Канал «1+1» призна използване на технологии за манипулация на общественото съзнание по време на Майдана

Канал 1+1 е национален украински телевизионен канал с техническо покритие 95%. Целева аудитория е населението от 18 до 54 години - Уикипедия

Стана известно, че организаторите на Майдана, който доведе до държавен преворта и сваляне на президента Виктор Янукович през 2014 год, са използвали НЛП-технологии и са манипулирали общественото съзнание.

Такова заявление тези дни направи екс-главата на МВР на Украйна. Той твърди, че чрез тези методи са въздействали използвайки СМИ, въвличайки потенциални участници на Майдана.

Проследяването на процеса се е извършвало от посолството на САЩ:
«Каанени там бяха не само депутати на които разказваха как трябва да се действа, а също призоваваха журналисти и блогери, които бяха на грантове и развиваха мрежева активност – цитират екс-главата на МВР на Украйна журналистите от издание «Голос Правды». — Всичко това ни показваше, че върви сериозна системна работа по подготовка за бъдещият преврат».
Решихме да узнаем от един сътрудник на телеканала «1+1» подробности, нали именно това СМИ до сега манипулира общественото съзнание повече от другите:
«Анонси, програми, сюжети — по време на Майдана всичко трябваше да работи за пробуждане на народният гняв» — твърди сотрудникът на «1+1».
Така например, във предаванията на «ТСН» по времето на революцията (2013—2014 г.) едно от първите въведени правила става обезателната демонстрация на специални включвания и сюжети по т.н. тема «Целият свят е с нас, а всички украинци са единни и за Майдан»:

«Сюжетите трябваше да убедят зрителя да излезе на Майдан като че за свобода и против тиранията».

«Тиранията» също трябваше да се измисли. Което е забележително: самите сътрудници на «1+1» от началото на акциите на протест разбират, че всичко това е фарс и подмяна на понятията (нерядко за достигане на целите се използват откровенни фейки и подлози), но скоро даже журналистите повярват в собствената пропаганда.

Способстват това и специални видео клипове и киноанонси, които трябва да «пробудят у зрителя жажда за съпротивление»:
«Храбро сърце» и  «Пирати на Карибско Море». Анонсите на на филмите на «1+1» по време на Майдана с използване на технологии за манипулаця на общественото съзнание (демонстрират се в ефир всеки 15 минути от 18 сътветно 19 февруари 2014 г).

«Такива клипове трябваше да се транслират постоянно. Всичко останало казаха по максимум да се свали от ефир».
Нашият събеседник напомни, че по това време бяха закрити за коментари множество сайтове на украинските СМИ (от декември 2013 г «за Майдан» вече работеха всички ресурси на «1+1»: сайтове, информационни агентства, таблоиди, телеканали), така че читателите да нямат възможност да изказват алтернативна гледна точка. На тези ресурси, където да се изказват още можеше се използваше технология на подавление:

«Трябваше да се създава илюзия, че твоето мнение — това е мнение на меншенството. Убедителните коментари се заговаряха и тролеха. Като правило читателите просто наричаха ватници и кремълботове, а после налагаха бан. Ние просто изключихме коментарите, а в соцмрежите несъгласните слагахме в черният списък».
Чрез сайтът «Телекритика» (подконтролен на холдинга «1+1») се публикуваха осъждания на журналисти, които не поддържаха Майдана. Разположените в открит достъп данни на служещите в «Беркут», техните семейства и близки на «ТСН»  журналисти трябваше да бъдат наричани тържество на справедливостта. Именно благодарение на «1+1» по това време вандализмът за пръв път започнаха да наричат «акция на обществени активисти».

На въпроса осъзнават ли журналистите от «1+1» своята причастност към извършване на държавен преврат и довеждане страната до днешното състояние, отговор бе една дума:

«Разбира се».

След държавният преврат ръководството на «1+1» постави т.н. задача да се «измие кръвта» — в ефир излизаха репортажи, предавания и включвания с обвинение във всички престъпления на представителите на предишният режим. Като правило, всички «разследвания» излизаха без доказателства:

«Всички предавания се строиха на едни емоции: ненавистта не иска доказателства — тя иска само мъст».

Отбелязва се, че сега в процеса на манипулиране на общественото съзнание са въвлечени всички украински СМИ, чиято дейност се осъществява под надзора на Министерството на информационната политика.





Източник:https://golospravdy.com/na-11-...

Когато умират майданите

Когато дилетанти спорят с професионалисти, то резултатът е немного предсказуем, а отстрани това изглежда доста забавно.

Например, когато майданните зомби, не чели договора за асоциация с ЕС, се опитваха да уверяват професионалните икономисти и юристи, изгризали всички осемстотин с плюс страници от текста, че след подписването на тази кабала ще настъпи икономическо процъвтяване на Украйна. Всички независими експерти едногласно говореха, че подписването ще доведе до крах на икономиката на Украйнa (което и можем да видим днес), но скакачите вълнуваше само безвизовият режим и възможността да заминат.
Макар за «безвизовият» режим (който до сега така и не е въведен, и не се предвижда) също им обясняваха професионалистите, че той не дава възможност да се живее и работи в ЕС, а би позволил само да се пътува като турист за няколко дни, което на безработните и нищи майдановци въобще не бе нужно.
Но особенно весело за мен, десет години изучавал техниките за държавни преврати и написал по този повод цял ред статии и монографии, бе да  чета и слушам откровено бълнуващите изказвания в стил «Ако и тези не оправдаят нашите надежди, то ние леко ще ги сменим».
За да се твърди подобно е нужно съвершенно да не се разбира механиката на случващото се. Ще опитам да докажа своето твърдение, просто изброявайки какви ресурси и технологии бяха задействани за успеха на държавният преврат от 22 февруари 2014 год в Киев.

1. Няколко години през американските неправителствени «демократически» фондове се водеше подготовка на «активисти», които обучаваха по методите за организация на улично съпротивление по Джийн Шарп. Така както много преди изборите през 2004 год обучаваха членовете на организация «Пора». Нищо спонтанно нито в първият, нито във вторият майдан нямаше.

2. Започвайки минимум от 2007 год СБУ под ръководството на американският агент Наливайченко се водеше подготовка на месо, нацистски боевици за бъдещият захват на властта. Можете да наберете на YouTube търсене «Вишкіл», ще получите куп отчетни видео за дейността на подобни полеви лагери (точно така както боевиците от ИДИЛ правят подобни отчети за своите американски куратори). Всичко това прекрасно знаеше ръководството на Партията на регионите, в това число Азаров и Янукович, но нищо не предприеха, за да попречат дори малко.

3. Пряко финансиране на евромайдана от САЩ и олигарсите. Огромно количество «активисти», които участваха в майдана, получаваха за това ежедневно заплащане. Ако някой е бил наивен лох, който е участвал безплатно, то това са негови лични проблеми с главата. Както можем днес да видим на примера на «третият майдан», без пари се събраха максимум двеста шизофреника.

4. Масова поддръжка от олигархическите СМИ. Аз още по време на самите събития на евромайдана публикувах таблици, какви СМИ поддържат преврата, и кой ги владее. За публикацията на тази таблица, впрочем, ме заплашваха да ме съдят, но така и не се стигна до това (защото цялата информация в таблицата е правдива, и да се опровергае е невъзможно).

4а. Дори повече, за да се дублира и усили медиа-поддръжката на евромайдана, за американски пари бяха в най-кратки срокове създадени и развити няколко допълнителни информационни ресурси – «Громадське телебачення», «Спильно ТВ», «Эспрессо ТВ» и така нататък. Специално за нуждите на преврата.

Както виждаме, дне олигархическите СМИ (и подконтролните на американците в това число) отказват да освещават случващото се на «третия майдан». Дори повече, много от тях разказват, че там има само «агенти на Путин» и даже като че хванали «началника на московското отделение на ФСБ». След няколко дни ще се окаже, че това е пълен бред, но своето дело тези вхвърляния вече ще изпълнят.
И единственият телеканал, който се опита да освещава събитията, «17 канал», мигновено бе подложен на атака от порошенковите джобни «активисти».

5. И през 2004, и през 2014 години имаше пряко давление (фактически шантаж) от чуждестранни посолства и политици, с искания «да не се прилага сила към мирните погромаджии». Под угрози от санкции, арести на сметки, разрив на дипломатически отношения и така нататък, дори до пряко военно нахлуване.
В резултат захватът на властта изглеждаше примерно като «двубой» във филма «Войник на Фортуната», когато теб те бият, а да отвръщаш е забранено.

6. И даже това би било недостатъчно, ако нямаше предателство и саботаж отвътре.
Тук главата на АП Лёвочкин даде заповед да се провокира «побыття онижедетей» (и неговите СМИ освещаваха това в пряк ефир). Тук хората на Лёвочкин саботираха работата на силовиците, пречеха на разгона на евромайдана и не даваха да се арестуват инициаторите, към които трябваше да се инкриминира опит за държавен преврат.
И именно група контролирани от Лёвочкин депутати от ПР продължи да ходи в парламента след преврата, легитимирайки с това захватът на властта. Ако регионалите (членовете на Партията на регионите - бел.пр.) веднага масово се бяха отказали от пълномощията си, то това би блокирало работата на Радата, след което да се дадат на Турчинов диктаторски пълномощия и да се прокарат русофобски закони би било нереално. Но това никой (с изключение буквално на няколко човека) не направи.

И така, виждаме, че за успешен преврат от такъв тип е нужно външно влияние, огромни ресурси (от рода на милиарди долари), специално подготовени кадри, поддръжка от мас-медиите и предателство на част от управляващият елит. След това вярва ли още някой, че поне един майдан е бил «спонтанно народно излияние»? Някой вярва ли, че нов майдан е възможен без разрешение и поддръжка от САЩ? Според мен, последните илюзии са длъжни да се развеят заедно с палатките на провалилият се «трети майдан».
Александр Роджерс

Вандалите, пейките и тежкото социалистическо наследство.

Да строиш не е като да рушиш. Руска народна пословица

Написването на тези размисли бе предизвикано от погледната над нечие рамо новина във vesti.bg, която гласи:

 

"90 на сто от пейките между бул. "Патриарх Евтимий" и ул. "Неофит Рилски" са изпочупени и в окаяно състояние

Приключилият неотдавна ремонт на централния софийски булевард "Витоша" отнесе доста критики от граждани и неправителствени организации относно качеството на изпълнението.

Дали обаче и в този случай, по стара българска традиция, вина имат само и единствено майсторите?

90 на сто от пейките в първоначално откритата пешеходната зона (между бул. "Патриарх Евтимий" и ул. "Неофит Рилски") са изпочупени и в окаяно състояние. Не е ясно как точно е извършена тази поредица от вандалски актове, тъй като дървото е достатъчно здраво, за да бъде откъртено или счупено с голи ръце.

"Никой не цени това, което е направено" коментират граждани."

И така да разгледаме новината в психологически план. Ще започнем по-отдалеч, от тежкото социалистическо наследство. В периода на строежа на социализЪма и комунизЪма нашият стар познат съветският инженер, който не беше още станал "господин" трябваше да строи. По възможност социализЪма и комунизЪма директно и непосредствено. Тая работа не беше ясна като как, строителните материали използваеми за строежа - също, дори начинът за създаване на строителните материали не бе известен, но... трябваше да се строи. И нашият познат хващаше това с което разполагаше, камък, тухли, цимент, арматура, бетонни колони и греди, строителни панели, стоманени профили и строеше това което можеше да построи от тях - къщи, складове, халета, цехове, цели заводи, язовирни стени, панелни блокове, пътища, дори построи атомна централа и започна да строи втора. Строеше си втора къща за децата и вила къде от купено, къде от краднато по големите строежи. От всичкото това строителство така и не ставаше ясно строят ли се и социализЪма и комунизЪма, но началството беше доволно, викаше браво и казваше, че още малко и ще го построим. (я социализЪма, я комунизЪма).

На 10 ноември 1989 се оказа, че строежът на социализЪма и комунизЪма е неправилен и дори вреден. Те и тяхното тежко наследство трябва да се разрушат. Издъно и дори по-дълбоко. И новият европейски гражданин и вече "господин съветски инженер" започна да руши. Най-вече тежкото наследство, но покрай него и складовете, халетата, цеховете, заводите, спря да строи втората атомна централа и започна да руши първата, но внезапно кой знае защо спря след като беше разрушил почти 3/4. Беше се наканил и на панелките, но и там спря преди да започне. Кой знае, от студа, липсата на ток и голото небе над главата ли се уплаши? Междувременно цигани му разрушиха вилата и продадоха строителния материал. Но тежкото социалистическо наследство бе трудно за разрушаване. Ту оттук, ту оттам изникваха остатъците му, които трябваше да бъдат разрушени. Остатъците вече бяха повече имагинерни, но набралият инерция нов европейски гражданин, а покрай него и синът му нямаше как да бъдат спрени, още повече медиите разпалваха тази му нова страст за борба и разрушаване на тежкото социалистическо наследство. И под тежката му но справедлива десница попаднаха и пейките в пешеходната зона между бул. "Патриарх Евтимий" и ул. "Неофит Рилски", нищо че "дървото бе достатъчно здраво, за да бъде откъртено или счупено с голи ръце". И други неща попадаха, попадат и ще попадат и падат в страстта за рушене. Градинки някои или детски площадки. Общата (обща = социализЪма) собственост в панелките, входовете, пощенските кутии, стълбите и други остатъци от социализЪма. Но само като странични, отделни, изолирани явления в главния порив за разрушаване на тежкото социалистическо наследство.

Все пак има повод за оптимизъм. Внезапно господин съветският инженер може да спре, да се плесне с ръка по челото и да реши, че  тежкото социалистическо наследство вече е окончателно разрушено, че даже и да не е старите основи могат да се използват и че е време да се спре с рушенето и да започне да строи. Европейска Швейцария на Балканите например. Или нови търговски отношения на мястото на разрушените стари. Или нови пейки в пешеходната зона. Може да започне да строи всичко това, опирайки се на неразрушените основи на тежкото социалистическо наследство, доколкото са останали. Може да започне и начисто да строи нови основи, за което ще трябва повече време и повече камък, тухли, цимент, арматура, бетонни колони и греди, строителни панели и стоманени профили. Но не се знае. Медиите може да продължават да твърдят, че има още много тежко социалистическо наследство за разрушаване, и тогава дали гражданинът ще послуша тях или вътрешният си глас, и по стар навик ще продължи да разрушава, вместо да строи е въпрос на шанс.

Как се надуват финансовите балони. (много-много просто за сложното)

На един форум открих статия от неизвестен автор (възможно  откъс от книгата на Сергей Голубицки "Великие аферы 20 века"), фрагмент от която на прост, достъпен пример показва как се надуват "финансови балони". 

Да допуснем ние – аз, Вие и банкер – летим на самолет през Тихият океан. По пътя тримата наблягаме на абсент, наскандалваме, отчупваме врата от тоалетна, и за това ни изхвърлят в морето през аварийният изход. За щастие, редом с мястото на нашето приземяване се открива малък безименен полинезийски остров. Излезли на брега, ние се съвещаваме и решаваме да го считаме за нова държава под название Съединени Абсентски Щати (САЩ).
Всички материални и нематериални активи на острова ние имаме само тоалетната врата, която Вие сте довлекли със себе си и Ваши сто долара в портфейла. Така в нашите САЩ има нефинансови активи – врата и финансови активи (още под име парична маса) – сто долара. Това са всички наши спестявания. Доколкото у нас повече въобще нищо няма, то може да кажем и така: у нас има един материален актив – врата обезпечен с парична маса сто долара. Тоест, нашата врата струва сто долара.

Малко изтрезнял, банкерът обявява, че създава банка и е готов да вземе на ръст наличните у населението парични спестявания за 3 процента годишни. Вие му давате стоте долара, и той ги записва в бележника в таблица «Пасиви – депозити». Но аз също не съм паднал от дървото – аз зная, как да иззема у Вас и вратата, и стоте долара. Аз Ви предлагам да взема Вашите сто долара в ръст за 5 процента на година. Откъсвам лист от своя бележник и пиша на него: «Облигация за $100 при 5% годишни». Вие чувствате, че Ви е потръгнало. Вземате парите от разстроеният банкер от депозита и ми ги давате в обмен на моята облигация.
Аз вземам Вашите сто долара и ги слагам на депозит обратно в банката при зарадваният банкер. По добър сценарий, на това можеше и да се успокоим и всички да се заемем с работа – палма да раздрусаме или да си потърсим някакъв хляб насъщен. Но Вие знаете – аз съм неуморим финансов гений, такива дреболии като кокоси не ме интересуват. Помоткал се по нашият остров – петдесет крачки от южното крайбрежие до северното и тридесет – от запад на изток – аз измислям гениална комбинация. Идвам при Вас и предлагам на празно място да заработите още един процент на година. Да вземете в банката от банкера кредит за 4 процента и да купите от мене още една облигация за 5 процента.
Втората облигация за сто долара аз веднага написвам на листче от бележника и махам с нея пред носа Ви. Недълго размисляйки, Вие бягате в банката и вземате кредит сто долара под залог моята първа облигация за сто долара. Те са там – аз ги сложих там на депозит. Давате ми заемните сто долара и криете втората облигация у себе си в портфейла – сега у Вас има мои облигации за двеста долара.
А стоте долара аз внасям в банката – сега у мен там има двеста долара на депозит. Банкерът чак подскача от радост: кредитният бизнес върви.
Мислите, аз на това ще спра? Аха, сега – аз вече Ви написах трета облигация. Бегом в банката за кредит под залог втората облигация. Към вечерта, набягали по острова с банкнотата от сто гущера и издрали всички листчета от бележника на облигации, ние имаме следната картина. Вие имате пет хиляди долара в мои облигации, а аз – пет хиляди долара депозити в банката. Сега аз чувствам, че е дошло време да прибера Вашата врата. Предлагам да я купя от Вас за сто долара. Но Вие вредничите – вратата е всичко една – и вдигате цената на хиляда долара. Е, хиляда долара - хиляда долара – в края на краищата аз имам на депозит цели пет хиляди долара. На последното листче от бележника написвам платежно поръчение на банкера да преведе хиляда долара от моя депозит на Ваш и вземам вратата.

Ако нашето счетоводство дадем на американски икономист с харвардска диплома, той ще ни съобщи, че нашите САЩ располагат с хиляда долара материални активи във вид на вратата, и десет хиляди долара финансови активи във вид на облигации и депозити. Тоест стойността на нашето съвкупно имущество се е увеличила за ден 110 пъти.

По-малко чувствителен и далеч по-необразован човек би казал, че ние сме три дебила, у нас както е имало една врата и сто долара, така са и останали, и че само крайни дебили могат цял ден да късат листчета от бележника вместо да накъсат кокоси. Кой от тях е прав – решавайте сами.

Гениално изобретение на сталинските икономисти.

Ето ви парадокс на капиталистическата икономика: в страната Хикс има тухли, бетон, земя, работни ръце, умни глави, с една дума всичко за да се строят много-много жилища, от които се нуждае населението. При това домове почти не се строят. Ще запитате защо? А защото няма инвеститор! - ще ви отговорят.
Момци, за да построите дом не пари са ви нужни, а тухли. След като тухли има, а нужните ви къщи не се строят, значи "в консерваторията нещо не е така".
А как без пазарни инвестиции? - ще запитате вие.
Отговор на този въпрос има в нашата история. През сталинските времена индустриализацията е била проведена при практически пълно отсътствие на пазарно инвестиране. Вътрешните възможности на пазарното финансиране са били много скромни а задграницата не е бързала много да помага. Както писал А. Зверев в книгата "Записки на министъра" (на финансите) : "Комунистическата партия отхвърли възможността за получаване на чуждестранни заеми на грабителски условия, а на "човечески" капиталистите не искаха да ни дават". По някои оценки (1, 2) западните кредити са били от порядъка на 3-4% капиталовложения по време на първата петилетка (а после вече и не са трябвали), така че особена роля не са играли. При това индустриализацията минала с фантастически темпове.
Пазарните инвестиции (получавали са се от държавата за сметка на зърненият монопол) по време на индустриализацията: първа петилетка, първа година =38%, втора година=18%, трета година и нататък=0%! Ръст на промишлеността: първа петилетка=+1500 нови завода и предприятия, втора петилетка=+4000 нови завода и предприятия. Това е някакъв кошмар за либерално-пазарният икономист: инвестициите се съкращават до нула, а икономиката расте и расте.
Как е работила при тоа финансовата система, как на финансистите се удава да построят система без "всемогъщият инвеститор".
По време на кредитната реформа през 1929-30 години в СССР бива построена двуконтурна парична система. Безналичните и наличните пари са били взаимно неконвертируеми. Безналичните пари са осигурявали функциониране на строителството, промишлеността, селското стопанство независимо от пазарните търсене-предлагане. Наличните пари са осигурявали пазарните операции.
Всъщността си това е била икономика с два ралични типа пари, функциите на които са били различни. Наличните пари са могли да изпълняват всички общоприети функции на пари в страната, но използването на тези пари фактически е било ограничено до търговията на дребно. Функциите на безналичните пари са били урязани - у тях е била отнета функцията за натръпване и функцията за създаване на съкровища. В условията на социалистическа икономика, която не поставя за цел получаване на печалба тези функции се оказали просто вредни. Лишените от тези функции безналични пари са могли да работят само в рамките на социалистическият сегмент на икономиката. Извън този сегмент безналичните пари просто не са съществували. Безполезно е било да се крадат, защото не е можело да се похарчат на пазара. Невъзможно е било да се даде подкуп с тях по същата причина. Тези пари е можело да се използват само по пряко предназначение - за осигуряване на икономически операции между предприятията.
Заради това, че промишленият (безналичен) и пазарният (наличен) парични контури са били изолирани един от друг, страната е могла да инвестира в собственото си развитие толкова безналични пари, колкото е било нужно и колкото са позволявали физическите възможности. Безналичните пари просто са се вливали в икономиката когато това е било нужно и са се изземали от икономиката, когато необходимостта от тях е пропадала. При това никаква инфлация, никакъв ръст на цените не е могло да има по принцип, защото безналичните пари не са могли да претекат в пазарният контур, където са се използвали налични пари.
Подробно описание на феномена има в книгата на Курман Ахметов "Асиметрична икономика"

http://100lb.net/node/165

«Немските мъже са с отрязани яйца. Те не са способни да защитят своите жени»

Комсомольская Правда: Нашият специален кореспондент Дарья Асламова изяснява в какво е причината за случилите се в Германия безпорядъци с участието на мигрантите

Ханс Вебер, политически експерт и активист. Себе си той нарича просто «патриот».

«В Германия има поговорка: никога не будете руската мечка и немският Михел. Засега нашият Михел още спи - казва господин Вебер. - Руската мечка се пробъжда в случай, ако нещо заплашва матушка Русия. Първият американски войник, който стъпи на руска земя, няма да оцелее. Никой от тях няма да оцелее. Щом русите видят заплаха те инстинктивно се обединяват и са готови на всякакви жертви. С това никой никога нищо не е могъл да направи. Харесвам руската история за атамана, комтоу крымският хан изпратил красавица-персийка, а той я хвърлил във Волга. Как го казваха?» «Стенька Разин - смея се аз. - Всичко е станало не съвсем така, но в реката я хвърлил. Това е точно».

"ВАШАТА МЕЧКА - ТОВА Е ЛОГИЧНА МЕЧКА"

«Виждате ли. Вашата мечка — това е логична мечка. А немският Михел — това е прост селски момък, и той е полезен за всеки, който умее добре да промива мозъци. Ако правилно го настроят, той ще тръгне да завоюва Европа или да марширува в Русия на погибел.

Докато не дойдоха бежанците, немците послушно гледаха телевизора, по който тече стопроцентна американска пропаганда, и никой даже да си представи не можеше, че в света съществуват други думи и други идеи. У нас от 1960-те години в медиите съществува строга селекция на журналисти. Нито един умен човек с независимо мнение просто няма шанс да получи работа».

«Това е истина! - пламвам аз. - Когато разговаряш с немски журналисти, просто се поразяваш от техният идиотизъм. Изключитено само клишета! «В Русия няма свобода на словото, и всеки който ругае Путин, седи в затвора». «Русите изнасилиха Украйна и проведоха референдум в Крим под дулата на автоматите». «Америка е най-демократичната страна на света, и затова тя справедливо бомби недемократичните режими в Югославия, Афганистан, Ирак, Либия и Сирия». «Косово — това е отделен случай на тържество на демокрацията. Не може да се сравнява с Крим». «Русите свалиха малайзийският самолет». Искаш да приведат доказателства, отговарят ти: «Това всички го знаят!» или «Това е общеизвестен факт». Страшно не обияат разговори по същество. Веднага започват да се бият в истерика и да викат: «Това е руска пропаганда!»

«Но такива хора са полезни за властта - продължава господин Вебер. - До бежанците в Германия всички спаха, и никого нищо не интересуваше. Първи забиха тревога в източна Германия, където и възникна организацията «Пегида». Забележете, те не излизаха против мигрантите. Техните протести нямат нищо общо с бежанците. Те отначало ясно заявиха: ние не искаме да ни управлява исляма, и искаме да останем такива, каквито сме. Но в западна Германия вече израстна поколение агресивна «антифашистска» младеж, на която внушиха, че Германия трябва да стане цветна, бежанците трябва да се срещат с цветя на гарите, а всеки, който мисли иначе - това са нацисти. Вие можете ли да си представите, в Русия по Червеният площад да върви група млади хора, възглавяема от известен политик, с плакат: «Русия — ти си голяма тлъста свиня». Тях вероятно веднага ще ги задържи полицията».

«Каква полиция? - казвам аз. - Тях ще ги бият обикновените граждани още преди полицията да се намеси».

«А у нас мина такава акция под предводителство на вице-президента на бундестага Клаудия Рот. Много е модно да се тъпче и унижава Германия. Ако някой повдигне глава му казват: «Ти си нацист». Защо така се боим от ислямизацията на Европа? През миналата година президентът на Египет Абдел Фатах ас-Сиси излезе с разтърсваща реч пред теолози от знаменитият религиозен университет Ал-Азхар в Кайро. Ето какво каза той: «Съвершенно невъобразимо е, че мислите, които ние считаме най-свети за цялата ума (мюсулманската световна общност), са се превърнали в източник на загриженост, опасност, убийства и разрушения по цял свят... Тези мисли — и аз не говоря за религията, аз говоря за образът на мислене, наборът текстове и идеи, които са станали за нас сакрални, свещени дотолкова, че всяко отклонение от тях става практически невъзможно — точно с това ние настройваме против себе си целият останал свят... Нима е възможно, 1,6 милиарда мюсулмани да искат да убият целият останал свят, за да могат те да живеят? - Невъзможно... необходима ни е религиозна революция. Вие, имамите, сте отговорни пред Аллах. Цял свят... чака вашите бъдещи действия... защото умата е разкъсана, умата е разрушена, защото умата загуби сама себе си - и виновни в това сме само ние».

И ето какво ще ви кажа. Ако мюсулманите не могат да се разберат между себе си, ако сунитите и шиитите се убиват един друг, тресейки в ръка Корана: Аллах ми е дал право на това, как ние, европейците, да не се боим от нашествието на тези фанатици?»

"ЗАЩО ЕВРОПА СЕ САМОУБИВА?"

«Но защо Европа се самоубива? - питам аз. - Даже МВФ, по най-скромни оценки, предсказва пристигане през следващите две години на четири милиона мигранти, и всички те се стремят в Германия!»

«Вие чували ли сте за Куденхов-Калерги?»

«Разбира се. Това е австрийски граф, когото наричат баща на Евросъюза. Ратувал за ликвидация на границите в Европа и разтваряне на нациите, едина валута и единно гражданство. Своего рода анти-Хитлер. Онзи се борил за чистота на расата и унищожение на евреите. Калерги, напротив, считал, че европейската раса трябва да се разреди с други народи. Той мечтал «бъдещата евразийско-негроидна раса, приличаща на древноегипетската, ще замени разнообразието на народите с разнообразие на личностите». Делил е човечеството на «хора на количеството» и «хора на качеството». Към последните причислявал евреите, считайки, че именно те ще станат ръководещ елит на Европа. Сега ЕС сече почетен медал в чест на Куденхов-Калерги, с който всъщност е наградена госпожа Меркел».

«Та какво тогава ви учудва? - говори господин Вебер. - Всичко върви по плана. Масовото нашествие на мигранти фактически ще унищожи и разтвори европейските нации. Деца с цвета на кафе, и немските жени, които като че чакат африканските мъже, които ще ги направят щастливи».

МВФ, по най-скромни оценки, предсказва пристигане през следващите две години на четири милиона мигранти, и всички те се стремят в Германия!  Фото: REUTERS

«Но това ще доведе до разрушение на Германия, а след това ще се посипя и други страни!»

«Разбира се. Но Германия е окупирана територия и няма независима политика. От времената на края на Втората световна война ние до сега нямаме мирен договор! Ако след Първата световна подписахме унизителният Версайски договор, станал причина за Втората световна, то сега нямаме въобще никакъв контракт. Ежегодно Германия изплаща 30 милиарда евро на САЩ за окупацията. Това е заложено в бюджета — за издръжка на американските бази, в това число и най-голямата — Рамщайн».

«Съществува още и секретният канцлерски акт - казвам аз. - Нима никой не знае, какво всъщност там е написано?»

«Разбира се знаят. Всеки немски канцлер още до полагане на клетва е длъжен да подписват така наричаният Канцлер-акт. Съдержанието на документа се пазеше в пълна тайна, докато за него не разказа министърът за особени поръчения (1972 — 1974) Егон Бар, близък човек на Вили Брандт. Той го е виждал с очите си. Той умря скоро след това, но не защото откри тайната. Не, той бързаше да отвори на хората очите, защото знаеше, че скоро ще умре. Всеки немски канцлер е длъжен да подпише, че той пряко се подчинява на Американският конгрес и президента на Америка и нищо такова не ще прави, което би навредило на интересите на Америка».

(Освен това, тайният секретен договор от 1949 година между съюзниците и Западна Германия включва в себе си владение от съюзниците на немските вестници, радио и телевизия до 2099 година, а също съхранение на златният запас на Германия в САЩ. - Д.А.)

«Но тук се получава абсурд! Америка е окупирала ФРГ, а ФРГ след извеждането на съветските войски окупира ГДР!»

«Всичко е така. ГДР загуби всичко. Когато източните немци решиха да дадат страната си, за да станат част от обща Германия, те имаха големи производства, работни места, безплатна социална помощ и здравоопазване. Кол им обеща по-добър живот и напълно ги ограби. Всички производства в Източна Германия, за избягване на конкуренция, бяха унищожени. Кол просто направи земята плоска. 40 процента от най-добрите селскостопански земи сега принадлежат на чужденци, които ги засяват със семенца ГМО».

«Получава се, че западните и източните немци са врагове?» - удивявам се аз.

«Ние не сме врагове. Ние сме идиоти, които манипулират. Преди две години прочетох отчет на един оксфордски институт, че в скоро бъдеще в Германия безработни ще станат 50-51 процента от работната сила. Кой може да знае това? Нобелевските лауреати? Но как могат внезапно да се изпарят 20 милиона работни места? И ето преди месец получих отговора. В Германия съществува превъзходна структура на икономиката. Над 80 процента са малки предприятия. И само 15 процента — крупни, основно автомобилна промишленост. Но 50 процента малки частни предприятия със стотици нишки са свъзани именно с крупните предприятия, изпълнявайки техни поръчки. Унищожете в Германия автомобилната промишленост, и вие ще унищожите 50 процента работни места. Какво правят американците? Те печатат пари от въздуха и купуват всички перспективни предприятия по цял свят за хартийки под название долари. Но на «Фолксваген» се спънаха. Не може просто да го купиш. Има контролен пакет, който принадлежит на МЕНШИНСТВОТО. Тогава американците измислиха нов ход: те обвиниха компанията в замърсяване на въздуха и я дадоха на съд. Вдигна се невероятен скандал. Подаде оставка председателят на автоконцерна. Сега е ясно, как САЩ ще унищожат немската промишленост и 20 милиона работни места. Това, което не могат да купят, те ще смесят с калта, ще разрушат, а после тихо ще придобият за грошове».

"НАШИЯТ ЕДИНСТВЕН ШАНС - РУСИТЕ"

«Излиза, Германия няма на какво да се надява?»

«Може би нашият единствен шанс са русите, които се опитват да построят многополярен свят. За русите е много важно да имат обща картина на света. Най-доброто време за русите и немците — когато заедно воювахме против Наполеон. Когато руските казаци волтажираха на конете си в Лайпциг. Но аз съм песимист».

«Да оставим политиката. Обяснете ми, като мъж на жена, какво се случи в Кьолн? Аз слушаха разкази на очевидци. В новогодищната нощ в ресторант притичва плачеща жена в разкъсана вечерна рокля и вика, че са се опитали да я изнасилят. Дават и шнапс и я молят да се успокои. Останалите продължават да празнуват. Ако това се бе случило в руски ресторант, че и в празничната нощ, когато всички са подпийнали, аз съм уверена, че всички мъже с викове «Нашите бият!» биха грабнали столове и празни бутилки и биха тръгнали да бият насилниците».

Господин Вебер въздъхва.

«Немските мъже са с отрязани яйца. Те не са способни да защитят своите жени. Аз съм човек от старото поколение. Когато вечер се разхождаме с моята жена, тя през цялото време се тресе, че ще предизвикам бой. Ако чужд се приближи до нас на растояние под протегната ръка, аз ще сметна това за атака. А значи, ще бия — болезнено и веднага. Винаги атакувайте първи».

«Но това сте вие! А какво се случи с младите? Немският мачизъм умря?»

«Отдавна. И мисля, че и Германия ще си отиде след нефо. Вече виждах в немските вестници карти, на които е показан разпадът на Германия. Това е знак. Това е подготовка на населението към най-ужасни последствия. Мисля, че ще оцелее само Бавария при поддръжката на Австрия».

«Какво говорите! - възкликвам аз. - Виждах в Мюнхен млади идиоти, блеещи, че Германия трябва да стане цветна!»

«Бавария — това не е Мюнхен. Бавария — това са малките градчета, където хората до сега ходят в кожени панталони, сюртуци и баварски шапки. Баварците са единствената нация в Германия, която е съхранила самоуважение. Те хранят страната. Те даже правят пиво по рецепти от 16 век».

«А какво ще стане с Прусия? С Източна Германия?»

«Прусия е исчезнала от географската карта. Но Прусия — това не е раса и не е племе, това е дух. По дух аз съм истински прусак. Както и Бисмарк. Само възраждане на духа ще спаси Германия. За съжаление, не цялата, а само част».

P.S. Тези дни гледах трогателен филм за мигрантите, за сътбата на млада арабска жена-вдовица с дете на ръце, която отиваше в Германия. Най-поразителното — нейните разговори със семейството по скайп. Истеричната и  мамичка не питаше, как е здравето на дъщеря и и внучка и. Тя само блее: «Не отстъпвай от своята религия! Около теб сега са кяфири (неверни)!» Това е единственото, което вълнува мамата. Гледам прекрасното лице на младата самотна бежанка — огромните горящи очи и пълните чувствени устни, и мисля: а ако тя се влюби в обикновен немец и се омъжи за него? Можете да не се съмнявате, каква сътба ги чака. Семейството ще я прокълне. И това в най-добрият случай. В най-лошият - ще изпрати убиец, някакъв отмъстителен брат или братовчед, който ще свърши и двамата. А местният имам ще прослави това убийство в джамията като угодно Богу. Така постъпи имамът в Кьолн, който обвини изнасилените жени в това, че те сами са провокирвали нападащте с миризмата на одеколон и откровено облекло.

А какво ще направи немският Михел? Нищо. Той ще включи телевизора и ще узнае, че в Германия всичко е спокойно. А всеки Михел по новият демократичен закон сега ще наричат Мустафа.

http://www.kp.ru/daily/26483/3353393/


И една малка добавка, допълнение към интервюто в КП (езикът е специфичен, оставям изказа непроменен):

По новините на ОРТ (е тези, които зомбират и по заповедта на КГБ лъжат), чух че в Германия масово купуват средства за самозащита, а именно газови спрейове и телескопички. Помислих, че нагнетяват, за радост на руските граждани. Демек гледайте, толерантните педерасти се доиграха с близкоизточният огън.

Днес бях в два магазина. Исках да купя 2 спрея.  В първият казаха, че няма. Удивих се, но не почнах да разпитвам. Но когато и в другият казаха, че всичко са продали, реших да взема "интервю".

Оказва се расграбват всичко, щом само се появи. Спрейове, телескопички,  шокери. Продавачът, по съвместителство собственик на магазина, каза: "Ако по-рано поръчвах спрейове и те пристигаха на 2-3-я ден, то сега чака поръчка повече от 2 седмици." И показва списък, стори ми се, 20 човека. Оставих своя номер на телефона, просто ми стана интересно след колко ще позвъни.

Поинтересувах се по ножовете, казаха 500 евро глоба ако намерят при обиск. С телескопичките също. За газовите пистолети патрони също няма, изкупили ги.
Накратко народът в Германия се въоръжава на версия 1.0. Ако близкоизточните маймуни ескалират, гражданите ще направят ъпгрейд до версия 2.0.
Отчитайки настроенията на масите на двата фронта, ненавистта ще расте в геометрическа прогресия. Нали 4000 екземпляра от забранената до 2016 година "Mein Kampf" на Хитлер  продадоха за два дни, което навежда на мисли. Е а за животинската злост на мигрантите и да говорим няма какво, и така вичко е ясно.

Операциите на ЦРУ на Балканите

Сергей Колясников пише за интересен факт на цензура в гръцките СМИ за публикация на данни за дейността на ЦРУ на Балканите.

Гръцки вестник попада под цензура след публикация на данни за ЦРУ


На 19 януари на сайта на популярният гръцки англоезичен вестник Ekathimerini се появи материал, в който се разкриват подробности от работата на ЦРУ на територията на бивша Югославия.
В частност, авторът разказва как се е установявало американското външно управление в Македония, и как цялата територия на бивша Югославия се оказва буквално натъпкана с шпионска апаратура от САЩ. След буквално няколко часа материалът бива премахнат от гръцкият сайт. Но в мрежата се съхранява оригиналният текст на публикацията от скриншот, превод на който ние с удоволствие споделяме с нашите читатели.

Превод на материала:

За операциите на ЦРУ на САЩ в Македония
В периода на разпад на Югославия резидентурата на ЦРУ в София игра една от ключевите роли в организацията на разузнавателна работа в страните, образували се на територията на бившата СФРЮ. Една от тях става Република Македония (РМ), провъзгласила независимост през 1992 година.
От момента на отделяне в Македония започват активно да действат представители от разузнаването на САЩ. Ръководството на операциите на ЦРУ се осъществява от позициите на своята резидентура в посолството на Съединените Щати в София.
През 1992-1993 г. под контрол на ЦРУ е Министерство на отбраната и МВД (MUP) на Македония. Използвайки каналът на дипломатическа поща, в София се изпраща електронна разузнавателна апаратура, която по-нататък се превозва във фургон в Македония. Известно е, че при личното участие на Министъра на отбраната на РМ Владо Поповски са се определяли точки за установка на апаратурата с цел сбор на секретна информация по Сърбия, една от които се разполага около полевото летище Пониква.

Особенно интересни за американците са прехвати по Косово. Тази аппаратура събира данни и автоматически ги изпраща в САЩ чрез спътник. Подобна електронна апаратура по-рано се използва от американците в Хърватия. Разузнаването на САЩ успява да добие шифраторът KZU-71, който използва Югославската народна армия, образци на три вида кабели от наземните линии в Югославия. Освен това ЦРУ получава диаграма на кабелната мрежа и мрежите на закритата радиовръзка в СФРЮ, каталог на югославските кабели с технически характеристики, а също документи на Югославската народна армия по използване на честоти, позивни, дневни и нощни расписания, действащи през това време.
Образци от изделията и документите са изпратени от сътрудниците на ЦРУ във Вашингтон. В получаването на образци на шифратора и информация за кабелната линия на връзка участвоват техническите сътрудници на МВД РМ Бранко Дузевич и Станко Пипан. По инициатива на МВД на Македония се планира провеждане на техническо разузнаване по отношение наземната линия за връзка, положена между Гърция и Сърбия.

Оригинал на материала: https://m.vk.com/wall-67167848...

Operations of the United States Central Intelligence Agency (CIA) in Macedonia
Before the breakup of the former Republic of Yugoslavia in the early 90s, the CIA Station in Sofia played a key role in regional intelligence operations, a role that continues today.
In 1992, the Republic of Macedonia (RM) declared independence. The change in the political geography did little to limit the CIA's local operations, and since the day of separation representatives of the US intelligence community (1С) have worked actively in Macedonia. These operations have been coordinated from the same US Embassy in Sofia.
During 1992-1993, the Macedonian Ministry of Defense and Ministry of Interiors (MUP) were penetrated by the CIA. Senior officials met with representatives of the CIA, accepted tasking, and operated in accordance with guidance of 1С representatives.
On at least one occasion, electronic intelligence equipment was sent to Sofia via diplomatic pouch and then - in a van - to Macedonia. RM Defense Minister Vlado Popovski was personally involved in the process of selecting the sites where this equipment would be placed. Popovski recommended sites enabling the collection of secret signals intelligence (SIGINT) on the territory of Serbia; one of which was located near the airstrip of Ponikva. The Americans were especially interested in intercepts concerning Kosovo, which along with other SIGINT were automatically sent by the collection system to the US via satellite. The same system was also used by the Americans in Croatia.
Other major accomplishments of the US 1С during this period included getting control of the KZU-71 cryptosystem used by the National Army of Yugoslavia (JNA) and compromised three different cables carrying land line communications across Yugoslavia. The CIA also managed to get the complete routing diagram of the country¬wide communications cable and the national Socialist Federal Republic of Yugoslavia (SFRY) network, a detailed catalog of the technical specifications of Yugoslav cables, and sensitive JNA manuals on radio frequency usage, call signs, frequencies and day/night rotas to compromise the security of regional сommunications. These ensitive documents and equipment samples were sent to CIA office in Washington via the same Embassy in Sofia.
At least two RM MUP technologists, Branko Duzevich and Stanko Pipan, are known to have taken part in the process of revealing the types of cryptographic and data protocols used to protect the Yugoslavian cable network. Shortly thereafter the RM MUP initiated surveillance of the Greek - Serbian communications line crossing their territory.

http://www.ekathimerini.com - линк
http://zergulio.livejournal.co... - линк

PS. Собствено активната дейност на ЦРУ в хода на гражданската война на територията на бивша Югославия като че не е секрет. През миналата година излезе интересно интервю с бивш оперативник от ЦРУ, който разби мълчанието в своята книжка.

"Ние подкупвахме партиите и политиците, които се добиваха до ненавист между народите. Наша крайна цел бе да ви поробим!"



WebTribune публикува собствено интервю с бившият агент от ЦРУ Роберт Баер по време неговото рекламно пътуване в Квебек за продвижване на излизащата книга "Секретите на Белият дом" миналата седмица.
Моят началник, който бе по-рано сенатор от САЩ, често подчертаваше, че в Босна ще се случи някаква машинация. Месец преди мнимият геноцид в Сребреница той ми каза, че този град ще попадне в заглавията на световните новости, и заповяда да събираме СМИ.
Робер Баер, бивш офицер от ЦРУ, написал множество книги, които разкриват секретите на ЦРУ и администрациите на Бил Клинтън и Джордж У. Буш. Той е арестуван и задържан няколко пъти. Мит Уаспер, личен негов приятел, работел в Сената и споделял информация, е бил убит под заплаха с оръжие. Бъдейки високопоставен агент от ЦРУ, Баер е работил в Югославия в периода 1991-94 гг. и в Близкият Изток. Той е вземал участие в създаване на няколко документални филма за "National Geographic", обвинявайки в тях администрацията на Буш във водене на войни заради нефт. Интервюто бе проведено на живо в Канада по време на моето пътуване преди няколко дни. Роберт Баер рекламира в момента своята книга "Секретите на Белият дом" в Квебек, където и поговорихме. В интервюто той разказа за тайните на войната в Югославия.

Къде и кога бе Вашата първа работа в Югославия?

Аз пристигнах с вертолет с трима агенти. Ние се приземихме на 12 януари 1991 година в Сараево. Наша задача бе да следим за предполагаеми терористи от сръбска националност, които, както се очакваше, ще атакуват Сараево.

Кои бяха тези терористи и защо те биха осъществили тези атаки?

Дадоха ни документи за група под название "Велика Сърбия" с подробности за планове за провеждане на атаки с бомби против важни здания в Сараево в качество на противодействие на намерението на Босна да излезе от състава на бивша Югославия.

Съществуваше ли тази група въобще и какво именно правехте в Сараево под руководството на ЦРУ?

Такава група никога не е съществувала! Нашето началство ни лъжеше. Наша задача бе да двигнем тревога и да разпространим паника сред политиците в Босна, просто да им внушим мисълта, че сърбите възнамеряват да атакуват. Поначало ние приехме тази история, но след някое време започнахме да си задаваме въпроси. Защо раздувахме такава истерия, ако групата явно не съществуваше?

Как и кога завърши операцията и какво бе нейното име?

За мен тя завърши след две седмици, аз получих нова работа в Словения. Операцията продължи месец и се казваше "Istina", макар това да бе всичко друго, само не и истина!

Защо заминахте за Словения?

Получих инструкции, че Словения е готова да обяви независимост. Дадоха ни пари, няколко милиона долара, за да финансираме различни НПО, опозиционни партии и различни политици, които разпалваха ненавист.

Имахте ли тогава мнение за пропагандата на ЦРУ и какво мислеха Вашите колеги?

Разбира се, никой не се отказва от задания от ЦРУ, особено когато всички ние нервничахме и бяхме склонни към параноя! Много агенти от ЦРУ и старши офицери просто исчезваха защото отказваха да водят пропаганда против сърбите в Югославия. Аз лично бях шокиран от количеството лъжа, сервирана за храна от нашите агентства и политици! Много агенти от ЦРУ ръководеха пропагандата, не разбирайки какво правят. Всички знаеха само част от историята, и само тези, които създаваха цялата история, знаеха същността - политиците.

Тоест пропагандата бе насочена само против сърбите?

Да и не. Цел на пропагандата бе да се разделят републиките, за да се отцепят те от родината Югославия. Нам бе нужно да изберем жертвен козел, на когото можеше всичко да се припшише. Някого, който би бил отговорен за войната и насилието. Сърбия бе избрана защото в определена степен тя е приемница на Югославия.

Можете ли да назовете политици в бивша Югославия, на които е плащало ЦРУ?

Да, макар това да е малко чувствително. Плащаха на Стипе Месич, Франьо Туджман, Алие Изетбегович, на множество консултанти и членове на правителството на Югославия, а също на сръбски генерали, журналисти и даже на някои войскови части. На Радован Караджич плащаха известно време, но той престана да приема помощ, когато разбра, че ще го пожертват и обвинят във военни престъпления, извършвани в Босна. Това ръководеше американската администрация.

Вие споменахте, че СМИ се контролираха и финансираха, как именно ставаше това?

Това вече е известно, някои агенти от ЦРУ отговаряха за написване на официално заявление, което водещите четяха в новините. Разбира се водещите на програмите на новините не знаеха това, те получаваха новините от своето началство, а то ги получаваше от нашият човек. Всички имаха една и съща задача: да разпространяват ненавист, национализъм и различия между хората чрез телевизията.

Всички знаем за Сребреница, можете ли да кажете нещо още за това?

Да! През 1992 година аз бях отново в Босна, но този път трябваше да обучаваме военни части да представляват Босна, нова държава, която току-що обяви независимост. Сребреница е раздута история и за съжаление, много хора са манипулирани. В числото на жертвите влизат сърби и други убити, но Сребреница - това е политически маркетинг. Моят началник, който бе по-рано сенатор от САЩ, нееднократно подчертаваше, че в Босна ще се случи някаква машинация. Месец до мнимият геноцид в Сребреница той ми каза, че този град ще попадне в заглавията на световните новини, и заповяда да събираме СМИ. Когато го запитах защо, той каза - ще видиш. Новата босненска армия получи заповед да атакува домовете и мирното население. Това бяха разбира се жителите на Сребреница. В същото време сърбите атакуваха от другата страна. Вероятно някой е заплатил, за да ги насъска!

Тогава кой е виновен за геноцида в Сребреница?

За Сребреница следва да се винят босненците, сърбите и американците - тоест нас! Но на практика за всичко обвиниха сърбите. За съжаление, много жертви, погребани като мюсулмани, са сърби и от други националности. Преди няколко години един мой приятел, бивш агент от ЦРУ, сега работещ в МВФ каза, че Сребреница е резултат на договореност между правителството на САЩ и политиците в Босна. Град Сребреница бе пожертван, за да даде на Америка повод да атакува сърбите за техните  предполагаеми престъпления.

В крайна сметка защо, как мислите, Югославия рухна и защо Вашето правителство искаше това?

Това е съвсем ясно, хората, подстрекавали към война и диктували условията на мира сега владеят компании, които ще извлекат изгода от различните минерални ресурси и подобни! Те просто ви направиха роби, вашите хора работят даром, а тази продукция отива в Германия и Америка... те са победители! Вам със времето ще се наложи да купувате и импортирате това, което сами сте създали, а тъй като нямате пари, то ще се наложи да вземате назаем, и в това е цялата история на целите Балкани!

Вие никога не сте били в Косово в качество на агент на ЦРУ, но Вие чувствахте давление от страна на Америка?

Разбира се! Косово бе захванато по две причини, първо заради минералните и природните ресурси, а второ, Косово е военна база на НАТО! В сърцето на Европа е най-голямата им военна база.

Имате ли послание за народите от бивша Югославия?

Да, имам. Забравете за миналото, то бе инсценирано и фалшиво. Те ви манипулираха, те получиха, каквото искаха, и е глупаво, че вие все още се ненавиждате, вие трябва да покажете, че сте по-силни, и вие ще разберете кой създаде това! Аз искрено моля прошка! Ето защо вече отдавна разкривам секретите на ЦРУ и Белият дом!

http://perevodika.ru/articles/... - линк

Собствено, гърците въобще не са открили някакъв секрет, но съдейки по всичко получената в резултат на някаква утечка на информация за американската разузнавателна инфраструктура (включая публикацията на данни за лица задействани в операциите на ЦРУ) на Балканите се е показала някому нежелателна и материалът оперативно бе прикрит, което за пореден път показва, че ЦРУ както преди запазва съществено влияние нас процесите в Балканските страни. И тук даже е по-актуална не публикуваната от гърците информация, а този факт как оперативно се опитаха да я прикрият.

Colonel Cassad