Отговор на постът «Ако марксизмът е мъртъв, то защо борбата с него продължава?»⁠⁠

Защото те се боят от повторение.

Всички те, чукащи елитни отполирани курви, гледащи от своята 100 метрова яхта към личната им задгранична 5 етажна къщица с градина от 10 хектара, където полето за голф се губи в модният ландшафт от растения от червената книга и дипломирани градинари. Където спалният район те виждат само на страниците на мемове и в обзорите на Евгений Баженов и Лора Крумова. Където аналната тапа се инкрустира с диаманти, чисти като светлината от очите на Галадриел, а негърът-любовник е избран и отгледан от най-добрите гледачи на кучета от Нова Зенландия.

Те се боят от народа, боят се, че хората ще се протегнат към знанията, затова и тв и интернет са заляни с предавания, които могат да пробудят едва ли не само животински инстинкти.

Както средневековна Европа е заливала немитото тяло със скъпи благовония за да не вони, така и капиталистите заливат естественият стремеж на човека към комунизма с лъжи, говно, похот, алчност, страх и отчужденост на човека от неговият принос в обществото и от самото общество. Те се страхуват какво ще е, ако ние се обединим, другари!

Языковой патриотизм⁠⁠

Однажды Георгий приехал в бывшую республику социалистического лагеря по делам, и остановился там в гостинице. Позже, ему понадобилось продлить проживание на пару дней. С этой целью он явился на ресепшен, где царствовал блондинистый вьюнош.

Ранее на ресепшене все начинали разговор на русском (хотя в этой республике, как и в некоторых других, упивающихся своим счастием, русский язык называют «оккупантским» и всячески его чураются). Поэтому Георгий обратился к вьюношу на языке Пушкина. Лицо того, побледнев, отразило ужас и паническое состояние.
- I don`t want to speak Russian with you! – гордо ответил вьюнош.
- То есть, вы знаете русский, но специально говорить со мной на нём не будете?
- Yes.
- Лады, я тоже с вами общаться не стану. Зовите менеджера.

Менеджер возник немедленно, и вопросил противоборствующие стороны, в чём дело.

Вьюнош озвучил расклад на гордом языке независимого государства. Георгий – на русском. Менеджер спросил Георгия по-оккупантски, говорит ли тот на английском.
- Конечно, нет, - флегматично сказал Георгий. – Вообще ни слова не знаю. Жил в колхозе. Но видите ли, букинг, то бишь сайт, с которого я бронировал ваш отель, вполне принимает жалобы и на русском языке. И отзыв я оставлю на нём же, с полным рассказом о ваших прекрасных сотрудниках, что демонстрируют свой патриотизм на рабочем месте.

Менеджеру почему-то эта идея не понравилась. Он указал вьюношу отойти в сторону, и сказал, что сейчас займётся проблемой сам. Оформил, как надо, продлил электронный ключ номера, принял оплату, и всё это на оккупантском языке. Менеджер говорил на нём с акцентом, временами запинался, но в целом, знал его довольно-таки неплохо.

Ситуация треснула пополам, когда менеджер завис с одним вопросом, не зная, как его правильно сформулировать. Георгий перешёл на язык британских колонизаторов.
- А…ну вы же сказали, что не говорите по-колонизаторски…- поразился менеджер.
- Говорю, конечно, - скучно сообщил Георгий. – Если человек плохо знает мой язык, естественно, я сам предложу ему перейти на английский, зачем его мучить. Но тут иной случай. Ваш паренёк, находясь на службе, с утра пораньше специально подчёркивает, что конкретно НЕ ХОЧЕТ общаться со мной на русском. Ну, тогда выёбываться он может в другом месте. Ему, вероятно, славно осознавать - вот он не поговорит на русском, и кровавый режим у нас сию же минуту на бок завалится. Детский сад, штаны на лямках.

Последняя фраза была произнесена на оккупантском, но менеджер её прекрасно понял.
- Извините, - сказал он на оккупантском. – Этого больше не повторится.
- I hope so, - ответствовал Георгий на колонизаторском, и они разошлись.

Честно говоря, он даже удивился вежливости менеджера: ибо республика столь горда, независима и патриотична, что Георгий ожидал выступления против него целого отеля. В таком случае, Георгий адресовал бы менеджмент на хуй, и уехал в другую гостиницу, уснастив Интернет пиздатыми отзывами о качестве сервиса. Но этого не произошло.

Следующим утром, едва Георгий вышел на завтрак, осчастливив весь персонал своим появлением, вьюнош как ни в чём не бывало пластмассово приветствовал его.
- Hello.
- Вы - хуй, - спокойно проинформировал его Георгий.
- Что?! - от неожиданности и шока вьюнош внезапно вспомнил оккупантский.
- Я говорю, доброго вам здоровья, - любезно улыбнулся Георгий. – А вам что показалось?

Вьюнош побагровел и промолчал. Георгий поддержал его ласковым взглядом. Парень явно очень большой патриот, но просто плохо знает русский язык. А в таком случае, получив пожелание здоровья, довольно легко ошибиться.

(с) Zотов

John Whitehead's Commentary - Brace Yourselves: A Tsunami Approaches

Brace Yourselves: A Tsunami Approaches

John Whitehead's Commentary

Brace Yourselves: A Tsunami Approaches

By John & Nisha Whitehead

October 15, 2024

“What happened here was the gradual habituation of the people, little by little, to being governed by surprise; to receiving decisions deliberated in secret; to believing that the situation was so complicated that the government had to act on information which the people could not understand, or so dangerous that, even if the people could understand it, it could not be released because of national security... And all the crises and reforms (real reforms, too) so occupied the people that they did not see the slow motion underneath, of the whole process of government growing remoter and remoter.”—Historian Milton Mayer, They Thought They Were Free: The Germans, 1933-45

Brace yourself: a tsunami approaches.

While we squabble over which side is winning this losing battle to lead the country, there is something being concocted in the dens of power, far beyond the public eye, and it doesn’t bode well for the future of this country.

Anytime you have an entire nation so mesmerized by the antics of the political ruling class that they are oblivious to all else, you’d better beware.

Anytime you have a government that operates in the shadows, speaks in a language of force, and rules by fiat, you’d better beware.

And anytime you have a government so far removed from its people as to ensure that they are never seen, heard or heeded by those elected to represent them, you’d better beware.

We’ve got to get our priorities straight if we are to ever have any hope of maintaining any sense of freedom in America.

As long as we allow ourselves to be distracted, diverted, occasionally outraged, always polarized and content to view each other—rather than the government—as the enemy, we’ll never manage to present a unified front against tyranny (or government corruption and ineptitude) in any form.

Mind you, by “government,” I’m not referring to the highly partisan, two-party bureaucracy of the Republicans and Democrats. Rather, I’m referring to “government” with a capital “G,” the entrenched Deep State that is unaffected by elections, unaltered by populist movements, and has set itself beyond the reach of the law.

This is the hidden face of a government that has no respect for the freedoms of its citizenry.

So, stop with all of the excuses and the hedging and the finger-pointing and the pissing contests to see which side can out-shout, out-blame and out-spew the other.

Enough already with the short- and long-term amnesia that allows political sycophants to conveniently forget the duplicity, complicity and mendacity of their own party while casting blame on everyone else.

This is how evil wins.

This is how freedom falls and tyranny rises.

This is how good, generally decent people—having allowed themselves to be distracted with manufactured crises, polarizing politics, and fighting that divides the populace into warring us vs. them camps—fail to take note of the looming danger that threatens to wipe freedom from the map and place us all in chains.

The world has been down this road before, as historian Milton Mayer recounts in his seminal book on Hitler’s rise to power, They Thought They Were Free.

We are at our most vulnerable right now.

The gravest threat facing us as a nation is not extremism but despotism, exercised by a ruling class whose only allegiance is to power and money.

We’re in a national state of denial, yet no amount of escapism can shield us from the harsh reality that the danger in our midst is posed by an entrenched government bureaucracy that has no regard for the Constitution, Congress, the courts or the citizenry.

No matter how often the team colors change, the playbook remains the same. The leopard does not change its spots.

Scrape off the surface layers and you will find that nothing has changed.

The police state is still winning. We the people are still losing.

In fact, the American police state has continued to advance at the same costly, intrusive, privacy-sapping, Constitution-defying, heartbreaking, soul-scorching, relentless pace under the current Tyrant-in-Chief as it did under those who occupied the White House before him (Trump, Obama, Bush, Clinton, etc.).

Consider for yourselves:

• Police haven’t stopped disregarding the rights of citizens.
• SWAT teams haven’t stopped crashing through doors and terrorizing families.
• The Pentagon and the Department of Homeland Security haven’t stopped militarizing and federalizing local police.
• Schools haven’t stopped treating young people like hard-core prisoners.
• For-profit private prisons haven’t stopped locking up Americans and immigrants alike at taxpayer expense.
• Censorship hasn’t stopped.
• The courts haven’t stopped marching in lockstep with the police state.
• Government bureaucrats haven’t stopped turning American citizens into criminals.
• The surveillance state hasn’t stopped spying on Americans’ communications, transactions or movements.
• The TSA hasn’t stopped groping or ogling travelers.
• Congress hasn’t stopped enacting draconian laws.
• The Department of Homeland Security hasn’t stopped being a “wasteful, growing, fear-mongering beast.”
• The military industrial complex hasn’t stopped profiting from endless wars abroad.
• The Deep State’s shadow government hasn’t stopped calling the shots behind the scenes.
• And the American people haven’t stopped acting like gullible sheep.

So you can try to persuade yourself that you are free, that you still live in a country that values freedom, and that it is not too late to make America great again, but to anyone who has been paying attention to America’s decline over the past century, it will be just another lie.

The German people chose to ignore the truth and believe the lie.

They were not oblivious to the horrors taking place around them. The warning signs were definitely there, blinking incessantly like large neon signs.

“Still,” historian Robert Gellately writes, “the vast majority voted in favor of Nazism, and in spite of what they could read in the press and hear by word of mouth about the secret police, the concentration camps, official anti-Semitism, and so on.”

The German people backed Hitler because for the majority of them, life was good.

In a nutshell, life was good because their creature comforts remained undiminished, their bank accounts remained flush, and they weren’t being discriminated against, persecuted, starved, beaten, shot, stripped, jailed and turned into slave labor.

Life is good in America, too.

Life is good in America as long as you’re able to keep sleep-walking through life, cocooning yourself in political fantasies that depict a world in which your party is always right and everyone else is wrong, and distracting yourself with bread-and-circus entertainment that bears no resemblance to reality.

Life is good in America as long as you don’t mind being made to pay through the nose for the government’s endless wars, subsidization of foreign nations, bloated workforce, secret agencies, fusion centers, private prisons, biometric databases, invasive technologies, arsenal of weapons, and every other budgetary line item that is contributing to the fast-growing wealth of the corporate elite at the expense of those who are barely making ends meet—that is, we the 99%. 

Life is good in America for the privileged few, but as I make clear in my book Battlefield America: The War on the American People and in its fictional counterpart The Erik Blair Diaries, it’s getting worse by the day for the rest of us.

So, please spare me the media hysterics and the outrage and the hypocritical double standards of those whose moral conscience appears to be largely dictated by their political loyalties.

Anyone who believes that the injustices, cruelties and vicious callousness of the U.S. government are unique to any one particular administration has not been paying attention.

WC: 1251

ABOUT JOHN W. WHITEHEAD

Constitutional attorney and author John W. Whitehead is founder and president of The Rutherford Institute. His most recent books are the best-selling Battlefield America: The War on the American People, the award-winning A Government of Wolves: The Emerging American Police State, and a debut dystopian fiction novel, The Erik Blair Diaries. Whitehead can be contacted at staff@rutherford.org. Nisha Whitehead is the Executive Director of The Rutherford Institute. Information about The Rutherford Institute is available at www.rutherford.org.

Publication Guidelines / Reprint Permission

John W. Whitehead’s weekly commentaries are available for publication to newspapers and web publications at no charge. Please contact staff@rutherford.org to obtain reprint permission.

Кратка история на «никой не иска да работи нормално»

 

(Аз като капиталист съм напълно съгласен. Никой (ругатня) не иска да се учи и работи нормално.)

Като прочетох този коментар и се замислих, а къде пък това вече съм го чувал?

 

Ама верно ли, че вече 130 години никой не иска да работи нормално? Ужас, просто как сме оцелели??

Или така — или от XIX век до някого не стига простата истина, защо за тях никой не иска да работи "нормално".

Капитализмът: капан за маймуни

 

Хората от векове се мъчат да разберат как капитализмът се превръща в кошмар, ако всяко частно лице се стреми към своята печалба. Но как може да се получи отрицателен резултат, когато се събират положителни стойности? Всеки е искал печалба за себе си, а в крайна сметка всички се оказват на загуба. Как е възможно това?!

Осъждайки зверствата на капитализма, марксистите твърдяха, че колективното планирано производство ще бъде по-печелившо и ще надмине „пазарната анархия“. Но когато се оказа, че колективното производство е по-малко доходоносно от частното, марксистите се отказаха, разочаровани от реалността, която не оправда техните очаквания.

Епигоните от КПСС, интелектуално второстепенни се влачеха след западната обществена мисъл, която до началото на 80-те даде неолибералната революция, чийто идеолог беше М. Тачър, а в САЩ лицето на движението стана актьорът Роналд Рейгън, едва ли разбиращ какво са му дали да прочете.

Малцина помнят, но през 70-те години ХХ век „конвергенцията на системите“ достигна своя връх: не само СССР се сближаваше със Запада, но и обратното. Изглеждаше, че двете страни са на път да постигнат консенсус и да преодолеят цивилизационния разкол. Там ще вземат (и вече вземаха) най-доброто от нас, ние ще вземем най-доброто от тях, и както пееха – «в космоса в съвместен валутен полет»…

Тачър, яростен враг на съветската система, също воюваше с т.нар. „английски социализъм“ — продукт на конвергенцията. Тачър насочи предизборната си критика към вътрешния враг, който тихомълком се опитваше да социализира обществото. Тя заяви (14 октомври 1983 г.): „Няма държавни пари, има само пари на данъкоплатците“ и подчерта, че ако Торите не вярват, че частната собственост е един от стълбовете на индивидуалната свобода, то по-добре да станат социалисти и с това да се приключи.(30 януари 1975 г.)

 «Социалистите викат «Власт на хората!» и вдигат юмрук. Всички ние знаем, какво означава това: «Власт над хората. Власт на Държавата» (15 март 1986).

«Общество като такова не съществува: има само мъже и жени, и още има семейства».(23 септември 1987).

Неолибералната революция започна през 70-те години, а лидерите на КПСС просто я последваха, примирявайки се с мисълта, че няма да има „европейски социализъм“, а само европейски капитализъм.

„Ами тогава и ние!“ – казаха те.

+++

Какъв е проблемът с капитализма, при който всеки търси печалба според своите възможности? Може би те наистина са прави? – помислиха разочарованите от Госплана Лужини[1] от КПСС. Какво поощряваме освен мързел, безотговорност и инфантилизъм със социалните си гаранции? Ако всички бъдат принудени да работят усърдно, ще получим нация от спортисти и шампиони...

Но тези мисли доведоха до катастрофа, която Достоевски вече беше предсказал[2]. Икономистът трябва да обясни икономическите причини за това:

Един от законите на икономиката е, че разходите за възстановяване на ресурсите увеличават себестойността на продукта. Това прави хищническото управление по-печелившо на кратки разстояния, отколкото рационалното. И това е факт от обективната реалност, на който игра Тачър. 

Но спринтьорът, макар да побеждава на 100 метра, ще изостане на маратона. На 100 метрах спринтьорът, вложил се изцяло леко ще «бие» маратонеца. Той ще достигне финиша значително по-рано, и всички ще разберат (ибо фактите са упорити): системата за бягане на спринтьора е далеч по-ефективна от маратонската школа.

Но километр след километър спринтьорът ще издиша, а маратонецът, изостанал накъде далеч зад гърба му – ще държи равен бяг и равно дишане. Ако спринтьорът се опита да пробяга маратона така, както бяга сто метра, то инфарктът му е гарантиран.

Кучката Тачър открадна бъдещето на човечеството. Нея самите англичани погребваха в Англия с плакати «Дин-дон! Вещицата умря!» И тя не се заблуждаваше по този въпрос. Тя знаеше, че у пазара на частната инициатива има много ограничено време, затова и заложи пределно свити срокове за унищожение на СССР[3].

Тачър знаеше, че ако Съветският съюз не бъде разрушен в рамките на 20 години, ще стане ясно, че капитализмът е изчерпан и губи в дългосрочен план. Затова в ход влезе всичко (при пълно съдействие на окултистите в КПСС, в нейното ръководство)

Колкото по-дългосрочни са програмите за възстановяване на използваните ресурси, толкова по-голямо бреме стават за себестойността на продуктите. Ако просто сечете гора, дървеният материал ще е по-евтин, отколкото ако след изсичането засаждате нова. Ясно е, че възстановяването на гора е скъп процес, чиито ползи ще се проявят едва след десетилетия.

Ако просто използвате кадрите, то това несъмнено е по-евтино отколкото исползвайки да готвите нови кадри. Процесът на образование на човека е 15 години (училище + ВУЗ), а ако тук се добави предучилищното образование и следващите повишения на квалификацията то повече. Това са разходи, разходи, разходи… Които могат и да се избегнат, ако се действа като хищник! Нали у вас, тук и сега, кадри вече има? И на вашият век ще стигне! А нови нека готвят не за ваша сметка (от което в резултат и се получава, че въобще не ги готвят). А освен тясно-профилно образование има още и обща култура, и тя също е на загуба! Никой до края така и не е сметнал колко  ще стува възпитание на «хармонично развитият човек на бъдещето», а нали този труд ще се оправдае не днес, ако въобще се оправдае.

Радея за печалбата на частниците, идеологът на глобалистите, първи глава на «Европейската банка за реконструкция и развитие» и постоянен член на Билдерберският клуб Ж.Аттали, заяви: «човек над 65 струва на обществото скъпо и грижата за увеличение продължителността на живота е безперспективна». Това не злобните комунисти, а Ж.Аттали измисли един вид сатирически лозунг: «Бъди ефективен, бъди пазарен: не се учи, не боледувай, отработал – умри!».

Не трябва да се мисли, че капиталистите са глупаци. Те са много умни люде, и прекрасно разбират към какво води икономията на частника от рекултивация сред дълговременно използване. Това са спринт и маратон: отначало вие получавате скок, подем на жизненото равнище, ръст на печалбите, а после всичко рухва. Но има надежда: вие ще умрете (капиталистите са смъртопоклонници), и вас това вече няма да ви засяга. Красиво поживяхме, и навреме си отидохме. И с мерзко хихикане оставяме на потомците да разгребват след нас… Макар че... ? Лидерите на Запад са все бездетни, «чайлдфри», нямат потомци…

Така че, ако се опитаме да действаме икономически рационално, печалбата на човек ще намалее, животът ще бъде като в СССР – стабилен, възходящ, но потребителски скромен (като минимум в обозримо бъдеще). КПСС-истите и БКП-истите не бяха готови за това, особенно късните («гулаш-комунистите»), те разчитаха, че организираното по ума производство ще задмине «анархията на пазара», и се сринаха.

И все пак истината е, че ако управлявате ресурсите рационално, ще получите по-добро качество на живот (животът ще преодолее трескавото безумие, ще стане по-спокоен, по-добър, човекът ще стане по-умен и образован, по-широко мислещ и т.п.), но няма да има превъзходство в потреблението.

+++

Капитализмът е „капан за маймуни“. Според легендата от Индия, за да се хванат маймуни, се използва съд с тесен отвор и в него се слагат вкусни семки. Маймуната стиска семките, но не може да извади ръката си, без да ги пусне. И така я улавят и убиват.

Като алегория на капитализма тази легенда е перфектна.

Частникът, стремящ се към своята печалба, не може да разхлаби хватката си. По-точно може, но не иска - жал му е за печалбата. Така той попада в цугцванг - ако управлява ресурсите разумно, огромните разходи ще го разорят. Но ако действа хищнически, спринтира, то след известно време неговите разрушителни действия ще се сумират с други такива от другите частници. Накрая цялото общество ще се разпадне и загине колективно. Когато количеството разрушения, внасяни в живота от хищниците премине в качество, скокообразно (след натрупване на негативните фактори).

 Решението е: СССР 2.0, с подобрения.

Но за това трябва да разхлабим хватката си. А за да го направим, трябва да престанем да бъдем маймуни.

И да станем хора...

 

Вазген Авагян, икономист, команда ЭиМ

----------------------------------------------

[1] Лужин - «теоретически» двойник на Разколников (Лужин) (по романа на Достоевски «Престъпление и наказание»). Теорията на Лужин е прието да се нарича «теория на целия кафтан». Тази теория е основана на убежденията, че всеки човек е длъжен да се грижи само за собственото си благополучие, нали именно тогава ще му останее цел кафтан; ако човек помага другиму, то цял кафтана няма да има ни у него, ни у този комуто той помага. Вижда се сходността на теориите на двата персонажа; теорията на Лужин се превръща в доведена до крайна точка теория на Разколников. 

[2] Ф. М. Достоевский. Престъпление и наказание: «—… По вашата теория се случи! — Как така по моята теория? — А доведете до последствията, които проповядвахте, и ще излезе, че хората може да се колят... — Моля ви се! — извика Лужин …»

[3] Ето речта на Маргарет Тачър на заседание на Американският нефтен институт през ноември 1991 г. В това време тя бе частно лице, напуснала поста премиер-министър предната година: "Съветският Съюз – това е страна, представляваща сериозна заплаха за западният свят. Аз говоря не за военна заплаха. Такава всъщност нямаше. Нашите страни са достатъчно добре въоръжени, в това число и с ядрено оръжие. Аз имам предвид заплаха икономическа. Благодаря плановата политика и своеобразното съчетание на морални и материални стимули на Съветският Съюз се удаде да достигне високи икономически показатели. Процентът на приръст на брутният национален продукт у него бе примерно два пъти по-голям от нашият. Ако при това отчетем огромните природни ресурси на СССР, то при рационално водене на стопанството у Съветският Съюз имаше напълно реални възможности да ни измести от световните пазари».

XXI век. Капитализъм, щастие, за*би!

Проблем с глада в страните от третия свят все още стои, например - в Британия! Но вие ще кажете - "Британия не е страна от третия свят". "Зависи откъде ще се погледне", ще отговоря, границите на "страни от третия свят" не е национална, а ще се изненадате - класова.

За какво всъщност става дума?

Ами за съжаление в Британия, гладът никъде не се е дянал, и това казвам не аз, а кметът на Лондон. Пресни са спомените, как в доковидните времена беше много популярен фонд за събиране на средства за обяд на децата от малоимущи семейства.

По думите на кмета на Лондон — Садик Хана, около 300.000 деца в Лондон и 4.000.000 деца във Великобритания не се хранят редовно (Т.е. ден-два се хранят, ден-два - не. На закуска и обяд се хранят, на вечеря - не)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Британската работническа партия от много години настоява да се въведат бесплатни обеди в училищата, тъй като е несправедливо част от децата да могат да обядват и се учат сити, а част от децата са принудени да се учат гладни. Но правителството на Великобритания има по-важни разходи — например, да спонсорира войни.

Кметът на Лондон също така отбелязва: «Защо Индия може безплатно да предостави храна на 150 млн ученици, а Великобритания не? Аз не мога да разбера това, то е зад границата на разбиране».

Ами уважаеми или не толкова кмете на Лондон - "Капитализъм, щастие, за*би!" Безплатната храна е безплатна от едната страна, а от другата страна трябва да се закупи и заплати, и на някого от това ще му падне печалбата! Ти нали знаеш, как работи капитализъЪма, м-м?

За маймуните и хората

 

"Ако маймуна би събрала и скрила банани повече, отколкото може да изяде, докато нейното стадо умира от глад учените биха изучавали мозъка и, за да разкрият патология.

Когато се намират особи, подобни на хора, които правят същото, те попадат на корицата на Forbes."