Добро пожаловать в 2030

Добрый день, Империя.

На снимке - Ида Аукен (в другой транскрипции Окен), молодая мировая лидерка и членка Глобального будущего совета по городам и урбанизации Всемирного экономического форума.

Когда вы спрашиваете меня или друг друга, почему Запад внезапно сошел с ума, вам стоило бы послушать молодую мировую лидерку Иду, чем мы сейчас и займемся. Естественно, с авторскими комментариями, иначе просто не получится проникнуть вглубь логики столь мощного молодого ума. Или безумия, кому как нравится.

Ида - конечный продукт либеральной демагогии. Человек, уверенный в неизбежности и неостановимости технического прогресса - и выводы, к которым она приходит, лучше всего доказывают тупиковость развития западной модели экономики. Да и не только экономики.

Поехали.

Добро пожаловать в 2030 год. Добро пожаловать в мой город - или я должна сказать, "наш город". У меня ничего нет. У меня нет машины. У меня нет дома. У меня нет никаких приборов или одежды.

Это может показаться странным для вас, но это имеет смысл для нас в этом городе. Все, что вы считали продуктом, теперь стало услугой. У нас есть доступ к транспорту, жилью, еде и всему, что нам нужно в нашей повседневной жизни. Одна за другой все эти вещи стали свободными, так что в конечном итоге нам не имело смысла владеть многим.

Первое общение стало оцифрованным и бесплатным для всех. Затем, когда чистая энергия стала бесплатной, все начало быстро двигаться. Транспорт резко упал в цене. Для нас больше не имело смысла владеть автомобилями, потому что мы могли бы вызвать беспилотный автомобиль или летающий автомобиль для более длительных поездок в течение нескольких минут. Мы начали перевозить себя гораздо более организованным и скоординированным образом, когда общественный транспорт стал проще, быстрее и удобнее, чем автомобиль. Теперь я с трудом могу поверить, что мы приняли заторы и пробки, не говоря уже о загрязнении воздуха от двигателей внутреннего сгорания. О чем мы думали?

Вот первый крючок, который мы находим в великолепных рассуждениях Иды - чистая энергия стала бесплатной. Откуда она возьмется, почему станет бесплатной - Иду не волнует. Энергия чистая, за нее не нужно платить и она всегда живет в розетке. И это не сказка, это завтрашний день, по мнению Иды, но при этом у Иды ничего своего нет.

Так, стоп. Мы ведь это уже проходили, помните? Как раз сотню лет назад - правда, у большевиков, в отличие от Иды, было планов громадье. Причем именно индустриальных планов, на которых нужно было вкалывать всей страной.

"Все, что вы считали продуктом, стало услугой". Еще одна ключевая фраза. Яйца несутся сами, причем несутся во всех смыслах - и да, мы сейчас о куриных яйцах. Булки растут на деревьях, а колбасы больше нет, ибо мясо - это зло и бессмысленный расход энергии.

Едем дальше.

Иногда я использую свой велосипед, когда отправляюсь к своим друзьям. Мне нравятся упражнения и поездка. Это как бы заставляет душу отправиться в путешествие. Забавно, как некоторые вещи, кажется, никогда не теряют своего волнения: ходьба, езда на велосипеде, приготовление пищи, рисование и выращивание растений. Это имеет смысл и напоминает нам о том, как наша культура возникла из тесных отношений с природой.

В нашем городе мы не платим арендную плату, потому что кто-то другой использует наше свободное пространство всякий раз, когда оно нам не нужно. Моя гостиная используется для деловых встреч, когда меня там нет.

Отдельный вопрос о растениях, которые собирается выращивать Ида - судя по последним модным тенденциям, это нечто такое, что изменяет сознание, когда становится совсем уж тошно.

Арендной платы в новом чудном мире тоже нет, потому что Ида и ей подобные готовы отказаться от любого личного пространства. Оно просто им не нужно, как и то, что составляет его основу - а это самое главное, что делает человека человеком.

Это память. Это милые безделушки, фотографии, детские игрушки - и чуть позже вы поймете, что Ида и ей подобные вообще не думают о детях, они им не нужны. Дети нарушают весь этот стройный порядок и поэтому сразу вынесены за скобки.

Время от времени я буду готовить сама. Это легко - необходимое кухонное оборудование доставляется к моей двери в течение нескольких минут. С тех пор как транспорт стал бесплатным, мы перестали запихивать все эти вещи в наш дом. Зачем держать макаронницу и блинницу втиснутыми в наши шкафы? Мы можем просто заказать их, когда они нам понадобятся.

А и правда. Зачем все это запихивать в шкафы, причем вместе с консервированной едой, которая может стать резервом на несколько дней в случае чего? Бросьте, это ретроградство, вам все необходимое привезут в течение минуты.

И быть такого не может, чтобы не привезли. Высокие технологии и все такое, а климатические и геологические катаклизмы Ида возьмет под свой контроль.

Это также облегчило прорыв циркулярной экономики. Когда продукты превращаются в услуги, никто не интересуется вещами с коротким жизненным циклом. Все рассчитано на долговечность, ремонтопригодность и пригодность для вторичной переработки. Материалы текут быстрее в нашей экономике и могут быть легко преобразованы в новые продукты. Экологические проблемы кажутся далекими, так как мы используем только чистую энергию и чистые методы производства. Воздух чист, вода чиста, и никто не посмеет прикоснуться к охраняемым природным территориям, потому что они представляют такую ценность для нашего благополучия. В городах у нас много зеленых насаждений, растений и деревьев повсюду. Я до сих пор не понимаю, почему в прошлом мы заполняли все свободные места в городе бетоном.

Чем больше я ее читаю, тем чаще в голове возникает мысль, что все это написано девочкой в детском саду. Но девочке простительно, ее наивный взгляд на мир полностью соответствует возрасту.

А вот то, что это рассуждения тетки 44 лет от роду, депутатки фолькетинга от Копенгагена с 2007 года, теолога и министерки по вопросам окружающей среды с 2011 по 2014 годы - это уже пугает. Или должно пугать то общество, которое представляет Ида.

Покупки? Я действительно не могу вспомнить, что это такое. Для большинства из нас это превратилось в выбор вещей для использования. Иногда я нахожу это забавным, а иногда я просто хочу, чтобы алгоритм сделал это за меня. Он знает мой вкус лучше, чем я сам.

Когда ИИ и роботы взяли на себя так много нашей работы, у нас внезапно появилось время хорошо поесть, хорошо выспаться и провести время с другими людьми. Концепция часа пик больше не имеет смысла, поскольку работа, которую мы делаем, может быть выполнена в любое время. Я действительно не знаю, могу ли я назвать это работой. Это больше похоже на время мышления, время создания и время развития.

Какое-то время все было превращено в развлечение, и люди не хотели утруждать себя сложными вопросами. Только в последнюю минуту мы узнали, как использовать все эти новые технологии для лучших целей, чем просто убивать время.

ИИ-коммунизм. Вот как это все называется - Ида готова отдать любое свое решение искусственному интеллекту. Жрать, спать и тусоваться - вот главный смысл нового чудного мира - и заметьте, деньги, по мнению Иды, тоже больше не нужны. Они бессмысленны, ибо никто ничего больше не покупает. Все появляется само. Из ниоткуда. Роботы и ИИ делают за человек все - а кто делает самих роботов? Кто создает и совершенствует ИИ?

Не задавайте лишних вопросов, Ида не любит думать, от этого болит голова.

Моя самая большая забота - это все люди, которые не живут в нашем городе. Те, кого мы потеряли по пути. Те, кто решил, что это стало слишком много, все это технологии. Те, кто чувствовал себя устаревшим и бесполезным, когда роботы и ИИ взяли на себя большую часть нашей работы.

Те, кто расстроился из-за политической системы и повернулся против нее. Они живут по-другому за пределами города. Некоторые сформировали небольшие сообщества самообеспечения. Другие просто остались в пустых и заброшенных домах в маленьких деревнях 19-го века.

Теолог Ида боится произнести самое точное слово для определения людей, отколовшихся от нового чудного мира - еретики. А против еретиков все средства хороши, Европа давным-давно это знает. И эта борьба будет бескомпромиссной и предельно жесткой, до полного истребления еретиков - новый чудный мир Иды обязаны принять все без исключения.

Время от времени меня раздражает тот факт, что у меня нет настоящей личной жизни. Нигде я не могу пойти и не быть зарегистрированной. Я знаю, что где-то все, что я делаю, думаю и мечтаю, записано. Я просто надеюсь, что никто не будет использовать это против меня.

Здесь даже комментарии не нужны.

В общем, это хорошая жизнь. Намного лучше, чем путь, по которому мы шли, когда стало настолько ясно, что мы не можем продолжать ту же модель роста. У нас были все эти ужасные вещи: болезни образа жизни, изменение климата, кризис беженцев, деградация окружающей среды, полностью перегруженные города, загрязнение воды, загрязнение воздуха, социальные волнения и безработица. Мы потеряли слишком много людей, прежде чем поняли, что можем делать что-то по-другому.

Да, это хорошая жизнь для Иды, которая готова не иметь за душой вообще ничего - ни предков и памяти о них, ни детей и вечного будущего с ними. Это стерильная и выхолощенная жизнь стада, которым кто-то должен управлять - как раз для этого и предназначены "молодые мировые лидеры" со сформированной точкой зрения на мир. Единой точкой зрения, смею заметить - и с непримиримым отношением к еретикам и отступникам.

Вопрос только в том, дадут ли Иде и иже с ней порулить. Судя по нынешнему европейскому политикуму, им уже дали зеленый свет - а если судить по промежуточным результатам, этот слом нынешней системы должен быть массовым и быстрым, иначе общество взорвется. А вот переживет ли этот взрыв Ида - очень большой вопрос.

На самом деле 2030 будет выглядеть в Европе совсем иначе.

Это будет Европа с жестким нормированием потребления электричества, воды и тепла. Это будут запредельные цены на жилье и топливо, а еда будет стоить ровно столько, чтобы в кошельке европейца в конце каждого месяца оставался ноль. Это будет Европа с минимальным медицинским обслуживанием и вечным дефицитом энергоресурсов, без собственной индустрии и туризма, без перспектив и возможностей.

Не верите? А вы оглянитесь на Европу 2010 года и сравните с нынешней.

А теперь спросите сами себя - неужели европейские политики все разом сошли с ума? Нет, они не сошли с ума, просто на место Митеррана, Шредера и Тэтчер пришли такие вот Иды, с картинками в головах вместо ума и стратегического видения; с образованием, которое вообще никак не соответствует текущим задачам; с клиповым мышлением самого примитивного образца "раздражитель - реакция - забывание".

И, самое главное, с готовностью лишиться всего ради "светлой" идеи нового будущего, в котором все решения за людей будет принимать кто-то там. Искусственный интеллект или еще кто-то, Иде неважно. Главное, чтобы он был, этот центр глобальных решений - а уж какие у него будут цели и виды в отношении самой Иды, Иду не волнует. У Иды нет и не будет детей, они никак не вписываются в схему нового чудного мира с бесплатной энергией и отсутствием любой частной собственности.

Что любопытно, глобальные капиталисты в виде ТНК целиком и полностью поддержат Иду, которая своими мечтами отдает им в руки вообще все рычаги управления обществом - власть это далеко не только деньги. Власть - это влияние на мир, который создает Ида и подобные ей.

Так что добро пожаловать в Европу 2030 года - и я бы настоятельно рекомендовал правительству России уже сейчас подумать о возведении стены, отгораживающей нас от новой Европы.

Невысокой, метров эдак в пятьдесят. Из самой закаленной стали.

https://zen.yandex.ru/media/st...

Шри-Ланка. Ба, познати вси лица

В Шри-Ланка продължават массовите протести предизвикани от икономическата криза. Огромният държавен дълг и въвеждането на "зелена икономика" (без торове и химикати), което съкрати производството в селското стопанство на една трета болезнено удари по населението. А ковида и борбата с него, а след това и украинската криза станаха последните капки препълнили чашата на народното търпение. Заради недостига на гориво на острова всеки ден за 7-10 часа започнаха да изключват електричеството. Протестиращите поискаха слизане от власт на семейството Раджапакс, един от които е президент, а неговият брат — премиер-министър. Също така те поискаха от управляващото семейство да върне на народа награбените богатства и призоваха да излезе в оставка цялото правителство и всички 225 депутати от парламента. В СМИ се твърди, че по време на вълненията изглеждащите богати хора са започнали просто да ловят и пребиват.

А ето на улиците се появиха и до болка познати нам лица на портретите. :)

Да, истински изход от кризата е само в победата на последователите на тези хора. Ще се намерят ли такива този път именно на Шри-Ланка и ще могат ли да вземат властта в днешната смута е спорен въпрос. Но в глобален мащаб — е безспорен...

Автор Александр Майсурян

Случи се нагъл капитализъм⁠⁠

Канадската ресторанска мрежа Freshii нае касиери на отдалечена работа от Никарагуа: те таксуват покупките по видеовръзка и получават по-малко от местните сътрудници.

Минималната часова ставка в Канада е $11,73. На касиерите от Никарагуа плащат по $3,75 на час. 

 

Блъфа с руснаците не мина, загубихме огромен пазар

Появи се при мен своего рода ритуал, в четвъртък и петък много плътно общувам с хора в САЩ, сътрудници на големи IT-корпорации. Не, не чистачи в Googleplex и не продавачи на щастие в Apple Store. Няколко човека от разни компании, заемащи забележими постове в корпоративната йерархия, това което наричат ниво минус две или около там. Кръгът такива хора, от една страна, е достатъчно тесен, от друга - те са стотици, но имат достъп към чувствителна информация. Техните шефове участват в обсъжданията, които както влияят на политиката на компаниите, така и определят бъдещето развитие на пазара. Нашето запознанство започна не вчера, с някои сме приятели дълги години, с някои общуваме по работни въпроси. За последният месец имахме множество разговори на разни теми, благодаря тези връзки успях да погледна зад завесата и видя някои трикове, които се прилагат в политическата плоскост. И да споделя с вас тези истории в няколко статии.

Природата на днешната криза е в това, че сме заели най-удобните места в първи ред и точно ще изгледаме до края независимо от вашето или моето желание, да се превключи на друг канал не ще може. И примерно така разсъждават моите познати, тази криза ще се наложи да се изживее до края и прочувства върху себе си. Разбираемо е, че всеки има свои политически възгледи, които се налагат върху картината на света и возможно я изкривяват. Да се описва отношението на моите визави към Русия може дълго, то е спокойно и без възторзи, в нещо даже прагматическо. Няма негатив, но и позитив също не се наблюдава, толкова повече са по-ценни това което те казват. Искам да започна с фразата, която ме засегна живо: “Блъфът с руснаците не мина, ние загубихме огромен пазар. Сега от нас искат гаранций в другите страни, за това, че ние няма да направим същото с тях. Гаранций няма, продажбите са по-слаби. Ние не можем да си позволим това”.

Извън контекста тази фраза увисва във въздуха, звучи тайнствено, и може да се измисли всякакво. В реалността става дума за използването от Америка на собствените и компании като оръжие, по-точно, като аргумент за принуждаване на други страни. Политиците не се стесняват да обещават всевъзможни забрани, свързани с технологиите, и предисторията на въпроса тук е важна. Първата компания, която се сблъска с американските санкции през последните години бе ZTE, аз писах през 2018 г, че американските чиновници провеждат разузнаване с бой, очевидно, че тяхната цел е Huawei. След година действително така и стана.

Първи звънец за пазара стана историята със санкции против Huawei, тя се възприемаше като натиск срещу компания, опит да се ограничи експанзията на китайските производители. И корпоративна Америка не виждаше в това нищо лошо, фактически политиците играеха на тяхна страна.

Ситуацията с Русия само на пръв план изглежда аналогична, разликите са множество. Санкциите бият по най-големия пазар в Европа, на него са завързани интересите на американските компании, те продават тук стоки за десетки милиарда долара ежегодно. Но преките загуби от невъзможността да работят в Русия не са така големи в мащабите на света, като цяло са до 2% от оборота на всяка компания, у някои и по-малко. Изглежда че тези пари може да се игнорират, но в условията на световна криза всяка копейка се смята и загубите се възприемат болезнено, бизнесът умее да брои пари.

Американските политици не предложиха на своите корпорации никакъв морков, не им дадоха нищо в замяна за загубения пазар. Но най-главно, чиновниците не можаха да предвидят последствията за собствените компании на пазарите извън Русия.

Неочаквано светът видя, че Америка използва бизнеса като оръжие и може да нанесе сериозен удар по своя противник. При това засилива такова възприемане ареста на златновалутните резерви на Русия, което се възприема от болшинството като пряка и неприкрита кражба. Неочаквано САЩ и американските компании започнаха да се възприемат като проблемни партньори, такива, с които рисковете са високи. Това се случва не само в сферата на технологиите, аналогични изводи са направени практически във всеки бизнес.

И ето тук започва най-интересното. Купувачите на технологии, инфраструктурни решения, софтуер искат допълнителни гаранции, които нито една компания не може да даде. Звучи това примерно така: подпишете допълнителни гаранции, че ще върнете пари, ако ви заставят да счупите вашите устройства или софт. Натискът е с безпрецедентен характер, нищо подобно в историята не се е случвало. Утопията е в това, че да подпише такива кабални условия не може нито една компания. Тогава започва да се говори, че стоката трябва да се продава с отстъпка, тъй като в него са заложени рискове. Такива компании, като Microsoft, Dell, HP, Cisco, се сблъскват с искания за намаляване на цените заради потенциални рискове от ограничения, и гласовете се раздават от разни ъгълчета на света. Може смело да се каже, че това е само повод за снижение на цената, но той действа и става фактор, който е невъзможно да се игнорира.

Отчитайки, че в компаниите често подкупват своите клиенти, по-точно, конкретни мениджъри в други страни, въпросът може да се решава и с голям размер на подкупа. Но това също е увеличение на разходите за бизнеса, на което са принудени да вървят компаниите. Вярващите в това, че западният бизнес е изключително чист и никога не участва в подкуп на контрагентите, живеят в измислен свят, с това се занимават всички компании без изключения. Някого ловят, а някому всичко се разминава, ето и цялата разлика.

В днешният момент у корпорациите в разговор с чиновниците от Белият дом се появи нов и силен аргумент: освен загубата на руският пазар те имат проблеми и на болшинството от външните пазари, в това число и в Европа. Партньорите започват да изискват допълнителни гаранции и отстъпки, тъй като не са уверени, че няма да се окажат изведнаж на мястото на Русия и руските компании.

В Европа такъв подход изглежда странен, но тук е нужно да се припомни, че американските чиновници се нацелиха на унищожение на Ericsson, компанията трябва да се изкупи от някоя от корпорациите. Схемата на унищожение на най-големия европейски телеком-играч е сходна с тази, използвана за унищожение на Nokia в сегмента на смартфоните. Създаване на проблеми, постоянни скандали и уличение в неправилни бизнес-сделки, в частност в подкупи. След като активът става проблемен, се появява американски “спасител”, който обещава да изведе компанията на ново ниво. Но после следва продажба някому, тъй като се оказва, че да се “спаси” бизнеса е невъзможно и е нужно да се обединява със силен играч. Няма да се удивя, ако на ролята гробар на Ericsson изберат също Microsoft, те имат богат опит в тази сфера. Наблюдавайки за атаката на “партньорите” срещу Ericsson, европейските компании изглеждат озадачени, и те искат допълнителни гаранции или отстъпки, всичко е много просто.

Оттук може да се направи извод, че факторът Русия е станал основен в света при работа с американските компании, и той излиза на пръв план. Това е което безпокои хората във всички краища на света. И това, което създава негативен фон за американските компании.

Сега искам да се спра на началото на фразата — “блъфът с руснаците не мина”. За какво е това? Точно за същото, което бе и със санкциите против Huawei, аналогиите тук просто лежат на повърхността. Америка последователно нарастваше санкциите против Huawei, считаше, че скоро компанията ще умре, ще загуби пазар,  ще спре в своето развитие. Нищо от това не се случи. Дори повече, когато Huawei само намекна, че може да преразгледа своите лицензи върху 5G (компанията държи основното количество патенти в тази област в света), тук вече американските компании забиха тревога и започнаха да притискат политиците. Фактически ставаше дума за това, че ще има отмяна на патентното право като такова, Китай не ще разреши да се използват неговите патенти, Америка ще ги вземе просто така. В резултат никой не ще съблюдава патентите на американските компании в света, а значи, няма да има парични постъпления от тях. Но главно режимът на санкции ще престане да работи, от тях ще перестанат да се боят като инструмент на политиката на САЩ. Китай добави към това непрозрачен намек, че може да престане да доставя редкоземни метали плюс ще затрудни за Америка работата с полупроводници като цяло. Агресията против Huawei плавно спадна на нула, а санкциите прерастнаха в точки на съприкосновение. Американските чиновници правят вид, че са победили, а Huawei продължава да расте. Погледнете на дяла на Huawei в инфраструктурното оборудване в света, санкциите никак не спряха този ръст.

В какво е аналогията? Тя е прозрачна, Русия не е въвеждала ответни санкции, измервайки нивото на въздействие от страна на САЩ. Но щом само последва непрозрачен намек че американските компании могат да се лишат от ред материали доставяни от Русия, плюс на блокировка на доставките от други източници, риториката се измени. Пряко следствие на това стана разрешение на доставките на инфраструктурно оборудване, което дадоха на компаниите.

Тук е важно също да се подчертае, че европейците блокираха доставките на своето оборудване, то е под санкции. Те сами се лишиха от огромен пазар, което ще се отрази на положението на европейските компании. А американците действат прагматично и разрешават да се търгува (това не е само разрешение за американските компании, де-факто е за всички — но в Европа има санкции от страна на Европа, и те затварят всичко). Получава се много забавна ситуация: по мнение на мнозина в сблъсъка на Huawei и държавата в лице на Америка първата трябваше гарантирано да загуби. Но това не се случи.

Днес същите хора залагат на това, че да устои против американските санкции Русия няма нито един шанс, но на практика всичко това е блъф. Казват ни -  “умри”, а ние не вярваме в това и продължаваме да живеем. Като завършек искам да приведа фразата на друг мой събеседник, тя отлично илюстрира разбиране на проблема, което още не е дошло до всички: “Русия спеше. Ние продавахме нашите стоки и идеята че те са първокласни, те нямат конкуренти. Най-добрата Coca-Cola, най-добрите бургери, най-добрите компютри и софт. Първокласен маркетинг — ето с какво можем да се гордеем. Другото е спорно. Сега Русия започва да създава свои технологии и ще повтори пътят на Китай. Възможно това не е бързо. Но за нас това е минус един голям пазар за десетилетия. За моята компания това са загуби, и това е завинаги”.

 

 https://mobile-review.com/all/articles/analytics/blef-s-russkimi-ne-proshel-my-poteryali-ogromnyj-rynok/

"Аз накрая разбрах защо ненавиждаме Русия"

 13 март 2022 г. Ян Кумер. оригинал на английски

Преди почти година аз написах пост, в който се питах защо нашите глобалистски елити са така фиксирани върху Русия? Аз виждах странни неща които се случваха, но не намерих отговор на своя въпрос. Сега аз зная.

Това, което се случва сега е най-ужасното нещо, което аз някога съм видял. Това е даже по-зле, отколкото ислямофобията след терактите от 11 септември. Това бе неправилно, но като минимум преди това имаше разумна провокация. Нападнаха ни пряко, и то по ужасен начин. За нас бе естествено да сме зли, и би било странно ако не бяхме. Но защо сега? Защо американците изпитват тази непреодолима, изгаряща ярост и жажда за кръв заради регионален пограничен спор на другия край на света? Едва всеки шести американец може да намери Украйна на картата. Не съм уверен, че всички американци биха могли да намерят Русия на картата.

За пръв път в живота ми наблюдавам как русите водят продължителна война с използване на обикновени въоръжения и се задълбах в двете страни на историята, а не само в нашата. В същото време наблюдавах, как почти всеки когото познавах се взривяваше в приступ на ирационална ярост и русофобия, при това само в рамките на един час.

Защо ние упорито ходим на другият край на света, за да започваме боеве с Русия? А когато Русия влиза в собствени дразги, защо ние винаги заставаме на другата страна, даже когато другата страна е страната на злото? И защо другата страна винаги е зло? Не "понякога зло", а винаги зло. Наши съюзници против Русия винаги са били нацисти, терористи, религиозни екстремисти и наркотърговци. От това правило няма даже едно изключение.

През 1853 година Русия бе лошо подготвена за Кримската война. Основно защото те не я очакваха. Те бяха поразени, че «колективният Запад» ще застане на страната на разрушаващата се, корумпирана ислямска империя и ще започне тотална война против събратя-християни, убивайки стотици хиляди от тях. Помислете колко друг би могъл да бъде света, ако Западът не бе извършил това престъпление. При разделен, стабилизиран Близък Изток и Балкани геноцида на арменците не би се случил. Нито една от другите войни, избуханли по време и след разпада на Османската империя не би се случила. Напълно е възможно, че и Първата световна война не би била, а значи, не би била и Втората световна война, и Холокоста. (Тук авторът греши. Капиталистическата обществена формация, поради присъщата и конкуренция винаги произвежда война като крайна фаза на конкуренцията - бел.пр.)

Оглеждайки се назад, русите не трябва да се учудват защо от тогава именно към такъв модел се придържа Запада. През 1940-те години Западът финансираше Хитлер против Русия. После, в края на 1940-те, Западът се обедини с нацистите за да сформира НАТО, просто за да докаже, че първият път това не е било случайност. През 1980-те години Западът застана на страна на афганските терористи и наркотърговци против Русия. През 1990-те Западът застана на страна на албанските терористи и наркотърговци против сърбите (които са почти същите като русите). През 2010-те Западът застана на страната на ИДИЛ и кюрдските ескадрони на смъртта против светското демократическо правителство на Сирия, което (по съвпадение) бе близък съюзник на Русия. Ако мислите, че съм несправедлив, можете ли да назовете поне един съюзник на Запада против Русия, който не е бил терорист, търговец на наркотици, нацист или всичко взето заедно?

Сега Украйна. Корупционната столица на планетата, най-бедната, най-изостаналата нация в Европа, правителство пълно с нацисти, наркотърговци и прочие отрепки. Сега когато Русия реши да води открита война против Украйна, изведнаж украинските неонацисти се оказаха добрите? А защо?

А реакцията на Запада на украинската война — не е друго, освен тотална, ирационална ненавист и паника. Да бъдем честни със себе си. Това няма никакво отношение към Украйна. Това малко неонацистко пристанище е само симулация на истинската война между Русия и Запада.

Извинете, до сега не отговорих на въпроса. Защо ние така ненавиждаме Русия? Животът подражава на изкуството, а изкуството подражава на живота. Ние можем да намерим отговор в нашите собствени филми. Погледнете колко последни има за нашата война с Русия. Amazon «Без разкаяние» и сериалът за Джак Райан са два най-ярки примера. Това са недобри истории, и те са някак даже по-нихилистични и откъснати от морала, отколкото оргиналните книги на Том Кланси, на които са основани.

Даже в нашите измислени фантазии ние се изобразяваме като извършващи тероризъм и неизбирателно насилие по отношение на невинни. Дори по-зле, ние правим това без причина и некомпетентно. В "Джак Райан" главорезите от ЦРУ изтезават хора в Йемен. В «Без разкаяние» група спецназ провежда неуспешен теракт на територията на Русия, убивайки десетки невинни. Ние даже не се преструваме на добрите. Ние оправдаваме своите злодеяния, уверявайки се, че «двете страни са еднакво лоши». В «Без разкаяние» даже има монолог за «пешките и патриотите». "О, виждам" - казал слепият. Това, че правим лоши неща е нормално, защото показваме, че русите също правят лоши неща, които ние сме измислили. Има смисъл.

Невъзможно е да се развенчае всяка частица фейкови новини за руските «зверства» в Украйна, те са твърде много. И така, ето емпирическо правило, което почти винаги трябва да работи. Ако в тази история русите извършват мултяшни злодеяния без правдоподобен мотив или някаква логическа изгода, която те биха могли някак да извлекат от това — например, без всякаква причина взривяват родилни домове — то това вероятно е бълнуване на безумец. Виждате ли? Това е просто. Всъщност, ако не искате противникът да стреля по болничните здания, то, може би трябва да престанете да настанявате в тях войници и оръжие. Това действително не е сложно.

И това не е само Украйна. Ние съчиняваме глупави бълнувания за всяка руска война. Например, за залагането на бомби в детски играчки, разхвърляни по Афганистан. Действително? За какво русите да го правят? Аз действително съм длъжен да задам очевиден въпрос сега. Считат ли нашите пропагандисти това за разумна тактика, защото в някакъв момент ние сме го правили?

Всъщност, руските и съветските истории не са такива, като нашите. Говорейки за пропагандата, аз споделих този мем във Facebook наскоро след като руската армия посети Украйна:

Някой отговори с този коментар:

Интересно, че и двете твърдения не съответстват на действителността

Интересно, но това не бе моята гледна точка, и се притеснявам, че никой не разбра какво имам предвид. Пропагандата не е добра и не е лоша, това е просто инструмент. Това е информация, и тя разкрива нещо за човека, който го казва. Ако някой изказва добри, позитивни съобщения, то,вероятно той вярва именно в това. Ако някой изказва жестоки и ужасни съобщения, то какво трябва да си мислим за него?

Проблемът на морала е в това, че ние не се раждаеме с нея. Моралът трябва да се учи. Наши те истории така дълго ни учиха да бъдем лоши и жестоки, че ние не умеем другояче. Това е тъжно, и също така преднамерено. Това е което нашият елит иска да мислим, и ще заплати всяка цена, за да съхрани тази илюзия в нашите глави.

И така, накрая ще отговоря на въпроса. Защо Западът ненавижда Русия? Нашият елит ненавижда Русия, защото тя представлява екзистенциална идеологическа заплаха на нашият световен ред. Русия представлява идея за това, че хората не трябва да за зли. Има алтернатива на злото, и е хубаво да не бъдеш зъл. Ето защо нашият елит ненавижда Русия и е пълен с решимост да я унищожи на всяка цена, даже рискувайки при това напълно да унищожи нашата цивилизация.

Съвсем накратко за актуалното

 

Резултатът от всеки военен конфликт в капиталистическият свят