Защо хората предпочитат да са глупаци

В The New Yorker излезе дискусионна статия как когнитивните изкривявания влияят на нашият мироглед. Опирайки се на стари и нови изследвания (в едно от които на американците предлагат да намерят на картата Украйна!(предполагам преди разпада на СССР - бел.пр.)), нейният автор твърди: привичките, които са били добри за древните ловци и събиратели изиграват лоша шега с хората днес, живеещи в свят на "пост-правда" и "алтернативни факти".
През 1975 година сътрудници на Станфордският университет канят група студенти да участват в изследване на тема самоубийства. Раздават им двойки предсмъртни бележки, една от които е истинска, а другата - съчинена от случаен доброволец. Участниците трябва да определят коя от бележките е истинска.
Някои от тях се справят със заданието блестящо, давайки 24 правилни отговора от 25. На други това никак не се удава; "таван" са 10 правилни отговора. Както това често се случва при психологически изследвания целият експеримент е постановъчен. Половината бележки действително са истински - изследователите и получават в бюрото по съдебно-медицинска експертиза на окръг Лос-Анджелес - но резултатите от теста не са истински. Участниците, които като че почти всичко са познали, на практика показват средно същият резултат, както и "грешилите".
На вторият етап от изследването измамата бива разкрита. На участниците съобщават, че реална цел на експеримента е изследване на реакцията на подопитните на положителен или отрицателен резултат от теста (както ще се изясни по-късно този етап също е постановка). В края на краищата студентите молят да познаят колко бележки са отсортирали правилно, и какво количество правилни отговори средно са дали другите участници. И ето тук се случва нещо любопитно: членовете на групата "отличници" твърдят, че те действително добре са се справили със заданието, показвайки резултат по-добър от средния – макар току-що да са им съобщили, че нямат никакви причини да мислят така. И напротив: в групата "двойкаджии" студентите считат, че техният резултат е бил на порядък по-лош от средния; разбира се това твърдение е също толкова безпочвено.
След няколко години към подобно изследване бива привлечена нова група студенти. Раздават им досиета на двама пожарникари, Франк К. и Джордж Х. Биографията на Франк отбелязва в частност, че той е баща ма малолетна дъщеря и се занимава с дайвинг. Джордж е баща на син и е любител на голфа. Досието също включвало резултати от преминатия от двамата "Тест на готовност за риск". Съгласно една от версиите на досието Франк бил успешен професионалист, чиито резултати от теста показали, че в работата той почти винаги избира най-безопасното действие. Другите студенти получават досие, в което Франк в своите действия се оказва "престраховащ се", и при това – лош пожарникар, за когото вишестоящите колеги нееднократно са подавали рапорти.
И отново по средата на теста на студентите съобщават, че са ги преметнали, раздавайки им неправдива информация. После участниците са помолени да съставят портрет на успешният пожарникар – какво трябва да бъде неговото отношение към риска? Тези, които получили първият вариант на досието, твърдели, че рискът трябва да се избягва. Останалите – че риск трябва да се поема.
Както отбелязват изследователите, "даже след като техните представи са напълно опровергани, хората не могат по съответен начин да коректират своите убеждения". В този случай неспособността да се настроят под новите факти е била "особено впечатляваща", доколкото изходните данни били категорически недостатъчно, за да се правят от тях обобщени изводи.
Станфордските изследвания стават известни. Направеното от учените заявление, че хората са неспособни трезво да мислят шокира публиката от 70-те. Сега то никого не шокира – хиляди нови експерименти потвърждават и уточняват това твърдение. Всеки който е следил за изследванията (или поне понякоа е прелиствал изданията на Psychology Today), знае, че всеки випускник на ВУЗ с планшетка е способен да демонстрира как изглеждащи разумни хората понякога се държат по съвершенно ирационален начин. Сега този парадокс изглежда особено актуален. Но защо това се случва все още е загадка.
В своята нова книга "Загадката на разума", която излиза в издателството на Харвардският университет, учените-когнитивисти Хюго Мерсие и Ден Спербер се опитват да отговорят на този въпрос. Мерсие, работещ в изследователският институт в Лион (Франция), и Спербер (Централно-Европейски университет, Будапеща) считат, че разумът е свойство, развило се в хода на еволюцията, подобно бипедализма и трихроматизма. То се е зародило в африканските савани, и за неговото разбиране е необходим контекст.
Доводът на Мерсие и Спербер, ако го озвучим в по научно-популярен вид, звучит примерно така: най-голямото приемущество на човека над другите видове е неговата способност към сътрудничество. Да се установят отношения на сътрудничество с някоо е непросто; да се поддържат е не по-малко сложно. За всеки индивидуум най-добър способ за съществуване остава паразитизмът. Та разумът е възникнал не за да решаваме абстрактни логически задачи или правим отвлечени изводи от някакви данни; той се е развил за да помогне да се справяме с проблеми, свързани с живота и взаимодействието в общество.
"Разумът помага да се адаптираме към тази хиперсоциална ниша, която са заели хората като вид" - пишат учените. Така че привичките на нашият мозък, които от "интелектуалистска" гледна точка изглеждат странни или откровенно глупави, се оказват къде по-уместни, ако се разлеждат от "интеракционистска" (основана на взаимодействие) гледна точка.
Дайте да разгледаме когнитивното изкривяване, известно като "превзетост на потвърждението". Така наричат склонността на човека да приема тази информация, която потвърждава неговите убеждения, и да отрича факти, които противоречат на тези убеждения. Това когнитивно изкривяване е документирано по-добре от другите: на него са посветени толкова експерименти, че стига за отделен учебник. Най-известният от тях също се провежда в Станфорд. За този експеримент изследователите отбират студенти, придържащи се към противоположни възгледи за необходимостта от смъртно наказание. Половината участници била за смъртно наказание и считала, че то снижава нивото на престъпност; другата половина била против висшата мярка, която по тяхно мнение не влияе на числото престъпления.
Студентите молят да се запознаят с две изследвания. Едно от тях потвърждава мнението, че смъртното наказание снижава нивото на престъпления в обществото; другото привежда факти, които поставят тази теория под съмнение. Както вече се досещате двете изследвания са били фейкови; показват ги на студентите само за да се отблъскват те от някаква статистика с тежест. Тези от тях, които изначално поддържат въвеждането на смъртно наказание, считат убедителни данните потвърждаващи тяхната гледна точка, а данните противоречащи и считат незаслужаващи доверие. В другата група всичко е точно обратно. В края на експеримента студентите отново са запитани за техните възгледи. Тези, които изначално поддържат смъртното наказание се оказват укрепили се в своето мнение; тези, които са били против висшата мярка сега се отнасяли към нея още по-негативно.
Ако разумът ни е нужен за да формира здрави съждения, то трудно е да си представим по-сериозен производствен брак от превзетостта на потвърждението. Представете си мишка, която мисли като нас, предлагат Мерсие и Спербер. Тази мишка, "която търси потвърждение на това, че наоколо няма котки", скоро ще стане котешки обяд. Ако такава черта на нашето мислене води до това, че сме готови да отхвърляме свидетелства за нови (или недооценени) угрози, то тя вероятно е била длъжна да пропадне в процеса на еволюция. Този факт, че е оцеляло и човечеството, и тази негова черта, говори за това, че у нея има някаква адаптираща функция. И тази функция, по мнение на Мерсие и Спербер е свързана с нашата "хиперсоциалност".
Мерсие и Спербер предпочитат термина “myside bias” ("склонност към потвърждение на своята гледна точка"). Те напомнят, че по своята природа хората не са склонни да вярват в какво да е. Изслушвайки чуждите аргументи ние с лекота можем да намерим в тях слаби места. При това собствените грешки често в упор не виждаме.
Наскоро експеримент проведен от Мерсие и неговите европейски колеги много добре демонстрира този парадокс. Участниците молят да решат няколко прости логически задачи. После им бива предложено да пояснят своите отговори и да ги изменят, ако в процеса отоварящият намери грешка. Болшинството хора се придържали към своите изначални отговори. Изменения внасяли по-малко от 15% от участниците.
На следващият етап от експеримента на участника дават една от същите задачи заедно с неговият отговор и отговора на друг участник, различен от неговият собствен. И отново му предлагат да измени своето решение. Тук организаторите прилагат хитрост: под вида на чужд отговор на участниците показват техният собствен – и наопаки. Около половината участници се досещат, че ги мамят. Другата половина внезапно започва далеч по-критично да гледа на своите отовори: около 60% от тях изменят решението, което по-рано ги удовлетворявало.
По мнението на Мерсие и Спербер това несъответствие демонстрира истинската цел на възникване на мисленето – да не даде на човека да стане "краен" в колектива. Нашите предци - ловци и събиратели, живели на малки групи основно са се грижели за своето социално положение – и за това да не рискуват живота си на ловдокато останалите си седят в пещерата. Здравомислието в неговото съвременно разбиране не би донесло тогава особена полза, а виж умението да се спечели спор било много полезно.
Такива въпроси, като чертите на характера на идеалният пожарникар или влиянието на смъртното наказание на нивото на престъпността ни най-малко не са вълнували нашите предци. Не им се е налагало да се сблъскват с подправени изследвания, Twitter и фейкови новини. Затова няма нищо удивително в това, че мисленето често ни подвежда. Както пишат авторите, "това е един от тези случаи, когато естественният подбор не е бил способен да догони промените в обкръжаващата среда".
Стивен Сломен (Брауновски университет) и Филип Фернбах (Университет Колорадо) също се занимават с когнитивни изследвания. И те също считат, че социалността е ключ към разбиране функциите (и дисфункциите) на човешкото мислене. Своята книга "Илюзия на знанието: защо ние не мислим самостоятелно" те започват с описание на… тоалетна чиния.
Всеки жител на цивилизованият свят е запознат с устройството на тоалетната чиния – като правило, керамична чаша, пълна с вода. Когато натискаш лост или бутон, водата се засмуква в тръба, а от нея изтича в канализацията. Но как в действителност става това?
В хода на изследване, проведено в Йелски университет аспирантите молят да оценят своето разбиране на принципа на работа на всекидневни вещи, включая тоалетни чинии, ципове на дрехите и брави на врати. След това те трябва да напишат детайлно, постъпково описание на работата на такова устройство, и повторно да оценят нивото на своето разбиране. Очевидно, експериментът демонстрирал на участниците тяхното собствено невежество, доколкото на вторият етап оценките се снижават. (Излиза устройството на тоалетните чинии е по-сложно, отколкото изглежда на пръв полед.)
Сломен и Фернбах забелязват този ефект (който те наричат "илюзия на дълбочината на обяснение") практически навсякъде. Хората са склонни да преувеличават своите знания. А други хора подкрепят това убеждение. В случая с тоалетната чиния някой е създал такава конструкция, че с нея да може леко да се работи. Хората повсеместно се полагат на чужди знания и умения – от времената, когато сме били пещерни ловци (това изглежда е бил ключев етап в нашата еволюция). И ние така искусно взаимодействаме с другите, че с труд можем да определим къде свършва нашето собствено разбиране и започва чуждото, считат учените.
"Eдно от условията за разделение на умственият труд е отсътствието на ясна граница между знания и убеждения на различните членове на групата" - пишат те.
Това отсътствие на граница (или ако искате порядък) – е ключ към това, което наричаме прогрес. Изобретая нови инструменти, а с тях – нов образ на живот, хората в същото време са създавали нови "сфери на неведение". Например, ако всеки човек би считал за необходимо да усвои принципите на металлообработката преди да вземе в ръце нож, от Бронзовият век е щяло да има малко полза. Когато става дума за нови технологии, частично невежество може да бъде полезно.
Но не в сферата на политиката, добавят Сломен и Фернбах. Едно е – да се натисне бутона за пускане на водата, не знаейки как той работи, и съвсем друго – да се поддържи указ за забраната за влизане в САЩ, същността на който ти не разбираш. Сломен и Фернбах се позовават на допрос проведен през 2014 година, само малко след «анексията» от Русия на Крим. У респондентите питат, как според тях трябва да отреагират САЩ, и ги молят да покажат Украйна на картата на света. Като правило колкото по-зле респондента е бил с географията, толкова повече е бил склонен към вариант за силова намеса. (Като цяло "географската" част от допитването се оказала за респондентите толкова непосилна, че средно грешката е била 1800 мили – практически расстоянието от Киев до Мадрид.)
Много други допитвания показват не по-малко тревожни резултати. "Като правило, силни преживявания, свързани с този или друг въпрос не говорят за неговото дълбоко разбиране" - пишат учените. И нашата зависимост от чужда гледна точка само задълбочава проблема.
Например, ако считате, че Законът за достъпно здравеопазване е безоснователен, и аз разчитам на вашата гледна точка, то моето мнение също ще бъдет безоснователно. Някой си Том също се съгласява с мен – и сега у нашата гледна точка има три привърженика. Плюс, всеки от нас се чувства далеч по-самодоволен от по-рано.
И ако всеки човек игнорира "недостатъчно убедителна" информация, която противоречи на неговото мнение, ще получим… администрацията на Тръмп.
"Ето така общество, полагащо се на знания става опасно", - пишат Сломен и Фернбах. Те провеждат собствен вариант на експеримента с устройството на тоалетната чиния – заменяйки предметите от бита с въпроси от държавната политика. В хода на изследването, проведено през 2012 г, те задават на респондентите следните въпроси: нужна ли е на САЩ програма за индивидуална медицинска застраховка? Нужна ли ни е система за заплащане труда на учителите, основана на техни конкретни заслуги? Участниците са били длъжни да дадат оценка доколко са съгласни или не съгласни с едно или друго предложение. После ги молят колкото може по-подробно да обяснят ефекта от внедряване на една или друга спомената държавна инициатива. На този етап болшинството респонденти влиза в задънена улица. Когато отново ги молят да оценят степента на своето съгласие или несъгласие, те снижават оценките, така  показвайки, че тяхната гледна точка вече не е толкова непоколебима.
За Сломен и Фернбах резултатът от този тест е малък лъч светлина в тъмно царство. Ако ние, нашите приятели или експертите от CNN посвещаваха повече време за изучаване последствията от такива инициативи, а не се поучаваха един друг, то биха осъзнали своята безпомощност и умирили радикалността на своите възгледи.
Науката може да се разглежда като система, която отстранява грешките, към които по своята природа са склонни хората. В лабораторни условия няма място за превзетост; изследването може да се повтори в друга лаборатория, у работниците в която няма мотив за безпочвено потвърждение на предишният резултат. Вероятно именно затова системата се оказва така успешна. Във всеки момент някоя сфера на знание може да се окаже във властта на безпорядък, но в края на краищата на помощ идва методологията. Науката се движи напред, даже ако сами ние тъпчем на място.
В своята книга "Гробът ще ни изправи: защо игнорираме факти, които могат да ни спасят", психиатърът Джек Горман и неговата дъщеря, експерт в областта на здравеопазването Сара Горман, изследват разривът между това, което твърди науката, и това, в което вярваме. Тях ги безпокоят убежденията, които не само не съответстват на действителността, но и могат да са смъртно опасни – например, вярата във вредата от ваксините. Безусловно, вредно е да се отказвате от ваксина – нали те са призвани да защитят нашето здраве. "Имунизацията е едно от големите достижения на съвременната медицина" - пишат авторите. Но колкото и научни изследвания да не доказват безопасността на ваксините и отсъствието на връзка между тях и развитието на аутизма, противниците на ваксините остават непоколебими. (Към тях можем да отнесем и Доналд Тръмп, който заявявал, че те с жена му се съгласили да направят ваксина на сина им Берон, но ваксинирането е било проведено не в сроковете препоръчани от педиатрите.)
Горман считат, че типовете мислене, които сега изглеждат самоубийствени някога са имали адаптивна функция. Те също посвещават множество страници на "превзетостта на потвърждение" - у която по мнението на Горман има и физиологически аспект. Те се позовават на изследване, показващо, че хората изпитват физическо удоволствие – отделяне на допамин – сблъсквайки се с информация, която потвърждава тяхната гледна точка. "Да се остава верен на своите убеждения, даже когато си неправ – е приятно чувство" - пишат те.
Джек и Сара Горман искат не просто да изброят грешките в нашето мислене; те искат да ги поправят. Трябва да съществова способ да се убедят хората в това, че ваксините не вредят на децата, а носенето на оръжие не защитава от опасност. Но и тук те се сблъскват с проблемите, които сами изброяват: хората просто игнорират предоставената им достоверна информация. Може да се опита да се играе на емоциите, а не апелира към разума – но това противоречи на целите на хора, пропагандиращи научен подход. В края на своята книга те пишат: "Нам все още предстои да се справим с тенденциите в обществото, които довеждат до появата на антинаучни убеждения".
Тези три книги са били написани преди състоялите се през ноември президентски избори. Но те са предугадали появата на "алтернативни факти" и Келиен Конуей (съветничка на Тръмп, която въвежда този термин в употреба). В наши дни нерядко възниква чувство, че над цялата страна се провежда психологически експеримент, авторът на който е Стив Бенън. (Стив Бенън – журналист, един от авторите на антиимиграционните политики на Тръмп, автор на крайно десни книги, наричан от медиите "Дясната ръка на дявола" - бел.пр.) Возможно по рационален път може да се дойде до решение на този проблем, но учебниците по този въпрос някак не много обнадеждават.

Марина Мойнихан

Психовойна (2010) (пълна версия с бълг. субтитри)

Психологическата война (Психовойната) се изразява в планирано използване на пропагандата и други психологически методи с основната цел да се повлияе върху мнението, чувствата, отношението и поведението на дадена вражеска група, в името на постигането на националните интереси.
Позната е и с термина „информационна война" (infowar), който подчертава тактическото значение на използването на информацията за военни цели.
Методите, използвани в психовойната, се наричат психологически операции или психологически маневри (на английски PSYOPS, Psychological operations). Те са модерни методи, използвани от военните институции и могат да бъдат описани като сбор от психологически действия, прилагани чрез планирано използване на комуникацията. Прилагат се в периоди на мир, криза или война и са насочени срещу групи от приятели, неутрални или врагове (правителство, обществено мнение, организации, групи или индивиди) с цел да повлияят на отношението и поведението на избраната група и да се постигнат определени политически резултати.
Психовойната може да се определи като неконвенционална война, стремяща се да унищожи съзнанието на врага, вместо неговия военен потенциал.
„Психовойна" е филм на режисьора Скот Нобъл (режисьор и на Human Resources) от 2010 г. В него се проследява историята на пропагандата и връзките с обществеността в САЩ. Кои са създателите на пропагандата? Дали психовойната във военно време и рекламата в мирно време не са едно и също нещо? Дали цялото общество не е жертва на подобна психовойна? И ако е така, то как бихме могли да реагираме? Изключително интересен и интелигентен филм.

Metanoia-Films.org

Сценарист и режисьор
Скот Нобъл

Разказа
Микела Джей

Превод и субтитри
Даниела Пенкова
и анонимен преводач в dotsub.com

Съвременното робство

Роби на капитала

Ако си мислите, че главните признаци на робство — това са вериги и надзирател с камшик, то имам за вас лоши новини. Капитализмът с успех замени веригите и камшика с икономическа принуда. Робът все така е роб — само че сега си мисли, че е свободен.
Да разгледаме основните форми робски зависимости, които са характерни за обществото към днешен ден:
1. Принуждение към постоянна работа. Съвременният човек е принуден да работи без спиране, тъй като заработените средства стигат само да се заплати жилище за 1 месец, храна за 1 месец и пътуване до работа и обратно за 1 месец. Доколкото парите стигат винаги само за 1 месец, то човек е принуден да работи цял живот до смърт. Пенсията също не е решение на проблема, тъй като пенсионерът дава цялата си пенсия за жилище и храна, и у него въобще не остават свободни пари. При това забележете, ако при класическото рабовладение предоставянето на робите на жилище, храна, медицинска помощ е било проблем за рабовладелеца, то сега всички тези проблеми лягат изцяло на самите роби!
2. Създаване търсене на «нужни» стоки с помощта на рекламата. Съвременният човек много трудно ще се откаже да прикупи някаква новинка или разрекламиран продукт (например, нов смартфон или даже дъвка на касата в супермаркета). Съответно, човек потребява повече, отколкото вече е заработил, взема кредити за тези «нужни» стоки — и в резултат заплаща стоката с проценти. В края на краищата неговата прекредитираност расте по експонента, той става зависим от своята работа, тъй като загубил я той не ще може да връща дълговете и ще загуби всичко! И това много силно стимулира да се изпълнява даже низкоплатена работа, без да се замисля (а гадостите и подлостите, които той е готов да извърши, за да не загуби работа нямат чет и брой - бел.пр.).
3. Мит е, че човек работи за държавата. Съвремените хора вярват, че работят за държавата, и тя в края на живота ще ги обезпечи с достойна пенсия. Именно затова те част от своите заработени пари дават на държавата във вид на данъци (в Америка самостоятелно, а в България за нас това прави работодателят). Но какво виждаме в реалността? Проработил цял живот човек получава мизерна пенсия (при това нейният размер не силно корелира с изпълнената от пенсионера работа — затова пък силно корелира с текущото състояние на икономиката).

4. Механизмът на инфлацията. Именно той не позволява на много хора икономически да се развиват. Ръстът на цените без ръст на заплатата води към незабележимо обедняване. Съответно на хората се налага още повече да работят от година на година, та поне да остават на същото ниво благополучие. Дори повече. Инфлацията — това е данък за спестяванията. С помощта на инфлацията държавата по малко отнема вашите парички, които още не сте похарчили — за да ви върне към т.1.
5. Привързаност към едно място на жителство и работа — още една съвременна форма на робство. Този механизъм принуждава хората да работят цял живот на един и същ завод заради обещаното от завода жилище или други привилегии. В съвременното общество впрочем, тази система замениха неподемните ипотечни кредити —те  заставят човека взел ипотека всеки месец да ходи на поклон в банката, така изработвайки у него рефлекс «цял живот трябва да се плаща по дългове», и не му дават да направи пауза за смяна на работата. «Не може да се загуби работа — нали трябва да се плаща ипотека».
Всичко води до това, че роба от свободен човека отличава не размера на заплатата или дохода — а съотношението между доходи и разходи. Ако вашите разходи са такива, че с труд успявате да доживеете до заплата и на вас висят кредити — вие сте роб, и никъде своите хазяи няма да се денете.
Ако вашите разходи са такива, че всеки месец ви остават излишни пари, които спестявате или харчите на някакви не особенно нужни неща, и на вас не висят кредити и ипотека — вие сте свободни. Дотолкова, доколкото въобще може да бъдеш свободен, оставайки в социума.
Малко хора разбират, че проблема в тази система не е толкова в доходите, колкото в разходите. По-точно — в умението да се балансират разходите с доходите. Именно това знание и умение всячески размиват и разрушават съвременните рабовладелци. Предлагат ви повече да потребявате не за да започнете да живеете по-добре — а за да се оказажете в робство.

Источник

Как социалните мрежи победиха нашата способност да отличаваме правдата от лъжата

Способни ли са социалните мрежи да изкривяват нашата представа за реалността? Защо сме склонни да доверяваме на своите приятели даже в тези случаи, когато те споделят с нас препратки на непроверени съобщения, а то и на пряка дезинформация? И как тази доверчивост влияе на нашите постъпки в реалния свят — например, на нашето решение да гласуваме за този или другия кандидат за президент? Четете за всичко това в статията на професора по компютърни науки и информатика Филиппо Менцера, която публикува изданието The Conversation.
Ако вие, подобно на болшинството американци, узнавате новостите от социалните мрежи, то това значи, че паралелно вие получавате ежедневна порция лъжи, непроверени слухове, страшилки в духа на теорията на заговора, и невярно сформулирани съобщения. Когато всичко това е размесено с достоверна информация от надежни източници, да се докопаеш до правдата става много трудно.
Както показа анализът на данните, събрани от Колумбийският университет в рамките на програмата Emergent, която се занимава с изучаване на слухове, дезинформацията става обект на вирусно разпространение почти толкова често, както и надежните сведения (с анализ на данните се занимаваше команда изследователи под мое ръководство).
Мнозина питат, не е ли повлиял този натиск на електронна дезинформация на резултатите от американските избори през 2016 год. Честно казано, ние не знаем това, но има всички основания да предполагаме, че такова влияние би могло да има място, отчитайки опитът на предишните изследвания и сведенията, постъпващие от други страни. Всяко невярно съобщение въздейства на формирането на нашата гледна точка. Резултиращата вреда от дезинформация може да бъде напълно реална — ако въведените в заблуждение люде са готови да рискуват живота на собствените си деца, както в случая с отказ от обезателните ваксини, то какво ще им попречи да поставят под въпрос нашата демокрация?
Бъдейки специалист по въпросите за распространение на дезинформация чрез социалните мрежи, аз съм съгласен с това, че Google и Facebook направиха стъпка във вярната посока, опитвайки се да ограничат възможностите на новостните фалшификатори да спечелят от реклама. Но тази стъпка не ще спре политически мотивираните нарушители.

Как се разпространяваха предизборните новости по хештагове #ImWithHer (за Хилъри Клинтън) и #MakeAmericaGreatAgain (за Доналд Тръмп): с точки са означени твитер-акаунти, линиите между тях изобразяват ретвитове. Диаметърът на точките зависи от количеството ретвитове, произведени от акаунта. С червен цвят са отблязани акаунти, които с висока степен на вероятност са ботове, със син — акаунти на реални ползватели
Clayton Davis

Експлуатация на социалните мрежи

Преди десет години аз със свои колеги провеждах експеримент, в хода на който ние открихме, че 72 процента от студентите на колежи доверяваха на линкове, като че получени от приятели — до там, че те споделяха лични логини на фишингови сайтове. Толкова разпространена доверчивост подсказа и друга форма на злонамерена манипулация: ползвателите ще повярват на дезинформация, кликвайки на връзка дошла от някой от мрежевите контакти.
За да проверя тази идея аз създадох фалшива веб страница със случайни, генерирани от компютър новости в стила на жълтата преса, нещо от рода на: «Знаменитост Х в леглото със знаменитост Y!» Въвеждайки в търсачката името на знаменитост, посетителите на сайта пускаха скрипт, който автоматически фабрикуваше бележка за този човек. Аз сложих на сайта предупреждение, че тук се показват безсмислени текстове и фалшиви «факти». Също така сложих на страницата рекламни обявления. В края на месеца дойде чек — пари, заработени от показването на реклами. Те и послужиха за доказателство: фалшивите новости могат да носят пари, попътно замърсявайки интернет с лъжа.
За съжаление аз бях не единственият, комуто бе дошла в главата такава идея. След десет години възникна цяла индустрия по производство на фалшиви новини и разпространение на дезинформация в интернет. Сайтове с развлекателен «боклук» контент произвеждат фалшивки, за да заработват от реклама, в същото време докато сайтове на свръхлоялни политически активисти публикуват и разспространяват слухове и дезинформация в духа на теории на заговора с цел да повлияят върху общественото мнение.
Тази индустрия набира сила благодаря това, че днес е много леко да се създаде бот или фалшив акаунт в соцмрежите, който се управлява от програма, но се преструва на жив човек и благодаря това е способен да бъде влиятелен. В хода на изследването ние открихме множество фалшиви инициативни кампании, които е прието да се обозначават с термина «астротърфинг» (англ. astroturfing — имитация на обществено мнение с помощта на соцмрежи).
В отговор ние разработихме системата BotOrNot, която разпознава ботове в социалните мрежи. Тя не е идеална, но нейните резултати са достатъчно акуратни, че да разпознаят кампании, насочени на агитация в полза на Brexit или против ваксините. Използвайки BotOrNot, наши колеги откриха, че голяма част от онлайн-обсъжданията, посветени на скорощните избори на американски президент бяха инициирани от ботове.

На тази илюстрация е изобразено разпространението на хештага #SB277, събирщ съобщения по повод калифорнийският закон за ваксинация. С точки са обозначени твитер-акаунти, разпространяващи този хештаг, линиите между тях изобразяват ретвитове и изпращане на твитове с този хештаг. Диаметърът на точките зависи от количеството ретвитове, произведени от акаунта.С червен цвят са отбелязани акаунти, които с висока степен на вероятност са ботове, със син — акаунти на реални ползватели.
Onur Varol


Създаване на информационни балони

Хората е твърде леко да се манипулират с помощта на дезинформация в соцмрежите, доколкото това способства сложно съчетание от социални, когнитивни, икономически и поведенчески установки, разделяеми от всички нас. Някои от тях са изиграли положителна роля в хода на еволюцията: доверие към сигнали, изходящи от близкото обкръжение, и скептицизъм по отношение към сведения, противоречащи на собственият опит, са помогнали на нашите предци да се научат да избягват зъбите на хищниците. Но в днешният затворен свят на мрежево общуване сигналите, постъпващи до мен от соцмрежа от привържъник на теорията на заговора, живеещ на другия край на света, ми пречат да вземам премерени решения.
«Разшервайки» съобщения от приятели и «отписвайки се» от тези, чиито мнения се отличават от нашите, ние се оказваме в толкова полярно ориентирана «ехокамера», че само по списъка на вашите приятели изследователите с висока точност ще кажат, какъв сте вие — либерал или консерватор. Структурата на социалната мрежа е толкова плътна, че дезинформацията във отделна група се разпространява практически мълниеносно, и в същото време дотолкова раздробена, че другите групи за нея нищо не знаят.
Във нашия «балон» ние получаваме само специално отбрана информация, съвпадаща с нашите убеждения. Такъв сценарий е идеален за повишение нивото на общителност, но губителен за развитие на здрав скептицизъм. Прекалената увереност в своята правота води до това, че ние «шерваме» заглавието, без да четем самата статия.
Нашата лаборатория извлече подобен урок на собствен опит, когато в преддверието на промеждутъчните избори в Америка през 2014 год стана обект на злостна дезинформация. Изучавайки активността на соцмрежите, ние се натъкнахме на фалшиви сзобщения за нашите изследвания, които се разпространяваха предимно чрез твитер във едностранно ориентирана «ехокамера» — голямо, еднородно и политически активно съобщество. Тези хора мълниеносно ретвитваха фалшиви съобщения, но бяха крайно скъпи на опровержения.


На тази схема «ехокамери» в твитер, виолетовите точки обозначават ползватели, разпространяващи лъжливи сведения за изследователският проект Truthy. Два акаунта, опитали се да опровергаят дезинформацията, са означени с оранжев цвят отляво.
Giovanni Luca Ciampaglia

Вирусно разпространение

Нашето изследване показва, че при съществуващата структура на социалните мрежи и ограниченото внимание на ползвателите някои мемове, независимо от тяхното качество неизбежно стават вирусни. Нека даже отделни ползватели се стараят да споделят проверена информация, соцмрежата като цяло не е способна да отличи правдата от фалшивка. С това се и обясняват всички вирусни «фейкове», гуляещи по интернет.
За останалото ще се погрижи «икономиката на вниманието»: ако някоя тема излиза в топ, свързаната с нея информация започва да се произвежда с ускорени темпове. При това да се фабрикува новост, представяйки я за факт е далеч по-евтино, отколкото да се добива правдива информация. При това да се фабрикува може за всеки вкус: консерваторите прочетоха, че папа Римски поддържал Тръмп, либералите прочетоха, че той поддържал Клинтън. А на практика той не поддържал никого.

Цялата работа е в алгоритмите

След като все едно не можем да прегледаме всички съобщения от информационната лента, отборът на това, което видим, вземат на себе си алгоритми. Алгоритмите, използвани в днешните соцмрежи, настроени да присвояват висок приоритет «зацепващи» постове — на които ние с голяма вероятност ще кликнем, отреагираме, с които възможно ще споделим. Но неотдавнашните изследвания показаха, че страниците с нарочна дезинформация получават същият отклик и се разпространяват също така широко, както и истинските новости.
Превзетостта на алгоритмите, предпочитащи да показват «зацепващи» новости в замяна на правдивите, усилва присъщата ни превзетост от социален и когнитивен характер. В резултат, преминавайки по връзки в социалните мрежи, ние сами си свиваме кръга посещаеми ресурси, правим го по-еднороден, отколкото би било в случая на самостоятелно търсене на информация в мрежата и прехода по най-популярни връзки.

Съществуващите изследвания показват, че «ехокамерата» е способна да направи попадналите в нея хора по-доверчиви по отношение към непроверени слухове. Но ние още малко знаем защо хората различно реагират на конкретен «фейк»: едни го споделят незабавно, а други първо се стараят да го проверят.

За да изучим това състезание между тези, които бездумно «шарят», и тези, които проверяват информацията, ние моделирахме изкуствена социална мрежа. Така се надяваме да се определим в противоречивите данни, че в някакви ситуации проверката на данни помага да се спре разпространението на фалшиво съобщение, а в други — не. Получените от нас предварителни резултати позволяват да се предположи, че колкото повече е затворено съобществото на тези, които вярват на фалшивката, толкова повече тя живее. И това се отнася не само до самата фалшивка, но и до социалната мрежа като цяло.

Мнозина се опитват да разберат какво да правят с това нататък. Съдейки по неотдавнашното заявление от Марк Цукерберг, Facebook вече изпитва възможни решения. А група студенти предлага просто да се отбелязват линковете при «шерване» като «достоверни» или «недостоверни».

С някакви възможни механизми за решение на тази задача ние засега не разполагаме. Например, ние засега не можем да научим изкуственият интелект да отделя правдата от лъжата. Но ние можем да създадем алгоритъм, който ще присвоява по-висок рейтинг на ресурси с по-добър показател на надежност.

Как се разпространяват фалшивки

За да може по-ефективно да се борим с новостни «партенки», е необходимо да се разберат пътищата на тяхното разпространение. Например, ако се изясни, че за голяма част «фейкове» са отговорни ботове, ние ще се концентрираме на тяхното търсене. Ако, напротив, работата е в «ехокамерите», то възможно, следва да разработим такива алгоритми на препоръчване на новости, които не ще изключват различни гледни точки.
Затова нашата лаборатория разработва платформата Hoaxy, способна да проследи и визуализира пътищата на разпространение на непроверени и съответстващи им надежни съобщения в соцмрежите. Тези данни, получени от реалният свят ще заредим в нашата изкуствена соцмрежа и тогава ще можем да пробваме различни способи на борба с фальшиви новости.
Hoaxy също е способна нагледно да покаже на ползвателите как леко с помощта на информация от мрежите може да се манипулира тяхното мнение — и даже доколко леко мнозина от нас са готови да споделят фальшиви новости. Hoaxy ще стане част от пакета програми от нашата Обсерватория за социални медиа, която позволява на всеки човек да проследи разпространението на мемове чрез твитер. Обединявайки в едно такива програми, ползвателите, привикнали да проверяват информацията, и соцмрежите, може да сведем до минимум дублиране на усилията и да повишим взаимопомощта между тях.
Много важно е да се обединят усилията за изучаване на тези въпроси. Нужни са ни всички: IT-специалисти, социолози, икономисти, журналисти, — и всички партньори от IT-индустрията са длъжни да сътрудничат, за да поставят заслон на разпространението на дезинформация.

Превод от англ. Татяна Тепер
https://nplus1.ru/material/201...

Десет способа за манипулиране на хората с помощта на СМИ

.
1- Отвличане на вниманието
Основен елемент на управлението на обществото е отвличане на вниманието на хората от важните проблеми и решения, предприемани от политическите и икономически управляващи кръгове, посредством постоянно насищане на информационното пространство с малозначителни съобщения. Прийома за отвличане на вниманието е твърде съществен да не се дадат на гражданите възможности да получават важни знания в областта на науката, икономиката, психологията, нервобиологията и кибернетиката.
«Постоянно да се отвлича вниманието на гражданите от истинските социални проблеми, превключвайки го на теми нямащи реално значение. Да се достига състояние гражданите постоянно с нещо да са заети и да не им остава време за размишления; от полето – в кошарата, както и всички прочие животни (цитат от книгата «Тихо оръжие за спокойни войни»).
2- Създават се проблеми, а после се предлагат способи за тяхното решение
Този метод също се нарича «проблем-реакция-решение». Създава се проблем, някаква «ситуация», разчетена на това да иззвика определена реакция сред населението така, че то само да поиска вземането на мерки, които са необходими за управляващите кръгове. Например, допуска се развъртане спиралата на насилие в градовете или организират кървави теракти, така че гражданите да поискат приемане на закони за усилване мерките за безопасност и провеждане на политика, засягаща гражданските свободи.
Или: да се предизвика икономическа криза, за да се застави приемането като необходимо зло нарушение на социалните права и свиване работата на градските служби.
3- Способ на постепенно прилагане
За да се достигне приемане на някаква непопулярна мярка е достатъчно да се внедрява тя постепенно, ден след ден, година след година. Именно така бяха наложени принципно нови социално-икономически условия (неолиберализъм) през 80-те и 90-те години на миналия век.
Свеждане до минимум функциите на държавата, приватизация, неувереност, нестабилност, масова безработица, заплата, която вече не обезпечава достоен живот. Ако всичко това се бе случило едновременно, то вероятно би довело до революция.
4- Отсрочка на изпълнението
Друг способ да се продави непопулярно решение е в това да се представи в качеството на «болезнено и необходимо» и да се достигне в даденият момент съгласие от гражданите за негово осъществяване в бъдеще. Далеч по-просто е постигане на съгласие за някакви жертви в бъдеще, отколкото в настоящето.
Първо, защото това няма да се случи незабавно. Второ, защото народа в масата си винаги е склонен да лелее наивни надежди, че «утре всичко ще се измени към по-добро» и че тези жертви, които искат от него ще се удаде да се избегнат. Това предоставя на гражданите повече време да свикнат с мисълта за промени и смирено да ги приемат, когато настъпи времето.
5- Обръщение към народа като към малки деца
В болшинството пропагандистски изказвания, разчетени на широка публика се използват такива доводи, персонажи, думи и интонация като че става дума за деца от училищна възраст със задръжка в развитието или умственно непълноценни индивидууми.
Колкото по-усилено някой се опитва да въведе в заблуждение слушащия, толкова в по-голяма степен той се старае да използва инфантилни речеви обороти. Защо? «Ако някой се обръща към човека така, като че той е на 12 или по-малко години, то в силата на внушаемост, в отговор или реакции на този човек, с определена степен на вероятност, също ще отсъства критическа оценка, което е характерно за деца на възраст 12 или по-малко години.
6- Да се прави упор на емоции в далеч по-голяма степен, отколкото на размишления
Въздействието на емоциите представлява класически прийом, насочен да се заблокира способността на хората към рационален анализ, а в резултат и въобще към способност за критическо осмисляне на случващото се. От друга страна, използването на емоционалният фактор позволява да се отвори врата в подсъзнателното, за да се внедрят там мисли, желания, страхове, опасения, принуждения или устойчиви модели за поведение…
7- Да се държат хората в невежество, култивирайки посредственост
Да се достига до ситуация в която хората стават неспособни да разбират прийомите и методите, използвани за тяхното управление и подчинение на чужда воля. «Качеството на образованието, предоставяно на низшите обществени класи, трябва да бъде колкото може по-оскъдно и посредствено така че невежеството, отделящо низшите обществени класи от висшите да остава на ниво, което не могат да преодолеят низшите класи.
8- Да се побуждат гражданите да се възторгват от посредствеността
Да се внедрява в населението мисъл, че е модно да бъдеш тъп, пошъл и невъзпитан…
9- Да се усилват чувството за собствена вина
Да се застави човека да повярва в това, че само той е виновен в собствените нещастия, които произтичат предвид недостатък на неговите умствени възможности, способности или прилагани усилия. В резултат, вместо това да възстане против икономическата система, човек започва да се занимава със самоунижение, обвинявайки се във всичко, което извиква подавено състояние, водещо освен друго към бездействие. А без действие за ниаква революция и дума не може да става!
10- Да се знае за хората повече, отколкото те сами знаят за себе си
В течение на последните 50 години успехите в развитие на науката доведоха до образуване на все по-увеличаващ се разрив между знанията на простите хора и сведенията, които притежават и ползват господстващите класи.
Благодаря биологията, невробиологията и приложната психология, «системата» получи в свое разпореждане най-напредничави знания за човека, както в областта на физиологията, така и на психиката. Системата успя да узнае за обикновения човек повече, отколкото той сам за себе си знае. Това означава, че в болшинството случаи системата притежава по-голяма власт и в по-голяма степен управлява хората, отколкото те сами.

Ноам Чомски - американски лингвист, философ, обществен деятел, автор на книги и политически аналитик. Заслужен професор по езикознание в Масачузетският технологически институт и един от изключителните деятели на науката през XX век. Неговите фундаментални трудове в областта на теорията на езикознание и науката за познанието са получили заслужено признание в научното и преподавателско общество.

Оригинал на публикацията: Diez formas distintas de manipulación mediática

Как поробват човечеството

Фото Павел Стариков

Миналите почивни дни в Йошкар-Оле протече съвершенно уникална среща с доктора по икономически науки, кандидат на техническите науки, професор, над 10 години заемал длъжността ректор на СПбГАУ, концептуален аналитик Виктор Ефимов. Той е вегетарианец, съвсем не пие алкохол, прекрасно изглежда за своите 68 години и притежава невероятна ясност и живост на ума. «Технологиите за поробване на човечеството. Как да излезем от матрицата» – така звучеше темата на изказването на учения. Независимо от почивният ден и сутрешното време, в залата в Дома на Съюзите нямаше нито едно свободно място.

Как се осъществява управлението

Управлението над хората, по мнението на Виктор Ефимов, привържъник на Концепцията за обществена безопасност, се осъществява на 6 приоритети: традиционни видове въоръжения (ракети, танкове); оръжие за геноцид (никотин, тютюн, алкохол, ГМО), средства за икономическа борба (кредитно-валутна система, доларова пирамида), религии и идеологии, история (управление на бъдещето на основа фалшификации на миналото) и най-главният, най-действен приоритет – световно-представителен (телевизия, СМИ, мода, «толерантност» към най-разрушителните явления и т.н.). Така например, пропагандата на «случайни връзки» сред младежта в младежките сериали и списания – това не е нищо друго, а елемент за управление на обществото, само че този елемент е невидим, така наричан «безструктурен». Но влиянието което има е колосално.

– Теорията на заговора съществува само за тези, които не разбират въпросите за управление – тъжно се усмихва Виктор Алексеевич. – На практика всичко е пределно очевидно, ако започнеш да изучаваш този въпрос. Бог е сътворил човека по образ, но не по подобие на Бога. Подобието се придобива, или не се придобива за времето за живот: попаднал в стадо маймуни – станал маймуна, попаднал в стадо пушещи – станал пушач. Затова проблемът на днешната цивилизация и е в това, въобще да се стане Човек, да се възстанови връзката с Твореца. Връзката с Природата и е връзка с Бога в някакъв смисъл. Вие можете да разберете замисълът на Творца, само когато започнете да общувате с Природата.

Как да се равърти «матрицата»

– Искам на един пример да поясня, как се осъществява управлението над човечеството, как се "развъртат" определени матрици на поведение, например, матрицата на пушенето при жените. Вие си мислите, че пушенето, неважно жена или мъж сте – това е Ваш избор? На практика този избор за Вас вече отдавна са направили транснационалните корпорации (ТНК). Нима може РАЗУМНО същество да вдъхва в себе си стотици разрушаващи компоненти от цигара, а после още и да ЗАПЛАТИ за това? – задава въпрос ученият. – На протежение хилядолетия не е съществувал такъв абсурд като пушеща жена. Очевидно, че тя блокира възможността за продължение на рода у своите деца. Плодът, намиращ се в лоното на пушеща майка, прочита от нея информацията така: «Мама живее в газова камера, така че смисъл да се продължава Рода няма». Препоръчвам да се изгледа филма «Век на егоизма», където ярко е показано как се отработват технологиите за унищожение на човека. През 50-е години на миналия век ТНК, тютюневите компании разбрали, че те «губят» половината от пазара – жените не пушат и не са техни потребители. Какво да се прави? Те привличат най-знаменитите жени-звезди в Америка на акция «Факел на свободата». Самото мероприятие предварително гръмко се рекламира в СМИ. На акцията канят репортери, гости. И в самият и разгар жените-звезди излизат на сцената, изящно изваждат от чантичките цигари и едновременно започват да пушат. Забележете: всичко това се подава като стъпка към свободата на жените. Демек - по-рано са ги угнетявали мъжете, а сега ето, вижте, жената е свободна и … може да пуши! Манипулаторите на общественото мнение ловко приравняват пушенето към «свободата». Създават в нашите глави асоциация: пушене = свобода, щастие.

Бедните жени даже не подозират, че до сега са «дойни крави» за собствениците на ТНК, които сами разбира се не пушат и се хранят само с натурални продукти. За елита – едно, за масата роби – друго...

«Човек служебен»

Ако погледнем наоколо, то става очевидно, че по дадената схема може да се наложи на човечеството всичко което е угодно: употребяване на алкохол (безвредни дози алкохол не съществуват!), ГМО-продукция, с която са запълнени рафтовете на нашите магазини, хомосексуализъм, осмиване на семейните ценности, пропаганда на животински разврат. За това и системата за училищно и вузовско образование целенасочено се примитивизира: ако човек всичко разбира, то ще им (на елита - бел.пр.) невъзможно да управляват. Ръководителят на Курчатовският институт Михаил Ковалчук в своето изказване в Съвета на Федерацията през 2015-а година заяви, че на планетата се създава нов биовид – «Човек служебен» или просто «роб», който се използва за това да могат «хазяите на живота» да получават колосална печалба. «Човек служебен» се характеризира със следните признаци:

– има ограниченно самосъзнание (не разбира как го управляват),

– неговото размножение се регулира отгоре (чрез пропаганда на ЛГБТ-съобщества, аборти, разгръщане на порно-сайтове и т.н.)

– храни се с евтина храна (ГМО-хранене: чипсове, майонеза, салам и т.н.)

– Именно на деградационно-паразитическите потребности на човека се правят пари – подчертава Виктор Алексеевич. – Невъзможно е да напечелиш на човек, който разбира сам себе си, храни се плодовете на Природата, не замъглява своята вродена ясност на мислене с алко- и тютюно-отрови, има ясна цел в живота, цени и уважава своето семейство, родители, дълбоко разбира процесите на управление. Мнозина питат: «А какво аз един мога да направя?» Много и много! Откажете се за начало от употребата на алкохол и цигари. Отказали се от тютюна – отслабили тютюневата мафия, от алкохола –лишили от власт алкохолните крале. На нас какво, за това президенти са ни нужни или накакви укази? Не, нищо, освен нас самите!

Марий Ел като свързващо звено

В кратка статия е невъзможно да се изложи цялата същност на Концепцията за обществена безопасност и да се разкаже за методите за управление подробно. Ако сте се заинтересували, то препоръчваме Ви да видите в интернет видеото на Виктор Ефимов, да прочетете книгите «Глобалное управление и човек», «Курс на епохата на Водолея», а също филма «Земляне», забранен за показ в много страни. А в Марий Ел има цяло съобщество привържъници на Концепцията.

– Богатството на човечеството и в това число на нашата цивилизация - е в многообразието на култури. Марий Ел – своего рода изумруд, който носи най, може бит, значимата част от нашето наследство и е свързващо звено с далечното минало – споделя своите мисли с «ВНД» Виктор Ефимов. – Аз мисля, че тази ваша самобитност и връзка с Природата и създава предпоставки към тва, че все повече и повече жители се събуждат, започват да се променят, да търсят единомишленици. Болшинството хора не разбират, че човек като биовид извън Природата не може да съществува. И че щом само създадем изключително технологически комплекси, то с това нашата история и ще завърши. А свързващо звено, чувствам, днес върви чрез Марий Ел, нейната необикновена връзка с Природата и Твореца.

Ирина ЕРОФЕЕВА

Източник: http://www.vnd12.ru/news/obschestvo/10384-kak-poraboschayut-chelovechestvo.html

Гледайки филма на Оливър Стоун "Украйна в огън"

Гледайки филма на Оливър Стоун "Украйна в огън" - https://www.youtube.com/watch?v=SvQpHTxv4dw попаднах на интересен коментар, който искам да споделя:

"Грегъри Бейтсън, основател на няколко метода и школи в психотерапията, а също един от главните изследователи на шизофренията, в качество на главна причина за възникване на шизофрения нарича явлението, което се заключава в това, че на човека налагат две (или повече) противоположни съждения, които пряко си противоречат, а после отгоре ултимативно забраняват да се разсъждава за наличието между тях на противоречия, от които произтича, че като минимум едно от декларираните твърдения е лъжливо. В резултат от невъзможността да се построи относително пълна и непротиворечива картина на света, в резултат от невъзможност да се мисли логично предвид заведомо лъжливи базови установки и възниква шизофрения. В случая на пропагандата от киевският режим, противоречията в декларациите могат да се изразяват в едновременни твърдения, че "Русия е огромна, опасна и страшна" и "Русия е слаба, нища и е леко да се победи". А опитите да се указва това противоречие се обявяват за "происки агентите на Путин". Макар по-често пропагандата твърди нещо, което видимо противоречи на реалността, и забранява съмненията в това. Така се появяват "взривяващи се климатици", "сами себе си обстрлват", "сами себе си изгарят" "невидими руски войски", "законни преврати", "зигуващи НЕнацисти", "да уморим от глад нашите страдащи в окупация съграждани" и тям подобни шизофренически конструкции. "Животът в Русия е по-зле", но защо тогава милиони украинци пътуват там да заработят? И такива противоречия са множество. Но да се мисли не може, да се съмнява не може, защото ще лишат от работа, ще набият, ще преследват, ще похитят или даже убият, а може и въобще да считат за "предател", а така се иска да си в очите на другите "патриот". В резултате мнозина сами си забраняват да мислят в определено направление, създават класически оруеловски "мислепрестъпления". Трябва да си "добър", трябва да достигаш похвали от обкръжаващите, да си създаваш имидж на "патриот", а може още и в кариерата да помогне. А и опасно е инакомислието, да си "като всички" е далеч по-просто и безопасно. Да затваряш очи, да правиш вид, че нищо не разбираш, да игнорираш реалността – може без нищо да правиш. Подобна шизофренична ситуация заставя даже висши представители на режима да носят все по-оголтела ахинея. Например, когато Яценюк фактически заявяваше, че СССР е нападнал Хитлер, който е "бил принуден да отбранява цивилизована Европа от комунистическо нахлуване". Или когато Порошенко е бил принуден да осъжда в Кнесета нацистските колаборационисти, към които без съмнение се отнасят възвеличаемите днес в качество на "герои" Бандера, Шухевич и прочие представители на ОУН-УПА, които са вземали участие в масови убийства на евреи, белоруси, поляци и украинци във времената на Великата Отечествена война (която те вече така не наричат, защото в нея те се асоциират със загубилата нацистска старна). При това когнитивен дисонанс възниква само у тези, които гледат на ситуацията отстрани, не бъдейки въвлечен участник на тази система от бълнуване. Тези, които продължително време са потребител на официалната пропаганда, вече не са способни да осъзнават бълнуващият характер на ситуацията и адекватно да оценяват случващото се. Освен това, сериозен удар е нанесен по системата ценности. Практически са разрушени представите за ценността на самостоятелност, свобода, суверенитет. Вместо това повсеместно се декларира "по-добре да сме роби на американците, отколкото свободни с русите", често публично, не скривайки се и даже не осъзнавайки ущърбността и позорността на подобна "логика".

Между впрочем да предупредя читателя, който ще пожелае да гледа филма - един от коментиращите сподели, че следвайки най-добрите традиции на "свобода на словото" филмът на Оливър Стоун често е премахван/изтриван от youtube. Повод винаги ще се намери, а и Биг Брадър не е длъжен да дава отчет.

Дванадесет мита на капитализма

Капитализмът в неолиберален вариант се изчерпа: финансовите акули не искат да губят печалбата, а основната тежест на дълговете прехвърлят върху пенсионерите и неимущите. По Старият Свят броди призракът на "европейската пролет", и противниците на капитализма разясняват на народа, как се разрушава животът му — за това е статията на португалският икономист Гилерме Алвеша Коелю.

Добре известен израз е, че всеки народ има това правителство, което заслужава — не е толкова чак справедливо. Народът може да се измами и оглупи главата му с агресивна пропаганда, формираща стереотипи на мислене, и после с лекота да се манипулира. Лъжата и манипулациите днес са вид оръжие за масово унищожение и угнетяване на народите и са също толкова ефективни като и традиционните средства за водене на войни. В много случаи те се допълват едни други. И двата метода служат за достигане на победа на изборите и унищожение на непокорните страни.
Има много способи за обработка на общественото мнение, в които идеологията на капитализма бе приземена и доведена до митове. Става дума за комплекс лъжливи истини (интересен израз, нали? - бел.пр.), които бъдейки повторени милион пъти на протежение поколения са станали за мнозина неоспорима истина. Те са били разработени, за да се представи капитализмът като заслужаващ доверие и осигурят поддръжката и доверието на масите. Тези митове се разпространяват и пропагандират от медийните средства, учебните заведения, семейни традиции, представители на църквата и т.н. Ето най-разпространените митове.
Мит 1. При капитализма всеки човек може да стане богат, ако много и добре работи
Капиталистическата система автоматически ще обезпечи човека с богатство, ако той добре работи. У работника подсъзнателно се формира илюзорна надежда, но ако тя не се реализира, то в това той ще вини само себе си. На практика при капитализма вероятността за успех, колкото и много да не се трудите, е същата като в лотария. Състоянията, с редки изключения, се натрупват не с тежък труд, а в резултат на мошенничества и отсътствия угризения на съвестта у тези, които разполагат с по-голямо влияние и власт. Това е мит за това, че успехът е резултат от упорна работа, която заедно с малко късмет и добра доза вяра зависи само от способността за предпринимателска дейност и конкурентоспособността на всеки. Този мит формира около себе си адепти на системата, на които тя се държи. За него работи и религията, особено протестантската.

Мит 2. Капитализмът създава богатство и благополучие за всички
Натрупаното богатство в ръцете на меншинството рано или късно ще бъде преразпределено между всички. Цел — да се даде възможност на работодателя да натрупа състояние, не задавайки въпроси и не питайки как го е направил. При това се подържа надеждата, че рано или късно работниците ще бъдат възнаградени за своята работа и преданост на делото. На практика още Маркс е направил извода, че крайна цел на капитализма е не разпределение на богатството, а неговото натрупване и концентрация. Увеличаващият се разрив между богати и бедни през последните десетилетия, особено след установяване господството на неолиберализма доказа обратното. Този мит бе един от най-разпространените в течение фазите на "социално благосъстояние" от слевоенният период и работеше за главната задача — унищожение на социалистическите страни.
Мит 3. Ние всички сме в една лодка
В капиталистическото общество няма класи, затова отговорността за провали и кризи също лежи на всички и следователно - плащат всички. Цел — да се създаде комплекс за вина у работниците, което позволява на капиталистите да повишат доходите си, а разходите да прехвърлят на народа. На практика отговорността лежи изцяло на елита, състоящ се от милиардери, които поддържат властта и се поддържат от нея и винаги се ползват с големи привилегии в данъчното облагане, тендери, финансови спекуляции, офшорни зони, шуробаджанащина и т.н. Този мит се насажда от елита, за да избегне отговорност за бедственото положение на народа и да му вмени задължение да плаща за грешките на олигарсите.

Миф 4. Капитализмът — това е свобода
Истинска свобода се достига само при капитализма, с помощта на така наричаното "пазарно саморегулиране". Цел — да се направи от капитализма нещо от рода на религия, където всичко се приема на вяра, и да се лиши народа от правото да участва в приемането на макроекономически решения. Действително, неограничена свобода във вземането на решения — това е висша свобода, но нея обладават само тесен кръг силни от мира сего, а не народа и даже не властните структури. В хода на самити, на форуми, в тесен кръг зад затворени врати от ръководителите на крупни компании, банки и транснационални корпорации се вземат основните финансови и икономически решения от стратегически и средносрочен характер. Пазарът по такъв начин, не се саморегулируа, а го манипулират. Този мит бе използван за да се оправдае, например, вмешателството във вътрешните рабити на некапиталистическите страни, основавайки се на твърдението, че у тях няма свобода, а има правила.
Миф 5. Капитализмът — това е демокрация
Само при капитализма иам демокрация. Този мит, който плавно произтича от предишния, е създаден за това, за да се предотврати обсъждане на други модели на обществено устройство. При това се твърди, че всички те са диктатури. Става дума за присвояване от капитализма на такива понятия, като свобода и демокрация, искривявайки при това техният смисъл. На практика обществото е разделено на класи, и богатите, бъдейки ултраменшинство, доминират над всички останали. Тази капиталистическа "демокрация" и е не нещо друго, а замаскирана диктатура, а "демократически реформи" са процеси, обратни на прогреса. Както и предишният, този мит също служи като предлог, за да се критикуват и атакуват некапиталистическите страни.

Мит 6. Изборите са синоним на демокрация
Изборите са синоним на демокрация, която, собствено, с тях се и ограничава. Целта се състои в това, да се очернят или демонизират и предотврати обсъждането на други политически и избирателни системи, в които лидерите се определят по различен от буржуазните избори метод, например, съгласно возраст, опит, популярност на кандидатите. На практика капиталистическата система манипулира и подкупва, гласът на избирателя е условно понятие, а изборите — само формален акт. Този прост факт, че на изборите винаги побеждава представител на буржуазното меншинство, демонстрира тяхната нерепредставителност. Митът че там, където има буржуазни избори има демокрация, е един от най-вкоренилите се, приети на доверие даже в някои леви партии и сили.
Мит 7. Редуващите се във власт партии — това е същото както алтернативни
Буржуазните партии, които периодически се редуват във властта, имат алтернативни платформи. Целта се състои в това да се увековечи капиталистическата система в рамките на господстващата класа, подхранвайки мита, че демокрацията се свежда до избори. Всъщност е очевидно, че системата за двупартийно или многопартийно устройство на парламента — това е еднопартийна система. Това са две или повече фракции от една политическа сила, те се сменят една друга, имитирайки партии с алтернативна политика. Народът винаги ще избере агент на системата, бъдейки уверен, че това не е така. Митът че буржуазните партии имат различни платформи и даже са опозиционни, е един от най-важните, той постоянно се мусира, за да може капиталистическата система да работи.

Мит 8. Избраният политик представлява народа и затова може да решава за него
Политикът след избиране получава пълномощия, дадени от народа, и може да управлява по свое усмотрение. Целта на този мит е да храни народа с празни обещания и скрива реалните мерки, които ще асе реализират на практика. Всъщност избраният ръководител не изпълнява това, което е обещал или, което е още по-зле, започва да реализира незаявени мерки, често противоположни на първоначалните и даже противоречащи на Конституцията. Често такива политици, избрани от активното меншинство, в средата на мандата достигат минимум популярност. В тези случаи загубата на представителност не води до смяна на политика по конституционен път, напротив, води капиталистическите демокрации към прераждане в замаскирана или реална диктатура. Систематическата практика за фалшификация на демокрацията при капитализма е една от причините за ръст броя на тези, които не ходят на избори.
Мит 9. Алтернативи на капитализма няма
Капитализмът не е идеален, но това е единственият възможен вариант на икономико-политическо устройство и следователно, най-адекватният. (Другарите от Китайската комунистическа партия вече са под масата от смях - бел.пр.) Целта е да се изключи изучаване и популяризация на други системи и с всички способи, включая силови, да се отстрани конкуренцията. На практика има и други политико-икономически системи, и най-известната е научен социализъм. Даже в рамките на капитализма има варианти на южноамерикански "демократически социализъм" или европейски "социалистически капитализъм". Този мит е призван да наплаши народа, за да предотврати обсъждане на алтернативи на капитализма и обезпечи единомислие.
Мит 10. Икономията генерира богатство
Икономическата криза е извикан от излишни привилегии за работниците. Ако те се махнат, то държавата ще икономиса и страната ще стане богата. Цел — да се прехвърли на държавния сектор, в това число на пенсионерите, отговорност за заплащане дълговете на капиталистите. Да заставят хората да се съгласят на обедняване, убеждавайки, че то е временно. Той също е предназначен за облегчение на приватизацията на държавният сектор. Народът убеждават, че икономисват во "спасение", не споменавайки при това, че то се достига с приватизация на най-печелившите сектори, чийто бъдещи доходи ще бъдат загубени. Тази политика води до снижение доходите на държавата и съкращение на привилегии, пенсии и пособия.
Мит 11. Колкото по-малко държава, толкова по-добре
Частният сектор се управлява по-добре от държавния. Цел — да се "подслади хапчето" от икономии, за да се облегчи приватизацията на активи и услуги. Този мит допълва предишният. На практика като правило, разкладът след приватизация винаги е по-лош за работниците, доколкото нараства давлението върху данъкоплатеца, а пособията и пенсиите се намаляват. От капиталистическа гледна точка управлението на общественият сектор е просто възможност за бизнеса. Капитализмът не се интересува от социалната справедливост. Този мит е един от най-"идеологическите" митове на неолибералният капитализъм. Да управлява страната е длъжен частният бизнес, а държавата само да го поддържа.
Мит 12. Днешната криза на капитализма е кратковременна и ще се реши за благо на народа
Днешната финансово-икономическа криза е обикновена циклическа криза на капитализма, а съвсем не системна, и не ще доведет до негов крах. Целта е, преди всичко финансовият капитал, който се е превърнал в лихвар — да продължава да граби държавата и експлоатира хората, докато това е възможно. Това също е средство за задържане на власт. Но всъщност и по Маркс, това, което днес се случва, е системна криза на капиталистическата система, тоест ръст на противоречията между общественият характер на производство и частният характер на присвояване на печалбата, и е неразрешим. Някои капиталистически теоретици, в това число, "социалисти" и социал-демократи, твърдят: капитализмът ще съумее да оцелее, ако се измени.
Те твърдят, че кризата се обяснява с грешките на политиците, алчни банкери и спекуланти или отсъствие на идеи у лидерите и механизми за разрешение на конфликти. Но това, което днес виждаме — това е постоянно влошаване нивото на живот на хората без всякаква надежда за подобрение. Капитализмът умира, но това ще е бавен процес с големи лишения за народите. Нашата задача е да поспособстваме неговият край.

Източник: http://artyushenkooleg.livejou...