Съвсем накратко за актуалното

 

Резултатът от всеки военен конфликт в капиталистическият свят

 

Кобилица 2: воден монопол

Или политикономия на капитализма обяснена на пръстите на ръката

 

Кратко напомням: в първата част разгледахме пример с река и водоносец. Човека водоносец се опитвал да продава вода от реката на жените идващи за вода право на брега - и естествено безрезултатно - а после започва да развозва вода по къщите - и да получава за това пари. Възниква въпрос: какво именно става източник на пари - водата или водоносеца? За какво се дават пари на водоносеца - за водата или за работата по доставка на вода? Водата нищо не струва, защото опитите да се продаде вода край реката не се увенчават с успех. Но същата вода, доставена на прага на дома изведнаж започва да струва някакви пари. 

На първи поглед изглежда че се купува вода - ние плащаме за водата като че ли. Но на практика ние плащаме за овещественият в доставената вода труд на водоносеца. Този труд се изразява в доставеният обем вода и е бил обменен на паричният еквивалент по своята стойност. Условно да кажем - 100 лева. 

Сега да си представим, че нашият водоносец видял на улицата безделничащ дрипльо и го повикал :"Ей, приятелю! (А че как, обращението е важно, ние смятаме тоя младеж ей сега да го прекараме - бел.пр.) Ти гледам си в нужда. Искаш ли да поработиш?" - и му предложил да разкарва вода по къщите използвайки своите кофи. 

Колко ще плащаме на нашият нов наемен водоносец за доставката на вода? Колко ще струва неговият труд? Също 100 лева. Нищо не се е изменило в процеса на пренасяне на вода от реката до дома, само лицето на водоносеца. 

Но ако му плащаме стойността на извършеният труд, ние няма да имаме никаква полза: ще се получи че ние просто сме дали нашите кофи и сега с тяхна помощ заработва за прехраната друг човек, а ние оставаме на сухо. Така бизнеса няма да потегли.

Ние поставяме на дрипльото условие, че ще му плащаме 20 лева за всеки вояж от реката до селото. За 20 лева може да се купят в кръчмата паница супа, чашка ракия и краешник хляб. Защо поставяме това условие? Защото дрипльото няма нищо и той гладува - а ние имаме кофи. Той е много доволен от възможността да хапне супа, а затова и с радост се съгласява, ибо изборът му е - да получи 20 лева или да умре под стобора от глад. Удряме си ръцете и сключваме доброволен договор. Бинго!

И така, ние създадохме благословено работно място, което едновременно започва да ни носи доход: 20 лева плащаме на работника, а 80 лева си прибираме на основание владение на кофите. 

По такъв начин как изглеждат представените числа в политикономически смисъл: 100 лева - стойността на продадената стока или с други думи, на извършеният труд; 20 лева - стойност на стоката работна сила или заплата; 80 лева - печалба или незаплатен труд. 

 

Интересен въпрос възниква как някой е собственик на кофи, а дрипльото - не? И отговорът е прост - всички, и собственика и дрипльото са работили за да произведат кофи, след което собственика ги е откраднал, измамил, или отнел със сила от дрипльото, и така станал собственик на средства за производство. - бел.пр.

 

Хренос Христозопулос 

Антроположката Кристен Годси за това, как капитализмът стана главен враг на раждаемоста.

 Авторката на нашумялата книга «Защо у жените при социализма сексът е по-добър» (Why Women Have Better Sex Under Socialism) Кристен Годси рассказа на Forbes Woman, как отсъствието на социалистическо наследство задрасква американските жени от икономиката след раждане на деца и защо една от главните задачи на феминизма е да реши въпроса за неплатения и недооценен домашен труд

Антроположката професор от Университета на Пенсилвания Кристен Годси над 25 години се занимава с гендерни изследвания. Специалист по Русия и Източна Европа, Годси всестранно изучаева влиянието на икономиката и политиката в постсоциалистическият период на ключеви аспекти от живота на жената — работa, възпитание на децата, самореализация, положение в обществото, секс и отношения. През 2017 год тя пише за The New YorkTimes колонка с провокационното твърдение, че у жените при социализма сексът е по-добър. В колонката тя показва, че в много страни от Източна Европа социализмът е дал на жените безпрецедентна икономическа и правова свобода, която им позволява да бъдат по-свободни и в отношенията си с мъжете. Тезисът, че съвременният капитализъм води до закрепостяване на жената, извикал такива жарки дискусии, че Годси написва за това книга, мигновенно станала международен бестселър. 

— Вашата книга провокационно се нарича «Защо у жените при социализма сексът е по-добър». Какво Ви интересуваше всъщност, нали книгата въобще не е са секса?

— Названието бе измислено не от мен, предложиха го редакторите на The New York Times през август 2017 год. Това бе название на колонка, което после премина и на книгата. Моето название  е напечатано с дребен шрифт: «Аргументи в полза на икономическата независимост». Аз изследвам правата на жените, майчинството, женското трудоустройство и много други въпроси. Само две глави от шестте така или иначе касаят женската сексуалност и свобода в отношенията.

— Ясно е, че качеството на секса е невъзможно да се измери, това е само продаващо заглавие, но все пак: доколко икономическата свобода влияе на сексуалната свобода? Какво показват изследванията?

— В общество, където у жената няма много права и всъщност я издържа мъжът и, цената на секса е много висока. Мъжът плаща за секс. Ако у жената има неголям достъп към такива ресурси, като образование и възможност да прави кариера, нейна основна цел става изгодно да се омъжи — да намери мъж, който много печели. Тя се ръководи не от собствените симпатии, а от разчет. Жената може да бъде омъжена за алкохолик, абюзер, но тя няма достатъчно ресурси и не може да направи друг избор.

Докато в социалистическото общество жената има възможност да отчита своите чувства. Когато жената е свободна, тя има повече възможности в плана на избор на партньор. Икономическата независимост, свободата — това е ключ към щастлив живот на жената, защото в този случай на първо място застават нейните чувства, взаимната привъзаност. Ако тя е материално независима, тя може да стане и си отиде, и за нея това няма да е проблем.

— Споровете, които се водят около вашата книга вече няколко години, показват, че широката аудитория не се е замисляла

особено

, че при социализма не всичко е било еднозначно лошо. В Русия на хората от старшето поколение не трябва да се обяснява какво е фиксирано заплащане на труда в зависимост от образованието и стажа. Разкажете, как реагира американското общество — в това число феминистското — на вашата книга?

— Тази книга е написана именно за американската аудитория. Да, много изследвания и ключеви аргументи са очевидни за колегите-специалисти от страните на «източният блок», но за широката аудитория това бе голям сюрприз.

Моята книга е преведена на 14 езика, и в различните страни тя извика различни реакции. В САЩ първата реакция бе злост. Защото абсолютно непозволено е да се говори нещо добро, светло за социализма. Имаше много недоброжелатели, които бяха разочаровани, че започнах обективно да разглеждам социализма, а пък одобрението на политиката на социализма в The New York Times предизвика просто вълна агресия.

Мен ме интересуваше преди всичко отношението към домашните задължения. Западният феминизъм игнорира множество неща, свързани с тази част от живота. Защо в това число имаше толкова гняв? Защото социализма не игнорира ролята на жената като майка, която се грижи за децата. И не само за децата: жената се грижи и за престарелите родители. Съответно, тази роля на жената — човека, грижещ се за членовете на своето семейство — трябва да бъде оценена по достоинство

в обществото

. И пандемията показа, че американците не могат нормално да оцелеят без тази невидима работа, която прави жената. Но да платят за нея не са готови.

— За това пише в това число Керолайн Криадо Перес в книгата «Невидимите жени».

— Да, и аз съм съгласна с нея. Та в Америка имаше две типични реакции. Първата реакция, че ролята на пазителка на огнището — това по принцип е женска роля и жената получава удоволствие, когато се грижи за децата и другите родственици. Това съответства на природата на жените, съответно, никой не трябва да и плаща за това. Просто тя се наслаждава от процеса.

И втората реакция (от активните феминистки) — че не следва толкова да се фокусираме на това, как именно и колко жената се грижи за семейството. Акцентирайки на това внимание, ние, по тяхно мнение, отново укрепваме в съзнанието стереотип, че това са женски задължения. Нужно е да се постараем да привлечем към този процес мъжете. Тоест става дума само за нарушение на равноправието: трябва да се съсредоточим върху равенството и разделим домашните задължения поравно между мъжете и жените.

— Тоест нека това правят двама души безплатно, отколкото ние адекватно ще оценяваме женският труд?

— Именно. Става абсолютна подмяна на темата. Капитализмът по принцип иска да получава колкото може повече ресурси безплатно или с минимални цени. Либералният капитализъм говори за това, че всички задължения трябва да бъдат разделени между мъжът и жената, иначе, ако задължим да работи по дома само жената, на нея ще се наложи да се плаща пособие за сметка данъците. Съответно, нужно е да се направи така, че мъжът и жената да правят всичко сами в своето семейство, водят по равно домашното стопанство, възпитават децата (бъдещите граждани — работници, потребители, данъкоплатци) и никак не задействат държавата. (Което за капиталистическата държава е логично и нормално. Тя принадлежи на капиталистите, и обслужва техните интереси - бел.пр.)

В същото време в социализма идеята е била друга: след като децата са нужни на държавата, значи държавата също може да се включи в процеса на поддръжка и възпитание, и тези домашни задължения могат да бъдат организирани извън семейството (столови, перални и т.н.). Тоест жената като член на обществото може да разчита на помощ отвън.

— Какво според Вас, действително бе прогресивно в социалистическите страни? Какво може да взаимства съвременната капиталистическа система от социалистическото минало?

(Нищо не може

да взаимства съвременната капиталистическа система от социалистическото минало

. К

апиталистическа система има главен приоритет печалбата, и "излишни" разходи

само ще я намалят - бел.пр.)

— Ключевата разлика е в капиталистическите и социалистическите взаимоотношения между личността и обществото. Основен проблем на капиталистическото общество е глобалният индивидуализъм. Жената се възприема само като индивид, но не и като част от обществото. В такива страни, като Америка, благополучието на жената е нейн собствен проблем и грижа. Тя е лишена от обществена поддръжка, остава и да разчита само на себе си.

В социалистическото общество поддръжката на жената е социална норма. Общественото устройство отчита, че жената трябва да се състои като майка и тя при това има право на работа, има право на това да бъде в обществото.

В капиталистическите страни, включая моята, се съхранява огромна разлика между мъжът и жената, защото щом жената стане майка тя изпада от полето на социална защита. При всичко това какви права и възможности дава капитализма на жената като работник в кариерен смисъл, съвершенно не се отчитат нейните природни функции и задължения на майка, домакиня, жена и така нататък. Именно затова в САЩ много жени сега пропагандират позицията на чайлдфри.

— Какви възможности от тези, които предлагаше социализма, Вие бихте привнесли в американските реалии?

—Платен отпуск по майчинство, това е ключево. Следващ пункт — безплатна детска градина и евтина храна, също като в Полша, където можеш да отидеш след работа и купиш готова храна в кулинарията или в кафе в съседство и не губиш време за готвене. (Авторката очевидно не е чувала за системата от заводски столове, евтината храна в тях и възможността да купиш готова храна за вечеря дори без да ходиш по съседство, а докато обядваш през почивката - бел.пр.) Това е развитата система от евтин градски транспорт, безплатната медицина, която не съществува в САЩ. И аз мога да продължавам още дълго.

Това са очевидни за Европа и Русия неща, но за обикновената американска жена това засега са съвершенно недостижими неща. У нас няма детски градини, няма безплатна медицина, няма гаранции, че ще се върнеш на работа след раждане на дете. И аз моля да се очита социалният контекст, когато говорим за проблемите, които се обсъждат в книгата.

 (Бел. пр. - Тук няма как да минем без цитат на другаря Сталин:

Ако капитализмът би могъл да приспособи производството не към получаване на максимум печалба, а към систематическо подобрение на материалното положение на народните маси, ако той би могъл да обръща печалбата не на удовлетворение прищевките на паразититните класи, не на усъвершенстване методите на експлоатация, не на износ на капитал, а на систематически подем на материалното положение на работниците и селяните, то тогава не би имало кризи. Но тогава и капитализмът не би бил капитализъм.)

— Как мислите, доколко потенциално е възможно взаимодействие на двете системи? Може ли да се получи така, че някакви плюсове на социализма и капитализма да работят заедно?

(Читателят нали знае вече отговора? Може ли да се получи вълкът и овцете да работят заедно? - бел.пр.)

— Капитализмът е идеален за жени, които не искат и нямат деца. (Логичният извод е спад на раждаемостта при капитализма - бел.пр.) Както вече казах, капитализмът стои на индивидуализма. Той е настроен на достижения, кариера, саморазвитие. Разчетът е, че жената ще посвещава своето време на работата. Просто се откажи от майчинство — и всичко ще ти е отлично. Трудохолизмът се  поставя на първо място, кариерният ръст е над всичко. Това трябва ясно да се осъзнава.

Именно затова в много страни нивото на раждаемост пада: невъзможно е да се посвещава време на семейството, нямайки поддръжка, и при това да се достигат някакви успехи в кариерата. (Същият извод който направих по-горе - бел.пр.) Щом само правителството съкращава или затваря социални програми за поддръжка, нивото на раждаемост пада. Това се случва във всички страни: от Япония и Южна Корея до България и Полша. На жената е съвершенно неизгодно да се занимава с безплатен домашен труд, който никак не се заплаща. Няма социална защитеност и икономически баланс. Нашата задача днес е да водим диалог за това на политическо ниво. Това е такъв сериозен проблем като неравенството. Необходимо е да се замислим за последствията от капитализма и индивидуализма и снижението на раждаемостта.

— Как се измени вашият собствен живот, професионален и личен, след излизането на книгата?

— След като книгата излезе, мен реално започнаха да ме ненавиждат. Макар до тази книга аз написах осем книги за социализма, постсоциализма, за правата на жените. Дори повече, в течение на 25 години аз говорех за същите неща. Но след тази книга всичко се измени. Възможно за тези двадесет и повече години просто израстна ново поколение.

Интересно, че днешните млади хора в Америка изпитват злост по отношение на капитализма. Това вече е много. На мен самата работата над книгата помогна да разбера, с какви проблеми може да се сблъска моята дъщеря. Тя е почти на 20, и аз виждам каква неувереност изпитва от това което се случва в страната. Тя и нейните връстници живеят в състояние на неопределеност — особено в САЩ, особено по време на пандемията. Това е поколение от 1991 година, и те реално са обезпокоени от бъдещето си. Те разбират, че това не се случва просто в главите им — моята книга в това число дава потверждение на това. Има реални проблеми, с които те се сблъскват. И те си дават отчет, че нито страната, нито света в цяло не работят за тях. Това е не просто депресия на фона на пандемията, това е реалност. Има от какво да се изпадне в ярост, и има от какво да се загрижиш и какви проблеми да се решават.

— Когато говорят за феминизма, често на първо място разсъждават за взаимоотношенията на половете, за гендера, за сексуалните отношения, а икономическата съставна главно задраскват. Каква според вас е пропорцията икономическо и лично във феминистският дискурс?

— Преди всичко, съществуват два типа. Либерален феминизъм, където е важна сексуалната свобода, гендерните роли и възможност да не се следват и така нататък. Но множество феминистки, например, Александра Колонтай, биха били в ярост от такава подмяна. Колонтай ненавиждала такъв феминизъм за отношенията и сексуалната свобода, която е близка към сексуалната разпуснатост, тя наричала това причуда на богатите жени.

А. Колонтай.

Исторически важен е така наричаният социален феминизъм, където огромна роля играе именно икономическата съставна. Защото на държавата да позволи на жената да има много сексуални партньори не струва въобще нищо. А виж да даде на жената равни права, да и осигури с достойна работа, с образование и да и даде соцзащита — това е скъпо. Да застави обществото да признае, че работата по дома — това е тежък труд, който трябва да бъде заплатен, и  да обезпечи това заплащане — това е много скъпо.

Така у нас има две разновидности на феминизма: либерален, който е изгоден на държавата, и социален. И ще е чудесно, ако в бъдеще 90% от дневният ред се пада именно на социалният феминизъм, където ще се набляга на икономическата съставна.

— Считаете ли, че темата за активната сексуалност се поддържа от държавата и се раздува именно затова, че не струва нищо и не изисква сериозни изменения в законодателството?

— Разбира се. Това е преднамерено раздуване  на проблема, за да се отвлече вниманието от по-значими неща, аз съм убедена в това. Сега в обществото изкуствено се подгряват разни дискусии по повод различни определения, думи, оттенки на значения. Играят именно с различни понятия и определения, какво е гендер, какво е идентичност, какво е транс- и квирперсона, какви нюанси и варианти може да се измислят. На всяка медиаплощадка се обсъжда като че феминизъм. Но реалните жени вълнуват реални проблеми: как да правят кариера и при това пълноценно да възпитават детето, как да обуят-облекат своите деца, с какво да ги нахранят. Ние нямаме никаква гаранция, че работодателят ще съблюдава договореностите, ако ти обявиш че си бременна, а нам налагат дискусии за местоименията. Много важно е да се обръща внимание именно на икономическата съставна на защитата правата на жените, а не на подгряване на празни дискусии. Зад това се скриват всекидневните проблеми на милиони жени. (Именно това е и целта на медиите притежавани от крупните капиталисти - изместване и прикриване на проблемите. След подобна тирада на авторката аз съм в правото си да я причисля към категорията "наивен чукотски юноша" - бел.пр.)

Разберете правилно, аз не намалявам значението на тези обсъждания, но все-пак в ежедневният живот на жената, която работи и едновременно възпитава децата, не така и силно я вълнува,  с какъв език, с какви именно думи ще се нарича тази или друга квирперсона, какво определение за другия гендер ще се избере. Важно е ти да се прибираш от работа навреме, да имаш достойна заплата и нормиран работен ден, у твоите деца има възможност да ходят в детска градина, а твоят болничен да се заплаща. Това са много сериозни неща, и къде по-важнео — и сложно — е да се решат. И, възможно, именно затова държавата, на първо място американската,  се старае да не обръща на това внимание. (Напротив, капиталистическата държава, вкл

американската обръща на това внимание до степен да е сигурна, че на пролетариата не остава време, сили или разбиране да обърне на това своето внимание - бел.пр.

)

— Вие обсъждате ли тези въпроси в университета? Доколко ваши те студенти, тези същите 20-годишни, за които говорите, разделят тази позиция?

— Аз се занимавам с тази тема от 2003 год, достатъчно дълго. И да, може да говорим, че възгледите на студентите се променят, особено през последните пет-шест години, след изборите през 2016-а. Това внушава оптимизъм. Много дълго им говореха, че няма никаква алтернатива на капитализма, че това е единствената възможност. Но днес младите хора са заинтересувани в търсенето на алтернативен път. И ако преди 10 години нямаше по принцип идея, че може да се живее някак различно, то сега те са открити аз други гледни точки. Аз виждам множество млади жени, които влизат в политиката. Те са недоволни от съществуващият порядък, особено след пандемията, и са готови нещо да променят. И разбира се сега е сложен период, но въпреки това той е достатъчно оптимистичен.

— Прогнозирате ли развръщане на капиталистическото общество в страна на леви разбирания и трансформация на миналият опит?

— Аз виждам отчетлива поляризация на възгледите, рязко деление на леви и десни. Никаква умереност вече. Все повече хора стават твърди привърженици на леви, и десни възгледи. Хората са разочаровани, разстроени от текущата ситуация, която касае и икономиката, и политиката, и окръжаващата среда. Исторически, когато хората са недоволни, има два сценария: първи — да обвинят съществуващата политическа система, втори — да обвинят управляващият елит, меншинствата и жените. Сега за пръв път от много дълго време в моята страна започна да работи първият сценарий: мнозина разбират, че капитализмът оказва разрушаващ ефект. Даже това, което се случва в окръжаващата среда — наводнения, урагани, пандемия, в края на краищата — показва, че капиталистическата система далеч не е съвершенна. И тук е важен широк икономически контекст. Аз разбирам, че мнозина предпочитат да не забелязват това, но мнозина също виждат, в това число критически настроената младеж. Струва ми се, това е много важен исторически етап.

Източник.

Казахстански уроци от Реми Майснер

Как това в Казахстан ще завърши - един бог знае. А понеже бог няма - значи никой не знае. Но вече може да кажем, че казахските буржоа преподадоха на всички останали казахски класи, прослойки и съсловия няколко важни урока.

Урок първи. За жителите.

Жители почтени, еснафи степенни!

Запомнете - газта трябва да бъде заплатена. Изцяло и напълно. Не стигат пари за заплащане - значи, седи без газ и не дудни.

Ако си имал газово отопление и без газ ти е станало много студено - можеш да събереш няколко приятели, заедно ще пританцувате за съгрев, подобно персонажа от "Ирония на сътбата". Сие засега не се възбранява, у нас нали има Свобода и Демокрация. Само повече от трима не се събирайте и твърде високо не подскачайте, не то господин полицай ще реши, че вие тука протестирате, а с протестантите сега шеги не си шегуват. Времето е бая непросто - Хидрата на Международният Тероризъм и Хидрата на Международният Коронавирус съвсем са се распоясали. Така че се грей, родний, но не забравяй, че конвоя всяко непонятно движение трактува като провокация - и стреля без предупреждение. Приеми вече като даденост, господин жител, че цената за газ спекулантите установяват без оглед на твоите потребности. Същото се касае и прочие материални блага, необходими за живота. Спекуланта в преследване на свръхпечалби има пълното право да те остави без хлебченце например. Ето ще каже: "От утре самун ръжен поскъпва десет пъти!" И - аля-улю, затягай колана още по-яко, бедолажний жител. Започвай да ядеш по веднаж на ден например. Закуска, обед и вечеря - това не е за бедняците, това е ниво на върха на средната класа като минимум. Ти бедолага, привиквай към едноразово хранене. Но спазвай поведение при това скромно, тихо и прилично. А ако се бунтуваш и възмущаваш - ще убият. В прекия смисъл на думата, ще унищожат физически, никакви такива, разбираш, хиперболи с метафори. Така че ако кожата ти е скъпа - приеми като даденост, че всичко-всичко-всичко на света принадлежи на буржоина, спекуланта и лихваря, а ти живееш само и изключително по милостта на тез господа. Не бунтувай, а се старай към експлуататорите и паразитите да се подмажеш. И ще те споходи щастие. Чирашко, но щастие. У другите, гледай, и такова няма!

Урок втори. За наемниците на капитала.

Полицаи, щурмовици, чевекашници и прочее "силова" публика!

Запомнете, че буржоата - е ваш Хазяин!

Вие нямате нито собствена воля, нито собствени мисли. Вместо воля вие имате - желания на крупните спекуланти, а вместо мисли - команда от непосредственият началник. Да, за буржоата и командирите вие сте стотинков расходен материал, жив щит, пушечно месо. Но за всички останали съграждани вие сте мерзотни фашистски палачи. И отношението към вас е съответното. Излиза, само Началството ви и обича... поне някак... Така че сплотете се около любещото началство, изпълнявайте всички началствени прищевки, каквито и гадни тези прищевки да не ви се струват! Стреляйте по всичко, по което началничето заповяда да се стреля. Не бойте се от общественото мнение, у началството има купчина журнатутки, които ще обявят вашите жертви за "терористи", "исламисти", "разносители на чума", "рогати дяволи" - що угодно! Бойте се само от началствения гняв, бойте се да си загубите пагоните и да се окажете зад вратите на полицейското свърталище! Ибо там има само мрак чутовен и скърцане със зъби. Приеми като даденост, господин полицай, че твоите съграждани (ан масс) - врагове са ти. Че всяко приближаване на цивилни съграждани към твоята персона трябва да се възприема - по подразбиране - като нападение, като опит да се завладее твоето табелно оръжие. Да, някой път е страшновато да си полицай, неуютно е да си презрен враг на народа. Някой път, навярно, и мисли за възмездие в главата пролазват. Но ти тези мисли гони по-далече, господин полицай. Бог не ще даде, свинята не ще изяде! Нали сега не е 1945-а година, Червената армия, нали, у стените на твоя роден град не стои - откъде пък ще се свали възмездие върху полицейската глава? Както видиш - през твоя век, господин полицай, фашизъма ще е достатъчно.

Само бъди твърд! Даже ако подлата чернота внезапно се организира, започне да побеждава и сили да бъде сдържана няма, и изглежда всичко свършва - не се отчайвай. А буржоинският интернационал - за какво е? Трябва само ден да се устои, и нощ да се издържи - и съседите-буржоини ще изпратят иззад Черните планини помощ. Спецназ на братските буржоински държави ще се свали върху възстаналите чираци от небесата и ще застави смърделите да заплатят за газта изцяло, ще застави черните човечета отново на тебе, полицая, в краката да се кланят! Хубаво нещо е това - интернационал (и добре е за буржоата, че пролетариите за това нещо подзабравиха), удобно нещо. Само бъди и сам готов да върнеш интернационалният дълг, господин полицай! Ако в съпределното буржоинско царство чираците започнат пенсия някаква да искат, или хлебец, или достъпно здравеопазване с достойно образование - бъди готов да се хвърлиш в бой, бъди готов да убиваш ради това, че чираците да продължават да тънат в убожество, тъмнина и нищета! Своите верни песове буржоина нелошо така храни. И на пенсия пуска на 45. Ако съвест немае - напълно може да се живее.

Урок трети. За пролетариите.

Прогресивно човечество!

Събитията в Казахстан за пореден път потвърдиха правотата на "остарелите" брадати и мустакати класици.

Да се прогонват от града буржоинските чиновници - е дело хубаво, но нали това е само половината от делото. Втората половина - най-важната! - незабавно да се заменя буржойската администрация с администрация съветска. Да се разгонват фашистските полицай и шуцманшафт - е дело прекрасно, но пак е само половин дело. Ако на мястото на буржоинските полицай и шуцманшафт веднага не се поставят чекисти и милиционери - фашистската сволоч ще се върне и яростно ще мъсти. На първо място - на тебе самия, другарю революционен пролетарий, ще ти дойде много солено. На второ - масата ще усвои, че бунта е дело безполезно, че бунта е дело обречено, че с бунт нищо не ще добиеш, само неприятности ще насъбереш. На трето - природата не търпи пустота. Ако пролетарият не възглави народният протест - него ще го възглави буржоин. А буржоина - за това и е буржоин, че своите и само своите въпроси да решава. И ще се получи - народът кръв е проливал само за това, че някое тлъсто буржоище си укрепи положението, отпише си още двойка-тройка заводи и комбинати, още двойка-тройка министерски портфейли за своя гнусен клан захапе... Други резултати от бунта масата няма да види - и следващият път ще и бъде вече много трудно да се развърти на бунт. Ще се получи, че със своят подвиг, със своята кървава жертва - ти на врага си помогнал. Помогнал си да се изпоплаши жителя, еснафа, който е видял само отрицателните страни на възстанието, но не е видял нито една положителна. Помогнал си да се промотивират и сплотят около началството полицаите, които са видели, че никаква организирана сила, освен полицейските хазяи, буржоините, в обществото няма и не се предвижда. Да, буржоините разпуснаха правителството, но нали само за това, че да съберат ново, точно същото. Да, буржоините временно върнали обратно ситуацията с цените за газ, но ако цялата власт - и икономическа и политическа - е останала в буржойски ръце, то ръстът на цените е неизбежен. Протест - това е хубаво и прекрасно. Но Революция - това е далеч по-добре, другари скъпие. Протестът буржоините отдавна са се изловчили в своите цели да използват. Видехте ли, как ловко въпросът за цените се смени на въпрос за това, че трябва най-вкусните парчета да се отнемат от Назарбаев и дадат на Токаев? Ето, те. А с Пролетарска Революция такъв ход не ще мине. Ибо Пролетарската Революция е смърт за буржоина, а да монетизира своята собствена смърт не ще се получи даже у най- отявленият пройдоха...

Такива са уроците, които казахската буржоазия любезно преподаде на населението на Казахстан, а също и на цялото човечество... Като минимум, на тези представители на човечеството, които имат уши да слушат и очи да гледат (а също и голеееееми зъби, че буржоата да изядат). Неблагодарен глупак ще е тоз пролетарий, който не приеме тези уроци под внимание. Даже няма да е жалко  тоя глупав пролетарий, когато Началството отново в овчи рог почне да го извива. Не се учиш - значи сам искаш да страдаш и се подлагаш на издевателства.

Мазохист, навярно.

На това засега стопЭ, другари.

remi-meisner (широко известен в тесни кръгове публицист)

Капитализмът такъв, какъвто е

 

Почти 100 години по-късно: Същата социално-икономическа формация, същите резултати: бедност и нищета!

(фотографии от времето на Великата депресия в САЩ и наши дни)

Милиони американци отказват да работят, назрява глобално въстание на средната класа

(В началото искам да обърна внимание на читателя на подчертания втори абзац в текста, в който авторът категорически се разграничава от комунизма и марксизма-ленинизма. Аз ще ви припомня тази уговорка на автора заедно с моят коментар в края - бел.пр.)

(В текста ще намерите много мои забележки, допълващи или уточняващи твърденията на автора с други думи - бел.пр. №2) 

 Искам да споделя нещо важно, което вече някое време наблюдавам с огромно възхищение. Всичко започна в САЩ и крачи по света със седемкилометрови крачки - това е зародилото се на сайта reddit.com движение "anti-work", т.е. против работата, което е обхванало милиони и започва да се разпространява повсеместно, и съпътстващият "велик отказ" на работниците от лошите работодатели. Това е безпрецедентно масово явление, което олицетворява скрито, но огромно психологическо отместване в американското общество. Какво ни интересуват нас американските проблеми? В Русия (и България - бел.пр.), където честният работодател, добрият директор, бяла заплата, соцпакет и плащане на данъците са по-скоро изключение отколкото правило,  с този въпрос ще се наложи да се сблъска рано или късно цялото общество. И това въобще не е чисто руски (и български - бел.пр.) проблем. Ако теб, читателю, те е за**ло да работиш, това е точно за теб.

Малка уговорка: аз по никой начин не поддържам комунистическите възгледи на марксизма-ленинизма. Аз не се стеснявам да призная тяхната правота там, където те действително са прави. Въпреки това тази статия не следва да се възприема за изразяване на поддръжка на комунизма, даже ако между редовете може да се улови познат мотив.

Всички вънешни линкове са на английски. Публикуваните в статията картинки са преведени.

Тези, които се ленят да четат всичко написано (а вероятно такива статии ще направя няколко), ще обобща популярните в това движение възгледи:

- Да се отдава голяма част от живота на работа е безмислено, и ние трябва да престроим обществото така, че да може малко да се работи, или даже да не се работи въобще. (Браво! Отлична идея! А др. Сталин е планирал въвеждането на 6 или 5 часов работен ден във втората половина на 50-те. За съжаление е убит преди това. Съвпадение? - бел.пр.) Ние правим това днес само по собствено съгласие, и е време това согласие да бъде оттеглено. Самостоятелната ценност на човека не зависи от неговата работа, а напротив, противоречи.

- Лъжа, измама и ограбване от работодателя  на наемният работник (експлоатация? - бел.пр.) - не е нещо извънредно, изключително явление, а норма, логически произлизаща от трудовите отношения, фактически узаконена (общ пример: ако откраднеш сто долара от касата на работа ще те затворят; ако работодателят не ти доплати сто долара заплата, ще ти се наложи да бягаш по инстанции и съдилища, може би ще си получиш парите, а може и не, но работодателят при това няма да бъде наказан). Това е инструмент за присвояване парите на работниците.

- Не работникът трябва да бъде благодарен  на работодателя, а напротив.

(Мы создаём все капиталы,

Что в сейфах подлецов лежат.
Интернационала - бел.пр.)

Бизнес, построен на минимизация на доходите на работниците, или проявляващ към тях жестокост няма право на съществуване. Лъжливите обещания, корпоративи и подаръци за стотинки вместо адекватна компенсация - това е сигнал, по който трябва да се уволняваш.

- Работниците трябва да се интересуват преди всичко от своя душевен покой и джоба си, а на интересите на бизнеса трябва да плюят. Всеки труд трябва да бъде заплатен, корупционните машинации да се пресичат в корен, безполезните мениджъри - отрязват, а подлеците - наказват. (Трябват репресии, да? - бел.пр.)

- Нито един милиардер не е заработил милиарди с честен и полезен труд, а само чрез организирана експлоатация на другите и манипулации чрез стздадените от богатите механизми, такива като фондовият пазар. Парите на милиардерите не принадлежат на милиардерите, и е нужно да се намери способ те да се използват.  (Нима, прости господи, чрез национализация, и експроприация на експроприаторите? - бел.пр.) За честният човек е невъзможно напълно да се обеспечи за всички жизнени случаи, и държавата трябва да създаде механизми за социална безопасност и осигуряване. (Нима всеобщо пенсионно осигуряване, право на труд, безплатно здравеопазване както при комуняките? - бел.пр.)

- Ключ към промените са бойкоти, масови самоуволнения, взаимоподдръжка и създаване на профсъюзи. Солидарност на работниците и открито обсъждане на нивата на заплащане, поведение на работодателите и споменаване имената на места на работа от уволнилите се сътрудници престана да е табу. (Пролетарии от вси страни - обединявайте се, да? - бел.пр.)

- Няма никакво двуличие в това, да се критикува и подрива капиталистическата система, едновременно участвайки в нея, доколкото това участие е принудено. (А не принудено ще е участието в бъдещата комунистическа система, да? - бел.пр.)

С други думи самият капитализъм се поставя под въпрос.

Само един, казвам ви. Само един милиардер ще изядем, и останалите ще се строят в една линия.

НАЧАЛОТО

През лятото на 2021 американските новини започнаха да обръщат внимание, че работодателите в определени области се затрудняват да намерят нови работници, докато старите масово  се уволняват. Първо звънче станаха изследвания на няколко крупни компании, в които допитванията показаха, че преобладаващо болшинство работници допускат и желаят смяна на местоработата, когато работодателите започнаха да говорят за връщане в нормален работен режим в офиса. Тогава предположиха, че това е временно явление, свързано с епидемията.

През август бе публикуван отчет, че 4 милиона американци са се уволнили през април 2021 год. Образува се рекордно количество свободни работни места - 10 милиона. Това произведе фурор във вестниците, и явлението на масов изход от работа бе наречено "великият отказ" и "голямото уволнение". Причините и мащабите тогава бяха неясни. Разни автори различно обясняваха този внезапен ефект, обвинявайки правителството, Тик-Ток, социалистите, руските шпиони и Китай. Правдата се оказала едновременно и по-банална, и по-дълбока: американците започнаха да се отказват от живота в дългове, пълният работен ден и това, което ние на Пикабу наричаме ефективни мениджъри. (некадърници на ръководни места - бел.пр.)

Американската култура на работа се строи на идята, че ако упорно бачкаш, то ще се издигаш по кариерната стълба, че работникът е длъжен да бъде благодарен на работодателя и бога за предоставената му възможност да се отличи, но в крайна сметка неговият личен успех зависи от самият него (съответно, провалът също е негова вина и ничия друга). Това на протежение много поколения се наричаше "протестанска трудова етика". Най-голямата фантазия на американците от средната класа е да станеш успешен само благодарение на самият себе си - такъв образ на Роналд Рейгън, изминал път от момче за всичко до президент. (Такива вярващи или фантазьори със сигурност не са чували за грешката на оцелелия - бел.пр.) Корените на тази фантазия водят до американските първопроходци и покорението на трудни земи, и е внушена от консервативните настроения. Американците по такъв начин дълго време са считали за нормално да работят в бизнес в който управляващото звено се състои от морални уроди, експлоатиращи ги в хвост и грива, и са били готови, както и предписва христианската доктрина,  да търпят конкретни издевателства сега за надежда за абстрактно възнаграждение после. При такъв менталитет всеки колега се разглежда като потенциален съперник, а не съюзник, а началството и властта - като поставен от всевишния щафетен бариер, който трябва не да се критикува, а прескача. Класовата солидарност е изключена.

Такъв подход, че още и в американски мащаб, създаде разграден двор за паразитите от типа мениджъри от средно звено и директори, задачата на които не е да вършат работа, а да надзирават за тези, които я вършат фактически. Уверен съм, че за мнозина читатели това е добре познато и без САЩ. Доколкото сложността на производството и планирането постоянно се увеличива, идилията на американският капитализъм, построена на фундамента на лична самостоятелност започна да се подрива от новообразуваната класа управленци, които са създали илюзия за собствената им необходимост. Става съвершенно нормално явление управляващият директор на компания, който формално е също такъв работник, да получава десетки, и дори стотици пъти повече отколкото персонала който той управлява, да не говорим за многомилионните бонуси, "златните парашути", яхтите и самолетите.

През 70-те започва да се развива феномен, причините за който още не до край са изяснени: докато продуктивността на труда постоянно се повишава благодаря новите технологии и методи за организация на труда, неговата реално заплащане върви надолу.  (Е, няма начин "феномена" да е ясен за човек, който не е чел "Капиталът" и следователно не знае за намаляващата норма на печалба с развитие на производството. И за да се задържи печалбата на същото ниво трябва какво - да се уреже заплащането, не? - бел.пр.) Разни автори приписват различни причини за тази промяна, и към този въпрос ние пак ще се върнем. Впрочем, засега ние можем да се досещаме за причините и без научни изискания, доколкото недоплатените пари не са се разтворили във въздуха, а са оседнали в нечий джоб: в крайна сметка тази причина е - алчност на работодателите и крадливост на мениджърите. (Т.е. същото което коментирах по-горе. Падащата норма печалба налага повече "алчност и крадливост" - бел.пр.)

Ръст на производителноста на труда и часовата заплата от 1948 год. Жълтата крива: производительност, червената - заплащане на труда.

Ако условно казано, градинар през 50-те на своята заплата би могъл да си купи дом под разумна ипотека, а дори и просто спестил налични средства, би могъл да издържа жена си и изпрати в колеж двете си деца, то през 70-те за това трябва да работят двамата съпрузи, а през 90-те това става вече неподемно без външно финансиране. Сега в много случаи две работи не стигат да се заплати автомобил, храна, ипотека и медицинска застраховка. Съответно, децата и собствеността станаха скъпо удоволствие, и сред традиционно задоволените членове (четете: белите) на обществото започна упадък на раждаемостта и владение на недвижимост.

От друга страна, за последните десетилетия САЩ направиха значителни стъпки в подобрение на федералното и местното законодателство по труда. Бяха проведени големи реформи и създадени органи по надзор, чрез които работникът може да получи полагащото му се. Колкото повече наглееха работодателите, толкова повече работниците узнаваха за положената им от закона защита от такава наглост и се ползваха от правата си. На американските форуми все по-често започнаха да се появяват конкретни съвети как да се наказват крадящите заплати бизнеси самостоятелно, без разходи за адвокат, и да се прави това престана да бъде срамно. (Пролетарската интернет солидарност - в действие - бел.пр.)

Когато пандемията застави работодателите да изпратят работниците в къщи, много бързо се изясни, че мениджърите с нищо особено полезно не са се занимавали, и печеливша компания без тях става още по-печеливша. На свой ред мениджърите започнаха да осъзнават какво ги заплашва отдалечената работа на подчинените и с всички правди и неправди започнаха да се опитват да се избавят от това. Работниците свикнали с удобството на работа от къщи, и забележимо подобрение в своето настроение, изведнаж започнаха да получават изисквания да се явят в офисите, да инсталират на работните си компютри и телефони достатъчно фашистски приложения за контрол, да разписват по час своите работни занятия и планове, да провеждат разни ненужни събрания и прочие по-рано нормални мениджърски изобретения, които сега започват да изглеждат диващина. Често това се съпровожда със заплахи за глоби, урязване на заплатата и уволнения, в това число и незаконно.

Съчетанието на пандемия, интернет, спад на доходите, умора и ненавист накрая превърна разпръснатите усещания на средната класа в масово течение.

СЪПРОТИВА

Загърнатата в кърпичката на ефективност социопатия на мениджърите прерастна в невиждана жестокост, и започна масово противостояние. Така например, един от членовете на съобществото /r/antiwork публикува фотография на преписката си с началник, където последния изисква от него да се яви на работа през почивен ден, който работникът взел във връзка със смъртта на баща му. Началник открито му казва "престани да се правиш на страдалец". Работникът незабавно го извещава че се уволнява и  го изпраща на няколко весели букви. По-рано такова би се считало за изолиран инцидент, чули за който мнозина биха се удивили. Сега това е норма. Този пост получи 150 хиляди гласа и бе прочетен  от милиони. Ето още един пример: една работничка се уволнява, и началството заповядало друг сътрудник да работи в събота, след 8 работни дни без прекъсване. Той отказва; началникът опитал да заплашва с уволнение и загуба на медицинската застраховка, и бил незабавно изпратен по адрес, работникът се уволнил на място.

Пандемията, интернет и държавната помощ помогнаха на американската работническа класа да усвои съвершенно нова за него истина: няма принципна разлика между изнуряващата работа под ефективен мениджър който постоянно те унижава, и за която плащат грошове, с които ти едва ли можеш да заплатиш стая под наем, и безработицата. Американците започнаха масово да изпращат началството в известни пеши пътешествия и да се уволняват, създавайки криза, мащабите на която едва започват да се изясняват. По такъв начин в САЩ пусна корени точно това явление, от което най-много се боят работодателите: солидарност. Милиардни търговски предприятия, плащащи минимална заплата на стотици хиляди работници започнаха тихо да паникуват. Бизнес-журналистиката бие в набат - за това в следващата част.

Началото на това явление бе пропуснато от аналитиците и се приписваше от вестникарите на изнежени хипстери и "лениви зумери" - деца от 2000-те и по-млади, които като че не искали да работят и разчитали да живеят наготово, съставяйки жизнените си приоритети изцяло и напълно от изпитания на истинните преживявания в своя богат вътрешен свят. Зумерите назначавали събеседване за работа и не се явявали на него; ако работата им била предложена, те можели просто да не се явят на нея, или да станад насред работния ден и мълчешката да си тръгнат завинаги. След двадесетгодишните зумери се повлекли и милениалите - тези, които се родили през 80те - но за разлика от тези, които са по-млади, човек над 30 вече има някакви ценности, жизнен опит и някаква тежест в обществото, и когато такива хора се обединят и започнат да се поддържат, това има забележими реални последствия.

"НИКОЙ НЕ ИСКА ВЕЧЕ ДА РАБОТИ"

Първата пукнатина даде индустрията на фастфуда и търговията. Работниците започват да напускат работните си места, често по средата на работния ден. Опитите на управленците да затегнат юздите и хванат бика за рогата само влошават ситуацията. Работниците започват да се уволняват заедно и да подават жалби заедно - понякога на цели смени. Собствениците на бизнеси се хващат да окачват навсякъде извинения за задръжки в обслужването и обявления за набор на работници, позоваващи се на това, че "никой не иска вече да работи." В отговор самите работници, напускайки работното място, започват да оставят след себе си свои собствени обявления: "ние се уволнихме, понеже ни плащат стотинки и ни плюят в лицето и душата."

Разбира се, болшинството бизнеси и в главата не им дойде да вдигнат заплатите, да подобрят условията на труда и отношението към простия работник. Вместо това те решиха просто да свалят вината на новото поколение и подакащото му правителство, а кризата просто да изчакат. Но кризата изглежда ще ги надживее. Американският интернет е препълнен с фотографии на затворени ресторанти с жални писма на вратите. В Британия тресна индустрията на превозите, което доведе до опустяване лавиците в магазините в някои места и криза на доставките на гориво. Правителството и работодателите отново заговориха за ленивите шофьори, които просто не искат да работят, субсидии за сметка на данъкоплатците и внос на допълнителна чуждестранна работна сила; никой естествено не поиска да се раздели със собствените си пари. В Германия, Австралия и други страни работниците също започват да се държат по подобен начин.

Следваща стъпка стана самоорганизация и популяризация на анти-капиталистически диалог. В САЩ дълго време битова идеята, че някои длъжности може да се разглеждат като временни или като годни само за подрастващи. Разбира се за работодателя е изгодно такова мислене - това означава, че на работника с пълна заетост може да се плаща под минимума за преживяване. Сега идеята за временен и неквалифицирован труд открито се отрича. В момента например се организира бойкот на Макдоналдс, който винаги се е считал за място, където подрастващите могат да "помиришат живота и наберат опит", с цел да се застави мрежата да вдигне минималната заплата до 25 долара на час; тази инициатива набира обороти както от страна на работниците, така и от страна на посетителите. Изглежда ще бъде подоровен и американският "черен петък" - работниците се призовават един друг да не излизат на работа през празника без адекватна компенсация, която те никога няма да получат. Естествено ако това се случи загубите за търговските мрежи ще бъдат огромни. Американската работническа класа както виждаме, постепенно започва да осъзнава абсурдността на своята икономическа ситуация - така например, в ориентационният пакет на търговската мрежа Wallmart направо се говори за това, как да се получават от държавата дотации за храна, доколкото на заплата не може да се оцелее, което струва на държавата миллиарди в социални програми; складовите работници в компания Amazon описват компютърни алгоритми, които следят за тяхната производителност, принуждавайки ги да пикаят в бутилки и плачат в специално определени за това боксове. Създават се и се разпространяват памфлети, паметки за правата на работниците, забележки систематизиращи случващото се и други агитационни материали. По тихичко се забелязва повишение на заплатите в отделни филиали на търговските мрежи.

Сформираха се основните цели на движението против работа: милиардери от една страна, разхождащи се на "Ламборджини" мениджъри и бедняшки редови работници, принудени да орат на две работи - това е несправедливо. Да се работи, казват в движението, трябва само по желание и само с удоволствие. (Или трудът при комунизма престава да бъде задължение, само средство за оцеляване, а се превръща в първа жизнена потребност - бел.пр.) Разбира се това е наивен, повърхностен възглед. (Не е дорасъл автора, какво да се прави - бел.пр.) Зад него обаче стои отново открилото се на американската работническа класа разбиране: самоценността на човека не зависи от това как тежко той работи, и да превиваш гръб работейки под чичо за стотинки трябва да бъде позор, а не повод для хвалба. Работният ден трябва да бъде кратък, заплатата висока, а работодателят - вежлив. А значи баснословни изгоди повече не ще извлечеш - и тези, които се опитват да го правят трябва да се пресуват. Всичко се преобърна: кандидатите за работно място сега не просто отказват да предоставят препоръки от предишните работодатели, а започват да искат препоръки от предишните работници. Началникът трябва да бъде благодарен, че ти си се съгласил да му работиш, а не обратното. Съставен  е цял списък "червени флагчета" и признаци за недобросовестност, които позволяват на съискателя незабавно да спре събеседването и се сбогува. Всъщност даже самото събеседване сега променя своето направление - работодателят става кандитат за работника и е длъжен да пасне под неговите критерии. Разните трикове на кадровиците и агентствата, които по-рано просто се възприемаха като дадено - например, всякакви опити да се подмами кандидата, скривайки при това до последно нивото на заплащане, истинското местоположение на работата, пряка лъжа в обещаните условия - сега могат просто не само да сложат прът в колелото на набор на нови сътрудници, но и да създадат отток на съществуващите. По-рано разпространента практика на работодателите за обезателни тестове за наркотици, полиграф, подпис под забранени от закона задължения, както и различни лъжи на агенствата по набор на персонал за "млада и динамична обстановка", всякакви унизителни евтини подаръци, тимбилдинги, мотивационни лекции и обезателни корпоративи които работодателят ползва вместо вдигане заплащането на труда, всичко това сега започва да предизвиква отхвърляне и ненавист, които повече не е нужно да се скриват. Прословутата руска опашка от желаещи да работят, винаги намираща се извън полезрението зад оградата, с която работодателите така обичат да плашат търсещия правата си неблагодарен работник, който е най-умен от всички, гръмко се разтвори в нищото и остави зад себе си плашеща пустота.

Освен това, бавно, но вярно отпада дълбоко враслият в американската менталност страх да се нарече името на бившият работодател, който се е отнасял към теб зле, доколкото винаги може да се получи иск за клевета. Сега все повече и повече работници разсъждават така: те от мен нищо не могат да вземат (В класовата борба пролетариатът няма какво да загуби, освен своите робски вериги - бел.пр.), а когато другите чуят, че компанията се опитва да съди бившите си работници, никой няма да работи там вече никога, и те са свършени. А това на свой ред означава, че компании, които се градят на изсмукване на кръвта и нервите на работниците не могат вече да го скриват. В тази нова менталност бизнесът, доходността на който зависи от способностите на психопатите в управлението да изстискат от работника максимум полза за минимум заплата, няма право на съществуване - и бизнесите, построени на лъжи, измами, викове, заплахи и унижения започват да горят. Взаимното рязане на гърла, с което така се славеше американската култура накрая стана отвратително за тези, които най-много биват с прерязано гърло. Отмяната на табуто за озвучаване имената на такива компании ще позволи те да се бойкотират, така образом полагайки им края.

Силата на работниците - е в солидарността. Ако никой не иска да работи за тебе, защото си козел, то никакъв бизнес ти вече нямаш, и топай на бунището да ядеш всичко наред. Това може да бъде и наша реалност съшо - ако поискаме. Ако неуправляемият капитализъм "късен стадии" в САЩ се срине верижната реакция повсеместно е неминуема.

В следващите епизоди ще погледнем конкретни примери на движението, ще направим обзор на пресата, ще поговорим за историята на профсъюзите и трудовите движения, а после ще поразмишляваме за това как ще бъде в бъдеще.

Поръчах пица на децата, а я донесе учителката по математика на дъщеря ми. Тя има степен на магистър, а печели по-малко от моя тъп гъз и е принудена да развозва пица, за да сведе двата края. Това не е тази американска мечта, която ни набутват.

 

И така, завършихте четенето. Да се върнем там, откъдето започнахме, а именно, уговорката на автора:

  Малка уговорка: аз по никой начин не поддържам комунистическите възгледи на марксизма-ленинизма. Аз не се стеснявам да призная тяхната правота там, където те действително са прави. Въпреки това тази статия не следва да се възприема за изразяване на поддръжка на комунизма, даже ако между редовете може да се улови познат мотив.

След което ред след ред, абзац след абзац следва такъв накал на страстите, такива логически подкрепени и обосновани доводи в пълно съответствие с марксистко-ленинската теория, че самите Маркс, Ленин и Сталин аплодират прави! Ще си позволя да се обърна към автора задочно: Уважаеми другарю! Най-настоятелно ви съветвам да прочетете Маркс, Ленин и Сталин. И да сравните изречение по изречение вашите писания с техните. Когато намерите 80% съвпадение (а съвпадение има всичките 100%!), то аз ви поздравявам - вие сте комуняка! Следващото правилно и логично нещо ще бъде да го признаете, и да не се боите да го афиширате, което например правя аз и мнозина други осъзнати пролетарии - марксисти-ленинци!