Милиони американци отказват да работят, назрява глобално въстание на средната класа

(В началото искам да обърна внимание на читателя на подчертания втори абзац в текста, в който авторът категорически се разграничава от комунизма и марксизма-ленинизма. Аз ще ви припомня тази уговорка на автора заедно с моят коментар в края - бел.пр.)

(В текста ще намерите много мои забележки, допълващи или уточняващи твърденията на автора с други думи - бел.пр. №2) 

 Искам да споделя нещо важно, което вече някое време наблюдавам с огромно възхищение. Всичко започна в САЩ и крачи по света със седемкилометрови крачки - това е зародилото се на сайта reddit.com движение "anti-work", т.е. против работата, което е обхванало милиони и започва да се разпространява повсеместно, и съпътстващият "велик отказ" на работниците от лошите работодатели. Това е безпрецедентно масово явление, което олицетворява скрито, но огромно психологическо отместване в американското общество. Какво ни интересуват нас американските проблеми? В Русия (и България - бел.пр.), където честният работодател, добрият директор, бяла заплата, соцпакет и плащане на данъците са по-скоро изключение отколкото правило,  с този въпрос ще се наложи да се сблъска рано или късно цялото общество. И това въобще не е чисто руски (и български - бел.пр.) проблем. Ако теб, читателю, те е за**ло да работиш, това е точно за теб.

Малка уговорка: аз по никой начин не поддържам комунистическите възгледи на марксизма-ленинизма. Аз не се стеснявам да призная тяхната правота там, където те действително са прави. Въпреки това тази статия не следва да се възприема за изразяване на поддръжка на комунизма, даже ако между редовете може да се улови познат мотив.

Всички вънешни линкове са на английски. Публикуваните в статията картинки са преведени.

Тези, които се ленят да четат всичко написано (а вероятно такива статии ще направя няколко), ще обобща популярните в това движение възгледи:

- Да се отдава голяма част от живота на работа е безмислено, и ние трябва да престроим обществото така, че да може малко да се работи, или даже да не се работи въобще. (Браво! Отлична идея! А др. Сталин е планирал въвеждането на 6 или 5 часов работен ден във втората половина на 50-те. За съжаление е убит преди това. Съвпадение? - бел.пр.) Ние правим това днес само по собствено съгласие, и е време това согласие да бъде оттеглено. Самостоятелната ценност на човека не зависи от неговата работа, а напротив, противоречи.

- Лъжа, измама и ограбване от работодателя  на наемният работник (експлоатация? - бел.пр.) - не е нещо извънредно, изключително явление, а норма, логически произлизаща от трудовите отношения, фактически узаконена (общ пример: ако откраднеш сто долара от касата на работа ще те затворят; ако работодателят не ти доплати сто долара заплата, ще ти се наложи да бягаш по инстанции и съдилища, може би ще си получиш парите, а може и не, но работодателят при това няма да бъде наказан). Това е инструмент за присвояване парите на работниците.

- Не работникът трябва да бъде благодарен  на работодателя, а напротив.

(Мы создаём все капиталы,

Что в сейфах подлецов лежат.
Интернационала - бел.пр.)

Бизнес, построен на минимизация на доходите на работниците, или проявляващ към тях жестокост няма право на съществуване. Лъжливите обещания, корпоративи и подаръци за стотинки вместо адекватна компенсация - това е сигнал, по който трябва да се уволняваш.

- Работниците трябва да се интересуват преди всичко от своя душевен покой и джоба си, а на интересите на бизнеса трябва да плюят. Всеки труд трябва да бъде заплатен, корупционните машинации да се пресичат в корен, безполезните мениджъри - отрязват, а подлеците - наказват. (Трябват репресии, да? - бел.пр.)

- Нито един милиардер не е заработил милиарди с честен и полезен труд, а само чрез организирана експлоатация на другите и манипулации чрез стздадените от богатите механизми, такива като фондовият пазар. Парите на милиардерите не принадлежат на милиардерите, и е нужно да се намери способ те да се използват.  (Нима, прости господи, чрез национализация, и експроприация на експроприаторите? - бел.пр.) За честният човек е невъзможно напълно да се обеспечи за всички жизнени случаи, и държавата трябва да създаде механизми за социална безопасност и осигуряване. (Нима всеобщо пенсионно осигуряване, право на труд, безплатно здравеопазване както при комуняките? - бел.пр.)

- Ключ към промените са бойкоти, масови самоуволнения, взаимоподдръжка и създаване на профсъюзи. Солидарност на работниците и открито обсъждане на нивата на заплащане, поведение на работодателите и споменаване имената на места на работа от уволнилите се сътрудници престана да е табу. (Пролетарии от вси страни - обединявайте се, да? - бел.пр.)

- Няма никакво двуличие в това, да се критикува и подрива капиталистическата система, едновременно участвайки в нея, доколкото това участие е принудено. (А не принудено ще е участието в бъдещата комунистическа система, да? - бел.пр.)

С други думи самият капитализъм се поставя под въпрос.

Само един, казвам ви. Само един милиардер ще изядем, и останалите ще се строят в една линия.

НАЧАЛОТО

През лятото на 2021 американските новини започнаха да обръщат внимание, че работодателите в определени области се затрудняват да намерят нови работници, докато старите масово  се уволняват. Първо звънче станаха изследвания на няколко крупни компании, в които допитванията показаха, че преобладаващо болшинство работници допускат и желаят смяна на местоработата, когато работодателите започнаха да говорят за връщане в нормален работен режим в офиса. Тогава предположиха, че това е временно явление, свързано с епидемията.

През август бе публикуван отчет, че 4 милиона американци са се уволнили през април 2021 год. Образува се рекордно количество свободни работни места - 10 милиона. Това произведе фурор във вестниците, и явлението на масов изход от работа бе наречено "великият отказ" и "голямото уволнение". Причините и мащабите тогава бяха неясни. Разни автори различно обясняваха този внезапен ефект, обвинявайки правителството, Тик-Ток, социалистите, руските шпиони и Китай. Правдата се оказала едновременно и по-банална, и по-дълбока: американците започнаха да се отказват от живота в дългове, пълният работен ден и това, което ние на Пикабу наричаме ефективни мениджъри. (некадърници на ръководни места - бел.пр.)

Американската култура на работа се строи на идята, че ако упорно бачкаш, то ще се издигаш по кариерната стълба, че работникът е длъжен да бъде благодарен на работодателя и бога за предоставената му възможност да се отличи, но в крайна сметка неговият личен успех зависи от самият него (съответно, провалът също е негова вина и ничия друга). Това на протежение много поколения се наричаше "протестанска трудова етика". Най-голямата фантазия на американците от средната класа е да станеш успешен само благодарение на самият себе си - такъв образ на Роналд Рейгън, изминал път от момче за всичко до президент. (Такива вярващи или фантазьори със сигурност не са чували за грешката на оцелелия - бел.пр.) Корените на тази фантазия водят до американските първопроходци и покорението на трудни земи, и е внушена от консервативните настроения. Американците по такъв начин дълго време са считали за нормално да работят в бизнес в който управляващото звено се състои от морални уроди, експлоатиращи ги в хвост и грива, и са били готови, както и предписва христианската доктрина,  да търпят конкретни издевателства сега за надежда за абстрактно възнаграждение после. При такъв менталитет всеки колега се разглежда като потенциален съперник, а не съюзник, а началството и властта - като поставен от всевишния щафетен бариер, който трябва не да се критикува, а прескача. Класовата солидарност е изключена.

Такъв подход, че още и в американски мащаб, създаде разграден двор за паразитите от типа мениджъри от средно звено и директори, задачата на които не е да вършат работа, а да надзирават за тези, които я вършат фактически. Уверен съм, че за мнозина читатели това е добре познато и без САЩ. Доколкото сложността на производството и планирането постоянно се увеличива, идилията на американският капитализъм, построена на фундамента на лична самостоятелност започна да се подрива от новообразуваната класа управленци, които са създали илюзия за собствената им необходимост. Става съвершенно нормално явление управляващият директор на компания, който формално е също такъв работник, да получава десетки, и дори стотици пъти повече отколкото персонала който той управлява, да не говорим за многомилионните бонуси, "златните парашути", яхтите и самолетите.

През 70-те започва да се развива феномен, причините за който още не до край са изяснени: докато продуктивността на труда постоянно се повишава благодаря новите технологии и методи за организация на труда, неговата реално заплащане върви надолу.  (Е, няма начин "феномена" да е ясен за човек, който не е чел "Капиталът" и следователно не знае за намаляващата норма на печалба с развитие на производството. И за да се задържи печалбата на същото ниво трябва какво - да се уреже заплащането, не? - бел.пр.) Разни автори приписват различни причини за тази промяна, и към този въпрос ние пак ще се върнем. Впрочем, засега ние можем да се досещаме за причините и без научни изискания, доколкото недоплатените пари не са се разтворили във въздуха, а са оседнали в нечий джоб: в крайна сметка тази причина е - алчност на работодателите и крадливост на мениджърите. (Т.е. същото което коментирах по-горе. Падащата норма печалба налага повече "алчност и крадливост" - бел.пр.)

Ръст на производителноста на труда и часовата заплата от 1948 год. Жълтата крива: производительност, червената - заплащане на труда.

Ако условно казано, градинар през 50-те на своята заплата би могъл да си купи дом под разумна ипотека, а дори и просто спестил налични средства, би могъл да издържа жена си и изпрати в колеж двете си деца, то през 70-те за това трябва да работят двамата съпрузи, а през 90-те това става вече неподемно без външно финансиране. Сега в много случаи две работи не стигат да се заплати автомобил, храна, ипотека и медицинска застраховка. Съответно, децата и собствеността станаха скъпо удоволствие, и сред традиционно задоволените членове (четете: белите) на обществото започна упадък на раждаемостта и владение на недвижимост.

От друга страна, за последните десетилетия САЩ направиха значителни стъпки в подобрение на федералното и местното законодателство по труда. Бяха проведени големи реформи и създадени органи по надзор, чрез които работникът може да получи полагащото му се. Колкото повече наглееха работодателите, толкова повече работниците узнаваха за положената им от закона защита от такава наглост и се ползваха от правата си. На американските форуми все по-често започнаха да се появяват конкретни съвети как да се наказват крадящите заплати бизнеси самостоятелно, без разходи за адвокат, и да се прави това престана да бъде срамно. (Пролетарската интернет солидарност - в действие - бел.пр.)

Когато пандемията застави работодателите да изпратят работниците в къщи, много бързо се изясни, че мениджърите с нищо особено полезно не са се занимавали, и печеливша компания без тях става още по-печеливша. На свой ред мениджърите започнаха да осъзнават какво ги заплашва отдалечената работа на подчинените и с всички правди и неправди започнаха да се опитват да се избавят от това. Работниците свикнали с удобството на работа от къщи, и забележимо подобрение в своето настроение, изведнаж започнаха да получават изисквания да се явят в офисите, да инсталират на работните си компютри и телефони достатъчно фашистски приложения за контрол, да разписват по час своите работни занятия и планове, да провеждат разни ненужни събрания и прочие по-рано нормални мениджърски изобретения, които сега започват да изглеждат диващина. Често това се съпровожда със заплахи за глоби, урязване на заплатата и уволнения, в това число и незаконно.

Съчетанието на пандемия, интернет, спад на доходите, умора и ненавист накрая превърна разпръснатите усещания на средната класа в масово течение.

СЪПРОТИВА

Загърнатата в кърпичката на ефективност социопатия на мениджърите прерастна в невиждана жестокост, и започна масово противостояние. Така например, един от членовете на съобществото /r/antiwork публикува фотография на преписката си с началник, където последния изисква от него да се яви на работа през почивен ден, който работникът взел във връзка със смъртта на баща му. Началник открито му казва "престани да се правиш на страдалец". Работникът незабавно го извещава че се уволнява и  го изпраща на няколко весели букви. По-рано такова би се считало за изолиран инцидент, чули за който мнозина биха се удивили. Сега това е норма. Този пост получи 150 хиляди гласа и бе прочетен  от милиони. Ето още един пример: една работничка се уволнява, и началството заповядало друг сътрудник да работи в събота, след 8 работни дни без прекъсване. Той отказва; началникът опитал да заплашва с уволнение и загуба на медицинската застраховка, и бил незабавно изпратен по адрес, работникът се уволнил на място.

Пандемията, интернет и държавната помощ помогнаха на американската работническа класа да усвои съвершенно нова за него истина: няма принципна разлика между изнуряващата работа под ефективен мениджър който постоянно те унижава, и за която плащат грошове, с които ти едва ли можеш да заплатиш стая под наем, и безработицата. Американците започнаха масово да изпращат началството в известни пеши пътешествия и да се уволняват, създавайки криза, мащабите на която едва започват да се изясняват. По такъв начин в САЩ пусна корени точно това явление, от което най-много се боят работодателите: солидарност. Милиардни търговски предприятия, плащащи минимална заплата на стотици хиляди работници започнаха тихо да паникуват. Бизнес-журналистиката бие в набат - за това в следващата част.

Началото на това явление бе пропуснато от аналитиците и се приписваше от вестникарите на изнежени хипстери и "лениви зумери" - деца от 2000-те и по-млади, които като че не искали да работят и разчитали да живеят наготово, съставяйки жизнените си приоритети изцяло и напълно от изпитания на истинните преживявания в своя богат вътрешен свят. Зумерите назначавали събеседване за работа и не се явявали на него; ако работата им била предложена, те можели просто да не се явят на нея, или да станад насред работния ден и мълчешката да си тръгнат завинаги. След двадесетгодишните зумери се повлекли и милениалите - тези, които се родили през 80те - но за разлика от тези, които са по-млади, човек над 30 вече има някакви ценности, жизнен опит и някаква тежест в обществото, и когато такива хора се обединят и започнат да се поддържат, това има забележими реални последствия.

"НИКОЙ НЕ ИСКА ВЕЧЕ ДА РАБОТИ"

Първата пукнатина даде индустрията на фастфуда и търговията. Работниците започват да напускат работните си места, често по средата на работния ден. Опитите на управленците да затегнат юздите и хванат бика за рогата само влошават ситуацията. Работниците започват да се уволняват заедно и да подават жалби заедно - понякога на цели смени. Собствениците на бизнеси се хващат да окачват навсякъде извинения за задръжки в обслужването и обявления за набор на работници, позоваващи се на това, че "никой не иска вече да работи." В отговор самите работници, напускайки работното място, започват да оставят след себе си свои собствени обявления: "ние се уволнихме, понеже ни плащат стотинки и ни плюят в лицето и душата."

Разбира се, болшинството бизнеси и в главата не им дойде да вдигнат заплатите, да подобрят условията на труда и отношението към простия работник. Вместо това те решиха просто да свалят вината на новото поколение и подакащото му правителство, а кризата просто да изчакат. Но кризата изглежда ще ги надживее. Американският интернет е препълнен с фотографии на затворени ресторанти с жални писма на вратите. В Британия тресна индустрията на превозите, което доведе до опустяване лавиците в магазините в някои места и криза на доставките на гориво. Правителството и работодателите отново заговориха за ленивите шофьори, които просто не искат да работят, субсидии за сметка на данъкоплатците и внос на допълнителна чуждестранна работна сила; никой естествено не поиска да се раздели със собствените си пари. В Германия, Австралия и други страни работниците също започват да се държат по подобен начин.

Следваща стъпка стана самоорганизация и популяризация на анти-капиталистически диалог. В САЩ дълго време битова идеята, че някои длъжности може да се разглеждат като временни или като годни само за подрастващи. Разбира се за работодателя е изгодно такова мислене - това означава, че на работника с пълна заетост може да се плаща под минимума за преживяване. Сега идеята за временен и неквалифицирован труд открито се отрича. В момента например се организира бойкот на Макдоналдс, който винаги се е считал за място, където подрастващите могат да "помиришат живота и наберат опит", с цел да се застави мрежата да вдигне минималната заплата до 25 долара на час; тази инициатива набира обороти както от страна на работниците, така и от страна на посетителите. Изглежда ще бъде подоровен и американският "черен петък" - работниците се призовават един друг да не излизат на работа през празника без адекватна компенсация, която те никога няма да получат. Естествено ако това се случи загубите за търговските мрежи ще бъдат огромни. Американската работническа класа както виждаме, постепенно започва да осъзнава абсурдността на своята икономическа ситуация - така например, в ориентационният пакет на търговската мрежа Wallmart направо се говори за това, как да се получават от държавата дотации за храна, доколкото на заплата не може да се оцелее, което струва на държавата миллиарди в социални програми; складовите работници в компания Amazon описват компютърни алгоритми, които следят за тяхната производителност, принуждавайки ги да пикаят в бутилки и плачат в специално определени за това боксове. Създават се и се разпространяват памфлети, паметки за правата на работниците, забележки систематизиращи случващото се и други агитационни материали. По тихичко се забелязва повишение на заплатите в отделни филиали на търговските мрежи.

Сформираха се основните цели на движението против работа: милиардери от една страна, разхождащи се на "Ламборджини" мениджъри и бедняшки редови работници, принудени да орат на две работи - това е несправедливо. Да се работи, казват в движението, трябва само по желание и само с удоволствие. (Или трудът при комунизма престава да бъде задължение, само средство за оцеляване, а се превръща в първа жизнена потребност - бел.пр.) Разбира се това е наивен, повърхностен възглед. (Не е дорасъл автора, какво да се прави - бел.пр.) Зад него обаче стои отново открилото се на американската работническа класа разбиране: самоценността на човека не зависи от това как тежко той работи, и да превиваш гръб работейки под чичо за стотинки трябва да бъде позор, а не повод для хвалба. Работният ден трябва да бъде кратък, заплатата висока, а работодателят - вежлив. А значи баснословни изгоди повече не ще извлечеш - и тези, които се опитват да го правят трябва да се пресуват. Всичко се преобърна: кандидатите за работно място сега не просто отказват да предоставят препоръки от предишните работодатели, а започват да искат препоръки от предишните работници. Началникът трябва да бъде благодарен, че ти си се съгласил да му работиш, а не обратното. Съставен  е цял списък "червени флагчета" и признаци за недобросовестност, които позволяват на съискателя незабавно да спре събеседването и се сбогува. Всъщност даже самото събеседване сега променя своето направление - работодателят става кандитат за работника и е длъжен да пасне под неговите критерии. Разните трикове на кадровиците и агентствата, които по-рано просто се възприемаха като дадено - например, всякакви опити да се подмами кандидата, скривайки при това до последно нивото на заплащане, истинското местоположение на работата, пряка лъжа в обещаните условия - сега могат просто не само да сложат прът в колелото на набор на нови сътрудници, но и да създадат отток на съществуващите. По-рано разпространента практика на работодателите за обезателни тестове за наркотици, полиграф, подпис под забранени от закона задължения, както и различни лъжи на агенствата по набор на персонал за "млада и динамична обстановка", всякакви унизителни евтини подаръци, тимбилдинги, мотивационни лекции и обезателни корпоративи които работодателят ползва вместо вдигане заплащането на труда, всичко това сега започва да предизвиква отхвърляне и ненавист, които повече не е нужно да се скриват. Прословутата руска опашка от желаещи да работят, винаги намираща се извън полезрението зад оградата, с която работодателите така обичат да плашат търсещия правата си неблагодарен работник, който е най-умен от всички, гръмко се разтвори в нищото и остави зад себе си плашеща пустота.

Освен това, бавно, но вярно отпада дълбоко враслият в американската менталност страх да се нарече името на бившият работодател, който се е отнасял към теб зле, доколкото винаги може да се получи иск за клевета. Сега все повече и повече работници разсъждават така: те от мен нищо не могат да вземат (В класовата борба пролетариатът няма какво да загуби, освен своите робски вериги - бел.пр.), а когато другите чуят, че компанията се опитва да съди бившите си работници, никой няма да работи там вече никога, и те са свършени. А това на свой ред означава, че компании, които се градят на изсмукване на кръвта и нервите на работниците не могат вече да го скриват. В тази нова менталност бизнесът, доходността на който зависи от способностите на психопатите в управлението да изстискат от работника максимум полза за минимум заплата, няма право на съществуване - и бизнесите, построени на лъжи, измами, викове, заплахи и унижения започват да горят. Взаимното рязане на гърла, с което така се славеше американската култура накрая стана отвратително за тези, които най-много биват с прерязано гърло. Отмяната на табуто за озвучаване имената на такива компании ще позволи те да се бойкотират, така образом полагайки им края.

Силата на работниците - е в солидарността. Ако никой не иска да работи за тебе, защото си козел, то никакъв бизнес ти вече нямаш, и топай на бунището да ядеш всичко наред. Това може да бъде и наша реалност съшо - ако поискаме. Ако неуправляемият капитализъм "късен стадии" в САЩ се срине верижната реакция повсеместно е неминуема.

В следващите епизоди ще погледнем конкретни примери на движението, ще направим обзор на пресата, ще поговорим за историята на профсъюзите и трудовите движения, а после ще поразмишляваме за това как ще бъде в бъдеще.

Поръчах пица на децата, а я донесе учителката по математика на дъщеря ми. Тя има степен на магистър, а печели по-малко от моя тъп гъз и е принудена да развозва пица, за да сведе двата края. Това не е тази американска мечта, която ни набутват.

 

И така, завършихте четенето. Да се върнем там, откъдето започнахме, а именно, уговорката на автора:

  Малка уговорка: аз по никой начин не поддържам комунистическите възгледи на марксизма-ленинизма. Аз не се стеснявам да призная тяхната правота там, където те действително са прави. Въпреки това тази статия не следва да се възприема за изразяване на поддръжка на комунизма, даже ако между редовете може да се улови познат мотив.

След което ред след ред, абзац след абзац следва такъв накал на страстите, такива логически подкрепени и обосновани доводи в пълно съответствие с марксистко-ленинската теория, че самите Маркс, Ленин и Сталин аплодират прави! Ще си позволя да се обърна към автора задочно: Уважаеми другарю! Най-настоятелно ви съветвам да прочетете Маркс, Ленин и Сталин. И да сравните изречение по изречение вашите писания с техните. Когато намерите 80% съвпадение (а съвпадение има всичките 100%!), то аз ви поздравявам - вие сте комуняка! Следващото правилно и логично нещо ще бъде да го признаете, и да не се боите да го афиширате, което например правя аз и мнозина други осъзнати пролетарии - марксисти-ленинци!

Снижение на цените

Не, не днес. Не ме разбирайте неправилно. Кървавите комуняки. В СССР. През 1949-а. 4 години след ВВ2, оставили страната в руини и без 27 милиона население. Без съответните за 27 милиона работни ръце, и дори малко повече, защото воюват мъжете в трудова възраст. 

Апропо, сметките платихте ли си? А чек от миналата година случайно не пазите ли - как са там цените? Като сме в пазарна икономика, в капитализъм и демокрация - надявам се се повишават нормално, напук на кървавите комуняки?

За "благата" конкуренция

Глупак - това е непрофессионалист, вземащ решения ©

Мозъците изцяло проядоха с чудото на живителната конкуренция...

На практика тук е като с плоската Земя: погледнал през прозореца - Земята е плоска. А помислил и погледал по-внимателно - геоид, почти сфера.

При това вярно е, което е характерно, и едното, и другото. Не трябва да се смеем над тези, които говорят, че Земята е плоска. Те са прави. На малки растояния, локално, ако се гледа не по-далече от носа си, Земята без съмнения е плоска...

Така е и с конкуренцията. Ако се гледа локално, то само полза от нея: имало един ресторант на улицата - сега два. ИЗБОР! И да се ходи никъде не трябва. А ако се помисли?

А ако се помисли, има един фактор, който определя действието на конкуренцията - това, че в "обществото на печалбата" компаниите преследват именно печалбата, а не нещо друго. А печалбата може да се увеличи по няколко начина:

- създавайки нова стока удовлетворяваща някаква потребност, която по-рано не е била удовлетворена. Именно на това наблягат любителите на конкуренцията: конкуренцията, демек, обеспечава разнообразие!

- расширявайки производството - тоест произвеждайки повече стоки и услуги;

- снижавайки разходите за производство;

И което е немаловажно, нужно е постоянно да се има предвид, че всеки пазар е ограничен. Той е ограничен най-често от покупателната способност, което създава особена връзка между производството и потреблението, но е ограничен и физически!

От това и ще започнем.

Да кажем - панталони. Да си представим, че ги раздават безплатно - или по-точно с пълно покритие на разходите за закупуване от "вълшебен източник". Тоест да предположим ограничения на покупателната способност просто няма (като да предположим, че Земята е плоска глобално).

Е, колко чифта панталони човек ще "купи" в този случай? Едва ли някой ще се възползва от безплатността и ще си набере 1000000 или даже 50 чифта. Защо?

С други думи, капацитета на всеки пазар - тоест съвокупността стоки, удовлетворяващи дадена обективна потребност е винаги ограничена. Нека тя е ограничена до N-броя съв срок на амортизация Ta. Това значи, че да се произвежда за време Ta повече панталони, отколкото N няма смисъл: "те и даром не са нужни".

Тук е момента да си спомним още един икономически закон: себестойността на изделието пада с увеличение на серията:

Това значи, че ако ЕДНА компания произвежда ЕДИН ВИД панталони количество N, то тяхната себестойност (при това ниво технология) ще е най-ниска (за монополните цени временно ще забравим - сега разглеждаме от другият край историята и географията).

До какво тогава ще доведе появата на конкуренция както във вида на конкуриращи компании, така и във вида на увеличение разнообразието панталони? Като минимум до съкращение размера на партиите и съответно, до ръст на себестойността на единица панталони.

Това значи, че разнообразието, неотделим атрибут на конкуренцията, води до увеличение разходите и - при установила се на пазара равновесна цена - до съкращение на печалбата. Оттук в частност стремежите за монополизация и разширение на пазарите до абсолютни предели.

Ясно е, че разходите се заплащат при това от потребителите. С други думи за "отстрани панделка" трябва да се плаща.

Но за бизнеса това все едно не е изгодно, тъй като и за него се съкращава потенциалната печалба. Единствен способ да се съкратят загубите от конкуренцията - това е снижение на разходите за производство или чрез съкращението на разходите на работна сила пряко, или косвено, чрез използване на суровини и полуфабрикати с по-ниско качество.

Съкращението на разходите за работна сила е възможно или чрез снижение на заплатите, или чрез използване на техника, съкращаваща потребността от работна сила. Първото води до бедност, второто - до безработица, което е по-зле от бедност. И тези процеси ние виждаме всеки ден.

Що се касае снижението средно на качеството на продукцията, това е най-интересният ефект от конкуренцията.

Нюансът е в това, че главният ресурс на либерализма и капитализма това е - ГЛУПАКА. Тоест непрофесионалистът, вземащ решения. Една от главните черти на професионалиста - това е способност да различава детайлите. Ако за детето - кола - това е просто кола, за автомобилиста това са да кажем, Toyota или WV, професионалиста ще каже и годината на производство и какъв двигател стои, и каква гарнитура трябва да се смени, и т.н..

Когато редовият купувач отива в магазина, той практически нищо не знае за продукта, който купува. Ако хората - а такива са абсолютното болшинство - не са способни да отличат реалната извара от фалшификата от соя, палмовото масло и още бог знает какво, то какво да кажем за колбасите, за качеството тъкани, телевизорите и т.н. На следващата рисунка е изобразено нагледно:

У професионалиста "разрешаващата способност" е добра, той улавя нюанси и в частност леко ще отличи даже незначително снижение на качеството, да не говорим за китайско менте на Гуччи от Гуччи. Обикновеният човек също има определена разрешаваща способност. Но тя е достатъчно ниска, така че в нейните граници да се снизи качеството на продукта достатъчно, че да се снизи и себестойността на неговото производство. При това очевидно, по-качественият продукт се оказва неконкурентоспособен и се измества от по-евтин продукт "със същото" от гледна точка  на обикновения човек "качество", и по-низкокачественият продукт постепенно заема нишата на еталона... А после се появява продукт с още по-ниско качество, и т.д., и т.п. Тоест конкуренцията оказва постоянен натиск в посока снижение в "long run" на качеството на продукцията. А ако се добавят още и относително по-големите разходи на реклама, които могут да си позволят производителите на "същата" продукция с по-ниско качество, то ефекта се получава впечатляващ.

Надпис на етикета:"Кашкавалоподобен продукт с дупки 45%"

 

Резултатът - продоволствените магазини на Запад са затрупани целогодишно с неразвалящи се ябълки, круши, ягоди... които е невъзможно да се ядат. При това аборигените просто вече въобще не знаят какво е това вкус на нормални "неизглеждащи" добре плодове. Син  на мой приятел - арменец, от детството си привикнал към американската храна и американските магазини, успешен програмист, тръгнал да посети родината на предците си Армения... И буквално се шашнал от качеството на храната. Той не вярвал на очите си и езика си, на това, че ябълките могат да бъдат сочни и не напомнят на леко подсладена дъревесина, че кошничка ягоди поставена на масата в гостната благоухае по цялата къща, че кориандъра мирише, че месото има вкус, и т.н. Неочакван резултат: останал да преподава на младежта програмиране.

Още резултат - погледнете това убожество, което днес хората обличат. Как се получи да се внуши, че джинсите от отпадъци от производството на тъкани - това е самото то... Още в съветските години ме поразяваше: какви безмозъчни дебили трябва да сме, че да се предпочитат джинсите пред нормални качествени панталони, та още и ФИЗИЧЕСКИ ДА СЕ ПОВРЕЖДАТ -  да се варят, протриват... да се следва идиотската мода. Не е широко известно, че и мини-полите са били създадени за снижение себестойността за производство на облекло: за тях тъпо отива по-малко тъкан.

Но бог с тях мини-полите - тяхната уродливост се компенсира поне понякога от изгледа на прелестни женски крачка. Те поне не развалят човека. Но погледнете съвременното всекидневно облекло на идиотите-средяци... Унисекс? Действително, защо производителите да се задълбават с разна продукция за мъже и жени? И КАКЪВ юнисекс? Грошеви фланелки с трикотажни толкова готови "тренировочни" костюми. Безформени кроcовки вместо стилни обувки.

Вгледайте се - и ще видите: цялото това убожество е резултат на рекламно внушение заради снижение на себестойността, но съвсем не в интересите на купувачите, не способни да разберат качеството на стоките.

Е и последното "достоинство" на конкуренцията - следствие на снижението на себестойността чрез увеличение производителността на труда - това в най-добрия случай ще е привеждане заплатите до марксовото ниво на просто възпроизводство на работната сила (а това е просто теорема) и към ръст на безработицата - вече зад тези предели.

И така, конкуренцията има следните следствия:

- излишно израсходване на ресурси заради свръхпроизводство на разнообразие;

- перманентно снижение качеството на продукцията;

- съкращение на доходите на наемните работници до ниво просто възпроизводство;

- ръст на безработицата;

Съгласете се: за това си струва да се бориш

Ps. И последно за конкуренцията:

Американско училище в Ланкастер, 1959 г. Пазарна икономика.

Съветска детска градина 1961 г. Планова икономика.

Източник.

"Гладни Ню-Йоркчани образуваха 1/4 миля опашка за безплатна храна в Куинс"

Статията под това заглавие публикува New York Post.

Вкратце превод на няколко абзаца от нея:

Опашката се разпъна на четвърт миля преди дори слънцето да изгрее напълно в събота виейки се като змия около ъглите, досуш като хлебните опашки през 1930те. Но гладните в Queens са днешните нюйоркчани останали безработни при коронавируса.

 

 “Напомня ми снимка от Великата Депресия където човек в костюм дава на друг такъв в костюм и вратовръзка една ябълка . Това е всичко, което той има.” Това каза доброволецът в La Jornada Педро Родригес за вестника. “Ние даваме всичко, което имаме, но това не е достатъчно.”

 

Уолтър Барера е тук от 6 сутринта, за да получи продукти за семейството си за предстоящата седмица — ориз, картофи, консервирани супи, дори плодове и зеленчуци.

Барера на 50 години идва всяка събота на раздаването на храна след като загуби работата си в строителството преди 4 месеца. Той не може да намери друга, както не могат и синовете му на 19 and 17 години. Неговият най-малък син е на 11.

 

Ужасите на съветския режим

Снижение на цените в следвоенния СССР при Сталин.
Това по време в което във високоразвитите цивилизовани демократични западни страни, които все така папкат от колониите си не са отменени купоните за храна.

Остава да почакаме още съвсем мъничко

Разбира се бедата е там, че даже след като Дълбинната Държава (така наричаното “Блато”) достигне успех в низвержението на Тръмп, Америка все така ще остане сама себе си. Тя както преди ще напомня гора, състояща се от пънове, съществуване то на която е лишено от всякакъв смисъл, дух и надежда. Но най-лошо от всичко е, че обитателите на тази гора така и не ще могат да добият връзка с реалността, която те са загубили заблудили се в мъглата на протичащият икономически колапс.
И ето какво ви е нужно да знаете за това, което се случва и накъде се насочваме.
Съединените Щати – това е страна - абсолютен банкрут. Правителството се намира в състояние на неплатежеспособност, а американските граждани са се оказали под гнета на неподемно дългово бреме. Ние никога не ще можем отново да генерираме каквито и да е значими темпове на “ръст” който би могъл да се асоциира с индустриална и технологическа експанзия. Ръстът взема сила от потоците енергия, предимно от потоците изкопаема енергия. Тази енергия заплаща добива си, а нейният излишък отива за производство на други полезни вещи. Но сега тази история достига до своят завършек. Шистовата нефт например, няма възможности да заплаща своя добив, а компаниите заети в този отрасъл в края на краищата ще израсходват всички свои фокуси-покуси, позволяващи им да се преструват че всичко върви нормално.
Самоочевидното отсъствие на икономически ръст означава край на практиките на заеми на всички нива. Когато не можете да платите старите заеми вие с висока вероятност не ще можете да получите нови. Нацията може да се преструва, че е способна да заема големи суми пари, тъй като правителството умее да “създава” пари (напечатани с натискането на клавиши на на клавиатурата на компютъра), но в крайна сметка тези трикове също търпят провал. Или “невъзвратните” кредити стават причина за изчезване на парите, или парите губят своите функции да служат като средство за обмен (на реални вещи), средство за съхранение на стойност (във времето), а също да са надежден еквивалент в процеса на ценообразуване – което въобще и са всички основни функции на парите.
С други думи от текущата ситуация има само два пътя към краха: парите могат да станат редки в процеса на тяхното масово изчезване, в резултат на което у хората просто няма да ги има; или всеки ще разполага с голямо количество пари, които не ще имат нито стойност, нито доверие. Говоря за парите защото финансовата система свързва воедино всички прочие системи, от които зависи животът на съвременното общество. Именно във финансовата система всеки момент ще започнат неприятности, които после ще се разпространят в други сфери.
Властите на тази страна, включая правителството, бизнесите и представителите на академическата наука, рутинно лъжат за състоянието на нашата финансова система по две причини. Първо те прекрасно осъзнават, че ситуацията е безнадежна, но последствията от тяхната политика, които ни предстои да изпитаме впоследствие са толкова ужасни, че те предпочитат да прибягват към мошеннически уловки и прреструвки, но не да застанат с лице към  реалността. Второ те се стремят да съхранят своите работни места и репутация – от които те ще се лишат така или иначе, когато икономическият колапс продължи своето развитие, и техните безчестност и безотговорност се открият пред околните в цялата им красота.
Основният проблем – това е мащабът на човешката активност достигнат към днешният момент. Тази активност е прерасла всички мислими предели, и ние трябва значително да понижим градуса на това с което се занимаваме. Всички високоорганизирани структури се движат по посока своя крах, а значи всичко се свежда до два варианта: или пълноценен колапс, или сериозно съкращение на организационните структури чрез управляем процес на свиване Това се отнася към държавните програми, към военните похождения, към корпорациите, към образованието, към транспортният сектор, към здравеопазването, към селското стопанство, а и към всичко друго. Ние използваме всичкото тиксо което ни пада под ръка, за да съхраним текущата система в работещо състояние, но вече сме дошли много близко до този момент, когато такъв вид закрепване вече не ще може да издържи увеличаващите се натоварвания, особено там, където работата касае пари.
Всичко случващо се се обяснява с особеностите на работа на човешкият мозък, който както се предполага е оптимално еволюционирал за планиране на краткосрочни задачи. Но очевидно е, че много люде и институти посвещават немалко време на дългосрочно планиране. И затова у тези, които мислят на перспектива, би трябвало да се е развил голям емоционален накал, извикан от страха от това, че работилото по-рано ще прекрати да работи в бъдеще. Много сложно е да се приеме този неприятен факт, че нашето чудесно високо-организирано индустриално общество аха-аха и ще прекрати своето съществуване.
Но именно така и ще бъде. Ако искате да имате шанс да оставате представител на цивилизацията и в бъдеще, вам е нужна програма от реални стъпки. Започнете с търсене на място за живот, което има перспективи да остане цивилизовано. Вероятно това място не може да се намира в нашите големи градове. Но в Америка има голямо количество малки градчета, които напълно стават за такива цели, и които само това и чакат - отново да бъдат заселени.
Ще ви се наложи да направите своята енергия на това да се научите да правите това, което ще бъде полезно на другите. Вероятно, в списъка на такива умения не влизат навици за създаване приложения за смартфони, търговия на борсата или обучение по гендерни различия. Следва да обърнете внимание на дърводелско или коваческо дело, на базова медицина, а особено на селско стопанство и всичко с него свързано. Цифровата икономика ще отиде в небитието като наркотическа халюцинация, а значи вам следва внимателно да се отнасяте към даровете предлагани от компютърните технологии. Не забравяйте, че този свят с нищо не ви е задължен.
Така или иначе ще ви се наложи да добивате със свой труд всичко, което ще ви позволи да живеете още, включая самоуважение и пари за следващият обяд.
Остава да почакаме още съвсем мъничко

Джеймс Ховард Кунстлер

Сделка със следствието, или честността на съвременният капитализъм

От американските сериали всеки знае, че престъпникът може да направи сделка със следствието и да получи имунитет. Подобно законодателство действа и в ЕС, като минимум по отношение към картелните сговори. Ако компания самостоятелно се яви с признание и предостави достатъчно доказателства за привличане към отговорност на другите участници в сговора, то тя ще получи амнистия. Разбира се при условие, че у комисията до това не е имало достатъчно доказателства. Следващите участници с признание и предоставящи важни доказателства, могат да получат отстъпка от глобата до 50%.

В САЩ ассоциациите на ползвателите могат да поискат компенсация у компаниите, ако сговора някак е повлиял на крайните купувачи. В ЕС, за да се направят условията по-привлекателни за признание съдът сам решава кой и каква компенсация може да изиска.

Да разгледаме конкретен пример от миналото, където една от компаниите на концерна VW се яви с признание и предаде крупен картелен сговор. Производителите на камиони MAN (VW), Scania (VW), Daimler, Iveco, DAF и Volvo на протежение 14 години (от 1997 до 2011) са се сговорвали за цените на камиони и задръжките за внедряване на нови технологии за снижение на вредните газове. В този период в ЕС са били продадени около 30 миллиона камиона, 9 от 10 произведени от участници на картела.

По закона MAN, като първи заявил срещу себе си, получил пълна амнистия. Призналите следващи компаниите Daimler и Volvo също получили внушителни отстъпки. По резултатите от разследването, всички компании се съгласили на мирно съглашение и договорили 10% отстъпка.
В резултат MAN нишо не заплатил, Volvo получила 50% отстъпка, Daimler - 40%, IVECO - 20% и DAF - 10%.
Глобата зависи от оборота на компанията. Сумарната глоба за всички компании съставя 2,9 милиарда евро.

В този конкретен пример съд нямало и ущърб за крайният купувач не е бил установен. Логистическите компании сега самостоятелно искат компенсация до 15% от стойността на закупените камиони. Но за да имат поне някакви шансове против автогигантите, те трябвало да се обединят и подадат колективен иск. Предполага се, че компаниите са надплащали около 10 хил евро за всеки камион. Сумата на иска е около 100 милиона евро. На ищците се налага самостоятелно да провеждат експертизи и оценки на ущърба (които не са безплатни) и самостоятелно наново да се опитват да доказват зъл умисъл и сговор на компаниите.

Накрая хващаме калкулатора: 90% от 30 млн камиона, умножени по 10 хил евро получаваме 270 млрд евро свръхпечалба само от съществуването на сговора, без нормалната печалба върху цената за камион, която все така влиза в стойността му. В сравнение с 2.9 млрд евро глоба (отстъпки за "честните" компании) минус още 100 млн евро, но само ако логистичните компании спечелят иска. Едни 267 млрд евро излязоха от едни джобове на крайният потребител и влязоха в джобовете на картелният сговор.

Основното противоречие на съвременната икономика

Фундаменталното противоречие, лежащо в основа на болшинството съвременни проблеми на световната икономика – това е противоречието, свързано с ръста на производителността на труда.
То се състои ето в какво: при ръст на производителността на труда са нужни все по-малко хора, за да произведат достатъчно за удовлетворяване на всички природни потребности на населението количество стоки. Но в рамките на пазарната/капиталистическа/либерална/монетаристска икономика това неизбежно довежда до нарастване на безработицата. Тоест количеството хора, които се нуждаят от стоките, но не могат да заработят пари за тях.

Количеството безработни «излишни» хора расте лавинообразно, в резултат на което ръстът на производителността на труда води до ръст на социалното разслоение и макар и парадоксално да изглежда на първи поглед, до ръст на броя бедни (както на свое време законите за отграждане да довеждат до появата в Англия на огромно количество «излишни» хора). (закони за отграждане - закони в Англия за масова експроприация на средствата за производство от дребни земеделци и занаятчии, фактически официален масов узаконен грабеж на населението провокиран от властите. Допълнителен интересен факт е липсата на статии във Википедия на български за законите за отграждане и първоначалното натрупване на капитала - бел.пр.)
Говорейки с езика на «Экономикс», търсене има, но няма достатъчно обезпечено търсене.

При това в тази система няма състояние на равновесие. Всеки цикъл води до това, че произведеното количество стоки е недостатъчно за всеобщо потребление, но е излишно за тази част от населението, която е способна да го купи.
Затова производството отново и оново се съкращава, работниците отново и отново се уволняват. Количеството безработни расте, величината на обезпечено търсене пада.

В тази логика, всъщност, е протече крахът на украинската «евроинтеграция». ЕС разглеждаше Украйна изключително като пазар за европейските стоки, без да се замисля откъде у украинците ще се вземат средства за покупки (и не създавайки условия за подобни заработки). В резултат, след закономерно сриване на украинската икономика във връзка с разрива на производствените и икономически връзки с Русия се оказа, че обезпечен с покупателна способност на населението пазар за европейските стоки в Украйна няма. След което чиновниците от Евросъюза мигновено загубиха интерес към Украйна като към обект на който е невъзможно да се заработи.

Но да се върнем към проблема на «свръхпроизводството» или по-точно, проблема на недостатъчно обезпеченото търсене.
Всички «пазарни» икономически школи и теории се опитват да решат този фундаментален проблем чрез стимулиране на потреблението. Чрез потребителски кредити от една страна и формиране на «хомо потреблякус» от друга.

Хомо потреблякус – това е тлъсто същество в стрази и с кожен бележник, което при това ходи в спортзал и пие смузи, защото е модно, с една ръка човърка в новия айфончик и караули нощем пред входа в супермаркета преди излизането на всяка нова игрова приставка или «черния петък» (главната американска разпродажба през годината). Но това същество не е способно за производителен труд, затова може да потребява само на кредит, а кредити в определен момент престават да му дават, защото то не е способно да ги погаси. Край, тупик.

Количеството заети в производство закредитирани потребители (тази същата «средна класа») с всяка итерация се съкращава. Затова и всички социолози едногласно твърдят за стремително съкращение на средната класа повсеместно и в световни мащаби.

Welfare, между впрочем, не работи. Защото той само поражда клас живеещи на «социалка» паразити, не искащи и не способни да работят, и повишаващи натоварването на работническата (или, по-точно, производящата) класа.
Точно така не работят опитите да се раздуе и сферата на услугите – това също само снижава общият КПД на системата, доколкото работят повече, а произвеждат и потребяват стоки в същия размер (или в крайна сметка даже по-малко, доколкото част се израсхожда на обезпечение на услугите).

Капиталистическата икономика, за «ефективността» на която десетилетия ни пеят либералните пропагандисти, на практика се оказва изключително нискоефективен монстър, с ниска производителност и огромно количество бедни «излишни» хора.

На този фон много показателни са текстовете от ултрадесните нацисти (типа пропагандиста на украинската хунта Петр Шуклинов, но и в руската либерална среда такива също са много), които призовават да се откажем от солидарни пенсии и, фактически да се убиват пенсионерите. Впрочем, не само пенсионерите, но всички категории хора, попадащи в разряд «излишни». Това прекрасно е показано в американският филм-антиутопия «Нощ на чистка» (Purge Night), където в САЩ се установява ултрадясна диктатура, при която богатите безнаказано убиват бедните.

Ние се намираме в ситуация, когато и средствата за производство, и стоките, и парите, за които могат да се купят тези стоки, са съсредоточени в ръцете на свръхмалко количество свръхбогати хора. А доколкото сами на себе си те нищо не могат да продадат, а потреблението им е напълно затворено (даже в най-«елитни» и извращени форми), то драйвери за ръст на производството няма откъде да възникнат, и световната икономика предсказуемо стагнира.

 Аз тук въобще никакви велосипеди не изобретявам, всичко това прекрасно е предсказал и описал другаря Карл Маркс в своя «Капитал» преди повече от 100 години.
И оттогава досега всичко се развива строго по описаните от него закономерности. В това число и последователното снижение нормите за печалба в производството, доколкото пазарите са наситени и пренаситени със стоки, а обезпеченото търсене пада и пада. С това и се обяснява виртуализацията на съвременната световна икономика, когато капиталът бяга от реалният сектор на фондовите борси, където виртуално се рисуват свръхпечалби, нямащи никаква реална връзка с физическите стоки/блага.

В рамките на либералната/пазарна парадигма това уравнение няма решение. Ако искате да опитате да ми докажете обратното – слушам ви. Аз обичам да наблюдавам чуждите жалки напъни.
Съветската икономика, въоръжена с марксистската наука, решаваше това противоречие по друг път – чрез съкращение продължителността на работния ден при обезпечение на всеобща заетост.
Така търсенето не се съкращаваше (доколкото всички получаваха заплати, безработни «излишни» хора просто нямаше), затова хората получаваха повече свободно време. Тоест ОСВОБОЖДАВАХА СЕ в истинско, марксистско разбиране (получавайки не абстрактни «права», а реални възможности).
Втори аспект на съветското решение на проблема на потреблението – това е повишение надеждността на произвежданите стоки. Те служат по-дълго, не е нужно често да се купуват нови. В резултат БВП формално се получаваше по-нисък, затова пък реалното благосъстояние на гражданите бе по-високо (нужно бе по-малко да се харчи на същия обем потребяеми блага).

Но нито първото, нито второто не е изгодно в пазарен (хрематистически) смисъл. Това противоречие е описал Още Аристотел, когато противопоставя «икономиката» (наука за водене на стопанство) на «хрематистиката» (наука за получаване на печалба). За две с плюс хиляди години никой зад пределите на аристотелевата логика така и не успя да излезе. А така наричаните либерални «икономисти» или не знаят за трудовете на Аристотел, или си правят вид, че не знаят.

Либерално-пазарната система е изгодна (за тясна прослойка «елитни» паразитарии), но не е ефективна и не е равновесна. Съветската система «не е изгодна», затова пък е ефективна и балансирана.
Днешната криза на световната икономическа система не е разрешима в рамките на съществуващият модел на разпределение на благата. За нейна замяна трябва да дойде по-равномерна, по-справедлива, по-свободна (в марксистско разбиране на този термин) система.

И има два пътя за изменение – чрез осъзнаване и реформиране (еволюционен) или чрез потресения и конфликти (революционен). Измененията са неизбежни, както и победата на комунизма. Вие можете само да изберете пътя – лек или болезнен, таблетки или хирургия – но не и резултата.
Александр Роджерс

Как банкстерите разрушават държави

Пазар под лъжливо знаме

Излязлата в САЩ книга «Война с други средства» има подзаглавие «Геоикономика и държавност».
Авторите Р. Блеквил и Дж. Харис изхождат от това, че геополитическите войни в наше време се водят с икономически средства.
«Геоикономическата война» иска «нов подход към държавността», по-точно – към стратегии за нейното разрушение.
Ярък пример – Венецуела. Започвайки от 2014 година Саудитска Арабия изнесе на пазара евтин нефт.
Публицистът К. Мопен в статията «Възглавляемата от САЩ икономическа война, а не социализмът, разкъсва Венецуела на части» отбелязва, че сривът на цените е дело не на КСА, а на САЩ. Последствията за Венецуела са драматични. Опустошението на хазната доведе до съкращение на соцпрограмите, което удари по населението. Агропредприятията, съществували на дотации на държавата се лишиха от поддръжка и спряха продукцията си.
Частните хранителни компании и фирмите-импортери на продоволствие надуха цените. Това накуп с американските санкции провокира криза. Подобна ситуация възникна и в Бразилия след изкуственото сриване на нефтените цени.
По данни на СМИ, свалянето на президента Д. Русефф е организирано от ЦРУ в кооперация с банкстерите от Уол-стрийт, представляващи финансовата олигархия.
Заявената в Националната военна стратегия борба «за международно лидерство» като цел на ВС на САЩ всъщност е операция на глобокрацията под лъжливо знаме, а Пентагонът винаги стои на стража интересите на най-големите корпорации.

Институт за благородни диктатори

Обзорникът от «Ню-Йорк таймс» Т. Фридман навремето забеляза: «Скритата ръка на пазара никога не действа без скрит юмрук. «Макдоналдс» не може да процъвтява без «МакДонъл Дъглас».
За армията на САЩ това означава унищожение на всяка държава, която заплашва интересите на глобалните корпорации или представлява за тях интерес. Целта се достига с различни способи – от открито военно вмешателство (Югославия, Афганистан, Ирак, Либия, Сирия) до провеждане на тайни операции (Украина, страните от Латинска Америка и АТР).
Поддръжката на глобалната икономическа власт изисква повсеместно военно присъствие, което се осигурява от обединената армия на Пентагона, наречена от Буш-младши «нашата тотална сила».
В нея влизат регулярни части, преди всичко спецназ, общо около 70 хиляди щика, действащи в над 80 страни. Още един компонент от тоталната сила – армия от наемници, ЧВК.
По данни на американското списание «Форин полиси», в Афганистан за Пентагона работят почти 29 хиляди контрактници от частни военни компании, в Ирак такива са около осем хиляди.
Те извършват престъпления, за които Пентагонът не носи никаква отговорност.
Трета съставна на тоталната сила станаха боеви ирегулярни формирования, които Пентагонът създава, обучава и въоръжава – ислямисти (съкрушили Либия и воюващи в Сирия), фашисти (движеща сила на преврата в Украйна), контрабандисти, агенти на влияние, в това число от ангажираните НПО.
Американската стратегия за захват на планетарно лидерство се реализира чрез провокиране на революции и преврати в глобален масщаб. Неудивително, че към путча в Турция се оказа причастен Пентагона.
Превратите в страните от Латинска Америка се организират с помощта на агенти на влияние, сред които има немалко випускници от Училища Америка – център, скриващ се под завесата «Институт на Западното полушарие по сътрудничество в сферата на безопасност». Той се издържа на пари от правителството на САЩ и е подготвил повече диктатори, отколкото всяко друго учебно заведение в света.

Джо Блеър, ръководител на подготовката в училището през периода 1986–1989 г, така описва същността на обучението:
«Доктрината, която се преподаваше там се заключаваше в следното – ако ти е нужна информация, използвай физическо насилие, незаконно задържане, заплахи към членовете на семейството и убийство. Ако не можеш да получиш информацията, която ти е нужна, ако не можеш да заставиш човека да замлъкне или да забраниш да прави това с което се занимава, убий го с помощта на един от твоите ескадрони на смъртта».
Независимо че по настояване на обществеността ликвидацията на Института на Западното полушарие е включена в избирателната платформа на Демократическата партия, едва ли може да чакаме, че това ще се случи. Курсът на бившата ръководителка на Държдепа Хилари Клинтън на твърда милитаризация на външната политика не оставя никакви илюзии по този повод.

Тя поддържаше войната в Ирак, бе един от главните организатори на «арабската пролет», кървавата смяна на режима в Либия, войната в Сирия и преврата в Хондурас.
През 2013-а Клинтън излезе с твърда критика на решението да не се бомби Сирия след операцията под лъжлив флаг – организираната провокация с химическа атака в предградие на Дамаск.

Сигурен път към бедност

Кубинският икономист и журналист М. Йеп пише: «Венецуела и Бразилия са сцени на нова форма на държавен преврат, който обръща назад политическият календар на континента. А това време в Аржентина твърдата ликвидация на демокрацията се насажда от континенталните олигархии и хегемонистски сили на американският империализъм, които искат да налагат техният модел на региона».
В какво се състои тя? В кланово-мафиозен капитализъм, основан на подчинение на ръководството на страните на волята на корпорациите. Неин идеологически фундамент – неолиберализмът.
Важни съставни на този модел американските експерти наричат глобалната пазарна икономика, дерегулиране, приватизация и свободна търговия. Държавата планомерно се изключва от икономиката, стремят се неговият отход от изпълнение на социалните задължения.
Лишеното от поддръжка национално стопанство става плячка на корпорациите, на свободната търговия на които пречат границите, собствеността и законите. Затова се прави всичко, за да се разруши държавността в глобален мащаб.
Попътно глобократите подчиняват ресурсите и поставят под твърд контрол финансите, здравеопазването, образованието, СМИ и други значими сфери на живот.
Неприемането на неолибералният икономически модел от ръководството на някоя страна и неговият курс към суверенитет и социална защита означава противодействие на волята на глобократите.
На волнодумците организират държавен преврат и довеждат във властта неолиберали-пазарници.
Ще напомним, преврата в Аржентина започна да се готви след като ръководството на страната се отказа от неолиберализма в икономиката и новият курс даде резултати: страната в икономическото си развитие стана трета на континента.
Но такова усилване на държавата не устройваше корпорациите. Затова на власт доведоха яростният поборник за либерализация Маурисио Макри, който по данни на портала WikiLeaks, още през 2007 год е предложил своите услуги на американското посолство в Буенос-Айрес. Той активно поддържал крупният бизнес, и корпорациите направиха ставка на идеалният разрушител на държавата. След избирането му ("избиране" да се постави в кавички - бел.пр.) Макри заяви, че ще върне Аржентина «в света», тоест под гнета на САЩ, в оковите на неолибералната икономика.
През 1974 год международният банкер, член на Тристранната комисия и Съветът по международни отношения Ричард Гарднер във фундаменталната статия «Твърдият път към световен порядък», публикувана в списание Foreign Affairs, описа всеобемащата стратегия за установяване на новият световен порядък.
«Кратко казано, зданието… ще се строи отдолу нагоре повече, отколкото отгоре надолу. Всичко това външно ще изглежда като голяма бъркотия, но лъжливата маневра около държавният суверенитет, разрушаем част след част, ще завърши делото много по-ефективно, отколкото остарялата челна атака», – заяви той.
Неолибералният модел на икономическа политика, наложена на цял свят от Вашингтонският консенсус, разработен от Минфин на САЩ и МВФ, се състоеше в провеждане на пазарни реформи, приватизация, дерегулиране и отстраняване на държавата от икономиката с последващо унищожение.
Всичко това напълно отговаряше на интересите на корпорациите и работеше за плановете за създаване на тоталитарно световно устройство под тяхна власт.
Известният американски икономист Дж. Стиглиц така описва резултатите от внедряване на този модел на постсъветското пространство:
«Гръмогласно провъзгласеният с обещания за безпрецедентно процъвтяване преход на бившите комунистически страни към пазарна икономика се обърна на практика в безпрецедентна бедност. В Русия БВП се снижи с 40 процента, и бедността нарастна десет пъти».

Британският «Гардиан» публикува статия за развала на държавността чрез приватизация на държавната собственост чрез привличане на чуждестранни инвеститори.
Това също е форма на икономическа война, която водят ТНБ и ТНК против националните държави. В подзаглавието се казва: «Преди 50 години бе създадена международна правова система с цел защита правата на чуждестранните инвеститори.
Сега, когато чуждестранните компании спечелиха милиарди от държавите като компенсация на загубите, специалистите твърдят, че тази система е излязла от контрол, което има опасни последствия».
Журналистите се позовават на мнението на един от водещите юристи в света, специализиращи на защита на интересите на националните държави от искове на транснационалните корпорации Л. Парейда.
От 2000-те години ТНК предявиха искове на властите на множество страни, искайки компенсация от действията на правителствата, които по тяхно мнение заплашвали печалбите.
«Главният въпрос е в това, ще может ли чуждестранният инвеститор да застави със сила правителството на държавата да измени законодателството в интересите на инвеститора» – подчерта юристът.
Инвеститорите използват системата на международното право, не само за да получат в съда компенсация за възможна експроприация на земи и предприятия, но още и за мерки, насочени на изпълнение на социални и екологически задължения. При това, ТНК искат компенсации не само в размера сумата на инвестиции, но и за недополучено в бъдеще.
На езика на правото това звучи като «очаквани печалби», и размерът им определят самите корпорации. Исканите суми са толкова огромни, че инвестфондовете разглеждат исковете на корпорациите към държавите като активи.
По мнение на Парейда, системата съдебни разбирателства по повод претенции на инвеститора към държавата на практика е станала абсолютно мошенничество.
С разглеждане делата се занимава намиращият се във Вашингтон Център на Световната банка, марионетъчна структура на ТНК и ТНБ. Така че решенията се предопределени.
И ако държавата не е в състояние да заплати, то неговите активи подлежат на конфискация. Това е разорение. Изтръгването от матрицата отношения корпорация – държава е практически невъзможно, тъй като тя предвижда срок на действие на задълженията още в течение на 10–20 години след прекратяване на договорите.
През 2010 година президентът на Боливия Ево Моралес национализира най-голямата енергетическа компания в страната – Empresa Electrica Guaracachi. Британският инвеститор – компанията Rurelec, която е завладяла дял равен на 50,001 процента, поиска в съда 100 милиона долара компенсация.

Победената икономика

Страните от Запада и сами попаднаха в капана на пазара. Нали глобална империя под властта на свръхкорпорации може да се построи само унищожавайки всички граници и всички държави чрез съкрушение на устоите и икономиката.

На дебатите в Лас-Вегас бившият кандидат за президент на САЩ от демократите Б. Сандерс обвини финансовите корпорации в развала на американската икономика в резултат на нейното дерегулиране:
«Алчност, безотговорност и противозаконно поведение от Уол-стрийт, където мошенничеството е бизнес-модел, помогна да се разруши нашата икономика и живота на милиони американци.
През 90-те години, когато републиканското ръководство и Уол-стрийт похарчиха милиарди за лобиране, когато ръководителят на ФРС Алан Гринспен каза, каква чудесна идея е да се разреши на тези гигантски банки да се обединят, аз застанах против тях и помогнах да се възглави опозиция на дерегулирането».
Транснационалните банки започнаха да представляват заплаха, искайки от правителствата мощна финансова помощ на това основание, че разоряването им ще завлече света в криза.
Във връзка с това Сандерс през май 2015 год предложи:
«Нито един финансов институт не трябва да има активи толкова значителни, че неговият крах да е способен да извика световна криза. Ако такъв институт е твърде голям, за да му се позволи да се разори, тогава той е твърде голям, за да му се позволи да съществува. Сега само шест финансови института имат активи около 10 трилиона долара, което се равнява примерно на 60 процента БВП…
Необходимо ни е да съставим списък финансови институти и други гигантски компании, чийто крах ще бъде катастрофически риск за американската икономика без изплащане на помощи за сметка на данъкоплатците.
Този списък трябва да включи в това число «Дж.П. Морган Чейз», «Банк оф Америка», «Ситигруп», «Голдман Сакс», «Уелс Фарго» и «Морган Стенли». В течение на година от министъра на финансите следва да се изиска да наложи запрет на тези институти, за да не могат те повече да бъдат причина за финансова криза».

(Е как могат човек с такива възгледи да пропуснат като кандидат от "демократите"? - Никак.)

Забележително е, че бившият глава на Разузнавателното управление към Министерство на отбраната на САЩ генерал М. Флин в юнско интервю за MSNBC заяви: «Икономиката на САЩ е сега най-голямата заплаха за нашата страна и ако говоря честно, то и за цял свят».
Глобалните корпорации победиха Запада в икономическата война. На тях им се удаде да приватизират държавите и да поставят под контрол правителствата.
Френското списание Le Monde diplomatique в статията «Гърция е продадена и разпродадена» пише: «Последните изследвания за последствията от приватизацията на промишлеността в Европа свидетелстват, че няма никакви доказателства за това, че приватизираните компании са по-ефективни.
Напротив, приватизацията подрива основите на заплащането на труда, влошава условията за работа и увеличава разликата в доходите». Гърция тук е христоматиен пример.
В криза кредиторите заставиха страната да продаде или даде под наем максимално количество държавни и полудържасни компании с единствена цел – да заплати държавният дълг. Тази разпродажба на държавни активи, както се казва в статията – е най-абсурдната част от наложената от ЕС «програма за спасение», която за седем години стисна Атина в менгемето на рецесия.
На свое време академик Евгений Примаков казваше , че го безпокои не толкова създаването на държавни корпорации, колкото тяхната последваща приватизация от определени хора. Ако вземем например хипотетическа приватизация на Росатом, тя може да служи като алтернатива на разоръжаващ глобален удар по Русия.
Икономистът Валентин Катасонов веднаж каза: «Ако компаниите се купят от чуждестранни инвеститори, то ще видим изчезването на Русия като суверенна държава».
Говорят, че право на приватизация ще имат само руски предприемачи, а контролните пакети ще останат в ръцете на държавата. Но има много способи да се заобиколят тези пречки. Както твърдят експерти, примери, когато родни предприятия са номинално наши, а фактически принадлежат на чуждестранни собственици има много.
По заявление на Стиглиц, «Европа се движи към катаклизъм, който может да доведе до колапс еврото и край на европейският проект».
Но нали е известно, че финансовите кризи са ръкотворни и се организират от световните банкери. Провокираният от тях катаклизъм и като следствие – желанието на европейските страни да се спасят могат да ги подбудят да прибегнат към крайно средство: в съюз със САЩ да започнат война против Русия.
В тези условия е много важно да не се допусне в преддверието на въоръжен конфликт глобалният агресор чрез своите агенти – икономическата «пета колона» да подрине отвътре нашата държавност и да дестабилизира икономиката.

Татьяна Грачева,
военен аналитик

Подробно: http://wxw.vpkmedia.ru/articles/32442

Професор в САЩ: Съветските хора живееха богато колкото американците

«Нивото на живот на 100% от съветските хора към 80-те години — мога да докажа с цифри на ръце — се равняваше и по много параметри превишаваше нивото на живот на 80% от американските семейства днес» — пише в Живой Журнал професор Лопатников, емигрирал от Русия и живеещ днес в САЩ, работещ в изследователски център на университет Делауер.

***
Още веднаж за хора с тригерно съзнание: аз мога да покажа в САЩ места, които изглеждат чудовищно в сравнение с Пхенян.
Това въобще не означава, че в Северна Корея всичко е прекрасно, а в САЩ всичко е ужасно. САЩ, Британия, по своему, са интересни страни и днес - благодарение на тяхното островно положение - в тях е комфортно да се живее. По-комфортно, отколкото в Северна Корея.
Става дума съвершенно за друго. Става дума за това, че социалистическият строй в СССР, в Куба, в Северна Корея, показа съвершенно удивителна способност да обезпечава хората с максимално достоен живот в достъпните на тези страни по същество военни условия, които не те са си създали.
Трябва да осъзнаваме, че СССР например два пъти е губил по 30% от националното си богатство през XX век в световни войни и стартирал от състояние на изотстаналост с 100-150 години от колониалните европейски империи, ограбили по това време цял свят. Трябва да осъзнаваме доколко нисък е бил старта, ако още през 1928 год. в СССР е имало 84% селячество, докато в Англия е имало 17% селячество вече през първата половина на XIX век. И стартирайки от такова състояние, СССР създаде първокласна индустрия, първокласна наука, първокласна система за образование. При това всичко това СССР създаде за броени 16 години, докато вече 25 години "капиталистическа икономика" даже и не се е приблизила към показателите от последните съветски години В НИЩО.
Нивото на живот на 100% от съветските хора към 80-те години - мога да докажа това с цифри на ръце - се равняваше и по много параметри превишаваше нивото на живот на 80% от американските семейства днес. С изключение на един параметър - жилище, което СССР загуби във военните години за 25 000 000 човека. Плюс трябва да помним, че за броени години до войната в градовете се преселиха десетки милиони хора, които също искаха жилище... СССР не успя... Трябваше да се защитава, а не да харчи ресурси за хамон.
Куба. Бог с нея, с кубинската армия, която се оказа ключова сила на африканският континент и имаше тежест в Латинска Америка. Бог с нея. Но... Куба - остров с нищожно по същество население, намирайки се във военно-икономическа блокада - обезпечи такава продължителност на живота, на която могат да завиждат други повече от развити страни и такова ниво медицина, че там се стремят да отидат на лечение от Канада и САЩ.
Че и Северна Корея. Не всичко там е добре, макар достиженията също са очевидни и, с отчет на блокадата, изглеждат като чудо. НИТО ЕДНА капиталистическа страна, оказала се под такова всеобщо военно, политическо и икономическо давление не би оцеляла по принцип. Северна Корея оцеля, създаде - принудено! - мощна армия и хората там заради това живеят небогато, но, как да кажем... ЧИСТО.
По същество, социалистическите страни нямаха ВРЕМЕ, за да строят социализъм, ибо всички те се намираха в условия на обсада от момента на възникване на първата такава държава - СССР.
Техен принуден отговор на агресията бе мобилизация на всичко: икономика, армия, народ. На тях просто не дадоха спокойно да се развиват елитите на тези страни, които ограбиха цял свят до конец и затова разполагаха със значително по-големи ресурси.
Но ще дойде време, и умните хора ще оценят опитът и на СССР, и на Куба, и на СК и ще погребат Синият свят на крадци веднаж и завинаги.
И въобще, просто не трябва да се лъже. Нито за голодомор, ни за ужасите на Северна Корея, нито за Сталин, нито за идеалните САЩ.
Просто не трябва да се лъже. И тогава всичко ще си дойде на мястото.

Източник:  http://publizist.ru/blogs/5/14863/

Катасонов: Световният капитализъм е обречен. Русия ще се спаси само с автаркия

На презентация на своята нова книга известният икономист разви идеите на Ленин и произнесе неутешителна присъда на капитализма. Сто години след излизането на работата на вожда на световният пролетариат «Империализмът като висш стадии на капитализма» докторът по икономически науки Валентин Катасонов написа аналитически труд със подобно название, но едно много важно допълнение: «Империализмът като висш стадии на капитализма. Метаморфози на столетието (1916-2016 г.)». На свое време Ленин можа точно да нарисува пет ключеви икономически признаци на империализма, които направиха тази политическа формация неотделима част от капитализма. Сега капитализмът претърпява сериозни изменения, и ние ясно виждаме, че класиците на марксизма-ленинизма се оказаха прави: епохата на безконтролно, монополно натрупване и обогатяване наближава своя залез. «От всички ленински работи, които трябваше да изучаваме като студенти, тази изглежда бе единствената, извикваща у нас неподправен интерес. В СССР я четяха не само студентите, но и хора далечни от икономиката. Тази работа помагаше да се разбира случващото се в света през 60-те, 70-те и даже 80-те години на миналия век. Но за последните 40 години капитализмът значително се трансформира, при това тези промени едва ли са съвместими с живота. Аз считам, че трудът на Ленин, който по-правилно е да наречем обзор, компилация на работите на водещите световни мислители (преди всичко немските) съдържа правилни изводи относно капитализма, макар и да е бил написан с марксистски език.
 По мой адрес често се носят упреци както отдясно, така и отляво, но аз винаги се старая да избирам най-доброто от лошото и обратно, да изхвърлям всичко негативно от доброто. Трябва да кажа, че работата на Ленин ясно описва нов етап в живота на капитализма не толкова на примера на Русия, колкото в страните на Запада и, преди всичко в САЩ. И ако оценките на Владимир Илич като философ възможно са малко завишени, то той като минимум е бил заседнал публицист и е имал определени способности по икономика» – отбелязва във вступителното си слово Валентин Катасонов. Работата на Ленин е била търсена в течение на много години още и затова, че авторът един от първите към 1916 год точно формулира и обяснява капиталистическите причини за Първата световна война.
 Ще отбележим, че до август 1914 г. малко от авторитетните мислители прогнозират, че финансовото и териториално преразделяне ще доведе до «глобално разтърсване», както се изрази неотдавна нашият премиер Дмитрий Медведев. В началото на 20 в. в света възниква еуфория, свързана с усилването взаимозависимостта на държавите, развитие на търговията, активно движение на капитала между континентите. Тогава това наричат интернационализация на живота, а сега е в ход определение с малко различен оттенък – глобализация. Учената публика в началото на 20 в. изхожда от това, че наближава Златен век на човечеството, тъй като заради тесните връзки между страните и континентите никому не е изгодно да започне война, още повече от световен мащаб. И нека Ленин да е обозначил причините за световна война вече със задно число, но все пак той е бил на това поприще един от първите.
 Петте признаци на империализма, в който по мнение на революционера се е изродил капитализма, са актуални и до днес, но сега те фигурират вече в друга форма. «Ние сме свидетели на втори сериозен опит да се глобализира света, и до този момент глобализаторите са се добили до далеч по-големи успехи, отколкото преди години. Има разбира се и важни различия. В началото на миналият век в света още нямаше очертан геополитически център. Светът все пак бе полицентричен. А днес ние имаме вече не просто процес на усилване на взаимозависимост, а сериозен опит да се обединят всички под знамената на САЩ – единен център на глобализация» – отбелязва Валентин Катасонов. *** Един от важните признаци на империализма по Ленин е било образуване на монополи на основа концентрация и централизация на капитала и производството.
 В началото на 20 в. най-разпространена форма на монополи в Европа е бил картелът, Америка е била страна на тръстове, а за Руската империя са били характерни синдикати. Сега ние крайно рядко срещаме подобни определения в СМИ, а ако срещаме то в абсолютно лъжливи послания. Така например у нас е прието словосъчетанието «нефтен картел на страните от ОПЕК», но това е голяма лъжа, тъй като истинският нефтен картел се състои от «седем големи сестри», пет от които са американски нефтени тръстове. И само две нефтени компании там не са американски – Royal Dutch Shell и British Petroleum. Подобни примери в книгата на Катасонов можем да видим множество. Няма да даваме подробни цитати от свежо-отпечатаната работа, само ще отбележим, че авторът комплексно е подходил към изучаването на всички аспекти на световният капиталистически империализъм.
 В шест глави той последователно разказва за съвременният монопол на банките, за «колониалните банки» като инструмент за придвижване на капитала, за финансовата олигархия и фиктивността на нейните спестявания, за вътрешната гризня в международните картели, за «Комитета 147» (семейства-собственици на всички световни банки и транснацкорпорации) и неговите икономически и политически опити да колонизира цялата планета, за «голямата четворка» финансови холдинги (FMR, BlackRock, State Street Corporation, The Vanguard Group), за действията на «правовият империализъм» против Русия (санкции, черни списъци, опити да се отсъдят националните активи). *** Особено място в своята книга Катасонов отделя за разказа за дълговият паразитизъм на съвременният империализъм, вследствие на който неминуемо го очаква разпад.
Валентин Юриевич представя показателна статистика на съотношението на нивото на развитие на страните от групата на «голямата седморка» и «малката седморка» (във втората група влизат Китай, Индия, Русия, Бразилия, Индонезия, Мексико и Южна Корея). Ако през 1990-а година БВП на «голямата седморка» е 14,4 трлн. дол., а на «малката» – 2,2 трлн., то към 2013 г. ситуацията рязко се изменя: БВП на «голямата седморка» е 32,0 трлн., а на малката – 35,0 трлн. дол. Така след кризата от 2007-2009 г. «малката седморка» излиза напред по съвкупен БВП. Илюзията за благополучие в страните от «златният милиард» се поддържа за сметка лукава статистика, а също постоянно нарастващи заеми на средства от страните от останалият свят.
По данни на ЦРУ, към 2012 г. съвкупният световен външен дълг е бил 70,60 трлн. дол. На първа позиция в таблицата по страни е САЩ (18,85 трлн. (данните са остарели, днес - 19.5 трлн. - http://www.usdebtclock.org/ - бел.пр.), ЕС (17,95 трлн.) и Япония (3,02 трлн.). Общият външен дълг на страните от «златният милиард» е 62,6% от целият световен дълг. При това делът на страните от БРИКС е едва 3,1% (дългът на Китай – 0,78 трлн., Русия – 0,52 трлн.) от световният дълг. «Америка сега има поведение на длъжник, който отдавна е на сухо, при когото всеки момент ще дойдат и опишат цялото имущество, но той при това продължава да прави големи залози при лоша игра – облича се в скъпи костюми, арендува елитни автомобили – въобще, перчи се до последно. Ние пък как като омагьосани гледаме този колос на глинени крака. Според мен ние използваме напълно изкривена макростатистика.
Текущият БВП съвершенно нищо не ни казва. Каква е ползата, че БВП на САЩ днес е примерно 17 трлн. долара – толкова, колкото външният им дълг? Като цяло външният дълг на Америка е равен на 107% от БВП, докато у Великобритания е 450% от БВП. Но тези страни отдавна са привикнали да живеят като паразити, такъв е стилът им. А ние за разлика от тях сме крайно наивни и затова продължаваме да страдаме от халюцинации» – отбелязва Катасонов. Сега светът на капитала е достигнал последният стадии от своето развитие, за което говори започналата епоха нулеви и отрицателни процентни ставки. И това не са временни трудности, а устойчив вектор на новата икономика. Процесът на натрупване на капитала днес се е изродил в отрицателен процент, но световните експерти и аналитици, с редки изключения, се опасяват публично да заявят, че «пациентът по-скоро е мъртъв, отколкото жив».
По мнение автора на книгата, «стопаните на парите» планомерно готвят човечеството към преход на друга социално-икономическа формация, която условно може да се нарече «нов робовладелчески строй». По всичко е видно, че те са готови на всяко безумство, за да останат във властта вече не толкова и не само финансова, колкото глобална – да се разпореждат с всики ресурси и производителни сили на планетата, да владеят умовете, съзнанието на всеки отделно взет човек на Земята. Само чрез тази призма метаморфози на световният капитализъм може адекватно да се оценяват и обясняват всички мащабни геополитически процеси. *** В края на презентацията на книгата на автора бе зададен важен въпрос: «има ли Русия поне план «А» в случай на нови потресения, къде да търсим живата конструкция на Русия на бъдещето, в която ще повярва народа?». «Преди всичко, ние трябва да излезем от немската класическа философия и английската политикономика, иначе и занапред ще потъваме в блатото заедно с тях. Ние сме православна цивилизация, а това в същността си е съвершенно друга планета. Някои говорят, че спасение ще бъде поредното привързване на световната валута към златният стандарт. Но според мен да се повиши търсенето на жълтият метал и да се противопостави на това риск от гибел на човечеството – това е доста съмнителен проект. Ние продължаваме по инерция да използваме протестантски рационален ум, а трябва да мислим православно. Спомнете си, в края на 19 век по време подготовката на паричната реформа на Вите по преход на златна рубла икономистът Сергей Шарапов издава книга за книжната рубла. Той прави опит да спре движението на Русия към пропаст.
Не успява. Но неговите трудове не остават напразни. Така че нашата задача не е в това да коментираме текущите събития на световната икономика, а в това, да съхраним и грамотно използваме наследството от великите икономисти от минаото. Единствен вариант за деглобализация за Русия – преход на релси на автаркическо развитие, тоест на пълно самоосигуряване. Русия е възможно единствената страна, която може да покаже конструктивен вариант за изход от света на глобализацията. Ние имаме най-богата история, интелектуално и духовно наследство, огромна територия с различни климатически зони. Ние никога не ще спечелим мача, ако играем на тяхното поле, с техните съдии и по техните правила.
Необходимо е напълно да престрояваме мисленето си. Ние получихме почти векова почивка между световните войни и цялото това време се опитвахме да строим свой дом, напомням: «икономика» – «закон за домостроителство» в превод от гръцки. Сега либералите са заети да разглабят този дом по тухлички. Тях ги учат още от студентският чин, как да откъснат най-симпатичната тухла и по-скъпо да го продадат – това се нарича «пазарна икономика». Трябва първо, да се спре разграждането на нашият дом и, второ, да се организира кръгова отбрана на нашата «Брестска крепост» от враговете, настъпващи от всички страни» – завърши Валентин Катасонов.
 Иван Ваганов

За фундаменталната разлика между СССР и Русия, или какво конкретно загубиха съветските хора

Естественото подзаглавие тук е:  За фундаменталната разлика между НРБ и РБ, или какво конкретно загубиха съветските български граждани.

 

Сега настъпва време, когато абсолютно различни хора (без зависимост от възраст и място в обществото) – започват да разказват, спомнят, или даже доизмислят (ако лично не са заварили) – различни - безусловно, положителни вещи, съществуващи при СССР. Само че нахвърлянията им се получават твърде едностранни и хаотични. Сами не желаейки го, всички те описват Съветският Съюз като царство на глобална «аванта».
Безплатно жилище и образование, безплатна медицина и карти за море, цени в стотинки за жилищно-комунални нужди, транспорт и продукти… и така нататък и тям подобни. Някои отиват така далеч, че се опитват да пресметнат всичко това в съвременни пари и получават огромни цифри.
Истина ли е всичко гореизброено, или са измислици?
Истина е. Само че не цялата истина.
Дори повече – това са въобще дреболии, на фона на тази част от «айсберга», която е скрита под всичко изброено. И за което принципно премълчават тези които са «в темата», а останалите упорстват в своето нежелание да докопаят до същността. Така че ще взема този труд на себе си.
Разликата между социализма в СССР и капитализма в Русия – е примерно такава, както между Закрито акционерно общество и Дружество с ограничена отговорност. Където у ДОО Русия има няколко ключеви собственици (получаващи дивиденти от печалбата на «компанията», в зависимост от количеството свои «акции»), а у ЗАО СССР – всеки гражданин бе акционер (с равен пакет акции» (и равни права над дивидентите – които пряко зависеха от ръста на «капитализация» на общото ЗАО СССР) ).
Базовото равенство на съветските хора бе в това, че и вие (директор на завод или прост шофьор), и колхозника, и Генералният секретар, и учителят, и геологът – бяха равни в своето право на «дивиденти», които се формираха благодаря отлажената работа на цялата държава.
И това бе фундаментално, неотчуждаемо право на всеки гражданин на Съветският Съюз. Право – получаемо при раждане.
Всички съвременни спомени и преживявания как тогава се е живеело добре и какви са били «соцпакетите» – това са само следствия, а въобще не обратното. Първо вие получавате право, по което ставате «акционер» – а едва после – «преференции» от вашето положение.
И ако подобни «бонуси», вече в наши дни, изведнаж изплащат просто така, демек «държавата помага на жителите» – то това е милостиня, а въобще не реализация на вашето право. Право вие нямате.
Формата, в която се провеждаха «изплащания на дивиденти», бе избрана такава, за която сега и си спомнят (всевъзможни «безплатности и соцпакет»). Причината за това, че «изплащанията» се правеха косвено, а не с реални пари на лична сметка – е в това, че косвените изплащания стимулират реинвестиране в своята страна.
Ако възнамеряваш да строиш детски градини – то е нужно първо да се построят заводи, на които ще се произвеждат материалите (а това на свой ред са нови работни места и възможности). Ако инвестираш в медицината и спорта – то това дава на изхода по-здрави и силни хора; ако влагаш в науката – то растат производителните сили на цялото общество и така нататък.
И при това е важно да се разбира, че ако вчера на хората е трябовало едно – то утре формата на изплащане на дивиденти би могла да стане вече друга, по-подходяща за момента. Затова важна е не конкретната форма на «изплащания», в конкретният момент, а самото базово право – по което гражданите имат възможност да получат своите «дивиденти», в този вид, който най-точно отговаря на текущите потребности.
Да продължим. Съветската партийна номенклатура и тогдавашният «елит» имаха само една възможност да разкъсат пътищата на народовластие и отсътствие на социални прегради (когато аз, целият такъв красив и в бяло, получавам «само едва» толкова блага и възможности, колкото и «зачухан шлосер» от ЖКа).
Изход бе намерен – необходимо бе бързо да се «монетизират» изгодите и «бонусите», получаеми от заетите места в социалната пирамида, и да се получи възможност да се предава спечеленото (власт, положение в обществото, бившо държавно имущество и т.п.) по наследство.
Механизмът за «трансформация на страната» бе избран такъв – трябваше да се превърне ЗАО СССР – в ДОО Россия. Тоест, целенасочено да се лишат большинството граждани от тяхното базово право «на дивиденти» (от работата на държавата като единен комплекс). И да се преразпределят тези права в своя полза.
И това блестящо бе направено със ЗАО СССР през 90-те.
Под разговори за двеста сорта салами; под байки, че гледай уж «там-то» (т.е. на Запад), на такива като нас, «охо-хо» колко плащат; под безумни подвивания и гнили лозунги, че цял свят само и чака докато ние се освободим от «властта на комисарите», и веднага ще ни завърти в хорото на «братските капиталистически народи»...
Под целият този мръсен воал от манипулации, илюзии и истерики се случи коренно, фундаментално изменение. Изменение, което подавящо болшинство от хората усещат всеки ден – но не могат да го изразят със свои думи. А именно:
Случи се изменение на формата на собственост ЗАО Съветски Съюз. От тук нататък простите граждани престанаха да бъдат акционери, и сега – никой нищо не им е длъжен. А елитът (митичните "комунисти", виновни за всичко в България - бел.пр.) – надеждно зафиксира своето положение.
Съвременна Русия – това е гигантско ДОО, където име няколко клана «акционери» (седящи на «тръби» от различен род; «тръби», изначално принадлежащи на всички граждани – и позволяващи да се теглят дотационните сфери (училища, детски градини, спортни секции и т.п.) и да се инвестира в комплексно развитие на своите съграждани).
Тези «мега-акционери» получават печалба от всичко това, което бе построено от нашите предци, всичко това, което отстояха те във Великата Отечествена Война, и всичко това, което изначално бе създадено именно за гражданите от корпорация СССР.
За гражданите, които имаха пълно право да пеят: – «Широка страна моя родная…» – защото де-юре и де-факто бяха собственици (т.е. «акционери») на своята Родина.
От 1991-а година, всички тези «акционери» рязко се превърнаха в сборище «наемни работници». А такива работници са взаимозаменяеми и не представляват особена ценност. «Счупил» си се, не можеш да работиш за двама, боледуваш често, или си се състарил? Е тогава – вън! Други ще намерим.
Хората станаха вещи, като стругове в завода, или принтери в офиса.
Отделно ще подчертая, че колкото по-ниска е заплатата на работниците (за която те са готови да се трудят) – толкова по-висока е печалбата у новите собственици. И от това произлиза още едно принципно отличие на системите.
Ако местните работници са «нерентабилни» – значи следва да се вкарват трудови мигранти, намиращи се тук в положение на полуроби. А за инвестиране, преучване или субсидиране на своите граждани – може смело да се плюе; нека седят на пособия или пият ракия от безнадежност.
Ако коренните жители мръщят нос от заплати 5-7 стотин лева (5-7 хил рубли в оргинала - бел.пр.) (в дълбините на душата си интуитивно «чувствайки», че някъде тук ги на...излъгват), то вместо тях – наемат още по-нищи узбеки и таджики. Прекрасно разбирайки, че когато собствените граждани «поискат да плюскат» – то и за тях нищо друго не ще остане, освен да отидат да се гърбят за грошове. Това се нарича – дъмпинг в сферата на трудовите ресурси.
Но да се върнем малко назад. Напомням, че за разлика от днешна Русия, в бившият СССР – всеки гражданин бе акционер.
От това следва логичен извод:

– за всеки гражданин става изгодно и у другите жители да се появи достойно място в живота, максимално качествено образование и най-подходящо работно място – просто защото връзката между «мен» и «тях» е желязна.

Колкото по-добре работи всеки –> толкова по-голям е общият доход на Корпорация СССР –> и толкова повече са дивидентите за всеки.
Т.е. условната «капитализация» на цялото ЗАО СССР расте благодаря приноса на всеки гражданин –> а дивидентите на всеки гражданин –> растат благодаря ефективната работа на цялото Общество в цяло. А значи – всички стават нужни един на друг, вместо днешното противостояние – «аз» vs «те».
Тези най-важни разлики на СССР и РФ никой и никъде не се опитва да обясни, или да изнесе на всеобщо обсъждане – но положението се наложи именно такова. Ако с пряк текст се заяви, что от развала на СССР са спечелили не само «елитариите» (това и така е ясно за всички, и с това отдавна свикнаха), но още и се обясни, в какво конкретно са загубили 99% от жителите, то това ще извика крайно озлобление срещу тези, които замислиха аферата и жънат плодовете и до ден днешен.
Но у хората както преди няма разбиране за това, какво конкретно са им отнели. Това, което виждам – това е някакво смътно, рудиментарно-фрагментарно, повърхностно-носталгическо преживяване, че някога в страната всичко бе «по справедливост», и за хиляден път слушам за – «евтини ЖКУ, безплатно жилище, медицина, образование и всичко останало».
Обърканите съвременници не разбират главното, това, от което се сумираше всичко гореизброено.
То се събираше от юридически фиксираното право, че страната принадлежи на всички граждани, в равна степен.
А самите те – не са просто абстрактно «население», случайно забягнало на тази територия, а бивши акционери и бивши собственици пакет равни права, на печалбата от дейността на мега-корпорация, под название Съветски Съюз.
Собственици – които «метнаха» така ловко, така звънко, така грамотно – че даже набили куп цицини те все едно смятат, че сами случайно са се спънали.
Разбирам, че понякога пиша достатъчно сложни неща. Но ако не се вникне в това, каква е «подводната част от айсберга», в какво бе първопричината и източникът на благополучие, то у носталгиращите по СССР всичко за пореден път ще се сведе до «безплатно жилище» и прочие «бонуси». А у тези, които кълнат «совка», всичко наопаки ще се сведе до лагери и репресии.
Но къде по-важно е и двете страни да разберат, че са «минали» и тези – и другите. И причината въобще не е в «хубавостта» или «лошостта» на СССР като държава, а в това, че всички поголовно лишиха от фундаментално базово право.
Право – на доходи, от работа в своята собствена страна. Нека тези доходи са малки, нека са същите както и у всички останали, нека се изразяват не с цифри на личната сметка, а с това набило оскомина «безплатно жилище» и най-добро в света образование – но всичко това вече го няма; и го няма у всички наведнаж.
И съвершенно не е важно – капитализъм или социализъм при това строим. Нивото на живот на гражданите, притежаващи «базово право» – ще бъде значително по-високо, независимо от политико-икономическият модел в страната.
А всякакви лозунги, на всички партии, емек – «Ако победим, то утре на всички ще повишим заплатите!» – са подмятания, демагогия и отвеждане на вниманието от главното.
Ние всички както преди ще останем лишени от базовото право на владение на частичка от богатствата на нашата необятна Родина. Не някаква конкретна брезичка или конкретна шахта – а малка част от общият БВП на страната.
Без това право – вие сте вечен наемник, тресящ се от страх да не остане без работа, без ипотечна къща и въобще – без средства за съществуване.
На наемният работник може да се плати голяма заплата, но на частичка от печалбата в частната компания – той дума не смее да обели. Това е табу.
Това, което написах в тези бележки е страшно. Ако всеки жител разбира как реално стои работата и от какво конкретно, масово се лишиха хората през 90-те – то това напълно избива легитимността у всички политически движения, освен тези, които призовават да се върне на гражданите това «базово право». А за да се върне и зафиксира, ще се наложи да се проведе ре-национализация на прословутите «тръби» и финансовата система.
И между впрочем, именно тук се крие отговора на такъв популярен (на постсъветското пространство) въпрос – «Ако си такъв умен, защо си толкова беден?»
Защото гражданите загубиха право на причастност към богатствата на своята страна. Дали тя процъвтява, дали издиша – сега е безразлично (максимум, което можете – да си утешавате самолюбието, асоциирайки себе си и Русия по време на теленовостите или спортни състезания).
Страна гигант, притежаваща всякакви видове ресурси – не може да обезпечи банално оцеляване на своите граждани. Това е позор. Но позор – лежащ не на съвестта на гражданите, въртящи се като катерички в колело, а на тези, които ги натика в тези колела преди 20 години…
Да, и докато не съм забравил. Фразата, която обичат да повтарят «елитариите» от всички бои, спомняйки си президента Борис Елцин, демек: – «Той ни даде свобода», – в реалност означава съвсем друго: – «Той _ни_ даде свобода».
Надявам се, че сега са ви ясни и цинизмът, и забавната откровеност на тази фраза. Нали ако «нам» той нещо е дал, то у някого другиго той това нещо е отнел.
Е а в заключение искам да цитирам това, на което се базираше правото на гражданите на дивиденти. Конституция на СССР, «Сталински» вариант от 1936-а година:

«Статия 6. Земята, нейните недра, води, гори, заводи, фабрики, шахти, рудници, железопътният, водният и въздушният транспорт, банките, средствата за връзка, организираните от държавата крупни селскостопански предприятия (совхози, машинно-тракторни станции и т.п.), а също коммуналните предприятия и основен жилищен фонд в градовете и промишлените пунктове е държавна собственост, тоест всенародно достояние».
«Статия 11. Стопанският живот в СССР се определя и направлява от държавният народностопански план в интересите на увеличение на общественото богатство, неуклонен подем на материалното и културното ниво на трудещите се, укрепване на независимостта на СССР и усилване на неговата способност за отбрана».
«Статия 12. Трудът в СССР е задължение и чест за всеки способен за труд гражданин по принципа: «който не работи - не яде» ».