Снижение на цените

Не, не днес. Не ме разбирайте неправилно. Кървавите комуняки. В СССР. През 1949-а. 4 години след ВВ2, оставили страната в руини и без 27 милиона население. Без съответните за 27 милиона работни ръце, и дори малко повече, защото воюват мъжете в трудова възраст. 

Апропо, сметките платихте ли си? А чек от миналата година случайно не пазите ли - как са там цените? Като сме в пазарна икономика, в капитализъм и демокрация - надявам се се повишават нормално, напук на кървавите комуняки?

Ужасите на съветския режим

Снижение на цените в следвоенния СССР при Сталин.
Това по време в което във високоразвитите цивилизовани демократични западни страни, които все така папкат от колониите си не са отменени купоните за храна.

СТАЛИН. Десет сталински удари по несправедливостта.

Десет сталински удари по несправедливостта.

Русите не просто помнят Сталин, те го считат за една от най-забележителните личности в историята на Русия. И това не е всичко – те желаят неговото завръщане. Знаете ли защо? Русите искат Справедливост.

Не всеки е способен да осъзнае щастието на това, че неговите родители и той сам са участвали в строителството на идеалната Справедлива държава. Не някакъв хипов Град на Слънцето или хартиена Утопия, а съвсем истинска – реална, успешна, заемала една шеста част от сушата. Една шеста! Това не са ти експерименти на полоумни сектанти на частно ранчо в «задщатния» щат Аризона. У нас мащабите – стотици милиони души, влияние на цял свят и законна убеденост, че съветският човек е най-прогресивният на света.
Съветският Съюз бе практически (и успешен!) опит за създаване крепост на пътя на настъпващата ера на Несправедливост, в която ние с вас сега и живеем. Тя вече настъпи тази ера, разрушила Справедливата страна. Така често се случва – Несправедливостта и Злото са по-прости от Доброто, по-извъртливи, изглеждат презентабелно и предлагат на човека лек и приятен път към самоудовлетворение. И днешните потомци на защитници на крепости, облечени в латекс и паунови пера, с упоение разпродават съдържанието на складовете и се подтриват с бойните знамена на отците и дедите. От горди воини и победители ние сме се превърнали в полуграмотни диваци, за които категориите Добро и Зло са се свили до размерите на собствения търбух, до животинските усещания «сит – гладен».
Опитите за т.н. десталинизация – това е краен етап от борбата между Справедливост и Несправедливост, и в случая на наше поражение робството става не просто прогнозируемо, но и неизбежно.
С какво е така ненавистен Сталин за западният свят на Несправедливост? Защо, давейки се и прекъсвайки един друг, служителите на демократическо-либерални култове шаманят на месите на различни ток-шоу, пишат манускрипти и лъжат, лъжат, лъжат, лъжат безспир? А просто образът на генералисимуса, нанесъл на света на Несправедливостта десет съкрушителни сталински удара им действа като чесън на вампири; докато неговият портрет виси на стените в нашите квартири, и русите го считат човек на столетието (резултатите от гласуването нека се присънват на фалшификаторите в ада!) Злото не може да празнува победа. Освен това, десталинизацията – това е рефлекс на нашите собствени политически елити, временници, захванали властта, които на генетическо ниво се боят от наказание за разрушената страна, откраднатите заводи и земи. Те искат да се обезопасят от справедлив съд за разхищение на народната собственост. И създават мит за тъмното и кърваво минало, защото в това минало тях, мерзавците, биха разстреляли. И това би било Справедливо!
И така, кои са тези десет сталински удари по Несправедливостта които имам превид?
Удар първи. Възраждане на Империята
Как англосаксите са разрушавали Руската империя, прикривайки се с кайзерова Германия е известно. В хода на противостоянието на Доброто и Злото унищожението на мощен духовен център на света – Русия – бе най-важно събитие и както се надявали нашите противници, последна и решаваща битка, след която светът спокойно би могло да се разреже като празнична торта, не отчитайки генетическият стремеж на русите към Справедливост. Всъщност методите за идеологическа война малко са се изменили оттогава. Лъжедемокрация, отрицание на своето минало, всепозволеност, духовно обедняване, поголовен разврат, ненавист към собствените ценности – ето какво са инжектирали на руският народ. И инжектират до ден днешен.
Тогава не се получава. Империята бива събрана в юмрук и редът възстановен.
Удар втори. Справедливо наказание.
Но даже във възстановената от Сталин империя е имало слаби места. Едно от тях – партийните кадри, участвали в демонтажа на Руската държава, в преследвания на православни свещенници, в кървави зверства – разстрели, изтезания и екзекуции. Много от тях са били агенти на влияние на чужди държави, а понякога – просто шпиони. Имало разбира се и обикновени бездарници, приспособленци или мародери. Във всеки случай новата империя не би могла да се управлява от предатели и унищожители на руският народ. Някои от тях бват отстранени, някои – особено опасни – унищожени. В хода на партийните чистки всички пропиващи златния запас на Русия, къпещи се с проститутки в шампанско, захванали за лично ползване дворци, всички разхристани накокаинени революционери изчезнали като дим. И това е Справедливо. Благодарим Ви, другарю Сталин!
Удар трети. Държава, а не комерческо предприятие.
Когато за пореден път става ясно, че нова Русия така просто не ще завоюваш, в ход тръгват западните пазарни трикчета. НЕП. Да, това е същият този НЕП, който домъчи СССР при съдействие на Горбачов, отпочиващ сега в Лондон. Тогава, при Ленин също вървяло към това. Благо задача на Сталин е била строеж на държава, а не на комерческо предприятие за обогатяване на непмани-скоробогати (чети – олигарси). Съдейки по всичко, болният Илич просто е махнал с ръка на настойчивите искания на Сталин, давайки му карт-бланш за решителни мерки. И бардака свършил. Създаването на несправедливо общество, обслужващо финансовите и промишлени елити се прекратило. Бандити, спекуланти, далавераджии от всички сортове бързо привели в чувство и поставили на място. Интересно, не това ли сега чакат русите от ръководството на страната? Можем да ги запитаме. Отговорът според мен е очевиден.
Удар четвърти. Защита на православието.
Когато антисталинистите няма какво да кажат те започват да вещаят за сталинските гонения на православната църква. Точно обратното. Сталин се опитвал да спре антицърковната вълна, която пораждат «просветени» умове в Русия още до октомврийските събития. Толстой, гений на световната литература и чист сектант, на погребението на който селяните(!) отказват да се кръстят(!) в знак на протест. А кучия син Пушкин съв своята «Сказка о попе…»! И още много-много примери, когато великите отвращавали своя собствен народ от Вяра и от църква. За революция всичко е било готово. Народът е бил възпитан в «най-добри» атеистически традиции – нахлувал в църкви, трошел кръстове, горял икони, издевателствал над свещеннослужителите. Главатарите на революционните шайки само управлявали този процес, но те не са могли да го подготовят – съзнанието на масите вече е било сформирано от либералната творческа интелигенция.
Както и да искал Сталин да спре този процес, гниенето на душите отишло твърде далеч. Той направил това, което могъл – прекратил вакханалията и въвел институтът на Патриаршеството. По време отбраната на Москва над столицата правел кръгове самолет с иконата на Божата Майка, а в храмовете вървели богослужения. Православната църква в Съветският Съюз не изчезнала, разпадът на централният духовен стълб на руският народ започнат от дореволюционите «западници», демократи и либерали е бил спрян.
Удар пети. Селекция на кадрите.
Съвременният «демократически» модел на обществено устройство декларира неограничени възможности за всеки отделен индивид. Това разбира се е пропаганда чиста проба, не по-добра и не по-лоша от гьобелсовата. Да се попадне на върха, в клуба управляващ държавните процеси просто «от улицата» е невъзможно. Потомствените демократи здраво държат строй, отсичайки чуждите. И как точно е казвал Херцен, макар и за други хора – «Тесен е кръга ... Страшно далеч са те от народа». Този тесен кръг масирано обработва мозъците на своите крепостни, успешно превръщайки ги в безинициативни и малограмотни потребители за продукцията на своите корпорации. Няма никаква «велика американска мечта» – има «велика американска лъжа», красиво упакована и разрекламирана. А и въобще не е съществувало нито една страна, където прост стругар или например миньор е бил допуснат до държавния штурвал.
Нито една, освен СССР. Сталинските карателни органи, демонизирани от солженицини-новодворски, имали освен преките си задължения още една важна функция – да избират и предвижват успешни и талантливи люде по кариерната стълба. Повярвайте, Буш-младши при съветската система за селекция на кадри не би имал ни най-малка надежда да попадне във висшите ешалони на властта. Макар и за това, че е глупак. А в либерално-демократическата система богати идиоти могат да възглавяват ядрени държави, заплашвайки цял свят, а и собствената си страна.
Успешността на сталинският мениджмънт се опирала на ефективна кадрова работа. И което е най-опасно за света на Несправедливостта, тази система била истински демократична, давала възможност на всеки талантлив и работещ човек да направи кариера.
Удар шести. Наука и образование.
Разстроеният Кеннеди казвал «Космосът загубихме от русите зад училищният чин». Аз бих добавил – и не само космосът. Най-съвершенната съветска система на обучение даде не просто стопроцентна грамотност, но и развиваше в хората тяга към творчество, към науките, възпитаваше гражданин на своята страна. За разлика от усилено копираната днес западна система, която «печата» от конвейера леко грамотни потребители. Хайде добре ако всички еднакво печаташе! Но нали днешният западен елит обучава своите деца в затворени заведения, създадени по образ и подобие на руските и съветски училища и лицеи, увеличавайки с това разрива между управляващата върхушка и основната маса хора. Западният свят на Несправедливост бе в шок от успехите на науката и образованието на страната, «стенеща» под Сталин. Какъв удар! Милиони образовани творчески хора в стана на врага, развиващи своята държава, и милиони полуграмотни, жулещи пуканки на своя територия. Т.к. да се учат своите е неизгодно във всеки смисъл и даже опасно, значи трябва да се разруши системата на противника.
Това дълго време не се удаваше. Но днешните ръководители на Русия и Украйна с удоволствие биха се заели с унищожение сложната система за образование в своите страни. Каквито и прогресивни лозунги те да не издигат за прикритие – те вече са застанали на страна на Несправедливостта, превръщайки великият народ в полуграмотно стадо.
Удар седми. Великата Победа.
Това бе момент на истина, когато цял свят разбра ефективността на сталинската система. Дори повече - той разбра неговата справедливост. Само народ, живеещ в справедлива страна, би могъл така героически да се сражава и победи. Светът започна да «червенее», а сам Сталин стана истинска световна звезда. В Гърция вървеше гражданска война между комунисти и антикомунисти, Източна Европа попадна под влияние на СССР, в Западна Европа и САЩ авторитетът на Съюза нарастна неимоверно, поклатил устоите на обществото частници, индивидуалисти и потребители.
Това на Сталин не можеха да простят. Чърчил в Фултън точно определи заплахата за света на Несправедливостта, и започна «студената война», «лов на вещици» и плана Дълес…
Удар осми. Ядрена бомба, космос или Добро с юмруци.
Бидейки прогресивна държава с високо ниво на технологии и огромен научен потенциал, Съветският Съюз в най-кратки срокове ликвидира западният монопол над ядрено оръжие и продължи напред – в космоса. И ядрената, и космическата програми бяха заложени още при Сталин – създадени полигони, институти, заводи, обучени хиляди специалисти. Прибавете към това многомилионна армия-победителка, и ще разберете как посърнаха враговете на Справедливата империя. Доброто трябва да е с юмруци. И сега силата на тези юмруци би могъл да оцени всеки желаещ. Слава Богу, до сега никой не се е решил.
Удар девети. Справедлива Империя.
Историята знае множество примери, когато високопоставени западни чиновници, инженери, учени са работили доброволно за съветското разузнаване. При това материалната съставна в тяхното сътрудничество даже не е била разглеждана. Тях не са купували, те са били доброволци, съзнателно застанали на страна на Справедливостта. Запад надигравахме по известната формула на героя на Сергей Бодров от филма «Брат-2»: «Силата – е в правдата!»
В правдата! Съветският Съюз бе Империя на Справедливостта. Либералите, разбира се, всичко се опитват да мерят с метри салами или дълбочина на потребителска кошница. Да спорим с тях е безполезно – те защитават други ценности, те са от друг свят. Думите «гордост», «чест» и «справедливост» за тях са пуст звук. Затова ще поговорим за вещи по-земни и понятни за всички – за равенство пред закона.
По време на Великата Отечествена война командирите от всякакъв ранг, изпратили своите войкици без подготовка срещу укрепени вражески позиции, са се разстрелвали. Всеки партапаратчик (по модному – елит) се е наказвал по най-строг начин за грубост на работното място при общуване с простият човек. Работника не могли да уволнят от предприятието без достатъчни основания, Кодекса на Труда изпълнявали неотклонно. Борбата с подкупите е била жестока – до разстрели.
Как мислите, какво би се случило при Сталин с ръководители от разни нива, ако децата в детска градина се отровят със столова храна? Мисля даже в Обкома биха полетели глави.
А ето пример от живота. В далечния Север във военно градче «размразяват» системата за отопление, двама войници лягат с пневмония, още трима – леки измръзвания. След ден там има комисия от МО, в която като специалист по строителство е моят баща. Командира на частта лишават от звание и изгонват от партията, заместника по тила – в затвора и т.н. Но главното – в деня на пристигане на комисията вече завършват възстановителните работи (в 50-градусен студ!) и в казармите е топло.
А сега трови деца, замразявай войници, нагрубявай, сидейки в кожено кресло посетителя, вземай подкупи – нищо страшно. Парите решават всичко. Ето на битово ниво разликата между Справедливост и Несправедливост.
Е и главното. Съветската империя бе пълна противоположност на западните империи. Първо, в Съюза нямаше угнетени и унищожени народи, за разлика от САЩ и Великобритания. Второ, всички богатства на страната принадлежаха на държавата, т.е. на народа. В Западният свят държавата принадлежи на представителите на крупните кланове и корпорации.
Не ви ли се струва, че се развиваме по най-лошия от възможните пътища?

Удар десет. Сталин е жив!

Трябва да отдадем длъжното на извъртливостта на нашите врагове – избегнали пряк конфликт със свръхдържавата те можаха да разрушат Съветският Съюз, наложили своите ценности и своята порочна пазарна система. Остана само едно препятствие – историческата памет. Тя и не дава на нашият народ да се разсее по света като безродни индивидууми-потребители, тя продължава да циментира останалите камъни в строежа отбранителни стени. Сталин – един от най-важните ингредиенти на тази циментираща смес. За ужас на разрушителите на империята на Справедливостта Сталин нанася по тях десети удар вече след своята смърт, точно сега.
Русите не просто помнят Сталин, те го считат една от най-забележителните личности в историята на Русия.
Дори повече – те желаят неговото завръщане. Знаете ли защо?
Русите искат Справедливост.

http://sovsojuz.mirtesen.ru/bl...

Съветският Съюз - общество на служене, а не на робство!

През 2015 год. ВЦИОМ проведе социологическо допитване, в което търсеше отговор на въпроса, кога у човека е имало повече права и свободи. Ако относно правата мненията се разделиха, то относно свободите болшинството допитани отговориха, че в СССР те са били по-малко. Такава позиция изсказаха 67% от допитаните против 23%, които са уверени, че в СССР свободи е имало повече. Но най-интересното е, че при това хората заявяват, че по-щастливи са били до Перестройката, а не сега.

На пръв поглед - парадокс. Аз просто виждам, как нашата либерална интелигенция коментира, че, видите ли, такъв у нас ненормален народ с робска психология, който е щастлив само тогава, когато господин му седи  на шията. Но причината разбира се е в друго. Свободите действително станаха повече, но само с един нюанс: след Перестройката на хората дадоха свобода да се движат надолу - към упадък, саморазрушение и самоликвидация (и деградация - бел.пр.). Свобода от закона (свобода да се окрадат съгражданите), свобода от хуманизъм (човек за човека е вълк), свобода от училищно възпитание (свобода да бъдеш некултурен неуч), свобода да бъдеш роб на своите малки потребителски желания, свобода да се спуснеш на дъното на живота и да издъхнеш на това дъно и т.н. В СССР нямаше тези свободи, защото те бяха противни на тези хуманистически идеали, около които се строеше съветското общество.

Съветското общество бе общество не на робство, а на служене, а служенето нищо общо с робството няма. Нима е роб офицер в армията или монах в манастира? Съветският Съюз служеше на идеалите на братството, справедливостта и хуманизма. Както казваше великият педагог Макаренко: "У човека трябва да има единствена специалност - да бъде голям човек, истински човек".

От това и освободиха съветските люде перестройчиците, давайки им възможност свободно да се движат надолу. Само че човеческото щастие в обществото на служене бе повече. Защото живота бе по-пълен и осмислен. А днешният живот в страната аз иначе, освен като живуркане да нарека не мога.

Източник: http://burevestn1k.livejournal.com/92857.html

Територия на мъртвият път на Сталин.

Часть 1. Не така всичко е било, съвсем не така(с).

Нашето предвижване по територията на мъртвият път ще започнем, да кажем, ето с какво. Ще се опитаме да отговорим на въпроса, в какво е загадката на Сталинският СССР, и какво се скриваше под хрушчовският волунтаризъм.
Често се налага да слушаме за СССР, който загубихме през 1991г. Това, че загубихме е свършен факт. Но, най-интересното е в това, че истинския, пълноценен СССР ние загубихме далеч преди обозначената дата.
За правилна оценка на резултатите от управлението на всеки ръководител е необходимо да отчитаме какво наследство му е останало от предшественика и каква страна е оставил на приемника. Да минем по веригата.
Сталин, както е известно, започна със «страна с рало» (ще добавя и ленинска гвардия в добавка),
Хрушчов - ядрена държава и без пет минути космос.
Брежнев - Горна Волта с ракети.
Горбачов – Колос на глинени нозе.
Що за странни колебания на курса на партията? Налице е колосална разлика между Сталинският период и останалите СССР-ри.
Но да се вгледаме в Сталинската епоха.
Любимата на нашите друзя на народа тема за репресии няма да засягаме. С нея и така е ясно. Трябва само да разбираме, че врещейки от всеки чайник за личната отговорност на Сталин за всички беди, те със своя визг създават Бял шум, зад който банално се опитват нещо да скрият. Знаейки този прийом, става по-просто да се разкриват неизвестни страници от историята. Само като чуем някъде дружно хорово пеене на друзята, ще отидем по-близо и ще се вгледаме, какво вие тук, господа хорошие, да закопаете се опитвате. В случая със Сталинският СССР вече намерихме, какво!
Продължавайте.
Ах, още и Берия е негодяй? Ще се вгледаме и в неговите дела внимателно.
Ась? Какво крякате? Кой сатрап? Ах, Иван Грозни сатрап! Благодаря, знаем сега в какво направление да правим разкопки.
А виж с репресиите, е защо само за 37-38 години стенете? Нали репресиите дълго до 37-а са започнали и не през 38-а завършили. Ах, не тези, когото трябва тогава за врагове на народа са обявили, добре, ще минем по списъка.
Или наопаки, ето внушават ни, че периода на хрушчовско управление в цяло позитивно се е отразил на живота на страната, прекратили са се репресиите, хората са престанали да се боят и т.д. и т.п. С една дума, затопляне. А като е затопляне, то подразбира се, че го е предшествал някакъв особено студен и мрачен период.
Е какво, ще се приблизим и погледнем какво там са прикрили. Царевицата няма да бутаме.
Нам е напълно достатъчно ето тези четири знакови дати от периода:
1. 1953г. убийството на Сталин и Берия, държавен преврат в СССР;
2. 1956г. разобличение от Хрушчов култа към личността;
3. 1961г. изнасянето тялото на Сталин от мавзолея;
4. 1962г. операция "Фестивал".

Без коментари.

Как така! Не може да бъде!
Както се оказа, може! Към това време СССР бе буквално обърнат наопаки от хрушчовското затопляне.
Може би в страната са се изменили идеологията или общественият строй? Съвсем не. Същият социализъм, марксизъм, слава на КПСС и всичко такова.
Е какво се получава, ръководствайки се от една и съща идеология, под едни и същи лозунги, страната се развива с гигантски темпове, първа в света отменя след войната талонната система, снижават се цените, непрекъснато расте нивото на живот на населението, извършват се прориви във всички области на науката и техниката. И изведнаж, откъде се взеха, гладни бунтове, танкове на улиците и армията стреля в собствения си народ.
Немислимо!
Да, нещо тук не е так, съвсем не е така.
Излиза работата въобще не е в идеологията и лозунгите? Ето и Булгаков в «Кучешко сърце» за същото говори.
А в какво тогава?
Забягвайки напред, ще изкажа крамолна за комунистите мисъл. Сталин би се добил точно същите успехи и в условия на капиталистическо общество. Че и в каквото и да е общество.
Отговора лежи съвершено в друга плоскост и поначало ще изглежда странен.

Да кажем така, Сталин от определен момент, е престанал да бъде привържъник на тези чужди, привнесени в Русия учения, увлекли го някога в младостта. Догматите на марксизма изведнаж са станали за него не повече от люспи. В неговите речи разбира се е продължавала да присъства марксистко-ленинска риторика, но в реалността той управлявал държавата, използвайки едному нему известна технология. Какво под маската на марксизма е внедрил той в народа подминавайки враждебното Политбюро и прочие бюрократически инстанции?

Невероятно, но най-пълна аналогия може да намерим в преданията от старини дълбоки за легендарният Прометей. Прометей е бил одарен с чувствително сърце и храбра душа. Той с жалост взирал на людете, лишени по волята на Зевс от огъня и оттова страдащи от студ, болести и невежество. Тайно от боговете, той се решава да предаде огъня на хората. Какво се е случило после вие знаете. Един важен за нас момент, сам Прометей е изнесъл този огън от дълбините на земята.
А какво направи Сталин? Ако накратко, то нему по някакъв невероятен начин се удаде да обърне легендата в реалният живот, т.е. да запали сърцата на людете с някакъв загадъчен огън. Народът почувства в себе си този огън, и страната се изтръгна напред.
И то така, че света потрепери!
Трудно е да повярвате? Разбирам. В легендата за волунтаризма е много по-лесно да се повярва.
А вот Алоизий Шикългрубер кой знае защо още тогава прекрасно е разбирал и е бил загрижен съвсем конкретно:

…такава личност, ако тя някога се появи, надлежи своевременно да се разпознае и унищожи.…в своята маса руският народ не представлява никаква опасност. Той е опасен само затова, че заключава в себе си сила, позволяваща да се създадат и развиват възможности, заложени в характера на такива личности(с).

Е а с какво още може да се обясни този невероятен изблик на народна енергия. Разказите за страхове и робски труд вървят покрая. За марксистската съзнателност на трудещите се, това при Швондер. А в речите на Сталин, ще каже някой… Малко наивно е, когато се опитват да търсят отговори в текстовете на изказванията на Сталин, цитирайки ги дословно. Да, там има елементи истина, но тях, като златни прашинки в тон пръст и пясък, трябва да се промиват, и да се промиват. Нали далеч не винаги на ръководител от подобен ранг е позволено пряко да назовава вещите със своите имена. А въобще да стоварва концентрирана истина върху повално оглупеното от друзята на народа население, това е твърде жестоко. Шок, ступор и непредсказуеми последствия са гарантирани. Нито Сталин, нито Пушкин такова да си позволи не са могли, макар и по различни причини.
От това и приказки. За възрастни. От двамата.
Отчасти, да се разгледа по частици истинският Сталин може само в мемуарите на А.С. Яковлев, А.Е. Голованов и В.Г. Грабин. Добавете, ако някого съм пропуснал.
Хрушчов и неговите подгласници бяха въплощение на тази Тъмна сила, която не можеше да допусне Руският ренесанс. Огледайте се наоколо те и днес никъде не са изчезнали. Леко се поддават на идентификация свой-чужд. Кажи на такъв тъмник в лицето: за Родину, за Сталина! Да отскочите едва ли ще успеете, ще бомбира феерично.
Да, ето така всичко е просто, борба на Тъмата със Светлината. Абсолютно всички следващи действия на Хрушчов и съдругари по унищожение на Сталинското наследство се вписват в тази проста истина:
Въплъщавал Сталин грандиозен План по преобразуване на природата - да се спре и разоре целината;
Направил Сталин рублата резервна валута - да се девалвира и привърже към долара;
Стимулирал Сталин стахановски движения - да се въведе всеобща уравниловка;
Развивал Сталин в страната предприемачество - да се забрани и отнеме собствеността на артелчиците;
Строял Сталин дружествени отношения с Китай - да се стигне до противостояние и конфронтация;
Уделял Сталин особено внимание на архитектурата - борба с "архитектурните излишества";
Поддържал Сталин личните стопанства на колхозниците - да се урежат земите и обложи с данък всяка ябълка;
Вдигал Сталин знаменитият тост за руският народ - да се устрои геноцид тому народу.
И така нататък и тому подобно, абсолютно във всички области, в икономика, наука, култура, политика. Просто място не ще стигне да се изброява! Некому вече да каже: "Уймись, дурак!".
И някой още вярва в безобиден волунтаризъм? Цинично убийство с последваща зачистка на пространство-територията, ето как това се нарича!
Е, а какво така старателно са зачиствали нашите друзя на народа? Не основите на социализма евентуално? Не разбира се, те сами на свое време и го занасят в Русия. А виж унищожение на зачатъците на зараждащото се общество на Златния Век в страната, хранителница на Прародината, е точно то! Именно затова с нажежено желязо се горял възроденият от Сталин руски дух в народа.
"Здесь русский дух, здесь Русью пахнет".
Към 1962г. зачистката е била основно завършена. Резултатът всем нам е добре известен: всеобща уравниловка, упадък в промишлеността, катастрофа в селското стопанство, ръст на цените, снижаване на доходите, дефицит на всего и вся, отсъствие на инициатива и стимули за труд.
Пълен марксизъм!
Изглежда единствен отрасъл, който успява да избегне хрушчовският разгром е отбранителния комплекс. Наистина не целия. Сталин трепетно се отнасял към авиацията. Именно по нея Хрушчов и нанася най-мощния удар. В резултат страната остава без изпреварили времето си "изделия" от КБ Мясищев и Сухой.

Свръхзвукови бомбардировачи М-50 и Т-4.

Флота също не пращи от здраве, а и без много още ще остане страната.
Ето такъв изкормен отвътре СССР ще остане след упира Хрушчов и неговата банда шестдесетници. А сменилата палачите брежнева върхушка, даже и няма да се върне към изворите, просто защото в кръга техни понятия не влиза смисълът, че това е било.
И ние съвершенно не познаваме онзи, Сталинският СССР.

Ако през 1950г. нивото на живот един път и половина превишава предвоенният, какво следва нататък?

Какво е замразена риба тогава не знаели.

Само след няколко години това изобилие ще се смени ето с това:

Снимка от музея в Новочеркаск.

Кадър от сериала «Веднаж в Ростов», но лозунгите са съхранени вярно.

И работата даже не е толкова в запълнените лавици на магазините и ежегодното снижение на цените, те са само следствие. Следствие на такова функциониране на държавният механизъм, при което продуктът на труда не излиза от страната, нито под вид на братска помощ за безчислените анголи и прочие неприсъединили се, нито посредством финансови и валутни манипулации на международното лихварство. А целиком и напълно постъпва в разпореждане на обществото.
Където държавната собственост органично се съчетава с частно предприемачество. Където морално и материално се стимулира всяка инициатива и където хората в режим на реално време с очите си виждат пряка взаимовръзка между резултата от своя труд и качеството на живот наоколо.
Погледнете какъв настрой тогава е съществувал в обществото! С две думи може да се изрази така: "Мы рождены, что б сказку сделать былью…". А как са стояли нещата с нравствеността в обществото. Оценете атмосферата на филмите от тези години. Погледнете тези щастливи, сияещи лица. Пред нас е общество, устремено в някакво Прекрасное Далёко(с). А "спасибо товарищу Сталину за наше счастливое детство" въобще не е лозунг, а, както се казва устами младенца глаголет истина.
Историята не търпи съслагателно наклонение. Но само за секунда си представете, ако нямаше Война и Хрушчов, какви, невидани в света висини би достигнала страната, да кажем към 70-те. Дъха ти спира!
Ето именно затова и Хитлер и Хрушчов.
Защото, да не смеете!!!
И днес милиарди долари се заделят на замазване с кал на Сталин и неговата епоха. Как опасна е тя за тях!
Кой всъщност бе Сталин и къде той самият намери този огън, с който освети пътя на хората? За опит да отговорим на този въпрос ще се върнем в трагическият за страната март 1953г. и внимателно ще прегледаме действията на Тъмните сили. Нас ни интересува тяхната първа стъпка след извършеното убийство.
Продължение следва.

https://cont.ws/post/411150

За съветският дефицит, спекулантите и гибелта на СССР, вкратце

Когато говориш с хората за СССР, то в 9 разговора от 10 се налага да се обсъжда темата за дефицита. Дефицит, опашки, връзки, "под тезгяха" — е това е то. Много важна тема, доколкото без разговор за нея не може да се говори за гибелта на СССР, там всичко е много плътничко взаимосвързано. Така че да поговорим за дефицита, спекулантите и гибелта на СССР.

«Послушайте! Нали, ако звездите запалват — значи — това някому е  нужно? Значи — някой иска тях да ги има?» — писа забележителният съветски поет Маяковски. Не зная, как е там съв звездите. Но виж с обществените явления — стопудово всичко е именно така, строго по Маяковски. Ако явление стабилно съществува, значи има в обществото група хора, за която явлението е изгодно.
Ето и в случая с дефицита и засилването на спекулантите — «Is fecit cui prodest», и никак иначе.
Главни спекуланти бяха — да се спомним, например, поне «Памучното дело» — нашите криптокапиталисти-партийци.

Те още тогава натрупваха «първоначален капитал», че достойно да срещнат бъдещите 90-те. Те разграбваха държавният бюджет чрез система «преписвания». Те изпомпваха пари от населението чрез своите търгаши. У тях цели цехове на огромни комбинати гонеха продукция «наляво». В техните магазини имаше празни рафтове, затова «под рафта» — благодат божия, направо всичко-всичко-всичко има, направо всеки каприз за вашите пари! При това в огромно болшинство случаи тези «ништяки», които продаваха търгашите — бяха никакъв не импорт, а продукция от обикновените съветски заводи, която просто до рафтовете «не е стигнала».

Помните ли филма «Иван Васильевич меняет профессию» — как Шурик транзистори у търгаша изпод полата купи? В единия държавен магазин ремонт, другият също затворен незнайно защо, в третия стока няма — и тук търгаша се появява, направо спасител, сцуко! У търгаша всички нужни транзистори има, търгаша молодец, търгаша е ефективен предприемач, той е къде по-добър от сдуханата совкова търговийка! Аха, аха, по-добър. Само тука един въпрос има. А как мислите, къде търгаша тия транзистори ги е намерил — сам ли ги е измайсторил, щоли, у гаражо, или мерикански шпиен «закладка» в парка под камък му е предал?

Ваопще не от склада ли на тоя същия затворен «типа за ремонт» магазин не е у тръгаша неговата стока? А вероятно така и е било. Сенчеста икономика, сцуко, държава в държавата.
А днес отделни граждани гадаят — «Е защо вертолети, танкове и ракети ние правехме повече от годни, а да наложим производство на джинси не можахме? Защо с тежката промишленост в СССР всичко беше много добре, а с леката — пълен пипец?»
А работата е в това, кой потребяваше продукцията на тежката промишленост, а кой — на леката. Леката промишленост — работи основно за населението. Нейните купувачи — не са държавата и предприятията, а «простият народ», трудещите се маси, които от края на 50-те години незабележимо за самите себе си станаха да «изпускат юздите», да губят управлението на страната. Държавата се отчуждаваше все повече и повече, превръщайки се в това, което тя представлява сега. Да се застъпва "за мужика" тя започна все по-рядко и все по-неохотно. Затова леката (лековесничката) промишленост стана лекинко да безобразничи, да забива рафтовете на магазините с всякакъв шлак. Стадото ще купи, кво. А не ще да купи — ще иде за нормален ширпотреб при спекуланта.

В случая с тежката промишленост и с отбраната — не ставаше врътка да се гони брак или преписки да се правят, видиш ли, купувачите бяха много вредни и придирчиви. Защото вертолети, танкове и ракети бяха нужни на управляващата класа за защита и за укрепване на своето господство. А виж да се налага производството на някакви там джинси за управляващата класа бе пряко неизгодно. За какво на «комунистическият» (вече само в кавички) началник да урежда масово производство на модни гащи, ако този началничек трупа капиталец, спекулирайки с импорта и продукция от цеховете? Ако в магазините се появят накуп евтини и качествени джинси, то кой дебил ще иде при спекуланта и ще му преплати тройно за същите джинси? А ако у спекуланта няма доход — спекуланта на началничека дял няма да занесе… А докато се случваше тази оргия на началничките с търгашите, доблестният ОБХСС (стопанска милиция - бел.пр.)… внимателно следеше, бармените да не си кроят пиячка с порции. А ако някой бармен не премисли подлога и налее 40 грама вместо 50 — такъв бармен да се съди на показателен съд и покарае по цялата строгост!
Отвреме-навреме и някой крупен паразит показателно разстрелваха, но това бе — примерно както сега със затворите на Улюкаеви-Василеви. Мужика гледаше показателният разстрел на директора на «Елисеевски» и само свиваше рамене. Че там директора на магазина, ако че и членовете на Политбюро бе нужно да се разстрват през един! Е хайде, "намокриха" тоя крадчо, а полза-та, ако ТАМ, НА ВЪРХА, всички са такива, поголовно?

И мужика бе не съвсем-въобще неправ, когато говореше, че «там, горе, всички са такива». Застанала на капиталистически релси, системата действително започна да подбира управленци «за себе си». Ти можеш да се удържиш в системата, само ако си «системен». Ако не дуриш, като главгероя на филма «Инспектор ГАИ», ако уважаваш неформалната сенчеста йерархия, готов си да помагаш на нужните хора и затваряш очи на всякакво.
Е, тоест — ето дошъл си ти да работиш в ОБХСС, твърдо желаейки да защитаваш обществото от негодници. А после изведнаж изясняваш, че «конците» от главните негодници водят в такива яки кабинети, в които теб никога крака ти няма да стъпне. Ти разбираш, че началството е в курса. И — какво после? А после ти или излизаш от тази система, в която теб все едно нищо редовно няма да направиш. Или оставаш и започваш да работиш като всички. В края, целият държавен апарат се оказва запълнен с хора, които всичко ги устройва. Тези хора вече са се приучили да работят не за обществото, а за Хазяина, тези хора са забравили за своя дълг и са се съсредоточили на своята лична кариера и своите лични доходи.

Всъщност, не просто така в това време активно внедряваха в масите идея: «да се порти не трябва в никой случай!» А защо, собствено? Ако това е МОЯТА държава, която е заточена под МОИТЕ интереси — защо да не се обърна към държавата, когато аз виждам явно нарушените на моите интереси?
Някой може ли да си представи ситуация, когато мужика не изплаща проценти по кредит, а банката при това не го дава в съд — защото банката «не ще да се цапа с портене»? Че всичките тези пристави-ментове-гвардейци само за банкерите и шетат цели дни и нощи! А пролетарият, види се, да съобщи в народната милиция за крадчето-началник (тоя - директора на овощната база) няма морално право, щото «37магодинарепресиинасталинягодаежовберияужосужоснабутовскияполигонмилиардкърмачетаизяли». Позицията удобна, кво. За крадчето-началничек. Ох, не напразно главен писател, продвижващ темата за съдбовните «милиони доноси», бе лагерната кумовка Солженицин, отдавнашен и голям приятел на оперчастта!

Вопще, «да се тропа» стана срамно и позорно. Затова и крадчето-началник спокойно си крадваше на воля, неговият ментовски «покрив» гражданите не дразнеха с излишни жалби, от които едно главоболие… А самите горди не-тропачи злобно гледаха на разграбващите народното добро началнички, гневно ги осъждаха и после — постъпваха като в гениалната песен на Юра «Хоя» Клинских:
«Председатель как барбос,
полколхоза в дом унёс!
А мы чё, хужей яво?
Тоже тырим кой-чаво!»
Всички вече бяха в курса, че партейният началничек базари за марксизъм-ленинизъм и комунизъм със светло бъдеще само за вид, а сам с женски гащи спекулира, в особено крупен. Всички знаеха, че ментовете «получават» от цеховиците. Всички знаеха, че директорите на овощни бази в магазините гонят всякаква гнил, а «центряка» пуска през търгашите или раздава на полезни познати. Всички виждаха, че под плакатите «Слава на труда!» най-добре от прочие се е устроил цеховика-спекулант и неговият ментовски «покрив». Нагледали се на началничките, започнаха да се разлагат и низовете. Влачи от завода всеки гвоздей, ти тук си хазяин, а не гост! Не е реално! А какво да се прави, ако заплатите за услуги на спекуланта не стигат? Не говоря, че поголовно ВСИЧКИ са крали, но е факт, че краденето в късния СССР ставаше все повече ежедневие.Те , г-н Роман Носиков някак пийсал, че неговият татунко в късносъветските времена «рутинно» крал сол от завода и даже крадец при това не се считал. Съмнявам се, че Носиков-старши е бил един такъв)))
Към марксизма, комунизма и практиката за строителство на социализма тази мръсна картина отношения няма. Тоест — как? Има, малкочко. Това е — мъртъв социализъм, разлагащ се социализъм, криптокапитализъм. Ние в това време, другари, се отдалечавахме от социализма все по-далече и по-далече. И колкото по-далече от социализма, толкова по-зле на мужика бе да живее. През 70-те бе по-зле, отколкото в края на 60-те; през 80-те стана по-зле, отколкото през 70-те… Както казваше един мъдър чукча — «Тенденция, однако!»
В края на краищата, към началото на светите 90-е години, от завоеванията на социализма у нас останаха едни само публични разглаголствания за «общенародна държава» и за «строителство на комунизма». В края на краищата, тези условности омръзнаха на началничките-криптокапиталисти. Омръзна им да скриват своето богатство, омръзна им да плюскат хайвер тайно, заиска им се гуляят по-търгашки. Корейко се умори да чака връщането на капитализма, реши да изкара пачката от своя знаменит чумадан и да я похарчи на това, че капитализма да се върне по-бързо. Изпратиха своите проверени момци в задгранкомандировка, че да се научат те там правилно спекулантски схеми да построяват.

Усилиха накала на разобличения на сталинизма. На националните покраинини агенти на КГБ организираха класически «майдани», на места даже с истински «небесни сотни». И — устроиха в страната преврат. Столичният народ излезе на улицата с плакатики: «Повече демокрация — повече социализъм!» и «Мошениците от сенчестата икономика — на съд!».

А по резултат на излизането всичко се получи не като на плакатиците, а строго наобратно. Социализъм не се добави, социализмът унищожиха въобще, а на «мошениците от сенчестата икономика» връчиха накуп още и икономиката най-обикновена — нате вам, ребятки, разпореждайте се! При това — кой връчи-то? Най-главният партейен «борец с корупцията», най-главният изобличител на пороците на «номенклатурата» и разоблачител на престъпленията на сталинизма! Не, е кой би могъл да помисли, а? Такъв скромняга, такъв честен и свойски младеж изглеждаше, в тролейбуса се возеше, ан се оказа — такъв волчара!

За участниците в героическото излазане остана само ошашавено да повтарят: «А ние не за това стояхме!» Аха, аха, не за това. Защото да се мисли трябва, другари! Политически грамотни трябва да се бъде — първо. Политически активни да се бъде — второ!
Омаше ли тогава в страната разбиращи люде, които разбираха към какво всичко върви? Ето например разбиращ.

Всичко вярно другаря професор говори. И как доходчиво говори! Само него малко някой го е слушал. Не затова, че професора фашисти-штурмовици от трибуната са свличали, не затова, че неговите речи цензурата е изрязала от телетранслациите. Просто — е кой през 90-а година гледаше по кутията тези скучни сиви конгреси с техните сукнени «слушали-постановили»? А завладяващите статий на «Огоньок» — реално четеше цялата страна! А да се гледат конгреси, че още да се анализират произнесените на тях речи — уволнете, скучно-с!
Тук като във филма «Гараж» се получи. Първо гражданята на всички събрания нетърпеливо се връткаха, поглеждаха часовника, мислеха за стремително издъхващия и разлагащ се жив шаран в чантата, гласуваха машинално за всичко, кво там началството не гради, само по-бърза да се отмажат и в къщи, да ядат шарана и Щирлиц по кутията да гледат. А после внезапно се чухнаха, като влязоха, че могат без собственост да останат. Само в киното всичко се получи правилно: организирано кипишнаха, леко сбиха прическата на забравилото се началство и изхвърлиха от кооператива паразитите. А в живота — паразитите и забравилите се началници все пак победиха, взеха си въобще целият «кооператив», заплашили или пряко убили недоволните и съпротивляващите се. И — започнаха да се наслаждават на живота не «на половина», като при Брежнев, а по пълна програма!

Политически безграмотните граждани се оказаха в положение на наемни роби в собствената си страна. Ей така ти на тебе по меките места, товарищ съветски пролетарий! Ето ти награда, за загуба на пролетарска бдителност и нежелание да повишаваш своята политическа грамотност. Без политграмота ти не можеш да управляваш собственият живот, значи него ще управлява някой друг, а ти сам ще се окажеш както заложник на тоя управленец. Добре, ако той поиска да кормува во име всеобщо благо. А ако той своя собствен интерес си преследва? А ако неговият интерес още и е противоположен на твоя, товарищ пролетарий? Е, тава е. Повишавай политическата грамотност, товарищ пролетарий! Учи се да разбираш своите коренни класови интереси! Учи се да ги формулираш и отстояваш! Иначе ще се случи с тебе същото, което се случи с пролетариите от късния СССР.
Впрочем! Аз гледам по повод късния СССР в левия сегмент на ЖЖ текат ожесточени спорове — добър ли е бил късния СССР, или лош? По-добре ли е било тогава (през 70-те, да кажем) да се живее от сега? Еднозначно по-добре разбира се. Тогава всички тези тъмни сили, които нас днес в пълен ръст злобно ни гнетят, още само са се зараждали и оформяли. Дракончетата-буржуазчета тогава само са се излюпили от яицата и по размер не са били по-големи от кокошка. А сега това са огромни монстри, по 30 метра в талията, кратуната с къща големина! Такъв да искаш да притенджериш — така не веднага и ще разбереш от коя страна към делото да подходиш…

И не трябва да забравяме, че тези днешни монстри започваха жизнен път именно тогава, в брежневският СССР. Именно тогава се оформяха кланове, които днес владеят всичко, у които е нужно всичко да се отнеме, които струваха, струват и ще ни струват много-много кръв. Доколкото разбирам, и сътбата на СССР окончателно се реши именно тогава. Вопче, изразявайки се иносказателно, в брежневски СССР бе по-добре от путинска РФ, дотолкова, доколкото да се седи в дървена баня, на която гори един ъгъл е по-добре, отколкото да се седи в дървена баня, която гори целиком и напълно. Съзнателният пролетарий няма за какво да люби «нашият скъп» Леонид Илич. Такова е мнението на нашият творчески коллектив. Мнение, което ние никому не налагаме, но считаме единствено вярно)))

Някак така, товарищи читатели. На това засега стопЕ. Считайте този пост реклама на политпросвещението.

Рот Фронт!

Източник https://cont.ws/post/439124

Знаете ли вие...

«Снижение себестойността на продукцията, както нееднократно е указвал другарят Сталин, е показател за качеството на работа на промишленността, един от най-важните източници за натрупвания в народното стопанство. Заедно с това то е непременно условие за снижението на цените и оттам, за ръста на материалното благосъстояние на трудещите се…»
«Съветското Правителство провежда политика на систематическо снижение на цените на стоките за масово потребление. През март тази [1951-а] година бе осъществено новото, четвърто за последните години, снижение на държавните пазарни цени за продоволствени и промишлени стоки, което обезпечи по-нататъшен ръст на реалната заплата на работниците и служащите и съкращение на разходите на селяните за покупка на поевтинелите промишлени стоки».

Цитати на Л.П. Берия

И стигам до причината за публикацията - скан на постановлението на Съвета на министрите и ЦК на ВКП(б) с процентното понижение на цените за 1951г. Оставям оргиналният размер, за да се виждат ясно 10-20% масово понижение на цените на огромна както биха казали днес "потребителска кошница".

Една от светлите страни на СССР

Ватници-съратници! Нас ни мамят. Аз измерих с шприц чаена лъжичка – тази същата, която в съветските времена събираше точно 5 милилитра течност. И какво мислите измерих? По-малко от три милилитра. По-малко от три милилитра, колеги!

Аналогична беда с десертните и супените лъжици – десертна лъжичка сега е под 10 грама, а супена – под 15. Катастрофа за тези, които са привикнали да мерят подправки и лекарства, наивно разчитайки на съблюдаване от лъжичкофабрикантите на съветските стандарти.

Внимание, въпрос. Има ли за бизнеса разлика, какви лъжички ще прави – стандартен размер или не? Очевиден отговор: за бизнеса това е дълбоко безразлично. Да се работи по единен за страната стандарт всъщност е даже по- удобно по ред технологически причини. А виж за купувачите разлика има.

Вървим нататък. За какво са нужни разни зарядни за телефоните? Разни формати касети за принтери? Разни типове джанти?

Целият този зоопарк е изгоден само на притежателите на кантори типа "Епъл", които с помощта на производство на несъвместими с нищо партакеши стрижат допълнителни пари от лишените от избор купувачи. На обществото очевидно би било по-удобно, ако продукцията на различните фирми би била напълно съвместима.

Дори повече. Тази продукция би била и по-евтина. Нали конкуренцията никой не е отменял: производителите на свръхскъпи касети за принтери ще са принудени да си усмирят апетитите. А и крупни партии от един товар да се произведат е по-просто, отколкото куп малки партии различни устройства, икономията на мащабите също трябва да се отрази на цената.

 Аз считам, че е нужно да се въведат твърди стандарти на всичко наред. Съветските ГОСТ-ове бяха един от най-добрите инструменти на плановата икономика, и много жалко, че сега държавата следи за съблюдението на стандартите лениво, с половин око.

Разбира се, Русия е само част от световната икономика. Ние не можем ей така на ход да вземем и да въведем нашите стандарти на цялата планета. Те американците с тяхната богомерзка дюймова резба нашите предложения просто ще игнорират – за техните корпорации е по-изгодно да доставят на потребителите максимум неудобства, за да плащат те повече.

Но никой не пречи да въведем твърди стандарти във Русия и… да ги приложим към импортираната техника. Искаш да продаваш в Русия чаени лъжички? Погрижи се в тях да влизат точно 5 милилитра вода. Искаш да продаваш в Русия лазерни принтери? Направи така, че в тях да работи касета формат ГОСТ тоя-и-тоя, при това без всякакви мошеннически чипове, изкуствено занижаващи нейния обем.

Както вярно е забелязал класика, капиталистът заради печалбата ще направи всичко – в това число и ще измени стоките под руските стандарти. А и нашите производители ще получат предимство, тъй като първо, изначално ще имат предвид родните ГОСТ-ове, а второ, ще получат възможност да импортозаместват чуждестранната техника по части.

Фриц Моисеевич Морген

Бил ли е Сталин тиран и деспот?

Превод не е необходим.

СССР издигна човечеството на една степен на развитие, но не можа да преодолее втората

Какво е за света октомврийската революция от 1917 година? Изглежда на този въпрос отговор е даван много пъти. По този въпрос бяха изказани много мнения. Казано бе и за прехода от капитализъм към социализъм и за превратът, като че направен от злокознени, могъществени и ужасни большевици и много още. Но това са все оценъчни съждения. Аз искам да отделя оценката на революцията с категория, която никой не може да отрича във връзка с нейната очевидност за всички поне малко умни люде.

Октомврийската революция от 1917 год така или иначе унищожи жестокото физическо угнетяване на болшинството население, осъществявало се до нея в социума даже в най-технически развитите (индустриални) страни.

Хората към средата на 20 век се оказаха, или поне в централната част на индустриалната цивилизация (основно това са Европа, СССР и Северна Америка) повече или по-малко нахранени, облечени-обути и с покрив над главата.

Подчертавам: именно благодарение революцията от октомври 1917 година и Съветският Съюз. Детайлно на доказателствата на този тезис няма да се спирам. Тези които сами не разбират това, могат да не четат нататък.

Тази ситуация се съхранява и до ден днешен. Благодаря техническите достижения на съвременната цивилизация, що-годе индустриално развитите държави са способни да обезпечават минимум на низшите потребности на населението и да не го довеждат до масови протести по причина глад, студ и така нататък.

Но с решението на въпроса за физическото оцеляване (биологическото възпроизводство) се изясни, че хората не се чувстват щастливи или даже просто доволни от живота.

Възниква въпрос: защо? Отговорът според мен е очевиден.

За обеспечаване на това минимално ниво (на просто възпроизводство) хората са принудени да работят такова количество време, че у тях просто не остава такова за живот по свое усмотрение. Както и да въртим, тези въобще, не много часове, които хората могат да откъснат извън минуса работа и битови дела, необходими за поддържане на своето биологическо съществуване - това не е живот. Това са някакви жалки трохи от това време, което е отредено на човека да проведе жив на планетата Земя.

За расширено възпроизводство (раждане на три деца в семейството и обезпечение на живота с някакви принципни, реално, не "пазарно", влияещи на качеството на живот подобрения) аз и не говоря. Общо явление е снижаване числеността на хората в средно семейство от индустриалното и постиндустриалното общество с ръста на материалното благосъстояние.

Парадокс, когато далеч по-бедни семейства в не западните страни раждат и възпитават много деца, потвърждава именно този факт, че стандартите на западният (развит технически) социум ориентират хората на придобиване на вещи, създаване на удобства и получаване на удоволствия, на индивидуално потребление. Максимално за това ниво доход, който има този индивид.

В този списък деца не влизат. Разходите за тях са просто извънредни за средният потребител. Микровълновките и кухненските комбайни изместват децата.

Всъщност човек харчи практически цялото си време поне да остава на това минимално ниво на развитие, с което той влиза във възрастният живот. Възможно той ще може да купува повече вещи, ще се обзаведе със стандартен набор (къща, кола, вила и сметка в банката), но ще похарчи така или иначе за това целият си живот.

Аз вече не говоря, че много хора и това в съществуващата икономическа система не ще достигнат.

А къде е времето за живот, с което човек може да се разпорежда по свое усмотрение? Къде е времето, в което той ще може да се занимава не с това, което е нужно за поддържане на биологическото съществуване, а за творчество, за нещо, което излиза извън рамките на жестката необходимост? Къде е царството на свободата? Поне на малък отрязък от живота на човека? Практически го няма. Така че можем ли да наричаме това как живеем пълноценен живот?

Според мен отговорът е съвершено ясен - не може. Това не е живот. Това е оцеляване. СССР можа да повлияе само на това власт имащите в света да започнат да заделят ресурси за минимум биологически потребности на населението. И между впрочем в СССР 8-часовият работен ден също оставяше малко време за творчество.

Макар 8-часовият работен ден и тези много социални завоевания, които бяха реалност в СССР раскрепостиха човека. От този товар, който бе на раменете му при капитализма. И отново този товар се появи навсякъде.

Спомнете си щастливите лица на хората на съветските фотографии. Това бяха люде разкрепостени. Но не пробудени. За пробуждане на хората не стигаше време. И постановка на задачата.

Но беше ли поставена в СССР в някаква форма задача за създаване на условия за творческо развитие на личността?

Да, беше поставена. В работата "Экономические проблемы социализма в СССР" (1952 г.) И. Сталин като трети пункт на непременно предварително условие за прехода от социализъм към комунизъм пише следното:

"3. Необходимо е трето, да се достигне такъв културен ръст на обществото, който би обезпечил на всички членове на обществото всестранно развитие на техните физически и умствени способности, за да имат възможност членовете на обществото да получат образование, достатъчно за това да станат активни деятели на общественото развитие, да имат възможност свободно да избират профессия, а не да бъдат приковани за цял живот, в сила съществуващото разделение на труда, към една професия.

Какво се иска за това?

Би било неправилно да се мисли, че може да се достигне такъв сериозен културен ръст на членовете на обществото без сериозни изменения в днешното положение на труда. За това е нужно преди всичко да се съкрати работният ден минимум до 6, а после и до 5 часа. Това е необходимо за това, че членовете на обществото да получат достатъчно свободно време, необходимо за получаване на всестранно образование. За това е нужно, нататък, да се въведе общозадължително политехническо обучение, необходимо за това членовете на обществото да имат възможност свободно да избират професия и да не бъдат приковани за цял живот към една професия. За това е нужно, нататък, по коренен начин да се подобрят жилищните условия и повдигне реалната заплата на работниците и служащите минимум двойно, ако не и повече, както чрез пряко повишаване на паричната заплата, така и особено чрез бъдещо систематическо снижаване на цените на предметите за масова употреба.

Такива са основните условия за подготовка на прехода към комунизма.

Само след изпълнение на всички тези предварителни условия, взети заедно, можем да се надяваме, че трудът ще бъде превърнат в очите на членовете на обществото от товар «в първа жизнена необходимост» (Маркс), че «трудът от тежко бреме ще се превърне в наслаждение» (Енгелс), че обществената собственост ще се оценява от всички членове на обществото като непоклатима и неприкосновена основа за съществуването на обществото."

Искам да обърна вашето внимание на това, че Сталин указва три пункта за предварителни условия за прехода от социализъм към комунизъм, от които въпросът за развитието на човека е трети. Но трябва да разбираме, че говорим за предварително условие и само за прехода от социализъм към комунизъм. А ако говорим за комунизма като цяло, то той по мое дълбоко убеждение, е средство и способ за осъществяване построяването на справедливо общество, в което всеки човек реализира своите висши творчески възможности.

Много жалко, че тези задачи бяха формулирани от Сталин не като главни положения от Програмата на КПСС. Може би тогава развитието на СССР би тръгнало различно. Но това, че Сталин е мислил над въпроса за създаване условия на съветският човек за преход "от царството на необходимост в царството на свободата" е несъмнено. При него това е ясно формулирано. И тези действия той вече е започвал да претворява в живота в частта на повишаване на заплатите и снижаване цените за предмети за масова употреба. Уви не успял...

За преодоляване втората степен от стълбицата на развитие: създаване възможност хората да се занимават в творчество по свое усмотрение, а просто казано, да започнат пълноценно да живеят - СССР не успя да повлияе.

Тази задача предстои да решим ние.

Източник: http://rjadovoj-rus.livejournal.com/3733795.html

Професор в САЩ: Съветските хора живееха богато колкото американците

«Нивото на живот на 100% от съветските хора към 80-те години — мога да докажа с цифри на ръце — се равняваше и по много параметри превишаваше нивото на живот на 80% от американските семейства днес» — пише в Живой Журнал професор Лопатников, емигрирал от Русия и живеещ днес в САЩ, работещ в изследователски център на университет Делауер.

***
Още веднаж за хора с тригерно съзнание: аз мога да покажа в САЩ места, които изглеждат чудовищно в сравнение с Пхенян.
Това въобще не означава, че в Северна Корея всичко е прекрасно, а в САЩ всичко е ужасно. САЩ, Британия, по своему, са интересни страни и днес - благодарение на тяхното островно положение - в тях е комфортно да се живее. По-комфортно, отколкото в Северна Корея.
Става дума съвершенно за друго. Става дума за това, че социалистическият строй в СССР, в Куба, в Северна Корея, показа съвершенно удивителна способност да обезпечава хората с максимално достоен живот в достъпните на тези страни по същество военни условия, които не те са си създали.
Трябва да осъзнаваме, че СССР например два пъти е губил по 30% от националното си богатство през XX век в световни войни и стартирал от състояние на изотстаналост с 100-150 години от колониалните европейски империи, ограбили по това време цял свят. Трябва да осъзнаваме доколко нисък е бил старта, ако още през 1928 год. в СССР е имало 84% селячество, докато в Англия е имало 17% селячество вече през първата половина на XIX век. И стартирайки от такова състояние, СССР създаде първокласна индустрия, първокласна наука, първокласна система за образование. При това всичко това СССР създаде за броени 16 години, докато вече 25 години "капиталистическа икономика" даже и не се е приблизила към показателите от последните съветски години В НИЩО.
Нивото на живот на 100% от съветските хора към 80-те години - мога да докажа това с цифри на ръце - се равняваше и по много параметри превишаваше нивото на живот на 80% от американските семейства днес. С изключение на един параметър - жилище, което СССР загуби във военните години за 25 000 000 човека. Плюс трябва да помним, че за броени години до войната в градовете се преселиха десетки милиони хора, които също искаха жилище... СССР не успя... Трябваше да се защитава, а не да харчи ресурси за хамон.
Куба. Бог с нея, с кубинската армия, която се оказа ключова сила на африканският континент и имаше тежест в Латинска Америка. Бог с нея. Но... Куба - остров с нищожно по същество население, намирайки се във военно-икономическа блокада - обезпечи такава продължителност на живота, на която могат да завиждат други повече от развити страни и такова ниво медицина, че там се стремят да отидат на лечение от Канада и САЩ.
Че и Северна Корея. Не всичко там е добре, макар достиженията също са очевидни и, с отчет на блокадата, изглеждат като чудо. НИТО ЕДНА капиталистическа страна, оказала се под такова всеобщо военно, политическо и икономическо давление не би оцеляла по принцип. Северна Корея оцеля, създаде - принудено! - мощна армия и хората там заради това живеят небогато, но, как да кажем... ЧИСТО.
По същество, социалистическите страни нямаха ВРЕМЕ, за да строят социализъм, ибо всички те се намираха в условия на обсада от момента на възникване на първата такава държава - СССР.
Техен принуден отговор на агресията бе мобилизация на всичко: икономика, армия, народ. На тях просто не дадоха спокойно да се развиват елитите на тези страни, които ограбиха цял свят до конец и затова разполагаха със значително по-големи ресурси.
Но ще дойде време, и умните хора ще оценят опитът и на СССР, и на Куба, и на СК и ще погребат Синият свят на крадци веднаж и завинаги.
И въобще, просто не трябва да се лъже. Нито за голодомор, ни за ужасите на Северна Корея, нито за Сталин, нито за идеалните САЩ.
Просто не трябва да се лъже. И тогава всичко ще си дойде на мястото.

Източник:  http://publizist.ru/blogs/5/14863/

За фундаменталната разлика между СССР и Русия, или какво конкретно загубиха съветските хора

Естественото подзаглавие тук е:  За фундаменталната разлика между НРБ и РБ, или какво конкретно загубиха съветските български граждани.

 

Сега настъпва време, когато абсолютно различни хора (без зависимост от възраст и място в обществото) – започват да разказват, спомнят, или даже доизмислят (ако лично не са заварили) – различни - безусловно, положителни вещи, съществуващи при СССР. Само че нахвърлянията им се получават твърде едностранни и хаотични. Сами не желаейки го, всички те описват Съветският Съюз като царство на глобална «аванта».
Безплатно жилище и образование, безплатна медицина и карти за море, цени в стотинки за жилищно-комунални нужди, транспорт и продукти… и така нататък и тям подобни. Някои отиват така далеч, че се опитват да пресметнат всичко това в съвременни пари и получават огромни цифри.
Истина ли е всичко гореизброено, или са измислици?
Истина е. Само че не цялата истина.
Дори повече – това са въобще дреболии, на фона на тази част от «айсберга», която е скрита под всичко изброено. И за което принципно премълчават тези които са «в темата», а останалите упорстват в своето нежелание да докопаят до същността. Така че ще взема този труд на себе си.
Разликата между социализма в СССР и капитализма в Русия – е примерно такава, както между Закрито акционерно общество и Дружество с ограничена отговорност. Където у ДОО Русия има няколко ключеви собственици (получаващи дивиденти от печалбата на «компанията», в зависимост от количеството свои «акции»), а у ЗАО СССР – всеки гражданин бе акционер (с равен пакет акции» (и равни права над дивидентите – които пряко зависеха от ръста на «капитализация» на общото ЗАО СССР) ).
Базовото равенство на съветските хора бе в това, че и вие (директор на завод или прост шофьор), и колхозника, и Генералният секретар, и учителят, и геологът – бяха равни в своето право на «дивиденти», които се формираха благодаря отлажената работа на цялата държава.
И това бе фундаментално, неотчуждаемо право на всеки гражданин на Съветският Съюз. Право – получаемо при раждане.
Всички съвременни спомени и преживявания как тогава се е живеело добре и какви са били «соцпакетите» – това са само следствия, а въобще не обратното. Първо вие получавате право, по което ставате «акционер» – а едва после – «преференции» от вашето положение.
И ако подобни «бонуси», вече в наши дни, изведнаж изплащат просто така, демек «държавата помага на жителите» – то това е милостиня, а въобще не реализация на вашето право. Право вие нямате.
Формата, в която се провеждаха «изплащания на дивиденти», бе избрана такава, за която сега и си спомнят (всевъзможни «безплатности и соцпакет»). Причината за това, че «изплащанията» се правеха косвено, а не с реални пари на лична сметка – е в това, че косвените изплащания стимулират реинвестиране в своята страна.
Ако възнамеряваш да строиш детски градини – то е нужно първо да се построят заводи, на които ще се произвеждат материалите (а това на свой ред са нови работни места и възможности). Ако инвестираш в медицината и спорта – то това дава на изхода по-здрави и силни хора; ако влагаш в науката – то растат производителните сили на цялото общество и така нататък.
И при това е важно да се разбира, че ако вчера на хората е трябовало едно – то утре формата на изплащане на дивиденти би могла да стане вече друга, по-подходяща за момента. Затова важна е не конкретната форма на «изплащания», в конкретният момент, а самото базово право – по което гражданите имат възможност да получат своите «дивиденти», в този вид, който най-точно отговаря на текущите потребности.
Да продължим. Съветската партийна номенклатура и тогдавашният «елит» имаха само една възможност да разкъсат пътищата на народовластие и отсътствие на социални прегради (когато аз, целият такъв красив и в бяло, получавам «само едва» толкова блага и възможности, колкото и «зачухан шлосер» от ЖКа).
Изход бе намерен – необходимо бе бързо да се «монетизират» изгодите и «бонусите», получаеми от заетите места в социалната пирамида, и да се получи възможност да се предава спечеленото (власт, положение в обществото, бившо държавно имущество и т.п.) по наследство.
Механизмът за «трансформация на страната» бе избран такъв – трябваше да се превърне ЗАО СССР – в ДОО Россия. Тоест, целенасочено да се лишат большинството граждани от тяхното базово право «на дивиденти» (от работата на държавата като единен комплекс). И да се преразпределят тези права в своя полза.
И това блестящо бе направено със ЗАО СССР през 90-те.
Под разговори за двеста сорта салами; под байки, че гледай уж «там-то» (т.е. на Запад), на такива като нас, «охо-хо» колко плащат; под безумни подвивания и гнили лозунги, че цял свят само и чака докато ние се освободим от «властта на комисарите», и веднага ще ни завърти в хорото на «братските капиталистически народи»...
Под целият този мръсен воал от манипулации, илюзии и истерики се случи коренно, фундаментално изменение. Изменение, което подавящо болшинство от хората усещат всеки ден – но не могат да го изразят със свои думи. А именно:
Случи се изменение на формата на собственост ЗАО Съветски Съюз. От тук нататък простите граждани престанаха да бъдат акционери, и сега – никой нищо не им е длъжен. А елитът (митичните "комунисти", виновни за всичко в България - бел.пр.) – надеждно зафиксира своето положение.
Съвременна Русия – това е гигантско ДОО, където име няколко клана «акционери» (седящи на «тръби» от различен род; «тръби», изначално принадлежащи на всички граждани – и позволяващи да се теглят дотационните сфери (училища, детски градини, спортни секции и т.п.) и да се инвестира в комплексно развитие на своите съграждани).
Тези «мега-акционери» получават печалба от всичко това, което бе построено от нашите предци, всичко това, което отстояха те във Великата Отечествена Война, и всичко това, което изначално бе създадено именно за гражданите от корпорация СССР.
За гражданите, които имаха пълно право да пеят: – «Широка страна моя родная…» – защото де-юре и де-факто бяха собственици (т.е. «акционери») на своята Родина.
От 1991-а година, всички тези «акционери» рязко се превърнаха в сборище «наемни работници». А такива работници са взаимозаменяеми и не представляват особена ценност. «Счупил» си се, не можеш да работиш за двама, боледуваш често, или си се състарил? Е тогава – вън! Други ще намерим.
Хората станаха вещи, като стругове в завода, или принтери в офиса.
Отделно ще подчертая, че колкото по-ниска е заплатата на работниците (за която те са готови да се трудят) – толкова по-висока е печалбата у новите собственици. И от това произлиза още едно принципно отличие на системите.
Ако местните работници са «нерентабилни» – значи следва да се вкарват трудови мигранти, намиращи се тук в положение на полуроби. А за инвестиране, преучване или субсидиране на своите граждани – може смело да се плюе; нека седят на пособия или пият ракия от безнадежност.
Ако коренните жители мръщят нос от заплати 5-7 стотин лева (5-7 хил рубли в оргинала - бел.пр.) (в дълбините на душата си интуитивно «чувствайки», че някъде тук ги на...излъгват), то вместо тях – наемат още по-нищи узбеки и таджики. Прекрасно разбирайки, че когато собствените граждани «поискат да плюскат» – то и за тях нищо друго не ще остане, освен да отидат да се гърбят за грошове. Това се нарича – дъмпинг в сферата на трудовите ресурси.
Но да се върнем малко назад. Напомням, че за разлика от днешна Русия, в бившият СССР – всеки гражданин бе акционер.
От това следва логичен извод:

– за всеки гражданин става изгодно и у другите жители да се появи достойно място в живота, максимално качествено образование и най-подходящо работно място – просто защото връзката между «мен» и «тях» е желязна.

Колкото по-добре работи всеки –> толкова по-голям е общият доход на Корпорация СССР –> и толкова повече са дивидентите за всеки.
Т.е. условната «капитализация» на цялото ЗАО СССР расте благодаря приноса на всеки гражданин –> а дивидентите на всеки гражданин –> растат благодаря ефективната работа на цялото Общество в цяло. А значи – всички стават нужни един на друг, вместо днешното противостояние – «аз» vs «те».
Тези най-важни разлики на СССР и РФ никой и никъде не се опитва да обясни, или да изнесе на всеобщо обсъждане – но положението се наложи именно такова. Ако с пряк текст се заяви, что от развала на СССР са спечелили не само «елитариите» (това и така е ясно за всички, и с това отдавна свикнаха), но още и се обясни, в какво конкретно са загубили 99% от жителите, то това ще извика крайно озлобление срещу тези, които замислиха аферата и жънат плодовете и до ден днешен.
Но у хората както преди няма разбиране за това, какво конкретно са им отнели. Това, което виждам – това е някакво смътно, рудиментарно-фрагментарно, повърхностно-носталгическо преживяване, че някога в страната всичко бе «по справедливост», и за хиляден път слушам за – «евтини ЖКУ, безплатно жилище, медицина, образование и всичко останало».
Обърканите съвременници не разбират главното, това, от което се сумираше всичко гореизброено.
То се събираше от юридически фиксираното право, че страната принадлежи на всички граждани, в равна степен.
А самите те – не са просто абстрактно «население», случайно забягнало на тази територия, а бивши акционери и бивши собственици пакет равни права, на печалбата от дейността на мега-корпорация, под название Съветски Съюз.
Собственици – които «метнаха» така ловко, така звънко, така грамотно – че даже набили куп цицини те все едно смятат, че сами случайно са се спънали.
Разбирам, че понякога пиша достатъчно сложни неща. Но ако не се вникне в това, каква е «подводната част от айсберга», в какво бе първопричината и източникът на благополучие, то у носталгиращите по СССР всичко за пореден път ще се сведе до «безплатно жилище» и прочие «бонуси». А у тези, които кълнат «совка», всичко наопаки ще се сведе до лагери и репресии.
Но къде по-важно е и двете страни да разберат, че са «минали» и тези – и другите. И причината въобще не е в «хубавостта» или «лошостта» на СССР като държава, а в това, че всички поголовно лишиха от фундаментално базово право.
Право – на доходи, от работа в своята собствена страна. Нека тези доходи са малки, нека са същите както и у всички останали, нека се изразяват не с цифри на личната сметка, а с това набило оскомина «безплатно жилище» и най-добро в света образование – но всичко това вече го няма; и го няма у всички наведнаж.
И съвершенно не е важно – капитализъм или социализъм при това строим. Нивото на живот на гражданите, притежаващи «базово право» – ще бъде значително по-високо, независимо от политико-икономическият модел в страната.
А всякакви лозунги, на всички партии, емек – «Ако победим, то утре на всички ще повишим заплатите!» – са подмятания, демагогия и отвеждане на вниманието от главното.
Ние всички както преди ще останем лишени от базовото право на владение на частичка от богатствата на нашата необятна Родина. Не някаква конкретна брезичка или конкретна шахта – а малка част от общият БВП на страната.
Без това право – вие сте вечен наемник, тресящ се от страх да не остане без работа, без ипотечна къща и въобще – без средства за съществуване.
На наемният работник може да се плати голяма заплата, но на частичка от печалбата в частната компания – той дума не смее да обели. Това е табу.
Това, което написах в тези бележки е страшно. Ако всеки жител разбира как реално стои работата и от какво конкретно, масово се лишиха хората през 90-те – то това напълно избива легитимността у всички политически движения, освен тези, които призовават да се върне на гражданите това «базово право». А за да се върне и зафиксира, ще се наложи да се проведе ре-национализация на прословутите «тръби» и финансовата система.
И между впрочем, именно тук се крие отговора на такъв популярен (на постсъветското пространство) въпрос – «Ако си такъв умен, защо си толкова беден?»
Защото гражданите загубиха право на причастност към богатствата на своята страна. Дали тя процъвтява, дали издиша – сега е безразлично (максимум, което можете – да си утешавате самолюбието, асоциирайки себе си и Русия по време на теленовостите или спортни състезания).
Страна гигант, притежаваща всякакви видове ресурси – не може да обезпечи банално оцеляване на своите граждани. Това е позор. Но позор – лежащ не на съвестта на гражданите, въртящи се като катерички в колело, а на тези, които ги натика в тези колела преди 20 години…
Да, и докато не съм забравил. Фразата, която обичат да повтарят «елитариите» от всички бои, спомняйки си президента Борис Елцин, демек: – «Той ни даде свобода», – в реалност означава съвсем друго: – «Той _ни_ даде свобода».
Надявам се, че сега са ви ясни и цинизмът, и забавната откровеност на тази фраза. Нали ако «нам» той нещо е дал, то у някого другиго той това нещо е отнел.
Е а в заключение искам да цитирам това, на което се базираше правото на гражданите на дивиденти. Конституция на СССР, «Сталински» вариант от 1936-а година:

«Статия 6. Земята, нейните недра, води, гори, заводи, фабрики, шахти, рудници, железопътният, водният и въздушният транспорт, банките, средствата за връзка, организираните от държавата крупни селскостопански предприятия (совхози, машинно-тракторни станции и т.п.), а също коммуналните предприятия и основен жилищен фонд в градовете и промишлените пунктове е държавна собственост, тоест всенародно достояние».
«Статия 11. Стопанският живот в СССР се определя и направлява от държавният народностопански план в интересите на увеличение на общественото богатство, неуклонен подем на материалното и културното ниво на трудещите се, укрепване на независимостта на СССР и усилване на неговата способност за отбрана».
«Статия 12. Трудът в СССР е задължение и чест за всеки способен за труд гражданин по принципа: «който не работи - не яде» ».