Наратко за главното — Америка пропада

От началото на годината американските финансови издания вече три пъти излизаха със заглавия "Stocks End Worst Week in Years" - "На пазара завърши най-лошата седмица за последните години". А още даже не е април...

Ой…

При това, което е характерно, всеки път все по-зле и по-зле, а колапса все никак не настава — всеки път пазарите от сриване в пикиране спасява гонга (saved by the bell, края на търговете в петък), а в началото на следващата седмица подгласните спекуланти на ФРС (с помощта на вливане на пари, което аз натичам «скрито QE») рязко повдигат индексите. Както казваше капитан Альохин «Малкия, този номер е за фрайери, аз вече сто пъти съм го виждал».

Впрочем, сто рубли не ще спасат отеца на американската демокрация. Защото, въпреки светата увереност на болшинството американци, света не се върти около NYSE (Ню-Йоркската фондова борса).

Вчера, 26 март 2018 година, на Шанхайската борса най-накрая пуснаха механизъм за търгове с нефтени фючърси. При това доста активно — само за първите двадесет минути бяха сключени търгове за 14 хиляди контракта.

Китай излезе на първо място в света по потребление на нефт (през 2017 година при потребление от 610 млн. тона КНР импортира 420 млн. тона нефт — при текущите цени за нефт това са почти 4 трилиона долара), така че това е най-крупния нефтен пазар на планетата, и търговията на него в юани неизбежно болезнено ще удари по нефтодолара.

При това Иран и Венецуела вече се отказаха от търговията с нефт за долари, Нигерия търгува нефт за юани с Китай, а Русия засега тества система за търговия в рубли.

Друга неприятна за САЩ новина — от 1 април китайците възнамеряват да въведат санкции против САЩ в отговор на въведените от Тръмп митнически и тарифни бариери, а също ограниченията за внос на китайски стоки. Засега никой не знае що ще бъдат това за мерки (китайците държат това в секрет), но множество отрасли на американската икономика свъзани с КНР са вече в паника.

По просмукалите се намеци, списъкът на американските стоки, които ще се подложат на ответни мерки включва 128 пункта.

А всички тези американски борсови индекси до сега не са рухнали на нула изключително предвид тахната пълна, тотална откъснатост от реалната икономика. Те вече отдавна живеят сами за себе си, както и «пазарната капитализация».

Иначе никога акциите на стабилно губещата «Тесла» не биха стрували по-скъпо от акциите на не по-малко стабилно печелившия «Ford». Това е нонсенс, безсмислица.

Впрочем, даже виртуализацията на американските фондови пазари не ще спаси от този факт, че днешният график на динамиката им практически съвпада с двете най-тежки икономически кризи в историята на САЩ.


Какво ни казва ЗАПАДНАТА икономическа наука? «Въвеждането на заградителни мита е признак за неефективност на икономиката». Чувате ли, хамстери? Американската икономика е неефективна! Вече бомбите ли от тоя факт?

Добавете към това, че американският бюджет е дълбоко дефицитен, и всяко повишение на процентната ставка по «трежърис» («съкровище», название  на американските дългови задължения) с 0,25% води към увеличение на дефицита на бюджета с допълнителни 50 милиарда долара. Скоро с такива темпове «трежърис» може да се превърне в «трешърис» (боклучище).

И Дони още намали данъците за милиардери (за себе си, любимия, и своите дружки), така че там още няколко стотин милиарда дупка се образува.

А тука още свеж проект на дъжвавния бюджет на САЩ публикуваха. С рекордно високи разходи за «отбрана». Товарищ Путин, поздравявам, те се включиха в надпреварата на въоръженията! С тяхното днешно състояние на финансите — това е окончателна смърт на полудохлата американска икономика. Колкото и те там да не опитват да правят на глупак статистиката и да не включват банковите транзакции и спекулации на борсата в БВП.

Под приказките за «руска агресия» Съединените Щати възнамеряват да похарчат на, кхм, «отбрана» над 800 милиарда долара. Веднага се вижда «най-миролюбивата нация на планетата», заедно с нейните стотици военни бази в десетки разни страни.

В същото време, докато руските либерали-западници крякат «защо да харчим за отбрана? по-добре да се раздадат тези ракети на пенсионерите!», техният обект на въжделение и образец за подражание харчи рекордни суми във военния си бюджет, и при това, че всеки шести в САЩ живее на талони за продукти, а в центровете на големите градове на тротуарите и в парковете има огромни палаткови бездомичници. Не в таз страна либералите се възмущават, ой не в таз.

Може някой да иска да поспори с мен, и да разкаже какви блестящи перспективи за развитие имат Съединените Щати? Е давайте, например, назовете ми драйверите за техния ръст, кому и какво ще продават те (особено в условията на започналите търговски войни с ЕС и КНР)? Или какво трябва да сподвигне производителите да пренесат производството в САЩ, където няма нито подходяща инфраструктура, нито редкоземни минерали, нито в достатъчно количество квалифицирани работници?

Самите американски икономисти и аналитици пишат, че «подавящо болшинство от днешните вложители в пенсионни фондове едва ли ще видят осигурена старост». Това е крайно неприятна за тях реалност, да избегнат която едва ли ще се удаде.

Лично аз не зная как да се съхрани хегемонията на САЩ в света и тяхното текущо ниво на потребление. Нито заедно, нито поотделно. ИМХО това просто е невъзможно. Освен - нека опитат социалистическа революция…

Александр Роджерс

Заседанието явно тръгна не по плана: депутатите от Европарламента масово изискват подобряване отношенията с Москва

Преди известно време в хода на заседание в Европарламента депутатът от Германия Удо Фойгт и депутатът от Италия Марио Боргезио буквално шокираха всички присъстващи с рязка позиция относно абсурда на днешната русофобия. Според тях антируската истерия в Европа е преминала всички мислими граници, като се строи на лъжи и е абсолютно бездоказателна.
Такова начало от членовете на влиятелни държави от ЕС - Германия и Италия, породи цяла вълна преобувания във въздуха от множество парламентарии от други страни, и цялото заседание след това тръгна съвершенно не по плана...
Тезисите от изказванията
Удо Фойгт [Германия]:

- «Благодаря господин председател… Уважаеми колеги, днес придобивам такова усещане, като че съм се пренесъл обратно във времената на Студената война. Руските СМИ като че разпространяват във всяка страна лъжливи факти, но кажете господа, кога именно русите са разпространявали подобни сведения? Може би те са казвали неправда по отношение войните в Либия, в Сърбия, в Афганистан, в Ирак, а може би в Сирия? Глупост! Във всички тези ситуации аз лично виждах, че нашите евроатлантически СМИ лъжеха и разпространяваха лъжлива информация! И това бе не «Спутник», и не «RT», а водещи западни издания! Аз два пъти бях в Сирия, и прекрасно зная кой говори правдата за тази страна, а кой не. Оттук и моят въпрос, защо не ви стига храброст и мъжество да отидете в Русия и да опитате заедно с нея да достигнете общ диалог? Нима не разбирате, че друг път просто няма и че бъдещето на Европа, и бъдещето на нашите страни е в дружба и сътрудничество с Русия, а не в дела с враждебните САЩ?»

Марио Боргезио [Италия]:

- «Благодаря господин председател… Днес ние проявяваме загриженост обсъждайки един с друг, но наш контрагент трябва да бъде Държавната дума и Русия, а не някой друг! Защо да не започнем диалог с нашият основен опонент, иначе нали просто нищо няма да се получи. Русия не влиза в ЕС, това е вярно, но териториално все едно е Европа. Несъразмерно повече между другото, отколкото Турция. А вместо това, вие постоянно говорите за фалшиви новини… Ето ви пример, съвсем наскоро ние в Италия от нашите СМИ узнахме, че Русия е оказвала съществено влияние на италянските избиратели и италянските избори, а какво се случи после? А после, италянските спецслужби моментално опровергаха всички тези сведения! Нам също казваха, че русите са опитвали да повлияят на референдума по Брексит във Великобритания, а също са поддържали сепаратизма в Каталония. Но истината е там, че ако хората отиват да гласуват на референдум, то те отиват да изразят своето лично мнение, а не мислите на други. Вие как си представяте вмешателство в такъв процес? Мислите, че милиони, в закритата кабинка гласуват именно така, защото Русия ги е надумала? Не, те гласуват изходя от своите убеждения и потребности в една или друга страна!»

В аналогичен дух се изказаха и представители от други страни:

- «Дами и господа. Аз много внимателно слушах днешната дискусия, и ми се стори, че се намирам в Централният Комитет на Комунистическата Партия. Ние чуваме същите лозунги, които се култивираха в СССР в годините на социалистическият период. Само че сега всичко е наобратно. Сега вече нам е "необходимо да се борим с враговете на нашата социалистическа демокрация" (Европейският съюз и неговите ценности), и да правим това «безпощадно». Аз съм на достатъчно много години, че да помня своето детство в социалистическият лагер, и имам такова усещане, че съм се върнал в тези времена. По цяла Европа ние слушаме постоянно лъжи! Едни и същи разказни за "руска угроза"…»

- «Айнщайн веднаж произнесъл фразата: «има две безкрайни неща, Вселената и човешката глупост, но за второто не съм уверен». Та ето, истериката за сметка на Русия, постоянните разказни за руска намеса, всичките тези глупости, струва ми се, са достигнали такъв предел, че биха удивили и самият Айнщайн! През цялото време говорят, че има някакви доказателства, но в крайна сметка ние не ги виждаме, обвиненията просто се повтарят като мантри! Например, всички СМИ в ЕС крещаха за намеса на Русия в дебатите в Каталония, за това даже говори премиер – министърът на Испания. Но ето вълната в пресата спадна, и АНБ публично заяви, че никакви информационни атаки от страна на Русия не е имало. Също и в Германия, и в Италия и в прочие страни и истории. Всичко това е параноя със скрит политически смисъл, а целта тук е една – да се предотврати подобрението на отношенията между Европа и Русия».

- «Тази дискусия се основава на лъжливи предпоставки! Фалшиви новости, и прочее… Фактически даже холандският премиер в нашият Парламент не бе в състояние да представи поне някакви реални примери на това, как именно Русия е могла да повлияе на общественото мнение в Холандия. Той просто повтаряше, че "те са го направили". А между впрочем, Евросъюзът сам постоянно оказва давление на дискусията по време на избори в европейските страни. В Италия, във Великобритания по време на брексит, и в други места… И къде тук е свободата на избора? Няма такава, нали даже да се говори нещо против Евросъюза всъщност не се разрешава! Вместо това ни предлагат да струпваме своите проблеми на Русия, в същото време докато ЕС си струва да се запита: нужен ли ни е такъв Евросъюз, или искаме истинска свобода?»

- «Ще кажа веднага, аз не оценявам руският режим, а само указвам на опасността от постоянно използване на такива етикети, като «сфабрикувани новости». Защото този израз е двусмислен и леко може да бъде използван в целите на пропаганда и цензура сам по себе си. Всяка неугодна гледна точка тутакси може да бъде отметната в тази област, и наречена «фейк». Аз също скептически се отнасям към всякакви препратки към вмешателство в европейските избори и изборите в Европейският съюз, особено когато никакви доказателства за такова вмешателство няма. Искате обратен пример? Моля - това е войната в Ирак. В Европейските СМИ цялата тази война се освещаваше с неприкрита лъжа! И какво имаме в резултат, същите СМИ и същите хора, които сами с години са фабрикували новости, днес обвиняват във фабриковка на новости Москва. Тоест просто ни вкарват в опасна за ЕС Студена война отново».

- «Като представител на партията от Британия инициирала референдумът за отделяне, аз съм просто поразен от лицемерието на европейският дневен ред! Ние постоянно обсъждаме така наричаната руска пропаганда и влияние на Москва върху страните от ЕС! Но какво можете да кажете за тези милиони и милиони евро, които отидоха за пропаганда във Европа, от самите европейски институти? Брюксел, и прочие опитваха да извратят демократическите решения на ирландци и французи, и вие похарчихте милиони за пропаганда против нашият брексит! ЕС сам убива в себе си всякаква непредвзетост и Русия няма нищо общо. Именно в Европа днес е създадена огромна пропагандистска машина, целта на която е с всички способи да съхрани ЕС във вид на днешната структура, подривайки националните демокрации на влизащите в него страни. Всеки европскептик ще бъде премазан от тази машина и това е «ПРАВДА» (говори на руски), при това, най-чиста. Вие говорите, и се опитвате да убедите хората, че пропагандата от Русия – това е угроза, но вие не разбирате, че хората далеч повече плаши пропагандата на самият ЕС! Вие заявявахте за «RT», за русите, като за канал на пропаганда и като за враг. Но ето ви тогава пример – именно «Россия сегодня» първа даде възможност да се изкаже британската партия «Независимост за Великобритания», докато «BBC», спонсориран в това число и от Брюксел, не даде на този глас възможности в ефира! И брексит се състоя. Възможно «Russia Today» и русите защищават тази свобода, която вие всички тук искате да задушите! Така че слава Богу, че всичко това го има!»

Охота на ястребов. Секретное задание Голливуда

 

Послание към коринфянците. Лев Щаранский

Мълния! Вчера се случи безпрецедентно събитие. Кървавият диктатор на Мордор Влад Путин събра своите приближени сатрапи и гръмогласно обеща да потопи Оплота на Свободата в яма радиоактивна пепел. «Бахнем, обязательно бахнем! Но потом. Весь мир в труху!» - разпалвайки се крещеше террана под бурните аплодисменти на приближените блюдолизци. Превърнал формата на презентацията на Apple измислена от Стив Джобс - в шабаш на милитаристски угар. Мен в тоя момент като от душ ме поляха. Стана ми изведнаж съвестливо и гадно на душата. Края на посланието на владиката на Мордор за всеки случай със сенатора Джон Маккейн и главния редактор на «Наша Канада» Моисей Жидоплясов доглеждахме в секретния бункер на трактира «Матрьошка». Няма предел на човешката мерзост. Протегна се проклетият Сахаров.

Влад Путин премина червената черта, заплашвайки със своите ръждиви ракети цялото цивилизовано човечество. Либералната опозиция и украинските военни експерти вече разнесоха на пух и прах всички негови новини по всички фронтове, в твитер и фейсбук. Добре е известно, че без украинският Южмаш нито една ракета на Ордата не може самостоятелно  да излети. Бойни лазери и ракети с ядрена енергетическа установка също изглеждат мит, като минимум защото Русия е съсредоточие на средневековно варварство, а не на напредничави технологии. В такова моеше да се повярва, ако го казваше Илон Маск на модна презентация в черна водолазка и с чаша фруктов фреш. Думите пък на руския нелегитимен президент са лъжа от първата до последна буква.

Именно затова сега Държавния департамент моли всички честни и порядъчни люде, гейове, демократически журналисти и евроукри да съблюдават пълно спокойствие и не правят резки движения. Докато Шести флот не получи нови противоракети способни да сбиват путинският металолом. Не стигаше още заради някакви полоумни еврохохли да се получи бурятска ракета право в прозорчето на Белия дом. Нужно е временно да се отложи похода на киборгите на Москва поне до лятото. Малко ли е, току виж ракетите на орките действително летят. Е а засега Конгреса ще отделя нови средства на Пентагона за ПРО, а ние с брайтонската интелигенция срочно удълбочаваме дъното на нашия секретен противоатомен бункер в трактира «Матрьошка». Нали да се живее трябва не по лъжи. За вашата и наша свобода. В небето Бонер, на земята Хайкин, във водата Шести флот. В Тайланд Рыбка, на Марса Илон Маск. Не тук сме власт. Така ще победим!

С уважение, Лев Щаранский

Откровение 8:7

Александр Пелевин:

- Първият Ангел затръби, и се появи град и огън, смесени с кръв, и паднаха на земята; и третата част от дърветата изгоря, и всичката зелена трева изгоря.

- Владимир Владимирович, Вие объркахте текста, ето го посланието.

- Не!

---
В САЩ не вярват в ефективността на новите руски оръжия.

Всичко е правилно, първия стадий на приемане на неизбежното е отрицанието.

---
Путин: Имаме такива видове въоръжение, че и нас ни е страх да ги показваме.

 

---

Посланието. Накратко:

 

 

---

Днес в Пентагона бе неработен ден. Мастити генерали и полковници с коса с благороден цвят на стомана въртяха хора и ръченици, хвърляха гьобеци, извиваха се в диско и rock'n roll и натискаха секретарките-сержанти по ъглите. Беше ясно, че след посланието на диктатора на Мордор започва нова ера на финансирането в така уважаваната институция, а нивото на разпила и комисионните скоро ще надмине и най-смелите мечти!!

New York Times обясни, защо американската намеса в чужди избори — това е добро, а руската — лошо

Сензационна статия излезе в New York Times през почивните дни там разказаха, че само през XX век САЩ са се намесвяли в чужди избори 81 пъти. Журналистите от едно от най-големите американски издания признаха, че агенти от САЩ са носили пари с куфари, занимавали са се с вхвърляния в СМИ, убивали са и са сваляли от власт, но в резултат направили извод, че за американците — може. Защото те са добри и всичко това е било в името на демокрацията. А за Путин не може, защото той е лош и диктатор.

Започвайки своя материал американските журналисти разказват последните новости от «руското дело», по което САЩ отново въведоха санкции против още 13 човека. Като че всичко като у всички, но вече от третия абзац почва сенсация, която в предишните години би заплашила с уволнения и импичменти, а днес даже не влиза в топ новостите на изданието.

«Лок Джонсон, който започва своята кариера в разузнаването през 1970-те години, бъдейки член на комитета на Сената по делата на църквата, с разследване действията на ЦРУ твърди, че руската операция от 2016 година — това е само съответна на изискванията на киберепохата версия  на стандартна американска практика, която САЩ прилагат на протежение няколко десетилетия в тези моменти, когато им е нужно да повлияят на изхода на изборите в други държави. "Ние се занимаваме с това от момента  на създаване на ЦРУ през 1947 година — каза г-н Джонсон, който сега преподава в университет Джорджия. — Ние използвахме постери, памфлети, плакати и така нататък. Ние разпространявахме лъжлива информация в чуждестранната преса. Ние използвахме това, което британците наричат "кавалерията на крал Джордж", тоест куфари с пари".
ЦРУ помогна да се свалят избраните лидери в Иран и Гватемала през 1950-те години и поддържа бурните държавни преврати в няколко други страни през 1960-те години. То организира поръчкови убийства и поддържа жестоки антикомунистически правителства в Латинска Америка, Африка и Азия.
Но през последните няколко десетилетия по думите на г-н Хол и г-н Джонсон, намесата на Русия и Америка в изборите в чуждестранни държави не били равносилни в нравствено отношение. Вмешателствата на Америка  основно са били насочени на оказване на помощ на неавторитарни кандидати, които били против диктатори, и на поддръжка на демокрацията. Русия пък далеч по-често се намесвала, за да подкопае основите на демокрациията или да поддържа авторитарен режим. По думите на г-н Хол, да се поставя Америка и Русия в един ред — "това е като да се твърди, че ченгетата и гангстерите са еднакви, защото и у едните, и у другите има оръжие. Мотивациията има значение"» — разказват в NYT.
Накратко публикацията в «Нью Йорк Тайм» — това е признание: ние подкупвахме, лъгахме, убивахме и сваляхме от власт, но да се сравняваме с русите не трябва, защото русите са гангстери, а ние ченгета. Пардон, пан сенатор, но ако ченгето нарушава закона, а всичко гореизброено — това са престъпления, то това вече не  е полицай, а именно гангстер — оборотен в пагони, както казват у нас. То разбира се там зад океана може и по-друго да е, но ако местният вашингтонски инспектор изключително от чувство за солидарност с най-демократичната Опра Уинфри, ви отнеме за себе си колата ви, портфейла и ви даде няколко ритника по мекото отзад, ще се съгласите ли, че такова ченге е по-добро от някой бандюга?
Впрочем, по-нататък има само повече от същото, а главно — по-подробно.
«Научният сътрудник на Carnegie Mellon Дов Левин преброява количеството тайни и открити операции по оказване влияние върху изхода от избори в чуждестранни държави. Той открива, че от 1946 до 2000 год САЩ са провели 81 операции. "Аз въобще не оправдавам това, което русите направиха през 2016 година — каза г-н Левин. — Владимир Путин не е трабвало да се намесва по такъв начин. Но тези методи, които те използват, са просто цифрова версия на тези методи, които САЩ и Русия използват на протежение няколко десетилетия: взлом на кабинетите в щаб-квартирите на партии, вербовка на секретари, внедряване на информатори, предаване на информация и лъжлива информация на вестниците". Изводите на г-н Левин подчертават доколко обикновено нещо е било вмешателството в избори за САЩ.
Основите за подобни вмешателства са били заложени в Италия, където от 1940-те до 1960-те години САЩ поддържат некомунистически кандидати. "Ние доставяхме куфари с пари на определени политици, за да покрият техните расходи" — разказа в своето интервю през 1996 година бившият офицер от ЦРУ Марк Уайт.
Скрита пропаганда също е служила като една от основите за такива вмешателства. Ричард Бисел, който е ръководил дейността на агенцията в края на 1950-те и началото на 1960-те години, написал в своята автобиография за "контрол над вестниците и радиостанциите, което позволяваше да се осигури желаният резултат на изборите". В неотдавна разсекретеният доклад за операциите на ЦРУ в Чили в периода на изборите през 1964 година се говори за "сложна работа", която агенцията е извършила, предавайки "крупни суми пари" на нужният кандидат и изобразявайки го "мъдър, искрен и благороден политик", докато неговият опонент се изобразявал като "разчетлив машинатор".
Сътрудници от ЦРУ разказали на г-н Джонсон в края на 1980-те години, че количеството вхвърляния на информация в чуждестранната преса достигало 70-80 на ден. В периода на изборите в Никарагуа през 1990 година ЦРУ предвижвало в медиите репортажи за корупция на лявото правителство на сандинистите. Тогава опозицията удържа победа. С времето все повече американски операции за влияние започват да се провеждат не секретно и не от ЦРУ, а открито и от Държавният департамент. В периода на изборите през 2000 година в Сърбия САЩ финансират успешна кампания, насочена против Слободан Милошевич. Винс Хоутон, който в това време служи в армията на САЩ на Балканите и тясно сътрудничи с разузнавателните агенции казва, че е виждал влияние на Америка във всичко. "Ние ясно давахме да се разбере, че не ще позволим на Милошевич да остане на власт" — казва г-н Хоутон, станал историк в Музея на международният шпионаж» — продължават да издават сензацията New York Times.
Тук си струва само да добавим, че този абзац, както и следващият, са задължителни за прочитане от всички ученици от старшите класове и студентите от младшите курсове. Обезателно с препратка към оригинала, за да се убедят, че не кремълската пропаганда разказва, как се създават корупция, кой разпространява «най-честните новини» и как идват на власт в «демократическите страни».
Не са забравили там и за Русия.
«САЩ откровено се намесват в изборите в Русия минимум веднаж. Американците се бояли, че Борис Елцин може да загуби на изборите през 1996 година срещу неговия комунистически съперник, във връзка с което президентът Бил Клинтън се разпорежда да се проведе операция, за да се помогне на г-н Елцин. Америка постига това Международният валутен фонд да предостави на Русия кредит в размер 10 милиарда долара само четири месеца до деня на изборите. Освен това САЩ изпращат на помощ на Елцин група политически консултанти (макар руснаците обикновено презрително да се усмихват, когато САЩ се опитват да представят като своя заслуга победата на г-н Елцин). Това откровено вмешателство в политическите работи на Русия заставя някои американци да се чувстват крайно неловко. Томас Каротерс (Thomas Carothers), сътрудник от Институт Карнеги за международен мир, си спомня, как е спорил с един чиновник от Държавния департамент, твърдящ, че "Елцин и е демокрацията в Русия". По думите на г-н Каротерс, той отговорил на чиновника: "Това не е нещото, което трябва да бъде демокрацията".
През последните няколко десетилетия най-забележим признак за присътствието на Америка в политиката на чуждестранните държави са били Националният фонд  за поддръжка на демокрацията, Националният демократически институт и Международният републикански институт, които не поддържат конкретни кандидати, но помогат да се създават демократически институти, да се подготвят наблюдатели на изборите и да учат как е нужно да се провеждат предизборни кампании. Болшинството американци считат такива мисии меки и в определена степен, даже благотворителни. Националният фонд за поддръжка на демокрацията преди няколко години предоставяше грантове на Алексей Навални, който сега е главен политически противник на г-н Путин. През 2016 година този фонд заделил 108 грантове на сума 6,8 милиона долара за различни организации в Русия за различни цели: от "привличане на активисти" до "увеличаване степента на обществено участие".
Не е трудно да се разбере защо г-н Путин счита американските пари за заплаха срещу своя режим, който не желае да търпи реална опозиция. Но американските ветерани по предвижване на демокрацията са крайно недоволни от това, че някои аналитици поставят знак за равенство между тяхната работа и машинациите на г-н Путин, а също от това, което руското правителство извършило в САЩ през 2016 година. "Това са съвершено несъпоставими неща — казва Кенет Уолак, президент на Националният демократически институт. — Това е като да се сравнява човек, носещ спасително лекарство, с човек, който донася смъртоносна отрова"» — пишат в американското издание.
И  ще се съгласим, разбира се, това са несъпоставими неща. Едно нещо са не доказани с нито един реален факт вмешателства дали на хакери, дали на троли, дали на извънземни в изборите на Тръмп, и друго — докарване на власт на алкохолика Елцин заедно с признание в открито финансиране на Навални за сваляне на Путин. За какво лекарство говори президента на Националният демократически институт? Развал, измиране, обедняване и криза през 90-те — това и е «демократическото лекарство» за нас. Не, благодарим, ние по-добре още малко ще поболедуваме. Отделна благодарност за откровеният слив на Навални, ще повторим: за учениците задължително за прочитане.
Което е най-интересно в тази статия е, че САЩ се намесват и не възнамеряват да спират. «Какви операции ЦРУ е могло да провежда през последните неяколко години, за да повлияе на изхода от избори в чуждестранни държави до сега остава секрет — и най-вероятно, ще остане такъв в близките няколко десетилетия. Напълно е възможно тези операции да са твърде скромни по сравнение с това, което агенцията е провеждала в годините на студената война. Но някои ветерани не са съвсем уверени. "Предполагам, че сега те се занимават примерно със същото както и по-рано, защото такива агенции не се променят — казва Уилям Доерти, който е работил в ЦРУ от 1979 до 1996 година и някое време е следил за секретните операции. — Технологиите могат да се менят, но целите и задачите — не"» — правят извод в New York Times.
Ако и ние направим изводи, то нищо ново американците не казват. Може това да стане откритие за нашите либерали, за които Запад винаги е бил населен със «светлолики елфи», които акат люляк и зюмбюли, но за останалите е достатъчно да си спомнят само Майданите на постсъветското пространство. Далеч по-важно тук е, че неща, които още преди 10 години се стараеха да скрият и гръмко да не озвучават, днес се декларират с гордост — точно така, както още неотдавна политиците срамежливо демонстрираха своят развратен образ на живот, а сега, напротив, бравират с него. И това вече е диагноза, която през ноември поставя техният професор Пол Робинсон.
«Както обяснява на конференцията професор Пол Робинсон, водещ курс по държавна политика и международни отношения в Университета на Отава, тези две страни съвершенно различно разбират правилата и това, за какво те са предназначени. По мнението на Русия, правилата са симетрични. Те действат еднакво за всички страни в конфликта. А за Съединените Щати правилата са асиметрични, и тяхното действие зависи от това, действат ли тази или друга страна "справедливо" или "несправедливо". Съединените Щати, по думите на Робинсон, сега фактически отхвърлят такава симетрия. Какво означава справедливост? По мнение на Съединените Щати и техните най-близки съюзници, да решават това трябва либералните държави — и именно затова, че концепцията за справедливост е заключена главно в идеята за "съблюдаване индивидуалните права на човека", исторически сформирала се на Запад. Изходя от тази теория, жертвите сред мирното население, понесени в хода на освобождението на Мосул или Ракка от Съединените Щати, са били прискръбни, но оправдани, а жертвите сред мирното население, понесени в хода на освобождението на Алепо при поддръжката на руските войски, са били от морална гледна точка неприемливи. А доколкото Русия и Сирия разбират правата на човека не така, както САЩ, нито тази, нито другата, от гледна точка на САЩ, не могат да бъдат "справедливи даже в минимална степен"» — разказва още едно американско издание - The American Conservative.
И ето това е действително опасно — хора, които са се счели дотолкова избрани, че могат да установяват норми за справедливост в зависимост от своите интереси, или от прищевки, е невъзможно да се вразумят. С тях е безполезно да се води разумен диалог, защото те винаги и във всичко са прави, ибо са «добри». Те могат да бомбят и убиват, да свалят и оставят да гладуват милионни народи само затова, че за тях това е «справедливо». Такова вече се е случвало, когато някой се е обявявал за еталон на справедливост и избраност. И завършвала е тази избраност или на река Березина, или под Сталинград. И не би се искало поредното повторение, а съдейки по всичко, без него вече няма как.
Руслан Лялин, РИА Катюша
TELEGRAM РИА КАТЮША

Малкият и среден бизнес в Сталинският СССР

Каквото и да ни лъжат либерастите за отсътствие на частна инициатива и предприниемачество и зарегулираност на всьо и вся от административно-командната система – частна инициатива и предприниемачество в СССР било имало!
Именно на ниво тоя същия «малък и среден бизнес» за който така много говорят днес – но виж ти парадокс – в СССР той е бил развит къде повече от сега!

Промишлено производство.

На пика си промкооперацията в значителна степен е обезпечавала производството на ТНП (стоки за народно потребление) в СССР. Към края на 1950-те години в системата и се наброяват над 114 хиляди работилници и други промишлени предприятия, където работят 1,8 милиона души. Те произвеждат 5,9 % от брутната продукция на промишлеността, например до 40% от всичките мебели, до 70% от металическата посуда, над една трета от горния трикотаж, почти всички детски играчки. В системата на промишлените кооперации влизат 100 конструкторски бюра, 22 експериментални лаборатории и два научно-изследователски института.

Възможно ли е сега поне да си представим в "младата, демократическа страна, която е само на 20 години" съществуването на напълно частен (кооперативен) научно-изследователски институт, който самостоятелно да работи без всякаква държавна поддръжка? А в СССР това е било!
Промишлената кооперация е произвеждала до 2/3 от всички стоки за народно потребление в СССР. Те и хранили, и обличали, и обували, и мебели правили и детски играчки. Някой ще кажет – «Пфф! Помисли си! Детски играчки!». А между впрочем – стоките за деца в света – това е бизнес по всички показатели по-мощен от търговията с оръжие. Всъщност – оръжие кооперативите също произвеждали. Мини, снаряди, радиостанции и всякакво. Най-добрият автомат от ВОВ – ППС – е продукция на кооператив. На собствени машини и оборудване.

Цялата продукция на тогдавашния хай-тек - радиоприемници, телевизори, фотоаппарати (виж знаменитият ФЭД) - са се произвеждали именно от кооперативи + хиляди дреболии!

Първите съветски лампови приемници (1930 г.), първите в СССР радиоли (1935 г.), първите телевизори с електронно-лъчева тръба (1939 г.) произвежда ленинградският артел «Прогресс-Радио».

Подробно за промкооперациите - тук:

Реставрация капитализма в СССР.

Търговия и Потребкооперация.
На 14 април 1956 година, след троцкистко-хрушчовският преврат се появява постановление на ЦК на КПСС и СМ на СССР "За реорганизация на промишлената кооперация", в съответствие с което към средата на 1960 година промишлента кооперация напълно се ликвидира, а нейните предприятия предават във ведение на държавните органи. Оттогава ИСТИНСКИЯ СССР – завършва.
Но Потребкооперацията просъществува до самият развал на СССР. И кога то антисъветчици и русофоби квичат за отсътствието на салам и дефицит на  хранителни продукти в СССР, то незнайно защо срамежливо премълчават за наличието на магазини на КООПтърг - във всеки град, във всеки районен център!

Където тоя вашият салам (както и прочие "дефицит") е можело да се купи по всяко време! Но по-скъпо, по 3 рубли, но без всякаква опашка! Но всички искали държавен, за 2 и 20...
Или, за да не се буташ и не стоиш на опашка с часове в очакване на това на тезгяха на магазина "ще пуснат" месо или пилешко - е можело просто да се отскочи зад ъгъла или на няколко спирки на трамвая, да се купи пилешкото на колхозният пазар.
На колхозният пазар е могъл да търгува въобще кой да е! От колхозници (по определение), търгуващи излишъците на своята продукция - до всеки частник или владелец на лично стопанство (при Сталин - до хектар, безплатно).
Всяка бабка можела да дойде на пазара и да продаде всичко отгледано в градината - зеленина, краставички-доматки, същото това пиленце или десет яйчица. Или гъбки-ягодки и прочие диворасли - можело да се продадат на пазара или сдадат в Заготконтората на същата Потребкооперация, които са били едва ли не във всяко село. При това данъци за това от гражданите не са събирани съвсем, а на колхозният пазар е било достатъчно да се платят за място 20 копейки.
А сега? Може ли бабка или някакво частно лице легално да реализира продукция от своята градина или частно лично стопанство? Само ако го прави нелегално! На мръсен картон, стоейки на колени до супермаркета, рискувайки глоба и да получи с палка по темето от полицаите.
Да какво там бабки и частни лица! Даже т.н. фермери изпитват трудности с реализацията на селскостопанската продукция! Да пробие частник в търговските мрежи е нереално по принцип! Всъщност, за фермерите - като най-ярки представители на малкият и среден.
Селско стопанство.
Няма да се спираме на колхозите, който по същност и организационно правова форма са били кооперативи (артели) - тоест недържавни предприятия. За разлика от совхозите. Това е друга, отделна и дълга история.
Въпреки приказките на либерастите за разкулачване и поголовно принуждение да се встъпва в колхози - частта селяни-единоличници (фермери на съвременен език) оставала значителна до самият хрушчовско-троцкистски преврат.

Моля да обърнете вашето най-голямо внимание на п. 6 от приведеният документ - селяни-единоличници. По сравнение с днешният ден количеството селски (фермерски) стопанства 16 (шестнадесет!) пъти надвишава това в "младата, демократическа страна", в която така обичат да поговорят за "малкият и среден бизнес"!
Е, и майсторите съответно - това е също малък бизнес! При това - тези хора са заети именно с ПРОИЗВОДСТВО, а не със спекулативна търговия и препродажба на чужда стока, с което е зает основно "малкият и среден" днес.
Из гореизложеното е видно, че в СССР така наричаният "малък и среден бизнес" е бил развит значително по-добре, отколкото в "младата, демократическа страна, която е само на 20 години". А и със всичко останало там е било значително по-добре - с нивото на производство, образование и медицина.
И, да! В тогавашните времена, при тирана Сталин, да се открие "частен бизнес" е било в пъти по-просто, отколкото сега, при поклонниците на тоя същия "бизнес". Да си спомним класиката, Илф и Петров - те от натура са писали. Колко секунди губи Остап Сулейман Берта-Мария Бендер-бей, за да открие частна кантора "Рога и копита"? При проклетият социализъм. И колко кръга на ада трябва да се минат сега, при благословеният капитализъм?
Как там каза Владимир Владимирович? Ще се замъчите прах да гълтате?
А и данъците от частните предприемачи (майстори) и кооперативи са били, както се казва днес "по упрощенка" - само 3 (три!) процента от оборота - даже счетоводство не е трябвало да се води!
Така че може би за това, с "малкият и среден" всичко стане добре и заклинанията на гражданите от либерална националност все пак се сбъднат - е нужно всичко на всичко - да върнем СССР? Сталинският СССР?

Източник