Животът в епохата на Сталин

Веднага след краят на войната животът на населението на СССР започва рязко да се подобрява. През 1946 г с 20% се повишава заплатата на работниците и инженерно-техническите работници (ИТР), работещи на предприятията и строежите в Урал, Сибир и Далечният Изток.

През същата година с 20% се повишават длъжностните разкладки на хората имащи висше и средно специално образование (ИТР, научни работници, в образованието и медицината). Повишава се значимостта на учените степени и звания. Заплатата на професор, доктор на науките се повишава от 1600 до 5000 рубли, на доцент, кандидат на науките — от 1200 до 3200 рубли, ректор на вуз от 2500 до 8000 рубли.
В научно-исследователските институти учена степен на кандидат на науките започва да добавя към длжностният разклад 1000 рубли, а на доктор на науките – 2500 рубли. В същото време заплатата на съюзен министър е 5000 рубли, а на секретар на райком на партията – 1500 рубли. Сталин, като Председател на Съвета на Министрите на СССР, имал разклад 10 хил. рубли. Учените в СССР от това време имали и допълнителни доходи, понякога превишаващи заплатата няколко пъти.
Затова те били най-богатата и едновременно най-уважаваната част от съветското общество. Талонната система, позволила по време на войната да се спасят от гладна смърт множество люде, след войната извиква силен психологически дискомфорт. Асортиментът про­до­волствени стоки, които се продават по талони е бил крайно беден. Напри­мер, в хлебните магазини имало само 2 сорта хляб ръжен и пшеничен, които се продавали на тегло в съответствие с нормата указана в отрезният талон. Изборът на други продоволствени стоки също е бил неголям. В същото време в комерческите магазини имало такова изобилие от продукти, на което биха могли да позавиждат всички съвременни супер­мар­кети. (Нека обърна внимание на читателя на наличието на "комерчески магазини" - т.е. такива извън системата държавни магазини, т.е. - частни търговски субекти, фактът за наличието на подобни свикналият с "вседържавният" "социализъм" в епохата след Сталин вероятно може да пропусне в текста. - бел.пр.)

Но цените в тези магазини били недостъпни за болшинството от населението ("Социалистическа уравниловка" - ама моля ви се! - бел.пр.), и про­дук­тите там се купували само за празничната маса. След отмяната на талонната систе­ма цялото това изобилие се оказва в обикновените гастрономи по напълно приемливи цени. Например, цената на сладкишите се снижава от 30 до 3 рубли. Над 3 пъти падат пазарните цени за продукти. ("Пазарните цени" е от същата опера за вседържавните магазини и цени - бел.пр.)
На 1 март 1949 – 1951 години има следващи снижения на цените, средно с 20% в година. Всяко снижение се възприема като всенароден празник. (А как трябва да се възприема всяко повишение на цените днес? - бел.пр.) Когато на 1 март 1952 година поредно снижение на цените няма, у хората възниква чувство на разочарование. Но на 1 април снижение на цените все пак се случва. Последното снижение на цените става вече след смъртта на Сталин на 1 април 1953 г. За следвоенният период цените за продоволствие и най-ходовите промишлени стоки се снижават средно над 2 пъти. И така, осем следвоенни години животът на съветският народ ежегодно забележимо се подобрява. За цялата известна история на човечеството нито в една страна подобни преце­денти няма.

Нивото на живот на населението в СССР в средата на 50-те години може да се оцени, изучая материали от изследванията на бюджетите на семействата на работници, служащи и колхозници, които провеждало Централното Статистическо Управление (ЦСУ) на СССР от 1935 до 1958 години (тези материали, които в СССР имали гриф «секретно» са публикувани на сайта istmat.info). Бюджетите се изучавали у семейства, отнасящи се към 9 групи население: колхозници, работници в совхози, работници в промишлеността, ИТР в промишлеността, служащи в промишлеността, учители в начално училище, учители в средно училище, лекари и среден медицински персонал.
Най-обезпечената част от населението (отново - здравей уравниловка - бел.пр.), към която се отнасяли работниците от предприятия в отбранителната промишленост, проектни организации, научни учреждения, преподаватели във вузове, работници в артели и военни за съжаление, не попаднала в полезрението на ЦСУ. От изброените горе изследвани групи най-голям доход бил у лекарите. На всеки член от техните семейства се падали 800 рубли месечен доход. От градското население най-малък доходът е бил у служащите в промишлеността – 525 рубли на месец на всеки член от семейството. У селското население месечният доход на човек е бил 350 рубли. При това, ако у работниците в совхози този доход е бил в явна парична форма, то у колхозниците той се получавал при разчет по държавни цени на стойността на собствените продукти, употребявани в семейството.
Потреблението на продукти у всички групи население, включая селското, се намирало примерно на едно ниво от 200-210 рубли на месец на член от семейството. Само в семействата на лекарите стойността на продуктовата кошница достигала 250 рубли за сметка по-голямото потребление на краве масло, месни продукти, яйца, риба и плодове при съкращение на хляба и картофите. Селските жители употребявали повече от всички хляб, картофи, яйца и мляко, но значително по-малко краве масло, риба, захар и сладкарски изделия.

Следва да се отбележи, че сумата 200 рубли харчена за прехрана не е била напряко свързана с дохода на семейството или с ограниченият избор на продукти, а се определяла от семейните тради­ци­и. В моето семейство, състоящо се през 1955 г от четири човека, включая двама ученици, месечният доход на човек бе 1200 рубли. Изборът на продукти в Ленин­град­ските гастрономи бе значително по-широк, отколкото в съвременните супермаркети. Въпреки това разходите на нашето семейство за храна, включая училищните закуски и обеди във ведомствен­ите столови у родителите, не превишаваха 800 рубли на месец.
Много евтина бе храната във ведомствените столови. Обяд в студентска столова, включващ супа с месо, второ с месо и компот или чай с пирожка, струваше около 2 рубли. Безплатен хляб винаги имаше на масите. Затова в дните преди изплащането на стипендии някои студенти живеещи самостоятелно купуваха чай за 20 копейки и се наяждаха с хляб с горчица и чай. Всъщност, сол, пипер и горчица също винаги стояха на масите. Стипендията в института където учех от 1955 г бе 290 рубли (при отлични оценки – 390 рубли). 40 рубли у студентите отиваха за заплащане на общежитието. Оставащите 250 рубли напълно стигаха за нормален студентски живот в големия град. При това като правило студентите от други градове не получаваха помощи от дома и не заработваха в свободното време.
Няколко думи за ленинградските гастрономи от това време. С най-голямо разно­обра­зи­е се отличаваше рибният отдел. Няколко сорта червен и черен хайвер имаше изложени в големи тави. Пълен асортимент бяла риба горещо и студено пушена, червена риба от кета до сьомга, пушени змийорки и мариновани миноги, сельодка в буркани и бурета. Жива риба от реките и вътрешните водоеми се доставяше веднага след улова в специални автоцистерни с надпис «риба».
Замразена риба нямаше. Тя се появи­ едва в началото на 60-те години. Имаше множество рибни консерви, от които помня попчета в домат, вездесущи раци по 4 рубли за консерва и любимият продукт на студентите, живеещи в общежития – чер дроб от треска. Говеждото и овнешкото се деляха на четири категории с различна цена, в зависимост от частта от изрезката. В отдела полуфабрикати имаше лангети, антрекоти, шницели и ескалопи. (Празни, казвате, рафтове в магазините? И това няколко години след войната - бел.пр.)

Обезпечеността на населението с промишлени стоки в средата на 50-те години била достатъчно висока. Например, в работническите семейства на всеки човек ежегодно се купували повече от 3 чифта обувки. Качеството и разнообразието на потребителски стоки изключително родно производство (облекло, обувки, посуда, играчки, мебел и други битови стоки) било много по-високо, отколкото следващите години. Работата е там, че основната част от тези стоки се произвеждала не от държавни предприятия, а от артели. (Забелязахте нали - не от държавни, т.е. - от частни предприятия с цялата им свободна конкуренция и борба за потребителя, но под натиска на държавните такива без възможност за монополни цени или криво качество - бел.пр.)
При това продукцията на артелите се  продавала в обикновените държавни магазини. Щом само се появявали нови тенденции в модата, те мигновено се отразявали, и само след няколко месеца модните стоки се появявали в изобилие на рафтовете в магазините. Например в середата на 50-те възниква младежка мода на обувки с дебела бяла каучуко­ва подметка в подражание на Елвис Пресли.
Тези обувки родно производство аз спо­кой­но купих в обикновен универмаг през есента на 1955 г заедно с друг моден пред­ме­т – вратовръзка с ярка цветна картинка. Единствената стока, която не винаги можеше да се купи бе популярни грамофонни записи. Въпреки това през 1955 г вече имах плочи, купени в обикновен магазин на почти всички популярни в това време американс­ки джазови музиканти и певци, такива като Дюк Елингтон, Бени Гудман, Луи Арм­стронг, Елла Фитцжералд, Глен Милер. Само записите на Елвис Пресли, нелегално направени на използвана ренгеновска лента (както тогава казваха «на кости») се налагаше да се купуват не в магазина.
Не помня в този период вносни стоки. И облеклото и обувките се произвеждаха в малки партии и се отличаваха с широко разнообра­зие на модели. Освен това бе широко разпространено шиенето на облекло и обувки по индивиду­ални поръчки в многочислените шивашки и трикотажни ателие, в обувни работилници, влизащи в състав на промишлени кооперации. Немалко бяха шивачите и обущарите рабо­тещи индивидуално. Най-популярна стока в това време бяха тъканите. До сега по­м­­ня названията на такива популярни в това време тъкани като драп, шевиот, бостон, креп­де­­шин.

Да илюстрирам живота на населението в СССР през 1955 г мога с пример на своето семейство. Семейстово бе от 4 души. Баща, 50 години, началник отдел в проектен институ­т. Майка, 45 години, инженер-геолог в Ленметрострой. Син, 18 години, випускник от средно училище. Син, 10 години, ученик. Доходът на семейстото бе от три части: длъжностен оклад (2200 рубли на бащата и 1400 рубли на майка), ежеквартальная премия за изпълнение на плана обикновено 60% от оклада и отделно премия за свръхпланови работи.
Получаваше ли такава премия мама не зная, а татко я получаваше примерно веднаж годишно, и през 1955 г тази премия бе 6000 рубли. През други години тя бе примерно също такава. Помня как татко получил тази премия, разлагаше множество сторублеви купюри на обедната маса във вида на пасиянс, а после устройвахме празнична вечеря.
Средно ежемесечният доход на нашето семейство бе 4800 рубли или 1200 рубли на човек. От тази сума 550 рубли отиваха за данъци, партийни и профсъюзни внасяния. За хранене отиваха 800 рубли. 150 рубли се харчеха за заплащане на жилището и комунални услуги (вода, отопление, електроенергия, газ, телефон). 500 рубли се израсходваха за облекло, обувки, транспорт, развлечения. Така регулярните ежемесячни разходи на нашето семейство от 4 човека бяха 2000 рубли. Неизразходвани оставаха 2800 рубли на месец или 33600 рубли (милион съвременни рубли) на година.

Доходите на нашеео семейство бяха по-близо до средното ниво, отколкото до горното. По-високи доходи имаха работниците в частният сектор (артелите), които бяха над 5% от градското население. Високи заплати имаха офицерите в армията, МВД, МГБ. Например обикновен армейски лейтенант командир на взвод имаше месечен доход в размер 2600—3600 рубли в зависимост от мястото и спецификата на службата. При това доходите на военните не се облагаха с данък.
За илюстрация доходите на работниците в отбранителната промишленост ще приведа само пример на добре познато ми младо семейство, работещо в опитно-конструкторс­ко бюро към министерството на авиационната промишлен­нос­т. Мъжът, 25 годишен, старши инженер с заплата 1400 рубли и месечен доход с отче­т на различните премии и командировочни 2500 рубли. Жената, 24 годишна, старши техник с заплата 900 рубли и месечен доходом 1500 рубли. В цяло месечният доход  на семейството от двама души бе 4000 рубли. За година оставаха около 15 хиляди рубли не­израсходвани. Предолагам, че значителна част от градските семейства е имала въз­мож­ност ежегодно да спествява 5 — 10 хиляди рубли (150 – 300 хиляди съвременни рубли).

Ще назова някои цени през 1955 г: ръжен хляб – 1 руб./кг, бял — 1.5 руб./0.5 кг, месо — 12.5–18 руб./кг, жива риба (шаран) – 5 руб./кг, осетров хайвер – 180 руб./кг, обяд в столова — 2-3 рубли, вечеря в ресторант с вино за двама – 25 руб., кожени обувки — 150 – 250 руб., 3-скоростен велосипед Турист – 900 руб., мотоциклет ИЖ-49 с двигател 350 куб. см – 2500 руб., билет в кино — 0.5–1 руб., билет в театър или на концерт — 3-10 руб.
Материалното ниво на живот на населението на СССР в средата на 50-те години бе по-високо, отколкото в САЩ, най-богатата страна по това време, и по-висок от съвременна Америка, да не говорим за съвременна Русия. Освен това на населението на СССР се предоставяха блага, немислими за всички других страни в света:
— мрежа млечни кухни, обезпечаваща бесплатно хранене на младенците до 2 годишна възраст (при раждането на първото ми дете през 1996 мрежата още работеше в България, при раждането на второто 2003 - вече не - бел.пр.);
— широка мрежа доучилищни учреждения (детски ясли и градини) с минимално заплащане – 30-40 рубли на месец, а за колхозници - безплатно;
— летен отдих на децата в пионерски лагери за скромно заплащане или безплатно;
— детски музикални школи, позволяващи на децата да получат музикално образование и на ранен стадии да се изявят музикалните таланти;
— детские спортни школи, в това число интернати;
— бесплатни групи за удължен ден в училищата(занимални);
— Домове на пионерите и Дворци на пионерите, безплатно обезпечаващи развлечението на децата;
— Домове на културата и Дворци на културата, обезпечаващи развлечението на възрастните;
— спортни общества, обезпечаващи физическо възпитание на населението;
— широка мрежа санатории, Домове на отдиха, туристически бази, обезпечаващи лечение и отдих безплатно или за скромно заплащане, достъпна за всички слоеве на населението;
— най-широки възможности за получаване на безплатно образование и повишение на квалификацията за всички слоеве население в дневни, вечерни или задочни курсове;
— гарантирано жилище и работа по специалността, максимална социална защита, пълна увереност в утрешният ден.
(Ще добавя от себе си - баща ми през 1951 е осъден за подривна (считайте за терористична или контрареволюционна дейност и сравнете с възможна присъда днес) на разтрел? - не, на 5 години затвор с формулировката "той е млад"(на 21 години), останалите осъдени по неговото дело получават максимум 8 години. Излежава част от присъдата си в Белене. След като излиза (излиза, излиза, а не това, което си помислихте) служи редовна военна служба в армията (бивш терорист-контрареволюционер - е, как ви се струва?), след което е назначен на гарантираната си работа, и понеже България не е СССР не получава гарантирана, а си купува за няколко години къща с градина. Тя след около 10-тина години попада в реконструкция на градската част, тогава с изплатената му компенсация 1500лв той купува апартамент изплащайки 14000лв в брой и взема заем за 2000лв. Пробвайте днес да купите апартамент за 88% от стойността му в брой и заем за 12%, или може би имате само малката част, а ще вземете заем-ипотека за голямата? - бел.пр.)

Пореобладаващо болшинство граждани на съвременна Русия е убедено, че населението на СССР винаги е живяло значително по-зле, отколкото в западните стра­ни.

Никой не подозира, че именно при Сталин и само благодаря Сталин съветс­ките хора в средата на миналият век са живели много по-добре в материален и морален пла­н, отколкото във всяка дру­га страна от това време и по-добре, отколкото в съвременните САЩ, да не гово­рим за съвременна Русия. 

по материали от http://back-in-ussr.com

Социализмът като неизбежен стадий на развитието на човека в обществото, ако той се развива като човек

Не веднаж съм срещала коментари в различни постове, че социализмът е неестествен и не може да съществува. Да погледнем така ли е това от научна гледна точка.

Входни данни.

Първото на което си струва кратко да се спрем - с какво се различава човек от маймунката. Генетиците настояват, че 98% от генома у маймуните и двуногите без пера са еднакви.

Второ - да повторим дефиницията на социализма: 

Социали́зъм (френ. socialisme, от лат. socialis — обществен) — обозначение на учения, в които в качество на цел и идеал се издига осъществяване принципи на социална справедливост, свобода и равенство. Под социализъм също разбират обществен строй, въплъщаващ тези принципи по следният начин: поставя пред себе си глобална цел на свалянето на капитализма и построяване в обозримо бъдеще на съвершенно общество (комунизъм), завършващ предисторията на човечеството и явяващ се начало на неговата истинска история, мобилизирайки за достигане на тази цел всички налични в негово разпореждане ресурси.

Така се получи, че последната теория, поясняваща развитието на обществото бе създадена от Маркс и Енгелс. Теорията се основаваше на понятия за прогресивното изменение на обществено-политическите формации, изменение и баланс на производителните сили и производствените отношения. 

Трето, което трябва да отчетем - любимият на всички професор Савелиев многократно ни е пояснявал, че човек с нищо не се отличава от бабуина. Е просто с нищо. Нито с побудителни мотиви, нито с изпълнение на своите прихоти и желания. Нека той даже и да разговаря, да е милионер или известен политик, певец. писател. До тогава, докато у него не започнат да се включват някои функции на челните дялове на мозъка, които и отговарят за социално поведение. Именно тези разлики и правят човека човек, а не животно. Но наличието на най-развитите челни дялове още нищо не определя. Важно е още и извънгеномното предаване на социални навици и обучението как да бъдеш човек. 

Същото може да се каже и на любителите на езотерика. Или двуногото без пера живее като животно, спряло се на развитието на чакрата Манипура максимум, или това двуного с труд се предвижва към развитие на висшите чакри, които и обуславят неговото съществуване именно като човек.

Обсъждане.

Човечеството се е добрало до капитализма и империализма. При това различията в генома, повтарям, са 2% всичко. Да, ние живеем в градове и във семейството у нас има напълно социалистически отношения. В обществото пък преобладават напълно людоедски, животински инстинкти и отношения.

Естественото развитие на човека и човешкото общество - към очовечване на едното и другото е длъжно именно да се реализира в големи различия между бабуините и човека и закрепване на социалистическите навици вече на генетично ниво.

Тоест именно способността да се споделя храна и грижа, стремеж към социална справедливост и прави бабуина човек. Да, тези навици засега не се наследяват. Макар нови научни изследвания, твърдящи, че холокостът така е повлиял  на потомците на евреите, че е изменил техният геном необратимо - като да намекват.

Капитализмът от своя страна не само не способства на очовечването, но напротив, все повече избутва двуногите без пера на ниво животински инстинкти и животински отношения, когато са задействани чакри вече даже не на ниво Манипура, но само на Свадхистана и Муладхаре - ниво на животинско оцеляване и инстинкт за размножение, получаване на удоволствия на всяка цена.

Ради това капитализмът е тръгнал на блокиране и пълно спиране на  научно-техническият прогрес, оставил само ИТ технологиите, препятстващи развитието на социума, създаващи разрив между поколенията и блокиращи предаване социалните навици от поколение към поколение, но упрощаващи контролът и управлението над полуживотинските маси.

Извод

Хората и обществото днес са изкуствено блокирани на половината път на  своето естествено развитие към пълно очовечване, и се пренасочват от получовеци-бабуини с пари и власт към пълна деградация на генетически незакрепените социални навици у развиващото се човечество.  Към пробуждане на животинското начало в хората, ради съхранение на своята, бабуинско-животинска, власт и влияние. 

Ние живеем в епоха на избор: ще ли съществува двуетажно човечество, като морлоки и елои, или животинската история на човечеството ще завърши и премине в пълна негова деградация или предисторията ще премине в история и човекът ще стане човек не само външно.

Майя Милонова

родена свободна

Класовата борба и обществените формации в съвременността. Част първа

Нижеследващият текст бе написан и първо публикуван през 2012 г. Тогава западопоклонниците активно го осмиваха, не вярвайки във възможността за упадък на САЩ. Днес след пет години изложените в него прогнози вече не изглеждат фантастически, а смехът на либералите придоби отчетливо истерически нотки.

Впрочем днес публикувам този текст отново не за да докажа, че съм бил прав, а затова, защото именно той легна в основата на нов текст, който развива изложената в нго теория. И посвещавам на дядо Ленин.


Класическата историческа наука ни учи, че по пътя на развитие на обществото се променят формациите – от родоплеменна към рабовладелческа, от рабовладелческа към феодална, от феодална към капиталистическа и така нататък. Към това ред изследователи считат, че да се прескочи през формация е невъзможно. И първото твърдение, и второто винаги са извиквали у мен здрав скептицизъм.

В своята книга «Световна икономическа криза. Какво после?» Жак Атали извежда възникването на капитализма не към момента на началото на промишлената революция (както се счита традиционно), а в далечният 12-ти век – в белгийските пристанища Антверпен и Брюге.
Но почакайте, дванадесети век – това е класическото Средневековие, самият разцвет на феодализма. Какво излиза: формациите не заменят една друга, а съ-съществуват? Дори повече, те не са особени условия, определящи формата на отношения в обществото, а само един от способите за икономически отношения. Фактически тяхното значение много силно преоценяват.
Освен това ако гледаме обективно, то и Антверпен от 12-то столетие не е място на възникване на капитализма. Негови елементи (свободна търговия, лихвен процент, наемен труд) може да срещнем още в Древен Египет и Финикия. Където те на свой ред прекрасно са живели заедно с робството.

Робство

Впрочем да бъдем последователни. Робството прекрасно съ-съществува с феодализма и капитализма и много по-късно – да си спомним само масовата търговия с роби, разгърната от Британската Империя през 17-18 век. Отначало в Европа, а после и в Новият Свят. При това за разлика от битуващото сред някои убеждение, че са търгували само с африкански роби, на практика бойко са търгували и с европейци – политически дисиденти, уголавни престъпници и просто длъжници. Всеки би могъл да стане «жива стока» (също както и в късната Римска Империя).

Струва си също да споменем такава непряка форма на робовладение като наркозависимостта. Тук Британската Империя се отличила вече през 18 и 19 век, посаждайки на наркотици милиони китайски «кули», работили за доза.
Впрочем робството за съжаление присъства и в днешният свят. Така например по данни на правозащитни организации, в Дубай работят няколко стотин хиляди роби, както селяни и строители, така и проститутки (хомосексуалисти и деца в това число). Сексуалното робство присъства също и в Европа, където по най-скромни оценки в този нелегален бизнес насилствено са въвлечени над 150 хиляди жени.

Да споменем също и за достатъчно разпространеното през деветдесетте години явление, когато у пристигналите работници (гастарбайтери) отнемат документите, затварят, бият и заплашват, заставяйки да работят за храна, а после изхвърлят на улицата без каквото и да е заплащане. Фактически това е форма  на временно робство, не натоварено с грижа за последващата сътба на станалите ненужни «временни роби». (Ако отворим някой криминални хроники можем да видим, че това явление продължава и до днес в различни еевропейски страни - бел.пр.)

И още една форма на съвременно робство – това са «потогонки», където хората работейки по 12-14 часа на ден, получават мизерна заплата, която не стига даже на пълноценно хранене. И подобна форма на експлоатация не престава да бъде робство от това, че тези работници формално получават заплата. Те са безправни, те съществуват в скотски условия, тяхното възнаграждение за труда е под разширеното възпроизводство, те не могут да се махнат (нямат документи, не знаят езици, не владеят други специальности etc).
Може дълго да демонстрираме примери за съвременните форми на робство, но за нашето изследване е достатъчно констатацията, че робството не само продължава да съществува, но и напълно комфортно живее заедно с по-напредничави форми на експлоатация.

Феодализъм

Феодализмът като формация също има не един, а няколко характерни признаци. Ние няма да се ограничаваме с едно формално определение, а ще разглеждаме цялата съвкупност негови признаци.

Първо, това е самият институт феодали/лени, когато за вярност някому дават землен дял, парче доходна собственост или синекура (приходна длъжност). Няма да е преувеличение да се каже, че към днешен ден в тази или друга форма това присъства практически във всички страни. Ако на постсъветското пространство това се изразява в получаване от «свои хора» на възможности за приватизация на печеливши държавни активи (при това ако властта се сменя, то и активите сменят владелците си), то например в САЩ работилите в «Goldman&Sachs», верни на своето майчино гнездо заемат ръководящи длъжности в министерството на финансите, държавната хазна, ФРС и други важни ведомства, свързани с разпределение на финанси.

Второ, признак на феодализма е кастовост, съсловност. При това преходи между съсловията не са невъзможни, но са изключително затруднени и често «надскочилите» не се приемат в съобществото. На запад такива «съсловия» например са съобществата банкери и крупни капиталисти. Във Великобритания закрита за встъпване е горната палата на Парламента (биваща наследствена), също затворен за постъпване е Оксфордският университет – те на практика са два, и един от тях не е предназначен за постъпване на «случайни хора», а учит само британските аристократи и финансовият елит.

Трето, отново тук, към съсловността, може да се добави и наследствеността на положение и възможности (не биологическа, а социална). Начиная с дворянството, и завършвайки с наследяването на финансови империи (династии те на банкери, промишленици и така нататък).
Династиите на Ротшилди, Рокфелери, Моргани, Варбурги и прочие банкерски домове наброяват вече по няколко столетия. Макар много от тях и нямат формално дворянство, но при това владеят гербове, девизи и прочие символика.

Но ако някой мисли, че старата аристокрация на Европа е загубила своето влияние и е изчезнала, то съм принуден да го разочаровам – само в лондонското Сити има 117 «ливрейни» компании, принадлежащи на наследствени лордове и имащи собствени гербове. При това всички тези компании влизат в списък на 500-те най-големи корпорации в света. Замислете се, фактически четвърт от най-големите корпорации в света принадлежи на британската аристокрация! И това не е феодализъм?
В САЩ също не са редки случаи, когато някои семейства по няколко поколения са сенатори и конгресмени. Струва си само да споменем семейства Буш и клана Кенеди, а също този забавен факт, че преобладаващо болшинство американски президенти са били далечни родственици  на британската корона.

Четвърто още един характерен признак на феодализма е обилието различни орденови и квазиорденови структури, започвайки с госпиталиерите и «Опус Деи», и завършвайки с разкошните затворени клубове. И тяхното число не се съкращава, а само расте.
И, накрая ето, монархизмът, като явно проявление на феодализма никъде засега не е изчезнал – в ред страни от Европа и Азия продължават да управляват монархи (понякога конституционни, понякога абсолютни). И този фактор никак не се съгласува със заявената от страните от Запада «борба за демократизация».

При това методите на натрупване на първичният капитал във всички страни са примерно еднакви – това са отново инвестирани пари от пиратство, наркотърговия, роботърговия, контрабанда и грабеж на колонии. На постсъветското пространство – това са плодове на мошенническа приватизация и бандитизъм (не напразно ОПГ и ФПГ  се различават само с една буква).
Класика на жанра – в средневековието крале и херцози воювали с близките родственици ради власт и пари, сега членовете на една партия (или по-общо – едно олигархическо съсловие) се дракат помежду си за възможност да откъснат от съратниците част от тяхното богатство и влияние.
В днешните условия на усилване на местното самоуправление, за което така много шумят либераите, националистите и активистите на «гражданското общество», ще доведе само до едно – до феодална раздробеност. Впрочем, в Украйна тя вече е настъпила, просто усилването на местното самоуправление ще закрепи и узакони «волността» на отделни князе.

Капитализъм

Характерна черта на капитализма отбелязвана от много изследователи е абсолютното отсътствие на патриотизъм у неговите основни държатели. На свое време бельгийският капитал пренася своят център в италянска Генуа, после (в началото на 17-ти век) преминава в Холандия. По-късно след век и половина, «…през 1780 г. холандските съдовладелци, съпровождани от най-добрите финансисти напускат Нидерландия и отиват в Лондон». След осем години банковата система на Нидерландите рухва, извиквайки разорение на голяма част от населението, но на капиталистите им е все едно – те вече обитават нови домове на береговете на Темза.

През 1890 год. Британия, строила всепланетна империя, «стига до изтощение заради дълговете, натрупани при финансиране военната мощ в колониите, в частност индийският раджа». И тогава центърът на международната търговия се премества през океана в Бостън, а финансовият център – в Ню-Йорк (на Уол-Стрийт).
От 1971 год. лондонското Сити започва да подмамва при себе си американските банки, разрешавайки им да извличат пари с всички спекулативни методи. А промишлеността започва стремително да се изнася от САЩ в страните от Азия, в частност в Китай (а също в по-малка степен в Южна Корея, Хонконг, Малайзия, Виетнам etc). В резултат днес над 46 милиона жители на САЩ живеят под нивото на бедност, но капиталът това никак не го вълнува.

Друго доказателство за отсътствието на патриотизъм у притежателите на капитала е този факт, че по време на втората световна война американските компании продължават да търгуват с нацистска Германия (независимо че тяхната страна воюва против нея), а британските банки владеят част от военната промишленост на Германия.
От изброеното логично произтича факта за аморалност на капитала. Както справедливо е забелязал още Карл Маркс, «няма такова престъпление, на което не би отишъл капитала за 400% печалба», а доколкото печалбата от търговия с наркотици, оръжие и опрощаване на греховете е по-висока – всеки долар в света мирише на кокаин, полят е с кръв и е благословен от христианската църква (от един от нейните конкуриращи се помежду си брендове).

Капиталът активно инвестира в Дубай, макар тамошният шейх се занимава с роботърговия, контрабанда, сутеньорство, търговия с оръжие и пране на пари. Капиталът охотно признава абсолютните монархии на страните от Персийският залив за «демократически», макар там да екзекутират хората за магьосничество, убиват жени с камъни и секат глави. Капиталът безумно унищожава екосистемата на планетата, доколкото единствените мотивации и мерила за ефективност на неговата дейност са във финансовата отчетност, в която не се отчитат измирането на видове животни, изсичането на дъждовните гори и човешките страдания. За него има значение само растежа на цифрички в графата «доход».
От това произтича, че от своя страна капиталът е готов да използва труда на роби (както и това да не се маскира зад хитри термини), което го прави съвместим с робовладелческият строй. Робският труд макар и да не е толкова ефективен като наемният или машинният, но и не изисква значителни рискови инвестиции. Затова и капитализмът спира развитието на технологиите по много направления, предпочитайки пред висококвалифицирани работници и автоматизация на производството низкоплатен труд в «потогонки». Нали когато китайците започнат да получават по-високи заплати, производство то винаги може да се пренесе някъде другаде – в света има много всякакви Сомали, и може да се създат нови.

От друга страна, феодалните системи отлично живеят и се адаптират към света на капитала. Те не само не чувстват заплаха от негова страна, но и позволяват и приветстват взаимното проникване на тези две форми. Не случайно и в «Римският клуб», и в «Билдербергският клуб», и в списъците на «Комитета 300» присъстват представители както на старата европейска аристокрация, така и на съвременният световен финансов елит. По болшинство линии те вече отдавна са закрепили този съюз с династически бракове.

Капиталът в съвременният свят

Ключев процес в разбиране на случващото се в света е протичащият през последните години отток на капитала от САЩ, подобен на изброените горе «изходи». «Патриотическият истеблишмент» се опитва да спре този процес, разпалвайки войни, дестабилизирайки обстановката в света и опитвайки се да покаже, что Уол-Стрийт остава най-безопасното пристанище за капитала. Но колкото повече дрънкане с оръжие, толкова по-близо е краят на империята.

Процесът на изход на капитала от САЩ е необратим. При това неговите основи са били заложени отдавна, и са се диктували от самата логика на «свободният пазар». Например оттогава откакто САЩ станаха основен емитент на световната резервна валута, процесът на все по-голямо тяхно плъзгане в дългова яма бе неизбежен. Самата архитектура на световната финансова система подразбира, че емитентът е донор – на световната система са необходими все повече долари, и американците все по-дълбоко влизат в дългове. А доколкото дългът (с проценти) винаги е повече отколкото сумата на емитирани пари – ямата е неизбежна.

Капиталът в тази система е своеобразен паразит – той се ползва от възможностите на поредният хегемон, изсмуквайки соковете му, а после се прехвърля на нов, по-здрав носител, и цикълът се повтаря отново. За известно време на страната-носител, като на наркоман под допинг даже става видимо по-добре, но постепенно най-добрите жители на тази страна гибнат във войни, ресурсите се изтощават, а нравите извращават, довеждайки до упадък – и капиталът цинично напуска потъващият кораб.

Повече от всички в паника в такава ситуация е управляващият истеблишмент  на хегемона, доколкото изтичащият капитал ги лишава от власт, лостове на влияние, статус и достъп до распределението на благата. И тази паника едно след друго ги заставя да правят необмислени постъпки и да грешат.

Коренът на злото и перспективите за излекуване

Общо за всички три форми на угнетение – робовладелство, феодализъм и капитализъм – е частната собственост върху средствата за производство. Не демокрация или авторитаризъм, не национализъм или интернационализъм, не някакви други отвличащи маневри – докато съществува възможност за безудържно натрупване и свръхконцентрация на ресурси в ръцете на ограничена група хора, за никакви реални свобода, равноправие, справедливост и других високи идеали не може да става и дума.
Правото на собственост върху средствата за производство поражда неравенство  на възможностите, убивайки както конкуренцията (в природата предимно тече съревнование без стартови статусни или имуществени предимства), така и меритократията (за което пише Пол Кругман). При това американското общество, което се позиционира като меритократическо, вече отдавна не е такова.

Адекватен изход от този порочен кръг може да стане държавен капитализъм с распределение доходите на държавата сред цялото население (нещо от типа  на акционерна корпорация, където всички граждани са акционери). В условията на продължаваща и задълбочаваща се глобална криза също има смисъл стремежа към достигане на максимална самодостатъчност на икономиката (автаркия). Което и формира оптимална форма на държавата на бъдещето.

Перспективи от бездействие

Всички мечтаещи за «еволюционен път на развитие» или «ръст съзнателността на масите» съм принуден да разочаровам – кино няма да има. Социумът вече достатъчно отдавна не се развива самостоятелно, а активно се инженери. И когато го инженерят не прогресори (не се хващайте за термините), го инженерят регресори.
И те активно водят програма по снижение качеството на образование по цял свят. В Европа и болшинството страни на бившият СССР е въведена Болванската система. Рязкото снижение на качеството на образование в САЩ вече отдавна извиква тревога у тамошните интелектуали. Академик Арнолд пишет същото за френските и британските студенти. В САЩ процентът «домашни» учени в университетите е паднал за последните години до 40-45%, всички останали – това са пристигащи китайци и индуси.
Активно се формира (по-точно, вече в масата си е оформен) Homo Potreblamus, не притежаващ критическо съзнание и високи идеали, а предпочитащ еснафство, шопинг и телевизия. Ако сега още се срещат мислещи и съзнателни хора, то занапред с всяка година ще бъде само по-зле.

В технологиите също се наблюдава определен застой. Особено в производствената част. Вместо автоматизация на производството се предпочита използване на евтин ръчен труд (като по-малко рисков и не изискващ особени инвестиции). Сдържа се развитието на алтернативни двигатели, продължава използване на морално остарели двигатели с вътрешно горене, употребяващи въглеводородно гориво. Сдържа се монополизирано развитието на компютърната техника. Вместо екологически чисто и качествено хранене се развиват фастфуди, полуфабрикати и ГМО. И така нататък.

Фактически, мнго вероятен е сценарии, когато ще се провежда бъдещо свиване на прогреса (технологическият прогрес въобще е много чуплива субстанция), с помощта на депопулация, дебилизация на населението, консервация на технологиите – ще бъде извършено връщане в ново средневековие. Само за разлика от първото, нова социална и технологическа революция те вече няма да допуснат.
Някои високи технологии те безусловно ще оставят – за собствени нужди. Тези технологии ще съществуват изключително в затворени анклави (всеки желаещ може да намери в интернет многочислени указания за това, начиная с насипните острови в Дубай, и завършвайки с «градове в градовете» типа лондонското Сити), а стадо-масата извън стените на тези анклави ще бъде потопена в невежество и мракобесие.

Повтарям, такъв сценарии е напълно възможен, ако седим и чакаме докато «светлото бъдеще наступит само по себе си». Или сценарият за свличане в поредната глобална война (всички предпоставки са вече налице), като станала вече привична форма за изход от кризата.
Както казва Едмунд Бурке, «За победата на силите на злото е достатъчно добрите хора да бездействат».
Александр Роджерс

Евангелие от Победата

Възрадвайте се! Нашите предци победиха в този Армагеддон и позволиха на човечеството да живее занапред. Ако не те са Воинството Христово, то кой?

Петата Империя. Молебен с иконата на Сталин.

Да се възрадваме, братя и сестри!
Аз ви донесох блага вест!
А сега пределно сериозно: СССР строеше абсолютно христианска държава, в пълно съответствие с учението на Христа. На порядък по-христианска, отколкото всяка друга държава съществуваща или съществувала на планетата.
В неговата основа бяха библейските принципи:
1. «Пред Бога няма нито елин, нито юдей» – интернационализъм.
2. «Пред Бога всички са равни» – равенство.
3. «По-лесно камила ще минте през иглено ухо, отколкото богат ще влезе в рая» – умереност.
4. «И царството Му не ще има край» – комунистите опитваха да построят справедливо Царство Божие на земята. Но болшинството се оказа недостойно за рая, пожелало сладките и лъжливи обещания на порочният Запад.
И така нататък…
Що се касае храмове и свещенници, то у првохристианите такива не е имало, и в Новият Завет нищо за тях не е казано. Човеку за общение с Бога не са  нужни посредници, а Богу не са нужни слухови апарати във вида на храмове. Впрочем, в този въпрос аз нищо никому не налагам, можете да считате както искате. Не това е главното.
СССР бе дълбоко мессианска държава. И това се изразяваше не само в заложените в неговата основа принципи, но и в последващите събития.
Най-главното от които безусловно – това е Великата Отечествена война. Война против Злото, равно на което нямаше в историята (даже ацтеките с техните кървави жертвоприношения не могат да се сравнят с фабриките за смърт на нацистите). Най-епическата война на всички времена и народи, в която съветските хора проявиха масов героизъм.
Възрадвайте се! Нашите предци победиха в този Армагедон и позволиха на човечеството да живее занапред. Ако не бяха те Воинството Христово, то кой бе? Всички те – живи и мъртви – са свети воини.
Когато върви Безсмъртният Полк – това е Кръстен ход, а носим ние всички не просто портрети на своите предци, а икони.
А награда за Победата ни стана възнесение на човека на небесата – първо Гагарин, а после и други. Който не е в курса, то Циолковски, разработил основите на ракетостроението е бил ученик на Фьодоров, богослов и философ.
Ние сме потомъци на преживелите Армагедона, битката на Светлина и Тъмнина, на Добро и Зло.
И причастието ни е свое, особено. Някой ще се смее, но печени картофи. Тях ядяха солдатите в окопите и на биваците, тях пече Щирлиц в камината по праздниците. И аз на 9 май също се причестих.
Има и много други чудесни проявления. Например с невъоръжено око е видно, как статуите на Ленин горят малките бесове отвътре с непоносим огън, те не могат редом с тях даже да стоят и по всякакъв начин се стараят да унищожат тези статуи. Докато паметник на Ленин стои – порядък и благоденствие, ако го свалят – хаос, нищета и содомия.
Статуите на другите наши свети – Сталин, Жуков, Ватутин, Дзержински – също ги горят, но по-слабо. (Не съм съгласен с автора - видно е статията на Сталин сипе такъв огън и жупел по даже най-малките бесчета, че всички бесове и бесчета обединили се премахнаха отдавна всички негови свети статуи - бел.пр.)
А мавзолеят на Ленин въобще криви бесовете по цялата планета, такива от него изходят еманации на Доброто. Ето и искат да го срутят на всяка цена.
Аналогично има и още едно явление, което иначе, освен с Divine Intervention, не ще се обясни. Бесовете започна да криви от гвардейската лента. Започват да крещат, плюят, ругаят матом, тресе ги треска и избиват пяна.
Иначе цялата тази истерия, начиная с радостите на малките бесове от вида на загиналите на 2 май в Одеса люде и завършвайки с тяхната истерическа реакция на съветските символи да се обясни е невъзможно.
Аз съм атеист. Защо аз виждам, чувствам, принуден съм да пиша за това? Вие, вярващите, защо не виждате, не чувствате, не говорите за това?
Аз съм аналитик, рационално мислещ и далек от мистика. И недоволен съм от този текст, не умея да пиша на този език, не умея да изразя всичко с длъжният патос и пиетет. Защо другите, които умеят се боят да го изразят?
Нали това е така очевидно…
Александр Роджерс

Тёмная триада

Два главных признака зла:
Зло не способно к созиданию.
Зло не способно к сочувствию.

Зло не способно к истинному творчеству. Оно пытается, имитирует, но получается только уродливое убожество и убогое уродство. Как беспилотник с приделанной к нему гранатой от РПГ (который под весом этой гранаты может только пикировать на своих создателей), как картонные «призматические» танки ущербного мальчика, как ржавые хаос-мобили тербатов, как мусорный бак с пулемётом под названием «Азовец», как растрескивающиеся пополам «Позоры-Б». Начиная с майданной катапульты, которая развалилась до первого выстрела.
Примеров множество. Ничего нового, ничего качественного, только искажённое и исковерканное, ущербное и уродливое.

Да простят меня фанаты Толкина, но и у него Саурон не мог создать новой жизни. Орки – это искаженные от прикосновения Тьмы эльфы. Майданутые – это поражённые злом бывшие русские.
Заражённые безвозвратно и неизлечимо, я не питаю иллюзий на этот счёт. Если бы могли излечиться, то три года непрерывного краха евроиллюзий должны были уже привести в чувство. Но не приводят, а это значит, что процесс необратим.

Зло не способно к сочувствию. Почему нормальному человеку тяжело убивать? Потому что вот она, жизнь. Этого человека родила мама, чтобы его вырастить потрачена уйма усилий и заботы, его возможно кто-то любит, его растили, учили, а тут взять и оборвать всё это, как гнилую нитку – тяжело.
Нормальный человек способен представить себя на чужом месте, проявить эмпатию, сочувствие, сопереживание. Майданутый не может этого сделать.

Они «обрезанные». Если говорить в терминах йоги, то у них верхние чакры не раскрыты. Те самые, которые отвечают за любовь, сопереживание, мудрость и духовность.
Когда сожгли заживо людей в Одессе, нормальные люди ужаснулись такой страшной смерти. Майданутые обрадовались и устроили пляски на костях.

А знаете почему? Потому что им не сказали, что нужно сделать вид, что они опечалены трагедией. И они показали свою истинную природу.
Пытаясь понять поведение майданутых я, в дополнение к своим прежним знаниям по психологии, прочитал несколько книг по психопатологии. Раньше я интересовался поведением здоровых людей, психологией, а тут пришлось прикоснуться к искажениям.
Так вот, в современной психологии есть понятие «тёмной триады», в которую входят маньяки, нарциссы и «макиавеллисты» (манипуляторы). Всех их отличает патологическая неспособность испытывать настоящие эмоции. Они их ИМИТИРУЮТ.

Злиться, гневаться, истерить они могут. А вот сочувствовать, сопереживать, любить, испытывать стыд или раскаяние – никогда. Только имитировать.
И обычно они реагируют так, как принято. Им говорят «скорбнуть по голодомору» – они делают постные лица. Скорбнуть по «вбытому бильшовыками Бандери» – скорбнут. Скорбнуть по «небесной сотне» – скорбнут. Да по чему угодно, лишь бы соответствующий сигнал поступил. А в случае с Одессой такого сигнала от СМИ не поступило. И все маньяки, нарциссы и макиавеллисты показали свои настоящие звериные рыла.

Кстати, с детства считал, что самые лживые и двуличные люди – это учителя украинской литературы. Они всегда с таким насквозь лживым театральным пафосом и надрывом в голосе вещали о какой-нибудь очередной «тяжкой судьбе сестры Тараса Шевченко Катерины» или другой аналогичной фигне.

Лживым было возмущение «побили онижедетей». «Возмутились» потому, что телевизор сказал, что так нужно отреагировать. А на убийства детей, женщин и стариков Донбасса не возмутились, потому что телевизор не сказал возмущаться.
У психопатов нет собственных эмоций, собственных чувств (кроме злости), они вынуждены имитировать их.

В любом социуме от 1 до 4 процентов психически больных людей. И эта цифра странно коррелирует с настоящим числом сторонников «жидобандеровского» режима Порошенко (по нашим оценкам – 350-400 тысяч).

Маниакальный синдром, по современным представлениям, характеризуется тремя признаками:
- повышение настроения (гипертимия). Аффекты тоски, покинутости, безысходности не возникают даже тогда, когда их следовало бы ожидать по объективным причинам;
- ускорение мышления (тахипсихия) с облегчением ассоциативного процесса (уменьшением задержки между мыслями, уменьшением строгости критериев для появления ассоциаций) вплоть до скачки идей (речь больного перестаёт быть связной вследствие чрезмерной отвлекаемости, хотя для него она остаётся логичной), появлением идей величия (в первую очередь собственного) и отрицанием вины и ответственности (импунитивные тенденции);
- повышение побудительной и двигательной активности (гипербулия). Первый вариант гипербулии проявляется в растормаживании активности, направленной на получение удовольствия – больные в маниакальном состоянии больше пьют алкоголя (дипсомания), употребляют наркотики, едят, заводят множество сексуальных связей и т. д. Второй вариант проявляется в использовании множества видов деятельности с неизбежным падением продуктивности – ни одно дело не доводится до конца.

Подытожим:
- перманентная эйфория, рисование перемог там, где их отродясь не было, в том числе из откровенных поражений и зрад;
- бессвязность и алогичность мышления и речи;
- идеи собственного величия (протоукры-уберменши);
- отрицание собственной вины и ответственности;
- алкоголизм, наркотики и сексуальное недержание (в том числе с насилием);
- неспособность довести что-либо до конца.
Типичное описание типичного майданутого. Другие части «тёмной триады», нарциссизм и макиавеллизм, также присутствуют.

Также стоит добавить, что у маньяков-садистов всегда виноваты не они, а их жертвы. «Одесситы сами виноваты, что их сожгли», «Жители Донбасса сами виноваты, что их обстреливают», «Олесь Бузина сам виноват, что его убили» и так далее.

В американских фильмах несколько раз обыгрывался сюжет о том, что психи захватывают власть в дурдоме, и под угрозой пыток и физической расправы заставляют нормальных играть по своим правилам. На Украине произошёл именно такой случай.
Инфернальное нацистское Зло вырвалось наружу, поразило бедных психопатов и захватило власть вна Украине.



P.S. Каждый раз, когда сталкиваешься что с украинской пропагандой в СМИ, что с «пидриотами» в комментариях, остаётся гадкое чувство, хочется помыться. А зачастую и просто тошнит.
Всё это сочетание пещерной ненависти, тупой злобы, отсутствия логики и откровенной шизофрении – оно не может вызывать другой реакции у нормальных людей, кроме брезгливости и отторжения.
Александр Роджерс

Как да построим държава без «излишни» хора

Едно от основните противоречия на съвремеността е в това, че в рамките на капиталистическият/пазарен модел на икономиката безработицата и нищететата, както и парадоксално на първи поглед това да е се пораждат от високата производителност на труда.

Впрочем това явление не е ново. За пръв път с него се сблъскват лудитите, когато появата на първите машини и организацията на мануфактури с разделение на труда съществено повишли производителността на труда, в резултат на което аналогичен обем продукция може да произвежда по-малко количество работници.

Така се появили първите «излишни хора» на капитализма. Глупавите лудити се нахвърляли върху машините, вместо да се нахвърлят върху владелците на манифактурите.

Машините позволяват да се повишава производителността на труда, което трябва да съкращава времето за работа, необходимо за производството на единица продукция, и да освобождава лично време за човека. И истинската свобода на човека е не някакъв набор абстракции, а именно наличието на свободно време, не насочено в заработване на хляба насъщен.

Вместо това с развитието на технологиите капиталистите съкращават числеността на работниците, а останалите работят също толкова много, колкото и до внедряване на изобретенията.

И това, че днес у нас законодателно е регламентиран осемичасов работен ден (а не 12-14-16 часов, както е било през 19-ти век и по-рано), ние сме задължени изключително на Великата октомврийска революция. Буквално няколко дни след революцията, на 29 октомври 1917 година (11 ноември по нов стил) от Съвета на Народните Комисари е бил приет съответният декрет.

И едва след това в другите страни (в това число в капиталистическите) също започват да въвеждат осемчасов работен ден. Защото са били принудени да се подстройват под високите социални стандарти на СССР. И това всъщност смегчава днешната суперкриза.

А ако не бе СССР, то цялата планета до сега щеше да "оре" 10-12-14 часа в денонощие, както това до сега става в «потогонките»  в Юго-Източна Азия (където и се преточва капиталът днес).

Великата Депресия невярно наричат криза на свръхпроизводството. Наопаки, това е криза на недопотреблението. Огромно количество хора са се нуждали от стоки, но не са могли да ги купят, защото не са имали пари. Тоест не е имало обезпечено търсене.

В резултат се получава парадоксална картина: милиони хора са се нуждаели от храна, облекло, обувки и прочие стоки, и едновременно тези същите стоки, вече произведени са хвърляни от шлепове в морето, защото у хората не е имало пари да ги купят (а капиталистът никога няма да продава под себестойността или да раздава безплатно).

Днес наблюдаваме практически аналогична картина, при това вече в световен мащаб: милиарди нуждаещи се, значителна част от които е готова прилежно да се труди, но няма такава възможност. А значи, ръстът на населението не води към ръст на пазарите, защото възникващо търсене не е обезпечено. Това води до стагнация на световната икономика.

Всеки производственик ще ви каже: няма проблеми да се произведе повече, има проблем къде това да се реализира.

Има «просто» решение – да се напечатат повече пари и в тази или друга форма да се раздадат на хората.

На протежение двехтилядните години в Русия се провеждаше политика на изпреварващ ръст на заплатите, която даде положителен стимулиращ резултат и доведе до ръст на БВП. Теоретически може такава да се продължава.

Дори повече, може да се отиде и на по-радикални мерки, типа въвеждане на БОД (безусловен основен доход) – това също е способно да стимулира потреблението и да доведе до ръст на БВП.

Но има едно «но», което почти нивелира целият позитивен резултат от подобни реформи – това е оттокът на капитала зад граница. Колкото и пари да не печаташ, но докато в обществото домирира крупният частен капитал, то те по верижката ще отплуват от редовите потребители към владетелите на крупните корпорации, които както показва практиката, предпочитат да не ги влагат обратно в Русия, а да ги извеждат зад граница. (Това е частен проблем в границите на една държава, а именно Русия, или ако предпочитате България или Полша или Япония. Глобалният проблем е концентрацията на парите в крупните корпорации, следователно - намаляването на покупателната способност на широки кръгове население и увеличаването на "излишните хора". - бел.пр.)

Ежегодният отток на капитали съставя десетки милиарди долари, а доколкото те се извеждат в чужда валута, то печатането на рубли ще доведе само до ръст на инфлацията вместо ръст на оборота на пари в икономиката.

Затова е нужно да се прекрати оттока на капитала зад граница. А да се направи това може само по един начин – с национализация на стратегическите отрасли (вашата бръснарница или ресторант не оказват влияние на икономиката, да и едва ли малкият бизнес извежда някакви пари зад граница – освен почивка в Турция или Египет, а това не е толкова съществено).

Отново, както виждаме на международен опит, доминирането на крупният капитал (както промишлен, така и финансов) води към унищожение на средната класа. В САЩ например средната класа през седемдесетте години на двадесети век е бил от порядъка на 61%, а към миналата година вече е паднал до 25%, и с всяка година продължава да пада средно с 2%.

А рязкото разделение на свръхбедни и свръхбогати води и до изкривявания в производството. Все по-малко стоки за първо потребление се произвеждат, които са така необходими на бедните, и протича изкривяване в страна на производство на предмети от разкош и различни ненужни гаджети (а това никак не решава проблемите на бедността или отстраняване на дефицита).

Както отбелязва в своите статии изследователят Руслан Карманов, отрасълът на условният хай-тек все повече се превръща в сборище на «модни стартъпи», нямащи никакъв практически смисъл (и регулярно разоряващи се).

Връщайки се към предишният тезис – в световната икономика няма проблеми да се произведат повече стоки. Показателите на натовареност на производствените мощности както у нас в Русия, така и в Китай и Евросъюза, се колебаят в диапазона 40-60% (в зависимост от региона и отрасълът). За да се увеличи БВП с една трета даже не е нужно да се строят нови заводи, достатъчно ще е да се натоварят съществуващите на пълна мощност.

Проблем има само в едно – кой ще купуваа произвежданите стоки, ако у значителна част от населението и в бъдеще има недостатък на пари?

При това аз считам въвеждането на БОД забавно, но не съвсем справедливо. По-добре да се вдигнат пенсиите на възрастните и заплатите на работниците, при това съкращавайки продължителността на работният ден и обезпечавайки всеобща заетост. Да, именно така – за повишение производителността на труда и БВП е нужно да се съкрати продължителността на работният ден.

Но това ще стане възможно само ако се провеждат реформи в комплекс:

а) законодателно да се ограничи (а още по-добре направи невъзможен) оттокът на капитали зад граница;

б) регуляторно да се преразпределя печалбата повече в полза на работниците, а не  на капиталистите ( да се повиши покупателната способност на населението);

в) да се национализират стратегическите отрасли, че печалбата от тях да пълни държавният бюджет;

г) да се обезпечи всеобща заетост;

д) законодателно да се ограничи чуждестранният капитал да не може да купува вече съществуващи предприятия, а да може да влиза в страната изключително във вид на иновации, създавайки ново (иначе в него няма никакъв смъсъл).

Результат – подобрение материалното благосъстояние на гражданите и повече реална, а не «либерална» свобода. Но това вече ще бъде не пазарен капитализъм, да?

Александр Роджерс

Списък на построените при Сталин заводи

Антисоветчиците често питат, а къде, демек, са всички тия построени при Сталин заводи, дайте списък. Е, ето го списъка на построените заводи, фабрики, електростанции и пр. от 1938 до 1941 годы. Списъкът е разбит по отрасли:


Електростанции

1. АЦГЭС, Аджарис-Цхалинская, г. Батуми, Грузинская ССР 67
2. Гюмушская, на р. Роздан, Армянская ССР 69
3. Днепровская, г.Запорожье, УССР 46
4. Днепродзержинская, г. Днепродзержинск, УССР 48
5. Дубровская, р.п. Дубровка, Ленинградская обл. 46
6. Закамская, р.п. Закамск, Молотовская. обл. 46
7. Земо-Авчальская, г.Тбилиси, Грузинская ССР 46, 67
8. Зуевская, г. Харцызск, УССР 363
9. Ивановская, г. Иваново, Ивановская обл. 70
10. Калужская, г. Калуга, Тульская обл. 69
11. Канакерская, п.г.т. Канакер, Армянская ССР 46, 67, 69
12. Карагандинская, г. Караганда, Казахская ССР 70
13. Красина имени, г.Баку, Азербайджанская ССР 48
14. «Красная звезда», г.Баку, Азербайджанская ССР 46
15. Красногорская, г. Каменск, Челябинская обл. 61
16. Краснодарская, г. Краснодар, Краснодарский край 70
17. Краснозаводская, г. Харьков, УССР 46
18. Красноярская, г. Красноярск, Красноярский край 70
19. Кувасайская, р.п. Кувасай, Узбекская ССР 66, 70
20. Кураховская, п.г.г. Кураховка, Сталинская обл., УССР 70, 363
21. Ленинградская № 10, г.Ленинград 363
22. Несветаевская, р.п. Малый Несветай, Ростовская обл. 70
23. Нивская, г. Кировск, Мурманская обл. 69
24. Орская, г. Орск, Чкаловская обл. 46, 70
25. Рыбинская, г. Рыбинск, Ярославская обл. 69
26. Свирьская № 2, г. Лениград 69
27. Свистухинская, Орджоникидзевский край 70
28. Северо-Донецкая, р.п. Пост Любимовский, УССР 70
29. Серебрянская, р. Миасс, Челябинская обл. 70
30. Сталиногорская, г. Сталиногорск, Тульская обл. 46, 363
31. Сумгаитская, п.г.т. Сумгаит, Азербайджанская ССР 67
32. Сухумская, г. Сухуми, Грузинская ССР 69
33. Сызранская, г. Сызрань, Куйбышевская обл. 70
34. Сясьская, р.п. Сясьстрой, Ленинградская обл. 70
35. Туломская, на р. Тулома, Мурманская обл. 46
36. Угличская, г. Углич, Ярославская обл. 69
37. Фрунзенская, г.Москва, 363
38. Хабаровская, г.Хабаровск, Хабаровский край 70
39. Храмская, г.Тбилиси, Грузинская ССР 69
40. Чирчикская, г. Чирчик, Узбекская ССР 66, 69

Каменновъглищна промишленост

41. Дружеская, Донбасс 48 Ильича имени, г. Кривой Рог, УССР 336
42. Калинина имени, г. Горловка, УССР 377
43. Узловсвая № 2, р.п. Узловая, Тульская обл. 361, 362
44. Центральная Боковская, п.г.т. Центрально-Боковский, УССР 48
45. Шахта № 3 треста Снежнянантрацит 387
46. Шахта № 6, г. Красный Луч, УССР 387
47. Шахта № 8 г. Горловка, УССР 377
48. Шахта № 8, г. Бобрики, Московская обл. 362
49. Шахта № 11-бис, р.п. Алексеево-Леоново, УССР 377
50. Шахта № 18, р.п. Алексеево-Леоново, УССР 293, 326
51. Шахта № 19, г. Бобрики, Московская обл. 362
52. Шахта № 20, г. Бобрики, Московская обл. 362
53. Шахта «Красногвардейская» Наркомцветмета СССР, г. Красноуральск, Свердловская обл. 359, 360

Нефтена промишленост

54. Бакинские сажевые заводы, г.Баку, Азербайджанская ССР 46
55. Комсомольская буровая № 133 нефтепромысла Мирзани, Грузинская ССР 377
56. Ленинградский газовый завод, г.Ленинград 75
57. Московский коксогазовый завод, г.Москва 75
58. Московский крекинг-завод, г.Москва 46
59. Нефтепровод Гор.а-Горская - Грозный 46
60. Нефтепровод Избербаш - Махач-Кала 48
61. Уфимский нефтеперерабатывающий завод, г. Уфа, Башкирская АССР 48
62. Шмидта имени, завод, г.Баку, Азербайджанская ССР 337

Металургическа промишленост

63. Азовсталь см. Орджоникидзе имени Алапаевский, г. Алапаевск, Свердловская обл. 346
64. Алмазнянекий, п.г.т. Алмазная, УССР 357
65. Амурстальстрой, г. Комсомольск-на-Амуре, Хабаровский край
66. Андреева имени, г. Татанрог, Ростовская обл.
67. Бакальский, р.п. Бакал, Челябинская обл. 71
68. Бакинский трубопрокатный, г.Баку,
69. Азербайджанская ССР 71 Белорецкий, г. Белорецк, Башкирская АССР 346, 399
70. Войкова имени, г. Керчь, Крымская АССР 152
71. Ворошилова имени, г. Ворошиловск, УССР
72. Выксунский, г. Выкса, Горьковская обл. 341, 358
73. Дальневосточный см. Амурстальстрой
74. Дзержинского имени, г. Днепродзержинск, УССР 355
75. Дзержинского имени, г. Днепропетровск, УССР
76. Днепроспецсталь, г.Запорожье, УССР 152
77. Донецкий, г. Сталине, УССР
78. Запорожсталь, г.Запорожье, УССР
79. Златоустовский, г. Златоуст, Челябинская обл.
80. Ильича имени, г. Мариуполь, УССР 347, 374
81. Карла Либкнехта имени, г. Нижнеднепровск, УССР 152, 348
82. Кемеровский трубопрокатный, г. Кемерово, Новосибирская обл. 71
83. Керченский см. Войкова имени
84. Кирова имени, г. Макеевка, УССР
85. Коминтерна имени, г. Нижнеднепровск, УССР 347
86. Косогорский, г. Тула, Тульская обл. 348
87. Краматорский см. Куйбышева имени
88. «Красный Октябрь», г. Сталинград, Сталинградская обл.
89. Криворожский, г. Кривой Рог, УССР
90. Кузнецкий, г. Сталинск, Новосибирская обл.
91. Куйбышева имени, г. Краматорск, УССР 343, 347
92. Куйбышева имени трубный, г. Мариуполь, УССР 343, 347, 350
93. Кушвинский, г. Кушва, Свердловская обл. 348
94. Ленина имени, г. Днепропетровск, УССР
95. Ленинградский трубный, г.Ленинград 330
96. Лысьвенский, г.Лысьва, Молотовская обл. 109
97. Магнитогорский, г. Магнитогорск, Челябинская обл.
98. Макеевский см. Кирова имени
99. Мариупольский см. Ильича имени
100. Мариупольский трубный см. Куйбышева имени
101. Надеждинский см. Серова имени
102. Нижне-Салдинский, г. Нижняя Салда, Свердловская обл. 109, 153
103. Нижне-Сергинский, р.п. Нижние Серги, Свердловская обл. 314, 347, 356
104. Нижне-Тагильский, г. Нижний Тагил, Свердловская обл. 156, 358
105. Никопольский см. Южнотрубный
106. Ново-Липецкий, г. Липецк, Воронежская обл.
107. Ново-Московский, г.Ново-Московск, УССР 46, 71
108. Ново-Тагильский, г. Нижний Тагил, Свердловская обл.
109. Ново-Уральский трубопрокатный, ст. Хромпик, Свердловская обл. 71, 350
110. Орджоникидзе имени, г. Мариуполь, УССР
111. Орджоникидзевский, г. Орджоникидзе, УССР
112. Петровский, г. Петровск-Забайкальский, Читинская обл.
113. Петровского имени, г. Днепропетровск, УССР
114. Саткинский, г. Сатка, Челябинская обл. 357
115. «Свободный сокол», г. Липецк, Воронежская обл. 348, 357
116. Серова имени, г. Серов, Свердловская обл.
117. «Серп и молот», г.Москва
118. Синарский труболитейный, г. Каменск, Челябинская обл. 109, 331
119. Сталинский см. Донецкий
120. Таганрогский см. Андреева имени
121. Тирлянский см. Белорецкий
122. Уральский новотрубный см. Ново-Уральский
123. Фрунзе имени, г. Константиновна, УССР 314, 374
124. Челябинский ферросплавный, г. Челябинск, Челябинская обл. 48
125. Чермозский, р.п. Чермоз, Молотовская обл. 358
126. Чусовой, г. Чусовой, Молотовская обл. 109, 348
127. Электросталь, г. Электросталь, Московская обл.
128. Южнотрубный, г. Никополь, УССР

Коксохимически заводи

129. Брянский, р.п. Брянский рудник, УССР 109
130. Запорожский, г.Запорожье, УССР 46
131. Кемеровский, г. Кемерово, Новосибирская обл. 46
132. Мупгкетовский, п.г.т. Мупжетово, УССР 109

Заводи за цветна металургия

133. Алмалыкский медеплавильный комбинат, г. Ташкент, Узбекская ССР 72
134. Балхашский медеплавильный комбинат, г. Балхаш, Казахская ССР 66, 72
135. Блявинский медно-серный завод, г. Блява, Чкаловская обл. 72
136. Джезказганский медеплавильный комбинат, р.п. Джезказган, Казахская ССР 66, 72
137. Каменский алюминиевый комбинат, г. Каменск, Челябинская обл. 61, 64, 72, 136
138. Кандалакшский алюминиевый комбинат, г. Кандалакша, Мурманская обл. 64, 72, 136
139. Кандалакшский электролитный алюминиевый завод, г. Кандалакша, Мурманская обл. 72
140. Мончегорский никелевый комбинат, г. Мончегорск, Мурманская обл. 46
141. Средне-Уральский медеплавильный комбинат, г. Ревда, Свердловская обл. 46, 48, 72
142. Сталинский алюминиевый комбинат, г. Сталинск, Новосибирская обл. 64, 136
143. Тихвинский глиноземный завод, р.п. Бокситогорск, Ленинградская обл. 72
144. Уральский алюминиевый см. Каменский
145. Уральский никелевый комбинат, г. Каменск, Челябинская обл. 72
146. Халиловский никелевый завод, г. Орск, Чкаловская обл. 64, 71

Заводи металообработващи и механически

147. Кольчугинский см. Орджоникидзе имени
148. «Красная Этна», механический, г. Горький, Горьковская обл. 402
149. Краснопресненский механический, г.Москва 235, 252, 257, 302, 310
150. Ленинградский металлический, г.Ленинград 375, 389
151. Орджоникидзе имени по обработке цветных металлов, г. Кольчугино, Ивановская обл. 234
152. Пресненский см. Краснопресненский
153. Серпуховский напилочный, г. Серпухов, Московская обл. 313
154. Сталина имени см. Ленинградский металлический
155. Центролит, чугунолитейный, г.Ленинград 124

Машиностроене

156. Алапаевский автоматов и револьверных станков, г. Алапаевск, Свердловская обл. 67
157. Алапаевский станкостроительный, г. Алапаевск, Свердловская обл. 376
158. «Большевик», машиностроительный г.Ленинград 375
159. Вальцетокарный, г. Днепродзержинск, УССР 342
160. Владимирский агрегатных станков, г. Владимир, Ивановская обл. 67
161. Воровского имени гарного машиностроения, г. Свердловск, Свердловская обл. 375
162. Воронежский дизелестроительный, г.Воронеж, Воронежская обл. 320
163. Воронежский среднего машиностроения, г.Воронеж, Воронежская обл. 336
164. Воронежский станкостроительный, г.Воронеж, Воронежская обл. 124, 376
165. Воронежский шлифовальных станков, г.Воронеж, Воронежская обл. 67
166. Ворошилова имени Торецкий горного машиностроения, г. Дружковка, УССР 318
167. Ворошиловградский паровозостроительный см. Октябрьской революции имени
168. Воскова имени инструментальный, г.Ленинград 124, 313, 322
169. Второй часовой, г.Москва 235
170. «Вулкан», сельскохозяйственного машиностроения, г.Ленинград 374
171. Выксунский кузнечно-прессового оборудования, г. Выкса, Горьковская обл. 124
172. Гидропривод, тяжелого станкостроения, г. Харьков, УССР 198, 199
173. Гомельский сельскохозяйственного машиностроения, г. Гомель, БССР 304, 305 309
174. ГОМЗ см. ОГПУ имени
175. Горьковский автомобильный, г. Горький, Горьковская обл. 68, 182, 183, 335
176. Горьковский тяжелых станков, г. Горький, Горьковская обл. 67
177. Горьковский фрезерных станков, г. Горький, Горьковская обл.
178. Горького имени станков-автоматов, г. Киев, УССР
179. ГПЗ № 1, Первый подшипниковый, г.Москва
180. «Двигатель революции», дизельный, г. Горький, Горьковская обл. 124, 321
181. Дзержинского имени тракторный, г. Сталинград, Сталинградская обл.
182. Днепропетровский металлургического оборудования (ДЗМО), г. Днепропетровск, УССР
183. ЗИС см. Московский автомобильный Ивановский среднего машиностроения, г. Иваново, Ивановская обл. 336
184. Ижорский машиностроительный, г. Колпино, Ленинградская обл. 161, 319
185. «Ильич», абразивный, г.Ленинград 124
186. Ильича имени станкостроительный, г.Ленинград 321
187. Казанский автотракторных деталей, г. Казань, Татарская АССР 68
188. «Калибр», контрольно-измерительных приборов, г.Москва
189. Калинина имени инструментальный («Фрезер»), г.Москва
190. Калинина имени кузнечно-прессового оборудования, г.Воронеж, Воронежская обл. 124
191. Калининский вагоностроительный, г. Калинин, Калининская обл. 183, 308
192. Канашский вагоноремонтный, г. Канаш, Чувашская АССР 48
193. Канонерский судоремонтный, г.Ленинград 57
194. Карла Маркса имени машиностроительный, г.Ленинград 47
195. Киевский станков-автоматов см. Горького имени
196. КИМ, завод малолитражных машин, г.Москва 50, 80, 87, 89
197. Кирова имени машиностроительный и сталелитейный, г. Горловка, УССР 320, 321
198. Кирова имени подъемно-транспортных сооружений, г.Ленинград 124
199. Кировский машиностроительный и металлургический, г.Ленинград
200. Коломенский см. Куйбышева имени
201. Колющенко имени сельскохозяйственного машиностроения, г. Челябинск, Челябинская обл. 305, 309
202. Коминтерна имени машиностроительный, г. Харьков, УССР 353, 354
203. «Коммунар», сельскохозяйственного машиностроения, г.Запорожье, УССР 303, 305
204. Коммунистической партии Германии имени машиностроительный, г.Москва 235
205. «Компрессор», машиностроительный, г.Москва 298
206. «Комсомолец», станкостроительный, г. Егорьевск, Московская обл. 46, 124
207. «Красная звезда», сельскохозяйственного машиностроения, г.Кировоград, УССР
208. Краснодарский поковок и изделий из прутка, г. Краснодар, Краснодарский край 68
209. Краснодарский тяжелого станкостроения, г. Краснодар, Краснодарский край 124
210. Красноярский сельскохозяйственного машиностроения, г. Красноярск, Красноярский край 68
211. «Красный Аксай» см. Фрунзе имени
212. «Красный двигатель», тракторных запасных частей и деталей, г.Новороссийск, Краснодарский край 309
213. «Красный инструментальщик», г.Ленинград 313, 322
214. «Красный металлист», подъемно-транспортного оборудования, г.Ленинград
215. «Красный пролетарий», станкостроительный, г.Москва
216. «Красный Профинтерн», тракторных запасных частей и деталей, г. Одесса, УССР 260
217. «Красный Профинтерн», паровозо- и вагоностроительный, г. Орджоникидзеград, Орловская обл.
218. Куйбышева имени Коломенский паровозостроительный, г. Голутвино, Московская обл.
219. Курский текстильного машиностроения, г. Курск, Курская обл. 68
220. Ленина имени станкостроительный, г. Одесса, УССР
221. Ленина имени тракторных запасных частей и деталей, г. Мичуринск, Воронежская обл. 309
222. Лепсе имени тракторных запасных частей и деталей, г. Киев, УССР 181, 309
223. Лианозовский вагоноремонтный, р.п. Лианозово, Московская обл. 48
224. «Лифт», коммунального оборудования, г.Москва 320
225. Люберецкий см. Ухтомского имени
226. Людиновский локомобильный, г. Людиново, Орловская обл. 46
227. Макса Гельца имени полиграфического машиностроения, г.Ленинград 310
228. Можерез, железнодорожный ремонтный, г.Москва 298
229. Московский автомобильный, г.Москва
230. Московский инструментальный, г.Москва
231. Московский малолитражных машин см. КИМ имени
232. Московский тормозной, г.Москва 252, 257
233. Московский трикотажных машин, г.Москва 310
234. Московский шлифовальных станков, г.Москва
235. Мытищинский вагоностроительный, г. Мытищи, Московская обл. 183
236. Ново-Краматорский машиностроительный, г. Краматорск, УССР
237. Новосибирский автотракторных деталей, г.Новосибирск, Новосибирская обл. 68
238. Новосибирский расточных станков, г.Новосибирск, Новосибирская обл. 67
239. Новосибирский станкостроительный, г.Новосибирск, Новосибирская обл. 376
240. Новосибирский универсальных станков, г.Новосибирск, Новосибирская обл. 67
241. ОГПУ имени оптико-механический, г.Ленинград
242. Одесский судоремонтный, г.Одесса, УССР 57
243. Октябрьской революции имени паровозостроительный, г. Ворошиловград, УССР
244. Октябрьской революции имени сельскохозяйственного машиностроения, г. Одесса, УССР
245. Омский автосборочный, г. Омск, Омская обл. 68
246. Орджоникидзе имени револьверных станков и полуавтоматов, г.Москва
247. Орджоникидзе имени Старо-Краматорский кузнечно-прессового оборудования, г. Краматорск, УССР
248. Орджоникидзе имени Уральский тяжелого машиностроения, г. Свердловск, Свердловская обл.
249. Орджоникидзе имени Харьковский тракторный, г. Харьков, УССР
250. Орловский среднего машиностроения, г. Орел, Орловская обл. 47, 336
251. Пензенский прецезионных станков, г. Пенза, Пензенская обл. 67
252. Пензенский станкостроительный, г.Пенза, Пензенская обл. 376
253. «Подъемник», подъемно-транспортного оборудования, г.Москва
254. Ростовский автосборочный, г.Ростов-на-Дону, Ростовская обл. 48, 56, 68
255. Ростсельмаш, сельскохозяйственного машиностроения, г.Ростов-на-Дону, Ростовская обл.
256. «Русский дизель», дизелестроительный, г.Ленинград
257. Рыбинский машиностроительный, г.Рыбинск, Ярославская обл. 337
258. Рязанский запасных частей холодно-штамповых и из прутка, г. Рязань, Рязанская обл. 68
259. Саратовский оцинкованной проволоки, г. Саратов, Саратовская обл. 48
260. Саратовский шарикоподшипниковый, г. Саратов, Саратовская обл. 68
261. Свердлова имени станкостроительный, г.Ленинград 124, 198, 310
262. Свердловский тяжелых станков, г. Свердловск, Свердловская обл. 67
263. Свердловский химического машиностроения, г.Свердловск, Свердловская обл. 69
264. «Свет шахтера», горного машиностроения, г. Харьков, УССР 318
265. «Серп и молот», сельскохозяйственного машиностроения, г. Харьков, УССР
266. Сибсельмаш, сельскохозяйственного Машиностроения, г. Омск, Омская обл.
267. Сталинградский тракторный см. Дзержинского имени
268. Станкоконструкция, станкоинсгрументальный, г.Москва 124, 161, 227
269. Станколит, станконнструментальный, г.Москва 124, 269
270. Старо-Краматорский см. Орджоникидзе имени
271. Ташсельмаш, сельскохозяйственного машиностроения, г. Ташкент, Узбекская ССР 304
272. Троицкий кузнечно-прессового оборудования, г. Троицк, Челябинская обл. 67
273. Ульяновский крупных токарных станков, г. Ульяновск, Куйбышевская обл. 67
274. Уралмашзавод см. Орджоникидзе имени
275. Уральский вагоностроительный, г. Нижний Тагил, Свердловская обл. 52, 182, 183
276. Уфимский бумагоделательных машин, г. Уфа, Башкирская АССР 69
277. Ухтомского имени сельскохозяйственного машиностроения, г. Люберцы, Московская обл.
278. «Фрезер» см. Калинина имени
279. Фрунзе имени машиностроительный («Красный Аксай»), г. Ростов-на-Дону, Ростовская обл. 183, 303, 304
280. Фрунзе имени металлоштамповальный, г. Харьков, УССР 318
281. Харьковский станкостроительный, г. Харьков, УССР
282. Харьковский тракторный см. Орджоникидзе имени
283. Центролит, станкостроительный, г.Ленинград 124
284. ЦК машиностроения имени станкостроительный, г. Куйбышев, Куйбышевская обл. 124
285. Челябинский абразивный, г. Челябинск, Челябинская обл. 124
286. Челябинский тракторный, г. Челябинск, Челябинская обл.
287. Читинский автотракторных деталей, г. Чита, Читинская обл. 68
288. Чусовской рессорный, г. Чусовой, Молотовская обл. 68
289. Шевченко имени текстильного машиностроения, г. Харьков, УССР 47
290. Энгельса имени легкого машиностроения, г.Ленинград 47, 310, 311
291. Январского восстания имени подъемно-транспортного оборудования, г. Одесса, УССР
292. Ярославский автомобильный, г. Ярославль, Ярославская обл.

Електротехническа промишленост

293. Белгородский котлов нормального давления, г. Белгород, Курская обл. 68
294. Воронежский электроосветительной арматуры, г.Воронеж, Воронежская обл.68
295. Ворошиловский электроосветительной арматуры, г. Ворошилов, Уссурийская обл. 68
296. «Динамо», электромашиностроительный, г.Москва 272, 298, 308
297. ЗЭМ, электромашин, г.Москва 181
298. Калужский паровых турбин, г.Калуга, Тульская обл. 67
299. Лысьвенский турбогенераторов, г. Лысьва, Молотовская обл. 68
300. Московский радиозавод, г.Москва 234
301. Московский трансформаторный, г.Москва 272
302. Подольский аккумуляторный, г. Подольск, Московская обл. 309
303. Рязанский электроламповый, г. Рязань, Рязанская обл. 68
304. Саранский электроизмерительных приборов, г. Саранск, Мордовская АССР 68
305. Свердловский высоковольтной аппаратуры, г. Свердловск, Свердловская обл.68
306. Свердловский паровых турбин, г. Свердловск, Свердловская обл. 67
307. Свердловский трансформаторный, г.Свердловск, Свердловская обл. 68
308. Сталинский котлов повышенного давления, г.Сталинск, Новосибирская обл. 68
309. Томский электромоторный, г. Томск, Новосибирская обл. 68
310. УЭМ, уральский электромашиностроительный, г.Свердловск, Свердловская обл. 181
311. Харьковский электромеханический, г.Харьков, УССР 389
312. Харьковский электротурбинный, г.Харьков, УССР 308
313. Хотьковский электроизоляционных материалов, р.п. Хотьково, Московская обл.68
314. «Электрик», электромашиностроительный, г.Ленинград 272
315. «Электроаппарат», электроаппаратный, г.Ленинград 308
316. «Электросигнал», радиоаппаратуры, г.Воронеж, Воронежская обл. 107
317. «Электросила», электромашиностроительный, г.Ленинград

Химическа промишленост

318. Актюбинский химический комбинат, г. Актюбинск, Актюбинская обл. 244
319. Бакинский завод синтетического каучука, г.Баку, Азербайджанская ССР 72
320. Березниковский химический комбинат, г. Березники, Молотовская обл. 103
321. Бокситогорский завод по искусственному обезвоживанию торфа, р.п. Бокситогорск, Ленинградская обл. 71
322. Бондюжский завод см. Карпова Л.Я. имени
323. Винницкий сернокислотный завод, г.Винница, УССР 106
324. Воскресенский химический комбинат, г.Воскресенск, Московская обл. 86, 104,244
325. Данковский завод натурального каучука, с.Данков, Рязанская обл. 73
326. Дорогомиловский химический завод, г.Москва 244
327. Ереванский завод искусственного каучука, г.Ереван, Армянская ССР 67, 72
328. Карпова Л.Я. имени химический завод, р.п. Бондюжский, Татарская АССР 104
329. «Каучук», химический завод, г.Москва, 103, 105
330. «Комсомольская правда», завод химпластмасс, г.Ленинград 48
331. Константиновский химический завод, г.Константиновка, УССР 244
332. «Красный богатырь», резиновый завод, г.Москва
333. «Красный треугольник», завод резиновой обуви и галош, г.Ленинград, 103, 106
334. «Красный химик», г.Ленинград 325
335. Кутаисский литопонный завод, г.Кутаиси, Грузинская ССР 67
336. Ленинградский завод резиновых технических тканей, г.Ленинград 244
337. Ливненский завод натурального каучука, г.Ливны, Орловская обл. 73
338. Липецкий карбидный завод, г.Липецк, Воронежская обл. 48
339. Лисичанский азотно-туковый комбинат, г.Лисичанск, УССР 73
340. Лопасневский регенераторный завод, с.Лопасня, Московская обл. 73
341. Московский лакокрасочный завод, г.Москва
342. Московский шинный завод, г.Москва.
343. Ново-Славянский содовый завод, г.Славянск, УССР 72
344. Омский шинный завод, г.Омск, Омская обл. 73
345. «Победа рабочих», лакокрасочный завод, г.Ярославль, Ярославской обл. 244
346. Рубежанский анилинокрасочный завод, г.Рубежное, УССР 107
347. СК-1, завод синтетического каучука, г.Ярославль, Ярославская обл. 107, 337
348. СК-5, завод синтетического каучука, г.Тамбов, Тамбовская обл. 72
349. СК-6, завод синтетического каучука, г.Курск, Курская обл. 72
350. СК-7, завод синтетического каучука, г.Вологда, Вологодская обл. 72
351. «Славсода», Славянский содовый завод, г.Славянск, УССР 72, 104
352. Совпрен № 1, завод синтетического каучука, г.Ереван, Армянская ССР 72
353. Совпрен № 2, завод синтетического каучука, г.Самарканд, Узбекская ССР 72
354. Сталиногорский химический комбинат, г.Сталиногорск, Тульская обл. 103, 244
355. Стерлитамакский содовый завод, г.Стерлитамак, Башкирская АССР 72
356. Тамбовский шинный завод, г.Тамбов, Тамбовская обл. 73
357. Ташкентский шинный завод, г.Ташкент, Узбекская ССР 73
358. Хромпиковой завод, ст. Хромпик, Свердловская обл. 104
359. Чирчикский азотно-туковый комбинат, г.Чирчик, Узбекская ССР 66, 77
360. Щелковский химический завод, г.Щелково, Московская обл. 104, 325
361. Ярославский резино-асбестовый комбинат, г.Ярославль, Ярославская обл.
362. Ярославский шинный завод, г.Ярославль, Ярославская обл.

Промишленост на строителните материали

363. Ашхабадский цементный, г. Ашхабад,
364. Туркменская ССР 67 Безмеинский цементный, г. Безмеин,
365. Туркменская ССР 73 Боровичский см. «Красный керамик»
366. Войкова имени отопительных приборов, г.Москва 235
367. Волховский цементный, г. Волхов, Ленинградская обл. 48
368. Воскресенский гипса и перегородочных плит, г. Воскресенск, Московская обл. 86
369. «Гигант», цементный, г.Москва 73
370. Дзержинского имени динасовый, п.г.т. Красноармейское, УССР 109
371. Дзержинского имени огнеупорный, п.г.т. Красноармейское, УССР 331
372. Красноярский цементный, г. Красноярск, Красноярский край 73
373. «Красный керамик», г. Боровичи, Ленинградская обл. 331
374. Кузнецкий цементный, г. Сталинск, Новосибирская обл. 73
375. Кушвинская помольная установка, г. Кушва, Свердловская обл. 73
376. Люберецкий армопенобетонный, г. Люберцы, Московская обл. 86
377. Люберецкий силикальцнтных железобетонных стройдеталей, г.Люберцы, Московская обл. 86
378. Люберецкий силикатного кирпича, г. Люберцы, Московская обл. 89
379. Магнитогорская помольная установка, г.Магнитогорск, Челябинская обл. 73
380. Московский железобетонных изделий, г.Москва 86
381. Московский мозаичный № 2, г.Москва 86
382. Ново-Брянский цементный, р.п. Цементный, Орловская обл. 48
383. Ново-Салдинская помольная установка, г. Верхняя Салда, Свердловская обл. 73
384. Ново-Спасский цементный, г. Спасск, Уссурийская обл. 56, 73
385. Ногинский бетонный, г.Ногинск, Московская обл. 86
386. Орджоникидзевский цементный, г.Орджоникидзе, УССР 73
387. Пашнйский цементный, р.п. Пашия, Молотовская обл. 48, 73
388. Свердловский цементный, г.Свердловск, Свердловская обл. 73
389. Спасс-Тюбинский цементный, Казахская ССР 73
390. Сталинабадский цементный, г. Сталинабад, Таджикская ССР 67, 73
391. Тимлюйский цементный, ст. Тимлкж, Молотовская обл. 73
392. Тульский бетонный, г.Тула, Тульская обл. 86
393. Уфимский цементный, г.Уфа, Башкирская АССР 73
394. Хилковский цементный, ст. Хилково, Узбекская ССР 73
395. Челябинский цементный, г.Челябинск, Челябинская обл. 73

Стъклена промишленост

396. «Красный гигант», стекольный, р.п. Никольская Пестравка, Пензенская обл. 334
397. «Пролетарий», стекольный, г.Лисичанск, УССР 334
398. Профинтерна имени стекольный, г.Ашхабад, Туркменская ССР 334
399. Деревообрабатывающая промышленность
400. «Власть труда», спичечная фабрика, г.Нижний Ломов, Пензенская обл. 74.
401. «Красный якорь», фанерный завод, г.Слободской, Кировская обл. 47
402. Совгаванский лесопильный завод, р.п. Советская Гавань, Приморский край 74
403. Тавдинский фанерный завод, г.Тавда, Свердловская обл. 74
404. Тюменский фанерный завод, г.Тюмень, Омская обл. 74
405. Уссурийский деревообрабатывающий комбинат, Уссурийская обл. 74
406. Бумажная промышленность
407. Архангельский целлюлозно-бумажный комбинат, г.Архангельск, Архангельская обл. 73
408. Балахнинский сульфат-целлюлозный завод, г.Балахна, Горьковская обл. 137, 332
409. Володарского имени бумажная фабрика, г.Ленинград 48
410. Каменская бумажная фабрика, г. Кувшиново, Калининская обл. 48
411. Камский целлюлозно-бумажный комбинат, г. Краснокамск, Молотовская обл. 296
412. Конаковский целлюлозно-бумажный комбинат, г.Конаково, Калининская обл. 73
413. Кондровский целлюлозно-бумажный комбинат, г.Кондрово, Смоленская обл. 296
414. Котласский целлюлозный завод, г.Котлас, Архангельская обл. 73
415. «Красная звезда», бумажная фабрика, п.г.т. Чашники, БССР 48
416. Красногородская бумажная фабрика, г.Красное Село, Ленинградская обл. 48
417. Красноярский целлюлозно-бумажный комбинат, г.Красноярск, Красноярский край 73
418. Куйбышева имени бумажный комбинат, Вологодская обл. 47
419. Льговская целлюлозно-бумажная фабрика, г.Льгов, Курская обл. 73
420. Марийский целлюлозно-бумажный комбинат, р.п. Лопатино, Марийская АССР 73, 137
421. Окуловский целлюлозно-бумажный комбинат, р.п. Окуловка, Ленинградская обл. 296
422. Окуловский целлюлозный завод, р.п. Окуловка, Ленинградская обл. 295
423. Свердлова имени целлюлозный завод, Вологодская обл. 47
424. Сибирская бумажная фабрика, с.Курья, Алтайский край 47
425. Соликамский сульфатный завод, г.Соликамск, Молотовская обл. 47
426. Соликамский целлюлозно-бумажный комбинат, г.Соликамск, Молотовская обл. 73
427. Соломбальский целлюлозно-бумажный комбинат, г.Архангельск, Архангельская обл. 73, 137
428. Сясьский целлюлозно-бумажный комбинат, р.п. Сясьстрой, Ленинградская обл. 137
429. Черепецкая бумажная фабрика, р.п. Черепеть, Тульская обл. 74

Текстилна и шевна промишленост

430. Азовская чулочная фабрика, г.Азов, Ростовская обл. 334
431. Алексеева П. имени шерсто-прядильная и ткацко-отделочная фабрика, г.Москва 234, 302, 303
432. Алма-Атинская суконная фабрика, г.Алма-Ата, Казахская ССР 48, 75
433. Арзамасская прядильно-ткацкая фабрика, г.Арзамас, Горьковская обл. 302
434. Балашихинская прядильно-ткацкая и отделочная фабрика, г.Балашиха, Московская обл. 303
435. Балашова С.И. имени прядильно-ткацкая фабрика, г.Иваново, Ивановская обл. 234
436. Барнаульская хлопчатобумажная фабрика, г.Барнаул, Алтайский край 74
437. Барнаульский хлопчатобумажный комбинат, г.Барнаул, Алтайский край 66
438. Беловский текстильный комбинат, р.п. Белово, Западно-Сибирский край 74
439. Белостокские суконные фабрики, г.Белосток, Белостокская обл. 74
440. Бердичевская трикотажно-перчаточная фабрика, г.Бердичев, УССР 334
441. «Большевичка Украины», швейная фабрика, г. Харьков, УССР 334
442. Глуховского комбината бумаго-прядильная фабрика, г. Богородск, Московская обл. 379
443. Димитрова имени швейная фабрика, г. Калуга, Тульская обл. 334
444. Казанский меховой комбинат, г.Казань, Татарская АССР 333
445. Калинина имени шерстепрядильная фабрика, г.Москва 234
446. Карла Либкнехта имени льняная фабрика, г. Ярцево, Смоленская обл. 48
447. Кемеровский текстильный комбинат, г. Кемерово, Новосибирская обл. 74
448. Киевский суконный комбинат, г. Киев, УССР 74
449. Киржачский текстильный комбинат, г. Киржач, Ивановская обл. 47
450. Кировабадский хлопчатобумажный комбинат, г.Кировабад, Азербайджанская ССР 67
451. Кироваканская трикотажная фабрика, г. Кировакан, Армянская ССР 75
452. Клары Цеткин имени трикотажная фабрика, г.Витебск, БССР 334
453. Клинцовская тонкосуконная фабрика, г. Клинцы, Орловская обл.
454. Кокандская швейная фабрика, г. Коканд, Узбекская ССР 333
455. «Красная поляна», прядильная фабрика, р.п. Красная поляна, Московская обл. 334
456. «Красная работница», бумаготкацкая фабрика, г.Москва 252, 257
457. «Красная Роза», шелкоткацкий и красильно-отделочный комбинат, г.Москва 379
458. «Красная Талка», прядильно-отделочная хлопчатобумажная фабрика, г. Иваново, Ивановская обл. 379
459. «Красная швея», швейная фабрика № 16, г.Москва 333
460. Красногвардейский хлопковый завод, с. Красногвардейское, Узбекская ССР 48
461. «Красный луч», прядильная фабрика, г. Муром, Горьковская обл. 74
462. Куйбышевская чулочная фабрика, г.Куйбышев, Куйбышевская обл. 75
463. Кунцевская ткацко-отделочная фабрика, г. Кунцево, Московская обл. 379
464. Купавинокая тонкосуконная фабрика, ст. Купавна, Московская обл. 302
465. Ленинаканская прядильная фабрика, г.Ленинакан, Армянская ССР 74
466. Ликинская прядильно-ткацкая фабрика, ст. Ликино Владимирская обл. 379
467. Люберецкая прядильная фабрика, г.Люберцы, Московская обл. 74
468. Мельниковский хлопкоочистительный завод, р.п. Мельниково, Таджикская ССР 67
469. Новая Ивановская мануфактура, г. Иваново, Ивановская обл. 379
470. Новосибирский хлопчатобумажный комбинат, г.Новосибирск, Новосибирская обл. 74
471. Ногина имени Вичугская хлопчатобумажная фабрика, г. Вичуга, Ивановская обл. 388
472. Ногинская лентоткацкая фабрика № 9, г. Ногинск, Московская обл. 335
473. Октябрьской революции имени прядильно-ткацкая фабрика, ст. Быково, Московская обл. 379
474. Орловская чулочная фабрика, г. Орел, Орловская обл. 75
475. Ошская шелко-мотальная фабрика, г. Ош, Киргизская ССР 66
476. Прокопьевский текстильный комбинат, г. Прокопьевск, Новосибирская обл. 74
477. Регарский хлопкоочистительный завод, р.п. Регар, Таджикская ССР 67
478. «Свободный пролетарий», текстильная фабрика, г. Вязники, Ивановская обл. 48
479. Семипалатинский суконный комбинат, г. Семипалатинск, Казахская СССР 74
480. Сталинабадский хлопчатобумажный комбинат, г. Сталинабад, Таджикская ССР 67
481. Сталинский хлопчатобумажный комбинат, г. Сталинск, Новосибирская обл. 74
482. Степановаканская трикотажная фабрика, г. Степановакан, Армянская ССР 75
483. Ташкентская прядильно-ткацкая фабрика, г. Ташкент, Узбекская ССР 74
484. Ташкентский хлопчатобумажный комбинат, г. Ташкент, Узбекская ССР 66, 67, 74
485. Тбилисский трикотажный комбинат, г.Тбилиси, Грузинская ССР 67
486. «Техфильц», 1-я фабрика технического фильца, г.Москва 334
487. Трехгорная прядильно-ткацкая и ситценабивная фабрика, г.Москва 303
488. Украинская меховая фабрика, Харьковская обл., УССР 333
489. Феодосийская чулочная фабрика, г. Феодосия, Крымская АССР 75
490. Шнуроплетельная фабрика № 5, г.Москва 334
491. Щербакова имени ткацкая и красильно-аппретурная фабрика, г.Москва 303
492. Яковлевский льняной комбинат, с. Б. Яковлевское. Ивановская обл. 48


Кожно-обувна промишленост

493. Азербайджанская шорно-седельная фабрика, г.Баку, Азербайджанская ССР 333
494. Бакинский кожевенный завод, г.Баку, Азербайджанская ССР 75
495. Бебеля имени кожгалантерейная фабрика НКЛП РСФСР 333
496. Васильковский кожевенный завод, г.Васильков, УССР 75
497. Грибановский завод дубильного экстракта, с.Грибановка, Воронежская обл. 332
498. Ереванский кожевенный завод, г. Ереван, Армянская ССР 75
499. Ивановский комбинат искусственной подошвы, г. Иваново, Ивановская обл. 47
500. «Истехкож», Ленинградская обл. 332
501. Казанский завод искусственной кожи, г.Казань, Татарская АССР 47, 74
502. Калининский завод искусственной подошвы, г.Калинин, Калининская обл. 74
503. Камыпгловская сапоговаляльная фабрика, г.Камышлов, Свердловская обл. 334
504. Кировский завод искусственной кожи, г.Киров, Кировская обл. 47
505. Крупской имени щеточная фабрика, г.Минск, БССР 332
506. Ленина имени Ростовский кожевенный завод, г.Ростов-на-Дону, Ростовская обл. 331
507. Ленина имени кожевенный завод, г.Тбилиси, Грузинская ССР 332
508. Ленинградский кожевенно-сырьевой завод, г.Ленинград 332
509. «Марксист», кожевенный завод, г.Ленинград 333
510. Микояна имени обувная фабрика, г.Ростов-на-Дону, Ростовская обл. 333
511. Минская щеточная см. Крупской имени Московский кожевенный завод, г.Москва 332
512. «Моспласткож», завод № 2, г.Москва 332
513. Нерехтская каблучная фабрика, г. Нерехта, Ярославская обл. 333
514. Новосибирский кожевенный завод, г.Новосибирск, Новосибирская обл. 75
515. Одесский кожевенный завод, г.Одесса, УССР 75
516. «Парижская коммуна», обувная фабрика, г.Москва 48
517. Прилукская шорная фабрика № 2, г.Прилуки, УССР 333
518. «Пролетарская победа» № 1, обувная фабрика, г.Ленинград 332
519. Самаркандский кожевенный завод, г.Самарканд, Узбекская ССР 75
520. Семипалатинский кожевенный завод, г.Семипалатинск, Казахская ССР 75
521. Станиславская обувная фабрика, г.Станислав, УССР 75
522. Тбилисская обувная фабрика, г.Тбилиси, Грузинская ССР 333
523. Харьковский кожевенный завод, г.Харьков, УССР 75

Хранително-вкусова промишленост

524. Балхашский холодильник, г.Балхаш, Казахская ССР 75
525. Грязинский спиртовой завод, г.Грязи, Воронежская обл. 75
526. Елань-Коленовский сахарный завод, р.п. Елань-Коленовский, Воронежская обл. 75, 400
527. Жердевский сахарный завод, с.Жердевка, Тамбовская обл. 75
528. Ивановский мясокомбинат, г.Иваново, Ивановская обл. 47
529. Коломенский рыбный комбинат, г.Коломна, Московская обл. 47
530. Ленинградский хлебозавод № 16, г.Ленинград 47
531. Мариинский спиртовой завод, г.Мариинск, Новосибирская обл. 47, 75
532. Московский мясокомбинат, г.Москва 234
533. Московский рыбный комбинат, г.Москва 75
534. Муйнакский мясоконсервный комбинат, р.п. Муйнак, Кара-Калпакская АССР 67, 75
535. Муйнакский холодильник, р.п. Муйнак, Кара-Калпакская АССР 75
536. Орский хлебозавод, г.Орск, Чкаловская обл. 48
537. Слободский спиртовой завод, г. Слободской, Кировская обл. 47
538. Сталинабадский мясокомбинат, г.Сталинабад, Таджикская ССР 75
539. Улан-Удэнский мясокомбинат, г.Улан-Удэ, Бурят-Монгольская АССР 75
540. Хабаровский мясокомбинат, г.Хабаровск, Хабаровский край 47
541. Хачмасский консервный завод, г.Хачмас, Азербайджанская ССР 67
542. Читинский холодильник, г.Чита, Читинская обл. 47
543. Шпольский сахарный завод, г.Шпола, УССР 75


Источник: "История индустриализации СССР 1938-1941 гг."

Всичко за предвоенните години са построени около 9 хиляди само крупни объекти на промишлеността, което позволява на СССР да победи практически цяла Европа през 1941-45 г.