Пазарната икономика - основен източник на престъпност в света

Част от моето ранно детство премина на Изпълкомовска улица г. Ленинград между Бадаевският хлебозавод и Конният пазар. На завода, вече по-късно - като студент - нарядко подработвах нощна смяна, а на пазара, порастнал от време на време забягвах. Но още от детство помня източните лица на някои продавачи, макар тогава на пазара те бяха меншинство. А по-късно даже в народа, вярно - погрешно, говореха, че всички търговски редове е завладяла арменската мафия. На практика в Ленинград всички колхозни пазари държеше азербайджанската мафия. Т.е. прекупвачи. От гледна точка на либералните „икономисти” такова положение е напълно нормално: в конкуренцията между отделните производители, които сами продават своите стоки и организирана структура е победила последната. Това, че методите на тази победа явно вървят с нарушение и на закона, и на справедливостта - този факт либералите срамежливо премълчават. Както не говорят и за това, че заради действията на прекупвачите цените на пазарите рязко излитат нагоре. Но това е пазар на дребно. Някой може да възрази, демек на крупните, че и регулирани от държавата пазари цените са справедливи, ибо се установяват като точка на равновесие между търсенето и предлагането. И даже графики ей такива във всички учебници рисуват.

И колко десeтки, ако не стотици милиони хора на планетата са възпитани по тези криви! Които изглеждат правилни, ибо са съвершено логични. Но ще се осмелим да твърдим, че логика в тези построения няма. Съвсем няма, въобще хич. Показаните рисунки са ценни не повече от каракули на неизвестно вам и нам детенце. Просто детенцето още не е изучило многомудрото слово Equilibrium, а то вие и не бихте отличили картинката от учебника от ранното детско творчество.

На какво е основано изказаното твърдение? На един прост факт: и в случая на графика, и в случая на каракулите нарисуваното няма абсолютно никакво отношение към реалността. И тук, и там - фантазии. Във вторият случай - на детенце, а в първият - фантазии на възрастни чичовци и лели, налагащи ни лъжлив образ на реалността. И така, да погледнем върху работата на крупен пазар. Първото, което се хвърля в очите - „каквото отдолу, това и отгоре”. Същите спекуланти-прекупвачи. Но вече не дребната азербайджанска ОПГ (организирана престъпна група), а уважаеми в определени кръгове индивиди, наричани „борсови играчи”. Тям на своя хляб с масло, а също на златна тоалетна чиния нужно ли им е да заработят? Нужно е, ето те и се занимават със същото, което и описаната ОПГ, само в далеч по-голям машаб. Изкупуват продукция, установяват повишени цени и я препродават. Схемата е проста като света. И това нам ни представят за правилна „икономика”. А че как! Конкуренция, панимайш, организираната структура е спечелила пред множество разделени производители. Пазарна икономика с една дума. Но ако погледнем малкочко по-дълбоко, то ще видим още по-интересни процеси. Свързани с т.н. конкуренция. Тук е необходимо да направим малко отстъпление и да кажем две думи за логиката, по-точно за нейното отсъствие, налично в пропагандата на тази капиталистическа (или либерална, или пазарна - ако щем от гърне да я наречем - същността на явлението не ще се измени) „икономика”. Въобще установяването на пазарна икономика, както и самият капитализъм, това е разтеглен във времето процес, в който може да се отделят няколко различни един от друг етапи. Условно казано, ще отделим капитализъм конкурентен (горе-долу), после монополистически и, накряая, неговата мутация в явен фашизъм. Когато крупните корпорации още едва се формирали, то да, действително е имало някакво подобие на картинката на графиката. Доста отдалечено, но общите черти на процесите някое време се съблюдават. Но продължава това кратко предвид мафиозната същност на самото понятие пазар. После настъпила ера на господството на корпорациите, краят на която днес преживяваме. И вече се появиха първите тревожни признаци на мутация на капитализма в неговата най-уродлива форма - глобален фашизъм. Та така, пропагандистите на либерализма, рисуващи своите каракули в учебниците, характеризират цялото, опирайки се само на крайно краткосрочна и непринципиална негова част. Като да наречем автомобилът изпаряваща се взривоопасна течност само на основание това, че в резервоара има бензин. В това нарушение на логиката и се заключва подлостта на пропагандистите на пазара. Нас ни уверяват, че пазарът това е хубаво (защото някога и много закратко е действал механизъм на честно равновесие на търсенето и предлагането).Читателят безусловно може да заяви, демек, всеки може да каже каквото му е угодно, а къде са доказателствата? И читателят ще е прав, ибо не думите на пропагандистите или автора, а практиката е критерий за истина. Така че дайте да се обърнем към практиката. Въпрос преди заспиване: някой виждал ли е някъде честен пазар? Плащал ли е някога на пазар (всякакъв мащаб) честна цена, основана на реално равновесие между разхода за труда на производителя и такава честна покупателна способност на клиента, основана на заплащането на неговият собствен труд? Ето аз и в СССР живях, и Западна Европа не зле изучих, но никъде, нито там нито в РФ честен пазар не видях. Макар че, може би на мен просто не ми е провървяло? Преди да се обърнем към практиката, която ще покаже истинно мафиозният характер на всеки пазар, дайте ебегло да хвърлим поглед на механизмът на работа на толкова свещенното за либералите понятие конкуренция. Да си представим N независими предприемачи, работещи в един и същ тесен сектор на пазара. С математическа точност може да се докаже, че сред тях рано или късно ще се отдели група лидери. Това може да бъде предизвикано на ранните етапи на формиране на пазара от напълно безобидни от гледна точка на закона и даже нравствеността фактори. Например, внедряване на иновации, оптимизация на процесите, по-удачно местоположение на търговската точка или фабрика. А ако моето място е неудачно, в оптимизации аз не шаря, а за иновации главата ми не работи - какво аз, сирачето-предприемач да правя? Лесно: аз ще си спомня за далечен родственик (приятел от детинство, еднокласник и пр.), който притежава някаква форма на власт поне на местно ниво. Тук съвсем не е обезателно да си племенник на кмета, което обикновено е твърде малковероятно. Затова за прочие възможности всички врати са отворени. Ако вашият бъдещ съобщник (гледайте как сме принудени тихичко, но безалтернативно да използваме съдебна лексика от Углавният Кодекс) притежава власт неформална - ние ще му отсипем за изглаждащи налети над конкурентите. Това когато в качеството на решаващ аргумент се използва гореща ютия. Имало ли е такова в практиката на налагане на пазара? И още как, и ние всичко това го помним. А мислите ли, че на Запад другояче е ставало? Съвсем не! Прочетете поне О'Хенри. Ако вашият съучастник влиза в някакви държани структури на властта - действаме без ютии. Например, насъскваме родственика (съученика и т.н.) като данъчен или пожарникар-инспектор срещу конкурента. На благодетеля, разбира се, във всеки случай отсипваме но после ще си го отработим за сметка овладяването частта от пазара на разореният конкурент. Какво се получава? Просто е: ако предприемача е изначално честен човек, то изборът му не е голям. Или много бързо ще го разорят по-малко чувствителните „партньори”, или... той ще престане да бъде честен човек и сам ще се спусне надолу до криминал. А там вече чия крива ще надделее, но ясно е, че далеч не у всички. Изводът е прост: вече на начален стадии на формиране на пазара на предприемаческата сцена остават само криминализирани елементи. Т.е. пазарният механизъм в реалният живот поражда престъпления. А вие казвате, демек, гледай какви красиви и добри графики в учебниците... Ще предвидим още едно възражение: а държавата за какво е? Тя е задължена да пресича подобна криминализация на икономиката. Да, задължена е. И пресича. На хартия. И пак ние и това прекрасно го разбираме. Не се получава у корумпираните чиновници да съхранят справедливи отношения у подведомственият народ. А защо не се получава? А защото чиновникът - също хлебчето си с масълце иска да намаже. И с какво той е по-лош от вас, за когото парите - това е всичко? В СССР, където нетрудовите доходи се преследваха по УК, там да, криво-ляво се удаваше борбата със спекулантите и прочие социални паразити. Та тогава и целта в живота бе друга, не парите - а развитие на човека. Учи се-не ща, усъвершенствай се като тяло, дух и интелект. Всички условия за това бяха създадени, при това в реалният живот, а не само на хартия. И така, завърши периода на някакво подобие на търсене-предлагане, във всеки сектор на пазара се определиха свои лидери. И започна бясна монополизация на отраслите. Това не е ли практиката, демонстрираща истината? Кажете, че сега цените са справедливи, точката на равновесие търсене-предлагане е постигната? Как пък не! А думата „картел” чували ли сте? Картел - това е гласен или таен сговор на предприемачи за установяване на пазара на повишени цени за стоки и услуги. Примери в пазарният Запад - море! Един от последните - сговор на корпорации търгуващи с йогурт. Го-олям, казват, станал скандал във Франция. Как ви се струва следното заглавие от Интерфакс „Във Франция 11 производители на млечна продукция са глобени със 193 млн евро за ценови сговор”?!! Или такъв „Най-големите банки във Франция са глобени за картелен сговор”. А ето и лидера на ЕС и свободният европейски пазар - Германия.„В Германия глобиха колбасари с 338 млн евро за картелен сговор.” „Пивоварни компании в Германия са глобени за картелен сговор.” „Картелен сговор на козметически компании в Германия остава без апелация.” Да вземем още за пример Италия, макар може да се посочи всяка страна в Европа, където картелните сговори са реална истина в живота на пазара. „Производителите на макарони в Италия подозират в картелен сговор.” „Картелен сговор на пазар Авастин.” И работата тук въобще не е в особеностите на тази или друга страна, изобще: самият механизъм на пазара задължава да се върви на правонарушения. Ето пример за картелен сговор на авиокомпании от различни страни, от европейски до Япония. „Брюксел глоби 11 авиокомпании за картелен сговор.” Виждате как само в дадените примери ние вече наблюдаваме най-широк отраслеви обхват на картелни сговори. Банки, млечна продукция, макаронени изделия, козметика, авиобилети, бира, колбаси... Подобная ширина говори за естественост, за неотделимо от пазара свойство - да поражда престъпления. И то се знае изброените случаи са малка част от тези, които са били оглашени. А колко подобни картелни престъпни сговора все още действат и са скрити от общественото внимание??! И така, ние изяснихме, че пазарната икономика както на ранните стадии на своето формиране, така и в период на монополизация не само не дава истинна точка на ценово равновесие от либероидните учебници, но и с неизбежност поражда многочислени правонарушения и престъпления. Практиката - това е критерий на истината. А освен това и завидна повторяемост - а това вече е официален метод за признаване на обяснението на явлението за научно! Но ние съвсем не споменахме паразитическият характер на монополите като такива. Макар тук всичко горе-долу е ясно: щом съм монополист, то ще ми плащате цената, която аз посоча. А графики печатайте където и колко искате - към живота те нямат никакво отношение. Че е ясно -ясно е, само далеч не всички си представят истинският мащаб на монополизация. Да вземем за пример корпорация Кока-Кола. В РФ тя разпространява продукцията си под следните търговски марки:

BonAqua

burn

Coca-Cola

Coca-Cola light

DA

Fanta

Фруктайм

Gladiator

NESTEA

POWERADE

Pulpy

Rich

Schweppes

Sprite

Valser

Да!

Добрый

Кружка и Бочка

Моя Семья.

А да кажем във Франция:

burn

Caffeine-free Coca-Cola

Caffeine-free Coke Light

Chaudfontaine

cherry Coke

Coca-Cola

Coca-Cola Cherry Zero

Coca-Cola light

Coca-Cola light with Lemon

Coca-Cola light with Orange

Coca-Cola Zero

Coca-Cola Zero Caffeine-Free

Diet Coke/Coca-Cola light with Lime

Fanta

Fanta Zero

glacéau vitaminwater

Hawai

Minute Maid

Minute Maid Fruit & Nada

Monster *

NESTEA

POWERADE

POWERADE ZERO

Sprite

Sprite Zero

Vanilla Coke

Или в Германия:

BonAqua

Caffeine-free Coke Light

cherry Coke

Coca-Cola

Coca-Cola light

Coca-Cola Zero

Coca-Cola Zero Caffeine-Free

Fanta

Fanta Beach

Fanta Zero

glacéau vitaminwater

Heppinger

Kinley

Lift

mezzo mix

Minute Maid

NESTEA

Nestea light *

POWERADE

Presta Light

Relentless

Schurwald

Sodenthaler *

Sodenthaler Andreas *

Sodenthaler Aqualance *

Sodenthaler Gourmet *

Sodenthaler Mineral *

Sprite

Urbacher *

Valser

Vanilla Coke

Zico *

Добре, Кока-Кола е резултат на сливане на инвестиции от различни собственици. Може в чисто семейните корпорации нещата да са различни? Как не! Ето семейният гигант Нестле.«Нестле» е най-голям производител на детски храни в света. Широк асортимент: млечни смеси; детски каши; извара; адаптиран йогурт; пюре: месно, зеленчуково, плодово; сокове; комбиниран детски обяд. Освен това компания «Нестле» владее акции на предприятия от парфюмерийно-козметическата и фармацевтическата промишленост. Стотици и стотици наименования, десетки видове стоки. Ако се появи слаб конкурент, произвеждащ например детска каша, как мислите: ще го погълне ли Нестле или не? А за какво да го поглъща? Ами монополната цена за продукцията да не пада. По принцип народът на подобен монополен диктат на корпорациите не се радва. Оттук и оказва натиск върху правителствата, които периодически издават различни антимонополни актове и закони. И какво, помага ли това да се достигне тази цена, която рекламират лъжливите учебници по икономика? Съвсем не! Виж по-горе за наскоците на властните съобщници и за картелен сговор. Уф, изглежда край: криминалният характер на пазара е демонстриран, време е да се завършва... А не става. Лесно приказка се разказва... Тук още има най-огромен пласт пазарни престъпления не че не разгледан, а даже и не споменат! А нали именно за пазарната икономика тези престъпления, масови и неизбежни, са свойствени. Те са естествено следствие от нейната природа. Е не може пазарът да остава в рамките даже на този закон, който сам за себе си е установил! Става дума за неизбежните катастрофически за човешкото оцеляване следствия на пазарната организация на обществото. Тогава когато в преследване на печалбата се „оптимизира” организацията на производство и най-технологическите процеси. Следствията са известни: икономисвайки на на пречиствателни съоръжения, ние получаваме от пазарниците отровени въздух, вода, почва. Изсечени гори и отровни бои, козметика, храна. И също като следствие на „оптимизация” заради повишение на печалбата ние се сблъскваме с уволнения, понижение на заплатата, увеличение на работния ден и прочие пазарни прелести, които в най-близко бъдеще особено силно ще усети френският трудещ се след приетият антинароден закон от „социалиста” Оланд. А още... а още паразитическият лихвен процент, т.е. най-важната съставна от реалният пазар. Само се замислете: днес средно половината от тези пари, които заплащаме за покупка на стока или услуга, отива в джоба на международният лихвар. Мащаб видите ли... Да не забравим  и за нравственото разложение на обществото от пазара... Но всички тези последни теми са за особен разговор. Тук искахме нагледно да покажем, че пазарът - това е източник на престъпления, че самата негова природа - е престъпна, а учебниците по икономика - лъжливи. Лъжливи, както и всички либерални твърдения за благото на пазара, че и капитализма като цяло. И тогава то трябва ли ни, капитализмите с пазарите??!