... са ходили на работа пешком по 10 км натам и обратно шест дни в седмицата в пенсионна възраст?
Честита 2020 година! Този път искам да благодаря на буржуазните сми за
дежурната история в стил “е така и аз да живея!” — в най-буквален смисъл. На сиволапата публика за пореден път поднесоха поучителен и
въодушевляващ пасаж за човека, който ежедневно преодоляв
десетки километра, за да... поработи. И свободната преса
желае на всички нас същото!
И така, подробности: 60-летна дама от Южна Каролина е принудена всеки ден да ходи на работа пешком натам и
обратно, защото не могла да си позволи друго средство за предвижване, а до работата има около 10 км. При това тя никога не се
жалвала, а всеки ден ставала по-рано и топала тихичко на
сортировочна база на FedEx, че да заработи на пропитание и покрив над главата —
очевидно нищо повече тя не е заслужила, за което говори отсътствието на
средства за предвижване.
Всъщност, изглежда тя също далеч не така, както
инстаграмните западни жени, които на 60 години се фотографират в
бикини, защото им е безгрижен живота, и се занимават с йога, да!
И сътрудниците на CBS News считат, че тя е “символ на трудолюбие и решимост”.
И всички тоест следва да се въсхищават и стремят към същото — щом тя е символ! А още у историята има щастлив край: хората, които
окръжават жената я пожалили и събрали пари за автомобил.
В комментариите към този сюжет някой камрад направил напълно резонно забележка: “Ако да кажем през 1986 г бях видял история за съветска жена, на която се налага да ходи на работа пеша 20 км шест дни в седмицата, то историята
непременно би била поднесена под сос ужасите на комунизма.”
Да, разбира се през 1986 г в СССР не само нямаше комунизъм, но и
социализмът вече беше взел курс назад... в капитализъм, въпреки това даже в това
време едва ли би могло да се намерят 60-годишни съветски жени, на които би се паднал ежедневен 20 километров променад ради това да не се загънат съвсем от нужда.
Първо, 60-летните съветски жени бяха на пенсия, второ обикновено всички работни места се намираха близо от дома — проклето планиране! — накрая в СССР бе напълно развит общественият транспорт.
И, всъщност нямаше през 1980-те години у
буржуазната преса такива истории, иначе отдавна да ги бяха изкопали и публикували някой усърдни либерални подлоги. Просто защото такива нямаше в природата — не подлоги, а истории разбира се.
Единствен коз на буржуазните подгласници кърпещи страшилки за ужасите на “совка” са разкази за дефицита, макар при това кой знае как никой не
гладуваше и не ровеше в боклука.
Впрочем, аз съм готова за визита на свидетели и очевидци, у които някоя родна баба все пак се е добирала на работа пешком в съседното
село, за да заработи за холна гарнитура и сервиз. В краен случай, даже ако
предположим, че е имало такива гражданки, то точно защото към края на
1980-те невидимата ръка започна на всички да показва пътя към ̶с̶в̶е̶т̶л̶о̶т̶о̶
̶б̶ъд̶е̶щ̶е̶ - в направление свободният пазар.
Доказателства? Цяла каруца подобни епизоди в съвременната капиталистическа действителност.
Например
случай със студент от Алабама, у когото се повредил автомобила, и му се наложило да маа крачно повече от 30 км, за да успее за работа. Между впрочем човека се занимава с физически труд — работи товарач. Даже такава
козова длъжност очевидно не е леко да се намери и просто да се загуби.
И пак сърдечноболни граждани му купили автомобил.
Още един трудолюбив и настойчив човек — Ернст Кимбл, който на
протежение последните тридесет години става до разсвета и отива пешком на
работа. Работи Ернст в един ресторант в мрежата за бързо хранене
Burger King в Сан Маркос щат Тексас. За тридесет години работа той не е
заслужил не само средство за предвижване, но и собствено жилище, и месец за месец живее в мотел... с хлебарките. И между другото всичките тридесет години заплатата му остава на едно ниво — 8,75 на час.
Накрая самотен баща, който в течение на
седем месеца се добирал на работа пешком, преодолявайки растояние 18 км, докато колегите му не събрали и не му купили кола.
Та значи, още веднаж за всички очевидци да си отбележат: ако
подобно действително се е случвало с ваши роднини в СССР, то само в тези
благословени времена, когато се изрисуваше днешната невидима ръка — затова и невидима, че в упор да не я забелязвате.
А въобще, тоя
коментатор е прав: ако макар една от тези истории би се случила със
съветски граждани, то би се вдигнал неистов вой по повод
ужасите, затова пък при капитализма същите повествования преподнасят
като примери за подражание — бъдете демек трудолюбиви и вас ще ви
възнаградят... другите членове на обществото. По ирония точно така, както трябва при комунизма — обществото работи за благото и нуждите... на един другиму.
Единственото, с което всички оказии със събиранията за нуждите на
трудещите се се отличават от комунистическото распределение на блага е в това, че в тях присъстват буржуазни пиявици, които са загребали за себе си
милиарди от труда на другите, затова на останалите се налага да делят трохите. Ще отбележа, че нито жилище, нито образование, нито достъпна медицинска помощ у тези граждани няма.
И това още не са най-онеправданите
— по последни данни в света се наброяват над сто милиона бездомни. А тези, които обитават в непригодни за живеене условия са въобще
1,1 млрд. Те разбира се сами по себе си са се размножили от това,
че не искат да се ползват от невероятно привлекателните възможности на пазара, една от които — да топат десетки километри, за да поработят за храна.
Въобще мнозина биха били щастливи да се възползват, но даже такава работа не навсякъде и винаги може да се намери.
Затова пък не е панелка!
А тук вече край, у когото така и не стигат мозъци да разбере в какво тук е разликата, влачете
своите истории за съветските баби, дядовци, мами и даже самите вас — за
сборника разкази от очевидци, шибнати с парцал в кървавият СССР. По темата практически всички коментари в твитер към историята за 60-летната гражданка са просто огън. “Тя е символ на капиталистическата експлуатация на работническата класа…” Ясно?
А не е никакъв символ на упорство и трудолюбие. Съзнанието на масите расте, и това
радва. Да се надяваме, че през тази година то ще израсте още повече. На всички — освен буржуазните типове и техните подгласници! — здраве, сили и успехи през годината.
…С отмяната на частната собственост върху оръдията за
производство и с прехода им в обществена собственост малко по малко исчезва маса бедствия, които в съвременното общество се срещат на всяка крачка, все нарастващи и ставащи все по-непоносими.
Господството на една класа и неговите представители се прекратява, обществото
действа планомерно, само се ръководи и само се контролира.
Подобно това като с унищожението на системата за наемен труд се прекратява
възможността за експлуатация на човек от човека, точно така ще се прекратят
мошеничеството и измамата, фалшифицирането на хранителни припаси, борсовите
спекулации и т. н.
Храмовете на Мамон ще опустеят, тъй като държавните ценни книжа, акции, заложни листове, ипотечни свидетелства и т. н. ще станат ненужни парчета хартия.
Думите на Шилер: «Долу дълговите книги, и да се въцари мир на земята» —
ще намерят тогава своето осъществление, а библейското изречение: «В пот на лицето си ще ядеш хляба свой» — ще засегнат също и героите на борсата и търтеите на
капитализма.
Но работата, която те ще са задължени да изпълняват в
качеството си на равноправни членове на обществото не ще ги подтиска, а тяхното
физическо състояние значително ще се подобри.
Те завинаги ще се
избавят от грижите за имущество, които ако се вярва на патетическите заявления на нашите предприемачи и капиталисти са часто още по-тежки, отколкото необеспеченото и бедно съществование на работника.
Ще се избавят те от трикратни вълнения и от спекулации, така често причиняващи на
борсовите играчи болести на сърцето, апоплексически удар и нервно разтройство. И те и техните наследници ще се избавят от всякакви грижи и ще се
чувстват превъзходно.
Специалистите от «Лаборатории Касперского» завършиха мащабно изследване на водещите системи за търсене и стигнаха до извода, че най-голямата в света търсачка специално премахва факти за успехите на Съветският Съюз.
«Ние анализирахме над 10 хиляди заявки за търсене и можем еднозначно да твърдим, че Google или въобще премахва, или премества на
заден план положителните факти за СССР. Това касае успехите на съветските учени, в това число в освояването на космоса и атомната енергетика,
заслугите на нашите лекари в победата над шарката итн. Също специално се
принижава ролята на СССР във Втората световна война, ползвателят вижда главно негативни факти за съветските войници, а правдивите разкази за подвизи Google дава едва на 20-та страница. Според нас целта е да се очерни Съветският Съюз и Русия, изкуствено да се конструира образът на страната като изостанала и дива. Това е много
опасно, тъй като основен источник на информация за съвременната младеж е
именно резултатите от системите за търсене» — заяви водещият експерт на «Лаборатории
Касперского» по SEO и SMM Владислав Журавльов.
Както стана известно,
съответен отчет вече е постъпил на разглеждане в комитета
на Държавната дума по информационна политика, информационни технологии и връзки. В близко време ще бъде прието решение за отговор на
Русия на политиката на Google, възможно е дейността на компанията да бъде ограничена на територията на страната.
В България отново си припомниха обидите, нанесени от Москва.
В частност там е твърде популярна представата, че Русия
принципно игнорира ролята на българите в просвещението на славяните, създаването на
кирилската писменост и като следствие на руската литература.
Този път повод послужи изложбата посветена на Деня на славянската
писменност и култура и разположена пред входа в Руският
културно-информационен център в София. Писателят и журналист Огнян
Стамболиев публикува гневна статия, в която се възмущава от това, че
"русите вместо това да ни благодарят, до сега скриват и даже
напълно отричат ролята и значението на българите в кръщението и създаването на тяхната
литература".
В качество на особено въпиющ факт авторът указва на
"предизвикателството", хвърлено срещу България от Владимир Путин, като че публично
заявил, че "азбуката на братята Кирила и Методий е дошла от… Македония".
В този случай употребата на частицата "като че" е принципно, доколкото всъщност руският президент подобно просто не е говорил.
Точно преди три години около думите на Путин на тази тема действително се разрази гръмък скандал, в който с резки изказвания подобни на днешните
слова на Стамболиев се отметна държавното ръководство на България едва ли не в пълен състав. През май 2017 година руският лидер в срещата си с колегата от Македония (тогава още не Северна), сред
прочието отбеляза, че "писмеността е дошла до нас от македонска
земя".
Формулировката е абсолютно коректна, което заяви и
руското МВнР, доколкото "още по времената на Римската империя регионът, където
впоследствие се раждат и работят Св.св. Кирил и Методий се именува
Македония". И разбира се никой в Русия не се опитва да отрича приноса на
Първото Българско царство в делото по създаване на славянската писменост, доколкото "това би противоречило на историческите факти".
Дори повече, именно такава формулировка (с отправка не към държавната принадлежност, а към историко-географската област, където са се случвали тези събития) може да се счита най-политически акуратна.
Регионът днес поделен между Гърция, Северна Македония и
България има бурна история, която трите страни за последните десетилетия успешно превърнаха в минно поле, където распределят помежду
си събития с над хилядогодишна давност. Историята с преименуването на
Македония в Северна Македония под давлението на Гърция, недоволна от
"узурпацията" на името на нейната историческа провинция е в същият ред, в който е и
стремежа на България да "приватизира" създаването на кирилицата.
Непрестанната
и безкомпромисна борба на трите страни за тяхното велико минало изглежда особено ефектно на фона тяхното доволно мизерно настояще.
Гърция се превърна в символ на социално-икономическа деградация в Южна Европа. Северна Македония се отказала от собственото си име ради
встъпване в НАТО (само след това Атина перестана да блокира процеса). България сред новите членове на ЕС стана изглежда най-яркият пример за саморазрушение и демонтаж на собствената си икономика в угода на Брюксел.
И да, всичките три случая се съпровождат с усилване на
антируската политика с детайлно пресмятане на нанесените от Русия обиди и
травми. Най-разни скандали — от шпионски до религиозни — вече почти
привично разтрисат отношенията на Москва със страните в "македонските земи".
Обикновено това е прието да се списва на вредоносното влияние на Запад и особено САЩ,
които манипулират младшите партньори, настройвайки ги против Кремъл. Срещат се също мнения, че Русия по принцип напразно някога е
разглеждала тези страни като дружествени и братски, на
протежение векове оказвайки им огромна помощ: демек не прави добро — не ще
получиш зло.
Обаче има подозрение, че в днешното раздражение на Източна Европа или Гърция от Русия не малка роля играе това, че нашата
страна служи за тях доказателство за погрешността на направения избор и
ням укор в предателство — не на Русия, а на самите себе си.
Миналите социално-икономически и политически успехи на Западна Европа породиха у
мнозина нейни съседи на изток и юго-изток своего рода комплекс за
непълноценност и второсортност. В резултат там се появи на бял свят
идеологически уродец, в който твърдата прозападна ориентация и
съпровождащата я доброволна униженост ради приобщаване към "правият път" на човечеството се компенсират от хипертрофирана гордост на нацията
за велики достижения в миналото — понякога напълно реални, нерядко
митически, а от време на време просто измислени на празно място. В последното
например особено преуспя Украйна.
И
до определен момент всичко вървеше добре. Обкръжаващият свят потвърждаваше правотата на направеният от тях не просто политически, а въобще
цивилизационен избор.
Всичко се измени, когато низвергнатата от
геополитическият олимп и пребиваваща в тотално нищожество Русия се
върна на нова навивка на развитие и държавно влияние — не отрекла се
от себе си, отказваща се да играе по чужди правила и не просто живееща в сладки спомени за минало величие, а точно тук и сега отново
творяща историята. Това причинява огромна болка на множество страни, с
които Русия от векове свъзва културна и историческа близост, доколкото с едното си съществуване им дава да разберат, че от тяхна страна всичко — саморазрушението и самоунищожението, деградацията и клетвата за
вярност към Запад — е било напразно.
Оттук и такава болезнена и изострено-политическа реакция на съседите на това, което в Русия изглежда
актуално основно за учените, било то произхода на славянската писменост за България или особеностите на взаимоотношенията на православните църкви за Гърция. Просто защото у тях почти нищо повече не е останало.
Прочее съзнателно, със собствените си ръце и с ентусиазъм се отправиха в пещта на световната политика. А доколкото възниква естествена потребност някого за всички неприятни преживявания и процеси да се обвини,
то разбира се, Русия за това подхожда прекрасно.
Нали така е къде по-удобно, нежели да се вземе отговорност за собствените решения и постъпки.
(заглавието е изменено, в оргинала "Съветското щастие" - бел.пр.)
Напоследък започнах да обръщам внимание, че за съветските времена с искрена любов и носталгия си спомнят не само осиромашалите и измиращи пролетарии, но и мнозина представители на напълно благополучната "средна класа", качеството на живот на мнозина от които в сравнение със съветско време забележително нарастна.
Природата на това явление се крие в това, че щастието на човека е не само
в материалният достатък, не само в уважението на околните и комфортният начин на живот както мечтае капитала (в неговите влажни мечти), но е тясно
свързано с благополучието на цялото общество.
Например да вземем
успешен труженик (или даже някакъв дребен капиталист) под
властта на крупният капитал. Работата му се нрави, заплатата (дохода) напълно го устройва, но: 1. На улицата го грабят (могат да го ограбят, и
такива случаи той знае) отчаяни хулигани, които капиталът е изхвърлил на бунището на живота (а такива стават все повече и повече), а полицията
плюе на това, те защитават само господствящата класа (представителите и
помощниците на крупният капитал). Или налитат нагли мажори (личинки на
господстващата класа), на които нещо не се е понравило неговото поведение на пътя или той самият... 2. Автомобилът му внезапно евакуират (или той просто се бои от това и през цялото време се тревожи (и не само това), губейки за това време и нерви) и/или неочаквано му дават
мега-глоби някакви алчни акули на капитализма (при това строго в
рамките на людоедските закони, или даже въпреки, но правда все едно няма да намериш). 3. В магазина го надчита дебилни касиери,
нагло обижда охраната, и прочие обитатели на
социалното дъно. Те няма какво да губят и не трябва да се стараят, те все едно отдавна не живеят, а бавно и мъчително умират от нищета и
безизходност. 4. В държавната кантора по всякакъв повод го мъчат с
бюрократически спънки и клопки, попътно обливайки с
презрение разнообразни чиновници-бюрократи (всъщност същите
унижени и безсилни същества какъвто е той). 5. Любимата
станала привична марка внезапно изчезва от продажба завинаги,
снема се от производство, подлага се на масова фалшификация, рязко поскъпва, сменя упаковката, разфасовката, качеството и т.н. А всичко защото някому от акулите на капитализма са нужни още повече пари. 6. Той всеки ден наблюдава своите бедни, болни, мъчещи се от безизходност съграждани, за които не се е намерило място в живота, съчувства им, но
с нищо не може да помогне и страда от това. 7. Той знае
своите приятели и родственици, на които е провървяло по-малко отколкото на него. Които са
умерли до срока или все още страдат в мъчителна безпросветна нищета. 8.
Постоянно изпитва върху себе си ненавистта и го е страх от своите по-малко успешни
съграждани, които справедливо завиждат на щастливчика. Нали същността на
капитализма е, че на един "победител", получил всичко (или поне избегнал бедите), винаги се пада цяла тълпа "лузери" загубили всичко. Които "невидимата ръка" е ограбила до конец,
подарила плодовете на техните усилия на собствениците на капитала и малцина приближени... 9. В дълбините на душата си той постоянно се опасява, че сам
може да се окаже сред бедните и болните... Подсъзнателно той винаги чака поредният удар на "сътбата" (предизвикан от поредният пристъп на алчност на
крупният капитал, който във всеки момент може да го ограби или даже
да убие, "Само бизнес - нищо лично"). Бои се за своите деца, които причакват все нови и нови беди. И този страх отравя и винаги ще отравя даже най-голямото щастие, придавайки му горчив привкус на
мимолетност.
Даже наистина богатите освен че
страдат от нечиста съвест (да се самозалъгват те отдавна са се научили, но
подсъзнанието не може да се излъже), но и напълно справедливо смъртно се боят от обкръжаващите.
Те напълно осъзнват своята престъпна същност и
демоническа роля, затова са принудени да строят около себе си охраняема зона, оказвайки се фактически доживотни затворници в своят благоустроен по клас "лукс", затвор.
Видно истинско щастие в капиталистическият ад е невъзможно за никого по принцип (макар да страдат всички по разному).
Всички тези мъчения са неизбежна и неотделима част от образа на живот в
рамките на безчовечната и садистска по същност капиталистическа
парадигма.
И всичко това не се откупва за никакви пари, с никакво богатство. Само при социализма (комунизма) нормалният честен
човек може да бъде щастлив истински.
Единствените, когото всичко днес устройва, това са моралните уроди от всички разновидности.
Нали капитализмът е рай за подлеците, само тук, и само те са щастливи
изцяло и напълно. И затова и искрено и страстно ненавиждат социализма
(комунизма), който за тях е земен ад...
Напоследък започнах да обръщам внимание, че за съветските времена с искрена любов и носталгия си спомнят не само осиромашалите и измиращи пролетарии, но и мнозина представители на напълно благополучната "средна класа", качеството на живот на мнозина от които в сравнение със съветско време забележително нарастна.