"Построихме феодализъм", или Плач по американската мечта

Задпределна концентрация на богатство, ерозия на "съсловието на знанието" и подтисната, пълна с ненавист средна класа: това е същата ситуация, която доведе Франция, а след нея и прочие Европа до революционната епоха в края на XVIII век. Днес това се случва в Америка. Така счита Джоел Коткин, един от най-ярките мислители на "тръмповският" фланг в политиката в САЩ.

Следващата година излиза книгата му "The Coming of Neo-Feudalism: A Warning to the Global Middle Class", тоест "Приходът на нео-феодализма: предупреждение към глобалната средна класа". А сега Коткин публикува стандартната в такива случаи статия, в която се дава свито съдържание на книгата. За статията и ще поговорим.
Веднага трябва да предупредим читателя за две неща. Първо: авторът пише най-вече за Америка, но описваната ситуация се отнася и към Великобритания, и в цяло към западната група държави.

И второ: неговата зацикленост на Америка носи в известна степен романтичен характер: той оплаква епохата, когато в САЩ не е имало "съвсем бедни", за разлика от все още феодална Европа (това е началото на XIX-и век), и другите прекрасни времена и епохи до 70-те години на миналия век. Кога то американската мечта, именуема днес "социална мобильност" — тоест възможност да се излезе от низините и да се стане част от елита — още някак е изглеждала реална. Този романтизъм на автора може да доведе до размисъл например потомъците на индианците, истребени ради тази мечта, но няма да се отвличаме по частности.

Концентрация на богатството — това не Коткин е открил, макар ако искате свежи и мощни цифри на тази тема, то в книгата те са събрани видимо в големи количества. Например: по-малко от 100 милиардера сега владеят 50 процента от активите в света, макар само пет години по-рано също така половината от света са владели все пак 400 човека, и така нататък.
Затова пък неочаквани и интересни са размишленията по съвременното "първо съсловие". Милиардерите, т.е. феодалите, в предреволюционна Франция са се наричали едва второ съсловие, а първо се е считала църквата. Век след век църквата в католическа Европа е играла роля на повелител на знанията, на смисъла, а и просто на грамотността. Революцията се случва не само когато наследствените феодали стават твърде богати, а когато в тогавашната "хуманитарна сфера" започва бунт, развал и прочие бурни процеси.

И ето Коткин заявява: днешното "първо съсловие" — това са преди всичко няколко компании-монополисти в сферата на високите информационни технологии. Създал се е "хай-теков феодализъм" и "олигархат", диктат на няколко гиганта, монополизирали пазарите и — което е интересно — създаващи своя "корпоративна култура", тоест идеология: служащите трябва да са без деца, да се заплащат доволно умерено, и никаква социална мобилност за тях. При това седем от десетте най-големи компании в света са от този сектор, и тук единствените конкуренти на "новите феодали" — това са китайците с техните достижения.

Като цяло "новото жреческо съсловие" — това са учителите, хората от индустрията за развлечения, консултанти, юристи, медици, учени, СМИ и намиращите се на съдержание у милиардерите неправителствени фондове и благотворителни организации. Те съставят по някои разчети 15 процента от американската работна сила. И това съсловие първо е станало наследствено и затворено; второ, става дума за випускниците на максимум 20 елитни университета (а на самата върхушка само четири). И трето, тази публика — вече не е независима, тя стоит най-често у някого на заплата.

И тя изработва напълно определена идеология за обществото. Пресметнато е например, че 2018 година само седем процента от журналистите заявяват, че ще гласуватт за републиканците. Същото е и с преподавателите в университетите: постепенно и тези позиции захващат хора само с леви, или "либерални", убеждения.

Продукт на тяхната колективна дейност ще добавим — са безкрайните кампании на терор и ненавист с цел да се унищожи предишната култура, предишните ценности, стилът на живот, предишното общество, същото, с "американската мечта" — обществото от самостоятелни независими хора. А "третото съсловие" не само е подтиснато от тези "нови жреци", то с всяка година е все по-бедно, то още и се смалява физически: това се вижда например по съкращението броя собственици на дом или апартамент.

Тук трябва да се каже, че Джоел Коткин много своеобразно си представя феодалното общество. То се е държало няколко столетия защото въобще е било доволно бодро, жизнеспособно и социална мобилност в него е имало в достатък. Наистина за такава са били нужни постоянни войни, превръщащи оръженосците в рицари и земевладелци. Да не говорим че привилегиите на "второто", военното съсловие са били в перманентно военни времена обясними. А това, за което говори американският философ — вече е криза на феодалната епоха, разложение на обществото, в което воините са престанали да са воини, а само са трупали и разпилявали богатство.
Това е била дълга криза, в течение на който освен другото някога едината католическа църква е деградирала и довела до разкол западният христиански свят, в резултат най-добрите идеи и ценности започват да се изработват извън нейните рамки… Но така или иначе, това което се случва днес със западната цивилизация прилича не на класически феодализъм, а по-скоро на развал на последния.

Джоел Коткин от своя анализ прави ето какви изводи: "третото съсловие" трябва да събере сили и да устрои бунт против окаменялата олигархическа система и взбесилото се "първо съсловие". За такъв бунт ще помогне връщането на младото поколение на американските ценности и традиции, целенаправлено разрушени от "съсловито на знанията". Това, че автора е голям идеалист вече бе казано. Но, от друга страна, бунтът вече гори, и самият Коткин е част от него.

Дмитрий Косырев
източник

Разстрелите на чиновници в Китай. Как аз го почувствах?

Да, аз лично почувствах как влияят разстрелите на чиновници рушветчии на процъвтяването на страната. Живях и работех там точно в това време когато още започнаха да разстрелват. 2005 година. Това бе поразително всичко се менеше пред очите. Говоря за отношението на чиновниците към своите задължения и съответно за ръста на бизнеса, благосъстоянието на страната и всеки китаец

Отначало през първите три години това бяха слухове - "партията е приела план: всяка година да се разстрелват по 1000 чиновника-подкупници". Е, като има план, трябва да се изпълнява -  да се ловят и стрелят по 3 чиновника корупционера всеки ден, което собствено и се правеше. (Партията - Китайската комунистическа партия. Масови репресии и трилиони разстреляни лично от Дън Сяопин и Си Дзинпин, да, а ефекта? - четете нататък - бел. пр.)

2007 година. В нашата фабрика в Вейхае трябваше да се увеличи заделената мощност на електроенергия почти 2 пъти. Аз знаех по руски опит, че е тежко и много скъпо. Когато занесох на китайския чиновник "подаръци", че да се реши този въпрос, той едва не падна в безсъзнание. Накратко, мощността увеличиха за седмица, при това успяха да изкопаят стария кабел и положат нов на разстояние около километър. Чиновника прие от мен химикалка Parker, купена за $100, и пред мен направи запис за това в специален журнал. Ето как работеше легендата. Сам аз не съм присъствал на разстрели, макар да проявявах интерес, на което китайските другари поясниха - да гледат разстрел пускат само китайци. Аз не настоявах, доколкото не бях китаец.

2015 година. Заплатата в нашата китайска фабрика за работниците е $600 долара на месец. През 2003 те получаваха само $50 долара на месец. Как расцъвтя Китай за това време да се говори е излишно… сами знаете. Най-новите технологии и всичко такова. 2019 година над 120 милиона китайци излязоха на туризъм зад граница. И всичко на всичко показателно разстреляха 10 000 подкупници и вредители, макар и започнаха тайно. Но какъв резултат! Поразителен резултат. Всъщност Европа ги укоряваше за това, демек, демокрация - това-онова, на което китайците им отговориха: “У вас е демокрация, а у нас - Китай”. Гениално. Разбира се лошо е да се разстрелват хора… лошо, но пък колко ефективно. Гениално е това, как те подходиха - План! За 10 години! По 3 чиновника-рушветчии ежедневно в разход! Всеки ден, без значение годишното време и метеорологичното. Просто по войнишки - три и всеки ден, в течение 10 години, защото такъв е Плана и това е много важно за цялата страна! За какво е мислел по това време всеки чиновник да се досетиш не е сложно, макар както се вижда, смелчаци е имало.

Три десятилетия прошло ... А методы борьбы с коммунистами не устарели ... ибо хорошо ложится на ещё неокрепшие умы, которые не способны различать всю подлость этих методов

Сколько стоил ему Севастополь?

Чуть седой, как серебряный тополь.
Он стоит, принимая парад,
Сколько стоил ему Севастополь,
Сколько стоил ему Сталинград!

И в слепые морозные ночи,
Когда фронт заметала пурга,
Эти ясные, яркие очи
До конца разглядели врага.

Эти черные, тяжкие годы
Вся надежда была на него.
Из какой сверхмогучей породы
Создавала природа его?

Побеждая в военной науке,
Вражьей кровью окрасив снега,
Он в народа могучие руки
Обнаглевшего принял врага.

И когда подходили вандалы
К нашей древней столице отцов,
Где нашел он таких генералов
И таких легендарных бойцов?

Он взрастил их. Над их воспитаньем
Много думал он ночи и дни.
О, к каким грозовым испытаньям
Подготовлены были они!

И в боях за Отчизну суровых
Шли бесстрашно на смерть за него,
За его справедливое слово,
За великую правду его.

Как высоко вознес он державу,
Вождь советских народов-друзей,
И какую всемирную славу
Создал он для Отчизны своей!

... Тот же взгляд. Те же речи простые.
Так же скупы и мудры слова ...
Над военною картой России
Поседела его голова.

Александр Вертинский

Face App

Защо социализмът е по-добро? Методичка от Кървавата Комуняка

 Защото е по-прогресивен. Да, ето така просто. Нищо излишно. Социализмът е по-прогресивен от капитализма защото неговият икономически модел е по-ефективен от капиталистическият. При това социализмът е основан на принципите на хуманизма, идеите за равенство и свобода. Той позволява да се решат тези проблеми, които капитализмът  даже не възнамерява да решава, нали те са залог за съществуването на самият капитализъм.

Например безработицата. За капитализма тя е нужна като въздух, ибо армията безработни се използва като средство за давление над трудещите се (че последните не силно да търсят права), или например войните, желателно по-мащабни и по-страшни. С тях капитализмът като в тоалетно казанче на кървав поток изпуска натрупалите се в него противоречия. Посредством войните той преразпределя колонии и пазари между основните играчи.
Или ето една от основите на капитализма - частният характер на присвояване на прибавъчният продукт... абе това когато работи купище народ, но печалбата от техния труд получава само един чувак - капиталиста. Мижавите марксистски догматици наричат това противоречие между общественият характер на производство и частното присвояване на неговите резултати.
В капиталистическата икономика трудещите се продават своя труд на капиталиста, те работят на принадлежащите на капиталиста средства за производство(земята, помещенията, машините, оборудването, клиентската база и т.н.) произвеждат някакъв продукт(стоки, услуги и пр.)но печалбата получена в резултат на продажбата на резултатите от труда на трудещите се, се распределя по следният начин: част отива за заплата, която капиталистът заплаща на трудещият се за работата, останалото той си прибира и е волен да се разпорежда с него така, както си иска. Иска - ще вложи в модернизация на производството, а не иска -  ще си купи яхта с размер на къща и ще се вози на нея с всячески Сашки и прочие особи с ниска социална отговорност.
Тоест у капитализма тука има два условни варианта:
1. Идеален. Когато работника, да предположим е произвел със своя труд продукт за 100 лева, 30 то тях той е получил от капиталиста като заплата, 35 капиталистът е взел за себе си като заплата за своя труд (ще предположим, че е работил именно той, а не управляващ) и още 35 лева капиталистът е вложил във фонд за модернизация на производството. След което, предвид повишаването на техническото ниво на производство ще се повиши и заплатата и нивото на живот на работника. Ето такъв значи "идеален" капитализъм.
2. Реален. Работника е произвел продукт за същите 100 лева, пак 30 от тях е получил като заплата, и 70 от тях капиталистът е взел за себе си. После, за да не профука в рамките на свободната конкуренция и не губи нивото на доходи капиталистът е снижил заплатата на трудещия се до 25лева, после трудовият ден е увеличил още с 2 часа, после още малко-малко и още. Позната картинка, не?
Но това е само връхчето на суровия айсберг от догматика и комунистическо мракобесие, драги приятели!
Ако копнемо още по-дълбоко, то тези, у когото от марксистска риторика не са пламнали мозъците в предната част на разговора, могат да узнаят, че резултатите от труда на трудещият се в капиталистическата икономика - НА ТРУДЕЩИЯТ СЕ НЕ ПРИНАДЛЕЖАТ! Тоест, ако трудещият се поиска да купить дом(или апартамент), които строи неговото предприятие - той трябва този апартамент да го КУПИ! )) Той сам  го е построил този дом\апартамент, но всичко това ПРИНАДЛЕЖИ НЕ НЕМУ! )) Нали средствата за производство(завод, фабрика, земя, природни ресурси и пр.) принадлежат не на трудещия се, а на капиталиста! И затова резултатът от труда на трудещият се принадлежи не на трудещият се, а на капиталиста! На тоя същия капиталист, който средствата за производство е купил с печалбата, получена от все същия труд на трудещият се )) Убийствена капиталистическа логика с..ка. ))

 А да видиш как е работата в тоталитарната совкова социалистическа икономика! Да предположим, човека също така се труди на предприятие по строежа на жилища. Икономиката е социалистическа и затова средствата за производство принадлежат на тоя същия трудещ се и резултатите от труда също принадлежат на тоя трудещ се. Не, това не значи, че трудещия се е волен да геп... да вземе от завода две чанти месингови кранове и все смесители с канелките по 50лв парчето за собствени нужди, не. Това значи, че трудещият се има равно право на безплатно получаване на резултатите от своя труд, в този случай - на получаване в реда на опашката чакащи на безплатен дом. А също на безплатно образование, медицина, култура, отдих и пр. "Еврисинк ю вонт", както говорила една виетнамска особа.

В единият случай трудещият се получава от капиталиста заплата и резултатът от неговият труд не му принадлежи (той може резултата от своя труд само да купи, за тази получената заплата), а в другия той получава от обществото(чрез държавата, на която обществото е делегирало власт) заплата + той получава равен достъп към резултатите от общественият труд. Става дума пак за всичките тази безполезни люспи типа безплатно висококачествено образование, медицина, наука, изкуство, жилище, отдих и пр. Трудещият се получава това всичкото безплатно или почти безплатно, защото ТО И ТАКА МУ ПРИНАДЛЕЖИ.

В тази система просто няма капиталиста, който в частен порядък ще присвои резултатите от труда на работника, че на работника после да се налага за своята заплата(с изваждане на данъците) да купува това, което той и е произвел.
Най-внимателните читатели ще запитат: "неуважаеми комуняка, а на кой хрен тогава на правоверният социалистически трудещ се му трябват заплата\пари?"
Тук мерзкият болшевишки върколак ще трябва да навлезе в догматически дебри и ще започне да фъфли нещо за непреодолен товарен характер на производството, за социализЪма, като първа стадия на комунизЪма, за родилни петна от капитализЪма и пр. Но после обезателно ще се вземе в ръце и  ще отговори, че в социалистическата икономика парите играят роля на талони за продукти, стоки и услуги, а не ролята на средства за натрупване и експлуатация, както в капитализма.
Е и как е, драги вие мои? Кървавият комунистически изверг отговори ли на вашите въпроси?
Да подведем извод: социалистическата икономика е по-ефективна от капиталистическата В ЧАСТНОСТ затова, че в нея отсъства дефектното звено под название "капиталист", който, както е показала многовековната практика - изяжда те зи ресурси, които по всички закони на разума, здравият смисъл, логиката и справедливостта - е нужно да се насочат за развитие на научният прогреса, за модернизация на материалната база и за подобрение условията за работа на трудещите се.
Ако някой зададе стандартният въпрос в саркастически стил: "е типа защо па вашия "типа ефективен" совок не само не победи, но и сам  се разпадна", последователят на тоталитарната комуняцка секта ще отговори, че противостоянието на социалистическият СССР и капиталистическият запад прилича на съревнование между велосипед и автомобил, където към вторият отзад е завързан 10 тонен бетонен блок без колелца. И факта, че автомобила въобще е запалил, тръгнал и така дълго вървал на равно с велосипеда, говори само за това, че автомобила, при всички него ви недостатъци, от техническа гледна точка е по-добър, по-ефективен и по-прогрессивен от велосипеда.
Всички благодаря за прочитането, скъпи мои читатели. Ако имате въпроси към кървавият комуняцки изверг - задавайте ги в коментарите, ще се постарая да отговоря. Само преди да поверовате в това, че вий със своя "свеж" поглед сте открили очевидни(за вас) пропуски в "теорията оф ивъл болшевикс", препоръчвам все пак отначало да питате класиците, а после вече и вашият покорен слуга. Успех.

Ramzan Magomedov Скромен популяризатор на хуманитарните науки. Социолог

Умерла Екатерина Демина

Ушла из жизни Екатерина Илларионовна Демина.

Легендарная разведчица, Герой Советского Союза Екатерина Демина (девичья фамилия Михайлова) родилась 22 декабря 1925 года в Ленинграде. Отец был военным, мать работала врачом. Лишившись в раннем возрасте обоих родителей, девочка воспитывалась в детском доме. В 1941 году она окончила девять классов и курсы медсестер.

В день, когда началась война (22 июня 1941 года), Катя ехала в Брест на каникулы к своему брату‑летчику. Поезд попал под бомбежку и ей пришлось пешком добираться до Смоленска. Екатерина пришла в военкомат и, прибавив к своему 15‑летнему возрасту еще два года, добилась зачисления в Красную Армию и отправки на фронт. В боях под Гжатском получила тяжелое ранение в ногу. Лечилась в госпиталях на Урале и в Баку. После выздоровления с января 1942 года служила на военно‑санитарном судне "Красная Москва", переправлявшем раненых из Сталинграда в Красноводск. Там ей было присвоено звание главного старшины, за образцовую службу вручен знак "Отличник Военно‑Морского Флота". После завершения Сталинградской битвы Екатерину по ее просьбе зачислили санинструктором в 369‑й отдельный батальон морской пехоты, формировавшийся в феврале 1943 года из добровольцев в Баку. Батальон входил в состав Азовской, а затем Дунайской военных флотилий. С этим батальоном, получившим впоследствии почетное наименование "Керченский Краснознаменный", Катя Михайлова с боями прошла по водам и берегам Кавказа и Крыма, Азовского и Черного морей, Днестра и Дуная, с освободительной миссией ‑ по земле Румынии, Болгарии, Венгрии, Югославии, Чехословакии и Австрии. Вместе с бойцами батальона вступала в бой, отбивала контратаки врага, выносила с поля боя раненых, оказывала им первую помощь. Трижды сама была ранена.



В декабре 1944 года в битве за крепость Илок на границе Венгрии и Югославии Катя Михайлова была ранена, и ее, ослабевшую от потери крови и воспаления легких, почти в безнадежном состоянии переправили в госпиталь. После выздоровления она вновь вернулась в строй. В составе 369‑го батальона морской пехоты она сражалась за Имперский мост в австрийской столице Вене. Здесь она отпраздновала Победу 9 мая 1945 года.
В ноябре 1945 года Екатерина Михайлова демобилизовалась и вернулась в Ленинград. В 1950 году окончила 2‑й Ленинградский медицинский институт. 36 лет трудилась врачом, заведующей спецлабораторией на заводе Минатома в г. Электросталь, потом в г. Москве. В 1985 году ушла на пенсию.


За мужество и героизм в годы войны Екатерина Михайлова награждена многими орденами и медалями. Свою первую награду ‑ медаль "За отвагу" ‑ она получила за участие в десанте при взятии Темрюка. Первый орден Отечественной войны II степени ‑ за участие в сражении за Керчь с высадкой десанта в шторм и выходом из окружения с боями и за вынос раненых. Первый и второй ордена Красного Знамени ‑ за форсирование Днестровского лимана в августе 1944 года и за участие в боях за крепость Илок на границе Венгрии и Югославии в декабре 1944 года.

К упомянутым выше наградам позже прибавились новые: орден Отечественной войны I степени, медали "За освобождение Белграда", "За взятие Будапешта", "За взятие Вены", "За оборону Кавказа", "За победу над Германией в Великой Отечественной войне 1941 ‑ 1945 ". В 1961 году ей была вручена самая почетная награда международного Движения Красного Креста и Красного Полумесяца ‑медаль "Флоренс Найтингейл". Екатерина Демина награждена также российским орденом Андрея Первозванного. В 1990 году, когда отмечали 45‑летие Победы, Указом Президента СССР за героизм в борьбе с немецко‑фашистскими захватчиками Екатерина Демина была удостоена звания Героя Советского Союза с вручением ордена Ленина и медали "Золотая Звезда".

Более подробное описания подвигов Деминой.



За свои действия в ходе Темрюкской десантной операции была представлена командиром 369-го обмп майором Судариковым к ордену Красной Звезды, но награждена медалью «За отвагу»: главный старшина Михайлова, будучи контуженной, оказала медицинскую помощь 17 раненым бойцам и эвакуировала их в тыл с оружием под сильным огнём противника. В конце января 1944 года главстаршина принимала участие в десанте в Керченском порту, мужественно проявила себя в уличных боях, перевязала 85 раненых солдат и офицеров, вынесла с поля боя 13 тяжелораненых, за что была награждена орденом Отечественной войны 2-й степени.

После освобождения Крыма батальон был переброшен под Одессу и включён в состав Дунайской военной флотилии. Первой боевой операцией нового объединения стало освобождение Аккермана в конце августа 1944 года.

В ночь с 21 на 22 августа 1944 года санинструктор Михайлова участвовала в форсировании Днестровского лимана. В составе десанта 369-го обмп Дунайской военной флотилии одной из первых достигла берега, цепляясь за корни и ветки прибрежных кустарников, вскарабкалась на пятиметровый гребень обрывистого берега реки, помогала подняться наверх другим десантникам и тяжёлый пулемёт. За время боя оказала первую помощь семнадцати тяжелораненым краснофлотцам (включая спасение из воды тяжелораненого начальника штаба отряда), подавила огонь станкового пулемёта, забросала гранатами дзот, уничтожила два десятка солдат противника, 9 гитлеровцев взяла в плен. Утром Аккерман был взят. За проявление исключительной отваги была представлена к званию Героя Советского Союза, но награждена орденом Красного Знамени.



Через месяц старший санинструктор сводной роты Берегового отряда сопровождения Дунайской военной флотилии главный старшина Михайлова приняла участие в десантной операции по захвату порта Прахово, а 4 декабря 1944 года вновь послужила примером героизма при взятии крепости Илок в Югославии. В рамках предупредительных мер по недопущению переброски сил противника в район проведения Будапештской стратегической наступательной операции предполагалось нанесение удара по придунайским населённым пунктам Опатовац и Илок. Оба города нужно было брать с суши, тактическим десантам отводилась отвлекающая роль. Особенно трудно пришлось десантникам в боях за Илок, размер разведгруппы составил 52 человека, включая главстаршину Михайлову. В ночь десантирования выяснилось, что из-за разлива реки затопленными оказались низменные берега и небольшой островок около крепости, место высадки морских пехотинцев. После начала боя гитлеровцы, осознав, что силы краснофлотцев невелики, предприняли попытку сбросить их в Дунай. Десант сражался по шею в ледяной воде. Атака 52-й стрелковой дивизии на Илок на суше задерживалась и через два часа боя из полусотни десантников, занявших круговую оборону на острове, в строю остались только 13, и все они были ранены. Сама будучи тяжело раненой, Михайлова продолжала оказывать медицинскую помощь тонувшим раненым бойцам и, спасая их жизнь, привязывала их поясными ремнями к прибрежным полузатопленным деревьям и камышу. А когда к острову приближались вражеские шлюпки, сама бралась за автомат и отбивала атаку. Лично из автомата убила 5 вражеских солдат. Моряки выполнили свою задачу, противник оттянул большие силы на подавление десанта и, когда атака советско-югославских войск началась, не смог удержать Илок. К концу сражения только семеро воинов были боеспособны. Раненую, ослабевшую от потери крови и воспаления лёгких, почти в безнадёжном состоянии Михайлову переправили в госпиталь. 9 декабря руководством Берегового отряда сопровождения главстаршина была повторно представлена к званию Героя Советского Союза, командующий Дунайской военной флотилии вице-адмирал Горшков согласовал это награждение, тем более, что в наградном листе перечислялись не только обстоятельства боя за Илок, но также отмечался героизм девушки в боях за Прахово и при форсировании Днестровского лимана. Тем не менее в наградном отделе сочли описание подвигов неправдоподобным и вернули назад представление к награде в штаб флотилии. В итоге, новый командующий флотилии контр-адмирал Холостяков смог наградить Михайлову только вторым орденом Красного Знамени Приказ был подписан 8 марта 1945 года.


К этому времени главстаршина, едва оправившись от болезни и ранения, сбежала из тылового госпиталя в Измаиле на фронт. Свой батальон она нагнала под Комарно. В его составе продолжила принимать участие в операциях, последней из которых стал десант на Имперский мост в Вене. Здесь же она отпраздновала Победу 9 мая 1945 года.
Таким образом, к званию Героя Советского Союза главстаршина Михайлова представлялась дважды, в августе и декабре 1944 года, но удостоена его лишь указом Президента СССР от 5 мая 1990 года, с вручением ордена Ленина и медали «Золотая Звезда» (№ 11 608).

Демобилизована в ноябре 1945 года

* * *


Моя война. Екатерина Демина.



Мир праху.
https://colonelcassad.livejour...

Colonel Cassad