Аз съм роден в Съюза на Съветските Социалистически Републики

От началото на 90-те години съветското минало се подлагаше на жестока критика, а по-точно – на критиканство, от всички страни. Клеймяха го с позор икономисти, политици, историци, учени, обществени и религиозни деятели. Не всички, разбира се, но в болшинството си средствата за масова информация даваха думата именно на тези, които всячески разнасяха съветският строй. Тази кампания по тормоз на всичко съветско продължава до сега, макар сега тя малко утихна, придоби по-обтекаеми форми, въпреки това за внимателният телезрител е очевидно, че да се плюне като че между другото в съветската история е за болшинството тези, които присъстват на телеекрана, признак за добър тон.

Антисъветската кампания имаше и има огромно значение във формиране съзнанието на младото поколение. Очевидно е, че хората от по-зряла възраст, имащи устойчиви възгледи на живота, собствена система ценности, по-малко се подлагат на въздействието на пропагандата. Въпреки това, разрушаването стереотипите на съзнанието, перестройка на цялото мирозрение заля и тази част от обществото, какво в такъв случай да говорим за младежта, чието съзнание се е формирало точно в годините на яростна антисъветска информационна кампания. В нейното съзнание дълбоко са влезли основните антисъветски постулати. Новото поколение започнаха да възпитават на други ценности, идеали, образи, нежели предишното. В резултат традиционният конфликт на бащи и деца в руското общество премина всички нормални граници. Образува се огромна пропаст във взаиморазбирането между поколенията.

За мен до сега остава загадка, разбирали ли са и разбират ли тези, които разпространяват антисъветски настроения, какъв клин вбиват със своите действия във фундамента на нашето общество? От първите години на живота си аз попаднах под влияние на антисъветското течение. Бъдейки роден в СССР, аз не разбирах че това е моята Родина. Съветският Съюз се възприемаше от мен като нещо лошо, устаряло, отдавна умеряло. Всичко, което напомняше за неговото недавнашно съществуване, извикваше у мен негативни емоции. Отлично помня, как не обичах, почти ненавиждах образът на Ленин. Малко това, на седем години аз разказвах на своите «изостанали» приятели, че В.И. Ленин това не е «добрият дядо Ленин», а зъл, лош човек, заради когото ние до сега живеем зле. Помня, какво презрение извикваха у мен съветските пари, вече излезли тогава от обръщение. Гербът на съветските копейки прочно се асоциираше с някаква тъжна старост, разпадналост.

Образът на Сталин и неговата епоха бе в моето съзнание силно демонизиран. Аз си представях тридесетте години като накакъв пълен, непроходим мрак, в който хората живеят много лошо и много страшно. За това способстваше четенето от моите старши родственици на книгите на Солженицин и техните изказвания по повод прочетеното. Силно влияние ми оказаха политическите анекдоти за съветското минало, които в тлъсти томове се издаваха през първата половина на 90-те г. Мръсотия и нищета в «комуналките», тотален дефицит, вожди-идиоти, всеки със своя номер (Хрушчов с царевицата, Брежнев с наградите), сивота и грубост навсякъде, всесилие на КГБ и корумпираност на бюрокрацията – ето тези представи за Съветският Съюз, които бяха вложени в главата ми със старанията на издателите на анекдоти, телеводещи, режисьори и прочие деятели на образованието, науката, културата.

Абсолютно непонимание извикваха у мен тогава хора, основно на преклонна възраст, оставащи верни на комунистическите идеали, желаещи връщане на всичко съветско в нашият живот. Телевизията и вестниците «помогнаха» тогава да се разберат техните мотиви: почти всички комунисти са «стари маразматици», совки, не разбиращи очевидни неща. Още по-голямо отхвърляне извикваха тези, които обичаха Сталин и при удобен случай възклицаваха: «При Сталин такова не би станало! Сталин би навел порядък!».

Такива възгледи се съхраниха у мен до началото на 2000-те г. Преосмисляне на всичко, свързано с СССР, идваше далеч не веднага, а постепенно, и аз съм безмерно благодарен на тези мои познати и тези книги, които ми позволиха да узная съветското минало от съвсем друга страна. Днес на мен ми е жал за тези млади хора, които до сега не знаят, не разбират, какво бе Съветският Съюз всъщност, които до сега доверчиво се отнасят и към «43 милиона репресирани» на Солежницин, и към горчивите спомени за дефицита. Но аз се старая да помагам на такива мои връстници и считам тази работа полезна, достойна усилията на цялото наше общество.

Днес, когато нападките на антисъветските идеолози поутихнаха, е време по-трезво да оценим нашето близко минало. Много хора, живели при Брежнев, знаещи само по разказите на старшите ужасите на войната и глада, недооценяваха, понякога просто не виждаха това благополучие, в което живееха. Между впрочем в Съветският Съюз към 70-те г. бе построено удивително, уникално за цялата човеческа история общество. Това общество, в което глад, нищета, безработица, бездомни, беспризорни практически отсъстваха. До минимум бе сведена престъпността (това достижение днес като никога можем да оценим), половата разпуснатост, проституцията. В съветското общество грижата за децата не бе пуст звук: на масата на всяко дете имаше нормален рацион, наситен с белтъци и витамини. Нека тези, които говорят, че днес в Русия се живее по-добре, отколкото в СССР, да разкаже тази приказка на стотиците хиляди безпризорни деца и още стотиците хиляди (а може би, и милионите) деца, които не дояждат!

Някои съвременни обществоведи идват до извода, че част от съветските граждани възприемаше основните материални блага като естествени. Към такива се отнасяха: жилище, отопление, гореща вода в крана, детски градини и много друго. Жив пример за такова отношение към действителността е показан в комедията на Э.Рязанов «Ирония судьбы или С легким паром». Всички, навярно, помнят епизода, когато героите на Евгений Мягков и Барбара Брилска говорят за своята малка заплата за своята общественополезна работа. Те говорят за това в същото време, когато съвсем скоро са получили по апартамент в ново строителство! Получили не кредит, като на Запад, и никой от тази квартира няма да ги изгони за нплащане на комунални услуги, като в съвременна Русия. Правото на жилище в Съветският Съюз не бе празен звук, а се реализираше постоянно. Днес в Русия правото на жилище – това основно е право да се купи жилище за неговата пълна цена, а дори и с проценти по кредита. Нека тези, които хвалят съвременният руски строй в сравнение със съветският, разкаже за това на нашите бездомни, с които вече никой си няма работа – тях даже не отчитат (макар през 2002 год се опитаха да включат в преборяването – за това държавата има пари)!

Когато днес антисъветските активисти призовават да се приключи с отживелиците от съветското минало, които като че пречели на Русия нормално да се развива, така и ти се иска да ги запиташ, какво те отнасят към отживелиците. Отнасят ли те към съветските отживелици фабриките и заводите, построени през съветско време, които още отчасти работят и обспечават необходимите ни вещи, отнясят ли към съветските отживелици гигантските ВЕЦ, ТЕЦ, атомни електростанции, даващи светлина и топлина на нашите домове? Трябва ли да приключим с такава «проклета» съветска отживелица, като оръжието със стратегическо назначение, обезпечаващо на Русия безопасност и суверенитет в толкова безпокоен свят? Харесват ли критиканите такава съветска отживелица, като общеобразователното училище, в което те водят децата си, системата на висше образование, където по «мрачна» съветска традиция още може да се постъпи безплатно? Какво да таим греха: наоколо има само съветски отживелици. Ние за тяхна сметка още живем, тях днес активно дояждаме, доизносваме. Ще бъде ли построено нещо от нас за смяна на тези «съветски отживелици»?

Много от съветското наследство вече е загубено, някои неща – безвъзвратно. Но благодаря тези загуби хората сега по-бързо започват да разбират, какво загубиха в лицето на СССР. Много по-рано от русите това разбраха жителите на някои бивши съветски републики, особено тези, където навремето като река се лееше кръв в резултат на междунационални конфликти. Нека антисъветски настроените граждани разкажат на бедните имигранти-нелегални – таджици или узбеци, на свой страх и риск пътуващи на гурбет в Русия, че СССР е бил страшна «империя на злото», че Русия е угнетявала и експулатирала националните покраинини! Затова сега тя (а по-точно – нейна част) действително ги експлуатира.

Не, аз въобще не се старая да идеализирам, да украся съветската действительност. Имаше в СССР и добро, и лошо. Но днес незнайно (знайно! - бел. пр.) защо предпочитат да раздуват всичко лошо, нито дума не казвайки за хубавото. Лошото именно раздуват, популяризират често измислени проблеми. Да се обърнем, например, към проблема за дефицита, за който така много се говори и писа. Удивителни неща се случват в съзнанието на обществото: в Съветският Съюз производството на мляко, например, бе два пъти повече, отколкото днес в Русия, но за съвременен дефицит някак никой не говори. В СССР храната стигаше за всички, макар и недостатъчно да имаше някои продукти: най-необходимите все едно бяха на всекиго на масата. Днес падна не само потреблението на руските граждани като цяло, рязко се съкрати количеството белтъци, витамини, други питателни вещества в ежедневният средностатистически рацион. Да, днес няма дефицит на полиците: често затова, защото населението просто няма пари, и стоката не се купува, а краси витрината. Затова днес е абсолютно реален дефицит на тегло и дефицит на здраве у част от населението, особенно младата. С този проблем вече се сблъскват военните комисии: да се прави набор в армията няма кого.

Все пак реални проблеми в СССР имаше – с това е трудно да се поспори. За тях вече много е казано, много е написано. Безусловно, ако тези проблеми ги нямаше, СССР би доживял и до наши дни. Имаше и бюрократизъм, и кариеризъм на някои комунисти (впоследствие те се оказаха «демократи»), имаше и недостатък на свобода, имаше и определена бедност (и как след такава война!), имаше и развитие на еснафското световъзприемане, зафиксирано от талантливите писатели: Б. Василиев, Ю. Трифонов, А. Лиханов. Проблеми имаше, но имаше и възможност да се решат мирно, постепенно, без разрушаване коренните устои на обществото. Днес някои учени започват да разбират, какво именно бе обусловило проблемите в съветското общество. Тогава воистина «ние не познавахме обществото, в което живеехме».

Съветското общество се роди в най-тежките за нашата страна времена. Руската Империя, поражена от дълбока системна криза, ослабена от война, се разрушаваше през 1917 година пред очите. Идването на власт на болшевиците, сменили недееспособното Временно правителство, изостри вътрешният конфликт в руското общество. Още повече влоши нещата чуждестранната интервенция. Гражданската война нагледно показа, какво в този момент желаеше болшинството от населението на страната – главно селячеството. Селяните не желаеха буржоазни порядки на своя земя, не желаеха да излизат от общините и стават частни собственици, не желаеха господство на чужденците, та било то икономическо, на своя земя. Нашата селска страна, хранител на древна христианска православна традиция, вечните заповеди, избра за себе си особен път. Ние завихме от утъпканият път на капиталистическата модернизация и започнахме да пролагаме път на такава модернизация, при която биха се съхранявали основните устои на традиционното общество. Русия, съзнателно отказала се от всевластието на пазара, от свободна конкуренция, избра път на братски отношения между хората и между цели народи.

В резултат възникна общество от особен тип, показало на народите в света истинска альтернатива на капиталистическото развитие. Днес феноменът на съветското общество се недооценява и изучава зле, а нас все по-често ни призовават да строим в Русия гражданско общество по западен образец. Доста съмнителни са тези призиви. Първо, затова, защото те звучат от страна на тези, които съвсем неотдавна зовяха да строим комунизъм. Идеалът на комунизма си отиде, а «строителите» останаха и сега ни зоват да стром демокрация, правова държава и прословутото гражданско общество. Второ, аз силно се съмнявам, може ли въобще целенасочено да се построи такова общество: на Запад процесът е вървял стихийно, сам по себе си, бил е обусловен от объективни причини и е продължил няколко века. Западното гражданско общество не би се появило без Реформацията, без революций като Великата Френска, без крайна индивидуализация на съзнанието – нима и към това призовават нашите «строители»? И трето, никой от призоваващите не казва в какво общество ние сме живели до това – а нали накакво общество е имало.

Сега може да отговорим на този въпрос: ние живеехме и отчасти продължаваме да живеем в модернизирано (осъвременено) традиционо общество. В основата на гражданското общество лежи принципът на пазара: всички търгуват съв всички, всеки се опитва да си изтъргува материално благо. Търговците продават стоки, работниците – своя труд, някои – своето тяло, политиците търгуват с програми и обещания, сключват сделки с бизнеса и електората. В основата на нашето съветско общество лежеше принципът на семейството: всички са братя, грижат се един за друг, помогат в беда. Самата държава бе изразител на тази идея за семейството. Тя се грижеше за децата, за старците и инвалидите, тя разпределяше материалните блага «по гърла» — както в селска община. Съветският Съюз стана общ дом за братски народи – никой не изясняваше тогава, чия земя е тук – арменска или азербайджанска, руска или татарска, чеченска или ингушка – земята бе обща за всички, всеки имаше право да живее на нея.

Съветското общество веднага след своето възникване започна да пречи на много външни сили. Затова, за да го съхрани, на нашият народ се наложи да изнесе на раменете си най-тежки изпитания. Отначало – братоубийствена Гражданска война, после – форсирана индустриализация като подготовка за нова война. Най-велик подвиг извършиха нашите отци, деди, прадеди, победили във Великата Отечествена война. Всъщност те отразиха натиска на цяла Европа, цялата и военна и икономическа мощ. Те избавиха света от фашистката угроза и освободиха много народи от фашистският плен. Те със своята кръв доказаха на цял свят жизнеспособността и устойчивостта на съветският строй. Подобно това, как от Куликово поле вместо московци, рязанци, тверичи се върна с победа единен руски народ, от Великата Отечествена излезе с Победа велики съветски народ, събрал в себе си повече от сто разни народи и народности.

Братството на народите имаше общи цели и ценности. Ние общо строяхме ново общество, където ще има място за щастие за всеки. Аз вече говорих по-горе за достиженията на съветското общество. Нужно е да се разбере, колко са те велики, колко велико, например, бе избавлението на людете от заплахата от глад, от страха да останат без дом, без работа, без смисъл на живота. Съветският Съюз често сравняваха и сравняват до сега със Запада, който като че е благополучен, в който всичко има и всички живеят щастливо. Доколко е оправдано такова сравнение? Ни най-малко! Първо, защото стартовите възможности на западната и руската цивилизации неизмеримо се отличават: различен климат, урожайност, различна бе угрозата от страна на външни врагове – например, степни мигриращи народи. При всички тези различия не в наша полза ние можахме да построим велика държава, няколко пъти отразила натиск от страна на Запада. Второ, защото трябва да се сравнява не Запад със Съветският Съюз, а Запад и страните от «третият свят» със Съветският Съюз, нали за никого не е секрет, откъде западната цивилизация черпеше и черпи немалка част от своите богатства.

Много бивши колонии на европейците днес както преди са подложени на експулатация – само сега по-скрита: например, заплатата на европейският работник може с пъти, а дори и с десетки пъти, да превишава заплатата на същия работник някъде в Бразилия при това, че те работят на заводи на една компания. «Третият свят» — това е като обратната страна на Запада. В резултат на такова провеждане на по-коректно сравнение ние ще видим, че средното съветско ниво на живот бе неизмеримо по-високо от това, което е било и е зад граница, в капиталистическият свят. Но ако даже сравняваме само развитите страни със СССР, все едно сравнението ще е в полза на съветският строй: на Запад до сега има и бездомни, и беспризорни деца, и гладуващи, а такива «блага» на цивилизацията, като наркомания, секс-индустрия, там процъвтяват.

Всичко, което казах горе, бе осъзнато от мен съвсем неотдавна. Сега ме е срам за предишният себе си, за своите предишни възгледи, за това, че не разбирах очевидни неща. Затова сега велика гордост обзема моята душа: аз съм роден в Съюза на Съветските Социалистически Републики, във велика страна. Това е моята Родина. Няма и няма да имам друга Родина – не ще я замени така наричаната Руска Федерация, страна съв страшно настояще и смътно бъдеще. Страна, вървяща неизвестно накъде. Страна, късаща своите връзки с родителя – СССР. Страна, плюеща в своето собствено минало, изменила на своите предишни свещенни идели. Страна, която крещи, че тя е «новата Русия», но при това живееща за сметка всичко това, създадено през сзветско време, и не създала засега нищо съпоставимо по величина с това, което бе създадено в нашето велико минало.
Ние можем днес колкото е угодно да говорим за великата руска култура, да се възхищаваме от Достоевски или Толстой, Пушкин или Ломоносов, Шаляпин или Репин – всичко това ще бъде във висша степен цинизъм. Ние им се възхищаваме, но ние ги предаваме на всяка стъпка. Ето вече мрачните образи на Петербург на Достоевски станаха за нас обичайна реальност. В най-лошият вариант тези образи се въплъщават в нашата действителност. Сонечка Мармеладова сега не срамежливо, а почти демонстративно се занимава със своето «дело», Родион Разколников сега убива старицата не заради някакви загадъчни съображения, а просто за пари, търгашът Лужин търгува всем и вся, въобще не зачитайки съвест и закон, Свидригайлов греши още повече, та още и разказва за това със апломб в популярните ток-шоу. Върнаха се в нашата действителност тридесетгодишните жени с пропити лица, одрезгавяли гласове, рапилян живот, красота, здраве, върнаха се мръсните дечица в дрипи. От това всичко искаха да ни избавят нашите предшественици, когато създаваха Съветският Съюз. Ние в своето време радостно се върнахме към всичко това, разрушавайки СССР.

Днес СССР за мен – не е просто Родина. Това е загубена цивилизация, с която е нужно срочно да се възстанови връзката, иначе – катастрофа. Съветският Съюз – това е важно звено във веригата превъплъщения на нашата велика руска култура. Само преосмислили съветският опит, ние ще можем да вървим нататък, отново да намерим своя път, по който сме вървели векове. Да възстановим загубеното, да върнем връзката на поколенията, да разкажем на младежта правдата за нашето минало – ето какво ни е нужно да правим днес заедно, съвместно, за да може Русия отново да стане Велика и поведе след себе си народите към благополучно, щастливо бъдеще за всеки човек!

Я. Немчанинов

Източник: http://lt90.org/articles.php?article_id=396