Фото: usanato.army.mil
Изминалата седмица бе богата на събития от планетарно значение. Отначало във Франция в резултат на теракт пострадаха над сто човека. А вече следващото денонощие в друга, и то най-голямата, страна на НАТО започва метеж на военните, в хода на подавянето му само за два дни са убити почти 300 човека и още около 1500 са ранени.
Синхронно с тези събития в Армения започва метеж на радикали, искащи отставка на президента на страната, а в Черно море започват съвместни учения на ВМС на страните от НАТО.
От моя гледна точка, всички тези събития не просто са брънки от една верига. Те са закономерно следствие от тези цивилизационни процеси, които се случват днес в Европа и се стимулират от същите сили, които вкарват в тупик ЕС и НАТО.
Ще отбележа, че трагическите събития във Франция, Турция и Армения се случиха веднага след края на грандиозното шоу на страните–членки на НАТО във Варшава, в хода на което натовските чиновници в разни тонове дружно излагаха пред журналистите едну проста мисъл – за това, че Алиянсът е нацелен на защита на Европа от външни угрози и че е силен както никога.
Та така, в контекста на последните събития във Франция (страна първенец в НАТО) и Турция (най-голямата след САЩ страна от Алиянса) риториката на генералите от НАТО и западните политици не е просто демагогия. Това е някаква изтънчена казуистика, построена на това да се представят мнимите угрози за реални и, наопаки, упорно да не се забелязват тези процеси, които унищожават Алиянса отвътре.
Да опитаме да включим логиката и да определим причините защо в страните на НАТО се извършват теракти и толкова мащабни метежи, в същото време докато западните политици виждат враг в Русия, нямаща към терактите и метежите в страните от Алиянса никакво отношение.
Причина първа може да е, че натовските генерали са неадекватни и са се заплели в целеполагането: очаквайки «агресия» от изток те не са догледали реалните угрози във самият блок.
Още една възможна причина – вмешателство в работите на страните от Алиянса на някаква външна и свръхмощна сила, в резултат на което натовските чиновници един вид са били «подведени».
Накрая, трета причина за събитията във Франция и Турция може да бъде този факт, че «миротворческият» самит във Варшава е само демонстрация на стремеж на НАТО към мир, а на практика неговите генерали са готови към война и не се гнусят от организация на насилствени акции даже във своята организация.
Първата причина западните политици и чиновници от НАТО отхвърлят от корен: кой би се признал в собствената си несъстоятелност? Причина втора също не е популярна в западните СМИ: никой от натовското ръководство и лидерите на западните страни не е готов да преразгледа стратегията на Алиянса утвърдена във Вашингтон. Не е популярна и третата версия, нали всеевропейското и антируско шоу трябва да продължи на всяка цена.
Така на западните журналисти е дадена команда да намерят причини за теракта във Франция и пуча в Турция извън пределите на НАТО и Запада като такъв. Като резултат – поява в западните СМИ на различни баснословни версии – една по-смешна от друга.
Приложено към Турция някои западни политици, журналисти и «независими» блогери развиват версии например, че опитът за държавен преврат е била само «инсценировка» или че тя е резултат от работата на руските спецслужби.
Активно се предлага и такава версия (и тя се излага в частност от руските либерали): че путчът в Турция е станал опит на «просвещените» военни да свалят ислямиста Ердоган, за да възстановят в страната принципите на светската държава.
По принцип, версията с «инсценировка» на военен преврат в Турция още е как да е обсъждаема, макар тя да се опровергава вече при първи подстъпи за анализ на събитието: откъде тогава такова количество убити и ранени, откъде реално бягство на реални военни зад граница на вертолети, откъде по принцип такава сериозност на момента, в който властите се покушават на свято – на американо-турските отношения?
Версията с участие в организацията на преврата на руските спецслужби е още по-смехотворна и разчетена на мозъци на «особено подготовени» за това индивиди – например, доведени до крайна невменяемост привържъници на киевският Майдан в Украйна.
Що се касае либералните трактовки на пуча, то тук не ни остава нищо друго, освен да продължаваме на игнорираме «анализа» на западните и прозападните политолози, неспособни (или не желаещи) да се избавят от налаганата на света парадигма да разглеждат всякакви геополитически процеси в дискурса на борба на «демокрации» с разни видове «диктатури». (Макар фактически днес в света върви борба на цивилизации).
От моя гледна точка, в събитията във Франция и Турция следва да се търси трета сила – този субект на световната политика, против действията на който е безсилен даже НАТО и интересите на който и представлява в частност ислямският проповедник и американски милиардер Фетхулах Гюлен.
Но преди да назова името на този добре известен на всички субект, необходимо е да разберем самият смисъл на случилите се във Франция и Турция събития. Толкова повече между тези две страни има нещо общо, определяемо от глобалните причини на случващите се в тях процеси.
В статията «Стратегията на НАТО: от европейско шоу към световна катастрофа» авторът вече писа: «Главна, реална и нарастваща угроза за Европа днес е международният тероризъм и свързаните с него радикален ислямизъм и ръст на бежанците. Ислямизацията на европейският континент поражда нарастване на втората сериозна заплаха – усилване в Европа на неонацизма и десният екстремизъм. Но веригата причинно-следственни връзки не свършва с това, доколкото неонацизмът поражда глобален вътрешен конфликт в европейското общество и, първо - ответна твърда реакция на ислямистите, а второ - активизация на лявото движение и антиолигархически прояви на масите. С една дума в Европа предстои изостряне на гражданските противостояния и битки, в които терактите на радикалните ислямисти ще играят ролята на запалка, акциите на неонацистите – на бикфордов шнур, а масовият ляв протест – на буре с барут».
Този обширен цитат е тук още веднаж да се обърне внимание на ФОРМУЛАТА, която е универсална за болшинството геополитически процеси от текущето десетилетие.
Тероризмът е главният и реален враг на Европа. Но осззнаването на този факт и стремежа да се разпознае природата на съвременният тероризъм неизбежно ще доведат до необходимост от разбиране истинските причини за неговото нарастване в света. И тези причини трябва да се търсят на Запад.
Все по-очевидно е, че главната заплаха на страните от НАТО се намира във самото НАТО и западната цивилизация като такава. И именно тя е причина и за Brexit, и за терактите във Франция, и за опита за преврат (с вероятно следваща единолична диктатура на Реджеп Ердоган) в Турция, и за гражданската война в Украйна, и за разкола в ЕС.
В контекста на названата горе формула не е важно, кой е осъществил злодеянието в Ница. Западните СМИ акцентират внимание на «сложностите в сътбата» на убиеца, неговото психическо състояние и прочие глупости, само за да не обсъждат истинските причини за теракта или по-точно, терактите които ще разтърсват Франция до тогава, докато нейното ръководство не приеме «правилните» решения.
Ще напомня, че Франция остава най-упоритият противник на подписване на съглашението със САЩ за присъединение към проекта ТТIP. И на това обстоятелство отдавна обърнаха внимание тези аналитици, които преодоляха прозападната лицемерно-примитивна методология да обясняват причините за теракти с особенностите на личностите на терористите.
Ако говорим за връзката на събитията във Франция и Турция, то следва да отбележим следният факт: Франция и Турция са единствените страни от НАТО, претендиращи на самостоятелна външна и военна политика. Ето защо именно тези страни стават мишени на атаките на терористи и различни деструктивни сили.
Така че не е важно, кой на 15 юли в Турция пръв започна силови действия – пучистите или Ердоган. Не е важно много ли в пуча има инсценировки. Важно е, че в резултат бе спукан този цирей, който растеше като на дрожди, извеждайки в крайна сметка турското ръководство от равновесие.
Известно е, че у турските военни още от времената на Ататюрк имаше твърде много пълномощия по отношение на президента и правителството. На свой ред военните в Турция се оказаха в подчинение на генералите от НАТО, а значи и на САЩ. Получава се, че съвременна Турция – това е страна с външно управление. Това е и този цирей, който се спука миналият петък, създавайки предпоставки за оздравяване на турското общество – ако само този организъм вече не е поразила гангрена в лицето на турски «свидоми».
Външното управление, здравата връзка на турските военни с генералитета на НАТО и САЩ – ето причината турските ВВС да свалят руският самолет, в резултат на което цялата отговорност легна на турското ръководство (в това число – за разрив на икономическите връзки с Русия), в същото време докато истинският инициатор на провокацията против РФ бе както винаги «без пръст в тази работа».
В такава ситуация у турският елит няма избор: или те ще се съгласят с диктата на САЩ, или ще се опитат да се избавят от него, за да водят суверенна политика. Групата на Ердоган съдейки по всичко избира второто – и именно затова бива поддържана по време на опита за преврат от различни политически движения в страната.
Групата на Ердоган иска да управлява страната сама, без американски гири на ръцете и нозете. Как това ще се получи за нея е безусловно важно – но това е тази важност, която за нас, за Русия, е по-малко важна, отколкото самият факт на опита на турското ръководство да преразгледа своите отношения със САЩ и НАТО.
Да, в случай на укрепване в Турция на властта на Ердоган страната навярно чакат ислямизация и елементи на диктатура. От което непременно ще се възползват всякакъв род «демократи» (тоест турската пета колона). Но от двете очевидни злини тази страна изглежда избира по-малката. Турция избира своята си цивилизация.
Автор: Владимир Лепёхин
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.