Работодатели, ние никога няма да бъдем братя.

 Оргинал https://pikabu.ru/story/rabotodatelyam_nikogda_myi_ne_budem_bratyami_11551717

Трябва да приемете, че вие и наемниците (ние) сме антагонисти, също както възложителите и изпълнителите. Никакви компромиси, които да ни обединят не са възможни, нужен е само фактът на съществуването, а вашето благополучие за нас (работниците) е толкова безразлично, колкото е нашето благополучие за вас. Каквито и убеждения да ви представят учебниците, коучите или самохвалците-конкуренти, нищо друго освен ласкателства и преструвки няма да получите, а вашето „ние сме семейство“ винаги ще бъде възприемано като опит да получите повече от работника безплатно, и НИКАК иначе. Работата не за процент винаги ще бъде на „отбий си номера“ с някаква степен на преструване на любов към фирмата, но винаги с камък зад пазухата. Умните работодатели разбират това, глупавите никога няма да го разберат...

На работниците им трябват 5 дни в седмицата, 8 часа (с един час за обед и два 15-минутни почивки), 28 дни отпуска изцяло (без изисквания да се вземат не повече от 2 седмици наведнъж, разбивка само по усмотрение на работника). Всички условия, които са по-лоши от тези – вече са причина да ви мразят и да ви избягват, а не просто нормативно да ви презират при горепосочените условия. На работниците им е нужна заплата от сто хиляди. Всичко, което е под сто – е социална помощ за оцеляване с различна степен на щедрост. Ако предлагате по-малко – това е причина да ви мразят и да ви избягват. Работниците никога няма да се грижат за вашия бизнес и да се стараят в работата, по същата причина, поради която вие никога няма да се грижите за делата на работниците и да се стараете за тях. От гледна точка на работниците вие (работодателите) сте поглъщатели на свободно време, сили, здраве, настроение, семейство, свободно време, хобита и мечти, стараещи се да погълнат всичко това безплатно, ако е възможно, и дори да внушат на работника чувство на благодарност и вина. И обикновено работниците са прави в своите оценки, вие сте точно такива. Всичко е справедливо.

При тези обстоятелства да изисквате от работниците искрена грижа и почит, да очаквате това и да се разстройвате, когато не го получавате – това е вашата лична грешка и неврастения. Заслужавате го ако сте толкова наивни.

Да, има изключения, това са кариеристите и хората, които са запалени по работата, първите се преструват, че обичат фирмата, вторите дават качество без принуда, но те са изключително малко, и това, че ги приемате за еталон на кандидат, е ваша грешка и наивност.

Можете да си оставите по-малки доходи и да инвестирате повече във фонд за заплати, привличайки хора на фона на вашите мракобесни колеги, които разчитат на митична опашка зад вратата, но алчността и желанието да живеете в лукса на цигански барон или кубански полицаи няма да позволят това на повечето от вас.

Можете да призовете силите на ада: демони от средноазиатския ад, и това сега е често срещано решение, но ще страдате не по-малко, а в перспектива повече, защото тези ваши демони ще превърнат обществото от условно европейско в безусловно "туркестанско", от което самите демони бягат, и вашите деца ще вият тук.

А докато – продължавайте да се чудите на мързеливите хора, които не искат да увеличават вашето богатство за храна, и да ругаете властите, които разрушиха техникумите и не ви отгледаха техници и работници.

Всичко ще си върви по реда и не във ваша полза. Както винаги: стиснатият плаща два пъти и тръгва на...

ВЪПРОСЪТ ЗА СОЦИАЛИЗМА – НЕ ВЪПРОС НА ВКУС, А НА ОЦЕЛЯВАНЕ

 

Хората обичат да използват израза „нормален живот“, но много по-рядко разясняват какво разбират под това. Искат, например, „нормален живот“ – а какъв е той? Защото, както е известно от класиката – „някому и кобилата е невеста“…

Ако говорим не с обикновен език, а с научен, ако дадем технически точно определение, то „нормален живот“ в нормалното разбиране (изключвайки садистите и мазохистите) е „консенсус за благоустройство“.

Изходната мисъл е много проста, и романистът Морис Дрюон, биографът на френските крале, я изрази грациозно: „монарсите могат да бъдат глупаци, но не могат да бъдат предатели“. Смисълът е, че върховната власт, освен себе си, няма кого да предаде!

 От гледна точка на простата логика и очевидния здрав разум, държавата като институт не е заинтересована в бедността и нещастието на своите жители. Първо, това са поданици, а какви данъци ще плащат, ако от глад ги люлее вятърът и нямат покрив над главата си?

Или, второ, вземете обществените работи, обществените нужди – полезни ли са за тях изтощени, слаби, болни, физически и психически увредени хора?

Още един аргумент, който обичат да привеждат държавниците – наборната служба. Държавата (или по-просто казано, царят) има нужда от войници. А ако те са изнурени и недохранени (както монархистът М. О. Меншиков, разстрелян от болшевиките, описва наборниците от епохата на Николай II), какви бойци ще са те? Нямат нито физическа сила за бой, нито морална устойчивост: за какво да воюват, за собственото си вечно недояждане?

Четвърто, бедността и нещастието многократно увеличават криминалната заплаха за обществото, подхранват престъпността, създават от безизходица крадци и бандити. И от съображения за хуманност – никой не иска в страната да се разпространяват бедността и нещастията, защото страданията на хората са неприятни за нормалния човек.

 Оттук възниква представата за „нормален живот“ като за консенсус на благоустройство. Само ненормални, мисли обикновеният човек, някакви маниаци и психопати могат съзнателно да желаят влошаване на живота на народа! Влошаването на живота – мислят привържениците на „нормалния живот“ – е следствие на нещастни случаи, катастрофи, накрая, добросъвестни заблуди (когато са вярвали в нещо погрешно, но искрено) – но никога не е съзнателната воля на хората, управляващи икономиката.

Ако човек е гол, бос, бездомен и гладен – това е лошо не само за него, но и за всички около него. Това вреди и на държавата, в която бедняците се лутат, и на делото на прогреса, науката и културата, с една дума, на всички инстанции на цивилизованото общежитие.

През 1947 година И. Илин, философ, изключително откъснат от реалността, написа поредните си наивни редове: „Известно е, че народните маси толкова по-рязко завиват наляво, колкото повече се понижава жизненият им стандарт... бедността произвежда направо ляв психоз... умиротворението и високата конюнктура в света не обещават нищо на комунистите; докато хроничната бедност и новите войни – обещават много...“

Съдейки по логиката, Илин предлага да се отмени законът за задължителното, принудително обедняване на масите. Упс! Но такъв закон няма! Всяка власт ще ти кима и ще се съгласява по въпроса за благоустройството на живота на народа – а откъде тогава идва бедността и освен това вместо да се притъпи, с годините още повече се изостря?

Никой не спори, че да живееш година след година по-добре – е по-добре, отколкото да живееш година след година по-зле. Изглежда, че „нашите цели са ясни, задачите са определени“, вземи и създай „прекрасното светло утре“! Но не... Век след век нещата се получават през куп за грош или изобщо не се получават.

 Какъв е този странен, невидим враг, който изяжда отвътре „консенсуса за благоустройство“, който изглежда, че е необходим на всеки и не е неприятен за никого? На думи всички са за благото на народа – от краля до последния чистач, а на практика...

„Където и да погледнеш – навсякъде бедняци“ – така изразила впечатленията си английската кралица Елизабет (1533-1603 г.) от обиколката си из своята страна, в която бурно се развивал капитализмът и примерните отношения в областта на частната собственост.

След като кралицата казва така – тя явно не разбира откъде се вземат бедняците. Тя със сигурност не е издавала указ – всички да бъдат бедни. Те някакси сами са се появили, като мишки в купчина мръсни парцали...

Или може би Николай II съзнателно си е поставил целта „максимално да понижи жизнения стандарт на своите поданици“, за което не е ясно на кого, но изглежда – на него, на царя, вменява И. Илин?

Ако всички на думи са против – „а кой тогава го направи, м-м?!“

Повтаряйки празната демагогия от царско време, И. Илин (често го споменаваме, защото днес е популярен сред властите) много пише за „националните задачи на Русия“, за отношенията на любов, които трябва да свържат всички руснаци в името на общото дело, великите национални задачи и т.н.

В какво е ключовата грешка на Илин? В това, че той, бидейки страстен защитник на частната собственост и поставяйки всякакви „национални задачи“, той се разпорежда не със своето. И, горкият дори не разбира това…

Разбирате ли, частната собственост (която защитава Илин и неговите „бели рицари“) предполага, че в пространството на домейна има собственик (доминант), и понеже това е негова собственост – той се разпорежда там, както сам сметне за нужно. Нито Илин, нито ние с читателя, нито Петя Петров или Ваня Иванов или Ганьо Балкански или Джон Смит, а само собственикът, частникът, владетелят.

Илин може да говори каквото си иска – но собственикът ще прави не това, което иска Илин, а това, което сам си иска. И ако собственикът реши, че не му трябват руснаци – руснаците са обречени. Ако реши, че не му трябва Православие и въобще християнство – църквата е обречена.

Ако Илин не беше толкова откъснат от реалността, щеше да разбере, че преди да поставя някакви там национални задачи, първо трябва да изгони собствениците, да ликвидира тяхната власт над владенията – и чак тогава да налага свои порядки. А иначе как? Ще предписваш на частния собственик да бъде добър – а той ще те прати на майната ти… И ще се окаже, че или собственикът ще изчезне, или твоето предписание ще бъде използвано за тоалетна хартия!

 Неоднократно се налагаше да пиша, че частната собственост е зоологично явление, естествено в смисъл, че се базира на инстинктите на биосферата и е враждебно към държавата и всички други институции на цивилизацията.

Цялата тази аргументация, която привеждахме по-горе – за вредата и безполезността на нищетата на масите – се отнася до държавата и обществото, науката и културата, производството – но не и до частната собственост.

Преди всичко:

 А) Пазарното общество – това е общество, в което хората стават богати чрез икономии върху хората.

 Ако за държавата (дори за глупавата кралица Елизабет) тълпите от бедняци не носят нищо освен проблеми и неприятности, то за частния собственик тълпите от бедняци са:

1. Източник на евтина работна сила
2. Източник на икономии (не дадеш на другите – повече остава за теб)
3. Източник на покорност, на дресировка (работещите се плашат със съдбата на безработните)
4. Източник на бръснати фашистки бойци-терористи, готови на всичко за жълти стотинки.

Това, за което говори Елизабет I, удивявайки се на случващото се под нейния скиптър, на научен език се нарича:

Б) Самогенoцид на народа в условия на неопределен доход (каквото изтръгнеш от другите – е твое, каквото другите вземат – си загубил).

 Разбирате ли?

Не някакъв страшен външен враг, не марсианци от небето, дори не бандата на Елцин, на Луканов, на Бойко (всички те демонстрирали чудеса на непотопяемост при всеобщата ненавист към тях)...

А самите хора, в условия на неопределеност в разпределението на благата, започват да виждат в ближния си плячка! Стремейки се към лично обогатяване, всеки се опитва да изяде съседа си, а ако се обединява със съседа, то е само за нападение на „трето лице“.

Капитализмът, от една страна, развива производителните сили, за което говорят дори и неговите врагове (например, марксистите). Но, изглеждащият на пръв поглед парадокс е: заедно с развитието на производителните сили, по някаква причина, расте и количеството зло в обществото.

Всъщност, противоречие няма: човек не е бил интересен като жертва на грабеж, докато е произвеждал малко. Защо ти трябват роби, които, за да оцелеят, ще изядат толкова, колкото са произвели? С нарастването на производителността на труда нараства и мотивацията за поробване на човек от човека.

 Именно способността на капитализма да произвежда много развързва ръцете на криминалните общества, които завземат властта. Там, където има много брашно, могат да се намерят и множество брашнени червеи. А където няма брашно - откъде ще се появят паразитиращите върху него брашнени червеи? Криминалът, като паразит на производството, расте и се усилва заедно с производството, следвайки го плътно.

А когато се разрасне до глобална мафия, всичко се променя. Буржоазната демокрация се оказва не власт на народа, а власт на криминала, власт на престъпните общности, и това винаги се случва, защото такава система хората създават от самите себе си. Тя не пада на главата им от Луната; личната алчност на всички поражда успех в реализацията на тази алчност у някои, най-жестоките и най-ловките.

Когато народът се потапя в самогенцид, причинен от неопределеността в разпределението на благата, той не винаги разбира същността на процеса, вие от болка и ужас, отчаяно търсейки врагове, които са му устроили „такъв живот“ – намирайки ги ту в рептилоидите, ту в евреите, ту в коварния Запад, а понякога и в навсякъде присъстващата „ръка на Москва“ (когато пък американците се опитват да си обяснят защо животът им година след година става все по-лош).

 Всъщност, механизмът на самогеноцида на нацията е много прост и се задейства, когато частната собственост се освободи от авторитарния контрол на царе, КПСС или Рузвелт. Има материално благо и то ти е нужно. Но на другия човек също му е нужно. Или ти ще го изтласкаш – и тогава наградата е твоя: обладаването на това благо. Или той ще те изтласка – и тогава губиш благото.

Хората започват да се бутат все по-ожесточено, не само от алчност да вземат, но и от страх да не загубят всичко (който постепенно става доминиращ мотиватор). Хората се убиват един друг, изяждат се помежду си – но им се струва, че това го правят някакви рептилоиди, защото отговорът на въпроса на Достоевски „Кой уби? Вие-с и убихте“ е твърде мъчителен и неприятен за тях.

Ще слушат ли хората в такава кървава схватка Илин с неговите „национални задачи“? Тук бъдете спокойни: не. Хората, ежедневно напрягащи всичките си сили в борбата за лично съществуване, нямат и не могат да имат никакви абстрактни, общи за милионите задачи, и не само национални, а въобще каквито и да било.

Мнозина наивно вярват, че лекарството срещу самогеноцида на народа, причинен от война всички срещу всички за материални блага в неопределена (до схватка) принадлежност, е свободата и демокрацията. Такива хора са като онези, които се опитват да угасят пожар с керосин.

Изглежда, че наивните имат логика: ако се даде народу свобода на личността на всеки и демократични механизми за влияние върху властта, то народът няма да се убива сам. Лъжливата схема в техните глави съдържа някаква чужда за народа тирания, която мъчи народа, и самият народ-страдалец.

Но всъщност в пазарния самогеноцид на нацията няма никаква чужда за народа тирания (освен духовна: властта на невежеството, злобата и зоологическата глупост, безсъзнателността на масите). Народът в конкурентната борба сам себе си изяжда, защото не е в състояние да се издигне до абстракциите на собственото си единство. Това за теоретиците е „народ“, монолит, а на практика това е куп особи, които са в най-силна, вътривидова конкуренция (най-силната конкуренция, както отбеляза К. Лоренц - е при най-близките същества).

 Това са основите на онкологията: клетката, като стане ракова, се опитва да се размножава безгранично. И тя произвежда "метастази" - това означава, че изяжда другите клетки на собствения си организъм, за да стане самата по-голяма, по-голяма, да стане в крайна сметка единствена...

И колкото по-голяма свобода, колкото по-голям е изборът, който личността получава в такива условия, толкова по-свиреп става нейният грабеж. А от кого да се страхува? От жертвата на нападението, която поради това е жертва, защото е сметната за слаба? Или от Бога, за когото са научили, че не съществува? Преди грабителят се страхуваше от царя или Сталин, забраняващи хората да се изяждат взаимно, наказващи за людоедство. Но сега има свобода и демокрация - никой отгоре не ни бие за това! А животът е един, и искаме да го живеем красиво, така че децата ти да станат господари, а децата на конкурента ти - техни роби и т.н.

От западната демокрация наивните хора очакваха чудо на "благоразтворение на въздуси" - но тя се превърна в ад на терористично владичество на престъпни мафии, владичество на животнски страх и насилие, все повече смесено с дегенерация и наркократия (когато мафията, за да се отърве от човека-борец, се отървава от самият човек и го превъръща в полумъртво животно).

Но упрекът е към нас, теб и мен, приятелю-четателю! Защо очаквахме нещо различно от наркократията и владичеството на гангстерите от самогеноцида на нацията?! От къде взехме идеята, че от самогеноцида на нацията може да излезе светло бъдеще? Не нашето безумие ли породи всички последващи безумия?

 Ако няма планова икономика (при всички нейни недостатъци, особено остри на първия й етап на развитие, след който СССР не успя да продължи) - тогава принадлежността на благата е неопределена, разбирате ли? Принадлежността на благата не е определена, не е вписана в една обща тарифна мрежа: например, в зависимост от агресивността ти можеш да имаш и 10, и 100 апартамента - или може и да нямаш нито един. Колкото повече стъпчеш ближните си - толкова ще печелиш.

Това не е случаят, когато типовите апартаменти се раздават по един на човек - но на всеки. Бори се - и ще ти запишат девететажна къща. Предай се, хвърли оръжие - и ще умреш като бездомник в канавка...

И когато животът на хората това им обяснява директно, с примери и ярки илюстрации - вие искате ли хората да не се занимават с самогеноцид взаимно унищожение на хора? Е сега-а-а! Разбягаха се те да решават "национални задачи" по Илин или още някой! Те водят битка, не за живот, а за смърт, всеки с всеки, а вие искате те да решават общонационални задачи за вас? !

Разбира се, и цивилизациите (като породени от Колективния Разум) и държавите (като институции за организиране на съвместното съществуване) ясно повтарят английските "огради", които са изключително вредни и неизгодни. Слепец би забелязал, че приватизацията в Русия през 90-те години напълно повтори "оградите" в Англия, с изключение, че основният производствен ресурс в XX век вече не беше земеделски земи.

И като цяло, отново и отново: огради, които прекратиха обществената собственост, група изключително богати собственици, които са си захванали всичко след кръвавите боеве, ВСИЧКО, и маси от бедни, които толкова дразнеха кралица Елизабет в нейното пътуване из страната.

Не е учудващо, че и цивилизацията, представлявана от интелектуалци, културен слой, и държавата, когато малко се измъкнат от контузията и започнат да осмисляват националните си интереси - се опитват да овладеят и укротят необуздаността на частния собственик. Затова борбата за цивилизация и държавност се превръща в борба срещу частната собственост, като институция за свободно владение на производствените сили от непроизбрани и неназначени, като захващат правата самозванци - частните собственици на обществено значим комплекс за производство.

 Задачата на разумните комунисти, на пръв поглед, е много проста: да вземат производствените сили на капитализма и да ги почистят от престъпността, от произвола, твърдо и навсякъде да ги подчинят на закона. Когато задачата се формулира по този начин, всички са съгласни и НА ДУМИ никой не е против. Намерете някой, който открито и честно "натиска" за беззаконие!

Производствените сили на капитализма - са много добри, поне засега човечеството не е измислило нищо по-добро от тях. Масовото фабрично-заводско разширено възпроизводство на потребителски стоки - е очевидно по-умно и перспективно от ремеслената работа, натуралното стопанство, първобитните лов и събирателство и т.н. И само много глупавите комунисти, които не познават собствената си теория, ще се опитат да разрушат производствените сили на капитализма като такива (например, като разбиват машините като лудитите и т.н.).

Задачата въобще не е да се разрушат производствените сили на капитализма, а да се изчистят от тях престъпността, да се изхвърлят бандитизма и кражбите, измамите и терора, шантажът, измамата и измамата, накрая, формите на директен и косвен каннибализъм!

 Ние излизаме, казваме, че трябва да изградим живота в съответствие с закона и да почистим капитализма от престъпността: всички ни поздравяват. На предни позиции ни поздравява самият престъпен елемент, и частично дори искрено. В теория дори и уменят бандит разбира, че бандитизмът - не е, като да говорим на Кантовски език, "максима на всеобщо поведение"...

И ако се ограничим само с думи, демагогия, тостове, разговори в подкрепа на бедните - тогава и престъпността ще се ограничи само до аплодисменти. И може би дори ще ни връчи някакъв "Оскар" за нашата убедителна реторика...

Проблемът възниква само когато "декриминализаторът" премине от думи към дела. Тук вътрешната зоология на човека експлодира, всичките му по-низши инстинкти се разпалват от протест, цялото естество му е построено върху взаимното изяждане в биосферата...

Защото какво означава - регулиране живота във фабриката по закона? Всичко е определено от закона: продължителността на работния ден, социалните гаранции, заплащането на труда, което не може да бъде произволно намалено (повишено - моля, но за кого е това?), трудовата хигиена, качеството на продукцията според стандартите, и...

 Да предположим, че постигнахме това. Но къде е собственикът тогава? В какво е тогава съществото на неговата частна собственост, ако всичко във фабриката се регулира от обществените регулатори?

Собственикът изчезва, дори ако формално го "забравят" да го преименуват. Ти или аз можем всеки ден да се наричаме собственици, сутрин, обед и вечер, но това не ни прави собственици. Ключовият елемент на частната собственост е произволът. Когато ти решаваш, а не някой друг за теб.

На кратко, ако изчистим капитализма от престъпността, тогава той спира да бъде капитализъм. Той ще загуби частната собственост като своя основа. Частният собственик ще се разтвори в общественото регулиране като в киселина.

Затова, сред другото, частният собственик (държавата в държавата) взема инициативата: той самоначално предвожда "движението за демокрация", осъзнавайки в определен момент, че именно либерално-демократичните механизми предоставят на криминала най-голяма пълнота на власт и влияние, на сила.

Буржоазната демокрация на практика се оказва като сборище на крадци авторитети, всеки от които се страхува от другия авторитет, и поради това настоява за "регулярна сменяемост" на първите лица.

Защото ако първото лице седи на трона достатъчно дълго, то може да си представи, че е държавата, да слее личния си идентитет с държавата (L’État c’est moi). Ако счита, че "държавата - това съм аз", тогава започва да обслужва обективно-очевидните интереси на държавата, а не свободите на шайка приятели, които са го назначили за "главен".

Интересите на всяка държава са да направи така, че народът да не измира, гражданите да не изяждат граждани, да се увеличава броят на данъкоплатците и военнозадължените, а не да ги намалява, да бъдат те здрави и облагодетелствани (което е по-добре, отколкото да са бедни и болни).

 И така, основавайки се на очевидностите на държавническото мислене, такава държава започва да ограничава частните собственици. Тя живее живота на своите поданици и затова насажда живот по квадратни квартали. Ти имаш квадрат, който включва всички блага, необходими за живота, но и на твоите съграждани трябва да бъдат осигурени същите квадратни пространства за живот.

Ако държавата не се движи в тази посока, а вместо да плоди задомени - плоди бездомни – тя плоди развал на всички нива. Ако тя, вместо да използва всеки човекочас за своето развитие, създава изгодни армии от безработни, от които набира криминални бойци и всички антисистемни движения – тогава тя коя е?

То, че в морален смисъл такава държава е гнила, е ясно, но това дори не е най-важното. Със сигурност няма да изненадаш никого с аморализма в нашето време!

Най-важното обаче е, че технически казано - тя се унищожава сама, разрушава се отвътре. С неспособността си да събере хората около ясен и убедителен ориентир за обществена полза, тя все повече и повече ги събира около терора. И понеже не можеш да седиш на копия, тя унищожава мозъка на своите поданици, отравя го с наркотици и лудост, разрушава образованието и културата, за да унищожи логическото мислене (заедно с всякакви възможности за протест, убивайки в човека всякакъв вид мисловни възможности).

С помощта на тавистокските технологии за "диктатура без сълзи" такава антидържава поражда дегенерати от украински тип, които, когато им пикат в очите - искрено го приемат като божествена роса и поради това са психически неадекватни до костния мозък. Започвайки с подмяната на реалната законност с нейната номинална сянка (декларативно, на практика неработещо законодателство, имитация на законността) - капитализмът завършва с унищожаването на всякакъв реализъм, на всякаква психическа адекватност (дори до епидемия на самокастрация).

И с унищожаването на вида "разумен човек", т.е. мислещо същество, способно да бъде субект, превръщайки хората в неодушевени обекти, управлявани от кукловоди с дистанционно управление.

Свободата и демокрацията капитализмът използва не за да даде блага на народа, а обратното - за да отнеме всичко и да изложи нещата така, че "вие сами сте гласували за това".

Така капитализмът си създава капан, в който след сладката примамка следва остра кука в устата на капиталиста. Правейки ниските инстинкти, надразумната, извънчовечна и ирационална зоология своя опора, капиталистът става техен заложник. Първоначално той ги използва - но после те започват да го използват (и не можеш да избягаш).

Свободата и демокрацията, смесени с капитализма в противоестествено съчетание, пораждат мутант, чиято основна цел е унищожаване на институциите на държавността, гражданския дълг и цивилизационните общечовешки ценности.

Капитализмът, като се опира на зоологическият егоизъм, който все повече превръща човека в животно, използва свободата и демокрацията, за да разшири и задълбочи конкурентната омраза между хората, свободно и демократично издига измамник и нов измамник на пиедестал, който, от гледна точка на безмозъчната тълпа, "знае как да живее".

В такава ситуация вече не алчността води капиталиста (тя отстъпва на втори план) - а неизбежните закони на отсичане на "неподходящите за сатана" личности. Вътре в зверската свобода и демокрация, пропитани с ниските страсти, властта започва да се държи с подкупи, с армии от наемни убийци.

Този, който плаща повече за тях, ще потисне конкурента и ще остане в играта. Това означава, че увеличаването на експлоатацията вече не е за личното обогатяване на капиталиста, а за неговото оцеляване, за да не бъде изгонен, за да има достатъчно пари за заплащане на армия от извършители, които ще отблъснат набезите на сходни наемни армии.

Ако се отречем от социализма, идеята за почистване на производствените сили на капитализма от криминал ще доведе до нещо обратно (изцяло изразено в бандата на Байдън, която е възнаградена със зомби-президент): криминал без производствени сили на капитализма.

На бандата на финансовия капитал, която продава пари с терор и шантаж, които те сами безконтролно отпечатват (и които нищо не струват на самата банда) – вече не им са нужни заводи и фабрики, полета и мини. Самият производствен труд е обявен за "занятие за лузерите" в техните идеологии.

Той е обявен за нещо мъчително – над което се смее, което презират "винърите", които познават бандитската концепция за труд: работата е "клопка", този, който работи, е "пренебрегнат", авторитетът не може да работи, без да увреди авторитета си в тъмната среда и т.н. Това не е ново, в едно време даже и над Архимед се подиграваха, като подчертаваха, че механиката е занаят, а този, който е зает с нея, е нисък човек, който е загубил достойнството на аристократа.

Финансовият капитализъм предизвиква ужасно изтощение на производствените сили на традиционния капитализъм, върху които марксистите се мечтаеха да построят комунизма си (но техният атеизъм уби замисъла в самото начало).

Традиционният капитализъм обслужваше разумните потребности на потребителя, а дегенеративният мутокапитализъм обслужва изкривението, създавайки дегенеративни нужди, и после (създадени) ги кара да ги платят. Това е като да ви отровят първо – и после ви карат да платите за противоядието.

 В резултат мутокапитализмът положи огромен могилен кръст върху самото понятие за "нормален живот". Той не само не може да го създаде в реалността, но дори и да го формулира, да конструира представата за това как може да изглежда - не е способен.

Това, което бандите на Байдън и Зеленски считат за "нормално" - нито един психически здрав човек не може да го счита за нормално. Обратното, това, което психически здрав човек счита за "нормално" - е несъвместимо с правовия и моралния нигилизъм на американския сатанизъм, който вече отмени не само правото и моралните кодекси, но дори и критериите за психиатрична адекватност.

Задачата за почистване на криминала от производствените сили на капитализма "отпада" - защото криминалът на капитализма се е почистил от неговите производствени сили. Не вярвате ли - погледнете развалините на Детройт, бившия "град на моторите" или изгубените в наркотици улици на американските бедни квартали...

Самото представление за демокрация като гласуване от зомбита, напълно програмируеми, доведе до "украинския феномен", когато решиха да спестят на процедурата, в крайна сметка ненужна, защото зомбитата няма да забележат, че не са гласували. Тях ги е безразлично, дали да гласуват или не, защото на тях им е безразлично - да живеят или да умрат.

На въпроса "готов ли е съвременният мутокапитализъм да замести хората с биороботи?" идва мрачният отговор: "вече".

Но нашето спасение е в нашите ръце.

Ако сте стигнали дотук - значи, за човечеството, във вас, все още има надежда.

Да направим всичко възможно, за да се случи това!

 Александр Леонидов, команда ЭиМ.

Из латиноамериканските социални мрежи⁠⁠

 - Обясни на сина какво е социализъм. Застави го да работи, да чисти стаята и тоалетната. Когато завърши - заплати му 10 бонбона. После веднага му отнеми 7 бонбона и кажи, че трябва да ги раздели с братята си, защото има твърде много.

(коментар NolensVolens: При социализма на здравия човек братята в това време не под палмата са лежали, а един е чистил кухнята и мил съдовете, друг навеждал ред във двора, трети е помогал на баща си с колата, четвърти е ходил с майка си в магазин за продукти за цялото семейство и т.н. Абсолютно логично, че всеки от тях ще получи своя дял бонбони.)

- Обясни на сина си какво е свободен пазар... Застави го да си чисти стаята и му заплати 12 бонбони. После му отнеми 3 бонбона за стаята, 1 - за тоалетна, 2 - за храна, 1 - за дрехи, 1 - за учение, 1 - за медицина и 1 - за транспорт. И кажи, че 2 останалите той трябва да ти даде на съхранение за неговата пенсия. После му кажи, че ако му не достигат - ти можеш да му заемеш още 5 и така няколко месеца, докато не му свършат  всичките бонбони. Когато свършат - изгони го и му кажи, че е лентяй и безделник, и иска всичко наготово. Ако си поиска спестяванията - разсмей му се в лицето, а ако се възмущава - набий му мутрата.


Скопикраднато от ТГ на Олег Ясински

Демократическа атракция: въртележка на илюзии или реална борба между класите?

Здравейте, другари! В тази статия ще засегнем актуалната тема за изборите и демокрацията в буржоазното общество. Това ли е истинско изразяване на народната воля или просто илюзия, създадена за отвличане на масите? Нека разследваме заедно!

Аналогия с лунапарк

Представете си атракцион, като например въртележка с кончета. Хората се качват на ярко оцветени кончета и с вълнение гледат как се въртят наоколо. Но какво, ако ви кажа, че кончетата са здраво закрепени за платформата? Това не ли лишава ли състезанието между конниците от смисъл?

Смисълът на такава атракция се състои в това да накара публиката с широко отворени уста да следи мигащите фигури, без да поглежда към касата. Късметът, желанието за магия и чудо, необяснимият успех без явни основания - това е това, което води всички участници.

За да не изчезне вярата в чудото, понякога, точно като в казиното или предземните измамници, трябва да се случват чудеса.

О, победи политик, от когото никой не очакваше победа!

А кой е победил наистина? Аксиома: независимо от резултатите от състезанието, този, който притежава атракцията, никога няма да предаде касата на победителя.

Същността на буржоазните избори

Също като атракцията буржоазните избори са само илюзия за борба. Хората могат да си мислят, че са късметлии като са спечелили голям печалба или са спечелили плюшена играчка. Но истинският късметлия е собственикът на играта, буржоазната класа.

Интересите на класите

Хората винаги ще бъдат жертви на измамата и самообмана в политиката, докато не научат да разграничават интересите на различните класи зад всяко морално, религиозно, политическо, социално изказване и обещание. Това правило не се отнася само за буржоазната класа - атракционът може да се завърти и в противоположна посока.

В социалистическото общество буржоазията има приблизително същите шансове да дойде на властта чрез изборите - нулеви. Въпросът за властта е преди всичко въпрос за собствеността върху средствата на производство, земята, фабриките и заводите. Контролът върху собствеността никога и никъде в историята на човечеството не е бил придобит чрез избори или загубен чрез избори.

Примери от историята

Съветският Съюз

Болшевиките, победили в октомврийската революция, разпуснаха Учредителното събрание. След това се провеждаха избори, да, но това беше демократичен атракцион в интерес на победилата класа.

В Съветския съюз можеше да избереш най-добрия сред работниците, земеделците и интелектуалците, дори и непартийни. Но не можеше да избереш капиталист - никога класът на капиталистите в социалистическите избори не можеше да победи.

Русия 90-те

След това ролите се размениха: буржоазията на Елцин, победилата класа, разстреля Върховния Съвет. Преди това тя фактически отне властта от комунистите, и погледнете - отново не на избори, а след поредица от кръвопролитни и безкръвни преврати, които завършиха с август 1991 г. и Беловежка пуща.

Дори и такава изключително странна форма на демократично изразяване на волята, като референдум за съдбата на СССР, не позволи на класата на буржоазията да придобие власт. Тя я превзе, като заяви:

"Армията няма да се изправи срещу народа".

Съвременната буржоазна демокрация

Оттогава имаме същата буржоазна демокрация като на Запада. Тя предполага някакъв размах в разпределението на "конете" (креативността при нас е малко по-малка), но същността е същата - важно е позициите на собственика на аукциона да останат непоклатими. Победителят е предварително известен

На буржоазни избори може да победи само тази класа, който вече победи през 1991 година. Това е така и няма друг начин - такива са правилата на играта, ако я гледаме с очите на материалиста. Личностите на кандидатите в такива случаи нищо не значат.

Това е хилядократно доказвана и проверена теория, която ни е предоставена от МЕЛС.

Призив за пробуждане

Другари, е време да си отворим очите за истината природа на буржоазната демокрация! Не се заблуждавайте от мигащите фигури на въртележката - погледнете кой държи въжетата и контролира касата. Само като осъзнаем класовите интереси, ще можем да сложим край на този демократичен атракцион и да изградим истинска народна власт!

КОММУНИСТИЧЕСКОЕ ЗАВТРА

Them vs. U.S.

Just a link --> "The Two Americas and How the Nation’s Elite Is Out of Touch with Average Americans"
Prepared by the Committee to Unleash Prosperity Staff

 

Read it and make up your own mind.

 

 “Let me tell you about the very rich. They are different from you and me. They possess and enjoy early, and it does something to them, makes them soft where we are hard, and cynical where we are trustful, in a way that, unless you were born rich, it is very difficult to understand. They think, deep in their hearts, that they are better than we are because we had to discover the compensations and refuges of life for ourselves. Even when they enter deep into our world or sink below us, they
still think that they are better than we are. They are different.”

 
- F. Scott Fitzgerald

Товарищ Сталин о разделении Германии и немецком социализме

Colonel Cassad

Интересный исторический документ, где товарищ Сталин фактически доводит до руководителей ГДР, что разделение Германии в связи с политикой США стало неизбежным и поэтому надо заниматься созданием силовых структур ГДР и создавать фактическую границу. Мотивы США описанные Сталиным актуальны и сегодня. Также примечательно, как Сталин отхлестал руководителей ГДР за предложение уравниловки с зарплатах. Плюс интересные ремарки про колхозы и кулаков в Германии.

ЗАПИСЬ БЕСЕДЫ С тов.СТАЛИНЫМ И.В.РУКОВОДИТЕЛЕЙ СЕПГ В.ПИКА, В.УЛЬБРИХТА и О.ГРОТЕВОЛЯ

7 апреля 1952 года
Присутствуют: т.т.Молотов, Маленков, Булганин, Семенов (СКК)

Тов.Сталин говорит, что в прошлой беседе В.Пик поставил вопрос о перспективах развития Германии, в связи с советскими предложениями о мирном договоре и политикой американцев и англичан в Германии. Тов.Сталин считает, что какие бы предложения мы не вносили по германскому вопросу, западные державы не согласятся с ними и все равно не уйдут из Западной Германии. Думать, что выйдет компромисс или что американцы примут проект мирного договора, значило бы ошибаться. Американцам нужна армия в Западной Германии, чтобы держать в руках Западную Европу. Они говорят, что имеют там армию против нас. На самом деле назначение их армии состоит в том, чтобы держать Европу. Американцы вовлекут Западную Германию в Атлантический пакт. Они создадут западногерманские войска. Аденауэр сидит в кармане у американцев. Все бывшие фашисты и генералы - то же. На деле в Западной Германии образуется самостоятельное государство. И Вы должны организовать свое собственное государство. Демаркационную линию между Западной и Восточной Германией надо рассматривать как границу, - и не как простую границу, а как опасную границу. Нужно усилить охрану этой границы. На первой линии ее охраны будут стоять немцы, а на вторую линию охраны мы поставим русские войска. Слишком свободно ходят по Германской Демократической Республике агенты западных держав. Они могут пойти на крайние меры и убить Вас или тов.Чуйкова. С этим надо считаться. Поэтому надо иметь сильную охрану границы.

Затем, - продолжает тов. Сталин, - мы хотим восстановить военные комендатуры. Это то же хорошее дело против возможных диверсий. Также наши войска должны иметь обеспеченную охрану. И Вы нуждаетесь в этом, сами крепче будете. Тов. Сталин спрашивает, подходят ли эти предложения?

Тов.Пик говорит, что это очень важно.

Тов.Ульбрихт выражает согласие. Он спрашивает, будут ли везде восстановлены комендатуры?

Тов.Сталин отвечает, что не знает этого. Тов.Чуйков хочет восстановить комендатуры и выделяет для этого 3-4 тыс. военных.

Тов.Пик говорит, что это очень важно и нужно.

Тов.Сталин говорит, что мы выясняли вопрос о вооружении немецкой полиции и пришли к выводу, что вооружение должно быть русское. Сейчас немецкая полиция имеет старое немецкое оружие, к которому нет немецких патронов. Нужно либо восстановить производство патронов, либо мы продадим Вам свое оружие.

Тов.Ульбрихт говорит, что он согласен с этим. Но все ли оружие будет продано? Начиная с револьвера или начиная с пулемета?

Тов.Сталин говорит, что все оружие. Если у Вас полиция не вооружена, то какая же это полиция. Вы имеете право держать вооруженную полицию. Тов.Чуйков говорит, что кроме обычной полиции в ГДР есть казарменная полиция, т.е. войска. Он просил дать для нее танки и артиллерию. Мы согласны. Подумайте над этим.

Тов.Сталин говорит, что у него есть два вопроса. В прошлый раз здесь выяснилось, что в ГДР соотношение зарплаты рабочих и инженерно-технического персонала составляет 1:1,7. Это совершенно неправильно. Это загубит у Вас всю промышленность. Возможно, Вы опирались на то, что Маркс и Энгельс во время Коммуны сказали, что инженер не должен получать больше квалифицированного рабочего. Может быть, тогда это было правильно, но сейчас абсолютно неправильно. Инженер занимается интеллектуальным трудом. Он должен иметь квартиру, обстановку; он не должен бегать за куском хлеба. Обстановка его жизни должна быть такая, в которой нуждается человек, работающий интеллектуальным трудом. Ему необходимо иметь библиотеку, уют, чтобы он мог спокойно почитать книгу, написать что-либо. Если Вы этого не сделаете, у Вас не только старые инженеры уйдут, но и молодые убегут. У нас инженер получает в два-три раза больше, чем рабочий, а кое-где и в четыре раза. Академики получают ежемесячно 12 тыс. рублей. Без этого нельзя работать и совершенствоваться. Поэтому старые взгляды на этот счет надо отбросить. Техника стала такая сложная по сравнению с временами Коммуны, что инженер и даже квалифицированный рабочий, должны много учиться, чтобы овладеть этой техникой. Инженер должен иметь возможность постоянно совершенствоваться, читать книги, писать - без этого нет инженера. То же относится и к армии. Маркс и Энгельс считали, что нужна милиционная армия. И мы первые годы считали также необходимой только милиционную армию. Жизнь показала, что это неправильно. Сейчас для того, чтобы защищать страну, нужна современная армия с многими специалистами. Милиционная армия хороша только в том случае, если война решается винтовкой. Теперь эту старую милиционную армию нужно отбросить. Теперь действует не мануфактурная армия, а машинная армия. Поэтому в армии должны быть люди, которые знают машины.

Тов.Сталин говорит, что он слышал также, что в ГДР квалифицированные рабочие немногим больше получают, чем неквалифицированные рабочие.

Тов.Ульбрихт говорит, что они получают больше, но разница недостаточна. Поэтому имеется в виду ввести тарифные разряды.

Тов.Сталин говорит, что мы то же имели такой опыт в первые годы Советской власти. На заводах создавались коммуны, в которые входили инженеры и неквалифицированные рабочие, отдавали свои заработки в общий котел и все делили поровну. Это была глупость. Квалифицированный рабочие не имел стимула поднимать свою квалификацию и неквалифицированный рабочий также не имел стимула подыматься до уровня квалифицированных рабочих. Проигрывали и те, и другие. Тогда некоторые люди говорили, будто такой подход к делу является пролетарским, социалистическим. Но ничего пролетарского, социалистического в этом нет. Это есть крестьянская уравниловка. Любой пролетарий скажет Вам, что если он получит больше жалования, то он будет квалифицироваться, а иначе не будет. Квалифицированный рабочий должен получать гораздо больше, чем обычный рабочий, а инженер - гораздо больше, чем квалифицированный рабочий. Каких бы расходов это не стоило, это нужно сделать. У нас так поставлено дело уже лет 25 и только поэтому дело идет хорошо. Имеется перспектива у квалифицированных рабочих, многие из которых сдали экзамен на инженеров и стали хорошими специалистами. Крестьянскую уравниловку надо похоронить. Тов. Сталин спрашивает, согласны ли немецкие руководители с этим и добавляет, что это есть настоящий марксистский подход.

Тов.Пик говорит, что это правильно.

Тов.Сталин говорит, что у него есть второй вопрос. Он, Сталин, понял так, что в ГДР вообще нет колхозов и что машинно-прокатные станции обслуживают только частные крестьянские хозяйства.

Тов.Ульбрихт подтверждает это и добавляет, что мы даже запретили организовывать колхозы там, где крестьяне этого хотели, чтобы не помешать движению за единство Германии.

Тов.Сталин говорит, что Вы жалуетесь на кулаков. Но что это за тактика, - жаловаться? Кулака надо окружить и около него создавать колхозы. У нас организация колхозов происходила одновременно с раскулачиванием. Вам этот путь не пригодится. Пусть кулак сидит у себя, не трогайте его. Но кроме кулака у Вас в деревне есть беднота, которая живет возле кулака. Ее надо вовлекать в производственный кооператив. Сколько бедняцких хозяйств войдет в производственный кооператив - 5-10-15 - это не имеет значения. Важно, что они будут организовываться. Сейчас у бедноты нет машин, не хватает семян, нет необходимых знаний и опыта ведения хозяйства. Поэтому у нее плохо дело с урожаем. При таком положении бедняки будут разоряться и пойдут в безработные. Если Вы организуете малые колхозы и поможете им наладить хозяйство, тогда крестьяне подумают, как лучше - идти в колхоз или жить в одиночку. Имеется хороший опыт в Венгрии, где организованы хорошие колхозы, кулаков не трогают, колхозам дали машины; стараются поднимать колхозный урожай. Нельзя думать, что венгры более способные люди, чем немцы. Вы это должны то же сделать. Надо предоставить производственным кооперативам льготы, как было в свое время у нас. Дешевле дать машины, помочь семенами и советами. Если нужны инструкторы для организации колхозов, мы их Вам дадим. Конечно, если блок партий будет возражать против этого, то это другое дело. Но блок не может возражать, если крестьяне захотят организовать производственную кооперацию и если Вы будете помогать в этом крестьянам. Что тут плохого? Вы сами увидете, что крестьяне будут ходить в гости в эти колхозы и смотреть, как выходит жизнь по-новому. Я заметил, говорит тов.Сталин, что Вы не дорожите крестьянами в своей политике. Это есть старый социал-демократический предрассудок в отношении крестьянства. Если это верно, то с таким положением надо кончить. Тов.Сталин спрашивает немецких товарищей, нужны ли им крестьяне? Дают ли они им продовольствие? Но если крестьяне нужны, значит необходимо иметь базу для союза с крестьянством.

Тов.Пик говорит, что когда в ГДР проводили земельную реформу, враги вели агитацию, что мы хотим создать колхозы. У крестьян было сильное предубеждение против колхозов, поэтому мы боялись поставить вопрос о колхозах. Мы имеем сейчас в деревне об’единение крестьянской взаимопомощи и торговую кооперацию. В этом содержится принцип кооперирования. Возможно, что теперь целесообразно поставить этот вопрос на более широкой основе.

Тов.Сталин говорит, что надо создать в деревне производственные кооперативы и так их и назвать. Это даст только плюс. У Вас будет прочная опора среди крестьян. В Венгрии идет очень хорошо дело с этим. И Вы могли это сделать уже давно. Против всякой агитации нужно не молчать, а выступать с контрагитацией. Вы можете сказать, что бедное крестьянство хочет вступить в производственные кооперативы и что правительство помогает ему в этом.

Тов.Пик говорит, что это хорошо.

Тов.Сталин замечает, что кооперативам надо дать льготы - дешевле продавать машины, первые два года помогать семенами, а потом они окрепнут. Значит, можно это?

Тов.Ульбрихт говорит, что можно. Это нам облегчит положение в деревне.

Тов.Сталин говорит, - конечно, у Вас своя база будет в деревне. Никого не загоняйте туда, - хотят - хорошо, не хотят - не надо. Крестьяне сами пойдут в производственные кооперативы. Можно было бы хороших людей из городских безработных послать для организации таких кооперативов в деревне. Тов. Сталин говорит, что в Советском Союзе мы избавились от безработицы по двум причинам, - так как мы расширяем производство и так как крестьяне сели на землю. Раньше каждый год в города России приходило 23-25 млн. голодных крестьян из деревни и сбивали цену на рабочую силу. Теперь этого нет, так как крестьяне заинтересованы в работе в деревне. Теперь в СССР нет безработных и проблема состоит в том, что не хватает рабочих. Мы мобилизуем молодых крестьян и посылаем их в промышленность. Так мы побили безработицу с двух концов. Не надо жалеть помощи колхозам. Это потом окупится. Тогда у вас будет складываться союз рабочих и крестьян. А без крестьян одним рабочим трудно держаться. Вам помощь нужна со стороны крестьян.

Тов.Ульбрихт говорит, что это имеет свои следствия. До сих пор мы говорили в ГДР, что мы стоим за демократическую Германию и не проводили ряда мер, которые нужно проводить при развитии в направлении к социализму: Мы никогда не говорили также, что идем к социализму.

Тов.Сталин говорит, что это было правильно.

Тов.Ульбрихт спрашивает, должны ли мы будем после глубокого раскола Германии продолжать такую прежнюю тактику?

Тов.Сталин говорит, что кричать о социализме не нужно и теперь. Но производственные кооперативы - есть кусочки социализма. Народные предприятия это то же социализм.

Тов.Ульбрихт говорит, что до сих пор мы об этом не говорили и не указывали, что народные предприятия является социалистическим. Мы немного маскировали возникшие в ГДР общественные отношения.

Тов.Сталин говорит, что эта маска Вам помогла не запугать средние слои Западной Германии. Но если бы ее не было, то может быть Вы сильнее притянули бы к себе низшие слои. Рабочие будут рады, если узнают, что Вы национализируете промышленность. Иначе они скажут, что у Вас такое же правительство, как и боннское. Можно сказать, что в ГДР промышленность народная, национализированная, а в Западной Германии сидят отдельные капиталисты - миллионеры, владеющие промышлен-ностью. Тут надо лавировать, - с одной стороны, отпугивать средние слои не следует, но и рабочих Запада - тоже не стоит обижать. Мы продаем Вам свои акционерные предприятия. Рабочим в Германии будет важно знать, что таким образом увеличивается национализированная промышленность. Рабочие будут очень рады этому. Конечно, надо лавировать и маскироваться в отношении средних слоев. Если сказать, что у Вас имеется государственная промышленность, значит предприятия находятся не в руках грабителей - капиталистов, а в руках всего народа. Но сами Вы должны знать, что это социалистическое производство. Производственные кооперативы в деревне - это то же кусочки социализма. Об этом можно не кричать. Когда дела в производственных кооперативах будут хорошие, все крестьяне увидят выгоды и силу кооперативов, то после этого крестьяне повернутся к рабочим. Но пока можно об этом не кричать, т.к. у Вас колхозов еще нет в кармане. По-моему, Вы должны это дело начать. Хотя в Германии создаются два государства, кричать о социализме пока не стоит. Колхозами эти хозяйства тоже пока не называть, а назвать их производственными кооперативами.

Тов.Пик говорит, что вопрос о производственной кооперации надо серьезно обсудить и внести по этому вопросу ясность в партии.

Тов.Сталин говорит, - сначала постройте несколько колхозов, а потом обсудите в партии. Сейчас для обсуждения у Вас нет материала. Смеясь, тов.Сталин замечает, что вначале было дело, а потом слово.

Тов.Ульбрихт спрашивает, какой опыт был у стран народной демократии? Не целесообразнее ли начинать строительство производственных кооперативов после сбора урожая?

Тов.Сталин говорит, что крестьяне строятся обычно зимой. После сбора урожая можно поговорить с крестьянами о создании производственных кооперативов.

Тов.Пик говорит, что рабочие нас спрашивают, каков общественный строй в ГДР? Что это - социализм? До сих пор мы ухолили от ответа на этот вопрос, но рабочие оставались неудовлетворенными.

Тов.Сталин говорит, что надо сказать своим рабочим, - мы вступили в социализм. Это еще неполный социализм, т.к. у Вас много частных капиталистов. Но это начало социализма, кусочек социализма, дорога к социализму. Надо показать, что Вы ближе к рабочим, чем правительство Аденауэра.

Тов.Сталин спрашивает, какой орган у Вас выше - Секретариат или Политбюро?

Тов.Пик отвечает, что по этому вопросу в СЕПГ были неясности, хотя по уставу СЕПГ Политбюро выше Секретариата. С нами здесь беседовал тов. Пегов из ЦК ВКП(б) и он хорошо разъяснил методы работы и внес ясность. Кроме того, мы беседовали здесь с Кузнецовым, Романовым и Михайловым по вопросам допризывной войсковой подготовки.

Тов.Сталин говорит, что Вам, может быть, понадобятся инструкторы для строительства колхозов. Можно было бы вызвать инструкторов из Венгрии или Польши.

Тов.Маленков замечает, что они будут для немецких крестьян менее авторитетны, чем советские люди.

Тов.Сталин говорит, что 1-2 инструкторов мы дадим. Только не надо одновременно с коллективизацией проводить раскулачивание. Вы можете кулаков пока не трогать.

Тов.Ульбрихт говорит, что мы не нуждаемся в том, чтобы трогать их, т.к. пои организации производственных кооперативов часть кулаков сразу перебежит на Запад.

Тов.Сталин говорит, а что в этом плохого? Вы возьмете их землю. В Польше часть кулаков продала свою землю и теперь занимается извозным промыслом. Тов. Сталин спрашивает, есть ли в ГДР совхозы?

Тов.Ульбрихт отвечает утвердительно и добавляет, что совхозы имеет около 5 процентов всей посевной площади ГДР.

Тов.Сталин спрашивает, - работают они хорошо?

Тов.Ульбрихт говорит, что не очень хорошо.

Тов.Семенов дает справку о том, что урожайность народных имений в ГДР значительно выше урожайности крестьянских полей. Но народные имения, как правило, нерентабельны и получают дотацию от государства.

Тов.Сталин говорит, что некоторые народные имения можно передать крестьянам, если они плохо работают. У нас, в Советском Союзе, были сначала трудности с налаживанием работы совхозов. Тогда часть совхозов мы передали крестьянам и хозяйство стало рентабельным. Чтобы обеспечить рабочих совхозов, мы стали выделять им участки земли и они стали лучше работать и крепко сели на землю.

Тов.Сталин спрашивает, получили ли немецкие товарищи прокатный стан?

Тов.Гротеволь отвечает, что деньги для покупки стана переведены, но пока еще не могут определенно сказать о покупке стана.

Тов.Сталин спрашивает, надеятся ли они получить стан?

Тов.Гротеволь отвечает утвердительно и говорит, что они дали соответствующие указания.

Тов.Сталин замечает, что в Советском Союзе делают такие станы и вообще все необходимое оборудование, однако, заводы перегружены заказами.

Тов.Сталин спрашивает, нашли ли железную руду в новых местах ГДР?

Тов.Ульбрихт отвечает, что ГДР располагает бедной рудой около 20% содержания железа.

Тов.Сталин говорит, что ее надо смешивать с хорошей рудой. До войны немцы не отказывались и от такой руды, которая имела 5%.

Тов.Ульбрихт говорит, что в ГДР построены специальные низкие шахты для бедной руды.

Тов. Сталин говорит, что такую руду надо смешивать с хорошей рудой. У нас поляки берут криворожскую руду и на 50% смешивают ее со своей бедной рудой. Немцы брали у нас руду даже при Гитлере. Недавно мы открыли хорошую руду в Сибири, содержащую 60% железа. Но это месторождение очень далеко расположено от железной дороги.

Тов.Ульбрихт говорит, что они имеют еще одну просьбу. Мы уже сообщали, что хотим создать программу КПГ. Мы постараемся ускорить выработку этой программы и издать ее до запрещения КПГ. У нас просьба, чтобы тов.Сталин и Политбюро ЦК ВКП(б) посмотрели наш проект и помогли нам в разработке программы.

Тов.Сталин дает согласие.

Тов.Гротеволь говорит, что в оценке положения в Западной Германии и политики США они совершенно согласны с мнением тов. Сталина. Он, Гротеволь, хотел бы спросить, считает ли тов. Сталин, что в настоящий момент необходимо внести изменения в нашу аргументацию по вопросам единства Германии и в официальную точку зрения правительства ГДР по вопросу о восстановлении единства Германии.

Тов.Сталин отвечает отрицательно. Надо продолжать пропаганду единства Германии все время. Это имеет большое значение для воспитания народа в Западной Германии. Сейчас это оружие у Вас в руках, его надо все время держать в своих руках. Мы тоже будем продолжать делать предложения по вопросам единства Германии, чтобы разоблачать американцев.

Тов.Гротеволь просит тов.Сталина о дополнительной продаже ГДР 8000 тонн длинного волокнистого хлопка.

Тов.Сталин дает согласие и предлагает переговорить об этом с тов. Маленковым.

Архив - РГАСПИ. Ф. 558. Оп. 11. Д. 303. Л. 179-187
https://istmat.org/node/68429 - цинк

http://colonelcassad.liv...

Наблюдават се някой признаци...

Shocking Poll Exposes How Much the Elite Hate Us 

"A shocking poll exposes the utter contempt the elite holds the general public in, with more than three quarters wanting to ration food and energy to combat ‘climate change’ and a majority wanting air travel for holidays banned"

Как да си го обясним?

Революционна ситуация (къснолатинско situatio — положение) — предшестващо революция състояние на обществото, което възниква в резултат на крайно изостряне на антагонистически противоречия и служи за показател за зрелост на обективните социално-икономически и политически предпоставки за революция.

И след като сме тук нека изброим и Признаци за революционна ситуация←

Ленин указва следните главни признаци за революционна ситуация:

• Криза на «върховете», свидетелстващ за невъзможността  господстващата класа  да съхрани своето господство в неизменен вид. «За настъпването на революция обикновено е недостатъчно «низините да не искат», а също и «върховете да не могат» да живеят по старому».
• Изостряне, над обичайното, на нуждите и бедствията на угнетените класи.
• Значително повишение ...активността на масите ...привличани както от цялата обстановка на кризата, така и от самите «върхове» към самостоятелно историческо изявление. Без тези обективни изменения, независими от волята не само на отделни групи и партии, но и отделни класи, революция — по общо правила — е невъзможна»¹.