Честита 2020 година! Този път искам да благодаря на буржуазните сми за
дежурната история в стил “е така и аз да живея!” — в най-буквален смисъл. На сиволапата публика за пореден път поднесоха поучителен и
въодушевляващ пасаж за човека, който ежедневно преодоляв
десетки километра, за да... поработи. И свободната преса
желае на всички нас същото!
И така, подробности: 60-летна дама от Южна Каролина е принудена всеки ден да ходи на работа пешком натам и
обратно, защото не могла да си позволи друго средство за предвижване, а до работата има около 10 км. При това тя никога не се
жалвала, а всеки ден ставала по-рано и топала тихичко на
сортировочна база на FedEx, че да заработи на пропитание и покрив над главата —
очевидно нищо повече тя не е заслужила, за което говори отсътствието на
средства за предвижване. Всъщност, изглежда тя също далеч не така, както инстаграмните западни жени, които на 60 години се фотографират в бикини, защото им е безгрижен живота, и се занимават с йога, да!
И сътрудниците на CBS News считат, че тя е “символ на трудолюбие и решимост”.
И всички тоест следва да се въсхищават и стремят към същото — щом тя е символ! А още у историята има щастлив край: хората, които
окръжават жената я пожалили и събрали пари за автомобил.
В комментариите към този сюжет някой камрад направил напълно резонно забележка: “Ако да кажем през 1986 г бях видял история за съветска жена, на която се налага да ходи на работа пеша 20 км шест дни в седмицата, то историята
непременно би била поднесена под сос ужасите на комунизма.”
Да, разбира се през 1986 г в СССР не само нямаше комунизъм, но и
социализмът вече беше взел курс назад... в капитализъм, въпреки това даже в това
време едва ли би могло да се намерят 60-годишни съветски жени, на които би се паднал ежедневен 20 километров променад ради това да не се загънат съвсем от нужда. Първо, 60-летните съветски жени бяха на пенсия, второ обикновено всички работни места се намираха близо от дома — проклето планиране! — накрая в СССР бе напълно развит общественият транспорт.
И, всъщност нямаше през 1980-те години у буржуазната преса такива истории, иначе отдавна да ги бяха изкопали и публикували някой усърдни либерални подлоги. Просто защото такива нямаше в природата — не подлоги, а истории разбира се. Единствен коз на буржуазните подгласници кърпещи страшилки за ужасите на “совка” са разкази за дефицита, макар при това кой знае как никой не гладуваше и не ровеше в боклука.
Впрочем, аз съм готова за визита на свидетели и очевидци, у които някоя родна баба все пак се е добирала на работа пешком в съседното село, за да заработи за холна гарнитура и сервиз. В краен случай, даже ако предположим, че е имало такива гражданки, то точно защото към края на 1980-те невидимата ръка започна на всички да показва пътя към ̶с̶в̶е̶т̶л̶о̶т̶о̶ ̶б̶ъд̶е̶щ̶е̶ - в направление свободният пазар.
Доказателства? Цяла каруца подобни епизоди в съвременната капиталистическа действителност.
Например
случай със студент от Алабама, у когото се повредил автомобила, и му се наложило да маа крачно повече от 30 км, за да успее за работа. Между впрочем човека се занимава с физически труд — работи товарач. Даже такава
козова длъжност очевидно не е леко да се намери и просто да се загуби.
И пак сърдечноболни граждани му купили автомобил.
Още един трудолюбив и настойчив човек — Ернст Кимбл, който на
протежение последните тридесет години става до разсвета и отива пешком на
работа. Работи Ернст в един ресторант в мрежата за бързо хранене
Burger King в Сан Маркос щат Тексас. За тридесет години работа той не е
заслужил не само средство за предвижване, но и собствено жилище, и месец за месец живее в мотел... с хлебарките. И между другото всичките тридесет години заплатата му остава на едно ниво — 8,75 на час.
Накрая самотен баща, който в течение на
седем месеца се добирал на работа пешком, преодолявайки растояние 18 км, докато колегите му не събрали и не му купили кола.
А въобще, тоя коментатор е прав: ако макар една от тези истории би се случила със съветски граждани, то би се вдигнал неистов вой по повод ужасите, затова пък при капитализма същите повествования преподнасят като примери за подражание — бъдете демек трудолюбиви и вас ще ви възнаградят... другите членове на обществото. По ирония точно така, както трябва при комунизма — обществото работи за благото и нуждите... на един другиму.
Единственото, с което всички оказии със събиранията за нуждите на
трудещите се се отличават от комунистическото распределение на блага е в това, че в тях присъстват буржуазни пиявици, които са загребали за себе си
милиарди от труда на другите, затова на останалите се налага да делят трохите. Ще отбележа, че нито жилище, нито образование, нито достъпна медицинска помощ у тези граждани няма.
И това още не са най-онеправданите
— по последни данни в света се наброяват над сто милиона бездомни. А тези, които обитават в непригодни за живеене условия са въобще
1,1 млрд. Те разбира се сами по себе си са се размножили от това,
че не искат да се ползват от невероятно привлекателните възможности на пазара, една от които — да топат десетки километри, за да поработят за храна.
Въобще мнозина биха били щастливи да се възползват, но даже такава работа не навсякъде и винаги може да се намери.
