(В началото искам да обърна внимание на читателя на подчертания втори абзац в текста, в който авторът категорически се разграничава от комунизма и марксизма-ленинизма. Аз ще ви припомня тази уговорка на автора заедно с моят коментар в края - бел.пр.)
(В текста ще намерите много мои забележки, допълващи или уточняващи твърденията на автора с други думи - бел.пр. №2)
Искам да споделя нещо важно, което вече някое време наблюдавам с огромно
възхищение. Всичко започна в САЩ и крачи по света със седемкилометрови крачки - това е зародилото се на сайта reddit.com движение "anti-work",
т.е. против работата, което е обхванало милиони и започва да се
разпространява повсеместно, и съпътстващият "велик отказ" на работниците
от лошите работодатели. Това е безпрецедентно масово явление, което
олицетворява скрито, но огромно психологическо отместване в американското общество. Какво ни интересуват нас американските проблеми? В Русия (и България - бел.пр.), където честният работодател, добрият директор, бяла заплата, соцпакет и плащане на данъците са по-скоро изключение отколкото правило, с този въпрос ще се наложи да се
сблъска рано или късно цялото общество. И това въобще не е
чисто руски (и български - бел.пр.) проблем. Ако теб, читателю, те е за**ло да работиш, това е точно за
теб.
Малка уговорка: аз по никой начин не поддържам комунистическите възгледи на марксизма-ленинизма. Аз не се стеснявам да призная тяхната правота там, където те действително са прави. Въпреки това тази статия не следва да се възприема за изразяване на поддръжка на комунизма, даже ако между редовете може да се улови познат мотив.
Всички вънешни линкове са на английски. Публикуваните в статията картинки са преведени.
Тези, които се ленят да четат всичко написано (а вероятно такива статии ще направя няколко), ще обобща популярните в това движение възгледи:
- Да се отдава голяма част от живота на работа е безмислено, и ние трябва да престроим
обществото така, че да може малко да се работи, или даже да не се работи въобще. (Браво! Отлична идея! А др. Сталин е планирал въвеждането на 6 или 5 часов работен ден във втората половина на 50-те. За съжаление е убит преди това. Съвпадение? - бел.пр.) Ние правим това днес само по собствено съгласие, и е време това
согласие да бъде оттеглено. Самостоятелната ценност на човека не зависи от неговата работа, а напротив, противоречи.
- Лъжа, измама и ограбване от работодателя на наемният работник (експлоатация? - бел.пр.) - не е нещо извънредно, изключително явление, а норма, логически произлизаща от
трудовите отношения, фактически узаконена (общ пример: ако откраднеш сто долара от касата на работа ще те затворят; ако
работодателят не ти доплати сто долара заплата, ще ти се наложи да
бягаш по инстанции и съдилища, може би ще си получиш парите, а може и не, но
работодателят при това няма да бъде наказан). Това е инструмент за присвояване парите на работниците.
- Не работникът трябва да бъде благодарен на работодателя, а напротив.
Интернационала - бел.пр.)
Бизнес, построен на минимизация на доходите на работниците, или проявляващ към тях жестокост няма право на
съществуване. Лъжливите обещания, корпоративи и подаръци за стотинки вместо
адекватна компенсация - това е сигнал, по който трябва да се уволняваш.
-
Работниците трябва да се интересуват преди всичко от своя душевен покой и джоба си, а на интересите на бизнеса трябва да плюят. Всеки труд трябва да бъде заплатен, корупционните машинации да се пресичат в корен,
безполезните мениджъри - отрязват, а подлеците - наказват. (Трябват репресии, да? - бел.пр.)
- Нито един милиардер не е заработил милиарди с честен и полезен труд, а само
чрез организирана експлоатация на другите и манипулации чрез стздадените от
богатите механизми, такива като фондовият пазар. Парите на милиардерите не
принадлежат на милиардерите, и е нужно да се намери способ те да се използват. (Нима, прости господи, чрез национализация, и експроприация на експроприаторите? - бел.пр.) За честният човек е невъзможно напълно да се обеспечи за всички жизнени случаи, и държавата трябва да създаде механизми за социална безопасност и
осигуряване. (Нима всеобщо пенсионно осигуряване, право на труд, безплатно здравеопазване както при комуняките? - бел.пр.)
- Ключ към промените са бойкоти, масови самоуволнения, взаимоподдръжка и създаване на профсъюзи. Солидарност на работниците и открито обсъждане на нивата на заплащане, поведение на работодателите и споменаване имената на места на работа от уволнилите се сътрудници
престана да е табу. (Пролетарии от вси страни - обединявайте се, да? - бел.пр.)
- Няма никакво двуличие в това, да се
критикува и подрива капиталистическата система, едновременно участвайки
в нея, доколкото това участие е принудено. (А не принудено ще е участието в бъдещата комунистическа система, да? - бел.пр.)
С други думи самият капитализъм се поставя под въпрос.
Само един, казвам ви. Само един милиардер ще изядем, и останалите ще се строят в една линия.
НАЧАЛОТО
През лятото на 2021 американските новини започнаха да обръщат внимание, че работодателите в определени области се затрудняват да намерят нови работници, докато старите масово се
уволняват. Първо звънче станаха изследвания на няколко крупни компании, в които допитванията показаха, че преобладаващо болшинство
работници допускат и желаят смяна на местоработата, когато работодателите започнаха да говорят за връщане в нормален работен режим в офиса. Тогава предположиха, че това е временно явление, свързано с епидемията.
През август бе публикуван отчет, че 4 милиона американци са се уволнили през април 2021 год. Образува се рекордно количество
свободни работни места - 10 милиона. Това произведе фурор във вестниците, и
явлението на масов изход от работа бе наречено "великият отказ" и
"голямото уволнение". Причините и мащабите тогава бяха неясни.
Разни автори различно обясняваха този внезапен ефект, обвинявайки правителството, Тик-Ток, социалистите, руските шпиони и Китай. Правдата се
оказала едновременно и по-банална, и по-дълбока: американците започнаха да се
отказват от живота в дългове, пълният работен ден и това, което ние на
Пикабу наричаме ефективни мениджъри. (некадърници на ръководни места - бел.пр.)
Американската култура на работа се строи на идята, че ако упорно бачкаш, то ще се издигаш по кариерната стълба, че работникът е длъжен да бъде благодарен на работодателя и бога за предоставената му възможност да се отличи, но в крайна сметка неговият личен успех зависи от самият него (съответно, провалът също е негова вина и ничия друга). Това на протежение много поколения се наричаше "протестанска трудова етика". Най-голямата фантазия на американците от средната класа е да станеш успешен само благодарение на самият себе си - такъв образ на Роналд Рейгън, изминал път от момче за всичко до президент. (Такива вярващи или фантазьори със сигурност не са чували за грешката на оцелелия - бел.пр.) Корените на тази фантазия водят до американските първопроходци и покорението на трудни земи, и е внушена от консервативните настроения. Американците по такъв начин дълго време са считали за нормално да работят в бизнес в който управляващото звено се състои от морални уроди, експлоатиращи ги в хвост и грива, и са били готови, както и предписва христианската доктрина, да търпят конкретни издевателства сега за надежда за абстрактно възнаграждение после. При такъв менталитет всеки колега се разглежда като потенциален съперник, а не съюзник, а началството и властта - като поставен от всевишния щафетен бариер, който трябва не да се критикува, а прескача. Класовата солидарност е изключена.
Такъв подход, че още и в американски мащаб, създаде разграден двор за паразитите от типа мениджъри от средно звено и директори, задачата на които не е да вършат работа, а да надзирават за тези, които я вършат фактически. Уверен съм, че за мнозина читатели това е добре познато и без САЩ. Доколкото сложността на производството и планирането постоянно се увеличива, идилията на американският капитализъм, построена на фундамента на лична самостоятелност започна да се подрива от новообразуваната класа управленци, които са създали илюзия за собствената им необходимост. Става съвершенно нормално явление управляващият директор на компания, който формално е също такъв работник, да получава десетки, и дори стотици пъти повече отколкото персонала който той управлява, да не говорим за многомилионните бонуси, "златните парашути", яхтите и самолетите.
През 70-те започва да се развива феномен, причините за който още не до край са изяснени: докато продуктивността на труда постоянно се повишава благодаря новите технологии и методи за организация на труда, неговата реално заплащане върви надолу. (Е, няма начин "феномена" да е ясен за човек, който не е чел "Капиталът" и следователно не знае за намаляващата норма на печалба с развитие на производството. И за да се задържи печалбата на същото ниво трябва какво - да се уреже заплащането, не? - бел.пр.) Разни автори приписват различни причини за тази промяна, и към този въпрос ние пак ще се върнем. Впрочем, засега ние можем да се досещаме за причините и без научни изискания, доколкото недоплатените пари не са се разтворили във въздуха, а са оседнали в нечий джоб: в крайна сметка тази причина е - алчност на работодателите и крадливост на мениджърите. (Т.е. същото което коментирах по-горе. Падащата норма печалба налага повече "алчност и крадливост" - бел.пр.)
Ръст на производителноста на труда и часовата заплата от 1948 год. Жълтата крива: производительност, червената - заплащане на труда.
Ако условно казано, градинар през 50-те на своята заплата би могъл да си купи дом
под разумна ипотека, а дори и просто спестил налични средства, би могъл да издържа жена си
и изпрати в колеж двете си деца, то през 70-те за това трябва да
работят двамата съпрузи, а през 90-те това става вече неподемно без външно
финансиране. Сега в много случаи две работи не стигат да се заплати автомобил, храна, ипотека и медицинска застраховка.
Съответно, децата и собствеността станаха скъпо удоволствие, и
сред традиционно задоволените членове (четете: белите) на обществото започна
упадък на раждаемостта и владение на недвижимост.
От друга страна, за последните десетилетия САЩ направиха значителни стъпки в подобрение на федералното и местното законодателство по труда. Бяха
проведени големи реформи и създадени органи по надзор, чрез които
работникът може да получи полагащото му се. Колкото повече наглееха
работодателите, толкова повече работниците узнаваха за положената им от закона защита от такава наглост и се ползваха от правата си. На американските
форуми все по-често започнаха да се появяват конкретни съвети как да се
наказват крадящите заплати бизнеси самостоятелно, без разходи за
адвокат, и да се прави това престана да бъде срамно. (Пролетарската интернет солидарност - в действие - бел.пр.)
Когато
пандемията застави работодателите да изпратят работниците в къщи, много
бързо се изясни, че мениджърите с нищо особено полезно не са се занимавали, и
печеливша компания без тях става още по-печеливша. На свой ред мениджърите започнаха да осъзнават какво ги заплашва отдалечената работа на подчинените и с всички правди и неправди започнаха да се опитват да се
избавят от това. Работниците свикнали с удобството на работа от къщи, и
забележимо подобрение в своето настроение, изведнаж започнаха да получават изисквания да се
явят в офисите, да инсталират на работните си компютри и телефони достатъчно фашистски приложения за контрол, да разписват по час своите
работни занятия и планове, да провеждат разни ненужни събрания и прочие по-рано нормални мениджърски изобретения, които сега започват да изглеждат
диващина. Често това се съпровожда със заплахи за глоби, урязване на заплатата и уволнения, в това число и незаконно.
Съчетанието на пандемия, интернет, спад на доходите, умора и ненавист накрая превърна разпръснатите усещания на средната класа в масово течение.
СЪПРОТИВА
Загърнатата в кърпичката на ефективност социопатия на мениджърите прерастна в невиждана жестокост, и започна масово противостояние. Така например, един от членовете на съобществото /r/antiwork публикува фотография на преписката си с началник, където последния изисква от него да се яви на работа през почивен ден, който работникът взел във връзка със смъртта на баща му. Началник открито му казва "престани да се правиш на страдалец". Работникът незабавно го извещава че се уволнява и го изпраща на няколко весели букви. По-рано такова би се считало за изолиран инцидент, чули за който мнозина биха се удивили. Сега това е норма. Този пост получи 150 хиляди гласа и бе прочетен от милиони. Ето още един пример: една работничка се уволнява, и началството заповядало друг сътрудник да работи в събота, след 8 работни дни без прекъсване. Той отказва; началникът опитал да заплашва с уволнение и загуба на медицинската застраховка, и бил незабавно изпратен по адрес, работникът се уволнил на място.
Пандемията, интернет и държавната помощ помогнаха на
американската работническа класа да усвои съвершенно нова за него истина:
няма принципна разлика между изнуряващата работа под ефективен
мениджър който постоянно те унижава, и за която плащат грошове, с които ти едва ли можеш да заплатиш стая под наем, и безработицата.
Американците започнаха масово да изпращат началството в известни пеши пътешествия и да се
уволняват, създавайки криза, мащабите на която едва започват да се изясняват. По такъв начин в САЩ пусна корени точно това явление,
от което най-много се боят работодателите: солидарност. Милиардни търговски предприятия, плащащи минимална заплата на стотици хиляди
работници започнаха тихо да паникуват. Бизнес-журналистиката бие в набат - за това в следващата част.
Началото на това явление бе пропуснато от аналитиците и се приписваше от вестникарите на изнежени хипстери и "лениви зумери" - деца от 2000-те и по-млади, които като че не искали да работят и разчитали да живеят наготово, съставяйки жизнените си приоритети изцяло и напълно от изпитания на истинните преживявания в своя богат вътрешен свят. Зумерите назначавали събеседване за работа и не се явявали на него; ако работата им била предложена, те можели просто да не се явят на нея, или да станад насред работния ден и мълчешката да си тръгнат завинаги. След двадесетгодишните зумери се повлекли и милениалите - тези, които се родили през 80те - но за разлика от тези, които са по-млади, човек над 30 вече има някакви ценности, жизнен опит и някаква тежест в обществото, и когато такива хора се обединят и започнат да се поддържат, това има забележими реални последствия.
"НИКОЙ НЕ ИСКА ВЕЧЕ ДА РАБОТИ"
Първата пукнатина даде индустрията на фастфуда и търговията. Работниците започват да напускат работните си места, често по средата на работния ден. Опитите на
управленците да затегнат юздите и хванат бика за рогата само влошават
ситуацията. Работниците започват да се уволняват заедно и да подават жалби заедно - понякога на цели смени. Собствениците на бизнеси се хващат да окачват навсякъде
извинения за задръжки в обслужването и обявления за набор на работници, позоваващи се на това, че "никой не иска вече да работи."
В отговор самите работници, напускайки работното място, започват да оставят след
себе си свои собствени обявления: "ние се уволнихме, понеже ни
плащат стотинки и ни плюят в лицето и душата."
Разбира се,
болшинството бизнеси и в главата не им дойде да вдигнат заплатите, да подобрят
условията на труда и отношението към простия работник. Вместо това те решиха
просто да свалят вината на новото поколение и подакащото му правителство, а
кризата просто да изчакат. Но кризата изглежда ще ги надживее. Американският интернет е препълнен с фотографии на затворени ресторанти с жални
писма на вратите. В Британия тресна индустрията на превозите, което доведе до опустяване лавиците в магазините в някои места и криза на
доставките на гориво. Правителството и работодателите отново заговориха за
ленивите шофьори, които просто не искат да работят, субсидии за сметка на данъкоплатците и внос на допълнителна чуждестранна работна сила;
никой естествено не поиска да се раздели със собствените си пари. В Германия, Австралия и други страни работниците също започват да се държат по подобен начин.
Следваща стъпка стана самоорганизация и популяризация на анти-капиталистически
диалог. В САЩ дълго време битова идеята, че някои длъжности може да се
разглеждат като временни или като годни само за подрастващи.
Разбира се за работодателя е изгодно такова мислене - това означава, че на работника с пълна заетост може да се плаща под минимума за преживяване. Сега идеята за временен и неквалифицирован труд открито се
отрича. В момента например се организира бойкот на Макдоналдс,
който винаги се е считал за място, където подрастващите могат да "помиришат живота и
наберат опит", с цел да се застави мрежата да вдигне минималната заплата до 25 долара на час; тази инициатива набира обороти както от
страна на работниците, така и от страна на посетителите. Изглежда ще бъде подоровен и американският "черен петък" - работниците се призовават един друг да не излизат на работа през празника без адекватна компенсация,
която те никога няма да получат. Естествено ако това се случи загубите за търговските мрежи ще бъдат огромни. Американската работническа класа
както виждаме, постепенно започва да осъзнава абсурдността на своята икономическа ситуация - така например, в ориентационният пакет на търговската мрежа Wallmart направо се говори за това, как да се получават от държавата дотации за храна, доколкото на заплата не може да се оцелее, което струва на държавата миллиарди в социални програми; складовите работници в компания Amazon описват компютърни алгоритми, които следят за тяхната производителност, принуждавайки ги да пикаят в бутилки и плачат в специално определени за това боксове.
Създават се и се разпространяват памфлети, паметки за правата на работниците,
забележки систематизиращи случващото се и други агитационни материали.
По тихичко се забелязва повишение на заплатите в отделни филиали на търговските мрежи.
Сформираха се основните цели на движението против работа: милиардери от една страна, разхождащи се на "Ламборджини" мениджъри и бедняшки редови работници, принудени да орат на две работи - това е несправедливо. Да се работи, казват в движението, трябва само по желание и само с удоволствие. (Или трудът при комунизма престава да бъде задължение, само средство за оцеляване, а се превръща в първа жизнена потребност - бел.пр.) Разбира се това е наивен, повърхностен възглед. (Не е дорасъл автора, какво да се прави - бел.пр.) Зад него обаче стои отново открилото се на американската работническа класа разбиране: самоценността на човека не зависи от това как тежко той работи, и да превиваш гръб работейки под чичо за стотинки трябва да бъде позор, а не повод для хвалба. Работният ден трябва да бъде кратък, заплатата висока, а работодателят - вежлив. А значи баснословни изгоди повече не ще извлечеш - и тези, които се опитват да го правят трябва да се пресуват. Всичко се преобърна: кандидатите за работно място сега не просто отказват да предоставят препоръки от предишните работодатели, а започват да искат препоръки от предишните работници. Началникът трябва да бъде благодарен, че ти си се съгласил да му работиш, а не обратното. Съставен е цял списък "червени флагчета" и признаци за недобросовестност, които позволяват на съискателя незабавно да спре събеседването и се сбогува. Всъщност даже самото събеседване сега променя своето направление - работодателят става кандитат за работника и е длъжен да пасне под неговите критерии. Разните трикове на кадровиците и агентствата, които по-рано просто се възприемаха като дадено - например, всякакви опити да се подмами кандидата, скривайки при това до последно нивото на заплащане, истинското местоположение на работата, пряка лъжа в обещаните условия - сега могат просто не само да сложат прът в колелото на набор на нови сътрудници, но и да създадат отток на съществуващите. По-рано разпространента практика на работодателите за обезателни тестове за наркотици, полиграф, подпис под забранени от закона задължения, както и различни лъжи на агенствата по набор на персонал за "млада и динамична обстановка", всякакви унизителни евтини подаръци, тимбилдинги, мотивационни лекции и обезателни корпоративи които работодателят ползва вместо вдигане заплащането на труда, всичко това сега започва да предизвиква отхвърляне и ненавист, които повече не е нужно да се скриват. Прословутата руска опашка от желаещи да работят, винаги намираща се извън полезрението зад оградата, с която работодателите така обичат да плашат търсещия правата си неблагодарен работник, който е най-умен от всички, гръмко се разтвори в нищото и остави зад себе си плашеща пустота.
Освен това, бавно, но вярно отпада дълбоко враслият в американската менталност страх да се нарече името на бившият работодател, който се е отнасял към теб зле, доколкото винаги може да се получи иск за клевета. Сега все повече и повече работници разсъждават така: те от мен нищо не могат да вземат (В класовата борба пролетариатът няма какво да загуби, освен своите робски вериги - бел.пр.), а когато другите чуят, че компанията се опитва да съди бившите си работници, никой няма да работи там вече никога, и те са свършени. А това на свой ред означава, че компании, които се градят на изсмукване на кръвта и нервите на работниците не могат вече да го скриват. В тази нова менталност бизнесът, доходността на който зависи от способностите на психопатите в управлението да изстискат от работника максимум полза за минимум заплата, няма право на съществуване - и бизнесите, построени на лъжи, измами, викове, заплахи и унижения започват да горят. Взаимното рязане на гърла, с което така се славеше американската култура накрая стана отвратително за тези, които най-много биват с прерязано гърло. Отмяната на табуто за озвучаване имената на такива компании ще позволи те да се бойкотират, така образом полагайки им края.
Силата на
работниците - е в солидарността. Ако никой не иска да работи за тебе, защото си козел, то никакъв бизнес ти вече нямаш, и топай на бунището да ядеш всичко наред. Това може да бъде и наша реалност съшо - ако поискаме. Ако неуправляемият капитализъм "късен стадии" в САЩ се срине верижната реакция повсеместно е неминуема.
В следващите епизоди ще погледнем конкретни примери на движението, ще направим обзор на пресата, ще поговорим за историята на профсъюзите и трудовите движения, а после ще поразмишляваме за това как ще бъде в бъдеще.
Поръчах пица на децата, а я донесе учителката по математика на дъщеря ми. Тя има степен на магистър, а печели по-малко от моя тъп гъз и е принудена да развозва пица, за да сведе двата края. Това не е тази американска мечта, която ни набутват.
И така, завършихте четенето. Да се върнем там, откъдето започнахме, а именно, уговорката на автора:
Малка уговорка: аз по никой начин не поддържам комунистическите възгледи на марксизма-ленинизма. Аз не се стеснявам да призная тяхната правота там, където те действително са прави. Въпреки това тази статия не следва да се възприема за изразяване на поддръжка на комунизма, даже ако между редовете може да се улови познат мотив.
След което ред след ред, абзац след абзац следва такъв накал на страстите, такива логически подкрепени и обосновани доводи в пълно съответствие с марксистко-ленинската теория, че самите Маркс, Ленин и Сталин аплодират прави! Ще си позволя да се обърна към автора задочно: Уважаеми другарю! Най-настоятелно ви съветвам да прочетете Маркс, Ленин и Сталин. И да сравните изречение по изречение вашите писания с техните. Когато намерите 80% съвпадение (а съвпадение има всичките 100%!), то аз ви поздравявам - вие сте комуняка! Следващото правилно и логично нещо ще бъде да го признаете, и да не се боите да го афиширате, което например правя аз и мнозина други осъзнати пролетарии - марксисти-ленинци!
.jpg)
Надпис на етикета:"Кашкавалоподобен продукт с дупки 45%"
