800 години самота

На Конт бе публикуван спич от сатирика Михаил Задорнов из едно от последните му интервюта, където той разсъждава за социалистическото минало и идеите на комунизма (в положителен изказ). Но прави ремарка, че "днешният човек категорически не е готов за него, не е дозрял". При това "не е готов дотолкова, че никаква революция нищо не ще постигне". При това прави тази ремарка след като описва положителните разлики на съветското общество от  современното буржуазно общество. Които са станали възможни благодаря революцията. 

Парадокс! 

Но може би тои има предвид, че дореволюционното общество е било "готово", а днешното съвсем се е развалило и "не е готово"? Съмнително, отчитайки, че у дореволюционното общество съветски опит не е имало, а съвременното - има. 

Авторът на статията, коментирайки изказването на писателя-сатирик, развива тезиса за неготовност:

Задорнов всичко каза вярно, за съжаление мнозина не осъзнават очевидното.

<...>

В Китай считат, че за възпитание на новият човек, който ще е способен да построи социализъм, са нужни не по-малко от 800 години. А в Русия това не разбирали.

800 години, Карл! 

Не зная, кой там в Китай така смята - автора вижда по-добре разбира се - но не е ли множечко да чакаме светлото бъдеще? Така гледай и не ще видиш триумфа на човечеството и низвержението на гнусният експлоататорски порядък! Печал-беда... 

И какво собствено се предлага да се чака? Предлага се, както е редно, да се чака това пресветло време, когато хората ще станат добри. Защото те сега видите ли, за нищо не стават: 

За да се построи комунизъм е необходимо да се възпита човек комунистически. Високонравствен интелектуал с високо ниво съзнание, аскет, труженик.

Днешните хора - това основно е човек капиталистически, потребители, те и комунизма разглеждат като аванта, където може да се живее в шоколад и нищо да не се прави. Където всекиму според потребностите. Те не осъзнават, че ако всекиму се даде по потребностите, то са нужни природните ресурси на няколко планети като Земята.

Но след изминаването на 800 години човека видимо окончателно ще го добие такова скотско състояние, и той като стане, че като топне и каже:"Е край, стига вече да се потребителства, време е да се става високонравствен интелектуал!". Но това не е точно. Защото общественото битие определя общественото съзнание. И ако обкръжаващото битие поражда конкретни отношения, основната маса население и ще бъде омотана в тях, имайки съответно съзнание. Може 800 години да се чака, докато в негърско гето в някое американско предградие се появят изцяло висококултурни, образовани жители 

- и да не се дочака, защото образовани, културни люде тъпо няма откъде да се вземат: обкръжаващото битие в тези гета, условията за живот в тях, обществено-икономическият строй като цяло са такива, че възпроизвеждат само това, което възпроизвеждат. Негоже да се чакат портокали от ябълката, такива няма откъде да се вземат. Буржуазните деятели и идеолухи тук впрочем се опитват да обяснят такива явления не с обкръжаващото битие, а  с расовата непълноценност на обитателите на гетото - демек просто те са негри, така им е привично, гените им са такива. При това, че в такива гета живеят и бели, и други раси, а има и неблагополучни райони, състоящи се изцяло от бели. В тези случаи буржуйските пропагандони включват друга песен: демек, те също сами са си виновни, защото са твърде лениви, че да започнат от себе си.

Марксистите обаче казват: "Ако характера на човека се създава от обстоятелствата, то трябва обстоятелствата да се направят човешки"

Че е нужно да се изменят условията за живот така, че тези условия да не препятстват, а напротив - да благоприятстват за всестранното развитие на тези черти от характера на човека, които е прието да се считат за положителни. 

Излиза идеалистическата позиция на автора не е вярна от гледна точка на материализма: не хората в масата си сами по себе си ще изменят своето съзнание, а обкръжаващото битие ще измени тяхното съзнание. Ще има комунистическо битие - ще има и комунистическо съзнание. Ще има капиталистическо битие - ще има и съответно съзнание.  

Голяма част от обществото неизбежно е поразена от събирателство, еснафство, дребнобуржуазна морал и други прояви на тези отношения, в които хората са принудени да встъпват в своя живот в рамките на буржуазното общество. Това е нормално. Но в процеса на отход от такива отношения, ще отминават и привичните норми на поведение. Когато човек излиза от затвора, или се връща от казармата - с една дума прескача от една среда на обитание в друга - той някое време още живее по старите привички, неговото съзнание още не се е престроило. Затова и не е вярно твърдението: 

Днешният човек ако се сложи в комунизъм, то той там бързо ще реставрира капитализъм.

Един човек нищо не ще реставрира, но отначало той ще се държи така, както е привикнал да се държи в буржуазно общество. С времето ще разбере, доколко глупаво и ненужно е така да се държи в новите условия, и ще приема нормите на поведение на друго общество (толкова повече, че тези норми ще му бъдат органични и приятни). Като фантастическите истории с разни попаданци: попаднал съвременният човек в миналото, да кажем във феодална страна, а там е нужно да се пада ниц пред всеки самурай или барон, а ако не паднеш, теб или ще те бичуват или въобще съсекат. (А и толкова далеч няма нужда да се ходи, достатъчно е да се погледнат емигрантите - бел.пр.) Норма за това общество, но съвсем непривично за съвременният човек.

Така че не тъгувай автор, ако и се наложи да се чака 800 години, то точно не за това, че пролетариите да станат академици поголовно. Преди 100 години за осъществяване на това, за което говори сатирика Задорнов: 

изключително много добро се праваше, залагаше се основа за бъдещето. А главно, че най-много се ценеше трудовият човек, всичко се правеше на първо място за него. 

работниците и селяните да стават академици не бе нужно. Всичко, което бе нужно, те и така го имаха. Както поясни  ̶п̶и̶с̶а̶т̶е̶л̶ят-̶с̶а̶т̶и̶р̶и̶к̶  др. Реми Майснер по въпроса: 

Понякога просто ръцете ти се опускат. Мислиш - "И какво, ето с тези хора ще строим комунизъм?!!"
Да, именно с тези. Когато Ленин е създавал "Съюз за борба за освобождение  на работническата класа", повече от половината представители на тази класа даже буквите на табелките четяли с труд, подписвали се с кръстче, предполагали че гърма с мълния са когато Пророк Илия по небето в огнена колесница се вози. Силата на работническата класа - не е в някаква особена съзнателност на отделни негови представители. Не в това, че средният работяга е по-умен и по-образован от средният буржуин. Силата на работническата класа е в това, че тази класа е монополен доставчик на най-важният и нужен товар - работната сила. Няма нищо по-важно! Без този товар живота ще се прекрати. Ще спрат заводи и фабрики, ще изчезне хляба от пекарните, тока от контактите, светлината от лампичките и водата от крановете, ще замрат влакове, самолети, кораби, автобуси и автомобили, ще се разрушат пътища и здания. Именно работническата класа осигурява съществуването на съвременното общество. Не "ефективните собственици", не "невидимата ръка на пазара", не "патриотите-работодатели", не "божията воля", не "когнитариата". Работническата класа. В ръцета на трудещите се е съсредоточена огромна сила, но самите трудещи се за това не знаят. На тях са им внушили, че обществото живее и се развива благодаря енергията и предприимчивостта на "собствениците-бизнесмени". А всички "недостатъчно предприимчиви", демек са длъжни с благодарност към господ а "работодателите" да копат и да не смеят да се възмущават. Като осъзнаят работягите своята сила, и се научат да я управляват - никой и нищо не  ще може да ги спре. Научи ли се пролетариата на солидарна борба - и смъртта на капитала става въпрос на най-близко време.

Да видим, ще трябват ли на съвременните работници 800 години за осъзнаване на такива неумномъдри неща. На тези, дореволюционните, им трябваха далеч по-малко. 

Хренос Христозопулос Не ной, не жалуйся, кричи "Ура!"

Преимуществата които ще ви даде изучаването на марксизма.

1. Вие със сигурност никога няма да бъдете сам.

2. Ще можете по-добре от всеки "иксперд" да разбирате текущата политиконом ситуация.

3. Върху вас ще престанат да оказват влияние СМИ и рекламата.

4. Ще виждате цялостна картина на света.

5. Ще получите отговор на главният въпрос : за какво живеете.

6. Вашето мислене ще премине на по-високо ниво.

7. Ако при това вие сте гадина, то ще имате успех.

8. Марксизмът "снема" вътрешните противоречия, предрасъдъците, идеализма.

9. Вие ще получите инструмент за преобразуване на света.

10. Е, и най-главното, вие точно ще знаете какво властта иска всъщност, в противовес на това което тя декларира. (Иде реч за всяка без исключение власт - правителството, кметските власти, полицията, вашият началник, родителите, съпругът/съпругата, децата и роднините и най-главно - тъщата.)

Источник.

Белорус поздрави САЩ със 160 годишнина от приемането на Конституцията на Конфедерацията

Белоруското МВнР кърти.

Коментар на прес-службата на МВнР във връзка заявлението на Посолството на САЩ от 25 март 2021 г

Във връзка със заявлението на Посолството на САЩ от 25 март 2021 г. изразяваме искрена признателност на американската страна за проявената най-накрая готовност да преведе двустранната риторика в конструктивно русло и за поздравлението със значима дата в историята на нашата страна. Единствено можем да приветстваме распространението на тази практика и върху държавните празници. Ние признаваме своите грешки и използваме случая, за да поднесем извинения за отсъствието на поздравления със скорощната 160 годишнина от приемането Конституцията на Конфедеративните Щати на Америка, флагът на които както преди е скъп на много американци. При това движението BLM по цялата страна наброява десетки милиона участници.

 За съжаление, днес американското общество дълбоко разцепено, както заяви Дж.Байден: "Аз съм напълно съсредоточен на това да обединя Америка, да обединя нашият народ, да обединя нашата нация… Силите, разделящи ни, са много дълбоки и силни… Дайте да започнем отначало. Дайте да започнем да се слушаме един друг, да възприемаме един друг, да виждаме един друг"... Ние също поддържаме стремежите на американският народ към по-добро бъдеще – в този ден и всеки ден! Затова считаме, че само истински инклюзивен диалог ще помогне на американската нация да се обедини в този сложен момент от историята. В качество на безкористен жест на добра воля Беларус, имайки опит като площадка на преговори в рамките на ТКГ, е готова да предложи своите услуги в организацията на такъв процес.

Ние ще окажем всяко посилно съдействие, в това число с привличане на нашите партньори по интеграционни структури. Макар да са минали повече от два века от момента на провъзглашение на независимост, последните събития в САЩ показват, че борбата на американците за свобода все още продължава. В днешно време стотици хиляди американци от всички възрасти публично търсят право да определят сътбата на своята страна. Мнозина плащат висока цена за опита гласът им да бъде чут, тъй че действащата администрация трябваше даже да използва смъртоносно оръжие и да застреля няколко човека, за да се удържи на власт и закрепи резултатите от изборите. Ние се възхищаваме от мъжеството и решителността на американските герои, сред които Дж.Асандж, Е.Сноуден и Ч.Менинг, които пожертваха практически всичко ради истинската свобода и хармония в американското общество. Беларус заедно с американският народ с нетърпение чака този ден, когато простият американец ще може свободно и безпрепятствено да се разхожда около Капитолия.

Ние сме благодарни на назначеният Посланик на САЩ в Беларусия Дж.Фишер за неоценимата подсказка на целият белоруски народ, кога и по какъв начин е нужно да се провеждат избори. Безусловно, нашето белоруско примитивно и бедно мислене никога не би ни позволило сами да решим този въпрос. В знак на неимоверна признателност МВнР е готов извън реда да приеме заявката на Нейно Превъзходителство за получаване на белоруско гражданство, за да я включит в списъците с избиратели и даде възможност да участва в гласуването. Това може да се направи и без гражданство в някоя призната от Дж.Фишер електронна платформа. Ние не можем да не реагираме и на протегнатата от американската страна ръка за помощ в провеждането на избори. Такива достижения на американската избирателна система като гласуване по пощата и колегия избиратели вместо пряко волеизявление могат да бъдат нужни и изучени от белоруска страна. Дълбоко проникнали се от вниманието на САЩ към сътбата на Беларус, в качество на ответна стъпка ние можем да внесем безкористен принос в развитието селското стопанство на Аляска и ефективното усвояване на нейните земи. В тази връзка сме готови да разгледаме възможност за съвместно управление на тази територия. Бихме могли да прехвърлим намиращите се в региона белоруски строителни организации за предаване на опит и помощ на жителите на южните щати в преодоляване последствията от природната стихия. Искрено желаем на целият американски народ единство, а също без да се препъва да се изкачва нагоре по стълбата на американската мечта. Надяваме се, че позитивният тренд в нашите отношения ще се съхрани и ние съвместно ще дойдем до този момент, когато ще можем с радост да посрещнем Шести флот  на САЩ при морските граници на Беларус!

https://mfa.gov.by/press/news_mfa/c0a42d93c8e9f4da.html - цинк

Китайски анализ на катастрофата в Тексас

 

Китайският «Глобал Таймс» публикува обзорна аналитическа статия защо в Тексас се получи така както се получи

В коментарите плътността на «азнавасневервам» от страна на американците е такава, че реших да я преведа (бел А.Роджърс)

Защо в Китай, имащ аналогична по размер енергосистема няма  такива изключвания като в САЩ

Защо САЩ, най-мощната страна на земята, продължава така впечатляващо да се дъни в отговор на природни бедствия? Този въпрос изниква в умовете на мнозина китайци и не само, когато те недоверчиво наблюдават как суровият зимен щорм покрива САЩ, оставяйки след себе си над 30 загинали (по нови данни 58 - бел.пр.) и няколко милиона в тъмнина без електричество.

Шокът предизвиква не самите сериозни метеорологични условия, а доколко различни аспекти на американската система се оказват неготови за тях. И как правителственият апарат, и на федерално, и на локално ниво отговаря на природната катастрофа: опитите да се намери краен, гризня между партиите и тотална некомпетентност – която вече видяхме при провала на системата в опитите за борба с пандемията.

Без да гледаме шумният наратив издиган от различни политически групировки, наблюдателите и експертите считат, че този провал е резултат от съвкупност проблеми в инфраструктурата за снабдяване с електроэнергия (включая остарели генератори и линии за предаване) в съчетание с недостатък от законодателно регулиране и национална координация.

Макар в този случай причина бе лошото време, но като цяло САЩ лидируат по количество блекаути сред развитите страни.

Тъмнина

В това време докато стотици милиона китайци се наслаждаваха от неочаквано топла и безопасна китайска Нова Година тази седмица, за известно време забравили за пандемията, зимният щорм удари по южната част на САЩ със замразяваща до костите температура, оставяйки около 30 човека мъртви и над 3 милиона без електричество.

Ситуацията бе особено тежка за богатият с нефт Тексас, който някой наричат «енергетическа столица на света». Мнозина живеещи в щата описват тъмните, апокалиптически сцени на своята борба за оцеляване в течение на над две денонощия без електричество и вода – най-базовите функции на съвременната цивилизация.

Янг Янг, 24-годишен студент от Китай живеещ около Тексаският медицински център (Texas Medical Center) в Хюстън, каза, че не е имал електричество две денонощия, и той не можел да си представи, че такова е възможно в съвременна Америка.

«Домът ми постепенно се превръщаше в хладилник», разказа Янг на «Global Times» във вторник, добавяйки, че едва преживял първата нощ, замръзвайки, и даже не можал да си приготви храна без електричество и вода. Янг възнамеряваше да отиде в университета и остава там колкото може по-дълго, за да избегне студа у дома.

Докато милиони продължават  да се борят за живота си, всички нива на правителството в САЩ до сега не могат да окажат помощ или поне да дадат някакви отговори освен прехвърляне на вината на своите политически опоненти, което предизвиква ярост сред населението.

Сред най-раздражаващите бе коментара на кмета на Колорадо Тим Бойд, който написа в отговор на критиката «Никой нищо не ви е длъжен, това не е в зоната на отговорност на местните власти да ви помогат във времена от типа на днешните… само силните ще оцелеят, а слабите ще исчезнат». Бойд бе принуден да подаде оставка.

Но на това опитите за прехвърляне на вината и отказ от отговорност не спряха.

Някои консервативни политици и лидери на мнения се опитаха да обвинят в блекаутите всичко наред, започвайки със зависимостта на щата от енергията на вятъра и други «зелени» источници на енергия (в което има частица правда) до социализма (а той тук какво общо има?!).

Бившият губернатор на Тексас и министър на енергетиката при Тръмп Рик Пери заяви, че демократите са оставили хората без електричество, за да внедрят в щата социализъм. Други, например сенатор Тед Круз, наблягаха на зависимостта на щата от възобновляеми источници на енергия.

Не мнозина обаче се купуват на такива политически игри, и казват, че множество други места – Канада, Швеция и даже американският Среден Запад също са преживявали аналогично време, но при това не са изпитвали подобни проблеми.

Статистиката показва, че САЩ преживяват най-много блекаути сред развитите страни (ще изброим няколко най-големи):

— през 1965 год седем щата от северо-изтока преживяха внезапен блекаут;

— през 1977 год Нью-Йорк остана без електричество;

— през 1996 год в няколко западни щати имаше наведнаж два блекаута;

— през 1998 год източното крайбрежие пострада без светло;

— през 2003 интегрираната мрежа САЩ-Канада остана без енергия;

— през 2005 южна Калифорния остана без светло;

— през 2014 северо-изтока преживя блекаут.

Съгласно статистиката, в периода от 2008 до 2017 год в САЩ е имало 3188 изключвания на електричеството средно, и над 3000 за последните пет години. Например, на 13 юли 2019 год Нью-Йорк преживя масивен блекаут, по време на който се изключиха даже светофарите. А в края на 2019 год щорм на крайбрежието на Калифорния доведе до загуба на електричество за 300 хиляди души в Мичиган, Охайо и Калифорния.

По-дълбоки проблеми

Макар природните условия също да играят роля, налице са по-дълбоки системни проблеми в електромрежите в САЩ, включая остаряло оборудване и линии за предаване. Аналитиците казват, че алчните за печалба частни фирми и провалната система за държавно управление не могат (и не желаят) да поправят тези дългосрочныипроблеми.

«Защо САЩ всеки път оправдават своите проблеми със зимните бури?», заяви Шу Бин, директор на Пекинският НИИ по икономика (State Grid Beijing Economics Research Institute). Добавяйки, че енергосистемата е много уязвима и се нуждае в постоянно обслужване и обновление.

Отчет на Департамента  по Енергетика на САЩ (US Department of Energy, DOE) от 2015 год казва, че 70% от трансформаторите в страната са по-стари от 25 години, 60% от предпазетилите - по-стари от 30 години, и 70% от линиите за електропредаване са по-стари от 25 години. И възрастта на тези компоненти «degrades their ability to withstand physical stresses and can result in higher failure rates», тоест «снижава тяхната способност да преживеят физически стресове и може да води до увеличение количеството аварии».

За сравнение, Китай активно инвестира в изследвания и разработка на технологии в енергетиката, които правят нейното разпространение по-умно и безопасно.

Например, с помощта на big data и други иновации разработката на нови електромрежи активно използва «изолационни сензори», които действат наподобие умни часовници, мониториращи вашето здраве, само че в енергетиката.

Също за САЩ представлява голям проблем разделените им електромрежи, нямащи национална координация и регулиране.

Например, електромрежата на Тексас не е съединена към други регионални мрежи, което прави невъзможно пренасочването на енергия от други места, когато местната система на щата изпитва проблеми.

«В САЩ няма общонационална електромрежа като в Китай. Когато те се сблъскват със сурово време, един щат се оказва не в състояние да помогне на други, както китайските провинции и региони правят в подобни случаи», разказа Лин Бокьянг, директор на China Center for Energy Economics Research в Xiamen University.

Но по-дълбок проблем от повтарящите се блекаути в САЩ – са неумелостта и некомпетентността на тяхната политическа система да решава кризите ефективно. Експертите отбелязват, че това се вижда и по провалите в реагиране на други предизвикателства – типа многочислените случаи на масова стрелба или пандемията на коронавируса.

Независимо от предупрежденията за наличието на проблеми в националните електромрежи, които бяха обозначени в докладите на DOE, правителството на САЩ даже не се опита да поправи тези проблеми, и остави решението им в ръцете на частните компании, които са съсредоточени върху получаването на максимална печалба, а не върху безопасността.

Сред примерно 3000 фирми в бранша генерация на електроэнергия в САЩ примерно 72% са частни, в същото време електрическите мрежи завеждани от градските и селски власти са едва малка част, в основно задействани в крайната продажба.

Управляемият с добре координирани общонационални планове с масивни инвестиции (не ви ли напомня нещо от нашето минало? петилетен план и строеж на въглищни, водни и атомни електроцентрали, т.е. - масивни инвестиции - бел.пр.), Китай построи една от най-големите и напредничави електромрежи в света, което позволява не само незабавно да се определя наличието на проблем, но и бързо да се пренаправя енергию от други региони в случай на необходимост.

«Китай използва 50Гц по цялата страна, като че цялата страна чувства единно биене на сърцето», заяви Шу, добавяйки, че в Китай никога не е имало такива голени и продължителни блекаути като в САЩ.

Например, широко известният проект за електрическа трансмисия «изток-запад» е резултат на съчетанието на технологии с отчет на китайските географски особености. В Китай 80 процента от енергоресурсите, които могат да бъдат използвани за производство на електроенергия са разпределени в западните и северни региони на страната. Сред тях са водните ресурси на провинции Юньнан, Гуйчжоу и Сичуан на юго-запад в Китай и са 68 процента от генерацията.

При това икономиката е най-развита в централните и източни региони, потребяващи над 70% от общокитайското потребление. Затова ефективно да се развива страната бе нужно да се осигури прехвърлянето на голямо количество енергия на големи растояния.

Китай освои най-модерните технологии, като «СВЧ-предаване» и «гъвкаво предаване на постоянен ток» («UHV transmission» и «flexible DC transmission»), което позволи да се реализират проекти за предаване на електричество «запад-изток» и «север-юг». Което на свой ред създаде възможности за развитие на западният регион на страната.

Лицемерие

Независимо от това през януари, когато Китай изпита ограничения в доставките на електроенергия предвид високото потребление на фона ниски температури и значителна икономическа активност, множество западни медиа използваха този факт за крясъци, че Китай не е способен да осигури с електричество своите граждани, а също осъждаха «политическата мотивация да се накаже Австралия» със забраната за импорт на въглища.

Но фактически никакви широкомащабни блекаути нямаше – такива като в САЩ, които продължават последните няколко години.

Тази и други пропагандистски кампании по очерняне, запуснати от западните медиа и политици против Китай, също доведоха до това, че мнозина китайци зафиксираха лицемерие в критиката от страна на САЩ, които сами се оказаха неспособни да защитят своите граждани от коронавируса и ги осигурят с електричество в сурови времена.

«Те вече казаха своята дума. Само социализмът осигурява спасение. САЩ предлагат оцеляване на най-силните», написа един от ползвателите Sina Weibo, реагирайки на коментарите на кмета Бойд.

«Тексаските официални лица критикуват недоволството на хората по отношение правителството и ги оставят да «плуват или потъват»… това разкрива лицемерието на САЩ и отразява неуспеха на американската система за управление и дисбаланс между федералните и местните власти», коментира Ли Хадунг, професор от Института  за международни отношения в Китайският Университет по Външна Политика (Institute of International Relations of China Foreign Affairs University). Добавяйки, че Тексас демонстра въплъщение на социалният дарвинизъм и неговият неуспех.

Бележка от А.Роджърс:

Епилог. Преведох този текст не за това да позлорадствам (макар и това го има). А за това колкото може повече хора да видят какво успя да избегне Русия.

Ако плановете на Чубайс за разделяне на Едината Енергосистема (ЕЭС) на Русия и нейната приватизация бяха се удали, то с отчет на руските размери и климат ние също бихме преживявали не по-малко проблеми от американците.

Но, за щастие, плановете на рижия не се реализираха и Русия избегна ущърбният американски сценарий.

Държавното управление и социализмът за пореден път демонстрираха своето преимущество пред «пазарчето реши» и «дефективните частни собственици».

Александр Роджерс

А съветската пропаганда предупреждаваше

 

Какво ще стане ако се уволнят всички чиновници? Испанският опит

Опитът на съществуващото днес самоуправление в Мариналеда

Администрацията на Мариналеда

Материализирала се утопия

В Испания има градче с численност само 2500 човека, където един ден хората решили, че им стига да се гърбят за буржуата, и е време вече да се строи комунизъм. И почти построили. От парите засега не са се отказали, но бюрокрацията я изкосили до корен. Ибо на тези 2500 човека има всичко на всичко един чиновник - кмета.

Градчето, за което иде реч носи красивото название Мариналеда. Още през 2008 местните селяни с насилие и заплахи отнели у аристократите сериозен къс земя и обявили, че на тази земя ще живеят така, както сами си поискат. И до днес не пускат там полиция, а и тя собствено там не е и нужна, ибо никаква престъпност в Мариналеда няма. Ярко потвърждение на това е отсътствието на привичка у местният кмет Хуан Мануел Санчес Гордильо да си заключва кабинета. Пристигащите журналисти с удивление откриват пустото кметство и отвореният кабинет на единственият чиновник (бягащ някъде по дела), който очевидно просто няма какво да крие от своя народ. А какво виси на стената в кабинета? О! Че това е Че Гевара. А закона предписва всички чиновници да закачат в кабинетите си портрети на краля... Ай-ай-ай...

Как живее Мариналеда? Еднозначно по-добре отколкото там където ми се е паднло щастие да живея аз и моите съотечественници. Безработица в Мариналеда няма, всички жители са 100% осигурени със жилище, а работният ден е 6 часа.

А ето и самият кмет

Трън в задника на прогресивния капитализъм

Вече писах за общината "Онайда", която през XIX век пропаднала до толкова, че създала условия, при които нейните членове работели по 6 часа на ден и нищо не си отказвали (и при това, че в цял свят тогава нормалната продължительност на работният ден е била около 10 часа). А Мариналеда е добър пример, че и в XXI век може да се живее не на работа, а в семейството.

А единствен източник на доход за жителите на градчето е селското стопанство. Маслинени насаждения са главното съкровище на Мариналеда. Съгласете се, не най-простият способ да се нахраниш. И все пак им се получава. Нека не комунизъм да построят, но като минимум - социализъм. А цялата работа - да се уволнят чиновниците.

Чиновниците на Андалусия разбира се не са радостни, че на тяхна територия, подобно раков комунистически тумор вече няколко десетилетия съществува градче, където хората живеят без чиновническа опека. Затова се търсят инструменти да се оцивилизоват вече тези диваци и върнат многострадална Мариналеда в лоното на европейските ценности.

А как мислиш читателю, какво би се случило ако съкратим бюрократическият апарат поне наполовина? И защо на испанците, макар и в отделно взето градче, но все пак се удаде да постигнат това, което у нас извиква неподделно удивление?

В спектакъла "Навални" главен актьор не е Путин, а капиталистическата власт в Русия!

 Въпрос: «Здравейте, аз съм Ваша читателка. Не мога да разбера за какво бе организирана постановката с връщането и задържането на Навални, неговото видео за двореца, на което навъртяха гледания за 2 дена над 30 млн., неговите призиви за митинги. С това всичко искат да отвлекат нашето внимание? Но от какво? Защо устроиха всичко това? Моят адрес: ел. поща или отговорете във ВК, аз съм подписана за вас. Благодаря.»

Отговор на РП:

Вие се съвършенно права, цялата история с връщането на Навални, неговият арест и акциите на протест в негова защита — това е очевидна постановка, политически спектакъл, в който най активна роля играе съвсем не «опозицията», не «либералите» во главе с Навални, а действащата руска власт в лицето на самия Путин, с когото Навални «се бори».

Рекламата на връщането на Навални в Русия, неговият арест и акциите на протест в негова поддръжка беше буквално беспрецедентна. 

И по-рано руските СМИ, в това число съвсем не либерални, а федерални (!), «развъртаха» Навални с всички сили, съобщавайки за него всяка дреболия, като че в страната няма други новости. 

Нас подробно ни информираха и за углавните дела, заведени против Навални, и за неговото «отравяне», и даже за неговите, извинете, долни гащи, чрез които уж това отравяне и е било осъществено.

Ето това участие на централните руски СМИ в цялата история с Навални точно показва, кой именно е заинтересуван в неговата популярност и цялата негова дейност — предеи всичко, това е днешната власт в Русия.

И действително, ние знаем колко чувствително се отнасят буржуазните медиа към всяко споменаване на своите страници и канали нечие име или информация за събитията. 

Те имат милиони зрители и читатели, и отлично знаят своята сила, възможностите на своята пропагандистско-агитационна машина. Вие никога не ще намерите там съобщения действително опасни за действащата власт. 

За стачки в медиа-пространството практически не се съобщава, макар такива да се случват ежедневно на едно или друго предприятие едва ли не във всеки град на Русия. 

Буржуазните СМИ отлично знаят какво е пиар, в това число и черен пиар. И много активно го използват. Но само тогава, когато за техните стопани и собственици това е изгодно.

Това означава, че навиването на темата Навални е било много изгодно, ако даже централните телеканали и информ-ресурси (държавните!) по най-подробен начин информираха руските граждани за всяко шавване на пръста на господина Навални.

Изгодна бе и гигантското развъртане на последния филм на Навални за двореца на Путин в Геленджик. До днес броя гледания на филма прескочи 43 млн. души. И ние не мислим, че тази цифра е навъртяна. 

Тя напълно може да бъде реална. 

Рекламата на филма буквално течеше от всички пуктнатини: новостите в телефона бе невъзможно да се прегледат, без десет пъти да не ти напомнят, че има някакъв филм на Навални за двореца на Путин, който вече са гледали нам-колко милиона души. 

Естествено хората видели тези съобщения се заинтересуват и също започвали да гледат този филм, дори доколкото просто искали да разберат какво там такова е наснимал Навални, ако за филмя «всички говорят». 

На това е и била сметката на рекламодателите, в това число и руската власт, без най-активната помощ на която такава реклама би била просто невъзможна.

Наивните другари могат да кажат, че не би могла руската власт да рекламира филм, в който се критикува Путин, нали той е олицетворение на тази власт. Но това са детски, неразумни разсъждения на хора, крайно наивни политически. Именно е могла, и както знаем, го правеше. Това и беше много изгодно! И крайно необходимо.

Защо? 

А защото филмите на Льоша Навални въобще и даденият филм за двореца на Путин в частност, с нищо тази власт не заплашват! Точно напротив, те само я укрепват! Льоша Навални се старае с всички сили да съхрани тази власт, властта на крупният монополистически капитал, властта на олигарсите.

Да, последният му филм критикува Путин, но го критикува много меко, любя, и въобще не за най-главните му престъпления пред народа на Русия. 

Не за рапродажбата на страната и унищожаването на нейната велика някога най-напредничава в света икономика, не за разрушението на уникални предприятия, не за национално предателство. 

За всичко това няма нито дума във филма. Там има съвсем друго, чисто еснафско.

Е, обича гражданина Путин разкоша, и какво? 

Е, построил си е дворец, който напълно може да се сравни с дворците на руските царе, и какво от това? 

Малко ли кой какви дворци сега си строят? 

При капитализма, когато владееш гигантски капитали и получаваш свръхпечалби от безжалостна експлоатация на милиони хора, да се оглупее от разкош е напълно закономерно, другояче и не може да бъде. 

Путин е най-крупен капиталист в света, олигарх какъвто още трябва да се потърси! Той не само и не толкова е президент на РФ — тази длъжност е временна, той е собственик на средства за производство, с помощта на които може да се експлоатират милиони хора и да се живее, паразитирайки на техния труд — а това и е именно основното и най-същественото. 

Нали никой не упреква някой-си Бил Гейтс или Джеф Безос за скъпата яхта или вила със златни тоалетни. 

Та с какво е по-лош от тях Путин, състоянието на когото едва ли е по-малко, а ако е, то не с много?

Не в дворците и златните тоалетни е работата. Работата е в това, че тези граждани са експлоататори. 

Владеейки колосални средства за производство, нагло присвоени, отнети от народа, те имат възможност да присвояват и продуктите на труда на тези хора, които принуждават да работят на техните предприятия. Ето къде е източника на тяхното умопомрачително богатство. Но за това филма на Льоша Навални не казва нито дума!

Същността и смисъла на филма са съвсем в друго. 

Неговата задача - е да извика възмущение у простите люде, на които често не стига за най-необходимото, от безумният разкош на конкретен олигарх, за да се съхрани системата за експлоатация като цяло. Нали не случайно филма е буквално препълнен с негатив  по отношение на СССР и социализма. 

Защо? 

А затова да се избие от главите на зрителите самата мисъл, че собственият си живот те могат кардинално да подобрят само сами, със своите собствени действия, взели в свои ръце политическата власт в страната. 

На тях им се внушава точно противоположното — че те са безсилна маса и по-добър живот трябва да чакат от «герои», от «добри царе». Именно за това в началото на филма безпардонно се заявява, че демек Навални се бори за вас! С намек, че трябва да се помогне на Льоша да дойде на власт, свали Путин, и живота на простия човек веднага ще се нареди: ще паднат цените, израстят заплатите, повишат се пенсиите и т.п. и т.н. За това разбира се Навални не говори, но всичко това си доизмисля самият зрител, вярващ в това, че някой друг, а не той сам, е длъжен да се погрижи за него (вярата в «добрия цар»).

Тази дребнобуржуазна идеалистическа теория за «герои» и «тълпа» е била разобличена вече хиляди пъти. Но тя до сега активно се използва от буржуазната пропаганда, ибо е много удобна и изгодна за капиталистите. Нали тя удържа масите от самостоятелни революционни действия.

Ето тук и лежи отговора на въпроса на нашата читателка —за какво бе организирана цялата тази постановка с връщенето и ареста на Навални (както, собствено, и сниманият от него филм за двореца на Путин). Тя вярно сама и отговори — за отвличане на вниманието. 

Ние само ще допълним нейната мисъл — за отвличане на вниманието на все по-революционизиращите се трудещи се маси от проблемите на тяхният собствен материален живот, от кардиналните проблеми на цялото социално устройство в нашата страна, които от никого не се решават и само ежедневно все повече се задълбочават. 

Тази театрална постановка с връщането, както и призивите за акции на протест в защита на арестувания Навални трябваха на режисьорите за канализация на революционната енергия на трудещите се в русло, безопасно за господстващият слой капиталисти.

За олигарсите няма разлика кой именно ще заема поста президент, Иванов или Петров, Елцин, Путин или Навални. 

Който и да го заема, той е длъжен да провежда политика на угнетение на трудовият народ и урязване на неговите демократически права и свободи, защото такава политика най-добре осигурява свръхпечалби на олигархата. 

Фашизмът и терорът са жизнено необходими на олигарсите, без тях те не могат да получат своите баснословни свръхпечалби. Ето къде е коренът на въпроса!

И ето затова руската власт развиваше и развива Льоша Навални и неговият филм против Путин, че не в Путин е работата, тук работата е в капитализма, в неговото съхранение. 

Путин, освободил поста на президент на РФ, като капиталист особено няма да пострада (както не пострада Елцин и неговите родственици, когато той освободи президентското кресло за Путин). 

Той ще продължи да получава своите свръхпечалби от експлуатацията на милиони работници, защото в негово разпореждане ще останат средствата за производство, а това за всеки капиталист е най-главното.

Далеч по-страшно за Путин е друго (както и за Навални, който също е капиталист, само че много малък в сравнение с олигарха Путин) — такива условия в страната, при които експлуатацията на работниците ще бъде невъзможна. 

Тези условия са — ликвидация в страната на частната собственост върху средствата за производство, предване на всички средства за производство в общонародна собственост и политическа власт на работническата класа, на целият трудов народ на Русия. 

Тоест иначе казано - пролетарска (социалистическа) революция. Тогава край, тогава за капиталиста край, пълен окончателен край на всичко. Тогава да се паразитира на труда на други люде, заставяйки ги да живеят полугладни, вече няма да се получи. 

Нали средствата за производство – заводи, електростанции, газови месторождения, железни пътища, трубопроводи и пр. в неговите ръце вече няма да има, а значи да присвои произведеният от работниците продукт той вече не ще може. И да измени вече нищо не ще може — така просто от народа властта не ще изтръгне.

От две злини винаги избират по-малката.

От една страна, Навални е фигура на конкурираща група олигарси, претендираща за поста президент на РФ и стремяща се да откъсне за себе си парче от капиталистическата баница, но все-пак класово-свой, класово-роден. 

От друга страна, работническата класа и целият трудов народ на Русия е класово-чужд и крайно опасен, който няма да пощади — ще отнеме точно всички средства за производство (ибо без това сит просто не ще стане). 

Ето ви и отговор, защо действащата власт в Русия и самият Путин поддържат Навални, помагат за неговото разпространение по всички СМИ — защото пред тях е далеч по-страшен за тях противник — трудовият народ на Русия, търпението на който свършва и който иска своето, връщане на отнетите от него права и свободи и сериозно подобрение на своят материален живот.

В Русия, а и не само в Русия, но и в цял свят, стремително се развива класическа революционна ситуация: низовете не желаят да живеят по старому, върховете не могат да управляват по новому, изостряне на нуждите на трудещите се маси над обикновеното ниво. Всички тези три необходими условия, указани още от В. И. Ленин, днес са налице. 

Революционната ситуация провокира небивалата световна икономическа криза, буквално като паралич разбила цялата световна капиталистическа икономика. Тази криза рязко влоши положението на трудещите се маси във всички страни на света, постави милиони хора на ръба на физическото оцеляване.

Още поевече задълбочи ситуацията коронавирусната афера и развихрилият се под нейно прикритие фашистски терор, с помощта на който световният олигархат се опитва да съхрани своите печалби и забави ръста на революционното движение на работниците и трудещите се.

Но кв-терора не помогна, той само наля масло в огъня — още повече изостри противоречията между труда и капитала, и сега те заплашват да се излеят в социална революция, способна да обхване цял свят.

Властта на капитала се заклати. Революционната енергия на масите вече не може да се удържи — олигархата разбира това, и затова иска да насочи гневът и възмущението на работниците и трудещите се настрани, в безопасна за власта на капитала посока. Той се стреми да направи революционният протест управляем.

А как да се постигне това? 

Само като се зададе лъжлив политически вектор на малоопитните политически и слабо организирани трудещи се: да се развърне тяхното внимание от насъщните и главни проблеми на днешният живот върху второстепенни проблеми (типа коррупцията или конкретна политическа фигура, която все едно сама е виновна за всичко) и се подстави удобен за олигарсите лидер, докато самите маси не издигнат свои собствени лидери.

Ето тази роля по поръчка изигра гражданина Навални с неговата компания «борци с корупцията».

Навални съсредоточава цялото внимание на персоната на Путин. Демек, Путин е такъв «пристрастил се към парите», все още «не се е накрал». 

Но при това той и дума не споменава, че в рамките на съществуващата система — системата на капитализъм и частна собственост новите президенти, тези, които ще дойдат на смяна на Путин, няма да престанат да крадат. 

Навални даже не засяга този въпрос! 

А нали проблемът с корупцията при капитализма е системен, той е органически свързан с капитализма като такъв. Не съществува капитализъм без корупция, ибо нейната основа е — частна собственост върху средствата за производство. Корупцията е била и я има навсякъде и всякога, където има частна собственост. 

Навални от системните въпроси отвежда в частни въпроси, съсредоточава народното възмущение против конкретна политическа фигура, така отбелвайки други такива «крадци и корупционери», и не излиза против самата система, която неизбежно поражда това зло. 

По такъв начин Навални защитава тази система, което не може да не бъде изгодно на действащата власт в Русия, и също на Путин като капиталист.

Акциите на протест, инициирани от Навални или неговите привържъници, също са изгодни за действащата власт.

Тук навалневци играят роля на чисти провокатори, и прави бяха тези леви, които по отношение акциите на протест на 23 януари наричаха Навални нов поп Гапон. 

Само че не в този смисъл, че Навални подставя повярвалите му под палките на ОМОН (силов сблъсък на противоборствщите страни в революционните процеси е неизбежно, чрез такива стълкновения масите получават политически опит, необходим за победата), а в това, че тази акция може да бъде инициирана специално като повод за властите още повече да затегнат гайките, още повече да ужесточат фашистският терор.

Важно е не просто да се излезе на улицата, а ясно да се разбира ради какво, собствено, ти си излязал да протестираш, какво искаш да се добиеш и какво изискваш, какво възнамеряваш да правиш на улицата.

Какви лозунги например издигнаха привържъниците на Навални на широко рекламираната акция на протест на 23 януари? 

Те са обозначени ето тук, на официалният сайт на Навални.

Същата мисъл, но вече като заявление на самият Навални звучи и във филма за двореца на Путин.

Навални явно се предлага на народа на Русия в качеството на «герой». А трудещите се на Русия трябва да изиграят в неговата постановка ролята на «тълпа», която нищо не разбира, нищо не знае, на нищо не е способна без «герои» или «силни личности», и може да играе само ролята на пушечно месо в борбата на тези «силни личности» помежду си (в даденият случай, видимо, Путин и Навални) .

Тоест да излязат на улицата на 23 януари призовават тъпи пънчета, марионетки, които «умните хора» ще използват в своите интереси. 

Ясно е, че много такива глупаци не ще намериш. Малко кой ще поиска да троши копия заради някакъв си Навални, който никому не е ни сват, ни брат, а не разбери какво. Навалневци разбират това и затова добавят малко «социалност» в своите призиви, ловко използвайки  социална демагогия:

Против крадците и убийците. 

Против корупцията и несправедливостта. 

За собствено бъдеще. 

За свобода за всеки от нас.

Тези заявления се пропити с абстракция до немай-къде. Тях както искаш, така и разбирай: буржуят ще разбере по-своему, работникът — по-своему, кому как се харесва. 

Което и е нужно на режисьорите на политическият спектакъл.

Обърнете внимание, че класовост в тези заявления няма ни грош. А без нея те са измама, пусти и лъжливи лозунги.

Обърнете внимание — в предлаганите лозунги няма ни дума за системата, която всичко негативно, в това число и корупцията, поражда и не може да не поражда!

Навални много шуми, постоянно вика по Путин. 

Но какво предлага да се прави Навални? 

Нищо, освен товя, че е нужно да се снеме Путин от поста президент на РФ. 

Но нима в Путин е цялата работа? 

Нима на работниците и трудещите се в Русия бе по-добре при Елцин?

Какво въобще е това противостояние на Навални и Путин? 

Това е класическа конкурентна борба на разни групи на крупният монополистически капитал между себе си. Това е борба за това кому именно да жъне плодовете от експлоацията на милионните маси руски трудещи се, кому именно да гребе за себе си с лопата националното богатство на страната. 

А съвсем не ради това народа на страната да стане по-леко да живее. При това тази конкурентна борба става при пълно единство на Путин и Навални, щом само делото касае работническата класа и трудовият народ на страната. 

Тук те са пълни съюзници.

И ето този момент е важно много добре да се разбира. 

За Навални, както и за Путин, най-главното е да се съхрани в Русия капитализма, властта на финансовият капитал, властта на олигарсите, а какви именно олигарси — това е дело второ и трето, не най-важното. 

Ако така се наложат обстоятелствата, че за съхранение властта на финансовият капитал в Русия се наложи да се пожертва Путин като политическа фигура (но не като капиталист и олигарх!), то Навални, използвайки своето влияние сред народа е длъжен да осигури предаването на властта от една група олигарси на друга (т.е. да проведе «цветна революция»). Той в никой случай не трябва да допусне народната демократическа революция да победи, и политическата власт да бъде изтръгната от ръцете на олигарсите въобще. 

Задачата на Навални е в критически обстоятелства да проведе държавен преврат, при който се сменят фигурите във властта, но при това се съхранява самата власт — властта на финансовият капитал, а значи се съхранява и безжалостната експлоатация, и най-тежкото безправно положение на милиони трудещи се в Русия.

Ради решението на тази най-важна задача и развиват Навални, както на Запад, така и в Русия, в това число и на федералните (путински!) СМИ. Постоянно го държат «на слух», за да не се забравя. 

За завоюване на популярност в народа Навални трябва да се премени в тога на «опозиционер», «борец», да критикува действащата власт, но да критикува така, че да не засяга нейните болеви точки. Оттук и неговият Фонд  за борба с корупцията, който с нищо не задължава, и който явно не би могъл да функционира без пълна поддръжка на действащата власт. 

Кой, интересно, би пуснал Навални и Ко в путинският дворец да правят видеоснимки, ако това не е пожелал сам Путин?

В. Кожевников