Ние можем и сме длъжни да се върнем към икономиката на Сталин!

Професорът от МГИМО Валентин Катасонов счита, че сформираният при Сталин социалистически способ за производство е обезпечил на Съветският Съюз фактическа победа над капиталистическият свят. Причината, заради която СССР не можа да се възползва от плодовете на своята победа, по мнението на Катасонова, е в отсъствието на теория на социалистическата икономика, която така и не се удаде да създаде. Вместо това реформите на Косыгин-Либерман превърнаха социалистическата икономика в държавен капитализъм, неизбежно звършил с крах и породил гибелна за Русия пазарна икономика.

По две предприятия в ден

През 1913-а г. частта на Русия в световното промишлено производство е била около 4%, а към 1937 г тя вече достига 10%. Към средата на 70-те години този показател достига 20% и се държи на това ниво до началото на «перестройката». Най-динамични са два периода от съветската история: 1930-те и 1950-те години. Първият период — индустриализация, която се провежда в условия на «мобилизационна икономика». По общ обем на брутен вътрешен продукт и производство на промишлена продукция СССР в средата на 1930-те години излиза на първо място в Европа и на второ място в света, отстъпвайки само на САЩ и значително изправарвайки Германия, Великобритания, Франция. За непълни три петилетки в страната са построени 364 нови градове, съоръжено и въведено в действие 9 хил. крупни предприятия — колосална цифра — по две предприятия в ден!

Разбира се, мобилизационната икономика изисква жертви, максимално използване на всички ресурси. Но въпреки това в навечерието на войната жизненото ниво на народа е съществено по-високо, отколкото на старта на първата петилетка. Всички помним известното изказване на Сталин, че СССР е изостанал от промишлено развитите страни с педесет-сто години, от историята са отпуснати за преодоляване на това изоставане десет години, в противен случай ще ни премажат. Тези думи, казани през февруари 1931-а година, удивляват със своята историческа точност: разминаването е само четири месеца.

Вторият период — икономическото развитие на основата на този модел, който се сформира след войната при активното участие на Сталин. Той по инерция продължава да функционира в течение на ред години след неговата смърт (до тогава, докато не започват разни «експерименти» на Н.С. Хрушчов). За 1951–1960-те години брутният вътрешен продукт на СССР нараства два и половина пъти, при това обемът на промишлената продукция — повече от три пъти, а селскостопанската — с 60%. Ако през 1950 год нивото на промишлено производство на СССР е 25% по отношение към това на САЩ, то през 1960 год е вече 50%. Чичо Сам много нервничи, защото «на нула» проиграва икономическото съревнование със Съветският Съюз. Жизненото ниво на съветските хора непрекъснато расте. Макар на натрупване (инвестиции) се насочва значително по-голяма част от БВП, отколкото в САЩ и другите страни от Запада.

Тридесетгодишният период от нашата история (от началото на 30-те до началото на 60-те години) може да се нарече съветско «икономическо чудо». Тук следва да се включат също 40-те години — периодът на войната и икономическото възстановяване на СССР. Нашата страна съумя да победи Хитлер и цялата хитлерова коалиция. Това бе не само военна, но и икономическа победа. В периодът на възстановяване на страната след войната ние съумяхме по-бързо от европейските страни да се върнем към довоенно ниво, а също да създадем «ядрен щит», който бе жизнено необходим на страната в условията на обявената от Запад студена война. През 60-те години ние започнахме да губим тази икономическа динамика, която бе създадена в предишният период. А от средата на 70-те години започнаха да се наблюдават признаци на така наричаният застой, загуби на вътрешните източници на развитие, които се камуфлираха от неочаквано посипалите се върху страната нефтодолари. От средата на 80-те години започна прикриваното от лозунги за перестройка разрушение на остатъците на този модел икономика, която бе създадена в годините на «икономическо чудо».

Четири икономики

Аз не съм първият, който обръща внимание на «икономическото чудо на Сталин». Обяснявайки го, авторите справедливо подчертават, че бе създаден принципно нов модел икономика, различна от моделите «пазарна икономика» на Запад (капиталистически модел икономика). Първите години съветска история — икономика на «военен комунизъм» (1917–1921-а години). Това е особен модел, очевидно, че той няма нищо общо с «пазарният модел» (дори повече, наричат го антипод на пазара). Но той не може да се нарече и съветски. Някои автори по недоразумение или съзнателно се опитват да поставят знак за равенство между икономиката на «военният комунизъм» и «икономиката на Сталин». Ако ще персонифицираме първият модел, то той би следвало да се нарече икономика на Ленин-Троцки.

Елементи от модела «пазарна икономика» има само в началният период от историята на СССР (периодът на НЕПа: 1921–1929-а г.) и в завършващият период («перестройката» на М.С. Горбачов: 1985–1991-а години). Тоест в чист вид около десетилетие и половина. Ако персонифицираме този модел, то него може условно да наречем икономика на Бухарин-Горбачов. Напомням, че през 20-е години Николай Бухарин се е считал главен идеолог на партията и ратувал за построяване на социализма и комунизма именно на основа пазарни принципи. По-късно става активен член на «новата оппозиция», която рязко възразява против модела, предлаган от И.В. Сталин и неговите привържъници («моделът на Сталин»).

Още примерно 25 години (1961–1985-й години) — период на така наричаната «икономика на застоя», когато пазарният модел още не е въведен, но съветският модел бавно се подпилва отвътре с помощта на различни «частични усъвършенствания», които не повишават неговата ефективност, а само го дискредитират. За това, за да може в края на съществуването на СССР «ръководителите на перестройката» да могат да заявят в пълен глас: «съветският модел е неефективен, трябва да се замени на пазарен». Ако персонифицираме «икономиката на застоя», то може  да я назовем икономика на Хрушчов-Брежнев-Андропов-Черненко.

По такъв начин, от цялата 74-годишна история на съществоуването на СССР (от 1917-а до 1991-а години) на периода на «икономическо чудо» се падат от сила три десятилетия. Този период се характеризира с това, че в това време на власт в страната е Сталин. Наистина през 1953–1960-а години Сталин вече го няма, но създадената от него икономика продължава да функционира, тя не е претърпяла още особени изменения. Затова тридесетгодишният период 1930–1960-а години може да се нарече време на «икономиката на Сталин», а икономическите достижения на този период — «икономическото чудо на Сталин».

Мобилизационен съветски модел

Днес у нас господства «плурализъм» на мненията. Може би, някои виждат някой недостатъци в съветският модел, и нему повече се нрави моделът на «пазарна икономика». Но ето какво е удивительно: днес 99,99% от цялата информация, отнасяща се към категорията «икономическа», са посветени на «пазарната икономика». Останалите 0,01% информация имат отношение към съветският модел. Но при това в съобщенията, статиите и книгите почти няма подробно описание на указаният модел. Всичко се ограничава с безпредметна «критика» и традиционен извод: това е «административно-командна икономика». Никакви вразумителни определения за «административно-командна икономика» няма, с изключение на това, че това е икономика, противоположна на «пазарната икономика».

Изглежда, автор на тази щампа стана в зарята на «перестройката» икономистът Гавриил Попов — един от най-острите «пазарници». «Административно-командна икономика» — е нещо от типа на присъда, която на обоснование не подлежи. Мисля, че премълчаване темата «съветски модел икономика» се обяснява много просто: сериозен сравнителен анализ на двата модела е крайно неизгоден за тези, които предвижва напред идеологията на «пазарна икономика». Такава е информационно-пропагандистската политика на «Вашингтонският обком на партията». Опитват се да оценяват сталинската икономика на основа критерии от «пазарната икономика» и принципите на икономическият либерализъм — празна работа. Против СССР се водеше война, която понякога ставаше явна и осезаема (Финската война, Халхин-Гол, Великата Отечествена война), а понякога приемаше неявни и закамуфлирани форми. Да се спечели такава войну при съблюдаване правилата на «пазарна икономика» е все едно, боксьорът да спечели сражение на ринга със завързани очи.

Същността на съветският модел (1930–1960-а години) може да се сведе към следващите най-важни признаци: общонародна собственост върху средствата за производство, решаваща роля на държавата в икономиката, централизирано управление, директивно планиране, единен народностопански комплекс, мобилизационен характер, максимална самодостатъчност (особенно в този период, докато още не се беше появил социалистическият лагер), ориентация на първо място на натурални (физически) показатели (стоиностните играят вспомогателна роля), ограничен характер на товарно-паричните отношения, ускорено развитие на групата отрасли А (производство на средства за производство) по отношение към групата отрасли Б (производство на предмети на потребление), съчетание на материални и морални стимули на труда, недопустимост на нетрудови доходи и съсредоточение излишни материални блага в ръцете на отделни граждани, обезпечение на жизнено необходимите потребности за всички членове на обществото и неуклонное повишение на жизненото равнище, обществен характер на присвоението...

Особено следва да се обърне внимание на плановият характер на икономиката. Нали критиците на сталинският модел, употребявайки унищожителното словосъчетание «административно-командна система», преди всичко и имат превид народностопанското планиране. Което е противоположно на така наричаният «пазар», зад който се скрива икономика, ориентирана на печалба и обогатяване. В сталинският модел става дума именно за директивно планиране, при което планът има статус на закон и подлежи на обезателно изпълнение. В отличие от така наричаното индикативно планиране, което след Втората световна война се използва в страните от Западна Европа и Япония и което има характер на препоръки и ориентировки за субектите на икономическата дейност. (Всъщност, директивното планиране е присъщо не само на «сталинската икономика». То съществува и днес. Къде? — ще запитате вие. В крупните корпорации. За това ще кажем след малко). Затова ако критиците на «сталинският модел» са обикнали изразът «административно-командна система», то те са длъжни също така разпалено да критикуват най-крупните световни транснационални корпорации, като IBM, British Petroleum, General Electric или Siemens. Там в началото на XXI век съществува действително жестока административно-командна система без каквито и да е примеси на «демокрация» и участие на работниците в управлението.

В беседата от 29-и януари 1941-а година Сталин указва, че именно плановият характер на съветското народно стопанство е позволил да се обеспечи икономическа независимост на страната:

«Ако ние нямахме ... планиращ център, обезпечаващ самостоятелност на народното стопанство, промишлеността би се развивала по съвсем друг път, всичко би започнало с леката, а не с тежката промишленост. Ние преобърнахме законите на капиталистическото стопанство, поставихме ги надолу с главата. Ние започнахме с тежката промишленост, а не с леката, и победихме. Без планово стопанство това би било невъзможно. Как е вървяло развитието на капиталистическото стопанство? Във всички страни се е започвало с леката промишленост. Защо? Защото леката промишленост доняся най-голяма печалба. А каква работа имат отделните капиталисти до развитието на черната металургия, нефтената промишленост? За тях е важна печалбата, а печалбата се носи най-вече от леката промишленост. Ние започнахме с тежката промишленост, и в това е основата за това, че ние не сме придатък на капиталистическите стопанства... Делото на рентабилност е подчинено у нас на строителството преди всичко на тежката промишленост, която иска големи вложения от страна на държавата, и е понятно, че на първо време е нерентабилна. Ако например, предоставим строителството на промишлеността на капитала, то най-много печалба носи хлебната промишленост, а после, струва ми се, производството на играчки. С това би и започнал капитала да строи промишленост».

Що се касае ускореното развитие на група отрасли «А» (производство на средства за производство) по отношение към група отрасли «Б» (производство на предмети за потребление), то това не е само лозунг от периода на «големия скок» от 30-те години. Това е постоянно действащ принцип, отчитайки, че става дума не за абстрактна «социалистическа икономика». Става дума за конкретна икономика на СССР, която се намираше (и в обозримо бъдеще ще се намира) във враждебно капиталистическо обкръжение. В обкръжение, което ще се стреми да унищожи Съветският Съюз както с икономически, така и с военни методи. Само високото ниво на развитие на група отрасли «А» е в състояние да обезпечи ефективна борба на СССР с враждебното капиталистическо обкръжение. Последователният отчет на указаният принцип фактически означава, че сталинският модел — това е модел мобилизационна икономика. Друга не би могло да бъде. Сталин съвершенно правилно е обосновал това, формулирайки следният геополитически тезис: основно съдържание на съвременната епоха е борбата на две социално-икономически системи, социалистическа и капиталистическа.

Добре е известно (от произведенията на класиците на марксизма), че най-важно противоречие на капитализма е противоречието между общественият характер на производството и частната форма на присвояване. Така по този най-важен принцип сталинската икономика е с обществен характер на присвояването, което и снема съществуващото при капитализма «проклето» противоречие. Принципът на разпределение по труда се допълва с принципа на общественото присвояване. Конкретно става дума за това, че създаваният с общ труд добавъчен продукт достатъчно равномерно се разпределя помежду всички членове на обществото чрез механизъм за понижение на пазарните цени на потребителските стоки и услуги и чрез попълване на обществените фондове за потребление.

Ориентацията в първа степен на натурални (физически) показатели при планиране и оценка на резултатите от икономическата дейност е още един ключов принцип. Стоиностните показатели, първо са били достатъчно условни (особенно в сферата на производството, а не в търговията на дребно). Второ, играли са вспомогателна роля. При това печалбата е била не най-главният показател. Главен критерий за ефективност е било не увеличението на паричната печалба, а снижението себестойността на продукцията.

Корпорация «СССР»

Съветският модел може да се уподоби на грамадна корпорация под название «Съветски Съюз», която се състои от отделни цехове и производствени участъци, които работят за създаване на един краен продукт. В качеството на краен продукт се е разглеждал не финансовият резултат (печалбата), а набор конкретни стоки и услуги, удовлетворяващи обществени и лични потребности. Показателите на общественият продукт (и неговите елементи) в стоиностно изражение изпълняват само роля на ориентир при реализация на годишните и петилетните планове, оценка на резултатите от изпълнение на плановете. За сметка разделението на труда, специализация и синхронизирана кооперация се достига максимална ефективност на производството на цялата корпорация. Вече не се налага да се казва, че никаква конкуренция между цеховете и участъците не може да има. Такава конкуренция само дезорганизира работата на цялата корпорация, поражда неоправдани разходи. Вместо конкуренция — сътрудничество и кооперация в рамките на общото дело. Отделните цехове и участъци произвеждат суровини, енергия, полуфабрикати и комплектуващи, от които, в крайна сметка, се формира общественият продукт. След това този общ продукт се разпределя между всички участници в производството. Никакво разпределение и преразпределение на общественият продукт на ниво отделни цехове и участъци няма (и да става по определение) не може.

С всичкото това грамадно производство, обмен и разпределение управляват ръководните и координиращи органи на корпорацията «СССР». Това са правителство, множество министерства и ведомства. Преди всичко отраслевите министерства. По степен на усложнение на структурата на народното стопанство на СССР техният брой постоянно нараства. В рамките на всяко съюзно министерство имало още подразделения, наричани главни, и различни териториални учреждения на места (преди всичко в министерства в съюзните републики). Координираща и контролираща роля играят такива органи, като Госплан (Държавен план) на СССР, минфин (министерство на финансите) на СССР, Госбанк (Държавна банка) на СССР и някои други. Те също имат своя териториална мрежа, в това число ведомства с аналогични названия на ниво съюзни републики.

Всъщност, подобна схема на организация и управление съществува в най-големите западни корпорации (особено транснационалните), свързани с реалният сектор на икономиката. Никакви пазарни отношения във тях няма, съществуват условни разчети, базиращи се на «трансферни» (вътрекорпоративни) цени. Ключева разлика на модела западни корпорации от сталинският модел е, че корпорациите принадлежат на частни собственници, тяхната дейност е ориентирана преди всичко на финансови результати (печалба), при това финансовият резултат не се разпределя между работниците, а се приватизира от собственика на корпорацията. Наистина, днес и тази схема на организация и управление дейността на корпорациите отива в миналото. По тази причина, че в условията на днешното бурно развитие на финансовият сектор на икономиката производствената дейност става неконкурентоспособна и даже нерентабелна. Наблюдава се завой на дейността на корпорациите, традиционно свързани с производството, в посока работа на финансовите пазари. В такива финансово ориентирани корпорации всичко е устроено другояче.

Иска ми се да отбележа, че сравнението на «сталинската икономика» с грамадна корпорация сум срещал у ред наши и чужди автори. Ето цитат от една съвременна работа:
«Далеч преди появяването на крупни вътредържавни и международни транснационални корпорации СССР става най-голямата в света корпоративна стопанствена структура. Корпоративните икономически, стопанствени цели и функции на държавата са били записани в Конституцията. Като икономическа корпорация СССР разработва и въвежда в действие научна система на обосновани вътрешни цени, позволяващи ефективно да се исползват природните богатства в интересите на народното стопанство. Нейна особенност са, в частност, ниски по сравнение със световните цени топливно-енергетически и други природни ресурси... Корпоративният подход към икономиката като към цялостен организъм предполага отделяне на достатъчни средства за инвестиции, отбрана, армия, наука, образование, култура, макар и от позицията на егоистични и незапознати субекти на пазара всичко трябва да се изаде незабавно. Отказът от концепцията държава — стопанска корпорация, деструкция на междуотраслевите и междурегионалните връзки, разделянето на предприятията катастрофически подействаха върху икономиката на Русия» (Братищев И.М., Крашенинников С.Н. Россия может стать богатой! — М.: «Грааль», 1999, с. 15 - 16).

Трудно е да не се съгласим с авторите по повод последствията от разрушенията на «икономическата корпорация СССР». Може само да се усъмним, че това разрушение е станало мигновено, в моментът на разрушенито на Съветският Съюз през декември 1991 год. Процесът на разрушение бе започнал още по-рано, през 60-те години на миналият век, и продължаваше почти три десетилетия.

«Незнанието на теорията ще ни погуби»

Сталинската икономика премина изпитание с времето. Ако не говорим с превзет опонент или тем более враг на Русия, то следва да се признае, че сталинската икономика позволи:

✦ да се обезпечи преодоляването на вековна икономическа изотстаналост на страната и заедно със САЩ да се стане водеща икономическа държава в света;

✦ да се създаде единен народностопански комплекс, което позволи на Съветският Съюз да стане независима от световният пазар страна;

✦ да се победи във Втората световна война най-силният враг — хитлеровска Германия и страните от хитлеровата коалиция(включая икономиките на окупираните от хитлерова Германия страни от Европа - бел.пр.);

✦ да се обезпечи непрестанен ръст благосъстоянието на народа на основа последователно снижение себестойността на продукцията;

✦ да се покаже на цял свят неефективността на така наричаната «пазарна» (капиталистическа) икономика и да се преориентират много страни на пътя на така наричаният «некапиталистически път на развитие»;

✦ да се обеспечи военна безопасност на страната по пътя създаване на ядрено оръжие.

Струва ми се, че това вече е напълно достатъчно, за да разберем по-подробно, какво е това «сталинска икономика». Съвсем не от празно любопитство, а изходя от това, че днес Русия преживява сериозна икономическа криза. И запознанството със сталинската икономика ще ни позволи по-бързо да намерим изход от днешните задънени улици.

Разбира се, цял ред изброени по-горе принципи в реалната практика на икономическото строителство в «чист» виде не са били реализирани. Отчасти по причина някои съзнателни «изкривявания» от някои държавни дейци на политическата линия на Й.В. Сталин, отчасти по слабостта на «човешката природа» (например, слаба изпълнителна дисциплина), отчасти затова, че Й.В. Сталин сам е внасял някои корективи в своята политическа линия. Корективите са се внасяли интуитивно. В същото време усъвършенстване на икономическият модел е трябвало да се осъществява системно, на база добра теоретична база. Сталин се е опитвал да активизира процес на разработка на такава теория. В това число написвайки през 1952-а год работата «Экономические проблемы социализма в СССР».

«Незнанието на теорията ще ни погуби» — е казвал Сталин, и тези слова се оказват, за съжаление, пророчески. Силният и необоснован отход от описаните принципи води към размиване и подрив на сталинският модел. Размиването се пада на периода 1960–1985-а години. Отделни случаи са фиксирани още във втората половина на 50-те години, когато Хрушчов започва да провежда опасни икономически експерименти.

Примери на такова размиване може да се приведат много. Така, ние отбелязахме този принцип - приемуществена ориентация при планиране и оценка резултатите от икономическата дейност на натурални (физически) показатели. «Косигинската» реформа от 1965-а год започва да ориентира плановите органи и предприятията на такъв основен стойностен показател, като «бруто» (брутен обем продукция, разчетен по така наричаният «заводски» метод). Става възможно и изгодно да се «навъртат» показателите на «бруто», при това динамиката на реалните (натуралните) показатели значително изостават от «бруто»-показателите.

Парадоксът е в това, че ориентацията на печалба прави икономиката все по-«разходна». Камуфлират се сериозни проблеми в сферата на планирането. Формално централизираните планове започват да обхващат далеч по-широка номенклатура промеждутъчна и крайна продукция в разни отрасли на икономиката по сравнение съв сталинската епоха (вероятно, за това способства внедряването в Госплан и много министерства на първите поколения електронно-изчислителни машини). На разни нива започват да говорят за това, че в практиката на планиране се внедрява така наричаният «програмно-целеви метод». Но в реалният живот конкретните планови показатели на всички нива се «привързват» не към някакви висши цели, а се определят на основа примитивен метод — от «достигнатото» ниво на предишната година (планов период).

В цял ред моменти сталинската икономика противоречи на марксизма. Никакво предварително теоретическо осмисляне и обосноваване този модел няма. Той се създава от практици, по метода на проби и грешки. Всъщност, в тези години няма даже учебник по политическа икономия на социализма. Подготовката му се разтяга на тридесет години, а първото издание вижда свят едва след смъртта на Сталин, през 1954-а година. Всъщност, учебникът се получава противоречив, той се опитва да свърже реалиите на живота (сталинската икономика) с марксизма. А между другото Сталин е казвал на сподвижниците си: «Ако на всички въпроси търсите отговори у Маркс, то ще пропаднете. Трябва сами да работите с главата си».

Ликвидация на социалистическият способ на производство

Но, уви! Партийните и държавни ръководители след смъртта на Сталин се отказват да «работят с главата си», предпочитайки да се ръководят от мъртвите догми на марксизма. Или просто действайки по инерция, паразитирайки на достиженията на «сталинската икономика». На Хрушчов се удава само да отслаби, но не да унищожи «сталинската икономика».

Далеч по-сериозен удар бива нанесен от икономическата реформа от 1965–1969-а години, която персонифицират с тогава председателят на Съвета на министрите на СССР Косигин. Понякога я наричат реформа на Либерман — по името на един от консултантите на Косигин. В резултат бива създаден модел, която някои твърди критици наричат модел на държавен капитализъм. Реформата от 1965–1969-а години превръща вече социалистическите предприятия в обособени стокопроизводители, ориентирани към печалба (главен планов показател), а не на внасяне на своя дял в създаване на единен народностопански резултат. На смяна на социалистическият способ за производство идва стоковият (държавно-капиталистически) способ на производство.

След «косигинската» реформа вече никакви сериозни опити за икономически усъвършенствания не се предприемат на протежение почти две десетилетия. Още повече няма опити да се отмени смъртоносният «експеримент» на Косигин-Либерман, икономиката потъва в «застой». А животът настоятелно диктува необходимост от действителни изменения с цел укрепване на страната. Така, през първата половина на 70-те години СССР достига военен паритет със САЩ и НАТО. С отчет на това може и нужно бе да се внесат корективи в пропорциите на развитие на група «А» и група «Б» в полза втората група отрасли на промишлеността. Следваше да се ускори развитието на такива отрасли, като леката промишленост, хранителната промишленост, производството на автомобили, мебели, битова и радиоелектронна техника, а също да се увеличат мащабите на жилищното строителство. Вместо това инвестициите бяха насочени за строителство на БАМ, съединение на реки и тому подобни проекти. А тук още се появи «вълшебната пръчица» във вид на нефтодолари (повишение цените на «черното злато» на световният пазар през 1973-а год). Вместо курс на придърпване на група «Б» (има се предвид ускоряване развитието на отраслите група «Б») бива взет курс към ликвидация дефицитите на ред потребителски стоки за сметка на импорт. От 1985-а година започва период на целенасочено унищожение на икономиката под лукавият лозунг за «перестройка». Започва бурен преход от държавен капитализъм към друг модел на капитализъм, който може да наречем в равна степен «частнособственически», «бандитски», «компрадорски».

«Икономическите цели не консолидират народа»

Да се върнем към темата «сталинска икономика». Ефективността на нейното функциониране зависи не само от това, доколко последователно ръководителите на народното стопанство се придържат към изброените по-горе принципи на «сталинската икономика». Тя зависи в още по-голяма степен от готовността на обществото и отделните му членове да участват в реализацията на плановете на «сталинската икономика». Сталин прекрасно е разбирал това. Затова на свое време той формулира триединната задача за строителство на комунизма. Тя включва в себе си следните задачи:

✦ всемерно развитие на производителните сили, създаване материално-техническата база на комунизма;

✦ съвършенстване на производствените отношения;

✦ формиране на «новият човек».

Обсъжданите горе принципи на «сталинската икономика» описват производствените отношения, които са били необходими на този исторически отрязък за предвижване страната към комунизма. Задачата за формиране на «новият човек» била осмислена от Сталин и неговото обкръжение съществено по-лошо, отколкото първите две съставящи триедината задача. Тя не само по ред, но и по приоритетност се оказва на трето място. Впрочем, в рамките на третата задача във времената на Сталин се е правило много. На решението на задачата по формиране на «новият човек» била подчинена дейността на съветските СМИ, култура, наука, литература. Бедата е там, че разбирането на «новият човек» се строило на методологическият фундамент на марксистският материализъм. Както да се извърташ, човекът в марксистските схеми се оказвал не цел, а средство. Такова средство, което не рядко още наричали «човешки фактор», «фактор на производството», «работна сила», «трудови ресурс».

Към средата на 50-те години се появява изчистена формула за основният икономически закон на социализма, определящ целта на социалистическата икономика: «обеспечение благосъстоянието и всестранното развитие на всички членове на обществото посредством най-пълно удовлетворение техните постоянно растящи материални и културни потребности, достигано чрез непрестанен ръст и усъвършенстване на социалистическото производство на база научно-техническият прогрес». Никакви по-«високи» (преди всияко, духовни) цели марксизмът просто не може да предложи затова, защото той и е в чист вид материализъм.

Има, наистина, една по-«висока», политическа, цел през 20-е години. Тя е в «раздухване пожара на световната революция». Но, първо, във времената на Сталин за тази цел вече предпочитат да не си спомнят (Троцки с неговата идея за «перманентна революция» е изгнан от страната, а Съветският Съюз взема курс на построяване на социализма в отделно взета страна). Второ, руският мужик на идеята за «световна революция» във всеки случай да се «разпали» просто не се получава. Трябва да се каже, че по времето на Сталин бива направено немалко, за да може гражданинът на Съветската страна максимално да се впише в модела на «сталинската икономика». Говорят за сякаш неговото насилствено «втикване» в тази икономика. Да, на първо време това се е случвало. Аз имам предвид «доброволно-принудителната» колективизация на селячеството. Но на една принудителност далеч няма да стигнеш. Робът не може да бъде ефективен работник.

От средата на 30-те години Сталин взема курс на всяческо повишение статуса на човека на труда. Материалното поощрение на труда се допълва с морални стимули. Появява се социалистическо съревнование (като антипод на капиталистическата конкуренция). Страната през 30-те години обхваща стахановско движение. Биват въведени званията «Герой на социалистическият труд», «Заслужен работник», «Заслужен деятел»... На всички нива се провежда възпитателна работа, насочена към укрепване трудовата дисциплина, формира се чувство на колективизъм, взаимопомощ, грижовно отношение към социалистическото имущество... Води се борба с тунеядството. Всъщност, последователна борба на държавата с различни проявления на богатство, разкош, незаконни доходи също укрепва вярата на людете в социалната справедливост, превръща се в стимул на труда. Всячески се поощрява творческото начало в труда. Появява се движение на рационализаторите и изобретателите, в които участват не само инженери и техническата интеллигенция, но и милиони прости работници.

Трябва да кажем, че на Сталин се удава в значителна степен да повиши трудовата активност на съветският човек, при това методите за принуждение тук играят подчинена роля. «Сталинският модел» съветският човек приема, макар и не веднага. Защото той има цел, която излиза от рамките на икономиката. Такава надикономическа цел е защитата на страната от външна агресия. А вече след смъртта на Сталин, който оставя на съветският народ «ядрен щит», усещането за външна угроза започва да отива на втори и даже трети план (макар Запад да ни е обявил «студена война»). На пръв план излизат задачи икономически, произлизащи от споменатия «основен икономически закон на социализма». Но ето парадокс! Икономическите цели не консолидират народа, не го мобилизират, не разкриват неговият творчески потенциал, а, напротив, разединяват, разслабват и го лишават от съзидателно творчество. Последното се подменя в най-добрия случай от така наричаното «предпринимачество».

При икономически цели «сталинската икономика» не може да работи, тя е обречена на умиране и заместване от различни варианти на модела «пазарна икономика».

Можем ли да се върнем към «сталинската икономика»? Можем, ако формулираме надикономически, «висши», цели. Такива цели днес витаят във въздуха. Днес, изглежда, най-главното е, някой да може гръмогласно да озвучи тези цели и те да бъдат чути от народа. Ние не само можем, ние сме длъжни да се върнем към «сталинската икономика». Не следва да се лъжем: «пазарната икономика» обрича Русия на гибел.

✦ За автора: Валентин Катасонов — професор от катедра международни финанси от Московският държавен институт по международни отношения. Роден 1950-а. Завършил МГИМО (1972). Доктор по икономически науки, член-кореспондент на академията по икономически науки и предприемачество, председател на Руското икономическо общество - Шарапов «Институт на високият комунитаризъм».
 
През 1991–1993-а години е консултант на ООН (департамент по международни икономически и социални проблеми), през 1993–1996-а години — член на Консултативният съвет при президента на Европейската банка по реконструкция и развитие (ЕБРР).

Автор на десетки монографии и множество статии.