"Капитализмът направи твоя Iphone"
Не, ТРУДЪТ направи твоя Iphone. Трудът произвежда нещата при всички -изм-и. -изм-ите само определят на кого ще бъде платено.
"Капитализмът направи твоя Iphone"
Не, ТРУДЪТ направи твоя Iphone. Трудът произвежда нещата при всички -изм-и. -изм-ите само определят на кого ще бъде платено.
Държа ви в курса на събитията - тия дни се разгоря твитер-дуел между Джеф Безос и Белият дом по отношение на пазарчето и невидимата му дълга дясна ръка:
Цинк: https://twitter.com/PressSec/status/1543647453483831297
И те така. Превеждаме в общи линии близко до оригинала, защото няма да си даваме много зор да превеждаме бълнуванията на хора, не владеещи поне базови знания в марксизма-ленинизма: "пазар, който проваля американския потребител". "Белият дом дълбоко не разбира базовата пазарна динамика". "петролните компании използват силата на пазара да дерат (три кожи?) рекордни печалби на гърба на американският народ".
Как да не процитира човек Сол Гудман: "Абе вас не ви ли учат на капитализъм в училище?"
Натракайте в коментарите ако има нужда да преведа буквално от оргинала.

Добрый день, Империя.
На снимке - Ида Аукен (в другой транскрипции Окен), молодая мировая лидерка и членка Глобального будущего совета по городам и урбанизации Всемирного экономического форума.
Когда вы спрашиваете меня или друг друга, почему Запад внезапно сошел с ума, вам стоило бы послушать молодую мировую лидерку Иду, чем мы сейчас и займемся. Естественно, с авторскими комментариями, иначе просто не получится проникнуть вглубь логики столь мощного молодого ума. Или безумия, кому как нравится.
Ида - конечный продукт либеральной демагогии. Человек, уверенный в неизбежности и неостановимости технического прогресса - и выводы, к которым она приходит, лучше всего доказывают тупиковость развития западной модели экономики. Да и не только экономики.
Поехали.
Добро пожаловать в 2030 год. Добро пожаловать в мой город - или я должна сказать, "наш город". У меня ничего нет. У меня нет машины. У меня нет дома. У меня нет никаких приборов или одежды.
Это может показаться странным для вас, но это имеет смысл для нас в этом городе. Все, что вы считали продуктом, теперь стало услугой. У нас есть доступ к транспорту, жилью, еде и всему, что нам нужно в нашей повседневной жизни. Одна за другой все эти вещи стали свободными, так что в конечном итоге нам не имело смысла владеть многим.
Первое общение стало оцифрованным и бесплатным для всех. Затем, когда чистая энергия стала бесплатной, все начало быстро двигаться. Транспорт резко упал в цене. Для нас больше не имело смысла владеть автомобилями, потому что мы могли бы вызвать беспилотный автомобиль или летающий автомобиль для более длительных поездок в течение нескольких минут. Мы начали перевозить себя гораздо более организованным и скоординированным образом, когда общественный транспорт стал проще, быстрее и удобнее, чем автомобиль. Теперь я с трудом могу поверить, что мы приняли заторы и пробки, не говоря уже о загрязнении воздуха от двигателей внутреннего сгорания. О чем мы думали?
Вот первый крючок, который мы находим в великолепных рассуждениях Иды - чистая энергия стала бесплатной. Откуда она возьмется, почему станет бесплатной - Иду не волнует. Энергия чистая, за нее не нужно платить и она всегда живет в розетке. И это не сказка, это завтрашний день, по мнению Иды, но при этом у Иды ничего своего нет.
Так, стоп. Мы ведь это уже проходили, помните? Как раз сотню лет назад - правда, у большевиков, в отличие от Иды, было планов громадье. Причем именно индустриальных планов, на которых нужно было вкалывать всей страной.
"Все, что вы считали продуктом, стало услугой". Еще одна ключевая фраза. Яйца несутся сами, причем несутся во всех смыслах - и да, мы сейчас о куриных яйцах. Булки растут на деревьях, а колбасы больше нет, ибо мясо - это зло и бессмысленный расход энергии.
Едем дальше.
Иногда я использую свой велосипед, когда отправляюсь к своим друзьям. Мне нравятся упражнения и поездка. Это как бы заставляет душу отправиться в путешествие. Забавно, как некоторые вещи, кажется, никогда не теряют своего волнения: ходьба, езда на велосипеде, приготовление пищи, рисование и выращивание растений. Это имеет смысл и напоминает нам о том, как наша культура возникла из тесных отношений с природой.
В нашем городе мы не платим арендную плату, потому что кто-то другой использует наше свободное пространство всякий раз, когда оно нам не нужно. Моя гостиная используется для деловых встреч, когда меня там нет.
Отдельный вопрос о растениях, которые собирается выращивать Ида - судя по последним модным тенденциям, это нечто такое, что изменяет сознание, когда становится совсем уж тошно.
Арендной платы в новом чудном мире тоже нет, потому что Ида и ей подобные готовы отказаться от любого личного пространства. Оно просто им не нужно, как и то, что составляет его основу - а это самое главное, что делает человека человеком.
Это память. Это милые безделушки, фотографии, детские игрушки - и чуть позже вы поймете, что Ида и ей подобные вообще не думают о детях, они им не нужны. Дети нарушают весь этот стройный порядок и поэтому сразу вынесены за скобки.
Время от времени я буду готовить сама. Это легко - необходимое кухонное оборудование доставляется к моей двери в течение нескольких минут. С тех пор как транспорт стал бесплатным, мы перестали запихивать все эти вещи в наш дом. Зачем держать макаронницу и блинницу втиснутыми в наши шкафы? Мы можем просто заказать их, когда они нам понадобятся.
А и правда. Зачем все это запихивать в шкафы, причем вместе с консервированной едой, которая может стать резервом на несколько дней в случае чего? Бросьте, это ретроградство, вам все необходимое привезут в течение минуты.
И быть такого не может, чтобы не привезли. Высокие технологии и все такое, а климатические и геологические катаклизмы Ида возьмет под свой контроль.
Это также облегчило прорыв циркулярной экономики. Когда продукты превращаются в услуги, никто не интересуется вещами с коротким жизненным циклом. Все рассчитано на долговечность, ремонтопригодность и пригодность для вторичной переработки. Материалы текут быстрее в нашей экономике и могут быть легко преобразованы в новые продукты. Экологические проблемы кажутся далекими, так как мы используем только чистую энергию и чистые методы производства. Воздух чист, вода чиста, и никто не посмеет прикоснуться к охраняемым природным территориям, потому что они представляют такую ценность для нашего благополучия. В городах у нас много зеленых насаждений, растений и деревьев повсюду. Я до сих пор не понимаю, почему в прошлом мы заполняли все свободные места в городе бетоном.
Чем больше я ее читаю, тем чаще в голове возникает мысль, что все это написано девочкой в детском саду. Но девочке простительно, ее наивный взгляд на мир полностью соответствует возрасту.
А вот то, что это рассуждения тетки 44 лет от роду, депутатки фолькетинга от Копенгагена с 2007 года, теолога и министерки по вопросам окружающей среды с 2011 по 2014 годы - это уже пугает. Или должно пугать то общество, которое представляет Ида.
Покупки? Я действительно не могу вспомнить, что это такое. Для большинства из нас это превратилось в выбор вещей для использования. Иногда я нахожу это забавным, а иногда я просто хочу, чтобы алгоритм сделал это за меня. Он знает мой вкус лучше, чем я сам.
Когда ИИ и роботы взяли на себя так много нашей работы, у нас внезапно появилось время хорошо поесть, хорошо выспаться и провести время с другими людьми. Концепция часа пик больше не имеет смысла, поскольку работа, которую мы делаем, может быть выполнена в любое время. Я действительно не знаю, могу ли я назвать это работой. Это больше похоже на время мышления, время создания и время развития.
Какое-то время все было превращено в развлечение, и люди не хотели утруждать себя сложными вопросами. Только в последнюю минуту мы узнали, как использовать все эти новые технологии для лучших целей, чем просто убивать время.
ИИ-коммунизм. Вот как это все называется - Ида готова отдать любое свое решение искусственному интеллекту. Жрать, спать и тусоваться - вот главный смысл нового чудного мира - и заметьте, деньги, по мнению Иды, тоже больше не нужны. Они бессмысленны, ибо никто ничего больше не покупает. Все появляется само. Из ниоткуда. Роботы и ИИ делают за человек все - а кто делает самих роботов? Кто создает и совершенствует ИИ?
Не задавайте лишних вопросов, Ида не любит думать, от этого болит голова.
Моя самая большая забота - это все люди, которые не живут в нашем городе. Те, кого мы потеряли по пути. Те, кто решил, что это стало слишком много, все это технологии. Те, кто чувствовал себя устаревшим и бесполезным, когда роботы и ИИ взяли на себя большую часть нашей работы.
Те, кто расстроился из-за политической системы и повернулся против нее. Они живут по-другому за пределами города. Некоторые сформировали небольшие сообщества самообеспечения. Другие просто остались в пустых и заброшенных домах в маленьких деревнях 19-го века.
Теолог Ида боится произнести самое точное слово для определения людей, отколовшихся от нового чудного мира - еретики. А против еретиков все средства хороши, Европа давным-давно это знает. И эта борьба будет бескомпромиссной и предельно жесткой, до полного истребления еретиков - новый чудный мир Иды обязаны принять все без исключения.
Время от времени меня раздражает тот факт, что у меня нет настоящей личной жизни. Нигде я не могу пойти и не быть зарегистрированной. Я знаю, что где-то все, что я делаю, думаю и мечтаю, записано. Я просто надеюсь, что никто не будет использовать это против меня.
Здесь даже комментарии не нужны.
В общем, это хорошая жизнь. Намного лучше, чем путь, по которому мы шли, когда стало настолько ясно, что мы не можем продолжать ту же модель роста. У нас были все эти ужасные вещи: болезни образа жизни, изменение климата, кризис беженцев, деградация окружающей среды, полностью перегруженные города, загрязнение воды, загрязнение воздуха, социальные волнения и безработица. Мы потеряли слишком много людей, прежде чем поняли, что можем делать что-то по-другому.
Да, это хорошая жизнь для Иды, которая готова не иметь за душой вообще ничего - ни предков и памяти о них, ни детей и вечного будущего с ними. Это стерильная и выхолощенная жизнь стада, которым кто-то должен управлять - как раз для этого и предназначены "молодые мировые лидеры" со сформированной точкой зрения на мир. Единой точкой зрения, смею заметить - и с непримиримым отношением к еретикам и отступникам.
Вопрос только в том, дадут ли Иде и иже с ней порулить. Судя по нынешнему европейскому политикуму, им уже дали зеленый свет - а если судить по промежуточным результатам, этот слом нынешней системы должен быть массовым и быстрым, иначе общество взорвется. А вот переживет ли этот взрыв Ида - очень большой вопрос.
На самом деле 2030 будет выглядеть в Европе совсем иначе.
Это будет Европа с жестким нормированием потребления электричества, воды и тепла. Это будут запредельные цены на жилье и топливо, а еда будет стоить ровно столько, чтобы в кошельке европейца в конце каждого месяца оставался ноль. Это будет Европа с минимальным медицинским обслуживанием и вечным дефицитом энергоресурсов, без собственной индустрии и туризма, без перспектив и возможностей.
Не верите? А вы оглянитесь на Европу 2010 года и сравните с нынешней.
А теперь спросите сами себя - неужели европейские политики все разом сошли с ума? Нет, они не сошли с ума, просто на место Митеррана, Шредера и Тэтчер пришли такие вот Иды, с картинками в головах вместо ума и стратегического видения; с образованием, которое вообще никак не соответствует текущим задачам; с клиповым мышлением самого примитивного образца "раздражитель - реакция - забывание".
И, самое главное, с готовностью лишиться всего ради "светлой" идеи нового будущего, в котором все решения за людей будет принимать кто-то там. Искусственный интеллект или еще кто-то, Иде неважно. Главное, чтобы он был, этот центр глобальных решений - а уж какие у него будут цели и виды в отношении самой Иды, Иду не волнует. У Иды нет и не будет детей, они никак не вписываются в схему нового чудного мира с бесплатной энергией и отсутствием любой частной собственности.
Что любопытно, глобальные капиталисты в виде ТНК целиком и полностью поддержат Иду, которая своими мечтами отдает им в руки вообще все рычаги управления обществом - власть это далеко не только деньги. Власть - это влияние на мир, который создает Ида и подобные ей.
Так что добро пожаловать в Европу 2030 года - и я бы настоятельно рекомендовал правительству России уже сейчас подумать о возведении стены, отгораживающей нас от новой Европы.
Невысокой, метров эдак в пятьдесят. Из самой закаленной стали.
В Шри-Ланка продължават массовите протести предизвикани от икономическата криза. Огромният държавен дълг и въвеждането на "зелена икономика" (без торове и химикати), което съкрати производството в селското стопанство на една трета болезнено удари по населението. А ковида и борбата с него, а след това и украинската криза станаха последните капки препълнили чашата на народното търпение. Заради недостига на гориво на острова всеки ден за 7-10 часа започнаха да изключват електричеството. Протестиращите поискаха слизане от власт на семейството Раджапакс, един от които е президент, а неговият брат — премиер-министър. Също така те поискаха от управляващото семейство да върне на народа награбените богатства и призоваха да излезе в оставка цялото правителство и всички 225 депутати от парламента. В СМИ се твърди, че по време на вълненията изглеждащите богати хора са започнали просто да ловят и пребиват.
А ето на улиците се появиха и до болка познати нам лица на портретите. :)
Да, истински изход от кризата е само в победата на последователите на тези хора. Ще се намерят ли такива този път именно на Шри-Ланка и ще могат ли да вземат властта в днешната смута е спорен въпрос. Но в глобален мащаб — е безспорен...
Автор Александр Майсурян
Природата на днешната криза е в това, че сме заели най-удобните места в първи ред и точно ще изгледаме до края независимо от вашето или моето желание, да се превключи на друг канал не ще може. И примерно така разсъждават моите познати, тази криза ще се наложи да се изживее до края и прочувства върху себе си. Разбираемо е, че всеки има свои политически възгледи, които се налагат върху картината на света и возможно я изкривяват. Да се описва отношението на моите визави към Русия може дълго, то е спокойно и без възторзи, в нещо даже прагматическо. Няма негатив, но и позитив също не се наблюдава, толкова повече са по-ценни това което те казват. Искам да започна с фразата, която ме засегна живо: “Блъфът с руснаците не мина, ние загубихме огромен пазар. Сега от нас искат гаранций в другите страни, за това, че ние няма да направим същото с тях. Гаранций няма, продажбите са по-слаби. Ние не можем да си позволим това”.
Извън контекста тази фраза увисва във въздуха, звучи тайнствено, и може да се измисли всякакво. В реалността става дума за използването от Америка на собствените и компании като оръжие, по-точно, като аргумент за принуждаване на други страни. Политиците не се стесняват да обещават всевъзможни забрани, свързани с технологиите, и предисторията на въпроса тук е важна. Първата компания, която се сблъска с американските санкции през последните години бе ZTE, аз писах през 2018 г, че американските чиновници провеждат разузнаване с бой, очевидно, че тяхната цел е Huawei. След година действително така и стана.
Първи звънец за пазара стана историята със санкции против Huawei, тя се възприемаше като натиск срещу компания, опит да се ограничи експанзията на китайските производители. И корпоративна Америка не виждаше в това нищо лошо, фактически политиците играеха на тяхна страна.
Ситуацията с Русия само на пръв план изглежда аналогична, разликите са множество. Санкциите бият по най-големия пазар в Европа, на него са завързани интересите на американските компании, те продават тук стоки за десетки милиарда долара ежегодно. Но преките загуби от невъзможността да работят в Русия не са така големи в мащабите на света, като цяло са до 2% от оборота на всяка компания, у някои и по-малко. Изглежда че тези пари може да се игнорират, но в условията на световна криза всяка копейка се смята и загубите се възприемат болезнено, бизнесът умее да брои пари.
Американските политици не предложиха на своите корпорации никакъв морков, не им дадоха нищо в замяна за загубения пазар. Но най-главно, чиновниците не можаха да предвидят последствията за собствените компании на пазарите извън Русия.
Неочаквано светът видя, че Америка използва бизнеса като оръжие и може да нанесе сериозен удар по своя противник. При това засилива такова възприемане ареста на златновалутните резерви на Русия, което се възприема от болшинството като пряка и неприкрита кражба. Неочаквано САЩ и американските компании започнаха да се възприемат като проблемни партньори, такива, с които рисковете са високи. Това се случва не само в сферата на технологиите, аналогични изводи са направени практически във всеки бизнес.
И ето тук започва най-интересното. Купувачите на технологии, инфраструктурни решения, софтуер искат допълнителни гаранции, които нито една компания не може да даде. Звучи това примерно така: подпишете допълнителни гаранции, че ще върнете пари, ако ви заставят да счупите вашите устройства или софт. Натискът е с безпрецедентен характер, нищо подобно в историята не се е случвало. Утопията е в това, че да подпише такива кабални условия не може нито една компания. Тогава започва да се говори, че стоката трябва да се продава с отстъпка, тъй като в него са заложени рискове. Такива компании, като Microsoft, Dell, HP, Cisco, се сблъскват с искания за намаляване на цените заради потенциални рискове от ограничения, и гласовете се раздават от разни ъгълчета на света. Може смело да се каже, че това е само повод за снижение на цената, но той действа и става фактор, който е невъзможно да се игнорира.
Отчитайки, че в компаниите често подкупват своите клиенти, по-точно, конкретни мениджъри в други страни, въпросът може да се решава и с голям размер на подкупа. Но това също е увеличение на разходите за бизнеса, на което са принудени да вървят компаниите. Вярващите в това, че западният бизнес е изключително чист и никога не участва в подкуп на контрагентите, живеят в измислен свят, с това се занимават всички компании без изключения. Някого ловят, а някому всичко се разминава, ето и цялата разлика.
В днешният момент у корпорациите в разговор с чиновниците от Белият дом се появи нов и силен аргумент: освен загубата на руският пазар те имат проблеми и на болшинството от външните пазари, в това число и в Европа. Партньорите започват да изискват допълнителни гаранции и отстъпки, тъй като не са уверени, че няма да се окажат изведнаж на мястото на Русия и руските компании.
В Европа такъв подход изглежда странен, но тук е нужно да се припомни, че американските чиновници се нацелиха на унищожение на Ericsson, компанията трябва да се изкупи от някоя от корпорациите. Схемата на унищожение на най-големия европейски телеком-играч е сходна с тази, използвана за унищожение на Nokia в сегмента на смартфоните. Създаване на проблеми, постоянни скандали и уличение в неправилни бизнес-сделки, в частност в подкупи. След като активът става проблемен, се появява американски “спасител”, който обещава да изведе компанията на ново ниво. Но после следва продажба някому, тъй като се оказва, че да се “спаси” бизнеса е невъзможно и е нужно да се обединява със силен играч. Няма да се удивя, ако на ролята гробар на Ericsson изберат също Microsoft, те имат богат опит в тази сфера. Наблюдавайки за атаката на “партньорите” срещу Ericsson, европейските компании изглеждат озадачени, и те искат допълнителни гаранции или отстъпки, всичко е много просто.
Оттук може да се направи извод, че факторът Русия е станал основен в света при работа с американските компании, и той излиза на пръв план. Това е което безпокои хората във всички краища на света. И това, което създава негативен фон за американските компании.
Сега искам да се спра на началото на фразата — “блъфът с руснаците не мина”. За какво е това? Точно за същото, което бе и със санкциите против Huawei, аналогиите тук просто лежат на повърхността. Америка последователно нарастваше санкциите против Huawei, считаше, че скоро компанията ще умре, ще загуби пазар, ще спре в своето развитие. Нищо от това не се случи. Дори повече, когато Huawei само намекна, че може да преразгледа своите лицензи върху 5G (компанията държи основното количество патенти в тази област в света), тук вече американските компании забиха тревога и започнаха да притискат политиците. Фактически ставаше дума за това, че ще има отмяна на патентното право като такова, Китай не ще разреши да се използват неговите патенти, Америка ще ги вземе просто така. В резултат никой не ще съблюдава патентите на американските компании в света, а значи, няма да има парични постъпления от тях. Но главно режимът на санкции ще престане да работи, от тях ще перестанат да се боят като инструмент на политиката на САЩ. Китай добави към това непрозрачен намек, че може да престане да доставя редкоземни метали плюс ще затрудни за Америка работата с полупроводници като цяло. Агресията против Huawei плавно спадна на нула, а санкциите прерастнаха в точки на съприкосновение. Американските чиновници правят вид, че са победили, а Huawei продължава да расте. Погледнете на дяла на Huawei в инфраструктурното оборудване в света, санкциите никак не спряха този ръст.
В какво е аналогията? Тя е прозрачна, Русия не е въвеждала ответни санкции, измервайки нивото на въздействие от страна на САЩ. Но щом само последва непрозрачен намек че американските компании могат да се лишат от ред материали доставяни от Русия, плюс на блокировка на доставките от други източници, риториката се измени. Пряко следствие на това стана разрешение на доставките на инфраструктурно оборудване, което дадоха на компаниите.
Тук е важно също да се подчертае, че европейците блокираха доставките на своето оборудване, то е под санкции. Те сами се лишиха от огромен пазар, което ще се отрази на положението на европейските компании. А американците действат прагматично и разрешават да се търгува (това не е само разрешение за американските компании, де-факто е за всички — но в Европа има санкции от страна на Европа, и те затварят всичко). Получава се много забавна ситуация: по мнение на мнозина в сблъсъка на Huawei и държавата в лице на Америка първата трябваше гарантирано да загуби. Но това не се случи.
Днес същите хора залагат на това, че да устои против американските санкции Русия няма нито един шанс, но на практика всичко това е блъф. Казват ни - “умри”, а ние не вярваме в това и продължаваме да живеем. Като завършек искам да приведа фразата на друг мой събеседник, тя отлично илюстрира разбиране на проблема, което още не е дошло до всички: “Русия спеше. Ние продавахме нашите стоки и идеята че те са първокласни, те нямат конкуренти. Най-добрата Coca-Cola, най-добрите бургери, най-добрите компютри и софт. Първокласен маркетинг — ето с какво можем да се гордеем. Другото е спорно. Сега Русия започва да създава свои технологии и ще повтори пътят на Китай. Възможно това не е бързо. Но за нас това е минус един голям пазар за десетилетия. За моята компания това са загуби, и това е завинаги”.
https://mobile-review.com/all/articles/analytics/blef-s-russkimi-ne-proshel-my-poteryali-ogromnyj-rynok/