Във всичко е виновен капитализмът

Послушах аз вчера ефира на Дмитрий Юриевич Пучков (Гоблин) на «Эхо Москвы». И трябва да призная, получих огромно удоволствие.

Всеки път, когато либералният водещ започваше песента «А ето там у нас има корупция», «А ето там у нас има злоупотреби», «А ето там у нас има неравенство», Дмитрий Юрьевич в отговор говореше «А при капитализма всичко става именно така».
Водещия това просто довеждаше до Кондратий, и той с пискляв гласец, едва ли не плачейки, започваше да се възмущава «А какво общо има тук капитализма? Защо във всичко е виновен капитализма?».
Балсам на моята изранена душа.
Двадесет и пет години те ни натриваха, че във всичко което бе лошо в СССР е виновен комунизма (който в СССР така и не успяхме на построим), а сега тези гадове другаря Гоблин бие с тяхното оръжие.
Да, неолиберални момченца, момиченца и не определили се, във всичко лошо, което сега се случва в Русия (а и в света като цяло), са виновни капитализма и неолиберализма. Повече няма кому. Обтичайте.
«Края на историята» беше? Беше. Неолибералната демокрация победи ли на преобладаващата част на земното кълбо? Победи. Ето и излиза, че във всички кризи и войни, които се случиха и продължават да се случват на планета Земя, са виновни
а) доминиращата икономическа формация – капитализъм;
б) доминиращата идеология – неолиберализъм.
Икономическите кризи в САЩ през 2000 и 2008 години? Виновен е капитализма!
Войните в Югославия, Афганистан, Ирак, Сирия, гражданската война в Либия, Грузия и в Украйна – във всички тях е виновен капитализма.
Аз във всеки конкретен случай мога по най-подробен начин да опиша, защо е започвала тази или друга война, и кой е бил изгодополучател от нея. Капитализъм в чист вид!
Геноцидът в Руанда – виновен е капитализма. Война в Конго – виновен е капитализма (и крупните корпорации типа Intel, които напечелват от незаконният добив на колтан). Распадът на Судан на Северен и Южен – виновен е капитализма. И така нататък.
Милиони и милиони убити, ранени и изкалечени, милиони безработни и бездомни (в това число и в «благополучните» САЩ), милиони бежанци – виновен е капитализма.
Над милиард хора живее във фавели, бараки и гето. Кой в това е виновен? Ка-пи-та-лиз-ма!
Докато имаше социализъм в Югославия нямаше граждански войни и етнически конфликти. Чехословакия бе единна държава. В СССР също нямаше етнически и религиозни конфликти. В това число нямаше институти на «негражданство» и апартейд, както в Прибалтика сега.
В СССР нямаше олигарси. В СССР корупционерите разстрелваха (до ниво ръководители на републики). В СССР за пропаганда на нацизма вкарваха, и вкарваха задълго (а сега тези уроди се кривят като «политзатворници»). В СССР за хомосексуализъм вкарваха, и живота на такива в тюрмата бе ад.
В СССР икономиката си поставяше цел не получаване на максимална печалба, а максимално обезпечение на естествените потребности на населението. Безплатно образование, безплатна медицина, санаторно-рекреативни мероприятия и даже безплатни квартири – всичко това сменили на джинси и бубле-гум. Сами, доброволно.
А сега, когато гражданите се накушаха с капитализъм, част от тях иска обратно в СССР. Вие не сте заслужили!
Всичките деветдесет години – това ви е кара за предателство на Съветският Съюз! Дефолти, бандитизъм, нищета, етнически конфликти и религиозни войни – това са наказания за предателство и клятвопрестъпничество. Колко човека се клеха да защитават «съветската Родина»? А колко излязоха за нейна защита? А клетвите трябва да се изпълняват! Ето и получили възмездие.
Искате обратно в продаденото минало? Нищо ли не сте забравили? Например, да признаете собствената вина и да се покаете.
Макар не, тези различни манипулатори вечно искат ние да се каем – за «убийство на светият цар», за «милиарди репресирани» и прочие бред.
А аз просто считам, че вие не сте достойни да живеете в СССР. Не сте заслужили.
Затова кушайте капитализъм с голяма лъжица – вие така го искахте!

Александр Роджерс Публикувано: https://news-front.info/2017/0...

Союз воскресе из мертвых, смертию смерть поправ и сущим во гробех живот даровав!

Маските паднаха: Цукерберг призна пред камера, че «Facebook» работи за правителството на САЩ

За това, че Марк Цукерберг не е млад гений, самостоятелно станал милиардер, а е фигура за прикритие на проекта на спецслужбите на СА Щ говореха отдавна. Но доказателствата бяха твърде рехави. И ето вчера Марк Цукерберг в пряк ефир на собствената си страница също в пряк текст заяви пред цял свят за своята работа за правителството на САЩ. Изглежда истинските създатели на «Facebook» повече не възнамеряват да скриват своя контрол над популярната социална мрежа.

Марк Цукерберг се измори да лъже? Или неговото признание е начало на нов етап на Голямата Игра?
ИЗТОЧНИК НА ФОТО: http://zadonbass.ru/wp-content/uploads/2017/08/Mark-TSukerberg.jpg

     И така, може да се каже, че красивата американска приказка за «младия гений, който сам всичко направил» дойде до своя мръсен финал. Марк Цукерберг  бе принуден да признае работата си за американското правителство. https://www.facebook.com/zuck/... Каналът «Russia Today», привеждайки оригиналът на скандалното видеообръщение на Марк Цукерберг реагира на него достатъчно сдържано: признавайки своята подотчетност на американското правительство, Марк Цукерберг също призна и това, че не е могъл да изпълни поредната поръчка. Командата на Цукерберг даже след многомесечни усилия не е успяла да докаже връзката между акаунтите във «Facebook» и «вмешателството на Русия в американските избори през 2016 г» https://russian.rt.com/world/n... Краят на изказването на Цукерберг въпреки това е оптимистичен: получените данни са предоставени в распорежение на Конгреса на САЩ, а разследване то продължава.
Компанията «Нощни новини на NBC» (NBC Nightly News) цитира съобщенията на Марк Цукерберг в «Twitter», потвърждаващи произнесеното от екрана от главата на «Facebook». Обещание ако не напълно да се изключи влиянието чрез социалната мрежа на американската политика, то максимално да се усложни, заявление за поддръжката на Конгреса  на САЩ и изразяване на надежда, че резултатите от разследването ще бъдат публикувани и т. п. А също – пълният текст на меморандума на Марк Цукерберг.
https://twitter.com/NBCNightly...
Изглежда вече след получаването на такава задача Марк Цукерберг и неговите куратори са дошли до обоснованият извод, че операция от такъв мащаб вече не може да се скрие. А фигурата на Марк Цукерберг и така достатъчно отдавна остава обект на концентрирано внимание и косвени данни, указващи че «Facebook» е правителствен проект на САЩ (спецслужбите на които се разхождат по «Мордокнигата» като по собственият хол) са се натрупали предостатъчно.
Немалко шум на свое време направи и информацията на бизнесмена Пол Челя, претендирал на контролният пакет  на акции на «Facebook», но обвинен в мошенничество по измислен даже за американското прецедентно правосъдие повод. http://www.doddlenews.com/news... И все пак Пол Челя съумява да измами американското кривосъдие и да бяга от страната изпод домашен арест (а може би и са му помогнали да бяга, кой знае?). Скриващият се от американското кривосъдия Челя разказа на журналистите, че истинският собственик и спонсор на «Facebook» е венчърният фонд In-Q-Tel, създаден от ЦРУ през 1999 г http://www.h-rf.ru/news/458/56...

Пол Челья - обвинен в мошенничество при опита да попречи на превръщането на «Facebook» в собственост на спецслужбите на САЩ. В бягство от правосъдието. Но е жив.
ИЗТОЧНИК ФОТО: https://cbsnews1.cbsistatic.com/hub/i/2012/03/27/160c92d2-a738-11e2-a3f0-029118418759/Paul-Ceglia-Facebook.jpg

   Най-интересното е, че ЦРУ даже не се постарало да скрие, че In-Q-Tel е създаден под тяхна егида. Или считат останалите граждани толкова тъпи, че да са неспособни да проверят кой кой е по открити източници, или просто са обнаглели от всепозволеност, но – фактът остава факт. Наистина в списъкът на официално поддържаните от In-Q-Tel проекти «Facebook» все пак не влиза. Засега. https://mipt.ru/education/chai...
   Историята на поетапното финансиране на проекта «Facebook» вече многократно е описана, затова да се спираме на нея няма смисъл.
   А на което има смисъл да се спрем – на въпроса: защо, собствено, Цукерберг «изля» връзката на «Facebook» с ЦРУ именно сега и толкова демонстративно? Тук стъпваме на пътя на предположенията.
    Най-вероятно проектът «Facebook» от гледна точка на неговите създатели вече си е свършил работата: днес текстовите и фото-съобщения все по-силно отстъпват място на видеоканали и гласови съобщения. От тази гледна точка «Facebook» е вече много остарял. Толкова повече пикът на излагане на лични данни на социалните страници отдавна е преминат. Новото поколение избира други формати. Затова пък демонстрацията на това, че всичко излагано във «Facebook» вече се намира (реално или потенциално – кой знае?) в разпорежение на спецслужбите на САЩ изрядно ще развали съня на силните от мира сего, които са ползвали услугите на тази социална мрежа.
    Към това подобен «слив» е още една демонстрация на «победността» и «могъществото»  на правителството на САЩ, които на действащите правителствени кръгове в САЩ днес доста не достигат.
   Така или иначе, сега връзката на «Facebook» със спецслужбите на САЩ може да се счита доказан факт, и в това твърдение повече няма място за конспирология.

ГЛАВНОЕ, ЧТОБЫ РУССКИЕ ТЕБЯ НЕ РАСКУСИЛИ

Давным-давно Гитлер жил в Европе под фамилией Шикльгрубер.
- Что значит жил под фамилией? - немедленно спросил историк.
- Это значит, что на дощечке над дверью было написано немецким по белому: Алоиз Шикльгрубер, а он под ней жил.
- Он, наверное, и сам этого не понимал, - сказал историк.
- Только я и понимаю... - огорченно прошелестел из дальнего угла призрак с характерными усиками.
- Тогда я буду продолжать, - сказала История.
Однажды, гуляя по Европе, Гитлер вышел в Польшу, и обнаружил на самом краю Польши большой-пребольшой Советский Союз, а в глубине этого Союза кто-то громко матерился: мать-мать-мать-мать...
Гитлер обхватил голову руками и стал думать.
Сначала он подумал так: "Это мать-мать-мать - неспроста! Зря никто материться не станет. Сам Союз материться не может. Значит, кто-то там матерится. А зачем тебе материться, если ты не русский? По-моему, так!"
Потом он еще подумал-подумал, и сказал своим генералам (они всегда вокруг него крутились, даже если он гулял один): "А зачем на свете русские? Для того, чтобы качать нефть, добывать газ, рубить лес. По-моему, так!"
Тут он забрался на трибуну, встал в красивую позу и прокричал совершенно случайно собравшимся вокруг немецким солдатам и офицерам:
- А зачем на свете нефть, газ, лес? Для процветания великой немецкой нации! По-моему, так, а не иначе!
И с этими словами он полез на Союз.
Он лез, и лез, и все лез, и по дороге он пел про себя песенку, которую кто-то когда-то зачем-то (но очень уж к случаю) сочинил. Вот какую:
Deutschland, Deutschland über alles,
Über alles in der Welt,
wenn es stets zu Schutz und Trutze
brüderlich zusammenhält.
По-правде говоря, Гитлер уже порядком устал. Но ему оставалось лезть уже совсем-совсем немножко. Вот стоит только перелезть через Днепр - и...
Тррах!
- Мама моя родная! - крикнул Гитлер, когда противопехотная мина рванула у него под самым носом.
- Эх, и зачем я только... - пробормотал он, когда у него в тылу что-то взорвали партизаны.
- Да ведь я не хотел сделать ничего пло... - попытался он объяснить, запутавшись в колючей проволоке и перевернувшись вверх тормашками.
- А все из-за того, - признался он наконец, когда передал привет местным болотам и плавно застрял под Смоленском, - все из-за того, что я слишком люблю фатерлянд!
Гитлер выкарабкался из-под Смоленска, вытряхнул из усиков осколки и снова задумался.
И самым первым делом он подумал о своем друге Германе.
Итак, Гитлер отправился к своему другу Герману, который жил в небольшом домике в Берлине.
- Гутен морген, Герман!
- Гутен морген, Гитлер!
- Интересно, нет ли у тебя случайно танка?
- Танка?
- Да, я как раз шел и думал: "Нет ли у Германа случайно танка?" Мне было просто интересно.
- Зачем тебе понадобился танк?
Гитлер оглянулся, и, убедившись, что генералы записывают, сказал страшным шепотом:
- Нефть, газ, лес.
- Что-о?
- Нефть, газ, лес! - повторил Гитлер.
- Кто же это ходит за нефтью с танками? Нет, я понимаю там, с канистрой, с цистерной наконец, но...
- Я хожу! - патетически изрек Гитлер.
Ну а как раз накануне Герман был на вечере у своего друга Хайнца, и там всем гостям дарили танки. Герману достался новенький, экспериментальный, T-IV, а одному из Подчиненных и Осведомителей Вальтера - учебный, еще довоенный, T-I, но этот Подчиненный и Осведомитель его не взял, потому что был очень засекреченный, а танк бы его выдал, поэтому Герману пришлось, так и быть, захватить с собой оба танка.
- Какой тебе больше нравится? - спросил Герман.
Гитлер обхватил голову руками и задумался глубоко-глубоко.
- Вот какая история, - сказал он. - Если хочешь достать нефть, газ, лес - главное, чтобы русские тебя не раскусили. И вот, значит, если танк будет старый, они могут подумать, там сидит какой-нибудь заблудившийся курсант, и не раскусят его. А если танк будет новый, они могут подумать, что там сидит заблудившийся испытатель, и тоже его не раскусят.
- А думаешь, они не заметят в танке тебя?
- Может, заметят, а может и нет, - сказал Гитлер. - Разве знаешь, что русским в голову придет? - Он подумал и добавил: - Я притворюсь, как будто я очень засекреченный техник с очень засекреченного завода. Тогда они точно не догадаются!
- Тогда тебе лучше взять новый танк, - сказал Герман.
И вопрос был решен.
Они взяли с собой T-IV, и отправились в поход.
Гитлер первым делом залез в моторный отсек танка и как следует угваздался смазкой и копотью, чтобы стать совсем-совсем грязным, как настоящий Очень Засекреченный Техник. Потом он залез в танк, а Герман заварил все люки - на всякий случай - мало ли чего можно ожидать от русских. Затем они завели мотор, и танк плавно поехал к Союзу, и остановился там - как раз напротив Москвы.
- Хайль Гитлер! - закричал Герман.
- Что, здорово? - крикнул в рацию Гитлер. - Ну, на кого я похож?
- На величайшего вождя германской нации всех времен, едущего на наисовременнейшем танке покорять весь мир! - преданно ответил Герман.
- А на очень засекреченного техника с очень засекреченного завода разве не похож? - тревожно спросил Гитлер.
- Не очень.
- Ну ладно, может быть, с той стороны больше похоже. А потом, разве знаешь, что придет русским в голову!
Но тут на танке слетела гусеница, и Гитлер застрял под Москвой совершенно неподвижно. Он мог видеть на карте, где у русских нефть, он мог планировать, как повезет эту нефть в Германию на благо Третьего Рейха, но достать нефть он, увы, никак не мог.
Спустя некоторое время он снова вышел в эфир.
- Герман! - крикнул он шепотом.
- Хайль Гитлер!
- По-моему, русские что-то подозревают.
- Что именно?
- Не знаю. Только, по-моему, они ведут себя подозрительно!
- Может, они думают, что ты хочешь захватить их страну, а их всех превратить в рабов?
- Может, и так. Разве знаешь, что русским в голову придет!
Вновь наступило недолгое молчание. И опять послышался голос Гитлера.
- Герман!
- Хайль Гитлер!
- У тебя дома есть ягдгешвадер?
- Кажется, есть.
- Тогда я тебя прошу: подгони его сюда, пусть барражирует взад и вперед, а сам поглядывай на небо и приговаривай: "Тц-тц-тц, кажется, американцы обнаглели, как бы они мне экспериментальный танк не поломали!". Я думаю, тогда русские нам лучше поверят, что мы их захватывать не хотим.
- Яволь, майн фюрер!
И Герман пошел домой за ягдгешвадером.
- Тебя только за смертью посылать! - крикнул Гитлер, как только Герман вернулся. - А я уже начал немного впадать в бешенство. Я заметил, что русские ведут себя совсем подозрительно!
- Так ягдгешвадер развернуть прямо над тобой, или чуть сбоку?
- Прямо надо мной, но только погоди минутку. Надо действовать наверняка. Самое главное - это обмануть русского Сталина. Тебе его оттуда видно?
- Никак нет, мой фюрер!
- Жаль, жаль. Ну тогда ты поднимай ягдгешвадер, а я буду петь про дружбу народов и общее сходство арийского типа со славянским - так, наверное, поют все, кто не хочет захватывать русских.
Герман начал гонять ягдгешвадер туда-сюда и говорить, что кажется, американцы обнаглели, а Гитлер начал толкать речи.
Правда, из заваренного со всех сторон танка его было слышно плохо, а по радио он их толкать не решался, так что текст их до нашего времени не дошел.
Но русские, как ни странно, матерились все подозрительнее и подозрительнее. Многие из них даже вылезли из Москвы и стали контратаковать вокруг секретного танка. А один русский присел на броню, нацарапал гвоздем "Здесь был Вася" и сразу же побежал дальше.
- Герман! - закричал Секретный Техник.
- Хайль Гитлер!
- Я подумал, подумал, и наконец все понял. Это неправильные русские!
- Да?
- Совершенно неправильные! И они, наверное, качают неправильную нефть! А правильную качают на ближнем востоке, правда?
- Как скажет мой фюрер!
- Именно так. Тогда мне, скорей всего, лучше отсюда убираться.
- А как? - спросил Герман.
Об этом Гитлер еще как раз и не подумал. Ведь танку-то заварили все люки, на всякий случай, так что выбраться из него он не может. Эта мысль ему не понравилась. Тогда он еще раз как следует подумал и сказал:
- Герман, у тебя есть дома рудель?
- Есть, мой фюрер!
- Тогда тащи его сюда!
Герман сбегал домой за руделем и начал его нацеливать.
- Герман, куда ты целишься? - раздалось из рации.
- В русских, конечно.
Ответа не последовало, но из рации Германа полезла пена. Через пару минут сквозь пену донеслось:
- Идиот!
- Яволь, майн фюрер!
- Пусть он подобьет танк!
- Но если он подобьет танк - тебе будет причинен ущерб.
- А если он не подобьет - ущерб будет причинен всему Великому Рейху! А потом и тебе лично - когда я выберусь из этой чертовой железяки!
Конечно, тут Герман сразу понял, как надо поступить. Он тщательно, до слёз, проинструктировал руделя и выпихнул его в небо.
- Ой-ой-ой! - вскрикнул Гитлер.
- Разве я не попал? - спросил Герман.
- Ты!... Ты попал, Герман! - проревел в рацию Гитлер. – Ты даже не представляешь себе, как ты попал! У меня теперь еще и башня не поворачивается!
- Прости пожалуйста, - сказал Герман и снова выпихнул руделя в воздух.
На этот раз он не промахнулся. У танка что-то отвалилось, и Гитлер из него кое-как выбрался.
Снова поздоровавшись с противопехотной миной, партизанами, колючей проволокой, болотами и жутким русским морозом, Гитлер вернулся в Европу.
Правда, крыша у него совсем поехала, оттого что ему пришлось столько времени сидеть в танке с заваренными люками. Целый год после этого происшествия при одном только упоминании танков у него на губах появлялась пена, а взгляд становился совсем диким. И с Хайнцем он после этого совсем поссорился. Из-за чего - непонятно.

http://oppps.ru

Остава да почакаме още съвсем мъничко

Разбира се бедата е там, че даже след като Дълбинната Държава (така наричаното “Блато”) достигне успех в низвержението на Тръмп, Америка все така ще остане сама себе си. Тя както преди ще напомня гора, състояща се от пънове, съществуване то на която е лишено от всякакъв смисъл, дух и надежда. Но най-лошо от всичко е, че обитателите на тази гора така и не ще могат да добият връзка с реалността, която те са загубили заблудили се в мъглата на протичащият икономически колапс.
И ето какво ви е нужно да знаете за това, което се случва и накъде се насочваме.
Съединените Щати – това е страна - абсолютен банкрут. Правителството се намира в състояние на неплатежеспособност, а американските граждани са се оказали под гнета на неподемно дългово бреме. Ние никога не ще можем отново да генерираме каквито и да е значими темпове на “ръст” който би могъл да се асоциира с индустриална и технологическа експанзия. Ръстът взема сила от потоците енергия, предимно от потоците изкопаема енергия. Тази енергия заплаща добива си, а нейният излишък отива за производство на други полезни вещи. Но сега тази история достига до своят завършек. Шистовата нефт например, няма възможности да заплаща своя добив, а компаниите заети в този отрасъл в края на краищата ще израсходват всички свои фокуси-покуси, позволяващи им да се преструват че всичко върви нормално.
Самоочевидното отсъствие на икономически ръст означава край на практиките на заеми на всички нива. Когато не можете да платите старите заеми вие с висока вероятност не ще можете да получите нови. Нацията може да се преструва, че е способна да заема големи суми пари, тъй като правителството умее да “създава” пари (напечатани с натискането на клавиши на на клавиатурата на компютъра), но в крайна сметка тези трикове също търпят провал. Или “невъзвратните” кредити стават причина за изчезване на парите, или парите губят своите функции да служат като средство за обмен (на реални вещи), средство за съхранение на стойност (във времето), а също да са надежден еквивалент в процеса на ценообразуване – което въобще и са всички основни функции на парите.
С други думи от текущата ситуация има само два пътя към краха: парите могат да станат редки в процеса на тяхното масово изчезване, в резултат на което у хората просто няма да ги има; или всеки ще разполага с голямо количество пари, които не ще имат нито стойност, нито доверие. Говоря за парите защото финансовата система свързва воедино всички прочие системи, от които зависи животът на съвременното общество. Именно във финансовата система всеки момент ще започнат неприятности, които после ще се разпространят в други сфери.
Властите на тази страна, включая правителството, бизнесите и представителите на академическата наука, рутинно лъжат за състоянието на нашата финансова система по две причини. Първо те прекрасно осъзнават, че ситуацията е безнадежна, но последствията от тяхната политика, които ни предстои да изпитаме впоследствие са толкова ужасни, че те предпочитат да прибягват към мошеннически уловки и прреструвки, но не да застанат с лице към  реалността. Второ те се стремят да съхранят своите работни места и репутация – от които те ще се лишат така или иначе, когато икономическият колапс продължи своето развитие, и техните безчестност и безотговорност се открият пред околните в цялата им красота.
Основният проблем – това е мащабът на човешката активност достигнат към днешният момент. Тази активност е прерасла всички мислими предели, и ние трябва значително да понижим градуса на това с което се занимаваме. Всички високоорганизирани структури се движат по посока своя крах, а значи всичко се свежда до два варианта: или пълноценен колапс, или сериозно съкращение на организационните структури чрез управляем процес на свиване Това се отнася към държавните програми, към военните похождения, към корпорациите, към образованието, към транспортният сектор, към здравеопазването, към селското стопанство, а и към всичко друго. Ние използваме всичкото тиксо което ни пада под ръка, за да съхраним текущата система в работещо състояние, но вече сме дошли много близко до този момент, когато такъв вид закрепване вече не ще може да издържи увеличаващите се натоварвания, особено там, където работата касае пари.
Всичко случващо се се обяснява с особеностите на работа на човешкият мозък, който както се предполага е оптимално еволюционирал за планиране на краткосрочни задачи. Но очевидно е, че много люде и институти посвещават немалко време на дългосрочно планиране. И затова у тези, които мислят на перспектива, би трябвало да се е развил голям емоционален накал, извикан от страха от това, че работилото по-рано ще прекрати да работи в бъдеще. Много сложно е да се приеме този неприятен факт, че нашето чудесно високо-организирано индустриално общество аха-аха и ще прекрати своето съществуване.
Но именно така и ще бъде. Ако искате да имате шанс да оставате представител на цивилизацията и в бъдеще, вам е нужна програма от реални стъпки. Започнете с търсене на място за живот, което има перспективи да остане цивилизовано. Вероятно това място не може да се намира в нашите големи градове. Но в Америка има голямо количество малки градчета, които напълно стават за такива цели, и които само това и чакат - отново да бъдат заселени.
Ще ви се наложи да направите своята енергия на това да се научите да правите това, което ще бъде полезно на другите. Вероятно, в списъка на такива умения не влизат навици за създаване приложения за смартфони, търговия на борсата или обучение по гендерни различия. Следва да обърнете внимание на дърводелско или коваческо дело, на базова медицина, а особено на селско стопанство и всичко с него свързано. Цифровата икономика ще отиде в небитието като наркотическа халюцинация, а значи вам следва внимателно да се отнасяте към даровете предлагани от компютърните технологии. Не забравяйте, че този свят с нищо не ви е задължен.
Така или иначе ще ви се наложи да добивате със свой труд всичко, което ще ви позволи да живеете още, включая самоуважение и пари за следващият обяд.
Остава да почакаме още съвсем мъничко

Джеймс Ховард Кунстлер

Сделка със следствието, или честността на съвременният капитализъм

От американските сериали всеки знае, че престъпникът може да направи сделка със следствието и да получи имунитет. Подобно законодателство действа и в ЕС, като минимум по отношение към картелните сговори. Ако компания самостоятелно се яви с признание и предостави достатъчно доказателства за привличане към отговорност на другите участници в сговора, то тя ще получи амнистия. Разбира се при условие, че у комисията до това не е имало достатъчно доказателства. Следващите участници с признание и предоставящи важни доказателства, могат да получат отстъпка от глобата до 50%.

В САЩ ассоциациите на ползвателите могат да поискат компенсация у компаниите, ако сговора някак е повлиял на крайните купувачи. В ЕС, за да се направят условията по-привлекателни за признание съдът сам решава кой и каква компенсация може да изиска.

Да разгледаме конкретен пример от миналото, където една от компаниите на концерна VW се яви с признание и предаде крупен картелен сговор. Производителите на камиони MAN (VW), Scania (VW), Daimler, Iveco, DAF и Volvo на протежение 14 години (от 1997 до 2011) са се сговорвали за цените на камиони и задръжките за внедряване на нови технологии за снижение на вредните газове. В този период в ЕС са били продадени около 30 миллиона камиона, 9 от 10 произведени от участници на картела.

По закона MAN, като първи заявил срещу себе си, получил пълна амнистия. Призналите следващи компаниите Daimler и Volvo също получили внушителни отстъпки. По резултатите от разследването, всички компании се съгласили на мирно съглашение и договорили 10% отстъпка.
В резултат MAN нишо не заплатил, Volvo получила 50% отстъпка, Daimler - 40%, IVECO - 20% и DAF - 10%.
Глобата зависи от оборота на компанията. Сумарната глоба за всички компании съставя 2,9 милиарда евро.

В този конкретен пример съд нямало и ущърб за крайният купувач не е бил установен. Логистическите компании сега самостоятелно искат компенсация до 15% от стойността на закупените камиони. Но за да имат поне някакви шансове против автогигантите, те трябвало да се обединят и подадат колективен иск. Предполага се, че компаниите са надплащали около 10 хил евро за всеки камион. Сумата на иска е около 100 милиона евро. На ищците се налага самостоятелно да провеждат експертизи и оценки на ущърба (които не са безплатни) и самостоятелно наново да се опитват да доказват зъл умисъл и сговор на компаниите.

Накрая хващаме калкулатора: 90% от 30 млн камиона, умножени по 10 хил евро получаваме 270 млрд евро свръхпечалба само от съществуването на сговора, без нормалната печалба върху цената за камион, която все така влиза в стойността му. В сравнение с 2.9 млрд евро глоба (отстъпки за "честните" компании) минус още 100 млн евро, но само ако логистичните компании спечелят иска. Едни 267 млрд евро излязоха от едни джобове на крайният потребител и влязоха в джобовете на картелният сговор.

За историята без личности

Скорощното избиране на Емануел Макрон трябва да разглеждаме като свидетелство завършването на прехода на страните от Първият свят за използване  на технически лидери. Тоест само достатъчно компетентни и без видими недостатъци. Получава се на развитите страни повече не са нужни лидери, към които е приложима характеристиката личност. За това също свидетелства и примерът на многогодишното ръководство на Германия от Ангела Меркел – хитра и оправна домакиня. Или както точно забеляза Дмитрий Джангиров, «фрекен Бок» на Евросъюза – негова домоуправителница.
Има няколко причини, поради които страните от Първият свят се отказаха от явяващите се личности лидери. Първата обяснява изразът «търсенето диктува предлагането». Търсенето на личности в политическата сфера се създава от наличието у обществото на някакви големи цели. А търсенето на велики личности създават велики цели. Съответно, у страните от Първият свят днес няма цели, които да са под сила да бъдат достигнати само от личности.
Втората причина касае типа цели. Те са два – цел устойчиво съществуване на обществото и цел обществено развитие. Целта съществуване са се достигали през цялата история на човечеството – с появата на първите държави. Затова ноу-хау за тяхното достигане е отдавна известно и множество пъти проверено и уточнено. Затова достигането на всякакви по мащаби цели за съществуване е техническа задача. Всъщност само поддържането на съществуващият ред и решение на възникващите у властта технически проблеми. Затова за достигане целта за съществуване от лидера се искат само компетентност и умение да я ползва.
Докато пък целите за обществено развитие са принципно други. Защото развитие това е изменение на организацията на обществото и системата за неговото управление. И опит от функционирането на измененото общество няма. Това рабира се се отнася само към развитите страни, за които всякакви изменения са преход на следващо ниво на развитие, което до тях никой не е достигал. Съответно няма и проверено знание как и в какво направление може успешно да се изменя обществото. Затова цел за развитие това е път в неведомото. И в резултат на движението кън целта за развитие може да се достигнат различни резултати – изкачване на следващо ниво на развитие, спускане на степен деградация или просто да се побуксува.
По тази причина достигането на цели за развитие, толкова повече на мащабни, е по силите само на личности. Обладаващи на първо място две ключови качества – високо ниво на интелект и харизма. Първото качество се изисква защото целта на развитие е най-сложната от всички. Съответно от лидера се изисква необикновен ум, за да формулира правилно такава цел и организира успешен процес за нейното достигане. Харизма се изисква, за да се увлече активната част на обществото, без поддръжката на която цели за развитие е невъзможно да се достигат.
Затова третата причина за отстъплението в политическата сфера на Първият свят на епохта техническите лидери е в отсътствието у развитите страни именно на цели за развитие. Съответстно тям не са нужни и способни да ги достигат личности. Тази ситуация е следствие от отсътствието у техните власти качествено интелектуално обеспечение. Защото целите се формулират не от политиците – за тях целите разработват обслужващите властта интелектуалци. Философи, идеолози, обществоведи. Те не са изглупели – те просто нямат адекватно на съвременните условия мировъзренческо и обществоведческо обезпечение.
Наличното обезпечение явно е остаряло. За това с цялата си очевидност свидетелства днешната глобална политико-икономическо-социална криза на Първият свят. Нали придворните интелектуалци вече осем години не могат да обяснят нейните причини. И именно защото у тях днес отсътства достатъчно обективно разбиране на съвременният свят – какво той реално представлява и какво с него на практика се случва. При това примерът на СССР нагледно демонстрира навремето с какво в такива условия завършват опитите да се формулират и реализират сериозни цели за развитие. Така че по-безопасно е такива цели даже да не се разработват.
Управляващите класи също разбират това. По-точно, те повече не доверяват на придворните интелектуалци. Те са разработвали курса на общественият кораб. А щом корабът в резултат е заседнал на плитко, а штурмаците само мучат и разперват ръце, какъв смисъл да се иска от тях да проложат друг курс. Те не са способни да изпълняват своите функции – не разбират какво се случва и ни дявол не виждат.
В такава ситуация управляващата класа предпочита да положи общественият кораб в дрейф и да дочака когато видимостта се подобри. Но тъй като тя може това и да не дочака, и както в случая с СССР общественият кораб по-рано тръгне към дъното, то има смисъл в своята дейност да се ръководиш от известните слова на маркиза Помпадур: «след нас и потоп». Което управляващите класи от страните от Първият свят и правят. А за това да се отложи печалният край на възможно дълъг срок, тям именно и се изисква да имат во главе страните от Първият свят изключително меркели и макрони.
Това обяснява информационната война с Тръмп, която разпали американският истеблишмент – управляващата класа в САЩ. Нейна цел – да не  се допусне реализация на проектите за развитие, които възнамеряваше да започва Тръмп. Защото истеблишмента прекрасно разбира – макар президентът и да е нов, интелектуалното обеспечение у него е предишното. Защото друго в страната просто няма. При това десетилетие и половина провали във всички без изключение външнополитически проекти на САЩ в резултат даде на истеблишмента точно разбиране, ч у него няма адекватно на съвременните условия интелектуално обеспечение. Съответно, няма кой и да разработва проекти за развитие. Толкова повече ориентирани на самата Америка. Защото провалите на външнополитическите проекти в крайна сметка са само финансови загуби. Докато провалите на вътрешнополитическите проекти могат да доведат до загуба на страната. Толкова повече в ситуация, когато вътрешните напряжения в САЩ са достигнали опасно ниво. Както това беше в Съветският Съюз.
Тръмп и стоящите зад него промишленици и генерали изглежда всичко това просто не разбират. Нали в бизнеса и армията всичко е устроено съвсем другояче. Например, цялото нужно на предприемача интелектуално обезпечение се намира в неговата собствена глава. Докато в обществото то съществува отделно от лидера. И може да бъде просто неадекватно към лидера. Което днес в САЩ и се случва – лидер-личност има, а адекватно нему интелектуално обеспечение няма. Налице е ситуация «глупак с инициатива». Така че макар потребност в мащабно реформиране на страната вече безусловно е назряла, и има умеещ да провежда реформи лидер, въпреки това да се занимава с реформиране не трябва. Твърде велики са рисковете и има свеж пример до какво те могат да доведат.