"Аз накрая разбрах защо ненавиждаме Русия"

 13 март 2022 г. Ян Кумер. оригинал на английски

Преди почти година аз написах пост, в който се питах защо нашите глобалистски елити са така фиксирани върху Русия? Аз виждах странни неща които се случваха, но не намерих отговор на своя въпрос. Сега аз зная.

Това, което се случва сега е най-ужасното нещо, което аз някога съм видял. Това е даже по-зле, отколкото ислямофобията след терактите от 11 септември. Това бе неправилно, но като минимум преди това имаше разумна провокация. Нападнаха ни пряко, и то по ужасен начин. За нас бе естествено да сме зли, и би било странно ако не бяхме. Но защо сега? Защо американците изпитват тази непреодолима, изгаряща ярост и жажда за кръв заради регионален пограничен спор на другия край на света? Едва всеки шести американец може да намери Украйна на картата. Не съм уверен, че всички американци биха могли да намерят Русия на картата.

За пръв път в живота ми наблюдавам как русите водят продължителна война с използване на обикновени въоръжения и се задълбах в двете страни на историята, а не само в нашата. В същото време наблюдавах, как почти всеки когото познавах се взривяваше в приступ на ирационална ярост и русофобия, при това само в рамките на един час.

Защо ние упорито ходим на другият край на света, за да започваме боеве с Русия? А когато Русия влиза в собствени дразги, защо ние винаги заставаме на другата страна, даже когато другата страна е страната на злото? И защо другата страна винаги е зло? Не "понякога зло", а винаги зло. Наши съюзници против Русия винаги са били нацисти, терористи, религиозни екстремисти и наркотърговци. От това правило няма даже едно изключение.

През 1853 година Русия бе лошо подготвена за Кримската война. Основно защото те не я очакваха. Те бяха поразени, че «колективният Запад» ще застане на страната на разрушаващата се, корумпирана ислямска империя и ще започне тотална война против събратя-християни, убивайки стотици хиляди от тях. Помислете колко друг би могъл да бъде света, ако Западът не бе извършил това престъпление. При разделен, стабилизиран Близък Изток и Балкани геноцида на арменците не би се случил. Нито една от другите войни, избуханли по време и след разпада на Османската империя не би се случила. Напълно е възможно, че и Първата световна война не би била, а значи, не би била и Втората световна война, и Холокоста. (Тук авторът греши. Капиталистическата обществена формация, поради присъщата и конкуренция винаги произвежда война като крайна фаза на конкуренцията - бел.пр.)

Оглеждайки се назад, русите не трябва да се учудват защо от тогава именно към такъв модел се придържа Запада. През 1940-те години Западът финансираше Хитлер против Русия. После, в края на 1940-те, Западът се обедини с нацистите за да сформира НАТО, просто за да докаже, че първият път това не е било случайност. През 1980-те години Западът застана на страна на афганските терористи и наркотърговци против Русия. През 1990-те Западът застана на страна на албанските терористи и наркотърговци против сърбите (които са почти същите като русите). През 2010-те Западът застана на страната на ИДИЛ и кюрдските ескадрони на смъртта против светското демократическо правителство на Сирия, което (по съвпадение) бе близък съюзник на Русия. Ако мислите, че съм несправедлив, можете ли да назовете поне един съюзник на Запада против Русия, който не е бил терорист, търговец на наркотици, нацист или всичко взето заедно?

Сега Украйна. Корупционната столица на планетата, най-бедната, най-изостаналата нация в Европа, правителство пълно с нацисти, наркотърговци и прочие отрепки. Сега когато Русия реши да води открита война против Украйна, изведнаж украинските неонацисти се оказаха добрите? А защо?

А реакцията на Запада на украинската война — не е друго, освен тотална, ирационална ненавист и паника. Да бъдем честни със себе си. Това няма никакво отношение към Украйна. Това малко неонацистко пристанище е само симулация на истинската война между Русия и Запада.

Извинете, до сега не отговорих на въпроса. Защо ние така ненавиждаме Русия? Животът подражава на изкуството, а изкуството подражава на живота. Ние можем да намерим отговор в нашите собствени филми. Погледнете колко последни има за нашата война с Русия. Amazon «Без разкаяние» и сериалът за Джак Райан са два най-ярки примера. Това са недобри истории, и те са някак даже по-нихилистични и откъснати от морала, отколкото оргиналните книги на Том Кланси, на които са основани.

Даже в нашите измислени фантазии ние се изобразяваме като извършващи тероризъм и неизбирателно насилие по отношение на невинни. Дори по-зле, ние правим това без причина и некомпетентно. В "Джак Райан" главорезите от ЦРУ изтезават хора в Йемен. В «Без разкаяние» група спецназ провежда неуспешен теракт на територията на Русия, убивайки десетки невинни. Ние даже не се преструваме на добрите. Ние оправдаваме своите злодеяния, уверявайки се, че «двете страни са еднакво лоши». В «Без разкаяние» даже има монолог за «пешките и патриотите». "О, виждам" - казал слепият. Това, че правим лоши неща е нормално, защото показваме, че русите също правят лоши неща, които ние сме измислили. Има смисъл.

Невъзможно е да се развенчае всяка частица фейкови новини за руските «зверства» в Украйна, те са твърде много. И така, ето емпирическо правило, което почти винаги трябва да работи. Ако в тази история русите извършват мултяшни злодеяния без правдоподобен мотив или някаква логическа изгода, която те биха могли някак да извлекат от това — например, без всякаква причина взривяват родилни домове — то това вероятно е бълнуване на безумец. Виждате ли? Това е просто. Всъщност, ако не искате противникът да стреля по болничните здания, то, може би трябва да престанете да настанявате в тях войници и оръжие. Това действително не е сложно.

И това не е само Украйна. Ние съчиняваме глупави бълнувания за всяка руска война. Например, за залагането на бомби в детски играчки, разхвърляни по Афганистан. Действително? За какво русите да го правят? Аз действително съм длъжен да задам очевиден въпрос сега. Считат ли нашите пропагандисти това за разумна тактика, защото в някакъв момент ние сме го правили?

Всъщност, руските и съветските истории не са такива, като нашите. Говорейки за пропагандата, аз споделих този мем във Facebook наскоро след като руската армия посети Украйна:

Някой отговори с този коментар:

Интересно, че и двете твърдения не съответстват на действителността

Интересно, но това не бе моята гледна точка, и се притеснявам, че никой не разбра какво имам предвид. Пропагандата не е добра и не е лоша, това е просто инструмент. Това е информация, и тя разкрива нещо за човека, който го казва. Ако някой изказва добри, позитивни съобщения, то,вероятно той вярва именно в това. Ако някой изказва жестоки и ужасни съобщения, то какво трябва да си мислим за него?

Проблемът на морала е в това, че ние не се раждаеме с нея. Моралът трябва да се учи. Наши те истории така дълго ни учиха да бъдем лоши и жестоки, че ние не умеем другояче. Това е тъжно, и също така преднамерено. Това е което нашият елит иска да мислим, и ще заплати всяка цена, за да съхрани тази илюзия в нашите глави.

И така, накрая ще отговоря на въпроса. Защо Западът ненавижда Русия? Нашият елит ненавижда Русия, защото тя представлява екзистенциална идеологическа заплаха на нашият световен ред. Русия представлява идея за това, че хората не трябва да за зли. Има алтернатива на злото, и е хубаво да не бъдеш зъл. Ето защо нашият елит ненавижда Русия и е пълен с решимост да я унищожи на всяка цена, даже рискувайки при това напълно да унищожи нашата цивилизация.

Съвсем накратко за актуалното

 

Резултатът от всеки военен конфликт в капиталистическият свят

 

Кобилица 2: воден монопол

Или политикономия на капитализма обяснена на пръстите на ръката

 

Кратко напомням: в първата част разгледахме пример с река и водоносец. Човека водоносец се опитвал да продава вода от реката на жените идващи за вода право на брега - и естествено безрезултатно - а после започва да развозва вода по къщите - и да получава за това пари. Възниква въпрос: какво именно става източник на пари - водата или водоносеца? За какво се дават пари на водоносеца - за водата или за работата по доставка на вода? Водата нищо не струва, защото опитите да се продаде вода край реката не се увенчават с успех. Но същата вода, доставена на прага на дома изведнаж започва да струва някакви пари. 

На първи поглед изглежда че се купува вода - ние плащаме за водата като че ли. Но на практика ние плащаме за овещественият в доставената вода труд на водоносеца. Този труд се изразява в доставеният обем вода и е бил обменен на паричният еквивалент по своята стойност. Условно да кажем - 100 лева. 

Сега да си представим, че нашият водоносец видял на улицата безделничащ дрипльо и го повикал :"Ей, приятелю! (А че как, обращението е важно, ние смятаме тоя младеж ей сега да го прекараме - бел.пр.) Ти гледам си в нужда. Искаш ли да поработиш?" - и му предложил да разкарва вода по къщите използвайки своите кофи. 

Колко ще плащаме на нашият нов наемен водоносец за доставката на вода? Колко ще струва неговият труд? Също 100 лева. Нищо не се е изменило в процеса на пренасяне на вода от реката до дома, само лицето на водоносеца. 

Но ако му плащаме стойността на извършеният труд, ние няма да имаме никаква полза: ще се получи че ние просто сме дали нашите кофи и сега с тяхна помощ заработва за прехраната друг човек, а ние оставаме на сухо. Така бизнеса няма да потегли.

Ние поставяме на дрипльото условие, че ще му плащаме 20 лева за всеки вояж от реката до селото. За 20 лева може да се купят в кръчмата паница супа, чашка ракия и краешник хляб. Защо поставяме това условие? Защото дрипльото няма нищо и той гладува - а ние имаме кофи. Той е много доволен от възможността да хапне супа, а затова и с радост се съгласява, ибо изборът му е - да получи 20 лева или да умре под стобора от глад. Удряме си ръцете и сключваме доброволен договор. Бинго!

И така, ние създадохме благословено работно място, което едновременно започва да ни носи доход: 20 лева плащаме на работника, а 80 лева си прибираме на основание владение на кофите. 

По такъв начин как изглеждат представените числа в политикономически смисъл: 100 лева - стойността на продадената стока или с други думи, на извършеният труд; 20 лева - стойност на стоката работна сила или заплата; 80 лева - печалба или незаплатен труд. 

 

Интересен въпрос възниква как някой е собственик на кофи, а дрипльото - не? И отговорът е прост - всички, и собственика и дрипльото са работили за да произведат кофи, след което собственика ги е откраднал, измамил, или отнел със сила от дрипльото, и така станал собственик на средства за производство. - бел.пр.

 

Хренос Христозопулос 

Антроположката Кристен Годси за това, как капитализмът стана главен враг на раждаемоста.

 Авторката на нашумялата книга «Защо у жените при социализма сексът е по-добър» (Why Women Have Better Sex Under Socialism) Кристен Годси рассказа на Forbes Woman, как отсъствието на социалистическо наследство задрасква американските жени от икономиката след раждане на деца и защо една от главните задачи на феминизма е да реши въпроса за неплатения и недооценен домашен труд

Антроположката професор от Университета на Пенсилвания Кристен Годси над 25 години се занимава с гендерни изследвания. Специалист по Русия и Източна Европа, Годси всестранно изучаева влиянието на икономиката и политиката в постсоциалистическият период на ключеви аспекти от живота на жената — работa, възпитание на децата, самореализация, положение в обществото, секс и отношения. През 2017 год тя пише за The New YorkTimes колонка с провокационното твърдение, че у жените при социализма сексът е по-добър. В колонката тя показва, че в много страни от Източна Европа социализмът е дал на жените безпрецедентна икономическа и правова свобода, която им позволява да бъдат по-свободни и в отношенията си с мъжете. Тезисът, че съвременният капитализъм води до закрепостяване на жената, извикал такива жарки дискусии, че Годси написва за това книга, мигновенно станала международен бестселър. 

— Вашата книга провокационно се нарича «Защо у жените при социализма сексът е по-добър». Какво Ви интересуваше всъщност, нали книгата въобще не е са секса?

— Названието бе измислено не от мен, предложиха го редакторите на The New York Times през август 2017 год. Това бе название на колонка, което после премина и на книгата. Моето название  е напечатано с дребен шрифт: «Аргументи в полза на икономическата независимост». Аз изследвам правата на жените, майчинството, женското трудоустройство и много други въпроси. Само две глави от шестте така или иначе касаят женската сексуалност и свобода в отношенията.

— Ясно е, че качеството на секса е невъзможно да се измери, това е само продаващо заглавие, но все пак: доколко икономическата свобода влияе на сексуалната свобода? Какво показват изследванията?

— В общество, където у жената няма много права и всъщност я издържа мъжът и, цената на секса е много висока. Мъжът плаща за секс. Ако у жената има неголям достъп към такива ресурси, като образование и възможност да прави кариера, нейна основна цел става изгодно да се омъжи — да намери мъж, който много печели. Тя се ръководи не от собствените симпатии, а от разчет. Жената може да бъде омъжена за алкохолик, абюзер, но тя няма достатъчно ресурси и не може да направи друг избор.

Докато в социалистическото общество жената има възможност да отчита своите чувства. Когато жената е свободна, тя има повече възможности в плана на избор на партньор. Икономическата независимост, свободата — това е ключ към щастлив живот на жената, защото в този случай на първо място застават нейните чувства, взаимната привъзаност. Ако тя е материално независима, тя може да стане и си отиде, и за нея това няма да е проблем.

— Споровете, които се водят около вашата книга вече няколко години, показват, че широката аудитория не се е замисляла

особено

, че при социализма не всичко е било еднозначно лошо. В Русия на хората от старшето поколение не трябва да се обяснява какво е фиксирано заплащане на труда в зависимост от образованието и стажа. Разкажете, как реагира американското общество — в това число феминистското — на вашата книга?

— Тази книга е написана именно за американската аудитория. Да, много изследвания и ключеви аргументи са очевидни за колегите-специалисти от страните на «източният блок», но за широката аудитория това бе голям сюрприз.

Моята книга е преведена на 14 езика, и в различните страни тя извика различни реакции. В САЩ първата реакция бе злост. Защото абсолютно непозволено е да се говори нещо добро, светло за социализма. Имаше много недоброжелатели, които бяха разочаровани, че започнах обективно да разглеждам социализма, а пък одобрението на политиката на социализма в The New York Times предизвика просто вълна агресия.

Мен ме интересуваше преди всичко отношението към домашните задължения. Западният феминизъм игнорира множество неща, свързани с тази част от живота. Защо в това число имаше толкова гняв? Защото социализма не игнорира ролята на жената като майка, която се грижи за децата. И не само за децата: жената се грижи и за престарелите родители. Съответно, тази роля на жената — човека, грижещ се за членовете на своето семейство — трябва да бъде оценена по достоинство

в обществото

. И пандемията показа, че американците не могат нормално да оцелеят без тази невидима работа, която прави жената. Но да платят за нея не са готови.

— За това пише в това число Керолайн Криадо Перес в книгата «Невидимите жени».

— Да, и аз съм съгласна с нея. Та в Америка имаше две типични реакции. Първата реакция, че ролята на пазителка на огнището — това по принцип е женска роля и жената получава удоволствие, когато се грижи за децата и другите родственици. Това съответства на природата на жените, съответно, никой не трябва да и плаща за това. Просто тя се наслаждава от процеса.

И втората реакция (от активните феминистки) — че не следва толкова да се фокусираме на това, как именно и колко жената се грижи за семейството. Акцентирайки на това внимание, ние, по тяхно мнение, отново укрепваме в съзнанието стереотип, че това са женски задължения. Нужно е да се постараем да привлечем към този процес мъжете. Тоест става дума само за нарушение на равноправието: трябва да се съсредоточим върху равенството и разделим домашните задължения поравно между мъжете и жените.

— Тоест нека това правят двама души безплатно, отколкото ние адекватно ще оценяваме женският труд?

— Именно. Става абсолютна подмяна на темата. Капитализмът по принцип иска да получава колкото може повече ресурси безплатно или с минимални цени. Либералният капитализъм говори за това, че всички задължения трябва да бъдат разделени между мъжът и жената, иначе, ако задължим да работи по дома само жената, на нея ще се наложи да се плаща пособие за сметка данъците. Съответно, нужно е да се направи така, че мъжът и жената да правят всичко сами в своето семейство, водят по равно домашното стопанство, възпитават децата (бъдещите граждани — работници, потребители, данъкоплатци) и никак не задействат държавата. (Което за капиталистическата държава е логично и нормално. Тя принадлежи на капиталистите, и обслужва техните интереси - бел.пр.)

В същото време в социализма идеята е била друга: след като децата са нужни на държавата, значи държавата също може да се включи в процеса на поддръжка и възпитание, и тези домашни задължения могат да бъдат организирани извън семейството (столови, перални и т.н.). Тоест жената като член на обществото може да разчита на помощ отвън.

— Какво според Вас, действително бе прогресивно в социалистическите страни? Какво може да взаимства съвременната капиталистическа система от социалистическото минало?

(Нищо не може

да взаимства съвременната капиталистическа система от социалистическото минало

. К

апиталистическа система има главен приоритет печалбата, и "излишни" разходи

само ще я намалят - бел.пр.)

— Ключевата разлика е в капиталистическите и социалистическите взаимоотношения между личността и обществото. Основен проблем на капиталистическото общество е глобалният индивидуализъм. Жената се възприема само като индивид, но не и като част от обществото. В такива страни, като Америка, благополучието на жената е нейн собствен проблем и грижа. Тя е лишена от обществена поддръжка, остава и да разчита само на себе си.

В социалистическото общество поддръжката на жената е социална норма. Общественото устройство отчита, че жената трябва да се състои като майка и тя при това има право на работа, има право на това да бъде в обществото.

В капиталистическите страни, включая моята, се съхранява огромна разлика между мъжът и жената, защото щом жената стане майка тя изпада от полето на социална защита. При всичко това какви права и възможности дава капитализма на жената като работник в кариерен смисъл, съвершенно не се отчитат нейните природни функции и задължения на майка, домакиня, жена и така нататък. Именно затова в САЩ много жени сега пропагандират позицията на чайлдфри.

— Какви възможности от тези, които предлагаше социализма, Вие бихте привнесли в американските реалии?

—Платен отпуск по майчинство, това е ключево. Следващ пункт — безплатна детска градина и евтина храна, също като в Полша, където можеш да отидеш след работа и купиш готова храна в кулинарията или в кафе в съседство и не губиш време за готвене. (Авторката очевидно не е чувала за системата от заводски столове, евтината храна в тях и възможността да купиш готова храна за вечеря дори без да ходиш по съседство, а докато обядваш през почивката - бел.пр.) Това е развитата система от евтин градски транспорт, безплатната медицина, която не съществува в САЩ. И аз мога да продължавам още дълго.

Това са очевидни за Европа и Русия неща, но за обикновената американска жена това засега са съвершенно недостижими неща. У нас няма детски градини, няма безплатна медицина, няма гаранции, че ще се върнеш на работа след раждане на дете. И аз моля да се очита социалният контекст, когато говорим за проблемите, които се обсъждат в книгата.

 (Бел. пр. - Тук няма как да минем без цитат на другаря Сталин:

Ако капитализмът би могъл да приспособи производството не към получаване на максимум печалба, а към систематическо подобрение на материалното положение на народните маси, ако той би могъл да обръща печалбата не на удовлетворение прищевките на паразититните класи, не на усъвершенстване методите на експлоатация, не на износ на капитал, а на систематически подем на материалното положение на работниците и селяните, то тогава не би имало кризи. Но тогава и капитализмът не би бил капитализъм.)

— Как мислите, доколко потенциално е възможно взаимодействие на двете системи? Може ли да се получи така, че някакви плюсове на социализма и капитализма да работят заедно?

(Читателят нали знае вече отговора? Може ли да се получи вълкът и овцете да работят заедно? - бел.пр.)

— Капитализмът е идеален за жени, които не искат и нямат деца. (Логичният извод е спад на раждаемостта при капитализма - бел.пр.) Както вече казах, капитализмът стои на индивидуализма. Той е настроен на достижения, кариера, саморазвитие. Разчетът е, че жената ще посвещава своето време на работата. Просто се откажи от майчинство — и всичко ще ти е отлично. Трудохолизмът се  поставя на първо място, кариерният ръст е над всичко. Това трябва ясно да се осъзнава.

Именно затова в много страни нивото на раждаемост пада: невъзможно е да се посвещава време на семейството, нямайки поддръжка, и при това да се достигат някакви успехи в кариерата. (Същият извод който направих по-горе - бел.пр.) Щом само правителството съкращава или затваря социални програми за поддръжка, нивото на раждаемост пада. Това се случва във всички страни: от Япония и Южна Корея до България и Полша. На жената е съвершенно неизгодно да се занимава с безплатен домашен труд, който никак не се заплаща. Няма социална защитеност и икономически баланс. Нашата задача днес е да водим диалог за това на политическо ниво. Това е такъв сериозен проблем като неравенството. Необходимо е да се замислим за последствията от капитализма и индивидуализма и снижението на раждаемостта.

— Как се измени вашият собствен живот, професионален и личен, след излизането на книгата?

— След като книгата излезе, мен реално започнаха да ме ненавиждат. Макар до тази книга аз написах осем книги за социализма, постсоциализма, за правата на жените. Дори повече, в течение на 25 години аз говорех за същите неща. Но след тази книга всичко се измени. Възможно за тези двадесет и повече години просто израстна ново поколение.

Интересно, че днешните млади хора в Америка изпитват злост по отношение на капитализма. Това вече е много. На мен самата работата над книгата помогна да разбера, с какви проблеми може да се сблъска моята дъщеря. Тя е почти на 20, и аз виждам каква неувереност изпитва от това което се случва в страната. Тя и нейните връстници живеят в състояние на неопределеност — особено в САЩ, особено по време на пандемията. Това е поколение от 1991 година, и те реално са обезпокоени от бъдещето си. Те разбират, че това не се случва просто в главите им — моята книга в това число дава потверждение на това. Има реални проблеми, с които те се сблъскват. И те си дават отчет, че нито страната, нито света в цяло не работят за тях. Това е не просто депресия на фона на пандемията, това е реалност. Има от какво да се изпадне в ярост, и има от какво да се загрижиш и какви проблеми да се решават.

— Когато говорят за феминизма, често на първо място разсъждават за взаимоотношенията на половете, за гендера, за сексуалните отношения, а икономическата съставна главно задраскват. Каква според вас е пропорцията икономическо и лично във феминистският дискурс?

— Преди всичко, съществуват два типа. Либерален феминизъм, където е важна сексуалната свобода, гендерните роли и възможност да не се следват и така нататък. Но множество феминистки, например, Александра Колонтай, биха били в ярост от такава подмяна. Колонтай ненавиждала такъв феминизъм за отношенията и сексуалната свобода, която е близка към сексуалната разпуснатост, тя наричала това причуда на богатите жени.

А. Колонтай.

Исторически важен е така наричаният социален феминизъм, където огромна роля играе именно икономическата съставна. Защото на държавата да позволи на жената да има много сексуални партньори не струва въобще нищо. А виж да даде на жената равни права, да и осигури с достойна работа, с образование и да и даде соцзащита — това е скъпо. Да застави обществото да признае, че работата по дома — това е тежък труд, който трябва да бъде заплатен, и  да обезпечи това заплащане — това е много скъпо.

Така у нас има две разновидности на феминизма: либерален, който е изгоден на държавата, и социален. И ще е чудесно, ако в бъдеще 90% от дневният ред се пада именно на социалният феминизъм, където ще се набляга на икономическата съставна.

— Считаете ли, че темата за активната сексуалност се поддържа от държавата и се раздува именно затова, че не струва нищо и не изисква сериозни изменения в законодателството?

— Разбира се. Това е преднамерено раздуване  на проблема, за да се отвлече вниманието от по-значими неща, аз съм убедена в това. Сега в обществото изкуствено се подгряват разни дискусии по повод различни определения, думи, оттенки на значения. Играят именно с различни понятия и определения, какво е гендер, какво е идентичност, какво е транс- и квирперсона, какви нюанси и варианти може да се измислят. На всяка медиаплощадка се обсъжда като че феминизъм. Но реалните жени вълнуват реални проблеми: как да правят кариера и при това пълноценно да възпитават детето, как да обуят-облекат своите деца, с какво да ги нахранят. Ние нямаме никаква гаранция, че работодателят ще съблюдава договореностите, ако ти обявиш че си бременна, а нам налагат дискусии за местоименията. Много важно е да се обръща внимание именно на икономическата съставна на защитата правата на жените, а не на подгряване на празни дискусии. Зад това се скриват всекидневните проблеми на милиони жени. (Именно това е и целта на медиите притежавани от крупните капиталисти - изместване и прикриване на проблемите. След подобна тирада на авторката аз съм в правото си да я причисля към категорията "наивен чукотски юноша" - бел.пр.)

Разберете правилно, аз не намалявам значението на тези обсъждания, но все-пак в ежедневният живот на жената, която работи и едновременно възпитава децата, не така и силно я вълнува,  с какъв език, с какви именно думи ще се нарича тази или друга квирперсона, какво определение за другия гендер ще се избере. Важно е ти да се прибираш от работа навреме, да имаш достойна заплата и нормиран работен ден, у твоите деца има възможност да ходят в детска градина, а твоят болничен да се заплаща. Това са много сериозни неща, и къде по-важнео — и сложно — е да се решат. И, възможно, именно затова държавата, на първо място американската,  се старае да не обръща на това внимание. (Напротив, капиталистическата държава, вкл

американската обръща на това внимание до степен да е сигурна, че на пролетариата не остава време, сили или разбиране да обърне на това своето внимание - бел.пр.

)

— Вие обсъждате ли тези въпроси в университета? Доколко ваши те студенти, тези същите 20-годишни, за които говорите, разделят тази позиция?

— Аз се занимавам с тази тема от 2003 год, достатъчно дълго. И да, може да говорим, че възгледите на студентите се променят, особено през последните пет-шест години, след изборите през 2016-а. Това внушава оптимизъм. Много дълго им говореха, че няма никаква алтернатива на капитализма, че това е единствената възможност. Но днес младите хора са заинтересувани в търсенето на алтернативен път. И ако преди 10 години нямаше по принцип идея, че може да се живее някак различно, то сега те са открити аз други гледни точки. Аз виждам множество млади жени, които влизат в политиката. Те са недоволни от съществуващият порядък, особено след пандемията, и са готови нещо да променят. И разбира се сега е сложен период, но въпреки това той е достатъчно оптимистичен.

— Прогнозирате ли развръщане на капиталистическото общество в страна на леви разбирания и трансформация на миналият опит?

— Аз виждам отчетлива поляризация на възгледите, рязко деление на леви и десни. Никаква умереност вече. Все повече хора стават твърди привърженици на леви, и десни възгледи. Хората са разочаровани, разстроени от текущата ситуация, която касае и икономиката, и политиката, и окръжаващата среда. Исторически, когато хората са недоволни, има два сценария: първи — да обвинят съществуващата политическа система, втори — да обвинят управляващият елит, меншинствата и жените. Сега за пръв път от много дълго време в моята страна започна да работи първият сценарий: мнозина разбират, че капитализмът оказва разрушаващ ефект. Даже това, което се случва в окръжаващата среда — наводнения, урагани, пандемия, в края на краищата — показва, че капиталистическата система далеч не е съвершенна. И тук е важен широк икономически контекст. Аз разбирам, че мнозина предпочитат да не забелязват това, но мнозина също виждат, в това число критически настроената младеж. Струва ми се, това е много важен исторически етап.

Източник.

Казахстански уроци от Реми Майснер

Как това в Казахстан ще завърши - един бог знае. А понеже бог няма - значи никой не знае. Но вече може да кажем, че казахските буржоа преподадоха на всички останали казахски класи, прослойки и съсловия няколко важни урока.

Урок първи. За жителите.

Жители почтени, еснафи степенни!

Запомнете - газта трябва да бъде заплатена. Изцяло и напълно. Не стигат пари за заплащане - значи, седи без газ и не дудни.

Ако си имал газово отопление и без газ ти е станало много студено - можеш да събереш няколко приятели, заедно ще пританцувате за съгрев, подобно персонажа от "Ирония на сътбата". Сие засега не се възбранява, у нас нали има Свобода и Демокрация. Само повече от трима не се събирайте и твърде високо не подскачайте, не то господин полицай ще реши, че вие тука протестирате, а с протестантите сега шеги не си шегуват. Времето е бая непросто - Хидрата на Международният Тероризъм и Хидрата на Международният Коронавирус съвсем са се распоясали. Така че се грей, родний, но не забравяй, че конвоя всяко непонятно движение трактува като провокация - и стреля без предупреждение. Приеми вече като даденост, господин жител, че цената за газ спекулантите установяват без оглед на твоите потребности. Същото се касае и прочие материални блага, необходими за живота. Спекуланта в преследване на свръхпечалби има пълното право да те остави без хлебченце например. Ето ще каже: "От утре самун ръжен поскъпва десет пъти!" И - аля-улю, затягай колана още по-яко, бедолажний жител. Започвай да ядеш по веднаж на ден например. Закуска, обед и вечеря - това не е за бедняците, това е ниво на върха на средната класа като минимум. Ти бедолага, привиквай към едноразово хранене. Но спазвай поведение при това скромно, тихо и прилично. А ако се бунтуваш и възмущаваш - ще убият. В прекия смисъл на думата, ще унищожат физически, никакви такива, разбираш, хиперболи с метафори. Така че ако кожата ти е скъпа - приеми като даденост, че всичко-всичко-всичко на света принадлежи на буржоина, спекуланта и лихваря, а ти живееш само и изключително по милостта на тез господа. Не бунтувай, а се старай към експлуататорите и паразитите да се подмажеш. И ще те споходи щастие. Чирашко, но щастие. У другите, гледай, и такова няма!

Урок втори. За наемниците на капитала.

Полицаи, щурмовици, чевекашници и прочее "силова" публика!

Запомнете, че буржоата - е ваш Хазяин!

Вие нямате нито собствена воля, нито собствени мисли. Вместо воля вие имате - желания на крупните спекуланти, а вместо мисли - команда от непосредственият началник. Да, за буржоата и командирите вие сте стотинков расходен материал, жив щит, пушечно месо. Но за всички останали съграждани вие сте мерзотни фашистски палачи. И отношението към вас е съответното. Излиза, само Началството ви и обича... поне някак... Така че сплотете се около любещото началство, изпълнявайте всички началствени прищевки, каквито и гадни тези прищевки да не ви се струват! Стреляйте по всичко, по което началничето заповяда да се стреля. Не бойте се от общественото мнение, у началството има купчина журнатутки, които ще обявят вашите жертви за "терористи", "исламисти", "разносители на чума", "рогати дяволи" - що угодно! Бойте се само от началствения гняв, бойте се да си загубите пагоните и да се окажете зад вратите на полицейското свърталище! Ибо там има само мрак чутовен и скърцане със зъби. Приеми като даденост, господин полицай, че твоите съграждани (ан масс) - врагове са ти. Че всяко приближаване на цивилни съграждани към твоята персона трябва да се възприема - по подразбиране - като нападение, като опит да се завладее твоето табелно оръжие. Да, някой път е страшновато да си полицай, неуютно е да си презрен враг на народа. Някой път, навярно, и мисли за възмездие в главата пролазват. Но ти тези мисли гони по-далече, господин полицай. Бог не ще даде, свинята не ще изяде! Нали сега не е 1945-а година, Червената армия, нали, у стените на твоя роден град не стои - откъде пък ще се свали възмездие върху полицейската глава? Както видиш - през твоя век, господин полицай, фашизъма ще е достатъчно.

Само бъди твърд! Даже ако подлата чернота внезапно се организира, започне да побеждава и сили да бъде сдържана няма, и изглежда всичко свършва - не се отчайвай. А буржоинският интернационал - за какво е? Трябва само ден да се устои, и нощ да се издържи - и съседите-буржоини ще изпратят иззад Черните планини помощ. Спецназ на братските буржоински държави ще се свали върху възстаналите чираци от небесата и ще застави смърделите да заплатят за газта изцяло, ще застави черните човечета отново на тебе, полицая, в краката да се кланят! Хубаво нещо е това - интернационал (и добре е за буржоата, че пролетариите за това нещо подзабравиха), удобно нещо. Само бъди и сам готов да върнеш интернационалният дълг, господин полицай! Ако в съпределното буржоинско царство чираците започнат пенсия някаква да искат, или хлебец, или достъпно здравеопазване с достойно образование - бъди готов да се хвърлиш в бой, бъди готов да убиваш ради това, че чираците да продължават да тънат в убожество, тъмнина и нищета! Своите верни песове буржоина нелошо така храни. И на пенсия пуска на 45. Ако съвест немае - напълно може да се живее.

Урок трети. За пролетариите.

Прогресивно човечество!

Събитията в Казахстан за пореден път потвърдиха правотата на "остарелите" брадати и мустакати класици.

Да се прогонват от града буржоинските чиновници - е дело хубаво, но нали това е само половината от делото. Втората половина - най-важната! - незабавно да се заменя буржойската администрация с администрация съветска. Да се разгонват фашистските полицай и шуцманшафт - е дело прекрасно, но пак е само половин дело. Ако на мястото на буржоинските полицай и шуцманшафт веднага не се поставят чекисти и милиционери - фашистската сволоч ще се върне и яростно ще мъсти. На първо място - на тебе самия, другарю революционен пролетарий, ще ти дойде много солено. На второ - масата ще усвои, че бунта е дело безполезно, че бунта е дело обречено, че с бунт нищо не ще добиеш, само неприятности ще насъбереш. На трето - природата не търпи пустота. Ако пролетарият не възглави народният протест - него ще го възглави буржоин. А буржоина - за това и е буржоин, че своите и само своите въпроси да решава. И ще се получи - народът кръв е проливал само за това, че някое тлъсто буржоище си укрепи положението, отпише си още двойка-тройка заводи и комбинати, още двойка-тройка министерски портфейли за своя гнусен клан захапе... Други резултати от бунта масата няма да види - и следващият път ще и бъде вече много трудно да се развърти на бунт. Ще се получи, че със своят подвиг, със своята кървава жертва - ти на врага си помогнал. Помогнал си да се изпоплаши жителя, еснафа, който е видял само отрицателните страни на възстанието, но не е видял нито една положителна. Помогнал си да се промотивират и сплотят около началството полицаите, които са видели, че никаква организирана сила, освен полицейските хазяи, буржоините, в обществото няма и не се предвижда. Да, буржоините разпуснаха правителството, но нали само за това, че да съберат ново, точно същото. Да, буржоините временно върнали обратно ситуацията с цените за газ, но ако цялата власт - и икономическа и политическа - е останала в буржойски ръце, то ръстът на цените е неизбежен. Протест - това е хубаво и прекрасно. Но Революция - това е далеч по-добре, другари скъпие. Протестът буржоините отдавна са се изловчили в своите цели да използват. Видехте ли, как ловко въпросът за цените се смени на въпрос за това, че трябва най-вкусните парчета да се отнемат от Назарбаев и дадат на Токаев? Ето, те. А с Пролетарска Революция такъв ход не ще мине. Ибо Пролетарската Революция е смърт за буржоина, а да монетизира своята собствена смърт не ще се получи даже у най- отявленият пройдоха...

Такива са уроците, които казахската буржоазия любезно преподаде на населението на Казахстан, а също и на цялото човечество... Като минимум, на тези представители на човечеството, които имат уши да слушат и очи да гледат (а също и голеееееми зъби, че буржоата да изядат). Неблагодарен глупак ще е тоз пролетарий, който не приеме тези уроци под внимание. Даже няма да е жалко  тоя глупав пролетарий, когато Началството отново в овчи рог почне да го извива. Не се учиш - значи сам искаш да страдаш и се подлагаш на издевателства.

Мазохист, навярно.

На това засега стопЭ, другари.

remi-meisner (широко известен в тесни кръгове публицист)

Капитализмът такъв, какъвто е

 

Почти 100 години по-късно: Същата социално-икономическа формация, същите резултати: бедност и нищета!

(фотографии от времето на Великата депресия в САЩ и наши дни)