд., тоест по-малко от четвърт трилион. Размерът на дълга на САЩ е $18 трилиона, това е 76.6 пъти повече, от дългът на Русия.
А ето за разбиране на общата картина: по «дълговият часовник» БВП на САЩ е $17.3 трилиона, а БВП на Русия - $2.1 трилиона. Иначе казано, по размер на БВП САЩ превъзхождат Русия 8 пъти, а по размер на дълга — 76,6 пъти!
Очевидно е, че именно кредитният рейтинг на Америка трябва да бъде понижен до ниво «боклук». Но това никога няма да стане. Всяка кредитна агенция, която започне да говори истината, ще бъде тутакси закрита и наказана. Предлог ще се намери — тях могат, например, да обявят за помагачи на тероризма. Не чакайте истината от чедата на Уол-стрийт. Те печелят за да живеят с лъжи.

Америка е длъжна на Русия почти толкова, колкото Русия е длъжна на цял свят

По данни от открит източник, към януари 2013 год САЩ са били длъжници на Русия на сума $162.9 млрд. А доколкото целият руски дълг е $235 млрд., то 69% от него могат да бъдат покрити за сметка дълговите задължения на САЩ пред Русия.
Ако това се нарича «криза», то аз съм Александър Македонски.

Либералният икономист е по-страшен от атомна бомба

У Русия има достатъчно доларови резерви, за да може от раз да изплати целият си държавен дълг. И при това още няколко стотин милиарда ще останат. Та в какво тогава е проблема?

Един от главните проблеми на Русия — това е нейната собствена Централна банка. В масата си руските икономисти — това са точно такива неолиберални невежи, които командват в западният свят.

Руските икономисти не мислят за себе си без връзка с «напредничавият» Запад. Те не могат да живеят без този престиж, който, както те си въобразяват, им дават такива контакти. За това, че руските икономисти признават превъзходството на западните си колеги, те са канени на задгранични конференции.

Тези руски икономисти по същество са агенти на Запада, даже ако сами не се досещат.

Да се даде дългът наведнаж и да се избави от долара

Сега ЦБ на Русия транжира руските валутни запаси на отражение, а фактически поддръжка на западната атака срещу рублата. Това е идиотизъм.

Централната банка на Русия е длъжна да помни, или да узнае, ако не знае, за атаката на Сорос срещу Банка Англия.
Руските валутни резерви следва да се използват да се изплати държавният дълг, превръщайки така Русия в единствената страна в света без дългове. А от останалите долари да се отърве, договаряйки се с Китай. Това ще срине доларът като опора на Американският Империализъм.

Или правителството на Русия следва в отговор на икономическата война да се откаже да изплаща дълговете на западните кредитори. Тук все едно няма какво да се губи, доколкото американските санкции във всеки случай са и отрязали достъпа към западните кредити. Такова решение ще предизвика паника и криза на европейската банкова система. Тоест това, което е нужно, за да застави Европа да се откаже от поддръжката на американските санкций.
Според мен, неолибералните икономисти, контролиращи руската икономическа политика, представляват по-голяма угроза за суверенитета на Русия, отколкото икономическите санкции и американските военни бази взети заедно. За да не отстъпи на Вашингтон, на Русия срочно са нужни хора, нямащи романтически илюзий относно Запада» - така завършва икономическата част от статията Пол Крейг Робертс.

Фактите са нищо, пропагандата е всичко

По-нататък той коментира многочислените нападки от последните дни от страна на представителите на американските управляващи кръгове срещу руският канал RT, осъществяващ предавания зад граница. Робъртс споделя впечатления за руската журналистика на пример собственното си интервю за RT.
«В разговора с мен интервюера постоянно се опитваше да опровергае обвиненията на Вашингтон с факти. Поразително е, че руските журналисти до сега не са разбрали, че фактите тук въобще нямат значение. Руските журналисти, като минимум тези, които американците не са успели да подкупят, до сега така и не са разбрали, че когато става дума за Русия, фактите нямат никакво значение. Те са уверени, че бомбардировките на мирни жители, които се извършват от украинските наци при поддръжката на САЩ, са факт. Но за западните СМИ никакви такива факти просто не съществуват. За тях русите и само и изключително русите носят цялата отговорност за насилието в Украйна.
Ето видението на ситуацията във Вашингтон: злобният Путин, възнамеряващ да възроди съветската империя е причина за конфликта. А следващите тази линия западни СМИ въобще не се нуждаят от факти.
От моя гледна точка, Русия е в най-сериозна опасност. Русите оперират с факти, а Вашингтон се занимава с пропаганда. На Вашингтон факти не са нужни. Руският глас почти не е чут на фона на западният шум.
Русия сама е виновна в това. Русия сама е направила избор в полза на свят, контролиран от американските финанси, право и телекомуникациони служби. А в този свят значение има един-единствен глас — от Вашингтон.
За мен е загадка, защо Русия е направила такава стратегическа грешка. Но, направила я, тя се е поставила в крайно неизгодно положение» - казва Пол Крейг Робертс.
Драматизирам ситуацията: ако президентът Путин ми предостави руско гражданство и ми позволи да назнача Майкъл Хъдсън и Наоми Принс за мои заместници, аз ще взема управлението на руската Центробанка и ще изведа Запад от строя напълно.
Но това ще изиска от Русия да поеме рискове, свързани с победата. Атлантистите-интеграционисти в руското правителство искат победа за Запада, а не за Русия. Страна, където измяната е проникнала във самото правителство,  има понижени шансове против Вашингтон, играч, пълен с решимост.
Още една «пета колона». Действаща против Русия отвътре, това са финансираните от Германия и САЩ НПО. Тези американски агенти се  маскират под «правозащитни организации», под «организации по защита правата на жените», «демократически организации» и други разнообразни названия, които изгряват във века на политкоректност и са неоспорими.

Още една угроза за Русия произлиза от процента руска младеж, въжделяваща развратната култура на Запада. Сексуална всезадозволеност, порнография, наркотици, егоцентризъм. Това са културните предложения на Запада. И, разбира се, убийство на мюсулманите.

Ако русите искат да убиват хора за забава и да укрепват американската хегемония над себе си и света, те трябва да поддържат «атлантическата интеграция» и да обърнат гръб на руският национализъм. Защо да сте руснаци, ако можете да бъдете американски роби?
Какво може да е по-добре за американските неокони, от това да получат поддръжка на вашингтонската световна хегемония от страна на Русия? Ето какво поддържат неолибералните руски икономисти и «европейските интегратори». Тези руснаци искат да бъдат американски роби, за да са част от Запада и за да им плащат добре за предателството.

По мое мнение, Русия е в сериозна опасност. Русите се облягат на факти, а Вашингтон залага на пропаганда. За Вашингтон фактите нямат значение. Гласовете на русите са малко в сравнение с гласовете на Запада.

Ако вземем под внимание влиянието, което обладава Вашингтон в самото руско правителство, сред икономически могъщите олигарси и държавни служащи с връзки на Запад, а също в руските СМИ и сред руската младеж, при стотиците финансирани от САЩ и Германия НПО, които могат да изведат русите на улиците за да протестират против каквато и да е защита на Русия, съществуването на Русия като суверенна държава предизвиква съмнения.Американските неоконсерватори са безпощадни. Техните руски опоненти са отслабени от успеха на западната пропаганда в стила на студената война във самата Русия – пропаганда, изобразяваща Съединените Щати спасители и бъдеще за човечеството.
Источник

The New York Times няма да ви каже цялата истина какво стои зад украинската криза и икономическият колапс в Русия

Международната преса открито разпространява информация каква роля в световната политика играе Америка. И само нашият вестник номер едно предпочита нищо да не забелязва. Преди няколко дни дойде писмо от един от моите най-добри информатори в Европа. Срещу него на масата на обяд в хотела се оказва един от немските топ-мениджъри, и разговорът бързо се превключил на тема украинската криза и режима санкций, наложени от Вашингтон на Русия. Изглежда най-добре да цитирам съответният пасаж от писмото: «... по време на закуската ... беседвах ... с ръководителят на една от най-големите компаний в Германия. Това заявление се касае въпроса, който той засегна преди всички останали. Аз водех записки, защото това е един от моите клиенти, и ето какво каза той: "Сега за Европа е крайно важно да върне Обама и хората, вземащи решения зад гърба му, към реалността. Ако това не стане, то отначало всичко може да прерастне във финансов колапс, който ще засегне цяла Европа, а после, кой знае, къде ще се разпространи? Навсякъде крепнат ултрадесни националистически сили. Погледнете последните избори в Конгреса на САЩ и помислете какво ни чака. Имали ли са някога американците по-националистически Конгрес? В такава компания Льо Пен ще се чувства у дома си. Взетия днес курс —това е пълно безразсъдство. Нима те не го виждат?"» Аз бих искал да му кажа, че въпросът сам по себе си е добър, но мрачният отговор бе твърде очевиден. Те нищо не виждат там в своя Вашингтон. Ние сме свидетели в висша степен на безотговорна и разрушителна външна политика, провеждана от днешната администрация, политика, която по мащаби е сравнима с решението на Буш-младши да нахлуе в Ирак през 2003 г. Президентът Обама и държавният секретар Кери искат мирът в Близкият Изток да е американското наследство зад граница. Сега те предлагат да се издигне бронзов паметник, възстановявайки отношенията с Куба. Забравете за това. Разривът на връзките със световна държава, разпадът на Украйна и, което е твърде възможно, спирането на едва започналото икономическо оздравяване на Европа — ето с какво ни предстои да живеем, след като днешната администрация напусне Белият дом.  Аз се изпълвам с благоговеен страх всеки път, когато чувам в новините за последните събития. В Украйна цари не само икономическа, политическа и военна каша: сега там има истинска хуманитарна трагедия. Ето и управляващ от висшият ранг в Германия пита, как можем да снабдяваме с оръжие неонацистите в Украйна, в същото време когато по цяла Европа растат силите на десните екстремисти и тези, които поддържат антимиграционна политика? Държавният департамент и Съкровищницата на САЩ, нанасящи на Русия един след друг удари под лъжичката в отговор на украинската криза, която, без съмнение, бе раздута от Щатите, при никакви обстоятелства няма да понесат отговорност за рисковете, на които отиват. В днешната глобална ситуация това започва да се превръща в мономания. Замислените читатели виждат тук противостояние между две ядрени държави, и действительно, не следва да изключваме ядреният потенциал от сметките. Но в този момент, слава Богу, на преден план излиза не точно това. Непосредствена опасност представлява глобалното икономическо бедствие, по сравнение с което кризата от 2008 г ще изглежда малко пикче на графиката. Миналата седмица рейтинговата агенция Fitch понижи статуса на Русия до ВВВ, поставяйки я на няколко отметки до спекулативният клас. Това не е шега, и ние веднага трябва да признаем: невъзможно е да се свали осмата по величина икономика в света в канала и при това да се мисли, че тя ще се окаже там сама. Страданията извън украинските граници още не са достигнали своя апогей, но перспективата за това е плашещо близка. Преди да продължа, следва да отбележа: не, в американската преса почти нищо за това няма да прочтете. Вие можете да прочетете за това в немската преса, във френската преса и където е угодно на континента, в чешката преса, в руската преса (което е очевидно), в някои британски издания и даже в китайската преса. Но, както ни уверява най-големият вестник в света, всички тези журналисти и техните читатели се намират в пропаганден балон. Самият балон е набит до пръсване, а ето тук, извън него, изглежда много малолюдно. Към тази тема ние пак ще се върнем. *** В края на миналата година на тези страници аз предсказвах разкол, който неминуемо бе длъжен да се случи в течение да сегашната година: или в отношенията на Европа с Русия, или на Америка с Европа. Аз както преди считам, че разрив на последните би бил за всички нам полезен. В мое прочитане, Вашингтон започвайки от първата вълна санкций и до днешният момент твърде преоценяваше своите възможности по отношение на Европа. И сега не по мерките учтиви европейците накрая свалят своите кадифени ръкавици. Намеци за това прозвучаха още преди праздниците, когато италянският премиер-министър Матео Ренци (Matteo Renzi) заяви на европейският самит в Брюксел: «На нови санкции — категорично не!». Сега Франсуа Оланд твърди, че не, Москва въобще не възнамерява да присъедини източна Украйна, че от новите санкции няма необходимост и че да, вече въведените санкции трябва да бъдат свалени. Оланд и прочие европейски лидери вече отдавна предвкусват това. Ето какви гласове звучат в пропагандистският балон, където живеят и дишат такива люде, като Ренци и президентът на Франция. Уви, вие никога не знаете, с кого можете да се сблъскате във този балон. Преди няколко седмици президентът на Австрия Хайнц Фишер отхвърли вече въведените и очакващи своето приемане санкции, също както и Съглашението за асоциация на Украйна с ЕС. Последното, безусловно, представлява свещен договор, съставящ сърцевината на украинската криза: «Аз считам погрешен подходът, при който все по-голямото ужесточение на санкции е насочено към отслабване на Русия до такава степен, че тя да е  принудена не по своя воля да приема политическите установки на ЕС — каза Фишер в интервю за Wirtschaftsblatt, виенски ежедневен финансов вестник. — Сериозна криза в Русия и икономически крах само ще създадат допълнителни проблеми».  По отношение пакта ЕС-Украйна: «Едва в последният момент ние осъзнахме, колко тежко изпитание за Украйна стана избора между предложението на САЩ и предложението [за всестранна помощ], постъпило от Владимир Путин, което най-добре съответстваше на украинските реалии през есента на 2013 г. Украйна трябваше да има възможност свободно да строи своите отношения както с Европа, така и с Русия». От подобен род коментарии може да се заключи, че явно европейците са били съблазнени. Започвайки с датчаните в края на годината, те един след друг се позовават на това, че в техните намерения е влизало не опустошение на гигантската икономика по съседство, а само стремление да спечелят от Русия възможност за сътрудничество в Украйна. Амбициите на Вашингтон от самото начало се отличаваха с грандиозност. В техният контекст и прозвучаха печално известните слова на Виктория Нуланд «F the E.U.» през февруари миналата година. И сега наблюдаваме любовно действо, което, както изглежда е по душа на Нуланд и нейните колеги. След съблазненяването последва як секс, да кажем така. Пренебрежението, което Вашингтон демонстрира по отношение на Европа, изглежда определя положението на нещата в самата Украйна. Новостите от Киев преобразяват ситуацията в Гърция, която започва да изглежда като златно дъно. През миналата година украинската икономика се съкрати със 7,5 процента и рецесията продължава. Никой не знае докога. Падението може да струва още 10 процента. Ето какво се наложи да каже за Украйна на Роланд Хинтеркернер, аналитик на RBS Asia-Pacific, хонконгското представителство на Кралската Банка на Шотландия, в своят икономически отчет: «Страната е в състояние на клиническа смърт... Няма нищо, което правителството или централната банка биха могли да предприемат, за да спрат падението. Населението все повече пропада под чертата на бедността. Цените за продоволствени стоки нарастнаха с 25 процента, а цените за жилище, електричество, газ и вода с 34 процента... Такава е картината в Украйна, която гледа икономическият колапс право в очите. Но правителството на страната както преди се опитва да насочва парите за военни нужди, за да парира агресията на голямата мечка... Опасност обаче за Украйна представлява не Русия. А нейният собствен упадък...» Сyвсем скоро Bloomberg публикува интересен доклад, посветен на външното положение на Украйна. Новостта е в това, че украинските бондове с погашение през 2017 г в днешно време се продават по 58 цента, по сравнение с номиналната стойност ($ 1) преди година. Превеждаме: сега пазарите залагат в прогнозите данни за тотален дефолт. В днешно време Киев харчи 35 процента доходност за погасяване на своя дълг. Сега съединете няколко точки в тази рисунка. Бъдещите траншове от МВФ, а именно финансовата помощ в размер 17 млрд долара, отпуснати през април миналата година, сега са блокирани, докато Киев не проведе още големи съкращения на държавните разходи. Добре, правителството ще получи 17 млрд долара от МВФ, когато растерзае собственият си бюджет. Освен това, на Киев тази година предстои да изплати 10 милиарда долара за едно само погашение на дълга, и това са процентите, а не самият дълг. Стоиността на всички плащания Bloomberg определя на 14 милиарда долара, а за следващата година — с допълнителни 10 млрд. Засега не е ясно, ще може ли Украйна да покрие тези разходи даже с учет средствата от МВФ. Виждате ли, как всичко е устроено? Финансовата помощ от МВФ е насочена не за социални услуги или още някакви пособия за украинските граждани. Всички тези пари се дават и веднага отнемат в напълно неолиберален стил. Финансовите средства постъпват в Киев, а после се завръщат към западните финансово-кредитни организации, притежатели на украинският дълг. На практика, дългът, принадлежащ на кредитори от частният сектор се предава в МВФ, комуто той е нужен, за да може изгодно да използва Украйна за извършване на финансови сделки на свободният пазар, чрез стандартната обусловеност: няма твърда икономия, няма пари. Сега вече знаете, защо за нов министър на финансите в Киев е назначен американски аппаратчик с голям опит от работа в Държавният департамент на САЩ от епохата на Хилари. Сега разбирате, какво има предвид Вашингтон, когато говори за «демокрация» и «свобода». Но което в тази ситуация ужасява най-много, това са ужасните новости, които тези дни идват от Украйна. Миналата седмица отдавна планираният рунд преговори за прекратяване на огня, който трябваше да се проведе в Минск, рухна, когато правителството на Порошенко се отказа от участие. Защо? Вашият източник на информация вероятно е обозначил причините за толкова внезапният отказ на Киев като «неясни». DPA, немската новостна агенция, доколкото мога да съдя, се оказа единствената, предоставила следващото обяснение: «Екс-президентът на Украйна Леонид Кучма, който представлява правителството на преговорите, изиска сепаратистите вместо посланници да делегират своите висши ръководители — Александър Захарченко и Игор Плотницки, но сепаратистите отказаха». Пълна небивалица. Тези хора ще намерят всяко възможно оправдание, само да не се предвижва политическо решение на проблема, даже ако Порошенко и твърди, че го иска. По-моему, у Порошенко няма избор. Още веднаж ще цитирам скорошното съобщение от моят близък наблюдател в Европа, оставям го без изменения: «Каквото и да не говори презид. Укр., той не може да иска примирие, доколкото ултрадесните националисти това няма да му позволят... Затова единствен способ да заяви за своята решителна позиция е провоциране на война с Русия, която после ще позволи на САЩ да пренесе своята блокада на следващо ниво. Състоянието на укр. икономика и политика е такова, че те отчаяно се нуждаят в стълкновение с Русия, за да могат още по-дълбоко да въвлекат в него САЩ / EС... » Като доказателство за това, че процесът е тръгнал, едновременно с отказа на Украйна от участие в минските преговори, тя започна нова военна операция в източните региони. Сега всеки ден аеропортът в Донецк, или това, което е останало от него, преминава от едни ръце в други, докато числото жертви скоро ще достигне пет хиляди. (Тук авторът греши - поради противоречива и изкривена информация изглеждаше, че летището в Донецк преминава от едни ръце в други всеки ден, на практика то бе зачистено от остатъците на украинската армия в течение на първия ден на новата ескалация на военните действия - бел.пр.) Безусловно, Киев сега (както и по-рано) обвинява руската страна в това, че нейни войски са пресекли границата за оказване на поддръжка на украинските възтанници. Ще отбележим тук няколко момента: (1) Този път това може да е вярно. (2) Ако е така, то на русите не могат да бъдат предявени рационални обвинения. (3) По-добре по-внимателно да се вгледаме в тези, които водят новата кампания на Киев. (4) Много е малко вероятно, че Киев няма да действа по указка на Джефри Пайет, американски посланик в Украйна (и адресат на този порнографически телефонен разговор на Нуланд през февруари миналата година). Някое време бе повече или по-малко очевидно, че ултрадесните националисти са ключеви фигури във военната стратегия на Киев, използуеми в качество на авангард и ударни войски на улиците на градовете в източна Украйна. Ето пост на страницата на "Голоса Украины" във Facebook, оставен тези дни от Десният Сектор на САЩ, който представя гореспоменатата дясна група в Щатите: «Както и бе обещано, съобщаваме новости, които вам вероятно вече са известни — боевете преминаха в Донецк. Десният Сектор и 93-а механизирана бригада вече се вклиниха в града и продължават борбата. Сепаратистите понасят големи загуби и се спасяват с бягство. Независимо от това, поддръжка все още е необходима, затова ви молим да разпространите [тази информация] за достигане на максимален резонанс и да заставите властите да действат незабавно... Моля, окажете поддръжка на нашите герои, споделяйки нашите молитви! Слава Украине!» Информация от първа ръка. А ето и още, дори по-зле, от същите източници. Отчитайки циничната роля на Америка в разпалване и задълбочаване кризата в Украйна, следващото иначе освен източник на срам не можеш да назовеш. Първият ден на Новата година членове на ултрадясната партия «Свобода», която мнозина неонацисти считат свое политическо прибежище, проведоха в Киев факелен парад по случай 106-ата годишнина от рождението на Степан Бандера. Бандера бе ненавиждащ евреите, русите и поляците сътрудник на Третия Райх, убиец и терорист, сега той се почита като символ на украинският национализъм. Вижте видеото на LiveLeak. Послушайте ненормалното скандиране. Чешкият президент Милош Земан погледа, и всичко това му напомни подобни сцени по време на хитлеровата окупация на Чехословакия. И Земан каза: «С Украйна става нещо недобро». А какво каза ЕС? Нищо. А какво каза Държавният департамент на САЩ? Нищо. А какво съобщи американската преса? Също нищо. А ето още нещо от същия разряд. На следващият ден след неонацистският парад LiveLeak публикова видео от продължително интервю с един от украинските войници, взето от пети киевски телеканал. Притежател на тази станция до своето встъпване на пост президент миналата година бе Порошенко. Телестанцията засне интервю, но не му даде ход: «Това интервю не излезе в ефир, защото украинското правителство го счете неподобаващо за достигане на своите цели». Това меко казано. Забравете за нео-, крипто- и прочие приставки. Този «войник», както за нещастие е обозначен този човек в стенограмата, е чиста вода нацист, още по-лош от тези, които извикват в нашето въображение най-убедените скептици. По неговите думи, в Украйна даже се живее по-добре, отколкото в Европа, където има «едни геи, травестити и прочие изроди». И още: «Когато освободим Украйна, то под нашите знамена ще тръгнем към Европа и ще възродим там всички национал-социалистически организации». Все тези любими на Хитлер изказвания за «очистване на нацията», за «силна държава», за тези, които могат да останат и тези, които трябва да си отидат. Следващите слова ще извикат отвращение, но ние, читателите, сме длъжни да знаем и за тях: «Преди всичко, ние сме длъжни да прогоним москалите, а ако те не искат да си отидат, да им прережем гърлата на всички, на тях или чифутите — ние ще унищожим всички. Нашият принцип — “един Бог, една страна, една нация”, — всъщност, пак от Хитлер. — Що се касае днешното правителство, нима не виждате, че те са същата сволоч? Порошенко е еврей... » Кръвта кипва. И ярост нахлува при натрапчивата мисъл за това, че американските официални лица поддържат тези люде. Зад примитивният език и съзнание се скрива очевидна опасност: тези хора са вкарали киевската власт в ъгъла, лишили са я от способността да носи отговорност за своите действия. *** Такъв е моят репортаж от пропагандистският балон. Струва си тогава да обясня, откъде се взе тази мисъл. Преди няколко седмици The New York Times публикува голяма подборка, възнамерявайки, явно, да очисти въздуха от излишни зловония. Тази статия, в края на краищата, бе длъжна да внесе окончателна ясност в събитията, случили се през февруари миналата година, когато украинският президент Виктор Янукович напусна своя пост, а после и Украйна. Това бе въобще не бе преврат — в това посредством минимум хиляди думи ни убеждават два кореспондента на The Times. Това бе по-скоро нещо подобно на законно политическо поражение. «Разследването на събитията, които се случиха през последните часове от управлението на Янукович, проведено от The New York Times... показа, че президентът бе не толкова свален, колкото захвърлен на произвола на сътбата от своите собствени съюзници, а западните официални лица бяха удивени от този крах не по-малко, отколкото всички останали». Част 1. Тази небивалица. Последните часове, взети като времеви отрязък, това е явна уловка. Макар репортажът и да създава впечатление на изчерпателен отчет — едва ли това е било «разследване» — ограничените срокове не позволяват да се подключи контекст и дават голям простор за недомлъвки. Част 2. Съратниците на Янукович действително го напуснаха, защото улиците се напълниха с въоръжени путчисти, и хората на Янукович отлично разбираха, че живота им е в опасност. Тук имаме класически пример за изкуствено различие.  Част 3. Ако западните чиновници и бяха от нещо удивени, то това е скоростта, с която се разгръщаха стартираните от тях, или да кажем от американците, събития. Други сюрпризи там нямаше. Интересно, че кореспондентите на The Times цитират Джефри Пайет, тогавашен и днешен американски посланик и близка дружка на Нуланд. В печално известният телефонен разговор на Пайет се даваха указания как да управлява украинската марионетка и какво тя трябва да прави. Никакво споменаване за преговорите между Нуланд и Пайет? Никакви мисли за това, че Пайет може да е съмнителен източник на информация, където се събират интересите на Държавния департамент? Как не ви е срам, уважаеми журналисти. Макар това да е още малко упущение по сравнение с другите. Целите на тази обширна статия, разгърнала се на страниците преди няколко седмици, отиваха много по-далеч, отколкото аз мога да съдя. Една от тях бе в това, да се спаси официалният американски наратив пред лицето на нелоши репортажи, опровергаващи го, а също предвид далото пукнатина съглашение на вътре-политическите групировки, както и бе отбелязано в последните редове. Втората — в това, да се отмият мръсните ръце, каквито в The Times има достатъчно. Но голяма вложка — качеството не е така важно, усетете теглото, както пончкога язвително говорят журналистите — не носи в себе си нищо полезно, освен да показва, че The Times накрая е осъзнала, каква яма си е изкопала сама и сега не може да излезе от нея. А ето как там звучи пасажа за балона: «В Русия причина за оставката на Янукович наричат насилственият “неофашистски” преврат, който се е поддържал и даже режисирал от Запада под вид на народно въстание... Малко хора извън пределите на руския пропаганден балон някога сериозно са се вслушвали в доводите на Кремъл. Но след почти година след свалянето правителството на Янукович остават въпроси за това, как и защо неговият режим рухна така бързо и безповоротно». На мен не ми харесват кавичките, в които е взета думата «неофашистски». Тези хора никога не се предават. Погледнете на този откъс като на насочен против тези, които бяха споменати по-горе и към когото имат отношение последните събития в Киев. Никой извън пределите на руският пропаганден балон, от когото и той да не се състои, не се нуждае от това, да се «вслушва в доводите на Кремъл» за това да следва правдата. Как смеят тези користни писачи да предполагат обратното? В моят анализ, The Times и всички прочие средства за масова информация, които никога не смеят нищо да кажат, преди това да каже The Times, този път бяха хванати в ръце с краденото. Вашингтон започна безрасъдна авантюра, която не предвещава нищо добро, и сега се търсят всички възможни видове изкривявания, лъжи и недомлъвки, за да се покрива тя, а The Times мислеше, че това е просто бизнес, както обикновено. Сега те затънаха. Пари на вятъра, но у Таймс те все още са достатъчно. http://inosmi.ru/world/20150127/225838137.html http://www.salon.com/2015/01/21/distortions_lies_and_omissio...

Един коментар на истинска украинка в «The Kiev Times»

"Им всем сейчас страшно. Очень страшно.
Страшно всему западному сообществу ожиревших моральных кастратов.
Впервые после стольких лет безнаказанности, геноцида, убийств, пыток, растления и извращения всего, что свято для любого нормального человека, они столкнулись с настоящей силой. Не денег, но – духа.
Впервые поняли, что остальной мир разоблачил их, «голых королей», потерявших единственное, что у них было – имидж. Впервые они мучительно начинают осознавать, что навязанные ими ложные ориентиры отторгаются, а остальной мир сплачивается не вокруг геев и Шарли, а вокруг на время забытых, но не ставших от этого менее важными, настоящих духовных ценностей.
И от этого не по себе всем: и в Белом доме, и в самом захудалом польском Сейме.
Они наконец поняли, что теперь есть те, кто отомстит им за жирафа Мариуса. В том числе.
Страшно свидомым украинцам.
Уже не утешают лживые победные реляции власти – реальность в лице Гиви и Моторолы неумолимо стучится в их сознание, заставляя покрываться липким потом всех, кто так или иначе своей позицией причастен к гибели мирных людей. А причастен каждый, кто хотя бы раз сказал «Слава Украине!» Именно с этим девизом сжигали людей в Одессе, бросали бомбы на Луганск, расстреливали градами Донецк.
На них смотрят сейчас мертвые глаза Инны Кукурузы, убитой в Луганске, Ирины Яковенко, задушенной в Одессе, маленького Артема и его мамы, расстрелянных в Славянске. На них сейчас смотрит слепыми глазками донецкий мальчик Ваня…
И под этими взглядами им всем очень неуютно. Потому что даже самого себя нельзя обманывать бесконечно. И нет-нет, да и задумаются они о том, что будет, когда придет Россия. Даже если не завтра, но она все равно придет. Потому что русские всегда приходят туда, где несправедливость.
И знаете, на что они надеются? На то, что русские великодушны и простят. Да, русские великодушны. Но им придется иметь дело не с русскими, а с нами – украинцами.
С теми, кто сейчас молча сжимает зубы, проходя мимо всех этих ящиков сбора денег для АТО, сине-желтых заборов, людей с шевронами ПС, и старается отвести глаза, чтобы в них не смогли прочесть ненависть.
И мы – не простим.
За все эти долгие месяцы вынужденного унизительного бессилия – не простим, и не надейтесь.
Страшно сейчас всем украинским солдатам в окопах под холодным донецким небом. Чужим небом.
Потому что Бандэра не прийдэ.
И вообще никто не придет их спасать.
Ни брезгливая Европа, ни прагматичная Америка.
Ни Порошенко, ни Турчинов, ни Яценюк. Никто из тех, кто послал их на убой ради собственных интересов, даже пальцем не пошевельнет, чтобы их спасти. Не то, что не спасет: у властьимущих даже аппетит не испортится, когда они узнают, что в землю Новороссии в очередной раз легли сотни наивных и жестоких «патриотов Украины». Кто их считает?..
И только в Тернополе и Луцке, Виннице и Полтаве заплачут матери. Потому что – кому мы на самом деле по-настоящему нужны, кроме наших матерей?
И сейчас солдатам в окопах снятся вереницы пустых холодных могил, упирающихся в горизонт – единственного, о чем действительно позаботилась новая власть.
И каждый из них, умирая, задаст себе, наконец, самый главный вопрос: «Стоило ли ради эфемерных идей убивать и умирать?» Но ответа мы уже не узнаем…
Потому что главные вопросы надо задавать себе вовремя.
«Кем мы были для Отчизны – не ответит нам ни один судья.
Жаль, что меру нашей жизни мы поймем, из жизни уходя…»
Да, если честно, то нам тоже страшно.
Но им страшнее – у нас впереди надежда, у них – безнадега.
Потому что – Россия.
…И не стоит им всем обращаться к Богу.
Бог их не слышит, он сейчас разговаривает с душами убитых детей Донбасса".

 Василиса Хутрова

И ще добавя от себе си - ще си имате работа и с нас - българите. Ние също няма да простим! Няма да простим 2-та милиона емигранти и жертви на "прехода", убитата ни икономика, потъпканото ни национално достойнство.

Новорусия днес

През последните часове върви така очакваното настъпление на Въоръжените сили на Новорусия срещу украинските каратели. УВС отстъпват по всички фронтове, заформя се нов котел под Дебалцево, подобен на Иловайският. Очакванията са украинските каратели да издъхнат максимум до няколко седмици и да прекратят каквото и да е организирано съпротивление. Останалите разпръснати отряди бивши каратели ще имат вид повече на въоръжени банди, отколкото на войнски съединения. Разгромът е окончателен и без алтернатива - Киев няма никакви резерви войски, обявената четвърта вълна мобилизация не може да запълни очаквания срив на фронта по всички направления - новобранците банално ще са в наборните центрове, а не на фронта. Очевидно ще има опити за спиране настъплението на Новорусия към Киев. Това не могат да бъдат военни опити, тъй като реални сили, можещи да се противопоставят на ВСН у Украйна няма, а намесата на Запада/НАТО в конфликта ще разкрие дълго скриваната публична тайна за същността на агресията срещу Украйна. Друга сериозна причина е неготовността на алианса да воюва, включително нежеланието на главната му ударна сила в Европа - Германия - за това. Участието на американски въоръжени сили е изключително малко вероятно след "успехите" в Ирак и Афганистан. Възможно е разбира се използването на "таран" - полски и прибалтийски ЧВК, наемници и авантюристи, което поставя под въпрос тяхната сложеност като военна сила и опитът им в широкомащабни военни действия. Други опити за спиране на настъплението на ВСН могат да се приложат на политическият фронт, чрез призоваване на масата на преговорите на Новорусия, водейки фактически до нейното легитимиране, или опити чрез използване на "петата колона" в Русия, поради практическата липса на такава в Новорусия, чрез оказване на натиск върху лидерите на ДНР и ЛНР чрез отстъпки, подкупи, заплахи и въобще целият арсенал на западният "либерализъм".  В първият случай (преговори), възниква проблем, тъй като никога печелившата страна, в случая ВСН, не е започвала преговори, освен при изтощаване на материалните и/или моралните и ресурси, което да се мисли в днешните условия за Новорусия е нереално. Въздействието на руската "пета колона" върху днешните управленци в Новорусия е маргинално, последният и голям успех може да се счита отстраняването на Игор Иванович Стрелков (Гиркин) от командването на ВС на ДНР. Всички показатели сочат към скорощна пълна и безвъзвратна победа на Новорусия над Украйна (фактически над западният проект за създаването на анти-Русия). Най-опасният вариант в момента е използването на провокация (има сведения за появата на съединения с опознавателните знаци на ДНР на територия контролирана от ВСУ), както и възможността да се осъществи провокация чрез ликвидирането на днешната фашизирана върхушка на Украйна (Порошенко, Яценюк, Върховната Рада) и последваща "руандизация" на страната, при което целта ще е нанасяне на максимален урон чрез повторение на геноцида в Руанда между тутси и хуту. Всеки убит славянин при подобно развитие е "добро" за западният либерализъм. Позитивен момент при подобно развитие е скоростта на настъпление на ВСН, което се очаква да се ускорява все повече и повече, въпреки всичко може да се очакват няколко хиляди или десетки хиляди жертви от подобно развитие.

В обобщение - проектът "Украйна" е закрит, и в последните дни окончателно пропада под залповете на артилерията, веригите на танковете и настъплението на пехотата на ВСН.

Избавяйки се от долара

Един от симптомите на залеза на империя е факта, че тя става все по-малко и по-малко продуктивна и като следствие, все по-малко необходима на другите страни. Всяка империя, намирайки се в стадий на разцвет, притежава силна валута. Със снижаването на ефективността на нейната икономика, пада и влиянието на националната валута. Лидерите на империята неизбежно са принудени да се стремят към съхранение силните позиции на своята валута в света, независимо от снижението показателите на националната икономика. Вместо това, да се стреми към възобновление ръста на ефективност, империята почти неминуемо прибягва към използването на сила.

Съединените Щати са ярък пример на проява на тази закономерност. С цел съхранение статуса на долара като валута, в която се деноминират и заплащат всички контракти по доставките на нефт, Америка атакува такива страни като Ирак и Либия след като техните лидери заявиха своето намерение в бъдеще да използват за разплащания по доставките на нефт своята национална валута или злато.

В своят стремеж да запази доларът в статус на главна световна валута, САЩ прибягват към въвеждане на санкции (лишение от право за ползване на системата SWIFT, снижение цените на нефт, изискване от съюзниците да разтрогнат търговските връзки съв страни, създаващи проблеми за доминирането на долара) и така нататък.
Подобен подход към решението на проблема на отслабващата валута рядко води до успех и в случая със САЩ той претърпя поредният провал.
В течение на векове Русия и Китай свързваха не твърде дружествени отношения, и даже когато те се сближаваха до определена степен, между партньорите се запазваше някаква подозрителност и недоверие един към друг. Но предприетите от САЩ мерки доведоха до обединение на техните усилия за защита на взаимните интереси. И двете страни сформираха свои злато-валутни резерви и в днешно време осъществяват проект по полагане на собствен транс-атлантически кабел, който ще им даде възможност за независими комуникации по цял свят, а също така сключиха неотдавна най-голямата в историята енергетическа сделка, предполагаща разплащания в рубли и юани.
Всичко това се предприемаше с една цел – да се намали зависимостта от Америка, която с всички сили се стреми да съхрани нивото на своето влияние в световната икономика. Ако САЩ не използваха сила, страната би могла постепенно да се превърне в една от трите най-големи световни държави. Вместо това, Америка в днешно време се доби до резулта, прямо противоположен на своите цели: те подтикна Русия и Китай към създаването на алтернативни структури, които не предполагат участието на САЩ.
Разбира се, двете страни, особено Китай, като преди искат да запазят търговските си отношения със САЩ, но те създават такива условия, в които Америка става третият излишен. По мнение автора на статията, публикувана от ресурса internationalman.com, британският журналист Джеф Томас рано или късно тя ще «загуби зъби» и ще се превърне в по-малко значителен играч на световната арена.
На първият етап, мерките по снижение зависимостта от САЩ се предприемаха постепенно, но по степен успешното предвижване на процеса на сближение на Русия и САЩ, те ставаха все по-забележими, и накрая, през ноември 2014 год руският президент Владимир Путин публично обяви за своите планове да се избави от «диктатурата на долара» и да увеличи мащабите на използване на рубли и юани в търговските сделки с Китай. ( Ще отбележим че за периода от януари до септември 2014 год обемът на разплащания в юани между Китай и Русия се е увеличил с 800 процента).
Разбира се, става дума за големите световни играчи. Малките страни със всички сили се стремят да вземат решения независимо от големите  държави, но когато един от тези «големи момчета» започне да прилага против тях сила, те често се оказват пред необходимостта да правят това, което им е казано. И разбира се, това силно ги възмущава.
По принцип тяхната независимост като суверенни държави се признава от САЩ и те имат цялата пълнота на държавен суверенитет, но все по-често и често САЩ оказва натиск върху тях. Числото на тези страни, подложили се на интервенция от този или друг род от страна на САЩ, не может да не извика тревога (Ирак, Сирия, Либия, Египет, Украйна и т.н.) Но още по-голяма тревога извиква разпространеното по цял свят икономическо вмешателство на Америка, което се осъществява под егидата на приетия през 2010 год «Закон за  данъчно облагане на чуждестранни сметки» (Foreign Account Tax Compliance Act, FATCA)
Главен ефект от приемането на този закон стана възникването у суверенните държави по цял свят на страх, даже не самият факт на вмешателството, което той представлява, а неговите конкретни последствия в бъдрще. Възнамеряват ли САЩ да правят рейдерски захвати на средства е банкови сметки, намиращи се в чуждестранна юрисдикция? А може би се предполага, че САЩ ще претендират на правото за изземане на собственост в други страни, в случай ако по тяхно мнение активите принадлежат на граждани на САЩ?
Това прави проблема много по-актуален за всички страни в света, и в резултат, независимо от това, че днес гражданите на тази или друга страна предпочитат САЩ пред Русия или Китай, веднаж те могат да изменят своя избор в полза на последните заради това извънредно давление от страна на Америка.
Ако всичко това се окаже истина, пише Джеф Томас, ние можем да видим как малките страни скоро ще започнат да предприемат първи плахи стъпки по дистанциране от САЩ, за да съхранят своята независимост. Ако се вгледаме по-внимателно в световните събития, някое движение в това направление вече е започнало.
Неотдавна Евразийският Икономически Съюз (ЕАИС), основан от Русия, Беларус и Казахстан (Армения също заяви за своето присъединяване) обяви за планове за създаване към 2025 год на единен общ пазар. Негова цел е без-доларова търговия. Разбира се, в този съюз доминира Русия, затова подобен план не извиква удивление. Впрочем, две от споменатите страни вече са също така членове на Шанхайската Организация за Сътрудничество (ШОС), която включва Китай, Киргистан, Таджикистан и Узбекистан, а освен това, в качеството на страни-наблюдатели, в него участват Афганистан, Индия, Иран, Монголия и Пакистан.
Ако на ЕАИС се удаде да осъществи своите планове, няма да има нищо удивително, ако ШОС приеме в тях участие, предполага Джеф Томас. Възможно, това ще подтикне много по-голямо число страни да се присъединят към Евразийският Съюз. Може би, така ще постъпи и АСЕАН? В подобен случай практически всички страни източно от Иран ще влязат в това обединение. Какво тогава ще се случи с останалите страни? Няма ли да поискат те на свой ред също да обезпечат безопасността на своите национални валути след като това достигнат страните от Азия?
На 2 ноември 2014 год Бразилия и Уругвай, традиционно използващи долар във взаимната търговия, приеха решение да се откажат от него и да преминат към разплащания в бразилски реали и уругвайски песо. Професорът по международни отношения от университета в Рио-де-Жанейро Карлос Франсиско Тексейра да Силва нарече тези мерки «най-добрата възможност за страните от Южна Америка да се избавят от устарелите механизми на икономическо регулиране, осъществявано под диктата на Съединените Американски Щати».
Този коментар не оставя никаква неопределеност, както относно негодуването по повод хегемонията на САЩ, така и касателно намеренията на двете страни. Тези промени могат да служат като напомняне за останалият свят, че даже малките страни, в страх пред империите, се стремят да намерят възможности за сътрудничество с по-големи партньори, за да избегнат давление и угнетение.
Нито една малка страна в света не е в състояние да противостои на икономическа атака на империята самостоятелно, но действайки в съгласие, особено ако някой голям играч подготови за това почвата, те могат да се добият до общ успех.
Към средата на 2015 год руският проект «Двуглав орел» е длъжен да встъпи в действие. В света ще се появи втора система за разплащания SWIFT. Ако в нея няма ограничения, подобни на установените от САЩ в съществуващата система SWIFT, тя незабавно ще започне да се прилага не само от Русия и Китай, но и от преобладаващо болшинство от другите страни, е убеден Джеф Томас.
След това импортери, експортери и инвеститори, граждани на страни от ЕС или САЩ, вероятно също ще поискат да ползват тази система вместо днешната SWIFT, ако имат такава възможност.
Ако това предположение се окаже вярно, отказът от долара ще протича както вътре, така и навън. Възможността да се избави от долара ще означава за целият свят огромна стъпка, пълно изменение на глобалният икономически баланс на силите и важна стъпка напред към икономическа свобода.  Естествено, големите неща не могат да се променят бързо. Новите възможности възникват тогава, когато другите изчезват. Именно затова е много важно да имаме най-точната и своевременна информация.

Източник превод за MixedNews — Игорь Абрамов