Новата Социалистическа революция. Цели и задачи

Една добра статия, започваща отдалеч и стигаща до естествен логически завършек, потвърждаващ класиците и теорията.

Аз вече отдавна талдича за необходимостта от внимателно изучение на теорията. Защото без теория няма да има никаква «практика». Може да съберем и изведем на площада и милион човека, но ако този милион не осъзнава своите икономически интереси, то той ще отстоява интереси — чужди. Като на Укромайдана — редовият активист ще получи гумен куршум в дроба, а някой връткав очилат гражданин, приличащ на зайчок, ще получи място на премиер-министър. То тава трябва ли ни? То тава не ни трябва.

Нужно е да се разбира, за какво се бориш. Добре да се разбира, до най-малките детайли.
Нашата цел е — комунизъм. Но, доколкото пълен комунизъм от капитализма веднага не ще се получи, наша промеждутъчна цел е — социализъм. Какво значит това на практика?
Днес «социализъм» наричат буквално каквото ви падне. Каквото бог на душата положи. Даже буржуазните идеолози, няма-няма, използват това слово в своите трактати. Е, буржуазните идеолози за това са и буржуазни идеолози, че да се стремят всячески да излъжат трудещите се. Проблема е в това, че и мнозина таварищи, причисляващи се към «левите», не напълно разбират що за звяр такъв — «социализъм», как да го добиеш, с какво го ядат и къде го набутват (отлична илюстрация към моя тезис за необходимост от внимателно изучение на теорията). У много другари вече общо място станаха уверения, като че социализмът е работа тънка и едва определима, посему не може да има в построението на оного социализъм никакви непреложни правила и закономерности.
Оттука се раждат съвершенно фантастически «формули на социализма», отрода на ето «национален социализъм», произведения на някои «интертрадиционалисти» (това привържъниците на брадатия филозоф Дугин така къдраво се наричат):
1. Общонародна държава, съюз на всички социални групи при посредническата роля на държавата, опираща се на принципите на социалната справедливост и етическо отношение към стопанството (виж «Философию хозяйства» на Сергий Булгаков).
2. Съчетание на различни форми на собственост при преобладание на обществена, артелна, акционерна. Национализация на стратегическите отрасли и тяхното управление от страна на държавата при обществен и корпоративен контрол. Зависимост на икономиката от обществото.
3. Унищожение на спекулативния капитал, ограничение на финансовите операции, не обезпечени с реални активи. Държавна поддръжка за кредитирането на промишлеността. Приоритет на предприниемачеството пред посредничеството (по Зомбарт), амортизируеми «свободни пари» (по Хезел).
4. Планово развитие на контролируемите от държавата стратегически отрасли с отчет на общонационалните проекти. Държавен патернализъм по отношение към обществено значими частни инициативи.
5. Господство на идея-правителница, при свобода на изразяване на възгледите, не противоречащи на интересите на народа и държавата.
6. Създаване на такива въоръжени сили, които биха позволявали да се защитават завоеванията на консервативната революция. Право на народа на въоръжена самоотбрана.
7. Безпощадно подавление на контрареволюционери и чуждестранната агентура.
Типичен случай, когато понятието «социализъм» се използва просто за красива думичка.Още  в първия пункт от «формулата» — веднага няколко неразрешими противоречия. Що за «съюз на всички социални групи»? Капиталистите в съюз с пролетариите? Вие можете ли да си представите съюз на хулигана и грабения? В този смисъл, че у два субекта едва ли ще се получи да построят добър и здрав «съюз», ако първият субект постоянно гледа да ограби втория.

Освен това, струва си да се добави, че държавата и така вече се «опира на принципи за справедливост». И винаги се е опирала. Само че справедливост — е понятие класово. У капиталиста и у трудещия се — има различни представи за справедливост. Както и в случая с хулигана и грабения. Хулигана счита справедливо положение, при което «нормалните пацани» отбират мобилния от «лоха». Грабения счита справедливо такова положение, когато неговата мобилка остава в него, а всички хулигани — полират наровете в МВР. Как тук да дойдем до консенсус? Никак. Няма и не ще има никакъв консенсус.
Държавата организира не «народа», а управляващата класа. В нашият случай — буржуазията. «Който плаща, той поръчва музиката», — мъдро забелязва г-н Ходорковски в своята книжка «Человек с рублём». Затова буржуазната държава се опира и ще се опира на буржуазните понятия за «справедливост». Буржуазната държава отстоява и ще отстоява интересите на капиталистите — на първо място. А интересите на всички останали «социални групи» буржуазната държава ще защитава по остатъчен принцип и само в този случай, ако те не противоречат на интересите на буржуазията.

Затова, ако ние действително искаме да строим социализъм, нужно е съвершенна друга държава — държава на работническата класа. Нужна ни е диктатура на пролетариата.
Това и трябва да стане пръв пункт във «формулата на социализма». Да, нужно е своя формула да се измисли. Макар и на основа формулата на дугинските интертрадиционалисти).
Значи, за начало — диктатура на пролетариата. И да се достигне тя може само и изключително посредством Социалистическа Революция. Може до загуба на пулса с умиление да се разсъждава за това, как експлуататорите някога ще се слеят в патриотически екстаз с експлуатираните, но простият здрав смисъл подсказва: никой не ще започне да дели пари и власт доброволно. Особено ако става дума не за отделен човек, а цяла общност хора, за класа. Получава се, пишем: първи пункт — диктатура на пролетариата. Запомнете, граждани, само и изключително под този лозунг си струва да се «излиза на улицата», сражава, убива и загива. Всички останали лозунги — са само опит да ви вкарат в разборки между буржуазни групировки, в качеството на пехота, а то и просто месо.

След като първия пункт е изпълнен, може да се пристъпва и към национализация. Национализацията само тогава ще донесе полза на трудещия се, когато се осъществява от държава на трудещи се. Иначе това ще бъде просто прехвърляне на собственост от джобовете на едни буржуи в джобовете на други буржуи, нали държавната собственост при капитализма — това е просто още една разновидност на капиталистическата собственост, собственост на буржуата. Значи, основните оръдия и средства за производство се експроприират от частниците и стаат обществено достояние. Управлява «достоянието» държава на трудещите се, в интереси на трудещите се. Това ще бъде втори пункт — обществена собственост на основните средства за производство.
След обобществление на средствата за производство може да се пристъпи към национализация на банките. Нали на държавата на трудещите се са нужни парици. «Ограничение на финансовите операции, не обезпечени с реални активи» и т. п. — това са полумерки. А и непросто дугинските интертрадиционалисти не конкретизират, как именно възнамеряват да «ограничават». Банкера в буржуазното общество — е фигура! Я пробвай -  ограничи го! Целта, разбира се, е блага. Само защо ли във всички капстрани банкерите сами всички «ограничават» както си искат. Да си спомним поне как банкерите смело раздрапаха средствата, заделени за борба с кризата, към която точно алчността на банкерите и доведе. Ако целта на банкера е — извличане на максимална печалба, то той все едно ще се изпързаля надолу до лихварство и спекулации, както и да не забраняваш. Да се поправи ситуацията може само с национализация на всички банки и създаване на тяхна основа на Държавна Банка, която ще  ръководи държава на трудещите се, в интереси на трудещите се. Това ще е трети пункт.
Доколкото средствата за производство, крупните фабрики и заводи у нас са станали собственост на цялото общество, всички трудещи се, нужен е единен център, който ще организира системата на работа на национализираните предприятия, поставя задачи, набелязва ред, последователност и срокове за тяхното изпълнение, разпределя производимият продукт — в съответствие с пролетарските представи за социална справедливост, по социалистическият принцип «от всекиго по способностите, всекиму — по труда». Или поне — до тогава, докато не бъде построен пълен комунизъм и не се появи възможност да се премине към разпределение по комунистически принцип: «всекиму — по потребностите». Значи четвърти пункт — организация на планово стопанство и справедливо разпределение на производимият продукт.
Пети пункт — идеология. Господството на «идея-правителница», да, съгласен. И името на тази идея — марксистско-ленинска идеология. Какво означава «господство на марксистско-ленинската идеология» на практика? Абсолютно доминиране на тази идеология във всички СМИ.
Също така, както днес във всички СМИ доминира буржуазната идеология, а за марксизма-ленинизма ако и говорят, то изключително с цел да се похилят над неговата «несъстоятелност». Да се изразяват възгледи, не съвпадащи с буржуазната идеология може. Но — изключително в къщи в кухнята или, като максимум, в своето блогче. Да се призовава към установяване диктатура на пролетариата не ще позволят нито на официозния Първи канал, нито на опозиционния до самото «не мога» канал «Дождь».

Точно така следва да се постъпи с буржуазната идеология след победата на социалистическата революция. Да се изгони буржуазната идеология от публичното пространство, а носителите на тази идеология да се обяви бойкот. Да се призовава да се предадат средствата за производство в ръцете на «ефективни частници» или призовава да се разчита вместо на плана на Невидимата Ръка на Пазара ще може по принцип, но изключително нощем, в кревата, шепнешком, завит с одеяло презглава. Нормална класова борьба, а кво?
Изброените горе преобразования ще срещнат, разбрана работа, неистово съпротивление на капиталистите и части от дребната буржуазия (тези стопанственици, които сами мечтаят да станат абрамовичи-илия-павлови), значи държавата на диктатурата на пролетариата трябва да има въоръжени сили, способни да отстоят завоеванията на Социалистическата Революция. Следователно шести пункт ще е — създаване на Червена Армия. Ако разбира се не искаме да завършим като нещастния другар Алиенде.

Червената Армия трябва да отстоява интересите на трудещите се, а значи — не трябва да се церемони с контрареволюционери и всякви мерикански шпиьона, които при най-малко олабване така и драпат да устроят някакъв евромайдан. Значи, седми пункт — безпощадно въоръжено подавяне на контрареволюционери и чужда агентура. Папкаш гранти, получени за подполна борба против диктатурата на пролетариата? Добре дошъл в разстрелното мазе на ЧК!
«Когато бяха дописани последните стихове, аз се спомних, че този стих вече е написал А. Пушкин.» — жалвал се на Адам Козлевич Остап Бендер. Точно така и аз — дописах последните стихове и си спомних, че изброените седем пункта вече е озвучил другаря Сталин. В беседа с делегация от ЦК на КПК, през 1949 г..

…Какви са тези общи закономерност при построяване на социализма.
1. Това преди всичко е диктатура на пролетариата — държава на работниците и селяните, особена форма на съюза на тези класи при обезателна ръководна роля на най-революционната класа в историята — работническата класа. Само тази класа е способна да построи социализъм, да подави съпротивлението на експлуататорите и дребната буржуазия.
2. Обществената собственост върху основните оръдия и средства за производство. Експроприация на всички крупни заводи и фабрики и управлението им от страна на държавата.
3. Национализация на всички капиталистически банки, сливането им в една държавна банка и най-строг контрол върху неговата дейност от страна на държавата на диктатура на пролетариата.
4. Научно, планово водене на народното стопанство от един, главен център. Обезателно използване при построяване на социализма на принципа: от всекиго по способностите, всекиму по труда, разпределение на материалните блага в зависимост от качеството и количеството на труда на всеки.
5. Обезателно господство на марксистско-ленинска идеология.
6. Създаване на такива въоръжени сили, които биха позволили да се защитават завоеванията на революцията, винаги да се помни, че революцията само тогава нещо струва, ако тя може и умее да се защитава.

7. Безпощадно въоръжено подавяне на контрареволюционерите и чуждестранната агентура.

Внимателният читател ще забележи, че и «интертрадиционалистите» своите «7 пункта» са съдрали от сталинските почти дословно, само са премахнали от словата на Най-добрия Приятел на Всички Физкултурници всякакви упоминавания за борба с буржуазията и за диктатура на пролетариата. Видимо, питаят топли чувства към буржуята. Виж ти загадка — за какво тия крадчовци да се любят-та? Впрочем, това е въпрос на вкус.
Но странно — дугинци, като че, наричат се почитатели на Сталин, а сами при това опитват да вървят по стъпките на Хрушчов. Същата хрушчовска тема — за «общонародна държава» и т.п. Трета, майка и за крака, програма на КПСС. Чист ревизионизъм, който и погуби Съветската държава. За марксистите няма защо да подбират развалените хрушчовски идейки докато под ръка има рецепта за приготовяне на социализъм от най-добрия шеф-готвач на всички времена и народи.

Дори повече, тука другаря ми подсказва, че ако копнем по-дълбоко, то може и в писанията на фашистите да намерим слова за «общенародна държава», «примирение на труда и капитала» и проч. Та така чрез оппортюнизъм и ревизионизъм, човек, считащ се комунист може да дойде до фашизъм. Обърнете внимание — Хрушчов прокара в Програмата на Комунистическата Партия (!) фашистски формулировки (!) при пълно и практически единодушно (!!!) одобрение на делегатите на 22-ри Конгрес. Поучително-с! До какво довежда пренебрежението на теорията!
Те ви, другари, цели и задачи на социалистическата революция. Другаря Сталин специално отбелязвал, че ако не бъде изпълнен макар един пункт от седемте — построяването на социализма е обречено на неизбежен провал. Лично аз считам, че към мнението на такъв авторитетен борец за работното дело като другаря Сталин, следва да се прислушаме, че и по-внимателно.
Може да спорим за ролята на Църквата в държавата на трудещите се, за «съюза на комунистите с вярващите», за артели, за кооперации, за националният въпрос при социализма и т. н. Но диктатурата на пролетариата, пълно упразване на частната собственост върху средствата за производство (тук авторът леко прегъва палката, Сталинският модел предполага запазване и насърчаване на частната собственост и дребното предприемачество като стимул за конкуренция в не-крупните, не-стратегически производства на средства за широко потребление - бел.пр.), национализация на банките, планово стопанство, господство на марксистско-ленинската идеология, създаване на Червена Армия и безпощадна въоръжена борба с контрареволюцията — това са наши аксиоми. От тези пунктове не може да се отстъпва нито на половин крачка. Като минимум ако нашата цел е — Социалистическа Революция и комунизъм.
Ако нашата цел е — да мътим главите на трудещите се или просто да помечтаем в почивката, тогава — друга работа. Тогава може да фантазираме за грядущият «съюз на всички социални групи», за това, как лъва ще полегне редом с агънцето, капиталистът ще се сдружи с работягата, а господаря, узнал за такавата тяхна дружба, ще ги пожалува тях всички генерали…

Четете класиците, съхранявайте здравомислие и бдете здрави. Здраве още ще ни потрябва, хилавия че патравия марксист буржуите няма да победи ;)

Рот фронт!

remi_meisner

Избрани материали от блога: http://remi-meisner.livejournal.com.

А ако русите бяха по-умни?

Bruno Guigue / Брюно Гиг

Вместо встъпление:Когато живях в Германия, тръгнах на курсове да уча немски език. А там групите са построени така че всички ученици са от различни страни, и могат да общуват само на немски. 

Та имаше там една девка от Шотландия, и някак тя мен не ме възлюби. Ходеше вирнала нос, дружеше с японката от нашата група. Та така. Имаше у нас задание да разкажем всеки за своята страна, на немски. 

Дойде ред до мен. Започнах си разказа, и тук тя ме прекъсва с въпроса:" А Русия това къде е?" 

Аз я питам:"А ти знаеш къде е Шотландия?" Отговаря: 

" Да разбира се!!!" А къде е Япония?

"Разбира се зная!" 

Та така ВСИЧКО което е между тях - това е Русия!" - отговорих аз.

Групата ме аплодира!

===

Барак Обама неотдавна заяви, че Русия е - «малка страна, която нищо не произвежда, която експортира нефт, газ и оръжие... страна, в която няма иновации». 

Действително, Русия не претендира на хегемония в икономически план. Тя знае своите възможности. Но тя не краде нефт и газ от други страни, разпалвайки там гражданска война, както това направи Западът в Либия. Тя не сее хаос зад граница под лицемерен предлог защита правата на човека. Тя не нахлува и не дестабилизира никоя суверенна държава, тя не финансира нито една организация, която трябва да сее безпорядък. Тя се намесва в конфликта в Сирия по молба на законното правителство, и се сражава с терористите, вместо да им доставя оръжие, симулирайки борба с тях.

Русите не са най-силните във военно отношение. Те не разполагат и с десета част от възможностите за външно прехвърляне на сили, имащи се у САЩ. Намиращ се в течение на последните десет години в процес на модернизация, техният военен апарат служи за защита на обширната територия на Федерацията.
Тяхната стратегия носи отбранителен, а не настъпателен характер. Те имат само две военни бази зад граница, докато у САЩ те са 725.
Русите не се дават в обида, но у тях има чувство за мярка. Именно НАТО възроди надпреварата във въоръженията чрез разгръщане на ПРО, а не Русия. Обвиняват я в заплаха за мира, докато нейният военен бюджет ($ 48 млрд) е по-малък, отколкото бюджета на Великобритания ($ 53 млрд), и е 8% от военният бюджет на САЩ ($ 622 млрд).

Но даже ако русите располагат със скромни средстви, те умеят да ги използват. Няма необходимост да се харчат колосални усилия за достигане на своите цели, достатъчно е да се прави това умно.
За месец, без един изстрел, Крим се върна в лоното на Родината-майка. Запад ще трябва да се смири с това.
Това е окончателно. Русите спечелиха партията и на сирийският театър. За година руска намеса бе спряно настъплението на наемниците, спонсорирани от западните държави и корумпираните нефтени монархии.
Освобождението на Алепо, вторият по величина град в Сирия, след ожесточена 30 дневна битка, открива път за пълно възстановяване на сирийският суверенитет.

С 5.000 човека и 70 самолета, Москва наруши баланса на силите. Тя срина разработаните от Вашингтон планове по «смяна на режима», които бяха приведени в действие през 2011 год благодаря «арабската пролет». С поражението на въоръжените банди от ваххабитски сорт, западните ученици на чародея току-що получиха урок.
Което, вероятно, и обяснява горчивината на американският президент, събиращ куфарите, за да отстъпи място на своя приемник, който иска да възобнови диалога с Москва. Какъв шамар! Да мислиш, че вече е недостатъчно да изпратиш авионосец, за да повлияеш на хода на събитията. Западниците нищо не разбраха, или нищо не искаха да разберат от това, което се случва в Сирия. Тезо високомерни хищници загубиха партията.

Тази «малка страна, която нищо не произвежда» преподаде урок по смирение на янките, които се считат гении на геополитиката. Опряла се на Китай, който е възходяща държава, тя даде шанс за създаването на многополярен свят. Американците считаха, че възглавяват бала, а са принудени да подпират стената. Струва си да признаем нещо. Ако русите одържат връх над Запада, то не е затова, че са по-силни. А защото са по-умни. Те разбират обкръжаващият свят с голяма тънкост. Те по-добре разбират измененията на реалността. У тях има тази острота на погледа, която забелязва преломната точка, времето и мястото, когато е нужно да се действа, за да се повлияе на хода на събитията. Руското превъзходство не е количествено, а качествено, не трябва да се недооценява страната на Толстой и Достоевски. Хилядолетната култура я е научила на търпение. Трагическата история и е дала чувство за реалност.

Именно това не стига на болшинството американци. Может ли Барак Обама да разбере какво се случва?
САЩ - това са средства на цивилизацията, приемани за самата цивилизация. Техният исторически опит показва, че колосалният БВП не винаги се обръща в проницателност.
Нито един физически закон не преобразува, като във вълшебство, материалната сила в способност за стратегическо мислене.
Янките се считат висше, и това чувство за превъзходство ги ослепява. Те мислят, че привлекателността на техният културен модел е достойна за всеобщо одобрение.
Те мислят, че тяхната вяра в себе си разделят и другите.
Каква илюзия! «Еднополярният момент», започнал след разпада на СССР, съвсем не е «края на историята», а скобка, днес отново затворена.

Малката страна, която нищо не произвежда, се е заела да я затвори с две завъртания на ключа.

Et si les Russes étaient plus intelligents?

Как социалните мрежи победиха нашата способност да отличаваме правдата от лъжата

Способни ли са социалните мрежи да изкривяват нашата представа за реалността? Защо сме склонни да доверяваме на своите приятели даже в тези случаи, когато те споделят с нас препратки на непроверени съобщения, а то и на пряка дезинформация? И как тази доверчивост влияе на нашите постъпки в реалния свят — например, на нашето решение да гласуваме за този или другия кандидат за президент? Четете за всичко това в статията на професора по компютърни науки и информатика Филиппо Менцера, която публикува изданието The Conversation.
Ако вие, подобно на болшинството американци, узнавате новостите от социалните мрежи, то това значи, че паралелно вие получавате ежедневна порция лъжи, непроверени слухове, страшилки в духа на теорията на заговора, и невярно сформулирани съобщения. Когато всичко това е размесено с достоверна информация от надежни източници, да се докопаеш до правдата става много трудно.
Както показа анализът на данните, събрани от Колумбийският университет в рамките на програмата Emergent, която се занимава с изучаване на слухове, дезинформацията става обект на вирусно разпространение почти толкова често, както и надежните сведения (с анализ на данните се занимаваше команда изследователи под мое ръководство).
Мнозина питат, не е ли повлиял този натиск на електронна дезинформация на резултатите от американските избори през 2016 год. Честно казано, ние не знаем това, но има всички основания да предполагаме, че такова влияние би могло да има място, отчитайки опитът на предишните изследвания и сведенията, постъпващие от други страни. Всяко невярно съобщение въздейства на формирането на нашата гледна точка. Резултиращата вреда от дезинформация може да бъде напълно реална — ако въведените в заблуждение люде са готови да рискуват живота на собствените си деца, както в случая с отказ от обезателните ваксини, то какво ще им попречи да поставят под въпрос нашата демокрация?
Бъдейки специалист по въпросите за распространение на дезинформация чрез социалните мрежи, аз съм съгласен с това, че Google и Facebook направиха стъпка във вярната посока, опитвайки се да ограничат възможностите на новостните фалшификатори да спечелят от реклама. Но тази стъпка не ще спре политически мотивираните нарушители.

Как се разпространяваха предизборните новости по хештагове #ImWithHer (за Хилъри Клинтън) и #MakeAmericaGreatAgain (за Доналд Тръмп): с точки са означени твитер-акаунти, линиите между тях изобразяват ретвитове. Диаметърът на точките зависи от количеството ретвитове, произведени от акаунта. С червен цвят са отблязани акаунти, които с висока степен на вероятност са ботове, със син — акаунти на реални ползватели
Clayton Davis

Експлуатация на социалните мрежи

Преди десет години аз със свои колеги провеждах експеримент, в хода на който ние открихме, че 72 процента от студентите на колежи доверяваха на линкове, като че получени от приятели — до там, че те споделяха лични логини на фишингови сайтове. Толкова разпространена доверчивост подсказа и друга форма на злонамерена манипулация: ползвателите ще повярват на дезинформация, кликвайки на връзка дошла от някой от мрежевите контакти.
За да проверя тази идея аз създадох фалшива веб страница със случайни, генерирани от компютър новости в стила на жълтата преса, нещо от рода на: «Знаменитост Х в леглото със знаменитост Y!» Въвеждайки в търсачката името на знаменитост, посетителите на сайта пускаха скрипт, който автоматически фабрикуваше бележка за този човек. Аз сложих на сайта предупреждение, че тук се показват безсмислени текстове и фалшиви «факти». Също така сложих на страницата рекламни обявления. В края на месеца дойде чек — пари, заработени от показването на реклами. Те и послужиха за доказателство: фалшивите новости могат да носят пари, попътно замърсявайки интернет с лъжа.
За съжаление аз бях не единственият, комуто бе дошла в главата такава идея. След десет години възникна цяла индустрия по производство на фалшиви новини и разпространение на дезинформация в интернет. Сайтове с развлекателен «боклук» контент произвеждат фалшивки, за да заработват от реклама, в същото време докато сайтове на свръхлоялни политически активисти публикуват и разспространяват слухове и дезинформация в духа на теории на заговора с цел да повлияят върху общественото мнение.
Тази индустрия набира сила благодаря това, че днес е много леко да се създаде бот или фалшив акаунт в соцмрежите, който се управлява от програма, но се преструва на жив човек и благодаря това е способен да бъде влиятелен. В хода на изследването ние открихме множество фалшиви инициативни кампании, които е прието да се обозначават с термина «астротърфинг» (англ. astroturfing — имитация на обществено мнение с помощта на соцмрежи).
В отговор ние разработихме системата BotOrNot, която разпознава ботове в социалните мрежи. Тя не е идеална, но нейните резултати са достатъчно акуратни, че да разпознаят кампании, насочени на агитация в полза на Brexit или против ваксините. Използвайки BotOrNot, наши колеги откриха, че голяма част от онлайн-обсъжданията, посветени на скорощните избори на американски президент бяха инициирани от ботове.

На тази илюстрация е изобразено разпространението на хештага #SB277, събирщ съобщения по повод калифорнийският закон за ваксинация. С точки са обозначени твитер-акаунти, разпространяващи този хештаг, линиите между тях изобразяват ретвитове и изпращане на твитове с този хештаг. Диаметърът на точките зависи от количеството ретвитове, произведени от акаунта.С червен цвят са отбелязани акаунти, които с висока степен на вероятност са ботове, със син — акаунти на реални ползватели.
Onur Varol


Създаване на информационни балони

Хората е твърде леко да се манипулират с помощта на дезинформация в соцмрежите, доколкото това способства сложно съчетание от социални, когнитивни, икономически и поведенчески установки, разделяеми от всички нас. Някои от тях са изиграли положителна роля в хода на еволюцията: доверие към сигнали, изходящи от близкото обкръжение, и скептицизъм по отношение към сведения, противоречащи на собственият опит, са помогнали на нашите предци да се научат да избягват зъбите на хищниците. Но в днешният затворен свят на мрежево общуване сигналите, постъпващи до мен от соцмрежа от привържъник на теорията на заговора, живеещ на другия край на света, ми пречат да вземам премерени решения.
«Разшервайки» съобщения от приятели и «отписвайки се» от тези, чиито мнения се отличават от нашите, ние се оказваме в толкова полярно ориентирана «ехокамера», че само по списъка на вашите приятели изследователите с висока точност ще кажат, какъв сте вие — либерал или консерватор. Структурата на социалната мрежа е толкова плътна, че дезинформацията във отделна група се разпространява практически мълниеносно, и в същото време дотолкова раздробена, че другите групи за нея нищо не знаят.
Във нашия «балон» ние получаваме само специално отбрана информация, съвпадаща с нашите убеждения. Такъв сценарий е идеален за повишение нивото на общителност, но губителен за развитие на здрав скептицизъм. Прекалената увереност в своята правота води до това, че ние «шерваме» заглавието, без да четем самата статия.
Нашата лаборатория извлече подобен урок на собствен опит, когато в преддверието на промеждутъчните избори в Америка през 2014 год стана обект на злостна дезинформация. Изучавайки активността на соцмрежите, ние се натъкнахме на фалшиви сзобщения за нашите изследвания, които се разпространяваха предимно чрез твитер във едностранно ориентирана «ехокамера» — голямо, еднородно и политически активно съобщество. Тези хора мълниеносно ретвитваха фалшиви съобщения, но бяха крайно скъпи на опровержения.


На тази схема «ехокамери» в твитер, виолетовите точки обозначават ползватели, разпространяващи лъжливи сведения за изследователският проект Truthy. Два акаунта, опитали се да опровергаят дезинформацията, са означени с оранжев цвят отляво.
Giovanni Luca Ciampaglia

Вирусно разпространение

Нашето изследване показва, че при съществуващата структура на социалните мрежи и ограниченото внимание на ползвателите някои мемове, независимо от тяхното качество неизбежно стават вирусни. Нека даже отделни ползватели се стараят да споделят проверена информация, соцмрежата като цяло не е способна да отличи правдата от фалшивка. С това се и обясняват всички вирусни «фейкове», гуляещи по интернет.
За останалото ще се погрижи «икономиката на вниманието»: ако някоя тема излиза в топ, свързаната с нея информация започва да се произвежда с ускорени темпове. При това да се фабрикува новост, представяйки я за факт е далеч по-евтино, отколкото да се добива правдива информация. При това да се фабрикува може за всеки вкус: консерваторите прочетоха, че папа Римски поддържал Тръмп, либералите прочетоха, че той поддържал Клинтън. А на практика той не поддържал никого.

Цялата работа е в алгоритмите

След като все едно не можем да прегледаме всички съобщения от информационната лента, отборът на това, което видим, вземат на себе си алгоритми. Алгоритмите, използвани в днешните соцмрежи, настроени да присвояват висок приоритет «зацепващи» постове — на които ние с голяма вероятност ще кликнем, отреагираме, с които възможно ще споделим. Но неотдавнашните изследвания показаха, че страниците с нарочна дезинформация получават същият отклик и се разпространяват също така широко, както и истинските новости.
Превзетостта на алгоритмите, предпочитащи да показват «зацепващи» новости в замяна на правдивите, усилва присъщата ни превзетост от социален и когнитивен характер. В резултат, преминавайки по връзки в социалните мрежи, ние сами си свиваме кръга посещаеми ресурси, правим го по-еднороден, отколкото би било в случая на самостоятелно търсене на информация в мрежата и прехода по най-популярни връзки.

Съществуващите изследвания показват, че «ехокамерата» е способна да направи попадналите в нея хора по-доверчиви по отношение към непроверени слухове. Но ние още малко знаем защо хората различно реагират на конкретен «фейк»: едни го споделят незабавно, а други първо се стараят да го проверят.

За да изучим това състезание между тези, които бездумно «шарят», и тези, които проверяват информацията, ние моделирахме изкуствена социална мрежа. Така се надяваме да се определим в противоречивите данни, че в някакви ситуации проверката на данни помага да се спре разпространението на фалшиво съобщение, а в други — не. Получените от нас предварителни резултати позволяват да се предположи, че колкото повече е затворено съобществото на тези, които вярват на фалшивката, толкова повече тя живее. И това се отнася не само до самата фалшивка, но и до социалната мрежа като цяло.

Мнозина се опитват да разберат какво да правят с това нататък. Съдейки по неотдавнашното заявление от Марк Цукерберг, Facebook вече изпитва възможни решения. А група студенти предлага просто да се отбелязват линковете при «шерване» като «достоверни» или «недостоверни».

С някакви възможни механизми за решение на тази задача ние засега не разполагаме. Например, ние засега не можем да научим изкуственият интелект да отделя правдата от лъжата. Но ние можем да създадем алгоритъм, който ще присвоява по-висок рейтинг на ресурси с по-добър показател на надежност.

Как се разпространяват фалшивки

За да може по-ефективно да се борим с новостни «партенки», е необходимо да се разберат пътищата на тяхното разпространение. Например, ако се изясни, че за голяма част «фейкове» са отговорни ботове, ние ще се концентрираме на тяхното търсене. Ако, напротив, работата е в «ехокамерите», то възможно, следва да разработим такива алгоритми на препоръчване на новости, които не ще изключват различни гледни точки.
Затова нашата лаборатория разработва платформата Hoaxy, способна да проследи и визуализира пътищата на разпространение на непроверени и съответстващи им надежни съобщения в соцмрежите. Тези данни, получени от реалният свят ще заредим в нашата изкуствена соцмрежа и тогава ще можем да пробваме различни способи на борба с фальшиви новости.
Hoaxy също е способна нагледно да покаже на ползвателите как леко с помощта на информация от мрежите може да се манипулира тяхното мнение — и даже доколко леко мнозина от нас са готови да споделят фальшиви новости. Hoaxy ще стане част от пакета програми от нашата Обсерватория за социални медиа, която позволява на всеки човек да проследи разпространението на мемове чрез твитер. Обединявайки в едно такива програми, ползвателите, привикнали да проверяват информацията, и соцмрежите, може да сведем до минимум дублиране на усилията и да повишим взаимопомощта между тях.
Много важно е да се обединят усилията за изучаване на тези въпроси. Нужни са ни всички: IT-специалисти, социолози, икономисти, журналисти, — и всички партньори от IT-индустрията са длъжни да сътрудничат, за да поставят заслон на разпространението на дезинформация.

Превод от англ. Татяна Тепер
https://nplus1.ru/material/201...

Социалните мрежи къртят 6

Филипп Масловский: След пленяването на 14-те инструктура от коалицията на САЩ в Алепо верифицирания акаунт на девойчето Бана замлъкна като картечно гнездо след граната.

Владимир Хока: Сложих си от интерес тенджера на главата. Седя, чакам необичайно състояние. След 5 минути осъзнавам, че седя като идиот с тенждера на главата в кухнята. Хилих се като луд над експеримента си половин час. Настроението се подобри, но да разбера идиотизма на хохлите така и не можах... и с какво са ги надрусали, че и досега им държи.

Лисовский: Сега, разбирайки че евтиния руски газ свърши и укрите ще преминат на скъп европейски, ще видим как Украйна не краде газ.

Кош Наран: На 18 декември са се родили Йосиф Сталин и ръководителя на Эхо Москвы Венедиктов. От цялата си душа поздравявам Алексей Алексеевич с Рожденния ден на Сталин!

MadGun RUS: Генсека на НАТО Столтенберг заяви, че алианса няма да се намесва във войната в Сирия, щото шубето голям страх!

MadGun RUS: Руснаците пробутаха своя президент на американците, а китайците им откраднаха най-новия подводен дрон. Това е всичко, което трябва да знаете за свръхдържавата САЩ.

Десет способа за манипулиране на хората с помощта на СМИ

.
1- Отвличане на вниманието
Основен елемент на управлението на обществото е отвличане на вниманието на хората от важните проблеми и решения, предприемани от политическите и икономически управляващи кръгове, посредством постоянно насищане на информационното пространство с малозначителни съобщения. Прийома за отвличане на вниманието е твърде съществен да не се дадат на гражданите възможности да получават важни знания в областта на науката, икономиката, психологията, нервобиологията и кибернетиката.
«Постоянно да се отвлича вниманието на гражданите от истинските социални проблеми, превключвайки го на теми нямащи реално значение. Да се достига състояние гражданите постоянно с нещо да са заети и да не им остава време за размишления; от полето – в кошарата, както и всички прочие животни (цитат от книгата «Тихо оръжие за спокойни войни»).
2- Създават се проблеми, а после се предлагат способи за тяхното решение
Този метод също се нарича «проблем-реакция-решение». Създава се проблем, някаква «ситуация», разчетена на това да иззвика определена реакция сред населението така, че то само да поиска вземането на мерки, които са необходими за управляващите кръгове. Например, допуска се развъртане спиралата на насилие в градовете или организират кървави теракти, така че гражданите да поискат приемане на закони за усилване мерките за безопасност и провеждане на политика, засягаща гражданските свободи.
Или: да се предизвика икономическа криза, за да се застави приемането като необходимо зло нарушение на социалните права и свиване работата на градските служби.
3- Способ на постепенно прилагане
За да се достигне приемане на някаква непопулярна мярка е достатъчно да се внедрява тя постепенно, ден след ден, година след година. Именно така бяха наложени принципно нови социално-икономически условия (неолиберализъм) през 80-те и 90-те години на миналия век.
Свеждане до минимум функциите на държавата, приватизация, неувереност, нестабилност, масова безработица, заплата, която вече не обезпечава достоен живот. Ако всичко това се бе случило едновременно, то вероятно би довело до революция.
4- Отсрочка на изпълнението
Друг способ да се продави непопулярно решение е в това да се представи в качеството на «болезнено и необходимо» и да се достигне в даденият момент съгласие от гражданите за негово осъществяване в бъдеще. Далеч по-просто е постигане на съгласие за някакви жертви в бъдеще, отколкото в настоящето.
Първо, защото това няма да се случи незабавно. Второ, защото народа в масата си винаги е склонен да лелее наивни надежди, че «утре всичко ще се измени към по-добро» и че тези жертви, които искат от него ще се удаде да се избегнат. Това предоставя на гражданите повече време да свикнат с мисълта за промени и смирено да ги приемат, когато настъпи времето.
5- Обръщение към народа като към малки деца
В болшинството пропагандистски изказвания, разчетени на широка публика се използват такива доводи, персонажи, думи и интонация като че става дума за деца от училищна възраст със задръжка в развитието или умственно непълноценни индивидууми.
Колкото по-усилено някой се опитва да въведе в заблуждение слушащия, толкова в по-голяма степен той се старае да използва инфантилни речеви обороти. Защо? «Ако някой се обръща към човека така, като че той е на 12 или по-малко години, то в силата на внушаемост, в отговор или реакции на този човек, с определена степен на вероятност, също ще отсъства критическа оценка, което е характерно за деца на възраст 12 или по-малко години.
6- Да се прави упор на емоции в далеч по-голяма степен, отколкото на размишления
Въздействието на емоциите представлява класически прийом, насочен да се заблокира способността на хората към рационален анализ, а в резултат и въобще към способност за критическо осмисляне на случващото се. От друга страна, използването на емоционалният фактор позволява да се отвори врата в подсъзнателното, за да се внедрят там мисли, желания, страхове, опасения, принуждения или устойчиви модели за поведение…
7- Да се държат хората в невежество, култивирайки посредственост
Да се достига до ситуация в която хората стават неспособни да разбират прийомите и методите, използвани за тяхното управление и подчинение на чужда воля. «Качеството на образованието, предоставяно на низшите обществени класи, трябва да бъде колкото може по-оскъдно и посредствено така че невежеството, отделящо низшите обществени класи от висшите да остава на ниво, което не могат да преодолеят низшите класи.
8- Да се побуждат гражданите да се възторгват от посредствеността
Да се внедрява в населението мисъл, че е модно да бъдеш тъп, пошъл и невъзпитан…
9- Да се усилват чувството за собствена вина
Да се застави човека да повярва в това, че само той е виновен в собствените нещастия, които произтичат предвид недостатък на неговите умствени възможности, способности или прилагани усилия. В резултат, вместо това да възстане против икономическата система, човек започва да се занимава със самоунижение, обвинявайки се във всичко, което извиква подавено състояние, водещо освен друго към бездействие. А без действие за ниаква революция и дума не може да става!
10- Да се знае за хората повече, отколкото те сами знаят за себе си
В течение на последните 50 години успехите в развитие на науката доведоха до образуване на все по-увеличаващ се разрив между знанията на простите хора и сведенията, които притежават и ползват господстващите класи.
Благодаря биологията, невробиологията и приложната психология, «системата» получи в свое разпореждане най-напредничави знания за човека, както в областта на физиологията, така и на психиката. Системата успя да узнае за обикновения човек повече, отколкото той сам за себе си знае. Това означава, че в болшинството случаи системата притежава по-голяма власт и в по-голяма степен управлява хората, отколкото те сами.

Ноам Чомски - американски лингвист, философ, обществен деятел, автор на книги и политически аналитик. Заслужен професор по езикознание в Масачузетският технологически институт и един от изключителните деятели на науката през XX век. Неговите фундаментални трудове в областта на теорията на езикознание и науката за познанието са получили заслужено признание в научното и преподавателско общество.

Оригинал на публикацията: Diez formas distintas de manipulación mediática

Съветският Съюз - общество на служене, а не на робство!

През 2015 год. ВЦИОМ проведе социологическо допитване, в което търсеше отговор на въпроса, кога у човека е имало повече права и свободи. Ако относно правата мненията се разделиха, то относно свободите болшинството допитани отговориха, че в СССР те са били по-малко. Такава позиция изсказаха 67% от допитаните против 23%, които са уверени, че в СССР свободи е имало повече. Но най-интересното е, че при това хората заявяват, че по-щастливи са били до Перестройката, а не сега.

На пръв поглед - парадокс. Аз просто виждам, как нашата либерална интелигенция коментира, че, видите ли, такъв у нас ненормален народ с робска психология, който е щастлив само тогава, когато господин му седи  на шията. Но причината разбира се е в друго. Свободите действително станаха повече, но само с един нюанс: след Перестройката на хората дадоха свобода да се движат надолу - към упадък, саморазрушение и самоликвидация (и деградация - бел.пр.). Свобода от закона (свобода да се окрадат съгражданите), свобода от хуманизъм (човек за човека е вълк), свобода от училищно възпитание (свобода да бъдеш некултурен неуч), свобода да бъдеш роб на своите малки потребителски желания, свобода да се спуснеш на дъното на живота и да издъхнеш на това дъно и т.н. В СССР нямаше тези свободи, защото те бяха противни на тези хуманистически идеали, около които се строеше съветското общество.

Съветското общество бе общество не на робство, а на служене, а служенето нищо общо с робството няма. Нима е роб офицер в армията или монах в манастира? Съветският Съюз служеше на идеалите на братството, справедливостта и хуманизма. Както казваше великият педагог Макаренко: "У човека трябва да има единствена специалност - да бъде голям човек, истински човек".

От това и освободиха съветските люде перестройчиците, давайки им възможност свободно да се движат надолу. Само че човеческото щастие в обществото на служене бе повече. Защото живота бе по-пълен и осмислен. А днешният живот в страната аз иначе, освен като живуркане да нарека не мога.

Източник: http://burevestn1k.livejournal.com/92857.html

Социалните мрежи къртят 5

Въпрос от Узбекистан:
2 бивш съотечественик - Е обяснете ми защо украинците гастерят? При совка те бяха 52 милиона, сега са 40, населението се е съкратило, значи трябва да има дефицит на работна сила, нали? Ето нашите например ходят в РФ защото населението от 19.8 млн нарастна на 32 млн оттук и недостиг на производствени мощшности и излишък на работна сила. Но при вас е противоположната ситуация!


"Порошенко предал писалката с която подписал асоциацията за ЕС в музея."
- По-добре Петя да я беше изхвърлил, а още по-добре - унищожил, щото в задника му ще я натикат... непременно ще я натикат!


А знаят ли притежателите на най-силната армия в Европа, че Асад за 6 години война още не е провел нито една мобилизация?


Намерихме си нови братушки - брадати и под черни знамена.




Меркел: главния проблем за немците не са бежанците.
Немците: главния проблем за немците е Меркел.
Бежанците: Абе нещо много немци се развъдиха...


С новото преброяване на гласовете недобре се получи. У Тръмп се оказаха още повече отколкото на първото преброяване. Сега освен на КГБ всичко да се сваля...


Рiволюцiя в опасностi!! У хiхлiте за 3 години им падна емайла от тенждерите и започна да пропуска Кремълските зомбо-лъчи!


В случай на война с НАТО Путин залага на ВВС на САЩ - това как умеят да си бомбят партньорите вече е известно.


Героите на мултфилма "Маша и Мечока" нарекоха агенти на Путин. Лайк, ако също си агент на Кремъл!