Google е започнал да маха от резултатите на търсене положителните факти за СССР

 

Специалистите от «Лаборатории Касперского» завършиха мащабно изследване на водещите системи за търсене и стигнаха до извода, че най-голямата в света търсачка специално премахва факти за успехите на Съветският Съюз.
«Ние анализирахме над 10 хиляди заявки за търсене и можем еднозначно да твърдим, че Google или въобще премахва, или премества на заден план положителните факти за СССР. Това касае успехите на съветските учени, в това число в освояването на космоса и атомната енергетика, заслугите на нашите лекари в победата над шарката итн. Също специално  се принижава ролята на СССР във Втората световна война, ползвателят вижда главно негативни факти за съветските войници, а правдивите разкази за подвизи Google дава едва на 20-та страница. Според нас целта е да се очерни Съветският Съюз и Русия, изкуствено да се конструира образът на страната като изостанала и дива. Това е много опасно, тъй като основен источник на информация за съвременната младеж е именно резултатите от системите за търсене» — заяви водещият експерт на «Лаборатории Касперского» по SEO и SMM Владислав Журавльов.
Както стана известно, съответен отчет вече е постъпил на разглеждане в комитета на Държавната дума по информационна политика, информационни технологии и връзки. В близко време ще бъде прието решение за отговор на Русия на политиката на Google, възможно е дейността на компанията да бъде ограничена на територията на страната.

Источник

България не може да прости на Русия своите грешки. Ирина Алкснис

В България отново си припомниха обидите, нанесени от Москва. В частност там е твърде популярна представата, че Русия принципно игнорира ролята на българите в просвещението на славяните, създаването на кирилската писменост и като следствие на руската литература.
Този път повод послужи изложбата посветена на Деня на славянската писменност и култура и разположена пред входа в Руският културно-информационен център в София. Писателят и журналист Огнян Стамболиев публикува гневна статия, в която се възмущава от това, че "русите вместо това да ни благодарят, до сега скриват и даже напълно отричат ролята и значението на българите в кръщението и създаването на тяхната литература".
В качество на особено въпиющ факт авторът указва на "предизвикателството", хвърлено срещу България от Владимир Путин, като че публично заявил, че "азбуката на братята Кирила и Методий е дошла от… Македония".
В този случай употребата на частицата "като че" е принципно, доколкото всъщност руският президент подобно просто не е говорил.
Точно преди три години около думите на Путин на тази тема действително се разрази гръмък скандал, в който с резки изказвания подобни на днешните слова на Стамболиев се отметна държавното ръководство на България едва ли не в пълен състав. През май 2017 година руският лидер в срещата си с колегата от Македония (тогава още не Северна), сред прочието отбеляза, че "писмеността е дошла до нас от македонска земя".
Формулировката е абсолютно коректна, което заяви и руското МВнР, доколкото "още по времената на Римската империя регионът, където впоследствие се раждат и работят Св.св. Кирил и Методий се именува Македония". И разбира се никой в Русия не се опитва да отрича приноса на Първото Българско царство в делото по създаване на славянската писменост, доколкото "това би противоречило на историческите факти".
Дори повече, именно такава формулировка (с отправка не към държавната принадлежност, а към историко-географската област, където са се случвали тези събития) може да се счита най-политически акуратна.
Регионът днес поделен между Гърция, Северна Македония и България има бурна история, която трите страни за последните десетилетия успешно превърнаха в минно поле, където распределят помежду си събития с над хилядогодишна давност. Историята с преименуването на Македония в Северна Македония под давлението на Гърция, недоволна от "узурпацията" на името на нейната историческа провинция е в същият ред, в който е и стремежа на България да "приватизира" създаването на кирилицата.
Непрестанната и безкомпромисна борба на трите страни за тяхното велико минало изглежда особено ефектно на фона тяхното доволно мизерно настояще. Гърция се превърна в символ на социално-икономическа деградация в Южна Европа. Северна Македония се отказала от собственото си име ради встъпване в НАТО (само след това Атина перестана да блокира процеса). България сред новите членове на ЕС стана изглежда най-яркият пример за саморазрушение и демонтаж на собствената си икономика в угода на Брюксел.
И да, всичките три случая се съпровождат с усилване на антируската политика с детайлно пресмятане на нанесените от Русия обиди и травми. Най-разни скандали — от шпионски до религиозни — вече почти привично разтрисат отношенията на Москва със страните в "македонските земи".
Обикновено това е прието да се списва на вредоносното влияние на Запад и особено САЩ, които манипулират младшите партньори, настройвайки ги против Кремъл. Срещат се също мнения, че Русия по принцип напразно някога е разглеждала тези страни като дружествени и братски, на протежение векове оказвайки им огромна помощ: демек не прави добро — не ще получиш зло.
Обаче има подозрение, че в днешното раздражение на Източна Европа или Гърция от Русия не малка роля играе това, че нашата страна служи за тях доказателство за погрешността на направения избор и ням укор в предателство — не на Русия, а на самите себе си.
Миналите социално-икономически и политически успехи на Западна Европа породиха у мнозина нейни съседи на изток и юго-изток своего рода комплекс за непълноценност и второсортност. В резултат там се появи на бял свят идеологически уродец, в който твърдата прозападна ориентация и съпровождащата я доброволна униженост ради приобщаване към "правият път" на човечеството се компенсират от хипертрофирана гордост на нацията за велики достижения в миналото — понякога напълно реални, нерядко митически, а от време на време просто измислени на празно място. В последното например особено преуспя Украйна.
И до определен момент всичко вървеше добре. Обкръжаващият свят потвърждаваше правотата на направеният от тях не просто политически, а въобще цивилизационен избор.
Всичко се измени, когато низвергнатата от геополитическият олимп и пребиваваща в тотално нищожество Русия  се върна на нова навивка на развитие и държавно влияние — не отрекла се от себе си, отказваща се да играе по чужди правила и не просто живееща в сладки спомени за минало величие, а точно тук и сега отново творяща историята. Това причинява огромна болка на множество страни, с които Русия от векове свъзва културна и историческа близост, доколкото с едното си съществуване им дава да разберат, че от тяхна страна всичко — саморазрушението и самоунищожението, деградацията и клетвата за вярност към Запад — е било напразно.
Оттук и такава болезнена и изострено-политическа реакция на съседите на това, което в Русия изглежда актуално основно за учените, било то произхода на славянската писменост за България или особеностите на взаимоотношенията на православните църкви за Гърция. Просто защото у тях почти нищо повече не е останало. Прочее съзнателно, със собствените си ръце и с ентусиазъм се отправиха в пещта на световната политика. А доколкото възниква естествена потребност някого за всички неприятни преживявания и процеси да се обвини, то разбира се, Русия за това подхожда прекрасно.
Нали така е къде по-удобно, нежели да се вземе отговорност за собствените решения и постъпки.

Ирина Алкснис

Капиталистическото щастие

(заглавието е изменено, в оргинала "Съветското щастие" - бел.пр.) Напоследък започнах да обръщам внимание, че за съветските времена с искрена любов и носталгия си спомнят не само осиромашалите и измиращи пролетарии, но и мнозина представители  на напълно благополучната "средна класа", качеството на живот на мнозина от които  в сравнение със съветско време забележително нарастна.
Природата на това явление се крие в това, че щастието на човека е не само в материалният достатък, не само в уважението на околните и комфортният начин на живот както мечтае капитала (в неговите влажни мечти), но е тясно свързано с благополучието на цялото общество.
Например да вземем успешен труженик (или даже някакъв дребен капиталист) под властта на крупният капитал. Работата му се нрави, заплатата (дохода) напълно го устройва, но:
1. На улицата го грабят (могат да го ограбят, и такива случаи той знае) отчаяни хулигани, които капиталът е изхвърлил на бунището на живота (а такива стават все повече и повече), а полицията плюе на това, те защитават само господствящата класа (представителите и помощниците на крупният капитал). Или налитат нагли мажори (личинки на господстващата класа), на които нещо не се е понравило неговото поведение на пътя или той самият...
2. Автомобилът му внезапно евакуират (или той просто се бои от това и през цялото време се тревожи (и не само това), губейки за това време и нерви) и/или неочаквано му дават мега-глоби някакви алчни акули на капитализма (при това строго в рамките на людоедските закони, или даже въпреки, но правда все едно няма да намериш).
3. В магазина го надчита дебилни касиери, нагло обижда охраната, и прочие обитатели  на социалното дъно. Те няма какво да губят и не трябва да се стараят, те все едно отдавна не живеят, а бавно и мъчително умират от нищета и безизходност.
4. В държавната кантора по всякакъв повод го мъчат с бюрократически спънки и клопки, попътно обливайки с презрение разнообразни чиновници-бюрократи (всъщност същите унижени и безсилни същества какъвто е той).
5. Любимата станала привична марка внезапно изчезва от продажба завинаги, снема се от производство, подлага се на масова фалшификация, рязко поскъпва, сменя упаковката, разфасовката, качеството и т.н. А всичко защото някому от акулите на капитализма са нужни още повече пари.
6. Той всеки ден наблюдава своите бедни, болни, мъчещи се от безизходност съграждани, за които не се е намерило място в живота, съчувства им, но с нищо не може да помогне и страда от това.
7. Той знае своите приятели и родственици, на които е провървяло по-малко отколкото на него. Които са умерли до срока или все още страдат в мъчителна безпросветна нищета.
8. Постоянно изпитва върху себе си ненавистта и го е страх от своите по-малко успешни съграждани, които справедливо завиждат на щастливчика. Нали същността на капитализма е, че на един "победител", получил всичко (или поне избегнал бедите), винаги се пада цяла тълпа "лузери" загубили всичко. Които "невидимата ръка" е ограбила до конец, подарила плодовете на техните усилия на собствениците на капитала и малцина приближени...
9. В дълбините на душата си той постоянно се опасява, че сам може да се окаже сред бедните и болните... Подсъзнателно той винаги чака поредният удар на "сътбата" (предизвикан от поредният пристъп на алчност на крупният капитал, който във всеки момент може да го ограби или даже да убие, "Само бизнес - нищо лично"). Бои се за своите деца, които причакват все нови и нови беди. И този страх отравя и винаги ще отравя даже най-голямото щастие, придавайки му горчив привкус на мимолетност.
Даже наистина богатите освен че страдат от нечиста съвест (да се самозалъгват те отдавна са се научили, но подсъзнанието не може да се излъже), но и напълно справедливо смъртно се боят от обкръжаващите.
Те напълно осъзнват своята престъпна същност и демоническа роля, затова са принудени да строят около себе си охраняема зона, оказвайки се фактически доживотни затворници в своят благоустроен по клас "лукс", затвор.
Видно истинско щастие в капиталистическият ад е невъзможно за никого по принцип (макар да страдат всички по разному).
Всички тези мъчения са неизбежна и неотделима част от образа на живот в рамките на безчовечната и садистска по същност капиталистическа парадигма.
И всичко това не се откупва за никакви пари, с никакво богатство. Само при социализма (комунизма) нормалният честен човек може да бъде щастлив истински.
Единствените, когото всичко днес устройва, това са моралните уроди от всички разновидности.
Нали капитализмът е рай за подлеците, само тук, и само те са щастливи изцяло и напълно. И затова и искрено и страстно ненавиждат социализма (комунизма), който за тях е земен ад...

https://zen.yandex.ru/kajaleks...

Снимката на деня. САЩ: Символът на Великата депресия от 1930 се върна - вече унищожават мляко

Един от Символите на онази Велика депресия, която преживяха САЩ през 1930те години стана образа на излятото на земята мляко. Причини за унищожаване на храната, толкова нужна на масата безработни, бяха видимо няколко обстоятелства. 

Първо, паднаха цените, второ падна покупателното търсене - парите на хората свършиха.  
И американските млечни компании предпочетоха да изливат в земята своята продукция вместо да кажем, безплатно я раздадат на масата гладувщи. Да-да голодомора в САЩ отнесе тогава почти 6 милиона живота. Наистина за това да се спомя в средата на адептите на Град на Хълма не е прието...    
И ето днес в инета се появи като реинкарнация свежа фотография, която фиксира буквално същата картина като и преди 90 години - млякото се излива в полето. САЩ. Април 2020 година. Както се казва: "Получете и се разпишете".    
Пишат още: "Американските фермери във Флорида изливат в земята мляко... Примерно 7% от произведеното за седмица мляко бе унищожено по такъв, или подобен начин, а млечните крави колят на месо... С някои други продукти се случва същото, защото всички ресторанти в страната и прочие точки за обществено хранене са затворени, а образуващите се излишъци от продукти не намират пазар".    
И това когато Тръмп обяви вече "Ситуация на мащабна катастрофа" (Major disaster) по целите Съединени Щати, и храната за всички ще е много необходима.   
Америка. Април 2020 година.
Цитат от Твитер: "Farmers from across the country are being asked to dump their milk this week, as the restaurant and food service demand crumbled rapidly due to COVID-19. ( Ben Butler, Twitter )".
Превод: "Фермерите по цялата страна (САЩ) са получили молба да хвърлят своето мляко тази седмица, понеже ресторантите и кафетата е заповядано бързо да се затварят във връзка с коронавируса".   
Тоест, виждаме повторение на старата американска история: Ако в криза няма платежоспособно търсене - храната се унищожава.

Фото agprofessional.com

Америка през 1930-е.
Млякото - в земята. Голодомор - за хората:










 

"Опашка за безплатна храна".
Скулптор Джордж Сигал.
Мемориалът на Франклин Делано Рузвелт, Вашингтон:

Каква ще бъде икономиката която ще дойде на смяна капитализма?

На смяна на капитализма ще дойде социалистическа икономика и това е неизбежно във всички развити страни. Основната разлика на социализма е в забраната на частна собственост върху средствата за производство, което предполага използване на наемен труд на други хора. Втората разлика на социализма е в обезателната проверка по какъв начин човек получава своя доход, със своя труд или за сметка експлоатация на наемен работник. Цел на такава проверка е точен отчет и контрол на вложеният от конкретният човек труд в общото производство.
Основно мерило на благосъстоянието на човека (и неговото социално положение), при социализма е неговият труд (който е точно отчтен, в съответствие с квалификацията, образованието и прочие фактори.)
Социализмът не допуска УРАВНИЛОВКА или ОГРАБВАНЕ на един човек от друг. Например при капитализма два човека работещи на различни предприятия (елитно и просто) получават еднаква заплата, но единият не прави нищо за тези пари, а другият се труди с пот по лицето. Това е КАПИТАЛИСТИЧЕСКА УРАВНИЛОВКА. Капиталистическото ОГРАБВАНЕ виждаме, когато човек (буржуа) въобще не се труди, но получава огромен доход, заради притежаването на капитал, или от владение на производство и т.д. При социализма уравниловката е недопустима по самото му определение (заплата по труда).
Преходът от развит капитализъм к социализъм, (смяна формата на собственност) става тогава, когато обществото разбира цялата НЕИЗГОДНОСТ на конкуренцията между хората, и разпознава монополите като разновидност на конкуренцията за удържане на нещо ценно. Монополията е вид конкуренция, когато конкурента не допускат в някаква област на дейност (където всичко е "хванато").
Капиталистите обикновено се хвалят с конкуренцията като двигател на прогреса, но това не е така. По своето определение конкуренцията е ограбване (отнемане на ресурси) от човек, семейство, група хора, от САМИТЕ СЕБЕ СИ, СВОИТЕ СЕМЕЙСТВА, СВОИТЕ ПРИЯТЕЛИ, но чрез ръцете на КОНКУРЕНТИТЕ. А в общ смисъл конкуренцията и монополиите са просто глупост на болшинството хора (може да се докаже математически).
При социализма има преходна форма  на съперничество в труда, наричана социалистическо съревнование. Тази форма не трябва да се бърка с конкуренция, т.к. съревнованието е само морална (спортна) форма да се работи по-добре за обществото, а по труда да се получава доход за себе си. За хората с развит морал съревнованието не е обезателно, те и така работят качествено.
Социализмът предполага държавна и обществена/кооперативна собственост върху средствата за производство . Дребните предприятия от леката промишленост, сферата на услугите и всичко което при капитализма храни "малкият бизнес", при социализма също така храни работниците на кооператива (артели, сдружения и т.п.) Разликата е само в това, че кооперативът е ПО-ЧЕСТЕН, т.к. лъвският пай не прибира за себе си СОБСТВЕНИКА на средствата за производство.
Социализмът предполага обезателно бесплатно образование, обезателно развитие на науката (с държавна програма), обезателно бесплатно здравеопазване на работниците (и членовете на семействата) и обезателна поддръжка на семейството (например безплатно жилище). Просто е да се види, че всички тези действия УВЕЛИЧАВАТ производителността на труда и затова са ИЗГОДНИ за обществото. Сравнете: платената медицина, образование и жилище при капитализма снижават производителността на труда на работника.
Социализмът предполага планова икономика както в мащаба на държавата, така и в мащаба на предприятията. ПЛАНОВАТА икономика ако разгледаме въпорса в дълбочина е даже при капитализма основа на всички успешни крупни корпорации. Т.е. корпорациите работят по строг план, а пазарът за тях е само отвън в областта реализация на продукцията (там където пазарът още не е поделен с "договорняк"). Пазарът заставя капиталистическите производства да харчат огромни средства за реклама, това повишава крайната цена на продукцията. При социализма секторът на рекламата въобще не е нужен. Той може напълно да се замени от сектор за точна социология (изследвания търсенето и оценка качеството на една или друга продукция).

Капиталистическите корпорации са принудени да формират с рекламни методи търсене за своята продукция, което води до отъпяване на така наричаният потребител (налагане на ненужни стоки и услуги, моди и т.н.) Социализмът е строй ориентиран не на извличане на печалба от предприятието, а на удовлетворение потребностите на хората, следователно, производството ще се подстройва под потребителя, а не наопаки.

Социализмът е строй, който обезателно развива моралните принципи в хората, защото моралните принципи на отношение към труда и един към друг увеличават производителността на труда.
Ръстът на ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ НА ТРУДА води при социализма до СНИЖЕНИЕ на потребителските цени! Логично - ако стока или услуга са произведени с по-малки разходи, то и цената е по-ниска, а значи да се купи е по-лесно. Сравнете с капитализма - цената при "договорняк" на пазара е толкова висока, че човекът като потребител може едва едва да купи стоката. Ако търсенето на стоката изведнаж е повече, то цената веднага се повишава (за да се хапне ПЕЧАЛБА). А ако конкурентите заставят капиталиста да снижава цената, то като първа задача капиталистът се стреми с нечестни методи да ОТСТРАНИ конкурента. Познато, да? Капитализмът също се стреми да продаде на потребителя стоката много пъти (Windows), и да окаже услугата така (лошо), че потребителят да се принуден отново да купува и купува (медицина). При социализма качеството на стоки и услуги е свързано с организацията на производството, а не с желанието да се печели. Ако има добре развита обратна връзка чрез социология и т.п. , а предприятието получава бонуси за качество, то качеството ще бъде гарантирано високо. Т.к. това е една от преките цели на социалистическото производство.
В статията разгледах основните принципи на социализма и тяхната полза за обществото. Разбирам ще има претенции типа, а в СССР имаше опашки, а ннямаше качество и т.п. Отговарям: в СССР нямаше и социализъм на 100%. Що се касае опашките, то при капитализма бедният работник строител на къщи стои на опашка за възможността да купи жилище в построената сграда цял живот, но така и не може да купи (парите не стигат), а богатият син на олигарха си купува жилище (т.к. той е извън опашката).

ИЗТОЧНИК 

Китайка относно Пандемията

Кратко разсъждение относно пандемията от китайската девойка Лин Цай

ДА СПРЕ ПАНДЕМИЯТА Е ПО СИЛА САМО НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА СИСТЕМА ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ, ВЪОРЪЖЕНА С ВИСША ТЕХНИКА.

Днес започна работа метрото в град Ухан. А само преди три месеца Ухан бе епицентър на взрива на короновируса. Производствените, административни и културни обекти на мегаполиса също пристъпиха към работа в щатен режим. Освен това с цел най-бърза ликвидация на последствията от продължителната карантина жителите на Ухан получиха продуктови талони и талони даващи право за безплатно посещение на културни мероприятия. Фактически можем да говорим, че с епидемията на короновируса в Китай е приключено. Но какво стана залог за това? Особеностите на социално - икономическата система на Китайската Народна Република, бавно но сигурно движеща се към социализъм. В това време докато в капиталистическите страни системите за здравеопазване страдаха от хронически недостатък на финансиране и деградираха, народното Правителство на Поднебесната влагаше в развитието на системата за здравеопазване огромни средства. Само за двадесетте последни години в социалистически Китай бяха построени двадесет хиляди болници, снабдени с най-съвремено медицинско оборудване. Развитата система за здравеопазване, въоръжена с най-нова медицинска техника позволи бързо да се справим с епидемията на ненавистният вирус. И да спасим велико множество човешки животи. Разбира се, при желание можете да ме обвините в софистика. В това, че лъжа в угода своето идеологическо мирозрение. Представям желаното за действително. Е какво пък. Ако потърсите материали за нашата система на здравеопазване и сравните с нивото в собствените си страни и кои да е други капиталистически страни, то ще видите реалното техническо превъзходство на системата за здравеопазване на Китай над системите за здравеопазване в капиталистическите страни, преживяващи днес наистина трагически времена. Какъв смисъл влагам във всичко написано по-горе? Какво е посланието? Пандемията на короновируса нагледно показа на всички слабостта на глобалната капиталистическа система. Тази система може да осигури къпане в разкош на малка групка лица. Но не може успешно да решава задачите, стоящи пред цялото човечество в двадесет и първи век. Не може да осигури на всички нейни жители равен достъп до жилище, образование и медицинско обслужване. При това медицинско обслуживане качествено, а не какво да е. Приключвайки с феодализма и осъществявайки глобализацията, обединявайки човечеството, капитализмът остаря. Изпълни своята историческа мисия. Днес той е длъжен да отстъпи място на социализма - по-прогресивен модел на социално - икономическо устройство на обществото. След като с епидемията бъде приключено ще трябва сериозно да се заемем със създаване на нов комунистически интернационал. И пролагане на път към светло социалистическо бъдеще за човечеството.

Как социализмът се бори с епидемията - документален филм

След затварянето на град Ухан - епицентъра  на световното внимание заради коронавируса животът в най-големият мегаполис в централен Китай с 11 милиона жители от 23 януари рязко се измени но не спря. Документалният филм на CGTN е посветен на героизма на простите хора и всички които са на първата линия за борба с инфекцията.