Monday, January 25, 2021

В спектакъла "Навални" главен актьор не е Путин, а капиталистическата власт в Русия!

 Въпрос: «Здравейте, аз съм Ваша читателка. Не мога да разбера за какво бе организирана постановката с връщането и задържането на Навални, неговото видео за двореца, на което навъртяха гледания за 2 дена над 30 млн., неговите призиви за митинги. С това всичко искат да отвлекат нашето внимание? Но от какво? Защо устроиха всичко това? Моят адрес: ел. поща или отговорете във ВК, аз съм подписана за вас. Благодаря.»

Отговор на РП:

Вие се съвършенно права, цялата история с връщането на Навални, неговият арест и акциите на протест в негова защита — това е очевидна постановка, политически спектакъл, в който най активна роля играе съвсем не «опозицията», не «либералите» во главе с Навални, а действащата руска власт в лицето на самия Путин, с когото Навални «се бори».

Рекламата на връщането на Навални в Русия, неговият арест и акциите на протест в негова поддръжка беше буквално беспрецедентна

И по-рано руските СМИ, в това число съвсем не либерални, а федерални (!), «развъртаха» Навални с всички сили, съобщавайки за него всяка дреболия, като че в страната няма други новости. 

Нас подробно ни информираха и за углавните дела, заведени против Навални, и за неговото «отравяне», и даже за неговите, извинете, долни гащи, чрез които уж това отравяне и е било осъществено.

Ето това участие на централните руски СМИ в цялата история с Навални точно показва, кой именно е заинтересуван в неговата популярност и цялата негова дейност — предеи всичко, това е днешната власт в Русия.

И действително, ние знаем колко чувствително се отнасят буржуазните медиа към всяко споменаване на своите страници и канали нечие име или информация за събитията. 

Те имат милиони зрители и читатели, и отлично знаят своята сила, възможностите на своята пропагандистско-агитационна машина. Вие никога не ще намерите там съобщения действително опасни за действащата власт. 

За стачки в медиа-пространството практически не се съобщава, макар такива да се случват ежедневно на едно или друго предприятие едва ли не във всеки град на Русия. 

Буржуазните СМИ отлично знаят какво е пиар, в това число и черен пиар. И много активно го използват. Но само тогава, когато за техните стопани и собственици това е изгодно.

Това означава, че навиването на темата Навални е било много изгодно, ако даже централните телеканали и информ-ресурси (държавните!) по най-подробен начин информираха руските граждани за всяко шавване на пръста на господина Навални.

Изгодна бе и гигантското развъртане на последния филм на Навални за двореца на Путин в Геленджик. До днес броя гледания на филма прескочи 43 млн. души. И ние не мислим, че тази цифра е навъртяна. 

Тя напълно може да бъде реална. 

Рекламата на филма буквално течеше от всички пуктнатини: новостите в телефона бе невъзможно да се прегледат, без десет пъти да не ти напомнят, че има някакъв филм на Навални за двореца на Путин, който вече са гледали нам-колко милиона души. 

Естествено хората видели тези съобщения се заинтересуват и също започвали да гледат този филм, дори доколкото просто искали да разберат какво там такова е наснимал Навални, ако за филмя «всички говорят». 

На това е и била сметката на рекламодателите, в това число и руската власт, без най-активната помощ на която такава реклама би била просто невъзможна.

Наивните другари могат да кажат, че не би могла руската власт да рекламира филм, в който се критикува Путин, нали той е олицетворение на тази власт. Но това са детски, неразумни разсъждения на хора, крайно наивни политически. Именно е могла, и както знаем, го правеше. Това и беше много изгодно! И крайно необходимо.

Защо? 

А защото филмите на Льоша Навални въобще и даденият филм за двореца на Путин в частност, с нищо тази власт не заплашват! Точно напротив, те само я укрепват! Льоша Навални се старае с всички сили да съхрани тази власт, властта на крупният монополистически капитал, властта на олигарсите.

Да, последният му филм критикува Путин, но го критикува много меко, любя, и въобще не за най-главните му престъпления пред народа на Русия. 

Не за рапродажбата на страната и унищожаването на нейната велика някога най-напредничава в света икономика, не за разрушението на уникални предприятия, не за национално предателство. 

За всичко това няма нито дума във филма. Там има съвсем друго, чисто еснафско.

Е, обича гражданина Путин разкоша, и какво? 

Е, построил си е дворец, който напълно може да се сравни с дворците на руските царе, и какво от това? 

Малко ли кой какви дворци сега си строят? 

При капитализма, когато владееш гигантски капитали и получаваш свръхпечалби от безжалостна експлоатация на милиони хора, да се оглупее от разкош е напълно закономерно, другояче и не може да бъде. 

Путин е най-крупен капиталист в света, олигарх какъвто още трябва да се потърси! Той не само и не толкова е президент на РФ — тази длъжност е временна, той е собственик на средства за производство, с помощта на които може да се експлоатират милиони хора и да се живее, паразитирайки на техния труд — а това и е именно основното и най-същественото. 

Нали никой не упреква някой-си Бил Гейтс или Джеф Безос за скъпата яхта или вила със златни тоалетни. 

Та с какво е по-лош от тях Путин, състоянието на когото едва ли е по-малко, а ако е, то не с много?

Не в дворците и златните тоалетни е работата. Работата е в това, че тези граждани са експлоататори

Владеейки колосални средства за производство, нагло присвоени, отнети от народа, те имат възможност да присвояват и продуктите на труда на тези хора, които принуждават да работят на техните предприятия. Ето къде е източника на тяхното умопомрачително богатство. Но за това филма на Льоша Навални не казва нито дума!

Същността и смисъла на филма са съвсем в друго. 

Неговата задача - е да извика възмущение у простите люде, на които често не стига за най-необходимото, от безумният разкош на конкретен олигарх, за да се съхрани системата за експлоатация като цяло. Нали не случайно филма е буквално препълнен с негатив  по отношение на СССР и социализма. 

Защо? 

А затова да се избие от главите на зрителите самата мисъл, че собственият си живот те могат кардинално да подобрят само сами, със своите собствени действия, взели в свои ръце политическата власт в страната. 

На тях им се внушава точно противоположното — че те са безсилна маса и по-добър живот трябва да чакат от «герои», от «добри царе». Именно за това в началото на филма безпардонно се заявява, че демек Навални се бори за вас! С намек, че трябва да се помогне на Льоша да дойде на власт, свали Путин, и живота на простия човек веднага ще се нареди: ще паднат цените, израстят заплатите, повишат се пенсиите и т.п. и т.н. За това разбира се Навални не говори, но всичко това си доизмисля самият зрител, вярващ в това, че някой друг, а не той сам, е длъжен да се погрижи за него (вярата в «добрия цар»).

Тази дребнобуржуазна идеалистическа теория за «герои» и «тълпа» е била разобличена вече хиляди пъти. Но тя до сега активно се използва от буржуазната пропаганда, ибо е много удобна и изгодна за капиталистите. Нали тя удържа масите от самостоятелни революционни действия.

Ето тук и лежи отговора на въпроса на нашата читателка —за какво бе организирана цялата тази постановка с връщенето и ареста на Навални (както, собствено, и сниманият от него филм за двореца на Путин). Тя вярно сама и отговори — за отвличане на вниманието. 

Ние само ще допълним нейната мисъл — за отвличане на вниманието на все по-революционизиращите се трудещи се маси от проблемите на тяхният собствен материален живот, от кардиналните проблеми на цялото социално устройство в нашата страна, които от никого не се решават и само ежедневно все повече се задълбочават. 

Тази театрална постановка с връщането, както и призивите за акции на протест в защита на арестувания Навални трябваха на режисьорите за канализация на революционната енергия на трудещите се в русло, безопасно за господстващият слой капиталисти.

За олигарсите няма разлика кой именно ще заема поста президент, Иванов или Петров, Елцин, Путин или Навални. 

Който и да го заема, той е длъжен да провежда политика на угнетение на трудовият народ и урязване на неговите демократически права и свободи, защото такава политика най-добре осигурява свръхпечалби на олигархата. 

Фашизмът и терорът са жизнено необходими на олигарсите, без тях те не могат да получат своите баснословни свръхпечалби. Ето къде е коренът на въпроса!

И ето затова руската власт развиваше и развива Льоша Навални и неговият филм против Путин, че не в Путин е работата, тук работата е в капитализма, в неговото съхранение. 

Путин, освободил поста на президент на РФ, като капиталист особено няма да пострада (както не пострада Елцин и неговите родственици, когато той освободи президентското кресло за Путин). 

Той ще продължи да получава своите свръхпечалби от експлуатацията на милиони работници, защото в негово разпореждане ще останат средствата за производство, а това за всеки капиталист е най-главното.

Далеч по-страшно за Путин е друго (както и за Навални, който също е капиталист, само че много малък в сравнение с олигарха Путин) — такива условия в страната, при които експлуатацията на работниците ще бъде невъзможна. 

Тези условия са — ликвидация в страната на частната собственост върху средствата за производство, предване на всички средства за производство в общонародна собственост и политическа власт на работническата класа, на целият трудов народ на Русия. 

Тоест иначе казано - пролетарска (социалистическа) революция. Тогава край, тогава за капиталиста край, пълен окончателен край на всичко. Тогава да се паразитира на труда на други люде, заставяйки ги да живеят полугладни, вече няма да се получи

Нали средствата за производство – заводи, електростанции, газови месторождения, железни пътища, трубопроводи и пр. в неговите ръце вече няма да има, а значи да присвои произведеният от работниците продукт той вече не ще може. И да измени вече нищо не ще може — така просто от народа властта не ще изтръгне.

От две злини винаги избират по-малката.

От една страна, Навални е фигура на конкурираща група олигарси, претендираща за поста президент на РФ и стремяща се да откъсне за себе си парче от капиталистическата баница, но все-пак класово-свой, класово-роден

От друга страна, работническата класа и целият трудов народ на Русия е класово-чужд и крайно опасен, който няма да пощади — ще отнеме точно всички средства за производство (ибо без това сит просто не ще стане). 

Ето ви и отговор, защо действащата власт в Русия и самият Путин поддържат Навални, помагат за неговото разпространение по всички СМИ — защото пред тях е далеч по-страшен за тях противник — трудовият народ на Русия, търпението на който свършва и който иска своето, връщане на отнетите от него права и свободи и сериозно подобрение на своят материален живот.

В Русия, а и не само в Русия, но и в цял свят, стремително се развива класическа революционна ситуация: низовете не желаят да живеят по старому, върховете не могат да управляват по новому, изостряне на нуждите на трудещите се маси над обикновеното ниво. Всички тези три необходими условия, указани още от В. И. Ленин, днес са налице. 

Революционната ситуация провокира небивалата световна икономическа криза, буквално като паралич разбила цялата световна капиталистическа икономика. Тази криза рязко влоши положението на трудещите се маси във всички страни на света, постави милиони хора на ръба на физическото оцеляване.

Още поевече задълбочи ситуацията коронавирусната афера и развихрилият се под нейно прикритие фашистски терор, с помощта на който световният олигархат се опитва да съхрани своите печалби и забави ръста на революционното движение на работниците и трудещите се.

Но кв-терора не помогна, той само наля масло в огъня — още повече изостри противоречията между труда и капитала, и сега те заплашват да се излеят в социална революция, способна да обхване цял свят.

Властта на капитала се заклати. Революционната енергия на масите вече не може да се удържи — олигархата разбира това, и затова иска да насочи гневът и възмущението на работниците и трудещите се настрани, в безопасна за власта на капитала посока. Той се стреми да направи революционният протест управляем.

А как да се постигне това? 

Само като се зададе лъжлив политически вектор на малоопитните политически и слабо организирани трудещи се: да се развърне тяхното внимание от насъщните и главни проблеми на днешният живот върху второстепенни проблеми (типа коррупцията или конкретна политическа фигура, която все едно сама е виновна за всичко) и се подстави удобен за олигарсите лидер, докато самите маси не издигнат свои собствени лидери.

Ето тази роля по поръчка изигра гражданина Навални с неговата компания «борци с корупцията».

Навални съсредоточава цялото внимание на персоната на Путин. Демек, Путин е такъв «пристрастил се към парите», все още «не се е накрал»

Но при това той и дума не споменава, че в рамките на съществуващата система — системата на капитализъм и частна собственост новите президенти, тези, които ще дойдат на смяна на Путин, няма да престанат да крадат. 

Навални даже не засяга този въпрос! 

А нали проблемът с корупцията при капитализма е системен, той е органически свързан с капитализма като такъв. Не съществува капитализъм без корупция, ибо нейната основа е — частна собственост върху средствата за производство. Корупцията е била и я има навсякъде и всякога, където има частна собственост. 

Навални от системните въпроси отвежда в частни въпроси, съсредоточава народното възмущение против конкретна политическа фигура, така отбелвайки други такива «крадци и корупционери», и не излиза против самата система, която неизбежно поражда това зло. 

По такъв начин Навални защитава тази система, което не може да не бъде изгодно на действащата власт в Русия, и също на Путин като капиталист.

Акциите на протест, инициирани от Навални или неговите привържъници, също са изгодни за действащата власт.

Тук навалневци играят роля на чисти провокатори, и прави бяха тези леви, които по отношение акциите на протест на 23 януари наричаха Навални нов поп Гапон

Само че не в този смисъл, че Навални подставя повярвалите му под палките на ОМОН (силов сблъсък на противоборствщите страни в революционните процеси е неизбежно, чрез такива стълкновения масите получават политически опит, необходим за победата), а в това, че тази акция може да бъде инициирана специално като повод за властите още повече да затегнат гайките, още повече да ужесточат фашистският терор.

Важно е не просто да се излезе на улицата, а ясно да се разбира ради какво, собствено, ти си излязал да протестираш, какво искаш да се добиеш и какво изискваш, какво възнамеряваш да правиш на улицата.

Какви лозунги например издигнаха привържъниците на Навални на широко рекламираната акция на протест на 23 януари? 

Те са обозначени ето тук, на официалният сайт на Навални.

Същата мисъл, но вече като заявление на самият Навални звучи и във филма за двореца на Путин.

Навални явно се предлага на народа на Русия в качеството на «герой». А трудещите се на Русия трябва да изиграят в неговата постановка ролята на «тълпа», която нищо не разбира, нищо не знае, на нищо не е способна без «герои» или «силни личности», и може да играе само ролята на пушечно месо в борбата на тези «силни личности» помежду си (в даденият случай, видимо, Путин и Навални) .

Тоест да излязат на улицата на 23 януари призовават тъпи пънчета, марионетки, които «умните хора» ще използват в своите интереси. 

Ясно е, че много такива глупаци не ще намериш. Малко кой ще поиска да троши копия заради някакъв си Навални, който никому не е ни сват, ни брат, а не разбери какво. Навалневци разбират това и затова добавят малко «социалност» в своите призиви, ловко използвайки  социална демагогия:

Против крадците и убийците. 

Против корупцията и несправедливостта. 

За собствено бъдеще. 

За свобода за всеки от нас.

Тези заявления се пропити с абстракция до немай-къде. Тях както искаш, така и разбирай: буржуят ще разбере по-своему, работникът — по-своему, кому как се харесва. 

Което и е нужно на режисьорите на политическият спектакъл.

Обърнете внимание, че класовост в тези заявления няма ни грош. А без нея те са измама, пусти и лъжливи лозунги.

Обърнете внимание — в предлаганите лозунги няма ни дума за системата, която всичко негативно, в това число и корупцията, поражда и не може да не поражда!

Навални много шуми, постоянно вика по Путин. 

Но какво предлага да се прави Навални? 

Нищо, освен товя, че е нужно да се снеме Путин от поста президент на РФ. 

Но нима в Путин е цялата работа? 

Нима на работниците и трудещите се в Русия бе по-добре при Елцин?

Какво въобще е това противостояние на Навални и Путин? 

Това е класическа конкурентна борба на разни групи на крупният монополистически капитал между себе си. Това е борба за това кому именно да жъне плодовете от експлоацията на милионните маси руски трудещи се, кому именно да гребе за себе си с лопата националното богатство на страната. 

А съвсем не ради това народа на страната да стане по-леко да живее. При това тази конкурентна борба става при пълно единство на Путин и Навални, щом само делото касае работническата класа и трудовият народ на страната. 

Тук те са пълни съюзници.

И ето този момент е важно много добре да се разбира. 

За Навални, както и за Путин, най-главното е да се съхрани в Русия капитализма, властта на финансовият капитал, властта на олигарсите, а какви именно олигарси — това е дело второ и трето, не най-важното. 

Ако така се наложат обстоятелствата, че за съхранение властта на финансовият капитал в Русия се наложи да се пожертва Путин като политическа фигура (но не като капиталист и олигарх!), то Навални, използвайки своето влияние сред народа е длъжен да осигури предаването на властта от една група олигарси на друга (т.е. да проведе «цветна революция»). Той в никой случай не трябва да допусне народната демократическа революция да победи, и политическата власт да бъде изтръгната от ръцете на олигарсите въобще. 

Задачата на Навални е в критически обстоятелства да проведе държавен преврат, при който се сменят фигурите във властта, но при това се съхранява самата власт — властта на финансовият капитал, а значи се съхранява и безжалостната експлоатация, и най-тежкото безправно положение на милиони трудещи се в Русия.

Ради решението на тази най-важна задача и развиват Навални, както на Запад, така и в Русия, в това число и на федералните (путински!) СМИ. Постоянно го държат «на слух», за да не се забравя. 

За завоюване на популярност в народа Навални трябва да се премени в тога на «опозиционер», «борец», да критикува действащата власт, но да критикува така, че да не засяга нейните болеви точки. Оттук и неговият Фонд  за борба с корупцията, който с нищо не задължава, и който явно не би могъл да функционира без пълна поддръжка на действащата власт. 

Кой, интересно, би пуснал Навални и Ко в путинският дворец да правят видеоснимки, ако това не е пожелал сам Путин?

В. Кожевников

Манифестът