Ужасите на съветския режим

Снижение на цените в следвоенния СССР при Сталин.
Това по време в което във високоразвитите цивилизовани демократични западни страни, които все така папкат от колониите си не са отменени купоните за храна.

СТАЛИН. Десет сталински удари по несправедливостта.

Десет сталински удари по несправедливостта.

Русите не просто помнят Сталин, те го считат за една от най-забележителните личности в историята на Русия. И това не е всичко – те желаят неговото завръщане. Знаете ли защо? Русите искат Справедливост.

Не всеки е способен да осъзнае щастието на това, че неговите родители и той сам са участвали в строителството на идеалната Справедлива държава. Не някакъв хипов Град на Слънцето или хартиена Утопия, а съвсем истинска – реална, успешна, заемала една шеста част от сушата. Една шеста! Това не са ти експерименти на полоумни сектанти на частно ранчо в «задщатния» щат Аризона. У нас мащабите – стотици милиони души, влияние на цял свят и законна убеденост, че съветският човек е най-прогресивният на света.
Съветският Съюз бе практически (и успешен!) опит за създаване крепост на пътя на настъпващата ера на Несправедливост, в която ние с вас сега и живеем. Тя вече настъпи тази ера, разрушила Справедливата страна. Така често се случва – Несправедливостта и Злото са по-прости от Доброто, по-извъртливи, изглеждат презентабелно и предлагат на човека лек и приятен път към самоудовлетворение. И днешните потомци на защитници на крепости, облечени в латекс и паунови пера, с упоение разпродават съдържанието на складовете и се подтриват с бойните знамена на отците и дедите. От горди воини и победители ние сме се превърнали в полуграмотни диваци, за които категориите Добро и Зло са се свили до размерите на собствения търбух, до животинските усещания «сит – гладен».
Опитите за т.н. десталинизация – това е краен етап от борбата между Справедливост и Несправедливост, и в случая на наше поражение робството става не просто прогнозируемо, но и неизбежно.
С какво е така ненавистен Сталин за западният свят на Несправедливост? Защо, давейки се и прекъсвайки един друг, служителите на демократическо-либерални култове шаманят на месите на различни ток-шоу, пишат манускрипти и лъжат, лъжат, лъжат, лъжат безспир? А просто образът на генералисимуса, нанесъл на света на Несправедливостта десет съкрушителни сталински удара им действа като чесън на вампири; докато неговият портрет виси на стените в нашите квартири, и русите го считат човек на столетието (резултатите от гласуването нека се присънват на фалшификаторите в ада!) Злото не може да празнува победа. Освен това, десталинизацията – това е рефлекс на нашите собствени политически елити, временници, захванали властта, които на генетическо ниво се боят от наказание за разрушената страна, откраднатите заводи и земи. Те искат да се обезопасят от справедлив съд за разхищение на народната собственост. И създават мит за тъмното и кърваво минало, защото в това минало тях, мерзавците, биха разстреляли. И това би било Справедливо!
И така, кои са тези десет сталински удари по Несправедливостта които имам превид?
Удар първи. Възраждане на Империята
Как англосаксите са разрушавали Руската империя, прикривайки се с кайзерова Германия е известно. В хода на противостоянието на Доброто и Злото унищожението на мощен духовен център на света – Русия – бе най-важно събитие и както се надявали нашите противници, последна и решаваща битка, след която светът спокойно би могло да се разреже като празнична торта, не отчитайки генетическият стремеж на русите към Справедливост. Всъщност методите за идеологическа война малко са се изменили оттогава. Лъжедемокрация, отрицание на своето минало, всепозволеност, духовно обедняване, поголовен разврат, ненавист към собствените ценности – ето какво са инжектирали на руският народ. И инжектират до ден днешен.
Тогава не се получава. Империята бива събрана в юмрук и редът възстановен.
Удар втори. Справедливо наказание.
Но даже във възстановената от Сталин империя е имало слаби места. Едно от тях – партийните кадри, участвали в демонтажа на Руската държава, в преследвания на православни свещенници, в кървави зверства – разстрели, изтезания и екзекуции. Много от тях са били агенти на влияние на чужди държави, а понякога – просто шпиони. Имало разбира се и обикновени бездарници, приспособленци или мародери. Във всеки случай новата империя не би могла да се управлява от предатели и унищожители на руският народ. Някои от тях бват отстранени, някои – особено опасни – унищожени. В хода на партийните чистки всички пропиващи златния запас на Русия, къпещи се с проститутки в шампанско, захванали за лично ползване дворци, всички разхристани накокаинени революционери изчезнали като дим. И това е Справедливо. Благодарим Ви, другарю Сталин!
Удар трети. Държава, а не комерческо предприятие.
Когато за пореден път става ясно, че нова Русия така просто не ще завоюваш, в ход тръгват западните пазарни трикчета. НЕП. Да, това е същият този НЕП, който домъчи СССР при съдействие на Горбачов, отпочиващ сега в Лондон. Тогава, при Ленин също вървяло към това. Благо задача на Сталин е била строеж на държава, а не на комерческо предприятие за обогатяване на непмани-скоробогати (чети – олигарси). Съдейки по всичко, болният Илич просто е махнал с ръка на настойчивите искания на Сталин, давайки му карт-бланш за решителни мерки. И бардака свършил. Създаването на несправедливо общество, обслужващо финансовите и промишлени елити се прекратило. Бандити, спекуланти, далавераджии от всички сортове бързо привели в чувство и поставили на място. Интересно, не това ли сега чакат русите от ръководството на страната? Можем да ги запитаме. Отговорът според мен е очевиден.
Удар четвърти. Защита на православието.
Когато антисталинистите няма какво да кажат те започват да вещаят за сталинските гонения на православната църква. Точно обратното. Сталин се опитвал да спре антицърковната вълна, която пораждат «просветени» умове в Русия още до октомврийските събития. Толстой, гений на световната литература и чист сектант, на погребението на който селяните(!) отказват да се кръстят(!) в знак на протест. А кучия син Пушкин съв своята «Сказка о попе…»! И още много-много примери, когато великите отвращавали своя собствен народ от Вяра и от църква. За революция всичко е било готово. Народът е бил възпитан в «най-добри» атеистически традиции – нахлувал в църкви, трошел кръстове, горял икони, издевателствал над свещеннослужителите. Главатарите на революционните шайки само управлявали този процес, но те не са могли да го подготовят – съзнанието на масите вече е било сформирано от либералната творческа интелигенция.
Както и да искал Сталин да спре този процес, гниенето на душите отишло твърде далеч. Той направил това, което могъл – прекратил вакханалията и въвел институтът на Патриаршеството. По време отбраната на Москва над столицата правел кръгове самолет с иконата на Божата Майка, а в храмовете вървели богослужения. Православната църква в Съветският Съюз не изчезнала, разпадът на централният духовен стълб на руският народ започнат от дореволюционите «западници», демократи и либерали е бил спрян.
Удар пети. Селекция на кадрите.
Съвременният «демократически» модел на обществено устройство декларира неограничени възможности за всеки отделен индивид. Това разбира се е пропаганда чиста проба, не по-добра и не по-лоша от гьобелсовата. Да се попадне на върха, в клуба управляващ държавните процеси просто «от улицата» е невъзможно. Потомствените демократи здраво държат строй, отсичайки чуждите. И как точно е казвал Херцен, макар и за други хора – «Тесен е кръга ... Страшно далеч са те от народа». Този тесен кръг масирано обработва мозъците на своите крепостни, успешно превръщайки ги в безинициативни и малограмотни потребители за продукцията на своите корпорации. Няма никаква «велика американска мечта» – има «велика американска лъжа», красиво упакована и разрекламирана. А и въобще не е съществувало нито една страна, където прост стругар или например миньор е бил допуснат до държавния штурвал.
Нито една, освен СССР. Сталинските карателни органи, демонизирани от солженицини-новодворски, имали освен преките си задължения още една важна функция – да избират и предвижват успешни и талантливи люде по кариерната стълба. Повярвайте, Буш-младши при съветската система за селекция на кадри не би имал ни най-малка надежда да попадне във висшите ешалони на властта. Макар и за това, че е глупак. А в либерално-демократическата система богати идиоти могат да възглавяват ядрени държави, заплашвайки цял свят, а и собствената си страна.
Успешността на сталинският мениджмънт се опирала на ефективна кадрова работа. И което е най-опасно за света на Несправедливостта, тази система била истински демократична, давала възможност на всеки талантлив и работещ човек да направи кариера.
Удар шести. Наука и образование.
Разстроеният Кеннеди казвал «Космосът загубихме от русите зад училищният чин». Аз бих добавил – и не само космосът. Най-съвершенната съветска система на обучение даде не просто стопроцентна грамотност, но и развиваше в хората тяга към творчество, към науките, възпитаваше гражданин на своята страна. За разлика от усилено копираната днес западна система, която «печата» от конвейера леко грамотни потребители. Хайде добре ако всички еднакво печаташе! Но нали днешният западен елит обучава своите деца в затворени заведения, създадени по образ и подобие на руските и съветски училища и лицеи, увеличавайки с това разрива между управляващата върхушка и основната маса хора. Западният свят на Несправедливост бе в шок от успехите на науката и образованието на страната, «стенеща» под Сталин. Какъв удар! Милиони образовани творчески хора в стана на врага, развиващи своята държава, и милиони полуграмотни, жулещи пуканки на своя територия. Т.к. да се учат своите е неизгодно във всеки смисъл и даже опасно, значи трябва да се разруши системата на противника.
Това дълго време не се удаваше. Но днешните ръководители на Русия и Украйна с удоволствие биха се заели с унищожение сложната система за образование в своите страни. Каквито и прогресивни лозунги те да не издигат за прикритие – те вече са застанали на страна на Несправедливостта, превръщайки великият народ в полуграмотно стадо.
Удар седми. Великата Победа.
Това бе момент на истина, когато цял свят разбра ефективността на сталинската система. Дори повече - той разбра неговата справедливост. Само народ, живеещ в справедлива страна, би могъл така героически да се сражава и победи. Светът започна да «червенее», а сам Сталин стана истинска световна звезда. В Гърция вървеше гражданска война между комунисти и антикомунисти, Източна Европа попадна под влияние на СССР, в Западна Европа и САЩ авторитетът на Съюза нарастна неимоверно, поклатил устоите на обществото частници, индивидуалисти и потребители.
Това на Сталин не можеха да простят. Чърчил в Фултън точно определи заплахата за света на Несправедливостта, и започна «студената война», «лов на вещици» и плана Дълес…
Удар осми. Ядрена бомба, космос или Добро с юмруци.
Бидейки прогресивна държава с високо ниво на технологии и огромен научен потенциал, Съветският Съюз в най-кратки срокове ликвидира западният монопол над ядрено оръжие и продължи напред – в космоса. И ядрената, и космическата програми бяха заложени още при Сталин – създадени полигони, институти, заводи, обучени хиляди специалисти. Прибавете към това многомилионна армия-победителка, и ще разберете как посърнаха враговете на Справедливата империя. Доброто трябва да е с юмруци. И сега силата на тези юмруци би могъл да оцени всеки желаещ. Слава Богу, до сега никой не се е решил.
Удар девети. Справедлива Империя.
Историята знае множество примери, когато високопоставени западни чиновници, инженери, учени са работили доброволно за съветското разузнаване. При това материалната съставна в тяхното сътрудничество даже не е била разглеждана. Тях не са купували, те са били доброволци, съзнателно застанали на страна на Справедливостта. Запад надигравахме по известната формула на героя на Сергей Бодров от филма «Брат-2»: «Силата – е в правдата!»
В правдата! Съветският Съюз бе Империя на Справедливостта. Либералите, разбира се, всичко се опитват да мерят с метри салами или дълбочина на потребителска кошница. Да спорим с тях е безполезно – те защитават други ценности, те са от друг свят. Думите «гордост», «чест» и «справедливост» за тях са пуст звук. Затова ще поговорим за вещи по-земни и понятни за всички – за равенство пред закона.
По време на Великата Отечествена война командирите от всякакъв ранг, изпратили своите войкици без подготовка срещу укрепени вражески позиции, са се разстрелвали. Всеки партапаратчик (по модному – елит) се е наказвал по най-строг начин за грубост на работното място при общуване с простият човек. Работника не могли да уволнят от предприятието без достатъчни основания, Кодекса на Труда изпълнявали неотклонно. Борбата с подкупите е била жестока – до разстрели.
Как мислите, какво би се случило при Сталин с ръководители от разни нива, ако децата в детска градина се отровят със столова храна? Мисля даже в Обкома биха полетели глави.
А ето пример от живота. В далечния Север във военно градче «размразяват» системата за отопление, двама войници лягат с пневмония, още трима – леки измръзвания. След ден там има комисия от МО, в която като специалист по строителство е моят баща. Командира на частта лишават от звание и изгонват от партията, заместника по тила – в затвора и т.н. Но главното – в деня на пристигане на комисията вече завършват възстановителните работи (в 50-градусен студ!) и в казармите е топло.
А сега трови деца, замразявай войници, нагрубявай, сидейки в кожено кресло посетителя, вземай подкупи – нищо страшно. Парите решават всичко. Ето на битово ниво разликата между Справедливост и Несправедливост.
Е и главното. Съветската империя бе пълна противоположност на западните империи. Първо, в Съюза нямаше угнетени и унищожени народи, за разлика от САЩ и Великобритания. Второ, всички богатства на страната принадлежаха на държавата, т.е. на народа. В Западният свят държавата принадлежи на представителите на крупните кланове и корпорации.
Не ви ли се струва, че се развиваме по най-лошия от възможните пътища?

Удар десет. Сталин е жив!

Трябва да отдадем длъжното на извъртливостта на нашите врагове – избегнали пряк конфликт със свръхдържавата те можаха да разрушат Съветският Съюз, наложили своите ценности и своята порочна пазарна система. Остана само едно препятствие – историческата памет. Тя и не дава на нашият народ да се разсее по света като безродни индивидууми-потребители, тя продължава да циментира останалите камъни в строежа отбранителни стени. Сталин – един от най-важните ингредиенти на тази циментираща смес. За ужас на разрушителите на империята на Справедливостта Сталин нанася по тях десети удар вече след своята смърт, точно сега.
Русите не просто помнят Сталин, те го считат една от най-забележителните личности в историята на Русия.
Дори повече – те желаят неговото завръщане. Знаете ли защо?
Русите искат Справедливост.

http://sovsojuz.mirtesen.ru/bl...

+2

Colonel Cassad

 
Памятник Сталину в Ростовской области http://161.ru/text/newsline/24...


Памятник Сталину в Архангельске http://abcdpolk.livejournal.co...

Територия на мъртвият път на Сталин.

Часть 1. Не така всичко е било, съвсем не така(с).

Нашето предвижване по територията на мъртвият път ще започнем, да кажем, ето с какво. Ще се опитаме да отговорим на въпроса, в какво е загадката на Сталинският СССР, и какво се скриваше под хрушчовският волунтаризъм.
Често се налага да слушаме за СССР, който загубихме през 1991г. Това, че загубихме е свършен факт. Но, най-интересното е в това, че истинския, пълноценен СССР ние загубихме далеч преди обозначената дата.
За правилна оценка на резултатите от управлението на всеки ръководител е необходимо да отчитаме какво наследство му е останало от предшественика и каква страна е оставил на приемника. Да минем по веригата.
Сталин, както е известно, започна със «страна с рало» (ще добавя и ленинска гвардия в добавка),
Хрушчов - ядрена държава и без пет минути космос.
Брежнев - Горна Волта с ракети.
Горбачов – Колос на глинени нозе.
Що за странни колебания на курса на партията? Налице е колосална разлика между Сталинският период и останалите СССР-ри.
Но да се вгледаме в Сталинската епоха.
Любимата на нашите друзя на народа тема за репресии няма да засягаме. С нея и така е ясно. Трябва само да разбираме, че врещейки от всеки чайник за личната отговорност на Сталин за всички беди, те със своя визг създават Бял шум, зад който банално се опитват нещо да скрият. Знаейки този прийом, става по-просто да се разкриват неизвестни страници от историята. Само като чуем някъде дружно хорово пеене на друзята, ще отидем по-близо и ще се вгледаме, какво вие тук, господа хорошие, да закопаете се опитвате. В случая със Сталинският СССР вече намерихме, какво!
Продължавайте.
Ах, още и Берия е негодяй? Ще се вгледаме и в неговите дела внимателно.
Ась? Какво крякате? Кой сатрап? Ах, Иван Грозни сатрап! Благодаря, знаем сега в какво направление да правим разкопки.
А виж с репресиите, е защо само за 37-38 години стенете? Нали репресиите дълго до 37-а са започнали и не през 38-а завършили. Ах, не тези, когото трябва тогава за врагове на народа са обявили, добре, ще минем по списъка.
Или наопаки, ето внушават ни, че периода на хрушчовско управление в цяло позитивно се е отразил на живота на страната, прекратили са се репресиите, хората са престанали да се боят и т.д. и т.п. С една дума, затопляне. А като е затопляне, то подразбира се, че го е предшествал някакъв особено студен и мрачен период.
Е какво, ще се приблизим и погледнем какво там са прикрили. Царевицата няма да бутаме.
Нам е напълно достатъчно ето тези четири знакови дати от периода:
1. 1953г. убийството на Сталин и Берия, държавен преврат в СССР;
2. 1956г. разобличение от Хрушчов култа към личността;
3. 1961г. изнасянето тялото на Сталин от мавзолея;
4. 1962г. операция "Фестивал".

Без коментари.

Как така! Не може да бъде!
Както се оказа, може! Към това време СССР бе буквално обърнат наопаки от хрушчовското затопляне.
Може би в страната са се изменили идеологията или общественият строй? Съвсем не. Същият социализъм, марксизъм, слава на КПСС и всичко такова.
Е какво се получава, ръководствайки се от една и съща идеология, под едни и същи лозунги, страната се развива с гигантски темпове, първа в света отменя след войната талонната система, снижават се цените, непрекъснато расте нивото на живот на населението, извършват се прориви във всички области на науката и техниката. И изведнаж, откъде се взеха, гладни бунтове, танкове на улиците и армията стреля в собствения си народ.
Немислимо!
Да, нещо тук не е так, съвсем не е така.
Излиза работата въобще не е в идеологията и лозунгите? Ето и Булгаков в «Кучешко сърце» за същото говори.
А в какво тогава?
Забягвайки напред, ще изкажа крамолна за комунистите мисъл. Сталин би се добил точно същите успехи и в условия на капиталистическо общество. Че и в каквото и да е общество.
Отговора лежи съвершено в друга плоскост и поначало ще изглежда странен.

Да кажем така, Сталин от определен момент, е престанал да бъде привържъник на тези чужди, привнесени в Русия учения, увлекли го някога в младостта. Догматите на марксизма изведнаж са станали за него не повече от люспи. В неговите речи разбира се е продължавала да присъства марксистко-ленинска риторика, но в реалността той управлявал държавата, използвайки едному нему известна технология. Какво под маската на марксизма е внедрил той в народа подминавайки враждебното Политбюро и прочие бюрократически инстанции?

Невероятно, но най-пълна аналогия може да намерим в преданията от старини дълбоки за легендарният Прометей. Прометей е бил одарен с чувствително сърце и храбра душа. Той с жалост взирал на людете, лишени по волята на Зевс от огъня и оттова страдащи от студ, болести и невежество. Тайно от боговете, той се решава да предаде огъня на хората. Какво се е случило после вие знаете. Един важен за нас момент, сам Прометей е изнесъл този огън от дълбините на земята.
А какво направи Сталин? Ако накратко, то нему по някакъв невероятен начин се удаде да обърне легендата в реалният живот, т.е. да запали сърцата на людете с някакъв загадъчен огън. Народът почувства в себе си този огън, и страната се изтръгна напред.
И то така, че света потрепери!
Трудно е да повярвате? Разбирам. В легендата за волунтаризма е много по-лесно да се повярва.
А вот Алоизий Шикългрубер кой знае защо още тогава прекрасно е разбирал и е бил загрижен съвсем конкретно:

…такава личност, ако тя някога се появи, надлежи своевременно да се разпознае и унищожи.…в своята маса руският народ не представлява никаква опасност. Той е опасен само затова, че заключава в себе си сила, позволяваща да се създадат и развиват възможности, заложени в характера на такива личности(с).

Е а с какво още може да се обясни този невероятен изблик на народна енергия. Разказите за страхове и робски труд вървят покрая. За марксистската съзнателност на трудещите се, това при Швондер. А в речите на Сталин, ще каже някой… Малко наивно е, когато се опитват да търсят отговори в текстовете на изказванията на Сталин, цитирайки ги дословно. Да, там има елементи истина, но тях, като златни прашинки в тон пръст и пясък, трябва да се промиват, и да се промиват. Нали далеч не винаги на ръководител от подобен ранг е позволено пряко да назовава вещите със своите имена. А въобще да стоварва концентрирана истина върху повално оглупеното от друзята на народа население, това е твърде жестоко. Шок, ступор и непредсказуеми последствия са гарантирани. Нито Сталин, нито Пушкин такова да си позволи не са могли, макар и по различни причини.
От това и приказки. За възрастни. От двамата.
Отчасти, да се разгледа по частици истинският Сталин може само в мемуарите на А.С. Яковлев, А.Е. Голованов и В.Г. Грабин. Добавете, ако някого съм пропуснал.
Хрушчов и неговите подгласници бяха въплощение на тази Тъмна сила, която не можеше да допусне Руският ренесанс. Огледайте се наоколо те и днес никъде не са изчезнали. Леко се поддават на идентификация свой-чужд. Кажи на такъв тъмник в лицето: за Родину, за Сталина! Да отскочите едва ли ще успеете, ще бомбира феерично.
Да, ето така всичко е просто, борба на Тъмата със Светлината. Абсолютно всички следващи действия на Хрушчов и съдругари по унищожение на Сталинското наследство се вписват в тази проста истина:
Въплъщавал Сталин грандиозен План по преобразуване на природата - да се спре и разоре целината;
Направил Сталин рублата резервна валута - да се девалвира и привърже към долара;
Стимулирал Сталин стахановски движения - да се въведе всеобща уравниловка;
Развивал Сталин в страната предприемачество - да се забрани и отнеме собствеността на артелчиците;
Строял Сталин дружествени отношения с Китай - да се стигне до противостояние и конфронтация;
Уделял Сталин особено внимание на архитектурата - борба с "архитектурните излишества";
Поддържал Сталин личните стопанства на колхозниците - да се урежат земите и обложи с данък всяка ябълка;
Вдигал Сталин знаменитият тост за руският народ - да се устрои геноцид тому народу.
И така нататък и тому подобно, абсолютно във всички области, в икономика, наука, култура, политика. Просто място не ще стигне да се изброява! Некому вече да каже: "Уймись, дурак!".
И някой още вярва в безобиден волунтаризъм? Цинично убийство с последваща зачистка на пространство-територията, ето как това се нарича!
Е, а какво така старателно са зачиствали нашите друзя на народа? Не основите на социализма евентуално? Не разбира се, те сами на свое време и го занасят в Русия. А виж унищожение на зачатъците на зараждащото се общество на Златния Век в страната, хранителница на Прародината, е точно то! Именно затова с нажежено желязо се горял възроденият от Сталин руски дух в народа.
"Здесь русский дух, здесь Русью пахнет".
Към 1962г. зачистката е била основно завършена. Резултатът всем нам е добре известен: всеобща уравниловка, упадък в промишлеността, катастрофа в селското стопанство, ръст на цените, снижаване на доходите, дефицит на всего и вся, отсъствие на инициатива и стимули за труд.
Пълен марксизъм!
Изглежда единствен отрасъл, който успява да избегне хрушчовският разгром е отбранителния комплекс. Наистина не целия. Сталин трепетно се отнасял към авиацията. Именно по нея Хрушчов и нанася най-мощния удар. В резултат страната остава без изпреварили времето си "изделия" от КБ Мясищев и Сухой.

Свръхзвукови бомбардировачи М-50 и Т-4.

Флота също не пращи от здраве, а и без много още ще остане страната.
Ето такъв изкормен отвътре СССР ще остане след упира Хрушчов и неговата банда шестдесетници. А сменилата палачите брежнева върхушка, даже и няма да се върне към изворите, просто защото в кръга техни понятия не влиза смисълът, че това е било.
И ние съвершенно не познаваме онзи, Сталинският СССР.

Ако през 1950г. нивото на живот един път и половина превишава предвоенният, какво следва нататък?

Какво е замразена риба тогава не знаели.

Само след няколко години това изобилие ще се смени ето с това:

Снимка от музея в Новочеркаск.

Кадър от сериала «Веднаж в Ростов», но лозунгите са съхранени вярно.

И работата даже не е толкова в запълнените лавици на магазините и ежегодното снижение на цените, те са само следствие. Следствие на такова функциониране на държавният механизъм, при което продуктът на труда не излиза от страната, нито под вид на братска помощ за безчислените анголи и прочие неприсъединили се, нито посредством финансови и валутни манипулации на международното лихварство. А целиком и напълно постъпва в разпореждане на обществото.
Където държавната собственост органично се съчетава с частно предприемачество. Където морално и материално се стимулира всяка инициатива и където хората в режим на реално време с очите си виждат пряка взаимовръзка между резултата от своя труд и качеството на живот наоколо.
Погледнете какъв настрой тогава е съществувал в обществото! С две думи може да се изрази така: "Мы рождены, что б сказку сделать былью…". А как са стояли нещата с нравствеността в обществото. Оценете атмосферата на филмите от тези години. Погледнете тези щастливи, сияещи лица. Пред нас е общество, устремено в някакво Прекрасное Далёко(с). А "спасибо товарищу Сталину за наше счастливое детство" въобще не е лозунг, а, както се казва устами младенца глаголет истина.
Историята не търпи съслагателно наклонение. Но само за секунда си представете, ако нямаше Война и Хрушчов, какви, невидани в света висини би достигнала страната, да кажем към 70-те. Дъха ти спира!
Ето именно затова и Хитлер и Хрушчов.
Защото, да не смеете!!!
И днес милиарди долари се заделят на замазване с кал на Сталин и неговата епоха. Как опасна е тя за тях!
Кой всъщност бе Сталин и къде той самият намери този огън, с който освети пътя на хората? За опит да отговорим на този въпрос ще се върнем в трагическият за страната март 1953г. и внимателно ще прегледаме действията на Тъмните сили. Нас ни интересува тяхната първа стъпка след извършеното убийство.
Продължение следва.

https://cont.ws/post/411150

Знаете ли вие...

«Снижение себестойността на продукцията, както нееднократно е указвал другарят Сталин, е показател за качеството на работа на промишленността, един от най-важните източници за натрупвания в народното стопанство. Заедно с това то е непременно условие за снижението на цените и оттам, за ръста на материалното благосъстояние на трудещите се…»
«Съветското Правителство провежда политика на систематическо снижение на цените на стоките за масово потребление. През март тази [1951-а] година бе осъществено новото, четвърто за последните години, снижение на държавните пазарни цени за продоволствени и промишлени стоки, което обезпечи по-нататъшен ръст на реалната заплата на работниците и служащите и съкращение на разходите на селяните за покупка на поевтинелите промишлени стоки».

Цитати на Л.П. Берия

И стигам до причината за публикацията - скан на постановлението на Съвета на министрите и ЦК на ВКП(б) с процентното понижение на цените за 1951г. Оставям оргиналният размер, за да се виждат ясно 10-20% масово понижение на цените на огромна както биха казали днес "потребителска кошница".

Бил ли е Сталин тиран и деспот?

Превод не е необходим.