Източник: http://cont.ws/post/67474
По резултатите от визита на държавният секретар на САЩ в Европа, последваха недвусмислени заявления по адрес на Русия, в които САЩ за пореден път обозначиха целите на текущата студена война.
Президентът на САЩ Барак Обама не се надява, че Кремъл ще измени своя курс без санкционен натиск от Запад. По неговите думи, "руската политика е основана на националистически, ориентиран в миналото подход, и това няма да се измени в скоро време". Изказвайки се пред представители на американските делови кръгове, Обама изрази мнение, че до тогава, докато западните икономически санкции нямат въздействие върху руската политика, шансовете за нейното изменение ще са малки. "Това е една от причините, защо ние ще продължим да оказваме натиск върху Русия" — цитира президента "Интерфакс".
По думите на Обама, действията на ръководството на Русия много силно плашат съседите на тези страна и нанасят голяма вреда на нейната икономика. "Санкциите оказаха силно въздействие на руската икономика. Ние продължаваме да предлагаме на ръководството на Русия път за дипломатическо разрешение на проблема" — подчерта Барак Обама.
Според него, действията на ръководството на Русия водят до "изолация на страната на международната арена". "Хората са длъжни да забележат, че ние можахме да обединим Европа във въпроса за въвеждане на санкций и накажем Русия за нейното поведение" — каза Обама. При това президентът на САЩ призна, че въведените против РФ санкции отрицателно влияят на икономиката на Европа.
http://www.vesti.ru/doc.html?id=2172459 - цитат
Държавният секретар на САЩ Джон Кери призна, че санкциите на Запада не са довели до прекратяване руската поддръжка на сепаратистите в Украйна, макар и да са нанесли ущърб на руската икономика, която, по прогнози, ще изпадне в рецесия през следващата година. Високопоставен представител на Държавния департамент, съпровождащ Кери в пътуването му за участие в съвещанието на министрите на външните работи на страните от НАТО в Брюксел, заяви, че ще обсъди със съюзниците възможност за въвеждане на нови санкций против Русия, ако промосковските сепаратисти не прекратят насилието в Украйна.
Кери заяви на прес-конференция, че Русия може да избегне бъдещи санкции, ако се съгласи да предприеме стъпки, насочени към прекратяване поддръжката на сепаратистите, завзели предимно рускоезичните райони на изтока на Украйна, след като през февруари в Киев бе свален промосковският президент. Русия отрича оказването на военна поддръжка на сепаратистите.
Позовавайки се на отслабването на рублата и коментари на всокопоставен руски чиновник, че Русия чака рецесия през 2015 год, Кери заяви: «Очевидно, икономиката усеща влиянието на тези санкции».
«У Русия има възможност да направи съвершенно друг избор – каза Кери. – Ние сме готови, другите са готови да седнат и обсъдят разумни пътища, в рамките на които всички страни могат да се съгласят за конкретни стъпки, които могат да се предприемат, за да се движим в друго направление».
http://www.golos-ameriki.ru/content/kerr
PS. И така, настъпи декември, на дневен ред е все този ултиматум - изменете политиката или ние икономически ще ви унищожаваме. Такава риторика за лишен път показва, че никакъв договор по предаването на Новорусия няма, макар до Милан колко викове имаше на тази тема. Русия както преди е застинала във вилица малкоприятни решения свързани с активизация политика в Украйна и пррегъване под САЩ, което се добива Вашингтон. В този план, даже възобновление преговорите в Минск, за което намекваше Кучма, нищо не решава - от Русия искат да изпълнява вече подписани документи, а на новите преговори няма да присъстват САЩ, което предварително ги обезценява - не може да се постигне мир, без да е сключен с Вашингтон. Да се направи вид, че "ние сме в къщичка, ние никъде не воюваме", това е от областта на Троцки в Брест - глупаво, престъпно и неконструктивно, макар последователи на Лев Давидович у нас също са в излишък, вследствие на което Русия се оказа пред същия избором, само ситуацията от пролетта стана далеч по-малко перспективна.
Условията издигани от Вашингтон са предварително неприемливи за Кремъл, тъй като САЩ и НАТО вече предметно разясниха, че никакви задължения по "неразширение на НАТО" или по статуса на Крим не възнамеряват да дадат (и да се вярва на тези обещания след Горбачов е някак глупаво), а значи почва за договор просто отсъства, защото даже влошаващата се икономическа обстановка (не толкова бързо, както би се искало на Кери), все едно всякак е по-добре от капитулация и нейните последствия. Затова САЩ като цяло продължават да държат своята линия, разчитайки предметно да убедят цял свят, че могат за сметка на наличните инструменти, публично да накажат крупна регионална държава с ядрено оръжие. Това че засега не се получава, нервира Вашингтон, ибо сам по себе си този конфликт, с единият факт на своето съществуване подрива фундаменталните основи на съвременното мироустройство, където има хегемон и има всички останали, които имат доволно ограничена свобода на действия във външната политика. Затова сега множество регионални държави с интерес следят този конфликт, оценявайки по него не само реалните позиции на Русия в света, но и реалните възможности на слабеещият хегемон. Този конфликт разбира се е игоден за мнозина - изгоден е за Китай, който в замяна на желаната от американците схема на противостояние на Русия с Китай, получава схема на противостояние на Русия и САЩ. Изгоден е на страните-отшелници, на които макар временно е ослабено давлението (на хегемона не му е до тях), изгоден е за бившите съветски републики и съседите на Русия, които играейки на противоречията на участниците в конфликта могат да решат някакви свои частни задачи. За САШ и Русия собствено има своеобразна предопределенност в неговото водене - за САЩ това е въпрос на удържане на своето цивилизационно лидерство, за Русия това е въпрос за собствената политическа субектност. Русия би била и радостна да прекрати войната на приемливи (не мински) условия, но съдейки по песимизма на икономическият блок на правителството, през близката година на това явно не следва да се разчита.
Засега, освен Украйна, основните загуби от войната носят основно Русия и ЕС. Идеалната и желаема схема - да се принуди Русия да отстъпи и отпишат загубите от войната на РФ и ЕС, заставяйки ги да плащат на фашистката хунта в Киев, която ще стане удобен инструмент на американската политика в региона. Но тъй като това не се случва и руската политика поне след Милано не се променя, остава само да се въвеждат все нови и нови санкции в надежда, че икономическите последствия ще предизвикат или политическа капитулация (което е малко вероятно), или ще подготовят почвата за проявление на вътрешно елитно недоволство от текущата политика и обществено недоволство от влошаващото се социално-икономическо положение в страната.
Ако Русия в този конфликт се стреми да съхрани Крим и позиции в Украйна, то за САЩ по принцип не е важно, ще се съхрани ли Украйна или не (това е разходен инструмент), за САЩ е важно с успешна студена война против Русия да поддържа клатещият се късновашингтонски световен порядък. В този план смешни са причитанията на различни "икономисти" уверяващи, че падането на цените на нефта ще удари по американските шистови разработки, не могат американците сами на себе си да нанасят загуби.
Хората просто не разбират, че сега става дума даже не за нколко десетки милиарда недополучена печалба - става дума за съхранение изгодното за САЩ световно устройство, на фона на гешефтите от което, жалките трохи, които САЩ щр пожертват за поддръжка режима в Украйна или за срив цените на на нефт, са нищо по сравнение с тази катастрофа, която ще настигне САЩ, ако те загубят статус на страна-хегемон и лидер на капиталистическият свят. А и какво са тези разходи по сравнение с дългът от 18 трилиона долара. САЩ играят на едро, разчитайки да получат "малка победоносна война" против Русия. Затова няма да се удивя, ако в бъдеще Вашингтон срине нефта и до 30-40 долара за барел.
Всъщност, Украйна и Крйм са въпроси вторични, основната цел е - форсирана смяна на външнополитическият курс, та на примера Русия да се покаже пример на тези регионални играчи, които вече помислят, че лъвът е отслабнал и вече може да се заема набелязаната територия. Русия с ускорени темпове прескочи грабителският и откровено престъпен етап на "първоначалното натрупване" и във втората половина на "нулевите" започна да преминава към стадии на империализъм, започвайки да проявява външнополитически и външноикономически амбиции, които встъпиха в противоречие с установените след развала на СССР правила на играта. Примерно както Германия от края на XIX век, която се опита да застълби място на пляжа на лондонското световно устройство, където всички "колониални" шезлонги бяха вече заети. Тук работата не е в Путин, а в обективните закони на развитие на капитализма, които водеха младият руски империализъм към стремеж за получаване на политическа субектност (оттук тези натрапчиви опити "да станем като тях", "да попаднем в златният милиард", "да построим Европа до Владивосток" и прочие стъпки по "застълбеният път" - неотдавна бе крайно забавно да се четат откровенията на закоравелият западник Юргенс, който разказваше, че даже него го е потресло западното пренебрежение към опитите на Русия "да станем като тях"). Но както не бе трудно да се убедим, ролята на Русия в рамките на късновашингтонското световно устройство, това е роля на голяма бензоколонка (нека нейното население и да не се удаде да се съкрати до желаемите 35 млн., макар нашите либерали да се стараха) Амбициите на руският капитал започнаха да излизат зад пределите на отделената роля, при това по обективни причини - ограниченията на текущото мироустройство противоречаха както на самата теория за свободно движение на капитали като основи на глобализма, така и препятстваха естественият за капитализма в стадии империализъм стремеж към захват на нови пазари и расширение сферите на влияние и икономически интереси. През 90-те, в извратен вид тази ситуация описа Чубайс, разсъждавайки за "либералната империя", която ще контролира съседните региони не с административни или военни, а с икономически методи. По-късно тази теория се оформи в концепция за "велика енергетическа свръхдържава", която изразяваше експанзионистките стремления на руският крупен капитал. Затова независимо от това, че някои продължават да считат, че Русия се е оказала в този конфликт със САЩ случайно, всъщност за него има доволно обективна икономическа основа от нарастващи повече от десятилетие противоречия, засягащи световният порядък. Подготвеният и осъщественот САЩ държавен преврат в Украйна и ответните действия на Русия в Крим и в Донбас, само разкриха тези противоречия и преведоха конфронтацията в открита фаза.
Но по-нататъшната институциализация на конфликта и неговата ескалация, ще разклащат не само икономиките на Русия или ЕС, те ще подриват вече пречупеният глобален пазар на капитала и по степента на нарастване на военно-политическото напрежение, водяд до изпадане от текущият миропорядък все нови и нови страни. В крайна сметка, всичко се случва по класиците - вътрешна структурна криза на капитализма (откритата фаза на който започна през 2008 год, макар самата криза зрееше значително по-рано) доведе до изостряне на противоречията сред империалистическите държави, при това си струва да се отбележи че концепцията на глобален капитализъм или глобализъм, практически доживява последните си дни - независимо от всички вопли за глобален пазар и тържество на глобализма, на практика ние виждаме че интеграционните процеси в различни региони на света отстъпват на темповете на икономическа и политическа фрагментация, даже във вече съществуващи интеграционни образования (растящият европейски сепаратизъм добре илюстрира това). Разпалените от САЩ за поддържане на собствено превъзходство войни, изтръгват от този глобален икономически порядък огромни територии, поглъщани от ново варварство (което днес прочно е свързано с брадати араби с АК-47 и Коран в ръце) и всички краткосрочни гешефти основани на разграбване на унищожените държави, в дългосрочна перспектива разрушават точно този същият "глобален световен порядък", тъй като войните и икономическата деградация се случват на територии, вече включени в икономиката на "глобалната капиталистическа империя", системата всъщност яде сама себе си. Преработила разгроменият съветски блок, системата някое време експансивно се разширяваше, но в крайна сметка се оказала в задънена улица - вместо ера на края на историята и всеобщо процъвтяване в рамките на "златният милиард", светът се потопи в гигантска икономическа криза и поредица локални войни, на фона на ръста на социално напрежение както в страните от третият свят, така и в самото сърце на капиталистическият свят. Опитът да се излезе от тази криза по пътя серия войни и две вълни "цветни революции" както виждаме, до успех не доведе - позициите на САЩ продължават да слабеят. Историята с Великият Халифат, който прогнозируемо се състоя (макар още преди само няколко години в това почти никой не вярваше, точно така както преди година почти никой не вярваше във война в Украйна), е отличен маркер за задъббочаващата се криза.
Някога подобна грешка с "варварите" допуснаха римляните, които започнаха за решение на своите минутни задачи от рода на граждански войни и защита на провинциите, да използват варварите като инструмент за реализация на своята политика с други средства. Началният инструмент на манипулация с времето придоби военно-политическа, а после и цивилизационна субеектност, опустошавайки имперските провинции, свалчйки наместници, разграбвайки търговските пътища и зависимите от империята територии, изпадащи от икономическата система на "световната империя" на века. Полакомила се за леките печалби от унищожение на цял ред държави/"икономически провинций" и илюзията за пълен контрол над ислямските фанатици, най-голямата империя на света получи разпълзяване на варварското нашествие в "хартленд", за контрола над който така упоено вещаха още империалистите от XIX век, без да считаме съвременните адепти на тази теория от рода на Бжезински.
Разбира се, архитекторите на подобни авантюри считат, че потапяйки света във вече неуправляем хаос, те ще продължат господството на своята демократическа империя за сметка на всички останали, но цената на това както за света, така и за САЩ щр бъде тежка, именно затова, че да се управлява този хаос разрушаващ текущият миропорядък, Вашингтон вече не може и аз мисля вече няма да може, което собствено и обуславя неопределеност на разултата от текущата конфронтация, която разбира се не се свежда само до Крим или Новорусия. В това собствено и се състои главното отличие на тази студена война от предишната, тя протича в условия на хаотическа неопределеност на разрушаващото се мироустройство, без тези ясни ориентири от Ялтинско-Потсдамската система, която определяше признаваеми и от комунистите и от капиталистите правила на играта (оттук всъщност и плачът на американските консерватори на тема, че някога имаше един враг СССР, всичко бе просто и понятно - да се управлява в рамките на аналитическата стратегия е много по-просто, нежели в условия на хаотическа неопределенност). Затова на фона нарастваща хаотизация на света, са смешни днешните жалби на градската средна класа за "сиренетата които загубихме" или за невъзможността да се вземе кредит в Bank of New York. На фона на предстоящите изменения, които ще засегнат Русия, САЩ и целият останал свят, проблемът на потреблението на пармезан ще бъде съвсем несъществен.
По резултатите от визита на държавният секретар на САЩ в Европа, последваха недвусмислени заявления по адрес на Русия, в които САЩ за пореден път обозначиха целите на текущата студена война.
Президентът на САЩ Барак Обама не се надява, че Кремъл ще измени своя курс без санкционен натиск от Запад. По неговите думи, "руската политика е основана на националистически, ориентиран в миналото подход, и това няма да се измени в скоро време". Изказвайки се пред представители на американските делови кръгове, Обама изрази мнение, че до тогава, докато западните икономически санкции нямат въздействие върху руската политика, шансовете за нейното изменение ще са малки. "Това е една от причините, защо ние ще продължим да оказваме натиск върху Русия" — цитира президента "Интерфакс".
По думите на Обама, действията на ръководството на Русия много силно плашат съседите на тези страна и нанасят голяма вреда на нейната икономика. "Санкциите оказаха силно въздействие на руската икономика. Ние продължаваме да предлагаме на ръководството на Русия път за дипломатическо разрешение на проблема" — подчерта Барак Обама.
Според него, действията на ръководството на Русия водят до "изолация на страната на международната арена". "Хората са длъжни да забележат, че ние можахме да обединим Европа във въпроса за въвеждане на санкций и накажем Русия за нейното поведение" — каза Обама. При това президентът на САЩ призна, че въведените против РФ санкции отрицателно влияят на икономиката на Европа.
http://www.vesti.ru/doc.html?id=2172459 - цитат
Държавният секретар на САЩ Джон Кери призна, че санкциите на Запада не са довели до прекратяване руската поддръжка на сепаратистите в Украйна, макар и да са нанесли ущърб на руската икономика, която, по прогнози, ще изпадне в рецесия през следващата година. Високопоставен представител на Държавния департамент, съпровождащ Кери в пътуването му за участие в съвещанието на министрите на външните работи на страните от НАТО в Брюксел, заяви, че ще обсъди със съюзниците възможност за въвеждане на нови санкций против Русия, ако промосковските сепаратисти не прекратят насилието в Украйна.
Кери заяви на прес-конференция, че Русия може да избегне бъдещи санкции, ако се съгласи да предприеме стъпки, насочени към прекратяване поддръжката на сепаратистите, завзели предимно рускоезичните райони на изтока на Украйна, след като през февруари в Киев бе свален промосковският президент. Русия отрича оказването на военна поддръжка на сепаратистите.
Позовавайки се на отслабването на рублата и коментари на всокопоставен руски чиновник, че Русия чака рецесия през 2015 год, Кери заяви: «Очевидно, икономиката усеща влиянието на тези санкции».
«У Русия има възможност да направи съвершенно друг избор – каза Кери. – Ние сме готови, другите са готови да седнат и обсъдят разумни пътища, в рамките на които всички страни могат да се съгласят за конкретни стъпки, които могат да се предприемат, за да се движим в друго направление».
http://www.golos-ameriki.ru/content/kerr
PS. И така, настъпи декември, на дневен ред е все този ултиматум - изменете политиката или ние икономически ще ви унищожаваме. Такава риторика за лишен път показва, че никакъв договор по предаването на Новорусия няма, макар до Милан колко викове имаше на тази тема. Русия както преди е застинала във вилица малкоприятни решения свързани с активизация политика в Украйна и пррегъване под САЩ, което се добива Вашингтон. В този план, даже възобновление преговорите в Минск, за което намекваше Кучма, нищо не решава - от Русия искат да изпълнява вече подписани документи, а на новите преговори няма да присъстват САЩ, което предварително ги обезценява - не може да се постигне мир, без да е сключен с Вашингтон. Да се направи вид, че "ние сме в къщичка, ние никъде не воюваме", това е от областта на Троцки в Брест - глупаво, престъпно и неконструктивно, макар последователи на Лев Давидович у нас също са в излишък, вследствие на което Русия се оказа пред същия избором, само ситуацията от пролетта стана далеч по-малко перспективна.
Условията издигани от Вашингтон са предварително неприемливи за Кремъл, тъй като САЩ и НАТО вече предметно разясниха, че никакви задължения по "неразширение на НАТО" или по статуса на Крим не възнамеряват да дадат (и да се вярва на тези обещания след Горбачов е някак глупаво), а значи почва за договор просто отсъства, защото даже влошаващата се икономическа обстановка (не толкова бързо, както би се искало на Кери), все едно всякак е по-добре от капитулация и нейните последствия. Затова САЩ като цяло продължават да държат своята линия, разчитайки предметно да убедят цял свят, че могат за сметка на наличните инструменти, публично да накажат крупна регионална държава с ядрено оръжие. Това че засега не се получава, нервира Вашингтон, ибо сам по себе си този конфликт, с единият факт на своето съществуване подрива фундаменталните основи на съвременното мироустройство, където има хегемон и има всички останали, които имат доволно ограничена свобода на действия във външната политика. Затова сега множество регионални държави с интерес следят този конфликт, оценявайки по него не само реалните позиции на Русия в света, но и реалните възможности на слабеещият хегемон. Този конфликт разбира се е игоден за мнозина - изгоден е за Китай, който в замяна на желаната от американците схема на противостояние на Русия с Китай, получава схема на противостояние на Русия и САЩ. Изгоден е на страните-отшелници, на които макар временно е ослабено давлението (на хегемона не му е до тях), изгоден е за бившите съветски републики и съседите на Русия, които играейки на противоречията на участниците в конфликта могат да решат някакви свои частни задачи. За САШ и Русия собствено има своеобразна предопределенност в неговото водене - за САЩ това е въпрос на удържане на своето цивилизационно лидерство, за Русия това е въпрос за собствената политическа субектност. Русия би била и радостна да прекрати войната на приемливи (не мински) условия, но съдейки по песимизма на икономическият блок на правителството, през близката година на това явно не следва да се разчита.
Засега, освен Украйна, основните загуби от войната носят основно Русия и ЕС. Идеалната и желаема схема - да се принуди Русия да отстъпи и отпишат загубите от войната на РФ и ЕС, заставяйки ги да плащат на фашистката хунта в Киев, която ще стане удобен инструмент на американската политика в региона. Но тъй като това не се случва и руската политика поне след Милано не се променя, остава само да се въвеждат все нови и нови санкции в надежда, че икономическите последствия ще предизвикат или политическа капитулация (което е малко вероятно), или ще подготовят почвата за проявление на вътрешно елитно недоволство от текущата политика и обществено недоволство от влошаващото се социално-икономическо положение в страната.
Ако Русия в този конфликт се стреми да съхрани Крим и позиции в Украйна, то за САЩ по принцип не е важно, ще се съхрани ли Украйна или не (това е разходен инструмент), за САЩ е важно с успешна студена война против Русия да поддържа клатещият се късновашингтонски световен порядък. В този план смешни са причитанията на различни "икономисти" уверяващи, че падането на цените на нефта ще удари по американските шистови разработки, не могат американците сами на себе си да нанасят загуби.
Хората просто не разбират, че сега става дума даже не за нколко десетки милиарда недополучена печалба - става дума за съхранение изгодното за САЩ световно устройство, на фона на гешефтите от което, жалките трохи, които САЩ щр пожертват за поддръжка режима в Украйна или за срив цените на на нефт, са нищо по сравнение с тази катастрофа, която ще настигне САЩ, ако те загубят статус на страна-хегемон и лидер на капиталистическият свят. А и какво са тези разходи по сравнение с дългът от 18 трилиона долара. САЩ играят на едро, разчитайки да получат "малка победоносна война" против Русия. Затова няма да се удивя, ако в бъдеще Вашингтон срине нефта и до 30-40 долара за барел.
Всъщност, Украйна и Крйм са въпроси вторични, основната цел е - форсирана смяна на външнополитическият курс, та на примера Русия да се покаже пример на тези регионални играчи, които вече помислят, че лъвът е отслабнал и вече може да се заема набелязаната територия. Русия с ускорени темпове прескочи грабителският и откровено престъпен етап на "първоначалното натрупване" и във втората половина на "нулевите" започна да преминава към стадии на империализъм, започвайки да проявява външнополитически и външноикономически амбиции, които встъпиха в противоречие с установените след развала на СССР правила на играта. Примерно както Германия от края на XIX век, която се опита да застълби място на пляжа на лондонското световно устройство, където всички "колониални" шезлонги бяха вече заети. Тук работата не е в Путин, а в обективните закони на развитие на капитализма, които водеха младият руски империализъм към стремеж за получаване на политическа субектност (оттук тези натрапчиви опити "да станем като тях", "да попаднем в златният милиард", "да построим Европа до Владивосток" и прочие стъпки по "застълбеният път" - неотдавна бе крайно забавно да се четат откровенията на закоравелият западник Юргенс, който разказваше, че даже него го е потресло западното пренебрежение към опитите на Русия "да станем като тях"). Но както не бе трудно да се убедим, ролята на Русия в рамките на късновашингтонското световно устройство, това е роля на голяма бензоколонка (нека нейното население и да не се удаде да се съкрати до желаемите 35 млн., макар нашите либерали да се стараха) Амбициите на руският капитал започнаха да излизат зад пределите на отделената роля, при това по обективни причини - ограниченията на текущото мироустройство противоречаха както на самата теория за свободно движение на капитали като основи на глобализма, така и препятстваха естественият за капитализма в стадии империализъм стремеж към захват на нови пазари и расширение сферите на влияние и икономически интереси. През 90-те, в извратен вид тази ситуация описа Чубайс, разсъждавайки за "либералната империя", която ще контролира съседните региони не с административни или военни, а с икономически методи. По-късно тази теория се оформи в концепция за "велика енергетическа свръхдържава", която изразяваше експанзионистките стремления на руският крупен капитал. Затова независимо от това, че някои продължават да считат, че Русия се е оказала в този конфликт със САЩ случайно, всъщност за него има доволно обективна икономическа основа от нарастващи повече от десятилетие противоречия, засягащи световният порядък. Подготвеният и осъщественот САЩ държавен преврат в Украйна и ответните действия на Русия в Крим и в Донбас, само разкриха тези противоречия и преведоха конфронтацията в открита фаза.
Но по-нататъшната институциализация на конфликта и неговата ескалация, ще разклащат не само икономиките на Русия или ЕС, те ще подриват вече пречупеният глобален пазар на капитала и по степента на нарастване на военно-политическото напрежение, водяд до изпадане от текущият миропорядък все нови и нови страни. В крайна сметка, всичко се случва по класиците - вътрешна структурна криза на капитализма (откритата фаза на който започна през 2008 год, макар самата криза зрееше значително по-рано) доведе до изостряне на противоречията сред империалистическите държави, при това си струва да се отбележи че концепцията на глобален капитализъм или глобализъм, практически доживява последните си дни - независимо от всички вопли за глобален пазар и тържество на глобализма, на практика ние виждаме че интеграционните процеси в различни региони на света отстъпват на темповете на икономическа и политическа фрагментация, даже във вече съществуващи интеграционни образования (растящият европейски сепаратизъм добре илюстрира това). Разпалените от САЩ за поддържане на собствено превъзходство войни, изтръгват от този глобален икономически порядък огромни територии, поглъщани от ново варварство (което днес прочно е свързано с брадати араби с АК-47 и Коран в ръце) и всички краткосрочни гешефти основани на разграбване на унищожените държави, в дългосрочна перспектива разрушават точно този същият "глобален световен порядък", тъй като войните и икономическата деградация се случват на територии, вече включени в икономиката на "глобалната капиталистическа империя", системата всъщност яде сама себе си. Преработила разгроменият съветски блок, системата някое време експансивно се разширяваше, но в крайна сметка се оказала в задънена улица - вместо ера на края на историята и всеобщо процъвтяване в рамките на "златният милиард", светът се потопи в гигантска икономическа криза и поредица локални войни, на фона на ръста на социално напрежение както в страните от третият свят, така и в самото сърце на капиталистическият свят. Опитът да се излезе от тази криза по пътя серия войни и две вълни "цветни революции" както виждаме, до успех не доведе - позициите на САЩ продължават да слабеят. Историята с Великият Халифат, който прогнозируемо се състоя (макар още преди само няколко години в това почти никой не вярваше, точно така както преди година почти никой не вярваше във война в Украйна), е отличен маркер за задъббочаващата се криза.
Някога подобна грешка с "варварите" допуснаха римляните, които започнаха за решение на своите минутни задачи от рода на граждански войни и защита на провинциите, да използват варварите като инструмент за реализация на своята политика с други средства. Началният инструмент на манипулация с времето придоби военно-политическа, а после и цивилизационна субеектност, опустошавайки имперските провинции, свалчйки наместници, разграбвайки търговските пътища и зависимите от империята територии, изпадащи от икономическата система на "световната империя" на века. Полакомила се за леките печалби от унищожение на цял ред държави/"икономически провинций" и илюзията за пълен контрол над ислямските фанатици, най-голямата империя на света получи разпълзяване на варварското нашествие в "хартленд", за контрола над който така упоено вещаха още империалистите от XIX век, без да считаме съвременните адепти на тази теория от рода на Бжезински.
Разбира се, архитекторите на подобни авантюри считат, че потапяйки света във вече неуправляем хаос, те ще продължат господството на своята демократическа империя за сметка на всички останали, но цената на това както за света, така и за САЩ щр бъде тежка, именно затова, че да се управлява този хаос разрушаващ текущият миропорядък, Вашингтон вече не може и аз мисля вече няма да може, което собствено и обуславя неопределеност на разултата от текущата конфронтация, която разбира се не се свежда само до Крим или Новорусия. В това собствено и се състои главното отличие на тази студена война от предишната, тя протича в условия на хаотическа неопределеност на разрушаващото се мироустройство, без тези ясни ориентири от Ялтинско-Потсдамската система, която определяше признаваеми и от комунистите и от капиталистите правила на играта (оттук всъщност и плачът на американските консерватори на тема, че някога имаше един враг СССР, всичко бе просто и понятно - да се управлява в рамките на аналитическата стратегия е много по-просто, нежели в условия на хаотическа неопределенност). Затова на фона нарастваща хаотизация на света, са смешни днешните жалби на градската средна класа за "сиренетата които загубихме" или за невъзможността да се вземе кредит в Bank of New York. На фона на предстоящите изменения, които ще засегнат Русия, САЩ и целият останал свят, проблемът на потреблението на пармезан ще бъде съвсем несъществен.
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.