Отговор на този въпрос капитализмът няма...

 

Въпрос - кого ще заменят роботите? - звучи отдавна. В съветско време той звуча с надежда за освобождение от черния и монотонен труд. С преход в къде по-престижно състояние на заетост... Днес в Русия със страх назовават най- уязвимите професии. Своите фобии (загуба на работни места) споделиха представители от различни сфери.

Преводачи, мениджъри по туризма и сервитьори се опасяват, че в близките десет години ще останат без работа. Причина за това според тях ще станат роботи и изкуствен интелект. Такива са резултатите от допитване, което проведе услугата за търсене на работа SuperJob. В допитването вземат участие 2500 представители от различни професии от всички региони в страната.

Оказва се, че преводачите убедени в скората победа на изкуствения интелект в тяхната професия за три години са станали повече в два пъти. Още 57% считат, че автоматизацията не ще бъде избегната, но част от функциите ще остане за хората.

Сред руските мениджъри в това, че ще ги замени ИИ са убедени над 40%. В пълна автоматизация на своята дейност в течение на близкото десетилетие вярва 31% мениджъри по туризма. Преди три години този показател бе на ниво 16%. Още 40% считат, че на алгоритмизация ще се подложи част от техните задължения.

В това, че роботи напълно или частично ще ги заменят на работа са убедени над половината сервитьори — 59% от запитаните, а също 58% пекари и сладкари, 57% мениджъри по работа с клиенти.

По-малко вярват в подобни прогнози лекарите (25%), строителите (27%). Отрицателна е динамиката и сред педагозите. Работниците от сферата на образованието, предричащи победа на изкуствения интелект, за три години стават по-малко — цифрата пада от 29% до 23%.

Във възможността за пълна или частична роботизация на своята професия започват по-рядко да вярват заварчици, водачи, строители, оператори в call-центрове, счетоводители. Броят такива специалисти не превишава 10%. Дизайнерите и программистите, напротив, започват по-често да се замислят, че изкуственият интелект ще продължи да им отнема функции — от 31% до 40%. Но добавят, че пълен отказа от човешки труд в тяхната сфера в близките десеть години не се очаква. Най-малко привържъници на тези теории съгласно допитването има сред журналистите и архитектите — 2% и 1% съответно.

Но това говори не за ума, а само за безстрашието. Снижение необходимостта от работни ръце е тенденция, която започва още през ХХ-и век, защото например, в селското стопанство новата техника (още не роботи, а просто механика) - изтесниха девет десети от броя заети. Къде да се дяват хората е съвершенно непонятно. Планова заетост за освобождаващите се никой разбира се не  възнамерява да създава.

Има две решения, в духа на хумористичното предаване "Издъхни или умри". Издъхни - в този смисъл, че изчезни, пропадни, ти повече не си нужен. Хуманистическата алтернатива - безусловен базов доход. Кошара и ясла. Гето за потомствени безделници. Това също е смърт - само че дълга и духовна. 

Излиза, че хората се боят от това за което с векове са мечтали: те се боят от освобождението си от мръсния и нетворчески, алгоритмизиран труд, превръщащ ги в придатъци към инструмента (отначало най-примитивен).  И да: капитализмът на този въпрос няма отговор. Освен решително "планиране на семейството" - съкращение на хорското поголовие, когато хората ще остават все по-малко, по-малко, по-малко... Докато съвсем не изчезнат.

"Няма човек - няма проблем" - фраза, приписвана на Сталин, но измислена от либералите в техните фантазии за Сталин. (Конкретно - в романа «Дети Арбата» (1987 г.) от писателя Анатолий Наумович Рыбаков). В които те си се въобразявали като Сталин, и представяли какво биха направили, ако се окажат на негово място.  

Ал. Берберов, команда ЭиМ

Апартаментът на Генералният секретар на ЦК на КПСС Андропов на Кутузовски проспект, 26⁠⁠

Снимките са направени след смъртта на Юрий Андропов през 1984г. Намерете:

1. Аквадискотеката

2. Златото и среброто, мебелите от плюш и червено дърво

3. Сравнете жилищната площ с такава в Младост и Обеля

4. Сравнете жилищната площ с такава в Бояна и Банкя.

5. Пребройте колко са приблизително книгите видими на снимките.

 

 

 

 

Къде си ти, «ПРАВИЛЕН КАПИТАЛИЗЪМ»? / Мисли Сам/Мисли Сега

 

Колкото и човечеството да не се опитва да построи «правилен капитализъм», в резултат винаги се получава едно и също: криза, фашизъм и война.

Ясно е, когато в Русия (и България - бел.пр.) се жалват на неправилен капитализъм. Но нали и в страните, считали се дълго време за образци на сита буржоазна демокрация говорят днес за така наричаният кумовски капитализъм, нарастващ разрив в доходите между бедни и богати, нарушаване от корпорациите на правата на редовите сътрудници и подавление на инакомислието.

Правилен капитализме, къде си ти, родний наш? С достойни заплати за работниците. Със строго съблюдаване на баланса на интереси на наемните работници и класата на «талантливите предприемачи». Със солидна социалка, с кристално честни политици и чиновници, над които не е властна корупция, с прозрачни избори, с грижа за правата на всяка личност без зависимост от размера на портмонето и, но при това с всички пазарни свободи.

На «правилния капитализъм» винаги нещо или някой му пречи да се утвърди. В началото на 20 век един на друг попречили съюзите на великите държави, които се наложило както трябва да се попукат един друг, че да си изяснят коя от тях има право на по-голямо парче от баницата на планетарните богатства. Пердаха завършил с победа на единия съюз и унижение на другия, а френският маршал Фош, говорейки за Версалсият договор пророчески предсказал бъдещето: «Това не е мир, а примирие за двадесет години».

Втората световна отнесла още повече животи. В самият и край САЩ изпитали нов вид оръжие за масово поражение, унищожавайки два японски града с атомни бомби...На планетата се въцарили мир и всеобщо благоденствие? Не, не бил това момента.

На американските империалисти скоро много силно попречили корейските комунисти, после и виетнамските. Върху виетнамците те хвърлили не само мощта на своите бомбардировачи, но и химическо оръжие, хербициди предизвикващи мутации у човека, и напалм.

На Пиночет и групите на финансовият капитал, чиито интереси представял той попречил законно избраният президент-социалист Алиенде. Където и да не идвало на власт ново правителство заплашващо интересите на крупният американски бизнес, тутакси ЦРУ или въоръжените сили на САЩ правели всичко, че да поправят ситуацията.

Цялата студена война кост в гърлото на САЩ бе Съветският Съюз. И ето накрая, Съюза го няма, вместо него – 15 податливи буржоазни републики. Джордж Буш старши заявява, че Америка сега ще тръгне напред «в качеството на безспорен лидер на тази епоха».

Изглеждаше победата на «правилния капитализъм» в цял свят не е зад планините. Но скоро започна «Глобална война с тероризма», нахлуване в Афганистан, нова война в Ирак, а после Арабската пролет и украинският Евромайдан. И всичко това на фона на регулярни икономически кризи.

Нещо или някой постоянно пречи, панимайш..

 Диктатори пречат на лидерите на «свободния свят». Демократи пречат на републиканците, републиканци – на демократите, прогресисти стоят на пътя на консерваторите с техните «традиционни ценности». В Русия на управляващата класа всичко развалила «атомната бомба» на Ленин. А и в другите постсъветски страни да се живее на всички пречи «кървавото съветско наследство» (както и на хитлерова Германия навремето да достигне разцвет не давали болшевиките и «непълноценните» народи).

А сега на Запад изглежда дойдоха до нов консенсус: главна заплаха на пътя на «световната общност» към щастие и благополучие – са «авторитарните режими», на първо място в Китай и в Русия. Ето тях да ги свалим, и ето тогава точно ще заживеем като в рая (или не точно, но да се свалят трябва, а там ще видим).

Почакайте, но може би нещо не е така в самата икономическа система, в която за отделният човек приоритетна важност има неговият личен доход, за фирмата или корпорацията – извличане на печалба, завоюване на пазари за продажба и работна сила, а за държавата – расширение сферата на политическо влияние (което в крайна сметка също се прави в преследване на печалбата)?

 Може би в самият капитализъм има противоречия, които не могат да се разрешат в неговите рамки? Как да се построи хармонично общество на всеобщо благоденствие, ако главният критерий за успех на всяка дейност е печалбата, тоест присвояване резултатите от чужд труд?

Глупави мисли. Трябва да се гонят от главата. Как може да се съмняваш в светоста и непорочноста на «невидимата ръка на пазара»? Няма и не може да има за човечеството щастие без частна собственост на средствата за производство. Ще продължаваме настойчиво и занапред да вървим към победата на «правилният капитализъм», каквото и да не ни струва! Всичко каквото и да е, ако ще нова Велика депресия, ако ще ядрена зима, ако потрябва! Главно е да се вярва в своето голямо или малко пазарно щастие!

Абсурд

 

Промяна на цените в Чехия за година

Промяна на цените в Чехия за година - вляво - януари 2022, вдясно - януари 2023. Е ли това проява на "глобална системна криза на капитализма" (с) К.Маркс?

 

 

Ръст на богатството на милиардерите в света, неизвестен художник 2020

 

Мисли на глас за Украйн⁠а (и целия бивш СССР плюс соц-страните)

Наскоро прочетох новина, че в Киев кмета Кличко и неговите подчинени отново се борят със съветското минало чрез преименувания на улици: https://rg.ru/amp/2022/10/30/v-kieve-pereimenovyvaiut-sviaza.... На Пикабу по-ранео нееднократно писаха за това. Намериха се коментатори, написали, че демек самите украинци са построили тези  улици и те и ще решават как да ги назоват. Вие наистина ли вярвате, че Мыкола от украинското село, по-рано не можещ да чете и владеещ устни сметки до сто изведнаж взел и построил градове, ВЕЦ, АЕЦ, болници и училища? Или условният Мамед в Азербайджан? Или Мурза в Узбекистан? Или Ванка овчаря в село Красные Петушки в Царицинския уезд? (Или бай Ганьо от Горно Нанадолнище? Или Кшиштов Бженжещишкевич от Жуляничи? - бел.пр.) Не. Първо в селото на Мыкола дошъл уморен комисар в прашно и скъсано-закърпено кожено дрешче и взвод червеноармейци с картечница Люис. Комисарът и неговите хора били зли, уморени и не се стеснявали да прилагат оръжие в случай на нужда. Ибо времето било такова. И по пътя до селото на Мыкола или до аула на Мирза те погребали множество другари. Отначало те очистили селото на Мыкола от кулаци и подкулачници, изтръгнали Мыкола (Мурза, Мамед, Ганьо) от неговият привичен мухлясал мъничък свят, измили му въшливата глава, изтрили му сополите от мордата на лицето и с ритници, през немога-неща, под заплахата на маузера натикали в училище, където научили да чете и пише. Посветили го в такива науки като история и география. Дали му да разбере, че светът е огромен и земята кръгла, а не стои на три кита и костенурка. После след училище Мыкола с ритници подгонили и в институт, набили му в глупавата глава знания и навици, приучили към обществено-полезен труд, приучили към мисъл, че той е част от гигантска страна (от гигантска система), че светът не свършва на края на селото или аула. И едва след това започнали да се строят градаове, колхози, заводи и прочее и прочее.