Пред фактите и боговете мълчат

Едно голо твърдение, и отговор, даден от istorik65 :

"Както в Украйна, така и в България има едно огромно противопоставяне между онези, които все още въздишат по комунизма и онези, които искат да живеят в нормална страна"

Дефинирайте , ако обичате, какво означава нормална страна - в НРБ/Народна Република България / всеки имаше работа, дом ,хляб , можеше да се излекува , да изучи децата си и да получи пенсия , а така хулената Народна Милиция не позволяваше на всякакви мародери да крадат, изнасливат и пласират дрога ..

Днес в Република България безработицата е кошмарна, като в някой региони напрц Врачански достига до 42 % /почти полвината население няма работа и съответно няма хляб /, хора бездомни под път и над път, умиращи от глад, студ и болести, няколко десетки хиляди деца зарязани от майките си, хомосекисуалисти , курви на всяка крачка /част от които карани да работят с бой по тиквата /, полиция ,която е престъпна, престъпници ,които работят в полицията и които управляват страната, напълно разрушена икономика и селско стопанство , дрога на всяка крачка ...и вие наричате това нормално ...и не казвайта ,че това е така заради комунистите, защото не е заради тях и не ми казвайте ,че Станишев е комунист или социалист и другите покрай него, защото не са , а само се преструват на такива , за да влязат в парламента и заедно с другарчетата си от новата капиталистическа класа формирана от бивши лицемерни партийци, висши полицейски кадри, мутри от подземния свят създадени именно от капиталистическата класа и съставляващи лицето именно на тази класа , да доограбят и разрушат България, предавайки ресурсите и лъвския пай на приятелчетата си от Брюксел и Вашингтон, кото са ги назначили на поста "губернаторско правителство на бананова , в нашия случай доматена република - колония ".
Надявам се ,че съм бил доста ясен

И Полша ли?

Днешната новина ме свари неподготвен. Все пак за Унгария имах готовност, бях слушал разгорови на Габор Вона от Йоббик, дори публикувах видео за унгарското фермерство в ЕС, но новината "За Полша в Евросъюза: «Нашата страна е обект на неоколонизация»" наистина ме изненада. Няма да превеждам изцяло, това е едно интервю с полският професор Витолд Кежун, а източникът е тук: http://3mv.ru/publ/o_polshe_v_evrosojuze_nasha_strana_obekt_neokolonizacii/3-1-0-21412, но ще приведа малък откъс:


"През 1980 година Полша заемаше 12-о място по обем на производство. И за световният капитал се появи фантастическа възможност за завоюване на привлекателен пазар. И се появява Джордж Сорос. Той подтикна Полша към реформи, целта на които се декларираше така: открито общество и открит пазар. Сорос разработи програма, опирайки се на така наречения вашингтонски консенсус. Той предвиждаше отваряне на границите, възможност за голям импорт и далеч отиваща приватизация.

Тази програма, освен задушаваща инфлация, доведе до унищожение на държавните предприятия, ликвидация на държавните селски стопанства, масова безработица, и в същото време към вал от импорт — ние импортирахме тогава даже фиби за коса и хартия от вторични суровини. Когато се върнах в Полша, то видях френско мляко на полиците на магазините. Племенницата ми каза, че се води пропаганда, да не се купува полско мляко, защото като че бутилките се мият с прах IXI

Почти непосредствено след това попадам на статия на полският автор   Болеслав Тейковски с красноречивото заглавие  "Положението на Полша и поляците се влошава". И отново кратък цитат, само от увода на статията:

"Все по-голямо количество поляци разбира, че плачевното и постоянно влошаващо се положение на Полският народ е следствие на принадлежността на Полша към Европейският Съюз и НАТО, които се контролират от враждебни нам имперски държави, такива като Германия, САЩ, Израел. В тази капиталистическа глобалистска система за Полша и другите Славянски държави не се предполага никаква перспектива за развитие, за тях е отделена роля на пазари за реализация на западни стоки, обекти на колониална експлуатация, преди всичко суровини и евтина работна сила, територии за заселване на чужденци. Затова богатата Полша, известните със своите способности и трудолюбие поляци са подложени на грабеж, експлуатация и унищожение"

Налага се единствен извод - събуждането на народите е масово, а процесът - необратим.

Мы вернёмся к тебе, Родина!

От един сайт в Украйна. Авторът е неизвестен.

Мы вернёмся к тебе, Родина!

Мы однажды вернёмся, Россия,
Под твои вековые крыла,
От свободы своей обессилев,
Что обчистила нас догола.
От бредовых своих вожделений,
Под кликушеский западный вой,
Мы придём и уткнёмся в колени
Непокрытой своей головой.
Побеждая в боях эпохальных,
Об униженных братьях скорбя,
Ты жалела и ближних, и дальних,
Никогда не жалея себя.
Ты несёшь это бремя отроду,
Как венец из терновых ветвей,
Положив за чужую свободу
Миллионы своих сыновей.
Сколько стоили эти победы
Крови, пота, отваги, труда,
Если с запада — немцы да шведы,
Золотая — с востока — Орда!
Быть бы нам бессловесной прислугой,
С очерствелою коркой в горсти,
Если б ты не надела кольчугу
И не встала у них на пути.
Натерпевшись от «жизни красивой»
По наивной своей простоте,
Мы однажды вернёмся, Россия.
Так бывает у взрослых детей.
В знак раскаянья и очищенья,
Признавая порочность и блуд,
Мы открыто попросим прощенья
За своих бесноватых иуд.
Заигрались народные слуги,
В одиночку деля пироги!
Сколько лет наши дети и внуки
Раздавать будут наши долги!
Мы укажем своим демократам
Дальний путь в долговую тюрьму.
Лучше быть на Руси «младшим братом»,
Чем холопом в чужом терему.
Мы столы вкусной снедью накроем,
В кубки вина златые нальём,
По былому поминки устроим,
Наши лучшие песни споём.
Нас отрезали и не спросили,
Нужно ль нас от тебя защищать?
И когда мы вернёмся, Россия,
Ты простишь. Ты умеешь прощать.

Култът Русия, свобода, мъжественост и женственост. Нещо за националната идея.

Тим Кърби. Бидейки чужденец, аз често си мисля, че все пак, вероятно преминавам определена черта, когато пиша нещо. Съществува граница между това, което могат да кажат хората за тази страна, в която са родени и израстнали, и това, което «чайници» могат да кажат за нея. Мисля, преодолявал съм тази бариера вече няколко пъти, и нижеизложената статия (или статии; засега не си представям колко ще напиша), вероятно е още една стъпка зад тази граница. В последно време все по-често ми се иска да говоря за новата идеология в Русия.

Следва ли чужденец да пише за идеология на тази страна, в която той е дошъл? Не, не следва. Но, както казват в Америка, «fuck it» (все едно ще го направя, в този контекст). Аз просто виждам, че имам какво да кажа. Колкото по-открит и честен бъда с вас, толкова по-добре, затова възнамерявам да изложа всички мои мисли относно това, каква би могла да бъде новата руска идеология/национална идея. Даже ОНФ (Общеруски народен фронт -  коалиция обществено-политически организации, създадена май 2011 г) иска от обществото мнения по повод нова национална идея, а идеологията активно се обсъжда в СМИ.

Тим Кърби - истински руски американец.

Освен това, макар мнозина руски мислители радикално променят моят мироглед, аз забелязах че те не много добре се справят с детайлната проработка на идеи и мисли, и освен това съвсем не умеят да ги популяризират. (Тази програма е отличен пример: в студио се намират няколко дълбоко уважаеми от мен хора, но практически нито една конкретна идея не бе изказана). Помните ли, аз съм от Щатите! Ние создадохме Model-T, McDonald’s и Twitter; ние умеем и да съкращаваме, и да представяме всичко за масите, така че чувствам свой дълг да кажа някой неща по този проблем.

Предупреждавам: това НЕ е самата идеология, а само съображения по темата. Всъщност един от ключевите фактори на идеологията — тя трябва да се свежда до множество къси лозунги, които лесно се запоминят простият народ. Много е важно някой зает Олег Обикновенов, когото може да срещнете на улицата, да разбере тези лозунги и да ги претворява в живота. И да… моля, не забравяйте, че аз интерпретирам множество руски изрази далеч в по-тесен смисъл, отколкото това правят кореняците.

Освен това, думата «култ», която често ще се среща в текста е метафора. Аз никога не бих поддържал създаване на култа в прекия смиъсл на думата, както това направи революционна Франция.

Нова идеология №1 — Русия е сакрална (изработвайки култ към Русия)

Макар компютърът и да ми казва, че изразът «На небто е Бог, на земята - Русия» е популярно в Сърбия, аз съм го чувал от много руси. И то трябва да стане ключова идея за новата идеология. Вместо това сам да се опитвам да обясня защо смятам така, аз ще дам думата на Достоевски, у него ще се получи по-добре:

«Без висша идея не може да съществува ни човек, ни нация. А висшата идея на земята е само една, и именно — идеята за безсмъртие на душата човеческа, ибо всички останали «висши» идеи  на живота, с които може да бъде жив човек, единствено от едната нея произтичат».

Достоевски е абсолютно прав. Вярата във висша сила, в нещо по-значително, от нашата тленност е необходима за създаване на силно общество. Както вече писах по-рано, съвременният култ на единоличника, който така активно се внушава от либералната пропаганда, бе и е изключително разрушителен за Русия. Идеята за това, че може да се построи общество от единоличници, живеещи само себе си ради, като малки богове в своите собствени светове, е безумна и трябва да бъде изхвърлена в контейнера за боклук.

Съществува ли Бог или не — религията съществува. И нашата задача е да направим така, че хората да се отнасят към Русия в същия дух, както и към Бога. Сега ще обясня, какво имам превид. Ако православният вижда съвсем запусната във всеки смисъл църква в своя район, то той не губи вяра в Бога, той преполага, че това конкретно място не е достойно за Господа. В същото време, когато днес ние виждаме уродските постройки от 90-те, казваме: «Русия е в г*но», а съвсем не «тези здания позорят величието на Русия» или «недостатъчно са хубави за велика Русия» (и трябва да бъдат престроени).

Когато имам или свещенник се държи по неподобаващ начин, и се разгаря скандал, вярващите не се разочароват във величието на Господа. Те казват само: «тези люде не са истински христиани/мюсулмани». Но днес по някаква причина подлеците от правителството успяват да очернят и опорочат самата Русия.

Нужно ни е приближим Русия към този непогрешим еталон, да и върнем свещенността. Достоевски също така бе прав, говорейки за потребността от висша сила и идеята за безсмъртие на душата. Какво пък, нима Русия не се явява висша сила? Ако признаем, че Русия е далеч по-голяма от нас самите (а аз казвам това на всеки чужденец, когото срещам), то сама по себе си ще си отиде мисълта, че всеки от нас е властелин на своя собствена микро-вселена, където можем да творим каквото ни е угодно. А нима Русия не е безсмъртна? За вас това може да се стори странно, но на мен ми харесва да се осъзнавам част от тази Русия, където моите славянски предци са живели от началото на времената, където живея аз, и където моите потомци ще се бият за по-добро бъдеще на своите потомци. В определен смисъл Русия може да даде чувство за безсмъртие, защото всеки от нас може да стане малка част от велика, несвършваща история. Русия също така ни налага и бремето на миналото. Колцина е трябвало да проливат кръв, умират и страдат за Русия, така че всички ние се раждаме с дълг пред нея. Съвсем в духа на христианската вяра, която гласи, че смъртта на Христа на кръста за греховете на човечеството е възложила на всеки от нас велик дълг, който ще е трудно да се плати, но е нужно да се опитваме да го направим.

Не всички в Русия вярват в Бога, я самият много скептически се отнасям към възможността за съществуването на Бог, но и руските атеисти-коммунисти, и православните националисти, бъдейки патриоти, осъзнават, че «Русь» сама по себе си е висша сила и трябва да се почита като свещенна. Оттук следва, че ако има нещо свещенно, то има и богохулство. И сега смятам за важно да поговоря за него.

Определени люде ще се опитат да паразитират на свещенността на Русия, някои други ще кажат, че това е ерес или ще завият че в Русия са лоши пътищата. Съществува голям риск от невярно разбиране, в резултат на което ще се появи идея за «етническа» святост. Трябва да е ясно, че само безсмъртна Русия вкупом със земята и народът са свещенни като единно цяло. Но да обърна внимание: смъртните членове на известната партия с мечок на логото не са свещени, както и техните проекти. Боя се, че сред нас ще се намерят тези, които няма да разберат този очевиден нюанс.

Ще добавя: ние сме длъжни да помним отличието между критиката (нужно е да разширяваме пътната мрежа в страната) и оскърблението (по дяволите рашка! тъпите алкохолици не могат даже да направят дяволския път нормално).

Новата идеология №2 — не е за експорт

Предишните идеологии и религии винаги са се обяявявали за единствено правилни, за единствено възможен път. И това даваше оправдание на тези вярващи и идеологизирани хора, които вървяха по земното кълбо и убиваха когото им скимне, за да им «помогнат». «Няма значение, колко много хора ще умрат, докато ние им носим демокрация/нашият бог/капитализъм/каквото и да е; това се прави в името на голямото добро» — подобни слова твърде често са се произнасяли на протежение цялата човешка история.

Този феномен се нарича «универсализъм», и той не трябва да присъства в новата руска идеология. Ключова разлика между новата идеология/национална идя/политическа теория, създавана днес, и тези, които са останали в миналото — нужно е да се счита нейната вътрешна ориентираност: тя е длъжна да работи само за Русия/Евразия. Една от съставящите дискусията за мултиполярността на света е популярният тезис, чв различните цивилизации следва да избират свой собствен път на развитие, а съвсем не да се подстройват в западният либерализъм под прицелът на «Томахоук». Накратко казано, всяка идея, която се роди в недрата на Евразийският съюз, ще подхожда само за него и никога няма да работи някъде другаде, и освен това, ще предизвика ненавист у тези, комуто се опитат да я наложат със сила.

Нова идеология №3 — отказ от либерализма и с какво да се запълни пустотата. «Свободата да правиш»

Либерализъмът — като идея за общество, построено около индивида и неговите права, индивида, освободен от всички рамки, включая традиции, религии и даже пол — трябва да бъде отхвърлен, понеже той е съвершенно чужд на Русия и се е показал изключително разрушителен за нейното общество.

«Liberty» (свободата от) — тази независимост от всички рамки, на която се базира либералната утопия се трактува от множество хора по-умни от мен като нещо пагубно за Русия. Александър Дугин обяснява, че русите разбират свободата кати «свобода ЗА» или «свобода да ПРАВИШ».

Виждаме наоколо си, че когато снемаме всички забрани и даваме на руския народ възможност да създаде общество от индивидуалисти, нищо хубаво не излиза. Може да ви се стори, че на Запад такава тактика би сработила, но в Русия точно не реботи. У русите либералната свобода се превръща в свобода от наследство и цели, а на такова основание не се строи общество на благоденствие — то, напротив, вехне и гасне заради безсмисленността на съществуването си.

Идеята за това, че индивидуалистите, живеещи и работещи само ради себе си, могат по някакъв начин да създадат силно общество е безумна; нейното време е изтекло.

А идеята «свобода за» и «свободата да правиш» звучат интересно, но как тя работи(идеята)?

Правителството вместо това просто да «бъде наблизо», създавайки благоприятна обстановка за икономическо процъвтяване на индивидуалистите, е длъжно и просто задължено да създава цели за обществото, и то има права и средства за достижение на тези цели; в отговор обществото, масите са длъжни да имат възможност да поддържат или отхвърлят тези макро-задачи посредством референдум.

Виждате ли, народът, масите, те всъщност и ще носят (и не веднаж са носили) бремето на въплъщение на идеите на своите лидери в живота, така че те трябва да имат възможност да вземат участие в създаване на такива идеи.

Ако Русия е длъжна да създаде мащабен или даже грандиозен проект, който ще се предвижва от правителството, то такъв проект трябва да има щамп за потвърждение от народа, за да получи легитимност. Когато е известно, че 80% население е гласувало и избрало от три до пет обществени цели за определено време (човек не може да отделя внимание наведнаж на много въпроси; затова на избор трябва да има само няколко основни обществени цели за веднаж), то народът, изпълняващ проекта, ще бъде мотивиран в голяма степен и, освен това, ще чувства неговата законност. Един от пропуските на съветската епоха бе практиката на диктовка на партията на своите «петилетки» без получаване на разбираема обратна връзка или одобрение отдолу.

(И отново: аз просто искам да изложа своите мисли по повод идеологията, подробна разработка на това, как «свободата да правиш» би могла да работи на практика е много трудоемка задача. Но лично аз съм съгласен да поработя).

Либерализмът дава права само на индивидуума, и в по-малка степен от края на 70-те — също и американските корпорации. Ако отнемем всички права от корпораците и ги предадем на обществото, то играта ще тръгне другояче. В либерализма никой не може да каже «не» на Макдоналдс, отварящ ресторант, за да изтласка местните бизнесмени. Те всички имат право на частна собственост и могат да отворят свои ресторанти, ако им стигат средства. Но ако обществото има право, то хората просто биха казали: «не искаме вашата противна храна и вашето присъствие в нашата страна». Съществуват условия, когато индивидуалните права трябва да бъдат принизени, защото те се използват за утвърждаване на различни родове абсурд, експлуатация и най-силно неравенство.

Либерализмът — това е не само системен или структурен проблем в Русия, но също така и социален. Ако Путин се облече в проста рубаха и отиде на работа, той би бил осмян, при това както у дома, така и зад граница. Много е важно да се отбележи: руските традиции се разбират като абсурд в Русия! Как може да се говори за велика нация, когато своята собствена культура се оценява като изостанала и нищожна? Погледайте руска телевизия и СМИ, които добре се финансират от правителството, — нищо руско у тях няма, те представляват жалки копия на жалката съвременна западна «медия»; те налагат в обществото разрушителният вирус на либерализма: потребителство, наглост, гордост, самовлюбенност.

Нова идеология №4 — неприятие на Запада (и мъничко - одобрение)

«Мы призваны творить своё и по-своему, русское по-русски».

И. А. Ильин

Когато бях на Селигер това лято, видях там изображения на успешни хора, които са посещавали форумът и по-рани. всеки «успешен» гост на фото бе облечен в сако с вратовръзка и работеше в нещо като офис. На мен това ми се стори много оскърбително. Откъде-накъде на форум за Русия ние трябва да оценяваме успеха по западни критерии «сако/вратовръзка, големи пари в офиса»?! Защо жена с четири деца не се счита успешна? Защо водопроводчик, който добре работи и честно се отнася к своите клиенти, не се счита успешен? Всичко това защото Русия още не се е отказала от Запада и неговите ценности.

За да предпазя очите ви от прочитане на няколко страници от моето яростно негодувание по този повод, ще кажа само, че от както Петър Първи заяви на русите, че те изотстават от европейците, Русия така и не можа да се избави от предразсъдъка, като че ли Западна Европа е за нея универсален еталон. Новата национална идея трябва да отхвърли западната култура в същата степен, в която Петър я насаждаше. Неприятието трябва да излезе зас рамките на риториката, да очисти всички сфери на обществото — от самото правителство и до храната, която ядем. Вишеизложеното изказване на Илин — ТОВА Е ПРЯКО РЪКОВОДСТВО ЗА ДЕЙСТВИЕ.

Мы никогда не будем умны чужим умом и славны чужою славою…

Н. М. Карамзин

Говорил съм безкрайно количество пъти както на руски, така и на английски, че до тогава, докато Россия се опитва да копира Запад, копието ще се получава лайнено. Изказването на Карамзин блестящо разкрива моята теза. Ако гледаме на Русия през очите на хора, които я ненавиждат и с вътрешностите, и умът, то как можем да видим в нея нещо хубаво? Статусът на Запад като пример за подражание е загубил своята репутация и трябва да бъде забравен.

Неотдавна бях в телевизионно предаване, на което в самия край един образован руски човек, който се показа като патриот на протежение на цялото предаване, възкликна: «Ах, ако можехме да живеем в НОРМАЛНА страна!». Това руско самоунижение седи много дълбоко и поразява даже патриотите. Тази зараза трябва да се премахне.

«Что русскому хорошо, то немцу — смерть» (и понякога наобратно!)

Тази пословица е невероятно важна. Защо? Защото руските патриоти се скланят към това, да разглеждат Запад като един голям гей-парад на педофили и бездушни потребители, жалки свине. Аз с години говорех, че русите трябва да си върнат гордостта, а в тази пословица можем да видим способ: да се възвеличива това, което има у Русия, и което няма у Европа. Русия — това е нещо естествено и първозданно, докато Западът е изцяло фалшив и пластмасов; искренността на усмивката на руското лице е по-добра от сто фалшиви западни усмивки. Нам също отчетливо е видно от опита на 90-те години, че неудержимият либерализъм и западни тенденции не работят в Русия и са много по губителни за нея, отколкото даже водката.

Тази мисъл (русите вървят по трудни пътища, защото самите са по-корави) трябва да се разпространява чрез интернет и да израсте в мощно течение. Ако изглежда невъзможно да се отхвърлят и забравят стотици години преклонение пред Запад за едно поколение, то като минимум можем да погледнем на примерите от други култури.

Арабите ползват телефони Nokia, возят се на BMW, но при това могат да носят етнически дрехи, а тези западни устройства и автомобили не ги превят по-малко араби или мюсулмани. Да погледнем по-близо: нашите другари-съседи Казахстан и Киргизия могат да носят руско-европейски костюми с шапка такия или калпак без най-малко стеснение. Защо русите не могат да имат Айфони, но при това да не се чувстват по-ниско от Запада?

Искам да съм кратък, но ще добавя още веднаж. На най-дълбоко культурно ниво, от телевизията и маниерът на обличане и до това, как пишем СМС-съобщения — навсякъде трябва да има силно отхвърляне на Запада и таз мерзка част от руският елит, която се прекланя пред Западът и заявява, че няма друг път, освен западният образец за Русия. Това отрицание е ключова максима и, възможно, НАЙ–ВАЖНАТА СЪСТАВНА на новата национална идея.

Невъзможно ще е да се отхвърли Запад без мощна културна кампания, по мащаби такава громадна и още по-ефективна, нежели съветската пропаганда в сталинският период. Изменение (или изцеление) менталността на народа е трудна работа, но по парадоксален начин, едва забележимо, тя протича постоянно. Невъзможно ще е да се сломи доминирането на западната култура без предложение на алтернатива, не може просто да се забрани нещо западно, не предлагайки нищо в замяна. Всъщност, забраната на нещо не работи, затова пък работи предложената алтернатива. Отхвърлянето на статус-кво, скучната либерална поп-культура иска взрив на нови идей и нови алтернативи в медията с въвличане на останалите хора, които ще довършат делото.

Ако кажем «не» на  MTV-културата, която, като вирус, е поразила Русия, то такава стъпка ще създаде вакуум, който ще се запълни с нови идеи. Отхвърлянето на Запад като национална идея означава, че ще ни се наложи да създадем ново поколение филми, телешоу, книги, видеоигри и всички форми на развлечения. По дяволите, а защо и да не измислим «руски футбол»?

Някои казват, че Русия няма свои собствени идеи, и затова не можем да се откажм от Запада. Но аз мисля, че недостатък на идеи има точно по тази причина, че ние не сме се отказали от Запада. Не може да измислиш нещо ново, когато просто следваш по западният път, твоите СМИ са напълнени с теми, които следват западен образец. Това културно неприятие на Запада и абсолютно, пълно признание на Евразия не като Запад или Изток, а в качество на особена, неповторима общност са длъжни да станат част от националната идея.

«Придержи коней!» («Hold your horses!»)

Известна американска поговорка

Но да се отрича всяка дреболия, произхождаща от либерализма или Запада, би било глупаво. Има неща, които си струва да запазим. В света «до либерализма» ти би могъл да бъдеш обвинен в престъпления по слухове и сплетни на съседите, които ти даже не си и виждал, или теб биха могли да убият по волята на някакъв крал, който е бил роден, за да стане крал, и никога не е работил в живота си, докато ти не си се изправял в полето до самата смърт. Либерализмът е възникнал по определена причин, и да се изхвърлят всички негови аспекти би означавало да се изхвърлят полезните моменти, такива като честен и независим съд. Културното отхвърляне трябва да бъде силно, но определени законодателни елементи и права може да се допускат, например, правото да се пази мълчание (закрепено в петата поправка на конституцията на САЩ). Ако се отказваме от това право, то правителството ще има възможност (теоретично) да изтезава до получаване на желателните думи от жертвата. Не си струва да вървим по този път.

Нова Идеология №5 — създаване на култ на мъжественост, женственост и героя

Бойците не раждат такива. В характерът е заложена предразположеност, но, мисля, че все пак боец се става.

Ф. Емельяненко

В Русия, и особено в Рунет, можем да наблюдаваме шок и ужас, които изпитват хората по отношение към безполовия и транссексуален Евросъюз, където малки деца държат изкуственни пениси на някакви занятия по секс-възпитание, където висшият съд на Швеция е защитил правото на един престарял мъж да мастурбира на публично място. И всичко това пробужда въм мнозина гордост за своя живот «от противното» — просто защото у нас такова няма. Предполагам, в този смъсъл мнозина чувстват настоящо превъзходство над Европа (за пръв път след развала на Съюза).

Колкото повече Русия отхвърля това, което се отнася към «Содом», толкова по-добре ще бъде за нея самата. Русия е длъжна не просто да говорит «Фуу, това е лошо» за Европа, но и да усилва акцента на гендерните роли. Можем да се гордеем вече с факта, че не живеем в бесполова Европа, но и в Русия има множество проблеми с гендера.

Говорил съм с множество хора, и дойдох до извода, че ние, мъжете, живеещи в Русия, сме загубили солидна доза характер. Колко много разводи има, свързани с това, че мъжът просто си седи в къщи и стреля в компютърни игри, или въобще се е женил само заради квартирата на жена си, и така нататък. Мисля че в съвременният свят, макар да имаме гендерни различия в Русия, ролите трябва да бъдат по-строги и ясно определени. С търпение към слабите мъже в държавата не трябва да се занимаваме.

Доколкото Европа вижда бъдещето трансгендерно, ние сме длъжни да възродим култът на мъжественост и женственост в Русия, нужно ни е бъдеще с точни полови роли, които, обаче, ще се вписват в съвременната обстановка. Не можем да се надяваме на поява на нови руски герои, докато сами играем само в компютърни игри (макар в тях е толкова приятно да се играе) или като малки деца искаме автомобил с подгрев на седалките, защото козуначетата ни могат да позамръзнат. Също така не сме в правото да очакваме крепки семейства, докато мъжете се ленят и правят каквото им хрумне или се държат в съответствие с най-лошите стереотипи.

Независимо от това, че всички мислим за свободата, на хората е нужна структура и строги роли на половете. Нужно ни е да ги върнем, но само в духа на 21 век. Някой, четейки тези редове, вероятно ще заяви, че в тях се крие тайна жажда да поробим жените, макар всъщност всичко е точно обратното. На жените в западният свят се внушаваше дълго време, че те не са длъжни да се опират на мъжете, а да станат сами мъже. Така че в цяло там жените са длъжни да работят цял живот, без поддржъка от страна на мъжете и при това още и да раждат деца. А още се удивляваме, защо има такава ниска раждаемост в Европа! Тази същност на феминизма не дава на жената избор, но отнема у нея възможността да бъде майка, да прояви пределната форма на женственост.

Към темата за феминизма: защо феминистките на запад не защитават правата на жените да станат майки? Защо това е абсурд, ако девойката иска да стане професионална майка и жена? Защо това е лошо, и защо в новата национална идея ние да не дадем на жените свободата да бъдат професионални майки?

Аз се извинявам, ако това изглежда патосно, но считам, че моята теза относно усилването на гендера ще доведе до светло бъдеще и трябва да стане част от националната идея.

Накрая, очевидно е, че героизмът е важна съставна от Русия и героическите фигури с техните думи и подвизи, като пример нам, са длъжни също да станат част от новата национална идея.

Превел от английски Ильин Игорь, студент от историческия факултет на МГУ.

Синопсис на националната идея

1. Русия е сакрална;
2. Замяна на «свободата от» на «свободата за»;
3. Руската национална идея — не е за експорт;
4. Правителството е длъжно да се занимава с велики мисии, одобрени или избрани от народа;
5. Тотално отхвърляне на Запад, създаващо вакуум на идеи и култури, който трябва да бъде запълнен с нови идеи или елементи култура;
6. Уважение и продвижение на силите на Русия и русите по сравнение със слабото, крехко, безгендерно население на ЕС;
7. Създаване на култ на мъжество, женственост и героя, което дава нов образ на тези, които сме и какви можем да станем, и мотив, защо го правим.

Украинска технология на революцията

Мит първи – стихиен митинг

Представете си, че сте на работа (вие сте шофьор, товарач, програмист, счетоводител и т.н.) и прочитате в новините, че правителството отказва да подпише с ЕС.

Вашите действия? Сложен въпрос, а за някой отговора е очевиден: Излизате на най-близкия площад, взели със себе си любимия флаг на Украйна и флага на ЕС, такива като Вас се оказват много и се получава «вълна стихийни акции на протест, под името «Евромайдан»».

Всъщност, в акциите участват  от рано «напомпана» и подготвена инициативна група привържъници на определени политически сили, готовени за акциите и получили команда тръгнали да митингуват, основен канал на комуникация – социалните мрежи и лични контакти между познати активисти. Използвайки наличната база, СМИ и активистите работещи в интернет, създават обществен резонанс, който привлича обикновени хора на акциите.

Извод – евромайдан-ът е отрано подготвено мероприятие, за давление срещу Украинските власти в случай на отклонение от нужния курс.

Мит втори – мирни митинги.

Да си представим редови привърженик на подписването с ЕС, който иска мирно да изрази своя протест и след работа отива на митинг. Представихте ли си? А сега кажете, как така у този мирен човек се оказват: арматура дължина около метър или верига, каска монтажна или мотоциклетна, противогаз, газови балончета, защитни кори за ръцете и коленете и маска на лицето?
Тоест всичко това просто е било разхвърляно под краката на протестиращите и те са го вдигнали в процеса на акцията?

Извод – част от протестиращите отрано са се готвили за силово противостояние с правоохранителните органи и снабдявали с амуниция благовременно.

Мит трети – провокаторите нямат отношение към политическите сили

Пак да си представим - вие сте член на политическа сила, организираща мирен протест, у политическата сила са сформирани определени организационни структури за управление на акциите. Към тези структури има и силово подразделение, което трябва да следи за безопасността и реда (на «оранжевият майдан» изместваха от тълпата пияните и агресивните, неугодните и възможни провокатори), и естествено присътства на митинга.

Пред очите ви се случва нещо, което освен като провокация  не може да се назове, вашите действия? Очевидно, вие ще спрете провокатора и възможно даже ще го предадете в правоохранителните органи – нали така?

Да ама не – вие ще игнорирате присътствието на въоръжени провокатори в тълпата и ще им позволите да провокират ответни действия на правоохранителите, което влече риск за вашите еднопартийци и поддържащите ви обикновени хора.

Извод – действията на провокаторите са изгодни за организаторите на протестите и се включват в общият сценарий.

Става очевидно, че случващото се е запланирана акция по оказване на давление срещу държавната власт на Украйна с цел принуждение към определени действия, а болшинството присъстващи на акциите – исползвани на сляпо статисти – мечтатели и романтици, които правят революция за прагматиците и кукловодите.

Резултатите от столетието на ФРС – развал на Руската империя, разрушение на СССР и начало на нова война

Източник: http://politikus.ru/articles/9076-itogi-stoletiya-frs-razval-rossiyskoy-imperii-razrushenie-sssr-i-nachalo-novoy-voyny.html

Резултатите от столетието на ФРС – развал на Руската империя, разрушение на СССР и начало на нова война. Капиталистическата епоха върви към своя край, и върхушката търси средства за власт – това са манипулация на поведението, евгеника, контрол над ресурсите и информацията.

След месец Федералната резервна система в САЩ ще навърши точно 100 години. Появата на ФРС в навечерието на Първата световна война носеше съдбоносен характер. Войната бе нужно да се финансира, счита нашият експерт, историк и публицист Андрей Фурсов, и от войната мнозина биха искали да спечелят, една от главните ѝ цели бе разрушението на силната Русия. Но не само Първата световна война стана причина за създаването на "частната лавка" ФРС, която започна да печата пари за държавата САЩ, историята по създаване на тази хитроумна машина за производство на долари отива далеч в историята, право към момента на създаване на Америка и нейното формално отделяне от Великобритания. Английският капитал реши ако не фактически, то поне финансово да върне контролът над колонията в Новия свят, именно с това на протежение цялата история на САЩ са се занимавали финансовите кланове, а когато на пътя им заставаха политически фигури (пример за това - Линкълн или Кенеди) – тях просто ги премахваха. Финансистите дълго водеха работа по създаване на инструмент за управление не само на финансовата политика на САЩ, но и за скрито управление на целия свят, именно те създаваха кризи, финансираха войни и революции, които в крайна сметка доведоха света до доларовият империализъм. За това, как на Русия се отрази съдбоносният 23 декември 1913 г. – денят на създаване на ФРС - и по какъв начин световната финансова върхушка възнамерява да управлява света за в бъдеще, експертът разказа в интервю за Накануне.TV.


Въпрос: Историята на появата на ФРС – това е история на борба на английският капитал за власт в САЩ? Тоест, тя е започнала далеч преди 1913 година?
Андрей Фурсов: Не е съвсем така - това е история на борбата на англо-американският финансов капитал за контрол над САЩ. Всичко започва с опитите на Великобритания, преди всичко на Ротшилдите, да върнат властта си над САЩ, вече не политическата, а във финансов план. И САЩ до края на 19 век активно се съпротивляваха на това, и няколко президента на САЩ заплатиха за това с живота си: Линкълн, след това в самото начало на 20-и век Маккинли. И безусловно, това се правеше не без поддръжката на ред американски банкери, свъзани с английските банкери, а връзките у тях бяха по линия търговията с роби в първата половина на 19-и век, след това по линия на Ост-Индската кампания за търговия с опиум в Китай. Но в началото на 20-и век президент на САЩ става Теодор Рузвелт, това бе първият пробритански президент на САЩ, и първият такъв явен антируски президент, не напразно негова любима мишена в стрелбището е бил портретът на Николай II.
1907 г. англо-американските банкери създават криза, която би трябвало да доведе до създаването на нещо подобно на ФРС, но тогава нищо не се получава, а през 1913 г., след като президент на САЩ става марионетката на банкерите Удроу Уилсън, те успяват да създадат Федералната резервна система, тоест няколко частни банки получават правото да "пляскат" долари.

Въпрос: Историческите събития, които стават след създаването на ФРС, можем ли да сравним с "краят на света" – развал на империи, Първа световна война? Започва ли нов кръг на историята?
Андрей Фурсов: Първата световна война е свързана с няколко процеса: в Първата световна война бяха заинтересовани Великобритания и британските наднационални групи за съгласуванеия и управление, те така се и наричаха "групата" или "We", която създава Родс, а след това възглави Милнер. На войната можеше да се спечели, но войната бе нужно  да се финансира, и ето ФРС съвсем неслучайно бе създадена в навечерието на войната. Аз ще рискувам даже да кажа, че без създаване на ФРС войната във финансов план би била неизгодна.

Въпрос: Но някой вътре в САЩ все пак се е борил против създаването на ФРС, какви бяха тези сили?
Андрей Фурсов: Против бяха промишленниците, тоест секторът на реалната икономика. Но властта на финансистите бе по-силна. Периодът 1870-1933 г. – това е период, който холандският историк Ромейн нарича "водоразделът", това е период на борба на световния финансов капитал за установяване на контрол над света. И в работата на Керол Куигли "Трагедия и мечта" много добре е показано, как на банкерите се удава към 1933 г. с помощта на великата депресия от 1929-1933 г. да установят сериезен контрол над световните процеси, при това не само над финансовите, но и над политическите процеси.

Въпрос: Множество експерти наричат ФРС "частна лавка", но така ли е това?
Андрей Фурсов: Това не е съвсем така, да започнем с това, че главата на ФРС се назначава от президентът на САЩ, но тук е трудно да се каже, та нали ФРС и държавата САЩ съвпадат като кръговете на Ейлер – отчасти съвпадат, отчасти не. Въпросът е само в това, какво влиза в тази зона на съвпадение, разбира се, властта на банкерите е по-силна от властта на държавата САЩ. На свое времв Ротшилд каза: "За мен е абсолютно все едно, каква марионетка ще седи на трона във Великобритания, ако аз я обезпечавам с пари, тоест, всичко останало няма значение". Същото касае и САЩ - не е важно, каква марионетка ще седи в Белият дом, реална сила притежават тези, които "пляскат" парите. И неслучайно едва Джон Кеннеди през юни 1963 г. посегна на това ексклузивно право на ФРС да печата долари, след няколко месеца той бе убит.

Вопрос: Но и за финансистите ФРС стана ябълка на раздора, както за Ротшилдите и Рокфелерите?
Андрей Фурсов: Ситуацията е малко по-сложна, работата е там, че борбата в световната върхушка не се свежда към противостоянието на Ротшилдите и Рокфелерите – това е някакво упрощение. Ротшилдите – това са финансите, Рокфелерите – това е реалната икономика и финанси, но в последно време се появиха високотехнологичните отрасли на икономиката, тези отрасли възглавяват много интересни люде, които също встъпват в свои игри. Тоест, първо - клановете са повече. Второ, освен кланове, има различни наднационални структури по съгласуване и управление, клановете се представени във всички структури, но интересите на тези структури съвсем не съвпадат с интересите на основните кланове. И в това отношение ситуацията в съвременния свят е значително по-сложна от просто противостояние на Ротшилдите и Рокфелерите. Това противостояние съществува, но това не е единствената линия на конфликти в световната върхушка, всичко е значително по-сложно и заплетено.

Въпрос: Как тази борба се отрази на света – с двете войни от миналото и днешната световна икономическа война?
Андрей Фурсов: По повод Първата и Втората световни войни може да се каже, че противостоянието на Рокфелерите и Ротшилдите бе много важна съставяща на тези войни, и в двете войни, може да се каже, че финансово победиха Рокфелерите. Наистина, победиха не с нокаут, но по точки победиха еднозначно. Рокфелерите в двете световни войни помагаха и на Германия, и на нейните противници, а Ротшилдите все пак основно работеха за англо-американците, макар свързаните с Ротшилдите корпорации до края на 1944 г. доставяха технически елмази, без които немската военна промишленост би имала ред сериезни проблеми.

Въпрос: А днешната война от кого се води?
Андрей Фурсов: Днешната световна икономическа война не е така свързана с противостоянието на Ротшилдите и Рокфелерите, тя е свързана със системната криза на капитализма, с това, че капитализмът изчерпа своите възможности и върви процес на търсене на нов посткапиталистически строй, и главна задача на световната върхушка е да съхрани властта и привилегиите, както това стана със сеньорите след кризата на феодализма. Нали през 1648 г., след Вестфалският мир, "на кормилото" в Европа се оказаха 90% от тези семейства, които бяха на власт през 1453 г., и борбата сега се води за това, кой ще остане на върха. Съвершенно ясно е, че за всички място не стига, и аз мисля, една от линийте на разкол в съвременния свят се заключава в противостоянието между "старите пари", условно това са Ротшилдите, Рокфелерите, Варбургите и останалите, и "младите пари", това са състояния, които бяха създадени в последните 20 години в процеса на неолиберална контрареволюция, тоест отнасят се към глобалното преправяне на върховете и развитие на високотехнологични производства. И тези млади пари ще бъдат пръвият обект за преразпределяне в борбата за светло посткапиталистическо бъдеще.

Въпрос: А кой е обладател на тези "нови пари"?
Андрей Фурсов: Обладател на тези нови пари, например е Гейтс, цял ред руски олигарси, бразилски, индийски. Не може да се каже, че "старите пари" нищо не са спечелили от айтишните процеси, спечелили са безусловно. Но, въпреки това, появиха се тези млади пари, и ако погледнем това, което 2012 г. говореше Кристин Лагард, което говореха други представители на световната върхушка - те ясно даваха да се разбере, че именно "младите пари" ще са обект на експроприация. И всъщност, някои крупни представители на "младите пари" вече направиха миролюбиви заявления, например, и Бафет, и Гейтс казаха, че ще оставят съвсем малко на своите наследници, а основната част от своето състояние ще дадат за нуждите на човечеството, тоест за нуждите на световното съобщество. Съвершенно ясно е, че световното съобщество –това , преди всичко е върхушката на световната капиталистическа класа, и по такъв начин някои представители на "младите пари" си купуват място в светлото за тях посткапиталистическо бъдеще.

Въпрос: Старият капитал се бори за деиндустриализация? Всъщност, против "новите пари"?
Андрей Фурсов: Не, тук работата е в това, че интересите на "старите пари" и "новите пари" съвпадат, и ето защо – когато в средата на 60-те стана ясно, че по-нататъшното промишлено развитие, индустриализация, увеличава числеността на върхушката на работническата класа, средният слой, а следователно усилва техния политически потенциал, върхушката на световната капиталистическа класа реши да започне процес на деиндустриализация на промишленото ядро. Започнаха да превеждат промишленността в страните от третия свят. Тук имаше два резона: първо ако преведем промишленността там, където има слаба работническа класа и няма профсъюзи – ние ще увеличим прихода, а второ, ние пресичаме позициите на своята работническа класа и средният слой. Този процес от 70-те вървеше все нагоре, а обратната страна на този процес е това в което се влагаха средства в самото ядро на капиталистическата система. В компютърни технологии, тоест в това, на което израстнаха "младите пари". Тук има съвпадение на интересите на тези свръхсъвременни технологий и "старите пари" – и противоречие няма, защото компютърните технологии - това не е индустриализация, още повече, развитието на компютърните технологий позволява да се манипулира съзнанието на големи маси хора. И в това са заинтересовани представителите и на "старите", и на "младите" капитали.

Въпрос: Как се отрази създаването на ФРС за Русия?
Андрей Фурсов: Като резултат ФРС стана клуб на англо-американските банкери, които си поставяха задача уничтожението на четирите евразийски империй: Германска, Австро-унгарска империя, Османска и Руска. Обективно, тук нямаше "нищо лично", просто четирите империи пречеха на стоковите потоци, на развитието на англо-американският капитал. Те пречеха на Великобритания и САЩ, като държави, и плюс – руските ресурси, немската промишленост бяха лакомо парче. Тоест създаването на ФРС – това бе подготовка за Първата световна война, а главна задача на Първата световна война бе унищожение на четирите империи – преди всичко, Русия и Германия.

Въпрос: А после Германия "сдавиха" със СССР. Днешна Русия каква роля играе за финансовата върхушка?
Андрей Фурсов: Днес Русия, обективно погледнато, никаква роля не играе. Тя е лакомо парче, обект за различни групи на световния капитал. Но тук има още един фактор, които разбърква картите – Китай. Противостоянието на Китай и Съединените Щати рязко усложнява ситуацията, и много голямо ослабване на Русия, към което винаги се е  стремил западът, днес може да сработи положително за Китай, и за да не би руските ресурси да получи Китай, на англо-американците се налага да действат значително по-осторожно. Тоест в "параллелограма" от сили: САЩ – Евросъюз – Китай – Русия ситуацията се осложнява от тази конкуренция на големите блокове. Още един фактор, които още повече усложнява тази ситуация, е в това, че Ротшилдите, например, много активно са вложили в Китай, и у тях има свои интереси. Ротшилдите не е нужна регионална война на Близкия Изток, а на представителите на нефтеното лоби в САЩ и Израел такава война е нужна. Защото в случай на регионална война, Иран би бил принуден да прегради Ормузкият пролив, в резултат цените на на нефт рязко биха се покачили, от това  биха спечелили американските нефтени монополи – това би бил удар по Китай и по Европа. Тов би било много сериозен проблем, но това не е нужно на Ротшилдите, затова в ситуацията около Сирия се оказа разцепен самият англо-американски истеблишмент, част от него бе заинтересована в това, да се свали режимът на Асад и разпали война, а друга част не искаше такова развитие. Естествено, не защото обича Асад, а защото това удря по Евросъюза, на който е завързан техния икономически интерес.

Въпрос: Вие споменахте Кенеди, а какво той направи "не така" по свое време?
Андрей Фурсов: Кенеди подписа указ, съгласно който не само ФРС печата долари, но също и държавните банки на САЩ със сребърно обеспечение. Този указ никой не е отменял. Но нито един президент след Кенеди не посмя да го реализира.

Въпрос: Тоест тази истина е известна, но американците  не я възприемат?
Андрей Фурсов: Американците – това е народ, който се намира под информационна преса, и по-голямата част от американците смята, че Кенеди бе убит от Осуалд, защото на американците им се промива мозъкът. Така също и по-голямата част от американците е уверена, че кулите бяха взривени от Ал-Каида. За голяма част от американците кой уби Кенеди е виолетово, но политическата класа много добре знае, че Кенеди премина тази граница, която в никой случай не трябва да се преминава. И, освен това, кланът Кенеди не се отнася към 20 първи семейства, между които съществува примирие – там никой никого не убива, защото това е кодекс, правило, но Кенеди не се отнасяше към тази двадесетица - той нямаше имунитет.

Въпрос: А кога САЩ се отказаха от златния резерв и започнаха да правят пари от въздуха, каква роля в "рейганомиката" игра ФРС? И в какво днес се превърнаха тези балони?
Андрей Фурсов: Понеже американците могат да правят долари колкото искат, това им позволи да се продържат на вода в много остра ситуация, макар 1987 г. фондовата борса в Ню-Йорк се срина със страшна сила, това бе катастрофа – за един ден (индексът) Доу-Джонс падна с 508 пункта, с 22,3%, това бе катастрофическа ситуация. И ако не бе рухнал Съветският Съюз, то американците биха били много и много зле, защото Рейган, независимо от това, че те "пляскаха" долари, доведе със своята "рейганомика" американската икономика в състояние на страховита криза. Америка в края на 80-те ситуацията бе на ръба. Нас ни убеждаваха, че в СССР има тежка ситуация. Но ще забележа, че нобелевият лауреат Василий Леонтиев посети Съветският Съюз през 1988 г. и поработи тук като експерт. Горбачовската команда искаше той да потвърди тезисът за необходимост от системни реформи, но Леонтиев каза съвсем друго. Той каза – да, има някои системни проблеми, но няма нито един проблем, който да изисква смяна на системата. А у САЩ всичко бе далеч по-зле, и разрушението на Съветският Съюз и превръщането на зоната на бившият социалистически лагер в резервуар за изземане на активи, капитали (за 90-те години бе изведено около трилион долара от зоната на бившият соцлагер) - това бе спасение за САЩ. Иначе те се оказваха пред такъв избор, както през 1939-1940 г. – или да провеждат сериозни социални реформи, и в интересите на значителна част от населението за върхушката щеше да се наложи да се изръси, или да се започне война. Но те решиха другояче, те решиха това по пътя на разрушение на Съветският Съюз, но при съдействие със заинтересуваната част от съветската номенклатура. Ако у върхушката на световната капиталистическа класа, и преди всичко у американската, нямаше партньори в Съветският Съюз, които решаваха свои задачи, никогда не би им се удало да свалят СССР. Но, в същото време, ако у тази част на съветската номенклатура, спецслужбите и сенчестият капитал, която възнамеряваше да смени строят у нас, нямаше съюзници зад граница, ако те не можеха да помогнат с някой действия на световният пазар, то също така никога не би им се удало да разрушат съветският строй.

Въпрос: Но по такъв начин американците не решиха проблема, те само спечелиха време?
Андрей Фурсов: Да, те отложиха проблема, съвершенно вярно. През 1990 г. Съединените Щати решиха с помощта на ограбването на СССР своите проблеми, и за последните три години от управлението на Клинтън САЩ  за пръв път от 30 години имаха профицит на бюджета. Но това стигна примерно за 10-15 години, а след това проблемите се върнаха. Американците отложиха решението на проблема за 15 години, но 15 години - това не е така малко, защото, отлагайки проблема, ти търсиш решения. Друг въпрос, че американците решение на проблема не намериха. И сега ситуацията в САЩ е същата – те или са длъжни да провеждат непопулярни реформи и да съкращават потреблението на всички слоеве от населението два-три пъти (но във всички слоеве те не могат да проведат съкращение, защото върхушката никога няма да съкращава, значи долната половина трябва да съкрати потреблението примерно пет-шест пъти), или да прибегнат към вторият вариант - а това е война. Но работата е там, че значителна част от световната върхушка война не иска, тоест у Америка и у Обама, по-точно у клановете, които стоят зад този клерк-марионетка, у тях има много сериозни проблеми. И коренът на тези провали, които се случват в Америка в различни области, се заключва в общата слабост на Щатите, Америка стремително слабее, тя прилича на Римската империя в навечерието на кризата от трети век. Друг въпрос, че кризата в Америка веднага ще се отрази на световната система като цяло, но това обикновено и става. Ние живеем в глобална система, и неприятностите в САЩ обезателно ще се превърнат в неприятности и за останалата част от света.

Въпрос: Каква е крайната цел на ФРС и тези, които стоят зад системата?
Андрей Фурсов: ФРС – това е инструмент на върхушката на световната капиталистическа класа. Целта на тази върхушка е да съхрани и расширява своите привилегии и да усилва контролът над планетата. Работата е там, че капиталистическаата епоха върви към своя край, и върхушката търси нови средства за контрол над населението, и тези средства са много прости всъщност, – това е контрол над информационните процеси, включая образованието , и контрол над ресурсите. Всъщност е много показателно, че едновременно с процеса на установяване на контрол на финансистите над финансовата система на света, който стартира 1870-1880 г., започнаха да се развиват още два процеса, при това те се финансираха от същите хора, които после създадоха ФРС. Първият процес - създаване на различни общества за изучаване на психиката и евгениката, тоест "расова чистота", и манипулиране на човешкото поведение. Втора линия – това е екологическото движение, антииндустриално, тоест самото установяване на финансов контрол над света вървеше паралелно, защото на финансистите промишленност не е нужна. Това установяване на контрол вървеше като цял комплекс идеи за връщане, грубо казано, в докапиталистическо, допромишлено минало и едновременно се създаваха структури и общества, които изучаваха психиката на масовото поведение. След Втората световна война, след като немците компрометираха евгениката и всички расови изследвания, тези изследвания никъде не изчезнаха. Те се провеждат в Съединените Щати в закрит режим, немските специалисти по психиатрия и евгеникя практически всички бяха изведени в САЩ и активно сътрудничаха с ЦРУ. В частност разработваха програми за разпространение на ЛСД в университетите на СЩА, проверяваха как може да се установи контрол над населението с помощта на тези "лекарствени" средства.


С други думи, всичко това указва това направление, в което ще работи световната върхушка – контрол над психосферата и над информационните процеси, деиндустриализация, създаване на анклави на работилниците на света – в Китай, в Индия. И формиране на такова полукастово, полурабовладелческо общество, където върхушката ще живее триста-четиристотин години, където тя външно ще се отличава от низините, тоест това е възпроизводство на високотехнологическа основа на такива форми, които бяха характерни за докапиталистическите общества. Това е техният план, но нещо ми подсказва, че процесът, който Хегел нарича коварството на историята, ще разруши всичко това, и ми се струва, че Русия ще бъде това камъче, на което всички тези планове ще се препънат.

Добре дошла Украйна, в ЕС... или запорожките казаци пишат писмо до Европейския съюз.

Цитат на orthdx

ПИСМО НА
Европейския Съюз
ДО ЗАПОРОЖКИТЕ КАЗАЦИ
Аз, Съюзът, син на Ватикана - бог на слънцето и на луната , внук на заместника Божи, Аз, владетелят Френски , Германски , Италиански, на голямата пирамида (финансова) на Евреите, цар на царете, властелин на властелините, необикновен рицар, от никого непобедим, неотстъпен пазител на гроба Господен, заместник на самия Бог, надежда и утешение на самите католици, страшен и велик закрилник на християните, ЗАПОВЯДВАМ на запорожките казаци да ми се предадат доброволно, без всякаква съпротива и да не ме безпокоят с нападенията си!
Европейски Съюз

ОТГОВОР
НА ЗАПОРОЖЦИТЕ
ДО Европейския Съюз:
Ти Съюзе, дявол латински, на проклетия дявол брат и другар, и на самия Луцифер секретар. Какъв по дяволите рицар си ти, като не можеш с гол гъз таралеж да смачкаш? Дяволът сере, а твоята войска яде. Няма да успееш, кучи сине, синовете православни под себе си да имаш, от твоята войска не се боим, по земя и вода ние с тебе ще се бием, твойта мама!
Френски готвач, Холандски водонос, Германски пивовар, Английски дерач, на Великия и Малкия Израел свинар, Белгийска свиня, Италиански злодей, Испански колчан, Норвежки палач, на целия горен и долен свят шут, а за нашия Бог - глупак, на самата аспида внук, а на нашия х.й - кука. Свинска мутра, конски гъз, месарско псе, непокръстена тиква, твойта мама.
Ето така ти отговарят запорожките казаци, нищожество! Не си годен дори на православните свинете да пасеш!
Числото не знаем, защото календар нямаме, месеца е в небето, годината е в книгата, а денят у нас е като при вас, за което цуни по задника нас!
Подписали : Кошевия атаман Янукович
с цялата запорожска войска.