Треперенето на капитализма или бягащата кокошка без глава

Тези дни представител на Банката за Международни Разчети излезе с любопитно изявление. Отчитайки мащаба на самата банка и спецификата на областта на нейната дейност, това не е просто частно мнение на някакво също толкова частно лице, това е позиция  на БМР като цяло, отражаваща спецификата на тяхното разбиране на случващото се. А тъй като подобни структури не съществуват във вакуум и не могат да си позволят някакви съществени разлики във възгледите от "колегите си по цех", то с пълно основание може да се заяви, че такива са възгледите на цялото банково и корпоративно съобщество, определящо политиката на развитие на целият капитализъм като обществен строй.
Проблема е там, че всички те принципно грешат в базовият императив. Повишението производителността на труда още повече ще снижи платежеспособността на търсенето, така още повече ограничавайки мащабите на възможното реализиране на произведената продукция. Да се максимизира производителността на труда може за сметка пълна замяна на хората с роботи, но кому после да се продават произведените стоки, ако 90%  от населението ще са безработни?

Екскурзия по идеалното производство на автомобили в Лайпциг

Съдете сами. Платежеспособността на търсенето се определя само от три източници: търсене от страна на държавата; търсене от страна на класата на богатите; търсене от страна на населението. Богатите (тук се отнасят владетелите на бизнеси и наследствени състояния) днес в света не са много. Примерно 10 - 11%. От тях около 2% са така наричаните "олигарси", останалите - "средна класа". Съвершено очевидно е, че даже тяхното лукс-търсене да изтегли цялата икономика не е в състояние. Държавното търсене формира от сила 15 - 20% почти на всеки пазар. При това навсякъде, където с негова помощ опитват да стимулират икономиката в рамките на предишният модел резултатът е плачевен. Колкото по-голям е делът на държавната поръчка в съвокупният БВП, толкова по-плачевно се оказва общото положение в икономиката. Например, във Франция делът на държавата превишава 57%, но състоянието на икономиката остава също толкова плачевно като у Италия (55%), Япония (40%), САЩ (38%) или Руанда (29%). Хонконг, с неговите 18%, има икономически показатели по-добри от френските. Впрочем това въобще не значи, че държавната поръчка на икономиката не влия въобще никак. Това значи, че степента на нейната способност да компенсира принципният недостатък  на капиталистическата стопанска система неуклонно се снижава и днес се е приближила почти до нулевата отметка. Изключения има (например космонавтиката), но те са локални, затова картината в цяло не определят. По такъв начин над 3/4 от платежеспособността на целият пазар обеспечават простите хора, доходът на които се формира от обикновената заплата. И ето от това място започва проблема.
Пазарната цена = себестойност на суровини и материали + производствени разходи (например, разход на вода, въздух, електричество) + прочие разходи (например логистика или реклама) + заплата + данъци + чиста печалба. Формулата е упростена за нагледност, така че на темата за формата на пироните да се спори считам неуместно. Сега става дума за друго. От формулата е видно, че сумата на пазарната стойност на всички стоки и услуги на пазара винаги ще бъдет повече от сумата на всички заплати, получени от работниците за тяхното производство. Затова да кажем работниците на Apple по принцип не могат да купят за своите заплати всички произведени стоки и услуги на корпорация Apple.

Мануфактурата в най-чист вид виждаме тогава, когато капиталистът обединява бившите занаятчии под един покрив в собствено предприятие

Докато пазарът е бил голям и многоукладен, а производителността на труда оставала относително ниска, стоките и услугите имали малка норма на печалба, а значи и разликата между съвокупната цена на всички стоки и съвокупната заплата на всички работници оставала в рамки относително успешно компенсируеми чрез държавната система за преразпределение на богатството посредством данъци. В средата на ХХ век за това напълно стигали примерно 10% дял на държавната поръчка в БВП. А и останалата печалба отсядала преди всичко в джобовете на средната класа, съставяща над 78% от населението на развитите страни. Последното означава, че сумата, падаща се на всеки отделен неин член оставала относително малка и в значителна част се харчила "за живот", макар и богат, тоест парите отново се връщали в икономиката във вид на платежеспособно търсене.

Днес светът принципно се е  изменил, примерно като на финалният етап в играта "Монополия". Всеки бизнес винаги се стреми към максимизация на печалбата. Да се ругае той за това е глупаво ибо лицемерно, всеки човек в живота си се стреми към същото. Принципът - за мене може, за тях не - тук не работи. Повишението производителността на труда е един от способите за снижение на разходите и увеличение печалбата на бизнеса.

Ако по просто "на пръсти" то схемата изглежда пределно просто. Имате 10 работници, всеки от които на ден получава 10 рубли и произвежда 10 единици стока. Всички прочие разходи (суровини, материали, износ на оборудването, логистика и тям подобни) са единакви, затова говорейки в бъдеще за себестойност на продукцията те може да не се споменават и да се оперира само със заплатата. И така, сега имаме 10 работника, произвеждащи на ден 100 единици стока и струващи на работодателя 100 рубли за заплата. Съответно себестойността на единица стока е 1 рубла за бройка. Да допустнем, производителността на труда се удава да се повдигне с 50% и за същите пари тези 10 работника произвеждат вече 150 единици продукция, а нейната себестойност се снижава до 100 руб / 150 бр = 0,66 руб/бр.

Ясна работа просто така персонала да работи повече за същите пари не ще. Стахановските идеи в народа някак с популярност не се ползват. Както и да въртиш, а да се дели с работниците трябва и разценките, тоест заплатите, също се повишават. Само темпа на ръст на заплатата винаги изостава от темпа на ръст на производителността на труда. Ако на работника се вдигне заплатата, да кажем на четвърт, то за всеки отделен човек всичко изглежда като същественно увеличение лично на неговите доходи. В нашият случай, от 10 до 12,5 рубли на ден. Супер. Може да си позволиш повече разходи! Но за работодателя картината изглежда по-различно. За 125 рубли на денонощие той сега получава 150 единици продукция. Следете за ръцете. Ако по-рано той на всеки работник е плащал по рубла за единица, то сега дава само 83 копейки, при това работника още и му благодари за щедростта!

Сблъсъци на фермери с полицията в Нидерландия

Ясна работа, сред всички непременно се намират и отделни "твърде умни", опитващи се да "мътят водата" и нещо там да разсъждават за несправедливостта на такова "щедро предложение", но те нали може и да се уволнят. Да, при това вместо 150 броя дневно производство ще останат само 135 или даже 120, но себестойността все едно ще стане само 83 копейки! Сега проста математика. Съкращението на 20% от работната сила на настроението на останалите работници действа напълно отрезвяващо. Своята риза се оказва далеч по-близо до тялото. Особено когато нейното съхранение дава още и съществена прибавка към заплатата. Обема на производството е нарастнал с 20%, а себестойността по ФЗП е паднала с 17%, което в сума обезпечава ръст на печалбата на собственика на бизнеса с 21,25%. Струва ли да се удивяваме на този ентусиазъм, с който на протежение цялата история на капитализма се налага, поддържа, разширява и обожествява идеята за обезателност, необходимост и всеобща полезност на ръста на производителност на труда?

Впрочем не трябва да се мисли, че повишението на производителността е безусловно зло. То стимулира поевтиняване на стоките и услугите, правейки ги достъпни за все по-широк кръг потребители. Някога например алуминият се е считал толкова скъп метал като платината, а днес от него леят и щамповат всичко най-евтино. Друга работа, че понятието производителност на труда не може да се оценява откъснато от всичко останало. Това е като сол, недостатъкът от която е също толкова лош както и излишъка.

Та ето, излишъка от производителност на труда вече е настъпил. Разбира се не сам по себе си, а като следствие от тоталното укрупнение на бизнеса като такъв. По най-скромни пресмятания днес над 90 - 95% от всички стоки и значителна част от услугите се произвеждат от крупни и свръхкрупни предприятия. Техните производствени възможности вече са станали съпоставими с общият капацитет на световният пазар във всеки отрасъл, така че да се повишава производителността на труда повече просто няма къде! Приръстът на обема на производство вече няма на кого да се продаде. И колкото по-крупни стават корпорациите, толкова по-големи размери достига нормата на печалба, тоест тази разлика между себестойност и цена на продажбата, която не може да се покрива от заплатите на наемният персонал. Това и предизвиква днешната криза на капиталистическият модел като система за икономически отношения.

Всички производители се стремят към укрупнение, тъй като производствените разходи на единица продукция у крупно производство винаги са съществено по-ниски отколкото у малко производство. Тук и намаления за количество, на обем, възможност за отсрочка на платежа, особени персонални бонуси за логистика и много друго, за малката фирма недостъпно. Но колкото повече стока се произвежда, толкова по-сложно става тя да се продаде, а значи всеко разширение се обезпечава само за сметка изтласкване на конкурентите и заемане на техният пазарен дял. Това на свой ред още по-силно изостря конкурентната борба и подтиква бизнесмените да търсят нови способи за снижаване на разходите, защото други способи да се удържат над водата просто не съществуват. И ако някъде се намерят романтици, желаещи да плюят на пазарните тенденции, то те бързо се оказват намотани на веригите на конкурентите, способни да предложат аналогична стока по-евтино.

С една дума, сега вече трябва да се бяга с всеки ден все по-бързо, просто само за да се остава на място. Но проблема е в това, че разплата за продължение на бега става ръст на безработицата. Красиво е да се разсъждава за поевтиняване на единица стока по степен на ръста на производителността на труда, но зад кадър остава факта на изчерпване капацитета на търсене. От формулата - повече стока на по-малка цена - първата част автоматически се задрасква. Защото повече стока просто никому не е нужна. Например в продоволственият сектор директно от полето на боклука отива над 60% от селскостопанската продукция. Малко кой се замисля, но в търговските точки, продаващи да кажем наливна бира, просто в канала се излива до една трета от всеки кег. Обемът отиващо в просроченост продоволствие в супермаркетите достига 40%. Така че ако сега обемът на селскостопанската продукция, ето направо утре сутрин се удвои, то цялото допълнително количество ще се наложи директно на полето или на фермата да се изхвърли. Идеята - да се раздаде на бедните - не минава по тази проста причина, че да се произвежда даром не желае никой, а да се платят разходите при безплатно раздаване няма кой. Нищо не възниква от нищо.

И ето в тези условия БМР призовава да се започне да се бяга още по-бързо. Видимо по тяхно мнение на всички нас трябва рязко да стане по-добре от това, че предишният обем стоки и услуги ще се произвежда от по-малко количество работници. Предполагам, "международно развиващите" банкери сътбата на тези, които "не се вписват в пазара" интересува малко. Е да Бог с тях, съвест е понятие разтегливо и аз съвершенно не за нея говоря. Въобще става дума изключително за икономическата математика. Колкото по-висока е производителността на труда, толкова по-малко пари в цикъла на производство и продажба се връщат в икономиката за обезпечение платежеспособност на търсенето, с това още повече свивайки размерите на пазара за реализация в следващата итерация на финансовият оборот. Къде води тази тенденция занапред да се види вече съвсем не е сложно. Умират не просто отделни, загубили в конкуренцията "неудачници", разрушава се цялата система пазарни отношения в цяло. Погребвайки под обломките си всички, включая конкурентните победители.

Капитализмът е в опасност! Пролетарии от всички страни, спасявайте!

Возниква парадокс - колкото по-висока е производителността на труда, толкова по-малко работници са  нужни за организация на производството, но колкото по-малко работници, толкова още по-малко е нужно да се произвежда, а значи в бъдеще работници ще трябват още по-малко... и така нататък, до пълно спиране на всяко производство като такова.

Ето това банкерите днес не могат да разберат. Твърде далеч всичко това излиза зад рамките на тяхното мировъзприятие. Затова те всички и продължават дружно да предлагат старите привични рецепти. И това е най-тревожното, тъй като капиталистическият модел на икономиката продължава да повтаря същите итерации, с всеки цикъл влошавайки положението още повече. Навсякъде и винаги това завършва с крах и последващ откат към по-ниско стабилно ниво на обществена икономическа организация. И съвсем не е факт, че то ще е най-близкото, например вместо транснационален капитализъм системата ще се удаде да се стабилизира на ниво национални граници. Но също "навсякъде и винаги" деградацията се съпровожда с утилизация на огромно количество хора, внезапно оказали се излишни. Това "международните банкери" съдейки по всичко също така не разбират. Е или предполагат, че те лично ще оцелеят във всеки случай, но това е наивно. В Древен Рим такива умници също е имало, но неговото крушение не преживял никой.

Александр Запольскис

За таблицата за умножение е без разлика продавате или купувате.

Щракайки с мишката

Сина си обнови компютъра. Напъха там всякакво на цялата си заплата, не на стареца отец кашонче бира да купи. А на мен тонометр с домашни чехли купи. Е такава днешната младеж. Затова пък мишка компютърна нова сложи – очите си да не откъснеш. Красива и неоново свети. Сутринта надянах новите чехли, изгоних от масата котката, увлечено щракаща фотки на симпатични котараци, и почнах да щракам сам.

Инсайд от миналия ПИМФ.
Загубено бродейки по безлюдните зали и павильони на Петербургския икономически форум, Владимир Владимирович срещна американската журналистка Мегин Кели.
«Коктейлна рокля от Игил Азраел, 990 доллара на сайта на дизайнера. Сама тя, видимо е юрист, но десет години работила треньор по аеробика, втори брак, примерно три деца» – помислил Путин, бегло хвърлил поглед на журналистката.
«Диктатор!» – помислила Мегин Кели, представила се и привично преминала в атака:
– Защо вашите хакери нагло се вмесват в американските избори, което потвърдиха седемнадесет работници от спецслужбите на САЩ след като им обещаха повишение по служба?
– Вие на пода ме сваляте с този въпрос – отговорил Путин. – Аз вече казах: не зная. Не зная! А вие търсете. Фамилии, адреси, явки.
– А ние търсим! И нещо вече намерихме. Имената на хакерите и IP-адреси. Ето, нашите спецслужби ми дадоха разпечатка от секретният отчет: хакера Ащьф Фштшфум, град Новосйойрск, Кремъл авеню.
– Аз четох този отчет в своята лента срочни новости. Веднага след като неговият автор сложи в края точка. А IP-адреса, гледам, е вашият домашен. Значи това вашите деца са хакнали сървъра на Демократическата партия в САЩ?
– О, господи! Точно, нашия. Как така… Те не са могли… Но вие нали никому не ще кажете?! Моята застраховка, кредитите за къща и колата, а мъжа ми, ако загубя работа веднага ще ме захвърли и ще подаде в съд за издръжка, както това е прието у нас в цивилизованото общество.
– Виж лепна се! – разсмял се Путин. – Да не се вълнувайте така! Гонете я нея далеч, тъга-печал. Елате по-добре да намерим моят индийски приятел Моди, той също някъде тук броди по празните павильони. Ще поседим, индийско чайче ще попием със сушки, за делата наши скръбни ще поталдичим. Всъщност, знаете ли каква е у нашите сушки възможността за маневриране на задкритически ъгли на атака? F-35 и рядом не е стоял. А после обезателно ще напишете, как сте ме натикали в ъгъла със своите остри въпроси.
Мегин радостно възкликнала и замалко да се хвърли на руския президент на врата, ако не бе протокола.

В това време тръгнаха тревожни вести от Близкият Изток.
Държавната информационна агенция на Катар публикува новостно съобщение, което способствало за криза сред главните борци с тероризма в района на Персийският залив. На всички  демократически страни става веднага ясно – хакнали са. Националната принадлежност на хакерите също била ясна като ден, тъй като само русите са могли да хакнат сайт не заради изнудване на пари, а заради призив към мир и добросъседство.
Катар се опитал да каже на своите побратими, че той може всичко да обясни, че всичко не е така еднозначно, но огромните запаси газ и хилядите тонове злато в тучните хранилища го правели еднозначно виновен в очите на саудитите, силно поизтръскали се на последният военен контракт със САЩ, повече приличащ на предложение от което не може да се откажеш.

Усилва се напрежението и на границите с прибалтийските държави.
Литва строи стена, Естония също нещо там укрепва. Руските граничари са принудени да приемат хиляди литовски зайци, елени и глигани и стотици естонски бобри, лишили се от привичните места на обитание в резултат на грандиозните строежи на века.
– В началото те ми присвоиха статус на «небобър», а сега и въобще разрушиха моята хралупка в рамките на програмата за подготовка за руско нахлуване – тъжно разказа на кореспондента на списание «Природа» възръстен естонски небобър. – Сега ето се предвижвам криво-ляво към роднини, щерката със зетя живеят в Ленинградска област, те имат своя дига на Онежкото езеро.
В Министерството на външните работи на РФ вече отбелязаха, че русофобската и недалновидна политика на някои страни в Балтия е довела до това, че в тези страни и така почти не е останало население, а скоро и от фауната ще останат само чуждестранните военни контингенти на НАТО.

Докато решавали въпросите с бобърите, дошли новости за продажбата от Украйна на круизният лайнер «Николай Ватутин».
Източник от компанията експлоатираща кораба на права за анонимност разказал за причините за толкова срочна продажба:
– Веднага след нашата революция на достоинството на кораба започнаха да се случват странни и непонятни събития. Ту на пасажерите внезапно ще рухнат от стен ите портретите на Бандера и Шухевич, ту по корабната транслация изведнаж гръмко ще засвири «Катюша», ту на мачтата от самосебе си ще се извие червен флаг. Но най-страшният случай бе преди месец. Двеста призивника в АТО арендираха кораба, за да отбележат  ярко своят поход на война с Русия, а след три дена дрейфуващият лайнер бе намерен в морето без един единствен човек на борда. Къде всички са се дянали – никой не знае и до сега. Морето може да пази своите тайни. Поговорват, че някои от изчезналите после са видели в репортажа на руската ТВ от строителството на Керченският мост, типа, те доволно махали със строителните каски в камерата, но това е пропаганда и плямпане с цел да се хвърли сянка на нашите героически хлопци. А и въобще никакво строителство на мост няма, това също е плямпане. Ето след този ужасен случай ние и решихме да продадем нашият лайнер. Да се задавите с него! Слава Украине!

Мария Захарова предложи на CNN да направи честен репортаж от Алепо.
CNN. Честен.
Мнозина считат това за една от най-добрите и шеги.
Главният в CNN Джеф Цукер отначало влязъл в гугл, че да узнае значението на думата «честност», после няколко минути седял, премисляйки прочетеното, после крадливо се огледал, станал, дръпнал в кабинета щорите, изключил видеокамерите, затворил очи и широко написал на лист хартия: «САЩ със своите съюзници разпалиха война в Сирия, Ирак и Либия, което доведе до гибел на стотици хиляди хора и дестабилизация на целият регион».
След което отворил очи и прочел написаното: «Руските имперски агресори нахлуха в Сирия, носейки мъки и смърт. Хиляди брадати безпризорни деца година вече бродят по пясъците, навсякъде натъквайки се на стена неразбиране, егоизъм и ненавист. Време е да се каже нашето решително «Не!» на руските варвари!».
– Уф, слава богу! А то аз вече грешният помислих, че губя навиците на свободната западна журналистика! – облегчено въздъхнал Джеф и си плеснал в чашата уиски.

Президентът на Русия в интервюто за режисьора Оливер Стоун разказал за своето отношение към сенатор от САЩ.
Сенатор Маккейн привично изпил своето утренно кафе, облякъл сако, с ненавист плюл в голяма фотография на съветският зенитно-ракетен комплекс С-75 и излязал на улицата. Тутакси крепко го хванали под ръце двама крепки люде в тъмни строги костюми, щракнали белезници, и сенатора повели към черен фургон с надпис «Пица».
– Какво става тук?! – изумено прокрякал Джон. – Аз съм сенатор на САЩ!
– Вече не, сър, – сухо отговорил единия, а вторият болезнено тикнал Маккейн отстрани и с ненавист просъскал:
– Путински наемник! Кога те завербува – във Виетнам или по-късно?
– Кво?! – облещил очи бившият сенатор.
В колата на коленете му положили планшет и включили възпроизвеждане.
– Всъщност той ми е даже малко симпатичен. Да-да, сега не се шегувам. Той ми е симпатичен със своят патриотизъм и своята последователност в защита интересите на своята страна! – разказвал Путин на седящият срещу него Оливер Стоун.
– Не-е-е-е!!! – закрещял Маккейн, но неговият вопъл потънал във пищенето на въртящите се гуми на фургона, стартирал в посока аеродрома, където вече чакал самолет за Гуантанамо.

И последна новост.
Украина получи безвизов режим с ЕС.
Вече тръгнаха първите отзиви.
«Шановний пан президент, Петро Олексійович ! Благодарим ви за Безвиз! Като узнахме, веднага с жената и тръгнахме в измита Европа, във Виена.
Впечатления много. Посетихме знаменитите уютни виенски кафета. Вътре не влязохме, че е скъпо, но затова направихме на фона им селфи, вдъхнали аромата на свежи кифли и смачно кайве.
Още харесахме тамошните магазини. Не пропуснахме нито един. За гривни те правда, не търгуват, независимо от моето удостоверение за участник в АТО, но на фона на витрините им жена ми бе неотразима. Тя ми е голяма модница, не пропуска нито една колекция, която нашите киборги донасят от Донбас.
Приобщихме се и към европейската култура, посетихме Виенската опера. На представлението безплатно не ни пуснаха, независимо от моето удостоверение на участник в АТО, но ние помолихме някакъв любезен поляк да ни фотографира на фона зданието на операта. Фотографиите за съжаление не мога да покажа, тъй като поляка някъде стремително избяга с нашата камера. Но аз разбирам – Европа, бизнес, иновации, стартапи, всички заети, кипи истинския живот и никой не стои на място.
Едно ни помрачи великият праздник на Безвиза, шановний наш пан президент.
Ватниците. Те там са навсякъде, а местните скачат около тях, както ние някога на Майдана около горящите гуми. Нали само за едно смачно кайве ватниците дават на местните бакшиш повече, отколкото цялата моя месечна пенсия на ветеран от АТО.
С това трябва срочно нещо да се направи, нали у нас е най-мощната армия в Европа.
Пан президент, предлагам да устроим на тези австрияки АТО, след което безплатно ще седим в техните кафенета, ще ходим в техните опери и ще пием техното смачно кайве. Нали именно ние, украинците, някога сме основали тази страна, както и всички останали страни на Европейският полуостров.
С уважение, ветеран от АТО, Мъйкола Переможенко».

Green Tea, специално за РИА Новости

Литовски дисидент: Сега в Литва е далеч по-зле, отколкото при СССР

Източник

В края на май с интервал няколко дни във Вилнюс протекоха два форума на руската прозападна «опозиция». Критиците на «путинският режим» предпочитат да поставят диагноза на Русия когато са зад граница, от литовската площадка. А каква изглежда самата Литва на разтояние? За това разказа литовски дисидент (дисидент - "борец" против комунистическия режим - друго значение терминът няма - бел.пр.), днес живеещ в САЩ, публицистът Валдас Анелаускас чиито разказ публикува порталът Vesti.lv.

По думите на Анелаускас в САЩ той се оказва в съветската епоха. «Ние пристигнахме тук през 1988 год. Течеше перестройката, на изток не изпращаха вече, изпращаха на запад. Такава тактика имаха властите, КГБ — да се избавят от подобни на мен. „Ако искате заминавайте, вие винаги сте искали на Запад“. Заминахме, всичко много просто. А аз тогава с „Радио „Свобода““ сътрудничех. Бях първият такъв „открит“ сътрудник на рускоезичната редакция на „Радио „Свобода““ в Литва. В Латвия това бе Миша Бомбин, и той ми предложи, когато отидох в Рига. Давай да те запозная с всички, казва. Савик Шустер още бе там , който сега е в Украина, той е от Вилнюс. Чрез него аз и започнах да работя на „Свобода“. После се оказах в Америка. Всички пътища тогава в Америка водеха. Поработих в Ню-Йорк на същото радио. Там те започнаха вече да мамят, да не плащат. А после вече и Съветският Съюз  се разпадна. Такава банална история. Още тогава имах предчувствие, че всичко това, цялата тази „пееща революция“ много лошо ще свърши. И тогава си помислих: не ми е нужно това, по-добре да замина. И правилно. В една от своите статии писах: ако се бях събудил от кома и прочел какво става в Литва, не бих повярвал. Какво се случи с Литва — ума не го побира. Това е катастрофа, геноцид» — твърди дисидента.

Анелаускас цитира думите на своя баща: «Никой и никога така не е издевателствал над литовците в Литва както сега». «А той десет години от своята младост е провел в сибирските лагери и в заточение! Бил е осъден на смърт, само после присъдата изменят на двадесет и пет години лагер, от които почти десет отлежава. (колко кръвожаден е комунистическият режим! Смътна присъда, заменена с 25 години, от която "почти 10" излежава! А "почти 10" това 9 години 11 месеца 29 дни ли е, 8 години и 10 месеца ли, или просто 7 години? - бел.пр.) Същото ми казваше и моят покоен чичо, също бивш заточеник — че ако се сравнява с днешният живот в Литва, то и заточението не му се струва толкова лошо. Вече двадесет и седем години властите в Прибалтика плашат своите граждани с русите, и в същото време те самите повече от всичко вредят на своите републики. За това време излъганият народ е доведен до унизително, жалко състояние…

Трудно ми е да си представя по-голям враг на литовският народ от днешната госпоица-президент Даля Грибаускайте, бивша някога яростна комунистка, станала също такава яростна глобалистка, главен агент на новият световен ред в Литва. Както Ленин някога нарекъл писателя Лев Толстой «огледало на руската революция», така аз «Красната Даля» бих могъл смело да нарека огледало на днешният безпредел в страната" — заявява Валдас Анелаускас.

По думите му той лично изпитва към власт имущите в Литва такава огромна ненавист, каквато към никого и никога в  живота си не е изпитвал. «Нали те превърнаха нашата родина-майка в зла мащеха, от която много хиляди литовци се принудени да бягат като от война или чума. Имаше литовски вестник в Чикаго — той банкрутира. Аз им написах цикъл статии. Те бяха на ръба на банкрута тогава, аз боя се им помогнах. Там имаше една девойка още млада, журналистка, много храбра. Ние всичко ще напечатаме, казваше, пиши, пиши. Е аз им и написах три-четири статии за русофобията. От душа написах. Върху тях се посипаха заплахи и обвинения: „Как можете да публикувате такова“. С това вестникът и приключи. Когато идваше нашата Грибаускайте — в Чикаго ръководителите на страните от НАТО се събраха през 2012 г — тя отиде на среща с литовската диаспора. Дойдоха следвоенните емигранти да приветстват президента , а днешните емигранти я обстреляха с развалени яйца. Избяга през някакви кофи за боклук от такава среща, посе се жалва на американските власти, че от своите литовци зле са я защитили. „Дермокрация“ се получи. Сега открито вече пишат, че не се получи нищо» — отбелязва дисидента. Той назовава сред критиците на режима  на Грибаускайте даже Аудрюс Буткявичюс, през 1991-а възглавяващ «силовото крило» привържъници на излизането на Литва от СССР.

«Балтийските функционери сами сега признават, че не се получи нищо, само личното у тях се получи. Всички те сега получават големи пари, на тях им е добре. Но такива и сто няма. Демокрация? Каква там демокрация. Всичко е още по-зле отколкото при КГБ. Тогава можеше да се жалваш, «окупанти», видиш ли. А сега на кого ще струпаш всичко? Но тези, които мислят с главата си, те разбират: сега на практика има окупация. В съветските години, ако гледаме ретроспективно назад, все пак имаше съюзна държава. Евросъюзът такава държава не е. А на наша територия стои даже не евросъюзна армия, а натовска.

Сега даже и да се обвини няма кого, само сами себе си. Аз помня съветската цензура. Имаше логика: ето комунизъм, ето дисиденти — те могат да поколебаят комунизмът, идеологията. А в Прибалтика в цяло сега нали идеология няма. Нито комунизъм, нито либерализъм. Единствената «идеология» — «Русия — враг, Русия ще нападне». Ако я нямаше Русия, тя трябваше да се измисли. «Русия — враг», «русите — врагове», «окупация» — свещенните крави, «трите слона», на които в средните векове рисували планетата Земя. Без Русия не би имало смисъл в съществуването на Прибалтика. След двадесет и пет години аз твърдо мога да кажа: по-добре Съветският Съюз да се бе съхранил. Тук съм съгласен с президента Путин, развалът на СССР е най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век. Даже бих казал, че не само на ХХ век, но и въобще. Най-просто сравнение: ако нещо е било зле, а после е станало още по-зле, то това «зле» вече не изглежда така лошо. Съветският Съюз не бе най-добрият вариант за живот, затова и заминах, но по сравнение с това, днес… Хората за това говорят, пишат, и това даже не е носталгия. Сега оттам бяга младежта, която при съветската система не е живяла" — заключва дисидента.

Ще напомним през 2016 година от Литва замина милионният мигрант. Болшинството от тях не планира да се връща. В течение на последните петнадесет години Литва лидира в Евросъюза по мащаби на емиграция, и само за няколко години е на второ или трето място по този показател. Населението се съкращава не само заради заминаването на жителите, но и по причина естествено намаляване.

Съгласно данни, представени в априлският отчет на премиер-министъра Саулюс Сквернялис, през миналата година от Литва са емигрирали 50 хил. 333 жители, което е с 5 хил. 800 повече от 2015 година (44 хил. 533), и с 13 хил. 712 повече от 2014 год (36 хил. 621). Както се казва в документа, заради мащабите на миграция се създава риск за ръста на икономиката: през последните две години всеки трети емигрирал е бил на възраст 20−29 години, а всеки четверти — 30−39 години. «Във връзка със съкращението количеството работоспособни жители и стареенето на населението в бъдеще Литва може да се сблъска с трудности с финансирането на пенсионната система, здравеопазването и образованието» — констатира правителството.

Мирясай, глупако: Хрушчов отстраняват от власт за това, че той практически разорява страната

В този блог можете да намерите достатъчно материали за Сталин и сталиновия период, но всичко се познава в сравнение - да хвърлим поглед сега на Хрушчов

 

С Никита Хрушчов е прието да се свързва "размразяването", космическите полети и масовото переселване на народа от комунални трушчоби в сравнително комфортни пететажни хрушчоби. Счита се, че за разлика от Сталин и Ленин, "цар Никита" не е проливал хорска кръв. Но именно вожда на народите веднаж задържа Хрушчов, искащ да се увеличи «квотата» на смъртните присъди: "Мирясай, глупако!" А отстраняват от власт Хрушчов за това, че той практически разорява страната...

Счита се, че Никита Сергеевича свалят насилствено - в резултат на вътрешнопартиен заговор, замислен от Леонид Брежнев. Популярният сюжет гласи, че Хрушчов заминал в отпуск в Пицунда, а заговорниците во главе с Брежнев се възползвали от неговото отсъствие в Москва и захванали властта. При това Хрушчов едва ли не на мушка държали предани на Брежнев сътрудници от КГБ... Но това е само легенда, която се харесва на кинематографистите, но няма нищо общо с реалността. Макар малък шантаж все пак е имало.

Брежнев с група за поддръжка поставил Хрушчов пред избор: или на октомврийският пленум на ЦК КПСС членът на президиума Дмитрий Полянски публично излага своя доклад за художествата на главата на съветската държава, или той тихо и незабелязано излиза на пенсия, и тогава докладът няма да обнародват. Запознал се с текста на доклада Хрушчов предпочел второто. Защо? А защото в случай огласяване на доклада генсека трябвало да бъде съден. И той сам това добре разбирал...

Непрекъснати приеми и командировки зад граница

Дълго време пълният текст на доклада на Дмитрий Полянски е бил достъпен само за тесен кръг специалисти и се е считал секретен. Някои историци даже предполагали, че никакъв пълен текст не е имало по принцип, а Полянски е оперирал с някой отделни извадки, подготвени за него в КГБ.

Но доклад все пак е съществувал - петдесет страници машинописен текст. И "кантората" е имала към доклада най-непосредствено отношение: както отбелязва руския историк и архивист Рудолф Пихоя, документът е "наситен със специална информация, с която по рода на неговата дейност не би могъл да разполага Полянски, отговарящ за селскостопанската политика.

Сборът на такива сведения (...) можело да се провежда само със санкция на ЦК или по молба на Комитета за партийно-държавен контрол при ЦК и Совмина на СССР. В доклада има много данни, които биха могли да бъдат получени само от министерството на външните работи и КГБ".

И както си спомня председателят на КГБ Владимир Семичастний, докладът на Полянски не е трябвало да се съхрани. Даже го печатали - тайно, по части - няколко стари машинописки, работили в контраразузнаването още от 30-те години...

Та за какво става дума в този доклад?

"Само за миналата година Хрушчов е бил в пътувания зад граница и по страната 170 дни, а сега когато 1964 година още не е завършила, той е отсътствал от работа 150 дни. Ако към това добавим, че през 1963 година той провежда 128 парадни приеми, обеди и закуски, то колко време остава за работа? - риторически пита Полянски. - Портрети на Сталин за 1952 година в "Правда" са публикувани само шест, а портрети на Хрушчов за 1964 година са публикувани в същият вестник 147".

Ето ви и борец против култа на личността! Впрочем, в доклада се издигат и истински сериозни обвинения, не свързани нито с болезненото Хрушчовско тщеславие, нито с неговите чести излизания извън Москва.

Полянски привежда данни от Института по икономика към Академията на науките на СССР: при Сталин средногодишните темпове на ръст на икономиката достигали 10,6 процента, а за десетилетие управление на Хрушчов те падат повече от двойно - до пет процента(последните изследвания показват ръст на икономиката при Сталин от 13.8 процента, т.е. при Хрушчов падението е тройно - бел.пр.). Падат и темповете на ръст на производителност на труда... Но най-много критика Хрушчов отнася за това, за което днес е прието да бъде хвален: за строителството на пет-етажките.

"Хрушчов разгонва Академията по архитектура на СССР за това, че тя не се съгласява с неговите изводи, като че такива домове са най-евтини и удобни - отбелязва Полянски. - Изясни се, че стойността на един квадратен метър площ ако отчитаме разходите за комуникации в пет-етажките е далеч по-висока отколкото в 9-12-етажни домове".

Застройката на страната с хрушчоби довежда до това, че плътността на застройка в градовете рязко пада, а транспортните, водопроводни, топлофикационни и прочие комуникации са недопустимо разтегнати. (Читателя може да разгледа за сравнение цените на жилище в САЩ, който са винаги с ниска плътност на застрояване на градовете - бел.пр.) Пресметнато е, че за парите харчени за строителство на една пет-етажка (плюс комуникации), е можело да се построят два девететажни домове, икономисвайки на водопровода с канализацията...

Още половин година - и в СССР би започнал глад

Счита се, че именно Хрушчов е дарил на колхозниците воля, освободил ги от трудодни и започнал да им плаща пари вместо хлебен разчет. На проверка и това се оказва мит: ако при Сталин колхозникът е получавал за заплащане на труда 8,2 центнера зърно до войната и 7,2 центнера след, то при Хрушчов паричният еквивалент е 3,7 центнера зърно.

"Ако средно всеки колхозник изработва за година 230-250 трудодни - пише Полянски - то значит, че месечната му заработка е 40 рубли. Това е над два пъти по-малко от средномесечната заплата на другите трудещи се. Именно затова и хората бягат от колхозите".

Заради бягството на колхозниците започнат проблеми с хляба:

"Хрушчов предлага даже да се въведе талонна система - 20 години след войната! (Напомням - СССР първи от всички участници в ВВ2 отменя талонната система след войната - бел.пр.) Ние бяхме принудени да заделим 860 тона злато, за да купим зърно у капиталистите. Средногодишните темпове на приръст на продукцията на селското стопанство трябваше да са осем процента. В действителност те бяха 1,7 процента, а 1963 г. бе завършена с минусови показатели".

Тоест още половин година пребиваване на Хрушчов на власт - и в Съветският Съюз би започнал глад...

Известно е, че при Сталин ежегодно на 1 април в страната са снижавани цените на отделни видове стоки и услуги. При Хрушчов започва обратен процес: цените започват да растат - при това както на продукти, така и на стоки от първа необходимост.

"Цените на колхозният пазар се повишават със 17 процента, в потребителските кооперации - с 13 процента" - пише Полянски.

Още един мит, развенчан в доклада - това, че при Хрушчов като че съкращават чиновниците. Изяснява се, че напротив:

"...Ако през първата година след ликвидацията на министерства, комитети и ведомства апаратът малко се съкращава, то после количеството почти се удвоява, а общата численост на апарата за управление само за пет години нараства в страната на над 500 хиляди. Разходите за неговото издържане само за последната година и половина се увеличават почти с 800 млн. рубли".

Грубост и щедрост

Но най-страшното, в което авторите на доклада обвиняват Хрушчов - той разцепва страните на социалистическият лагер.

“Образуват се всъщност три групи - пише Полянски. - Страни, вървящи с СССР, с Китай и с Югославия и Румъния. Възниква съвершенно реална заплаха от разкол".

И виновен в много е бил лично Хрушчов:

"Мао Цзедун той публично нарича "стар галош", той узнава и, разбира се побеснява".

Ето я - истинската причина за влошаване на съветско-китайските взаимоотношения! С румънците Хрушчов също не се сговаря:

"...По време на пребиваването си в Румъния той грубо се вмесва във вътрешните им дела, крещи, че те нищо не смислят в селското стопанство".

А Фидел Кастро Хрушчов нарича "бик, готов да се хвърли на всеки червен парцал".

Впрочем своята грубост с чужденците Хрушчов компенсира с извънредна щедрост.

"В Гвинея с помощта на СССР са построени аеродром, заводи, електростанция - отбелязва се в доклада. - И всичко това отива на кучето под опашката. Така наричаният социалист Секу Туре ни изхвърли оттам и даже не разрешава да ползваме при полетите до Куба аеродрома, който ние им построихме в Конакри. В Ирак заложихме на Касем и разгърнахме там голямо строителство - 200 обекта!

В това времене Касем го свалиха, на власт дойдоха откровени врагове на СССР. Такава история се случи и в Сирия. Индонезия, получила голяма помощ, не иска да плаща по нашите кредити. Около 200 млн. златни рубли бяха дадени на Индия, Етиопия и други страни като безвъзмездна помощ. Сумата съветски кредити само за 20 развиващи се страни бе 3,5 млрд.(!) рубли". (Видно е защо в СССР се живее зле, а да си независима развиваща се страна - е добре - бел.пр.)

Ето това е щедрост! А в това време руското Нечерноземие бавно умира, Сибир се пропива, а жителите на средната полоса започват да пътуват за продукти в Москва...

всъщност

Занимателно е, че в доклада се изброяват и "лични подаръци", които Хрушчов прави на тези, комуто симпатизира: на Секу Туре той подарил самолет «ИЛ-18», а  на египетският лидер Насер - две представителни "Чайки". Има и подношения на британската кралица - безценни музейни скъпоценности.

Но и себе си, любимия, Хрушчов също не забравя: "По негово указание са построени басейни на неговите дачи в Крим и Пицунда, израсходвани са около пет млн. рубли (при тогавашният официален курс 60 копейки за долар. - Ред.). У сина на Хрушчов - четири леки автомобила, у зетя - два, по една кола у жена му и дъщеря му, но за семейството са закрепени още четири персонални автомобила".

А още скромника Хрушчов държал 110(!) човека домашна прислуга...

Георгий ФИЛИН.

Животът в епохата на Сталин

Веднага след краят на войната животът на населението на СССР започва рязко да се подобрява. През 1946 г с 20% се повишава заплатата на работниците и инженерно-техническите работници (ИТР), работещи на предприятията и строежите в Урал, Сибир и Далечният Изток.

През същата година с 20% се повишават длъжностните разкладки на хората имащи висше и средно специално образование (ИТР, научни работници, в образованието и медицината). Повишава се значимостта на учените степени и звания. Заплатата на професор, доктор на науките се повишава от 1600 до 5000 рубли, на доцент, кандидат на науките — от 1200 до 3200 рубли, ректор на вуз от 2500 до 8000 рубли.
В научно-исследователските институти учена степен на кандидат на науките започва да добавя към длжностният разклад 1000 рубли, а на доктор на науките – 2500 рубли. В същото време заплатата на съюзен министър е 5000 рубли, а на секретар на райком на партията – 1500 рубли. Сталин, като Председател на Съвета на Министрите на СССР, имал разклад 10 хил. рубли. Учените в СССР от това време имали и допълнителни доходи, понякога превишаващи заплатата няколко пъти.
Затова те били най-богатата и едновременно най-уважаваната част от съветското общество. Талонната система, позволила по време на войната да се спасят от гладна смърт множество люде, след войната извиква силен психологически дискомфорт. Асортиментът про­до­волствени стоки, които се продават по талони е бил крайно беден. Напри­мер, в хлебните магазини имало само 2 сорта хляб ръжен и пшеничен, които се продавали на тегло в съответствие с нормата указана в отрезният талон. Изборът на други продоволствени стоки също е бил неголям. В същото време в комерческите магазини имало такова изобилие от продукти, на което биха могли да позавиждат всички съвременни супер­мар­кети. (Нека обърна внимание на читателя на наличието на "комерчески магазини" - т.е. такива извън системата държавни магазини, т.е. - частни търговски субекти, фактът за наличието на подобни свикналият с "вседържавният" "социализъм" в епохата след Сталин вероятно може да пропусне в текста. - бел.пр.)

Но цените в тези магазини били недостъпни за болшинството от населението ("Социалистическа уравниловка" - ама моля ви се! - бел.пр.), и про­дук­тите там се купували само за празничната маса. След отмяната на талонната систе­ма цялото това изобилие се оказва в обикновените гастрономи по напълно приемливи цени. Например, цената на сладкишите се снижава от 30 до 3 рубли. Над 3 пъти падат пазарните цени за продукти. ("Пазарните цени" е от същата опера за вседържавните магазини и цени - бел.пр.)
На 1 март 1949 – 1951 години има следващи снижения на цените, средно с 20% в година. Всяко снижение се възприема като всенароден празник. (А как трябва да се възприема всяко повишение на цените днес? - бел.пр.) Когато на 1 март 1952 година поредно снижение на цените няма, у хората възниква чувство на разочарование. Но на 1 април снижение на цените все пак се случва. Последното снижение на цените става вече след смъртта на Сталин на 1 април 1953 г. За следвоенният период цените за продоволствие и най-ходовите промишлени стоки се снижават средно над 2 пъти. И така, осем следвоенни години животът на съветският народ ежегодно забележимо се подобрява. За цялата известна история на човечеството нито в една страна подобни преце­денти няма.

Нивото на живот на населението в СССР в средата на 50-те години може да се оцени, изучая материали от изследванията на бюджетите на семействата на работници, служащи и колхозници, които провеждало Централното Статистическо Управление (ЦСУ) на СССР от 1935 до 1958 години (тези материали, които в СССР имали гриф «секретно» са публикувани на сайта istmat.info). Бюджетите се изучавали у семейства, отнасящи се към 9 групи население: колхозници, работници в совхози, работници в промишлеността, ИТР в промишлеността, служащи в промишлеността, учители в начално училище, учители в средно училище, лекари и среден медицински персонал.
Най-обезпечената част от населението (отново - здравей уравниловка - бел.пр.), към която се отнасяли работниците от предприятия в отбранителната промишленост, проектни организации, научни учреждения, преподаватели във вузове, работници в артели и военни за съжаление, не попаднала в полезрението на ЦСУ. От изброените горе изследвани групи най-голям доход бил у лекарите. На всеки член от техните семейства се падали 800 рубли месечен доход. От градското население най-малък доходът е бил у служащите в промишлеността – 525 рубли на месец на всеки член от семейството. У селското население месечният доход на човек е бил 350 рубли. При това, ако у работниците в совхози този доход е бил в явна парична форма, то у колхозниците той се получавал при разчет по държавни цени на стойността на собствените продукти, употребявани в семейството.
Потреблението на продукти у всички групи население, включая селското, се намирало примерно на едно ниво от 200-210 рубли на месец на член от семейството. Само в семействата на лекарите стойността на продуктовата кошница достигала 250 рубли за сметка по-голямото потребление на краве масло, месни продукти, яйца, риба и плодове при съкращение на хляба и картофите. Селските жители употребявали повече от всички хляб, картофи, яйца и мляко, но значително по-малко краве масло, риба, захар и сладкарски изделия.

Следва да се отбележи, че сумата 200 рубли харчена за прехрана не е била напряко свързана с дохода на семейството или с ограниченият избор на продукти, а се определяла от семейните тради­ци­и. В моето семейство, състоящо се през 1955 г от четири човека, включая двама ученици, месечният доход на човек бе 1200 рубли. Изборът на продукти в Ленин­град­ските гастрономи бе значително по-широк, отколкото в съвременните супермаркети. Въпреки това разходите на нашето семейство за храна, включая училищните закуски и обеди във ведомствен­ите столови у родителите, не превишаваха 800 рубли на месец.
Много евтина бе храната във ведомствените столови. Обяд в студентска столова, включващ супа с месо, второ с месо и компот или чай с пирожка, струваше около 2 рубли. Безплатен хляб винаги имаше на масите. Затова в дните преди изплащането на стипендии някои студенти живеещи самостоятелно купуваха чай за 20 копейки и се наяждаха с хляб с горчица и чай. Всъщност, сол, пипер и горчица също винаги стояха на масите. Стипендията в института където учех от 1955 г бе 290 рубли (при отлични оценки – 390 рубли). 40 рубли у студентите отиваха за заплащане на общежитието. Оставащите 250 рубли напълно стигаха за нормален студентски живот в големия град. При това като правило студентите от други градове не получаваха помощи от дома и не заработваха в свободното време.
Няколко думи за ленинградските гастрономи от това време. С най-голямо разно­обра­зи­е се отличаваше рибният отдел. Няколко сорта червен и черен хайвер имаше изложени в големи тави. Пълен асортимент бяла риба горещо и студено пушена, червена риба от кета до сьомга, пушени змийорки и мариновани миноги, сельодка в буркани и бурета. Жива риба от реките и вътрешните водоеми се доставяше веднага след улова в специални автоцистерни с надпис «риба».
Замразена риба нямаше. Тя се появи­ едва в началото на 60-те години. Имаше множество рибни консерви, от които помня попчета в домат, вездесущи раци по 4 рубли за консерва и любимият продукт на студентите, живеещи в общежития – чер дроб от треска. Говеждото и овнешкото се деляха на четири категории с различна цена, в зависимост от частта от изрезката. В отдела полуфабрикати имаше лангети, антрекоти, шницели и ескалопи. (Празни, казвате, рафтове в магазините? И това няколко години след войната - бел.пр.)

Обезпечеността на населението с промишлени стоки в средата на 50-те години била достатъчно висока. Например, в работническите семейства на всеки човек ежегодно се купували повече от 3 чифта обувки. Качеството и разнообразието на потребителски стоки изключително родно производство (облекло, обувки, посуда, играчки, мебел и други битови стоки) било много по-високо, отколкото следващите години. Работата е там, че основната част от тези стоки се произвеждала не от държавни предприятия, а от артели. (Забелязахте нали - не от държавни, т.е. - от частни предприятия с цялата им свободна конкуренция и борба за потребителя, но под натиска на държавните такива без възможност за монополни цени или криво качество - бел.пр.)
При това продукцията на артелите се  продавала в обикновените държавни магазини. Щом само се появявали нови тенденции в модата, те мигновено се отразявали, и само след няколко месеца модните стоки се появявали в изобилие на рафтовете в магазините. Например в середата на 50-те възниква младежка мода на обувки с дебела бяла каучуко­ва подметка в подражание на Елвис Пресли.
Тези обувки родно производство аз спо­кой­но купих в обикновен универмаг през есента на 1955 г заедно с друг моден пред­ме­т – вратовръзка с ярка цветна картинка. Единствената стока, която не винаги можеше да се купи бе популярни грамофонни записи. Въпреки това през 1955 г вече имах плочи, купени в обикновен магазин на почти всички популярни в това време американс­ки джазови музиканти и певци, такива като Дюк Елингтон, Бени Гудман, Луи Арм­стронг, Елла Фитцжералд, Глен Милер. Само записите на Елвис Пресли, нелегално направени на използвана ренгеновска лента (както тогава казваха «на кости») се налагаше да се купуват не в магазина.
Не помня в този период вносни стоки. И облеклото и обувките се произвеждаха в малки партии и се отличаваха с широко разнообра­зие на модели. Освен това бе широко разпространено шиенето на облекло и обувки по индивиду­ални поръчки в многочислените шивашки и трикотажни ателие, в обувни работилници, влизащи в състав на промишлени кооперации. Немалко бяха шивачите и обущарите рабо­тещи индивидуално. Най-популярна стока в това време бяха тъканите. До сега по­м­­ня названията на такива популярни в това време тъкани като драп, шевиот, бостон, креп­де­­шин.

Да илюстрирам живота на населението в СССР през 1955 г мога с пример на своето семейство. Семейстово бе от 4 души. Баща, 50 години, началник отдел в проектен институ­т. Майка, 45 години, инженер-геолог в Ленметрострой. Син, 18 години, випускник от средно училище. Син, 10 години, ученик. Доходът на семейстото бе от три части: длъжностен оклад (2200 рубли на бащата и 1400 рубли на майка), ежеквартальная премия за изпълнение на плана обикновено 60% от оклада и отделно премия за свръхпланови работи.
Получаваше ли такава премия мама не зная, а татко я получаваше примерно веднаж годишно, и през 1955 г тази премия бе 6000 рубли. През други години тя бе примерно също такава. Помня как татко получил тази премия, разлагаше множество сторублеви купюри на обедната маса във вида на пасиянс, а после устройвахме празнична вечеря.
Средно ежемесечният доход на нашето семейство бе 4800 рубли или 1200 рубли на човек. От тази сума 550 рубли отиваха за данъци, партийни и профсъюзни внасяния. За хранене отиваха 800 рубли. 150 рубли се харчеха за заплащане на жилището и комунални услуги (вода, отопление, електроенергия, газ, телефон). 500 рубли се израсходваха за облекло, обувки, транспорт, развлечения. Така регулярните ежемесячни разходи на нашето семейство от 4 човека бяха 2000 рубли. Неизразходвани оставаха 2800 рубли на месец или 33600 рубли (милион съвременни рубли) на година.

Доходите на нашеео семейство бяха по-близо до средното ниво, отколкото до горното. По-високи доходи имаха работниците в частният сектор (артелите), които бяха над 5% от градското население. Високи заплати имаха офицерите в армията, МВД, МГБ. Например обикновен армейски лейтенант командир на взвод имаше месечен доход в размер 2600—3600 рубли в зависимост от мястото и спецификата на службата. При това доходите на военните не се облагаха с данък.
За илюстрация доходите на работниците в отбранителната промишленост ще приведа само пример на добре познато ми младо семейство, работещо в опитно-конструкторс­ко бюро към министерството на авиационната промишлен­нос­т. Мъжът, 25 годишен, старши инженер с заплата 1400 рубли и месечен доход с отче­т на различните премии и командировочни 2500 рубли. Жената, 24 годишна, старши техник с заплата 900 рубли и месечен доходом 1500 рубли. В цяло месечният доход  на семейството от двама души бе 4000 рубли. За година оставаха около 15 хиляди рубли не­израсходвани. Предолагам, че значителна част от градските семейства е имала въз­мож­ност ежегодно да спествява 5 — 10 хиляди рубли (150 – 300 хиляди съвременни рубли).

Ще назова някои цени през 1955 г: ръжен хляб – 1 руб./кг, бял — 1.5 руб./0.5 кг, месо — 12.5–18 руб./кг, жива риба (шаран) – 5 руб./кг, осетров хайвер – 180 руб./кг, обяд в столова — 2-3 рубли, вечеря в ресторант с вино за двама – 25 руб., кожени обувки — 150 – 250 руб., 3-скоростен велосипед Турист – 900 руб., мотоциклет ИЖ-49 с двигател 350 куб. см – 2500 руб., билет в кино — 0.5–1 руб., билет в театър или на концерт — 3-10 руб.
Материалното ниво на живот на населението на СССР в средата на 50-те години бе по-високо, отколкото в САЩ, най-богатата страна по това време, и по-висок от съвременна Америка, да не говорим за съвременна Русия. Освен това на населението на СССР се предоставяха блага, немислими за всички других страни в света:
— мрежа млечни кухни, обезпечаваща бесплатно хранене на младенците до 2 годишна възраст (при раждането на първото ми дете през 1996 мрежата още работеше в България, при раждането на второто 2003 - вече не - бел.пр.);
— широка мрежа доучилищни учреждения (детски ясли и градини) с минимално заплащане – 30-40 рубли на месец, а за колхозници - безплатно;
— летен отдих на децата в пионерски лагери за скромно заплащане или безплатно;
— детски музикални школи, позволяващи на децата да получат музикално образование и на ранен стадии да се изявят музикалните таланти;
— детские спортни школи, в това число интернати;
— бесплатни групи за удължен ден в училищата(занимални);
— Домове на пионерите и Дворци на пионерите, безплатно обезпечаващи развлечението на децата;
— Домове на културата и Дворци на културата, обезпечаващи развлечението на възрастните;
— спортни общества, обезпечаващи физическо възпитание на населението;
— широка мрежа санатории, Домове на отдиха, туристически бази, обезпечаващи лечение и отдих безплатно или за скромно заплащане, достъпна за всички слоеве на населението;
— най-широки възможности за получаване на безплатно образование и повишение на квалификацията за всички слоеве население в дневни, вечерни или задочни курсове;
— гарантирано жилище и работа по специалността, максимална социална защита, пълна увереност в утрешният ден.
(Ще добавя от себе си - баща ми през 1951 е осъден за подривна (считайте за терористична или контрареволюционна дейност и сравнете с възможна присъда днес) на разтрел? - не, на 5 години затвор с формулировката "той е млад"(на 21 години), останалите осъдени по неговото дело получават максимум 8 години. Излежава част от присъдата си в Белене. След като излиза (излиза, излиза, а не това, което си помислихте) служи редовна военна служба в армията (бивш терорист-контрареволюционер - е, как ви се струва?), след което е назначен на гарантираната си работа, и понеже България не е СССР не получава гарантирана, а си купува за няколко години къща с градина. Тя след около 10-тина години попада в реконструкция на градската част, тогава с изплатената му компенсация 1500лв той купува апартамент изплащайки 14000лв в брой и взема заем за 2000лв. Пробвайте днес да купите апартамент за 88% от стойността му в брой и заем за 12%, или може би имате само малката част, а ще вземете заем-ипотека за голямата? - бел.пр.)

Пореобладаващо болшинство граждани на съвременна Русия е убедено, че населението на СССР винаги е живяло значително по-зле, отколкото в западните стра­ни.

Никой не подозира, че именно при Сталин и само благодаря Сталин съветс­ките хора в средата на миналият век са живели много по-добре в материален и морален пла­н, отколкото във всяка дру­га страна от това време и по-добре, отколкото в съвременните САЩ, да не гово­рим за съвременна Русия. 

по материали от http://back-in-ussr.com

Социализмът като неизбежен стадий на развитието на човека в обществото, ако той се развива като човек

Не веднаж съм срещала коментари в различни постове, че социализмът е неестествен и не може да съществува. Да погледнем така ли е това от научна гледна точка.

Входни данни.

Първото на което си струва кратко да се спрем - с какво се различава човек от маймунката. Генетиците настояват, че 98% от генома у маймуните и двуногите без пера са еднакви.

Второ - да повторим дефиницията на социализма: 

Социали́зъм (френ. socialisme, от лат. socialis — обществен) — обозначение на учения, в които в качество на цел и идеал се издига осъществяване принципи на социална справедливост, свобода и равенство. Под социализъм също разбират обществен строй, въплъщаващ тези принципи по следният начин: поставя пред себе си глобална цел на свалянето на капитализма и построяване в обозримо бъдеще на съвершенно общество (комунизъм), завършващ предисторията на човечеството и явяващ се начало на неговата истинска история, мобилизирайки за достигане на тази цел всички налични в негово разпореждане ресурси.

Така се получи, че последната теория, поясняваща развитието на обществото бе създадена от Маркс и Енгелс. Теорията се основаваше на понятия за прогресивното изменение на обществено-политическите формации, изменение и баланс на производителните сили и производствените отношения. 

Трето, което трябва да отчетем - любимият на всички професор Савелиев многократно ни е пояснявал, че човек с нищо не се отличава от бабуина. Е просто с нищо. Нито с побудителни мотиви, нито с изпълнение на своите прихоти и желания. Нека той даже и да разговаря, да е милионер или известен политик, певец. писател. До тогава, докато у него не започнат да се включват някои функции на челните дялове на мозъка, които и отговарят за социално поведение. Именно тези разлики и правят човека човек, а не животно. Но наличието на най-развитите челни дялове още нищо не определя. Важно е още и извънгеномното предаване на социални навици и обучението как да бъдеш човек. 

Същото може да се каже и на любителите на езотерика. Или двуногото без пера живее като животно, спряло се на развитието на чакрата Манипура максимум, или това двуного с труд се предвижва към развитие на висшите чакри, които и обуславят неговото съществуване именно като човек.

Обсъждане.

Човечеството се е добрало до капитализма и империализма. При това различията в генома, повтарям, са 2% всичко. Да, ние живеем в градове и във семейството у нас има напълно социалистически отношения. В обществото пък преобладават напълно людоедски, животински инстинкти и отношения.

Естественото развитие на човека и човешкото общество - към очовечване на едното и другото е длъжно именно да се реализира в големи различия между бабуините и човека и закрепване на социалистическите навици вече на генетично ниво.

Тоест именно способността да се споделя храна и грижа, стремеж към социална справедливост и прави бабуина човек. Да, тези навици засега не се наследяват. Макар нови научни изследвания, твърдящи, че холокостът така е повлиял  на потомците на евреите, че е изменил техният геном необратимо - като да намекват.

Капитализмът от своя страна не само не способства на очовечването, но напротив, все повече избутва двуногите без пера на ниво животински инстинкти и животински отношения, когато са задействани чакри вече даже не на ниво Манипура, но само на Свадхистана и Муладхаре - ниво на животинско оцеляване и инстинкт за размножение, получаване на удоволствия на всяка цена.

Ради това капитализмът е тръгнал на блокиране и пълно спиране на  научно-техническият прогрес, оставил само ИТ технологиите, препятстващи развитието на социума, създаващи разрив между поколенията и блокиращи предаване социалните навици от поколение към поколение, но упрощаващи контролът и управлението над полуживотинските маси.

Извод

Хората и обществото днес са изкуствено блокирани на половината път на  своето естествено развитие към пълно очовечване, и се пренасочват от получовеци-бабуини с пари и власт към пълна деградация на генетически незакрепените социални навици у развиващото се човечество.  Към пробуждане на животинското начало в хората, ради съхранение на своята, бабуинско-животинска, власт и влияние. 

Ние живеем в епоха на избор: ще ли съществува двуетажно човечество, като морлоки и елои, или животинската история на човечеството ще завърши и премине в пълна негова деградация или предисторията ще премине в история и човекът ще стане човек не само външно.

Майя Милонова

родена свободна

Класовата борба и обществените формации в съвременността. Част първа

Нижеследващият текст бе написан и първо публикуван през 2012 г. Тогава западопоклонниците активно го осмиваха, не вярвайки във възможността за упадък на САЩ. Днес след пет години изложените в него прогнози вече не изглеждат фантастически, а смехът на либералите придоби отчетливо истерически нотки.

Впрочем днес публикувам този текст отново не за да докажа, че съм бил прав, а затова, защото именно той легна в основата на нов текст, който развива изложената в нго теория. И посвещавам на дядо Ленин.


Класическата историческа наука ни учи, че по пътя на развитие на обществото се променят формациите – от родоплеменна към рабовладелческа, от рабовладелческа към феодална, от феодална към капиталистическа и така нататък. Към това ред изследователи считат, че да се прескочи през формация е невъзможно. И първото твърдение, и второто винаги са извиквали у мен здрав скептицизъм.

В своята книга «Световна икономическа криза. Какво после?» Жак Атали извежда възникването на капитализма не към момента на началото на промишлената революция (както се счита традиционно), а в далечният 12-ти век – в белгийските пристанища Антверпен и Брюге.
Но почакайте, дванадесети век – това е класическото Средневековие, самият разцвет на феодализма. Какво излиза: формациите не заменят една друга, а съ-съществуват? Дори повече, те не са особени условия, определящи формата на отношения в обществото, а само един от способите за икономически отношения. Фактически тяхното значение много силно преоценяват.
Освен това ако гледаме обективно, то и Антверпен от 12-то столетие не е място на възникване на капитализма. Негови елементи (свободна търговия, лихвен процент, наемен труд) може да срещнем още в Древен Египет и Финикия. Където те на свой ред прекрасно са живели заедно с робството.

Робство

Впрочем да бъдем последователни. Робството прекрасно съ-съществува с феодализма и капитализма и много по-късно – да си спомним само масовата търговия с роби, разгърната от Британската Империя през 17-18 век. Отначало в Европа, а после и в Новият Свят. При това за разлика от битуващото сред някои убеждение, че са търгували само с африкански роби, на практика бойко са търгували и с европейци – политически дисиденти, уголавни престъпници и просто длъжници. Всеки би могъл да стане «жива стока» (също както и в късната Римска Империя).

Струва си също да споменем такава непряка форма на робовладение като наркозависимостта. Тук Британската Империя се отличила вече през 18 и 19 век, посаждайки на наркотици милиони китайски «кули», работили за доза.
Впрочем робството за съжаление присъства и в днешният свят. Така например по данни на правозащитни организации, в Дубай работят няколко стотин хиляди роби, както селяни и строители, така и проститутки (хомосексуалисти и деца в това число). Сексуалното робство присъства също и в Европа, където по най-скромни оценки в този нелегален бизнес насилствено са въвлечени над 150 хиляди жени.

Да споменем също и за достатъчно разпространеното през деветдесетте години явление, когато у пристигналите работници (гастарбайтери) отнемат документите, затварят, бият и заплашват, заставяйки да работят за храна, а после изхвърлят на улицата без каквото и да е заплащане. Фактически това е форма  на временно робство, не натоварено с грижа за последващата сътба на станалите ненужни «временни роби». (Ако отворим някой криминални хроники можем да видим, че това явление продължава и до днес в различни еевропейски страни - бел.пр.)

И още една форма на съвременно робство – това са «потогонки», където хората работейки по 12-14 часа на ден, получават мизерна заплата, която не стига даже на пълноценно хранене. И подобна форма на експлоатация не престава да бъде робство от това, че тези работници формално получават заплата. Те са безправни, те съществуват в скотски условия, тяхното възнаграждение за труда е под разширеното възпроизводство, те не могут да се махнат (нямат документи, не знаят езици, не владеят други специальности etc).
Може дълго да демонстрираме примери за съвременните форми на робство, но за нашето изследване е достатъчно констатацията, че робството не само продължава да съществува, но и напълно комфортно живее заедно с по-напредничави форми на експлоатация.

Феодализъм

Феодализмът като формация също има не един, а няколко характерни признаци. Ние няма да се ограничаваме с едно формално определение, а ще разглеждаме цялата съвкупност негови признаци.

Първо, това е самият институт феодали/лени, когато за вярност някому дават землен дял, парче доходна собственост или синекура (приходна длъжност). Няма да е преувеличение да се каже, че към днешен ден в тази или друга форма това присъства практически във всички страни. Ако на постсъветското пространство това се изразява в получаване от «свои хора» на възможности за приватизация на печеливши държавни активи (при това ако властта се сменя, то и активите сменят владелците си), то например в САЩ работилите в «Goldman&Sachs», верни на своето майчино гнездо заемат ръководящи длъжности в министерството на финансите, държавната хазна, ФРС и други важни ведомства, свързани с разпределение на финанси.

Второ, признак на феодализма е кастовост, съсловност. При това преходи между съсловията не са невъзможни, но са изключително затруднени и често «надскочилите» не се приемат в съобществото. На запад такива «съсловия» например са съобществата банкери и крупни капиталисти. Във Великобритания закрита за встъпване е горната палата на Парламента (биваща наследствена), също затворен за постъпване е Оксфордският университет – те на практика са два, и един от тях не е предназначен за постъпване на «случайни хора», а учит само британските аристократи и финансовият елит.

Трето, отново тук, към съсловността, може да се добави и наследствеността на положение и възможности (не биологическа, а социална). Начиная с дворянството, и завършвайки с наследяването на финансови империи (династии те на банкери, промишленици и така нататък).
Династиите на Ротшилди, Рокфелери, Моргани, Варбурги и прочие банкерски домове наброяват вече по няколко столетия. Макар много от тях и нямат формално дворянство, но при това владеят гербове, девизи и прочие символика.

Но ако някой мисли, че старата аристокрация на Европа е загубила своето влияние и е изчезнала, то съм принуден да го разочаровам – само в лондонското Сити има 117 «ливрейни» компании, принадлежащи на наследствени лордове и имащи собствени гербове. При това всички тези компании влизат в списък на 500-те най-големи корпорации в света. Замислете се, фактически четвърт от най-големите корпорации в света принадлежи на британската аристокрация! И това не е феодализъм?
В САЩ също не са редки случаи, когато някои семейства по няколко поколения са сенатори и конгресмени. Струва си само да споменем семейства Буш и клана Кенеди, а също този забавен факт, че преобладаващо болшинство американски президенти са били далечни родственици  на британската корона.

Четвърто още един характерен признак на феодализма е обилието различни орденови и квазиорденови структури, започвайки с госпиталиерите и «Опус Деи», и завършвайки с разкошните затворени клубове. И тяхното число не се съкращава, а само расте.
И, накрая ето, монархизмът, като явно проявление на феодализма никъде засега не е изчезнал – в ред страни от Европа и Азия продължават да управляват монархи (понякога конституционни, понякога абсолютни). И този фактор никак не се съгласува със заявената от страните от Запада «борба за демократизация».

При това методите на натрупване на първичният капитал във всички страни са примерно еднакви – това са отново инвестирани пари от пиратство, наркотърговия, роботърговия, контрабанда и грабеж на колонии. На постсъветското пространство – това са плодове на мошенническа приватизация и бандитизъм (не напразно ОПГ и ФПГ  се различават само с една буква).
Класика на жанра – в средневековието крале и херцози воювали с близките родственици ради власт и пари, сега членовете на една партия (или по-общо – едно олигархическо съсловие) се дракат помежду си за възможност да откъснат от съратниците част от тяхното богатство и влияние.
В днешните условия на усилване на местното самоуправление, за което така много шумят либераите, националистите и активистите на «гражданското общество», ще доведе само до едно – до феодална раздробеност. Впрочем, в Украйна тя вече е настъпила, просто усилването на местното самоуправление ще закрепи и узакони «волността» на отделни князе.

Капитализъм

Характерна черта на капитализма отбелязвана от много изследователи е абсолютното отсътствие на патриотизъм у неговите основни държатели. На свое време бельгийският капитал пренася своят център в италянска Генуа, после (в началото на 17-ти век) преминава в Холандия. По-късно след век и половина, «…през 1780 г. холандските съдовладелци, съпровождани от най-добрите финансисти напускат Нидерландия и отиват в Лондон». След осем години банковата система на Нидерландите рухва, извиквайки разорение на голяма част от населението, но на капиталистите им е все едно – те вече обитават нови домове на береговете на Темза.

През 1890 год. Британия, строила всепланетна империя, «стига до изтощение заради дълговете, натрупани при финансиране военната мощ в колониите, в частност индийският раджа». И тогава центърът на международната търговия се премества през океана в Бостън, а финансовият център – в Ню-Йорк (на Уол-Стрийт).
От 1971 год. лондонското Сити започва да подмамва при себе си американските банки, разрешавайки им да извличат пари с всички спекулативни методи. А промишлеността започва стремително да се изнася от САЩ в страните от Азия, в частност в Китай (а също в по-малка степен в Южна Корея, Хонконг, Малайзия, Виетнам etc). В резултат днес над 46 милиона жители на САЩ живеят под нивото на бедност, но капиталът това никак не го вълнува.

Друго доказателство за отсътствието на патриотизъм у притежателите на капитала е този факт, че по време на втората световна война американските компании продължават да търгуват с нацистска Германия (независимо че тяхната страна воюва против нея), а британските банки владеят част от военната промишленост на Германия.
От изброеното логично произтича факта за аморалност на капитала. Както справедливо е забелязал още Карл Маркс, «няма такова престъпление, на което не би отишъл капитала за 400% печалба», а доколкото печалбата от търговия с наркотици, оръжие и опрощаване на греховете е по-висока – всеки долар в света мирише на кокаин, полят е с кръв и е благословен от христианската църква (от един от нейните конкуриращи се помежду си брендове).

Капиталът активно инвестира в Дубай, макар тамошният шейх се занимава с роботърговия, контрабанда, сутеньорство, търговия с оръжие и пране на пари. Капиталът охотно признава абсолютните монархии на страните от Персийският залив за «демократически», макар там да екзекутират хората за магьосничество, убиват жени с камъни и секат глави. Капиталът безумно унищожава екосистемата на планетата, доколкото единствените мотивации и мерила за ефективност на неговата дейност са във финансовата отчетност, в която не се отчитат измирането на видове животни, изсичането на дъждовните гори и човешките страдания. За него има значение само растежа на цифрички в графата «доход».
От това произтича, че от своя страна капиталът е готов да използва труда на роби (както и това да не се маскира зад хитри термини), което го прави съвместим с робовладелческият строй. Робският труд макар и да не е толкова ефективен като наемният или машинният, но и не изисква значителни рискови инвестиции. Затова и капитализмът спира развитието на технологиите по много направления, предпочитайки пред висококвалифицирани работници и автоматизация на производството низкоплатен труд в «потогонки». Нали когато китайците започнат да получават по-високи заплати, производство то винаги може да се пренесе някъде другаде – в света има много всякакви Сомали, и може да се създат нови.

От друга страна, феодалните системи отлично живеят и се адаптират към света на капитала. Те не само не чувстват заплаха от негова страна, но и позволяват и приветстват взаимното проникване на тези две форми. Не случайно и в «Римският клуб», и в «Билдербергският клуб», и в списъците на «Комитета 300» присъстват представители както на старата европейска аристокрация, така и на съвременният световен финансов елит. По болшинство линии те вече отдавна са закрепили този съюз с династически бракове.

Капиталът в съвременният свят

Ключев процес в разбиране на случващото се в света е протичащият през последните години отток на капитала от САЩ, подобен на изброените горе «изходи». «Патриотическият истеблишмент» се опитва да спре този процес, разпалвайки войни, дестабилизирайки обстановката в света и опитвайки се да покаже, что Уол-Стрийт остава най-безопасното пристанище за капитала. Но колкото повече дрънкане с оръжие, толкова по-близо е краят на империята.

Процесът на изход на капитала от САЩ е необратим. При това неговите основи са били заложени отдавна, и са се диктували от самата логика на «свободният пазар». Например оттогава откакто САЩ станаха основен емитент на световната резервна валута, процесът на все по-голямо тяхно плъзгане в дългова яма бе неизбежен. Самата архитектура на световната финансова система подразбира, че емитентът е донор – на световната система са необходими все повече долари, и американците все по-дълбоко влизат в дългове. А доколкото дългът (с проценти) винаги е повече отколкото сумата на емитирани пари – ямата е неизбежна.

Капиталът в тази система е своеобразен паразит – той се ползва от възможностите на поредният хегемон, изсмуквайки соковете му, а после се прехвърля на нов, по-здрав носител, и цикълът се повтаря отново. За известно време на страната-носител, като на наркоман под допинг даже става видимо по-добре, но постепенно най-добрите жители на тази страна гибнат във войни, ресурсите се изтощават, а нравите извращават, довеждайки до упадък – и капиталът цинично напуска потъващият кораб.

Повече от всички в паника в такава ситуация е управляващият истеблишмент  на хегемона, доколкото изтичащият капитал ги лишава от власт, лостове на влияние, статус и достъп до распределението на благата. И тази паника едно след друго ги заставя да правят необмислени постъпки и да грешат.

Коренът на злото и перспективите за излекуване

Общо за всички три форми на угнетение – робовладелство, феодализъм и капитализъм – е частната собственост върху средствата за производство. Не демокрация или авторитаризъм, не национализъм или интернационализъм, не някакви други отвличащи маневри – докато съществува възможност за безудържно натрупване и свръхконцентрация на ресурси в ръцете на ограничена група хора, за никакви реални свобода, равноправие, справедливост и других високи идеали не може да става и дума.
Правото на собственост върху средствата за производство поражда неравенство  на възможностите, убивайки както конкуренцията (в природата предимно тече съревнование без стартови статусни или имуществени предимства), така и меритократията (за което пише Пол Кругман). При това американското общество, което се позиционира като меритократическо, вече отдавна не е такова.

Адекватен изход от този порочен кръг може да стане държавен капитализъм с распределение доходите на държавата сред цялото население (нещо от типа  на акционерна корпорация, където всички граждани са акционери). В условията на продължаваща и задълбочаваща се глобална криза също има смисъл стремежа към достигане на максимална самодостатъчност на икономиката (автаркия). Което и формира оптимална форма на държавата на бъдещето.

Перспективи от бездействие

Всички мечтаещи за «еволюционен път на развитие» или «ръст съзнателността на масите» съм принуден да разочаровам – кино няма да има. Социумът вече достатъчно отдавна не се развива самостоятелно, а активно се инженери. И когато го инженерят не прогресори (не се хващайте за термините), го инженерят регресори.
И те активно водят програма по снижение качеството на образование по цял свят. В Европа и болшинството страни на бившият СССР е въведена Болванската система. Рязкото снижение на качеството на образование в САЩ вече отдавна извиква тревога у тамошните интелектуали. Академик Арнолд пишет същото за френските и британските студенти. В САЩ процентът «домашни» учени в университетите е паднал за последните години до 40-45%, всички останали – това са пристигащи китайци и индуси.
Активно се формира (по-точно, вече в масата си е оформен) Homo Potreblamus, не притежаващ критическо съзнание и високи идеали, а предпочитащ еснафство, шопинг и телевизия. Ако сега още се срещат мислещи и съзнателни хора, то занапред с всяка година ще бъде само по-зле.

В технологиите също се наблюдава определен застой. Особено в производствената част. Вместо автоматизация на производството се предпочита използване на евтин ръчен труд (като по-малко рисков и не изискващ особени инвестиции). Сдържа се развитието на алтернативни двигатели, продължава използване на морално остарели двигатели с вътрешно горене, употребяващи въглеводородно гориво. Сдържа се монополизирано развитието на компютърната техника. Вместо екологически чисто и качествено хранене се развиват фастфуди, полуфабрикати и ГМО. И така нататък.

Фактически, мнго вероятен е сценарии, когато ще се провежда бъдещо свиване на прогреса (технологическият прогрес въобще е много чуплива субстанция), с помощта на депопулация, дебилизация на населението, консервация на технологиите – ще бъде извършено връщане в ново средневековие. Само за разлика от първото, нова социална и технологическа революция те вече няма да допуснат.
Някои високи технологии те безусловно ще оставят – за собствени нужди. Тези технологии ще съществуват изключително в затворени анклави (всеки желаещ може да намери в интернет многочислени указания за това, начиная с насипните острови в Дубай, и завършвайки с «градове в градовете» типа лондонското Сити), а стадо-масата извън стените на тези анклави ще бъде потопена в невежество и мракобесие.

Повтарям, такъв сценарии е напълно възможен, ако седим и чакаме докато «светлото бъдеще наступит само по себе си». Или сценарият за свличане в поредната глобална война (всички предпоставки са вече налице), като станала вече привична форма за изход от кризата.
Както казва Едмунд Бурке, «За победата на силите на злото е достатъчно добрите хора да бездействат».
Александр Роджерс