Wednesday, December 31, 2014

Ние можем и сме длъжни да се върнем към икономиката на Сталин!




Професорът от МГИМО Валентин Катасонов счита, че сформираният при Сталин социалистически способ за производство е обезпечил на Съветският Съюз фактическа победа над капиталистическият свят. Причината, заради която СССР не можа да се възползва от плодовете на своята победа, по мнението на Катасонова, е в отсъствието на теория на социалистическата икономика, която така и не се удаде да създаде. Вместо това реформите на Косыгин-Либерман превърнаха социалистическата икономика в държавен капитализъм, неизбежно звършил с крах и породил гибелна за Русия пазарна икономика.

По две предприятия в ден

През 1913-а г. частта на Русия в световното промишлено производство е била около 4%, а към 1937 г тя вече достига 10%. Към средата на 70-те години този показател достига 20% и се държи на това ниво до началото на «перестройката». Най-динамични са два периода от съветската история: 1930-те и 1950-те години. Първият период — индустриализация, която се провежда в условия на «мобилизационна икономика». По общ обем на брутен вътрешен продукт и производство на промишлена продукция СССР в средата на 1930-те години излиза на първо място в Европа и на второ място в света, отстъпвайки само на САЩ и значително изправарвайки Германия, Великобритания, Франция. За непълни три петилетки в страната са построени 364 нови градове, съоръжено и въведено в действие 9 хил. крупни предприятия — колосална цифра — по две предприятия в ден!

Разбира се, мобилизационната икономика изисква жертви, максимално използване на всички ресурси. Но въпреки това в навечерието на войната жизненото ниво на народа е съществено по-високо, отколкото на старта на първата петилетка. Всички помним известното изказване на Сталин, че СССР е изостанал от промишлено развитите страни с педесет-сто години, от историята са отпуснати за преодоляване на това изоставане десет години, в противен случай ще ни премажат. Тези думи, казани през февруари 1931-а година, удивляват със своята историческа точност: разминаването е само четири месеца.

Вторият период — икономическото развитие на основата на този модел, който се сформира след войната при активното участие на Сталин. Той по инерция продължава да функционира в течение на ред години след неговата смърт (до тогава, докато не започват разни «експерименти» на Н.С. Хрушчов). За 1951–1960-те години брутният вътрешен продукт на СССР нараства два и половина пъти, при това обемът на промишлената продукция — повече от три пъти, а селскостопанската — с 60%. Ако през 1950 год нивото на промишлено производство на СССР е 25% по отношение към това на САЩ, то през 1960 год е вече 50%. Чичо Сам много нервничи, защото «на нула» проиграва икономическото съревнование със Съветският Съюз. Жизненото ниво на съветските хора непрекъснато расте. Макар на натрупване (инвестиции) се насочва значително по-голяма част от БВП, отколкото в САЩ и другите страни от Запада.

Тридесетгодишният период от нашата история (от началото на 30-те до началото на 60-те години) може да се нарече съветско «икономическо чудо». Тук следва да се включат също 40-те години — периодът на войната и икономическото възстановяване на СССР. Нашата страна съумя да победи Хитлер и цялата хитлерова коалиция. Това бе не само военна, но и икономическа победа. В периодът на възстановяване на страната след войната ние съумяхме по-бързо от европейските страни да се върнем към довоенно ниво, а също да създадем «ядрен щит», който бе жизнено необходим на страната в условията на обявената от Запад студена война. През 60-те години ние започнахме да губим тази икономическа динамика, която бе създадена в предишният период. А от средата на 70-те години започнаха да се наблюдават признаци на така наричаният застой, загуби на вътрешните източници на развитие, които се камуфлираха от неочаквано посипалите се върху страната нефтодолари. От средата на 80-те години започна прикриваното от лозунги за перестройка разрушение на остатъците на този модел икономика, която бе създадена в годините на «икономическо чудо».

Четири икономики

Аз не съм първият, който обръща внимание на «икономическото чудо на Сталин». Обяснявайки го, авторите справедливо подчертават, че бе създаден принципно нов модел икономика, различна от моделите «пазарна икономика» на Запад (капиталистически модел икономика). Първите години съветска история — икономика на «военен комунизъм» (1917–1921-а години). Това е особен модел, очевидно, че той няма нищо общо с «пазарният модел» (дори повече, наричат го антипод на пазара). Но той не може да се нарече и съветски. Някои автори по недоразумение или съзнателно се опитват да поставят знак за равенство между икономиката на «военният комунизъм» и «икономиката на Сталин». Ако ще персонифицираме първият модел, то той би следвало да се нарече икономика на Ленин-Троцки.

Елементи от модела «пазарна икономика» има само в началният период от историята на СССР (периодът на НЕПа: 1921–1929-а г.) и в завършващият период («перестройката» на М.С. Горбачов: 1985–1991-а години). Тоест в чист вид около десетилетие и половина. Ако персонифицираме този модел, то него може условно да наречем икономика на Бухарин-Горбачов. Напомням, че през 20-е години Николай Бухарин се е считал главен идеолог на партията и ратувал за построяване на социализма и комунизма именно на основа пазарни принципи. По-късно става активен член на «новата оппозиция», която рязко възразява против модела, предлаган от И.В. Сталин и неговите привържъници («моделът на Сталин»).

Още примерно 25 години (1961–1985-й години) — период на така наричаната «икономика на застоя», когато пазарният модел още не е въведен, но съветският модел бавно се подпилва отвътре с помощта на различни «частични усъвършенствания», които не повишават неговата ефективност, а само го дискредитират. За това, за да може в края на съществуването на СССР «ръководителите на перестройката» да могат да заявят в пълен глас: «съветският модел е неефективен, трябва да се замени на пазарен». Ако персонифицираме «икономиката на застоя», то може  да я назовем икономика на Хрушчов-Брежнев-Андропов-Черненко.

По такъв начин, от цялата 74-годишна история на съществоуването на СССР (от 1917-а до 1991-а години) на периода на «икономическо чудо» се падат от сила три десятилетия. Този период се характеризира с това, че в това време на власт в страната е Сталин. Наистина през 1953–1960-а години Сталин вече го няма, но създадената от него икономика продължава да функционира, тя не е претърпяла още особени изменения. Затова тридесетгодишният период 1930–1960-а години може да се нарече време на «икономиката на Сталин», а икономическите достижения на този период — «икономическото чудо на Сталин».

Мобилизационен съветски модел

Днес у нас господства «плурализъм» на мненията. Може би, някои виждат някой недостатъци в съветският модел, и нему повече се нрави моделът на «пазарна икономика». Но ето какво е удивительно: днес 99,99% от цялата информация, отнасяща се към категорията «икономическа», са посветени на «пазарната икономика». Останалите 0,01% информация имат отношение към съветският модел. Но при това в съобщенията, статиите и книгите почти няма подробно описание на указаният модел. Всичко се ограничава с безпредметна «критика» и традиционен извод: това е «административно-командна икономика». Никакви вразумителни определения за «административно-командна икономика» няма, с изключение на това, че това е икономика, противоположна на «пазарната икономика».

Изглежда, автор на тази щампа стана в зарята на «перестройката» икономистът Гавриил Попов — един от най-острите «пазарници». «Административно-командна икономика» — е нещо от типа на присъда, която на обоснование не подлежи. Мисля, че премълчаване темата «съветски модел икономика» се обяснява много просто: сериозен сравнителен анализ на двата модела е крайно неизгоден за тези, които предвижва напред идеологията на «пазарна икономика». Такава е информационно-пропагандистската политика на «Вашингтонският обком на партията». Опитват се да оценяват сталинската икономика на основа критерии от «пазарната икономика» и принципите на икономическият либерализъм — празна работа. Против СССР се водеше война, която понякога ставаше явна и осезаема (Финската война, Халхин-Гол, Великата Отечествена война), а понякога приемаше неявни и закамуфлирани форми. Да се спечели такава войну при съблюдаване правилата на «пазарна икономика» е все едно, боксьорът да спечели сражение на ринга със завързани очи.

Същността на съветският модел (1930–1960-а години) може да се сведе към следващите най-важни признаци: общонародна собственост върху средствата за производство, решаваща роля на държавата в икономиката, централизирано управление, директивно планиране, единен народностопански комплекс, мобилизационен характер, максимална самодостатъчност (особенно в този период, докато още не се беше появил социалистическият лагер), ориентация на първо място на натурални (физически) показатели (стоиностните играят вспомогателна роля), ограничен характер на товарно-паричните отношения, ускорено развитие на групата отрасли А (производство на средства за производство) по отношение към групата отрасли Б (производство на предмети на потребление), съчетание на материални и морални стимули на труда, недопустимост на нетрудови доходи и съсредоточение излишни материални блага в ръцете на отделни граждани, обезпечение на жизнено необходимите потребности за всички членове на обществото и неуклонное повишение на жизненото равнище, обществен характер на присвоението...

Особено следва да се обърне внимание на плановият характер на икономиката. Нали критиците на сталинският модел, употребявайки унищожителното словосъчетание «административно-командна система», преди всичко и имат превид народностопанското планиране. Което е противоположно на така наричаният «пазар», зад който се скрива икономика, ориентирана на печалба и обогатяване. В сталинският модел става дума именно за директивно планиране, при което планът има статус на закон и подлежи на обезателно изпълнение. В отличие от така наричаното индикативно планиране, което след Втората световна война се използва в страните от Западна Европа и Япония и което има характер на препоръки и ориентировки за субектите на икономическата дейност. (Всъщност, директивното планиране е присъщо не само на «сталинската икономика». То съществува и днес. Къде? — ще запитате вие. В крупните корпорации. За това ще кажем след малко). Затова ако критиците на «сталинският модел» са обикнали изразът «административно-командна система», то те са длъжни също така разпалено да критикуват най-крупните световни транснационални корпорации, като IBM, British Petroleum, General Electric или Siemens. Там в началото на XXI век съществува действително жестока административно-командна система без каквито и да е примеси на «демокрация» и участие на работниците в управлението.

В беседата от 29-и януари 1941-а година Сталин указва, че именно плановият характер на съветското народно стопанство е позволил да се обеспечи икономическа независимост на страната:

«Ако ние нямахме ... планиращ център, обезпечаващ самостоятелност на народното стопанство, промишлеността би се развивала по съвсем друг път, всичко би започнало с леката, а не с тежката промишленост. Ние преобърнахме законите на капиталистическото стопанство, поставихме ги надолу с главата. Ние започнахме с тежката промишленост, а не с леката, и победихме. Без планово стопанство това би било невъзможно. Как е вървяло развитието на капиталистическото стопанство? Във всички страни се е започвало с леката промишленост. Защо? Защото леката промишленост доняся най-голяма печалба. А каква работа имат отделните капиталисти до развитието на черната металургия, нефтената промишленост? За тях е важна печалбата, а печалбата се носи най-вече от леката промишленост. Ние започнахме с тежката промишленост, и в това е основата за това, че ние не сме придатък на капиталистическите стопанства... Делото на рентабилност е подчинено у нас на строителството преди всичко на тежката промишленост, която иска големи вложения от страна на държавата, и е понятно, че на първо време е нерентабилна. Ако например, предоставим строителството на промишлеността на капитала, то най-много печалба носи хлебната промишленост, а после, струва ми се, производството на играчки. С това би и започнал капитала да строи промишленост».

Що се касае ускореното развитие на група отрасли «А» (производство на средства за производство) по отношение към група отрасли «Б» (производство на предмети за потребление), то това не е само лозунг от периода на «големия скок» от 30-те години. Това е постоянно действащ принцип, отчитайки, че става дума не за абстрактна «социалистическа икономика». Става дума за конкретна икономика на СССР, която се намираше (и в обозримо бъдеще ще се намира) във враждебно капиталистическо обкръжение. В обкръжение, което ще се стреми да унищожи Съветският Съюз както с икономически, така и с военни методи. Само високото ниво на развитие на група отрасли «А» е в състояние да обезпечи ефективна борба на СССР с враждебното капиталистическо обкръжение. Последователният отчет на указаният принцип фактически означава, че сталинският модел — това е модел мобилизационна икономика. Друга не би могло да бъде. Сталин съвершенно правилно е обосновал това, формулирайки следният геополитически тезис: основно съдържание на съвременната епоха е борбата на две социално-икономически системи, социалистическа и капиталистическа.

Добре е известно (от произведенията на класиците на марксизма), че най-важно противоречие на капитализма е противоречието между общественият характер на производството и частната форма на присвояване. Така по този най-важен принцип сталинската икономика е с обществен характер на присвояването, което и снема съществуващото при капитализма «проклето» противоречие. Принципът на разпределение по труда се допълва с принципа на общественото присвояване. Конкретно става дума за това, че създаваният с общ труд добавъчен продукт достатъчно равномерно се разпределя помежду всички членове на обществото чрез механизъм за понижение на пазарните цени на потребителските стоки и услуги и чрез попълване на обществените фондове за потребление.

Ориентацията в първа степен на натурални (физически) показатели при планиране и оценка на резултатите от икономическата дейност е още един ключов принцип. Стоиностните показатели, първо са били достатъчно условни (особенно в сферата на производството, а не в търговията на дребно). Второ, играли са вспомогателна роля. При това печалбата е била не най-главният показател. Главен критерий за ефективност е било не увеличението на паричната печалба, а снижението себестойността на продукцията.

Корпорация «СССР»

Съветският модел може да се уподоби на грамадна корпорация под название «Съветски Съюз», която се състои от отделни цехове и производствени участъци, които работят за създаване на един краен продукт. В качеството на краен продукт се е разглеждал не финансовият резултат (печалбата), а набор конкретни стоки и услуги, удовлетворяващи обществени и лични потребности. Показателите на общественият продукт (и неговите елементи) в стоиностно изражение изпълняват само роля на ориентир при реализация на годишните и петилетните планове, оценка на резултатите от изпълнение на плановете. За сметка разделението на труда, специализация и синхронизирана кооперация се достига максимална ефективност на производството на цялата корпорация. Вече не се налага да се казва, че никаква конкуренция между цеховете и участъците не може да има. Такава конкуренция само дезорганизира работата на цялата корпорация, поражда неоправдани разходи. Вместо конкуренция — сътрудничество и кооперация в рамките на общото дело. Отделните цехове и участъци произвеждат суровини, енергия, полуфабрикати и комплектуващи, от които, в крайна сметка, се формира общественият продукт. След това този общ продукт се разпределя между всички участници в производството. Никакво разпределение и преразпределение на общественият продукт на ниво отделни цехове и участъци няма (и да става по определение) не може.

С всичкото това грамадно производство, обмен и разпределение управляват ръководните и координиращи органи на корпорацията «СССР». Това са правителство, множество министерства и ведомства. Преди всичко отраслевите министерства. По степен на усложнение на структурата на народното стопанство на СССР техният брой постоянно нараства. В рамките на всяко съюзно министерство имало още подразделения, наричани главни, и различни териториални учреждения на места (преди всичко в министерства в съюзните републики). Координираща и контролираща роля играят такива органи, като Госплан (Държавен план) на СССР, минфин (министерство на финансите) на СССР, Госбанк (Държавна банка) на СССР и някои други. Те също имат своя териториална мрежа, в това число ведомства с аналогични названия на ниво съюзни републики.

Всъщност, подобна схема на организация и управление съществува в най-големите западни корпорации (особено транснационалните), свързани с реалният сектор на икономиката. Никакви пазарни отношения във тях няма, съществуват условни разчети, базиращи се на «трансферни» (вътрекорпоративни) цени. Ключева разлика на модела западни корпорации от сталинският модел е, че корпорациите принадлежат на частни собственници, тяхната дейност е ориентирана преди всичко на финансови результати (печалба), при това финансовият резултат не се разпределя между работниците, а се приватизира от собственика на корпорацията. Наистина, днес и тази схема на организация и управление дейността на корпорациите отива в миналото. По тази причина, че в условията на днешното бурно развитие на финансовият сектор на икономиката производствената дейност става неконкурентоспособна и даже нерентабелна. Наблюдава се завой на дейността на корпорациите, традиционно свързани с производството, в посока работа на финансовите пазари. В такива финансово ориентирани корпорации всичко е устроено другояче.

Иска ми се да отбележа, че сравнението на «сталинската икономика» с грамадна корпорация сум срещал у ред наши и чужди автори. Ето цитат от една съвременна работа:
«Далеч преди появяването на крупни вътредържавни и международни транснационални корпорации СССР става най-голямата в света корпоративна стопанствена структура. Корпоративните икономически, стопанствени цели и функции на държавата са били записани в Конституцията. Като икономическа корпорация СССР разработва и въвежда в действие научна система на обосновани вътрешни цени, позволяващи ефективно да се исползват природните богатства в интересите на народното стопанство. Нейна особенност са, в частност, ниски по сравнение със световните цени топливно-енергетически и други природни ресурси... Корпоративният подход към икономиката като към цялостен организъм предполага отделяне на достатъчни средства за инвестиции, отбрана, армия, наука, образование, култура, макар и от позицията на егоистични и незапознати субекти на пазара всичко трябва да се изаде незабавно. Отказът от концепцията държава — стопанска корпорация, деструкция на междуотраслевите и междурегионалните връзки, разделянето на предприятията катастрофически подействаха върху икономиката на Русия» (Братищев И.М., Крашенинников С.Н. Россия может стать богатой! — М.: «Грааль», 1999, с. 15 - 16).

Трудно е да не се съгласим с авторите по повод последствията от разрушенията на «икономическата корпорация СССР». Може само да се усъмним, че това разрушение е станало мигновено, в моментът на разрушенито на Съветският Съюз през декември 1991 год. Процесът на разрушение бе започнал още по-рано, през 60-те години на миналият век, и продължаваше почти три десетилетия.

«Незнанието на теорията ще ни погуби»

Сталинската икономика премина изпитание с времето. Ако не говорим с превзет опонент или тем более враг на Русия, то следва да се признае, че сталинската икономика позволи:

✦ да се обезпечи преодоляването на вековна икономическа изотстаналост на страната и заедно със САЩ да се стане водеща икономическа държава в света;

✦ да се създаде единен народностопански комплекс, което позволи на Съветският Съюз да стане независима от световният пазар страна;

✦ да се победи във Втората световна война най-силният враг — хитлеровска Германия и страните от хитлеровата коалиция(включая икономиките на окупираните от хитлерова Германия страни от Европа - бел.пр.);

✦ да се обезпечи непрестанен ръст благосъстоянието на народа на основа последователно снижение себестойността на продукцията;

✦ да се покаже на цял свят неефективността на така наричаната «пазарна» (капиталистическа) икономика и да се преориентират много страни на пътя на така наричаният «некапиталистически път на развитие»;

✦ да се обеспечи военна безопасност на страната по пътя създаване на ядрено оръжие.

Струва ми се, че това вече е напълно достатъчно, за да разберем по-подробно, какво е това «сталинска икономика». Съвсем не от празно любопитство, а изходя от това, че днес Русия преживява сериозна икономическа криза. И запознанството със сталинската икономика ще ни позволи по-бързо да намерим изход от днешните задънени улици.

Разбира се, цял ред изброени по-горе принципи в реалната практика на икономическото строителство в «чист» виде не са били реализирани. Отчасти по причина някои съзнателни «изкривявания» от някои държавни дейци на политическата линия на Й.В. Сталин, отчасти по слабостта на «човешката природа» (например, слаба изпълнителна дисциплина), отчасти затова, че Й.В. Сталин сам е внасял някои корективи в своята политическа линия. Корективите са се внасяли интуитивно. В същото време усъвършенстване на икономическият модел е трябвало да се осъществява системно, на база добра теоретична база. Сталин се е опитвал да активизира процес на разработка на такава теория. В това число написвайки през 1952-а год работата «Экономические проблемы социализма в СССР».

«Незнанието на теорията ще ни погуби» — е казвал Сталин, и тези слова се оказват, за съжаление, пророчески. Силният и необоснован отход от описаните принципи води към размиване и подрив на сталинският модел. Размиването се пада на периода 1960–1985-а години. Отделни случаи са фиксирани още във втората половина на 50-те години, когато Хрушчов започва да провежда опасни икономически експерименти.

Примери на такова размиване може да се приведат много. Така, ние отбелязахме този принцип - приемуществена ориентация при планиране и оценка резултатите от икономическата дейност на натурални (физически) показатели. «Косигинската» реформа от 1965-а год започва да ориентира плановите органи и предприятията на такъв основен стойностен показател, като «бруто» (брутен обем продукция, разчетен по така наричаният «заводски» метод). Става възможно и изгодно да се «навъртат» показателите на «бруто», при това динамиката на реалните (натуралните) показатели значително изостават от «бруто»-показателите.

Парадоксът е в това, че ориентацията на печалба прави икономиката все по-«разходна». Камуфлират се сериозни проблеми в сферата на планирането. Формално централизираните планове започват да обхващат далеч по-широка номенклатура промеждутъчна и крайна продукция в разни отрасли на икономиката по сравнение съв сталинската епоха (вероятно, за това способства внедряването в Госплан и много министерства на първите поколения електронно-изчислителни машини). На разни нива започват да говорят за това, че в практиката на планиране се внедрява така наричаният «програмно-целеви метод». Но в реалният живот конкретните планови показатели на всички нива се «привързват» не към някакви висши цели, а се определят на основа примитивен метод — от «достигнатото» ниво на предишната година (планов период).

В цял ред моменти сталинската икономика противоречи на марксизма. Никакво предварително теоретическо осмисляне и обосноваване този модел няма. Той се създава от практици, по метода на проби и грешки. Всъщност, в тези години няма даже учебник по политическа икономия на социализма. Подготовката му се разтяга на тридесет години, а първото издание вижда свят едва след смъртта на Сталин, през 1954-а година. Всъщност, учебникът се получава противоречив, той се опитва да свърже реалиите на живота (сталинската икономика) с марксизма. А между другото Сталин е казвал на сподвижниците си: «Ако на всички въпроси търсите отговори у Маркс, то ще пропаднете. Трябва сами да работите с главата си».

Ликвидация на социалистическият способ на производство

Но, уви! Партийните и държавни ръководители след смъртта на Сталин се отказват да «работят с главата си», предпочитайки да се ръководят от мъртвите догми на марксизма. Или просто действайки по инерция, паразитирайки на достиженията на «сталинската икономика». На Хрушчов се удава само да отслаби, но не да унищожи «сталинската икономика».

Далеч по-сериозен удар бива нанесен от икономическата реформа от 1965–1969-а години, която персонифицират с тогава председателят на Съвета на министрите на СССР Косигин. Понякога я наричат реформа на Либерман — по името на един от консултантите на Косигин. В резултат бива създаден модел, която някои твърди критици наричат модел на държавен капитализъм. Реформата от 1965–1969-а години превръща вече социалистическите предприятия в обособени стокопроизводители, ориентирани към печалба (главен планов показател), а не на внасяне на своя дял в създаване на единен народностопански резултат. На смяна на социалистическият способ за производство идва стоковият (държавно-капиталистически) способ на производство.

След «косигинската» реформа вече никакви сериозни опити за икономически усъвършенствания не се предприемат на протежение почти две десетилетия. Още повече няма опити да се отмени смъртоносният «експеримент» на Косигин-Либерман, икономиката потъва в «застой». А животът настоятелно диктува необходимост от действителни изменения с цел укрепване на страната. Така, през първата половина на 70-те години СССР достига военен паритет със САЩ и НАТО. С отчет на това може и нужно бе да се внесат корективи в пропорциите на развитие на група «А» и група «Б» в полза втората група отрасли на промишлеността. Следваше да се ускори развитието на такива отрасли, като леката промишленост, хранителната промишленост, производството на автомобили, мебели, битова и радиоелектронна техника, а също да се увеличат мащабите на жилищното строителство. Вместо това инвестициите бяха насочени за строителство на БАМ, съединение на реки и тому подобни проекти. А тук още се появи «вълшебната пръчица» във вид на нефтодолари (повишение цените на «черното злато» на световният пазар през 1973-а год). Вместо курс на придърпване на група «Б» (има се предвид ускоряване развитието на отраслите група «Б») бива взет курс към ликвидация дефицитите на ред потребителски стоки за сметка на импорт. От 1985-а година започва период на целенасочено унищожение на икономиката под лукавият лозунг за «перестройка». Започва бурен преход от държавен капитализъм към друг модел на капитализъм, който може да наречем в равна степен «частнособственически», «бандитски», «компрадорски».

«Икономическите цели не консолидират народа»

Да се върнем към темата «сталинска икономика». Ефективността на нейното функциониране зависи не само от това, доколко последователно ръководителите на народното стопанство се придържат към изброените по-горе принципи на «сталинската икономика». Тя зависи в още по-голяма степен от готовността на обществото и отделните му членове да участват в реализацията на плановете на «сталинската икономика». Сталин прекрасно е разбирал това. Затова на свое време той формулира триединната задача за строителство на комунизма. Тя включва в себе си следните задачи:

✦ всемерно развитие на производителните сили, създаване материално-техническата база на комунизма;

✦ съвършенстване на производствените отношения;

✦ формиране на «новият човек».

Обсъжданите горе принципи на «сталинската икономика» описват производствените отношения, които са били необходими на този исторически отрязък за предвижване страната към комунизма. Задачата за формиране на «новият човек» била осмислена от Сталин и неговото обкръжение съществено по-лошо, отколкото първите две съставящи триедината задача. Тя не само по ред, но и по приоритетност се оказва на трето място. Впрочем, в рамките на третата задача във времената на Сталин се е правило много. На решението на задачата по формиране на «новият човек» била подчинена дейността на съветските СМИ, култура, наука, литература. Бедата е там, че разбирането на «новият човек» се строило на методологическият фундамент на марксистският материализъм. Както да се извърташ, човекът в марксистските схеми се оказвал не цел, а средство. Такова средство, което не рядко още наричали «човешки фактор», «фактор на производството», «работна сила», «трудови ресурс».

Към средата на 50-те години се появява изчистена формула за основният икономически закон на социализма, определящ целта на социалистическата икономика: «обеспечение благосъстоянието и всестранното развитие на всички членове на обществото посредством най-пълно удовлетворение техните постоянно растящи материални и културни потребности, достигано чрез непрестанен ръст и усъвършенстване на социалистическото производство на база научно-техническият прогрес». Никакви по-«високи» (преди всияко, духовни) цели марксизмът просто не може да предложи затова, защото той и е в чист вид материализъм.

Има, наистина, една по-«висока», политическа, цел през 20-е години. Тя е в «раздухване пожара на световната революция». Но, първо, във времената на Сталин за тази цел вече предпочитат да не си спомнят (Троцки с неговата идея за «перманентна революция» е изгнан от страната, а Съветският Съюз взема курс на построяване на социализма в отделно взета страна). Второ, руският мужик на идеята за «световна революция» във всеки случай да се «разпали» просто не се получава. Трябва да се каже, че по времето на Сталин бива направено немалко, за да може гражданинът на Съветската страна максимално да се впише в модела на «сталинската икономика». Говорят за сякаш неговото насилствено «втикване» в тази икономика. Да, на първо време това се е случвало. Аз имам предвид «доброволно-принудителната» колективизация на селячеството. Но на една принудителност далеч няма да стигнеш. Робът не може да бъде ефективен работник.

От средата на 30-те години Сталин взема курс на всяческо повишение статуса на човека на труда. Материалното поощрение на труда се допълва с морални стимули. Появява се социалистическо съревнование (като антипод на капиталистическата конкуренция). Страната през 30-те години обхваща стахановско движение. Биват въведени званията «Герой на социалистическият труд», «Заслужен работник», «Заслужен деятел»... На всички нива се провежда възпитателна работа, насочена към укрепване трудовата дисциплина, формира се чувство на колективизъм, взаимопомощ, грижовно отношение към социалистическото имущество... Води се борба с тунеядството. Всъщност, последователна борба на държавата с различни проявления на богатство, разкош, незаконни доходи също укрепва вярата на людете в социалната справедливост, превръща се в стимул на труда. Всячески се поощрява творческото начало в труда. Появява се движение на рационализаторите и изобретателите, в които участват не само инженери и техническата интеллигенция, но и милиони прости работници.

Трябва да кажем, че на Сталин се удава в значителна степен да повиши трудовата активност на съветският човек, при това методите за принуждение тук играят подчинена роля. «Сталинският модел» съветският човек приема, макар и не веднага. Защото той има цел, която излиза от рамките на икономиката. Такава надикономическа цел е защитата на страната от външна агресия. А вече след смъртта на Сталин, който оставя на съветският народ «ядрен щит», усещането за външна угроза започва да отива на втори и даже трети план (макар Запад да ни е обявил «студена война»). На пръв план излизат задачи икономически, произлизащи от споменатия «основен икономически закон на социализма». Но ето парадокс! Икономическите цели не консолидират народа, не го мобилизират, не разкриват неговият творчески потенциал, а, напротив, разединяват, разслабват и го лишават от съзидателно творчество. Последното се подменя в най-добрия случай от така наричаното «предпринимачество».

При икономически цели «сталинската икономика» не може да работи, тя е обречена на умиране и заместване от различни варианти на модела «пазарна икономика».

Можем ли да се върнем към «сталинската икономика»? Можем, ако формулираме надикономически, «висши», цели. Такива цели днес витаят във въздуха. Днес, изглежда, най-главното е, някой да може гръмогласно да озвучи тези цели и те да бъдат чути от народа. Ние не само можем, ние сме длъжни да се върнем към «сталинската икономика». Не следва да се лъжем: «пазарната икономика» обрича Русия на гибел.

За автора: Валентин Катасонов — професор от катедра международни финанси от Московският държавен институт по международни отношения. Роден 1950-а. Завършил МГИМО (1972). Доктор по икономически науки, член-кореспондент на академията по икономически науки и предприемачество, председател на Руското икономическо общество - Шарапов «Институт на високият комунитаризъм».
 

През 1991–1993-а години е консултант на ООН (департамент по международни икономически и социални проблеми), през 1993–1996-а години — член на Консултативният съвет при президента на Европейската банка по реконструкция и развитие (ЕБРР).

Автор на десетки монографии и множество статии.

Письмо украинки: Простите нас, родные россияне

Письмо украинки: Простите нас, родные россияне

Ирина САМАРИНА

Простите нас, родные россияне,

Пока еще вращается Земля,

Мы братьями Вам быть не перестали,
Вас предала не Родина моя,

Не люди, что на площадь выходили,

Пытаясь наболевшее сказать,

А те, кто нашу Родину купили,
Купили, чтобы выгодно продать.
Правители приходят и уходят,
Кого-то помнят долго и добром,

Но комом каждый президент выходит,

Как первый блин, в моем краю родном,

Нас ссорили с экранов и смеялись,

Что разругались братья в пух и прах,
Но верим, мы в душе людьми остались,
И понесем друг друга на руках;

Когда из нас кого-то ранят в спину,

Не будем о гражданстве вспоминать,

Я верю, что не может Украина

На братские народы наплевать.

Простите нас, что Вас не пропускаем
На собственных границах как врагов,

Простите, что каналам доверяем,

Где нас считают всех за дураков,

Показывают войны, истерию,
И получают в долларах паек,
Но нету Украины без России,

Как без ключа, не нужен и замок.

Мы все — одна семья, пусть разругались,

Но ссоры ведь случаются в семье;
И главное, чтоб мы людьми остались,

А не зверьми, готовыми к войне

За Землю, за туманные идеи,
забыв о том,
Что детям нужен мир!

Я думать по-другому не умею,

А мы для власти нашей просто тир,

Хотят — на нас же армию направят,

Хотят- на воздух нам введут налог;

Но разлюбить Россию не заставят,

Пока мы вместе, с нами Бог!

Monday, December 15, 2014

Аз съм роден в Съюза на Съветските Социалистически Републики

Я родился в Союзе Советских Социалистических Республик

От началото на 90-те години съветското минало се подлагаше на жестока критика, а по-точно – на критиканство, от всички страни. Клеймяха го с позор икономисти, политици, историци, учени, обществени и религиозни деятели. Не всички, разбира се, но в болшинството си средствата за масова информация даваха думата именно на тези, които всячески разнасяха съветският строй. Тази кампания по тормоз на всичко съветско продължава до сега, макар сега тя малко утихна, придоби по-обтекаеми форми, въпреки това за внимателният телезрител е очевидно, че да се плюне като че между другото в съветската история е за болшинството тези, които присъстват на телеекрана, признак за добър тон.

Антисъветската кампания имаше и има огромно значение във формиране съзнанието на младото поколение. Очевидно е, че хората от по-зряла възраст, имащи устойчиви възгледи на живота, собствена система ценности, по-малко се подлагат на въздействието на пропагандата. Въпреки това, разрушаването стереотипите на съзнанието, перестройка на цялото мирозрение заля и тази част от обществото, какво в такъв случай да говорим за младежта, чието съзнание се е формирало точно в годините на яростна антисъветска информационна кампания. В нейното съзнание дълбоко са влезли основните антисъветски постулати. Новото поколение започнаха да възпитават на други ценности, идеали, образи, нежели предишното. В резултат традиционният конфликт на бащи и деца в руското общество премина всички нормални граници. Образува се огромна пропаст във взаиморазбирането между поколенията.

За мен до сега остава загадка, разбирали ли са и разбират ли тези, които разпространяват антисъветски настроения, какъв клин вбиват със своите действия във фундамента на нашето общество? От първите години на живота си аз попаднах под влияние на антисъветското течение. Бъдейки роден в СССР, аз не разбирах че това е моята Родина. Съветският Съюз се възприемаше от мен като нещо лошо, устаряло, отдавна умеряло. Всичко, което напомняше за неговото недавнашно съществуване, извикваше у мен негативни емоции. Отлично помня, как не обичах, почти ненавиждах образът на Ленин. Малко това, на седем години аз разказвах на своите «изостанали» приятели, че В.И. Ленин това не е «добрият дядо Ленин», а зъл, лош човек, заради когото ние до сега живеем зле. Помня, какво презрение извикваха у мен съветските пари, вече излезли тогава от обръщение. Гербът на съветските копейки прочно се асоциираше с някаква тъжна старост, разпадналост.

Образът на Сталин и неговата епоха бе в моето съзнание силно демонизиран. Аз си представях тридесетте години като накакъв пълен, непроходим мрак, в който хората живеят много лошо и много страшно. За това способстваше четенето от моите старши родственици на книгите на Солженицин и техните изказвания по повод прочетеното. Силно влияние ми оказаха политическите анекдоти за съветското минало, които в тлъсти томове се издаваха през първата половина на 90-те г. Мръсотия и нищета в «комуналките», тотален дефицит, вожди-идиоти, всеки със своя номер (Хрушчов с царевицата, Брежнев с наградите), сивота и грубост навсякъде, всесилие на КГБ и корумпираност на бюрокрацията – ето тези представи за Съветският Съюз, които бяха вложени в главата ми със старанията на издателите на анекдоти, телеводещи, режисьори и прочие деятели на образованието, науката, културата.

Абсолютно непонимание извикваха у мен тогава хора, основно на преклонна възраст, оставащи верни на комунистическите идеали, желаещи връщане на всичко съветско в нашият живот. Телевизията и вестниците «помогнаха» тогава да се разберат техните мотиви: почти всички комунисти са «стари маразматици», совки, не разбиращи очевидни неща. Още по-голямо отхвърляне извикваха тези, които обичаха Сталин и при удобен случай възклицаваха: «При Сталин такова не би станало! Сталин би навел порядък!».

Такива възгледи се съхраниха у мен до началото на 2000-те г. Преосмисляне на всичко, свързано с СССР, идваше далеч не веднага, а постепенно, и аз съм безмерно благодарен на тези мои познати и тези книги, които ми позволиха да узная съветското минало от съвсем друга страна. Днес на мен ми е жал за тези млади хора, които до сега не знаят, не разбират, какво бе Съветският Съюз всъщност, които до сега доверчиво се отнасят и към «43 милиона репресирани» на Солежницин, и към горчивите спомени за дефицита. Но аз се старая да помагам на такива мои връстници и считам тази работа полезна, достойна усилията на цялото наше общество.

Днес, когато нападките на антисъветските идеолози поутихнаха, е време по-трезво да оценим нашето близко минало. Много хора, живели при Брежнев, знаещи само по разказите на старшите ужасите на войната и глада, недооценяваха, понякога просто не виждаха това благополучие, в което живееха. Между впрочем в Съветският Съюз към 70-те г. бе построено удивително, уникално за цялата човеческа история общество. Това общество, в което глад, нищета, безработица, бездомни, беспризорни практически отсъстваха. До минимум бе сведена престъпността (това достижение днес като никога можем да оценим), половата разпуснатост, проституцията. В съветското общество грижата за децата не бе пуст звук: на масата на всяко дете имаше нормален рацион, наситен с белтъци и витамини. Нека тези, които говорят, че днес в Русия се живее по-добре, отколкото в СССР, да разкаже тази приказка на стотиците хиляди безпризорни деца и още стотиците хиляди (а може би, и милионите) деца, които не дояждат!

Някои съвременни обществоведи идват до извода, че част от съветските граждани възприемаше основните материални блага като естествени. Към такива се отнасяха: жилище, отопление, гореща вода в крана, детски градини и много друго. Жив пример за такова отношение към действителността е показан в комедията на Э.Рязанов «Ирония судьбы или С легким паром». Всички, навярно, помнят епизода, когато героите на Евгений Мягков и Барбара Брилска говорят за своята малка заплата за своята общественополезна работа. Те говорят за това в същото време, когато съвсем скоро са получили по апартамент в ново строителство! Получили не кредит, като на Запад, и никой от тази квартира няма да ги изгони за нплащане на комунални услуги, като в съвременна Русия. Правото на жилище в Съветският Съюз не бе празен звук, а се реализираше постоянно. Днес в Русия правото на жилище – това основно е право да се купи жилище за неговата пълна цена, а дори и с проценти по кредита. Нека тези, които хвалят съвременният руски строй в сравнение със съветският, разкаже за това на нашите бездомни, с които вече никой си няма работа – тях даже не отчитат (макар през 2002 год се опитаха да включат в преборяването – за това държавата има пари)!

Когато днес антисъветските активисти призовават да се приключи с отживелиците от съветското минало, които като че пречели на Русия нормално да се развива, така и ти се иска да ги запиташ, какво те отнасят към отживелиците. Отнасят ли те към съветските отживелици фабриките и заводите, построени през съветско време, които още отчасти работят и обспечават необходимите ни вещи, отнясят ли към съветските отживелици гигантските ВЕЦ, ТЕЦ, атомни електростанции, даващи светлина и топлина на нашите домове? Трябва ли да приключим с такава «проклета» съветска отживелица, като оръжието със стратегическо назначение, обезпечаващо на Русия безопасност и суверенитет в толкова безпокоен свят? Харесват ли критиканите такава съветска отживелица, като общеобразователното училище, в което те водят децата си, системата на висше образование, където по «мрачна» съветска традиция още може да се постъпи безплатно? Какво да таим греха: наоколо има само съветски отживелици. Ние за тяхна сметка още живем, тях днес активно дояждаме, доизносваме. Ще бъде ли построено нещо от нас за смяна на тези «съветски отживелици»?

Много от съветското наследство вече е загубено, някои неща – безвъзвратно. Но благодаря тези загуби хората сега по-бързо започват да разбират, какво загубиха в лицето на СССР. Много по-рано от русите това разбраха жителите на някои бивши съветски републики, особено тези, където навремето като река се лееше кръв в резултат на междунационални конфликти. Нека антисъветски настроените граждани разкажат на бедните имигранти-нелегални – таджици или узбеци, на свой страх и риск пътуващи на гурбет в Русия, че СССР е бил страшна «империя на злото», че Русия е угнетявала и експулатирала националните покраинини! Затова сега тя (а по-точно – нейна част) действително ги експлуатира.

Не, аз въобще не се старая да идеализирам, да украся съветската действительност. Имаше в СССР и добро, и лошо. Но днес незнайно (знайно! - бел. пр.) защо предпочитат да раздуват всичко лошо, нито дума не казвайки за хубавото. Лошото именно раздуват, популяризират често измислени проблеми. Да се обърнем, например, към проблема за дефицита, за който така много се говори и писа. Удивителни неща се случват в съзнанието на обществото: в Съветският Съюз производството на мляко, например, бе два пъти повече, отколкото днес в Русия, но за съвременен дефицит някак никой не говори. В СССР храната стигаше за всички, макар и недостатъчно да имаше някои продукти: най-необходимите все едно бяха на всекиго на масата. Днес падна не само потреблението на руските граждани като цяло, рязко се съкрати количеството белтъци, витамини, други питателни вещества в ежедневният средностатистически рацион. Да, днес няма дефицит на полиците: често затова, защото населението просто няма пари, и стоката не се купува, а краси витрината. Затова днес е абсолютно реален дефицит на тегло и дефицит на здраве у част от населението, особенно младата. С този проблем вече се сблъскват военните комисии: да се прави набор в армията няма кого.

Все пак реални проблеми в СССР имаше – с това е трудно да се поспори. За тях вече много е казано, много е написано. Безусловно, ако тези проблеми ги нямаше, СССР би доживял и до наши дни. Имаше и бюрократизъм, и кариеризъм на някои комунисти (впоследствие те се оказаха «демократи»), имаше и недостатък на свобода, имаше и определена бедност (и как след такава война!), имаше и развитие на еснафското световъзприемане, зафиксирано от талантливите писатели: Б. Василиев, Ю. Трифонов, А. Лиханов. Проблеми имаше, но имаше и възможност да се решат мирно, постепенно, без разрушаване коренните устои на обществото. Днес някои учени започват да разбират, какво именно бе обусловило проблемите в съветското общество. Тогава воистина «ние не познавахме обществото, в което живеехме».

Съветското общество се роди в най-тежките за нашата страна времена. Руската Империя, поражена от дълбока системна криза, ослабена от война, се разрушаваше през 1917 година пред очите. Идването на власт на болшевиците, сменили недееспособното Временно правителство, изостри вътрешният конфликт в руското общество. Още повече влоши нещата чуждестранната интервенция. Гражданската война нагледно показа, какво в този момент желаеше болшинството от населението на страната – главно селячеството. Селяните не желаеха буржоазни порядки на своя земя, не желаеха да излизат от общините и стават частни собственици, не желаеха господство на чужденците, та било то икономическо, на своя земя. Нашата селска страна, хранител на древна христианска православна традиция, вечните заповеди, избра за себе си особен път. Ние завихме от утъпканият път на капиталистическата модернизация и започнахме да пролагаме път на такава модернизация, при която биха се съхранявали основните устои на традиционното общество. Русия, съзнателно отказала се от всевластието на пазара, от свободна конкуренция, избра път на братски отношения между хората и между цели народи.

В резултат възникна общество от особен тип, показало на народите в света истинска альтернатива на капиталистическото развитие. Днес феноменът на съветското общество се недооценява и изучава зле, а нас все по-често ни призовават да строим в Русия гражданско общество по западен образец. Доста съмнителни са тези призиви. Първо, затова, защото те звучат от страна на тези, които съвсем неотдавна зовяха да строим комунизъм. Идеалът на комунизма си отиде, а «строителите» останаха и сега ни зоват да стром демокрация, правова държава и прословутото гражданско общество. Второ, аз силно се съмнявам, може ли въобще целенасочено да се построи такова общество: на Запад процесът е вървял стихийно, сам по себе си, бил е обусловен от объективни причини и е продължил няколко века. Западното гражданско общество не би се появило без Реформацията, без революций като Великата Френска, без крайна индивидуализация на съзнанието – нима и към това призовават нашите «строители»? И трето, никой от призоваващите не казва в какво общество ние сме живели до това – а нали накакво общество е имало.

Сега може да отговорим на този въпрос: ние живеехме и отчасти продължаваме да живеем в модернизирано (осъвременено) традиционо общество. В основата на гражданското общество лежи принципът на пазара: всички търгуват съв всички, всеки се опитва да си изтъргува материално благо. Търговците продават стоки, работниците – своя труд, някои – своето тяло, политиците търгуват с програми и обещания, сключват сделки с бизнеса и електората. В основата на нашето съветско общество лежеше принципът на семейството: всички са братя, грижат се един за друг, помогат в беда. Самата държава бе изразител на тази идея за семейството. Тя се грижеше за децата, за старците и инвалидите, тя разпределяше материалните блага «по гърла» — както в селска община. Съветският Съюз стана общ дом за братски народи – никой не изясняваше тогава, чия земя е тук – арменска или азербайджанска, руска или татарска, чеченска или ингушка – земята бе обща за всички, всеки имаше право да живее на нея.

Съветското общество веднага след своето възникване започна да пречи на много външни сили. Затова, за да го съхрани, на нашият народ се наложи да изнесе на раменете си най-тежки изпитания. Отначало – братоубийствена Гражданска война, после – форсирана индустриализация като подготовка за нова война. Най-велик подвиг извършиха нашите отци, деди, прадеди, победили във Великата Отечествена война. Всъщност те отразиха натиска на цяла Европа, цялата и военна и икономическа мощ. Те избавиха света от фашистката угроза и освободиха много народи от фашистският плен. Те със своята кръв доказаха на цял свят жизнеспособността и устойчивостта на съветският строй. Подобно това, как от Куликово поле вместо московци, рязанци, тверичи се върна с победа единен руски народ, от Великата Отечествена излезе с Победа велики съветски народ, събрал в себе си повече от сто разни народи и народности.

Братството на народите имаше общи цели и ценности. Ние общо строяхме ново общество, където ще има място за щастие за всеки. Аз вече говорих по-горе за достиженията на съветското общество. Нужно е да се разбере, колко са те велики, колко велико, например, бе избавлението на людете от заплахата от глад, от страха да останат без дом, без работа, без смисъл на живота. Съветският Съюз често сравняваха и сравняват до сега със Запада, който като че е благополучен, в който всичко има и всички живеят щастливо. Доколко е оправдано такова сравнение? Ни най-малко! Първо, защото стартовите възможности на западната и руската цивилизации неизмеримо се отличават: различен климат, урожайност, различна бе угрозата от страна на външни врагове – например, степни мигриращи народи. При всички тези различия не в наша полза ние можахме да построим велика държава, няколко пъти отразила натиск от страна на Запада. Второ, защото трябва да се сравнява не Запад със Съветският Съюз, а Запад и страните от «третият свят» със Съветският Съюз, нали за никого не е секрет, откъде западната цивилизация черпеше и черпи немалка част от своите богатства.

Много бивши колонии на европейците днес както преди са подложени на експулатация – само сега по-скрита: например, заплатата на европейският работник може с пъти, а дори и с десетки пъти, да превишава заплатата на същия работник някъде в Бразилия при това, че те работят на заводи на една компания. «Третият свят» — това е като обратната страна на Запада. В резултат на такова провеждане на по-коректно сравнение ние ще видим, че средното съветско ниво на живот бе неизмеримо по-високо от това, което е било и е зад граница, в капиталистическият свят. Но ако даже сравняваме само развитите страни със СССР, все едно сравнението ще е в полза на съветският строй: на Запад до сега има и бездомни, и беспризорни деца, и гладуващи, а такива «блага» на цивилизацията, като наркомания, секс-индустрия, там процъвтяват.

Всичко, което казах горе, бе осъзнато от мен съвсем неотдавна. Сега ме е срам за предишният себе си, за своите предишни възгледи, за това, че не разбирах очевидни неща. Затова сега велика гордост обзема моята душа: аз съм роден в Съюза на Съветските Социалистически Републики, във велика страна. Това е моята Родина. Няма и няма да имам друга Родина – не ще я замени така наричаната Руска Федерация, страна съв страшно настояще и смътно бъдеще. Страна, вървяща неизвестно накъде. Страна, късаща своите връзки с родителя – СССР. Страна, плюеща в своето собствено минало, изменила на своите предишни свещенни идели. Страна, която крещи, че тя е «новата Русия», но при това живееща за сметка всичко това, създадено през сзветско време, и не създала засега нищо съпоставимо по величина с това, което бе създадено в нашето велико минало.
Ние можем днес колкото е угодно да говорим за великата руска култура, да се възхищаваме от Достоевски или Толстой, Пушкин или Ломоносов, Шаляпин или Репин – всичко това ще бъде във висша степен цинизъм. Ние им се възхищаваме, но ние ги предаваме на всяка стъпка. Ето вече мрачните образи на Петербург на Достоевски станаха за нас обичайна реальност. В най-лошият вариант тези образи се въплъщават в нашата действителност. Сонечка Мармеладова сега не срамежливо, а почти демонстративно се занимава със своето «дело», Родион Разколников сега убива старицата не заради някакви загадъчни съображения, а просто за пари, търгашът Лужин търгува всем и вся, въобще не зачитайки съвест и закон, Свидригайлов греши още повече, та още и разказва за това със апломб в популярните ток-шоу. Върнаха се в нашата действителност тридесетгодишните жени с пропити лица, одрезгавяли гласове, рапилян живот, красота, здраве, върнаха се мръсните дечица в дрипи. От това всичко искаха да ни избавят нашите предшественици, когато създаваха Съветският Съюз. Ние в своето време радостно се върнахме към всичко това, разрушавайки СССР.

Днес СССР за мен – не е просто Родина. Това е загубена цивилизация, с която е нужно срочно да се възстанови връзката, иначе – катастрофа. Съветският Съюз – това е важно звено във веригата превъплъщения на нашата велика руска култура. Само преосмислили съветският опит, ние ще можем да вървим нататък, отново да намерим своя път, по който сме вървели векове. Да възстановим загубеното, да върнем връзката на поколенията, да разкажем на младежта правдата за нашето минало – ето какво ни е нужно да правим днес заедно, съвместно, за да може Русия отново да стане Велика и поведе след себе си народите към благополучно, щастливо бъдеще за всеки човек!

Я. Немчанинов

Thursday, December 11, 2014

Сергей Глазьев: «Ние сами спонсорираме война против Русия»

Сергей Глазьев: «Мы сами спонсируем войну против России»

Излезе новата книга на известният икономист Сергей Глазьев — «Украинската катастрофа: от американска агресия към световна война?». Корреспондентът на «Культура» беседва с автора и се опита да разплете хитросплетенията на световната геополитика, механизмите на икономическата криза и пътищата за изход от него.

культура: Какво според Вас, се случва сега в света?

Глазьев: Ние преживяваме сериозна структурна криза в световната икономика. Той е свързан със смяната на технологическите уклади, която се осъществява чрез надпревара във въоръженията, милитаризация, война. През 70–80-е години на миналият век такава война носеше студен характер. САЩ, развъртайки надпреварата във въоръженията в космоса, създадоха ядрото на информационно-коммуникационният технологически уклад. Той растеше с устойчив темп 25% на година — и до последно време — генерираше развитие на цялата икономика и обезпечаваше на американците технологическо превъзходство. До това аналогична структурна трансформация протичаше през 30-е години — чрез милитаризация водещите европейски страни — и се изля в кошмара на Втората световна. Сега ние отново се оказваме примерно в такава ситуация.

культура: Световното лидерство преминава от Америка към страните от юго-източна Азия — Япония, Южна Корея, Китай. Защо именно към тях?

Глазьев: Системата институти, която днес е сформирана в Китай, а до това бе сформирана в Япония и Корея, по своята ефективност и способ за организация на човешката дейност с много превъзхожда американската система на олигархическият капитализъм, в която сега наблюдаваме обесценяване на гигантски маси капитал чрез финансови пирамиди. Преходът от един векови цикъл на натрупване към друг (има такава известна теория) винаги в историята се е съпровождал с войни. При това издигащите се страни са се старали да не участват в тях. Това им обеспечава възможност за прорив. Като правило, войните са били между старият лидер и някаква част от световната периферия. В първият векови цикъл на натрупване, през XVII–XVIII векове, Испания воюва с Англия, а лидер става Холандия. Във втората (XIX век) — епохата на наполеоновите войни, е ударът по Русия и възвишението на Англия. Третият цикъл — ХХ век: две световни войни, основни загуби понасят Германия и Русия, възвишава се САЩ.

культура: А сега?

Глазьев: Сега се разиграва същият геополитически сценарий. На американците е нужна война, за да съхранят хегемония в света. Шансове да спечелят в конкуренция с Китай у тях няма. Властващата върхушка на САЩ нараства ескалацията на политическото напрежение, традиционно залагайки на война в Европа, което позволи на Америка да стане свръхдържава. Двете световни войни обусловиха претичане на капитала, технологии, умове от Европа в САЩ и станаха движеща сила на подема на американският капитализъм. Вървейки по традиционната пътека, американците спонсорират украинските нацисти и формират в Украйна антируски терористически режим.

культура: Трудно е да си представим Украйна и Русия врагове...

Глазьев: В това и е ключовата тактика на американците. Украйна — като част ит руският свят — не може сериозно да се възприема от нас в качество на враг. По отношение на нея ние не можем да прилагаме сериозни видове оръжия. Задачата на американците е, насъсквайки украинската хунта срещу Русия и организирайки геноцид на руското население — да ни провокира на ответни военни действия. После — да мобилизира против нас Европа, своите съюзници по НАТО. Поставена е задача — да се използват украинските нацисти като таран против руската държавност, да се извърши серия «оранжеви революции» на наша територия, да се разчлени и установи контрол над Русия, над Средна Азия. Украйна вече е под контрол. И тук работата не е в това, че във Вашингтон седят някакви лешояди и людоеди. Работата е в обективните закономерности: войната е жизнено необходима на американската олигархия. И, за да съхрани доминирането си в света, олигархатът върви по привичен за него път на разпалване на война в Европа. За това е моята книга. Тя показва объективните движещи сили, механизми и мотиви за украинската катастрофа.

культура: Как можем да противостоим на това?

Глазьев: Много столетия по-рано Александър Невски в основата на нашата геополитическа доктрина е сложил фразата: «Не в силата е Бог, а в правдата». Американската военщина — а това е половината от военните расходи на света — отново развърта чудовищна надпревара във въоръженията. Но ако ние не се боим от правдата, то ще намерим в света много съюзници, не заинтересувани в ескалацията на война. И ще можем да сформираме антивоенна глобална коалиция, която не ще позволи на американците да ни изолират. На тях им се иска по принципа «разделяй и владей» да разтрои нашите отношения с близките държави. Ако ни се удаде да съхраним стратегическото партньорство с Китай, Индия, да създадем нови центрове на политическо влияние на блока БРИКС, който обхваща повече от половината човечество, концентрираме около себе си нашите партньори и приятели по постсъветско пространство, то плановете на американците по разпалване на нова световна война ще бъдат обречени на поражение.

культура: Каква правда имате предвид?

Глазьев: Правдата за това, че ние вече се намираме в състояние на война, която са разпалили САЩ. Това е хибридна война. Тя не предполага — засега, във всеки случай — използване на танкови колони, оръжия за масово поражение. Тя се опира на голям арсенал други методи: информационни, финансови. Финансовата война против нас е разгърната по пълна програма. На нас вече е отказано от външни източници на кредит. Вървят разговори за изключване на руската финансова система от световните комуникации на междубанковият информационен обмен. Въвежда се ембарго. Виждаме грубо нарушение на международното гражданско, търговско и финансово право. В Донбас също тече война против нас, ние не трябва да се съмняваме в това. За да въвлече в нея Европа, американската хунта в Киев отиде до там, да свали малайзийският самолет. В Украйна е създадена терористическа квазидържава.

Трябва да говорим правдата и за Украйна. Там видяхме узурпация на властта. Това бяха не избори на президент, а неговото назначение от американският посланик и спецслужби. Точно така протекоха и изборите във Върховната рада. Всичко, което се случва в Украйна — това е тържество на беззаконието. Оттук юристите правят извод: кримският референдум, провозгласил съединение с Русия, бе абсолютно законен, съответстваше на нормите на международното право, опираше се на закона за статуса на Крим, приет по-рано. Референдумите в ЛНР и ДНР също са абсолютно законни. Съгласно международното право, народът има всички основания за провъзглашение на суверенитет и независимост, толкова повече в ситуация, когато държава в Украйна просто няма.

Фактически Украйна е окупирана страна, намира се под контрол на спецслужбите на САЩ. Ако украинската власт се управлява отвън, то опитите да се договориш с нея — това е все едно, да уговаряш да не хапе кучето, което е насъсквано срещу теб от стопанина му. Затова договореностите по установяването на мир и защита на гражданското население не сработват. Украинското ръководство систематически ги нарушава. Всеки ден в Донецк има обстрели, загиват хора. Страните от НАТО поддържат това, а нацистската пропаганда извращава събитията с точност до наопаки.

культура: Силата на Америка се подкрепя с долара...

Глазьев: Да, в основата на американската мощ лежи използването на долара в качество на световна валута. Но това е мощ не толкова на държавата, колкото на американската олигархия, която паразитира върху своята държава. У САЩ има гигантски вътрешни проблеми. Десетки щати са обхванати от въстания на афроамериканците. Нивото на живот не расте вече двадесет години. Цели градове са се превърнали в руини. На американската олигархия е нужна война. Нея не я вълнуват благополучието на американският народ, сътбата на индустриалните центрове на страната, късето милиони хора нямат работа. На нея е нужно световно господство, защото за сметка на това тя получава основните си свръхпечалби. Най-сериозен удар по американската хегемония би станал отказ от използването на долара в качество на световна валута.

САЩ е страна-агресор. Агресия — това не обезателно е използване в явен вид на въоръжените сили. Днес тя е многопланова, разгръща се в най-различни сфери. Ако признаем, че САЩ е агресор, то ние не трябва да използваме американската валута, да имаме с тях финансови отношения, да ги спонсорираме и субсидираме. А нашата финансова система ежегодно пречислява 120–140 милиарда долара в полза на американската финансова система. Купуваки дългови задължения на САЩ, ние спонсорираме война против нас самите.

Мощта на противника е основана на монополното право на олигархията в САЩ, която управлява ФРС — центърът на емисия на доларът. Те печатат световната валута. Не просто така, а под дългови задължения, това са 90% от обезпечението на емисията на долара. Ако погледнете графиките — държавният дълг на САЩ върви нагоре по експонента. В математиката това наричат режим с обострение. Когато системата влиза в такъв режим, тя неизбежно се разрушава. На американската хегемония все едно ще дойде край — това е обективен закон. Колкото по-рано ние излезем от финансовата пирамида на долара, толкова по-малки ще са загубите: не само финансови, но и човешки. Значителна част от доларовата емисия, която ние субсидираме, държейки своите резерви в тази валута, отива за военни и терористически операции.

культура: Има ли потенциал руската икономика?

Глазьев: Има. Руската промишленост работи на 2/3 от своя потенциал. Натоварването на производствените мощности, особено в наукоемкият сектор, в машиностроението, се колебае от 40 до 60%. Имаме скрита безработица в промишлеността, което позволява да се увеличи продукцията без привличане на допълнителна работна сила, с 20%. Имаме безгранични запаси природни ресурси. Няма никакви обективни причини за спад на инвестициите и обемите на производство. Имаме всички възможности за ръст от 6 до 8% за година.

культура: А какво става с рублата?

Глазьев: Падането курса на рублата е следствие на некомпетентната политика на Центробанка и паричните власти в цяло. Ръководството на ЦБ не поставя засега задачи по стабилизация на националната валута. Изходя от това, ние можем да уповаваме само на това, че спекулантите ще могат да бъдат обуздани с помощта на правоохранителните органи.

Некомпетентността се проявява в следване догмите на приетият в края на 80-те Вашингтонски консенсус, а именно — догмата за невъзможност на валутният контрол, който провежда Вашингтон в развиващите се страни. Ако няма контрол, това означава, че американският капитал в дадена страна има безгранични възможности. Ако вие не контролирате движението на капитала, вие не можете да се конкурирате — и в хиляди пъти по-малко тежите на световният пазар. Вашият финансов потенциал се определя така: за да получите валута, нужно е нещо да експортирате и продавате. На тях нищо това не е нужно: у тях е печатната машина и гигантските финансови ресурси, които могат произволно да нарастват. Затова американският капитал доминира в тези страни, където няма валутен контрол. Тези страни се подлагат на безпощадна експлуатация, на нееквивалентен економически обмен.


культура: Имате ли рецепта, как да излезем от кризисната ситуация?

Глазьев: Ако искаме успешно и устойчиво да се развиваме, трябва да преминаваме на вътрешни източници на кредит. Сами да създаме механизъм за кредитиране на икономиката. За това е нужно да се затвори изтичането на капитала, да се защити нашата финансова система от спекулативни атаки иззад граница. Да се въведе контрол за трансграничното движение на капитал и валутните операции. Без това ние не можем да преминем на вътрешни източници на кредит и ще бъдем обречени на поражение във финансовата война.

Нашите перспективи за близките години изцяло зависят от политическите решения. Част от тях президентът Владимир Путин обозначи в своето Послание към Федералното събрание — например, амнистия на капиталите. После нейното приемане част от капиталите ще се върне обезателно, те вече се връщат.

«Вилицата» на нашите възможности е много широка. Ние сме способни да извършим икономическо чудо, да направим скок и отново да влезем в числото лидиращи страни. Да отразим американската агресия и да си  върнем ролята на един от най-влиятелните центрове, определящи световното развитие. И същото време нищо не ни застрахова от пълен развал и унищожение.

Saturday, December 6, 2014

Сара Вагенкнехт: "Госпожо Меркел, вие въобще къде обитавате?"



Изказване на депутата Сара Вагенкнехт в немският Бундестаг от 26.11.2014
- Тук си задаваш въпросът: "Госпожо Меркел, вие въобще къде обитавате?" И къде обитавахте последните 25 години, къде бяхте, когато САЩ тъпчеха международното право в Ирак, за да разширят своята сфера на влияние сърху иракската нефт? Къде бяхте, когато при участие на Германия международното право се тъпчеше и продължава да се тъпче в Афганистан? Къде бяхте, когато бомбардираха Либия? Когато въоръжаваха сирийската опозиция, включая ИГИЛ? Или какво, по-вашему, всичко беше в съответствие с международното право?"

Още допълнение:

Контури на Студената война

Източник: http://cont.ws/post/67474
 



По резултатите от визита на държавният секретар на САЩ в Европа, последваха недвусмислени заявления по адрес на Русия, в които САЩ за пореден път обозначиха целите на текущата студена война.

Президентът на САЩ Барак Обама не се надява, че Кремъл ще измени своя курс без санкционен натиск от Запад. По неговите думи, "руската политика е основана на националистически, ориентиран в миналото подход, и това няма да се измени в скоро време". Изказвайки се пред представители на американските делови кръгове, Обама изрази мнение, че до тогава, докато западните икономически санкции нямат въздействие върху руската политика, шансовете за нейното изменение ще са малки. "Това е една от причините, защо ние ще продължим да оказваме натиск върху Русия" — цитира президента "Интерфакс".
По думите на Обама, действията на ръководството на Русия много силно плашат съседите на тези страна и нанасят голяма вреда на нейната икономика. "Санкциите оказаха силно въздействие на руската икономика. Ние продължаваме да предлагаме на ръководството на Русия път за дипломатическо разрешение на проблема" — подчерта Барак Обама.
Според него, действията на ръководството на Русия водят до "изолация на страната на международната арена". "Хората са длъжни да забележат, че ние можахме да обединим Европа във въпроса за въвеждане на санкций и накажем Русия за нейното поведение" — каза Обама. При това президентът на САЩ призна, че въведените против РФ санкции отрицателно влияят на икономиката на Европа.

http://www.vesti.ru/doc.html?id=2172459 - цитат

Държавният секретар на САЩ Джон Кери призна, че санкциите на Запада не са довели до прекратяване руската поддръжка на сепаратистите в Украйна, макар и да са нанесли ущърб на руската икономика, която, по прогнози, ще изпадне в рецесия през следващата година. Високопоставен представител на Държавния департамент, съпровождащ Кери в пътуването му за участие в съвещанието на министрите на външните работи на страните от НАТО в Брюксел, заяви, че ще обсъди със съюзниците възможност за въвеждане на нови санкций против Русия, ако промосковските сепаратисти не прекратят насилието в Украйна.
Кери заяви на прес-конференция, че Русия може да избегне бъдещи санкции, ако се съгласи да предприеме стъпки, насочени към прекратяване поддръжката на сепаратистите, завзели предимно рускоезичните райони на изтока на Украйна, след като през февруари в Киев бе свален промосковският президент. Русия отрича оказването на военна поддръжка на сепаратистите.
Позовавайки се на отслабването на рублата и коментари на всокопоставен руски чиновник, че Русия чака рецесия през 2015 год, Кери заяви: «Очевидно, икономиката усеща влиянието на тези санкции».
«У Русия има възможност да направи съвершенно друг избор – каза Кери. – Ние сме готови, другите са готови да седнат и обсъдят разумни пътища, в рамките на които всички страни могат да се съгласят за конкретни стъпки, които могат да се предприемат, за да се движим в друго направление».

http://www.golos-ameriki.ru/content/kerry-ukraine-sanctions-russia/2543835.html - цитат

PS. И така, настъпи декември, на дневен ред е все този ултиматум - изменете политиката или ние икономически ще ви унищожаваме. Такава риторика за лишен път показва, че никакъв договор по предаването на Новорусия няма, макар до Милан колко викове имаше на тази тема. Русия както преди е застинала във вилица малкоприятни решения свързани с активизация политика в Украйна и пррегъване под САЩ, което се добива Вашингтон. В този план, даже възобновление преговорите в Минск, за което намекваше Кучма, нищо не решава - от Русия искат да изпълнява вече подписани документи, а на новите преговори няма да присъстват САЩ, което предварително ги обезценява - не може да се постигне мир, без да е сключен с Вашингтон. Да се направи вид, че "ние сме в къщичка, ние никъде не воюваме", това е от областта на Троцки в Брест - глупаво, престъпно и неконструктивно, макар последователи на Лев Давидович у нас също са в излишък, вследствие на което Русия се оказа пред същия избором, само ситуацията от пролетта стана далеч по-малко перспективна.

Условията издигани от Вашингтон са предварително неприемливи за Кремъл, тъй като САЩ и НАТО вече предметно разясниха, че никакви задължения по "неразширение на НАТО" или по статуса на Крим не възнамеряват да дадат (и да се вярва на тези обещания след Горбачов е някак глупаво), а значи почва за договор просто отсъства, защото даже влошаващата се икономическа обстановка (не толкова бързо, както би се искало на Кери), все едно всякак е по-добре от капитулация и нейните последствия. Затова САЩ като цяло продължават да държат своята линия, разчитайки предметно да убедят цял свят, че могат за сметка на наличните инструменти, публично да накажат крупна регионална държава с ядрено оръжие. Това че засега не се получава, нервира Вашингтон, ибо сам по себе си този конфликт, с единият факт на своето съществуване подрива фундаменталните основи на съвременното мироустройство, където има хегемон и има всички останали, които имат доволно ограничена свобода на действия във външната политика. Затова сега множество регионални държави с интерес следят този конфликт, оценявайки по него не само реалните позиции на Русия в света, но и реалните възможности на слабеещият хегемон. Този конфликт разбира се е игоден за мнозина - изгоден е за Китай, който в замяна на желаната от американците схема на противостояние на Русия с Китай, получава схема на противостояние на Русия и САЩ. Изгоден е на страните-отшелници, на които макар временно е ослабено давлението (на хегемона не му е до тях), изгоден е за бившите съветски републики и съседите на Русия, които играейки на противоречията на участниците в конфликта могат да решат някакви свои частни задачи. За САШ и Русия собствено има своеобразна предопределенност в неговото водене - за САЩ това е въпрос на удържане на своето цивилизационно лидерство, за Русия това е въпрос за собствената политическа субектност. Русия би била и радостна да прекрати войната на приемливи (не мински) условия, но съдейки по песимизма на икономическият блок на правителството, през близката година на това явно не следва да се разчита.

Засега, освен Украйна, основните загуби от войната носят основно Русия и ЕС. Идеалната и желаема схема -  да се принуди Русия да отстъпи и отпишат загубите от войната на РФ и ЕС, заставяйки ги да плащат на фашистката хунта в Киев, която ще стане удобен инструмент на американската политика в региона.  Но тъй като това не се случва и руската политика поне след Милано не се променя, остава само да се въвеждат все нови и нови санкции в надежда, че икономическите последствия ще предизвикат или политическа капитулация (което е малко вероятно), или ще подготовят почвата за проявление на вътрешно елитно недоволство от текущата политика и обществено недоволство от влошаващото се социално-икономическо положение в страната.
Ако Русия в този конфликт се стреми да съхрани Крим и позиции в Украйна, то за САЩ по принцип не е важно, ще се съхрани ли Украйна или не (това е разходен инструмент), за САЩ е важно с успешна студена война против Русия да поддържа клатещият се късновашингтонски световен порядък. В този план смешни са причитанията на различни "икономисти" уверяващи, че падането на цените на нефта ще удари по американските шистови разработки, не могат американците сами на себе си да нанасят загуби.
Хората просто не разбират, че сега става дума даже не за нколко десетки милиарда недополучена печалба - става дума за съхранение изгодното за САЩ световно устройство, на фона на гешефтите от което, жалките трохи, които САЩ щр пожертват за поддръжка режима в Украйна или за срив цените на на нефт, са нищо по сравнение с тази катастрофа, която ще настигне САЩ, ако те загубят статус на страна-хегемон и лидер на капиталистическият свят. А и какво са тези разходи по сравнение с дългът от 18 трилиона долара. САЩ играят на едро, разчитайки да получат "малка победоносна война" против Русия. Затова няма да се удивя, ако в бъдеще Вашингтон срине нефта и до 30-40 долара за барел.

Всъщност, Украйна и Крйм са въпроси вторични, основната цел е - форсирана смяна на външнополитическият курс, та на примера Русия да се покаже пример на тези регионални играчи, които вече помислят, че лъвът е отслабнал и вече може да се заема набелязаната територия. Русия с ускорени темпове прескочи грабителският и откровено престъпен етап на "първоначалното натрупване" и във втората половина на "нулевите" започна да преминава към стадии на империализъм, започвайки да проявява външнополитически и външноикономически амбиции, които встъпиха в противоречие с установените след развала на СССР правила на играта. Примерно както Германия от края на XIX век, която се опита да застълби място на пляжа на лондонското световно устройство, където всички "колониални" шезлонги бяха вече заети. Тук работата не е в Путин, а в обективните закони на развитие на капитализма, които водеха младият руски империализъм към стремеж за получаване на политическа субектност (оттук тези натрапчиви опити "да станем като тях", "да попаднем в златният милиард", "да построим Европа до Владивосток" и прочие стъпки по "застълбеният път" - неотдавна бе крайно забавно да се четат откровенията на закоравелият западник Юргенс, който разказваше, че даже него го е потресло западното пренебрежение към опитите на Русия "да станем като тях"). Но както не бе трудно да се убедим, ролята на Русия в рамките на късновашингтонското световно устройство, това е роля на голяма бензоколонка (нека нейното население и да не се удаде да се съкрати до желаемите 35 млн., макар нашите либерали да се стараха) Амбициите на руският капитал започнаха да излизат зад пределите на отделената роля, при това по обективни причини - ограниченията на текущото мироустройство противоречаха както на самата теория за свободно движение на капитали като основи на глобализма, така и препятстваха естественият за капитализма в стадии империализъм стремеж към захват на нови пазари и расширение сферите на влияние и икономически интереси. През 90-те, в извратен вид тази ситуация описа Чубайс, разсъждавайки за "либералната империя", която ще контролира съседните региони не с административни или военни, а с икономически методи. По-късно тази теория се оформи в концепция за "велика енергетическа свръхдържава", която изразяваше експанзионистките стремления на руският крупен капитал. Затова независимо от това, че някои продължават да считат, че Русия се е оказала в този конфликт със САЩ случайно, всъщност за него има доволно обективна икономическа основа от нарастващи повече от десятилетие противоречия, засягащи световният порядък. Подготвеният и осъщественот САЩ държавен преврат в Украйна и ответните действия на Русия в Крим и в Донбас, само разкриха тези противоречия и преведоха конфронтацията в открита фаза.

Но по-нататъшната институциализация на конфликта и неговата ескалация, ще разклащат не само икономиките на Русия или ЕС, те ще подриват вече пречупеният глобален пазар на капитала и по степента на нарастване на военно-политическото напрежение, водяд до изпадане от текущият миропорядък все нови и нови страни. В крайна сметка, всичко се случва по класиците - вътрешна структурна криза на капитализма (откритата фаза на който започна през 2008 год, макар самата криза зрееше значително по-рано) доведе до изостряне на противоречията сред империалистическите държави, при това си струва да се отбележи че концепцията на глобален капитализъм или глобализъм, практически доживява последните си дни - независимо от всички вопли за глобален пазар и тържество на глобализма, на практика ние виждаме че интеграционните процеси в различни региони на света отстъпват на темповете на икономическа и политическа фрагментация, даже във вече съществуващи интеграционни образования (растящият европейски сепаратизъм добре илюстрира това). Разпалените от САЩ за поддържане на собствено превъзходство войни, изтръгват от този глобален икономически порядък огромни територии, поглъщани от ново варварство (което днес прочно е свързано с брадати араби с АК-47 и Коран в ръце) и всички краткосрочни гешефти основани на разграбване на унищожените държави, в дългосрочна перспектива разрушават точно този същият "глобален световен порядък", тъй като войните и икономическата деградация се случват на територии, вече включени в икономиката на "глобалната капиталистическа империя", системата всъщност яде сама себе си. Преработила разгроменият съветски блок, системата някое време експансивно се разширяваше, но в крайна сметка се оказала в задънена улица - вместо ера на края на историята и всеобщо процъвтяване в рамките на "златният милиард", светът се потопи в гигантска икономическа криза и поредица локални войни, на фона на ръста на социално напрежение както в страните от третият свят, така и в самото сърце на капиталистическият свят. Опитът да се излезе от тази криза по пътя серия войни и две вълни "цветни революции" както виждаме, до успех не доведе - позициите на САЩ продължават да слабеят. Историята с Великият Халифат, който прогнозируемо се състоя (макар още преди само няколко години в това почти никой не вярваше, точно така както преди година почти никой не вярваше във война в Украйна), е отличен маркер за задъббочаващата се криза.

Някога подобна грешка с "варварите" допуснаха римляните, които започнаха за решение на своите минутни задачи от рода на граждански войни и защита на провинциите, да използват варварите като инструмент за реализация на своята политика с други средства. Началният инструмент на манипулация с времето придоби военно-политическа, а после и цивилизационна субеектност, опустошавайки имперските провинции, свалчйки наместници, разграбвайки търговските пътища и зависимите от империята територии, изпадащи от икономическата система на "световната империя" на века. Полакомила се за леките печалби от унищожение на цял ред държави/"икономически провинций" и илюзията за пълен контрол над ислямските фанатици, най-голямата империя на света получи разпълзяване на варварското нашествие в "хартленд", за контрола над който така упоено вещаха още империалистите от XIX век, без да считаме съвременните адепти на тази теория от рода на Бжезински.

Разбира се, архитекторите на подобни авантюри считат, че потапяйки света във вече неуправляем хаос, те ще продължат господството на своята демократическа империя за сметка на всички останали, но цената на това както за света, така и за САЩ щр бъде тежка, именно затова, че да се управлява този хаос разрушаващ текущият миропорядък, Вашингтон вече не може и аз мисля вече няма да може, което собствено и обуславя неопределеност на разултата от текущата конфронтация, която разбира се не се свежда само до Крим или Новорусия. В това собствено и се състои главното отличие на тази студена война от предишната, тя протича в условия на хаотическа неопределеност на разрушаващото се мироустройство, без тези ясни ориентири от Ялтинско-Потсдамската система, която определяше признаваеми и от комунистите и от капиталистите правила на играта (оттук всъщност и плачът на американските консерватори на тема, че някога имаше един враг СССР, всичко бе просто и понятно - да се управлява в рамките на аналитическата стратегия е много по-просто, нежели в условия на хаотическа неопределенност). Затова на фона нарастваща хаотизация на света, са смешни днешните жалби на градската средна класа за "сиренетата които загубихме" или за невъзможността да се вземе кредит в Bank of New York. На фона на предстоящите изменения, които ще засегнат Русия, САЩ и целият останал свят, проблемът на потреблението на пармезан ще бъде съвсем несъществен.

Friday, December 5, 2014

САЩ — падащата звезда («Dagbladet«, Норвегия)

 Източник
США — падающая звезда («Dagbladet «, Норвегия)За последните десетилетия САЩ се превърнаха от демокрация, където реалната власт принадлежи на народа, в олигархократия, където финансовите елити, стоящи както зад дясната, така и зад лявата части на политическият спектър, координирано управляват страната.

Този факт, че Ноам Чомски (Noam Chomsky), считан за най-големия интелектуалец на Америка и най-цитиран учен в света, пише че САЩ са се превърнали в най-големия източник на терор на нашето време, е показателен. Вече отдавна е известно, че по мнението на Чомски, САЩ повече не са демокрация, а повече приличат на еднопартийна държава, в която олигархическите елити управляват от лицето на народа и често въпреки неговите интереси.
До аналогичен извод достигат и авторите на новото изследване от Принстонския университет. Мартин Джиленс (Martin Gilens) и Бенджамин Пейдж (Benjamin I. Page) изучават, как САЩ за последните десетилетия са се превърнали от демокрация, където властта действително принадлежи на народа, в олигархия, където финансовите елити, стоящи както зад дясната, така и зад лявата части на политическият спектър, напълно координирано управляват страната. Класическото разделение на «десни» и «леви» вече практически не съществува. Изглежда, старите добри САЩ, които ние познавахме с Плана на Маршал, гражданските права и борба за лична свобода, са в дълбока стагнация.

Чомски неотдавна публикува на Интернет-портала «TruthOut» критическа статия, посветена на подготовеният от ЦРУ отчет за проведените от САЩ тайни операции. Критиката в голямата си част се състоеше в това, че вмешателството във вътрешните дела на други страни активно е способствало за тяхната дестабилизация и трагически хуманитарни последствия. 15 октомври вестник «The New York Times» разказа за отчета на ЦРУ и направеният от администрацията на Барак Обама на негова основа извод, че тайните операции в Куба, в Ангола, ЮАР и Никарагуа са били толкова неудачни, че заставят да се замисли за необходимост от преразглеждане на цялата стратегия. В света на това заключение изданието изразява скепсис относно оказваната в днешно време помощ за сирийските въстанници. Още един ключов тезис на Чомски е, че НАТО също е претърпяла радикални изменения. След падането на Съветският Съюз Североатлантическият алиянс се е превърнал от европейски отбранителен съюз в управляемо от САЩ оръдие за интервенции и агресор, жъдуващ да доминира в световният нефтогазов отрасъл. Скорощните революционни изсказвания на Чомски за САЩ като източник на терор стават особено актуални в светлината на неудачната близкоизточна политика на Вашингтон в течение на последните години и случващата се сега угрожаваща ескалация на напрежение до ниво нова «студена война». Професорът от Йелският университет Брюс Акерман (Bruce Ackerman) отбелязва, че ударите по терористическата групировка «Ислямска държава» (ИД), първо нарушават конституцията, но също противоречат и на желанията на населението на САЩ, 74 % от което съгласно «Public Police Polling», не иска нови войни. Извикващите безпокойство неуважение към принципа за националният суверенитет отчетливо се проявява в това, че САЩ нанасят удари по територията на Сирия, даже не провеждайки консултации с правителството на тази страна. С групировките от рода на ИД, безусловно е необходимо да се борим, но парадоксален е този факт, че подобни терористически организации използват американски оръжие и техника. Съгласно международните СМИ, когато ИД действаше в Сирия против Башар Асад, то получаваше помощ от Вашингтон, а неговите боевици обучаваха американци в Йордания. От самото начало на конфликта самите сирийци заявяваха, че войната започна вследствие на това, че след операцията в Либия страната бе наводнена отвън от групи тежковъоръжени суннити-екстремисти.

Не подобрява картината и това, че създаването на ИД става едно от последствията на нахлуването на САЩ в Ирак, където американците нарушиха баланса на силите и поставиха в правителството шиити, които използваха властта за притеснение на мюсулманите-сунити. Вашингтон не може да твърди, че не е осъзнавал с цялата ясност всички потенциални деструктивни последствия от ситуацията. Още през 1994 год Дик Чейни (Dick Cheney), станал после вице-президент при Джордж Буш-младши (George Walker Bush), в интервю описва точно опасността от нарушение на баланса на силите между различните религиозни фракции в Ирак.

Сега Обама, съгласно «CNN», твърди, че борбата със сунитската ИД върви твърде бавно заради това, че Асад (враг на ИД) не е победен. Подобни изказвания подават нови противоречиви, въвеждащи в объркване сигнали, указващи на предстояща допълнителна дестабилизация на региона, и без това обхванат от имащ множество измерения конфликт, вече довел до най-лошата от времената на Втората световна война хуманитарна катастрофа.

В документалният филм «Мъглата на войната» («The Fog of War») многогодишният Министър на външните дела на САЩ (грешно: в действительност Роберт Макнамара е бил Министър на отбраната през 1961-1968 год) и глава на групата на Световната банка Роберт Макнамара (Robert McNamara) отбелязва, че именно избраната от САЩ стратегия за вмешателство в граждански войни чрез оказване на едностранна поддръжка на една от страните е станала причина за провала на опитите за съдействие по урегулиране на конфликтите. Хенри Кисинджър (Henry Kissinger), изглежда, разделя тази загриженост. От страниците на своята последна книга «Световният ред» (World Order) той заявява, че американската политика е попаднала в капан на идеологическата вяра в това, че «утвърждаване на демокрацията и правата на човека» ще реши проблемите на Близкия Изток. Става дума за идеалистическият кръстоносен поход, не отчитащ реалното положение на нещата «на земята». Резултат от намесата на САЩ в смяната на режимите в такива страни, като Афганистан, Ирак, Либия, Египет и Сирия, става значително влошаване на ситуацията. Не е било взето под внимание, че демокрацията като форма на управление се е развивала на Запад на протежение много столетия и не може автоматически да се насажда с методи на военно принуждение в други региони. Кисинджър призовава към преориентация към политически реализъм, където принципът на национален суверенитет трябва да бъде положен в основата на възстановяване на стабилността на намиращия се под угроза световен порядък.

Доста парадоксално е, че САЩ с техните идеалистически демократически устремления се ползват днес с къде по-малко уважение в Близкия Изток, отколкото по-реалистичната линия на президента на Русия Владимир Путин, който две години подред е признаван за най-влиятелният човек в света по версията на списание Forbes. Парадоксът е и в това, че на западните СМИ в много малка степен се удава обективно да отразяват плуралистическата реалност на положението «на земята» в много страни, намиращи се зад пределите на Запада. Запад би трябвало повече да се интересува от другите — това би донесло повече мир. Далеката от реальността западна идеалистическа мечта може да стане точно този фактор, който ще вкара света в нови крупни конфликти.

Опасността от това, че в миналото демократическите САЩ ще се превърнат в автократическа военна страна, не уважаваща принципите, регулиращи взаимоотношенията между независимите държави, отдавна и неотстъпно е беспокоила водещите мислители. В своята реч от 1961 год президентът Дуайт Айзенхауер (Dwight Eisenhower), всъщност изразява обеспокоеност относно възможността за ерозия на демокрацията в САЩ, обозначавайки в качеството на основна угроза значителният ръст и влияние на фактора военна сила върху политиката. За предупреждението на Айзенхауер относно това, че американските свободи и демократически процеси никога не трябва да се оказват под угроза от страна на потенциално катастрофическо съчетание от политика и военна сила, е особенно страшно да се размишлява сега, когато може да изглежда, че именно това, от което той се боеше, вече се е случило.

Отчитайки, колко САЩ са се придвижили по пътя към автократическа форма на управление, у Европа има всички основания да не следва техният пример.

Ханна Набинту Херланд — норвежка писателка, публицист и експерт по история на религиите.

Wednesday, December 3, 2014

България: Путин против САЩ. Кой победи?

Нееднозначна реакция в света извика закриването на «Южният поток». Европа остана без проект, който би снижил стоиността на синьото топливо и зависимостта от страни-транзитери. Сърбите обвиниха в прекращаването строителството на газопровода Евросъюза. Турция положи през своя територия газопровода «Син поток» и с това делото не се ограничи. Но българите не дадоха разрешение да се строи «Южен поток» на своя територия. Българите, братята. Не казаха нищо даже за изплащане на неустойка. Но бяха ли това самите българи?
юп
Известна истина – не равнявай словото на народа със словото на властта. Безусловно, вие може да оспорите с този тезис, че същия този народ има властта, която заслужава. Но политиците не могат да влязат във всеки дом и запитат людете за това какво мислят. Даже статистиката може да се подправи. Но защо, ако на тези, които са «отгоре», им е все едно? В съвременният свят ситуацията е много по-сложна. Тези, които са «отгоре», също се управляват.
Българските блогери не останаха равнодушни към новостта за решението на своята държава. Техните цитати вече можахте да прочетете. Да разгледаме някои от тях и опровергаем, че «българите премълчаха» и защо се получи такова положение на нещата.
Истината е там, че Путин и Ердоган са държавни деятели и работят за благо на своите страни, а не като нашите посерковци за съжаление.
Както бе казано още в началото на материала, Турция сериозно и надълго се е погрижила за това, нищо да не загуби, като че Ердоган е предчувствал замразяването на «Южен поток». Резултат от срещата на лидерите на Русия и Турция в Анкара стана подписване на осем документа, а именно: меморандум за взаиморазбиране между «Газпром» и турският концерн Botas, меморандум за взаиморазбиране между Руското енергетическо агентство Минэнерго и Миненерго - Турция в областта на енергоефективност, енергоспестяване и възобновляеми източници на енергия, меморандум за взаиморазбиране между Росатом и Миненерго - Турция за подготовка кадри за атомният отрасъл и близките отрасли. Освен това, подписан бе протокол от 13-то заседание на смесената руско-турска междуправителствена комисия по търгово-икономическо сътрудничество. Подписано бе съвместно заявление на министрите на икономиката на Русия и Турция по предвижване на търгово-икономическото и инвестиционното сътрудничество между Русия и Турция. Внушителен списък заедно с внушителна изгода.
След година ще купуваме руски газ от Турция и Гърция, само вече с комисионна за турците и византийците.
Приятели, България загуби около 17 милиарда евро. Властите на страната се поставиха в парадоксално положение – зависимост от «турският газ».  Това е удар по икономиката и, фактически, по лицето на държавата.
Съдейки по други коментари, българите признават този факт и му дават доволно негативна оценка.
До подобно положение ни доведоха предателите от Реформаторският блок. Сега вместо България, която би могла да стане енергетически център, такива ще станат Турция и Гърция.
Не разбрах, някой възнамерява ли да подава оставка? Макар за българските «политици» думите «чест», «достоинство» и «оставка» не са познати.
Както съобщава Russia Today, позовавайки се на българското икономическо ведомство, частта на проекта «Южен поток» във ВВП на страната, размерът на който е около €40 млрд, трябваше да е около 1,5%. По оценки на експерти, за първите 25 години експлоатация на газопровода страната би могла да получи около €16,7 млрд в вид на транзитни такси, данъци и други плащания. Преките инвестиции трябваше да бъдат около €3 млрд. Планираше се също, че ще бъдат открити 2,5 хил. нови работни места, а в северните райони на страната, където трябваше да премине основното трасе на газопровода, съществено да се подобри социалнате инфраструктура и инвестиционната привлекателност.
Страната загуби почти три хиляди работни места и инвестиции.
Ние, бесарабските българи, искаме да сме заедно с България, но с България извън ЕС, с България добър приятел на Русия! Стига вече европейско робство!
Именно Еврокомисията заяви, че проектът не съответства на правилата от третия енергопакет и изиска да се отдадат около 50% от мощностите на тръбопровода за пренос на газ на странични компании. ЕС просто поиска от България да спре строителството на газопровода.
«Южен поток»  не е първият, когото постигна участта на незавършен.
Нефтопроводът Бургас-Александруполис (Русия-България-Гърция) не дойде до стадии на строителство въобще. През 2010 год София обяви за излизането си от проекта, а през 2012-а — изплати на руската компания «Транснефт» 4,7 милиона долара неустойка. Атомната електростанция «Белене» — строителството бе прекратено през 2012 год по инициатива на българската страна. В Парижкият арбитраж се разглежда иск от «Атомстройэкспорт» към българите за 1 милиард евро.
Българските експерти заявиха:
«Това е давление, блъф, опит да ни се извиват ръцете».
«За мен проектът «Южен поток» все още не е закрит, докато не получим официално уведомление от Русия» — каза министърът на икономиката Божидар Лукарски.
Защо властите в България се разминават в мнението си с експертите и даже със собственият народ? Отчасти, такава постъпка има ехо със случващото се в Германия, където политиката на Ангела Меркел, изменила направление под влиянието на САЩ, извика рязка критика не само от опозицията, но и от управляващата партия, което само по себе си е парадоксално.
Освен немците Меркел се опитват да убедят да слезе от проамериканското направление Италия и Испания.
Всички пътища водят във Вашингтон. И ако Българските власти тръгнат по пътя на Германия, то ще се заплетат в истинска паяжина.
По време на блестящо изказване в Хамбург на форум, посветен на 100-летието от началото на Първата световна война, земестник председателят на Лявата партия на Германия Сара Вагенкнехт заяви, че държавата, поддържайки агресивната политика на НАТО против Русия, разпалва нова студена война:
«Министрите на външните работи на страните от НАТО обсъдиха създаването на група за повишена готовност и мястото и на дислокация в Източна Европа. Изминаха вече 100 години след началото на Първата световна война, а те до сега не са осъзнали, че не може да се води война в Европа. И на улиците не се виждат акции на протест. Нужно е обществото да се съпротивлява на военната политика».
сара

Дори повече, сред коментарите за замразяването на ЮП се намериха и призиви към бунт.
БСП, АБВ, АТАКА, организирайте акции на протест пред Президентският дворец, пред Парламента, за да им докажем, че ние сме гражданско общество, а не купени соросоиди!
Интересно, как сега на форумите соросоидите ще разказват, колко зависими са българските политици от Путин? Трагедията на България е във васалната зависимост и колониалната и администрация! Ето повод за протест (ако още е останало гражданско общество, а не НПО)!!!
Такива заявления вече напоминят за събитията в друга братска нам страна. Нищо хубаво, както ние знаем, от това не излезе. Сътрудничеството на Киев със Запада не доведе до урегулиране на ситуацията и няма да доведе. То постепенно води Украйна в бездната.
Но, видимо, някои политици в България знаят, с какво може да завърши всичко.
Премиерът Бойко Борисов се произнесе за запазване на проекта «Южен поток», прекратен по инициатива на Русия – за това в сряда съобщи агенция Bloomberg.
«Проектът на газопровода «Южен поток», предназначен за доставки на руски газ през Черно море в Европа през България, е изгоден, и трябва да бъде съхранен», – заяви премиер-министърът, в изказване пред българският парламент.
Има още един не по-малко интересен факт. Борисов съобщи, че договор за «Южен поток» той не е виждал, и каква печалба може той да донесе, му е неизвестно.
 «Никой от нас не е виждал официална цифра, колко средства България ще получава от транзита на газ през своя територия» – каза той. «Ако това са 400 млн евро за година, то това означава, че нашата половина ще бъде изплатена за няколко години», – съобщи главата на правителството. «Чувах за това, но официална цифра не съм виждал, няма я», – заключи Борисов.
Но даже такава късна реакция може да не спаси положението.
«Кой на времето попречи на българите да дадат разрешение да строим газопровода по тяхна територия? Сенатор Маккейн, който убеди президента на България да ни откаже» — заяви директорът на Центъра за национална енергетическа безопасност Константин Симонов.
Сега, за да се размрази проекта, на българската върхушка ще се наложи сама да се договаря с Еврокомисията.
«По-рано ние можехме да си позволим риска да започнем строителство преди да завършим съгласуване с ЕС относно Третият енергопакет – пояснява Симонов. – Сега ще има друг разговор: господа, ако искате да се върнем към тази тема, то идете сами в Брюксел и сами се договаряйте. Русия в плана на Брюксел си измива ръцете».
Както забеляза един интернет-ползвател, мисълта на когото неотдавна ми попадна: Евросъюзът силно се противопостави на строителството на Южен Поток. А сега, когато проекта бе замразен, ЕС иска от Русия обяснения.
Отговорността за такава позиция България носи върху себе си, по твърденията на руските СМИ, именно политиката на доминиращата в парламента либерално-консервативна партия ГЕРБ, възглавляема от премиера Борисов.
Сега Русия планира да продължи преговорите по възобновяване строителството на «Южен поток» със Сърбия, Унгария и Австрия. Проектът има перспектива за размразяване.
Властита на България заеха много плавающа и опасна позиция. Заиграването с Евросъюза, който е тясно свързан със САЩ, до добро няма да доведе. И, както бе отбелязано по-горе, това е очевидно. ЮП стана един от показателите за това, какво може да се получи благодаря такива стъпки. Още по-опасно е това обстоятелство, че гражданите на България в своето болшинство не одобряват политиката на държавата. Те са за Русия. Да погледнем в Европа. Разкол в Германия, митинги за независимост в Шотландия от Великобритания, огромни загуби във Франция, предизвикани от отказа да предаде на Русия корабите «Мистрал». Даже у спонсора на световния терор започнаха проблеми във Фъргюсън. Ако всички несъгласни излязат на улиците, Западът ще потъне в хаос. Неговата политика коренно се различава с желанията на собствените му граждани. И, вместо това, да прекрати по-нататък да приближава людете към прага на войната, САЩ задълбочават положението. За съжаление, във всичко това са замесени мирни люде. 
Но съгласни ли са те с това? Отговорът е очевиден.