Thursday, July 28, 2016

Съвременната война, или как да се завоюва държава без един изстрел

Основна цел на всяка война е захват на нови територии и техните ресурси.
С появата на ядреното оръжие войните започнаха да се водят с други способи. Кому са нужни земи, които са непригодни и животът на които е невозможен? Освен това могат да пуцнат и по страната-агресор и да се живее тогава ще трябва в подземен бункер.
Така че войните остана възможност да се водят само с икономически и идеологически методи.
КАК ТОВА СТАВА
Отначало на правителството на страната-жертва се предлага кредит с относително нисък процент. Правителството разбира се се съгласява (особено ако ниският процент е подкрепен от нещо на ръка за съгласилият се - бел.пр.).
И тук има един интересен момент, но за него малко по-късно.
Вземайки тези пари властите разбира се затварят очи за някои моменти:
Страната-кредитор полека започва да разполага на територията на своя вече длъжник разни видове неправителствени организации и фондове всячески развиващи демокрацията. Тези фондове с години щедро заплащат на журналистите, които на свой ред пишат статии и снимат репортажи за процъвтяващата в страната корупция, подкупи, произвол на чиновниците и прочие нехубави неща които винаги са достатъчно във всяка страна (като се почне от първия подкуп даден за съгласието за първият кредит нататък нещата вървят по утъпкания път - бел.пр.).
На народа с години настойчиво се внушава мисълта, че тяхната власт е престъпна (което ВНЕЗАПНО е истина - бел.пр.).
Така под държавата се залага бомба със забавено действие във вида на своя народ, която обезателно ще сработи по-късно, вече под друго правителство.
Сега какво ще се случва с получените от страната кредити.
Немалка част от тях просто се разграбва от чиновниците от най-висок ранг. При това е ясно че тези чиновници ще съхраняват откраднатото в банките на страната-кредитор (че няма в своята страна да ги съхраняват, където сега усилено се борят с корупцията).
И колкото повече от транша открадне неговият получател, толкова повече пари ще се върнат веднага в икономиката на страната-кредитор.
При това този представител на властта - хазнокрадец веднага попада в пряка зависимост от страната-владелец на банката в която е неговата сметка. Ако нещо не така - то "независими" журналисти бързо ще проведат "независимо" разследване и леко ще изведат хазнокрадеца на чиста вода.
Така че външната, а и вътрешната политика на държавата сега се провежда така както това иска кредитора.
Колкото по-малко остане от транша, толкова по-сложно е да бъде върнат. А още и процентите трябва да се плащат по пълната, а не останалата сума. Така че страната отново е длъжна да иска пореден кредит, но вече на по-сложни условия, превръщайки се в колония и довеждайки до разпродажба всички нейни активи на евтения.
Днес за пример в Украйна това вече е земята - тоест територията. При това цената към този момент вече като правило ще бъде силно снижена.
Което и се искаше да се докаже - територията може да се завладее и без война.
МЕСТНО НАСЕЛЕНИЕ
- А какво да се прави с местното население - ще запитате вие? - Нали е ясно, че то е излишно?
Ответ - да се съкрати:
- Някои ще заминат сами, лишавайки се от доходи и възможност да плащат големите тарифи и цени. За това са и изискванията на кредитора по влошаване на социалните стандарти. При това желателно не там където ще им е по-просто, а в страна-съсед, противник на страната-икономически захватчик, така още и остлабвайки я (твърдението ми се струва спорно - бел.пр.).
- Някои могат да се изтребват един друг в гражданска война. Нужно е само грамотно и отрано всичко да се предвиди.
Нали част от гореспоменатите недържавни фондове с години е работила над разслоение на обществото:
- по езиков признак,
- национална и религиозна принадлежност.
Във всяка страна такива фактори има достатъчно.
Всичко това в крайна сметка неизбежно ще доведет до разслоение на населението на 2 лагери и тяхното противостояние.
А тъй като към това време държавността е вече с подмита от "независимите" журналисти репутация на корупционери и крадци, то и на сдържащият фактор (силовиците) никаква вяра вече няма.
Народът започва да се изтребва сам в гражданска война.
И най-интересното:
При грамотен подход местното население може да се използва в борба против съседите му (и в някои други колониални войни, напр в Ирак - бел.пр.).
Нали някои, (обезателно също"независими") историци също както и журналисти цялото това време упорно са се занимавали с преиначаване на историята, за да пренамалят обединяващите народите събития и акцентирайки вниманието на тъмните страни в тяхната обща история. Така помалко подливайки масло в разгарящия се огън на вражда между съседите.

ИЗВОД
Така на някои, имащи право безконтролно да печатат пари и грамотно използвайки това, се удава да завоюват огромни територии даже не воювайки при това.
При това местното население се удава не просто да се съкращава, но и да се застави да воюва вместо себе си.
И нужно е - само няколко десятки години правилна "работа" и няколкко тона зелена хартия.

С.Ожегов

Wednesday, July 27, 2016

Западът започна да върти "непотребности" с БВП

Статията е написана в хумористичен стил, разкривайки манипулации с икономическите показатели подобно на статията: Валентин Катасонов: «Икономически ръст» - Блъф на западното «благополучие»
----

Минутка весело за това как в Нормалните-такива Страни живеят.
"РБК: Европа за пръв път включи в разчетите на БВП наркотърговията и проституцията"
Известно е, че в Нормалните Страни има непрекъсваемо развитие, подобрение и процъвтяване. Пътищата вече 30 години мият с шампоан, навсякъде лазерни роботи, а хората отдавна работят по 15 минути за седмица и с денонощия седят на тесните улички с паваж. И попиват кафе и престижно пиво под музика от "Амели". Наоколо такава всякава умиротвореност, всички обсъждат модата, браковете на известни актьори, показват си марковите часовници и дрънкулки от Тифани.
А после сядат в спорткари и отиват да правят селфи в разкошни екологични гори, където местните жители, чистички и в акуратни немски къщички донасят като подарък домашни вина и сирена разнообразни.

Не говоря за епидемията от амфетамин в московските офиси ако нещо.
Та така, за БВП.
За да може по отчетите всичко да е Както Трябва (т.е. непрекъснато все по-добре и по-добре), трябва схемата на отчет на всякакви показатели да се променя. Иначе ще се открие нехубаво, непозитивно, неготино, а за това, знаете, могат и да ви понабият обезумели от щастие и лична успешност офис мениджъри. За това ли те в детските градини за проценти по сделката развалени домати са пробутвали, че в такава ти Европа да ходят и да се чекват?
Къде е, мммамаму, Амели? А? Защо вместо податлива французойска гръд има здрав пакистански болт?
Преразглеждането на методиките започна някъде през 80-те, когато пикът на технологичност започна да спада, физиците-лирици от 60те се спихнаха и пропиха, фантастите спряха да пишат за далечният космос и открития, и започнаха да пишат 117-томници за елфийки с остри гърди, а биещите се за текст и смисъл рокери отстъпиха събитийната сцена на "известна негърка, която се развежда 4-ти път с известен негър с три съдимости, при това последната получил на фешън-вечеринка в басейна".
Да вземем например, процента безработни. Ако го смятаме както обикновено, т.е. предполагайки, че хората работят, то ще бъде зле и все по-зле. Затова трябва да се вдига възръстта на участниците на преброяването. Нали строим икономика на бъдещето, където всички до 40 години Търсят Себе Си и Се Определят, седейки на врата на родителите и живеейки в онлайн-игри, трябва да разбираме, нали, че, нали, не сме ватници.
Затова да допуснем в Европа общият процент отначало се е считал от 16 години, после от 18, после от 20, после от 21, и въобще мисъл има, че трябва от 25 да се почва - до това време нали всички учат не стават, в пот, да работят - не никаква възможност.
Плюсовете са ясни - процентът работещи в тази категория е малък, а работещи легално - още по-малък. Изключваме - получаваме приятни цифри. А това, че на 24 години човек нищо не умеет и не иска - пффф, а кого го чука това, той в статистиката няма да влиза.
Аналогично - с работещите пенсионери. Ако грамотно се включат само някои категории в отчета (е да допуснем върви у човека година за две и ранна пенсия), то процентът безработни може както да се увеличи, така и да се намали. Статистиката - наука точна; когато трябва да се даде изчерпателен и абсолютно обективен отговор, тя ясно и недвусмислено фиксира факта, пряко така и обявявайки - "да, напълно може да бъде даже, навярно, не е изключено но и не и обезателно".
И такова има много.
Смятането на БВП - най-вкусното, т.к. най-широко в плана тълкуване. Да допуснем, слагате Вие на сметка в американска банка сто хил гущера, а после ги теглите веднага. БВП на САЩ ще израсте с 300 и няколко хиляди - т.к. отчита се и оборота (точно 200), и например потенциална печалба на банката, и застраховка на сделката, и куп всякакви други от серията "ами ако изведнаж".
Затова и огромните рейтинги и ослепителните успехи бяха, ще напомня, яко подкосени от "краха на доткомите" - тогава още смешните по разходи веб-проекти масово наобещаха на всички златни планини и масово се осраха. За това сега се стараят да забравят, но просто си представете какво ще е, ако аналог се случи сега.
Какво ще стане с БВП на САЩ, ако се изясни, че хиляда интернет-стартапа, оценени от анонимни успешни експерти, които за нищо никога не отговарят, на 100 милиона долара всеки, защото е "перспективно и може да събере много лайкове и подписали се" - това не са 100 милиарда в сума, а просто маструбация на тъпи безидейни студенти-авантаджии и купичка немлади мошенници, надяващи се да намерят в този куп тор идея, че да я откраднат, продадат и пропият резултата?
Какво ще се получи, ако под хоровото скандиране "Имаме нова нарисувана икономика, който не разбира фатките, той е остарял, гледайте как супер е нарисувана, почти като истинска" се изясни, че продавайки един елмазен меч в онлайн-игра за 1500 гущери, няма смисъл да се прави апроксимация от типа "да допуснем мечове там има милион... значи все едно 1.5 милиарда гущери... тоест 10% от тази игра струват 150 милиона... на това може да се вземе кредит и да се застрахова... ако всичко съберем, то резултатният оборот ще бъде просто космически... ето това е икономика... а добива на ванадий - това е сложно нещо и евтино, смисъл да се тормозим няма"?
Просто защото ванадият и изделията от него никой не ще продаде за нарисувани пари вече, а да се плати за електричеството и хапва трябва с истински?
Ще се изясни неприятното - че никаква специална Друга Икономика няма, а има стохиляден слой на деривативи от реални активи. Нищо всъщност от схемата "заложил къщата, после турил мангите в банка, получил справка за влога, взел срещу нея кредит, осребрил, после турил мангите в друга банка ...." не се отличава.
Върви монетизация на някакви фантазии достатъчно ограничени в разсъжденията на хората (вж. "креативен клас") за това, как всичко в елфийсият свят ще бъде суперско, при това за парите на всички останали.
За да може всичко това да минава - необходима е имитация на Непрекъснатото Разширение. Това е юберидея на американската велика експанзия, започнала с кераваните на Запад. Захапваме, всички грохваме, слагаме крепост с генерал-губернатор, оцелелите индианци в роби и на товарене на тяхното имущество на транспорта на уважаеми люде, а жените им - в спалнята като прислуга.
Както поговорвал на своята жена президентът Томас Джеферсън, един от авторите на Декларацията за независимост, философ и въобще честен човек, "то само някак така", имайки предвид родените осем светлокожи мулати у работещата в дома им негърка-служанка.
А планетата е крайна. Ресурсите също. Да увеличим например абонентската база на ползвателите на интернет 10 пъти вече никак няма да стане в обозримо време. Но ако много ни се иска - дайте абоненти да считаме всички включени устройства? Или не, всички мрежови интерфейси на всички устройства? Не, потенциално възможните айпишници от IPv6, те! Видите ли, какъв простор за действия. А по факта-те - нищо не се изменя.
Затова модификация на отчета на БВП - това не е нещо уникално, това е нормален ход на развитие на събитията. Локомотивът е длъжен да се ускорява, даже ако това ускорение се постига чрез падане от обрива, и ако това отдавна не е локомотив, а валяк.
Този път в БВП (методика ESA 2010) е прието решение да се добавят:
1. "Инвестиции, които ще се откупят в бъдеще"
Това се отнася към НИОКР и военните разходи. Говорейки просто, ако "Локхид-Мартин" за две десетилетия и 400 милиарда гущера не е могъл да направи самолет 5-то поколение, и показва на всички отрендирани клипчета и пластикови моделки, то тези 400 милиарда сега не отиват за отписване, а в инвестиции. Ходжа Настрадин в гроба се върти - неговото обещание да научи осела да говори сега не е 159-а статия от УК (така е в оргинала - Углавен кодекс на РФ статия 159 - Мошенничество), а стартап и ръст на БВП.
Отличен пример с военните кораби също показва Eurostat - "военните съдове служат с години, те не могат да се «употребят» в края на първата година, «ако само не ги потопят в хода на военни действия»". Действително, дайте всяка година да добавяме към БВП закупната стойност на всичко армейско, което не е успяло да се счупи, да бъде откраднато или унищожено.
Този механизъм за отсчет прекрасно ще пасне на най-це еуропейската страна на континента - вземаме активите на СССР към 1990а година, пресмятаме стойността на всичко като ново, плюс коректировка на инфлацията - и о чудо, БВП просто конски. И така веднаж всяка година. Не, че кво. Икономиката цъвти пред очите, вижте, графиките погледнете. Да допуснем, на китайците не са продали авионосеца, самолетите, а танковете не са проръждивили... аха... умножаваме... бааа, че у нас всичко е нормално в икономиката, вий всичко лъъъжитииии, че у нас нещо е зле, вий просто завиждате!
2. Елементи от сенчестата икономика - "на първо място това са наркотърговията, проституцията и контрабандата". Ключево - това сега са "транзакции", защото по взаимно съгласие.
Това въобще е прекрасна работа излиза. Сега БВП ще се формира например изходя от:

- Потенциалният оборот от проституция (преценява се количеството, прикрепя се печалба, прибавя се към БВП, макар да е неясно какво от това има държавата, освен ръст на разходите за полиция)
- Потенциалният оборот от наркотърговия (преценки пак толкова общи и неконкретни, за държавата само разходи за полиция и медицина)
- Потенциалната контрабанда (въобще пушка - да допуснем, че през граница са превлекли краднати ядрени отпадъци или щам на опасен вирус - БВП приказно нараства, всички са щастливи)
Т.е. това е дотолкова написано върху вода, че въобще може произволни числа да се измислят всъщност. А рейтинги и прочее, което от това ще се смята, ще бъдат типа някак да дават съвет на инвеститорите как да действат. Отлична верижка за пране на информация - от абсолютно измислена и от тавана - до конкретно влияние на конкретни инвестиции. Това изглежда и е тази същата футуристична информационна икономика на знанията.
Примери за ръста дадени като връзки прекрасно показват гореизброеното. (връзката липсва - бел.пр.)
"Така ако включим противоправните деяния от сенчестия бизнес в широко разбиране, размерът на ненаблюдаемата икономика ще бъде 12,4% от БВП".
Къде там ще се мерят ватниците китайски, които кой знае защо пътища строят, връзки пролагат по страната, разходите снижават, промишленост повдигат, от въглища на газ преминават и купища подобни правят, с техните фигови 7-8 процента ръст на БВП.
Всичко е далеч по-просто у Цивилизованите Люде - седнал на стол и помислил - "А виж на мене еднокласница ми духа веднаж в училище. А значи всички биха могли. А ако за пари? А ако всеки ден и на пълен работен ден? А по цялата страна? Сега ще умножим... баааа... че ние имаме ръст на БВП!".
Да добавим и теоретическата преценка на печалбата на негъра-дилър пред всяко училище, и въобще ръста ще зашкали. А ако той още и кокс продава? И патрони? И заедно сутеньорства? А ако в потенциалната печалба от проституция в рамките на толерантност включим още и мъжкото население, при това от 8 години направо, е, че два пъти закони да не се приемат? БВП въобще ще бъде от галактически мащаб.
При това всичко се подава както е ясно под нужният сос: "предишната система не можеше обективно да оценява нивото на икономиката в условия на стремителна компютеризация и технологически прогрес"
Контрабандата, проституцията и наркота-та - това е стремителна компютеризация или технологически прогрес?
В детството, четейки Шекли, под тези словосъчетания представата беше за нещо друго.
Навярно, просто не тези книги сме чели ние, при тоталитаризма-де.
Какво там сега е положено да се усвоява, че подобни да се осъзнават като норма? Сериали за дракони и мацки с големи? 117-й сезон, четиридесета серия, нефритовия стълб на фона на аленеещото острие и високата кула, а после гроба на хилещия се Фройд на фона?
Благодаря, аз някак и без такъв ръст на БВП и прогрес ще преживея.

Руслан Карманов

Thursday, July 21, 2016

Главната угроза за страните–членки на НАТО е самата западна цивилизация

Главная угроза для стран – членов НАТО – сама западная цивилизация

Фото: usanato.army.mil

Изминалата седмица бе богата на събития от планетарно значение. Отначало във Франция в резултат на теракт пострадаха над сто човека. А вече следващото денонощие в друга, и то най-голямата, страна на НАТО започва метеж на военните, в хода на подавянето му само за два дни са убити почти 300 човека и още около 1500 са ранени.

Синхронно с тези събития в Армения започва метеж на радикали, искащи отставка на президента на страната, а в Черно море започват съвместни учения на ВМС на страните от НАТО.

От моя гледна точка, всички тези събития не просто са брънки от една верига. Те са закономерно следствие от тези цивилизационни процеси, които се случват днес в Европа и се стимулират от същите сили, които вкарват в тупик ЕС и НАТО.

Ще отбележа, че трагическите събития във Франция, Турция и Армения се случиха веднага след края на грандиозното шоу на страните–членки на НАТО във Варшава, в хода на което натовските чиновници в разни тонове дружно излагаха пред журналистите едну проста мисъл – за това, че Алиянсът е нацелен на защита на Европа от външни угрози и че е силен както никога.

Та така, в контекста на последните събития във Франция (страна първенец в НАТО) и Турция (най-голямата след САЩ страна от Алиянса) риториката на генералите от НАТО и западните политици не е просто демагогия. Това е някаква изтънчена казуистика, построена на това да се представят мнимите угрози за реални и, наопаки, упорно да не се забелязват тези процеси, които унищожават Алиянса отвътре.

Да опитаме да включим логиката и да определим причините защо в страните на НАТО се извършват теракти и толкова мащабни метежи, в същото време докато западните политици виждат враг в Русия, нямаща към терактите и метежите в страните от Алиянса никакво отношение.

Причина първа може да е, че натовските генерали са неадекватни и са се заплели в целеполагането: очаквайки «агресия» от изток те не са догледали реалните угрози във самият блок.

Още една възможна причина – вмешателство в работите на страните от Алиянса на някаква външна и свръхмощна сила, в резултат на което натовските чиновници един вид са били «подведени».

Накрая, трета причина за събитията във Франция и Турция може да бъде този факт, че «миротворческият» самит във Варшава е само демонстрация на стремеж на НАТО към мир, а на практика неговите генерали са готови към война и не се гнусят от организация на насилствени акции даже във своята организация.

Първата причина западните политици и чиновници от НАТО отхвърлят от корен: кой би се признал в собствената си несъстоятелност? Причина втора също не е популярна в западните СМИ: никой от натовското ръководство и лидерите на западните страни не е готов да преразгледа стратегията на Алиянса утвърдена във Вашингтон. Не е популярна и третата версия, нали всеевропейското и антируско шоу трябва да продължи на всяка цена.

Така на западните журналисти е дадена команда да намерят причини за теракта във Франция и пуча в Турция извън пределите на НАТО и Запада като такъв. Като резултат – поява в западните СМИ на различни баснословни версии – една по-смешна от друга.

Приложено към Турция някои западни политици, журналисти и «независими» блогери развиват версии например, че опитът за държавен преврат е била само «инсценировка» или че тя е резултат от работата на руските спецслужби.

Активно се предлага и такава версия (и тя се излага в частност от руските либерали): че путчът в Турция е станал опит на «просвещените» военни да свалят ислямиста Ердоган, за да възстановят в страната принципите на светската държава.

По принцип, версията с «инсценировка» на военен преврат в Турция още е как да е обсъждаема, макар тя да се опровергава вече при първи подстъпи за анализ на събитието: откъде тогава такова количество убити и ранени, откъде реално бягство на реални военни зад граница на вертолети, откъде по принцип такава сериозност на момента, в който властите се покушават на свято – на американо-турските отношения?

Версията с участие в организацията на преврата на руските спецслужби е още по-смехотворна и разчетена на мозъци на «особено подготовени» за това индивиди – например, доведени до крайна невменяемост привържъници на киевският Майдан в Украйна.

Що се касае либералните трактовки на пуча, то тук не ни остава нищо друго, освен да продължаваме на игнорираме «анализа» на западните и прозападните политолози, неспособни (или не желаещи) да се избавят от налаганата на света парадигма да разглеждат всякакви геополитически процеси в дискурса на борба на «демокрации» с разни видове «диктатури». (Макар фактически днес в света върви борба на цивилизации).

От моя гледна точка, в събитията във Франция и Турция следва да се търси трета сила – този субект на световната политика, против действията на който е безсилен даже НАТО и интересите на който и представлява в частност ислямският проповедник и американски милиардер Фетхулах Гюлен.

Но преди да назова името на този добре известен на всички субект, необходимо е да разберем самият смисъл на случилите се във Франция и Турция събития. Толкова повече между тези две страни има нещо общо, определяемо от глобалните причини на случващите се в тях процеси.

В статията «Стратегията на НАТО: от европейско шоу към световна катастрофа» авторът вече писа: «Главна, реална и нарастваща угроза за Европа днес е международният тероризъм и свързаните с него радикален ислямизъм и ръст на бежанците. Ислямизацията на европейският континент поражда нарастване на втората сериозна заплаха – усилване в Европа на неонацизма и десният екстремизъм. Но веригата причинно-следственни връзки не свършва с това, доколкото неонацизмът поражда глобален вътрешен конфликт в европейското общество и, първо - ответна твърда реакция на ислямистите, а второ - активизация на лявото движение и антиолигархически прояви на масите. С една дума в Европа предстои изостряне на гражданските противостояния и битки, в които терактите на радикалните ислямисти ще играят ролята на запалка, акциите на неонацистите – на бикфордов шнур, а масовият ляв протест – на буре с барут».

Този обширен цитат е тук още веднаж да се обърне внимание на ФОРМУЛАТА, която е универсална за болшинството геополитически процеси от текущето десетилетие.

Тероризмът е главният и реален враг на Европа. Но осззнаването на този факт и стремежа да се разпознае природата на съвременният тероризъм неизбежно ще доведат до необходимост от разбиране истинските причини за неговото нарастване в света. И тези причини трябва да се търсят на Запад.

Все по-очевидно е, че главната заплаха на страните от НАТО се намира във самото НАТО и западната цивилизация като такава. И именно тя е причина и за Brexit, и за терактите във Франция, и за опита за преврат (с вероятно следваща единолична диктатура на Реджеп Ердоган) в Турция, и за гражданската война в Украйна, и за разкола в ЕС.

В контекста на названата горе формула не е важно, кой е осъществил злодеянието в Ница. Западните СМИ акцентират внимание на «сложностите в сътбата» на убиеца, неговото психическо състояние и прочие глупости, само за да не обсъждат истинските причини за теракта или по-точно, терактите които ще разтърсват Франция до тогава, докато нейното ръководство не приеме «правилните» решения.

Ще напомня, че Франция остава най-упоритият противник на подписване на съглашението със САЩ за присъединение към проекта ТТIP. И на това обстоятелство отдавна обърнаха внимание тези аналитици, които преодоляха прозападната лицемерно-примитивна методология да обясняват причините за теракти с особенностите на личностите на терористите.

Ако говорим за връзката на събитията във Франция и Турция, то следва да отбележим следният факт: Франция и Турция са единствените страни от НАТО, претендиращи на самостоятелна външна и военна политика. Ето защо именно тези страни стават мишени на атаките на терористи и различни деструктивни сили.

Така че не е важно, кой на 15 юли в Турция пръв започна силови действия – пучистите или Ердоган. Не е важно много ли в пуча има инсценировки. Важно е, че в резултат бе спукан този цирей, който растеше като на дрожди, извеждайки в крайна сметка турското ръководство от равновесие.

Известно е, че у турските военни още от времената на Ататюрк имаше твърде много пълномощия по отношение на президента и правителството. На свой ред военните в Турция се оказаха в подчинение на генералите от НАТО, а значи и на САЩ. Получава се, че съвременна Турция – това е страна с външно управление. Това е и този цирей, който се спука миналият петък, създавайки предпоставки за оздравяване на турското общество – ако само този организъм вече не е поразила гангрена в лицето на турски «свидоми».

Външното управление, здравата връзка на турските военни с генералитета на НАТО и САЩ – ето причината турските ВВС да свалят руският самолет, в резултат на което цялата отговорност легна на турското ръководство (в това число – за разрив на икономическите връзки с Русия), в същото време докато истинският инициатор на провокацията против РФ бе както винаги «без пръст в тази работа».

В такава ситуация у турският елит няма избор: или те ще се съгласят с диктата на САЩ, или ще се опитат да се избавят от него, за да водят суверенна политика. Групата на Ердоган съдейки по всичко избира второто – и именно затова бива поддържана по време на опита за преврат от различни политически движения в страната.

Групата на Ердоган иска да управлява страната сама, без американски гири на ръцете и нозете. Как това ще се получи за нея е безусловно важно – но това е тази важност, която за нас, за Русия, е по-малко важна, отколкото самият факт на опита на турското ръководство да преразгледа своите отношения със САЩ и НАТО.

Да, в случай на укрепване в Турция на властта на Ердоган страната навярно чакат ислямизация и елементи на диктатура. От което непременно ще се възползват всякакъв род «демократи» (тоест турската пета колона). Но от двете очевидни злини тази страна изглежда избира по-малката. Турция избира своята си цивилизация.

Автор: Владимир Лепёхин

Saturday, July 16, 2016

Войната - патология на Запада или Ще дойде ли край на американското високомерие или то ще изчезне заедно с всички нас в глобален ядрен пожар?



Удивителни речи може да се чуят от полковници, френски и немски на преминалата тези дни в Париж сесия на Шилеровият институт.



Отначало Улрих Шолц леко епатира публиката, заявявайки, че обожава Америка. Искрено, без всякаква ирония. Защото и се е учил в щатска военна академия, и е служил в НАТО, и приятели-американци има достатъчно.
Но темата на неговото кратко изказване е озаглавена в съвсем друг ключ: „Войната - патология на Запада”. Силно звучи, нали?!!
Шолц вярно отбеляза, че войната - това е последен аргумент, когато другите не са довели до целта. „Войната - това е оскърбление на ума”. Интересно е да се чува подобно от устата на военен от НАТО.
„Въобще ние виждаме, че западната икономика е придобила астматически характер: тя се задъхва. И е необходимо да се измени функционирането на световното съобщество, отказвайки се от парадигмата «студена война».”
Нататък полковникът на примера Сирия показва, че колкото и хора да не е убила натовската коалиция на Запада започвайки от 2014 г. с бомби идеологията на ДАИШ няма да се измени. Още повече че терористите се разтварят сред мирното население, тогава, задава въпрос натовският оратор, кого всъщност бомбим?



Още един докладчики - френският полковник Ален Корвез. Темата на неговото изказване е леко да се разбере, но непросто да се преведе. Работата е там, че той използва рядко срещаща се дума hubris. Преводът може да бъде следният:
„Ги́брис, хю́брис (др.-греч. ὕβρις – дързост) — високомерие, гордост, надменност, хипертрофирано самолюбие. В древногръцката култура персонифицировано свойство на характера, по-късно — важна етическа концепция.”
Забележително е, че с тази дума полковникът характериза... американците! „Ще дойде ли край на американското високомерие (гордост, наглост, хипертрофирано самолюбие)?”
("Est-ce que l’hubris américain arrivera à sa fin...")
А своето изказване Корвез започна с констатация на текущото положение в света, когато заплахата от ядрена война става все повече и повече реална. И причина за това е невижданата концентрация на сили и ресурси, включая ядрени на западните граници на Русия. Която е принудена да отговаря на надвисналата угроза с разгръщане на своите сили за отбрана.
После французинът започна да анализира последствията от референдума във Великобритания и дойде до извода, че за ЕС настъпва неизбежен край.
Отново върнал се на темата за концентрацията на американско военно присътствие в Европа, особено близо до руските граници, полковникът авторитетно заяви, че НАТО със своите действия унищожава смисълът на самата концепция за ядрено сдържане. Вместо което ще получим унищожение на цивилизацията.
След което Корвез констатира, че от двата стратегически врагове на САЩ, нито Китай, нито Русия нямат захватнически тенденции.
Относно Русия полковникът рязко осъди световните СМИ, „принадлежащи на финансовият конгломерат”, но думата „лъжа” да употреби все пак се постесни. И я замени с политкоректното „противоправда” „анти-истина” (contre-vérité, където фр. vérité означава „правда, истина”). „Противоправда” е пропагандата на идеи, като че Русия се стреми да завоюва страни от Източна Европа - примерно така заяви офицера.
Касателно антируските санкции, полковникът изказа твърдото убеждение, че на Брюксел е по-изгодно да си прави вид, като че европейците вярват в хегемонистските планове на Русия, т.к. в този случай Европа не трябва особено да харчи за военни разходи: Америка ще ги защити. Но тези санкции повече удариха по самата Европа, отколкото по огромната Русия.
После последва следната тирада:
„През април френският Сенат гласува за постепенна отмяна на санкциите, а Председателят на Европейската комисия Юнкер под давлението на сили, излизащи от дълбините на истинска Европа, даже бе принуден да поприсъства на Петербургският икономически форум, прекрасно осъзнавайки, че бъдещето на ЕС е възможно само при добро взаимно разбиране и сътрудничество с Русия.”
Тирадата бе посрещната с горещи аплодисменти от публиката.
После докладчикът леко засегна най-новата европейска история. Напомнил на слушателите, че отначало Щатите са използвали страните от Източна Европа като своеобразен щит против СССР, Корвез заяви, че след перестройката САЩ, действайки в стил хюбрис са корумпирали мнозина високопоставени чиновници в Русия (и нито един в България - бел.пр.), създали са в нея олигархат и всячески са раздували чеченският тероризъм.
След това полковникът премина към путинската епоха.
„Путин, великолепен стратег и правилно оценяващ съотношението на силите, желаещ да спре развала на своята страна - съумя да започне диалог с американците, принудено отивайки на значителни отстъпки, което бе продиктувано от откровената слабост на Русия. Но по-нататък той все по-малко и по-малко отстъпваше на американците в това, което имаше жизнено важно значение за неговата страна.”
Гледайте, действително: повече се вижда на растояние! Французинът изглежда далеч по-добре от някои жители на Русия разбира, че Путин прави само това, което реално може. А не това, което действително биха искали тези някои, а и подавляващо болшинство от останалите.
След което французинът риторически запита, е, кой полоумен стратег може сериозно да счита, че Русия желае да колонизира страните от Източна Европа?!! За какво? За да завладее техните суровини? Или да конвертира източноевропейците в православие?
Спомни си полковникът и балансираният отговор на ВС РФ в ответ „на провокацията, направена от тогаващното правителство на Грузия, фактически управлявана от Държавният департамент”.
Спомена той и Крим, напомняйки „официалното заявление от стратега на САЩ Фридман”, че държавният преврат в Украйна бе направен под пряко управление на американците.
После Корвез пожела успех на Тръмп, надявайки се, че Америка ще започне да живее в мир с Китай и Русия, да сътрудничи с другите страни на планетата. И отново засегна глобалистските СМИ, които лъжливо демонизират и Тръмп, и Путин и Русия.
Много още интересно, а главно - неочаквано имаше в изказването на французина. Даже не очаквах такова зряло размишление и горе-долу правилна оценка на ситуацията.
Жалко само, че двете видео са на френски и английски и са недостъпни за някои читатели. Но за владеещите езика все пак публикуваме двете изказвания.
В заключение ще отбележим, че Брексит даде сериозен тласък за различни дискусии на различни нива, в това число свързани с темата за освобождение на европейците от американски диктат. И виждаме, че здравите сили, независимо от многогодишното промиване на мозъци в Европа още не са се свършили. Особенно обнадеждава, че такива сили са налични и в средата на военните. И даже сред натовците!
Полк. Улрих Шолц (на англ.)

 Lt. Col. (ret.) Ulrich Scholz – former fighter pilot, NATO planner
and lecturer on air warfare

Panel I: The strategic crisis is “more dangerous than at the height of the Cold War”

The Schiller Institute’s international two-day conference gathered more than 300 guests from 24 nations and four continents for an intense and profound dialogue on how to stop the immediate danger of world war, by creating instead a new paradigm of global cooperation and development, based on a dialogue of civilizations and the unique creativity of mankind. Conference participants were extremely alerted about the escalation of western geopolitical confrontation against Russia and China and the danger of thermonuclear war and passed a resolution calling for an immediate end of sanctions against Russia and Syria. To end the war and to reconstruct war-torn Syria and the greater region of Southwest-Asia, was a key focus of the conference, during which Dr. Bouthaina Shaaban, Presidency of Syria, addressed the conference audience and engaged in a moving Q&A via live stream.



Полк. Ален Корвез (на фр.)



"Est-ce que l’hubris américain arrivera à sa fin ou disparaîtrat-
il avec nous dans une combustion universelle ?"

Colonel Alain Corvez (cr) – consultant international, ancien conseiller au ministère français de la Défense et de l’Intérieur

Thursday, July 14, 2016

САЩ - кристално честна и чиста система, не като корупционната Русия, прогнила до дъно

Ние с вас разгледахме въпросите за свобода, демокрация, медицина, богатство на САЩ и изяснихме че там далеч не всичко е така еднозначно, дайте да минем и по святото за либералохамстерите - корупцията.

1) Дайте да вземем световен мащаб, кой тук е лидер по подкупи през 2008-2011г., когато Русия още не се е освестила? Русия? Едва ли.
http://www.thefiscaltimes.com/Articles/2011/12/13/The-Ten-La...

1.1. САЩ 1 млрд 97 милионов долара
1.2. Германия 1 млрд 795 млн долара
1.3. Франция 377 млн
1.4. Япония 219 млн долара
1.5. Холандия 240 млн долар
1.6. Швейцария 76 млн долар
Русия не е в десятката.

2) Но това така, трета лига. Кат са спи - с кралица, кат са гепи - милиарди. http://www.businessinsider.com/halliburton-company-got-395bi...

Защо разбомбиха Ирак? От джоба на данъкоплатците на частни компании заплатиха 138 млрд долара. Вие разбрахте цифрата да? БВП на уркаина през 2015 год бе 90 млрд долара  (http://index.minfin.com.ua/index/gdp/), вие разбирате да, ЕДИН Ирак даде цифра по корупционни схеми с 50% повече от целия БВП на Украйна.

Кой получи голямото парче? Разбира се Hailiburton, в която някой си Dick Cheney бе директор от 1995 до 2000 год, докато не стана вице-президент на САЩ, красота верно? (http://www.nytimes.com/2004/09/28/us/a-closer-look-at-cheney...)

2.1. Военните от САЩ разпилиха в Ирак 60 млрд долара.
"According to the bipartisan Commission on Wartime Contracting in Iraq and Afghanistan, the level of corruption by defense contractors may be as high as $60 billion."
http://www.businessinsider.com/halliburton-company-got-395bi...

Въобще не в тази страна живеят корупционерите, не в тази.

3) В САЩ има здраво разпределение на доходите, не като в Русия където оялите се богаташи не забелязват основното население, мака-а-ар че-е-е...
http://www.forbes.com/sites/luisakroll/2013/09/16/inside-the...

400 Американски милиардера струват 2 трилиона долара, толкова колкото 150 млн американци с ниско ниво на доходи. Ясно да? 150 млн против 400 (просто четириСТОТИН!). И разбира се те "не са правили свирка, а са им подарили), вж. п.2 къде може да се заработят такива кинти.

4) Но нали в САЩ не всичко е така зле? А не, по-зле е. http://www.counterpunch.org/2005/11/05/grand-theft-pentagon/
4.1. САЩ не са искали да се договарят да им предадат Осама Бин Ладен и неговите поддръжници защото им е била нужна  война за отмиване на мангите.
4.2. 80 млрд на неработеща система "Звездни войни"? Че леко.


5) Добре усмихвате се вие, затова на битово ниво в САЩ вабще всичко е чисто.
5.1. Нали там няма обувки на Медведев за 700 Евро? Затова има вечеря c Клинтън, Клуни за 353 хиляди долара, за да се финансира Клинтън (http://www.politico.com/story/2016/03/hillary-clinton-george...)

Няколко къса месо за 353 000 долара, вие кво никаква корупция, така приятели се събрали да похапнат.

5.2. Има такава агенция Gallup, как мислите колко процента американци счита че имат корумпирано правителство? 75%!!!! (http://www.gallup.com/poll/185759/widespread-government-corr...).

Може още много да се напише но за отскок стига.

«Епохата Тимишоара», или всички дървени къщи трябва да изгорят

«Эпоха Тимишоары», или все деревянные дома должны сгореть

"Не е ли истина, ужасна картина! ... "европейската демокрация", настъпила навсякъде ще превърне на веки вечни цял свят в свободно-равенствено общежитие на някакви "средни" и благоразумни люде, които ще са съвершенно щастливи от едно мирно и справедливо разделение на труда.


Ако човечеството е явление живо, органическо, развиващо се, то трябва ли то някога да загине и завърши своето земно съществуване?

Ако само тази мисъл за необходимият, за неизбежният край така често се мяркаше в умовете наши, както мярка до сега в умовете скудната мисъл за "всеобщ мир", ...то резултатът от подобна, даже и полусмътна представа за края би бил велик! Престанали би ние да любим образа на "средният европейски човек", безбожен и прозаически, но делови и честен, безбожно и плоско, макар и доста честно и делово възсядащ винаги и навсякъде на някакви всеполезни и всемирни конференции, заседания, конгреси и митинги. Престанали бихме ние да вярваме, че цялата предишна история е била само педагогическа и страдалческа подготовка към умерено и акуратно благоденствие на милиони и милиони безлични хора, и престанали бихме во имя този идеал да разрушаваме всички прегради, които полагат още и до сега, слава Богу, пред това разливане на убийствено бездушие, от една страна, държавност и войни, от друга — изискванията на положителните религии...

Няма ли да поискат например славяните и другите народи от Изтока, обединени в небивали още политически съчетания, да излязат на съвершено нови пътища на мисъл и живот? И ако славяните са дотолкова вече пропити от европеизъм, че не са в състояние да издигнат на развалините на опошлената Романо-Германска цивилизация знамето на оригинална култура, то не ще ли пожелаят това милиони и милиони други азиатци?.."


Константин Леонтиев, "Как трябва да разбираме сближението с народа?"


Запад създаде нов тип държава, главно средство за господство на която — отначало над своите граждани, а после и в "сферите на влияние" — стана манипулация на съзнанието. Това се наричаше преход към демокрация и свобода — от тиранията на "старият режим", който се опираше на открито принуждение и насилие. Сформира се и нова политическа философия, оправдаваща такъв тип господство, и негов инструмент — "четвертата власт", mass media. С развитието както на тази философия, така и на инструмента в самият Запад зазвучаха все по-разтревожени гласове. Йохан Хейзинг казва, че учение за държава, която манипулира масите — от Макиавели и Гобс до теоретиците на нацизма — е "открита рана на тялото на нашата култура, през която влиза разрушение". По негово мнение, автономията на държавата от морала, потвърдена днес от философите на неолиберализма е най-голямата опасност, заплашваща западната цивилизация[1]. Половин век преди това същата тревога за сътбата на христианските цивилизации като цяло изсказа Вл.Соловьев.

1.

Бъдейки главен инструмент за господство на буржуазната държава, съвременните медиа фактически са превърнати в мобилни частни предприятия, служещи за държавата като изпълнител. Работата е там, че значителна част от репресивните функции държавата на Новото време започна да води с ръцете на "неформали": да се оказва върху обществото психологическо въздействие е по-изгодно посредством недържавни служби, особенно в случай на използване мръсни методи на пропаганда. Тук, в частните телекомпании и редакции, се разработват, изпитват, внедряват и използват в масов мащаб технологии за манипулации. Във всички звена на тази верига се трудят професионални специалисти, съставящи вече значителна част от културният слой на съвременото общество. Това е "преден отряд" на интелигенцията, преди другите усвоил жизненият уклад и особена етика на информационната цивилизация. Ф.Ницше бе писал за тях още в края на по-миналият век: "Нищо не извиква по-голямо отвращение към така наричаните интелигенти, изповядващи "съвременни идеи", както отсътствието у тях на срам, спокойната наглост на погледа и ръцете, с които те всичко докосват, лижат и опипват".

От това време корпорацията на работниците от средствата за масова информация направи гигантска крачка в посока пълно изкореняване на чувството за срам. Безсрамието само стана особена технология, която обезоръжава "средният" човек, правейки го още по-беззащитен пред манипулацията[2]. Днес ние, тясно свързани със Запада и призвани да живеем в "глобално село", преживяваме нов качествен сдвиг в отстраняване на моралните ограничения към превръщенето ни от телезрители и/или радиослушатели в манипулирани създания.

Френският философ Ги Дебор определи този нов тип съществуване на людете, който се е наложил при взаимодействието на съвременните политически и информационни технологии, като "общество на спектакъла". Философът се самоуби, когато се случи "конвергенцията" на управляващата върхушка на Запада и върхушката на съветската номенклатура, при която "световното правителство в сянка отстрани мощният опонент в лицето на СССР".

Днешното състояние на световното "общество на спектакъла" италянският культуролог Дж.Агамбен предложи да се нарече "епохата на Тимишоара" — по названието на градчето в Румъния, където бе поставен първият акт на спектакъла по свалянето на Чаушеску.

Дж.Агамбен пише за глобализацията на спектакъла, т.е. обединението на политическите елити на Запада и бившият соцлагер: "Тимишоара представлява кулминация на този процес до такава степен, че нейното име би следвало да се присвои на целият нов курс на световната политика. Защото там секретната полиция, организирала заговор против самата себе си, за да свали старият режим, и телевизията, показало без лъжлив срам и фигови листа реалната политическа функция на СМИ, можаха да осъществят това, което даже нацизмът не се осмеляваше да си въобрази: да съвмести в една акция чудовищният Аушвиц и подпалването на Райхстага. За пръв път в историята на човечеството неотдавна погребани трупове бяха спешно изкопани, а други събрани по моргите, а после обезобразени, за да имитират пред телекамерите геноцид, които трябваше да легитимира новият режим. Това, че цял свят видя в пряк ефир на телеекраните като истинна правда, бе абсолютна неправда. И независимо че от време на време фалшификацията бе очевидна, това бе узаконено от световната система на СМИ като истина — за да може на всички да стане ясно, че истинното от тук нататък е не повече от един от моментите в необходимото движение на лъжливото. Така правда и лъжа стават неразличими, и спектакълът се легитимира изключително чрез спектакъл. В този смъсъл Тимишоара е Аушвиц от епохата на спектакъла, и така както след Аушвиц стана невъзможно да се пише и мисли както по-рано, след Тимишоара стана невъзможно да се гледа телеекрана така, както по-рано".

Става дума действително за ново качество, за предел, зад който възможно се крие саморазрушение на европейската култура. Спектакълът в Тимишоара показа такава висока ефективност на новата технология за манипулация, че политиците вече не са в състояния да преодолеят съблазънта от използването и. Нали на екраните цял свят видя, че пред телекамерите изкопават не тела на "разстреляни от КГБ" люде, а трупове със следи от аутопсия — трупове, докарани от моргите. Видя, но вярваше на коментарите на дикторите. Това бе колосален психологически експеримент над стотици милиони хора: при "добре" направени кадри, извикващи най-силна емоционална реакция, лъжата можеше да не се маскира — хората и така ще повярват на манипулатора.

Удостоверили се в това, съсловието на журналистите като да се издигна над човечеството, придобивайки статус на същества "от тази страна на доброто и злото". Всяка поредна лъжа се разобличава с глумление над зрителя и читателя — без дума упрек към лъжците, да не говорим за някакъв "съд на честта", оставки или угризения на съвестта. По време на войната в Персийският залив ненавист към Ирак нагнетяваха с душераздирщи кадри: доброволци от "зелените" мият със сапун бедните птици, попаднали в нефтено петно, разлято от жестоките иракци. Скоро бе публикувано съобщение, че това са кадри от репортаж заснет на Аляска, където на скалите заседнал танкер, разлял 70 хил. тона нефт. Тоест гръмогласно бе заявено, че водещите телеканали в цял свят съзнателно са фалшифицирали информация. И какво? — А нищо. Ни слушания в парламентите, ни обръщения в съда, ни резолюции от ООН. Това бе още един експеримент.

През 1998 год по 14 водещи страни в света с успех премина и събра куп премии (осем само международни) английски документален филм "за наркотърговците в Колумбия и маршрута за доставка на хероин в Лондон. Блестяща работа на смели журналисти. В леговището на наркобароните в джунглите ги докарват със завързани очи, под дулата на автомати. Но това леговище било оборудвано в хотела, а на ролята на страшният "барон" нает пенсионер, бивш банков служител. Филмът, разобличаващ "заплахата за цивилизацията", заснет от една от водещите телекомпании бе фалшификация. Но нима това намали влиянието на "четвъртата власт"? Не, измамата стана узаконена, обласкана и наградена и не подрони ни най-малко доверието на телезрителите. Самият проблем за правда и лъжа бе отстранен от културата. На "средният" човек сега просто се съобщава кого той трябва да счита за "лош", а картинката с която се съпровожда сигнала е празна условност.

2.

Новото качество на западната култура, което стана в същото време и важна черта на новият "световен ред", в пълна степен се прояви в отношението към сърбите в двете проведени в Югославия войни (в Босна и Косово). Нас тези войни касаят непосредствено, ибо за пръв път обект за "сатанизация" е избрана общност хора по признак "православни". Никакви други отличителни особености у сърбите няма, такива изобретяват като вторични, допълнителни признаци. Сърбите — не са комунисти, така че работата не е в тяхната идеология[3]. Във всеки случай, хърватът Туджман е също такъв бивш комунист, както и Милошевич. По език и култура да се различат сърби, хървати и "мюсулмани" в Босна е непросто (а и маската "мюсулманин" за част от бившата номенклатура в Босна слепиха набързо: те за два месеца до войната и Корана не бяха държали в ръка — това са такива "ислямисти", като и Назарбаев или Аскар Акаев).

Ако във времената на Рейгън идеолозите въведоха в обръщение понятието "империя на злото", то това поне формално се свързваше с комунизма. Сега "исчадие от ада" бе наречен доволно голям народ именно като етническа общност. Русите бяха лоши затова, защото бяха "червени" (сега те стават лоши защото са мафиози[4]). Сърбите пък са лоши просто затова, че са сърби. Никакви допълнителни обоснования западната преса не е привеждала и не привежда.

Ясно е, че такава гледна точка означава пълен разрив със всички философски принципи от Просвещението, на които въобще са се строили идеологиите на Запада и техните основни понятия — демокрация, права на човека, гражданско общество. Това е важно събитие, което нам още предстои да осъзнаем.

Кампанията от 1993-95 г. по "сатанизация" на сърбите в западната преса бе изключителен по мащаби и последствия експеримент над съзнанието на гражданина. Ще се съгласи ли той с отхода в "неосредневековие" или не? В общи линии примерно половината се съгласиха, другата половина са в объркване. Осмислянето започна на Запад бързо. Появиха се важни статии, посветени на "сатанизацията" на сърбите като технология. Главната мисъл: ако непрекъснато и дълго се слага дъмата "сърбин" в отрицателен контекст (просто се включва в описание на страшни събития и в окръжение на неприятни епитети), то у телезрителите независимо от тяхната позиция, възниква устойчива неприязън към сърбите. Освен това трябва разбира се, да се прекрати достъпа до телекамери на самите сърби — всяка разумна човешка реч (даже на странична тема) снема зомбирането: "Ах, значи у сърбите няма рога? — Какъв сюрприз! Значи, и на тях се разпространяват правата на човека?"

Като показател на това, че неприязън към сърбите все пак бе сформирана, се привеждат две събития и реакцията на тях на общественото мнение (макар подобни събития имаше много). Първото — откриване от войските на ООН на територия, заета от хърватите, масови гробове на мирни сръбски жители, убити от боевици[5]. Подобни и даже далеч по-малки престъпления на сърбите извикваха в това време на Запад бурна реакция и често служеха повод за бомбардировки. В този случай реакция нямаше никаква. Въобще никаква! Социолозите фиксираха наличие в общественото съзнание устойчив двоен стандарт.

Второ събитие — обнародването в началото на 1996 г. факт за прехвърляне от САЩ на босненските мюсулмани на оръжие за 300 млн. долара, които бе предоставила Саудитска Арабия. В нарушение на ембаргото на ООН, което именно американците трябваше да охраняват. Тайните доставки на оръжие започнаха още при Буш — за подготовка на война в Босна, но сериозно се разгърнаха при Клинтън. Доставките ставаха чрез Хърватия, която за награда за съучастие получаваше половината оръжие. Понякога при необходимост се извършваха и секретни нощни авиорейсове с оръжие в Тузла, при Изетбегович. Ако би се разкрил факта на толкова масирано нарушение на ембаргото в полза на сърбите, това би повлякло гръмък международен скандал и репресии против сърбите — с одобрение на цялата западна публика. В този случай — нищо.

Най-вероятно сърбите, отдавна завоювали симпатиите на Запада за разрива със СССР, и в страшен сън не биха могли да предположат, че САЩ ще ги изберат като обект за показателно унищожение. Пътищата Господни са неизповедими. СССР отдавна го няма, а с неговите приятели и противници започват нови сметки. Няма смисъл да гадаем, защо бе решено да се задушат именно сърбите. Важно е, че решението бе взето и никаква дилема, никакъв компромис собствено на сърбите не бе предложен. Ние тук засягаме малък въпрос — ролята на mass media в акциите на "световното правителство". Тази роля бе толкова явна, че дава още един хубав урок тому, който иска да се учи.

Д.Каледин в статията "За колко Аушвиц?"[6] описва историята на появата в западната преса обходилата през 1992 г. цял свят фотография на "сръбският лагер на смъртта". Това фото е пуснат в ефир кадър на английските журналисти от телекомпания ITN. Правдивостта на снимката придаваше точност на данните: измъченото лице зад бодливата тел принадлежи на боснийският мюсулманин Фикрет Алич, той беседва с журналистите, протягайки им ръце през ограждението.

Телекадърът стана формален повод и оправдание за САЩ, за да заемат открита антисръбска позиция по време войната в Босна. През февруари 1997 г. в едно "ляво" списание ("Жив марксизъм") в Англия излезе статия, в която бяха изложени обстоятелствата при получаване на този кадър. Изобразен на него не е "лагер на смъртта", а пункт за сбор на бежанци, разположен в училище. Оградата от бодлива тел отделяла училищния двор от шосе и била установена още преди войната, така че децата да не изтичват на пътя.

Журналистите снимали "затворниците-мюсульмани" през телта — а биха могли да я заобиколят и снимат просто как отпочиващите на свеж въздух ("затворниците" са съблечени до кръста). Входът и изходът зад оградата е бил свободен, и на други кадри не попаднали в ефир се вижда как "затворниците" преминават през оградата или я обхождат. Тези кадри бяха добити от сътрудниците на списание "Жив марксизъм" и публикувани в Интернет. Авторът на материала обвини телекомпанията в манипулация. А тя даде списанието в съд "за клевета".

Кое за нас е особено важно в тази история? Това, че тележурналистите и телекомпаниите не виждат в себе си абсолютно никаква професионална и морална вина. Да, те са пуснали пред цял свят фотография, която политиците после използват за свои цели, а западният гражданин в масата си повярвал на интерпретациите на политиците. Но самите журналисти в коментариите към кадъра не употребяват думите "лагер на смъртта" и не твърдят, че иззад бодливата тел не може да се излиза. Затова списание "Жив марксизъм" е привлечено в съда за клевета.

Този пълен, органичн отход от принципите на право и честност по отношение тези, когото управляващата върхушка е решила да накаже — е ново явление в културата. То отразява такова състояние на интелигенцията, което е още по-страшно и опасно за простият човек, нежели тоталитарното морализаторство на интеллигентите-революционери. Това е политически постмодерн, към който ние духовно и интелектуално не сме готови. А да се готвим трябва бързо.

3.

По време войната в Чечня (1994-1996 г.) ТВ на Русия водеше явна антиармейска кампания с едновременна информационна поддръжка на боевиците на Дудаев. Тя поетизираше Басаев, нарочно показвайки неговата мъжествена усмивка, сктира в суровата брада, пускаше лъжлива сълза ("ах, при бомбардировка загинало цялото му семейство") и се умиляваше ("ах, той подари на русите деца-сираци в Грозни телевизор"). Но главното — нему предоставяха ефир, което е абсолютно неприемливо, ако с тероризма искат да се борят, а не да "сътрудничат"[7].

Началото на втората кавказска война (1999 год) се характеризираше практически със същото: телевизията (особено НТВ) активно и целенасочено насъскваше русите и чеченците в опит да направи разрива необратим. Какво виждаха на екрана русите и 90% от чеченците не желаещи ни войни, ни тероризъм? —Само  три образа, но по няколко пъти на ден, така че само те и се отпечатваха в подсъзнанието: изпаднали в средневековие, танцуващи с тояги старици в папахи; бандити, отсичащи глави на пленниците; подозирани в престъпления чеченци в Москва, които "претръсква" ОМОН.

Към кого в Чечня може да се обърне руски човек като към възможен съюзник в борбата против общата беда — тероризма? Към никого. Телевизията, играеща на най-тъмните инстинкти, от утро до вечер дава да се разбере, че "човек от кавказска националност" — това е явен или скрит враг. Настойчиво и непрестанно твърдейки, че против Русия воюват "ислямисти", "религиозни екстремисти" — че става дума за война религиозна. Не бе важно, че мюсулманските духовни лица заявиха протест. Не бе важно, че арабските учени не веднаж обясняваха, че "ислямизмът" — това е неотдавна и набързо нахвърляна политическа маска. Не бе важно, че ръководителите на "мюсульманските" субекти от РФ, членове на горната палата бяха възмутени от такава постановка на въпроса. Не бе важно! Нищо това нам НТВ не съобщаваше. Тя (телевизията) действаше като войник от диверсионна група, в задачата на който влизаше — да се нанесе на Русия смъртоносен удар, сдавяйки русите с мюсулманският свят[8].

Тези похвати не са новост. Те не биха ни подействали, ако ние хладнокръвно анализирахме действията на руската телевизия в аналогични ситуации. Да си спомним, как тя дейсваше по време бомбардировките в Сърбия. Видимо, в някакъв момент някъде в апарата на Билдербергският клуб натиснаха бутон, и руската телевизия смени своята отначало неутрална картинка, преминавайки към "сатанизация" на сърбите в мек вариант. Влязоха в ход небръснати плачещи албанци, на които сърби в маски като че заповядваха да се махат от домовете им. Зазвуча припева "етнически чистки, етнически чистки". Зачестиха репортажи от боевите порядки на "армията за освобождение", в крупен план — мъжествени лица на "партизани", ранен командир и т.п. Вече не неутралитет, а симпатии. Ежедневно на екрана — Клинтън, Олбрайт, Холбрук и прочие "миротворци", и никога — спокойно, свързано изказване на сръбски политик или писател. Бе очевидно, че голяма част от средствата на телевизията в Русия воюваше на страната на НАТО против сърбите. Воюваше, намирайки се на наша земя, в нашият ефир и даже за наши пари. Специалистите по СМИ биха могли да докажат това на всяко слушане — просто чрез структурен анализ на видеоредовете, текстовете и тази реклама, която се подшиваше към зрелището взривове и пожари.

Своята главна цел телевизията постигна. При това тя извика най-силно раздражение, но това бе несъществен минус, а може би даже полезен страничен ефект. Раздражението отвлича от усилия по осмисляне на случващото се. Важен успех за манипулаторите стана способността да изтриват от изторическата памет на хората близкото минало — почти по същият чудесен способ, както се изтрива текст от магнитната памет на компютрите. И през 1993 год, и от пролетта на тази година една от постоянните теми за пресата (а и "кухненските" дебати) — бе войната в Югославия. Но по поразителен начин всичко се свеждаше до обсъждане на събития от дву-тpидневна, максимум — седмична давност. Абсолютно никого не интересуваше — като че на това бе наложен запрет — защо въобще започна тази война. У демократическата преса за всичко имаше готов прост отговор: с падането на комунизма, с възцаряването на свобода се е освободила натрупалата се под гнета етническа ненавист — и естествено, започва война за взаимно унищожение. Като че нищо друго никой и не е очаквал.

Въобще, у никого не възникна желание да се разрови по какъв начин петдесет години югославите живяха в мир, маса хора се изпожениха в смесени бракове. Как все пак тоталитарният (това в Югославия?!) комунистически режим "подавяше" междуетническата ненавист? Може би следваше от нещо и да се поучим? Къде там! Мирното минало като че и не съществуваше — ибо не трябваше да съществува. Това бе аномалия, а аномалиите съзнанието на либералната интелигенция игнорира. На едно събрание на западни експерти по Югославия аз опитах да "деидеологизиpам" въпроса и предложих да разгледаме структурата на две системи: Югославия мирна и Югославия воюваща. Как в първата действаше отрицателната обратна връзка по отношение към конфликтите (те се гасяха) — и как се сформира положителна обратна връзка (разпалваща конфликтите). Нали да се каже, че демократизацията само е "освободила" естественият стремеж на разни народи да се убиват един друг — то все едно да се каже: дървеният дом трябва да изгори, ибо дървото гори. Подпалвача само "освобождава" естественото свойство на дървото. Какво бе моето изумление, когато се оказа, че публиката разбра  метафората буквално, а един "експерт" дълбокомислено забеляза: "Да, това е така. Всички дървени къщи трябва да изгорят". И моята забележка, че в "дървени къщи" живее 80% от населението на Земята, извика само насмешка. Ето ти и "наш общ европейски дом"...

Време е ние накрая да разберем, че също "живеем в дървена къща".

[1] Хейзинг предупреждваше, че извънморалността на политиката — не е монопол на държавата, тя може да бъде усвоена от широките маси. Тягата към насилие не убива в процеса на демократизация на обществото. Ръка за ръка с гражданскити общество върви тероризма.

[2] В психологията това се описва като "разрив на шаблона" — ефективен похват, позволяващ да се направи хипнотическа интервенция в безсъзнателното на клиента. — Бел.ред.

[3] Успешната "сатанизация" на комунистите позволяваше във времето на студената война да се  представя СССР като "империя на злото" и да се оправдават много широк спектър антисъветски действия. По време на войната в Югославия този фактор не действаше, доколкото всички страни в конфликта в равна степен принадлежаха към антисъветската категория на "дисиденти на комунизма".

[4] Скандалите по разобличаване на русите действително се генерират с напълно определена последователност и напълно определени резултати. —Бел .ред.

[5] "… заявлението, че обвиненията към сърбите във всички приписвани им престъпления се необосновани, направиха испански съдебно-медицински експерти, завършили своето разследване на север в Косово, подконтролно на испанските миротворци. Провели изследване на 189 трупа, независими експерти стигат до извода, че всички те принадлежат на албански боевици убити в боеве съв сръбската армия. Това, че убитите са паднали в бой, а не са станали жертви на масови расправи, доказва и този факт, че никой от тях нямал следи от изтезания. Това няма нищо общо с етнически чистки, считат членовете на испанската мисия, видели реален геноцид в Руанда. "Ние не намерихме в този район нито една братска могила", — заключи патологоанатома Емилио Перес Пухол. Не само това, но албанците били погребани всеки в отделен гроб, но при това с глава в посока Мека, в съответствие с мюсулманските обичаи. Изказването на Пухол е интересно също с това, че за пръв път представител на страна-член на НАТО публично заяви: "Ние неволно мислим, че сърбите въобще не са такива зверове, каквито се опитват да ги представят".
"НГ" от 25.09.99. №179. — Бел.ред.

[6] "Завтра". 1999, N 26.

[7] Всъщност ефир предоставяха и в началото на новата кавказка война, макар и по-малко нагло ("Басаев в Грозни заяви това и това…").

[8] Тонът скоро бе сменен. Защо — не е известно, но изведнаж НТВ започна явно да играе на страна на федералните, показвайки "човечески лица от кавказка националност" на територията на Дагестан. Друга работа бяха западните mass media. Те продължиха кампанията по дискредитация на Русия. Както отбеляза през септември 99-а "Эксперт", Западните СМИ и войната в Дагестан, и терактите в руските градове освещаваха изключително в негативна светлина. "Действията на федералните войски на Северен Кавказ се оценяват като правило отрицателно. Силни ноти на съчувствие към моджахедите. Използват се не толкова определенията "бандити", "екстремисти" и "сепаратисти", колкото понятието "въстанници" (Financial Times, Wall Street Journal, Le Figaro etc). Взривът на дом в Печатници остана практически незабелязан (Financial Times и Wall Street Journal на това събитие посветиха по няколко реда, малък материал в Le Figaro разказа, че взрив е имало в "Печатки"). Следващият взрив, на Каширско шосе, бе изнесен вече на първи страници. Но съчувствие към московчаните западните СМИ не изразяваха. Читателя упорно довеждат до мисълта, че всичко случило се е резултат от предизборна война, носеща мафиозен характер, че това е измослен повод за нахлуване в Чеченската република, която (както и хората на Басаев и Хаттаб) не е причастна. Федералите разгръщат "жестока война" ("Эксперт", №35, 20.09.99.).

Малко по-късно да се започнат преговори с Масхадов призова главният миротворец на всички времена и народи, съвсем неотдавна доказал в Косово своето право на тази титла — Вашингтон. Към молбата на Америка да не се бомби Грозни се присъединиха поддържащите във всичко Германия, Франция, Италия и Испания. Западните страни обръщат внимание на Русия върху безопасността на мирните жители, "неадекватност на отговора" и на безполезността на бомбардировки за борба с тероризма (за Либия САЩ вече разбира се не помнят). — Бел.ред.


Сергей КАРА-МУРЗА

Wednesday, July 6, 2016

Икономическото чудо на град Wörgl


Любопитен исторически обзор на експеримент за безбанково безпроцентно безтаксово водене на икономиката в град Вьоргл Австрия по време на Великата депресия, при което банката не генерира печалба и по никой начин не прави пари "от въздуха", а служи единствено за паричен оборотен пункт аналогично на банковото дело в социалистическият лагер. Какво "икономическо чудо" се случва от това ще прочетете по-долу, а защо - ще оставя отговора на вас. Приятно четене.


«Живял някога ...», така започват много приказки и тази история действително звучи като приказка: живял някога в малкото австрийско градче Вьоргл един железопътен работник, по-точно — машинист на локомотив, когото през 1931 год избрали за градоначалник, т.е. бургомистър. Казвал се той Михел Унтерхуггенбергер и се бил родил той в семейство на дребноземлен селянин в Тирол. На 12 години бил принуден да остави училище и да тръгне на печалба като помощник на лесоповала, за да помага в семейството. Но като помощник дълго да остава не пожелал, и на 15 години отива като ученик при механика в град Имст. По това време ученикът плащал на майстора за обучението и Михел трябвало да икономисва грош след грош, част от сумата той изплаща по-късно, вече като подмайстор. Работил няколко години като подмайстор, той тръгва да странства, за да расшири своите знания и да види нови страни. Неговият път лежал през Боденското езеро във Виена и по-нататък в Румъния и Германия. Така в странствания интересуващият се от всичко занаятчия Михел се запознал с първите форми на работническо съобщество: профсъюза и потребителската задруга.
На възраст 21 години Михел Унтерхуггенбергер постъпва на работа на железните пътища и го изпращат на възловата станция Вьоргл. Независимо от добрата му работа и стремежа му колкото може по-добре да изпълнява поръчаното му, той не се издига по служба, доколкото той е -  социал-демократ и профсоюзен активист. През 1912 год профсоюзът го изпраща представител в кадровата комисия на Австрийските Държавни Железни Пътища, в група «Локомотивни бригади участък Инсбрук». Към края на Първата Световна война го избират районен ръководител, после — заместник бургомистър и през 1931 г той става бургомистър на град Вьоргл и неговите 4216 жители.
За всемирната икономическа криза от двадесетте и тридесетте години са написани десетки книги и проведени стотици изследвания. Това е време на тежка нужда за безработните, което с много помага на Хитлер да дойде на власт в Германия.
През 1930 г на възловата станция Вьоргл работят 310 железнопътни работници, през 1933 г остават едва 190! Безработните засипват своят бивш колега, когото са избрали за бургомистър с молби за помощ.
Но какво може да направи той? Безработицата расте не само сред железопътните работници. В града няма крупни заводи, а малките фирми в града и окръга се разпадат пред погледа; расте броят получатели на пособия по безработица. Към това се увеличава и броят хора, за които се грижи кухнята за неимущи; такива «изключени от данъчната ведомост» наброяват през 1932 г 200 човека.
Михел Унтерхуггенбергер, макар и да нямал готова идея, но скръстил ръце не седял. Той решил: «Образованите хора, написали множество книги по икономика, те точно знаят какво да посъветват!» Четейки работите на Карл Маркс, той се натъква на името Йозеф Прудон, написал «Система на икономическите противоречия» и на един дъх прочита тази книга. Но все пак не е това! Едва прочитайки работата на Силвио Гезел «Естествено водене на икономиката» в главата му идва спасителна идея. Той препрочита избраните страници едно след друго, докато не се убедил, че е намерил отговор на своите въпроси. И доколкото Унтерхуггенбергер владеела идеята да помогне на нуждаещите се, той разработва програма за помощ.
Преди всичко той се среща отделно с всеки член от градското управление и от комисията по благотворителна помощ и беседва с тях, докато не се убедил в поддръжката за неговата идея. После свиква съвещание, на което казва:
В нашият малък град се наброяват 400 безработни, от които 200 са изключени по бедност от данъчната ведомост. В областта броят безработни достига 1500. Нашата градска каса е празна. Нашият единствен източник на доходи това са дълговете по данъци в размер 118.000 шилинга, но ние не можем да получим по тях и счупен грош; у хората просто няма пари. Към градската каса на Инсбрук ние сме задължали на 1.300.000 шилинга, и не сме в състояние да плащаме процентите по този дълг. Освен това, ние сме длъжни и на Земелното и на Федералното правительства, и тъй като не им плащаме, не можем да разсчитаме на изплащане на нашата част от бюджета. Нашите местни данъци за първото полугодие ни донесоха само 3000 шилинга. Финансовото положение на нашият район все повече се влошава, доколкото никой не е в състояние да плаща данъци. Единствената цифра, която все расте и расте, това е количеството безработни.
И тук бургомистърът излага своя план за «Изчезващи Пари».
Националната Банка пуска пари в оборот, но този оборот е много бавен, той трябва да се ускори. Паричните суми трябва бързо да сменят своите собственици, тоест парите трябва отново да станат средство за обмен. Разбира се, ние сами не можем да наречем нашето средство за обмен «пари» доколкото това е забранено. Но ние ще го наречем «Потвърждение за изпълнена работа». Такива «Потвърждения» ще пуснем в размер 1, 5 и 10 шилинга (по тези цифри може да си представим размерите на заплатите от онова време). Най-важният въпрос: ще приемат ли търговците тези «Потвърждения» за платежно средство?
Тук започва най-важната глава от нашата приказка: «Потвърждения»-та биват приети като платезно средство. Хазяинът на квартира получава в тях наема, продавачът в магазина ги приема при разплащане и изпраща купувача с думите: «Благодаря, елате пак!»
Преди всичко в града пристъпват към провеждане на най-необходимите работи. Като първи работи по благоустройство, на 11-и юли 1932 г бива започнато полагане на канализация в един от районите, отдавна назрели пътни работи и асфалтиране на главните улици. Обемът работи възлиза на 43.386 шилинга, от които едва част бива изплатена като заплата. За строителство на ски трамплин отиват 500 работни смени, за 4000 шилинга е организирана кухня за помощ и така нататък. Четвърт от всички регистрирани безработни може отново да получава хляб - положението в семействата им се подобрява.
Изплащането на заплата за всички без изключения става само с «Потвърждения». От градското управление те се изплащат на бригадира, той ги разпределя сред своите строители, а те се разплащат с тях с хлебаря, месаря, бръснаря и т.н. Издаването на «Потвърждения» завежда градското управление, но те могат да се купят в Кредитно-лихвеното Общество на град Вьоргл и там да се продадат за реални пари.
Защо обаче този план се наричал «Изчезващи пари»? В него било предвидено месечно обесценяване на «Потвържденията» с 1%; за година излиза 12%. За този процент притежателят на «Потвърждение» е трябвало да закупи марка от 1, 5 или 10 гроша, която в края на месеца се лепяла на «Потвърждение»-то. Ако на «Потвърждение»-то отсътства марка, то се обезценявало на указаният 1%.

Потвърждение за изпълнена работа за 10 шилинга

Следваща глава от нашата приказка: банката не събира никакви такси за управление оборота на «Потвърждения», цялата печалба отива в градската каса. Кредитно-лихвеното Общество дава от своите доходи кредити на лица, чиято кредитоспособност не извиква съмнения, под (приказните) 6%. Изплащанията по тези проценти също се начисляват в градската каса.
Известието за подобрението положението в град Вьоргль и окръга обхожда цял свят. Вьоргл става нещо като място за преклонение на икономистите. Всички те се изказват много положително за преимуществата на «Изчезващите пари», нали тях е било безсмислено да се запасяват в къщи, техните притежатели ги влагат спестовна каса. И доколкото тези платежни средства са в оборот само във Вьоргл, то за тях се извършват и крупни покупки и никому не е нужно да ходи за покупки в Инсбрук.
Швейцарският журналист Бурде писал: «Аз посетих Вьоргл през август 1933 г, точно година след началото на експеримента. Независимо от всичко трябва да признаем, че успехът му граничи с чудо. Улиците, по-рано в ужасно състояние, могат да се сравнят сега с автобани. Зданието на Градската управа е капитално ремонтирано и представлява красив особняк с цветущи градини. На новият бетонен мост стои паметна дъска с горд текст: «Построено на свободни пари през 1933 г». Всички работещи жители са убедени привържъници на свободните пари. Във всички магазини свободните пари се приемат наравно с истинските».
Жителите на съседният с Вьоргл Кицбюел отначало се смеели над експеримента, но скоро решили да го изпробват на себе си. Те издават «изчезващи пари» за 3000 шилинга; по 1 шилинг на всеки жител. Издадените в двата града средства за платеж се приемат като платежно средство както в едният, така и в другият град без ограничения. Многочислени области поискали да следват примера на Вьоргл, но предпочели все пак да почакат с какво ще завършат действията предприети от правителството.
Фашистското правителство на Долфус подава в съда. Че как! Прост работник, ходил на училище едва до 12 години, не изучавал нито национална нито международна икономика, нямащ нито един учен титул, железопътен работник и социал-демократ се осмелява да поправя австрийската парична система! Да издава пари от всякакъв вид е позволено изключително на Националната Банка. «Изчезващите пари» биват забранени. Бургомистър Унтерхуггенбергер не се смирява със забраната и подава протест в съда. Разбирателството преминава всички три възможни инстанции, но безуспешно. На 18 ноември 1933 г неговият протест е окончателно отклонен. Но доколкото подаването на протест в съда не може да отсрочи изпълнението на по-рано приетите съдебни решения, «Изчезващите пари» биват иззето от оборот още на 15 септември.
От това време австрийците изпитаха и преживяха много: марионеточното правителство на Долфус, Третият Райх на Хитлер, нуждата и лишенията на Втората Световна война и тежката работа по възстановяване на разрушеното. Днес ние сме държава, от която останалият свят в много аспекти може да взема пример. Но примерът на Вьоргл и неговият мъдър бургомистър ние не трябва да предаваме на забвението на историята.

Анете Рихтер, публикувано в ежемесечното издание на Объединението на Австрийските Профсъюзи «Работа и Икономика» през март 1983 г.

Tuesday, July 5, 2016

Пазарната икономика - основен източник на престъпност в света




Част от моето ранно детство премина на Изпълкомовска улица г. Ленинград между Бадаевският хлебозавод и Конният пазар. На завода, вече по-късно - като студент - нарядко подработвах нощна смяна, а на пазара, порастнал от време на време забягвах. Но още от детство помня източните лица на някои продавачи, макар тогава на пазара те бяха меншинство. А по-късно даже в народа, вярно - погрешно, говореха, че всички търговски редове е завладяла арменската мафия. На практика в Ленинград всички колхозни пазари държеше азербайджанската мафия. Т.е. прекупвачи. От гледна точка на либералните „икономисти” такова положение е напълно нормално: в конкуренцията между отделните производители, които сами продават своите стоки и организирана структура е победила последната. Това, че методите на тази победа явно вървят с нарушение и на закона, и на справедливостта - този факт либералите срамежливо премълчават. Както не говорят и за това, че заради действията на прекупвачите цените на пазарите рязко излитат нагоре. Но това е пазар на дребно. Някой може да възрази, демек на крупните, че и регулирани от държавата пазари цените са справедливи, ибо се установяват като точка на равновесие между търсенето и предлагането. И даже графики ей такива във всички учебници рисуват.
Afficher l'image d'origine
И колко десeтки, ако не стотици милиони хора на планетата са възпитани по тези криви! Които изглеждат правилни, ибо са съвершено логични. Но ще се осмелим да твърдим, че логика в тези построения няма. Съвсем няма, въобще хич. Показаните рисунки са ценни не повече от каракули на неизвестно вам и нам детенце. Просто детенцето още не е изучило многомудрото слово Equilibrium, а то вие и не бихте отличили картинката от учебника от ранното детско творчество.
Afficher l'image d'origine
На какво е основано изказаното твърдение? На един прост факт: и в случая на графика, и в случая на каракулите нарисуваното няма абсолютно никакво отношение към реалността. И тук, и там - фантазии. Във вторият случай - на детенце, а в първият - фантазии на възрастни чичовци и лели, налагащи ни лъжлив образ на реалността. И така, да погледнем върху работата на крупен пазар. Първото, което се хвърля в очите - „каквото отдолу, това и отгоре”. Същите спекуланти-прекупвачи. Но вече не дребната азербайджанска ОПГ (организирана престъпна група), а уважаеми в определени кръгове индивиди, наричани „борсови играчи”. Тям на своя хляб с масло, а също на златна тоалетна чиния нужно ли им е да заработят? Нужно е, ето те и се занимават със същото, което и описаната ОПГ, само в далеч по-голям машаб. Изкупуват продукция, установяват повишени цени и я препродават. Схемата е проста като света. И това нам ни представят за правилна „икономика”. А че как! Конкуренция, панимайш, организираната структура е спечелила пред множество разделени производители. Пазарна икономика с една дума. Но ако погледнем малкочко по-дълбоко, то ще видим още по-интересни процеси. Свързани с т.н. конкуренция. Тук е необходимо да направим малко отстъпление и да кажем две думи за логиката, по-точно за нейното отсъствие, налично в пропагандата на тази капиталистическа (или либерална, или пазарна - ако щем от гърне да я наречем - същността на явлението не ще се измени) „икономика”. Въобще установяването на пазарна икономика, както и самият капитализъм, това е разтеглен във времето процес, в който може да се отделят няколко различни един от друг етапи. Условно казано, ще отделим капитализъм конкурентен (горе-долу), после монополистически и, накряая, неговата мутация в явен фашизъм. Когато крупните корпорации още едва се формирали, то да, действително е имало някакво подобие на картинката на графиката. Доста отдалечено, но общите черти на процесите някое време се съблюдават. Но продължава това кратко предвид мафиозната същност на самото понятие пазар. После настъпила ера на господството на корпорациите, краят на която днес преживяваме. И вече се появиха първите тревожни признаци на мутация на капитализма в неговата най-уродлива форма - глобален фашизъм. Та така, пропагандистите на либерализма, рисуващи своите каракули в учебниците, характеризират цялото, опирайки се само на крайно краткосрочна и непринципиална негова част. Като да наречем автомобилът изпаряваща се взривоопасна течност само на основание това, че в резервоара има бензин. В това нарушение на логиката и се заключва подлостта на пропагандистите на пазара. Нас ни уверяват, че пазарът това е хубаво (защото някога и много закратко е действал механизъм на честно равновесие на търсенето и предлагането).Читателят безусловно може да заяви, демек, всеки може да каже каквото му е угодно, а къде са доказателствата? И читателят ще е прав, ибо не думите на пропагандистите или автора, а практиката е критерий за истина. Така че дайте да се обърнем към практиката. Въпрос преди заспиване: някой виждал ли е някъде честен пазар? Плащал ли е някога на пазар (всякакъв мащаб) честна цена, основана на реално равновесие между разхода за труда на производителя и такава честна покупателна способност на клиента, основана на заплащането на неговият собствен труд? Ето аз и в СССР живях, и Западна Европа не зле изучих, но никъде, нито там нито в РФ честен пазар не видях. Макар че, може би на мен просто не ми е провървяло? Преди да се обърнем към практиката, която ще покаже истинно мафиозният характер на всеки пазар, дайте ебегло да хвърлим поглед на механизмът на работа на толкова свещенното за либералите понятие конкуренция. Да си представим N независими предприемачи, работещи в един и същ тесен сектор на пазара. С математическа точност може да се докаже, че сред тях рано или късно ще се отдели група лидери. Това може да бъде предизвикано на ранните етапи на формиране на пазара от напълно безобидни от гледна точка на закона и даже нравствеността фактори. Например, внедряване на иновации, оптимизация на процесите, по-удачно местоположение на търговската точка или фабрика. А ако моето място е неудачно, в оптимизации аз не шаря, а за иновации главата ми не работи - какво аз, сирачето-предприемач да правя? Лесно: аз ще си спомня за далечен родственик (приятел от детинство, еднокласник и пр.), който притежава някаква форма на власт поне на местно ниво. Тук съвсем не е обезателно да си племенник на кмета, което обикновено е твърде малковероятно. Затова за прочие възможности всички врати са отворени. Ако вашият бъдещ съобщник (гледайте как сме принудени тихичко, но безалтернативно да използваме съдебна лексика от Углавният Кодекс) притежава власт неформална - ние ще му отсипем за изглаждащи налети над конкурентите. Това когато в качеството на решаващ аргумент се използва гореща ютия. Имало ли е такова в практиката на налагане на пазара? И още как, и ние всичко това го помним. А мислите ли, че на Запад другояче е ставало? Съвсем не! Прочетете поне О'Хенри. Ако вашият съучастник влиза в някакви държани структури на властта - действаме без ютии. Например, насъскваме родственика (съученика и т.н.) като данъчен или пожарникар-инспектор срещу конкурента. На благодетеля, разбира се, във всеки случай отсипваме но после ще си го отработим за сметка овладяването частта от пазара на разореният конкурент. Какво се получава? Просто е: ако предприемача е изначално честен човек, то изборът му не е голям. Или много бързо ще го разорят по-малко чувствителните „партньори”, или... той ще престане да бъде честен човек и сам ще се спусне надолу до криминал. А там вече чия крива ще надделее, но ясно е, че далеч не у всички. Изводът е прост: вече на начален стадии на формиране на пазара на предприемаческата сцена остават само криминализирани елементи. Т.е. пазарният механизъм в реалният живот поражда престъпления. А вие казвате, демек, гледай какви красиви и добри графики в учебниците... Ще предвидим още едно възражение: а държавата за какво е? Тя е задължена да пресича подобна криминализация на икономиката. Да, задължена е. И пресича. На хартия. И пак ние и това прекрасно го разбираме. Не се получава у корумпираните чиновници да съхранят справедливи отношения у подведомственият народ. А защо не се получава? А защото чиновникът - също хлебчето си с масълце иска да намаже. И с какво той е по-лош от вас, за когото парите - това е всичко? В СССР, където нетрудовите доходи се преследваха по УК, там да, криво-ляво се удаваше борбата със спекулантите и прочие социални паразити. Та тогава и целта в живота бе друга, не парите - а развитие на човека. Учи се-не ща, усъвершенствай се като тяло, дух и интелект. Всички условия за това бяха създадени, при това в реалният живот, а не само на хартия. И така, завърши периода на някакво подобие на търсене-предлагане, във всеки сектор на пазара се определиха свои лидери. И започна бясна монополизация на отраслите. Това не е ли практиката, демонстрираща истината? Кажете, че сега цените са справедливи, точката на равновесие търсене-предлагане е постигната? Как пък не! А думата „картел” чували ли сте? Картел - това е гласен или таен сговор на предприемачи за установяване на пазара на повишени цени за стоки и услуги. Примери в пазарният Запад - море! Един от последните - сговор на корпорации търгуващи с йогурт. Го-олям, казват, станал скандал във Франция. Как ви се струва следното заглавие от Интерфакс „Във Франция 11 производители на млечна продукция са глобени със 193 млн евро за ценови сговор”?!! Или такъвНай-големите банки във Франция са глобени за картелен сговор”. А ето и лидера на ЕС и свободният европейски пазар - Германия.„В Германия глобиха колбасари с 338 млн евро за картелен сговор.” „Пивоварни компании в Германия са глобени за картелен сговор.” „Картелен сговор на козметически компании в Германия остава без апелация.” Да вземем още за пример Италия, макар може да се посочи всяка страна в Европа, където картелните сговори са реална истина в живота на пазара. „Производителите на макарони в Италия подозират в картелен сговор.” „Картелен сговор на пазар Авастин.” И работата тук въобще не е в особеностите на тази или друга страна, изобще: самият механизъм на пазара задължава да се върви на правонарушения. Ето пример за картелен сговор на авиокомпании от различни страни, от европейски до Япония. „Брюксел глоби 11 авиокомпании за картелен сговор.” Виждате как само в дадените примери ние вече наблюдаваме най-широк отраслеви обхват на картелни сговори. Банки, млечна продукция, макаронени изделия, козметика, авиобилети, бира, колбаси... Подобная ширина говори за естественост, за неотделимо от пазара свойство - да поражда престъпления. И то се знае изброените случаи са малка част от тези, които са били оглашени. А колко подобни картелни престъпни сговора все още действат и са скрити от общественото внимание??! И така, ние изяснихме, че пазарната икономика както на ранните стадии на своето формиране, така и в период на монополизация не само не дава истинна точка на ценово равновесие от либероидните учебници, но и с неизбежност поражда многочислени правонарушения и престъпления. Практиката - това е критерий на истината. А освен това и завидна повторяемост - а това вече е официален метод за признаване на обяснението на явлението за научно! Но ние съвсем не споменахме паразитическият характер на монополите като такива. Макар тук всичко горе-долу е ясно: щом съм монополист, то ще ми плащате цената, която аз посоча. А графики печатайте където и колко искате - към живота те нямат никакво отношение. Че е ясно -ясно е, само далеч не всички си представят истинският мащаб на монополизация. Да вземем за пример корпорация Кока-Кола. В РФ тя разпространява продукцията си под следните търговски марки:
BonAquaFlag of Russia.svg
burn
Coca-Cola
Coca-Cola light
DA
Fanta
Фруктайм
Gladiator
NESTEA
POWERADE
Pulpy
Rich
Schweppes
Sprite
Valser
Да!
Добрый
Кружка и Бочка
Моя Семья.

А да кажем във Франция:
burnFlag of France.svg
Caffeine-free Coca-Cola
Caffeine-free Coke Light
Chaudfontaine
cherry Coke
Coca-Cola
Coca-Cola Cherry Zero
Coca-Cola light
Coca-Cola light with Lemon
Coca-Cola light with Orange
Coca-Cola Zero
Coca-Cola Zero Caffeine-Free
Diet Coke/Coca-Cola light with Lime
Fanta
Fanta Zero
glacéau vitaminwater
Hawai
Minute Maid
Minute Maid Fruit & Nada
Monster *
NESTEA
POWERADE
POWERADE ZERO
Sprite
Sprite Zero
Vanilla Coke

Или в Германия:
BonAquaFlag of Germany.svg
Caffeine-free Coke Light
cherry Coke
Coca-Cola
Coca-Cola light
Coca-Cola Zero
Coca-Cola Zero Caffeine-Free
Fanta
Fanta Beach
Fanta Zero
glacéau vitaminwater
Heppinger
Kinley
Lift
mezzo mix
Minute Maid
NESTEA
Nestea light *
POWERADE
Presta Light
Relentless
Schurwald
Sodenthaler *
Sodenthaler Andreas *
Sodenthaler Aqualance *
Sodenthaler Gourmet *
Sodenthaler Mineral *
Sprite
Urbacher *
Valser
Vanilla Coke
Zico *

Добре, Кока-Кола е резултат на сливане на инвестиции от различни собственици. Може в чисто семейните корпорации нещата да са различни? Как не! Ето семейният гигант Нестле.«Нестле» е най-голям производител на детски храни в света. Широк асортимент: млечни смеси; детски каши; извара; адаптиран йогурт; пюре: месно, зеленчуково, плодово; сокове; комбиниран детски обяд. Освен това компания «Нестле» владее акции на предприятия от парфюмерийно-козметическата и фармацевтическата промишленост. Стотици и стотици наименования, десетки видове стоки. Ако се появи слаб конкурент, произвеждащ например детска каша, как мислите: ще го погълне ли Нестле или не? А за какво да го поглъща? Ами монополната цена за продукцията да не пада. По принцип народът на подобен монополен диктат на корпорациите не се радва. Оттук и оказва натиск върху правителствата, които периодически издават различни антимонополни актове и закони. И какво, помага ли това да се достигне тази цена, която рекламират лъжливите учебници по икономика? Съвсем не! Виж по-горе за наскоците на властните съобщници и за картелен сговор. Уф, изглежда край: криминалният характер на пазара е демонстриран, време е да се завършва... А не става. Лесно приказка се разказва... Тук още има най-огромен пласт пазарни престъпления не че не разгледан, а даже и не споменат! А нали именно за пазарната икономика тези престъпления, масови и неизбежни, са свойствени. Те са естествено следствие от нейната природа. Е не може пазарът да остава в рамките даже на този закон, който сам за себе си е установил! Afficher l'image d'origineСтава дума за неизбежните катастрофически за човешкото оцеляване следствия на пазарната организация на обществото. Тогава когато в преследване на печалбата се „оптимизира” организацията на производство и най-технологическите процеси. Следствията са известни: икономисвайки на на пречиствателни съоръжения, ние получаваме от пазарниците отровени въздух, вода, почва. Изсечени гори и отровни бои, козметика, храна. И също като следствие на „оптимизация” заради повишение на печалбата ние се сблъскваме с уволнения, понижение на заплатата, увеличение на работния ден и прочие пазарни прелести, които в най-близко бъдеще особено силно ще усети френският трудещ се след приетият антинароден закон от „социалиста” Оланд. Afficher l'image d'origineА още... а още паразитическият лихвен процент, т.е. най-важната съставна от реалният пазар. Само се замислете: днес средно половината от тези пари, които заплащаме за покупка на стока или услуга, отива в джоба на международният лихвар. Мащаб видите ли... Да не забравим  и за нравственото разложение на обществото от пазара... Но всички тези последни теми са за особен разговор. Тук искахме нагледно да покажем, че пазарът - това е източник на престъпления, че самата негова природа - е престъпна, а учебниците по икономика - лъжливи. Лъжливи, както и всички либерални твърдения за благото на пазара, че и капитализма като цяло. И тогава то трябва ли ни, капитализмите с пазарите??!