Форбс - по мнение на болшинството хора в света вредата от капитализма е повече от ползата

Както пише Форбс по мнение на болшинството хора в света вредата от капитализма е повече от ползата. При това песимистично са настроени представители на всички възрасти с различно ниво доходи, констатират аналитиците от Edelman Trust Barometer

Вяра в капитализма са загубили 56% от участниците в мащабно изследване на американската компания Edelman Trust Barometer. Всички те се съгласили с твърдението, че от тази икономическа система в днешният и вид има повече вреда отколкото полза.

Изследването обхваща 34 000 човека в 28 страни. Най-голяма част песимистично настроени хора се оказват в Таиланд и Индия, където в капитализма са разочаровани 75% и 74% съответно.

В началотона списъка са такива страни като Франция (69%), Италия (61%), Испания (60%), Нидерландите (59%), Ирландия (57%), а също Германия (55%), където резултатът съвпада с Русия (55%).

По оценка на авторите на изследането в капитализма са разочаровани представители на всички възрасти с различно ниво на доходи. При това възгледите на мъжете (57%) и жените (56%) практически съвпадат.

Заедно с ръста на общият песимизъма аналитиците отделят снижение на доверието към социалните институти. Около 57% анкетирани считат, че властите служат на интересите на «малцина», и само 30% са убедени, че правителството работи за общи интереси. Снижение на нивото на доверие авторите на изследването свързват с увеличението на неравенството и страха на хората за собственото им бъдеще.

Три четвърти от респондентите заявяват, че усещат несправедливост в обществото и искат промени. Говорейки за опасностите, които заплашват личното благосостояние участниците в изследването назовават очакването на рецесия, недостига на актуално образование и конкуренцията от страна на фрилансерите с чужденците. Изброените причини заставят 83% от респондентите да се тревожат от възможна загуба на работа.

Митът че социализмът е умрял. Пример за успешно съвременно социалистическо общество. Бележки за апологетите на капитализма.

  Марш на испанските комунисти със съветски флагове и портрети на Сталин и Ленин.

Основната същност на социализма е обществената собственност върху средствата за производство и принципа: «От всекиго по способностите, всекиму по труда».

Това е базата, всичко останало е надстройка. И по какво направление ще се строят социалистическите отношения и икономиката зависи от обществото и преди всичко от тези, комуто обществото е доверило управлението. Например в сталинската социалистическа икономика са функционирали хиляди артели и кооперативи. Това са социалистически предприятия, защото собственността в тях е била коллективна.

Във всесъюзната икономическа дискусия от 1951 год, Д.Т. Шепилов, А.Н. Косыгин и техните привържъници отстоявали свободното развитие на артелното движение, на колхозният строй и правото на колхозниците на вилно стопанство. Тях твърдо поддържа Сталин в работата «Икономически проблеми на социализма в СССР» от 1952 год, където пряко показва, че всяко административно и силово притеснение на артелите е недопустимо, а държавата трябва да доказва, че предприятията с държавна собственност могат да конкурират и работят по-добре от кооперативите, и само тогава артелчиците доброволно  ще преминат в разряд на държавни предприятия.

Но Хрушчов имал друго мнение. Той не считал възможно съществуването на два сектора на социалистическата икономика: държавна и обществено-кооперативна, от които втората пряко не му се подчинявала. В резултат на 14 април 1956 год ЦК на КПСС и Съветът на министрите на СССР издават Постановление «За реорганизация на промишлената кооперация», в съответствие с което 3500 крупни кооперативни промишлени предприятия, с количество работещи над 600 хил. души са обявени за държавна собственост. Скоро излиза забрана за продажба на продукция от кооперативите в държавната търговска мрежа. През 1957 год отново създадените републикански Министерства на местната промишленост и битово обслужване насилствено са предадени кооперативните шивашки и обущарски работилници, фризьорските салони, фотоателиетата, пералните, а също всички хотели...

Това бил вече съвсем друг модел на социалистическа икономика, който и водел до дефицит на отделни видове стоки. Обаче мнозина са уверени, че именно така и изглежда социализмът. Именно по тази причина в нашата страна и се утвърждава мита, че само единоличният собственик на предприятие е способен по-ефективно да управлява предприятие. Но този мит се разбива с пример от корпорацията от кооперативи Мондрагон, където собственици на предприятията са всички работници — трудовата колективна собственност там функционира по принципа: "владее този, който работи на дадено предприятие".

В петдесетте години в Мондрагон (Испания) с усилията на Хосе Мария Арисмендиариета Мадариага, «червеният свещенник» (както някой го наричат) и неговите ученици биват основани няколко компании за производство на стоки за широка потреба. Тези фирми биват създадени по принципа на кооперативи, в които всеки участник независимо от длъжността, има равно с всички останали право на глас и равно право на получаване на материални блага по резултатите от труда.

Кооперативите са собственост на техните работници-собственици и властта се основава на принципа «един човек — един глас»

(Да не бъркаме буржоазната "свобода" на изборите с правото на глас при кооператива, което се отнася до собствеността. Според точното определение на Карл Маркс за изборите: "Буржуазията се опитва да внуши на трудещите се, че демократическите избори са проява на социалната свобода. Но всъщност това е абсолютна лъжа. Капиталистите позволяват на трудещите се само да решат, кой от представителите на господстващата капиталистическа класа за поредните няколко години ще ги угнетява и експлоатира – старите господари или нови господари." Докато правото на глас в кооперативите (в частност кооператива Мондрагон) е право за разпореждане със собствеността. В буржоазната демокрация пролетарият няма право да се разпорежда със собствеността на капиталиста. - бел.пр.)

В течение на няколко следващи десетилетия към създаденият от свещенника конгломерат от компании и учебно заведение се присъединяват множество други кооперативи. В резултат на заложената изначално хуманистка социалистическа основа израства огромна корпорация. В днешно време тя е седма по големина испанска компания по печалба и водеща бизнес-група в страната на баските. По състояние към края на 2014 год в нея работят 74 117 човека в 257 компании и организации по четири направления на дейност: финанси, промишленост, търговия на дребно и знания. Към 2019 год вече са трудоустроени 81 507 души. А неотдавна MONDRAGON е включен в списъка на списание Fortune «Change the World – 2020» («Променяйки света - 2020»), заемайки единадесето място в цял свят...

Кооперативите произвеждат битови електроприбори (лидер в Испания), робототехника, екскаватори, автобуси и друга продукция. Годишният оборот на кооперативите Мондрагон през 2008 г. е 16.8 млрд. евро (20 млрд. долара). При това 58.2% от общият оборот е от международни продажби. Федерацията има 73 филиала в 16 страни, в това число — в Китай (13), във Франция (9) и в Полша (8).

Струва да се отбележи, че в края на 50 години испанското правителство отменя държавната медицинска застраховка и пенсионно осигуряване за членовете на кооперативите, считайки ги за предпринимачи и собственици на компании. И тогава кооперативите Мондрагон за да се осигурят медицинско и пенсионно през 1966 год създават още един елемент от общата структура — своя застрахователна компания LagunAro.

А сблъскали се с това, че банките не са готови да им предоставят кредит, те решават да организират своя собствена банка. През 1959 год от три производствени и един потребителски кооператив е създадена Caja Laboural (Трудова каса) - бъдеща корпоративна банка, първи елемент от едината структура Мондрагон. Всички кооперативи сключват с Трудовата каса договор за асоциация. Те се задължават да влагат определен процент от печалбата (през различни периоди от 13% до 20%) в Касата ежегодно, да държат в нея всички свои средства и всички операции да провеждат чрез нея, а също да се придържат общи икономически принципи. Взамен те получават кредити със символически проценти.

С една дума федерацията поема върху себе си всички социални и образователни функции. Така например федерацията строи жилища за своите сътрудници, сама осигурява пенсионно своите работници, образованието, медицинското обслужване, работата на детските градини и др. За ефективността и конкурентоспособността на тези кооперативи говори факта, че за 44 години банкрут търпят само три фирми. За сравнение: в САЩ след първите 5 години работа «оцеляват» едва 20% от фирмите. Главна причина за високата конкурентоспособност на кооперативите Мондрагон е, че производителността на труда в нея е с 15-25% повече отколкото на частните предприятия. Това следва от заинтересуваността на всички работници в повишение ефективността на производството и съответно — печалбата на предприятието и своя личен доход, на предприятията във федерацията винаги се отбелязва висока активност и инициативност на работниците.

При това федерацията няма други равни в капиталистическият свят по показател на заетост. За 40 с плюс години съществуване на федерацията в Испания се случват няколко икономически спада, привели към рязко увеличение на безработицата, но в Мондрагон нито веднаж няма уволнения, и непрекъснато, само с различна скорост расте броят работни места.

И напоследък още два момента, които си струва да се разгледат — как се распределя заплатата и печалбата. Обикновено получената печалба се распределя така:

13 - 20% отива в общият резерв на Трудовата каса;

10% се заделя за финансиране на социални проекти в рамките на Страната на Баските в съответствие с испанското законодателство;

5 % се отделят за изследователски и образователни проекти;

15-40% всеки кооператив внася в резервен фонд на своя дивизион или сектор.

Накрая това, което остава всеки кооператив дели на две части. Една част съставя «дивиденти» (дивиденти вземам в кавички, доколкото кооперативите не са акционерни общества, там няма акции.), изплащани на работниците-членове по резултатите на годината, друга част се добавя к ъм техните индивидуални сметки. А заплатата в кооперативите е построена на следните принципи:

1) вътрешна солидарност, означаваща свеждане към минимум различията между членовете на кооператива, основани на разлика в доходите (висшата залата не може да превишава низшата ставка на неквалифициран работник повече от 5-7 пъти);

2) откритост на условията за заплащане, което означава свобода за получаване от всеки член на кооператива информация за всяко заплащане.

Връщайки се към началото на статията ще се повторя. Основна същност на социализма — това е обществена собственност върху средствата за производство и принципът: «От всекиго по способностите, всекиму по труда». Всичко останало зависи от обществото, страната, външните фактори и пр. А и на всеки стадии от строителството има свои грешки, неразчети, доколкото социалистическото общество  се създава от нула. Ясно е едно, в условията на социализъм не може да се стане милиардер, доколкото със своят личен труд е невъзможно да се създадат материални ценности на такава сума и за 200 години непрекъсната работа. А затова и за привържъниците на капитализма е важно да съхранят такива условия, че да имат възможност да живеят за сметка на чужд труд. Само с това мога да обясня причината за антагонизъм към едно справедливо общество..

800 години самота

На Конт бе публикуван спич от сатирика Михаил Задорнов из едно от последните му интервюта, където той разсъждава за социалистическото минало и идеите на комунизма (в положителен изказ). Но прави ремарка, че "днешният човек категорически не е готов за него, не е дозрял". При това "не е готов дотолкова, че никаква революция нищо не ще постигне". При това прави тази ремарка след като описва положителните разлики на съветското общество от  современното буржуазно общество. Които са станали възможни благодаря революцията. 

Парадокс! 

Но може би тои има предвид, че дореволюционното общество е било "готово", а днешното съвсем се е развалило и "не е готово"? Съмнително, отчитайки, че у дореволюционното общество съветски опит не е имало, а съвременното - има. 

Авторът на статията, коментирайки изказването на писателя-сатирик, развива тезиса за неготовност:

Задорнов всичко каза вярно, за съжаление мнозина не осъзнават очевидното.

<...>

В Китай считат, че за възпитание на новият човек, който ще е способен да построи социализъм, са нужни не по-малко от 800 години. А в Русия това не разбирали.

800 години, Карл! 

Не зная, кой там в Китай така смята - автора вижда по-добре разбира се - но не е ли множечко да чакаме светлото бъдеще? Така гледай и не ще видиш триумфа на човечеството и низвержението на гнусният експлоататорски порядък! Печал-беда... 

И какво собствено се предлага да се чака? Предлага се, както е редно, да се чака това пресветло време, когато хората ще станат добри. Защото те сега видите ли, за нищо не стават: 

За да се построи комунизъм е необходимо да се възпита човек комунистически. Високонравствен интелектуал с високо ниво съзнание, аскет, труженик.

Днешните хора - това основно е човек капиталистически, потребители, те и комунизма разглеждат като аванта, където може да се живее в шоколад и нищо да не се прави. Където всекиму според потребностите. Те не осъзнават, че ако всекиму се даде по потребностите, то са нужни природните ресурси на няколко планети като Земята.

Но след изминаването на 800 години човека видимо окончателно ще го добие такова скотско състояние, и той като стане, че като топне и каже:"Е край, стига вече да се потребителства, време е да се става високонравствен интелектуал!". Но това не е точно. Защото общественото битие определя общественото съзнание. И ако обкръжаващото битие поражда конкретни отношения, основната маса население и ще бъде омотана в тях, имайки съответно съзнание. Може 800 години да се чака, докато в негърско гето в някое американско предградие се появят изцяло висококултурни, образовани жители 

- и да не се дочака, защото образовани, културни люде тъпо няма откъде да се вземат: обкръжаващото битие в тези гета, условията за живот в тях, обществено-икономическият строй като цяло са такива, че възпроизвеждат само това, което възпроизвеждат. Негоже да се чакат портокали от ябълката, такива няма откъде да се вземат. Буржуазните деятели и идеолухи тук впрочем се опитват да обяснят такива явления не с обкръжаващото битие, а  с расовата непълноценност на обитателите на гетото - демек просто те са негри, така им е привично, гените им са такива. При това, че в такива гета живеят и бели, и други раси, а има и неблагополучни райони, състоящи се изцяло от бели. В тези случаи буржуйските пропагандони включват друга песен: демек, те също сами са си виновни, защото са твърде лениви, че да започнат от себе си.

Марксистите обаче казват: "Ако характера на човека се създава от обстоятелствата, то трябва обстоятелствата да се направят човешки"

Че е нужно да се изменят условията за живот така, че тези условия да не препятстват, а напротив - да благоприятстват за всестранното развитие на тези черти от характера на човека, които е прието да се считат за положителни. 

Излиза идеалистическата позиция на автора не е вярна от гледна точка на материализма: не хората в масата си сами по себе си ще изменят своето съзнание, а обкръжаващото битие ще измени тяхното съзнание. Ще има комунистическо битие - ще има и комунистическо съзнание. Ще има капиталистическо битие - ще има и съответно съзнание.  

Голяма част от обществото неизбежно е поразена от събирателство, еснафство, дребнобуржуазна морал и други прояви на тези отношения, в които хората са принудени да встъпват в своя живот в рамките на буржуазното общество. Това е нормално. Но в процеса на отход от такива отношения, ще отминават и привичните норми на поведение. Когато човек излиза от затвора, или се връща от казармата - с една дума прескача от една среда на обитание в друга - той някое време още живее по старите привички, неговото съзнание още не се е престроило. Затова и не е вярно твърдението: 

Днешният човек ако се сложи в комунизъм, то той там бързо ще реставрира капитализъм.

Един човек нищо не ще реставрира, но отначало той ще се държи така, както е привикнал да се държи в буржуазно общество. С времето ще разбере, доколко глупаво и ненужно е така да се държи в новите условия, и ще приема нормите на поведение на друго общество (толкова повече, че тези норми ще му бъдат органични и приятни). Като фантастическите истории с разни попаданци: попаднал съвременният човек в миналото, да кажем във феодална страна, а там е нужно да се пада ниц пред всеки самурай или барон, а ако не паднеш, теб или ще те бичуват или въобще съсекат. (А и толкова далеч няма нужда да се ходи, достатъчно е да се погледнат емигрантите - бел.пр.) Норма за това общество, но съвсем непривично за съвременният човек.

Така че не тъгувай автор, ако и се наложи да се чака 800 години, то точно не за това, че пролетариите да станат академици поголовно. Преди 100 години за осъществяване на това, за което говори сатирика Задорнов: 

изключително много добро се праваше, залагаше се основа за бъдещето. А главно, че най-много се ценеше трудовият човек, всичко се правеше на първо място за него. 

работниците и селяните да стават академици не бе нужно. Всичко, което бе нужно, те и така го имаха. Както поясни  ̶п̶и̶с̶а̶т̶е̶л̶ят-̶с̶а̶т̶и̶р̶и̶к̶  др. Реми Майснер по въпроса: 

Понякога просто ръцете ти се опускат. Мислиш - "И какво, ето с тези хора ще строим комунизъм?!!"
Да, именно с тези. Когато Ленин е създавал "Съюз за борба за освобождение  на работническата класа", повече от половината представители на тази класа даже буквите на табелките четяли с труд, подписвали се с кръстче, предполагали че гърма с мълния са когато Пророк Илия по небето в огнена колесница се вози. Силата на работническата класа - не е в някаква особена съзнателност на отделни негови представители. Не в това, че средният работяга е по-умен и по-образован от средният буржуин. Силата на работническата класа е в това, че тази класа е монополен доставчик на най-важният и нужен товар - работната сила. Няма нищо по-важно! Без този товар живота ще се прекрати. Ще спрат заводи и фабрики, ще изчезне хляба от пекарните, тока от контактите, светлината от лампичките и водата от крановете, ще замрат влакове, самолети, кораби, автобуси и автомобили, ще се разрушат пътища и здания. Именно работническата класа осигурява съществуването на съвременното общество. Не "ефективните собственици", не "невидимата ръка на пазара", не "патриотите-работодатели", не "божията воля", не "когнитариата". Работническата класа. В ръцета на трудещите се е съсредоточена огромна сила, но самите трудещи се за това не знаят. На тях са им внушили, че обществото живее и се развива благодаря енергията и предприимчивостта на "собствениците-бизнесмени". А всички "недостатъчно предприимчиви", демек са длъжни с благодарност към господ а "работодателите" да копат и да не смеят да се възмущават. Като осъзнаят работягите своята сила, и се научат да я управляват - никой и нищо не  ще може да ги спре. Научи ли се пролетариата на солидарна борба - и смъртта на капитала става въпрос на най-близко време.

Да видим, ще трябват ли на съвременните работници 800 години за осъзнаване на такива неумномъдри неща. На тези, дореволюционните, им трябваха далеч по-малко. 

Хренос Христозопулос Не ной, не жалуйся, кричи "Ура!"

Преимуществата които ще ви даде изучаването на марксизма.

1. Вие със сигурност никога няма да бъдете сам.

2. Ще можете по-добре от всеки "иксперд" да разбирате текущата политиконом ситуация.

3. Върху вас ще престанат да оказват влияние СМИ и рекламата.

4. Ще виждате цялостна картина на света.

5. Ще получите отговор на главният въпрос : за какво живеете.

6. Вашето мислене ще премине на по-високо ниво.

7. Ако при това вие сте гадина, то ще имате успех.

8. Марксизмът "снема" вътрешните противоречия, предрасъдъците, идеализма.

9. Вие ще получите инструмент за преобразуване на света.

10. Е, и най-главното, вие точно ще знаете какво властта иска всъщност, в противовес на това което тя декларира. (Иде реч за всяка без исключение власт - правителството, кметските власти, полицията, вашият началник, родителите, съпругът/съпругата, децата и роднините и най-главно - тъщата.)

Источник.

Белорус поздрави САЩ със 160 годишнина от приемането на Конституцията на Конфедерацията

Белоруското МВнР кърти.

Коментар на прес-службата на МВнР във връзка заявлението на Посолството на САЩ от 25 март 2021 г

Във връзка със заявлението на Посолството на САЩ от 25 март 2021 г. изразяваме искрена признателност на американската страна за проявената най-накрая готовност да преведе двустранната риторика в конструктивно русло и за поздравлението със значима дата в историята на нашата страна. Единствено можем да приветстваме распространението на тази практика и върху държавните празници. Ние признаваме своите грешки и използваме случая, за да поднесем извинения за отсъствието на поздравления със скорощната 160 годишнина от приемането Конституцията на Конфедеративните Щати на Америка, флагът на които както преди е скъп на много американци. При това движението BLM по цялата страна наброява десетки милиона участници.

 За съжаление, днес американското общество дълбоко разцепено, както заяви Дж.Байден: "Аз съм напълно съсредоточен на това да обединя Америка, да обединя нашият народ, да обединя нашата нация… Силите, разделящи ни, са много дълбоки и силни… Дайте да започнем отначало. Дайте да започнем да се слушаме един друг, да възприемаме един друг, да виждаме един друг"... Ние също поддържаме стремежите на американският народ към по-добро бъдеще – в този ден и всеки ден! Затова считаме, че само истински инклюзивен диалог ще помогне на американската нация да се обедини в този сложен момент от историята. В качество на безкористен жест на добра воля Беларус, имайки опит като площадка на преговори в рамките на ТКГ, е готова да предложи своите услуги в организацията на такъв процес.

Ние ще окажем всяко посилно съдействие, в това число с привличане на нашите партньори по интеграционни структури. Макар да са минали повече от два века от момента на провъзглашение на независимост, последните събития в САЩ показват, че борбата на американците за свобода все още продължава. В днешно време стотици хиляди американци от всички възрасти публично търсят право да определят сътбата на своята страна. Мнозина плащат висока цена за опита гласът им да бъде чут, тъй че действащата администрация трябваше даже да използва смъртоносно оръжие и да застреля няколко човека, за да се удържи на власт и закрепи резултатите от изборите. Ние се възхищаваме от мъжеството и решителността на американските герои, сред които Дж.Асандж, Е.Сноуден и Ч.Менинг, които пожертваха практически всичко ради истинската свобода и хармония в американското общество. Беларус заедно с американският народ с нетърпение чака този ден, когато простият американец ще може свободно и безпрепятствено да се разхожда около Капитолия.

Ние сме благодарни на назначеният Посланик на САЩ в Беларусия Дж.Фишер за неоценимата подсказка на целият белоруски народ, кога и по какъв начин е нужно да се провеждат избори. Безусловно, нашето белоруско примитивно и бедно мислене никога не би ни позволило сами да решим този въпрос. В знак на неимоверна признателност МВнР е готов извън реда да приеме заявката на Нейно Превъзходителство за получаване на белоруско гражданство, за да я включит в списъците с избиратели и даде възможност да участва в гласуването. Това може да се направи и без гражданство в някоя призната от Дж.Фишер електронна платформа. Ние не можем да не реагираме и на протегнатата от американската страна ръка за помощ в провеждането на избори. Такива достижения на американската избирателна система като гласуване по пощата и колегия избиратели вместо пряко волеизявление могат да бъдат нужни и изучени от белоруска страна. Дълбоко проникнали се от вниманието на САЩ към сътбата на Беларус, в качество на ответна стъпка ние можем да внесем безкористен принос в развитието селското стопанство на Аляска и ефективното усвояване на нейните земи. В тази връзка сме готови да разгледаме възможност за съвместно управление на тази територия. Бихме могли да прехвърлим намиращите се в региона белоруски строителни организации за предаване на опит и помощ на жителите на южните щати в преодоляване последствията от природната стихия. Искрено желаем на целият американски народ единство, а също без да се препъва да се изкачва нагоре по стълбата на американската мечта. Надяваме се, че позитивният тренд в нашите отношения ще се съхрани и ние съвместно ще дойдем до този момент, когато ще можем с радост да посрещнем Шести флот  на САЩ при морските граници на Беларус!

https://mfa.gov.by/press/news_mfa/c0a42d93c8e9f4da.html - цинк

Китайски анализ на катастрофата в Тексас

 

Китайският «Глобал Таймс» публикува обзорна аналитическа статия защо в Тексас се получи така както се получи

В коментарите плътността на «азнавасневервам» от страна на американците е такава, че реших да я преведа (бел А.Роджърс)

Защо в Китай, имащ аналогична по размер енергосистема няма  такива изключвания като в САЩ

Защо САЩ, най-мощната страна на земята, продължава така впечатляващо да се дъни в отговор на природни бедствия? Този въпрос изниква в умовете на мнозина китайци и не само, когато те недоверчиво наблюдават как суровият зимен щорм покрива САЩ, оставяйки след себе си над 30 загинали (по нови данни 58 - бел.пр.) и няколко милиона в тъмнина без електричество.

Шокът предизвиква не самите сериозни метеорологични условия, а доколко различни аспекти на американската система се оказват неготови за тях. И как правителственият апарат, и на федерално, и на локално ниво отговаря на природната катастрофа: опитите да се намери краен, гризня между партиите и тотална некомпетентност – която вече видяхме при провала на системата в опитите за борба с пандемията.

Без да гледаме шумният наратив издиган от различни политически групировки, наблюдателите и експертите считат, че този провал е резултат от съвкупност проблеми в инфраструктурата за снабдяване с електроэнергия (включая остарели генератори и линии за предаване) в съчетание с недостатък от законодателно регулиране и национална координация.

Макар в този случай причина бе лошото време, но като цяло САЩ лидируат по количество блекаути сред развитите страни.

Тъмнина

В това време докато стотици милиона китайци се наслаждаваха от неочаквано топла и безопасна китайска Нова Година тази седмица, за известно време забравили за пандемията, зимният щорм удари по южната част на САЩ със замразяваща до костите температура, оставяйки около 30 човека мъртви и над 3 милиона без електричество.

Ситуацията бе особено тежка за богатият с нефт Тексас, който някой наричат «енергетическа столица на света». Мнозина живеещи в щата описват тъмните, апокалиптически сцени на своята борба за оцеляване в течение на над две денонощия без електричество и вода – най-базовите функции на съвременната цивилизация.

Янг Янг, 24-годишен студент от Китай живеещ около Тексаският медицински център (Texas Medical Center) в Хюстън, каза, че не е имал електричество две денонощия, и той не можел да си представи, че такова е възможно в съвременна Америка.

«Домът ми постепенно се превръщаше в хладилник», разказа Янг на «Global Times» във вторник, добавяйки, че едва преживял първата нощ, замръзвайки, и даже не можал да си приготви храна без електричество и вода. Янг възнамеряваше да отиде в университета и остава там колкото може по-дълго, за да избегне студа у дома.

Докато милиони продължават  да се борят за живота си, всички нива на правителството в САЩ до сега не могат да окажат помощ или поне да дадат някакви отговори освен прехвърляне на вината на своите политически опоненти, което предизвиква ярост сред населението.

Сред най-раздражаващите бе коментара на кмета на Колорадо Тим Бойд, който написа в отговор на критиката «Никой нищо не ви е длъжен, това не е в зоната на отговорност на местните власти да ви помогат във времена от типа на днешните… само силните ще оцелеят, а слабите ще исчезнат». Бойд бе принуден да подаде оставка.

Но на това опитите за прехвърляне на вината и отказ от отговорност не спряха.

Някои консервативни политици и лидери на мнения се опитаха да обвинят в блекаутите всичко наред, започвайки със зависимостта на щата от енергията на вятъра и други «зелени» источници на енергия (в което има частица правда) до социализма (а той тук какво общо има?!).

Бившият губернатор на Тексас и министър на енергетиката при Тръмп Рик Пери заяви, че демократите са оставили хората без електричество, за да внедрят в щата социализъм. Други, например сенатор Тед Круз, наблягаха на зависимостта на щата от възобновляеми источници на енергия.

Не мнозина обаче се купуват на такива политически игри, и казват, че множество други места – Канада, Швеция и даже американският Среден Запад също са преживявали аналогично време, но при това не са изпитвали подобни проблеми.

Статистиката показва, че САЩ преживяват най-много блекаути сред развитите страни (ще изброим няколко най-големи):

— през 1965 год седем щата от северо-изтока преживяха внезапен блекаут;

— през 1977 год Нью-Йорк остана без електричество;

— през 1996 год в няколко западни щати имаше наведнаж два блекаута;

— през 1998 год източното крайбрежие пострада без светло;

— през 2003 интегрираната мрежа САЩ-Канада остана без енергия;

— през 2005 южна Калифорния остана без светло;

— през 2014 северо-изтока преживя блекаут.

Съгласно статистиката, в периода от 2008 до 2017 год в САЩ е имало 3188 изключвания на електричеството средно, и над 3000 за последните пет години. Например, на 13 юли 2019 год Нью-Йорк преживя масивен блекаут, по време на който се изключиха даже светофарите. А в края на 2019 год щорм на крайбрежието на Калифорния доведе до загуба на електричество за 300 хиляди души в Мичиган, Охайо и Калифорния.

По-дълбоки проблеми

Макар природните условия също да играят роля, налице са по-дълбоки системни проблеми в електромрежите в САЩ, включая остаряло оборудване и линии за предаване. Аналитиците казват, че алчните за печалба частни фирми и провалната система за държавно управление не могат (и не желаят) да поправят тези дългосрочныипроблеми.

«Защо САЩ всеки път оправдават своите проблеми със зимните бури?», заяви Шу Бин, директор на Пекинският НИИ по икономика (State Grid Beijing Economics Research Institute). Добавяйки, че енергосистемата е много уязвима и се нуждае в постоянно обслужване и обновление.

Отчет на Департамента  по Енергетика на САЩ (US Department of Energy, DOE) от 2015 год казва, че 70% от трансформаторите в страната са по-стари от 25 години, 60% от предпазетилите - по-стари от 30 години, и 70% от линиите за електропредаване са по-стари от 25 години. И възрастта на тези компоненти «degrades their ability to withstand physical stresses and can result in higher failure rates», тоест «снижава тяхната способност да преживеят физически стресове и може да води до увеличение количеството аварии».

За сравнение, Китай активно инвестира в изследвания и разработка на технологии в енергетиката, които правят нейното разпространение по-умно и безопасно.

Например, с помощта на big data и други иновации разработката на нови електромрежи активно използва «изолационни сензори», които действат наподобие умни часовници, мониториращи вашето здраве, само че в енергетиката.

Също за САЩ представлява голям проблем разделените им електромрежи, нямащи национална координация и регулиране.

Например, електромрежата на Тексас не е съединена към други регионални мрежи, което прави невъзможно пренасочването на енергия от други места, когато местната система на щата изпитва проблеми.

«В САЩ няма общонационална електромрежа като в Китай. Когато те се сблъскват със сурово време, един щат се оказва не в състояние да помогне на други, както китайските провинции и региони правят в подобни случаи», разказа Лин Бокьянг, директор на China Center for Energy Economics Research в Xiamen University.

Но по-дълбок проблем от повтарящите се блекаути в САЩ – са неумелостта и некомпетентността на тяхната политическа система да решава кризите ефективно. Експертите отбелязват, че това се вижда и по провалите в реагиране на други предизвикателства – типа многочислените случаи на масова стрелба или пандемията на коронавируса.

Независимо от предупрежденията за наличието на проблеми в националните електромрежи, които бяха обозначени в докладите на DOE, правителството на САЩ даже не се опита да поправи тези проблеми, и остави решението им в ръцете на частните компании, които са съсредоточени върху получаването на максимална печалба, а не върху безопасността.

Сред примерно 3000 фирми в бранша генерация на електроэнергия в САЩ примерно 72% са частни, в същото време електрическите мрежи завеждани от градските и селски власти са едва малка част, в основно задействани в крайната продажба.

Управляемият с добре координирани общонационални планове с масивни инвестиции (не ви ли напомня нещо от нашето минало? петилетен план и строеж на въглищни, водни и атомни електроцентрали, т.е. - масивни инвестиции - бел.пр.), Китай построи една от най-големите и напредничави електромрежи в света, което позволява не само незабавно да се определя наличието на проблем, но и бързо да се пренаправя енергию от други региони в случай на необходимост.

«Китай използва 50Гц по цялата страна, като че цялата страна чувства единно биене на сърцето», заяви Шу, добавяйки, че в Китай никога не е имало такива голени и продължителни блекаути като в САЩ.

Например, широко известният проект за електрическа трансмисия «изток-запад» е резултат на съчетанието на технологии с отчет на китайските географски особености. В Китай 80 процента от енергоресурсите, които могат да бъдат използвани за производство на електроенергия са разпределени в западните и северни региони на страната. Сред тях са водните ресурси на провинции Юньнан, Гуйчжоу и Сичуан на юго-запад в Китай и са 68 процента от генерацията.

При това икономиката е най-развита в централните и източни региони, потребяващи над 70% от общокитайското потребление. Затова ефективно да се развива страната бе нужно да се осигури прехвърлянето на голямо количество енергия на големи растояния.

Китай освои най-модерните технологии, като «СВЧ-предаване» и «гъвкаво предаване на постоянен ток» («UHV transmission» и «flexible DC transmission»), което позволи да се реализират проекти за предаване на електричество «запад-изток» и «север-юг». Което на свой ред създаде възможности за развитие на западният регион на страната.

Лицемерие

Независимо от това през януари, когато Китай изпита ограничения в доставките на електроенергия предвид високото потребление на фона ниски температури и значителна икономическа активност, множество западни медиа използваха този факт за крясъци, че Китай не е способен да осигури с електричество своите граждани, а също осъждаха «политическата мотивация да се накаже Австралия» със забраната за импорт на въглища.

Но фактически никакви широкомащабни блекаути нямаше – такива като в САЩ, които продължават последните няколко години.

Тази и други пропагандистски кампании по очерняне, запуснати от западните медиа и политици против Китай, също доведоха до това, че мнозина китайци зафиксираха лицемерие в критиката от страна на САЩ, които сами се оказаха неспособни да защитят своите граждани от коронавируса и ги осигурят с електричество в сурови времена.

«Те вече казаха своята дума. Само социализмът осигурява спасение. САЩ предлагат оцеляване на най-силните», написа един от ползвателите Sina Weibo, реагирайки на коментарите на кмета Бойд.

«Тексаските официални лица критикуват недоволството на хората по отношение правителството и ги оставят да «плуват или потъват»… това разкрива лицемерието на САЩ и отразява неуспеха на американската система за управление и дисбаланс между федералните и местните власти», коментира Ли Хадунг, професор от Института  за международни отношения в Китайският Университет по Външна Политика (Institute of International Relations of China Foreign Affairs University). Добавяйки, че Тексас демонстра въплъщение на социалният дарвинизъм и неговият неуспех.

Бележка от А.Роджърс:

Епилог. Преведох този текст не за това да позлорадствам (макар и това го има). А за това колкото може повече хора да видят какво успя да избегне Русия.

Ако плановете на Чубайс за разделяне на Едината Енергосистема (ЕЭС) на Русия и нейната приватизация бяха се удали, то с отчет на руските размери и климат ние също бихме преживявали не по-малко проблеми от американците.

Но, за щастие, плановете на рижия не се реализираха и Русия избегна ущърбният американски сценарий.

Държавното управление и социализмът за пореден път демонстрираха своето преимущество пред «пазарчето реши» и «дефективните частни собственици».

Александр Роджерс

А съветската пропаганда предупреждаваше