Face App

Защо социализмът е по-добро? Методичка от Кървавата Комуняка

 Защото е по-прогресивен. Да, ето така просто. Нищо излишно. Социализмът е по-прогресивен от капитализма защото неговият икономически модел е по-ефективен от капиталистическият. При това социализмът е основан на принципите на хуманизма, идеите за равенство и свобода. Той позволява да се решат тези проблеми, които капитализмът  даже не възнамерява да решава, нали те са залог за съществуването на самият капитализъм.

Например безработицата. За капитализма тя е нужна като въздух, ибо армията безработни се използва като средство за давление над трудещите се (че последните не силно да търсят права), или например войните, желателно по-мащабни и по-страшни. С тях капитализмът като в тоалетно казанче на кървав поток изпуска натрупалите се в него противоречия. Посредством войните той преразпределя колонии и пазари между основните играчи.
Или ето една от основите на капитализма - частният характер на присвояване на прибавъчният продукт... абе това когато работи купище народ, но печалбата от техния труд получава само един чувак - капиталиста. Мижавите марксистски догматици наричат това противоречие между общественият характер на производство и частното присвояване на неговите резултати.
В капиталистическата икономика трудещите се продават своя труд на капиталиста, те работят на принадлежащите на капиталиста средства за производство(земята, помещенията, машините, оборудването, клиентската база и т.н.) произвеждат някакъв продукт(стоки, услуги и пр.)но печалбата получена в резултат на продажбата на резултатите от труда на трудещите се, се распределя по следният начин: част отива за заплата, която капиталистът заплаща на трудещият се за работата, останалото той си прибира и е волен да се разпорежда с него така, както си иска. Иска - ще вложи в модернизация на производството, а не иска -  ще си купи яхта с размер на къща и ще се вози на нея с всячески Сашки и прочие особи с ниска социална отговорност.
Тоест у капитализма тука има два условни варианта:
1. Идеален. Когато работника, да предположим е произвел със своя труд продукт за 100 лева, 30 то тях той е получил от капиталиста като заплата, 35 капиталистът е взел за себе си като заплата за своя труд (ще предположим, че е работил именно той, а не управляващ) и още 35 лева капиталистът е вложил във фонд за модернизация на производството. След което, предвид повишаването на техническото ниво на производство ще се повиши и заплатата и нивото на живот на работника. Ето такъв значи "идеален" капитализъм.
2. Реален. Работника е произвел продукт за същите 100 лева, пак 30 от тях е получил като заплата, и 70 от тях капиталистът е взел за себе си. После, за да не профука в рамките на свободната конкуренция и не губи нивото на доходи капиталистът е снижил заплатата на трудещия се до 25лева, после трудовият ден е увеличил още с 2 часа, после още малко-малко и още. Позната картинка, не?
Но това е само връхчето на суровия айсберг от догматика и комунистическо мракобесие, драги приятели!
Ако копнемо още по-дълбоко, то тези, у когото от марксистска риторика не са пламнали мозъците в предната част на разговора, могат да узнаят, че резултатите от труда на трудещият се в капиталистическата икономика - НА ТРУДЕЩИЯТ СЕ НЕ ПРИНАДЛЕЖАТ! Тоест, ако трудещият се поиска да купить дом(или апартамент), които строи неговото предприятие - той трябва този апартамент да го КУПИ! )) Той сам  го е построил този дом\апартамент, но всичко това ПРИНАДЛЕЖИ НЕ НЕМУ! )) Нали средствата за производство(завод, фабрика, земя, природни ресурси и пр.) принадлежат не на трудещия се, а на капиталиста! И затова резултатът от труда на трудещият се принадлежи не на трудещият се, а на капиталиста! На тоя същия капиталист, който средствата за производство е купил с печалбата, получена от все същия труд на трудещият се )) Убийствена капиталистическа логика с..ка. ))

 А да видиш как е работата в тоталитарната совкова социалистическа икономика! Да предположим, човека също така се труди на предприятие по строежа на жилища. Икономиката е социалистическа и затова средствата за производство принадлежат на тоя същия трудещ се и резултатите от труда също принадлежат на тоя трудещ се. Не, това не значи, че трудещия се е волен да геп... да вземе от завода две чанти месингови кранове и все смесители с канелките по 50лв парчето за собствени нужди, не. Това значи, че трудещият се има равно право на безплатно получаване на резултатите от своя труд, в този случай - на получаване в реда на опашката чакащи на безплатен дом. А също на безплатно образование, медицина, култура, отдих и пр. "Еврисинк ю вонт", както говорила една виетнамска особа.

В единият случай трудещият се получава от капиталиста заплата и резултатът от неговият труд не му принадлежи (той може резултата от своя труд само да купи, за тази получената заплата), а в другия той получава от обществото(чрез държавата, на която обществото е делегирало власт) заплата + той получава равен достъп към резултатите от общественият труд. Става дума пак за всичките тази безполезни люспи типа безплатно висококачествено образование, медицина, наука, изкуство, жилище, отдих и пр. Трудещият се получава това всичкото безплатно или почти безплатно, защото ТО И ТАКА МУ ПРИНАДЛЕЖИ.

В тази система просто няма капиталиста, който в частен порядък ще присвои резултатите от труда на работника, че на работника после да се налага за своята заплата(с изваждане на данъците) да купува това, което той и е произвел.
Най-внимателните читатели ще запитат: "неуважаеми комуняка, а на кой хрен тогава на правоверният социалистически трудещ се му трябват заплата\пари?"
Тук мерзкият болшевишки върколак ще трябва да навлезе в догматически дебри и ще започне да фъфли нещо за непреодолен товарен характер на производството, за социализЪма, като първа стадия на комунизЪма, за родилни петна от капитализЪма и пр. Но после обезателно ще се вземе в ръце и  ще отговори, че в социалистическата икономика парите играят роля на талони за продукти, стоки и услуги, а не ролята на средства за натрупване и експлуатация, както в капитализма.
Е и как е, драги вие мои? Кървавият комунистически изверг отговори ли на вашите въпроси?
Да подведем извод: социалистическата икономика е по-ефективна от капиталистическата В ЧАСТНОСТ затова, че в нея отсъства дефектното звено под название "капиталист", който, както е показала многовековната практика - изяжда те зи ресурси, които по всички закони на разума, здравият смисъл, логиката и справедливостта - е нужно да се насочат за развитие на научният прогреса, за модернизация на материалната база и за подобрение условията за работа на трудещите се.
Ако някой зададе стандартният въпрос в саркастически стил: "е типа защо па вашия "типа ефективен" совок не само не победи, но и сам  се разпадна", последователят на тоталитарната комуняцка секта ще отговори, че противостоянието на социалистическият СССР и капиталистическият запад прилича на съревнование между велосипед и автомобил, където към вторият отзад е завързан 10 тонен бетонен блок без колелца. И факта, че автомобила въобще е запалил, тръгнал и така дълго вървал на равно с велосипеда, говори само за това, че автомобила, при всички него ви недостатъци, от техническа гледна точка е по-добър, по-ефективен и по-прогрессивен от велосипеда.
Всички благодаря за прочитането, скъпи мои читатели. Ако имате въпроси към кървавият комуняцки изверг - задавайте ги в коментарите, ще се постарая да отговоря. Само преди да поверовате в това, че вий със своя "свеж" поглед сте открили очевидни(за вас) пропуски в "теорията оф ивъл болшевикс", препоръчвам все пак отначало да питате класиците, а после вече и вашият покорен слуга. Успех.

Ramzan Magomedov Скромен популяризатор на хуманитарните науки. Социолог

Умерла Екатерина Демина

Ушла из жизни Екатерина Илларионовна Демина.

Легендарная разведчица, Герой Советского Союза Екатерина Демина (девичья фамилия Михайлова) родилась 22 декабря 1925 года в Ленинграде. Отец был военным, мать работала врачом. Лишившись в раннем возрасте обоих родителей, девочка воспитывалась в детском доме. В 1941 году она окончила девять классов и курсы медсестер.

В день, когда началась война (22 июня 1941 года), Катя ехала в Брест на каникулы к своему брату‑летчику. Поезд попал под бомбежку и ей пришлось пешком добираться до Смоленска. Екатерина пришла в военкомат и, прибавив к своему 15‑летнему возрасту еще два года, добилась зачисления в Красную Армию и отправки на фронт. В боях под Гжатском получила тяжелое ранение в ногу. Лечилась в госпиталях на Урале и в Баку. После выздоровления с января 1942 года служила на военно‑санитарном судне "Красная Москва", переправлявшем раненых из Сталинграда в Красноводск. Там ей было присвоено звание главного старшины, за образцовую службу вручен знак "Отличник Военно‑Морского Флота". После завершения Сталинградской битвы Екатерину по ее просьбе зачислили санинструктором в 369‑й отдельный батальон морской пехоты, формировавшийся в феврале 1943 года из добровольцев в Баку. Батальон входил в состав Азовской, а затем Дунайской военных флотилий. С этим батальоном, получившим впоследствии почетное наименование "Керченский Краснознаменный", Катя Михайлова с боями прошла по водам и берегам Кавказа и Крыма, Азовского и Черного морей, Днестра и Дуная, с освободительной миссией ‑ по земле Румынии, Болгарии, Венгрии, Югославии, Чехословакии и Австрии. Вместе с бойцами батальона вступала в бой, отбивала контратаки врага, выносила с поля боя раненых, оказывала им первую помощь. Трижды сама была ранена.



В декабре 1944 года в битве за крепость Илок на границе Венгрии и Югославии Катя Михайлова была ранена, и ее, ослабевшую от потери крови и воспаления легких, почти в безнадежном состоянии переправили в госпиталь. После выздоровления она вновь вернулась в строй. В составе 369‑го батальона морской пехоты она сражалась за Имперский мост в австрийской столице Вене. Здесь она отпраздновала Победу 9 мая 1945 года.
В ноябре 1945 года Екатерина Михайлова демобилизовалась и вернулась в Ленинград. В 1950 году окончила 2‑й Ленинградский медицинский институт. 36 лет трудилась врачом, заведующей спецлабораторией на заводе Минатома в г. Электросталь, потом в г. Москве. В 1985 году ушла на пенсию.


За мужество и героизм в годы войны Екатерина Михайлова награждена многими орденами и медалями. Свою первую награду ‑ медаль "За отвагу" ‑ она получила за участие в десанте при взятии Темрюка. Первый орден Отечественной войны II степени ‑ за участие в сражении за Керчь с высадкой десанта в шторм и выходом из окружения с боями и за вынос раненых. Первый и второй ордена Красного Знамени ‑ за форсирование Днестровского лимана в августе 1944 года и за участие в боях за крепость Илок на границе Венгрии и Югославии в декабре 1944 года.

К упомянутым выше наградам позже прибавились новые: орден Отечественной войны I степени, медали "За освобождение Белграда", "За взятие Будапешта", "За взятие Вены", "За оборону Кавказа", "За победу над Германией в Великой Отечественной войне 1941 ‑ 1945 ". В 1961 году ей была вручена самая почетная награда международного Движения Красного Креста и Красного Полумесяца ‑медаль "Флоренс Найтингейл". Екатерина Демина награждена также российским орденом Андрея Первозванного. В 1990 году, когда отмечали 45‑летие Победы, Указом Президента СССР за героизм в борьбе с немецко‑фашистскими захватчиками Екатерина Демина была удостоена звания Героя Советского Союза с вручением ордена Ленина и медали "Золотая Звезда".

Более подробное описания подвигов Деминой.



За свои действия в ходе Темрюкской десантной операции была представлена командиром 369-го обмп майором Судариковым к ордену Красной Звезды, но награждена медалью «За отвагу»: главный старшина Михайлова, будучи контуженной, оказала медицинскую помощь 17 раненым бойцам и эвакуировала их в тыл с оружием под сильным огнём противника. В конце января 1944 года главстаршина принимала участие в десанте в Керченском порту, мужественно проявила себя в уличных боях, перевязала 85 раненых солдат и офицеров, вынесла с поля боя 13 тяжелораненых, за что была награждена орденом Отечественной войны 2-й степени.

После освобождения Крыма батальон был переброшен под Одессу и включён в состав Дунайской военной флотилии. Первой боевой операцией нового объединения стало освобождение Аккермана в конце августа 1944 года.

В ночь с 21 на 22 августа 1944 года санинструктор Михайлова участвовала в форсировании Днестровского лимана. В составе десанта 369-го обмп Дунайской военной флотилии одной из первых достигла берега, цепляясь за корни и ветки прибрежных кустарников, вскарабкалась на пятиметровый гребень обрывистого берега реки, помогала подняться наверх другим десантникам и тяжёлый пулемёт. За время боя оказала первую помощь семнадцати тяжелораненым краснофлотцам (включая спасение из воды тяжелораненого начальника штаба отряда), подавила огонь станкового пулемёта, забросала гранатами дзот, уничтожила два десятка солдат противника, 9 гитлеровцев взяла в плен. Утром Аккерман был взят. За проявление исключительной отваги была представлена к званию Героя Советского Союза, но награждена орденом Красного Знамени.



Через месяц старший санинструктор сводной роты Берегового отряда сопровождения Дунайской военной флотилии главный старшина Михайлова приняла участие в десантной операции по захвату порта Прахово, а 4 декабря 1944 года вновь послужила примером героизма при взятии крепости Илок в Югославии. В рамках предупредительных мер по недопущению переброски сил противника в район проведения Будапештской стратегической наступательной операции предполагалось нанесение удара по придунайским населённым пунктам Опатовац и Илок. Оба города нужно было брать с суши, тактическим десантам отводилась отвлекающая роль. Особенно трудно пришлось десантникам в боях за Илок, размер разведгруппы составил 52 человека, включая главстаршину Михайлову. В ночь десантирования выяснилось, что из-за разлива реки затопленными оказались низменные берега и небольшой островок около крепости, место высадки морских пехотинцев. После начала боя гитлеровцы, осознав, что силы краснофлотцев невелики, предприняли попытку сбросить их в Дунай. Десант сражался по шею в ледяной воде. Атака 52-й стрелковой дивизии на Илок на суше задерживалась и через два часа боя из полусотни десантников, занявших круговую оборону на острове, в строю остались только 13, и все они были ранены. Сама будучи тяжело раненой, Михайлова продолжала оказывать медицинскую помощь тонувшим раненым бойцам и, спасая их жизнь, привязывала их поясными ремнями к прибрежным полузатопленным деревьям и камышу. А когда к острову приближались вражеские шлюпки, сама бралась за автомат и отбивала атаку. Лично из автомата убила 5 вражеских солдат. Моряки выполнили свою задачу, противник оттянул большие силы на подавление десанта и, когда атака советско-югославских войск началась, не смог удержать Илок. К концу сражения только семеро воинов были боеспособны. Раненую, ослабевшую от потери крови и воспаления лёгких, почти в безнадёжном состоянии Михайлову переправили в госпиталь. 9 декабря руководством Берегового отряда сопровождения главстаршина была повторно представлена к званию Героя Советского Союза, командующий Дунайской военной флотилии вице-адмирал Горшков согласовал это награждение, тем более, что в наградном листе перечислялись не только обстоятельства боя за Илок, но также отмечался героизм девушки в боях за Прахово и при форсировании Днестровского лимана. Тем не менее в наградном отделе сочли описание подвигов неправдоподобным и вернули назад представление к награде в штаб флотилии. В итоге, новый командующий флотилии контр-адмирал Холостяков смог наградить Михайлову только вторым орденом Красного Знамени Приказ был подписан 8 марта 1945 года.


К этому времени главстаршина, едва оправившись от болезни и ранения, сбежала из тылового госпиталя в Измаиле на фронт. Свой батальон она нагнала под Комарно. В его составе продолжила принимать участие в операциях, последней из которых стал десант на Имперский мост в Вене. Здесь же она отпраздновала Победу 9 мая 1945 года.
Таким образом, к званию Героя Советского Союза главстаршина Михайлова представлялась дважды, в августе и декабре 1944 года, но удостоена его лишь указом Президента СССР от 5 мая 1990 года, с вручением ордена Ленина и медали «Золотая Звезда» (№ 11 608).

Демобилизована в ноябре 1945 года

* * *


Моя война. Екатерина Демина.



Мир праху.
https://colonelcassad.livejour...

Colonel Cassad

Хроники на пикиращият хегемон

Признавам си, искам да вляза в историята. Но не заради тщеславие, а за полза на делото. Като хроникьор на падението на Pax Americana.

1. Русия и Китай ще стиковат своите аналози на СВИФТ (руската СПФС и нейният китайски аналог), и ще могат да работят без тази зависима от Запада система във взаимните плащания.

2. Русия и Китай подписаха съглашение за преход на национални валути във взаимната външна търговия. Планира се, че прехода ще бъде завършен към следващата 2020 година. При това преходът на национални валути ще бъде извършен и по отношение тези контракти, които отначало са подписани в долари.

2а. Никой още не е анализирал такъв интересен въпрос «А къде ще се дянат всички тези долари, които ще се освободят в резултат на подобни откази от долара от различни страни?». Ще се върнат в САЩ, стоварвайки върху вътрешната икономика инфлация? Другите страни ще изкупуват остатъците от привлекателни физически активи (е не във фондови спекулации ще да вървят, честна дума), които още са се съхранили в САЩ?

3. Китай и Япония (Си и Абе) постигнаха консенсус по цял ред въпроси. Започвайки от статуса на Източно-Китайско море и завършвайки с культурни програми по обмен на туристи и студенти.
Япония прекрасно разбира, че САЩ се опитват да я превърнат в «Украина за Китай», тоест самоубийствена торпеда, която Щатите ще  използват за дестабилизация на региона. И всячески се дърпат (защото японците не са такива тъпи като рагулите). Затова Токио предприема огромни усилия за подобрение на отношенията както с Китай, така и с Русия. Поне просто за това, че искат да живеят (а още това е и изгодно).

4. Поредният опит за държавен преврат във Венецуела се провали, а всички заговорници са арестувани. С железобетонна база доказателства. При това са ги водили повече от година, за което заговорниците така и не се досетили.
Това (а също провала на синхронните протести в Хонконг и Русия по време на форума ПМИФ) нагледно ни демонстрира, че страните са се научили ефективно да отразяват американските опити за държавни преврати.

5. «Форд» затваря още шест завода в Европа. Под съкращение ще попаднат 12 хиляди работници (това е примерно 20% от общата численост на персонала на компанията). При това работниците от руските заводи вече вземат при себе си КАМАЗ и други автопроизводители, както и производствените площадки, които няма да простояват без работа.
Впрочем аз считам, че американският автогигант това няма да спаси. Дълговете на компанията два и половина пъти превишават нейната текуща пазарна капитализация, а продажбите продължават да падат. «Това е фиаско, братан»(с)

Най-приятното в тази ситуация е, че своите кредити към руските банки «Форд» вече погаси, така че на загуба ще остане някой друг.

6. Делата у други американски гиганти вървят не по-добре. Например за проблемите на «Боинг» вече писах в предишните статии.

7. Тръмп се срещна с Путин, възнамерява да се срещне със Си. Но той няма какво да предложи нито на едния, нито на другия. Затова ще «фиксират стремеж към достигане на компромис» и на това ще се разотидат.

Според мен всичко е достатъчно нагледно.
Ако считате, че «Роджерссичколъжи», то нахвърляйте ми новости за успехи на американската икономика (в реалният сектор, ако обичате) и проривни технологии, а то аз нищо такова не мога да намеря...

Публикувано в https://news-front.info/2019/0...

Александр Роджерс

Най-добрият музей на социализма в Източна Европа - Варна

Ретро-музей на социалистическото минало разположен във Варна -  истински бисер на града и засега относително малко известна атракция.
Намира се на един от етажите на търговският център Grand Mall Varna и човек отначало може със съмнение да се отнесе към яркият информационен плакат на входа. Кажете, какъв музей може да се създаде в помещение на обикновен съвременен търгово-развлекателен център? Да се завлече там стара «Волга», да се постави бюст на Ленин (а по-добре на Сталин) и Живков, да се закачат два флага и комунистически значки на стената. Вуаля, музей на «тоталитарното» минало е готов! Приятели, колко жестоко се лъжех! Това е съвершенно потресаващ, интересен, познавателен и неполитизиран музей с множество уникални експонати. Най-доброто от подобни места в Източна Европа, а може дори и в света. Първа роля играят разбира се автомобилите, но въобще там има много друго любопитно.

Видяното незабавно извиква истински възторг. Няколко десетки автомобили, стотина единици битова техника, играчки, плакати, коллекции предмети от бита и производството на НРБ, СССР и другите страни от социалистическият блок.

Истинска гордост на музея са шикарно реставрирани леки автомобили от социалистическата епоха. Обърнете внимание как организаторите са подходили към оформлението с душа и творческа фантазия, разполагайки редом детска играчка-модел.

Още едно достоинство на музея — восъчни фигури на социалистическите лидери, създадени в художествената студия мадам Тюсо. Това скъпо удоволствие струва 20 хиляди евро за всеки ескпонат. На снимката долу — унгарският генсек Янош Кадар.

В Советском Союзе все будет настоящее !!!

Капитализмът се завръща към робството Чрез прозореца на Овертон МВФ започна да готвит света за завръщане на робство

Александр Запольскис, 29 апреля 2019, 19:10 — REGNUM

Цикълът на икономическо развитие на Цивилизацията завърши. Съгласно канона, първа истински стабилна масова икономическа система е робовладелството. Преди него икономиката се е ограничавала в рамките на рода, семейството, максимум родственият клан. В същността си тя оставала селска като вид, но увеличила се по размер. Едва прехода на масово използване на робски труд позволил да се отнема прибавъчен продукт в обеми обезпечаващи възможност да се поддържат армия и управленчески апарат на държавата. За сметка на което в резултат да се расширява, придобивайки нови земи и нови ресурси.
Империя това е добро или зло — може да се поговори някак отделно. Засега ще констатираме факта: цялата ресурсна база, която се намира извън вашият контрол, рано или късно ще се окаже встроена в икономиката на конкурента. При достигане на съществена разлика в мащабите вече вие сами ще се превърнете в законен приз при свободен лов.
Оттук се формира фундамент на понятието постоянство на икономическото развитие. Всяка система се стреми към предела на своята ефективност и винаги го прескача чисто по инерция. Светът, като колело, не пада, докато съхранява движение. Остаряването на предишните традиционни похвати и правила пораждало новини.
Така в Древният Рим се появили «роби с къща», впоследствие станали фундаментална предпоставка за възникване на следващата стабилна икономическа система — феодализма. Който на свой ред се опитал да изскочи зад естествените рамки на натуралното стопанство и създал капитализма.
Кризите на капиталистическото стоанство довели до две световни войни и опит за преход на следващият етап от глобалното развитие на обществото — към социализъм. Но преходът в резултат се оказал частично неудачен.
Разпадът на Съветският блок довел теоретиците до мисълта, че капитализмът е върха на икономическото развитие на човешката цивилизация, а периодически възникващите в него кризи са само естествени цикли на самоочистване на системата от натрупалия се шлак.
Но анализа на събитията от последните двадесет и пет години убедително показва фаталната критичност на връзката на капиталистическият принцип на икономиката с непрекъснатост на процеса на разширение на нейният обем. Наличното пространство за експанзия осигуряваше приръст на броя потребители, които оправдаваха разширение на мащабите на производство, така създавайки нови работни места и генерирайки стабилна печалба.
Бедата дойде откъдето не я чакаха. Достъпните за завоюване пазари свършиха. А без това капиталистическият принцип на стопанисване може да съхрани жизнеспособност само чрез расширение обемите на вътрешно потребление на стоки и услуги. Продукция е малко да се произведе, резултатът няма смисъл, ако не се получи да се продаде. Така че стремежът да се развива потребление изглежда логично.
Но и то се оказва небезгранично. От една страна, процентът услуги в структурата на националните БВП на водещите страни в света достига 80% (САЩ — 79,5, Франция — 78,8, Великобритания — 80,2, Белгия — 77,6, Евросъюзът средно — 73,6), от друга — абсолютно болшинство от създаваните пари в икономиата се изземат в спестявания. В резултат се получава фатална системна криза, да се преодолее който не се получава даже с практическо зануляване на банковата ставка на ФРС.
Макар фондовите индекси още да растат, реалните продажби се забавят, така принуждавайки промишлеността да съкращава обемите на производство. И капитализмът престава да работи. Да решат даденият много сериозен концептуален проблем световните монетарни власти искат чрез възврат към обикновено рабовладелство. Просто външно изглеждащо малко по-благопристойно.
Ако проблемът се свежда към отказ на протежателите на пари да ги израсхождат за потребление, то следва да се развалят самите пари. Немският емигрант икономист Йохан Силвио Гезел в началото на ХХ век предложил те да се облагат със специален данък (демередж) за самият факт на тяхното наличие. Авторът говорил за 5% на година, но не настоявал на окончателност на именно такава ставка. Главното не похарчените пари автоматически да се обесценяват, подбуждайки притежателите им, предвид безполезността за спестяване, бързо да ги връщат в пълен обем назад в икономическият оборот.
Както разказва Bloomberg, в собственият блог на МВФ двама негови водещи икономиста — Ruchir Agarwal и Signe Krogstrup — предложили на ръководството на Фонда съвременна концепция на теорията на «парите на Гезел».
Днешната парична маса трябва да бъде разделена на две категории: налични парични средства и електронни пари с висок обменен курс, а също максимално затруднение за използване на наличност във всички разплащания. На свой ред на електронните пари се предполага да се въведе отрицателна процентна ставка. Авторите се полагат на опита на централната банка на Швеция, вече събиращ от държателите на депозити 0,25% на година.
На случващото се разбира се можеше да се гледа с ирония. Концепцията на свободните пари е типичен пример за либерална грешка. Гезел твърде фетишизирал самите пари като платежно средство, напълно изключил от отчет всички прочие съставящи в процеса. Затова не забелязал даже най-елементарни неща.
Ако заработеното трябва незабавно напълно да се харчи, значи хората ще работят само за храна. Наивно е да се предполага, че за една заплата те ще могат да купят още и дом и прочие необходими вещи за дълговременно използване. Например, в САЩ купуването на жилище е съпроводено с изплащане на около една трета от годишният доход на протежение тридесет години.
В условията на превод на световната икономика напълно на «пари на Гезел» системата на капитализма автоматически  се изражда в елементарно робовладелство. Социалните лифтове спират.
Счита се, че днес 1% най-богати хора на Земята сумарно владеят състояния, превъзхождащи стойността на активите на 99% от останалите хора на Земята. Най-богатите 62 човека притежават толкова, колкото най-бедната половина от населението на планетата. В действителност това не е съвсем така. Подобни разчети са основани на ред, меко казано, не съвсем адекватни допускания, за тях ще поговорим отделно. В главното обаче смисълът остава верен.
Абсолютно болшинство от хората живее изключително от наемен труд. Даже с отчитане на средният и малък бизнес, количеството предприемачи на 1000 души население е малка част: в Япония — 45 човека, в САЩ — 20, в Чехия — 85, в Канада — 33, в Русия — 39, в ъв Великобритания — 27. Съществуващата днес, дори и с уговорки, способност на парите да позволяват натрупване оставя възможност да се организира собствен бизнес или поне да се създаде някаква своя услуга, което е всъщност и социален лифт. Превода на икономиката на "развалящи се" пари ще го закрие напълно. Работата само за храна не ще остави възможности да се създаде стартов капитал. А значи, синът на метача завинаги ще остане метач.
Всъщност това и е робовладелство. Само че съвременно, външно благопристойно и с купища товарна реклама, но нищо не променящо в основата си. Отсъствието на възможности да се спестява ще привърже населението към местоработата не по-зле от железни окови. С развалящите се пари, даже някъде откраднал, човек все едно не ще получи автономност за някакво продължително време. А значи, работодателят ще може да варира размера на заплатата в много широки предели.
Дори повече, в случай на реализация на идеята на експертите от МВФ се открива перспектива да се решат всички социални проблеми на съвременното общество чрез преход на базов безусловен доход. Ако той се дава в «пари на Гезел», то и вълците ще са сити, и броят овци ще се съхрани неизменен. Във всеки момент на кой да е бунтар орязваме хранилката «под минимума за оцеляване», и вуаля. А обществената безопасност ще се осигури чрез предоставяне на място за спане в охраняеми бараки.
Обществото при това отново се завръща към строга класовост. Условно казано, от 30 до 85 «собственици на заводи, вестници и пароходи» и над 915 «останали» души на всеки хиляда. От капитализма в това общество не ще остане нищо. Ще се върне един такъв Древен Рим, само че с електромобили, виртуална реалност и интернет.
Ръководството на МВФ счита това за напълно нормално. Оттук и акуратните вхвърляния на «новата тема» засега само като просто теоретизиране на двоица малко известни широколоби финансови откачалки. Класическа схема за използване прозореца на Овертон.

Източник: https://regnum.ru/news/economy/2621573.html